в. Класа | 2010-01-05 

Очаква се ръст в спонсорирането на събития, връзките с обществеността и маркетинг услугите

Глобалните разходи за реклама бавно започват да се възстановяват през 2010 г. и ще отчетат слаб ръст. Това сочат прогнози на агенция Group M от групата WPP, Magna на Interpublic и ZenithOptimedia от групата на Publicis, цитирани от "Ад ейдж". Най-оптимистична е прогнозата на Magna, според която разходите за търговски послания през 2010 г. ще се повишат с 5,9 на сто, след като спадът им през 2009 г. е 14,9%. Според ZenithOptime-dia и Group M ръстът в световен мащаб ще бъде съвсем слаб. Агенциите предвиждат той да възлезе съответно на 0,9% и на 0,8% при спад за 2009 г. от 10,2 на сто според ZenithOp-timedia и 6,6% според Group M. Прогнозите за американския пазар обаче са по-песимистични. Според Group M през 2010 г. рекламните разходи зад Океана ще спаднат с 4,3 на сто, а според ZenithOptimedia спадът ще бъде 2,6%. Слаб ръст – 0,4%, предвижда Magna.
Въпреки различните прогнози на медийните агенции обаче всички са единодушни в едно – през 2009 г. разходите за реклама достигнаха дъното. Според данни на TNS Media Intelligence спадът на средствата, инвестирани в търговски послания, е 14,7 на сто през първите девет месеца от 2009 г., а стоте най-големи рекламодатели в страната са намалили инвестициите си в реклама със 7,9 на сто за първите три тримесечия.
Прогноза на Magna от декември 2009 г. сочи, че рекламните приходи на медийните компании в САЩ през 2015 г. ще бъдат по-ниски в сравнение с тези през 2000 г. В първата година от XXI век постъпленията от търговски послания са били $150 млрд., докато през 2009 г. те са спаднали до малко повече от 130 млрд. долара. Диаграма на Magna, публикувана от "Ад ейдж", показва, че приходите от реклама през 2010 г. ще се запазят стабилни със слаб ръст, но $140 млрд. те ще достигнат едва през 2013 г. От агенцията очакват процентен годишен ръст от голямо едноцифрено число за онлайн рекламата в САЩ в периода 2010 г.-2015 г. Добър период се очертава и за маркетинг услугите. Агенцията ZenithOptimedia прогнозира силен ръст през следващите няколко години за спонсорирането на събития и връзките с обществеността.
Като тенденция за 2009 г. от "Ад ейдж" посочват сливанията и придобиванията. Американското издание припомня някои от най-големите сделки на 2009 г. – съгласието на Comcast Corp. да купи 51% от NBC Universal, раздялата на Time Warner с Time Warner Cable и AOL, покупката на Marvel Entertainment от Walt Disney Co.

Стр. 15

в. Монитор | 2010-01-04 

БСП ще похарчи част от държавната си субсидия за сближаване с народа и по-добро медийно общуване, обясниха пред "Монитор" от "Позитано"20. Парите ще бъдат разпределени на заседание на парламентарната група на столетницата в средата на януари. Идеята на партийната сбирка е да определи секторните политики на опозиционната формация, както и да уточни новата стратегия за общуване с избиратели и медии. Част от средствата ще бъдат заделени за т.нар. изнесени заседания на Изпълнителното бюро на Столетницата в провинцията. Воаяжите на партийната управа ще бъдат двудневни и освен срещите със симпатизанти БСП ще води и специалистите си в различните области, за да разясняват най-наболелите теми за региона, в който са. Освен това ще се организират пресконференции за медиите, чиято цел ще бъде даване на гласност на партийните идеи, както и популяризирането на местните функционери на червените.
Очаква се да влезе в сила и новата медийна стратегия на червените, както и въвеждането на т.нар. аналитично звено на партията, което ще изготвя тезите на партийните дейци, като следи и за начина на подаване на информацията. Освен обиколките из страната сме си поставили за цел и простичък език, чрез който да ни разбират, обясниха още от "Позитано".

Стр. 4

EVENTS.dir.bg I 2010-01-04

Всички приходи, събрани от Големия благотворителен бал, ще се използват за две благородни каузи: създаването на нов живот чрез безплатни ин-витро процедури за финансово затруднени български семейства и съхраняване на българското семейство в неговата цялост чрез повишаване осведомеността и превенцията срещу рака на гърдата.

Големият благотворителен бал, организиран от Българския форум на бизнес лидерите, ще се проведе на 11 януари (понеделник) от 19.30 часа в хотел "Шератон", зала "Роял" (настаняването е до 19.15 часа).

Всички приходи, събрани от Големия благотворителен бал, ще се използват за две благородни каузи: 

 - създаването на нов живот чрез безплатни ин-витро процедури за финансово затруднени български семейства 

и 

 - съхраняване на българското семейство в неговата цялост чрез повишаване осведомеността и превенцията срещу рака на гърдата

Благотворителният куверт за участие в Бала е на стойност от 150 лева за един участник.

Ако имате желание да участвате, може да попълните регистрационния формуляр и да го изпратите на факс 02/ 986 56 25, или e-mail office@bblf.bg, не по-късно от 8 януари 2010 г. (петък).

Ако имате желание да подкрепите събитието като спонсор – може да се запознаете с пакетите за спонсорство.

Изпълнителният директор на БФБЛ Стамен Тасев споделя:

"Вече се превръща в традиция за БФБЛ членове и приятели да отбелязват заедно началото на всяка нова година с благотворително събитие. Ние сме много горди, че съвместните ни усилия от последната година се увенчаха с успех – очакваме появата на две БФБЛ бебета през следващите няколко месеца!

В продължение на тази традиция всички приходи, събрани от Големия благотворителен бал, ще се използват за две благородни каузи: създаването на нов живот чрез безплатни ин-витро процедури за финансово затруднени български семейства и съхраняване на българското семейство в неговата цялост чрез повишаване осведомеността и превенцията срещу рака на гърдата.

Отбележете датата във Вашия календар и споделете този прекрасен момент с всичките си колеги и приятели, които имат смелостта, енергията и страстта да се борят за отговорен и етичен бизнес в България!"

Информация от интернет страницата на БФБЛ: http://bblf.bg/upcoming.php?id=70

Информация за Големият благотворителен бал на БФБЛ, 11.01.2010 г.

Оригинална публикация

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-01-03 

Трябва да кажа, че новините на турски език са най-малкият проблем на българите. По време на Втората световна война по Радио Москва например е имало емисии на немски език, както и по немските радиостанции са предавали новини на английски език. Ако нашите съграждани от турски произход не слушат новините на турски език по БНТ, то ще ги слушат на турски от турските телевизии. А новините на турски език по БНТ все пак представят българската държавна политика, нали?

- Г-н Петров, наскоро стана ясно, че едва 22% от българите сме щастливи… И може би сме най-нещастният народ в Европа. Каква е вашата равносметка за 2009 г.?

- Има една руска поговорка, която твърди, че за да има щастие, трябва да има много нещастие. Може би затова според социологията руснаците са изпитвали най-голямо щастие по времето на Сталин. Защото са се сблъсквали с твърде много нещастие, за да сравняват.
Аз самият не бих се определил като щастлив, но съм доволен от живота си. Европейското разбиране за това дали си щастлив или не е по-скоро практично. Ние, българите, сме свикнали да гледаме ирационално на света. Но като цяло тези изследвания са ужасни с резултатите си. Явно българинът е изтъкан от страхове… Мисля, че в “Труд" четох, че само 4,6% от хората вярват на съдебната система, а само 10% на полицията. Това означава, че българите не вярват, че живеят в държава, която може да ги защити.

- В тази връзка като човек, минал през школата в Симеоново, как ще коментирате “наглите" бандити? Има ли и ченгета сред тях, според вас?

- Има един филм “Тренировъчен ден", спечели “Оскар" преди години. Там Дензъл Уошингтън, който играе ченге във филма, казва: “Някой трябва да пази овцете от вълците. А само вълк може да лови вълци." Тоест у полицая винаги дреме двойствена природа. Ако иска да си свърши добре работата, той трябва да мисли като престъпник, да влиза в кожата му. Това обаче е проблем в целия свят. Защото това е много деликатна сфера – сферата на сигурността и на борбата с престъпността.
У нас след промените през 1989 г. в тази сфера не влезе слон в стъкларски магазин, а направо стадо мамути. И по света понякога хора от службите минават от другата страна, а при нас барикадата между добрите и лошите беше тотално взривена. А всъщност, каква е разликата между това да си агент преди 20 години и да си агент днес? То има разлика, но все пак как ли сега се навива някой да работи за службите? Убеден съм, че в случая с “Наглите" агентура е свършила цялата работа. Но дали човекът, който е донасял за престъпниците, е герой или доносник? Тези престъпници всъщност са негови другари. А той предава ли приятелството им, като донася информация на полицията за тях? Ние като общество не сме си отговорили на тези въпроси.
Аз винаги давам за пример Закона за изтребление на разбойниците – първо по времето на Стефан Стамболов и после при Александър Стамболийски. Държавата, когато е била заплашена (защото след войните се появяват банди от по стотина въоръжени мъже), е решила проблемите си със закон от една страничка. Мога да цитирам 12-и член от него: “Осъденият на смърт разбойник се обесва на публично място в центъра на Околията."

- Но сега няма как да обесим някого в центъра на София.

- Няма начин, но има как държавата да приведе законите на нивото на престъпността и да я притисне. Във Финландия се оказва, че има повече битови престъпления, отколкото в България. Обаче в центъра на Хелзинки едва ли се разкарват “частни армии" от по 50 души, за да охраняват някого. Или пък едва ли основният проблем на финландците е това дали имат новини на езика на някакво малцинство отвъд Полярния кръг.
И още – във Финландия има абсолютно същия паметник, като нашия на цар Освободител. И на никого, дори по време на най-кървавите войни с Русия, не му е идвало наум да го бутне. Става дума за естествена политическа толерантност.

- Според вас необходимо ли е допитване за съдбата на новините на турски език по БНТ?

- Не. По същия начин може да има референдум дали в България да се излъчват турски сериали. Това пак е нещо странно, като се има предвид, че цяла България сяда вечер да гледа турски сериали. Не може едно програмно решение на БНТ да се променя чрез референдум. Може да се промени законът, защо да се харчат 15-20 млн. лева?!
Знам, че много хора се дразнят, но като се има предвид, че сме в ЕС, в ХХI век, такъв въпрос е даже трудно да се постави на дневен ред. Би могло, но ако сме в 1911 г., например! Или си част от европейската политическа култура, или не.

- Следите ли как се говори в парламента? Имахме си и “хомоскандал" между депутатите наскоро.

- Не може да се говори така в парламента. Ако така си говорят депутатите, как да си говорят обикновените хора? Това е същата ситуация, както е и с референдума за новините на турски език. Обществото ни е ужасно изостанало от това, на което станахме членове. Какво значи да се говори в парламента кой с кого си ляга? Това няма отношение към хората и техните проблеми.
Българинът сигурно би подкрепил управление и на гейска партия, стига хладилникът му да е пълен и да не го грабят през ден.

- Наскоро депутатите приеха на първо четене промени в медийния закон, според които 25% от програмата на телевизиите трябва да са за продукция, създадена от български продуценти. Много ли е това?

- Не, не е много. Има западноевропейски страни, където този процент е в пъти по-висок. Да не говорим за Франция, която е пример в това отношение, как брани културата си. Знаете, че дори в момента тя съди “Гугъл", за това, че са качени копирани френски книги в световната интернет търсачка. Не заради авторското право, а защото в интернет не може да се контролира съдържанието им.

- Но българите продължават да гледат турски сапунки, а не родни…

- Вероятно един епизод на “Перла", например, струва колкото целия сериал “Забранена любов". Но това е, защото турският пазар има над 60 млн. потребители и предполага телевизиите да инвестират много средства в своите продукции. Ето, за да го има филмът “Аватар", са вложени половин милиард долара. Всичко е въпрос на пари и на пазар. А България е малък пазар. Но въпреки това нивото на родните телевизии е доста високо в сравнение с тези в Гърция, уверявам ви.

- Как ще се развие “Шоуто на Иван и Андрей" по Нова тв според човек, който е работил години за подобна продукция?

- Зависи от волята и издръжливостта на двамата продуценти и водещи Иван и Андрей. Зависи и от волята и издръжливостта и на Нова тв. По принцип това е трудна задача в един час, където от години Слави Трифонов господства. Но ако Нова тв има амбиция да налага такова шоу и ако е готова на едно маратонско бягане, никой не знае какъв ще бъде резултатът. В телевизията успехът на едно предаване понякога зависи само от едно негово издание.

- Но Иван и Андрей ще трябва да се борят всяка вечер около 30 минути именно със Слави.

- Виждам потенциал в тях, но знам, че и Слави има потенциал. Това ще е трудна битка. Особено за Иван и Андрей. За тях това е предизвикателство, но ежедневното шоу е голяма машина. Трябва да имаш специална нагласа и ако са преценили, че могат да се лишат от личния си живот, ще имат шанс.

- Да поговорим и лично. Вие ходите ли още на лов?

- Не съм ходил отдавна. Последно беше преди 2 години, улучих глиган. (Смее се.)

- А кога за последно бяхте под прицел – на жени, на политици, на завистници?

- За жените – те да си кажат. Никога не знаеш дали не те държат на мушка, нали? (Смее се.) За политиците – в “Нека говорят" даваме трибуна на всеки, независимо от кой аспект на политическото пространство е – може да гостува Сергей Станишев, Яне Янев, Бойко Борисов или Волен Сидеров. Когато тези хора разберат, че някой е обективен и не се продава за 5 лева, приемат да гостуват без договорки.
За завистниците – ще използвам мисълта на великия Кирил Маричков от група “Щурците", който казва, че ако българите впрегнем завистта си, не ни е нужна никаква АЕЦ. И ще добавя, че тогава ще имаме достатъчно енергия, за да станем световна енергийна сила. Ще си имаме и ток без пари. Направо ще построим Дубай на Балканите.

- След като напуснахте преди година и половина “Шоуто на Слави", се чу, че ще се жените. Избрахте ли кумовете?

- Кумове отдавна съм избрал, само с женитбата изоставам. Но не съм се отказал. Аз съм кум на един мой приятел от детството и предполагам, че той ще се съгласи да ми кумува и на мен някой ден. Въпросът е по-скоро в булката, но работя по въпроса. Догодина имам рожден ден, който не се празнува (40 г. – б. р.).Вече съм на години и се замислям. Но пък ето, промени се Семейният кодекс, вече фактическото съжителство се приравни на брака, така че няма значение дали човек е подписал. Макар че аз съм привърженик на старата мода.

-Тогава по-скоро ще чакаме вести не за кумуване, а за кръщене?

- Да, да. (Смее се.)

Стр. 6 – 7

Нова телевизия, На четири очи | 2010-01-03 

Водещ: Вече в студиото са Георги Лозанов и Сашо Дойнов. Добре дошли. Ще се опитваме заедно да направим един преглед на годината през някои от репликите, които бяха знакови, които предизвикаха дебат. Аз имам свой избор и ще започна, но въпреки всичко имате ли нещо да кажете преди това, някоя ваша реплика или нещо.
Александър Дойнов: Аз имам.
Водещ: А имаш, кажи Сашо.
Александър Дойнов: Искам преди това да започна с репликите, да кажа нещо относно участията на моя колега Иван Ласкин миналата седмица и Сашето, които казаха, че на България не се дава за културата. Изключително съм доволен от това, което се дава за българската култура и в частност за българския театър. Изключително много пари има изсипани в театъра и предлагам на министър Дянков да съкратим на половина бюджетите в театъра, българския, защото по този начин, това е единствения начин според мене да се добавят тия 10-20 млрд. с които ще се напълни бюджета. Виждам, артистите са много богати хора, уважили са труда им. По нова година видях артисти да ходя с агнета и прасета на гръб, и бъчви търкаляха, за да правят големи празненства. Трябва много внимателно да се намалят техните пари, за да има за пенсионери, да има и за други. Изключително съм доволен от социализъма и след социализма от начина по който българската култура се ръководи.
Водещ: Чудно, ами…
Георги Лозанов: …не сме по-добре, но аз ще се възползвам от тази компресация и няма да правя своя.
Водещ: Добре, ти оттегляш за сега твоя. Сега обаче аз имам още една идея как да се набавят пари. Има ги Татяна Дончева, тя каза на един червен пленум една реплика, която разбуни червените редици и нещо което другите говориха по …, но сега го каза тя. Нека да видим какво каза Дончева!
Татяна Дончева: Защо беше разбита …банка и всички клонове на всякакви … станали самостоятелни банки, от които едни лица по списъци получиха правото да вземат необезпечени кредити. И как въобще тръгна този преход и защо?
Водещ: Ето сега това е един от въпросите. Мръсен ли беше българския преход и къде отидоха куфарчетата с пари?
Георги Лозанов: Логично е обаче първо преди да зададем този големия въпрос…
Водещ: Има ли по-малък?
Георги Лозанов: Да, то няма по-малък, и този много отдавна зададен. Малко странно, че Татяна Дончева толкова късно поставя този въпрос.
Водещ: А можеше да не го постави…
Георги Лозанов: Можеше, можеше да не го постави, но тя се така имаше образ на борец. Напоследък става твърде прагматичен борец. Като чели тезите си свързани по-скоро с нейното собствено движение из публичното пространство. Иначе няма никакво съмнение за червените куфарчета, това всички го знаеха. Дълго време го говореше само опозицията, ето на, вече имате самото БСП става ясно това. Така да се каже, червените куфарчета не са метафора. Ние дълго време ги въртяхме като метафора, те сега стават съвсем конкретни и аз съм сигурен, че ако някой се прочетата архивите на Държавна сигурност по един добър начин, ще се види точно кой на кого е дал тези куфарчета.
Водещ: Саше, ти какво знаеш за червените куфарчета?
Александър Дойнов: Аз нищо, на мене никой нищо не ми е дал, да знаете. От както съм завършил съм в криза. 82-ра завърших ВИТИС…
Георги Лозанов: Те на тези които са дали, никога няма да кажат. Така, че…
Александър Дойнов: Отидох да работя, аз съм в криза от тогава. Така, че за куфари пълни с пари, само в такива в ергенските ми сънища ми имаше. Аз не знам такива куфари за пари, това е нещо страшно.
Водещ: А като си чувал, вярвал ли си в това? Че е имало едни куфарчета с едни пари, които са се раздавали!
Александър Дойнов: То няма как, няма как изведнъж се появяват огромни фирми с филиали в цял свят от една социалистическа страна замузена такава, нали. Няма как да не вярваш, ама аз от де да знам, аз не съм финансист.
Водещ: А мръсен ли беше българският преход?
Георги Лозанов: Той има няколко етапа. Червените куфарчета като чели са п… в четирима души прехода. Има четирима души като чели в българската политика, които са така най-голяма степен физиономични носители на властта, за хубаво и за лошо. Луканов, Костов, Царя и Бойко. Идеята са куфарчета беше…
Водещ: Какво ги свързва тях?
Георги Лозанов: Не знам дали нещо ги свързва, но четиримата…
Водещ: Или те просто са знаци на прехода!
Георги Лозанов: Знаци прехода и четиримата предлагаха по един модел, предлагат, защото Бойко в момента неговия се реализира, модел за някакво спасение разбира се, за някакъв път. Модела на Луканов беше да направим червен капитализъм, за това и червените куфарчета. Така да се каже, социализма да го преобърнем малко, да го пренаредим, запазвайки вътрешните влияния и структури на власт и да го върнем в капитализъм…
Водещ: А на Сакскобургготски модела?
Георги Лозанов: Сакскобургготски, да кажа преди това за Иван Костов, защото той е по ред. Иван Костов разбира се искаше да види дали България може да мисли с дясна власт.
Водещ: Какво видя според теб?
Георги Лозанов: Според мен тъжния отговор е, че не. Дясното да може да се реализира, сега друг въпрос е до колко той самият олицетворява наистина дясното, но тъй или иначе това беше посоката и като начин на управление, и като влияние на обществото, и като колективна нагласа която водеше хората до урните, беше именно дясното, т.е. падането на комунизма, стига с комунизма. Това нещо за съжаление сега състоянието на десните показа, че тази, този модел не можа да се състои. Може би някой ден, но за сега не се е състоя по време на тия 20 години на преход. След това се появи Царя…
Водещ: Който какво?
Георги Лозанов: Който се опита да вкара исторически ресурс в настоящето, така да го кажа. Да стъпи на една традиция все пак, да стъпи на неща които са свързани с неговата европейска значимост на фамилията и на името. И по този начин да управлява едно и така, какво да кажа, с едни исторически ръкавици българското общество. Накрая започна да изглежда малко като фокусник с тези ръкавици, човек… и сега сме при Бойко.
Водещ: Който?
Георги Лозанов: С който за първи път има политик, с който хората се идентифицират, смисъл така да се каже, самия народ да се опита да се спаси сам. Чрез някой който прилича, не че тези трима полици, които споменавам преди това са политици с доста различно, но собствена позиция и подход. Като Бойко призна топла връзка с народа и този отчаян народ се опитва някаква политика да прави. Според мене този модел е силно утопичен, но нека да не го предричаме.
Водещ: Гого има ли модел който да не е утопичен всъщност и ти Саше?
Александър Дойнов: Аз не знам утопията я преживяхме до 89-та година, дето се вика кубинците все още я преживяват завалиите. Това ще покаже времето, но по отношение на тия ръкавиците на царя да кажа! Оказа се, че тия ръкавици не са исторически, а те са да не му стават мазоли от брадвата. Осече, той не го разбира като червени куфарчета, той го разбира като камиончета. Камиончета натоварени с дръвчета. Така се оказа, развъртя, осече, взе каквото взе и виждате какво стана.
Георги Лозанов: Аз разбира се персоналните поведения и така да се каже, може зад всеки от българските политици на прехода да видим хитрец. Но в този момент не се опитвах това да направя, опитвах се да подчертая четири начина…
Водещ: Аз по принцип не съм те поканила, аз теб съм поканила за друго. Той е по-персонализирано да ни покаже как той ги вижда.
Александър Дойнов: Да, аз понеже съм в предизборна кампания за президент съм обявен, искам какво ще направим ние и нашата група.
Водещ: Аз я открих преди време
Александър Дойнов: За куфарчета искам да кажа.
Водещ: Айде.
Александър Дойнов: Ние пак ще крадем уважаеми сънародници и то ще крадем много, но поне ще раздаваме и на вас по малко. Куфарчета ще има, но ще ги раздаваме, разбира се не всичките, една част.
Водещ: За вас куфарчета, за нас несесерчета?
Александър Дойнов: Ще раздаваме, ще крадем и в такъв прозив към всички, ще има за всички.
Водещ: Аз ще помоля колегите след малко, след секунда да пуснат едно изказване на Ахмед Доган, което също беше знакова реплика на прехода, но преди това да те попитам. Смяташ ли, че това са четиримата човека или лидери, които формираха прехода, които спомена Гого?
Александър Дойнов: Ми да, като изключим, ако говорим сериозно вече, като изключим Иван Костов. Аз и от икономика не разбирам, за съжаление. Но знам следното, когато той се появи на власт.
Водещ: Кой?
Александър Дойнов: Иван Костов, когато се появи на власт на майки пенсията беше 2 долара, а в България беше страшно, редяхме се за хляб. Защо не се наемам да обясня и не мога. Така беше, след шест месеца стана друго. Не съм Костовист, но това е истината.
Водещ: При Иван Костов!
Георги Лозанов: Не, но аз не влагам непременно към тези хора упрек, които изредих и като казвам, че моделите са утопични, то е защото самия преход се оказа една голяма илюзия в която влязохме въодушевени, с въодушевение преди 20 години…
Водещ: А дали няма един прагматичен знак сред тези, това беше утопията която говореше Гого. Нека да видим сега какво казва Ахмед Доган, това дали не е прагматизма на прехода!
Ахмед Доган: Властта е моите ръце. Това искам да разберете.
Водещ: Властта е в моите ръце! Направи ли ви впечатление, осем години ДПС управлява и ние всички знаем, че властта е в ръцете на Ахмед Доган! Прекрасно, ние обаче не се разгневихме през всичките тези осем години, трябваше той да си го признае, за да се разгневим. Има нещо ненормално според мен в обществото, когато човека е откровен, ти се ядосваш!
Георги Лозанов: Не, на това признание мина границата на търпимостта. Доган през всичките тези години правеше изказвания, които общо взето изричаха на глас цинизма на властта. И…
Водещ: Но и откровеността на властта, ако трябва да сме точни! Абсолютната истина.
Георги Лозанов: Да, циничната откровеност на властта. Ами да, в това може да има някакво качество да си циничен, но фактически няма никакво съмнение, че ти си субект на тази цинична власт и Доган в най-голяма степен, така да се каже. В крайна сметка това е самодискредитиране и това беше една от големите причини за последния изборен резултат, той беше голяма част наказателен вот срещу Доган и тъкмо срещу това изказване!
Водещ: Аз точно това имам предвид, когато пускам тази реплика. Осем години обаче това е факт и всички го знаем, че властта зависеше от г-н Доган, и при Сакскобургготски и при г-н Станишев. Т.е. ние през цялото време го знаехме защо неговата откровеност така ни предизвика?!
Александър Дойнов: Не е толкова сложно, човека си пийва. Аз съм го хванал два-три пъти като кажа такива щуротии, то си личи, че е клъвнал. Човека си пийва на кръв да му стане, сипва си от сутрин, кълве си. Като пийне и аз като пийна, викам аз съм най-големия тука у нас, аз помагам за министъра на външните работи. Човека си пийва, той е възрастен човек вече, пийва си. И като си пийне някоя глупост каже.
Георги Лозанов: Сашо много хубаво го обяснява, действително. Защото той не го прави от истината, той го прави от самозабрава, т.е. това, че го казва е една крачка по пътя на цинизма още. А не е връщане от цинизма на властта. И зареди това стана много изнервящо, това и тука той според мен вече нагази в лука до пояс.
Водещ: И въпреки всичко аз не мога да си обясня, защо хората се ядосват на откровеността на един човек, след като те осем години гледат тази откровеност в действие, защото българина му трябва някакъв шут, някакъв ритник, някаква, у нас няма гняв?
Георги Лозанов: Всичките нагласи са срещу Доган и неговата политика въпреки всичките тея години.
Водещ: Аз говоря за политиката, която по принцип олицетворяваше и в управленията които участваше?!
Георги Лозанов: Лошото е, че до там се стигнаха критическите нагласи, че се появи етническа партия на българското мнозинство, както знаете. Т.е. през тези осем години имаше реакция срещу това което е Доган, за съжаление не много по-различно от него самия, неговата политика…
Александър Дойнов: Той и други неща е казвал такива.
Водещ: Но кое те…
Александър Дойнов: Например, те го питаха тия яхти не са ли скъпи, той вика „Абе аз имам един живот и ще го живея както искам, ако искам ще си купя летяща чиния”. Това е като чели ние имаме два живота, разбираш ли и можем да се поправим във втория, той има един човека и ако така наистина е това, ако това е вярно, нека си го купи.
Водещ: Нека да си купи!
Александър Дойнов: Е ние в другия живот ще се поправим!
Георги Лозанов: Е както обръчите от фирми. Все всички го знаят само, че когато го признаеш и когато не го признаваш, все пак имаш някакъв свян. Когато го признаеш, казваш „ами значи….”
Водещ: Аха, значи поощряваме това, че имаш свяно някой колега!
Георги Лозанов: Не, не го поощрявам!
Александър Дойнов: Значи една… може да е развалена, ама ако тръгне гола по улицата ще я бият, ако се е облека все пак нали хората така ще минат и ще кажат „Абе боклук, боклук ама е облекла сега, какво да я бием”, нали.
Водещ: За какво да я бият, да!
Александър Дойнов: Могат ли да тръгнат голи по Раковска, не може нали. Е тая работа.
Водещ: Е сега ще го обясним…
Георги Лозанов: Въпроса е не да го казва, а да се опита да не го прави.
Водещ: Нека да видим още едно признание, такова подобно на това на г-н Доган само, че от една друга партия, Румен Овчаров.
Румен Овчаров: Ние станахме партия на крадците, на корумпираните! Такива сме в общественото мнение.
Александър Дойнов: Завалията.
Водещ: Защо се смееш?
Александър Дойнов: Абе тоя Овчарова, абе то голяма не с ракия, това неговото голямо нещастие. Абе в началото на едното в правителство изгониха го, в друго правителство пак влезе, пак го надцениха. Та да го съдят, та да не го съдят. Абе то голяма… толкова години и пак ходи да говори. Абе момче прибере се, седни вкъщи бе, къща немаш ли.
Георги Лозанов: Не, той трябваше още малко да каже, смисъл какво неговото участие в това „ние”. То звученето е ясно и хубаво „Ние станахме партия на крадците” така е, така се възприемаше действително.
Водещ: Не, те казват, че как ги възприемат хората, едва ли го вярва предполагам!
Георги Лозанов: Да, но какво е неговото участие в това „ние”, като казва „ние”. Смисъл то самия допринесъл ли е за това или пък за обратното. Значи нямат право хора, които са ангажирани с един процес толкова дълбоко, колкото Овчаров в политическия процес, в един момент когато им е удобно, сега преди малко гледах и Атанас Семов, да застанат отстрани и да бъдат наблюдатели, от другия хълм наблюдават …действия и казват едни мрачни констатации, които всички знаем. Това е, да това действително прилича малко цинизма на Доган.
Александър Дойнов: Ма това трагическа фигура, разберете. Това е трагическа фигура, а това нещо като армията Бранкалеоне, дето игра Викторио Гаспар едно време. Един рицар, който все иска да се бие, обаче все си удря главата някъде. Това е трагедия, този фигура е трагична, знайте, много смешен човек.
Водещ: Ама ти пък си се съсредоточил върху фигурата на г-н Овчаров. А не те ли смущава това което казва той? Ти как, това е за мене невероятно признание, то е реално на това което направи г-н Доган. Да си даваш сметка, че ти си част от една партия, която хората приемат, като партията на крадците.
Александър Дойнов: Ами като всички я приемат, те какво да крият вече, тя ясна работата, нали. Като всички я приемат и той вика „Ами краднем сега, верно не много по-малко нали, но пак гепим”. Той човека какво да каже.
Георги Лозанов: Виждам, че ти имаш фактически само упрек само към царя от тройната коалиция, защото Доган си призна, БСП чрез Овчаров си призна и Дончева, само Царя не си признава.
Водещ: Само Сакскобургготски не си е признал, да.
Георги Лозанов: Само царя не си признава, че горите му си харесват.
Водещ: Да.
Георги Лозанов: А не, че има някакви други към тях отношения и то това.
Водещ: И сега, то пък един човек не може да харесва всички. Тези които си признават са много симпатични.
Георги Лозанов: Да. Искаш да кажеш, че и като царя си признае, вече ще стане да стане симпатичен!
Водещ: Ще стане и той симпатичен. Ще стане ли симпатичен?
Александър Дойнов: Те значи излиза, че си признаят и тримата. И какво, какво става?
Водещ: Е това е въпроса?
Георги Лозанов: Това не се наричат признания, а са самопризнание! Има разлика между самопризнание и признание.
Александър Дойнов: Да, много е важно, има разлика. Защото във Враца има построена една сграда, с големи стени, топло във Враца, там са за рецидивисти.
Водещ: Там ли е най-топло?
Александър Дойнов: Топло, парното пламти във Враца, печки, качамак, там във Враца. Дето пееше тоя „Влака за Враца”. Това е, а не само да си признават и да клепат пак по улиците навънка. Тоя Вальо Топлото хвана ли го някой да го вкара в бумбака. Хванаха го, сейфа му отворят. Викат „Твоя сейф ли е? – Моя е” и „Парите твоите ли са? – Не са!”, „О извинявай мислихме, че са твои” и го пускат. А чии са? На баба ми. Моите пари, не съм плащал от тогава парно и няма да платя. Ще защитавам коридора, коридора е тесен, това е като теснината на Леонид … ще я защитавам с ужасна пушка и няма да пусна никой да, като го вкарат ще изтегля заем и ще го платя цялото парно.
Водещ: Ама ще си платиш ли цялото парно ако го осъдят? Обещаваш!
Александър Дойнов: Цялото, ама как няма?
Водещ: И ще ми покажеш бележката!
Александър Дойнов: Ще го платя. Инстутуциите трябва да вземат. Вижте сега, значи ще направим…
Водещ: Институции не можеш да кажеш една думичка!
Александър Дойнов: Не е така, трябва да се направи в речника промяна, аз съм актьор, ама аз съм към Министерството на културата. Моя министър каза, че са инстутуции. Ония ден го гледах в едно такова. Виках единия път може да се е объркал, ама що го казва девет пъти, аз ги броих. Значи вече минаваме на инстутуци.
 Следва продължение!

Dnevnik.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2009-12-29

Уенди, последната съпруга на австралийския медиен магнат Рупърт Мърдок, възпитаник на университета в Йейл, се сприятелила с основателите на интернет гиганта Google Лари Пейдж и Сергей Брин. "Момчетата", както тя ги нарича мило, често гостували на семейство Мърдок в ранчото им в Калифорния, където по думите й си прекравали страхотно заедно. Един ден Мърдок не се стърпял и попитал гостите си с лек укор в гласа: "Защо не четете вестници?"

Тази случка, на пръв поглед по-скоро клюкарска, всъщност събира историята на медиите през последните десет години. Декада, в която възходът на интернет разтърси успалите се медийни империи, постави под съмнение съществуването на традиционния им бизнес модел и ги остави да се чудят как не успяха да предвидят това, което им се случи.

"Време е старите медийни компании да спрат да мрънкат и да осъзнаят, че разчетоха грешно появата на интернет. Бяха се фокусирали върху консолидацията, намаляването на разходите и натягането пред финансовата върхушка на Уолстрийт, а не върху модернизацията и задоволяването на потребностите на читателите. Бяха заспали на колелото и изпуснаха влака, позволиха на кораба да отплава, оставяйки ги на погрешната страна на иновациите. А сега искат тайм-аут и лобират правителството да ги избави от затрудненията. И атакуват новите медии заради това, че са… хм, нови. И различни. Бъдете реалисти, хора. Светът се промени!"

Думите принадлежат на Ариана Хъфингтън, гордо носеща титлата най-известният блогър в света. Някога обикновен имигрант с гръцки корени, днес – основател и собственик на Huffington Post, електронно издание с минимален бюджет и екип, но с огромно влияние. Един от най-големите критици на поведението на Мърдок и консервативно мислещите медийни мениджъри, тя се оказа в центъра на горещия дебат за бъдещето на журналистиката. При това в главна роля.

Кариерите/успехите на Рупърт Мърдок и Ариана Хъфингтън са нещо повече от корпоративни приказки за успеха – те разказват за еволюцията на медийния бизнес и за последната най-тежка битка за трансформацията му.

Рупърт Мърдок

Години: 78

Бизнес: News Corporation (филмовата компания 20th Century Fox, телевизионната компания FOX Broadcasting Company, кабелна мрежа, платената телевизия SKY Italia и британската BSkyB, агенция за интегрирани маркетингови услуги News America Marketing, над 110 вестника, сред които The Wall Street Journal, Dow Jones, Ney York Post, The Times, The Sun и т.н., издателство за книги HarperCollins, социалната мрежа MySpace и много други)

Ключова фраза: "Качествената журналистика не е евтина, а една индустрия, която раздава своето съдържание, просто самоизяжда способността си да прави добра журналистика"

Ариана Хъфингтън

Години: 59

Бизнес: Основател на либералния новинарски сайт Huffington Post; номер 12 в класацията на списание Forbes за най-влиятелните жени в света

Ключова фраза: "Толкова много медийни компании се опитват да се адаптират към новите реалности, просто е смешно да ни вкарат в позиция ние – те, старите медии срещу новите. Или/или е погрешният поглед към нещата."

Едната компания се ражда през 1953 г. и преминава през всички етапи на развитие – от печата, през радиото и телевизията до киното и интернет. Другата стартира през 2005 г., но средата, в която се развива, й позволи да придобие огромно влияние и познаваемост за отрицателно време. Делят ги не само около 50 години, но и непреодолими различия в подхода към бизнеса и създаването на съдържание. Войната е между различни нагласи, умения, бизнес модели и корпоративна култура.

Мърдок въплъщава стария медиен маркетинг чрез структурна доминация на пазара. Неговият стремеж е да завземе пазарен дял от конкурентите си, а не да дава на потребителите си онова, което искат. Хъфингтън е символ на другото голямо събитие на десетилетието – появата на гражданската журналистика и активното участие на обикновените хора в правенето на новини. Една от (наричат ги дори) магиите на новите технологии и интернет е, че дадоха възможност за изразяване на милиони потребители, които произвеждат алтернативни истории, встрани от дневния ред на медиите.

Ариана Хъфингтън е от твърдо убедените, че бъдещето на новините е все повече в съвместните усилия на редакторите и обикновените хора и че читателското мнение и реакции задължително трябва да се интегрират в съдържанието.

Списание TIME определи тази тенденция като новата дигитална демокрация, която движи глобалната интелектуална икономика и смело обяви милионите обикновени потребители, създаващи съдържание онлайн, за човек на годината през 2006 г. "Това е история за общностите и взаимодействието, в която многото измъкват силата от малкото и не само променят света, но и променят начина, по който света се променя. А инструментът, който направи всичко това възможно, е интернет", пише колумнистът на TIME Лев Гросман.

Така и моделът на Huffington Post, чийто обичаен дневен трафик е около 3.7 млн. уникални влизания, е повече блогове, коментари и форуми, отколкото чиста информация. "Екипът" на сайта е около 2000 блогъра, сред които има и популярни имена. Изданието често произвежда новини, пропуснати от водещите медии, чийто източник са обикновените хора. Дори вместо опитен редактор HuffPo изпратиха един от най-известните си т.нар. граждани журналисти, 62-годишната домакиня Мейхил Фaулърс, да отрази глобалната среща за климатичните промени в Копенхаген. Въпреки това обаче Post често заема новини от други издания, давайки повод за един от най-големите конфликти на десетилетието между стари и нови медии – защитата на съдържанието.

Това е една от причините Рупърт Мърдок да добави към трайната си любов към вестниците лична антипатия към интернет. Той нарича сайтовете, които агрегират новини "клептомани на съдържание", "паразити" и "технологични тении, които се развиват във вътрешностите на интернет". И дори заплаши, че ще спре да индексира сайтовете си в Google, макар че подобна стъпка би намалила значително трафика на потребители към тях. Друга стара медийна институция като информационната агенция Associated Press също съобщи в началото на 2009 г., че започва поход за защита на съдържанието си в интернет, обявявайки война на линкoикономиката.

Ариана Хъфингтън посреща роптаенето на старите медийни магнати лаконично: "Агрегацията на новини, когато се използва правилно и в съгласие със закона за авторското право, е част от ДНК на интернет. Точка."

А само преди няколко години Рупърт Мърдок беше смятан за един от визионерите на интернет пазара заради естествения си опортюнизъм и нюх в сделките. През 2005 г. той купи социалната мрежа MySpace за 580 млн. долара, измъквайки я под носа на своя архивраг Viacom. Скоро след това сайтът увеличи потребителите си от 20 на 200 милиона, а Google платиха 900 млн. долара за правото да позиционират реклами в него. Тогава Мърдок обичаше да го наричат интернет визионер, но скромно обясняваше: "Просто съм находчив и имам късмет."

Това обаче беше преди австралиецът и останалите медийни играчи да се сблъскат с другия сериозен проблем на изминаващото десетилетие – драматичния спад на инвестициите в реклама. Въпреки че от 2002 г. интернет рекламата расте всяка година, това все още не е достатъчно, за да осигури финансовата стабилност на медиите онлайн. В същото време трендът в печатната и тв реклама върви надолу. И в стремежа си да намерят други източници на финансиране и по-устойчив бизнес модел медийните мениджъри се изправиха срещу културата на безплатното в интернет.

Някои като британския бизнес всекидневник Financial Times направиха достъпа до интернет изданието си платен още през 2003 г. и за тях тази тактика работи заради добре таргетираната аудитория и качеството на информацията. Придобитият през 2007 г. от Мърдок The Wall Street Journal също таксува читателите си онлайн. През десетилетието медийният магнат на няколко пъти сменя стратегията на компанията си в това отношение, докато в края на 2009 г. не обяви, че възнамерява окончателно да заключи съдържанието на своите новинарски сайтове от пролетта на 2010 г.

Негови конкуренти и поклонниците на новите медии го обявиха за луд, той пък се надява, че както винаги ще поведе останалите издатели и ще оформи пазара така, както му харесва. Ако всеки направи съдържанието си онлайн платено, потребителите няма да имат друг избор, освен да плащат. Качествената журналистика в крайна сметка струва пари е логиката на Мърдок.

Всъщност не интернет обезцени журналистиката, а самите медийни компании, които водеха битки за по-евтини вестници и телевизии и превърнаха новините в обикновен артикул, стока за масово потребление.

"Това, за което говори Мърдок, има логика единствено ако не включиш потребностите на аудиторията си в сметките", категорична е Емили Бел, дигиталният редактор на британската медийна група Guardian News & Media. С 350 000 тираж и онлайн аудитория, 10 пъти по-голяма от тази на печатното си издание, вестник Guardian, успя да се превърне в значителен международен бранд, но все още не е измислил начин как да монетизира огромния си уебтрафик.

Въпреки това от групата са твърдо против платения достъп онлайн, тъй като според тях той противоречи на природата на интернет. През последните десет години те се опитаха да се адаптират адекватно към новите реалности, възприемайки хибридния модел на развитие. Запазвайки най-добрите практики на старите медии – точност, безпристрастност и качествена разследваща журналистика, и добавяйки инструментите на новите медии за общуване с потребителите – прозрачност, интерактивност и непосредственост.

В индустрията саркастично подмятат, че с малко късмет медийните играчи с остаряло мислене като Мърдок ще се оттеглят от бизнеса, преди той съвсем да се сгромоляса. По всичко личи, че следващите десет години ще бъдат не просто още по-вълнуващи, но и решаващи за медийната индустрия.

3 ключови тенденции за медиите през следващите години

1. Какви платени услуги/екстри ще предложат медийните компании онлайн – не става дума само за заключено съдържание

2. Еволюцията на гражданската журналистика и взаимодействието между традиционните медии и техните потребители в създаването на качествено съдържание

3. Най-добрите и бързо адаптиращи се медийни компании ще вземат все повече опит от Google, Facebook, You Tube, Twitter.

Оригинална публикация

в. Труд | Магдалена ГИГОВА | 2009-12-31 

Светските особи отдавна са разбрали, че не си нито личен, нито различен, ако те няма на страница “Лица" във вестник “Труд". И цяла година се надпреварваха да ни създават работа. Сякаш някои нарочно превърнаха живота си в сапунен сериал, а други – в съблекалня.
Но все пак най-споменавани си остават шоумените. Защото, щом всяка вечер ги гледаме по телевизията, много ни се ще да им надникнем и в паничката, и под юргана.
Благодарим, че ни допуснаха. А ако не им се щеше много-много, ние ги издебвахме в гръб!

1. Слави Трифонов

Номер 1 не само сред ергените, ами и сред най-обсъжданите, е Слави Трифонов. Шоуменът разлюля България с лятното си турне, но явно цунамито от аплодисменти му дойде в повечко, та счупи крак в банята на хотелската си стая в Стара Загора. В замяна на това го титулуваха “повелител на стихиите" в Русе. Дъждът устискал да не завали цели 3 часа, та да не се провали концертът, но при рефрена “И когато завали, моя си, моя…" руква. Само дето в личния му живот е пълна засуха. Въпреки че бе изловен на кадро с неизвестна брюнетка, а известна блондинка напомпа имиджа си покрай него.

2. Иван и Андрей

Ееех, 2009-а година е ярък пример как едни ведри веселяци, които се забавляват на екрана, се превръщат в медийни хищници. В най-добрия смисъл! Иван и Андрей окупираха ефира и как успяват да са интересни, само те си знаят. Показаха каката на бат’ Бойко и разкриха, че го побийвала навремето, завъртяха “ВИП денс", “Шоуто на Иван и Андрей" и “Станция Нова". Че по-русата половина от дуета успя да се ожени, а другата иска, но няма време.

3. Димитър Бербатов

Ненапразно Аня Пенчева каза, че месечната заплата на Бербатов от 405 760 евро звучи възбуждащо. През изминалата година най-скъпо продаденият ни футболист направо предизвика цунами от оргазми из българските и британските медии. И то не само с влажните си сини очи и спорадично вкарваните голове. Бербо спечели всички класации – от Мъж на годината до Модна икона. Отби атаките на милиони почитателки и стана татко на бебето Деа. Преживя дори заплаха за отвличането й, засега ограничена само върху страниците на вестниците и интернет. Какво ли го чака догодина?

4. Маргарита Бербатова

Маргарита Бербатова е известна почти колкото прочутия си син. А благодарение на “Труд" някои части от тялото й на юг от кръста, декорирани с татуировка, са още по-популярни. Светската лъвица подбира внимателно изявите си и подкрепя благотворителни каузи. Междувременно старшата сестра от благоевградската болница стана баба. Е, плъзнаха сплетни, че очаквала бебчето да носи нейното име, но разочарованието бързо потъна в памперсите.

5. Лили Иванова

“Панаири, панаири…" През изтеклата година Лили Иванова превърна популярния си рефрен в битие. Първо стана полковник (като на три пъти сбърка името на тогавашния военен министър Николай Цонев, докато си получаваше пагоните), после получи адмиралска фуражка. Но най-върховната декорация на кариерата й бе концертът в парижката зала “Олимпия". Поппримата си призна и кръгъл юбилей. А за десерт се самокоронова като царица на скандала. Коя жива певица се радва на три биографични книги накуп и не е съгласна с две от тях?! За сблъсъците с данъчните да не говорим…

6. Софи Маринова

Хубава работа, ама софимариновска е новият прочит на “онази" етническа поговорка. Гласовитата етрополчанка придоби прякора “булката-беглец". И нейната не е лесна: залюби се с Дачо, сина на бащата на детето си, три пъти тръгва и се връща от венчило, пък най-накрая изгони доста по-младия си любовник. Или той я напусна. По този въпрос версиите са много, а истината се мержелее.
Междувременно свърши доста добри дела в разяснителната кампания срещу трафика на хора на Маги Вълчанова, но превърна любимата си дума “живучкане" в класика.

7. Андреа

Ако имаше класация за добре съблечена певица, Андреа щеше да я оглави безапелационно. Впрочем, някой от вас да е в състояние да запее някой от “световните й хитове"? Тцъ? Ама покрай грижливо тунингованото й тяло тайни няма! Показвала го е на всички и навсякъде.
Лошо няма – това е един от пътищата да попаднеш в медиите, дори на страница “Лица". Но да превърне личния си живот в елементарен пиар е тясна специалност на напористата блондинка. Ако това й осигурява повече участия – супер! Защото очите на публиката се лъжат лесно, ама ушите – не.

8. Надежда Михайлова

Хубавото Наде пак си е хубаво и известно, но по различен от политиката начин. Зеленооката бивша министърка сколаса да се разведе, да блесне на официалния рожден ден на британската кралица Елизабет II, да стане единственият евродепутат от синята коалиция и да се ожени за любимия си Светлин Нейнски. Само баба не е успяла да стане, но може би дъщерите й работят по въпроса. Надежда Михайлова обаче не им се дава.

9. Николета Лозанова

Най-напористата старлетка с неизтребимо самочувствие – Николета Лозанова, действа на принципа “ако няма новина, я измисли, но повод дай". След бравурно преместване от леглото на вратаря Ники Михайлов към постелята на бизнесмена Георги Стоилов-Главата, тя превръщаше в новина всяка своя екскурзия до Италия, че дори и имената на кучетата си. Кръстени Шанел и Фенди, разбира се. Малко се поразмина с истината за участие в клип на Ейкън. Щото уж й пратил червени рози, припадайки по неземната й красота, пък после я изрязал… Ама простено да й е.

10. Сашка Васева

Фолкдинозавърката Сашка Васева бе позадрямала откъм медийни изяви, но участието й във “ВИП денс" направи изкуствено дишане на посърналата й кариера. И като се развихри оная ми ти Дупнишка Мадона… Започна да дава мнения по всички въпроси. И то така пиперливо и цветно, че взеха да й слушат не само песните, ами и думите. А простодушната й откровеност я превърна в глашатай на ощипаните от данъчните служби и икона на ретрофолка. Всички Сашкини вопли за домашно насилие от страна на мъжа й Христо минаха в историята. Васева вече е предана стопанка и майка.

Стр. 20-21

в. Новинар | Десислава АПОСТОЛОВА | 2009-12-31

Скептичен съм за свободата на словото в България, казва досегашният шеф на медийната програма на фондация "Конрад Аденауер"

Д-р Дирк Фьоргер е германски журналист, който до края на 2009 година беше ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер". Биохимик и генетик по образование, той е бил кореспондент за научните теми във в. "Ди велт", сътрудник на телевизионни и радиоканали, както и главен редактор на медицинско списание.

- От няколко години наблюдавате отблизо българската медийна среда. Какви са проблемите й според вас?

- В България има многообразие на медиите, на което съответства и многообразие на информация. За съжаление обаче медиите в България също са подвластни на глобалната тенденция на булевардизация. Към това се прибавя и фактът, че България все още се намира в преход: старата ценностна система е отпаднала, докато новата все още не се споделя от достатъчно много хора. За това допринасят и представители на старата система, които нямат истински интерес от промяна. Друг проблем е неяснотата по въпроса за собствеността върху медиите. Наистина, има регистър при Съвета за електронни медии, но няма регистър на печатните медии. Но дори и фактът, че има регистър, още не означава, че са регистрирани действителните собственици, а не подставени лица или приносители на акции. Дискусията за реалните собственици на bnews.bg и vsekiden.com показва актуалността на темата. С това се свързва и един следващ проблем, а именно концентрацията на медиите. Свидетели сме как една медийна групировка се опитва да изкупи всичко, което е на пазара. Предполага се, че това е опит за политически натиск, кoето е също толкова осъдимо, колкото и обратният случай. И понеже стана дума за политика – сега стигаме до институционалния проблем. Така например най-важният орган на електронните медии, Съветът за електронни медии, се формира на базата на политически назначения, докато в Германия в съответните органи участва и обществото чрез различни неправителствени организации. Не само това – този орган не винаги работи прозрачно и даването на лицензи не винаги може да бъде проследено, както показа случаят с RFI.

- Споменахте неясната собственост като един от големите проблеми на медийната среда. Промени ли се нещо в тази насока, или се влошиха нещата напоследък?

- Проблемът със собствеността върху медиите е принципен. Защото, ако не се знае на кого точно принадлежат медиите, не е ясно и какви и чии цели преследва медията. Вероятно е политически, икономически или други интереси да упражняват голямо влияние върху съдържанието и в крайна сметка медиите да се инструментализират за чужди на тях интереси, да се превръщат в арена на сблъсък между последните. Като цяло имаме малко основание да говорим за подобрение. Обезпокоително е например изкупуването на медии от една медийна група. Предполагат се връзки с една предишна управляваща партия и освен това контакти извън Европа. Въпросът е дали тук не са застрашени не само български, а и европейски интереси. Ако употребим един злополучен израз по отношение на България – не се ли превръщат медиите в "троянски кон" на чужди интереси?

- Защо в България почти не се прави разследваща журналистика, каквато има в Германия например?

- Към този въпрос бихме могли да подходим най-напред исторически – децентралната традиция в Германия, която е продължена днес от федералната република, е обусловила в много по-голяма степен едно критично отношение на медиите към централната власт, отколкото по-централистката тенденция в България. България дълго време не е била суверенна държава – по време на византийската, турската и комунистическата власт. Това е благоприятствало – естествено, с големи изключения – една тенденция на приспособяване като стратегия на съхранение и по-малко критическото отношение.
След войната ние в Западна Германия имахме "късмет", защото страните-победителки повериха на медиите задачата на "превъзпитанието", т. е. на култивирането на либерално-демократични ценности. Медиите се превърнаха така в опора на демократизацията, което предполагаше и разкрития на нарушения на правовата държава. В България нямаше толкова рязко дистанциране от комунизма, още повече че не беше в интерес на много хора да се разкрият престъпления от миналото. И тук се прибавят икономически съображения: как би могъл един журналист да разследва срещу един бизнесмен, ако този бизнесмен е реалният собственик на медията?

- Как виждате отношенията между властта и медиите в България? Дали българските медии в действителност са четвърта власт и коректив на останалите три?

- Медиите само условно могат да бъдат наречени четвърта власт. Разбира се, в България има добри разследващи журналисти, но това не е достатъчно. Не е учудващо, че неясната собственост върху медиите и политически и икономически зависимости възпрепятстват истински контрол над политиците. За да могат медиите да бъдат реална четвърта власт, те трябва да разполагат с достатъчно информация. Много журналисти се оплакват обаче от ограничен достъп до информация. Също така журналисти или цели издателства сякаш възпроизвеждат мнението на политиците.

- Това обусловено от миналото поведение ли е, или е въз основа на актуални икономически предимства вследствие близостта със силните на деня?

- Тук бих искал да препратя към резултатите от проучванията на нашия партньор, фондация "Медийна демокрация", които показват, че от победата на ГЕРБ много медии се ориентират в подкрепа на тази партия, докато успоредно с това расте и критиката към Сергей Станишев. Четвърта власт предполага обаче и готовността и задължението на политиците да подходят аргументативно към критиката, а не да прибягват до (административно) насилие срещу нея. И тук Германия отново е облагодетелствана от миналото си, респ. от осмислянето на последното: поради пълната инструментализация на медиите при националсоциализма Германия е особено чувствителна към държавната намеса в медиите.

- Как оценявате свободата на словото в България?

- Свободата на словото е винаги свободата на словото на другия. След опита, който направих в България през последните три години, съм настроен по-скоро скептично. Не само всичките нападения над журналисти са достатъчно красноречиви. Има и теми, които са табу или политически се инструментализират, да не говорим за нападенията на политически групи в редакционните офиси на някои вестници.

- Къде се намират българските медии в контекста на балканските медии?

- Във всички балкански страни се забелязва дефицит в общуването между журналистите и властимащите. Към това се прибавят аналогични проблеми, напр. по отношение на работните техники, семорегулацията на медиите или прилагането на етичните кодекси. Проблематично е финансирането на медиите, които често се използват за чужди интереси. Така напр. в България бихме могли да се запитаме дали националната телевизия не е прекалено зависима от държавата. Общ проблем е и концентрацията на медиите, за което споменах по отношение на България. Този проблем обаче е не по-малко остър в другите страни – нека да обърнем внимание на доминантното положение на Ringier в Румъния. В тематично отношение обаче има разлики – така например в Сърбия и Хърватия разпадането на Югославия е вездесъща тема, докато в България и Румъния все пак след влизането в ЕС се забелязва и едно по-открито отношение към европейски теми.

- Скоро в България бяха осветени журналистите от печатните медии, които са сътрудничели на ДС? Къде е разликата между нашия и вашия опит с досиетата на ЩАЗИ?

- Темата за агентурното минало е важна, защото само ако знаем откъде идваме, ще знаем накъде отиваме, ако се позовем на един известен афоризъм. Освен това забравянето е от полза само за извършителите, не за жертвите. Бившите служители на тайните служби са хора, които не са проявявали толерантност, но сега обаче очакват такава. Проблемът има не само юридическо, а и морално и политическо измерение. В Германия идеята при декомунизацията беше да се предотвратят грешките от денацификацията и да се допуснат възможно най-малко пропуски. В резултат на това много бивши агенти в Германия бяха отстранени от работните им места. Така миналата година за двама журналисти от водещ вестник в Берлин беше разкрито агентурно минало, след което те излязоха в неплатен отпуск. В България законът за отваряне на досиетата не предвижда лустрационни въздействия, а само морална дискредитация и загуба на обществено доверие. Положителен факт е обаче, че законът за електронните медии е единственият, който предвижда лустрация в обществените медии.

Стр. 8 – 9

в. Новинар | Иван ФИЛЧЕВ | 2009-12-31 

Пияни и неадекватни министри събраха очите на света

Незачитане на протокола, неуместни сравнения, злоупотреба с алкохол и губене на ориентация белязаха международната сцена през отиващата си 2009 г. На най-много гафове светът стана свидетел на срещите на страните от Г-7 и Г-20, които се състояха през февруари, април и септември.
В началото на април лондонското светско общество бе шокирано от факта, че съпругата на американския президент Барак Обама Мишел си позволи да сложи ръка на рамото на кралица Елизабет Втора. Гафът стана по време на приема в Бъкингамския дворец, даден от кралицата за лидерите на страните от Г-20, на който се оправдаха напълно очакванията на запознати с етикета, че американската президентска двойка не е достатъчно информирана за правилата за обръщение към кралицата. Според протокола, създаден още в Средновековието, никой няма право да докосва британския монарх. Кралицата обаче може да докосне всеки поданик или чужденец, но за подобни случаи носи ръкавици.
Протоколни гафове белязаха и приема, даден от американския президент Барак Обама и съпругата му Мишел през септември за държавните и правителствените глави, които се събраха в Питсбърг за участие в срещата на върха на Г-20. Мнозина от топполитиците нарушиха сериозно етикета. Най-много се отклони от протокола новият японски премиер Юкио Хатояма, който вместо да пристигне пръв на приема като премиер с най-малък стаж сред останалите, се яви последен.
Руският президент Дмитрий Медведев също дойде малко по-късно от предвиденото. Медведев и съпругата му Светлана се разцелуваха радушно с домакините си. Президентката на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер пък пристигна без съпруга си – бившия държавен глава Нестор Кирхнер, въпреки че организаторите очакваха той да я придружава.
Японският министър на финансите Шоичи Накагава подаде оставка, след като бе заподозрян в пиянство на срещата на Г-7 в Рим през февруари. Известен с липсата на мярка в пиенето, Накагава се появи във видимо нетрезво състояние на пресконференция в Рим в края на срещата на министрите на финансите и централните банкери на страните от Г-7. Японските телевизии показаха червения му тен, мътния поглед и подпухналите му уста, докато говореше завалено, неспособен да разбере въпросите, нито пък да завърши фразите си, заспивайки дори няколко пъти по време на пресконференцията. След гафа Никагава отрече да е бил пиян, обяснявайки окаяното си състояние с часовата разлика и предозиране с медикаменти срещу грип. За да бъде по-убедителен, той дори подсмърчаше и кашляше пред журналисти. "Бях в болница миналата вечер, където лекарите ми казаха, че съм преуморен, хремав и имам болки в кръста. Ще направя всичко възможно да върша работата си през дните, които ми остават, и се надявам японската икономика да се възстанови възможно най-бързо", каза той. Няколко месеца по-късно Накагава бе открит мъртъв в дома си.
Френският външен министър Бернар Кушнер пък оглави класацията на министър с най-много гафове през годината. За него гласуваха 10 негови колеги, но изцепките му през годината май надминаха това число. "За моето падане ли, ще ви говоря за падането на Берлинската стена. Зная, не е смешно, но все пак ще го направя", изтърси френският първи дипломат. Месец преди изборите за Европарламент той заяви, че не знае за кого ще гласува, а в интервю по радиото нарече "йогурти" уйгурите, които са малцинство в Китай. "Той превърна международната политика в кафене", споделя негов колега, пожелал анонимност. "В продължение на седмици ни обясняваше, че ако има втори тур на президентските избори в Афганистан ще бъде катастрофа. Когато стана ясно, че ще има балотаж, Кушнер каза, че това е добре за демокрацията. Жалко, че човекът, който прави най-много гафове сред министрите, оглавява външното министерство", отбеляза същият източник.
През октомври малко неловко приключи концертът на групата "Депеш мод" в Перу, след като фронтменът Дейвид Геън се обърна ентусиазирано към 30 000 фенове с "Благодаря, Чили!". Повечето хора на стадиона не обърнали внимание на грешката, но качено в интернет видео от концерта помогнало гафът да бъде раздухан. Объркването все пак е особено неприятно, тъй като двете държави са в историческа вражда от ХІХ век. Публиката в Перу неведнъж е ставала свидетел на подобни изцепки. През 2004 г. мексиканска певица изтърси "Да живее Чили", като по-късно се извини. Година преди нея пък Аланис Морисет извика от сцената в Лима "Благодаря, Бразилия!"
Ориентация загубиха и диско легендите "Бони М", които блеснаха с познания по български в Москва. При последното си турне в Русия при раздаването на автографи певецът Кели поздравил публиката със "Страхотни сте!" и "Благодаря", а бдителна българска студентка станала свидетел на гафа.

Стр. 12

Dnevnik.bg I 2009-12-29

Социалните мрежи откриха нови полета за гражданска активност. Десетилетието роди феномена флашмоб (flashmob) – голяма група от хора, които спонтанно се появяват на публично място, провеждат кратка акция и бързо се разпускат. Мобилизацията им става чрез интернет платформите и мобилните телекомуникации. След първия флашмоб, свикан от старши редактора на Harper’s Magazine Бил Уосик в Манхатън през май 2003 г., в следващите години форматът бързо набра попупярност.

Едно от най-внушителните му издания беше в Лондон през 2006 г., когато над 4000 души се събраха на гара "Виктория", за да потанцуват в "тихо диско парти" на музиката от портативните си устройства.

Социалните платформи "Фейсбук" и "Туитър" получиха бойното си кръщение през тази година, когато способстваха за организирането на гражданските протести в две държави. През април резултатите от парламентарните избори в Молдова ядосаха опозицията, която с помощта на онлайн мрежите свика масови демонстрации в Кишинеу.

"Туитър революцията" се повтори през юни и в Иран, където противниците на ултраконсервативния президент Махмуд Ахмадинеджад излязоха по улиците в знак на протест срещу изборните манипулации. "Туитър" се оказа толкова важен, че Държавният департамент на САЩ помоли администраторите на сайта да отложат планираното спиране за поддръжка, за да не губят критиците на режима в Техеран основното си средство за координация.

Заради ролята му в Иран международната организация The Webby Awards включи "Туитър" сред 10-те най-влиятелни интернет събития на десетилетия, като се аргументира с думите: "Случилото се в Иран разкрива ключовите способности на сайта като инструмент за протести – след като повечето потребители не ползват за достъп централен сайт, почти невъзможно е той да бъде цензуриран."

България обаче за пореден път доказа, че разбира глобалните тенденции посвоему. Изпълнението на организираните онлайн акции и протести в повечето случаи си остана офлайн, а скромните опити за реализация на интернет недоволството бяха бледо подобие на случващото се в чужбина. Младите природозащитници все пак успяха да организират в последните години няколко флашмоб демонстрации срещу застрояването на защитени територии като "Иракли" и природен парк "Рила".

Единственият по-мащабен граждански протест се случи през януари 2009 г., когато в няколко поредни дни бяха свикани митинги пред парламента с искане за оставка на правителството на Сергей Станишев. Но слабото участие и липсата на достатъчно ангажираност откроиха една фундаментална слабост на (дигиталното) гражданско самосъзнание: повечето от интернет опозиционерите възприемаха протеста онлайн – само като кауза във "Фейсбук", и не бяха готови да застанат реално в отстояването й, докато държавата реагира аналогово, т.е. с полицейските палки и щитове.

Оригинална публикация