e-vestnik.bg I 2009-12-31

в. Монд

Филип Масоне, Жюлиет Олие-Ларус*

Може ли медийният свят без информационните агенции? Този въпрос възниква неизменно, откакто интернет се наложи като неизбежен преносител на информация, и неведнъж предизвиква разисквания в редакционните зали на фона на сериозно накърнения от икономическата криза медиен пейзаж.

Случва се въпросът да се превърне в лесна формула, дори в заклинание. Съдниците на медиите рязко отсъждат, че осведомителните агенции са неприспособени към нуждите на клиентите си, което значи към потребителите си, че не са адекватни на света на интернет, на информацията на 21-ви век, на вселената на “Фейсбук” и “Туитър”, с една дума, че са демоде.

В САЩ, в Европа във Франция, за някои вестници, пострадали от кризата и съблазнени от внезапно нароилите се всевъзможни безплатни източници, абонирането за услугите на агенциите е под въпрос. На прицел е взето не толкова качеството или адекватността на предлаганата от агенциите информация, колкото цената.

На фона на тези въпроси и критики агенциите трябва да заявят ясно и категорично, че са незаменима предпоставка за това да разполагаме с изчерпателна и качествена информация, и че за тази цел са необходими съответните средства. Впрочем, именно търсенето на по-сигурно финансиране в съзвучие с европейското право е това, което кара агенция Франс прес да се стреми към нов статут, който обаче ще й гарантира независимост, каквато й дава и досегашният.

Най-стара сред световните агенции, АФП остава ориентир, маяк в океана от в по-малка или по-голяма степен надеждни новини, слухове, продиктувани от интереси твърдения, публикувани и препечатвани от всевъзможни медийни средства. За нея едно изявление, твърдение или поверителни сведения се превръщат в информация само след като са надлежно проверени източникът и достоверността им.

На фона на постоянния информационен поток на радиата и телевизиите, на електронните издания на вестниците, на блогърите и “туитърите”, АФП е изправена пред изискването за все по-голяма бързина. Нейните стремежи обаче не са единствено и непременно да е първа. Не, целта й най-напред и преди всичко е да предлага надеждна и достоверна информация, на която останалите медии могат безусловно да разчитат, да разпространяват, анализират и коментират, информация, на която може да се вярва, но гарантира също плурализъм на мненията, отличава се с безпристрастност, независимост, разнообразие и отвореност към света.

Във време на бюджетни ограничения, съкращаване на редакционни екипи, премахване на кореспондентски пунктове в чужбина, на сериозно съкращаване на новините, Франс прес запазва и разширява световната си мултикултурна мрежа от журналисти, фотографи и автори на видеоматериали. Тя захранва постоянно редакциите с информация от големите световни столици, от зони на конфликти като Афганистан, Ирак, Пакистан, Сомалия, а също и от забравени, опасни и труднодостъпни държави като Мианма, Демократична република Конго, Колумбия или Чечения. Такава е мисията й.

Същите правила агенцията спазва, разказвайки за света в неговото многообразие, във всички области, които отразява: политика, икономика, общество, стил на живот, околна среда, спорт, високи технологии, култура. . ., като прави това на шест езика, с текст, снимки, видео и компютърна графика.

И днес агенциите са тези, които дават възможност на телевизиите да подготвят запомнящи се предавания, на радиата да излъчват първи горещи новини, на журналистите – да правят своите анализи, на интернет-сайтовете – да привличат читатели, на блоговете – да предизвикват коментари върху новините.

Когато финансовата комисия в Сената гласува, за всеобща изненада, връщането на ДДС в областта на ресторантьорството на 19,5 процента, информацията, предоставена от агенциите, бе водеща същата вечер в новинарските емисии на четиридесетина радиостанции и телевизии. Когато в крайна сметка през нощта поправката бе отхвърлена, пак агенциите позволиха на същите медии на сутринта да обяснят, че е ставало дума само за предупреждение, адресирано към ресторантьорите.

Екипите на агенцията в Афганистан, в Пакистан, съобщават не само факти – атентат в Пешавар, настъплението във Вазиристан, оспорваното преизбиране на Хамид Карзай, но също хвърлят светлина върху тях, като ги разясняват, дават подробности за мотивите, искат мнения на анализатори, насочват вниманието върху необикновени ситуации и човешки драми.

Понякога го забравяме, но агенциите не са единствено доставчици на суров материал, на кратки информации. Те разработват цялостни сюжети, хроники и теми. Така например, докато 62-ят Световен вестникарски конгрес, състоял се в Индия, дискутираше бъдещето на печата, голям индийски вестник публикува статия и снимка на АФП за. . . реинтегрирането на румънските затворници в обществото посредством театъра.

Малко са медиите, които могат да си позволят да поддържат световна мрежа от над 2000 журналисти или редакция от 23-ма души със задача да отразяват френската политика. Известно ли е на широката публика, че АФП отразява със снимков материал всеки мач от английската Висша футболна лига, чиито играчи са световни звезди?

Какво да кажем за цената на отразяването на продължителни конфликти, които изискват “ротация” на множество журналисти на място, работещи в трудни, изтощителни и опасни условия? А за цената за гарантиране на сигурността на кореспондентските бюра в Багдад или Кабул, цената на екипите от над сто души, изпращани за мащабни спортни прояви като Олимпийските игри или Световното първенство по футбол?

Тази качествена информация, произвеждана от професионалисти, следващи ясни и задължителни правила, има стойност, която информационните агенции трябва да изискват от всички медии да уважават. Въпреки че са наясно с затрудненията на клиентите си, агенциите не могат да продават на безценица плода на своя труд или да допускат той да бъде плагиатстван. Като кулминация на злонамереността и плагиатството понякога точно тези, които щедро ги ползват, без да плащат за каквото и да било авторско право, бичуват най-ожесточено агенциите и желаят те да не съществуват!

В свят, преминаващ към пълна цифровизация, агенциите осъзнаха, че трябва да се адаптират, за да отговорят по-адекватно на изискванията на клиентите си: новите клиенти, които с всеки изминал ден стават повече, и старите, в чиито критики понякога не са се вслушвали. През цялото си съществуване АФП е съумявала да еволюира, за да е в крак с времето.

Тя продължава да прави това и днес, развивайки нови тематики, произвеждайки всекидневно все повече изображения – снимки или видео, използвайки (щателно проверено, разбира се) съдържание от някои мрежи за общуване, ускорявайки мултимедийното си развитие. Тя подбира ежедневно ключова информация за интернет-порталите и мобилните устройства, обогатява ги с т.нар слайдшоу (поредица автоматично сменящи се кадри), видеоклипове и препратки към Мрежата. Тя предлага нови партньорства и нови услуги, проучва нови пазари.

Ако агенциите престанат да съществуват, интернет-потребителите щяха, разбира се, да научат за смъртта на Майкъл Джексън чрез сайт, специализиран на тема знаменитости. Но кой би гарантирал достоверността на тази информация? Повече от всякога ролята на осведомителните агенции е да ориентират гражданите по света в огромния медиен лабиринт.

По БТА

*Филип Масоне и Жюлиет Олие-Ларус са директор и заместник- директор на Информационната служба на АФП

Оригинална публикация

Снимка: AFP

БНР, Преди всички | 2009-12-30

Водещ: В годините на преход свикнахме да възприемаме гражданското общество като даденост, като една развита система и забравихме да забелязваме какво по-специално се случва с него. За това сега с Юлиана Методиева от Българския хелзинкски комитет ще си говорим за това каква беше 2009 за гражданското общество, както и за публичния му изразител – медиите. здравейте.
Юлиана Методиева: Здравейте, г-жо Величкова. Още повече съм доволна от това начало, ще заговорим и за медиите. гражданската година разбира се нейните говорители са медиите и гражданската година през медиите прозвуча зле, драматично, с опасни тенденции, но сега да поговорим точно с това, с което започнахте – медиите. вижте, ние по радиото, имам предвид програма Хоризонт, но и други радиа, от време на време се дава тази тема – медиите за себе си, медиите през тези, които ги правят. Аз също съм журналист и съм главен редактор на списанието на българския хелзинкски комитет и гледам да (?) максимално образа и тенденциите на медийната ни среда. Тъкмо тук е проблема, че медиите започнаха да заглъхват и това е видимо не само като четем вестници и гледаме различни предавания, но и поради изчезването им практически от ефира. Част от проблема, който веднага бихте ме попитали на какво се дължи, част от проблема е, че няма интерес достатъчно изявен за поддържане медии, които да са откровено комерсиални. В този смисъл сега и последното радио RFI сега на вълните на национално радио Хоризонт е добре, красиво е, етично е да кажем, че спря едно радио, което носеше европейски формат и гражданска теза, граждански предавания. Спря и друго радио, което от вашите слушатели много малко го знаят и това е също тъжна симптоматика. Едно университетско радио, казва се Алма матер. То на практика е час и половина, но вероятно ще бъде с тази символична част ще бъде напълно забравено, а и студентите май го забравиха. Искам заради поклона, който и вие и аз дължим на проф. Веселин Димитров да припомним, че това радио бе създадено от него преид повече от 12 години. и да припомним също така на слушателите колко е важно студентите да имат св2оята трибуна, от която да изговарят своят разказ за света, който не им харесва и няма как да им харесва, защото той се строи, той се променя, но строителите му боя се, че не са най-адекватните на европейското мислене хора. И също така ми позволете да довърша спирането на медиите, защото знам, че това е много важно. Спря и една медия, телевизия РеТВ, чиито край беше предизвестен поради това, че се виждаше, че това е една скромна телевизия, в нея нямаше реклами, рекламно присъствие, но имаше прекрасни предавания и беше откровено отворена към гражданите. В крайна сметка като граждани, ето една телевизия, в която гражданското беше приоритет.
Водещ: Радио Алма матер, телевизия РеТВ, Класик FM. Три примера…
Юлиана Методиева: И RFI.
Водещ: Да, три обществени медии, които затихнаха изразително през тази година. Обяснението пари достатъчно ли е? дали това пък не е някакъв нормален етап, до който трябваше да достигнем?
Юлиана Методиева: Аз не приемам нормалността като говорите само за обществените медии. Ако вие и вашите слушатели се съгласят, че не са ни необходими радиа, от които нашата собствена интелигентност да бъде стимулирана и нашата собствена гражданска активност да бъде насърчавана, не бих се съгласила. Не може само с музикални радиа, не може само с формат Z-rock. Припомням този формат, това радио Z-rock, защото то преди 4 години замести говорещото радио Нова Европа, наследник на Свободна Европа. Ние много дължим на радиото. Не се намесвам на територията на медийни експерти, които ухажват телевизията като най-важната медия и се борят за нейните рейтинги и ги измерват много прецизно. Мисля, че радиото остана полето, избора на мислещия човек, който търси не облъчването на реалити шоу и някакви там предавания, които са с много съмнително качество, а радиото именно дава един фокус, фокусира погледа ни върху по-съществените неща. И когато това радио дава само музика , в ефира едни и същи хитове се разнасят, тогава мисля, че имаме много голям проблем. И свършвам с медиите ,за да кажа отново за гражданската година, която ние като (?) преценяваме ако една година с много опасни тенденции, които концетрирано се бяха изразявали. Припомням само, че даже в последните 3 седмици българското общество бе (?) на една много расистка идея за референдум за новините на турски, което означава… референдума няма да стане, разбира се, съвсем е ясно, много бързо, не трябваше чак от Брюксел да бъдем нахокани, тоест нашия министър-председател да му бъде показан някакъв знак, че така не може , след като са ратифицирани международни договори като рамковата конвенция за националните малцинства. Но т5ози расистки ток, който премина и който показа, че е много жив и особено яростен, макар и един партньор на българското правителство, партия Атака, продължава да тегли назад България като страна, която е европейски член, член на ЕС. Това, което е нейната тема да преодолее собствените си вътре балканизми, национализми, расизми, ние го имаме като една воля, изразена в последните избори, виждаме, че една партия Атака с цялото си ретро послание, защото национализмите могат да бъдат живи по различните Холандия, Италия или ако щете дори Белгия, но на България национализма и е … как да кажа, един лукс, който тя не може да си позволи повече, защото България се опитва да се справи с наследеното минало, с наследеното минало от времето на комунизма, с наследеното минало на големи престъпни действия срещу именно турските граждани, които бяха предмет на провокацията на Атака с референдума за новините на турски. Така че в навечерието на Нова година да кажа – нека да живеем заедно.
Водещ: Да, разбира се, част от политическото многообразие са тези партии, които споменавате. Казахте, че има негативни тенденции в гражданското общество, които за първи път или отдавна не са се проявявали толкова ясно. Освен нетолерантността, за която говорихте, кои са другите, които бихте откроили?
Юлиана Методиева: Аз много харесвам и много обичам да говоря за младите хора, просто дъщеря ми е млад човек. И мисля, че някак се намали техния хоризонт. Разбира се това е още в (?) за нашето противопоставяне. Но хоризонта се сваля на младите хора, които живеят в интернет и чиято комуникация наистина е много по-различна от поколението, към което принадлежа аз. Закона за електронното следене в интернет, т.нар. безконтролно.. (?) го квалифицира като фрапантно, фрагрантно нарушаване на човешките права, показва една изключителна воля да ограничиш личния си, неприкосновения си живот на човек. Електронната комуникация – това е нещо, което вече е крайно опасно, защото младите Хора живеят през и в интернет и си спомням, че благодарение на интернет имаше протести през януари месец тази година пред парламента, където деца, млади хора се бяха събрали заради неодобрението на ужасното управление на Тройната коалиция, именно интернет, блоговете бяха тяхната сила, гражданска енергия. Този закон боя се, че ще гласува в този вид, боя се, изразява едно непростимо пренебрежение към свободата на младия човек, който действително в интернет пространството може да дискутира и дискутира в най-радикалната степен на безобразията на едно политическо управление, което и да е то. Затваряйки го, поставяйки му тази преграда, пускайки му тези щори, видимостта на тези безобразия става по-малка и се питам дали това не е идеята. Страхуваме се, че ще бъдем следени от МВР. Страхуваме се всичките, защото борбата с престъпността дава някакъв легитимен повод за такъв закон. Но помислете си, Европа все повече се взривява от страховете си, било то от престъпни политически актове, било поради нейни собствени форми. Българския двор, българската къща биха могли да правят по-адекватно законодателство към нас самите, към нашия човешки заряд и да се опитваме да спасим дискусията като средство да приеме закон срещу дискусията, това е гражданина, дискусията – това е общественото мнение, дискусията – това са различните партии с различни послания. И тъкмо заради края на тази година си мисля, че мога да отправя такова пожелание – тези тенденции, които станаха доста неприятни, които изразяват дефицита на едно правителство, което очевидно бидейки малцинство се съюзява с абсолютно деструктивни, абсолютно немодерни, не европейски партии, това правителство да се опита да даде и като послание към него и себе си и обществото, повече пространство за (?), да има повече медии, това е наша работа да ги окуражаваме за съществуването им и да даваме по-друг режим на съществуване на тези медии. Впрочем, да не пропусна, това правителство дължи още, като наследство от предишното правителство, дължи още един много сериозен…
Водещ: В едно изречение.
Юлиана Методиева: Да, изречението ми е – да не допуска монопол в медиите, защото ние знаем, че до голяма степен медийния пазар се разтури, появи се един нов монополист, който купува медии…
Водещ: Така е, това е нещо, което предстои да си кажем доста по-откровено от колкото това се случваше през тази година. Юлиана Методиева от Българския хелзинкски комитет.

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2009-12-31

В неравната битка с кризата вече паднаха жълт вестник, който не си измисляше, по-качественият free всекидневник и телевизията, която се определи като "гражданска"

До 2013 година включително общите приходи на печатните и на електронните медии в Северна Америка ще са по-малки, отколкото само на печатните издания през 2008-а, прогнозира "Прайс Уотърхаус Купърс" на среща на пресиздатели и директори в Индия преди дни. Агениията допусна и че през този период нивата на рекламните бюджети отвъд Океана ще се върнат до тези през 1987-а. На същия форум обаче 78-годишният медиен магнат Рупърт Мърдок анонсира въвеждането на платени услуги от притежаваните от него вестници. Той коментира, че слуховете за смъртта на традиционния печат за сметка на новите медии са силно преувеличени. Мърдок прогнозира също, че бъдещето на изданията е в силното професионално съдържание, което интернет медиите все още не са в състояние да предложат на потребителите си. "Бъдещето на добрата журналистика е по-обещаващо от всякога – доразви идеята австралиецът в собствения си вестник "Уолстрийт джърнъл". – Просто тя занапред ще зависи от способността на медийните компании да привличат потребители, предлагайки им информация, за която те са готови да платят. На пазара ще останат само най-добрите, а останалите ще се слеят в обща, евтина и сива маса. Потребителите са достатъчно умни да знаят, че не може да вземеш нещо наистина ценно, без също да дадеш."
На прогнозите на Рупърт Мърдок може да се вярва, тъй като той е в бизнеса с вестници от 50-те години на миналия век и затова го познава по-добре дори от отделенията на бездънния си портфейл. Въпреки това обаче в България засега процесите като че ли не вървят точно в посоката, която той предначертава. Или поне отиващата си 2009-а не представи доказателства, че най-неподготвените и непрофесионално направените медии първи ще напуснат сцената.
Поне видимо от свиването на рекламния пазар и от разширяването на възможностите за достъп до безплатна информация през годината най-сериозно пострада издателската група с качествени медии "Икономедия". През ноември м.г. тя пусна в София и в Перник безплатния си всекидневник "За града". Същият влезе в пряка конкуренция с тръгналия през септември "19 минути". След като разлистиха и двата продукта, специалистите почти единодушно отсякоха, че "За града" повече прилича на вестник и че "19 минути" не се прави достатъчно професионално. По-късно на сцената се появи и "Новините днес" на Петьо Блъсков, който след шест месеца свободно разпространение започна да се продава срещу 20 ст.
Втората газета за 0 лв. наистина тръгна амбициозно. Първоначално ежеседмична рубрика в нея списваше лично Бойко Борисов. В друг ден от седмицата пък коментарите ги правеше старият вестникар Ники Кънчев. По-късно статиите от външни автори в изданието секнаха. През април "За града" окончателно спря, въпреки че (и) заради него "Икономедия" построи собствена печатница. Затворена бе и интернет страницата. "Продължаваме да вярваме в безплатните вестници, но това е труден и бавен проект и не можем да си го позволим при сегашните обстоятелства – поясниха собствениците. – Икономическата криза накара издателите по целия свят да търсят различни начини за спестяване и за оптимизиране на разходите. Нашите проекти винаги са били базирани на бизнес принцип и в този момент, когато рекламодателите свиват бюджетите си, това решение е наложително, макар и трудно."
Месеци по-късно от обхвата на дистанционното изчезна и телевизия Re:tv, съшо подготвена и подкрепена финансово от "Икономедия". През ноември фондация "Граждански медии", чиито учредители бяха съсобственикът в дружеството Иво Прокопиев, ексакционерът в СИБанк Светослав Божилов и политологът Иван Кръстев, разпространи съобщение, с което обяви краха на проекта. "Преди почти две години решихме да инвестираме средства и усилия в създаването на гражданска телевизия, водени от разбирането, че публичният дебат има нужда от място, в което да се съобщават важните новини и където да се провеждат качествените разговори за проблемите на обществото и държавата – пишеше в него. – Не успяхме. Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лв. на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката икономическа криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин."
В края на май спря и едно от най-старите жълти издания у нас – всекидневникът "Нощен труд". Характерно за него бе, че новините му никога не бяха плод на въображението, както години наред правеха негови конкуренти, а се базираха задължително на истински случаи. Въпреки това усилията на "прилепите", както журналистите в "Нощен труд" обичаха да наричат сами себе си, не се оказаха достатъчни и изданието освободи пазарна ниша. Тя веднага бе заета от други сензационни издания, част от които нови. Някои от тях и сега продължават да се изхранват с истински лъжи, откровени измислици и кражби. Като например пловдивският седмичник "Папарак", който миналата година преписа без каквато и да е редакторска намеса осемстранична разработка на "ТЕМА", а накрая я подписа като своя. Други издатели тогава коментираха, че при "Папарак" това не е инцидент, а практика и че съдът все още няма сили да се справи с плагиатството, на което издателите му и разчитат.
Всъщност пръв под колелата на кризата попадна не друг, а най-старият финансов вестник у нас – "Кеш". "Скъпи приятели, искаме сайтът на най-стария икономически седмичник да бъде най-удобният и прегледен в своя сегмент – написа някой от екипа в интернет страницата на 24 януари т.г. – И работим усилено по него. Извиняваме се, че временно не можете да четете това, което публикува промененият през октомври 2008 г. вестник. Очаквайте модерния cash.bg през 2009-а!"
Чакането продължава и досега, а призивът също стои върху старата и по-немодерна версия. В бранша не се чува "усилената" работа да е довела до резултат и затова no-скоро се смята, че "Кеш" си е тръгнал. Обективността обаче изисква да се отбележи, че седмичникът, който излизаше по лиценз на швейцарската компания "Рингие", преди години веднъж вече бе предал Богу дух, и то много преди да се заговори за криза, а после изведнъж възкръсна с нови собственици.

Стр. 48, 49, 50

сп. Тема | 2009-12-31

- Г-н Лозанов, българските медии вече преживяха една година в условията на глобална криза. Какво се случи през нея?

- Тенденции, заложени още преди кризата, изведнъж станаха много интензивни. Засили се комерсиализацията, което бе интересно, защото можеше и да не се тръгне натам. Можеше да се търси изход през други канали за комуникация, а не през най-масовите. Но особено що се отнася до телевизиите, екстравагантни решения нямаше. Влезе се в най-очакваното русло, за да се вземе възможно най-много от и без това намалелите рекламни ресурси. Затова и се стигна до нещо безпрецедентно – двете големи частни телевизии излъчиха по едно и също време един и същ формат – танцувално риалити. В битката си за зрители те не оставиха на същите тези зрители никакъв шанс, а ги задължиха да гледат възможно най-комерсиалния продукт, който измислиха.

- Да поговорим още малко за телевизии. Мнозина слагаха Re:tv по-високо като професионални достойнства от по-старите ВВТ и "Европа". Въпреки това точно тя спря, а останалите са живи и здрави, макар междувременно ВВТ да се трансформира в женски канал. Какво е обяснението?

- Видя се, че такова нещо като гражданска телевизия в България просто не може да съществува. Ако тя не играе активно на рекламния пазар с всички негови особености, сред които и комерсиализацията, тя просто не може да съществува. ВВТ така и не показа, че е гражданска телевизия. На нея непрекъснато й се помагаше отвън по най-различни начини. "Европа" пък е на пазара най-отдавна, тя вече си е изработила добри механизми за самосъхранение.
При Re:tv имаше утопична идея, че телевизията ще се самоиздържа като обществена без чужда помощ и без влияния. Това се оказа невъзможно. Колкото повече една среда се комерсиализира, толкова повече предаванията с гражданска насоченост се губят, полето за публицистика, за опозиция на властта се стеснява. Засилва се конформизмът, който върви ръка за ръка с комерсиализацията. Тази година като никоя друга имаше толкова видимо и с просто око срастване на властта с медиите, особено при телевизиите, фондация "Медийна демокрация", която представлявам, направи около изборите мониторинг, който категорично очерта тази тенденция. В телевизиите, образно казано, положението стана горе-долу следното – риалитита и гербери за премиера Бойко Борисов.

- А как да си обясним, че от двата безплатни вестника, които тръгнаха миналата година – "19 минути" и "За града", този, който всички наричаха по-непрофесионален, оцеля, макар и с очевидно разклатено разпространение, а вторият изчезна бързо?

- Често ни се обяснява, че професионализмът е умението да хванеш масовия вкус. Не е така. Всъщност професионализмът е талантът да преодоляваш този вкус и да повеждаш хората към нещо ново, неоткрито, което грабва и задържа вниманието. Професионализмът е умението да реализираш себе си в това, с което си се заел, а не да попаднеш в сферата на услугите и да обслужиш средния и даже често пъти ниския вкус.
Правя това отклонение, за да стане ясно, че в България за професионални медии говорим, когато например някой вестник бяга от комерсиализма. А както вече стана дума, в условия на криза това е невъзможно. Кризата събаря първо професионалистите, а не слабите. Те знаят, че са такива, и търсят пътища за спасение. Това е тъжното на тази игра. Затова и конюнктурният "19 минути" остана, а много по-добре направеният "За града" спря. Вероятно е имало вариант този вестник също да влезе в матрицата на очакваното. Но предполагам, че екипът не се е примирил с подобна възможност.
През кризата с вестниците се случи и още нещо драматично – концентрацията на издания в ръцете на Ирена Кръстева. Това беше изключителен шок. Какво означава криза на медийния пазар? Когато медиите не успяват да се издържат с парите, които им е в природата да получават – от тираж и от реклама. Тогава вратите се отварят широко за капитали с неясен произход и тогава на прага застават хора като Кръстева. Затова и преди, и по време на кризата тя влезе на бял кон в толкова много вестници. Завладя огромни територии и се превърна в конника, който я предвести и стана нейно лице. До този конник неизменно яздеше неговият Санчо Панса -синът й Делян Пеевски. Дали двамата купуват с пари на българския или на турския Доган? Това няма значение. От значение е само, че медиите на Кръстева вече показаха как обслужват капитала, а не очакванията на аудиторията. Затова и до изборите вестниците й бяха анти-"Борисов", а след това станаха негови поддръжници.
Лошият сценарий за 2010-а е, ако Кръстева купи цяла медийна група, а по-малки и носещи разликата всекидневници изчезнат. А най-лошият е, ако тя купи всички медии. Тогава кризата ще стане тотална и всички ние ще чуваме единствено истината на Ирена Кръстева и нищо друго. А както видяхме, нейната истина е склонна да варира според това кой е на власт.

Стр. 48, 49

EVENTS.dir.bg I 2009-12-31

Автор: Вестник "24 часа"

Нямало ясно тълкувание от кого да си търсят парите.

Мадона, Елтън Джон или която и да е друга световна звезда не са застраховани от вероятността да получат данъчно известие с клеймо от България. Причината е, че казусът с налозите върху хонорарите на международните изпълнители няма ясно тълкувание.

Преди ден шефът на НАП Красимир Стефанов съобщи, че текат проверки на 13 компании, които организират у нас участията на световните звезди. Целта е да се провери дали е платен данъкът от 10%.

Законът за данъците върху доходите на физическите лица изисква да се удържат 10% от възнаграждението на всеки чуждестранен изпълнител с изяви в България, независимо дали хонорарът му е изплатен лично или чрез посредническа фирма. Според НАП нито една от българските фирми не е удържала или внесла дължимите данъци.

Проверяваните фирми посредници ще трябва да доказват платените суми на изпълнителите. Ако се установи, че не са удържали десятъка, НАП ще го събере от тях с лихвите.

По принцип задължението да плати налога е на организатора. Но това невинаги може да се приложи, обясниха експерти. Причината е, че може да е сключен договор с импресариото на звездата. Той зависи от съответното решение за облагането на участията й в държавите, в които се изявява. Отделно тя не тръгва на турне сама, а с екип, който също взема хонорари, а оттук и дължи данъци. Когато всичко това не е ясно, не е немислимо нашата данъчна администрация да се свърже с изпълнителите, казаха данъчни експерти.

"Много се смях като чух, че данъчните ни погнали Мадона. Мислех си защо тя трябва да остави данъци тук, а не фирмата, която организира турнето й – каза програмният директор на "Бг радио" Анна-Мария Тонкова. – Може би трябва да плати, защото е работила у нас. Не знаем с каква виза е дошла – работна или туристическа. Когато попфолкът тръгна с туристически визи да пее в Америка и да печели, много от тях изгоряха и се върнаха с черни печати на паспортите. "Щурците" бяха първите, които отидоха с работни визи да изнесат концерти в САЩ.

Иван Несторов-Амебата, “София мюзик ентърпрайсис": Питали сме за този налог, но не отговарят

Не знаем за какво става дума и затова съм затруднен да коментирам. От тези пари, които даваме за концерт, не знаем дали изобщо и колко взема изпълнителят. В зависимост от коя държава е и дали имаме спогодба за двойното данъчно облагане, той може да реши къде да си плати.

Многократно сме писали до НАП с питане точно за този данък, последно беше през януари тази година. Досега никой не ни е отговорил. Затова не зная сега точно какво искат, след като не обясняват и върху какво е този данък, при положение че в договора никъде не се казва какъв хонорар взема изпълнителят.

За Елтън Джон, който идва догодина, не смятам, че е необходимо да пишем в договора предварително тези 10%. Ние не сме скрита фирма и не се занимаваме с контрабанда. Правим публични концерти и те са известни на всички. Каквото се изисква от закона, го правим.

Ованес Мелик-Пашаев, “Жокер медия": Бизнесът ще загине с тези 10%

Не зная какво да кажа и защо е тази реакция на НАП. Чуждите изпълнители идват тук с огромни екипи, транспорт, техника, оборудване, охрана. Ние как да разделим тези пари и колко да е хонорарът, наеми, билети, дневни. Не знаем самият изпълнител колко взема. Може от тези пари да получава милион долари, а може и само 5000. Големите компании на Запад плащат данъци другаде и ние не знаем колко са. Ако и тук ги натоварваме с още 10 процента, този бизнес у нас загива. Сега сме на ръба, защото в България няма спонсори за тези събития. В Румъния например винаги стои някоя голяма компания зад мащабните концерти и там може да извадят и един милион, а тук не може да се намерят и 20 000. Тази стъпка на НАП ще е срещу българския зрител, защото така няма да идват големи изпълнители.

През март каним Алла Пугачова в София. Ще решим дали трябва да й кажем за тези 10%. Тя например идва със собствен влак. Нека НАП отиде при нея и да я пита колко плаща и колко е хонорарът. Нас може да ни проверят колко билета сме продали и дали сме си платили процента върху печалбата. Тези неща са открити и нямаме черни каси. Ако искат и 10-те процента от нас, това ще смаже бизнеса ни. От друга страна, ако фалират тези фирми, това няма да се приеме добре в чужбина. Аз се надявам обаче НАП да промени намеренията си.

Кирил Маричков: Не бива за един концерт да ти искат два пъти

Трябва ли по нашето законодателство чуждите изпълнители да плащат данъци и у нас. Ако имаме споразумение за двойно данъчно облагане, това не трябва да става. По света има специален закон.

През 2006 г. отидохме в САЩ с работни визи (т.нар. PV – пърформанс визи). Плати ги нашият организатор, отивахме за фестивала на българската музика. С нас бяха Васил Найденов и Валя Балканска, също с официални визи.

Данъците върху печалбата от билети плати пак организаторът. Дори и да е влязъл вътре след плащането на хонорари, наеми на зали, осветление, уредби, той е този, който плаща данъците. Не знам в САЩ дали се признават разходите и се облага с данъци само печалбата, така че не знам той какви данъци плати.

След това ходих още два пъти в САЩ, но вече като турист, и тогава ме предупреждаваха: "И този път нямате право да свирите." Смешно е да се опиташ да излъжеш най-малкото защото организаторите на всеки концерт правят реклама в интернет. И когато отидеш с туристическа виза, а разгласата за концерта е факт, в посолството веднага се научава. Така изгоряха и много наши фолкпевци.

Работни визи PV като нашите имат всички европейски групи като Ю ту, "Ролинг стоунс" и др., като посещават САЩ. И в тази виза пише кои са другите от групата, т.е. имаш право да работиш само с тези изпълнители, а не с други или пък самостоятелно.

Не съм чул в България да има работна виза. Но Мадона трябва да има такава за страните, в които пее, и организаторът на турнето да плати процент от продадените билети. Знам, че след концерта в София Мадона прибрала почти всичките пари и оставила на местните организатори от "София мюзик ентерпрайсис" много малък процент от печалбата. Нейният организатор носи отговорност за това. Но аз не знам какъв е договорът, който обикновено е от 10-15 страници.

На предпоследното си турне "Ролинг стоунс" отказаха да свирят на "Уембли" заради закон на лейбъристите. Според него групата трябваше да плати в Англия данъци за всичките концерти, направени при турнето в цял свят, тъй като са британски граждани. Естествено след този случай законът падна. Явно не е справедливо да плащат данъци във всяка страна, където свирят, и после да им начислят и в Англия.

Петър Петров, “Болкан Ентъртеймънт": Това е поредната пиар акция

Това са несериозни неща. Тук всеки си говори, каквото си иска. За мен тези изказвания са пиар акция. Нека заповядат от НАП при нас и да проверяват каквото искат. Промоутърите сме сред най-явните фирми и няма как да спекулираме с тези неща.

Стр. 10

БНР, Новини в 12.00 часа | 2009-12-30

Медиите в България започнаха да заглъхват заради практическото им изчезване от ефира, каза пред „Хоризонт” Юлияна Методиева от Българския хелзинкски комитет. По думите й със затихването на редица радиостанции и телевизии с подчертана гражданска позиция се спира собствената ни гражданска продуктивност.
Юлияна Методиева: Проблемът е, че няма интерес, достатъчно изявен, за поддържане на медии, които да са откровено комерсиални, не може само с музикални радиа. Ние много дължим на радиото. Мисля, че радиото остана полето и избора на мислещия човек, който търси необлъчването на риалити шоуто и някакви там предавания, които са с много съмнително качество. А радиото именно дава един фокус, фокусира погледа ни върху по-съществените неща. Когато това радио стане само музика и в ефира едни и същи хитове се разнасят, тогава мисля, че имаме много голям проблем.

в. Пари | 2009-12-29 

Фалити, преструктуриране и масови съкращения белязаха медийния пазар по света

Икономическата криза доведе до безизходица не едно или две издателства по света. Най-сериозно пострадаха печатните медии зад океана, които бяха принудени да направят сериозни съкращения на персонала, да минат само в онлайн вариант или да преустановят дейността си. Медиите в САЩ дори отправиха поглед към правителството с редица искания за помощ.

Печат

Ръководството на компанията Ню Йорк таймс съобщи, че ще съкрати над 100 служители. Управата на компанията Вашингтон пост предложи на служителите да закупят част от нейните акции. Нито Ню Йорк таймс, нито Вашингтон пост съкрати обаче хиляди служители, както бяха принудени да направят други американски медийни компании. Ръководителите на редица водещи медии в САЩ обаче са оптимисти, че качествената журналистика ще преодолее сегашните несгоди и дори ще излезе от тях още по-силна. Главният изпълнителен директор на Асошиейтед прес Том Кърли посочи, че търсенето на достоверна информация не намалява, а се увеличава. Най-популярното мъжко списание в света Playboy също срещна сериозни трудности, в резултат на което аутсорсна голяма част от дейността си и се обяви за продан.

Амбиции

На дневен ред през цялата година бяха плановете на медийния магнат Рупърт Мърдок да въведе платеното съдържание в сайтовете на своите издания. В бъдеще добрата журналистика ще зависи от способността на медийните компании да привличат потребители, предлагайки им информацията, за която те са готови да платят, подчерта Мърдок. Старият бизнес модел, основан главно на реклама, вече е мъртъв. Нека си признаем – бизнес модел, който разчита главно на онлайн рекламата, не може да издържа вестникарски издания в дългосрочен план, твърди Мърдок.

Стр. 19

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-29 

Медиите в България бяха всичко друго, но не и скучни

Референдум за новините на турски език по БНТ, медийни личности, които са били агенти на Държавна сигурност, ефирни войни и размяна на предавания, шумни оставки… Медийният бизнес в България беше всичко друго, но не и скучен през тази година. Кризата оказа своето влияние върху медиите у нас, като най-осезателно бе то през първите месеци на годината. Тогава телевизиите предприеха сериозни мерки и намалиха цените за реклама. Това се оказа с положителен ефект за тях. Рекламните спотове, които изведнъж се стопиха от ефира, отново се върнаха на екран през второто тримесечие на годината. Стартът на есенния телевизионен сезон беше една от най-големите изненади за почти заспалия от скука български зрител. Господарите на ефира преминаха в bTV, а Иван и Андрей пренесоха цялата си армия от предавания в Нова телевизия. За зрителското внимание се намеси и още една телевизия – Pro.bg, която направи инвестиция в размер на 50 млн. лв. и купи правата за излъчването на мачовете от футболната А група на България.

Резултати

Сделката с продажбата на най-голямата частна медия у нас – bTV, не се осъществи. Затова пък тези, които успяха да се продадат още през 2008 г, вече жънат "резултати". Съвсем наскоро компанията Central European Media Enterprise (СМЕ), собственик на Pro. bg и Ring.bg, съобщи, че е готова да продаде бизнеса си в България на някои от преките си конкуренти на този пазар. От ръководството на Pro.bg коментираха, че СМЕ няма да се откаже от бизнеса си у нас, въпреки че за първите 9 месеца на годината компанията е изгубила от дейността си в Украйна и България 70 млн. USD. Собствениците на Нова телевизия Modern Times Group също отчитат загуби от почти 300 млн. EUR, 90% от които са предизвикани от Нова телевизия и негативните промени на пазара. През годината бизнесът ни в България се представи над очакванията ни по отношение увеличаване на зрителите и пазарния дял, но негативните промени в средата отложиха планираното развитие на този бизнес и затова преоценяваме стойността на активите си, коментира Ханс-Холгер Албрехт, президент и изп. директор на MTG. Нова телевизия стана собственост на MTG в средата на 2008 г. за сумата от 620 млн. EUR.
В края на 2009 г. кризата взе първата голяма телевизионна жертва в България – Re:TV. Телевизията е собственост на фондация Граждански медии. Тя спря да се излъчва, а като основна причина за прекратяването на дейността й бе обявена липсата на финансиране. Инвестициите в медията са 9 млн. лв., заявиха от
фондация Граждански медии. Нейни собственици са създателят на Икономедия Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Иван Кръстев. Те признаха, че не са успели в своето амбициозно начинание.

Очаквания

Предстоящата година обещава да е интересна. Цифровизацията на телевизиония ефир, която до момента беше оплетена в сложни юридически казуси и спорни решения, ще бъде основен приоритет за сектора и през 2010 г. От състоянието на икономиката ще зависят и обемите на маркетинговите бюджети, които са основен източник на приходи за телевизиите. Какво ще е движението – предстои да видим.

Стр. 19

в. Пари | 2009-12-29 

Тази есен на българския пазар трябваше да се появи и родният вариант на списание Форбс. Зад амбициозния проект стоят издателите от Атика медия, които издават
още Grazia, Casaviva, Joy, Playboy и Maxim. Стартът на Форбс обаче се отлага за неопределено време. От Санома Блясък България също се въздържат от нови заглавия. Те залагат на специални тематични издания. Плановете на издателството са през второто шестмесечие на следващата година да пуснат ново лицензно списание. Все пак тази година на българския пазар се появиха и нови заглавия. Българският вариант на списание Rolling Stone вече е у нас. Зад него стои компанията Сивир Пъбликейшън, а главен редактор е Анелия Илиева. Женското списание Glamour с главен редактор Ани Младенова също направи своя дебют
у нас тази година. То излиза благодарение на Либе-рис Медия Груп България, част от Liberis Media I Group Гърция. Liberis Media Group партнират на издателството Conde Nast International, което държи правата за Vogue, Vanity Fair, GQ и др. Последното ново заглавие е списанието ВВС Knowledge, издавано от MS Team.

Стр. 19

в. Пари | 2009-12-29 | 00:01:01

Слабите позиции на тези медии показват, че те не са заплаха за сериозната преса

Когато в средата на 2008 г. феноменът безплатен вестник се появи и в България, най-смелите притеснения сред останалите играчи на пазара бяха, че те ще отхапят голяма част от рекламната баница. Изминалата година показа, че това е невъзможно.
През 2009 г. на българския пазар се появи безплатният седмичник Анонс. Негов издател е Россел Медия България ЕАД, която е част от Россел Медия – втората по големина медийна група в Белгия. Тя издава най-популярното безплатно издание в Белгия – вестник Влан. Компанията има представителства в Люксембург и Франция, а изданията й са над 40. Печалбата на групата Россел Медия е 500 млн. EUR годишно. В момента на българския пазар се разпространяват и безплатните издания – 19 минути, издавано от Бал Медиа, и За Люлин с издател Метрополис ООД. В началото на март беше преустановено издаването на Градски вестник – безплатния всекидневник на Икономедия, който стартира през октомври миналата година в 100-хиляден тираж.
През тази година амбициозен старт беше даден и на безплатния вестник Новините днес. Той започна да излиза през април. Негов главен редактор е бившият издател на вестниците Монитор, Телеграф и Политика Петьо Блъсков. Явно тази формула не се оказа печеливша, защото от началото на ноември той се продава за 20 стотинки. Изглежда, икономическата криза се отразява доста сериозно на този бизнес. Безплатният вестник Metro International прекрати дейността си в Испания заради "постоянния спад на рекламите", загуби от 5 млн. лири и над 80 работни места. Metro International е шведска медийна компания и има издания в 20 страни по света.

Стр. 19