Медиапуул I 21.10.2015

Медийният и маркетингов специалист Мартин Дановски поема управлението на т.нар. Фонд на фондовете, който ще управлява финансовите инструменти по европейските програми през настоящия програмен период.

Дановски заедно с Валери Белчев и Иван Даков са избрани за членове на управителния съвет на новосъздаденото търговско дружество "Фонд мениджър на финансовите инструменти в България", става ясно от Търговския регистър.

Мартин Дановски е съветник на вицепремиера по управление на еврофондовете Томислав Дончев. Той е напуснал ръководния си пост в агенцията за маркетингови комуникации "Юро Ар Ес Си Джи София" (Euro RSCG Sofia), която е част от световната рекламна мрежа Euro RSCG Worldwide, собственост на комуникационната група "Хавас" (Havas). Оттеглил се е и от управлението на "Медия планинг груп", става ясно от Търговския регистър.

Валери Белчев е финансист и е бил в листата на СДС на изборите за Европарламент през 2007 г.

Според устава на дружеството, управителният съвет се състои от трима до петима членове. Очаква се съставът му да бъде попълнен с още двама члена в следващите месеци. Назначенията са партийни и са свързани с управляващите партии, твърдят източници на Mediapool.

Седемчленен надзорен съвет

Фондът на фондовете има двустепенна форма на управление. Надзорният съвет е от седем души. В него влизат ръководителите на оперативните програми, предоставящи финансовите инструменти. Това са зам.-министърът на земеделието Васил Грудев, който отговаря за Програмата за развитие на селските райони, зам.-министърът на икономиката Любен Петров – "Конкурентоспособност", шефката на "Околна среда" Яна Георгиева, регионалният зам.-министър Деница Николова – "Региони в растеж", и социалният зам.-министър Зорница Русинова – "Човешки ресурси". В него влизат още ръководителят на Национален фонд Карина Караиванова като представител на Министерството на финансите и Добринка Михайлова, която е съветник на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев и бивш шеф на агенцията "Одит на средствата от ЕС".

Капитал от 800 000 лв.

"Фонд мениджър на финансови инструменти в България" е с капитал от 800 000 лв. Това е сериозен ръст спрямо първоначалното решение на правителството дружеството да бъде създадено с капитал от 50 000 лв.

По думите на финансовия министър Владислав Горанов, под чиято шапка е новата фирма, тя ще поеме управлението на 777 млн. евро от европейските фондове, които ще се използват за финансов инженеринг.

В четвъртък вицепремиерът Томислав Дончев и министър Горанов ще дадат повече яснота какъв ресурс ще управлява фонда на фондовете, колко подфонда ще бъдат създадени и за какви цели.

Обявените дотук намерения са за поне около десетина подфонда – три за развитие на 39-те града, за туристическа инфраструктура, за стартиращи компании, за иновации, за земеделските производители и други.

Концепцията за създаването на Фонд на фондовете за общо управление на финансовите инструменти в новия програмен период е нова за България и идеята е финансовите инструменти по различните оперативни програми, които са насочени към една и съща категория бенефициенти, да бъдат обединени и да достигат до тях като пакет.

Към момента новият фонд все още няма одобрението на Европейската комисия, но се очаква това да се случи скоро. За целта бяха подписани споразумения за оказване на консултантска помощ с Европейската инвестиционна банка и други финансови институции, които да оказват техническа помощ.

Оригинална публикация 

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 16.10.2015 

Харесвам хората, които никога не забравят чувството си за хумор и дори когато нещата висят на косъм, отново ти казват: „Споко, ще стане!“. Даниел Киряков е от този тип и затова работата с него лесна и в същото време си сигурен, че няма да те провали.

В момента управлява външните комуникации и международното сътрудничество на Българската минно-геоложка камара от месец април 2015 г. Преди това над 7 години е в екипа за комуникации и корпоративна социална отговорност на компанията-собственик на ТЕЦ „Марица Изток 3“ (КонтурГлобал, а преди това – Енел). Кариерата му започва в Български икономически форум като главен редактор на бизнес-списанието TheRegion, както и като част от екипа по организиране на събития и проекти на БИФ.

Има две бакалавърски степени – философия и политология. Член е на БДВО и на EACD, както и на Комисията по етика към БДВО. Сертифициран е като Project Management Professional към Project Management Institute.

Днес Дани е гост на традиционната ни вече рубрика „ПР-те“. Убедена съм, че ще четете с усмивка и вие.

Дани, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Три неща ме насочиха управлението на комуникациите да стане моя професия. В началото бе вътрешното усещане и нагласа към „изговаряне и оформяне на света“ (личи ми, че съм завършил философия, нали?). Смятам, че думите са сила, че те могат да обединяват хората и да водят към положителна промяна.

Второто бе свързано с лутането и търсенето не на професия или работа, а на призвание. Все пак съм продукт на българското образование от един кофти период – 90те години на ХХ век. Този период бе сравнително кратък, докато не открих (с късмет и упоритост), че е възможно съчетаването на задължения, удоволствие от работата и правене на качествени проекти.

Третото нещо бе, когато започнах да усещам силата от това, че мои идеи срещат одобрението на мнозина, че промяната и успешните резултати от тях носят ползи (в повечето случаи те са невидими, неизмерими с екселови таблици и KPIs). И към това добавих и щипка корпоративна социална отговорност, влечение към темата за устойчивото развитие и организационните подобрения.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Мисля, че са три вида. Първият е, когато убедиш шефа си, че проектът, каузата или идеята си заслужава да я направим. Може да я направим и по „моя начин“ . Разбира се, представянето винаги има отворена врата за подобрения и развитие. Вторият е, когато при реализацията видиш или усетиш реакцията на хората (колеги, гости) и положителната им оценка и удовлетворение от „работещата формула“.

Безценни са моментите, в които дори без думи, усещаш в погледи и в потупвания по рамото, че си се справил добре.

Третият тип момент е, когато разбера, че съм помогнал на някой – с контакт, със съвет, със споделяне.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Има ли такава?:) Може би в майсторството за втъкаване на послание и аргументация за предимствата на една идея, която ПР-проектът представя. И в ненатрапчивостта. Рекламата сякаш казва „ела и ме избери!“, докато ПР-ът създава средата, опитва се да се нагоди към аудиторията и да се вслуша в нея.

Има ли безплатен ПР?

- Има. Четейки това, може би го откривате

Иначе, той сякаш се състои в силата на творчеството, което редица колеги прилагат. То не е просто материализиране на едно хрумване, а е резултат от количествени натрупвания, опит, грешки и нов опит. С този „багаж“ пиар-професионалистът успява да реализира своята идея по иновативен начин и да загърби клишетата. Това привлича вниманието на хората, независимо дали ще бъде чрез жив контакт или чрез дигиталните комуникации. И не му/й се налага да плаща за нещо, което хората вече търсят.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Фалша, преструвката, некомпетентността, стремежа към „всезнаене“, лъжата, лицемерието.

Достатъчно, нали?

А, да добавя – липсата на комуникация, на общуване – също не харесвам. Това не значи само думи.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Опитвам се да бъда баща и съпруг. И да правя опити да готвя.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Засега от желанието ми да съм успешен. Но какво означава това? Да постигнеш планирания резултат, от който другите и ти да сте доволни, по ефективен и приет от всички начин. И този резултат да носи ползи за мнозина.

Какво би учил още?

- Психология, MBA, политически науки, готварство, китайски език.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал да прочетеш или чуеш?

- Ако не се успя, денят ми започва прилично рано – около 07:30 ч. И не искам денят ми да започва само с една новина, а с две – при това добри. Едната да е: „Тате, обичам те!“, а другата – „за успеха на някой българин“.

Няма да откажа и новина за прекратена война и настъпил мир по света.

Оригинална публикяция 

БАПРА I 15.10.2015

Българска асоциация на пиар агенциите, Българско дружество за връзки с общественоста, Асоциация ИМАГИНЕС, Българска академична асоциация по комуникации, изразяват своите дълбоки съболезнования по повод кончината на проф. Тодор Петев!

Със своята обществена, преподавателска и научна дейност, проф. Петев оставя зад себе си и в принос на всички нас богато наследство, което включва създаването на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“, учредяването на Българско дружество за връзки с обществеността, на което бе и първият председател и почетен такъв до кончината си, стотици свои възпитаници, които днес формират гръбнака на преподаването и практическото развитие на професията по връзки с общественоста в България.

Научните му търсения, събрани в редица статии, монографии, рецензии, студии и др., винаги ще бъдат важна част и принос в развитието на науката, преподаването не само у нас.

Проф. Петев бе носител на награда за цялостен принос в развитието на PR в България на БДВО, както и кавалер на званието „PR Легенда“, с което бе удостоен от Българската конфедерация за връзки с обществеността (БДВО, Асоциация ИМАГИНЕС, БААК), по време на Втория PR фестивал в България, проведен през 2008 г.

Поклон пред светлата му памет!

Българска асоциация на пиар агенциите
Българско дружество за връзки с обществеността
Асоциация ИМАГИНЕС
Българска академична асоциация по комуникации

БАПРА I 12.10.2015

София, 12 октомври 2015 г. – Максим Бехар, водещият български ПР експерт, признат на международно ниво и бивш председател на Българската ПР асоциация (БАПРА), бе избран за президент на Световната ПР организация (ICCO). Изборът му беше обявен на 10 октомври по време на среща на Борда на организацията в Милано.

Максим Бехар е главен изпълнителен директор на една от водещите компании в областта на публичните комуникации в България – M3 Communications Group, Inc., и председател на чешкия офис на световната ПР корпорация Hill+Knowlton Strategies. От декември 2013 г. той заемаше поста на вицепрезидент на ICCO, а преди това за период от 3 години бе неин ковчежник.

„Избирането на Максим Бехар за президент на Световната ПР организация е огромен успех и признание, както за неговата дългогодишна работа в областта на ПР, така и за БАПРА като обединител на компании с етичен и прозрачен бизнес. Максим е безспорен професионалист със забележителен принос за утвърждаване на международния авторитет на българския ПР бизнес. В БАПРА приветстваме неговата нова роля и сме убедени в бъдещите му успехи начело на ICCO.”, коментира Деница Сачева, председател на Управителния съвет на БАПРА за 2015-2017 г.

„Максим внася изключителна комбинация от енергия, опит и дипломация към всичко, което прави, неговата страст за нашия бизнес и тази организация е заразна. Още много добри неща предстоят за ICCO”, сподели Дейвид Галахър по време на ПР форума.

Франсис Ингам, главен изпълнителен директор на ICCO, добави: “Максим има изключителен интерес към международния ПР. Неговата посветеност на индустрия ни и неговата страст към нейното бъдеще, го правят перфектният човек, който да ръководи ICCO. Ръстът, който постигнахме през последните години ще се промени динамично и ефективно под неговото ръководство.”

Максим Бехар преподава „Модерни комуникации“ в редица университети в много страни по света. Той е почетен консул на Република Сейшели в България.

***
За БАПРА
Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като независима и доброволна организация с нестопанска цел да подпомага и утвърждава ПР-а като дейност в полза на развитието на съвременното общество. БАПРА работи за подобряване партньорството на ПР бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, граждански организации и медиите. Членове на БАПРА са най-авторитетните компании за комуникационни услуги на българския пазар. Всички членуващи компании в асоциацията приемат Етичния кодекс на ПР специалистите в България, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. Всяка година БАПРА организира единствения конкурс в областта на маркетинговите комуникации с изцяло международно жури – BAPRA Bright Awards, а от 2014 г. провежда и регионалния ПР форум – Sofia PR Summit. БАПРА е гласът на българския ПР бизнес.

Twitter: @BAPRABulgaria
Facebook: https://www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria?ref=hl
Web-site: www.bapra.bg

За ICCO
Световната ПР организация (ICCO) е гласът на ПР консултантите по света. Членовете на ICCO са национални асоциоциации от 32 страни по целия свят в Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка и Австралия. Заедно тези асоциации представляват 2 500 ПР компании.
Web-site: www.iccopr.com

За допълнителна информация:

Илиана Джамбазова
БАПРА
Мобилен: 0896 786 735
Имейл: i.djambazova@bapra.bg

mkt360.eu I 29.09.2015

Данушка Еленкова, PR експерт в Интеримидж, разказва как се роди идеята за чисто нова услуга, която агенцията разви за подпомагане на комуникацията на локации за събития и заведения.

Откъде дойде идеята за Make it popular?

Дойде в извън работно време. Посетих няколко пъти едно много приятно заведение в центъра на София. Нямаше как да не ми направи впечатление, че колкото и старание да е вложено в интериора, менюто и обслужването, колкото и излъскано да е, винаги е празно. Да, вярно е, че в столицата ни изникват нови заведения, едва ли не всеки ден, но е истина и че столичани си ходим в едни и същи заведения, на брой не повече от десет. Или не обичаме новото, или новото не умее да се само-оповести. Make it popular се появи като резултат от факта, че търсещата и предлагащата страна понякога така и не се срещат.

В повечето случай мениджмънта на заведенията преценява сам да се занимава с комуникационната стратегия и поради това още в началото тя често тръгва в неправилна посока при цялостното представянето на мястото.

Шаблонът тийзър пано с Coming Soon, фейсбук събитие, откриване с коктейлни маси, хора на групички с чаша вино в ръка, последвано от някоя и друга платена публикация в стил „Отвори врати ..“ е почти сигурна рецепта за неуспех. Дори да постигне ефект, повече усилия не се влагат – сядаме в креслото и чакаме да ни залеят с резервации. Е, тъй като в InterImage обичаме да откриваме "интересностите" на клиентите си и да ги оповестява на всеослушание, Make it popular е новият начин да го правим.

В момента идеята за популяризиране на дадено място, било то ново, или изпращащо години наред неправилни послания за себе си, вече е избистрена под формата на пакет, който да даде резултат на клиентите ни.

Какво точно представлява Make it popular? PR за заведения ли е?

Make it popular е съвкупност от PR и рекламни практики, които да формулират имиджа на дадено място, да го изградят и поддържат. От представянето му, през подходящите за него промо акции, и въобще цялостното му присъствие в активния живот на града. Не можем да го наречем просто събитиен мениджмънт, брандинг, промоция или реклама. Make it popular е пакет от всичко това.

При какъв тип заведения е приложим пакетът?

Всяко място е различно като започнем от фазата му на развитие, локацията и най-вече идейната му концепция. За това и стратегията за популяризиране е различна. Няма ограничение на типа места- барове, ресторанти, кафенета, галерии, пространства за събития – всяко място се нуждае от посока и предварително построен план как да стане и по-важното да остане посещавано.

Какви похвати използва услугата? С какво е по-различна?

Когато отваряш заведение, първата стъпка е да си изясниш какви хора искаш в него. Гоненето на бройка, с цел оборот, те прави еднодневка. Тук опираме много плътно до PR-а, а именно правилните публики да разберат по правилния начин за мястото и да проявят любопитство към него.

Като при всеки бранд е добре и да се създаде легенда, например „Ние готвим със златни ножове, или „това е бара в къщата чудовище, която чупи прозорци без причина“ (бар без нито един прозорец).

Трябва да си познат с нещо и да го комуникираш където трябва. Социалните медии и поддържане на профилите там е неизменна и задължителна част от услугата.

Следва да се подберат начините, по които ще информираш бъдещите си клиенти/гости. Да вкарваш хора в изискан ресторант с Happy Hour е точно толкова неправилно колкото да организираш дегустация на скоч в пицария. Има хора и подходящи активности за всяко място.

Make it popular започва с охарактеризирането на таргета и продължава с директни предложения как той да бъде осведомен за съществуването на заведението и следователно „вкаран“ в него, не само на откриването.

Когато правилните хора са вътре, оттам нататък любопитството расте и идват още. Тогава вече трябва да задържиш интереса им, за да дойдат пак и за тази фаза си имаме похвати, но ще ги определя като фирмена тайна и ревностно ще ги защитавам от кражба.

Част от цялата услуга е системното подсказване какви събития да хоства заведението, как да го намират хората които ги организират, и как да стане част от листа с предпочитани места за различни тематични събития и така около него се завърта социалният живот на града, без да се раздават листовки на Витошка.

И след като търсеният имидж е изграден или сменен, зависи от историята на мястото, от екипa му се изисква да задържи ефекта и да измисля, копира или участва в различни дейности, да полага усилия за името си, дори заведението да е препълнено, защото всички знаем колко непостоянно и капризно чудо е софиянецът със социален живот.

Оригинална публикация

Списание Твоят БИЗНЕС I Ина ГЕОРГИЕВА I 9.10.2015 г.

Толкова отдавна познавам Ружа Загорска, та чак не си спомням от кога. А и може ли човек да я пропусне с тези две звучни имена?:) Или с енергията, която излъчва дори когато говори? Тя е човек на действието и знам, че когато трябва да направим нещо заедно се решава бързо дали е „да“ или „не“.

Повече от 15 години Ружа работи в сферата на комуникациите, а преди това 4 години работи в банковия сектор, занимавайки се основно с международни разплащания. Днес е начело на една от най-големите ПР агенции в България като неин изпълнителен директор и управител.

Тя е член на Управителния съвет на БАПРА (Българска асоциация на ПР агенциите), както и учредител на БААДК (Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации). От 2014 г. Ружа Загорска членува и в Съвета на жените в бизнеса, където активно работи за създаване на добри практики и програми за насърчаване на професионалното развитие на жените в малкия и среден бизнес и израстването им в мениджърските позиции. Тя ръководи и обучителен център APRA PN Academy, сертифициран от Министерство на образованието и науката. Ружа е магистър по Финанси и има специализация по Банково дело и Маркетинг. Както и по-долу ще разберете обича математика и джаджите, както и компютърни и настолни игри.

Ружа, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Завършила съм Софийската математическа гимназия, а след това финанси и банково дело в УНСС. Обожавам цифрите. Естествено започнах да работя в банковия сектор. Но скоро открих, че търся друго предизвикателство. Исках да работя с хора, да организирам интересни инициативи и кампании, да развивам един пазар, който беше в зародиш в България. Нищо не знаех за професията като такава, но веднага ме грабна с предизвикателствата, възможностите и свободата да генерираш и реализираш различни смели идеи. И така вече 15 години…

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Това са моментите в края на една кампания, или след едно голямо събитие. Когато умората се процежда през всяка пора на кожата ти, но усещаш и виждаш и знаеш, че клиентът е доволен и таргетите са не само постигнати, но и надвишени. Когато виждаш на практика още един успешно реализиран проект. Тогава се чувстваш щастлив в работата си. В нашата професия няма еднообразие, всеки ден е различен и няма предел – винаги можеш да постигнеш повече от предишния път, само ти трябва малко креативност и много ентусиазъм.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- От наша гледна точка разликата не е никак тънка. Похватите са различни, форматите са различни, понякога дори и аудиториите са различни. Всеки в нашата професия е чувал репликата „Този текст е прекалено рекламен, не мога да го публикувам”. Цикълът на рекламата е с бърз ефект, но краткосрочен. Цикълът на комуникациите е с по-дългосрочен ефект, но за сметка на това резултати не могат да бъдат отчетени толкова бързо. Това са два различни канала за въздействие и е много важно правилно да се определят кои послания по кой канал трябва да бъдат изпратени, защото в противен случай не само няма да има ефект, но може и той да е негативен.

Има ли безплатен ПР?

- Аз като един финансист по образование ще кажа, че няма нищо безплатно. И рано или късно всеки трябва да го разбере. Да, разбира се, когато има налице силно и полезно съдържание, особено във времето на социалните мрежи, хората ще го оценят и ще говорят за него. Но това не означава, че е безплатно. Най-скъпите неща в нашата професия са добрите идеи, правилните контакти, позитивното въздействие в определени общности. През годините сме реализирали редица CSR кампании, които получават огромно разпространение, защото хората вярват в каузата им. Но дори и доброволчеството не трябва да се възприема като безплатно – то е дори още по-ценно и скъпо и не трябва да бъде подценявано. Трябва да се инвестира много време и усилия не само да запазим поддръжниците на нашата кауза, но и да ги увеличим.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам, когато хората не казват това, което мислят. Независимо дали го правят, заради себе си или за да не обидят събеседника. Твърдо вярвам, че комуникациите трябва да са искрени и всеки честно да споделя вижданията си. Това е най-ефективно в дългосрочен план и изгражда стабилни и силни връзки и контакти. А това в нашата професия е най-важно.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Професията ми е „комуникация“. Като цяло ми е трудно да съм „извън комуникацията“. Даже и в свободното си време, пак съм заобиколена от приятели, семейството или познати. Но понякога имам нужда от тишина и спокойствие. И тогава съм напълно „извън комуникациите”. Буквално и преносно – без телефон, без интернет, без телевизия, без много хора около мен. Правя го всяка година за поне 15 дни. И да – има такива места в България и извън нея, но няма да ви кажа къде

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Когато всеки ден ти се случва нещо ново и интересно, сутрин ставаш с усмивка и с нетърпение да видиш предизвикателствата днес. И според мен ключът е в ентусиазма. Това е качеството, което не искам никога да загубя и което търся в хората около мен. Думата ентусиазъм произлиза от гръцкото entheos, което буквално преведено означава "Господ в теб". Това е силата, която ти дава толкова енергия, че можеш да пребориш всичко и те прави безстрашен. Загубиш ли го – ставаш посредствен. Без ентусиазъм няма любов, няма идеи, няма успехи.

Какво би учила още?

- Всичко. Смятам, че хората трябва да учат непрекъснато и то различни неща. Днес вече ученето не е свързано само с посещаване на университет, школа или училище. Днес можеш да учиш и то сериозно от мобилния си телефон, от компютъра, от тaблета. В момента, например, уча нов език, като в същото време упражнявам друг чужд език, който владея, използвайки Duolingo апликация (горещо я препоръчвам) и в същото време минавам и курса по Computer Science на Khan Academy. И вече съм си набелязала още толкова много други платформи, с които мога да научавам различни неща и само чакам да имам малко повече свободно време. Съществува толкова много потенциал и информация, че единственото, което трябва, е желание, време и ентусиазъм.

Но като говорим за нова наука или професия, която бих искала да изуча, то това е Innovation Management. И ще го направя. Може да е след няколко години, но ще го направя.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва много рано. Не започва със закуска или кафе. Започва с упражнения и душ и след това веднага към офиса. Не прекарвам много време вкъщи сутрин. И разбира се, сутрин искам да получа новина за нов клиент или нов проект. Защото това за мен е тръпката – нови предизвикателства, нови идеи, нови техники.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 08.10.2015г.

Силвия Костова има над 15-годишен опит в областта на корпоративните комуникации, маркетинга и медиите. От 2014 г. е мениджър "Корпоративни комуникации и маркетинг" в Пощенска банка. Била е директор "Корпоративни комуникации" в един от най-големите холдинги на пазара, където е отговаряла за комуникационната политика на водещи български компании в сферата на бързооборотните стоки. Работила е още като Press Officer в администрацията на президента и журналист в печатни и електронни медии. Има магистърска степен по журналистика и масови комуникации от СУ, прави докторантура по публични комуникации и информационни науки пак там.

- Г-жо Костова, как се промени маркетирането на банкови продукти в България през последната година?

- Банките се опитват да стават по-смели, по-дигитални и да тестват различни нови подходи в комуникацията си към клиентите, много от които работят успешно на пазара. Като цяло секторът следва модерните тенденции – въпреки че банковата реклама у нас все още е пълна с клишета. Радвам се, че ние успяваме да излезем от тях и започнахме да рекламираме например жилищни кредити не с щастливо семейство в новата си къща (задължително с две деца и куче), а с… плувци. Нетрадиционният подход, интересните идеи, атрактивното и добре помислено и поднесено съдържание в комуникацията винаги работят – и на международния, и на българския пазар.

- Кое е специфичното в мисленето на българските клиенти?

- У нас клиентите продължават да търсят едновременно най-добрата оферта, съпроводена с гъвкави решения, удобство, сигурност и подкрепа от стабилен финансов партньор, какъвто Пощенска банка винаги е била. И въпреки че потребителите ни стават все по-взискателни, с по-добра финансова култура, мобилни и с динамичен начин на живот, те все още не са стигнали до момента да търсят персонализирани продукти и финансови решения. На по-развитите пазари банките и финансовите институции вече буквално гравитират около избора на клиента. Те се опитват да познават и отговарят на идентичността на всеки един клиент – а ние все още прохождаме в тази област, въпреки че в Пощенска банка сме сред първите, които се стремят да предложат на клиента индивиуално разработен продукт, дори още преди да го е поискал.

По света все по-малко клиентите ползват "физическите" клонове, защото клонът – не на бъдещето, а дори на настоящето – вече се намира в телефоните и таблетите им. Финансовите институции развиват все повече онлайн програми и апликации, които да обучават и съветват клиентите как да инвестират, пазаруват разумно и да търсят най-доброто финансиране. Докато у нас в масовия клиент все още има остатъци от един атавистичен страх към иновативните финансови инструменти. Като потребители имаме една по-голяма консервативност, не вярваме и не се доверяваме много-много. Искаме да отидем във финансовия център и да говорим лично с банкера си, искаме "да пипнем" продукта. Да си вземем и вкъщи да си прочетем листовката – този толкова остарял комуникационен инструмент…

Дори и в маркетинговите комуникации – от нас като банки като че ли не се очаква да бъдем смели и различни, а все още – да обясним максимално ясно офертата си в едни 30 секунди телевизионно време… Затова много се радвам, че все по-голяма част от клиентите на нашата банка – и то не само по-младите, адмирират иновациите ни и в рекламната комуникация. И се радват на нововъведенията – например първата у нас мобилна апликация за кредитни карти, която лансирахме преди месеци, вече има хиляди изтегляния от интернет (а дори не сме правили голяма кампания за промоцията й). Хората започват да търсят този вид модерни решения и ме радва, че успяваме да сме сред първите, които да им ги дадем.

- Управлявате успешен маркетингов отдел. Как мотивирате екипа си?

- На първо място – със свободата и подкрепата за смелите идеи, която е характерна не само за моя екип, а за цялата банка. Щастлива съм от факта, че имаме мениджмънт, който окуражава реализирането на креативните проекти и нововъведенията и се доверява на професионализма на екипа си. На второ място – с личния пример. За мен е много важно и хората в екипа да изпитват удоволствие от работата си, да не се налага да бъдат "мотивирани" насила. Ако някой не иска да се развива, не се стреми във всеки един момент да се повдигне на пръсти и да надскочи себе си и възможностите си, не предлага идеи и решения, не изпипва детайлите, то този човек не би могъл да бъде успешен в една толкова динамична среда като банковия сектор. И логично, няма как да бъде в екип като нашия – успешен не защото ние сме се самоопределили като такива. Само през последната година и половина получихме общо 10 награди за кампаниите ни за корпоративни комуникации и маркетинг, което е още едно доказателство, че сме успели да се отличим от пазара. И е наистина мотивиращо!

- Какви маркетингови тенденции ще наблюдаваме през 2016 г.?

- Очаквам основно да започнем да говорим за маркетинг на персонализацията, а не както досега за маркетинг на глобализацията. Светът е все по-обвързан, благодарение на технологиите в днешно време, но пазарите стават още по-локализирани, регионални и индивидуализирани. Персонализацията ще бъде една от тенденциите през следващата година у нас и може би ще преобрази начина, по който мислим и успяваме да налагаме големи брандове. Глобалните кампании ще децентрализират своята стратегия, като ще увеличат регионалното си и местно влияние. И ние като комуникатори все повече ще залагаме на ангажираността и интеракцията с отделния потребител – с атрактивни инструменти като геймификацията например.

От друга страна, фокусът ще пада все повече върху вътрешните комуникации и маркетинговите средства. На тях трябва да се гледа като на ключово предизвикателство и възможност за създаване на "посланици на бранда". С тяхна помощ ще можем да се уверим, че служителите и търговците, усещат или направо бих казала "живеят" с бранда, както и разбират стратегията и визията на компанията – цел, която Пощенска банка винаги си е поставяла през годините.

Това, което особено много ми се иска да видя в още по-голяма степен развито у нас през следващата година и което смятам, че успешно работи навън, е интеракцията между различните канали – особено между външната реклама и интернет. По света вече става практика да започнеш да мислиш специфицирано за отделните канали; да започнем разказваш една история в един канал, да я надградиш в друг и да представиш финалния резултат в трети, създавайки обща картина. Като успоредно с това всеки канал да може да работи сам за себе си и за своята аудитория. Сигурна съм, че това скоро ще бъде успешна практика и у нас. Най-малкото, защото "маркетингът по учебник" за мен вече не работи в степента, в който даваше резултати само преди две години.

И умишлено няма да споменавам нищо за дигитализацията като тенденция, защото тя вече не е нов тренд, а настояще, от което ако някой в сферата на комуникациите изостане, догодина просто няма да го има.

- А как си представяте маркетинга на по-далечното бъдеще – да кажем след 10 години? Моля, дайте воля на въображението си. Какви биха били най-футуристичните начини да се рекламира?

- Предвид динамиката в средата, очакванията ми са за много по-скорошни промени, които основно ще бъдат свързани с повече видеозаснемане, включително 360 градусово, развитие на lifestream-а, който дава високо качество и бърза обратна връзка. По този начин, с камери от различни ъгли, ще има присъствие навсякъде, почти без да е нужно то да е физическо. От друга страна, все повече внимание ще се обръща на кратките видеа от по няколко секунди, които вече стават тенденция. Но както казахте – всичко е въпрос на въображение и за да достигнем това бъдеще е важно да поемаме риска да мислим различно и бъдем иновативни. А тъкмо новаторството е формулата на успеха на екипа на Пощенска банка.

Оригинална публикация

в. Земя | 14.09.2015

Предаването, популяризиращо работата, каузите и проектите на журналистите, ще стартира с още по-богато съдържание

Единственото по рода си предаване, посветено на работата на журналистите в България – "Медиите On Air" – ще стартира с още по-богато съдържание през новия сезон. От 26 септември всяка събота – вече от 16:30 часа – в рамките на един час зрителите ще могат да проследят не само дискусии и репортажи, свързани с теми, важни за работата на журналистите, но и задълбочени интервюта на водещата Доника Ризова със знакови и популярни лица, обект на медиен интерес.
"В новия сезон ще търсим и добрата новина, свързана с проекти на популярни личности. Ще покажем какво стои зад лъскавата страна на славата. Какви са гражданските позиции на "звездите", имат ли каузи, какъв е техният прочит на новините", коментира Доника Ризова.
Още от създаването си предаването се превърна в една от емблемите на телевизия Bulgaria ON AIR. И до днес то дава възможност на журналисти от гилдията да популяризират своята работа, каузи и проекти.
Авторката и водеща на предаването Доника Ризова е отличена с наградата "Златно перо" на Съюза на българските журналисти в раздел Телевизия", има номинация за награда "Заедно" на Българския дарителски форум през 2014 г. и много други.
Предаването е носител и на специалната награда "Про Култура" от Съюза на работодателите за принос към увеличаване на достъпа на младите хора до култура.

Стр. 17

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 12.09.2015

Днес ви срещаме с Анка Костова, с която съвсем естествено също сме работили през годините. Тя е с над 8 годишен опит в сферата на публичните комуникации като в момента е мениджър "ПР и спонсорство" в Обединена българска банка, където отговаря за публичните комуникации, спонсорските инициативи, вътрешната и дигиталната комуникация. Професионалният й опит включва позицията Мениджър "Външни комуникации" в Societe Generale Експресбанк и Акаунт мениджър в PR агенция United Partners, където започва и своята професионална кариера като стажант. Анка Костова завършва магистратура по "Публични комуникации" в СУ. Специализирала е по специалността в Университета Лювен Ле Ньов в Белгия и ТВ и онлайн журналистика в Университета Лил, Франция.

Анка, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Бих казала, че с професията взаимно се провокираме. Вероятно защото взаимно се открихме. Тя отговаряше напълно на онова, което съм – активна, любопитна, с разнопосочни интереси, интензивно комуникираща с много хора, вълнуваща се от множество и различни неща. Например, за един ден, особено в ОББ – сутринта можем да говорим за планиране на дигитална кампания за потребителски кредити, на обяд да организираме благотворителен кулинарен базар, а вечерта да откриваме опера под звездите.

Това е професия, което всеки ден ще те изненада с нещо ново – не само като съдържание, но и като технологично развитие. ПР не се практикува, той се изповядва – това е начин на живот, а не професия. Мнението ми е, че онези от нас, които обичаме онова, което правим, му се посвещаваме напълно – ПР ни държи будни и ни провокира да бъдем любознателни, защото всеки ден ни провокира – чрез социални медии, нови фото и видео инструменти, ново съдържание, взискателни публики. В съвременната картина на комуникацията ние държим ключа, но само, ако го заслужаваме.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Не бих казала, че са моменти – сутрин се събуждам с усмивка и вечер се прибирам с усмивка, но признавам, че най-голяма радост ми носи позитивният заряд на колегите. Ако хората, с които работиш са положителни, те те зареждат с горивото да надскочиш себе си. Това се отнася и за управляващите компанията – в този смисъл, изпълнителните директори на ОББ са толкова отворени към нови инициативи и в същото време, отговорни към служителите си, така че няма начин да не искаш да постигнеш повече и повече за компанията и за хората в нея. Любим проект в дейността ни е вътрешното ни списание, защото именно то е отражение на най-хубавото, което се случва в служебното всекидневие. А социално отговорните проекти са онези, които са и изключително сложни като подготовка и изпълнение, са тези, които удовлетворяват сърцето. Преди година махнахме таксите за онлайн преводи към дарителски сметки – много сложен и трудоемък процес, но когато имаш 10 дирекции, които с радост ще работят, за да се случи, защото е за добра кауза, по-хубаво от това няма.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Много интересен въпрос – макар и да има колеги, които ще се възмутят, смятам, че и двете са инструменти на комуникацията. И за да се спре конфликтът между двете, мисля, че точно така трябва да ги разглеждаме. Но след това и трябва реално да ограничим социалните проекти от ПР-а, тъй като именно тях не можем да сравняваме нито с ПР, нито с реклама, а често се случва, за жалост. Инициативи, в които помагаме на онези, на които съдбата е дала по-малко, отколкото на нас самите, не бива да бъдат използвани нехайно за ПР, а по-скоро за вдъхновение и съпричастност.

Има ли безплатен ПР?

- Има безплатен ПР, когато си си свършил добре работата, бил си коректен с хората, с които работиш, отнесъл си се с уважение. Но в тези случаи не става дума за ПР, а за това просто да се придържаш към ценностите, с които да те припознават, а от там и компанията, чието мото следваш.

Ако става въпрос за ПР работата, тогава бих казала, че безплатен ПР няма – зад всяко усилие, зад всеки поет ангажимент пред обществото, зад всяка осъществена идея стоят хора и тяхната отдаденост и ангажираност, а те в никакъв случай не са безплатни.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам агресивността и липсата на уважение и макар вече за професията ни водещ канал да са социалните медии, смятам, че именно заради тях започва да ни липсва и личният контакт – започваме да бъдем профил, а не личност. Именно по тази причина в работата ми винаги се организират периодични срещи със стратегически партньори – това е възможност не само да намерим нови идеи в дискусия, а и между работните теми да се пошегуваме с някоя лична случка и на следващия ден да продължим работа с този спомен и усмивката от него.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Същото – да съм ангажирана. Обичам да спортувам – тенис, плуване, ски, както и да пътувам. Смятам, че е важно да намериш вътрешния си център, баланса в себе си, за да успееш да се справяш с всяко предизвикателство и да се наслаждаваш на всеки един момент.

Единственото, което ме отличава, е, че, в личния си живот не съм толкова организирана колкото в професионалния. Ако едно събитие се готви за повече от месец, то следващото ми пътуване (освен датата, съобразена с работата и закупуването на самолетния билет) и неговата програма се готвят по време на полета.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От самата работа – тя е моето вдъхновение, колегите са моите мотивационни фактори, ръководителите ми – пътеводители, а солидните основи – моето семейство.

Какво би учила още?

- Бих учила история на изкуството, защото е стара моя любов, а и изкуството е носител на много красота в свят, в който сме заобиколени (особено от постоянни информационен поток) от грозота и негативизъм.

Но бих преподавала ПР – никога не отказвам да споделя наученото в практиката с младите специалисти, за да не им се налага, като на нашето и на предходното поколение, да се борят с „вятърни мелници“ в изграждането на професионалния имидж на професията ни.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Зависи – започвам по различно време, в зависимост от ангажиментите, но най-често към 07:30, с телефон в ръка. Макар първо да се информирам за важните финансови и икономически новини и събития от деня, винаги с удоволствие търся да прочета някоя „положителна новина“ – за нови изложби, постижения в науката, спорта, нови социални инициативи, нови инвестиции.

Оригинална публикация

в. 100 вести, Габрово | Надежда ТИХОВА | 11.09.2015

Председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов беше сред участниците в дискусиите на Международната борса за културни продукти в Габрово, организирана от клъстер "Творческо Габрово" от 8 до 10 септември. Той се включи в темата на дискусията "Как да подредим културата до наркотиците и лекарствата" като представи своето виждане в презентацията "Как рекламата на културни продукти в медиите престава да бъде търговска и става социална". Освен председател на СЕМ, доц. Лозанов е зам.-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 година до днес, а от 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. В трудовата биография на Георги Лозанов има още редица длъжности, които той е заемал, като: председател на Българската медийна коалиция, председател на фондация "Медийна демокрация", председател на Центъра за изкуства "Сорос", главен редактор на списание "Егоист" и т. н. Доц. Лозанов е автор на книги и стотици статии в областта на медиите, изкуствознанието и обществено-политическия живот.

- Международната борса за културни продукти в Габрово, в която участвате, се старае да отговори на въпроса може ли културата да бъде бизнес и бизнесът -култура. Какъв е Вашият отговор на този въпрос?

- Културата трябва да има всички възможни механизми, за да участва на пазара. Това милозливо, някак си възрожденско отношение към културата като нещо спонтанно, безплатно, полагащо ни се, не е адекватно към съвременния свят. В съвременния свят интелектуалната собственост, а културата създава и интелектуална собственост, е най-ценната и в някакъв смисъл -най-трудно охраняваната собственост. Освен това веднага след 10 ноември за известно време имаше отлив от българската култура. Сега започват да се връщат аудиториите. Това значи, че България започва отново да бъде пазар, защото аудиториите фактически създават пазара. Но и в него трябва да има маркетингови технологии, както на всеки пазар. Но засега аз смятам, че в културата като продукт се съдържат и много важни каузи, които вече не се продават. Но за да могат да бъдат лансирани, трябва да може да се владее и усвоява пазарното поведение или да се съсредоточим в некомерсиални форми на културата, които да търсят други начини да съществуват. Това е големият лукс на едно общество – да може да си позволи такива некомерсиални форми на култура.
Колкото е по-бедно едно общество, толкова по-малък му е шансът да си ги позволи. Но и обратното е много угнетяващо – когато автори крият своята несъстоятелност зад претенцията, че са трудно разбрани, защото са много некомерсиални и много възвишени. Тук има много възможности за фалшификация и затова са важни такива форуми като този в Габрово.

- Г-н Лозанов, как се променят днес медиите в ерата на Интернет и Фейсбук?

- Печатните медии се свиват, разбира се – това е очевидно. Но според мен те ще се свият донякъде и ще се върнат към това, от което тръгват и стават важни печатните медии – към качествената преса. Ще останат малко на брой със засилени коментарни функции и основният информационен поток ще бъде от другаде. Този процес започна отдавна – от всекидневниците вече много малко хора се интересуват. В това отношение дори другите традиционни медии – радиото и телевизията, изместиха печатните. За сметка на това вестникът, който има авторитет, авторите, които имат своето име и своята физиономия, ще създават около себе си едни, да ги наречем "читателски елити", които ще продължат развитието на хартиената преса. Сега периодът е малко междинен и не може да се разбере точно какво става, но постепенно ще започне да личи.

- Измести ли се рекламата от вестниците в Интернет?

- Както казах, ще останат тези малки читателски елити и не толкова чрез реклама, те ще имат достатъчно потенциал да издържат тези вестници като аудитория. Заедно с това, разбира се, понятието за преса все повече се променя и в него влизат електронните издания. Те ще поемат тези функции като и те самите ще трябва да станат много по-отговорни по отношение на информационните източници, на правата и така нататък, за да може да будят доверие. Защото сега общо взето традиционните медии будят доверие, а интернет медиите са по-свободни и срещу свободата получават малко доверие.

- Свидетели сме как PR-ите на институциите станаха основните източници на информация. Директният достъп на журналистите до хората, които са изворът на новината, в повечето случаи е отрязан. Така журналистиката се превръща в Copy-Paste и се унищожава. Така ли е?

- Когато говорите за PR-и в този смисъл, това са лошите, те са своеобразни виртуални бодигардове. Добрите осигуряват и улесняват достъпа на журналистите до информация. А Copy-Paste журналистиката е голямо бедствие, но вече има такова пренасищане от медии, че аз казвам, че постепенно ще има отлив от това явление.
Защото всеки ще търси в крайна сметка оригинала. Това е свързано и с повишаване на медийната грамотност на аудиторията. Аз например съм един от тези, които отдавна настояват да има предмет "Медии" още в прогимназията. Защото е илюзия това, че медията ти дава пряк достъп до информацията. Напротив, особено в съвременния свят, особено пък в нашето общество трябва твърде много да познаваш технологиите за манипулация, за да можеш да се информираш реално от медиите. Така че много ми се иска да има медийно образование, децата от малки да започват да учат този предмет дори само заради това -да различават фикцията от реалността, тъй като иначе има опасност модели на подражание да бъдат дори заплаха за физическото им здраве. Затова е добре да се създава образование, което да помогне на хората да различават реалните медии от медии ментета, с каквито е пълно.

- А как да се различат реалните новини от "новините" във Фейсбук?

- Все по-трудно става. Затова казвам, че това може да стане само по пътя на някаква грамотност. Това става чрез познаване на медиите въобще като парченце от една по-голяма медийна система. Сега читателят е оставен сам на себе си и е доста беззащитен. Преди например не стоеше въпросът за генномодифицираните организми – ГМО. Как да ги различаваме? Как да различаваме ГМО продуктите в медийната среда? Затова е нужно образованието и компетентността. В съвременния свят информацията е решаваща за оцеляването на човека. Това не е просто източник на знание, а въпрос на оцеляване и в национален, и в глобален план. Сега говорим за хибридни войни. Фактически хората без да искат могат да застанат на една или друга страна на воюващите, ако не познават спецификата на тези хибридни войни. Аз съм от поколението, на което младостта му мина в соца. Там беше лесно – по условие не вярвахме на нищо. Например на "Работническо дело" се четеше само последната страница, където е прогнозата за времето и програмата на телевизията. Докато сега не е така. Не можеш по условие да отречеш, нито да приемеш. Затова започва едно сърфиране, за което се изисква компетентност. Както се изисква някаква компютърна грамотност, за да влезеш в Интернет, но ограмотяването не спира дотук. Защото като влезеш в Интернет един път, тогава почват големите опасности.

Стр. 1, 8