M3 Communications College I 2010-01-20

Читателите на сайта Novinite.com избраха чрез годишна анкета Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, за „Политик на 2009 г.“. Бокова е била в сериозна надпревара за първото място с новия български министър-председател Бойко Борисов и с българския еврокомисар Меглена Кунева. Eкипът ни се обърна за коментар към главния редактор на сайта Novinite.com Иван Диков.

1. На какво според Вас се дължи фактът, че Ирина Бокова е избрана за политик номер 1 на 2009 в класацията на сайта www.novinite.com?

Преди да отговоря на този и на другите Ви въпроси, трябва да подчертая, че читателите на Novinite.com (Sofia News Agency) са една доста разнородна аудитория поради факта, че практически са от целия свят. Освен това, макар че огромното мнозинство са бизнесмени, инвеститори, мениджъри, дипломати, сред тях има и хора от всякакви професионални групи, като основният признак, който ги обединява, е интересът им към България. Сред читателите ни има и немалко българи – както от България, така и от имигрантските ни общности по света, но чужденците преобладават – те са над 80%.

В този смисъл отговорът на този въпрос се крие най-вероятно именно тук. Изглежда, че външнополитическият успех на България, постигнат с избирането на Ирина Бокова начело на ЮНЕСКО – една от основните организации на ООН, представлява много осезаем и значим факт със силен международен отзвук. Като се има предвид международната читателска аудитория на Novinite.com, най-вероятно точно това е повлияло най-голям брой читатели да подкрепят Бокова. Все пак премиерът Бойко Борисов остана втори с малка разлика след нея, което значи, че голяма част от читателите отдават огромно значение и на вътрешнополитическите процеси в България.

2. Защо според Вас имиджът на ключови политически фигури отстъпи в крайния резултат?

Отговорът отново се крие в това, че читателите на Novinite.com принадлежат към глобалната публика. Имиджът на Бойко Борисов в страната е по-скоро на супергерой, докато за мнозина от нашите читатели, особено за тези, които не се намират в България, той изглежда по-скоро като екзотичен типаж на „просветен“ държавен лидер. Очевидно имиджът на ключовите политически фигури сред хората в България и сред чужденците, интересуващи се от страната, е различен. Всъщност едва ли имиджът е бил определящ по отношение на Бокова, по-скоро решаващият фактор е бил самото й избиране за шеф на ЮНЕСКО.

3. Бихме ли могли да твърдим, че този вот отразява тенденцията на незаинтересованост на българина към „чистата политика“ и емблематичните политическите фигури?

Нека не забравяме, че процентът на читателите, участвали в настоящата анкета, които са българи, е доста малък, така че едва ли бихме могли да направим заключения на тази база.

4. Имате ли коментар по отношение на безапелационната преднина на Обама пред Берлускони? Какви поведенчески нагласи очертава тя?

Трябва да се отбележи, че читателите на Novinite.com, които са американци или са свързани с Америка, са доста повече от тези, идващи от Италия. Може би този национален фактор е повлиял до голяма степен. В същото време популярността на Обама, цялостният му имидж очевидно са достатъчни, за да го изкачат на второ място в класация, свързана с България, макар че неговата политика и неговата личност – поне през 2009 г. – засегнаха България само непряко. Берлускони, от друга страна, изглежда, не е се радва на популярност, или по-точно, не се радва на положителен имидж – дори по отношение на посещението му и връзката му с България.

5. Според Вас може ли да се посочи друго събитие през 2009 г., спрямо което имаше по-високи очаквания да засенчи крайния фаворит в анкетата – спечелването на изборите от ГЕРБ, от PR гледна точка?

По-скоро не. Категоричният избор на читателите ясно подсказва, че те виждат именно смяната на властта в България и начина, по който това стана – с една значителна победа на новата управляваща партия, като най-важното събитие за страната. Едва ли фокусирането върху гледната точка на PR би променило този резултат, по-скоро може би би го утвърдило.

Интервюто взе Дарина Гарванова, М3 College

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-01-20

Поради големия интерес в българските PR среди, световният бестселър „PR 2.0“ ще има втора премиера! Kнигата ще бъде представена в първия български mall – Mall of Sofia. На последния етаж, в книжарницата на Издателство „Сиела“, всеки, който има желание, ще може да се запознае лично с автора на българския превод – главния редактор на информационния сайт www.novinite.com Иван Диков, с най-големите специалисти в сферата на комуникациите, с приятели и партньори от PR бранша. Екипът на М3 College и Издателство „Сиела“ ще представят съвместния си проект на широката аудитория на 27 януари (сряда) в книжарницата на Mall of Sofia от 18.30 ч.

„PR 2.0“ е книга, която разкрива нецензурираната истина за съвременния PR и неговите изисквания. Какво означава да си модерен професионалист по PR и колко струва това…? Какви са новите предизвикателства пред ефективните и успешни PR – всеки един въпрос ще получи своя отговор! И то не от кого да е, а от Диърдри Брекенридж – еднa от най-големите гуру в модерния световен PR, и нейната книга! И всичко това – на български език!

Чакаме ви в Mall of Sofia, книжарница Ciela, 27 януари 2010 г., 18:30 часа!

Оригинална публикация

 M3 Communications College I 2010-01-20

Антоанета Гетова е социолог, експерт в социологическите и маркетинговите изследвания. Компетентна е при вземането на софтуерни решения за анализ и обработка на данни, а през последните няколко години работи в изследователска къща „Витоша рисърч“. Наред с всичко останало, тя отделя от времето си, за да преподава маркетинг. Екипът на M3 College има удоволствието да я познава и да работи с нея. Нещо повече – тя е едно от лицата, топексперти, които ще вземат участие в стартиращия на 25 януари Майсторски клас по маркетинг. Потърсихме я, за да й зададем няколко въпроса, свързани с маркетинга, комуникациите и добрите продажби.

1. Маркетингът е навсякъде около нас, тъй като независимо от професията ни всички ние сме и потребители. С други думи, маркетингът е свързан с познаването на човешката психология и обратно. В каква зависимост?

В права, без съмнение. Добрите маркетолози са длъжни да познават потребностите и желанията на потенциалните си клиенти и най-вече да знаят как да получат тази информация.

2. Какви методи използват маркетинговите експерти, за да диагностицират потребителското поведение и неговите особености?

Разнообразието тук е повече от голямо, дори бих казала – огромно. За съжаление в практиката експертите често допускат неприятната грешка да смятат, че познават поведението на потенциалните потребители само защото са добри специалисти в областта си. По-успешните стратегии залагат на изучаване на потребителското поведение чрез методите на социалните науки или чрез т.нар. маркетингови изследвания.

3. Как маркетинговите експерти мотивират потребителя в настоящата финансова криза?

Повечето от тях веднага биха Ви отговорили, че това е ноу-хау. Истината е, че кризата е сериозно предизвикателство за всеки маркетингов специалист, тъй като при ограничени бюджети те трябва да продължат да провеждат маркетинговата стратегия, а в някои случаи и да вземат отговорни решения за промяната й.

4. Маркетинг, PR и реклама… Могат ли да съществуват поотделно, или са част от едно неизменно цяло?

Както в теорията, така и в практиката отдавна се говори за интегрирани маркетингови комуникации, които представляват именно съчетаване на техники от тези три области с цел постигане на максимален маркетингов резултат.

5. Задължително ли е за един PR да познава особеностите на маркетинга, за да бъде специалист в професията си?

Труден въпрос. В никакъв случай не е задължително да бъде добър маркетолог, за да прави успешен ПР. От друга страна, познаването на азбуката на маркетинга ще му позволи по-добре да върши работата си.

6. Бихте ли разяснили термина brand management и неговата роля в маркетинговата среда?

Накратко, бранд мениджмънтът се занимава с налагането на марките, а не на конкретните продукти. Това го прави специфичен клон на маркетинга, който изисква специфична квалификация и съответно опит и търпение. Налагането на една марка като звезда на пазара е продукт на множество фактори, като времевият съвсем не е без значение.

7. Може ли да Ви помолим за няколко думи за директния маркетинг, по-известeн с термина Guerilla Marketing?

Партизанският маркетинг в последно време се превърна в истински хит. Едно от обясненията, предполагам, е, че в ситуация на криза насоченият и агресивен подход на герила маркетинга осигурява повече възможности за успех, особено за фирми с неголеми финансови възможности.

8. Защо приехте да участвате като лектор в Майсторския клас по маркетинг на M3 College?

Можем да го определим като едно истинско маркетингово предизвикателство. Надявам се, че ще бъде такова и за нашите бъдещи курсисти.

Интервюто взе: Дарина Гарванова, М3 College
 

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-01-21

Тези, които са отделили бюджет за CSR (корпоративна социална отговорност) и се чудят по какъв начин да подобрят фирмената си или пък лична репутация, имат нова алтернатива пред себе си – да осиновят книга. Инициативата „Осинови книга“ е проект на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, който се осъществява с помощта на вестник „Култура“ и предоставя възможността да бъдат спасени от гибел редица ценни свидетелства на книжовното минало срещу не толкова големи суми. Екипът ни се обърна за коментар към д-р Мусакова, старши научен сътрудник от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и активен участник в движението „Осинови книга“.

1. Как се роди идеята за „осиновяване на книга“?

Отговорът на този въпрос идва главно от отговора на следващия, но повод в случая стана проектът, финансиран от бившето МОН, в рамките на който екип от Националната библиотека започна опис на славянските ръкописи в сбирката на Църковно-историческия и архивен институт към Българската патриаршия. Проектът предвиждаше реставрация в нашия отдел за реставрация и консервация само на ограничен брой ръкописи. Тъй като в сбирката има още не един и два ръкописа в тежко състояние, на дневен ред излезе идеята за „осиновяването“, която бях споделила с директора на Националната библиотека проф. Боряна Христова през септември 2008 г. Затова ние започваме кампанията необичайно, с ръкописи – нещо, което не всички библиотеки правят, дори и да имат такива сбирки, и то на друга институция, която обаче е наш партньор и чиято сбирка по обем и по ценност идва след тази на библиотеката .

2. Съществува ли такава практика в чужбина и ако „да”, как достигна и в България?

Програма или инициатива със същото име (Adopt-a- book) имат редица европейски и американски библиотеки, достатъчно е човек да отвори сайтовете им, например на Британската библиотека. Ако трябва да отговоря по-конкретно на въпроса, мисля, че за пръв път видях тази програма упомената в отчета на една от балканските библиотеки, но вече не си спомням точно на коя.

3. Каква е средната сума за реставрирането на една книга?

Няма средна сума, тъй като всяка книга е в различна степен повредена, има различен обем (брой страници) и пр. Може да има минимална сума, което означава, че срещу нея може да бъде оказана само частична грижа за „осиновената“ книга.

4. Какво ще получат онези, които инвестират в реставрирането на книги?

На първо място, финансов документ, издаден от библиотеката, за внесената сума. После, обществено признание (ако то все още значи нещо!), което ще бъде дадено чрез изписване на името на „осиновителя“ (или „осиновителите“) върху специално изработена табелка, която ще бъде поставена в кутията на книгата, ако тя е ръкопис или старопечатна книга, или вътре в самото издание, ако става дума за по-масово тиражирана книга. Друга форма на обществено признание и благодарност обсъждаме с проф. Христова – имената на осиновителите могат да бъдат обявявани или на 11 май, патронния празник на библиотеката, или на 1 ноември, Деня на будителите. Освен това дарителите ще имат възможност да видят резултата от своето дарение.

5. Кога стартира кампанията и каква е тенденцията: фирми, частни лица?

Кампанията е в самото си начало, в начинанието ни помогна в. „Култура“, който не само пръв публикува анонса за тази дарителска схема, но ще продължи да ни съдейства. Няма тенденция, важно е да се появят и да продължат да се появяват дарители („осиновители“).

6. Мислите ли, че тази акция би могла да се превърне в имиджова за т.нар. „осиновители“, така както беше преди няколко години бумът с осиновяване на животни в зоологическата градина?

Самата библиотека няма интерес от това да си прави имидж, нито да направи „бум“ и после нищо. Тя се обръща към една вече разработена и работеща схема, защото има реална нужда от допълнителни средства за скъпо струващите реставрационни дейности. Ако дарителят има нужда от имидж, той или тя ще се постарае да си го осигури, включително извън формата, в която ние можем да им го направим. Ще бъде жалко обаче, ако се окажат малко хората, които биха могли да помогнат, но такъв имидж им се стори безинтересен, защото е недостатъчно представителен.

7. Ще бъдат ли известни имената на осиновителите и биха ли могли те да популяризират направеното?

Да, вече посочих по-горе как възнамеряваме да оповестяваме тези имена. Също така те, заедно със заглавията на „осиновените“ книги, ще бъдат видими и в сайта на Националната библиотека, когато разработим в него раздел „Осинови книга“ (това е нещо, което предстои да направим). „Осиновителите“ ще имат правото да покажат своето „дете“ на други хора – било, за да си осигурят имидж, било, за да ги ентусиазират да помогнат и те.

8. Къде ще бъдат съхранявани книгите, за чието реставриране се намерят средства?

Книгите си остават там, където са, в хранилищата на библиотеките.

9. Вярвате ли, че чувството за национална принадлежност и гордост е съхранено в съвременния човек?

В съвременния човек – да, у българина обаче много често това чувство се проявява във форми и в моменти, които доста разколебават моето чувство за национална гордост. Освен чисто прагматична, нашата инициатива има и друга страна – и тя е идеалистична: искаме хората да разберат, че в спасяването или запазването на човешкия живот влиза и запазването на автентичните (подчертавам думата!) културни ценности, защото те са белег на човешко достойнство. А когато и отделните личности, и обществото като цяло припознаят тези достойнства като свои, в своята обща съпричастност те ще споделят едно пълноценно чувство за принадлежност и гордост, което не би позволило да бъде стимулирано чрез съмнителни каузи.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-01-21

Любомир Бенковски – Бенджи е роден през 1961 г. в Плевен. Зад гърба си има над 25 години стаж. Работил е като фотограф в Историческия музей в града. Бил е фоторепортер в едни от големите български регионални и национални медии. Работил е като кореспондент на БТА, оператор в Българската национална телевизия, както и в гръцка телевизия в Серес. В момента е регионален мениджър за Североизточна България на агенция „Булфото”. Повод за посещението му в Плевен беше воденият от него тридневен интензивен курс за фоторепортери и журналистическа фотография за Северна България, организиран от пресфото агенция “Булфото” и вестник “Посредник”.

- Бенджи, как възникна идеята да организираш такъв фотокурс?

- Идеята възникна преди около две години, когато организирахме първия такъв курс във Варна. Поводът беше това, което аз и много други мои колеги отбелязват в последно време – улесняването и дигитализирането на процеса на снимане и това, че фактът, че вече всеки носи фотоапарат в джоба си за съжаление не води до повишаване качеството на фотосите в българските издания. Много хора снимат, но са малко тези, които правят качествени репортажни снимки.

Оказва се, че гладът към качествени и обучени кадри в тази област е страшно голям – много често в изданията се взимат на работа като фоторепортери някакви хора, просто защото те не могат да вършат нещо друго. Някои им е дал фотоапарат и ги е излъгал, че са фоторепортери. Тези хора не са виновни, че не са научени и че няма кой да ги научи. Просто в България хора с такова образование няма. Доколкото аз знам, фотожурналистика се изучава само в Софийския университет – към факултета по журналистика и в Нов български университет. Но какво точно им преподават нямам никаква идея, още повече хората, които преподават там, не разбират от тази материя, защото за да преподаваш, трябва да си действащ фоторепортер, а не теоретик. Мисля, че дори Георги Лозанов преподава фотожурналистика в СУ. Нямам нищо против него – той е перфектен философ, изключително ерудиран и начетен, но вероятно не знае как се слага филм във фотоапарата. Общо взето това са мотивите за организирането на курса. Още повече че дори в нашата агенция започва да се усеща глад за кадри.

Аз лично имам необходимост от качествени фоторепортери във Варна, защото като регионален мениджър на "Булфото" нямам възможност да покрия всички случващи се събития, а съм длъжен да намеря хора, които да вършат тази работа. Така че идеята е тази – да имаме хора, на които да можем да разчитаме.

- Какви са ти наблюденията за реализацията на хората, преминали през този курс.

- Много обнадеждаващи – още от първия курс четирима човека се реализираха перфектно като фоторепортери. Участваха общо осем човека, което означава 50% реализация. Това за мен е много добре.

- Не се ли притесняваш от по-голяма конкуренция?

- Не, в никакъв случай. Аз искам в този бранш да има конкуренция, защото на този етап такава няма. Няма дори най-елементарни критерии. А ако има конкуренция, несъмнено ще се повиши и качеството на фотографията. Дори бих се радвал, ако някой от моите ученици ме надмине това ще бъде и най-голямото ми признание.

- А при добро обучение и нужното за целта желание от всеки човек ли може да стане добър фоторепортер?

- По-скоро на първо място е желанието, макар че има и много хора с вроден усет за композиция. Според мен, нещата могат да се научат. Никога не съм бил привърженик на идеята, че фотографията е някакво изкуство и трябва да имаш талант.

Фотографията преди всичко е занаят и трябва да си добър занаятчия за да вършиш тази работа, а както всички знаем занаятът се учи. Оттам следва практика и желание. Но само с талант определено не става.

Фотографията е област, която се развива със страшно бързи темпове и е нужно да си в час с новите тенденции. Аз съм на 48 години и се дразня на мои колеги, които са закостеняли някъде около седемдесетте години на миналия век, за тях фотофилмът е върхът и от него по-хубаво няма. Ако един съвременен фоторепортер не умее да използва новите технологии, просто той няма място на пазара.

- Като говорим за модерни технологии, не мога да не попитам според теб до каква степен един съвременен фотоапарат от висок клас е отговорен за качеството на снимката?

- фотоапаратът е едно средство – колкото е по-модерен и има по-големи възможности, толкова по-голяма творческа свобода ти дава. Но ако ти не знаеш какво търсиш и как искаш да изглежда, колкото и модерен апарат да имаш, той няма сам да ти направи снимките. В нашите среди е много разпространен изразът, че задапаратното устройство, т.е. човекът, е далеч по-важно от който и да е фотоапарат.

Ще дам един прост пример ако дадеш цигулка "Страдивариус" в ръцете на някой, който не може да свири, не може да очакваш той да стане Паганини.

- Разкажи как тръгна тази страст по фотографията при теб.

- Стана случайно. Още когато бях в четвърти клас, на една ученическа екскурзия бях взел стария фотоапарат на баща ми, "Смена" 4. Когато се върнах и лентата беше проявена, се оказа че повечето от кадрите са се получили сполучливи и на фокус. След това се записах в кръжок по фотография към Младежкия дом. Причината е доста смешна – един приятел ми каза. че като се запишеш на някакъв кръжок, получаваш безплатен пропуск за вход в дискотека. След като започнах да посещавам курсовете, се оказа, че тази работа ми харесва. После се записах и в Плевенския киноклуб и така нещата, мога да кажа, просто се случиха.

Конкретно за фоторепортажа – това е една моя дългогодишна изстрадана любов, а не просто хрумване. Преминал съм през всички жанрове на фотографията – експонирал съм изложби в различни жанрове, занимавал съм се с абстрактна фотография, снимал съм фотомодели, работил съм в музей, където се снимаше всичко – от монети и паници до репортажни снимки. Но винаги интересът ми е бил насочен към репортажната фотография. Единствено тя може да запечата някой момент във времето и да го пренесе в бъдещето.

Докато другите изобразителни изкуства по-скоро предават настроенията на даден автор.

- Малко хора знаят, че си учил богословие. Има ли някаква допирна точка между богословието и фотографията?

- Всъщност към богословието ме привлече философската страна
на християнството, а не ритуално-показната част. В тази връзка смятам, че фотографията има доста общи черти с философията, защото когато снимаш, ти изразяваш отношение. Всеки един обект в кадъра има своето място и значение и мисля, че хората трябва да бъдат научени да гледат тези неща.

Защото за да видиш нещо, ти трябва да си научен да го виждаш.

Има един такъв експеримент – преди години група от изследователи откриват едно африканско племе, което никога не е имало досег със съвременния свят. Тези изследователи били изумени, когато установили, че хората от племето не възприемат изображение, прожектирано на телевизионен екран. Те не го виждат, защото никога не са виждали двуизмерно изображение и не могат да го възприемат.

Причината е, че не са научени на това.

- Доходен бизнес ли е фотографията, за този, който я практикува?

- В България – категорично не! Не съм забогатял от това и живея на квартира, фотографията е такъв занаят, от който няма да спечелиш, но няма и да умреш от глад. Ако говорим като цяло за фотографията, различните жанрове са различно платени – тези, които се занимават с реклама и снимане на модели, са добре платени. И това не е само в България, но и по света – най-много се печели от такава фотография, а най-малко – от репортажната.

—————————————————————————

В дебрите на фотожурналистиката

От 15 до 17 януари Плевен беше домакин на курс за фоторепортери и журналистическа фотография за Северна България, организиран от фотографска агенция "Булфото" и сдружение "Културни проекти", с медийното партньорство на вестник "Посредник". Лектор на курса беше известният фотограф Любомир Бенковски – Бенджи.

в. Телеграф | Радослав КИРОВ | 2010-01-21 

Задължителната квота за българска продукция в националните телевизии бе отменена вчера от депутатите в медийната комисия в парламента.

В поправка, която бе окачествена като лобистка, се казваше, че минимум 50% от годишната програма на националните телевизии трябва да е произведена в ЕС, а 25% от тях трябва да са българска продукция.
Медийната комисия вчера прие 50-те процента европейска продукция. Вместо предложените 25% обаче външната продукция трябва да е минимум 12%, като задължително е единствено тя да е от "независими продуценти". Според депутатите ако се запише конкретно български продуценти, това ще е дискриминация. Така продуцентите получават едва 2% повече от досегашния минимум по закон.
"Това не означава, че загърбваме българската продукция, тя просто влиза наравно с квотата за европейска", обясни съпредседателката на ГЕРБ Искра Фидосова.
Депутатите отмениха и друга поправка, която даваше възможност на БНТ да създава съвместни канали и продукции с частни лица и да ги излъчва чрез държавния мултиплекс след цифровизацията на телевизията.

Стр. 2

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-01-21

С Валерий Тодоров, генерален директор на националното радио, разговаря ПАОЛА ХЮСЕИН:

- Г-н Тодоров, ще се случи ли нещо по-различно за БНР с промяната в медийния закон, която се очаква скоро?

- Държавата допусна грешка навремето, когато премахна таксите за радиото и телевизията. После не намери воля да ги върне, защото никой не би искал да е в кожата на това правителство, което ще съобщи на нещастния народ, че ще се появи още един данък. Виждате колко бързо се сменя собствеността и политиката на търговските медии. Вече не е проблем да напазарувате медия, друг е въпросът как и за какво ще я използвате.
Според европейските практики обаче трябва да има медии, които да дават гаранции, че общественият интерес ще бъде защитен при пълна прозрачност, при ненамеса на институциите. Като генерален директор на БНР нямам случай някой да се е намесил в моите работи или да ми е търсил сметка за нещо.
Опити от отделни депутати е имало, но това са хора, които се обучават на политическа култура. Когато я придобият, разбират какви рискове носи това.
Затова енергичната защита на обществения интерес е наше задължение. По закон държавата трябва да гарантира равен, безплатен и максимален достъп до информация. По границата има села, където живеят по 2-ма-3-ма души. Една частна търговска медия няма интерес да пренесе информацията си дотам, защото тези хора едва ли са аудиторията, търсена от рекламите.

- Предвиждате ли съкращения на програми и състави във времето на криза?

- Симфоничният оркестър на радиото, детският радиохор, смесеният – как да ги съкратим? Те са сред най-големите културни институции в страната и ако сега бъдат съкратени, едва ли после ще бъдат възстановени.
Навремето радиото имаше програмите “Знание" и “Орфей". Всичко това беше съкратено и изсипано в програма “Христо Ботев". Сега имаме нужда от една музикална програма, която да покаже най-добрите образци, онова, което съхраняваме в нашите фондове. Има концерти със световно значение, които са реализирани в нашите студиа и са с изключителен принос за световната култура. Няма къде да бъдат чути.

- Кога ще тръгне новата музикална програма и как ще се казва?

- Живот и здраве, когато стартира цифровизацията и разберем какво се случва с мултиплексите. Може пак да е “Орфей".

- Радиото заедно с телевизията ли ще се цифровизира през 2012 г.?

- Добре е процесите на цифровизиране на телевизията и радиото да вървят паралелно. Повечето европейски експерти смятат, че до 2020 г. FM честотите и излъчванията ще запазят актуалността си.
Но за да се подготвим, радиото първо в страната стартира цифрово излъчване още през май 2008 г. То е насочено към Северна Америка, Западна Европа, Русия и Прибалтика – там, където се използват цифрови зони и има приемници. Целта ни беше да покажем, че цифровата технология пести средства и дава по-добро качество.
В същото време има разногласия за цифровизирането на радиото. Експертите в областта на музиката например смятат, че цифровият сигнал не пресъздава всички характеристики, които носи аналоговото излъчване на класическата музика. Апаратурата, която безпристрастно трябва да отчете всичко, не улавя разлика, но ухото я хваща.
А във връзка с бюджета, който непрекъснато се обсъжда, трябва да ви кажа, че националното радио решава няколко задачи едновременно. Едната е за покритието на страната. През последната година вкарахме в експлоатация 66 наши собствени предавателя, след като държавата безпрецедентно предостави цялата мрежа на обществените медии на частен оператор.
Това не се случи в нито една от европейските държави. Представете си, че не се договорим с него. Ще спре да ни излъчва, а БНР и държавата ще нарушим закона, защото сме длъжни да гарантираме на гражданите максимален достъп. Затова излъчваме на всички видове вълни.

- За 75-годишнината на БНР издавате нещо като наръчник по радиожурналистика. Каква е тази книжка?

- Написана е от говорителя Петър Витанов през 1940 г. Той влиза в европейска класация на най-добрите говорители и е доста преди Левитан. Пише как трябва да се готвиш за предаване. Ще направим фототипно издание на томчето, което е като христоматия в радиото. Може да се менят събитията, хората, но как се прави радиопредаване, как водещият трябва да се подготвя за него – това е азбуката. Като я четеш, виждаш как професията се развива във времето.
Подобно сравнение направихме и когато издадохме дисковете с речите на министър-председателите. Политическата лексика, темите, проблемите толкова си приличат, че като слушаш, може да не познаеш кой говори и в кои години се случва това.

- По тембъра не си ли личи?

- Забелязва се, че повечето от премиерите са били с дефектно “р". Напоследък пък са с изправно “р", което явно е друга историческа тенденция.

- Вие като радиожурналист как сте се подготвял за предаване?

- Имаше един термин навремето – хигиена на гласа. Преди да застанеш пред микрофона, трябва да отчетеш всички обстоятелства – нито да си болен, нито да си препил предната вечер.
Пресипналият глас е мъчителен за слушателя, който има усещането, че водещият ще падне пред микрофона.
Друго важно условие е предварителната подготовка. Имал съм случай, когато в слушалките си съм получавал звук от 7-8 обекта едновременно, заобиколен от тълпа хора, и трябва да предавам пряко. От реакцията на журналиста в радиото зависи много. Когато е в реално време, всяка грешка се отчита.
За разлика от писменото слово говорното има много правила. Ако натрупате примерно възходяща интонация в началото и края на изречението, все едно задавате само въпроси в ефира. Ако няма отговори, създавате напрежение в аудиторията, която чака нещо да се случи.
Ако изречението завършва на гласна и следващото започва пак с гласна, думите се сливат. Така че трябва да има пауза между двете.
Радиото е най-персонифицираната медия. В телевизията картинката леко ще разсее ефекта от недобре намерените думички. Но в радиото гласът моделира друг тип усещания. Не бива да се прекалява, защото микрофонът улавя кога водещият е тъжен или весел.
Необработеният глас звучи различно от обработения, дори когато тези гласове са със сходни характеристики. Знаете, че имам брат близнак и веднага си личи кой от двама ни работи в радио.
Чуете ли ни да говорим, бързо ще уловите разликата между човек, който работи с гласа, и човек, който има естествените интонации.
За работата в живия ефир някога имаше стандарти, които и сега съществуват в “Хоризонт". Вярно е, че преди бяха по-строги и се поддържаха административно. Те са направени по изследвания, които доказват предела на вниманието на всеки слушател. Например колко минути човек може да слуша внимателно.

- Колко?

- Около 3 минути е съсредоточеното слушане, след което почва леко да се разсейва. Но дори и при скандални теми не бива да се прекалява. Сега се наложиха формати от интервю, което може да продължи 20 минути. Лично аз и сега смятам, че ако в рамките на 3 до 7 минути не успеете да извлечете новина от събеседника или най-интересното, след това шансовете ви намаляват.

- Кои са най-забележителните промени в радиото през последните години?

- Преломен етап в радиожурналистиката беше, когато говорителите като категория и професия излязоха извън ефира.
Сега се търсят много рядко. Примерно ползваме опита им като начин на говорене, артикулация, смислови паузи. Но на преден план излезе живото отношение на водещия. Говорителят е като актьор, който в 3 минути прочита текста, но не го съпреживява, не си изгражда отношение към него. Вие вярвате, че се е подготвил, но не вярвате на това, което казва. Докато живата журналистика е човекът, който е свидетел на едно събитие и го предава на слушателите с отношението си и езика, дори с грешките, които прави.
Персонифицираната журналистика от 90-те години нататък е ярко изразена тенденция в радиото.
Езикът в радиото е обемен носител на информация. Чрез думите изпълнявате много повече функции – описва се картината, посочват се фактите, предава се емоцията. Но пък ако прекалите с определенията, сте на ръба на внушението, което не бива да се прави. Така че отговорността е много голяма и затова в последните години се направи диференциация в радиото – има водещи на новини и водещи на блокови предавания.
В радиото вече е позволена и по-голяма краткост на информацията, тъй като тя вече е много като количество и твърде динамична.

Стр. 24

БНТ, Новини в 20.00 часа | 2010-01-20 | 20:41:18

Ново ограничение за БНТ гласува днес медийната комисия в промените в Закона за радио и телевизия на второ четене. Забранява се продуктовото позициониране, което представлява нова форма на реклама на стоки и услуги в предаванията. За БНТ то е разрешено само във филми и сериали.

Промените имат за цел да приведат в съответствие българския закон с приетата преди 2 години Европейска Директива за медийни услуги. Страните-членки обаче имат право да преценят къде местното законодателство да въведе ограниченията при продуктовото позициониране.

То е категорично забранено само за новини, детски и религиозни предавания. Запазват се и ограниченията на БНТ за рекламното време. Другите промени, гласувани днес от комисията, са: увеличаване на квотата за продукцията на независимите продуценти от 10 на 12 %, без този праг да включва повторенията. При първото четене на законопроекта беше заложено 25 % дял на външните продукции.

Освен това европейската продукция в програмното време на медиите трябва да е 50 %, с изричното уточнение, което се запази от комисията – когато това е практически възможно. Комисията ще заседава и утре, поради големия дял на текстовете, които трябва да бъдат приети.

www.vesti.bg | 2010-01-20

Винаги съм казвал, че съм собственик на акциите в Дарик Радио, но не и на съвестите на хората, които работят тук и от тях съм искал да бъдат дори по-свободни, отколкото те самите са го изисквали от себе си.

Това каза в специално интервю за агенция БГНЕС собственикът на Дарик радио Радосвет Радев по повод 17 годишният рожден ден на популярната медия, който се навършва утре.

БГНЕС: Г-н Радев, защо "Дарик" успя, а други медии, които стартираха заедно с Вас-не, или поне не в тези мащаби?

Радосвет Радев: За мен отговорът е лесен, защо Дарик успя на фона на останалата конкуренция. Медиите тогава стартираха при една палеативна, дори неподредена правна регламентация и като всичко в началото на капитализма изглеждаше привлекателно и лесно достъпно. Дарик радио от първия ден беше съвсем друг тип медия- с ясна цел, че се прави не за да се препродаде със спекулативна цена за собственика, а като медия, която иска да съществува според принципите на медийните компании, които работят в Европа и света.

БГНЕС: Кой е най-драматичният и най-върховният момент в исторически план за "Дарик" ?

Радосвет Радев: Тези два момента съвпадат. Те са януарските събития през 1997 г. тогава, когато българският лев беше станал 3000 лв. за един долар, когато "Кока Кола" разглеждаше дори оттеглявено си от България… Най-накрая заради активната си гражданска, национална, медийна позиция "Дарик радио" беше станало национално известно, дори бих казал, че беше напуснало територията на България по популярност. Това е шегата на времето "две в едно". Най-тежкият ни като икономическа структура момент беше върховият момент на нашето публично одобрение.

БГНЕС: Каква е формулата за задържане на талантливи хора в "Дарик", в новото време сте от малкото медии, които създадоха имена в журналистиката?

Радосвет Радев: Винаги съм казвал, че съм собственик на акциите в Дарик Радио, но не и на съвестите на хората, които работят тук и от тях съм искал да бъдат дори по-свободни, отколкото те самите са го изисквали от себе си. Имам разговори с бивши наши служители, които казват- това, което е било в Дарик не ми се случва вече никъде. От друга страна ние създадохме наистина и име на школа, защото много хора с изречението "работил съм в Дарик радио" в CV-то си намират прекрасна реализация във всякакви медии. Отношенията ми с хората са в една равнина, а не във вертикална посока.

БГНЕС: Пред стартиране сте на собствена телевизия, един доскорошен собственик на ТВ канал каза наскоро, че има огромни бариери пред нови участници на този пазар…

Радосвет Радев: Проектът ни е на дневен ред. Бяхме планирали стартът да е в първото тримесечие на тази година, няма да спазим този срок и причината, разбира се, е кризата, както и случващото се на медийния пазар. От друга страна инветицията в тази медия, когато говорим за технологията, е много по-примамлива от времето, когато получихме разрешението. Смятам също, че не е важна технологията, не са важни камерите, пултовете, ПТС-та, важна е същността, съдържанието. И най-добре екипираната телевизия е едно пълно нищо, ако в нея няма какво да гледаш. В средносрочен план продажбата на един такъв реализиран медиен продукт не стои пред мен.

БГНЕС: Има ли криза в медиите?

Радосвет Радев: Има и преди всичко тя е криза на ценностите, на прозорливостта, на интелигентността. Виждате какъв драматичен конфликт стана с новините на турски, а едновременно с това никой не каза и една лоша дума за турските сериали. Извинявайте, но новините на турски не правят нищо лошо за България, а турските сериали призвеждат една розова и прекрасна представа за турския бит и са откровена пропаганда на турската империя. Много хора на село, които ги гледат си казват – боже господи защо ни беше това освобождение преди 150 години…И няма кой да го каже, като публична теза не съм го видял?!

БГНЕС: Един тв водещ заяви снощи, че Борисов тероризирал медиите, така ли е?

Радосвет Радев: Познавам се с Борисов преди да бъде във властта, не сме си замразили познанството след това и смятам , че никакво внушение, никаква сугестия, никаква инфилтрация няма от страна на сегашното правителство в работата на Дарик радио. Впрочем всяко българско правителство знае, че това би му коствало много/евентуална намеса/. В случая /със Слави Трифонов/ става дума за личен конфликт, независимо как се опакова заради публичността. Насилственото налагане на модели и внушения към българските медии са неща, които са много опасни и не съветвам никого да го прави. /БГНЕС

Оригинална публикация