в. Седем | Тодор ТОКИН | 2009-11-18
- Преди 20 години борбата беше за свобода на словото, плурализъм. Дори по едно време 10 ноември бе обявен за ден на свободното слово. Докарахме я обаче дотам да бъдем на 68 място в света по този показател след страни като Того…
- Аз имам едно малко теоретично деление. Свобода на словото за говорещите и свобода на словото за слушащите. За говорещите свободата на словото я постигнахме. Разбира се, има тежки зависимости, които се превръщат в крайна сметка в цензурни прагове, има уволнения, натиск и т.н. Всичко това е огромна система за влияние върху медиите през политика и икономика. Но погледнато като цяло, в медийното пространство ми се струва, че има свобода на словото за говорещите, защото ако не в една медия, то в друга, по някакъв начин, след много перипетии гласовете се чуват. Не виждам да има черни списъци както преди, със забрана за достъп до медиите. Обаче свободата на слушащите е същинската свобода на словото и тя се състои в това доколко медиите ти дават възможност да направиш собствения си избор на базата на информация и плурализъм. Защото изборът се захранва именно от тези две неща – от информация, но много е важно нейното качество – и множествеността и избора на гледни точки – от друга страна. Тук според мен не можем да постигнем никакви стандарти, които действат в развитите демокрации, затова и паднахме на 68-о място в класацията на "Репортери без граници" и все по-безнадеждно падаме. Ужким на пръв поглед нищо не се е случило, няма кой знае какви причини, но падаме все по-надолу.
- Как се обяснява това?
- Заради качеството на информацията, дали информираният избор помага на хората по отношение на всички важни въпроси в държавата. Качеството на информацията е лошо, тя е продукт, а ние имаме ниско качество на този продукт. Това значи източници на информация, степен на проверка, натиск върху институциите да дадат информация, възможността да я вземеш и т.н. В това отношение за съжаление не постигаме необходимото ниво. И, второ, плурализмът. Има наложени говорители, които диктуват гледната точка. Сега има риск много да се центрира говоренето около Бойко Борисов и той бавно да се превърне в последна инстанция. Това е абсурдно, противопоказно е за собствения му имидж. Има опасност да е срути от медийната любов. Не той е виновен еднозначно, най-малкото това е двустранно, през медиите. Често пъти той е подвеждан да дава оценка за всичко.
- Ами журналистите го питат за всичко…
- Те го подвеждат и го принуждават да се превръща в истина от последна инстанция. Няма в модерната публичност истини от последна инстанция. Освен това има нещо много опасно, което се превръща в тенденция – това е един ченгесарско-медиен канал на информацията. Работата на тайните служби е да събират информация при престъпване на човешки права. А работата на медиите е да защитят човешките права. Така че това са огън и вода, несъвместими типове поведение в публичния свят. Линиите на службите и на журналистиката са две прави, които в геометрията на демокрацията не се пресичат. При нас е обратното – те се пресичат на всеки ъгъл. Ние паднахме на 68-о място преди всичко заради разработката "Галерия". Не може няколко легитимирани чрез тайните служби НЛО-та да се движат из публичното пространство и около тях да се завихрят сюжетите. Това не е отсега, то е последица от това, че е отворихме досиетата. Винаги отзад има информация, събрана чрез нарушаване на човешките права, която изведнъж се оказва централна.
- В такава малка държава като България необходими ли са толкова медии – стотици списания, 300 телевизии, 250 радиа, Бог знае колко местни и централни вестници… Това ли е свободата на словото?
- Аз бях в НСРТ, когато започна това роене на медиите. Тогава беше абсолютно невъзможно това да бъде спряно, тъй като бяхме излезли скоро от комунизма и да ги спреш щеше да стане нетърпима ситуация. Ние се надявахме, че ще ги пуснем в пазарна среда и тя ще определи кои да останат. Това не се случи. Поне две причини има за това. Първо, че на нас медиите ни се струват много, защото няма прозрачност на капиталите – това никога не можахме да го постигнем. Тези много медии, ако можеш да им обърнеш хастара и да видиш плетката отзад, ще се окаже, че са всъщност много малко възлите, около които са завързани. И това не е плурализъм. Това са няколко медийни центъра, зад които стоят политически лобирания и икономически интереси, обикновено сенчести и заради това не излизат. Така че това стои отзад зад тази видимост на многото медии. Ако бяхме постигнали прозрачност на капиталите, впечатлението за много медии щеше силно да се промени. И втората причина е, че медиите не се издържат основно от реклама, както е нормално, защото рекламният пазар е малък и няма как физически да ги издържа. Явно, че идват пари от другаде. Медиите са властови борси и затова да имаш медия, да присъстваш в медия е сериозна фиксация. Българският преход е една симулирана демокрация и заради това медиите са много важни – симулацията се извършва от медиите.
- Тези много медии обаче водят до рязко влошаване на качеството на журналистиката…
- Новият бог е "копи-пейст". Разбира се, че се влошава качеството на журналистиката. Влошава се и самият ценностен капитал на медиите. При медиите, които явно са поддържани не от собствените си приходи, а от нещо друго, това друго унищожава самата медийна тъкан. И затова стават властови борси. Като питаш една кабеларка от какво живее, отговорът е -от избори на избори. За тях колкото по-често има избори, толкова по-добре. Тогава изведнъж ресурсът на държавата през черните партийни каси се завърта през медиите и ги оставя да живеят до следващите избори.
- Сещате ли се за някоя друга демократична държава, където медии да се награждават с почетен знак на президента?
- Не знам дали има, но разбирам, че зад този въпрос се крие един по-голям – въпросът за топлите връзки между властта и медиите. Създаде се един медиен неоконформизъм, в който да си в добри отношения с властта е престижно. Ние учим студентите точно обратното – че колкото една медия е по-скарана с властта, толкова по-добра медия е тя. Първата й работа е да се скара с властта. Ние наричаме съвременните демокрации медийни демокрации, тъй като една власт колкото повече е под медиен натиск, толкова по-демократична става. И това "скарване" не е въпрос на лоши характери, а специфика на демокрацията. При нас влязохме в неоконформистка фаза, това е двустранно, защото самата власт се слага на медиите и обратно. Има тежко слагане на Бойко Борисов, но и властта, публичните фигури знаят, че ако не излязат в медиите – край, свършват. А президентът се оказа една силова фигура, който има едно Путиново очакване за санирана публична среда, която да го показва в един идеализиран образ. Влизайки в Путиновата линия, той излезе от иконографията на модерните политически лица на България. И понеже Бойко водеше много тежка битка със Станишев, но той вече не е враг и е абсолютно омаломощен, абсолютно задължително е Бойко да го смени с Първанов. И ако трябва да се заяви като дясна фигура, свързана с прозападната ориентация на България, с модерния демократичен свят, непременно трябва да влезе в едно вътрешно противоречие с Първанов. Историята с посланиците е шанс, да видим дали ще го използва, макар че нещо се колебае… А образът му е на юнака, който побеждава врага. И сега спешно му трябва кастинг за враг. Първанов в някаква степен е най-логичната фигура, с която Бойко трябва да влезе в сблъсък. Целта на този сблъсък трябва да бъде излизането на Първанов от политическата сцена на България.
- Прави впечатление, че вестниците като че ли се командват от едно и също място. Те вкупом намразиха Костов, после заобичаха царя, след това Станишев, сега Бойко… Нещо като отдел "Печат" на ЦК едно време.
- Не е ЦК, а са тесните братовчедски кръгове на елитите в нашето общество и главно на параелитите, които са свързани помежду си. Разбира се, и медийният елит участва в този кръг, където всичко от само себе си минава в сферата на услугите. Нещата постепенно се наместват и монументализират, докато излезе някой паметник от целия този задочен заговор.
- Каква е ролята на т.нар. жълта преса? Колегата Румен Леонидов каза – по-добре жълти вестници, отколкото сиви.
- Тъкмо заради конформизма, за който говорихме, има много истини, които не излизат и се казват в жълтата медия. Тя още не играе тази игра, макар че като гледам как се движат отзад собственостите, тя започва да влиза в схемата и много скоро няма да има тази привилегия – да казва неща, които не се казват другаде.
- Докога според вас нашите политици и регулаторни органи ще се правят, че не виждат разрастването на медийната империя на Ирена Кръстева и сина й?
- Работата е, че няма закон, който да спре това. Ние нямаме закон, който да казва колко медии може да притежава един човек. А първото изискване, най-нормалното в европейското законодателство, е да се каже колко вестника и колко телевизии може да има един човек. Второ – дори да бяхме направили, при тази непрозрачност на собствеността кой знае Ирена Кръстева чрез какви фирми и неясни субекти придобива тези медии?
Стр. 9
Снимка: www.public-republic.com
Димитър Анестев е репортер на годината в Би Ти Ви. Новините на първата частна национална телевизия навършиха девет години и по традиция журналистите избраха помежду си най-добрия репортер сред тях.
Успешната имиджова комуникация на новата удобна разфасовка от 500 мл. на Леденика е дело на MAG Advertising. Известният моден фотограф Никола Борисов е автор на уникалната фотосесия, която провокативно поставя три атрактивни модела в нетипична ситуация: момичета в нестандартната роля на „мъжки” професии. Пред обектива на българина, който от дълги години живее и работи в Италия и се радва на значителен успех в модните среди в Милано, застанаха три от най-красивите дами от шоу бизнеса у нас – Кристина (от VIP DANCE), Венета Харизанова и ново изгряващата звезда на модния подиум – Мануела от агенция ВИП ФЕШЪН.
Не просто е болен и не е напуснал, а е свален от екран. Причината е слугинажът на двама господари – самата телевизия и сайта bnews.bg който е в процес на изграждане, но публикува новини и коментари. Медийни анализи свързват новия сайт с шефа на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Същият категорично отрича. В борда на директорите на фирмата, регистрирала домейна на сайта е съпругата на водещия Евгения, а в екипа е Валерия Касиян, която беше плътно до Бареков в сайта му в бТВ. 
След като социалните медии увеличиха приемането си в компаниите за последните пет години, един дебат изглежда, никога няма да приключи – дали агенциите трябва да бъдат намесени в социално-медийните комуникации, или единственият начин да се поддържа “автентичност” е този, компаниите сами да управляват присъствието си в социалните медии.
След като днес Николай Бареков не се появи като водещ в предаването "Тази сутрин", в медийните среди веднага се завъртяха слухове, че той е бил уволнен от Би Ти Ви.
Финансовата криза успя да пребори списание "Одисей", което бе единственото българско, а не лицензионно, издание за туризъм и пътешествия.
Работата като мениджър наистина променя хората. Докато си на по-ниска позиция, можеш да бъдеш емоционален, да направиш нещо само защото на теб ти се струва, че е добре. Като мениджър обаче не можеш да вземаш емоционални решения. Дори когато ми хрумва нещо ново, го оставям да отлежи поне един ден. Защото по-късно излизат и други гледни точки, още данни и с тях нещата се променят. Мениджърските решения трябва да са базират на цифри: данни за пазара, за конкуренцията, а не емоционални, разсъждава Петя Йорданова, маркетинг мениджър на Орифлейм България. Въпреки че нашите продажби на козметика са бизнес на емоцията. Съгласна съм, в козметиката се продават мечти, това също е много важно, но разумът трябва да е преди всичко, обобщава Петя.
