БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.05.2012
Водещ: Понякога се чудя какво и как прави мислите ни и думите ни виртуални. Виртуални, защото често са анонимни до степен, че самите ние се чудим какво общо имаме с тях. Дали отчайващо дългото време, в което личното мнение беше нещо недотам добро за хората, а сега ни избоя в нещо, за което всички са убедени, че е особено вредно пак само за хладилника? За радост българската журналистика не винаги мисли за хладилника и естествената граница между рейтинг и доверия за по-голяма част от публиката е все по-ясно очертана. След 80-то място по степен на свобода на словото на къде? Този въпрос беше зададен в Букурещ на 8-та световна среща на българските медии, която почти на живо отразихме. Чийто край почти на живо отразихме в миналия брой. Отговорите обаче трябва да продължим да търсим, защото е важно въпросите да бъдат задавани. Дали това 80-то място не е за някои по-особени правила? Не за журналистите. Редно е и този въпрос да си зададем, защото критериите за оценка са еднакви за всички. Няма как само тези за България да са различни от общите критерии или да са направени така, че ние да се изложим пред чужденците. Това са въпросите, които и в миналото издание си зададохме. Уверена съм, че трябва да продължим да ги задаваме. Вчера във facebook.com един цитат на Маргарет Тачър получи огромно количество харесвания. „За да живее свободно едно общество, трябва да притежава критична маса от индивиди, които знаят какво е свобода.” Що се отнася до медиите, някои успяха да се впишат в некритичната маса, като избраха рейтинга. Който пък от своя страна даде повод на Асоциацията на европейските журналисти в България да изразят възмущението си от непрофесионализма и липсата на елементарен морал на определени медии и журналисти, които използваха ситуацията след земетресението, за да привличат внимание като всяват паника сред хората. Публикации като тези, цитирам ви Асоциация на европейските журналисти, в сайта "Всекиден" със заглавие „7.5 по Рихтер удря Пловдив” и в novini.bg „БАН предупреждава ударни земетресения 7.5 по Рихтер” не само не отговарят на истината, но и противоречат на журналистическата етика. Освен това са и подсъдни публикации. Съгласно Наказателния кодекс на Република България. Твърдението, съдържащо се в тези публикации, е опровергано по категоричен начин от директора на Националния институт по геофизика, геодезия и география Николай Милошев. Недоумения на Асоциацията на европейските журналисти е предизвикало и челното заглавие от 23 май на вестник „24 часа” – „По-силен трус е възможен до две седмици”. Цитираните случаи в доста други водещо е желанието не да се информира коректно обществото, а единствено стремежът към по-високи тиражи. Земята отбеляза седмицата като нестабилна, а критиките към медиите започнаха малко след първия трус. Някои институции си признаха, цитирам, комуникационни неблагополучия, но форумите бяха пълни с критики към медиите. Истината е, че аз научих първо къде е епицентърът първо от Лондон, а магнитутът от САЩ. Разбира се после се появиха и българските източници. Каква е обаче отговорността да информираш, позовавайки се първо на чужди източници? Редно е и този въпрос да си задаваме, не само ние журналистите, но и вие – нашите слушатели, когато оценявате работата ни. Тази седмица с рекорди се похвалиха и организаторите на първия национален конкурс за българска пиеса на абсурда. Румен Леонидов след малко ще коментира кои са събитията на седмицата според него и как те се съотнасят към многото текстове за абсурд, които прочете. Дали пиесите на абсурда понякога не са един журналистически разказ за реалността с елементи на въображение? След 80-тото място накъде и чия е тази оценка – на журналистите или на така наречената редакционна политика на медиите? Темата ще коментираме с доцент Георги Лозанов – председател на СЕМ, който чу повечето дискусии на срещата на българските медии в Букурещ. Точно преди седмица за пореден път си припомнихме един важен феномен. Новините на младите ги няма в медиите, а новините, които те търсят ги няма в живота. А сега накъде? Балканите, освен в прегръдката на нервната Земя, продължават да са и територия на изборна дупка или поне в Гърция. Приликите и разликите на коментарите между българските и гръцките медии ще коментираме с колегата от програмата на радио „Хоризонт” Георги Марков. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Владимир Тошев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” – БНР. Показваме например, но не даваме за пример, коментирайте как да има по-малко странни изображения на абитуриенти на facebook.com стената ни. А ние, както винаги в началото, започваме с коментар на музикално колебание – или "Като разлюля посред нощ във вторник, та така и до днес". Тези, които първи научиха подробностите, си казаха „без радио не мога”. Други запяха рекламен бирен мотив. Какво прави рекламата е почти ясно. Какво прави антирекламата, особено в медиите? Редно е да си отговорим и на този въпрос. Тази седмица с рекорди се похвали организаторите на първия национален конкурс за българска пиеса на абсурда. Добър ден на Румен Леонидов.
Румен Леонидов: Добър ден.
Водещ:Всъщност дали тези пиеси, които прочетохте, не са един журналистически разказ с елементи на разсъждение или са истински пиеси на абсурда? Позволете с тази шега да започнем, че много напрежение ни се струпа.
Румен Леонидов: Имаше и момент на преразказ. Най-различни теми, които са общо взето във фокуса на журналистическите ни търсения, намирания, открития и закрития. От медицинското обслужване до съда, лудницата, много алегории и факти имаше за човека като животно и за животното като човек. Истината е, че ние нямаме /…/ освен в чистия живот, в буквалния бит нямаме много открития в драма на абсурда и това явно…
Водещ:Предпочитаме на живо да я живеем?
Румен Леонидов:Ами то по тази логика много хора са участвали. Всяка пиеса от мистерия до комедия, до трагедия, до драма всичко това минава под формата на абсурд, защото е свързана с нашата действителност. Но беше доста трудно да се характеризират нещата. Избрахме две пиеси, които – едната е с подчертани елементи на абсурда. Една майка иска да се самоубие и обсъжда всичко това с двете си деца и мъжа си. Тъй като тя е обещала, когато са се женили, когато са били влюбени, че ако някой ден не постигнат това, което искат те, трябва да изтрият нещата. И тя казала „аз себе си ще изтрия.” И това е. Иначе самата пиеса не е песимистична, но е с елементи на абсурд, защото там цялото семейство обсъжда нейното желание да се самоубие и общо взето покрай това минава. Авторът е млад, Иван Димитров, който явно има вкус към подобни неща. Не съм чел други пиеси, но подобна пиеса с елементи на абсурд е спечелила в Америка и играна от американски актъори. И в /…/ е печелила награда тази пиеса. Така че… Другата пиеса е от една млада пак абсолютно, млада поетеса, както и Иван се оказа, че има стихосбирки и един роман. Оля Стоянова. Тя, нейната пиеса, е пак по-далечни абстракти към абсурда има. Там е в един старчески дом. Сестри, които си говорят. Оказва се, че новата сестра се познава с една от изоставените леко шашави вече пациенти, защото я е проклела навремето, че е отказала на сина си да живее с нея. Това е трудното. По-скоро е мистичното. Едно проклятие. В страниците, което най-много обърнах внимание, на тези пиеси като медиен партнъор, се получиха доста заядливи обаждания. Със сигурност 75 души, 73 са ядосани. Мисля, че са доста известни имена.
Водещ:Всъщност това са сюжети, като че ли взети от най-рейтинговите вестници. Аз съм сигурна, че ще надвикате чайките над Бургас, които са естествена холограма в нашия разговор, за да успеете да подредите пък вашите събития на седмицата. Излишно е може би да казвам, че земетресението е номер едно.
Румен Леонидов: Е, за мен не е номер 1. Най-много обсъждано е разбира се, защото отдавна не беше ни лашкало, а и много продължително. Но аз мисля, че когато няма жертви, когато няма кой знае колко умрели от страх и слава Богу, това е много полезно.
Водещ:А вашата класация?
Румен Леонидов:Хубаво е някой да ни хване за реверите и да ни разтърси силно, защото само в такива моменти излизаме заедно спонтанно на улицата и си говорим като познати. Иначе се разминаваме с точността на прилива, както казваше Константин Павлов.
Водещ: Вашата класация за събитията на седмицата? Изключихте земетресението. Благодаря ви, че го уволнихте. Това е хубаво.
Румен Леонидов: Каква класация? Я ми подскажете да видим каква е класацията, за да си избера едно.
Водещ:Ами вие я правите. Няма значение. Най-важното през седмицата за Вас.
Румен Леонидов:За мен, какво да ви кажа? Общо взето няма събития, които да се четат толкова много. Сега в момента това, което ме впечатли може би, защото все пак, е изявлението на външния министър, че повече няма да търпи беззъбото отношение към Македония, което силно ме изненада, приятно обаче, тъй като това е някакъв нов повей в нашата външна политика.
Водещ:Значи това са ваши стари приоритети.
Румен Леонидов:Не само това. Вярно е, че има какво да чувствам към тази част от нашата история, както се казва,но както преди това изявлението на нашия вицепрезидент, че Сърбия няма да влезе в ЕС, докато не реши проблема с населението в Западните покрайнини и за това явно и неявно желание да бъдат /…/. Това са едни свежи моменти, защото във вътрешната политика, тъй като във вътрешната политика /…/ Там не може да ни изненада нищо. Нито в, ето сега в Бургас, разбрах, че най-голямата църква „Кирил и Методий” е напукана и от години още от времето на предишния кмет една огромна дупка се изкопава за паркинг и най-голямата църква „Кирил и Методий” е пред разрушаване. „Тя е цялата напукана”. Какво говоря сега? Това безобразие отвън се въвежда. На площада ще бъде… И се палят свещи. Иначе това продължава и при днешния кмет, и при бившия му мандат. Няма нито един осъден, няма никакво разследване. Едно безобразие напукано пред лицето на света и пред цяла България, но това няма да изненада никой. Нито нашите слушатели, нито всеки редови българин.
Водещ:Това е вашата новина на седмицата. Благодаря на Румен Леонидов. Добър ден сега и на гостите ми в студиото. На доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ. Здравейте!
Георги Лозанов: Здравейте!
Водещ: И на колегата ми Георги Марков от програма „Хоризонт”. Здравейте.
Георги Марков:Здравейте! Добър ден.
Водещ: Вашата класация на седмицата. И вие ли ще уволните земетресението?
Георги Марков: Аз искам да го уволня, ще го направя, но няма как. Трябва да го поставим на челно място, защото както каза и господин Леонидов, това може би е нещото, което ни прави единни и започваме и да се познаваме.
Водещ:Ще стигнем и до там кое е по-разтърсващо на Балканите – дали земетресението или нещо друго. Доцент Лозанов, вашата класация?
Георги Лозанов:Ами аз не мога много и аз да класирам събития. Но искам да кажа – 24 май все пак. В тази седмица се случи 24 май. Има нагласа като че ли да не му обръщаме достатъчно внимание. Аз не обичам патетизмите, но баш този празник е с, аз съм го чакал и съм го преживявал с мое лично радостно чувство. И не заради възможностите за някакъв колективизъм на националната емоция, а заради това, че сме единствената държава, култура, която има празник на езика си, защото в началото беше празник на словото. Много е важно това, тъй като езикът е дом на човешкото битие, както се казвали преди философия. Благодарение на това ние живеем в света на въображението си, на мислите си, поставяме си цели. Различни дори от часа на самото физическо обитаване на Земята, когато се тресе. Така че празнуваме езика и аз винаги ми се иска да се поклоним, а и нашият християнски Бог, Бог Слово, така че този празник е и религиозен. А и когато си близо до този катаклизъм, хубаво е тогава, особено става важно, погледът да е нагоре. Както и Румен каза – това разтърсване е добре да се превърне в мотив да сменим посоката на погледа за малко.
Водещ: До колко това разтърсване ни помогна в тази посока? Ще продължим да разсъждаваме след малко. Сега U2 и „Мистериозни пътища”. По мистериозни пътища ни се прииска да уволним, Георги Марков му се прииска да уволним земетресенията. Доцент Лозанов каза, че е хубаво такива разтърсващи събития да има, за да дойдем на себе си. Присъедини се от казаното малко по-рано от Румен Леонидов. Хайде сега да започнем с това кой как го свари земетресението. Георги Марков беше на работа.
Георги Марков:Да, аз бях на работа.
Водещ:Критиките срещу медиите бяха много. Хората бяха изнервени и е нормално, да.
Георги Марков:Донякъде е разбираемо, защото съдейки по това, което аз видях, моите преки впечатления от моите съседи буквално, самият аз веднага поисках да зная какво се случва и как се случва, но има така една технология, която все пак уважаемата аудитория е добре да знае, че медиите не са всемогъщи и това не може да стане в първата секунда след труса. Това го казвам не да защитавам колегите, а защото това наистина трябва да стане ясно. Лично аз, както всички останали, сме чели какви ли не небивалици и през социални мрежи и т.н. Значи лично мен ме свари в къщи, тръгвайки на път към БНР, когато започваше моето дежурство. Информационно дежурство в новините на радиото. Първоначално, нормално като всеки жив човек, аз изпитах съответния стрес, страх, след което мобилизация и т.н. Но това, което ми направи впечатление у хората, ти самата каза и в началото на нашата среща тук в студиото, че хората си търсеха радиото. Те си търсеха радиото наистина. И го казвам не защото аз работя тук и в момента се намирам в…
Водещ:И те казаха, че са научили от радиото. Сега ще ви помоля да си сложите слушалките. Добър ден казвам на PR специалиста Ани Алашка.
Ани Алашка:Здравейте.
Водещ:Много странно занимание имахте, след като ни разтърси първия път. Започнахте да четете Закона за радио и телевизия. Защо?
Ани Алашка:Да, може би отстрани звучи доста идиотско посред нощ да четеш Закона за радио и телевизия, но лично аз бях доста неприятно изненадана от факта, че по телевизиите, т.е. нито една национална телевизия не реагира адекватно и навреме с някаква информация по темата. Говоря за обстойна, подробна и изчерпателна информация, но поне да даде знак, че следи ситуацията, не е оставила на самотек нощните си блокове, които повтаряха турски сериали и всякакви други подобни предавания. Та, това ме провокира да се замисля какво се случва, какви са изискванията по закон поне към обществените телевизии. Не говоря за всички. То всъщност имаме една обществена, ако трябва да сме точни. И това ме провокира всъщност да отворя Закона за радио и телевизия, наистина в 3 посред нощ си направих труда да го чета. Бъдейки такъв ненормален час, едва ли съм успяла в детайли да изуча медийното законодателство, но това, което ми направи неприятно впечатление беше, че от този в количествено отношение да кажа, от 65 страници закони и, ако не греша, около 130 члена в него, оказа се, че има един единствен член – 51-ви, който конкретизира проблема с информираността на населението при бедствия и такива специални ситуации. При това този член 51 е невероятно пожелателен и той дори не толкова задължава медиите, колкото институциите. Естествено тяхната роля по никакъв начин не трябва да се пропуска и сега, когато говорим по темата. Та в член 51 е казано, че БНР и БНТ са задължените безвъзмездно ефира при поискване, забележете, от представители на държавни органи при бедствия, аварии. На мен ми се стори изключително неадекватно от законодателна гледна точка това да е единствения текст, който да гарантира навременното информиране на населението при подобни ситуации.
Водещ:Ето сега е моментът…
Ани Алашка:Аз не съм юрист, възможно е да има и други закони и нормативи, които го изискват, но някак не е нормално Закон за радио и телевизия да няма такава по-стабилна защита и по-стабилни изисквания към операторите. Така или иначе хората в съвременното ни общество разчитат на медиите.
Водещ:Нека чуем коментара на вашето среднощно занимание в лицето на доцент Георги Лозанов. Действително ли има вакуум законодателен и всъщност вакуумът ли е този, който ще гарантира това, че хората ще бъдат информирани за случващото се?
Георги Лозанов:Да, когато се случи нещо, ние винаги очакваме, отваряме закона, за да видим дали точно това вътре е описано. Имало е всякакви теми и проблеми и усещане за някакъв дефицит. Разбира се законът подлежи на осъвременяване. Може би и в това отношение. Аз даже бих казал, с уважение на мои по-стари идеи, че трябва да се разпише в закона ясна емисия на обществените медии, както има и в други законодателства, и там да присъстват по-категорични тези ангажименти. Макар че и така, както е написано, според мен е достатъчно основание и достатъчно, какво да кажа, нормативен стимул медиите да си свършват работата, а те даже не се нуждаят толкова от нормативен стимул. Мисля, че самата редакционна политика, границите на нейната независимост изисква този тип информация, защото има ясен член, който задължава медиите да информират населението, казвам малко на служебен език. Освен това е добре разбира се информацията да започва от институциите. Медиите не бива да намират информация сами по себе си в този случай. Те са посредници между институциите и обществото. И е нормално да изчакат именно институциите да са тези, които да съобщят, за да може това, което се съобщи да не е на нивото на слуха. Имаше такива подтици в тази нощ, хората да се самоинформират, както стана в мрежата. Вярно, това е една любителска информационна стратегия.
Водещ:А професионалните стандарти са нещо съвсем различно.
Георги Лозанов:Да, особено за обществените медии. Друг въпрос е това, че всичко това стана бавно. И аз видях най-напред информация от типа „София разтърсвана от голямо земетресение”. Ако не си в София вероятно това би било интересно, но хората в София, които най-много имаха нужда от информация в този момент, те именно, защото знаят, че са разтърсени, чакат информация, за да научат това, което вече знаят – това вече е много парадоксално.
Водещ: Госпожо Алашка?
Ани Алашка:Да.
Водещ:Вие как си представяте да бъдат задължени медиите да информират такива случаи?
Ани Алашка: Вижте, аз искам да подкрепя това, че медиите разбира се не трябва да подвеждат. Трябва да се позовават на институциите и наистина институциите изключително бавно реагираха според мен. Впрочем научих от колеги от медиите, че чак след 4 часа са успели да се свържат със Сеизмологичния институт.
Водещ:Те казаха, че са имали комуникационни проблеми.
Ани Алашка:Нали, темата с лошата комуникационна среда в самите институции е наистина много важна и също трябва да бъде дискутирана. По-скоро аз си мислех,че хората в такава ситуация стресова очакват да видят, че… Да почувстват, че държавата има хора, които следят, които във всеки един момент могат да ги информират и могат да разчитат на тези медии. А когато виждаш, че дори няма и следа от някакво проследяване на информацията. Аз не казвам, че в 3 и 10 трябваше веднага да напишат някакви странни информации, измислени, извадени от facebook.com или от неофициални източници, а по-скоро едно нормално съобщение би било, как да кажа, да се прочете един текст най-малкото. „Случи се земетресение. Следим ситуацията. Ще ви информираме” и т.н. Т.е. хората да видят, че има някой, който от другата страна е готов да реагира, а не да се само организираме във facebook.com да търсим информация. Всички специалисти, които се занимават с кризисна комуникация знаят, че когато има недостиг на информация, тогава се създават най-големите кризи. Кризите стават още по-големи. Т.е. дефицитите на информация генерират допълнителни кризи.
Георги Лозанов: Трябваше да има наистина усещане за извънредна ситуация. Да слязат, да се създадат такива студия, в които…
Водещ:Да де, но един недоспал водещ как щеше да подейства?
Георги Лозанов:Не може да стане много бързо. Само да кажа нещо, защото ние тук доста упреци стоварихме, обаче господин Милошев, директорът на Геофизичния институт, той има изключително трезво и според мен в полза на информираността и в цифри стабилността на аудиторията поведение. Което рядко виждам представител на институция. Много на мястото си. Сега, вярно, че малко късно я дадоха тази информация. Но като започнат да я дават, да я дават в една перспектива и то не така безгрижно, успокоявайки, а много с научен и премерен усет изясняваха ситуацията, така че в това отношение поне имахме…
Георги Марков:Само да добавя. Това, което госпожа Алашка каза за забавянето, новините на БНР в 3 часа емисията колегата Виктория Илиева, която беше дежурният новинар във въпросната нощ, съобщи на слушателите ни именно точно това. Че в този момент нещо се случва и че ще се следи.
Ани Алашка:Да, извинявайте, че се намесвам. Тук искам специални адмирации изказвам към „Хоризонт”, въобще към радио станциите. И Дарик кореспондираха също адекватно във времето. Т.е. може – не е невъзможно. „Хоризонт” е един пример, че могат да се случват нещата. Въпросът е какво правеха по това време останалите медии.
Водещ:Ами опитваха се да влязат, да настигнат кризата. Благодаря за този коментар на Ани Алашка. Доцент Лозанов, кое е по-лошото, което можем да направим ние като медии в такива случаи? Ясно е, имало е комуникационни неблагополучия в първия час. Трябваше ли да цитираме чужди източници и това нямаше ли да доведе до повече паника?
Георги Лозанов:Ами, всичко зависи от начина, по който се въвежда в комуникация едно или друго съобщение. Моите чужди източници са специално позоваване на източника, ако има съмнение. С известно съмнение и отстраняване в очакване на българската информация от мястото на събитието. Има много начини, освен това да, трябва да реагират по-бързо медиите. Телевизиите – към тях е основният упрек, но заедно с това нека да не забравяме, че това е извънредна ситуация и тези медии не са построили…
Водещ:Не правят сухи тренировки.
Георги Лозанов:Не са построили своето ежедневие, че само да чакат да се случи това.
Георги Марков:Плюс това телевизията е по-малко, по-тежка като технология.
Георги Лозанов: Естествено, въпрос е на зрителска и слушателска култура първо да включиш радиото, за да чуеш какво. Също се информирах главно от „Хоризонт” и от „Дарик”. Още повече аз бях сред тези, които напуснаха за малко домовете си. Така че така или иначе не можех да гледам телевизия в този момент. После се върнахме, защото нали винаги има очакване за следващ трус. В това отношение Господин Милошев обясни, че са започнали намаляващи трусове, което не със сигурност, но почти с много голяма вероятност значи, че почва да се успокоява. Аз някак си добих доверие в това, което…
Водещ:Всъщност може би страхът направи критиките към медиите толкова релефни, но поводът те да се чувстват виновни…
Георги Лозанов:Ние сме свикнали върху медиите да стоварваме вината и върху държавата. И в повечето случаи това има своето основание, но когато е природно явление, някак си хем искаме да е виновен, хем ням а как да е в кръга около нас.
Водещ:Имайки в предвид обаче направените изявления от страна на министър-председателя и последвалите дискусии в социалните мрежи за оповестяването чрез мегафони от страна на полицейските автомобили, може би в тази посока ще има някаква дискусия, що се отнася до промяната в правилата, регламентиращи дейността на медиите.
Георги Лозанов:Аз не съм виждам министър – председателя тази нощ. Попаднах на кмета, госпожа Фандъкова, която също доста бързо и адекватно, със загриженост се включи в ефир. Така да се каже аз не мисля, че голям проблем дойде от начина, по който реагирахме на земетресението, разбира се СЕМ ще направи мониторинг на поведението на медиите. Ако не някакви специални изводи за това, което се е случило, поне като база, върху която може да се разсъждава за поведението на медиите в бъдеще, като се надяваме, че това няма да има нужда.
Водещ:Може би е добре в този момент ние медиите да си даваме сметка и за заслугата на социалните мрежи, защото пускането на информация и в социалните мрежи от страна на …
Георги Лозанов:Това е и много важно, защото е свързано с единствения шанс, единствените възможни реакции позитивни при бедствие – солидарност. Те дават възможност за солидарност, което действително солидарността започва в разговорите пред входа на жилището, през социалните мрежи. Така да се каже, и вие споменахте, в бедствието утехата ни, че не е персонално твое наказание, а е обща участ.
Водещ:До колко ни трябва солидарност на нас журналистите извън земетресенията и не само у нас, а и на Балканите? Останете с нас, продължаваме след малко. Доцент Лозанов, Вие бяхте в Букурещ на срещата на медиите, на българските медии. До колко солидарността би могла да помогне по някакъв начин на журналистите? Един от дискутираните въпроси беше, че няма професионална организация, която да дава възможност на журналистите да си говорят важни неща. Защото има ясно очертана граница, нека да не се лъжем, между редакционната политика и това, което мислят самите журналисти и аз си мисля, че тези задни места в класиране по степен на свободата на словото, които дават няколко неправителствени организации на българските медии, не са толкова за журналистите, колкото за така наречените редакционни политики.
Георги Лозанов: Хайде сега не просто да си говорят, а ставаше дума за една активна организация за защита на правата на журналистите. Включително и по отношение на собствениците. Аз неотдавна бях на гости на френския СЕМ, но имах и други срещи, между които и една среща с техния профсъюз на журналистите. И бях впечатлен от един инструмент за защита на правата на журналистите, който там се практикува. Ако се измени собственика на едно издание или на медия, журналистите, които работят там могат да заявят, че не желаят да работят с новия собственик във връзка със собствените си разбирания, и тогава те получават обезщетение от новия си собственик и уволнение.
Водещ:Т.е. така наречената клауза на съвестта.
Георги Лозанов:Да, но в такава проява. Т.е. новият собственик, ако не иска да фалира преди още да започне да се занимава с тази медия, би трябвало да влезе в такива отношения с журналистите, че да може да гарантира техните права и да искат те да работят заедно с него. Като това е само един от механизмите за защита на журналистите. Разбира се не само по отношение на собствениците, а по отношение на какво ли не. На мен ми се струва, че в момента в България няма такава организация, то не ми се струва, то просто няма.
Водещ:То няма.
Георги Лозанов:Не толкова да си говорят, което и това е важно, колкото наистина на базата на вътрешна солидарност и стабилност, ценностна стабилност на гилдията, което белким започне да се укрепва, да може професията да се упражнява по един по-различен начин.
Водещ: Как реагират в такива кризи, колегите в Гърция, Жоро? Георги Марков.
Георги Марков:Колегите в Гърция в кризи, имаш в предвид кризата и природно бедствие или имаш предвид кризата – което наричаме последните години?
Водещ:Криза медийна. Хайде стига толкова.
Георги Марков:Да си говорим за криза. Икономическата криза в Гърция специално. Понеже, за добро или за лошо…
Водещ:Намаляващи бюджети на медии. Спомням си, че имаше доста медийни стачки. Защо не мога да си спомня в България такава?
Георги Марков:Също не мога да ти отговоря на този въпрос. Аз също не си спомням такава стачка медийна в България, но по отношение на реакцията…
Георги Лозанов:То няма. Тук беше проблемът с избора на…
Водещ:На Иван Бориславов, да. То преди това имаше и други.
Георги Марков:Аз не направих връзка с това, защото не говорим конкретно…
Водещ:За по-меките действия на обществото.
Георги Марков:Реагират, конкретно мога да кажа за реакция, каквато наблюдаваме по отношение на това, което те проследяват, това, което се случва в държавата. Ами не знам. Ако питаш буквално някой от Гърция, те ще ти кажат, че нещата са леко пренапрегнати чисто медийно. Аз от моя поглед от тук, от това, което имам като достъп до определени гръцки медии, изобщо може би трябва да кажем на слушателите, че малко по-тясно се занимавам поради спецификата, предаването, което водя по „Хоризонт” и международните новини специално. Не виждам нещо, което да е смущаващо. Т.е. те си вършат работата. Те подават тази информация, която мислят, че…
Водещ:Но има стачки, журналистически стачки.
Георги Марков:Е, да.
Водещ:Което е много важно.
Георги Марков:Гърците по принцип, не само журналистите, всички знаем, че гърците могат да стачкуват.
Водещ: Понеже споменахте, доцент Лозанов, стачката в радиото. Всъщност тогава много колеги ни подкрепиха. Аз пак да им благодаря. Разбира се много е важно, когато имаш някаква кауза пред себе си, да имаш и кой да те подкрепи. Днес това би ли могло да се случи?
Георги Лозанов: Ами доста се промениха нещата от тогава. Мисля, че има една обща гражданска умора, да кажа думата, или меланхолия по отношение въобще на медиите. Тя започна от някъде от 2007 година, защото тогава, като че ли пряко се постигнаха целите, свързани с евроинтеграцията ни на нивото на медиите. Влязохме в ЕС и вече се очакваше чисто процесът от себе си да възпроизвежда тези ценности без нуждата от граждански натиск. Това не е вярно обаче и заради това на мен ми се иска и то по предложение възникна Букурещ, да се търси създаването на такава организация. Сега разбира се това би могло да бъде и старият добре познат Съюз на журналистите, в който ние всички повече или по-малко членуваме. Разбира се така трансформиран, че да се отвори първо…
Водещ:Тези, които членуват, да поискат да членуват.
Георги Лозанов: Едно ново поколение. Второ – като инструментариум, присъствие, на включване в защитата на журналистическата професия. Да се превърне в правозащитна организация на професията на журналистите и техните права. За да може, вижте, професията журналист е ключова професия в модерния свят. Тя е подобно на лекаря, подобно на съдията. Ред професии такива, през които въобще става възможен модерният социум. И заради това към тях има специално уважение, за това те са професии толкова свързани с поминък и с препитание, толкова свързани с клетва. И със съвест. По-различен тип професия. Журналистиката в България за съжаление в момента не е в този списък. З съжаление. Много ми се иска това да се промени.
Водещ: Ами колко опита? Три опита – чрез закон и следващите какви да бъдат?
Георги Лозанов:Не.
Водещ:Чрез професионална организация.
Георги Лозанов:Чрез професионална организация, чрез дебат по темата. Впрочем дебатът за свободата на словото се върна най-после в дневния ред на българското общество. Беше отпаднал за дълго.
Водещ:Как ще коментирате редовните забележки, когато изпаднем пак в една не много добра компания, пак на долу по степен на свободата на словото? Как ще коментирате дежурните забележки, че не е ясна методиката? Нека си кажем искрено, че тази методика е една за всички и не е направена, така че ние да се изложим пред чужденците.
Георги Лозанов:Разбира се. Голяма част от методиката са анкети с хората, които работят в медиите. Т.е. поне половината е самооценка на резултата.
Водещ:И всъщност чия е тази оценка? Тази оценка е за журналистите и тяхната работа или по-скоро за така наречените редакционни политики, които са малко по-различни?
Георги Лозанов:Разбира се. Тя е свързана преди всичко със структурата на публичността, на медийната публичност. Как функционира, по какъв начин се финансира, по какъв начин финансирането влияе върху редакционната политика, по какъв начин редакционните политики налагат независимо от професионалната съвест едно или друго отклонение на журналистите си. Тези неща се хващат. Тези неща, които нямат пряка видимост, но през тези анкети. Те попадат и в сферите на оплакванията. Може би нашите колеги се оплакваме повече, отколкото реално чувстваме заплаха. Но това е в някакъв смисъл – тези класации са и индекс на оплакването на журналистите от собствената им съдба и професия.
Водещ:Да, но пък когато бяхте в качеството си на шеф на медийната лаборатория, на лабораторията „Медийна демокрация” преди да станете председател на СЕМ и да се оттеглите от там, Вие много ясно очертавахте преодолацията в медиите. Дори съвсем нагледно показвахте как дадени медии по отношение на редакционната си политика за една нощ взимат завоя.
Георги Лозанов:Да, но сега не се занимавам пряко. Разбира се, как да няма. Ами аз като казвам, че повече се оплакваме, има технически елемент, но той идва от нещо обективно. Той не е така просто, защото… Пред нас е застанал един анкетъор и дай да му кажа нещо, което не мисля и не преживявам. Напротив. Аз мисля, че тези анкети общо взето очертават картината. Ние сме я очертавали тогава в „Медийна демокрация” от друга гледна точка на базата на това, което се вижда. На страниците на вестниците, на екраните на телевизиите и в ефир. Но тя е подобна ситуация и ние сме говорили, че да почне това да се разплита, трябва разбира се законова промяна. Трябва промяна на мястото на професията.
Водещ:Оптимизмът го има. Политическата воля я няма все още…
Георги Лозанов:Ами политическата воля се беше формирала в началото на мандата. Сега вече е ясно, че до края на мандата няма да се случи.
Водещ:Тя е много неустойчиво понятие.
Георги Лозанов:Да. По отношение на отношенията между медиите и политиците – на любов и омраза така в най-високите, описани в най-високите образци. Сложно е, но аз се надявам началото на следващия мандат да е, живот и здраве, защото именно пък закони трудно се променят в началото на мандати. Отново да започне да се генерира такава воля. А и тези класации според мен са много добър стимул за това.
Водещ:Георги Марков каза за това, че е премоделирана и медийната реалност в Гърция. Там нещата са избори до дупка общо взето. Ако трябва да…
Георги Марков:Ами то точно в момента е една от най-важните новини за хората там.
Водещ:Критиките обаче на гръцкото общество са към медиите или към институциите, и
Георги Марков:Знаеш ли, а…
Водещ:Защото у нас медиите…
Георги Марков:Както каза доцент Лозанов преди малко, професията в другите държави и от абсолютно преки мои наблюдения точно в Гърция – как там един журналист в случая, аз чужденец, какво остава за тях. Но да не бягам от това, което казваш – към отговора на въпроса ти към критиките. Ако ме питаш мен, аз лично разделям нещата, че те са като че ли дозирани. Може би повечко в момента се обвиняват полиците и тези, които са довели страната до това нещо. Всички интервюта и анализи, които аз съм успял да проверя и хора, с които съм разговарял, и съм прочел съответни неща – сега като че ли вече нещата отиват на по-друга плоскост. Ако приемем, че на предишния кръг на изборите на 6 май, който всъщност сега живот и здраве ще го повтарят на 17 юни, защото така и така правителството там не се случи. Ако приемем това като един вид наказателен вот от страна на гърците – те отмъстиха на политиците, че нали Вие ни докарахте до това положение, сега ние така. Сега вече забелязвам от седмица насам, че нещата отиват към съвсем друг начин. Те наистина осъзнават, че няма накъде вече да се ходи – смисъл, че няма друг изход от това нещо, така че ако пак, за да обобщя – може би критиката е към този момент отива към политиците, не по-скоро към медиите. Да, днес имаше сутринта интервю, в което мой събеседник спомена, че медиите, да го цитирам точно, в Гърция тероризират общественото мнение, но както се казва, всеки има право на мнение. Не смятам, че една медия може да тероризира хората под каквато и да е форма. Нейната работа е да подава информацията, когато хората се нуждаят от нея. А пък всеки сам ще си прави извода дали е терор, дали е прекалено, дали е по-малко или в повече.
Водещ:И в този смисъл структурните промени в гръцкото радио и телевизия, които се предвиждат чрез един проектозакон, пък чиято цел е да гарантира независимо обществен оператор – това е отмъщението върху политиците на медиите или крачка в правилната посока?
Георги Марков: Това вече може би гръцките политици…
Водещ:Да, трябва да отговорят на този въпрос. Но ето как в съвсем нестабилна политическа ситуация може и такива неща да се внасят. Аз не знам как ще завърши това намерение, но е факт. У нас би ли могло, доцент Лозанов, подобно нещо да се случи?
Георги Лозанов:Не, аз не мисля. Доста е различна ситуацията в Гърция. Ние независимо от всички критики, които можем да отправим към закона, той в този вид дава достатъчно свобода, ако някой има нужда от нея.
Водещ:Между другото нека да Ви прочета съвсем дословно. „Най-важната част в проектозакона е тази, в която се предвижда създаването на ново административно звено наречено Надзорен орган, който да формулира дългосрочна стратегия за развитието на медията.” Новият проектозакон предвижда и създаването на комисия по етичните въпроси, в която да се разглеждат различни оплаквания, постъпили от слушатели, зрители.
Георги Лозанов:Ами сега, това нещо най-много да създадем, както и друг път се е случвало с вас, интрига. По някакъв начин да ни напомни идеята за това да се опитаме да съберем административното тяло на обществените медии в едно.
Водещ: Аз мисля, че Ви прекалено ясно казахте, че това би било една метафора, с цел…
Георги Лозанов:Ами тя метафора… В друго време и в друга ситуация.
Водещ:Повече дискусии.
Георги Лозанов:Да. Но като база на дискусия, но хората търсят начини разбира се, преструктурирайки, чрез някакви национални инструменти да гарантират свободата на словото. Аз не съм сигурен, че в Гърция точно това ще се случи.
Водещ:Или ще помогне.
Георги Лозанов:И ще помогне. Освен това наистина проблемите са различни, защото както колегата каза, в Гърция има съвсем друго отношение към журналистите. Даже прекалено той е бил винаги глезеник на гръцкото общество. Да. Тук не е така работата, така че според мен чрез укрепването на професията от една страна, което значи на нейната независимост. От друга страна разбира се през вкарване на по-модерни инструменти въобще за конструиране на медийни свят.
Водещ: Какви биха били тези по-модерни медийни инструменти и какво би направило професията ни по-уважавана? Останете с нас. Продължаваме след малко. Много често медийни експерти, които са давали някаква критична оценка на медийната среда у нас, са казвали, че у нас като че ли булосферата много се забавя в развитието си и че българските журналисти не използват възможностите на социалната мрежа. Доцент Лозанов, чисто не протоколно, ако от Вас зависи, бихте ли дали препоръка на медиите да използват по един малко по-човешки и по-динамичен начин възможностите, които им предлагат социалните медии?Ето, земетресението беше един такъв…
Георги Лозанов: Освен това не знам дали това трябва да се адресира към медиите, а не трябва да се адресира към хората. Защото много индивидуална е комуникацията чрез социалните мрежи и това е част от чара. Там сайтове и така, не е това силата. Не че няма и не че не се търси такъв тип контакт, но социалните мрежи хубаво е, че там си някой. Сега, колко си конструирал етичността си и колко си ти самият е отделен въпрос. Но някой, който през някаква заявена идентичност, име или по друг начин конструирана идентичност говори и отстоява своите позиции. Така че аз по-скоро смятам, че вече модерните хора, с които разбира се и журналистите, трудно могат да минат без присъствие в социалните мрежи. Но като препоръка. Аз си давах сметка в контекста на нашия разговор каква е ролята на този въпрос. Става дума за това, че и там има друг регламент на свобода. И така да се каже ти, като я усетиш тази свобода, ти няма как да не я пренасяш малко или повече в собствената си професия.
Водещ:Георги Марков?
Георги Марков:Аз също мисля, че трябва човек, как да кажа, да е по-отворен, колегите говоря специално, да са по-отворени.
Водещ:Смяташ ли, че предаванията трябва да си имат facebook.com страници? Ето, аз правя опити вече 3-ти месец и съм изумена от това, че маргинални групи, които са характерни със своята лека злоупотреба с децибелите, попадайки на тази страница, са доста по-обрани в реакциите си.
Георги Марков:Смятам, защото и предаването, с което аз се занимавам – с колегата ми Никола Миладинов, ние също имаме своето място в тази социална мрежа facebook.com. И мисля, че да. И то не е просто, как да кажа, до някаква степен за нас е важно.
Водещ:По-отворен е този диалог.
Георги Марков:По-отворен е. Разбира се. Някак си всеки има възможност да се вмъкне във всеки един момент, грубо казано да се вмъкне в твоето предаване. Да напише това, което иска, да сподели в този момент. Както самата ти каза, няма я вече тази комуникация ние да отворим телефоните, да изчакваме, колегите да подават сигнал, че има слушатели и т.н. Това просто може дори, вървейки по улицата, ти слушаш радио, решаваш и пишеш.
Георги Лозанов:Имаш усещането кой стои от другата страна на комуникационната верига, за да се осъществи реален контакт между реални хора. Това е смисълът.
Водещ:Какъв ще бъде резултатът от мониторинга, който смятате да проведете за земетресенията и до колко реакцията на медиите след земетресенията?
Георги Лозанов:Ами не знам какъв ще е. Видяхме… Ще има някакви дефицити вероятно тук таме. И на базата на това може да има предложения за поведение. Сега, дали ще се стигне чак до промени в закона – едва ли. Според мен тази тема…
Водещ:А трябва ли да продължи разговорът от Букурещ?
Георги Лозанов:Ами да, разбира се, че трябва. Особено разговорът за организацията. Много неща. Аз например си позволих на последната ни среща при приемането на отчета на БНТ да им предложа нещо, което ми се стори,ч е те приеха, макар че това е свободно предложение и зависи от тяхната воля. Това, което го няма в нашия закон, за което споменах, ми се иска на обществените медии и в случая на обществената телевизия с днешна дата какво е важно за българското общество да минава през медията, по какъв начин да се развива програмно т.н. Всичко това, което се включва в една емисия да я формулират сами, да я сложат, да я дадат на обсъждане, да направят диалог със СЕМ и да почне да функционира обществената медия на базата на една предварително приета от обществото, разбира се не консервативно, приемаща се мисия на тази медия. БНР също според мен има достатъчно потенциал в това отношение. Има достатъчно примери по света за това как се създават тези мисии, за да е ясно какви са очакваният към медията. Някак си това ще направи по-ефикасен диалога и с обществото.
Водещ:И някак си малко по-човешки по –достоверен. Аз започнах с една покана към нашите слушатели за един сайт – абитуриентско фото бунище. Никой не пожела да коментира. Като че ли такива неща се коментират в мрежата, но се коментират доста емоционално и премоделирано до сега. Май е изначална грешката. Някой излъга българските родители, че си пращат децата на училище, за да бъдат там научени и възпитани. Възпитанието е в къщи. Кой, ако не медиите трябва да го напомнят.
Георги Лозанов:Е, вкъщи разбира се. Училището също има роля. Не бива да…
Водещ:А и медиите са един вид училище за информация.
Георги Лозанов:И медиите, макар че те не бива да се изразяват с директни изрази. Но аз следя този дебат, да го наречем, във facebook.com няма никакво съмнение, че има някакъв дефект в поведението по време на абитуриентските балове. Пада в много ниските регистри на човешките отношения, а тези млади и красиви хора е хубаво да имат много красота в общуването. Но искам да кажа нещо, с което не съм съгласен. Това започва да се превръща в присъда към поколението. Няма такова нещо. А работя с… След малко ще дойдат първи курс студенти. И аз знам колко много потенциал носят, колко се интересуват и въобще не е така профанизиран образът на поколението. И не бива това ексцес с абитуриентските балове…
Водещ:Да се превръща в морална оценка за цяло поколение.
Георги Лозанов:Да, това е временна ситуация. Надявам се след изтрезняването от баловете да се върнем в един много по-симпатичен образ.
Водещ:Хубав, слънчев, ако е възможно следобед ви желаем Владимир Тошев, Снежа Спасова, Цвети Николова и аз Ирен Филева.
Поздрави М. Митев".
