в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 2010-01-23 

Заради рецесията компаниите използват рекламни конкурси, за да намаляват цените на агенциите

Добри практики

"Да бъдеш подложен на рекламен конкурс за съществуващ свой клиент е като това съпругата ти да обяви пред всички, които познаваш, че не те обича вече и че през следващите няколко месеца ще се вижда с други хора. И то с по-умни, по-млади и по-готини от теб, с които ще правят луди и интересни неща, много от които ти вече си предлагал, но никога не ти е било позволено да правиш. И след шестте месеца, през които си си държал езика зад зъбите и си продължавал да миеш чиниите, да се грижиш за мръсното пране, ще можеш да кажеш: дадох ти всяка капка от моята енергия и страст, и се промених, скъпа, до степен, в която съм способен да се унижа публично, за да те спечеля отново."
Този забавен пасаж от книгата AdLand на бившия криейтив директор на Young & Rubicam Джеймс Отмър напоследък се разиграва често на българския рекламен пазар. Един от порочните ефекти на икономически трудната 2009 г. беше прекалено честото организиране на рекламни конкурси като инструмент за намаляване на цените на рекламните агенции. До степен, в която по думите на рекламисти целият пазар е един огромен "пич" (конкурс на рекламен език – бел. ред.). Тази тенденция продължава и в началото на 2010 г.

Конкурс след конкурс…

"Определено 2009 г. беше година, която премина под знака на конкурсите. Това е пряко свързано с финансовата криза и част от усилията на компаниите да оптимизират разходите си за реклама по два начина – като засилят конкуренцията между агенциите, а оттам се намаляват цените за обслужване, и като потърсят чрез конкурс най-ефективните идеи за комуникация", обобщава София Коен, директор "Връзки с клиенти" в агенция Leo Burnett Sofia.
Всъщност поредицата от конкурси започна през втората половина на 2009 г., когато настъпи и дългоочакваното оживление на рекламния пазар (след антикризисното съкращаване на бюджети и замразяване на рекламни активности в началото на годината). Според рекламисти най-активни в организирането на пичове са били компании от силно ударения от рецесията финансов сектор, следвани от бързооборотните стоки, алкохолните напитки, веригите магазини и др. Татяна Кучинова, директор "Връзки с клиенти" в Huts JWT, забелязва, че напоследък са се появили нови български компании, извън традиционните рекламодатели, които за пръв път ще се рекламират и си търсят стратегически партньори. "Въпреки че нямат опит, те са осъзнали нуждата да се позиционират на пазара и са успели да заделят някакъв бюджет в тези трудни моменти", добавя тя.
Сред вече приключилите конкурси, които са официално обявени, са тези на бирената марка "Загорка" и Райфайзенбанк, спечелени съответно от Publicis MARC и Ogilvy Sofia. В момента текат още няколко, започнали в края на декември. Някои агенции чакат резултати буквално до дни, други – в средата на февруари. Те обаче отказват да посочат за кои клиенти се състезават, тъй като са обвързани с договори за конфиденциалност.

Ще играя, няма да играя

Въпреки, че определят практиката на честите конкурси като порочна, тъй като търпят загуби на ресурси и време, рекламните агенции не могат да си позволят да не играят тази игра. Заради свитите бюджети на съществуващи свои клиенти и за да компенсират тези, които са изцяло неактивни, те са принудени да търсят други източници на приходи. "В миналото сме подбирали в кои конкурси да участваме, докато сега приемаме и сами търсим", признава Татяна Кучинова от Huts JWT.
Основният проблем при ценово ориентираните конкурси е, че носят твърде краткосрочни ползи, а в дългосрочен план вредят не само на агенцията, но и на резултатите, които постигат компаниите. Да, рекламните агенции получават възможност да се докажат пред нови клиенти. А рекламният пич дава на компаниите свежи идеи и различни гледни точки към бизнеса им. Но изборът на нова агенция неминуемо нарушава ритъма на работа и отнема време за адаптация, а ако такива промени се предприемат често, се губи и постоянство в комуникацията и има опасност от размиване на посланието на марката.
Татяна Лозович, управляващ директор на медиа агенцията MediaS SMV, нарича това явление на пазара екселски пич: ако преди са били оценявани стратегическото мислене, ефективното планиране и оптималното закупуване, в момента основната оценка идва от условията в медиите и възнаграждението за агенцията.
Още по-лишена от смисъл е практиката, вместо да се организират рекламни конкурси за дългосрочно обслужване, да се залага на краткосрочни проекти и отделни кампании. "Да се работи на парче е непрофесионално", е аргументът на рекламистите. Опитът им в подобни начинания е причина да заключат: В България като цяло липсват ясни критерии и правила при провеждането на рекламни конкурси.

Къде са правилата?

Красимир Папазов, директор "Обслужване на клиенти" в Ogilvy Sofia, изброява проблемите, с които се сблъскват по време на пич: "Рядко има прозрачност за това колко и кои са поканените агенции, тоест не знаеш с кого се състезаваш. Често сроковете са на ръба на безумието – между седмица и две за разработване на цялостна творческа концепция. Добре е да се осигуряват минимум четири седмици, защото това е важен процес, който трябва да се планира адекватно във времето", обръща внимание той. И продължава: "Не е ясно каква е тежестта на отделните фактори при селекцията на агенциите – винаги се казва креативнoстта на предложението, нивото на обслужване и ценовата оферта. Но никога не си наясно кое е водещото." И ако доброто възпитание (и нормалните европейски практики) изисква след приключването на конкурса да дадеш обратна връзка на участвалите агенции, независимо дали са спечелили или не, в България случаите, в които това се прави, са по-скоро изключение от правилото.
Рекламодателите, към които се обърнахме за коментар по темата, отклониха поканата ни с мотива, че темата е деликатна и предпочитат да се въздържат от мнение. Получихме обаче официалното становище от Българската асоциация на рекламодателите (БАР), в която към момента членуват 19 от компаниите с най-големи рекламни бюджети. От него става ясно, че в момента се подготвя документ с правила и добри бизнес практики за организирането на рекламни конкурси. Зад инициативата стоят асоциацията на рекламодателите и Асоциацията на рекламните агенции (АРА). "В контекста на финансовите предизвикателства е важно индустрията да се придържа към доказано ефективните практики, за да се спестят време и средства на всички страни", се казва още в тяхното становище.
Управителят на Ogilvy Sofia и член на управителния съвет на АРА Екатерина Тупарева обясни, че двете организации все още водят преговори какви мерки да предприемат, но ще излязат с решение до месец. Едно от обсъжданите предложения е било да се вдигне таксата, която рекламодателите заплащат на агенциите, участващи в даден конкурс. Към момента, ако компания покани повече от три участника, заплаща 250 евро на всеки. Идеята е сумата да се увеличи между 500 и 1000 евро. "Опитваме се да намерим баланс, така че да се спре порочната практика на прекалено честите конкурси с участието на много агенции, без да засегнем интересите на рекламодателите, които имат собствени корпоративни правила за провеждане на конкурси", обясни Екатерина Тупарева.
По-лошото е, че този хаос в отношенията между рекламодатели и рекламни агенции не само няма да помогне на индустрията да се възстанови по-бързо от икономическия спад, но и ще се отрази на качеството и ефективността на рекламата.

Стр. 34

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Борислав КАНДОВ | 2010-01-23 

Вместо да поиска по-добър механизъм за финансиране, БНТ заложи на лесното – повече реклама

Съобщение на ЕК за прилагането на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение
За пръв път от доста време държавната БНТ успя да продаде цялото си рекламно време. И за пореден път поиска да продава повече с аргумента, че парите не стигат за издръжката на медиата.
Ръководството на телевизията даде гласност на исканията през седмицата, в която в парламентарната медийна комисия се обсъждаха на второ четене промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Текстът, регулиращ медийния пазар, бе ремонтиран (за 27-ми път), за да бъдат отразени в него промените, произтичащи от новата аудио-визуална директива, приета от Европейския парламент. В него се казва, че БНТ има право да продава 15 минути реклама на 24 часа програма, като само шест от тях – в праймтайма. За частните медии ограничението е 12 минути на час. Освен от рекламните приходи БНТ се издържа и от държавна субсидия, която за 2010 г. е в размер на 60 млн. лева. Това слага оръжие в ръцете на частните тв компании, които винаги са били против присъствието на рекламни блокове в обществения канал. Контрааргументът на БНТ е, че заради икономическата криза субсидията й е била намалена със 17% в сравнение с 2009 г. Така съставките за поредната война между държавната и частните медии бяха налице и взривът не закъсня. Но (поне засега) вълната отново повали исканията на държавната медиа. А всъщност проблемите й се коренят съвсем другаде – в модела, по който тя се финансира от държавата.
БНТ като играч на пазара
В началото на годината от БНТ се похвалиха, че са запълнили рекламното си време въпреки финансовата криза, която ограничи бюджетите на рекламодателите. До съвсем скоро не беше така. Според данните на изследователската агенция TNS/TV Plan дори през най-силния откъм рекламни приходи на БНТ юни 2009 г. (по време на парламентарните избори) телевизията успя да запълни едва 85% от 15-те си минути рекламно време на денонощие, отредено й по закон.
Запълването на рекламното време даде самочувствие на БНТ да разпространи становище, според което ограничението в ЗРТ за правото на медиата да излъчва само 15 минути реклама на ден е вече "неадекватно и остаряло". Това ограничение бе въведено през 1998 г. и тогава неговата цел беше да се поощри развитието на нововъзникващите частни телевизии. В момента обаче ограничението е "в разрез с практиките в ЕС, където държавните телевизии генерират около 50% от приходите си чрез продажба на реклама", твърдят от БНТ. Което е леко манипулативно изказване, тъй в някои държави членки обществените медии изобщо нямат право да продават рекламно време.
От друга страна, намаляването държавната субсидия на БНТ със 17% я връща на нивото от 2005 г., което няма как да й даде възможност да инвестира в качествена програма. "Годината, която измина, беше изключително тежка и наложи много сериозни съкращения на разходи, хонорари, възнаграждения по предавания. Предоговорихме бюджетите на външните продукции, съкратихме до минимум разходите за гориво, за производство, за мобилни телефони, за абонамент, за командировки. Повече няма накъде, санитарният минимум вече е достигнат. Ако не се намерят начини БНТ да се дофинансира тази година, тя няма да може да поддържа тази програма до края на годината и ще трябва да сваля часове програма", се казва в отговорите на екипа на държавната медиа до "Капитал".
Според предвиденото в бюджета субсидията на БНТ за 2010 г. е 60 млн. лв. За 2009 г. по официални данни телевизията е продала реклама за близо 12.7 млн. лева, според мониторинга на TNS/TV Plan. Реално тази сума е по-малка, тъй като от нея не са извадени търговските отстъпки, които се правят за големи рекламодатели. Пред в. "24 часа" генералният директор на медиата Уляна Пръмова коментира, че на телевизията са нужни още 20 млн. лв., за да поддържа нивото си. Телевизията има задължения към "БТК груп" за разпространение на сигнала, трябва да се направят инвестиции и заради предстоящата цифровизация. Тя предупреди, че финансовото състояние, в което се намира телевизията, ще я принуди да спира предавания.
Търговските телевизии в лицето на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) естествено шумно се възпротиви на исканията на БНТ и по време на обсъжданията на промените в ЗРТ ограничението от 15 минути на денонощие остана в сила.
Така БНТ за пореден път заора в дебат, от който никога досега не е излизала като победител, вместо да насочи вниманието на законодателите към реалния проблем – неефективното определяне на размера на държавната субсидия. Сега всяка година ръководството представя пред Съвета за електронни медии и медийната комисия в парламента в докладна форма какви разходи и инвестиции има и планира да направи. Думата има и Министерството на финансите.
Този процес има две огромни слабости – възможността за големи грешки в прогнозираните нужди на медиата и огромното влияние, което правителството може да оказва върху съществуващата като защитник и проводник на обществения интерес телевизия. За сравнение: във Великобритания бюджетът на Би Би Си се определя след широк дебат за срок от 10 години, което намалява влиянието на властимащите върху компанията. Друг възможен източник на приходи в момента се обсъжда в Испания, където обществената телевизия RTVE се финансира изцяло от държавата и където се обмисля въвеждането на нови данъци върху за частните тв компании (3% върху приходите), телеком операторите и отпускане на 80% от таксите, начислявани за използването на радиочестотния спектър в страната. По този начин правителството няма да определя сумата за финансиране на държавните медии и се гарантира по-голяма независимост.
Най-големият недостатък на настоящия модел на финансиране всъщност е, че той може да се окаже несъвместим с европейското право, което има строги правила за отпускането на държавна помощ за който и да било бизнес. Чехия и Словакия поетапно ще забранят рекламата в обществените си медии през 2012 г.
Колкото и да не му се иска на ръководството на БНТ, в дългосрочен план рекламите нямат място в обществения ефир. Просто няма как една медиа да претендира за обществен статут, докато се опитва да угажда на интересите на частния бизнес. А всяка демократична държава има нужда от независима телевизия, която да бъде коректив и на държавните управници, и на корпоративната машина. Всичко това означава само едно: БНТ ще трябва да излезе от що-годе комфортното си състояние и със силни, смислени и ефективни аргументи да извоюва бъдещата си независимост. Всъщност това е задача не само на все-още-държавната телевизия, а на всички. Защото в случая не става дума просто да се гарантира оцеляването на БНТ, а да се измисли такъв механизъм за финансирането и управлението й, който да защити независимите и свободни мнения в националния ефир.

Снимка: Цветелина Ангелова, вестник "Капитал"

Стр. 33

EVENTS.dir.bg I 2010-01-22

След свободата на словото идва ред и на един спортен четвъртък в M3 College. Следващото събитие, организирано от M3 Communications College, ще е на тема „Футболният PR“, а единият от специалните гости е симпатягата сред спортните журналисти – Крум Савов. За да разберете повече за предстоящия PR Thursday, дали ще има и друг специален гост и каква е неговата самоличност, следете новините на www.m3college.com и очаквайте изненади или провокации, или пък и двете.

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

Информация за PR Thursday на тема: "Футболен PR“, 28.01.2010 г.

За PR Thursday

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18.30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците ще имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема ще бъде оповестявана няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

За контакти и акредитация на медии: 02/951 67 75. 

Оригинална публикация

в. Стандарт | 2010-01-22 

Значителна част от златния фонд на Българското национално радио вече е запечатана на DVD. Над 20 заглавия издаде Рекламно-издателската къща на БНР през миналата година. За творческия си принос звеното ще получи поощрителна награда "Сирак Скитник" за 75-годишнината на радиото, която ще бъде отбелязана в понеделник. В дисковете се представя и продукцията на музикалните състави на БНР – Симфоничния оркестър, Смесения хор, Вокалната група "Радиодеца", Оркестъра за народна музика, Биг бенда и Детския радиохор. Най-мащабният проект от миналата година е "Магията на Мадара". Той е създаден съвместно с Министерството на културата. Записите са направени в Голямата пещера в Националния историко-археологически резерват "Мадара". Пещерата е известна с великолепната си акустика и в нея са направени записите на най-известните български народни песни, а като фон се чува ромонът на "живата вода" в пещерата.

Стр. 9

в. Труд | Валерия ВЕЛЕВА | 2010-01-22 

- Росене, гледа ли шоуто на Слави, представено като “отговор-истина" за отношенията му с Борисов?

- И аз като премиера отначало гледах мача, но после превключих на Слави.

- Оценката ти?

- Чувствах се странно. Беше ми тъжно, че двама души, които са били много близки, могат да стигнат до такива отношения. Мисля, че г-н Борисов направи грешка, като каза, че Слави му е искал 50% от ГЕРБ.

- Защо?

- Не защото не отговаря на истината, а защото едно тв предаване винаги се храни от такива скандали. По целия свят за едно шоу е висока топка, когато премиерът те направи значим. Друг е въпросът, че Борисов вдигна високо топката, че Слави не можа да вкара гол. Просто не уцели вратата.

- Беше ли искрен Слави?

- Беше ми мъчно и тъжно да го гледам как се опитваше да играе роля, пък не успяваше да я играе… Ако кажа: Слави не бе искрен, означава че Слави е излъгал. А някои от обещанията на ГЕРБ наистина не са изпълнени: изборният кодекс не е готов, направиха и доста гафове.

- А за казуса “фифти-фифти" от ГЕРБ лъжец ли е премиерът, както каза Кулеков?

- Не бих нарекъл премиера лъжец. Както не бих нарекъл Сашо Диков кабелен журналист, както го определи редколегията на Слави. Защото журналистите не се оценяват от това в каква медия работят, а по това какво правят. И мисля, че Сашо е много повече журналист от други негови колеги. Истината е, че не Слави, а по-скоро сценаристите (аз и Тошко Йорданов) бяхме по-активни от него в идеята, че той трябва да направи крачката от телевизията към политиката.

- Кога се запознахте с Борисов и как?

- С Бойко Борисов ме запозна Емил Димитров-Ревизоро, когато бе шеф на митниците. Той е някакъв роднина на Евтим Милошев, който един ден ми казва: “В МВР има един главен секретар, работи много добре, иска да те запозная с него и да гостува в шоуто." Вече бях чул за Борисов пожарникаря, който играе много добре карате, чувах, че е човек с голям потенциал, че има кучета. Така дойде в шоуто. Там ги запознах със Слави. Моята близост с Борисов идваше от факта, че съм завършил Симеоновската школа, където той бе преподавател, докато аз бях студент. Имахме си лаф – той главен секретар на МВР, аз – бивш полицай, две години съм бил оперативен. След участието му в шоуто започнахме често да се срещаме с него. Виждахме, че Борисов се държи по различен начин от политиците и си мислехме: “Ето, този човек може да промени нещо. Защо не му помогнем?"

- Как виждахте помощта си за Борисов?

- Практически едва ли той би могъл да извлече някаква полза. Но много сме обсъждали политиката. Харесваше ни това, че той говори ясно, умее да слуша, има допир с обикновените хора. И когато в един момент той натрупа такава харизма и влияние, че вече трябваше да направи крачка напред, ние го окуражавахме. Беше вече изоставен от НДСВ в МВР, където дойде червен министър и то силен човек като Румен Петков. Спомням си, бяхме в някакъв ресторант в Банкя – повече от час го убеждавахме да се кандидатира за кмет на София. Предполагам, че се е страхувал да направи тази крачка, защото тогава той бе сам имаше до себе си само един Цецо (днешния вътрешен министър Цветанов – б. а.). Давахме му кураж, но решението си беше негово. И като го взе, нека да не звучи просташко, си казах -този човек има топки! Да направи такава голяма крачка, да се хвърли в дълбокото и да изплува, значи е качествен!

- А като го убеждавахте да се откъсне от НДСВ, той упорстваше ли, или не?

- Много дълго! Беше ми писнало да слушам за царя и за лоялността към него. После, след като стана кмет, му казвах: “Нали не сбъркахме?" Това беше период на много близки отношения между Слави и Бойко.

- А откъде дойде разривът по между им? Възможно ли е да се е появила завист за това, че Борисов направи успешен политически проект?

- Попитай Слави. Аз самият, когато с него сме искали да направим нещо и не сме успявали, не съм завиждал, но съм съжалявал за пропуснати възможности. Истината е, че на Слави не му се занимава с политика. Той води шоу, прави концерти, това му е на сърце. Но когато се появи “Атака", му трих много сол на главата. Казвах му: “Видя ли, ти като не щеш да се занимаваш с политика, ето Волен Сидеров с едно предаване от СКАТ каква партия направи!" Много е тънка червената линия – да си бунтар журналист или да станеш част от политическата система. Волен успешно я прекрачи.

- Но не е ли загуба на ориентир да кажеш от екрана: Аз съм единствената опозиция, само аз критикувам?

- Да, това просто не е вярно. Слави живее доста изолирано. Той не гледа толкова телевизия, не чете вестници, сигурно не е видял интервюто на Светла Петрова в “Сеизмограф" с Бойко Борисов – той бе видимо изнервен от въпросите, които тя му задаваше. Да не давам други примери и с пресата, където Борисов е критикуван. По принцип в България, като дойде някой на власт, медиите го приемат благосклонно. Така бе с Виденов, с Костов, после с царя. Може би Станишев имаше лош късмет, защото управлението му бе странна коалиция. Същото сега е и с Борисов. Но любовта на медиите трае най-много две години После нещата се преобръщат и почваме да търсим гафове в правителството. Така ще стане и с Борисов. Е, неговите гафове започнаха по-рано, но Борисов е усвоил правилото на Ленин: две крачки напред, една назад.

- Ако това правило го владееха Костов и Станишев, много по-малко беди щяха да им се струпат на главите. Така ли е?

- Да. Слави не беше прав, когато каза, че Борисов не си признава грешките. Ходът назад е признание за грешка. Но самият Слави не си признава грешки

- В някаква степен си приличат с Борисов.

- В някаква степен? Ужасно си приличат! С тази разлика, че Слави не е имал времето и възможността да натрупа тая компетентност, която натрупа Борисов. Четири години той бе шеф на специалните служби. Това е най-кървавият пост в България Там се концентрират най-много интереси, противоречия, боравиш със специална информация. И да оцелееш след четири години, значи имаш качества. Затова винаги се чудех, когато го подценяваха и казваха: “Ха, пожарникар, какво ще направи?" Именно в МВР Борисов е научил истинските механизми, които движат държавата и икономиката, познава в детайли задкулисните интереси на възловите играчи, знае кои са добри и лоши.

- Като се прибави към това и двете школи – “Живков" и “Сакскобургготски", се получава доста солиден опит.

- Безусловно личи, че е усвоил някои подходи. Например това народно отношение с хората. Дори с начина, по който се облича, за което някога го критикуват, Борисов казва: “Аз съм един от вас." Нали ние винаги сме искали такъв човек – който да разбута системата. Като го махнат, кой ще дойде? Пак системата.

- Но ето, на шестия месец рейтингът на Борисов почва да пада!

- Със сигурност ще пада. Каква е разликата между телевизията и политиката? Това, което прави Слави, е ужасно трудно – всеки ден да е актуален, да гони рейтинг. Но едно е да гледаш на нещата отвън, да направиш два скеча, да кажеш три готини лафа, които можеш да ги кажеш за всеки политик, само им сменяш имената. В политиката не е така – няма как да угодиш на всички. Интересите са титанични. Винаги се изправяш срещу някого.

- А вие двамата със Слави защо се разделихте? Знам какъв мотор беше в шоуто. Беше му второто аз.

- Второто аз… защо? (Пауза) Може би характерите ни… Моята среща със Слави изигра огромна роля в живота ми. Научил съм много от него. И още имам сантимент към него, въпреки че съм тотално изтритан от историята на шоуто. Името ми дори не споменават… Както и да е…

- Значи много си грешен пред него?

- Грешен съм с това, че съм го напуснал. Той ми казваше: “Ей, ти ще станеш известен, това ще те промени…" Аз станах много бавно известен. Но почнеш ли да трупаш авторитет, започваш да имаш и собствено мнение. И той има собствено мнение. И тогава се появяват търкания. Изникват въпроси, по които, дето се казва, двама мъже в града няма как да се разберат… Не сме се карали въпреки нелепостите, които се пишат в жълтата преса. Не съм давал интервю за “Галерия", а какво ли не си измислиха там.

- Е, ходили сте заедно по гаджета…

- Ходили сме. Излизали сме по заведения. Но наркотици, тройки – това са глупости! Слави кафе не пие, та наркотици. Глупости! Но в един момент вече ми беше тежко, защото неговото присъствие е обсебващо…

- Не сте делили жени?

- Не сме делили жени, и пари не сме делили. В един момент ми стана трудно да се съобразявам с неговото мнение. А шоуто е негово и аз трябва съм винаги готов. Макар че дълги години съм го правил с удоволствие – бил съм винаги готов в 3 часа през нощта, в 4 часа, участвал съм във всички скандали като торпила. Имал съм много съдебни дела. В един момент това натежава.

- Ти ли направи първата стъпка за напускане?

- Да. Беше адски бързо и кратко. Отидох и казах: “ Решил съм да поема по свой собствен път". Говорихме десетина минути. И той ми каза: Нали знаеш, че като излезеш през тази врата, всичко свършва! Това беше. Оттогава нито сме се чували, нито сме се виждали. Дори и дяловете си уредихме чрез адвокати. Което беше по-добре за мене, защото по-лесно преговарям с адвокати, отколкото със Слави. Той е много харизматичен и въздействащ. Ти знаеш, правила си най-добрите интервюта с него, като те загледа така ококорено…

- Вероятно Слави е приел напускането ти като предателство?

- Със сигурност, доколкото го познавам, така е…

- А ти смяташ ли, че извърши предателство?

- Не съм го предал. Още имам сантимент към него. Просто исках да избера свой път на развитие, което нямаше как да се случи при него.

- Сега не ти ли е мъчно?

- А, мъчно ми е. Понякога, като гледам шоуто, си казвам: Ето това не трябваше така да стане. Още казвам “ние". Може би бъркам. Липсват ми турнетата, еуфорията… Но аз съм си направил съзнателен избор.

- А защо Слави живее изолирано?

- Не знам, питай го. Защото е тежко да водиш всекидневно шоу. Изолацията обаче не помага на никого, защото няма кой да ти даде отсрещната преценка и да каже: ти бъркаш.

- Ти беше ли човекът, който да му казва къде бърка?

- О, да. Много пъти. Често съм му казвал – ти победи, ти спечели…..

- Правил ли си му вятър, без да има основание?

- Сигурно!

- Бил ли си в ролята на паж?

- На хората отстрани може би така съм изглеждал. Поне такива преценки съм чувал. Пределно искрен съм сега с теб. В интерес на истината тези контакти, които имам сега, покрай Слави съм ги създал. Е, вече от две години сам си създавам контакти.

- Като гледах предаването, ми се струваше, че поведението на сценаристите е бутафорно. Макар че ги уважавам като творци. Защо се излагат така?

- Това са хората, към които изпитвам най-силни приятелски чувства. Особено към Тошко Йорданов. С него винаги сме били на един акъл… Бутафорно? Не забравяй, че Слави живее в един свят, а те – в друг, живеят по народному. Така че… И аз съм бил част от такива редколегии, сега не мога да се обърна срещу колегите си. Но, предаването си направи добра реклама.
Премиерът Борисов ще гостува в предаването на Росен Петров в неделя от 17 ч – б. р.

Стр. 17

в. Поглед | 2010-01-22

Задължителната квота за българска продукция в националните телевизии бе отменена вчера от депутатите в медийната комисия в парламента. В поправка, която бе окачествена като лобистка, се казваше, че минимум 50% от годишната програма на националните тв трябва да е произведена в ЕС, а 25 % от тях да е родна. Медийната комисия прие 50-те процента европейска продукция. Вместо предложените 25% обаче, Външната продукция трябва да е минимум 12 %, като задължително е единствено тя да е от "независими продуценти". Според депутатите, ако се запише конкретно български продуценти, това ще е дискриминация. Така те получават едва 2 % повече от досегашния минимум по закон.
"Това не означава, че загърбваме българската продукция, тя просто влиза наравно с квотата за европейска", обясни съпредседателката на ГЕРБ Искра фидосова.
Депутатите отмениха и поправката, която даваше възможност на БНТ да създава съвместни канали и продукции с частни лица и да ги излъчва чрез държавния мултиплекс след цифровизацията на телевизията. В последните поправки на ЗРТ отпада забраната притежателите на цифрови лицензи да се занимават и с рекламна дейност.

Стр. 2

в. Поглед | Надежда НИКОЛОВА | 2010-01-22 

ЕК ограничи допълнителните приходи за обществените оператори

През изминалата година ЕК прие съобщение, което изрично очерта рамките, в които обществените телевизии трябва да бъдат субсидирани за осъществяване на своите функции. Финансирането, което държавите членки могат да осигуряват за обществените оператори, не може да надвишава разходите, които са необходими за осъществяване на обществената функция на съответния оператор. Ако противното се случи, ЕК счита това са свръхфинансиране и налага санкция на съответната държава членка за непозволена държавна помощ.
"Ролята на Комисията е ограничена до проверка дали е налице очевидна грешка що се отнася до определението на обществената услуга в сектора на радио- и телевизионно разпръскване", пише в Съобщението на Комисията относно прилагането на държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието на 9 юли 2009 г.
Комисията не решава кои програми се предоставят и финансират като услуга от общ икономически интерес, нито поставя под съмнение естеството или качеството на определен продукт. В определението на мисията за обществената услуга би имало обаче очевидна грешка, ако то включва дейности, за които не би могло да се счита, че отговарят (съгласно текста на Протокола от Амстердам) на "демократичните, обществените и културните потребности на всяко общество". "По принцип такъв би бил случаят например при рекламата, електронната търговия, телевизионната търговия, използването на специални телефонни номера при игрите с награди, спонсорирането и мърчандайзинга. Освен това е възможна явна грешка в случаите, в които посредством държавна помощ се финансират дейности, които не носят добавена стойност за задоволяването на социалните, демократичните и културните потребности на обществото", конкретизира Съобщението.
БНТ е в много по-благоприятно положение от редица обществени телевизии в Европа, разполагайки едновременно и с държавна субсидия, и с рекламни постъпления.
След приемането на Съобщението, рекламата в обществените телевизии вече е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия (Фландрия), Естония.
В Чехия и Словакия пък са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана през 2012 г. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша. Обществените телевизии в тези държави се борят за вниманието на зрителите и рекламодателите, без да разчитат на удобната сигурност на подразбиращата се държавна субсидия.
Въпреки тези тенденции, БНТ настоява да бъде разблокирано рекламното й време. Същевременно, по официални справки за миналата година, БНТ е успяла да продаде едва 1/3 от разрешеното й в момента рекламно време от 15 минути на ден. Има месеци, в които са продавани едва 3-4 %, което ръководството на БНТ не отрича. През декември е запълнено цялото рекламно време, но по това време на годината продажбите във всички медии по принцип се увеличават. Следователно БНТ има възможност и към момента ефективно да увеличи 3 пъти своите рекламни постъпления. "За съжаление няма данни какви са продажбите на реклама в регионалните канали на БНТ, които разполагат с шест минути на час реклама. Ако това време е напълно продадено, регионалните канали и БНТ като цяло би трябвало да се радват на добри рекламни приходи", заяви изпълнителният директор на Асоциацията на радио-и телевизионните оператори (АБРО) Гриша Камбуров в предаването "Тази сутрин" по bTV.
В писмо до Народното събрание пък българските кинорежисьори, оператори, филмови продуценти, артисти и филмови дейци също се обявиха срещу намаленото финансиране на обществената телевизия. "БНТ е с най-оскъдния бюджет от всички обществени телевизии в ЕС. Поставянето на националния оператор в това срамно състояние работи против националните интереси, защото косвено дава рамо на нихилизма и обезличаването на българското като част от европейската културна карта, казват творците. Три са формите на финансиране на обществени телевизии – държавна субсидия, лицензни такси и реклама. Първата възможна стъпка е увеличаване на рекламното време в праймтайма", завръшва писмото, подписано от председателите на асоциациите на кинорежисьорите, филмовите продуценти и българските оператори, както и от съюзите на артистите и филмовите дейци.
"БНТ иска да й се отпусне повече рекламно време, но в същото време те не са представили анализ на разходите си и на приходите от реклама по чл. 86, ал. 3 от досегашния закон. Този текст гласи, че ограниченията по ал. 1 не се отнасят за рекламата, включена в предавания за отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на УС. В този случай БНТ има право на 20 минути реклама на час. Да предположим, че тези събития, по логиката на всяко програмиране, са разположени в праймтайма, може да се каже, че 150 дни в годината БНТ има по 60 минути време за реклама в праймтайм, ако произвеждат и програмират такива събития. Това се неглижира от всички ръководства, защото е трудно рекламата да се събира на парче", категоричен е обаче медийният експерт Иво Драганов.
Просто решение на проблема с финансирането на БНТ предлага бившият генерален директор на медията Кирил Гоцев: "Рекламата в БНТ трябва да бъде напълно спряна, а държавата да увеличи субсидията, за да компенсира липсата на допълните приходи."
От националната телевизия обаче не са съгласни. Генералният директор на медията Уляна Пръмова продължава да настоява законодателят да възприема медията като търговски оператор. "Ново ограничение за БНТ гласува днес медийната комисия с промените в Закона за радио и телевизия на второ четене. Забранява се продуктовото позициониране, което представлява нова форма на реклама на стоки и услуги в предаванията. За БНТ то е разрешено само във филми и сериали. Промените имат за цел да приведат в съответствие българския закон с приетата преди 2 години Европейска Директива за медийни услуги. Страните-членки обаче имат право да преценят къде местното законодателство да въведе ограниченията при продуктовото позициониране. То е категорично забранено само за новини, детски и религиозни предавания. Запазват се и ограниченията на БНТ за рекламното време", се казва в съобщение на БНТ. От телевизията обаче са оптимисти, че в крайна сметка парламентът ще приеме тяхното становище. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Иска Фидосова обаче бе категорична, че няма как тези искания да залегнат в новия вариант на ЗРТ, тъй като няма внесени подобни предложения в Комисията за култура, гражданско общество и медии. Евентуално това може да се случи при изготвянето на съвършено новия медиен закон, работата по който ще започне в началото на февруари.

Стр. 2 – 3

www.insurance.bg | 2010-01-22 

Депутатите от комисията гласуваха санкциите при нарушение на закона да бъдат увеличени с 50%

Кабелните оператори ще представят на всеки 6 месеца в СЕМ актуален списък на разпространяваните от тях български и чужди програми. Това реши парламентарната комисия по култура и медии с приетите на второ четене промени в закона за радиото и телевизията, предаде БНР.
Асоциацията на кабелните оператори оспори текста за двойния контрол, тъй като с него трябва да представят документи за авторските права на излъчваните телевизионни програми и при нарушение да заплащат глоби, каквито им се налагат и по закона за авторските права.
Депутатите от комисията гласуваха санкциите при нарушение на закона да бъдат увеличени с 50%, вместо скока със 100 процента при гласуването на промените на първо четене.

Оригинална публикация

сп. Слава | 2010-01-21

Най-експлоатираната тема в шоусредите от време оно безспорно е тази за възрастта на Лили Иванова и вечните въпроси, които казусът води след себе си – защо примата си крие годините, подлага ли се на специални процедури, за да изглежда по-млада, защо не се оттегля от сцената и така нататък. По този толкова стар въпрос най-известната певица у нас продължава да бъде бъзикана, и то от немалко известни личности. След като Слави Трифонов се отказа от директни закачки с естрадната звезда, неговото "дело" реши да продължи устатият светски хроникьор Евгени Минчев. Пиарът е известен не само с умението си да се самоиронизира, но и с това, че не пропуска да се помайтапи с хора от публичното пространство. Евгени явно е привърженик на максимата: Добре, че е шегата, за да си кажем истината! Сред последните жертви на чувството за хумор на Минчев е именно изпълнителката на Стари мой приятелю. Той бе поканен като гост в тв предаване, където се изцепи по повод възрастта си:"И аз като Лили Иванова си крия годините. Добре, че моите не са толкова много. А като остарея, по-добре да приличам на английската кралица". Анализирайки думите на остроумния паркетен лъв, бихме задали следния въпрос Намекът му освен към ЕГН-то на Лили Иванова и срещу външния й вид ли е насочен, или Евгени просто е фен на Елизабет II, предвид честите му разходки до Лондон и връзките му във ВИП средите там?

Стр. 8

vesti.bg I 2010-01-21

"Нетинфо" предоставя възможност на малкия и среден бизнес сам да създава и да управлява рекламните си кампании

Adwise.bg е новата услуга за реклама на клик на "Нетинфо", насочена към малкия и среден бизнес.

Целта на компанията е да отговори на нарастващата нужда от ефективна и икономична реклама, с помощта на която всеки рекламодател може да достигне оптимална аудитория, като сам определи цената, срока и продължителността на своята кампания.

Допълнително предимство за всички клиенти е това, че рекламата се показва безплатно, а заплащането става на клик, което гарантира на рекламодателите максимално добър разход на заложените от тях средства.

Представителите на малкия и среден бизнес могат лесно, бързо и на минимална цена да рекламират дейността или продуктите си, като Adwise.bg гарантира показване на рекламата в най-посещаваните български сайтове:Abv.bg, Vbox7.com, Vgames.bg, Svejo.net, Gbg.bg, Lubimi.com, Imot.bgи Mobile.bg.

Adwise.bg бе естествената стъпка към запълване на портфолиото на услугите, които предлагаме, и се надяваме максимално да отговорим на нуждите на нашите клиенти, каза Ирина Поррузиан, мениджър Рекламно развитие в "Нетинфо".

Рекламата ще се показва на всеки, който търси информация, близка по контекст на ключовите думи, описващи рекламираната стока или услуга, като клиентът сам ги е определил.

Уникалното, което "Нетинфо" предлага, е възможността за наддаване за цената на клик на всяка ключова дума, като по този начин умело управляваните реклами ще могат да постигнат максимален резултат с най-малко изразходвани средства.

Минималната цена, която може да се зададе е 0,10 лв., като в зависимост от представянето на рекламата е възможно тази цена в края на кампанията да е по-ниска от първоначално зададената.

За да стартира кампанията, сметката на клиента трябва да бъде захранена с 20 лв.

Това, което оптимизира целия процес, е възможността във всеки един момент от кампанията да бъде проследен нейният ход и статистика.

За разлика от сходни продукти, "Нетинфо" не взима комисионни и ежедневно има специалист от компанията, който отговаря на всички въпроси и предоставя безплатна консултация за оптимизиране на кампаниите. 

 

Оригинална публикация