EVENTS.dir.bg I 2009-11-17

Официални гости са Левон Хампарцумян – главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, и Тони Марков – председател на Клуба на журналистите, пишещи за капиталовия пазар.

М3 Communications College кани всички, който имат специално отношение към PR, маркетинг и медии  на среща на първия български PR клуб – PR Thursday на 19 ноември на тема: „Финансов PR“.

Вестник СЕГА I Божидар БОЖКОВ I 2009-11-17

Неясно по какъв рейтингов признак, крайният националист Боян Расате не слиза от телевизионния екран

Когато напоследък човек си пуска Нова телевизия, има предимно две възможности: да попадне на Иван и Андрей или да случи на Боян Расате. И тримата почти денонощно не напускат ефира й. Но докато изпълненията на Иван и Андрей са горе-долу в границите на забавно-развлекателния жанр, при Расате нещата са от съвсем различно естество. Той е националист с крайни възгледи и е готов винаги да е "удобния" гост-експерт по най-широк кръг теми: от хомосексуализма и циганите, през бежанците, до маймуните и прочее африканска флора и фауна. По всичко личи, че Нова много си го тачи и не пропуска възможност да го курдиса в студиото си. Не е много ясно посредством какъв точно рейтингов признак го подбира, след като формацията, с която той участва на последните избори, получи едва 0.09% от народния вот. Въпреки това, вече не остана продукция на тази телевизия, където Расате да не е споделял, и то по няколко пъти, "ценни" (и най-важното – несанкционирани от никого!) екзотични мисли. Грубо изчислено, той се появява на екрана й почти три пъти по-често от един Красимир Каракачанов, чиято партия ВМРО все пак има избрани няколко кмета в страната. Последно, засега, го пуснаха миналия четвъртък на живо в "Цената на истината" с любимия му специалитет: ромите и хомосексуалистите. Естествено, Расате напълно задоволи очакванията на продуцентите и водещия Витомир Саръиванов. Той дори малко им се скара, че са довели в студиото като негова опонентка циганка, понеже "е много неуместно точно тя да взима отношение към тези проблеми, защото огромната част от циганския етнос са педофили". Но той пък бил най-подходящ да коментира, защото принадлежал към "един особен кръг хора", в който за хомосексуалисти няма място.

"Челюсти" може и да е едва на има-няма половин година ефир по Нова, ала Расате вече не излиза от студиото му. Представяйки го в поредното издание от 26 октомври, Диана Найденова го нарече дори "ветеранът на "Челюсти", та и тези, които не знаят, да разберат, че й е любимият гост. Темата бе за бежанците, които евентуално България би могла да подслони. Расате се отблагодари на водещата подобаващо: "Моето дете е добре възпитано и това нещо (дъщеричката му да се влюби в чернокож – б.а.) не може да се случи, защото още от 2-годишна я водя в зоопарка и й обяснявам разликите между човек и маймуна". Щастливата водеща успя да вмъкне с усмивка на уста, съвсем на място, че в предно издание на "Челюсти" дъщерята, която е на 7 години,

пяла песничката "Циганите на сапун",

в чийто припев се съдържало и изречението: "Смърт за циганите". Зрителите може би трябваше да разберат, че въпреки това, или по-скоро точно заради това, Диана Найденова е поканила Расате отново. По-нататък в същото предаване гостът разясни, че ако български гражданин срещне проблем на някоя европейска граница, "значи той е циганин, който се представя за българин и, следователно, отношението към него е нормално".

В по-предно издание на "Челюсти" Расате пък разкри на председателя на Атлантическия клуб проф. Любомир Иванов в какво точно се изразява разликата между чернокожите и европеидната раса: "Вие смятате, че сте Господ и можете за кратък срок от 5, 10, 15 или 20 години да интегрирате един негър, който е слязъл вчера от дървото, и да преодолеете един еволюционен процес от няколко милиона години? Значи Вие сте или наивен, или луд!"

Найденова далеч не е единствена. И Милен Цветков не пропуска Расате, каквото и да води. Понеже го е канил неведнъж в "Часът на Милен Цветков", при поредната му поява в Нова, този път в живото предаване на "Биг брадър" от 2 октомври м.г., Цветков също обясни на несведущите, че Расате му е винаги под ръка: "Разговорът с теб ми е многосериен". В това издание на риалитито гостът посочи, че

"коренът на злото" в България

се намира "винаги на едно място – Народното събрание, където има 240 негодника, които се сменят на 4 години".

Преди това Боян Расате беше добре дошъл в сутрешния блок. На 8 декември 2008 г. той бистри проектозаконите в НС. Няма и месец по-късно и на 16 януари пак е в "Здравей, България", за да се изкаже за протестите пред парламента. Най-идейно-съдържателно обаче се оказа участието му в същото предаване година преди това. Тогава Расате даде насоки на българите как следва да възприемат политическата система у нас и как именно да се държат като истински граждани на тази държава: "България се управлява от хомосексуалисти и педофили, които пишат законите. Техните закони не са меродавни за нас и ние не се чувстваме длъжни да ги спазваме". От това знаменателно изказване минаха почти 17 месеца. Нито се е чуло някой медиен или съдебен орган да се е самосезирал, още по-малко се е разбрало ръководството на Нова да се е стреснало. Но ако за всички тях Расате е просто един медиен клоун, посланията му са достатъчно откровени, че да замъглят съзнанието на разни подрастващи, които могат жадно да попият подобни крайни идеи.

Оригинална публикация

Снимка: Велислав Николов, вестник СЕГА
 

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-11-17

Госпожо Гергова, кои бяха основните акценти по време на конференцията на IPRA?

- Те бяха свързани с кризата и дигиталните комуникации. Обсъждаха се въпроси дали кризата и новите дигитални комуникации не са предпоставка да се преосмислят PR бюджетите и да се тестват FR агенциите колко са креативни и гъвкави. Представени бяха много кампании, които демонстрираха ефективно използване на новите медии за постигане на отлични резултати на PR кампаниите.

Какви тенденции се очертаха на конференцията?

- На първо място това са новите медии. Докато преди години имаше определен брой традиционни медии, днес всеки човек е потенциална медия в дигиталното пространство. Това налага промени в начините на работа и инструментите, които използват PR специалистите.

Другото нещо, което се забелязва като тенденция, това е необходимостта от диалог. Докато преди време медиите предоставяха информация на крайните потребители, днес е необходим постоянен диалог.
Освен това PR специалистите трябва да полагат повече усилия, за да чуят какво искат клиентите и потребителите. Да се преглеждат блогове, социални мрежи и форуми, за да се информираме за отношението и настроенията на нашите целеви групи. Засилва се ролята на онлайн обществата. Как да намерим подходящите за нас общества и да ги активираме в определена посока. Много са предизвикателствата към PR специалистите. Те трябва да са наясно с новите технологии, да са нащрек 24 часа в денонощието, защото една криза може да възникне посред нощ, инициирана от някой туитър маниак. PR e професия, която изисква непрекъснато самоусъвършенстване.

Какво споделиха гостите на конференцията – каква беше изминалата година за PR бизнеса?

- Годината беше трудна за всички, но това ни накара да бъдем по-креативни и по-внимателни. Винаги е добре да се търсят възможностите и предизвикателствата по време на криза. Умните и предприемчивите успяват да извлекат ползи от кризите.

Каква беше 2009 г. за PR бизнеса в България?

- Не толкова добра, колкото беше 2008 г., но се надявам да извлечем ползи от трудностите и предизвикателствата, пред които бяхме изправени. Специално в нашата агенция работата не намаля, но не мога да кажа същото и за приходите, което е естествен резултат от финансовата криза.

Колко намаляха бюджетите, отделяни за PR?

- Има спад, но смятам, че спрямо другите индустрии той не е чак толкова значителен. Рекламата е по-скъпо удоволствие, а все пак комуникации трябва да има. Съкращения на PR бюджети имаше в някои компании от финансовата сфера. Фирмите, които се занимават с бързооборотни стоки, не намалиха значително бюджетите си за PR.

Какво е бъдещето на дигиталния PR?

- PR индустрията се трансформира в резултат на невероятната скорост, с която се развива дигиталното пространство, и на революцията на новите социални медии. Така че дигиталният PR ще заема все по-значително място в разработването и изпълнението на кампаниите.

Как се промени поведението на клиентите в резултат на кризата?

- Клиентите са много по-взискателни и с право е така. Това от своя страна прави агенциите още подобри и конкурентоспособни. Стараем се да мислим като клиентите и да търсим варианти за максимален ефект, минимален бюджет и висока възвръщаемост на инвестициите. Така бизнесът на клиентите ще расте, което респективно означава, че и PR агенциите ще имат повече работа.

 Каква е вашата прогноза за 2010 г.?

- Бюджетите ще се формират много по-внимателно и ще се разпределят много по-разумно. PR кампаниите няма да спрат, просто ще се изменят непрекъснато. Една от отличилите се кампании на наградите на IPRA е изцяло във Фейсбук и генерира невероятен шум и големи печалби. Може да предположите, че след като се използва Фейсбук като канал, не би следвало да има значителни инвестиции. През 2010 г. ще има все повече кампании с неголеми бюджети и добри резултати.

Поводът

Конференцията на IPRA
Годишната конференция на Международната асоциация за връзки с обществеността (IPRA) в Лондон даде възможност на специалистите по комуникации да дебатират по най-горещите теми в глобалната комуникационна индустрия. Тазгодишната конференция се фокусира върху това как се прави бизнес в PR сферата по време на криза.

Визитка

Коя е Мария Гергова
Мария Гергова завършва Техническия университет, специалност текстилен инженер. След това завършва финансов мениджмънт в УНСС и икономика и PR в Софийския университет. Започва кариерата си на PR специалист през 1993 г.
Следват множество специализирани курсове по PR и комуникации. Четири години е в съвета
на IPRA – международната PR асоциация, 4 години в борда на директорите на IPRA, а през 2009 г. заема поста президент на IPRA. Тя е най-младият президент в историята на международната асоциация, единственият от Централна и Източна Европа.
 Мария Гергова е управляващ директор на United Partners – PR агенция, създадена в началото на 1997 г. изцяло с български капитал. Агенцията е собственост на Мария Гергова и Гергана Василева.

Стр. 22

Още по темата:

Клиентите ще са все по-взискателни

в. Пари | Светлана САВОВА, управляващ директор на PR агенцията V+О Communication | 2009-11-17
 

Задава се нова ера в комуникациите

в. Пари | Любомир АЛАМАНОВ, управляващ директор на PR агенцията APRA Porter Novelli | 2009-11-17
 

в. Пари | Светлана САВОВА, управляващ директор на PR агенцията V+О Communication | 2009-11-17

Основният вкус на конференцията на IPRA

се определи от два основни въпроса: Как с ограничени бюджети и използване на новите начини на комуникация – нови технологии и социални мрежи (Twitter, Facebook, Youtube, etc.) – се постигат отлични резултати. Това е особено важно в предизвикателното време, в което живеем.

Възможностите за креативно мислене, 

за точно таргетиране на аудиториите са много и не би било комплимент, ако не се използват. Ключ към успеха е да се познават добре новите инструменти и канали на комуникация. Да слушаш внимателно диалога, който вече тече. Да го опознаеш и да се включиш по адекватен начин в него.

Използването на тези нови инструменти

и канали на комуникация освен всичко дават възможност за прецизно измерване на постигнатите резултати.

Що се отнася до българския пазар,

смятам, че здравословните процеси по пресяване на качествените играчи и услуги ще продължат. Интелигентните и ефективни решения ще набират скорост. Вярвам, че този процес ще доведе до повишаване на взискателността на компаниите към агенциите и до развитие на PR експертизата.

Стр. 22

в. Пари | Любомир АЛАМАНОВ, управляващ директор на PR агенцията APRA Porter Novelli | 2009-11-17 

Изминаващата 2009 г. беше динамична,

интересна и изпълнена с много напрежение и предизвикателства. Това, което може да се отчете като резултат, е, че през тази година имахме много ангажименти. Положителна тенденция за PR бизнеса е, че голяма част от рекламните бюджети бяха пренасочени към PR бюджетите.

Надявам се тази тенденция да се запази

и през следващата година. Независимо дали е криза или не, компаниите трябва да комуникират. Тук изпъква на преден план професионализмът на конкретния комуникационен консултант. Той трябва да посъветва клиентите си какво е най-удачно да направят според ситуацията.

Със сигурност 2010 г. ще е още по-интересна

и динамична – факт е, че промяна има и най-добре ще се справят тези компании, които се адаптират към новите условия на пазара. Комуникационният пазар (реклама, PR, събитиен мениджмънт) е в очакване на нова епоха в комуникациите. Не мога да бъда сигурен какъв ще е нейният облик. Със сигурност България ще последва тенденциите от развитите пазари и през следващата година ще залагаме много на социалните медии и социалните мрежи.

Стр. 22

в. Марица, Пловдив | Любомир МИНЧЕВ | 2009-11-17  

Партийните инструкции като аутодафе – лесно и не боли. Ако ровите бързо, отивате на театър!

Случката с колегите от варненските вестници и сайтове е потресаваща. Те решиха да се откажат от журналистиката, и то публично. Онова, което гилдията там измисли, е едно аутодафе под жестокия натиск на групировката ТИМ. Такова масово чудо досега не беше известно, макар че всеки ден около нас бъка от примери на журналистически аутодафета. Те са особено зрелищни, защото журналистите се опитват да изглеждат достойно, но със свалени гащи. Дали това изобщо е възможно. Все едно рано сутринта Бареков да натика в миша дупка Бойко Борисов и да изпита огромен кеф от това. Възможно е 20 години след мандата на Борисов. Затова, когато спорят с Кеворкян за достойнство и професионализъм , Бареков не е в изгодна позиция, въпреки че Кеворкян е писал доноси срещу свои колеги в телевизията. Тогава си представете в каква позиция е наистина горкият Бареков. Той изглежда качен на барикада от дунапрен. И винаги се оказва от безопасната страна на победителите. А Кеворкян беше казал за едно друго предаване, че прилича на бръснарница. Влизаш, сапунисват те, гъделичкат те и си отиваш щастлив.
Ако една бръснарница е маскирана като барикада, не означава, че не е бръснарница.
А какво направиха тези от Варна? Пуснаха декларация, че повече няма да обръщат внимание на гражданите, които протестират срещу групировката ТИМ и непрозрачните действия на местния Общински съвет. Писнало им от тяхната вечна борба и неудовлетвореност. Досаждали им и затова по-добре е да се направят, че такива хора, които се оплакват, не съществуват, няма ги, толкова са малки, че не бива да ги забелязват. Варненските колеги всъщност подписаха декларация за отказ от журналистика.
Колко лесно било! Харесва им да са на барикади от дунапрен и да се правят на бръснари. Това, разбира се, е тяхна работа. А една друга декларация би имала по-голям ефект. Текстът може да е такъв: "Уважаеми съграждани, тъй като медиите в града са под контрола на ТИМ, избягвайте да се оплаквате, без да мислите. Не приемаме обвинения, които не ни харесват. Оплачете се на арменския поп! Не ни досаждайте, малки сте, за вас е затворено!" Подобна декларация няма да спре агонията на варненската журналистика, но поне ще признае, че се е барикадирала с дунапрен. Всъщност, и истинската декларация на варненските колеги показва същото.
Това, което се случва във Варна, е отколешна мечта и в Пловдив. Мислят си го кметове, заместник-кметове, партийни секретари, бизнесмени, разни структури и фауната около тях. Те очакват да се съберем и да излезем с едно общо становище, че са недосегаеми и всеки опит да бъдат критикувани е заплаха за националната сигурност. Освен това, оплакванията на гражданите също са неуместни и банални.
Ако можем да ги подминем или по-кардинално да решим проблема – кракът им не бива да стъпва по редакциите.
Слабата власт сънува подобни декларации. Още не съм получил предложение за масирана атака срещу недоволните граждани, които имат наивността да се бунтуват срещу най-грозните спирки в градската история, срещу организацията на транспорта, срещу дупките на своите тъмни улици. Но чух, че щели сме да получим инструкции отнякъде как да пишем. Не знам дали го е казал заместник-кметът Александър Константинов, но тези дни той се държи така с репортерите ни, сякаш те са на щат в партията му и не са изпълнили партийните заръки. А в партиите много обичат инструкциите – да дават, да получават, пак да дават, пак да получават. Изглежда отнякъде ще дойде инструкция, според която БСП не е толкова лоша, не е банда от негодници и крадци. Очакваме я, господин Константинов! И вие се оглеждайте да не би да я пропуснем. И ако видите отсреща барикада от дунапрен, щурмувайте я! Тя затова е от дунапрен, такава е била инструкцията на партията.
Не очаквах, че ще кажа това точно за господин Александър Константинов, но сигурно такава е била партийната инструкция. Нашата коректност изглежда е минала границата. Да, БСП няма никакъв шанс на кметските избори след две години. Така и го написахме, без да чакаме някакви инструкции. Вероятно трябваше да съгласуваме тази прогноза и да се поклащаме върху барикада от дунапрен. Липсва ми и реакцията на доцент Илия Баташки като лидер на БСП в Пловдив. Да беше минал да изкърти входната врата на редакцията или да пусне инструкция по пощата. Например в северните китайски провинции комунистическата партия напоследък развива сериозна дейност. В провинция Хънън местният клон на партията е провел 480 срещи с граждани да им разяснява, че който пуска еротични SMS-и, отива в затвора. Накрая се разбрали – три SMS-а са равни на 10 дни в килията. Ето, това е инструкция, която заслужава внимание. Можем да се разберем така – гневно обаждане по телефона или псуване по коридорите за два материала, в които партийният секретар или ресорният му кмет е в неудобна поза.
Любители на плюшени барикади са и онези, които източват общинския бюджет под носа ни, но съвсем легално. Чак ми е неудобно да пиша за това, имам чувството, че съм се наврял под чужда спалня. В петък с голямо неудобство публикувахме имената на 25 съветници и общинари, които като бордовици прибират 13 000 лева на месец. Идваше ми да пусна една декларация, че се разграничавам от публикацията, и да отида една седмица за риба. Стана ми още по-чоглаво, като разбрах, че от тези 25-ма бордовици един, един и половина изпитвали и малко срам. Другите обаче се държат като гьонсурати. Да им казвам ли пак имената? Защо, те вече се имат за герои. Пък и кой съм аз, по дяволите, да им броя парите! Освен това се оказа, че не са отметнали и грам работа за тези пари. На всичкото отгоре част от тези пари са и мои. А другите са на недоволните граждани, на които във Варна вече не им обръщат внимание.
Ето, това са хората и подобните около тях, които харесват плюшените барикади. За да могат лесно да ги щурмуват с партийни инструкции в ръце. Не знам дали за такава инструкция е говорил и господин Константинов. Сигурно. Но когато барикадата не е от плюш и дунапрен, разбиваш си главата. Има такива барикади по изборите, издигнати от недоволните граждани. Другите приличат на бръснарници. Всеки си подбира барикадите.
Министър Дянков е като самолет, който носи и пуска учебни бомби. Те не гърмят, но спецовете изследват траекторията им и на каква дълбочина потъват в земята. Вадих една такава в полетата край Безмер и ни обещаха, че ако се справим бързо, цялата рота отиваме на театър.
Бомбата беше потънала на три метра и пропуснахме няколко спектакъла. Оттогава театърът не ме влече. А бомбата на Дянков е като идването на Давид Черни – тества се системата. Той искал да мести земеделското министерство в Пловдив. Пусна бомбата и започнахме да ровим. Ако не сте забравили, градът не можа да осигури място за 10 души от телефон 112 и той отиде в Кърджали. А областният управител Иван Тотев обясни, че може да се търси министерска сграда в района на второто Метро. Професор Георги Марков препоръча на американското юпи да чете историята. Чу се нещо и за пищова на голия тумбак. В крайна сметка – не изтървахме театъра!
Всичко свърши, а дума не съм обелил за кмета Славчо Атанасов. Понякога не мога да се понасям! Изглежда съм погълнат сериозно от срама на съветниците и чиновниците, които доят общинския бюджет, и техните измислени барикади. Чудя се обаче дали господин Атанасов би подписал декларация като варненската, ако му падне случай. За господин Константинов нямам никакви съмнения.

16.11.2009

Стр. 8

Вестник "Дневник" I Зорница СТОИЛОВА I 2009-11-16

Войната е шоубизнес, а политиката – манипулация. Спомняте си култовите констатации на героя на Робърт де Ниро в една от най-добрите политически сатири на Холивуд "Да разлаем кучетата". Ако трябва да поставим българска рамка на метафората за политиката, бихме добавили още упорито нежелание за прозрачност и липса на смислен публичен дебат.

Или поне това бяха изводите на провелата се през миналата седмица кръгла маса "Публичният образ на институциите", организирана от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Зад привидно скучната тема PR съветниците от правителствената информационна служба, практиците от бранша, социолози, журналисти и експерти от неправителствени организации се опитаха да потърсят отговора на важния въпрос – защо PR на държавната администрация се проваля в усилията си да осигури максимална прозрачност на действията й и да намери здравословния баланс между интересите на обществото и тези на властта, която представлява.

С най-голям интерес се очакваше директорът на Правителствената информационна служба Николай Боев, но той не се появи заради наложително пътуване с премиера. Въпреки че темата за комуникационната стратегия на кабинета "Борисов" беше сред една от обявените за обсъждане, на кръглата маса стана ясно, че такава все още няма. Директорът на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в министерството на транспорта Розита Михайлова обаче увери, че скоро комуникационните експерти на правителството ще поканят практиците от PR бранша да дискутират стратегията.

Правителственият PR като чиновник

Вместо да балансират между интересите на обществото и властта, PR на институциите избират да бъдат с институциите. Това беше една от основните критики, отправени към правителствените експерти.

Александър Кашъмов, юрист и експерт в "Програма достъп до информация" обобщи поведението на институциите до този момент като упорство и нежелание за прозрачност. "Според Закона за достъп до обществената информация институциите не само имат задължение да предоставят информация, те дължат информация по собствена инициатива", обърна внимание той и добави: "Това досега мъчително не се случваше."

По думите на социолога и управител на социологическа агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова, когато става дума за политика и за реформи, комуникацията е съдържателен проблем. "Не е осъзнато, че комуникацията е същинска и основна задача на държавния служител, а не добавка или притурка към другата му работа", обърна внимание тя.

Това е и една от причините държавните служители удобно да се крият зад големия образ на институцията. А една от същинските задачи на правителствения PR би трябвало да е именно тази – да извади служителите на министерствата от анонимната колективност и да ги насърчи да поемат индивидуална отговорност пред обществото, заставайки зад твърденията си със своето име и позиция.

Според Стояна Георгиева, която ръководи информационния сайт Mediapool и е оглавявала правителствения пресцентър по време на управлението на Иван Костов, една от причините за това е, че PR на властта са свързани твърде много с изпълнението на партийни цели. "Правителственият PR осигурява вдигане на политическия рейтинг, вместо да информира и да осигурява максимална прозрачност на действията на властта", коментира тя.

Практиците от частния сектор обърнаха внимание, че PR на институциите не означава само да поддържаш връзки с медиите и да отразяваш дейността на министъра, но към момента той се разбира именно така. "В корпоративния PR PR специалистът се стреми да бъде част от решенията", припомни Деница Сачева, изпълнителен директор на агенция Intel Day Solutions, и добави, че ролята на PR в държавната администрация не е ясно дефинирана. Той се наема, за да изпълнява тесни конкретни цели, а не да изгради последователна комуникационна стратегия на правителството.

"Когато се смени властта, PR също си отиват заедно със своите екипи. Няма приемственост в експертността", коментира още Сачева.

Колко е важен политическият рейтинг

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" фокусира вниманието върху друга важна част от комуникацията на политическия живот – как се използват социологическите данни от политиците и техните PR експерти. И беше категорична – вместо да бъде основата, на която се взимат важни решения, обобщеното от социологията обществено мнение се използва единствено като публичен инструмент, като политическа патерица.

Това е и причината политиците и медиите да се вглеждат толкова в рейтингите на властта като опростен вид на това, което наричаме обществена подкрепа. Политическата практика досега го доказва – не е важно да бъдеш добродетелен, а да изглеждаш такъв.

По думите на Димитрова обаче политическите рейтинги са важни, но е по-важно те да съответстват на реалните действия на институциите. В противен случай общественото доверие се срива много бързо. Тя обясни, че високият процент на обществено доверие в първите месеци от управлението на кабинета "Борисов" не е нито необичайно явление, нито прецедент за българския политически живот. "В началото на управлението на Иван Костов рейтингът му беше над 60%. Правителството на Симеон Сакскобургготски също имаше високи показатели на доверие през първите месеци", припомни Димитрова.

Свръхконцентрацията на политическото присъствие в медиите беше посочено като една от погрешните практики на институционалния PR. Или с други думи, политиците и техните PR експерти се вглеждат и притесняват твърде много за това какво ще излезе във вестниците и какво ще бъде показано в централните емисии новини и пренебрегват комуникацията със специфичните групи, които в крайна сметка се оказват засегнати от провежданите политически реформи в публичната сфера.

Оригинална публикация

Снимка: БДВО

Още по темата:

Стоян Стоянов, БДВО: “Публичният образ на институциите, а сега накъде?”

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто
 

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I Силвия ВЕЛИКОВА I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто

Българското дружество за връзки с обществеността организира днес кръгла маса на тема – Публичния образ на институциите, а сега накъде. Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани днес сега в аванс ще дискутираме със Стоян Стоянов, той е член на Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността.

Водещ: Здравейте, г-н Стоянов.

Стоян Стоянов: Здравейте.

Водещ: Има нещо предизвикателно във въпроса „а сега накъде”, нещо като признание, че има проблем и трябва да се тръгне на някъде различно от посоката, в която сме вървяли до сега, така ли е?

Стоян Стоянов: Ами, 20 години минаха от промените в България и нашата професия, PR професията, както и институциите в България се променят. Има доста положителни неща, които се случиха през последните години от гледна точка на работата с медиите, на държавната администрация, заедно и с PR общността, но според мен има доста неща, които трябва да бъдат подобрени и трябва да бъдат поставени на нови начала. Сега имаме ново правителство, имаме специалисти в него по отделните министерства и агенции, които се занимават точно с имидж, с връзки с медиите, с комуникации, така че нашата идея на събитието е не да търсим само добрите или лошите неща, а събирайки гилдията, събирайки хората, които са работили на високи позиции в предишната администрация, събирайки новите PR мениджъри на властта, ние да се опознаем взаимно първо и второ да можем да начертаем някаква линия за по-добра комуникация между нас.

Водещ: Споменахте за новото правителство, то освен многото определени етикети, които има, има и този, че министър-председателя сам си е PR и няма нужда от PR-и, така ли го усещате и вие?

Стоян Стоянов: Ами лично аз като страничен наблюдател и без да ангажирам БДВО като институция, аз също работя и в една от големите PR агенции в България мисля, че неговия стил на поведение е точно такъв. В това няма нещо лошо. според мен той все повече се консултира и взима мнения от неговите съветници и PR консултанти, но все още той си е PR-специалиста и човека, който може да каже нещо, може да се поправи след това и може да привлече вниманието и интереса на хората, както и симпатиите.

Водещ: Това обаче допустимо ли е от гледна точка на науката за връзките с обществеността да променяш мнението си през няколко часа и да казваш две взаимно изключващи се тези, всяка достатъчно убедително?

Стоян Стоянов: Според мен не е удачно. Науката за PR или пък практиката в PR показва много неща, но тези неща се менят според компанията или човека, който ние консултираме. Подобно на други европейски лидери, ние виждаме там също има хора, които имат собствено PR излъчване, мисля че г-н Борисов се справя добре, единственото, което е, наистина когато заявиш някаква позиция и след това я промениш създава нагласа у хората, че ти нещо или не разбираш или се опитваш да прикриеш или просто това ти е твоя стил на поведение. Аз мисля, че последното е най-силно застъпено, като стил на поведение.

Водещ: Усещате ли известно профанизиране на вашата професия, когато за всяка по-необяснима постъпка или действие някой казва – абе остави го, това е PR.

Стоян Стоянов: Да, има нещо такова. Значи ние PR-специалистите, специалистите по връзки с обществеността, сме много силно свързани както и с медиите, с комуникацията с медиите, така и с отделни обществени целеви групи. Лошото в България е, че все по-голяма комерсиализация навлиза в сектора на медиите, сектора на отделните целеви групи от гледна точка на това, вие виждате какви телевизионни предавания имаме, предимно забавни, предимно развличащи или предимно търсещи проблемите на по-ниско ниво в нашето общество. Същото е и с комуникацията ни с медиите. За профанизиране не мога да говоря, по-скоро нещата вече излизат от основите на PR теорията и са представени по друг начин.

Водещ: Как стои България на фона на другите държави по отношение на професионализирането на публичния й имидж?

Стоян Стоянов: Аз мисля, че в България има доста добри специалисти, като PR специалисти, като специалисти в администрацията. Ние имаме представители на общността, които са на високи позиции в професионални организации и т.н., тоест и в България също така има и много големи чуждестранни PR фирми и т.н. Има няколко добри специалисти в България по изграждане на добър позитивен имидж, но в крайна сметка дори и да има добри специалисти много зависи от това – компанията консултираш или човека, чийто имидж трябва да изградиш, да се е вслушва в твоите съвети, да обсъжда, да признава грешките си понякога и в крайна сметка да се върви напред. В България моите наблюдения са, че ръководни мениджъри на високи позиции, особено на български фирми трудно се вслушват все още в съветите на нас, на PR-ите.

Водещ: Какво ви е обяснението, защо това се получава така?

Стоян Стоянов: Ако говорим за корпоративния сектор, политиката е също … нещата са сложени по същия начин. Това са хора, които предимно, говоря за големи мениджъри или за политици, които са изградени сами. В крайна сметка техния бизнес е да развиват дейността на компанията, да печелят пари или да печелят политически битки. Техният бизнес не е толкова да комуникират правилно, първостепенен бизнес имам предвид и първостепенна дейност. Така че тези хора са израснали в един малко по-различен, как да кажа, бизнес модел или пък те се опитват да държат всичко в своите ръце и да пренасят от своята бизнес дейност или политическа дейност в комуникацията с медиите или с обществеността. И от там се получава една малка разлика, те се опитват да правят комуникацията с медиите подобно на това както правят бизнес. Или почти така.

Водещ: А правилата всъщност са различни.

Стоян Стоянов: Правилата са различни, да.

Водещ: Да, и трябва да имаш предвид това ако искаш и добре да стоиш с това, което правиш. Благодаря ви. Стоян Стоянов, той е член на Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността. Днес дружеството организира една голяма дискусия на тема – публичния образ на институциите, а сега накъде?

* Стоян Стоянов е член на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността. Стоян Стоянов работи като Старши мениджър "Организация на събития" в ПР агенция AMI Communications

ОБЩЕСТВО И МЕДИИ I Мариян ТОМОВ I 2009-11-10

Направих кратък паралел на медийната картина от началото на 2003 г. отразена в Препоръка 1589 (2003) на Парламентарната асамблея на СЕ и днешната, през 2009 г. Какво се е променило от тогава? Каква е новата реалност? По-свободни ли са медиите днес? Има ли плурализъм на гледните точки? Как се ограничава медийната концентрация?
Свободата на изразяване в медиите в Европа

2003

Насилието продължава да бъде начин на сплашване на разследващите журналисти или уреждане на сметки между съперничещи си политически и икономически групировки, за които някои медии действат като наемници. Броят на нападнатите журналисти и дори убитите в Руската федерация е обезпокоителен. Насилието също така нараства в Армения, „бившата Югославска република Македония”, Грузия, Украйна и Беларус.

2009

Това, което се случи с главния редактор на „Frog News“ Огнян Стефанов e твърде показателно, че в демократично общество като нашето, все още чрез сила могат да се уреждат сметки. Сплашването на журналистите от една страна, а от друга редакторската цензура са все порочни практики до които и днес нерядко се прибягва. Нищо чудно, че и според класацията за 2009 г. на организацията “Репортери без граници”, България заема 68-о място. Преди нашата страна се нареждат държави като Того, Танзания, Малави, Либерия, Ботсвана, Ливан, Хаити.

2003

Не е също така приемливо при демокрация журналистите да бъдат изпращани в затвор за тяхната работа, както в случая на Микола Маркевич, Павал Мажейка и Виктар Ивашкевич в Беларус, и Григори Паско в Русия. В Турция продължават съдебни преследвания срещу журналисти. Други форми на законодателно преследване, такива като съдебни процеси за клевета или непропорционално високи глоби, които докарват медиите до ръба на затихване, продължават да се разпространяват в някои страни. Такива случаи има сега в Азербайджан, Беларус, Хърватия, Русия и Украйна. Дузина съдебни процеси са проведени срещу Пресрепублика, издателят на главния полски ежедневник Rzeczpospolita. Сплашването на медии също така приема формата на полицейски проверки, данъчни проверки и други видове на икономически натиск.

2009

Примерът е със Сърбия, която се стреми към членство в ЕС. През лятото на 2009 г. сръбският парламент прие закон, който предвижда солени глоби за масмедиите, тиражирали клевети. На печатно издание, публикувало клеветническа информация, ще бъде налагана глоба, чийто размер може да достигне едноседмичните му приходи от продажби. Електронните медии ще бъдат глобявани по идентична схема, като за база обаче ще бъдат взимани приходите им от реклами. Според сръбските власти законът ще сложи порядък в медийния хаос в страната. Международните наблюдатели и медийни групи обаче разкритикуваха закона като недемократичен.

В Украйна пък, според голям брой журналисти и изводите от парламентарните изслушвания за свободата на словото и цензурата, президентската администрация дава инструкции на медиите за отразяване на главните политически събития.

2003

В много от страните в Общността на независимите държави националната телевизия, главният източник на информация за преобладаващата част от населението, продължава да бъде ръководена от държавата или под силен държавен контрол. За съжаление, например, въпреки изричните препоръки на Съвета на Европа към властите в Молдова и масовите протести в Телерадио-Молдова миналата пролет, новоприетият закон за радио и телевизия съдържа много форми на пряка политическа намеса. Същият проблем съществува при предложения проект на закон за държавната телевизия в Азербайджан. В някои страни е все още много лесно да се заместят ръководителите на публичните медии според прищевките на управляващата власт. Дори най-напредналите нови демокрации все още са изправени пред трудности в осигуряването на истинска независимост на държавните радиостанции и телевизии и необходимия баланс между управляващи и опозиция.

2009

У нас съществува проблемът с финансирането на държавната телевизия. Все още има противоречиви мнения дали БНТ и БНР трябва да се издържат за сметка на данъкоплатците. Частните медии често отправят критики към държавните, че освен с държавния бюджет, те имат право на рекламно време и същевременно са техни пазарни конкуренти.

Във Франция например, е въведена забрана за реклама по държавните тв канали. Мярката, одобрена от долната камара на парламента, предвижда ограничение по главните обществени телевизионни канали от края на 2011 г., а дотогава те да бъдат разрешени само преди 20.00 ч.

След победата в националните избори на ГЕРБ, все повече се забелязва липса на критичност от страна на медиите спрямо новата власт. Това обуславя в пълна степен липсата на баланс между управляващи и опозиция.

2003

В някои западноевропейски страни, съдилищата продължават да нарушават правото на журналистите да защитават своите източници на информация, и това става въпреки съдебната практика на Европейския съд за човешките права.

2009
Тук е мястото да споменем случая „Галерия“, при който са подслушвани и редица журналисти.

2003

Законодателството за медиите в някои от тези страни е остаряло (например Законът за пресата във Франция датира от 1881 г.) и въпреки че ограничителните разпоредби не се прилагат вече в практиката, те осигуряват подходящо извинение на новите демокрации, които не желаят да демократизират своето медийно законодателство.

2009

Въпреки някои промени съобразени с бъдещата цифровизация, Законът за радио- и телевизия е доста остарял и не защитава успешно общественият интерес. От друга страна, под влиянието на мощните бизнес стремежи, Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията често абдикират от своите функции, за което често става въпрос в блога ми.

2003

В Италия потенциалният конфликт на интереси между ръководителят на правителството г-н Берлускони и неговите частни икономически и медийни интереси е заплаха за медийния плурализъм, докато не се установят ясни защитни мерки, и представлява лош пример за младите демокрации.

2009

Берлускони продължава да играе четири роли – премиер, собственик на медии, диспечер на рекламата и физическо лице, което при това има добро име за защитаване.

2003

Концентрацията на медии в малък брой собственици е сериозен проблем в целия континент. В някои страни на централна и източна Европа много малък брой компании притежават преобладаващ дял от печатните издания. Достъпът до дигиталната телевизия също има тенденция да бъде съсредоточен в малък брой компании.

2009

Процесът на медийна концентрация у нас все повече се засилва, което сериозно застрашава плурализма на гледните точки.
Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски притежават вестниците „Монитор“, „Телеграф“, 80% от „Политика“, „Експрес“, „Уикенд“, „Меридиан мач“, „Марица“ – Пловдив, издателство „Борба“ – Велико Търново, огромен дял от ИПК „Родина“. Говори се, че бившата шефка на тотото е пред сделка за купуването на изданията на ВАЦ – „24 часа“ и „Труд“. Кръстева притежава и телевизиите ТВ7 (която ще бъде качена на мултиплекс още на първия етап от цифровизацията) и тв ВВТ.

Американската компания News Corp. пък притежава bTV, bTV Comedy, веригата FOX. Скоро News Corp. ще разпространява нов канал – bTV Cinema.

„Нова телевизия“ е собственост шведския медиен гигант МТG (Modern Times Group MTG AB), която притежава още каналите Диема, ММ и женското списание „Ева“. MTG даде 620 млн. евро през 2008 г. за да изкупи акции от гръцката компания „Антена“. Водят се преговори от страна на MTG за закупуването на програмите на News Corp. Договорът за продажбата на bTVе само въпрос на време, споделят добре информирани източници от медията.

RING.BG и PRO.BG са част от американския медиен конгломерат CME (Central European Media Enterprises), с мажоритарен собственик наследника на козметичната империя Este Lauder, Роналд Лаудър, и миноритарния акционер Time Warner. CME притежава 80% собственост в пакета канали, като останалите 20% са собственост на български акционери.

Финансовата криза в обществената телевизия и радио, както и проблемът с качването им на цифров мултиплекс все повече стоят на дневен план.

Процесът на цифровизация пък е бавен и следван от много финансови и лобистки интереси. Допълнително забавяне вероятно ще се получи и от заявката на новата власт да пренапише законите, като пренареди пъзела в своя полза. Според зам. транспортния министър Първан Русинов неговото министерство вече е подготвило предложения за промени.

Компанията, която ще изгради двете търговски цифрови мрежи в първата фаза на цифровизацията на страната (2009-2010), е Тауърком България. На втората фаза (2010 – 2012) Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ определи „Хану про България“ ЕАД за кандидата, спечелил конкурса за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват за срок от 15 години.

Съветът на Европа се ангажира с редица мерки които да променят статуквото от преди 6 години. Днес начинанието изглежда в голяма степен неуспешно. Особенно когато става въпрос за ограничаване на влиянието на мултинационалните компании. И ако Съветът не успява да се справи със ситуацията, то страна като Франция много успешно ограничава влиянието на чуждестранните собственици на медии в страната, най-вече американски. Държавата стимулира френските аудиовизуални продукти, като чрез национален закон задължава всички електронни медии (без изключение), да излъчват в голяма част от програмата си национални филми, музика, културни предавания. Стимулират се френските продуценти. Модел който работи успешно.
 

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2009-11-16

Hopenhagen е кампания на Международната рекламна асоциация IAA по повод срещата на високо равнище за климатичните промени, която ще се проведе на 7 декември 2009 г. в Копенхаген.

От 16 ноември до 7 декември България се присъединява към медийната кампания на проекта “Hopenhagen” по повод срещата на високо равнище за климатичните промени, която ще се проведе на 7 декември 2009 г. в Копенхаген, Дания. Срещата е по инициатива на ООН, с участие на лидери на 192 страни.

Hopenhagen е кампания на Международната рекламна асоциация IAA, съзвучна с големите цели, които си поставя форумът в датската столица, а именно: определяне на конкретни мерки за намаляване на парниковите газове до 2020 г.; изработване на рамка в подкрепа на действия за устойчивост на уязвимите страни срещу климатичните промени с цел запазване на човешкия живот; подкрепа на развиващите страни в техните усилия за напредък и климатична справедливост за всички.

Мисията на “Hopenhagen” е да привлече вниманието на максимален брой хора по света, които да се запознаят с проблемите на климатичните изменения и да подпишат петицията за борба с тях. Посланието, което IAA и ООН отправят чрез широко достъпната платформа на инициативата Hopenhagen, е:

"Когато лидерите на 192 държави се срещнат на конференцията на ООН в Копенхаген, посветена на климатичните изменения, те ще се сблъскат с едно от най-големите предизвикателства на нашето време. Те обаче не могат да се справят сами. Ние всички трябва да участваме. Присъединете се към нас, за да превърнем Копенхаген в Hopenhagen – град на надеждата. Подпишете петицията за климатичните изменения и станете гражданин на Hopenhagen."

Мотото на инициативата е “Нека да превърнем Копенхаген в Хопенхаген”. Hopenhagen е не само игра на думи с името на датската столица, но и замяна на досегашния пасивен подход за “справяне” (на английски език “cope”) с по-мотивиращото “има надежда” (hope), когато всички положим усилия да променим човешката дейност, за да спасим планетата.

Кампанията вече започна в Интернет (страници: www.hopenhagen.org, Facebook.com и Twitter.com) и в множество страни от различни континенти (Полша, Бахрейн, Индия, Австралия и много други), където медийната подкрепа се разраства с всеки изминал ден.

В България Hopenhagen ще получи широко разгласяване чрез преса, телевизия, Интернет и външна реклама. Страната се включва в глобалната инициатива благодарение на систематичните усилия на българския клон на Международната рекламна асоциация (IAA), единствената тристранна организация, която работи за световно партньорство на рекламни агенции, медии и рекламодатели. Българският клон на IAA е учреден през 1996 г. В момента има 23 членове.
 

Оригинална публикация