Интервю с Иван Радев, АЕЖ

БНР, Преди всички | 09.08.2016 | 10:41

Тема: Асоциацията на европейските журналисти в България настоя за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС
Гост: Иван Радев, АЕЖ

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя със специална нарочна позиция за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Знаете, че тази тема се нажежи през последните седмици след изнесени в медиите данни, които показват, че обществени пари са получили лица, свързани с министъра на културата Вежди Рашидов и с вицепремиера Меглена Кунева. „Изказваме недоумението си – пишат от Асоциацията на европейските журналисти – и от решението за изпълнител да бъдат избрани четири медии: „Стандарт”, Агенция „Стандарт нюз”, Агенция „Блиц” и Агенция ПИК.” Ще говорим за това с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. Здравейте!
Иван Радев: Здравейте!
Водещ: Какво е всъщност главното Ви притеснение около този сюжет?
Иван Радев: Да, притесненията са няколко. От една страна, разкритията за потенциален конфликт на интереси. Според публикации в медиите, се оказва, че пари за разяснителна кампания за председателството са достигнали до фирми, които по един или друг начин се свързват със сина на министър Вежди Рашидов. Това трябва да се провери от компетентните органи, според нас и ако е така, това би било недопустимо и трябва да се предприемат съответните мерки. Другото ни притеснение е свързано с медиите, които получават пари, публични средства за тази разяснителна кампания, за начина им на подбор. Тъй като ние нееднократно сме настоявали и правителството се е ангажирало в програмата си да работи за прозрачна и в крайна сметка по-добра медийна среда, считаме, че едни медии и част от медиите, които са получили пари, имат реномето на таблоидни медии, които не са подписали никакъв етичен кодекс и не са известни с това да спазват някакви етични стандарти. А смисълът изобщо да се разпределят пари, публични пари до частни медии е да се насърчи качествената журналистика.
Водещ: Да, впрочем имаше по едно време такова обществено усилие, говорене поне – подписването, присъединяването към етичния кодекс да бъде критерий при отпускането на каквито и да е обществени пари.
Иван Радев: Ами, да. Аз ще го обясня по по-друг начин. Използвам аналогията с Министерството – защо съществува Министерство на културата? Ако то съществува, това е, за да насърчава например симфоничните оркестри, които чисто пазарно не биха се преборили с други стилове, други жанрове музика. Като общество, сме преценили, че е важно за нас да имаме симфонични оркестри, затова сме създали специално министерство, което да разпределя някакви субсидии към тях. По същия начин и с медиите. Ако държавата разпределя обществени средства към медиите, то не трябва да ги разпределя към тези, които по една или друга причина получават огромна популярност благодарение на това, че работят на едно много ниско, много масово ниво. Тоест, тези пари трябва да се използват за контрапункт за една качествена, задълбочена журналистика, която да се създава. Виждаме, че в случая въобще не е спазено това изискване, а напротив – наливат се пари в медии, които се славят, освен с всичко друго, с черни кампании срещу определени лица, т. е. т. нар. медии-бухалки. И в нас остава усещането, че може би им се плаща, за да… с цел да се предотвратят атаки, т. е. тези медии да се настроят благосклонно към съответните министри. Виждаме и всъщност качеството на материалите, които са публикувани с… които съдържат т. нар. таг „#председателство”. … 40 материала отчете правителството. Това основно са PR прессъобщения, PR материали, които са изпратени от съответната държавна администрация. В част от агенциите открихме само това публикувано. А в друга част от материалите, вероятно това вече е след изтичането на договора, са определено… могат да се определят като черен PR срещу определени… срещу министри и то виждаме, че вицепремиерът Меглена Кунева е обект на такава атака през март месец.
Водещ: Колкото по-бързо има реакция и то ясна реакция по въпроса, толкова по-добре. Обаче защо пишете в позицията си, че искате премиерът да вземе отношение по въпроса вижда ли конфликт на интереси?
Иван Радев: Да, много е важно премиерът да вземе отношение дали това е политика на цялото правителство или някакво изолирано действие на Министерството на културата, което е разпределяло тези пари, поне на първоначалния етап. Видяхме, че вицепремиерът Меглена Кунева по един или друг начин сега се разграничи от това. Важно е да го направи доста ясно. И тъй като в крайна сметка това е записано в правителствената програма 2014 – 2020 г., нека премиерът и вицепремиерите, които бяха много активни при приемането на тази програма, да кажат тя продължава ли да е валидна и изобщо какво практически се прави по нея.
Водещ: Още повече, че оттук нататък ще има едни други пари да се разпределят, тъй като този сюжет по някакъв начин е затворен заради годината, в която се случва. Така че оттук нататък какво е важно да виждаме ние, като общество, около това председателство и парите, които се дават за него?
Иван Радев: Да, тези суми, за които сега говорим, всъщност са изключително дребни, някъде 10 – 20 000 евро, на фона на парите, които по принцип се разпределят за медиите и от които тепърва ще се разпределят, разбира се, за… във връзка с председателството. Много, много е важно да не продължава по начина, по който почва, да не продължава със скандал, а България да се опита да се възползва максимално от факта, че ще бъде председател на Европейския съюз, за да постигне, макар и малки, но лесно измерими цели, като качеството на медийната среда – би могла да бъде една от тези цели, която е много важна всъщност, тъй като виждаме, че България продължава и продължава да затъва във всякакви международни класации, което се отразява, като цяло, на цялостната среда и на начина, по който живеят българите. Аз съм убеден в това.
Водещ: Много е показателно какво ще бъде продължението. Благодаря! Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. 

Димната завеса на мнимите “медии”

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Мартин ДИМИТРОВ, Мила ЧЕРНЕВА

Сайтове без ясен собственик и с псевдоновини създават информационен хаос в българския интернет

"Ексклузивно! Владимир Путин за България: Истината е, че има един голям народ в този свят, пишат с наши букви, говорят с нашия език, винаги сме си помагали. Те са наши братя по вяра и по кръв. Дружбата ни е стара и ние няма да ги изоставим, въпреки че станаха фронтова държава на НАТО за война срещу нас. БОГ с нами, а ние с вас…" Ако този текст ви е познат, вероятно до него ви е отвело заглавието "Няма да изоставя България, въпреки че ми забиха нож в гърба", което твърди, че цитира руския президент. Може да сте го прочели в dunavmost.bg, petel.bg, sekirabg.com или bradva.bg – няма и значение къде точно, защото информацията е до голяма степен една и съща. И както сигурно се досещате, невярна.
Няма да намерите допълнителна информация къде, пред кого и по какъв повод Владимир Путин е казал тези думи. Всяка медиа е цитирала предишната – petel.bg се позовава на dunavmost.bg, dunavmost.bg – на dailypress.bg, които пък нямат източник. Такъв липсва и в bradva.bg, но за сметка на това историята е разкрасена, като към "цитата" на руския президент са добавени думите: "Два пъти сме освобождавали тази държава и ако се наложи, ще го направим и трети път."

Вижте цялата инфографика

Това е само един от ярките примери за една по-особена част от информационния хаос в българския интернет през последните години. Някои виждат зад това конспирация и подозират, че сайтовете се финансират щедро с рубли от руския бюджет за хибридна война. За това на етапа няма никакви обективни доказателства. По-вероятното обяснение е, че те са комбинация от журналистически непрофесионализъм и много голяма доза лични пристрастия на хората, които ги списват.
Тази категория сайтове бълват псевдоновини на конвейер, много рядко публикуват оригинално съдържание и почти никога не спазват дори най-базовите правила на журналистиката. Цитират се едни други, много често нямат ясен собственик или издател, а дори и зад тях да стои някаква фирма, според документите за нея обикновено работи само един човек (ако изобщо е нает някой). Смесват фалшиви новини с ШОК-иращи заглавия от ежедневния информационен поток, подобно на кафявите сайтове "Блиц" и ПИК. Всъщност мнимите сайтове често се позовават именно на медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, и копират съдържанието им, понякога дословно. Голяма част от тях се разпространяват главно чрез споделяне в социалните мрежи, но има и такива, които попадат в топ 1000 на най-посещаваните български сайтове според класацията на similarweb.com. В комбинация с големия им и непрекъснато растящ брой ефектът от псевдомедиите се мултиплицира. И води не просто до дезинформация, а до сриване на доверието на хората към журналистиката като цяло.

Кои са мнимите медии

Ясна класификация на този тип сайтове няма как да бъде направена. Проследихме някои от тях, без да претендираме за изчерпателност, за да проверим ясно ли е кой стои зад тях и на какви теми залагат най-често. Част от тях официално са агрегатори на новини (RSS), т.е. единственото, което правят, е да намират автоматично нови текстове от други сайтове, които после показват само със заглавията им и връзка към първоначалния източник. Други фактически са агрегатори, макар официално да се представят за информационни агенции. Трети пък са сайтове на регионални медии, които понякога имат и хартиени издания. Дори те обаче не са имунизирани срещу желанието за повече кликове или пък убежденията на собствениците им. Ако се върнем на "новината" за ножа в гърба на Путин, тя първо е публикувана в сайта на най-големия югозападен всекидневен таблоид dailypress.bg, чийто управител до април 2014 г. е общинският съветник от "Атака" в Гоце Делчев Павел Петелов, а към днешна дата според сайта на медиата той е директор "Маркетинг и реклама". Името на журналиста, което стои на текста за Путин, обаче липсва в списъка с работещите за таблоида.
Преди две години българският блогър, живеещ в Канада, Красимир Гаджоков публикува списък с анонимни "медии". Към началото на декември тази година в него има 65 сайта, за които няма публикувана информация за собственост (физическо лице или име на фирма), както и телефон или физически адрес. След като публикацията на Гаджоков придоби популярност, а той създаде приставка за интернет браузъри, която да предупреждава при зареждането на подобни сайтове, част от тях добавиха информация за собствеността си. Но други като budnaera.com, bradva.bg и bultimes.com остават в списъка. За "Капитал" Гаджоков каза, че причината да започне да класифицира тези сайтове е практиката за тиражиране на клевети от всевъзможни източници, които се приемат напълно безкритично. "Оказа се, че почти никой от тях няма не само източник или автор на материала, но дори и посочено кое физическо лице или фирма притежава сайта", коментира Гаджоков. Той ограничава своето проучване само до сайтове, които претендират да информират гражданите по обществени въпроси, защото те създават нагласи за обществените процеси. "Няма нищо осъдително в това някой да направи интернет медиа, която да печели чрез реклами", казва Гаджоков. Но според него няма логично обяснение за поведението на по-голямата част от тези сайтове. "Имайки предвид тематиката, "шаблона" на "новините" им, систематичността и постоянната посока на техните публикации, те най-вероятно са издържани от хора с интереси да внушават определени обществени тези, предимно клевети и очерняне на политическия противник", смята блогърът.
Друг блогър – Милен Георгиев – пък решава да направи проучване как се финансират подобни медии, след като статии от тях заливат Facebook стената му. Въпреки че не успява да направи конкретни обобщения, Георгиев остава с убеждението, че "сайтовете харчат чужди пари и повечето се опитват да скрият собствеността си". Проучването на блогъра води до следните интересни открития. Собственик на домейна bultimes.com се оказва Крум Фильов Фильовски, а зад сайта не стои търговско дружество. Единствената активна фирма на Фильовски има загуба от 48 хил. лв. за 2011 г., 58 хил. лв. за 2012 г., 69 хил. лв. за 2013. За 2014 г. фирмата има печалба от 10 хил. лв. Георгиев намира още, че budnaera.com е регистриран през 2013 г. на името на Адриан Антонов, който живее в Аръндел, Австралия. "В австралийския търговски регистър намерих само едноличен търговец, регистриран на същото лице, а за този тип фирми там няма счетоводни данни", пише Георгиев.
Влиянието на псевдомедиите изобщо не е малко. Най-големите десет сайта без ясна собственост, които "Капитал" провери, са генерирали общо над 5.5 млн. клика само през октомври тази година.
За същия месец например similarweb.com регистрира 1.6 млн. импресии за bradva.bg, което поставя сайта на 125-о място по посещаемост сред българските уеб страници. Ресурсът, с който се постига огромното количество съдържание (от първия текст на сайта на 23.01.2014 г. до 01.12.2015 г. са публикувани 21 546 статии), изглежда доста скромен. Според Търговския регистър единствената фирма, която е регистрирана на името на собственика на домейна на bradva.bg – Петър Папакочев, е търговското дружество "Новуз медия" ООД (с предишно име "Акваголд" ЕООД). То има само един социално и здравно осигурен служител освен тримата си съсобственици. В сайта почти няма оригинално съдържание – проверка в търсачката показва, че в 7650 от тези статии екипът на bradva.bg е цитирал ПИК или "Блиц". Много статии пък се позовават на други подобни мними медии, чуждестранни агенции и т.н. Подобна е ситуацията в dunavmost.bg, където според трима запознати източници от медийния пазар в Русе работи само един човек.
"Капитал" се опита да зададе въпроси на някои от сайтовете, които имаха посочени контакти. Не успяхме да се свържем или не получихме отговор от dunavmost.bg, bultimes.com и budnaera.com. А от bradva.bg ни отговориха, че концепцията им е да покрият "максимален брой теми", така че да привлекат по-широка аудитория. "Съдържанието на сайта е тип "дайджест" и отразява всичко – от изчерпателни местни и международни новини до теми за жената, здраве, спорт, пътешествия, история, хумор, астрология и много други", отговарят от екипа на bradva.bg. И добавят, че докато авторските им материали "ежедневно биват разпространявани от други медии", те си сътрудничат "успешно с редица колеги съобразно законите на Република България".

Любимата тема – руското величие

Освен, че често копират съдържанието си от други медии, сайтовете с псевдоновини подхождат крайно тенденциозно към информационния поток. Много от тях имат изключително явна проруска и антиевропейска, анти-НАТО и анти-САЩ насоченост. Прави впечатление например, че сайтовете се заиграват с темата за разпадащия се и слаб ЕС, чиито устои според тях биват подривани от бежанците (виж инфографиката). Друга любима тема, особено в последния месец, е конфликтът между Русия и Турция. Когато например в руския жълт сайт bloknot.ru политологът Леонид Крутаков е цитиран да казва, че има вариант Турция да затвори морския път през Босфора за руски кораби, "новината" веднага се озовава в "Блиц", а bradva.bg я прецитира оттам със заглавие "Турция затваря Босфора за руските кораби?". "Memoria de futuro" също публикува статия, в която се твърди, че според свидетели от Истанбул десетки руски кораби са се струпали в района на Босфора, и се позовава на РИА "Новости" и РТ. Същата новина излиза и в "Правда". Разбира се, българските сайтове пропускат да отбележат официалното опровержение на РИА, което е публикувано скоро след първоначалната статия и се позовава на Министерството на отбраната на Русия.
Във вътрешнополитически аспект псевдомедиите също имат ясни любимци и хора, които нападат. Тъй като bradva.bg и dunavmost.bg например копират огромна част от съдържанието на "Блиц" и ПИК, тяхната политическа позиция не се различава много от тази на медийните говорители на Пеевски и се състои основно от атаки срещу президента Росен Плевнелиев, Реформаторския блок и вече бившия министър на правосъдието Христо Иванов. "Масово тези сайтове показват крайна сензационност и липса на източник, при положение че е кристално ясно как "новината" не е оригинално тяхна", обобщава Красимир Гаджоков.
Понякога не е трудно за псевдоновините да стигат и до сериозни иначе медии. Водещият на "Панорама" Бойко Василев дава пример: "Лъжите и клеветите се цитират от жълти вестници, оттам – към радиостанции и телевизии – и така, докато по метода на Гьобелс, се превърнат в истина." Така отговорността на сериозните медии става още по-голяма. Защото, както казва Василев: "В тази система от концентрични кръгове на манипулацията журналистите, които цитират, не са наивници, а съучастници."

Задушаващата хватка на псевдомедиите

Освен че не играят по правилата на журналистиката, сайтовете, които разпространяват фалшиви новини, сриват доверието на хората в медиите като цяло. "Замърсяването на публичната среда с неистини е само по себе си опасно. То "разболява" общественото мнение, прави го податливо на всевъзможни внушения, включително на опасен радикализъм", предупреждава Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Според нея честите практики на дезинформация отнемат и от и без това твърде крехкото доверие на гражданите към българските медии. "Остава сянка на съмнение, че едва ли не всички медии и журналисти са лъжливи, склонни да заблуждават публиката или просто че са некомпетентни", добавя Даскалова. А колко важно е доверието припомня с друг пример и Жана Попова, асистент в журналистическия факултет в Софийския университет: "Световните агенции за информация защитават авторитета си, защото от доверието на медиите към информацията зависи абонаментът за тях."
Изкривяването на медийната среда е опасно и според Бойко Василев, водещ на предаването "Панорама", който казва, че тези сайтове задават фалшива публичност, а оттам и лъжливи мнозинства. "Нормалните, здравомислещите хора започват да се чувстват малцинство, въпреки че не са", казва Василев и добавя: "Пораженията върху обществения морал са доста големи."

Решението е в (само)регулацията

Според Мария Черешева, заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ), в тази ситуация на огромно информационно замърсяване медиите, които претендират за сериозност и високо качество, носят дори по-голяма отговорност. И не трябва да оставят надпреварата за бързина и кликове да остави на заден план проверката на информацията и разговорите с източници.
Освен да следят за собственото си качество обаче, сериозните медии – а и не само те – трябва да водят и активна кампания срещу манипулативните издания. Според медийния юрист Бойко Боев трябва да се акцентира на медийното ограмотяване на публиката, а за проблема да се говори от политици и медии. "Хората не могат да направят разлика между това, което четат в интернет, и това, което гледат по телевизията и четат във вестниците. Трябва да се следи медиите да спазват правилата за съдържанието си. Има начин държавата да направи това", смята Боев и добавя, че е нужно онлайн медиите специално да приемат правила за качеството си, за модериране и отговор на оплакванията. Бойко Василев заключва, че ако в България лъжата не може да бъде различена от истината, проблемът е много по-голям и изисква по-дълбок подход, включително аудиторията сама да си поиска истината.
Сайтовете, които тиражират скандални новини и изопачават реалността, обикновено се радват на голяма популярност сред обществото именно заради сензационния си характер, смята Мария Черешева. "Това ги прави и атрактивни за рекламодателите, дори и на автоматично ниво чрез Google реклама например. Така сериозните медии са поставени в неравностойна конкуренция, защото те инвестират ресурси в подготвени екипи и време в разработката на качествени материали", смята журналистката. Но според нея това не е най-страшното – подобни сайтове лишават аудиторията от основното й право на достъп до информация, като по този начин унищожават репутацията на журналистиката като цяло и сриват крехкото доверие на гражданите в медиите. Затова е нужно подобни сайтове да бъдат отбелязани на медийната карта, да бъдат регулирани или – ако не търпят регулация – манипулациите им да бъдат разобличавани.

Стр. 52 – 53

Прокуратурата тръгна срещу казанлъшки журналист

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

Коментар на Николай Бареков за работата му в ТВ7

ТВ7, Добро утро, България | 4.03.2013

Тема: Коментар на Николай Бареков за работата му в ТВ7

Водещ: Отиваме пък към централното студио, където е Николай Бареков. Добро утро, Ники.
Николай Бареков: Добро утро, колеги. Аз не искам да ставам адвокат на никого, още по-малко пък на Марешки. Но забележете, по време на тези протести, които вече продължават 22 дни колцина бяха политиците, които се осмелиха да отидат при народа. Единият, който е в момента сред народа е при мен в студиото тази сутрин. Но за него е разбираемо, защото не е участвал в изпълнителната власт. А Марешки все пак се размина с много малки поражения – едно побутване, едно поплюване и едно избутване от хората там. Мисля, че все пак е добър резултат за г-н Марешки. На езика на футбола, тъй да се каже Марешки загуби само за 0:1.
Водещ: И то беше гол от дузпа.
Николай Бареков: Да. Да видим тези, които управляваха изминалите 10-12 години и последните четири, последните осем те с какви очи биха могли да излязат на тези протести. Както виждате, и не излизат. Сега, искам да кажа, че ще има нещо много интересно в началото на Гореща точка тази сутрин. Осъзнавам, че това, което правя сега, освен че е някаква прозрачност, е при всички положения нещо, което не е обичайно да се прави и не би трябвало да се прави. Но по повод, така, медийните атаки срещу мен от години на кръга Недялко Недялков и Алексей Петров тази сутрин съм принуден да извадя на светло договорите си за заплащане от страна на ТВ7. Това го правя като изпълнителен директор и като член на Борда на директорите. Не съм искал разрешение от абсолютно никого. Правя го по собствена воля и на собствена отговорност. Съзнавам, че може би няма да е добре и за служителите на тази телевизия, които аз управлявам това да се случи. Но при положение, че в интернет бях уволнен в петък от лицето Недялко Недялков и тогава беше пуснат компроматът, който циркулира и до днес, че взимам 60 хил. лв. заплата – с 10 хил. повече от Кристалинка Георгиева, кандидат за премиер, аз съм принуден и да стигна до тук. Същите лица, само ще ви напомня, миналото лято пуснаха абсолютния фалшификат на сметка от Френската ривиера в размер на 100 хил. евро, която най-безсрамно твърдяха, че аз съм платил. Длъжен съм да го направя, защото осъзнавам, че очевиодно съм заплаха за някой в тази държава. Не случайно беше това уволнение в петък, не случайно са компроматите, които циркулират през сайтовете на Недялко Недялков, направени медиите му незнайно с какви пари. Така че в началото на Гореща точка ще си извадя договорите на светло, ще кажа на българския народ какви пари получавам аз през последните три години, две или три години в телевизията. Тези договори днес ще бъдат публикувани на сайта на ТВ7. Стигнах до тази идея, за да накарам поне хората да разберат, че определени медии в тази държава, освен с тиражирането на лъжи и разчистването на сметки между опоненти, с друго не се занимават. Така че в 8 часа заплатата на Бареков на светло. Йес. Какво густо.
Водеща: Най-накрая. Ще ни олекне. А защо си мислиш, че някой вярва?
Водещ: Защо ти трябва да се занимаваш и да отговаряш на някакви смешни сайтчета, които …
Николай Бареков: Защото, Вито, осъзнавам, че съм неудобен за доста хора в тази държава. Така че ще играя ва банк, пък каквото стане. В 8 часа парите ми на светло.
Водеща: То удобни няма бе, Ники. Ок, гледаме сега.      

Николай Бареков: Добро утро. В четвъртък и в петък агенция ПИК на лъжеца Недялко Недялков публикува две неверни информации, свързани с моето име. Това е сайт и агенция, за която нямам никакво съмнение, че се финансира от престъпника Алексей Петров. Тази агенция публикува две лъжи за мен – първата беше, че взимам 60 хил. лв. заплата като изпълнителен директор на ТВ7. Втората лъжа, в петък, беше, че съм уволнен от телевизията. Очевидно високите рейтинги на таиз телевизия плашат една част от мафията в България. Очевидно в мътна вода най-лесно е да се лови риба в тези гадни времена за българския народ. Искам да извадя на светло договорите си с ТВ7, за да стане ясно един път завинаги какъв лъжец е Недялко Недялков, за какъв манипулатор в българското медийно пространство става въпрос. Същото лице, не мога да го нарека човек публикува миналата година информация лъжлива, абсолютно лъжлива с фалшива сметка, платена някъде, на Френската ривиера, която ми беше приписана на мен. От 28 септември 2010 г., това е след 18-годишен трудов стаж, аз съм започнал работа през 90-а година. В момента съм на 40 години. Почти 18 години от трудовия ми стаж са минали в българските медии, работил съм дълги години като репортер, като водещ, като продуцент, като директор и като изпълнителен директор сега, тоест минал съм цялата стълбичка на медиите. От 28 септември 2010 г. аз имам два договора с ТВ7. Моля колегите само да ги покажат. Закрил съм си личните данни. Тези договори ще бъдат публикувани днес на сайта на телевизията. Сега, ще ви ги покажа договор по договор. Единият договор е нещо като граждански. Той е граждански договор. И в него аз получавам възнаграждение като водещ и автор на предаването Добро утро, България, сутрешен информационен блок и Гореща точка. Възнаграждението ми по този договор е 1 000 лв. на месец като водещ и 3 000 лв. като преотстъпил авторските си права. Ето, моля тук колеги веднага сумата да бъде показана. Хайде по-живичко, ако обичате. Това е сумата, която би трябвало да взимам, без да си плаща данъците и осигуровките. Аз понеже си ги плащам, сумата, която взимам по този договор е около 3 000 лв. на месец. Моят работен ден, аз управлявам около 500 човека, до скоро управлявах около 200, моят работен ден започва сутринта около 6.30 и приключва около 12. Аз работя близо 18, 17 часа на ден. Не почивам в събота и неделя, не съм ползвал трудов отпуск от години. Разбих си семейството и личния живот и нанесох много вреди на най-близките си хора заради моя, така, прословут работохолизъм. Ето, вижте сега, това ми е трудовият договор с ТВ7 като директор на новините. Я по-надолу сега да видят заплатата хората. Около 5 600 лв., сега ще ви, 5 670 лв. на месец без данъците и осигуровките. Като си ги платя, сумата пада с около хиляда и нещо надолу. Общо на месец по тези два договора до скоро, по тези два договора казвам получавах около 8 000 лв. за труда, който аз извършвам в телевизията. Като изпълнителен директор аз прекратих тези два договора, понеже няма как да си изпълнителен директор и да управляващ телевизията без договор за управление, такъв договор още не съм подписал с телевизията. Но има решение на Борда на директорите, с които ми се запазва трудовото възнаграждение. Правя това, за да докажа все пак някаква базисна почтеност пред българското общество и за да ви покажа, че лицето Недялко Недялков е безспорен, доказан и абсолютен лъжец в българските медии. Този човек се страхува от мен, заедно с неговите, така, закрилници и хората, които са зад гърба му. Аз ще играя ва банк срещу тези хора. Мога да го направя. И за разлика от повечето нещастници, които наистина нямат смелост да излязат на улицата и не си го и помислят, аз бях на улицата и ще изляза срещу хора като Недялко Недялков, каквото и да ми струва това. Толкова по тази тема.             

Бареков: Получавам около 8000 лева на месец

www.lifestyle.bg | 04.03.2013

Тв водещият отрече да получава 60 000 лв. заплата

Николай Бареков, който е изпълнителен директор на ТV7, обяви в ефир, че получава около 8000 лева на месец, а не както се тиражира в края на миналата седмица от агенция "ПИК" – 60 000 лева."Агенцията е на лъжеца Недялко Недялков, а се финансира от Алексей Петров. Те написаха, че получавам 60 000 лева. Аз имам два договора – като водещ и като директор. По тях взимам около 8000 лева. Това е. Всичко друго са лъжи", обяви Бареков.
"Същият лъжец ми приписа преди време, че съм похарчил 100 000 евро на френската ривиера. Пак не им мина номерът. Аз съм започнал да работя през 90 година. Минал съм цялата стълба в телевизията. Сега от 28 септември 2010 година имам два договора. Първият е като водещ и автор на "Гореща точка". Получавам 1000 лева като водещ и 3000 лева, защото съм преотстъпил авторските си права 3000 лева. Като се приспаднат данъците, остават около 3000 лева. Аз работя от около 6 до 24 часа вечерта. Вече имаме 500 души в телевизията. Работя по 18 часа. Не съм ползвал отпуска. По другия договор, като изпълнителен директор, получавам 5670. И там има около 1000 данъци. Общо получавам малко под 8 000 лева. Сега предстои тези два договора да се обединят в един, вече в качеството ми на изпълнителен директор. В него е прието да получавам същата заплата. Така стоят нещата. За пореден път ще кажа, че Недялко Недялков е абсолютен лъжец", завърши Бареков.

Оригинални публикация