БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.07.2012

Водещ: Коментарът на Акага избра в началото Снежа Спасова. Иначе трябва да Ви кажа, че в „Борисовата градина” не знам какво няма, но има доста рок и ще продължи да има рок. Има ли пилот в самолета? Това беше една от водещите фрази във Фейсбук. Колкото по-топло става, толкова повече бариери падат. Двама шефове на федерации блеснаха през седмицата с гениални помисли и цитати. Въпросът е защо Цеко слезе от Алеко и отиде в Народното събрание, за да се поупражнява в публицистика ли? Ето го и цитатът „Законът за горите” параграф 22 – ако искат в закона да вкарат точка, забранено за инвестиции от олигарси и Цеко Минев”, заяви президентът на федерацията по ски и банкер Цеко Минев. След дискусията за поправките в Закона за горите, върху които има вето на президента. За простолюдието като нас параграф 22 е примерно новата цена на тока, откровеното желание за личен имуществен интерес, описано надлежно в алинеи, както и липсата на каквото и да било чувство на мярка. Бисер 2 разбира се е на Данчо Лазаров. Друг шеф на федерацията – федерацията по волейбол – Матей Казийски да бъде изхвърлен от волейбола за 2 години. Разбира се възникна и въпросът има ли редактор в newsroom, тъй като спортни сайтове масово започнаха на принципа на copy-paste журналистиката да препечатват позиции на федерации по отношение на закони. Виновници за възникналия пожар в резервата Бистришко бранище са представителите на зелените организации. Даже бяха посочени и имена, защото те са настоявали паркът да остане биосферен и да не се изнесе въпросната дървесина. Разбира се имаше още много интересни цитати като например това, че сме искали помощ от Израел, пък после сме я отказали, а пък после пратихме помощ в Атина. Но безспорният цитат по отношение на журналистиката за седмицата е „журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти.” И разбира се възникват няколко въпроса – кой преценява,когато съвсем открито правителството обосновава подкрепата си към бизнеса, по тази логика журналистите трябва ли да цитираме или не трябва да цитираме премиера? И когато премиерът хвали свои приятели, бизнесмени, за които общественото мнение не е единодушно похвално, пак да го цитираме или не? И последното – /…/ по профсъюзна линия ли ще ни ги отпуснат или да си ги носим като въдица? Воюват ли медиите в Европа, както у нас? Какъв е дневният ред, днес активносите и темите в социалните мрежи? Тези отговори ще потърсим днес в „Клубът на журналистите”. В началото водещите събития на седмицата ще подредим и коментираме с Капка Тодорова от „24 часа”, Иван Бедров и Атанас Чобанов от сайта Бивол. Как във Франция и Германия колегите биха коментирали обвинението, че журналистиката обслужва мафията? Медии без филтър – какво дискутираха колеги, събрани от bgnes.com пък ще чуем от Стефан Джамбазов. Какво пожелава на медиите един доброволец, който даде повод журналистите да говорят за лошата организация при гасенето на пожара? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Илия Тенев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във Фейсбик – „Клубът на журналистите” – БНР. Това, което считате за важно. Не мога да, нямам идея с какво най-много стана известен пожарът във Витоша. Може би с неговото откриване и закриване. Но така това е в рамките на мрачните помисли. Сега нека да чуем Димитър Кацов, който е един от доброволците, който гаси Витоша, точно тогава, когато стана ясно, че пожарът вече е напълно овладян.
Димитър Кацов: Имаше съобщение, че парк „Витоша” е обявил набиране на доброволци. 4 и половина отидохме сутринта през парка и от парка бяха организирали достатъчно коли и служебни. Натоварихме се и отидохме в Бистрица. И в Бистрица вече те ни предадоха реално на щаба. Казаха ни, че те нямат от тук насетне никакви прерогативи. И щабът, който беше в Бистрица ни разхвърли на групи и ни качи нагоре. Нас ни водеха двама пожарникари. Групата ни беше от около 19 човека доброволци. Седяхме и искам да кажа, че всъщност може би половината бяха хора от Железница, другата половина бяха хора, които бяха дошли от София. Горе първо се оказа, че наистина всички милеят за гората. И беше наистина забавно, защото хората бяха ядосани, специално хората от Бистрица бяха ядосани и ругаеха за това, че дървесината не е изнесена навреме. Аз не съм нито лесовъд, нито специалист, не мога да им обясня или на Вас защо не е изнесена и кое е добре, и кое е по-зле, но хората бяха настроени срещу това, че дървесината не е изнесена. Хората също така нали питаха къде са природозащитниците от „Орлов мост” и когато ние почнахме да се смее, най-малкото нали, те се усетиха и ни се извиниха. Признахме им, че ние сме тези от „Орлов мост”. Част от тях и всъщност хората си промениха отношението. Така не знам кой, защото ние за пръв път се виждаме с тези хора, никога не сме си говорили, някой между нас е посредничил и е създал у тях представата, че ние сме негоден материал, който само вика и нищо не върши. И използвам Ви да се обърна към медиите – да се опитат да не настройват хората едни срещу други.
Водещ: Като че ли гората и пожарът, който беше овладян, но пък се оказа, че не съвсем. Една от най-главните теми на седмицата. Добър ден на Атанас Чобанов от сайта бивол.
Атанас Чобанов: Добър ден на Вашите слушатели.
Водещ:Настройват ли във Франция медиите хората едни срещу други? Има ли такива повици медиите да не настройват хората едни срещу други?
Атанас Чобанов: Аз бих започнал с това, което чух за посредническата роля, имало посредник, каза момчето, което говори преди мен.
Водещ:Това е един от доброволците, Димитър Кацов, да.
Атанас Чобанов: Доброволците как са представени на местните хора и тези медии, медия значи посредничество между другото. Медиатор и т.н. Посредник. Тези пропагандни, които са облъчили хората, те не могат да се нарекат медии, тъй като те действат еднопосочно. Те не посредничат, не съставят различните гледни точки, а спускат директивите на да я наречем една организирана банда, която се занимава с пропагандиране на линията на властта, на партията, която властва в момента. И това са конкретно „Монитор”, „Телеграф”, медиите, владени от Ирен Кръстева, финансирани от банката на Цветан Василев, КТБ и тази банка са скътани парите на държавните предприятия, които раздават кредити на тези медии. Които са абсолютно губещи. Те не могат да, извинявайте аз пак ги нарекох медии, това е грешка. Не могат да се нарекат медии. Те са губещи тези пропагандни центрове, както е губеща /…/ пропаганда, появата на тези на картата на партията, иначе те не могат да оцелеят.
Водещ:Всъщност така коментирате и цитата на седмицата за журналистите, които ако обслужват мафията, не са журналисти. Така каза поне премиерът.
Атанас Чобанов:Това премиерът да го каже на „Икономист”, списание,в което публикува тази статия за България, в която най-големият проблем е посочен – медийната свобода. Точно с тези теми, в които, тази концепция, която аз току що обясних малко по-сурово за организираната, непоклатимата търговска банка. Там казват, че има една банка, която финансира медиите, за да злословят.
Водещ:Не ми казахте дали във Франция медиите настройват хората едни срещу други.
Атанас Чобанов: Франция е родината на съвременната журналистика, може да се каже, преди два века и там критериите естествено са съвсем други. Ако има дупка на пазара за обективна информация, тя се запълва на пазарен принцип, а не са възможни такива монополни образования, като расови образования.
Водещ:Между другото имаше един такъв прецедент с френските земеделски издания, които бяха изкупени от една банка във Франция. Ще продължим след малко с тях. Нека сега обаче да чуем и Капка Тодорова. Специален кореспондент на „24 часа” в Есен. Добър ден.
Капка Тодорова: Добър ден.
Водещ:В Германия случва ли се някой да помоли медиите да не настройват хората един срещу друг?
Капка Тодорова:Не може да съществува такъв въпрос в Германия. Медиите са медии. Посредничат, обслужват, независимо че всъщност аз такава абсолютно независима медия, която работи само за общото благо, не знам дали може да се намери някъде по света, но поне в специално Германия нещата са ясни. Има, всеки читател знае моят вестник, вестникът, който чета обслужва, не, не обслужва, грешен глагол, но принадлежи примерно към лявата идея.
Водещ:Изповядва, да.
Капка Тодорова:Изповядва. Или пък е по-консервативен. Или това може една новина да се прочете по-различен ъгъл, в различни медии.
Водещ:Добър ден и на Иван Бедров. Защо се оказа, че у нас доброволците молят медиите да не настройват хората един срещу друг?
Иван Бедров: Първо искам да изкажа своето възхищение към всички тези млади момчета и момичета, които бяха всеки ден там в продължение на една седмица.
Водещ:И продължават да са там.
Иван Бедров:Да, наистина им се възхищавам. И ще се съглася с министър-председателя, колкото и това да Ви изненада по начало. Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти. Това е вярно. Журналисти, които обслужват правителството, също не са журналисти. Журналисти, изобщо, които обслужват някого другиго извън своята публика, не са журналисти. Просто нашата професия така се е зародила – ние работим за определена публика. И както каза Капка – за определена група хора, които споделят определени ценности. Едни хора искат по-наляво, други по-надясно, други са религиозно консервативни, други са твърде либерални. Всеки един журналист или медия е избрал по какви ценности работи и коя е неговата публика. И във всеки един момент, в който обслужва някого извън тази публика, той вече не става, вече не е журналисти. За съжаление ние това го виждаме. Това е около нас – е факт и тази извратена среда предизвиква подобни наистина странни молби от страна на доброволците. Моля Ви да не настройвате хората един срещу друг.
Водещ:Да, което е изненадващо и не е добре за професията ни, но нека да опитаме да подредим събитията на седмицата. Да започнем от Атанас Чобанов. Какви са твоите новини на седмицата? По-високите цени на тока, пожарът, цитатът?
Атанас Чобанов: Ами, ако говорим за вътрешно политически новини, моята основна новина е протестът във Варна срещу КИМ – това е антифеодално въстание. Тъй като Варна е един изцяло окупиран от тази престъпна групировка, по думите на посланик /,,,/ И винаги вмъкваме думите на посланик Харди, защото това бяха основните изводи от публикациите на американските доклади на Уикилийкс, че журналистите могат да си позволят вече да ги казват тези неща като цитират докладите, но те и това не правят за съжаление. Повечето, както и да.
Водещ:Ами не, всъщност проблемът е… Проблемът е по-голям. Доста често се е говорело, или поне аз съм говорила за тази въпросна алинея първа. Имало е много репортажи, много коментари. Ще Ви върна назад във времето, когато дори имаше подписка срещу хората, които…
Атанас Чобанов:Точно така. Имаше движение, което от години…
Водещ:Имаше две книги, които междувременно излязоха на Филип Род. Имаше една българска книга, която излезе и също беше наградена. Така че се е говорило, въпросът е, че сега, като че ли…
Капка Тодорова:…

Атанас Чобанов:Въпросът е, че сега има и протест и този протест събра хиляда души, което е вече значимо за един град като Варна. Това се равнява на 10 хиляди в София. Ако съпоставяме.
Водещ:Т.е. това е Вашето събитие номер едно?Нататък класацията?
Атанас Чобанов:Номер едно събитие и може би това ще бъде една повратна точка на монопола на тази групировка на българския бизнес, който се опитва да установи.
Водещ: С едно по-тихо поведение обаче.
Атанас Чобанов:Да,но всичко това става все пак пред погледа на министър-председателя, който е имал, имаше съдружие в криминална фабрика за производство на цигари -94-та година. Така че той няма да избяга нито от миналото си, нито /…/ ще ходят целите в бяло цял живот. Ще видим някой ден, ако не чрез правораздаването, по друг начин те ще бъдат отстранени от пазара, така да се каже. И това беше моята новина. А иначе международната новина, естествено – бузонът Х. Ние се занимаваме с някакви глупости тук, икономически, политически, докато хората вършат сериозна работа в ЦЕРН. Това голямата новина на седмицата.
Водещ:Капка, твоите новини? Твоята подредба?
Капка Тодорова:Аз щях да посоча цената на тока, но сега докато слушах Атанас и се замислих, че то това всичкото е една новина с различен въпрос. То е израз дали някой по някакъв начин вдига цената на тока, никой още не знае защо и какви са аргументите. Казват се най-различни неща, които обслужват точно в момента някакви събития. Да, може би протестите биха били също моята новина номер едно, но там аз имам само, станала съм скептична може би. Моят страх е, че все пак се намираме в третата година на мандата, т.е. мандатът изтича и това, което сме виждали до сега е, че преди края на мандата българите обикновено протестират за нещо, независимо дали сега всички, може би това е разликата – всички протестират за общото си благо, за правото си поне да имат градинка или поне планина. Нали в предишните мандати протестираха учители, протестираха и лекари. Така че много ми се иска този протест просто да продължи при следващи правителства, защото дано да сме научили, че който и да дойде на власт, с каквито и добри намерения да е, ако види, че каквото и да прави , няма никаква активна реакция от страна на хората, които управлява и в един момент според мен е човешко да се корумпират сами хората.
Водещ:Иван Бедров – твоите събития?
Иван Бедров:За мен най-голямата новина, може би не е конкретно събитие и за това да не я свързваме точно с тази седмица, може би на този месец – на лятото. Най-голямата новина е, че у част у хората се върна вярата, че нещо зависи от тях. Защото как бяхме свикнали да живеем до сега? За съжаление казвам, бяхме свикнали. Гласуваме на избори – някои гласуваме, други не гласуваме. Избираме винаги по-малкото зло с надеждата, че „абе, добре, тези може и те да крадат, но те поне малко нещо друго ще направят”. ИУ бяхме свикнали, че за определени олигарси се приемат специални закони, че далаверата си върви и се надяваме само на топло време. Това, което се случи през последните дни е, че част от хората, надявам се тази група да става по-голяма, повярваха, че нещо зависи от тях., Хората излязоха на улиците в София и Варна и постигнаха конкретни резултати. Законът за горите за сега е някъде извън дневния ред.
Водещ: По три точки беше постигнато споразумение, по четвъртата точка, тъй като не беше постигнато споразумение, остава да работи старата норма.
Иван Бедров:Да, във Варна специално имаме пълна забрана за строителство. Остана разбира се проблемът с алея 1-ва, но все пак беше върната вярата, че нещо може да се промени. Имаше натиск върху медиите. Забелязахте ли какво стана? На алея 1-ва и Цеко Минев – не се споменаваха никъде. В големите медии говоря. Може би от страха, че започват главолонно да губят доверие големите медии, започнаха да се занимават, дори да прекаляват всеки ден с тези теми. И националните телевизии, всекидневниците всеки ден се занимават веч с горите, с пожара, с алея 1-ва, чуват се различни позиции и тези млади хора успяха да принудят някои олигарси да излязат на светло, защото Вие виждали ли сте през последните години споменатите имена да говорят пред медиите? Говорят по други поводи – в PR акции и благотворително. За това според мен ни се случва нещо много добро и си мисля, че енергията няма скоро да изчезне, защото това не е протест конкретен – както каза Капка, имаше протести на учители. Не е протест за нещо конкретно за мене си. Не е протест конкретно срещу Бойко Борисов и неговото управление. Това е протест срещу този начин на управление и според мен дори тези, които в момента са в опозиция на Бойко Борисов, да не се радват много. Този протест не е нещо добро за тях изобщо. Всички трябва да се научат да играят по правилата.
Водещ: Трябва да има правила.
Капка Тодорова:Точно това само исках и аз да кажа. Той Бойко Борисов рано или късно ще си тръгне. Дали ще е сега или след още два мандата, надявам се, че не, но въпросът е – ще дойдат следващите и там се иска контрол на „Орлов мост” вече да го наричаме, трябва да продължи. Това искам да кажа.
Водещ:Кога очаквате резултати от въпросите, които задавате в Европа от свое име, от името на бивол, господин Чобанов?
Атанас Чобанов:Ами резултат може би ще има на есен, тъй като тази комисия, към която ние се обърнахме, има процедура за разглеждане на такива…
Водещ:В Европа има процедури за всичко, да.

Атанас Чобанов:В ЕП да, има процедури. Не знам дали изобщо такъв сигнал някога е постъпвал, тъй като тази комисия е новосъздадена и има една година плюс 6 месеца удължаване евентуално и нещо подобно е, доколкото разбирам, българският /…/ Т.е. една куха институция, която няма разследващи функции и единственото, което може да направи, е да събере информация от различни източници и да ги представи публично. На изслушване. Ние това искаме. Искаме да има едно изслушване, тъй като българската прокуратура отказва да проведе разследването, което по правомощия може да направи и отказва да представи документи. И това е фактически лозунгът на програмата – да се стигне до изслушване. Ако не се стигне до изслушване, ако откажат, като се позоват на това, че нямат разследващи функции и българската прокуратура трябва да се заеме със случая, захапва си опашката и има един неприятен ефект за властта, че това нещо ще се пише в медиите, защото има някакво внимание, фиксирано към тази комисия дали ще или няма да проведе това изслушване. Така че на есен ще броим, не мога да Ви кажа дали септември, дали октомври. Ние се стараем да информираме комисията за новите материали, които сме събрали по случая и да лобираме, за да не се замете, да не се потули този сигнал.
Водещ: Чухте какво каза Иван Бедров. “Орлов мост” бяха различни хора и може би това е, което не схвана властта. Вашата версия.
Атанас Чобанов: Абсолютно съм съгласен с Иван и също така мисля, че той доста меко говори за манипулативното отразяване на тези протести в медии, включително и в БНР, което аз слушам редовно. Вчера например имаше новина, слагаме кавички, тъй като в новините най-много се манипулира, и в тази новина пуснаха да говори /…/ по въпроса за това има ли хаос в организацията – той отговаря „това е спекулация, няма такова нещо.” А самият въпрос, че има хаос, другата гледна точка не беше дадена. И така човек, който слуша радиото, чува новините и разбира, че някой говори за хаос, обаче очевидецът казва „не, няма хаос, моля Ви се”
Водещ:Ако искате да обърнем нещата. Вие в началото чухте един друг доброволец, който пък каза, че е имало хаос. И помоли медиите да не настройват хората един срещу друг.
Атанас Чобанов:Ами да, трябва да се дават и двете гледни точки, а не да се пуска през 15 секунди и да се насади убеждението, че няма никакъв хаос, всичко е под контрол и че след 3 часа ще се изгаси пожарът. Нали, става въпрос за една голяма машина, която няма да заскърца току така. Трябва да изсипваме пясък поне още 6 месеца, мисля си аз, докато се смени. Позволят медиите да… Чета статии, в които говорят за /…/ за холдинг „Варна”. Сякаш са слезли от меката на корпоративната етика тези бандити, които основаха мутренска групоровка. Превзеха половината бизнес в България. Ами не става така. Трябва да ги наричат с истинските им имена. Трябва да се говори за Цеко Минев, за гнилите ябълки на българските банки, които дават пари и ги вкарват в престъпния свят. Ако докато не почнем да наричаме една котка, да я наричаме котка, да увъртаме това, че е хищник, това, че е домашен любимец, няма да станат нещата в медиите. Трябва да се наричат с истинските им имена.
Водещ:Мисля, че преди 2 години в Европа имаше едно изслушване за това, че френските земеделски издания са купени от една банка. Как се говореше за това във Франция?
Атанас Чобанов: Не си спомням конкретният случай, тъй като явно не е бил толкова голям скандалът, за да не го запомня.
Водещ:Какви са медийните скандали тогава във Франция?Има ли медийни скандали?
Атанас Чобанов:Изключително политически. Дори да е някакъв скандал, който да е свързан със здравеопазване, например, винаги се търси политическа отговорност. Имаше такива скандали с медикаменти, които причиняват сърдечни проблеми. Винаги тези скандали дълго време окупират първите страници. Да разнищят контролните органи политическата отговорност, която трябва да се поеме. Не само ей така да мине като природно явление. Франция е една силно политизирана държава и това е напълно нормално. Има дебат, който…
Водещ:Там има и навици за подаване на оставки, предполагам.
Атанас Чобанов:Ами има оставки. От един вестник събори министър миналата или по-миналата година. Миналата година – арабската пролет. Министърката Мария Лъоб, която се возила на самолета на приятел на /…/ си замина заради една публикация, която разкри, че тя е ходила на ваканция. И си замина. И се случват такива неща. Не само – в местната власт, които водят до оставки.
Водещ:Ами ще чакаме резултати на есен. Като междувременно ще проследяваме и Вашите новини.
Атанас Чобанов:Не всичко е розово, нали. Не всичко е розово.
Водещ:Категорично не е розово.
Атанас Чобанов:Има опити да бъдат изкупени медии.
Водещ: Благодаря на Атанас Чобанов. Ние само след мъничко ще направим опит за едно сравнение с Германия и у нас. Преди малко с Атанас Чобанов от сайта бивол опитахме да направим едно сравнение между френските и българските медии. Сега нека да продължим с едно сравнение между немските и българските медии, и по-скоро между журналистите. Капка Тодорова?
Капка Тодорова: По принцип аз, да, не обичам да правя сравнения, защото всяка система си работи сама за себе си и не можем да кажем в Германия е така, защо при нас не е така? Германия също си има своите исторически причини нещата да са точно така и да се случват така в медиите, както се случват днес. Те също си имат своите проблеми. Там не всичко е бяло. Както вече споменах…
Водещ:Но определено това са две крайности. Значи доброволците мо0лят медиите да не настройват хората едни срещу други. От другата страна пък е тезата, която изложи Бойко Борисов, с която Иван се съгласи за това, че журналистите, които обслужват мафията, не са журналисти. И формално това е така. Но това са два полюса. За да се стигне до тях, явно има някакъв проблем.
Капка Тодорова: Аз напоследък си говоря с доста журналисти, колеги в България и всички сме единодушни, че ние журналистите по принцип сме в дълг на обществото. И е крайно време да се съберем и да се разберем какво правим наистина. Правителството ли обслужваме, мафията ли обслужваме или обществото?
Водещ:И коя мафия, защото…
Капка Тодорова:И коя мафия, да. Той вече господин Чобанов говори по този въпрос – правителството и мафията. Смятам, че, да. Разликите са огромни и възможностите за работа на журналистите в България и журналистите в Германия. В Германия журналистите са изключително защитени. Те имат техните… Профсъюзите в Германия по принцип са много силни. Както и в цяла Западна Европа. Смисъл това са едни десетилетия, векове дори, защото няма никъде по света бизнес, който казва „ето Ви, каквито искате заплати и ще спазваме всички правила”. Всеки работи до там, до където му дават границите. Може да се види и аз така скачам веднага в тази тема, и от чуждите инвеститори в България. Те се държат по един начин в родните си места и по друг начин в България просто, защото те стигат до границите, които са им поставени в крайна сметка. Българската държава и българските власти до сега винаги и не само правителството допускат това да се случва. В България всъщност за мен един основен проблем е, че синдикати истински няма. Хората не са защитени – независимо дали са журналисти или учители. Всеки се бори сам за себе си. Медиите в България отдавна се скапват. Искам да използвам този глагол. Много от отдавна, само че сега вече се видя, всеки го усети, че това го засяга пряко него, че не може да има нормално функциониращо общество без нормално функциониращи медии. И за това се надигна този глас срещу журналистите, което обаче вече върви – тази посока също не е правилната. Общество без добри медии не може. Ако сега демонизираме медиите и кажем „ние нямаме нужда от тях”, това също е грешка. Нека да погледнем страните в Западна Европа, защото тя за нас е нашият… Това, което искаме да постигнем. И страните, които имат проблеми с положението на медиите. Медиите в Германия са добри. Германците живеят добре. А може би е обратното. Не мога да кажа кое е първото и кое е второто. За мен специално медиите са в основата на нещата, но в Англия, във Франция – кои държави имат сега големи проблеми. Гърция. Там положението с медиите и вестниците е почти същото като в България. Също имат невероятно количество вестници. Мисля, че само в Атина имат 13 спортни вестника за град, който е сравнен със София по брой на населението. Нали там също има печеливши медии, които явно се държат не за да печелят пари, не за да се прави някакъв медиен бизнес, а заради влиянието, което може собствениците да укажат.
Водещ:Нека сега да опитаме да дискутираме един такъв пример. Ние с Иван Бедров се чухме вечерта в първия ден на окупирането на „Орлов мост”, защото аз му звъннах, защото във Фейсбук плъзна новината, че са го арестували. Всъщност какво се случи?
Иван Бедров: Всъщност нищо не се случи. Аз съм журналист от 18 години и повечето от тях съм прекарал в активно репортерстване. Бил съм на какви ли не места. И всъщност това е нормално. Ние журналистите сме между шамарите и когато ти си с камера и си там и снимаш, съвсем нормално е в един момент някой полицай да прецени, че му пречиш на работата или някой от протестиращите да прецени, че си срещу него и т.н. Това е в реда на нещата. Т.е. имахме кратък разговор. Бях възпрепятстван да си върша работата за 15 минути и толкова. И нищо повече. Но това, което се случи всъщност, когато се чухме с теб вечерта, беше единственият колега журналист, който ни пита „вярно ли е?”. Никой друг не ми звънна, вярно ли е. И всъщност аз се появих в няколко сайта, информационни, наред с всички други новини от този протест. Изречението, че съм бил арестуван, което е някакво излишно геройство, от което никой няма нужда, но не е най-важното. Не е вярно. Елементарни правила.
Водещ: Това е проблемът. Германия?
Капка Тодорова: Полицай да арестува журналист – абсурд. Както и премиер да каже, че журналистите, изобщо да допусне, че журналистите могат да обслужват мафията. Абсурд. Обаче защо, защото не само полицаите в Германия са по-добри от полицаите в България, а и защото журналистите са обучавани. Това, което в България вече 20 години не се случва, в професиите влизат хора, които… Тя не е като да е отворена професия, но просто обучение отдавна не се прави. Колегите от факултета по журналистика, това са може би 2 % от всички, които упражняват тази професия, тя си е сложна. Има правила, както за представяне на новините, така и за какво може един журналист и какво не може от правна гледна точка. Имаше сега проблем с една колежка в Русе, която я осъдиха, което беше скандално, но се оказа, че по закон всъщност тя не е била в правото си.
Водещ:И всъщност правилата, с които трябва да се съобразяваме, не са наред.
Капка Тодорова:Именно и ако журналистите ги познават, ако ние познаваме, ако всички журналисти познават какво е възможно и как точно е уредено правно упражняването на нашата професия, тогава всеки ще знае и къде е точно абсурдът, за да може в крайна сметка и ние да укажем натиск над парламента примерно да промени тези закони. Сега всеки е сам за себе си. Искам да кажа, че журналистите са в дълг на бъ6лгарското общество, както вече споменах. Но пък и българското общество дълго време не се интересуваше какво става. В крайна сметка България е на едно от челните места след страните от Бившия съветски съюз по брой на нападнати журналисти, на бити с железни пръти ги биха, със сярна киселина ги заливаха. Само колежката от Кюстендил, която отразява от години зулумите на братя Галеви – то всички пишат за това какво и се случва. Това не е тайна, че бият сина и, че взривяват автомобила и. И какво от това? Това е един човек, който има нужда от защита от държавата. Нищо не се случва и няма журналисти, които са в състояние да укажат натиск да защитим тази колежка, т.е. държавата да си изпълни задълженията.
Водещ:Всъщност повечето класации, които правят неправителствените организации по отношение на степента на свободата на словото – това е различният вид натиск, който се оказва върху журналистите. Ние до тук изброихме доста, което може би ще ни направи свидетели на още по-долни места в тази класация. През седмицата се проведе и една дискусия с колеги журналисти за не свободата в медиите, но за нея ще чуем повече информация след малко от Стефан Джамбазов. През седмиците агенция БГНЕС беше домакин на дискусия за свободата на словото в България. Ето сега ще научим повече подробности от Стефан Джамбазов.
Стефан Джамбазов: Става дума в дискусията за това, че след 1989 година ние се зарадвахме от свободата, започна един медиен плурализъм, но постепенно бяха наложени едни граници. Те са точно политически – икономически. А колкото до правните, тежък случай беше неотдавна случката с журналистката колежка от Русе. Оказа се, че примерно един запис на едно интервю не може да бъде доказателство в съда. Какво остава от цялата работа? Остава да се занимаваме само със СРС, тогава за какво е журналистиката? МВР-то върши тази работа. Правната защита за свободата на словото, не за журналиста, е доста под въпрос, нарушена и така. Аз искам да откроя специално на Борислав Цеков неговите думи, защото по какъв начин медиите са облагодетелствани от властта? Има най-различни методи – това са европейски програми. Става дума да има някаква регламентация, някакви правила, такива възлагания на определена медия – те трябва също да имат максимална прозрачност и да минават през един вид обществена поръчка. А въпросът е, че такова даване, абсолютно непрозрачно, това при всички случаи е някакъв медиен контрол, защото ти не можеш, когато си получил от едно министерство пари, дали те са от неговия бюджет или са по европейски програми, да започнеш да го критикуваш.
Водещ:Журналистиката и PR?
Стефан Джамбазов: До голяма степен много медии изпълняват корпоративни интереси, за съжаление. Даже Сияна Георгиева каза, че правителството и медиите са зависими от корпоративни интереси. Тя се отразява и върху, в медийните войни, които възникват непрекъснато, защото те до голяма степен са просто корпоративни, а не медийни. Един колега сподели, че в младите журналисти, които идват, те просто не могат да пишат нормални журналистически материали. Те са свикнали някак си още от обучение или може би от въздуха, който дишат, да изпълняват поръчка. Но в крайна сметка трябва да се създаде имунитет на журналиста и нетърпимост към липсата на свобода, към не свободата.
Водещ:Дали социалните мрежи можем да ги възприемем като лесен начин за лечение н а не свободата?
Стефан Джамбазов: Интернет медиите все повече естествено се налагат. Максим Бехар спомена, че за едни свои разговори с Валери Запрянов, че практически той му казва, че хартията все повече се изрязва, защото човек трябва да продава не хартия, журналистът да продава не хартия, а трябва да продава позиции, трябва да продава информации.
Водещ:Всъщност прогнозата на Максим Бехар беше, че през 2025 година хартиените вестници няма да има вече, но пък от друга страна дискусиите, медийните дискусии, които се водят не само у нас разбира се, но и в Европа, често експертите обвързват свободата на словото с оцеляването на хартиените вестници. Разбира се в комбинация с интернет изданията им.
Стефан Джамбазов: Като че ли хората все повече и повече дори от чисто битов план могат да, ще се наложи да се ориентират към едно електронно издание. Въпросът с вестниците разбира се е по-различен, но аз като гледам в момента, обикновено по-възрастните хора, те се занимават, те купуват тези хартиени вестници, защото това им е традиция от години. Това си остава едно класическо средство, но все пак това поколение си заминава.
Водещ: Докато слушахме Стефан Джамбазов за хартиените вестници, Капка Тодорова каза буквално, че фактически отказът от информация е суб-демокрация? Нали така?
Капка Тодорова:Да. Абсолютно. Аз не споделям тезата, че вестниците ще умрат. Те ще се променят много и сега може, в 2000 и коя година беше, да не са вече на хартиен носител, което също се съмнявам, защото същите прогнози се правят непрекъснато и за книгата. И книги продължават да се четат, въпреки че има и начин на електронно да ги четеш. .Да, това е част от човешката история. И киното, и театърът – всички са минавали през тези промени.
Водещ:По-философски като че ли някак си не е важен. По-важна е правната защита. На каква правна защита в Германия разчитат журналистите?
Капка Тодорова:Ами то си има закон за печата във всяка провинция, това го обсъждахме тук преди малко. Има цял кодекс, по който смисъл една част от обучението на журналистите, което е 2 годишно след висше образование, се отделя на това – каква е правната защита, какви са правните възможности, какви в детайли – какво има право от правна гледна точка един журналист и какво не. Както казах, там смисъл той може да бъде осъден един журналист също и в Германия, макар че не по наказателен кодекс.
Водещ:И защото доказателството му не е допуснато като…
Капка Тодорова:Не. Не мога да си представя, че ще има такъв казус там, но също така смятам, че… Аз вече казах – това са свободи, които всеки човек, всяка група или всяко общество си извоюва стъпка по стъпка. И за това казах, че ние журналистите всъщност е крайно време да решим, че правим журналистика и да намерим начин също да се защитим и да изчистим професията.
Водещ: Всъщност много е важно да стане ясно, че медиите, за да съществува, трябва да печелят. Как да печелят медиите, Иван Бедров?
Иван Бедров:Всъщност моят анализ за проблемите в нашата професия и в медиите изобщо е свързан с една дума – парите основно. Според мен въпроси като правна защита, като синдикати и т.н. са – може да спорим по тях, но те са на второ ниво проблеми. Най-скъпото нещо в журналистиката са хората, трудът. Не е хартията на вестниците. Така че няма никакво значение дали ще излиза на хартия или ще излиза online. Въпросът е, че хората не искат хартия вече. Дори и безплатно да пуснете тези вестници, просто много хора няма и да ги вземат. Причините за това са технологичните промени в живота ни от една страна. От друга – загубата на доверието. Просто хората не вярват на това. В интернет обаче, всъщност приходите са много далеч от гарантираните. За разлика от печатните издания или пък електронните медии, където имаш краен брой. Знаеш, вестниците са 15. В интернет днес са 15, утре са 150 хиляди. Никога не знаеш. Т.е. пазарът се раздробява и раздробява, и всъщност много е трудно да се финансира качествена журналистика само с online приходи. И сега стигаме основното – до парите. Ако няма свободни пари, тогава няма как да има свободни медии. Свободни пари, имам в предвид, пари, от които някой бизнес може да спечели без да зависи от държавата. За съжаление в България централизацията в бизнеса е все по-голяма. Имаме един основен играч в бизнеса и това е правителството. Абсолютно всичко минава през него и ако не си потърсят правата отделните бизнеси, вече имаше такива наченки, имаше някакво недоволство, да кажем, сред строителния бизнес, защото там всичко отива в две фирми. Имаше някакво недоволство сред тези, които се занимават с метали, преработка, изкупуване на цветни метали. Ако примерно, ако щете Сдружение на рестъорантиорите не се разбунтуват за това, че в един град само определени 2-ма, 3-ма взимат ключовите места от кмета си, а други не взимат, а получават глоби. Т.е. ако всички тези сфери не направят своя „Орлов мост” по отделно, да си потърсят правата, да си постигнат своите малки успехи, тогава нищо няма да се промени, защото в момента няма, може би с едно-две изключение, няма медия в България, която да е на плюс, да печели. А след като не печели, има два варианта – или да затвори, или някой друг да покрива разходите. А този друг са определени корпорации, които са свързани с правителството или пък още по-лошо – директно правителството. А също през тази седмица БГНЕС публикуваха едни данни за това кое министерство през европейски програми в кои медии колко пари е дало. Тук вече и огромната отговорност на тези, които се надяваха да се нормализират. Всъщност онези в Брюксел, които така са написали правилата, до толкова не са познавали държавите, които ще се присъединят към тях…
Водещ:Че са забравили да кажат да оразмерим краставиците.
Иван Бедров:Да. И всъщност какво става? Там са написани така правилата, че европейските пари идват тук и министърът на земеделието решава на кои медии да ги даде. И съответно имаме новини, че ще ядем най-=добрия хляб тази година и нямаме новини, че има някакъв проблем и че отново там субсидиите отиват в трима души в Добруджа и всички останали остават без субсидии.
Капка Тодорова:Имаше една такава идея, тук Иван е много прав, която е на Атанас Чобанов и бивол, и малки независими медии като Канал 3 и радио К2 мисля, че се казва. Мисля, че така беше подхвърлена в ЕП миналия месец – след като медиите са такъв проблем, защото те медиите не са проблем само за България – медийната свобода. Имаме същият проблем, т.е. той не е същият точно, но е проблем с медийната свобода в Унгария, в Гърция, в Италия, дори и във Франция, и както аз вече, моята теза изложих – медийната свобода и медиите са основата на възможността за демокрация, за упражняване на демокрация, след като това е висша ценност на ЕС, може би е редно, както има фондове за грозде, крави и жито, да има фондове за медии. Просто да има възможност за независимо финансиране. Не – директно независимо финансиране, не чрез правителството и чрез еди кой си министър да решава дали да даде пари или не. Това също е една кауза, която си заслужава да бъде, да се разгледа по-подробно какво може да се направи. Може ли? Защото тя е кауза всъщност на журналистите в Европа. Би могла да бъде.
Иван Бедров:Защото, извинете, защото чисто пазарния подход, въпреки че аз съм привърженик на теорията на този подход, той в България не работи.Аз имам познати, които имат доста посещавани сайтове, доста посещавани, т.е. сравними с други сайтове, не толкова независими, които привличат реклама. И знам за конкретни случаи, когато големи рекламодатели просто се страхуват. Т.е. те чисто технически имат достъп до публика, която е активна, платежоспособна, достатъчно на брой. Те обаче не смеят да сложат рекламата си в сайтовете, които са малко по-свободни и критични. И пак опираме до това – защото техният бизнес зависи само от едно място. Не зависи от по-добрият продукт, който ще произведат и клиентите.
Водещ: Смяташ ли, че за нас журналистите, трябва да има /…/? Изобщо как да изглежда?
Иван Бедров:Ами малко не се чувствам много нормално в посоката ние да искаме нещо от хората. По-скоро, ако хората имат нужда от нас, да го покажат. Ако нямат нужда, да не го покажат. Част от хората имат нужда и те го показаха, защото от втория ден нататък на „Орлов мост” протестът беше срещнат от манипулациите в медиите.
Водещ:И всъщност тогава нямаше обвинения на едро, а имаше конкретни обвинения за конкретни неща.
Капка Тодорова:Да, но аз „Орлов мост” дали го правят журналистите, но има няколко проблема, които наистина трябва да се решат. Дали ще останем ние в тази работа или колегите, които идват след нас ще го направят – журналисти ще има. Проблемите са как се финансират медиите, прозрачното финансиране, проблемите са за мен, пак го казвам, за защитата на журналиста, за да може той да казва „не” не само на министъра, но и на собствения си шеф, когато е каран посред нощ например да звъни на премиера или да праща торта за рождения му ден. Това са само шегички, има повече за казване. Когато…
Иван Бедров:Това не са шегички – това са истински примери.
Капка Тодорова:Това са истински примери, но имам в предвид, че още е по-важно да кажеш „не”, когато те карат да пишеш определен материал.
Водещ:Иване, знаеш ли кога е роден Бойко Борисов?Има ли българин, който да не знае кога е роден Бойко Борисов?
Иван Бедров:Аз знам, защото е един ден след мен. По тази причина.
Водещ:Капка, ти знаеш ли кога е родена Меркел? Защото пишеш за нея.
Капка Тодорова:Не, да, аз пиша вече от толкова години. В Германия съм кореспондент и не мога да запомня кога е родена Меркел. Някак си не се набива на очи всяка година. Няма големи празненства по случай нейния рожден ден. И другото също така, което се чудя, не знам тези магистрали кой им ги открива в Германия, но се строят.
Водещ:Всъщност караш ме да те попитам има ли, може ли да има такава новина „политикът Х, министърът Х откри магистрала в Германия?”
Капка Тодорова:Не.
Водещ:Как ще започва там новината?
Капка Тодорова:Да, магистрала, че има и то отсечката там „Тракия”, която се строи, от както може би има свободна България, това е новина, че има път вече, ама кой го е открил – много важно. То може да се види на снимката. Сигурно е хубава снимката и това колегите фотографи трябва да кажат, но новината еди кой си откри еди какво си не е новина.
Водещ:Немските политици обичат ли да показват човешкото си лице пред по-жълти издания?
Капка Тодорова: То това пожълтяването на медиите, медиите слизат… Лайфстайлът го има навсякъде. Примерно Меркел е една от много малкото, един от малкото политици в Европа, които не си позволяват.
Водещ:То имаше един такъв случай.
Капка Тодорова:С деколтето ли? Понеже е един веднага се сетих кой е. Да, на опера отиде със съпруга си и облече рокля първо. И второ рокля с деколте. И да, така видяха журналистите и човек в канцлера, но тя доста държи личния си живот на страна. Това просто е неин стил. Сега има други, които правят PR от това.
Иван Бедров:Но живеят в скромна сграда в центъра на Берлин, пред която няма бариера…
Капка Тодорова: И ходи сама да пазарува в супера и я щракат и я пускат после по вестниците и по сайтовете как си е купила салата. Да.
Водещ:Но не се сърди на журналистите за това.
Капка Тодорова:Меркел не се сърди. Да, между другото и такъв непосредствен контакт – Меркел ио журналисти няма. Може би има за сбрани хора, които наистина определян менюто в Германия, които са издатели сигурно или главни редактори. Но той не е рекламиран този контакт, ако има такъв личен. Просто не знам. В Германия всеки работи това, за което е учил. Тя жената е канцлер и се занимава с управление, и си има огромен прес щаб с нейните говорители – те са от професията. Това примерно –Щефан /…/ беше журналист в обществената им телевизия. И те се занимават с контакти с журналисти. И то, включително и на мен са ми се обаждали. Щефан Зайбер, като аз не съм фактор в Германия. Смисъл контактът вече е лесен, но не го прави Меркел лично. Аз нямам нужда да се познавам с нея и да сме ей така – приятели, за да имам изобщо възможността да работя.
Водещ:За да зададеш въпрос, да получиш отговор и т.н. А може би най-важното е това, че в България е хубаво хората да знаят, че правото им на информация не случайно е отбелязано в конституцията и че отказът от медии всъщност е отказ от демокрация. Хубав съботен следобед от всички ни.          

Водещ: Сайтът за разследваща журналистика „Бивол” и приятели организират кратък практичен курс за журналисти блогъри и членове на неправителствени организации, които се интересуват от методите за защита на източниците, информацията и комуникацията от неоторизиран достъп. Темата е с елемент на оценка състоянието на правата в България „Защита на информацията в условия на полицейска държава”. Сега ще разговаряме с Атанас Чобанов, журналист от bivol.bg. Здравейте!
Атанас Чобанов: Здравейте!
Водещ: Сега, то можем да поразсъждаваме на тема колко е полицейска държавата, като стана ясно, че полицията се издържа от дарения на съмнителни граждани, така че може да се окаже, че тя не е полицейска, а нечия друга вече, но това в скоби.
Атанас Чобанов: Да, направо е гражданска държава и тя се издържа от даренията на гражданите и фирмите, на които не им се проверяват колите и можем да предположим също, че не им се прилагат СРС на тези дарители.
Водещ: Между впрочем вече беше споделено и в ефира на „Хоризонт”, че практиката с даренията не е само българска. Имало я в Холандия, Великобритания и в Съединените щати. Вие като цяло как коментирате тази тема, тъй като после ще продължим с нея и с коментар, свързан с очакване на радикалните промени?
Атанас Чобанов: Моят коментар е кратък. Това е вид подкуп, особено ако се окажат верни твърденията, че не се проверяват коли на фирми, които са дарили пари на МВР. Това си е направо подкуп. Че има дарения в други страни, има, включително американското правителство е дарило много милиони от свои програми за подобряване на работата на МВР, за изграждане на лаборатории, експертни лаборатории в криминалистиката. Това са дарения, така да се каже, от американските данъкоплатци на българските полицаи. Друг е въпросът какъв е резултатът от тези дарения. Виждате, че една лаборатория по криминалистика не може да се произнесе с месеци за автентичността на едни СРС.
Водещ: Днес вестник „Дневник” е посветил един припомнящ коментар на тази дълга сага, наречена Тановгейт. Със сигурност още в самото начало бяха направени много уговорки и ни беше намекнато, че няма да научим истината. Междувременно и обществото забрави за този скандал.
Атанас Чобанов: Да. За съжаление, късата памет на българското общество е голям проблем за установяването на ясни правила и на чувство за отговорност у политиците. Практически резултатите от този скандал са, че един човек се оказа с чест и достойнство в тази държава във висшия ешалон, това е Цветелин Йовчев, който пое отговорността за изцапаното бельо на министъра, министър-председателя и т.н., хората, които са замесени в този скандал, всички други се скриха, снишиха. Главният прокурор забрави, млъкна, потъна в мълчание. Забави се разследването, още не е приключило, разследване и явно няма да научим истината скоро…
Водещ: Да, защото и вие това, което вие споменахте, че няма лаборатория в България, която да се ангажира с категоричен отговор, който всички очакваме.
Атанас Чобанов: Да. Това е много странно, тъй като наистина, и това излиза в американските дипломатически доклади, изтекли в „Уикилийкс”, щатите са налели доста пари за времето си, става въпрос за десетки, да речем, над 10 милиона долара, за да изградят такъв капацитет и какво е станало с този капацитет технически не е ясно, след като не могат или не искат, може би не искат да се произнесат категорично, защото в условията на полицейска държава хората рискуват местата си и кариерата си.
Водещ: Категоричен ли сте в това, че е полицейска държава? Питам ви, защото имаше възможност в един период, когато те бяха по-смели, представители на полицейските синдикати, които говориха и заявяваха гражданска позиция. Сега между другото това не е така. Няма ги. Та тогава и самите полицаи даваха да се разбере, че не са съгласни с това, което се случва в МВР. Всъщност полицейска ли е държавата? Това ли е точното определение, или?
Атанас Чобанов: Ако се върнем към анекдотичното определение на Ленин, че полицейска държава е държава, в която полицаят получава повече от учителя, да, полицейска държава е. Друг критерий е броят на СРС, които се прилагат на глава от населението, който е изумително висок. В сравнение със САЩ, където 2008-а мисля, че имаше 3000 СРС, България 2008-а е имала 10 хиляди. Представете си на глава от населението какво ще рече това.
Водещ: А то излезе статистика за миналата година. Вече са 15 хиляди, така че те растат. Това е факт.
Атанас Чобанов: Растат, и това е много тревожно. Има някакви предложения законодателни, които ГЕРБ щял да обсъди в началото на работния сезон, но те изглеждат доста несмели. Трябва да има повече граждански контрол, трябва да има ясни правила кой подписва, примерно, ако главният секретар подписва, може ли неговият заместник да подписва, което означава, че…
Водещ: Че не е единствен.
Атанас Чобанов: … захапал опашката. Пак стигаме до такива абсурди. Сега, важно е хората може би да разберат, че…
Водещ: Да. Всъщност това ли предлагате с този обучителен семинар, да се спасяваме сами, докато все пак някой намери воля да реши радикално проблема?
Атанас Чобанов: Вижте! Когато не можем да имаме доверие в институциите, явно трябва да се спасяваме сами. Но най-вече хората, които са професионално засегнати, т.е. разкриването на тяхната работа, подслушването на тяхната работа може да провали резултата, това са разследващи журналисти, блогъри, също хора, които са активни в интернет, организират за някакви граждански каузи и съответно неправителствените организации, които също работят за прозрачна държава и за непрозрачни граждани, за това се борим. Те могат да се защитят с няколко елементарни безплатни технически средства и идеята е да им покажем нагледно как става това и да им дадем арсенал, за да не се подлагат на риск да изтече тяхната работа при институциите или при бандитите, което е по-лошо…
Водещ: Бандитите…
Атанас Чобанов: Имаше една информация…
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Една информация, че имало скрити камери в съблекални, където ходели агенти на ДАНС. Това вече…
Водещ: Това е без коментар. Аз мисля, че бандитите отдавна са преди всички по отношение на своята подготвеност. Покрай скандала с Ваньо Танов имаше подробна информация за колко лева откъде какво можеш да си купиш, за да заглушаваш или подслушваш. Въпросът е това, което вие предлагате на колегите, от гледна точка на това да могат да си вършат нормално работата. И е в рамките на закона, нали така?
Атанас Чобанов: Абсолютно в рамките на закона. Доколкото ми е известно, фотографията не е забранена в България, както е забранена примерно в някои други страни, но освен това, дори да се опитат в един момент да ни забранят и това, има начини човек да се предпази като използва наличните свободни технически средства. Сега, виждаме, че властта реагира панически, когато гражданите започват да се самоорганизират. В Египет дори спряха интернета. В Щатите също се заговори за (…), за паник бутон, който да спре интернета в цялата държава. Този (…) икономически, за да предпази властта. Това според мен е приложимо наистина за такива малки държави като България, където е възможно да се случи нещо такова при установяване вече на сериозна диктатура, ако се стигне дотам, но преди да се стигне дотам, ние наистина демонстрираме, че поне професионалистите могат да се предпазват и журналистиката може да оцелее дори в такива трудни условия.
Водещ: Като човек, който работи в такъв сайт, как коментирате призивите, които се чуха покрай събитията в Лондон, че социалните мрежи, новите комуникации, започват всъщност да стават опасни, да се обръщат срещу демокрацията?
Атанас Чобанов: Те са продукт на демокрацията, продукт на прогреса и човешкото развитие и няма как в един момент да станат причина за нейния…
Водещ: Но ако чрез тях се организираш да ходиш да рушиш, както стана във Великобритания?
Атанас Чобанов: За съжаление, в случая се използва за рушене, но в друг контекст се използва за градеж, така че не можем да обвиним телефона, че…
Водещ: По-скоро хората как…
Атанас Чобанов: …или измислянето на азбуката, че е предизвикало социални сътресения, защото Маркс е написал „Капиталът”. Не може да се правят такива…
Водещ: Това е хубаво сравнение. Едно финално изречение за една от темите на вашия семинар „Феноменът „Уикилийкс”, митове, манипулации и реалност”. В какво съотношение са митовете, манипулацията и реалността? Питам ви като хора с ексклузивни права да публикувате в „Бивол” материали от „Уикилийкс”?
Атанас Чобанов: Заповядайте на семинара и ще ви разкажем, но най-общо казано, става въпрос затова, че медиите по някой път изкривяват реалното, фактическото положение на нещата с тази информация, която е изтекла от американски дипломатически доклади. Тя не е измислена, написана от „Уикилийкс”. „Уикилийкс” са само един посредник в разпространението й. Това е едно, второ, има правила при публикуването, които ние сме ги обявили много отдавна, как се формират, публикуват материалите, с оглед… Единствената мотивация и цел на пускането на определена информация в определен момент е тя да се прочете от максимален брой хора. Затова е нужен съответния информационен фон, да не се застъпват нещата. Това е, което прави всяка медия, търси да си вдигне рейтинга и броя на читателите си. Това го прави „Уикилийкс”.
Водещ: Въпросът е, че там излязоха неща, която някой си е мислел, че казва на четири очи, а те пък всъщност…
Атанас Чобанов: Ако погледнете всеки се чувства засегнат.
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Защото на никой не му е спестено нищо. Въпросът е, че в един момент излиза за един, в друг момент излиза за друг. Но това зависи от, както казах, вече от контекста, информационния фон, така че да се постигне максимален…
Водещ: И важното е, че ти си го казал, така че в крайна сметка, когато стане достояние, трябва да си носиш отговорността. Благодаря ви! Атанас Чобанов от сайта за разследваща журналистика „Бивол”, преди една дискусия, конференция, на която журналисти и блогъри ще коментират какво може да се направи, за да защитим правата си, правата на информацията в условия на полицейска държава. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.06.2011

Какви и къде са днес журналистическите коментари?

Водещ: Свободните журналисти не са забравили да коментират поне тази седмица. Това стана ясно и пролича, но за това се иска постоянство, усилие и май нови територии. Разбира се трябва копаене. От копаенето понякога заболяват и раменете, и кръстът. Защо ни е това ли? Ами защото когато те заболи, винаги се намира кой да ти подаде ръка и ако сме искрени винаги се намира повече от един, който да ти подаде ръка напук на създадените тесни дрешки от измислени клишета, в които един или друг се опитва да ни каже, че сме облечени. Има едно прекрасно описание на Лилиан Хелман „Пентименто”. Това е името на томчето с разкази, за да уважи рейтинга на жълтите ценности, особено ценни напоследък, само ще отбележа, че Хелман дълги години е била с Дешел Хамет. Дотук с отклонението. Ето го и цитатът : „ С течение на времето багрите на остарялото платно понякога стават прозрачни. Тогава на някои картини могат да се видят първоначалните маски. През женската рокля прозира дърво, някакво детенце отстъпва място на куче, големият кораб вече не плава в открито море.” Това се нарича „пентименто” – разкайване, защото художникът се е разкаял, сиреч – премислил е. Може би трябва да се добави, че замяната на по-стария замисъл с по-късен помага да се види по нов начин стария. Това е то. Дали не се случи и в коментарите тази седмица на журналистите? Какви и къде са днес журналистическите коментари? До колко в медиите има място за коментар и на гражданските акции? Знаете, цяла година фондация „Медийна демокрация” отчита колко малко са коментарите и колко повече са новините. Тази седмица един художник отприщи много коментари. Една акция за писане на писма и на SMS също. Промениха ли тези две събития съотношението новини – информации – коментари и къде? Превърнаха ли се Facebook.com и сайтовете в помощник на журналистите, за които хартията или едното време не стигат, за да влязат там коментарите им. Tlaca.com и Bivol.com са две нови територии за журналистически разследвания, с подчертан афинитет към коментара. Защо ще коментираме днес с Петъо Цеков и Атанас Чобанов. Какво постигна гражданската инициатива за изпращане на писма и SMS до магистратите? Как се отнесоха медиите към тази инициатива и самите магистрати разбира се? Как и защо се променят рейтингите на политиците преди официалното начало на президентската кампания и рейтингите ли в крайна сметка ще определят кандидатурите на основните играчи в кандидат президентската надпревара? Тази тема ще коментираме със Силвия Великова от „Хоризонт”, Маргарита Илиева от „Българския хелзинкски комитет” и Добромир Живков от „Маркет линкс”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Зоя Ескинова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева. Какво постигна гражданската акция за писане на писма и SMS до висшите магистрати? Едно от местата, на които има много коментари по въпроса е Bivol.com. Добър ден казвам сега на Атанас Чобанов.
Атанас Чобанов: Добър ден на Вашите слушатели. Bivol.bg
Водещ: Bivol.bg. Иначе другото беше Tlaka.com. Това ме обърка. И така, нека да започнем от там – какво постигна тази инициатива?
Атанас Чобанов: Ами за сега постигна добра медийна чуваемост, знаем всички, че Висшият съдебен съвет беше обект на критики в последно време заради безпринципното кадруване и тази кампания искаше да сложи точка.
Водещ:Понеже Вие сте в Париж, успяхте ли да проследите реакциите на магистратите?
Атанас Чобанов: Реакциите ги следихме по медийните им изяви, които бяха доста остри. Нали с най-разнообразни конспиративни теории, че това е някаква кампания за печелене на пари, че това е политически натиск, криминален натиск и т.н. Естествено в това няма нищо вярно. За съжаление обаче наглостта им се оказа по-голяма, отколкото чувството за срам, което би трябвало да ги принуди да си подадат оставките след такъв масивен граждански отпор.
Водещ: Предполагам, че сега ще Ви е любопитно пък да чуете какво видя Силвия Великова. Добър ден на Силвия Великова от „Хоризонт”.
Силвия Великова: Здравей Наско и от мен.
Атанас Чобанов: Силвия, здравей!
Силвия Великова:Впечатлих се от това, че членовете на Висшия съдебен съвет не толкова мислиха за искането на оставките, колкото се опитваха да установят обратна връзка с подателите на SMS и брояха от кои държави са телефонните номера, от които са им се обаждали. Видяхм между другото в Facebook.com, че има хора, които се оплакват от тероризъм от страна на членовете на Висшия съдебен съвет в опитите им да се свържат с тях. Ти имаш ли такива сигнали?
Атанас Чобанов: Аз също видях в Facebook.com, но това е някакъв изолиран сигнал, доколкото разбрах, не е масово явление. Може би наистина е имало изнервени реакции, както от страна на хората, които са изпращали съобщения и SMS, така и от страна на получаващите. Ние със сигурност не желаем да обиждаме и да се държим неприлично с хората. За това призовахме да се отправи едно умерено пожелание.
Силвия Великова: Хигиена на текстовете обаче от Висшия съдебен съвет се оплакаха, че те стават все по-груби, цинични и заплашителни. Този контрол можете ли да го осъществите, за да компримитирате акцията?
Атанас Чобанов: Ами не можем да го контролираме. Вижте какво става в съобщенията, които се оставят във форумите и в коментарните статии за Висшия съдебен съвет. Там нещата са наистина много цинични. Докато тук става въпрос за това, че хората, които изпращат SMS, те се подписват.
Водещ: Остават следа.
Атанас Чобанов:Индивидуализиран акт и е нормално, когато човек общува по този начин да бъде учтив. Но да си кажа мнението, защото няма явно друг начин да се предизвика реакция. Те просто са дебелокожи тези хора.
Силвия Великова: Както става ясно няма да подават оставки категорично с външен натиск от името на държавността.
Атанас Чобанов:Това все още не е ясно, тъй като все пак медийния слух беше силен и вероятно това ще рефлектира и върху доклада на Европейската комисия за състоянието на съдебната система. Както видяхме, има още неща, които или за членове на Висшия съдебен съвет – ето „Капитал” разкри, че един член на Висшия съдебен съвет е крил имотна измама. Става въпрос за неща, които ще се разследват, надяваме се и ще доведат до някакъв резултат. Рано е да се каже.
Водещ: Смятате ли, че наистина тези събития и тази гражданска акция предизвика журналистите да коментират повече?
Атанас Чобанов: Ами усили донякъде нещата, тъй като коментарите течаха и преди това, но тази акция според мен има особен принос да усили посланието на журналистите и фактът, че хора се ангажират, че се включват от чужбина, че харчат пари от собствения си джоб, за да си кажат мнението – това е все пак един добър знак, че има някакво рудиментарно зараждащо се гражданско общество.
Водещ:Защо създадохте Bivol.bg.?
Атанас Чобанов: Много просто – защото преди да го създадем с колегата Асен Йорданов публикувахме разследвания в продължение на година и повече или в моя личен блок, или в други издания, в които разследванията ни, текстовете се разпръсваха. И bivol.bg беше един замислен проект за разследваща журналистика и той си е такъв. За да събере първо нашите разследвания и второ – нови автори, които желаят да допринесат с техни изследвания. Ние сме сайт за разследваща журналистика и публикуваме изключително рядко.
Водещ:Което значи, че за Вашите коментари хартията или ефирното време не са достигали, така ли?
Атанас Чобанов: Извинявам се, но е шумно и не Ви разбрах.
Водещ:Което значи, че за Вашите изследвания ефирното време или хартията не са достигали?
Атанас Чобанов: Ами да, за съжаление в българските медии има много малко място за такава журналистика, която изисква доста време и доста мир, защото трябва да се принтират и публикуват документи, обстоятелствено да се изложат нещата.
Водещ:Как ще продължи тази акция?
Атанас Чобанов:Коя акция?
Водещ: С SMS?
Атанас Чобанов: С SMS. Ами имаме идея да я продължим, да. Може би с MMS, нали с картинки. Това обаче е по-скъпо и по-сложно технически, но примерно имахме една идея за една жълта тиква.
Силвия Великова: Ами, то вече тази жълта тиква я чухме на заседанието на Висшия съдебен съвет. Цони Цонев получил такъв SMS. „Висшия съдебен съвет : жълта тиква с червени семки.” Това ли ще е картинката?
Атанас Чобанов:Това е много образно. Дали са червени семките е спорно, защото има представители от всички парламентарни квоти, не само червени, но така – жълтата тиква е едно добро, буквата О може да бъде като жълта тиква и останалото да си го пише „Оставка” примерно и тази картинка да се праща. Имаме такива идеи и ще видим колко можем да ги реализираме, тъй като не е евтино да се изпращат MMS. Но ще разнообразим със сигурност арсенала.
Водещ: Казахте, че не сте информационен сайт, но може би трябва да имате някаква информационна рубрика как върви SMS кампанията Ви.
Атанас Чобанов:Ами това няма как да го проследим, тъй като ние нямаме никаква обратна връзка, наистина не знаем…
Силвия Великова:Нищо – Висшият съдебен съвет го изчислява и ще Ви информира, така че те ще свършат работа.
Атанас Чобанов: Ако те имат такъв брояч и следят. Очевидно можем да направим някакво сътрудничество между техния сайт.
Водещ: Тук с нас се весели и Петъо Цеков. Може би ще Ви е интересно и неговото мнение да чуете за тази акция. Добър ден.
Петъо Цеков: Добър ден. Аз подкрепям абсолютно всяка форма на обществен натиск върху съдебната система. През последните 20 години тази система от една от независимите власти се превърна в самостоятелна губерния, която като че ли няма нищо общо с останалия свят, български свят. Тези хора, като че ли живеят някакъв собствен живот и е много хубаво, когато от време на време допуснат някакъв колосален гаф като…
Водещ:Пореден.
Петъо Цеков:Да, пореден гаф този гаф да бъде припомнен от обществото и ако обществото не е достатъчно силно, ако няма достатъчно силна гражданска позиция, поне медиите да се намесват и да вдигат някакъв жълт картон на тези хора.
Водещ: Мислите ли и за някоя друга част от изпълнителната власт, която Ви е ядосала за такива акции? Господин Чобанов?
Атанас Чобанов: Нека да припомня, че преди няколко години организирахме такава акция от страна на българите в чужбина към депутатите.
Водещ:Тя беше тогава успешна за здравните осигуровки.
Атанас Чобанов:Точно така. Това беше едно, все пак това са крайни мерки, когато трябва наистина персонализирано да се каже, да се изрази недоволство, след като се е минало през институционалните пътища. Не трябва по всякакъв повод да се използва, но тогава, преди 3 или 4 години, това проработи въпреки заявлението от парламентарната трибуна на Татяна Дончева, че няма да се подаде на натиск. Много прилича на това, което става в момента между другото.
Силвия Великова: Между впрочем, само тук да кажа, че дори няма нужда да предприемате друга акция, защото от Висшия съдебен съвет казаха, че ако тази акция, която е насочена срещу тях, ако тя дестабилизира Висшия съдебен съвет, ще дестабилизира и държавата, така че ще рухнат всички институции, така че наведнъж ще сте решили и свършили всичко.
Атанас Чобанов: Направо като лего ще паднат.
Водещ: Ще се сринат. И всичкото това от една тиква.
Силвия Великова:Да.
Атанас Чобанов: Не, това е смешно. Мисля, че все пак това беше една полезна акция, защото видяхме, че е достигнало посланието и членовете на Висшия съдебен съвет реагираха изнервено и още веднъж потвърдиха, че живеят в някакъв паралелен свят и са откъснати от това, което обществото иска от тях. А обществото иска справедливост, откритост, прозрачност на разследванията и независимост при взимането на решенията. Не съм съгласен, че те са обособени и независими, стоят в отделен свят в държавата, тъй като те са политически зависими и това е големият проблем.
Водещ:Искате да кажете, че сте оптимист, защото направихте паралела с предишната Ви акция за здравните осигуровки?
Атанас Чобанов:Не мога да бъда толкова категоричен оптимист, тъй като казах вече – наглостта им е голяма. Предполагам, че ще има ефект дългосрочен или средносрочен, най-вече заради медийния отклик.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар. Атанас Чобанов за акцията на bivol.bg и изпращането на SMS до представители на Висшия съдебен съвет. Останете с нас, за да продължим след малко да говорим за една друга територия за журналистически коментари, която имаше премиера тази седмица. Tlaka.com. След като дълго време беше коментирано от фондация „Медийна демокрация”, че журналистическите коментари намаляват или стигат до някаква критична точка, след като от няколко години тенденцията за спадане по отношение на свободата на словото е вече трайна, няма как да не се замислим и да не продължим да говорим за мястото на журналистически коментари. До колко хартията вестникарската и ефирното време стигат за такива? Tlaka.com имаше премиера тази седмица. Нека така да го кажем, това е една територия в Интернет за журналистически коментари, създадена от Петъо Цеков. Ами първата рекапитулация, Петъо?
Петъо Цеков: Радвам се, че си открила какво е Tlaka.com. Смисъл територия за журналистически коментари, малко силно казано, но аз самият не знам още какво е. Възникна като идея за място, на което в Интернет да пускам собствените си текстове, един вид блок, и да реализирам по някакъв начин собственото си хоби. А това е, малцина знаят, всеки ден да казвам някъде кое е важното от деня. Кои са 10 новини, които са важни този ден и така събирах дълго време, може би през последните 15 години, някакъв архив един вид и на тази територия – Tlaka.com, реших да отбелязвам всеки ден 10 новини поне, които са ми направили впечатление.
Водещ: И веднага стана диалог.
Петъо Цеков:Реших, че освен за себе си, бих могъл да го направя като някаква арена, в която хора биха могли да коментират, да се получи наистина някакъв диалог. Името го бях избрал предварително. И се чувствах ангажиран с това име. Тлака е седянка. Една хубава българска дума.
Водещ: Както каза един министър на времето – „седенка”.
Петъо Цеков: Седенка, да. И реших да събера „седенката” на едно място в Интернет. Бавно започнаха да идват други идеи. Защо мои коментари, пиша добре може би, но чак пък толкова. Дадох възможност други хора да влизат вътре в този сайт и да оставят своите материали. А защо само моят подбор на новините? Може би имам някакво око за новини – кое е новина и кое не е. Но защо аз трябва да преценявам това? Използвах, тъй като съм абсолютен логик в Интернет, проверяването на сайтове и т.н., използвах готови модули, които медиите разпространяват в интернет, т.е. дадох територия на сайта, но различни медии, които подбират новините така, както те сметнат за добре и чрез линкове всъщност от сайта може да се влиза в по-различните агенции за online новини.
Водещ:И да се прави разликата между различните документи.
Петъо Цеков: Да, една агенция има своите 10 най-важни новини. Друга има съвсем други. Все пак избрах за начало някакви медии, които смятам, че отговарят на сериозността на проекта, който правя. Т.е. не подбирам жълти новини и даже са повече политически, икономически, спортни, новини свързани с външната политика на България и т.н. Прровокирам хората с видео материали, с анкети и т.н.
Водещ:Кои бяха най-коментираните теми. Художникът и SMS ли?
Петъо Цеков: Тази седмица, всъщност проектът е от две седмици, така че…
Водещ: За тази седмица говорех.
Петъо Цеков:Тази седмица наистина Паметникът на съветската армия и за кратко време новия му face, новото му лице беше, като че ли най-коментирана тема. Колегите коментират изключително много един вестник, който ще се появи другата седмица в националния пазар. Вестник, свързан с издателите на „24 часа” и „Труд”. Събитията около Висшия съдебен съвет бяха разбира се доста коментирани. Може би това са трите основни теми. Както разбира се катастрофата, реакцията на държавата, реакцията на хората, случвалото се с идеите за нов автомобилен парк и т.н.
Водещ:Нека да се върнем малко на темата за Висшия съдебен съвет, защото до сега, като че ли такава акция, гражданска не е била провеждана. Бяхте готови да влезете в спор със Силвия Великова. Какви бяха коментарите в tlaka.com?
Петъо Цеков:Коментарите бяха свързани с това, че Висшият съдебен съвет и неговите членове, като че ли предразположиха избора на Владимира Янева
Силвия Великова: Боже, тази жена колко стана известна.

Петъо Цеков: Всъщност всяка жена, която има 4 годишен съдийски стаж успява да влезе във Висшия съдебен съвет. В същото време го напускат съдии, които имат още по-голям трудов стаж. Как може една приятелка на министъра, както всъщност тя е известна като позната на министъра. Това е цялата биография, която обикновеният човек като мен, страничен наблюдател знае за тази жена – четири годишен стаж и приятелка на министъра. Този Висш съдебен съвет има ли други критерии?
Водещ: Или е била на подходящия разклон, когато е трябвало.
Петъо Цеков: Да, разклона на Велико Търново като една здравна министърка е била или на някой друг разклон – не зная, но тя е попаднала на правилното място, в правилното време, за да стане каквато е. Този Висш съдебен съвет, като олицетворение на някаква съдебна система. Ок.
Силвия Великова: Ами там е работата, че не е точно така и аз за това реагирах на критиките, на коментара ти, че 20 години тази съдебна власт се изживява като някаква си. Тази съдебна власт, освен този Висш съдебен съвет и периодично сменящи се глави на институциите, има магистрати, обикновен хора и няма как да персонифицираме, т.е. да обобщаваме. По-скоро трябва да персонифицираме и да казваме кой се изживяваше 20 години като надменен Господ и кои работиха, и кои страдаха от това, че други се изживяваха така.
Петъо Цеков: Тук си права.
Силвия Великова:Лошото е, че и в коментарите нещата по този начин вървят, Хората категорично смятат, че има знам за равенство между тези чиновници, които са във Висшия съдебен съвет, защото те са такива – те се държат като такива. Те след като могат да си позволят да си броят SMS вместо да се занимават с кадрувата работа и да насрочват конкурси, явно се държат като такива свободни чиновници.
Водещ: Сега, не знам дали са преброили писмата, но ние ще имаме възможността да преброим писмата с Маргарита Илиева от Българският хелзинкски комитет, която е на телефона. Добър ден.
Маргарита Илиева: Добър ден.
Водещ:Имахте възможност да влезете в нашия разговор, чувайки по телефона какво ние коментираме тук, в студиото. Вашата оценка за тази гражданска акция?
Маргарита Илиева: Ами считам, че това е безпрецедентна социална мобилизация в подкрепа на нещо, което е не просто свързано със съдебната власт и нейната независимост, ами въобще и просто с правата на човека, доколкото става въпрос за основното ни право на безпристрастен съд, но също и въобще по-общо с върховенството на закона и на цялата държава. Кампанията, която ние инициирахме за изпращане на протестни електронни съобщения до членовете на Висшия съдебен съвет е най-подкрепената в цялата ни история до сега кампания. До момента има над 1030 писма и това в рамките на около седмица.
Водещ:Няма да затруднявате Висшия съдебен съвет да ги брои като SMS.
Маргарита Илиева: Ами ние нямаме нищо против да ги затрудним и по някакъв начин да им привлечем вниманието върху това, което им се казва от обществото, защото те по един безпардонен и дори непростим начин се опитват да игнорират това, което в един глас и свободните журналисти, и право защитниците, и най-вече на първото място – самите съдии, самият съюз на съдиите им казва. Казва им „Вървете си!” Те вместо да поемат отговорност за причиненото от тях, което води до тази обществена нетърпимост към тях, те се държат като недосегаеми. Що се отнася до SMS, това е кампания на сайта за разследваща журналистика bivol.bg. Тя е изцяло независима от нашата кампания, но ние я подкрепяме. Доколкото разбирам от пресата и от реакцията на самите членове на ВСС, тъй наречения, те наистина получават много голям брой от цял свят такива електронни съобщения. Имаме безпрецедентна гражданска активност, която иска да постигне един конкретен резултат, а именно да освободи на първо място магистратите и вече нас, обществото, гражданите от този орган на развала, какъвто се показа, че е Висшият съдебен съвет.
Водещ: То малко като яйцето и кокошката да Ви питам кое е първичното, но повече гражданската акция ли накара журналистите повече да коментират или обратното?
Маргарита Илиева: Аз мисля, че от момента, в който ВСС направи този толкова компрометиращи, докрай дискредитиращи избор на председателката Янева, не само че право защитниците веднага реагирахме, но също и журналистите, а обществената мобилизация дойде малко по-късно, когато вече и съюзът на съдиите беше поискал съвсем категорично по един безпрецедентен начин Висшият съдебен съвет да се махне, за да употребя една дума от ежедневието. Тогава вече гражданите почувстваха от една страна, че сякаш е назрял моментът, такава една консолидация и това ги окуражи, и също така почувстваха, че има място за тях да покажат пряко начин, механизъм, по който пряко да участват. По принцип въпросът с гражданското участие е сложен в България и ние в този смисъл сме много радостни от това, че гражданите намериха начин, по който да участват в този по принцип доста солиден процес по взимане на решения относно модела на управление на съдебната власт, избор на ръководители и т.н.
Водещ: Bivol.bg смятат да продължат акцията с MMS, намесват и художествения образ на една тиква. Вашето предложение?
Маргарита Илиева: Ами ние сега, доколкото сякаш поизчерпахме средствата за вътрешен натиск, ние публикувахме редица изявления, отправени до Висшия съдебен съвет. Поради техния безочлив отказ за поемане на отговорност, ние смятаме сега да насочим усилията си към това да мобилизираме външен натиск от европейски институции и изпратихме вчера писмо до председателят Барозу, президент по-точно Барозу, което ще огласим понеделник в българската версия. Ще търсим начин да мобилизираме европейските инстанции, да окажат и те своят натиск, така че да не спре до тук, защото аз мисля, че след тази огромна инвестиция и на журналисти, и на право защитници, и на съдии и пак ще повторя – това е ключово, това е огромно нещо съдиите да казват на ВСС „Идете си!”. И не просто „Идете си!” на тези хора конкретни – моделът трябва да се ревизира коренно, защото в противен случай той ще произвежда занапред други такива хора и други подобни цикли. Та, доколкото всички ние толкова много в един глас инвестирахме в тази борба, аз считам, че би било разрушително тя да се окаже, да бъде неуспешна и ние да се окажем безсилни. В този смисъл…
Водещ: Вярвате, че тиквата преди 12 може да стане каляска?
Маргарита Илиева: Ами това, което трябва да направим според мен е да мобилизираме всичките си ресурси в това да се стремим. Като прогноза не знам какво да Ви кажа.
Водещ: Как реагираха медиите на тази инициатива? По Ваша оценка разбира се.
Маргарита Илиева: Ами те реагираха с голям интерес, доколкото мога да преценя от резултата на отразяването, а и начина на отразяване – той е от неутрален до положителен, а в някои публикации е силно положителен. Аз за това повтарям този за мен white мотив – има огромно съзвучие, такова, каквото аз не си спомням между различни общности – професионални, съсловни и граждански, които просто имат консенсус, че ВСС е довършено развален и не може да се поправи. Той е счупен и трябва да се махне, трябва да се отстрани. Аз чух Силвия да казва преди да ме включите, че те вместо да броят SMS следва да кадруват. Аз ще се разгранича от това мнение. За мен е много опасно те да продължат да кадруват, Те всъщност, ако продължат сега на кадруват, ще минират съдебната власт за десетилетия напред.
Силвия Великова: Само че проблемът е, че цялата съдебна система е вградена от командировани съдии и прокурори, което и пречи да работи нормално и аз имах в предвид да насрочват поне конкурси, защото това им е работата. Иначе кадруването – те го изкривиха като ангажимент и като правомощие, което имат по принцип.
Маргарита Илиева: Да, така е и аз знам, че страшно много магистрати, съдии най-вече, работят в условията на командированост, т.е. на една служебна несигурност, но това продължава много време.
Силвия Великова:Освен това независимост. Когато ти си взет от малък град в София, за да работиш тук, ти ще правиш всичко възможно, за да слушаш и да останеш. Това също е проблем, който е свързан с това, че те не си вършат работата.
Маргарита Илиева: Така е обаче това според мен е по-малкото зло. То вече продължава над 2 години. И всъщност това е по-търпимо от моя гледна точка, отколкото това те да назначат сега… Вижте, те имат да назначават сега магистрати на специализираните инстанции съд и прокуратура. Тези инстанции, този специализиран съд правителството създаде, за да може да печели делата, които много желае да спечели. Единствената гаранция срещу това обвинението да е равно на присъда осъдителна в този специализиран съд е да има относително безпристрастни, читави магистрати. Този ВСС няма да назначи такива.
Силвия Великова: Ами то няма и кандидати за тези съдилища. Те дори да искат да назначат, те няма пак от къде да ги изберат. То няма желаещи.
Маргарита Илиева: Ами това е много правилно и показва отношението на самата общност към това. Свестните магистрати не искат да отидат да работят там, но ако сега Висшият съдебен съвет по някакъв начин се оттегли, а аз доколкото виждам те много силно, много упорито са се запънали да кажа пак разговорно.
Водещ: Ами то дали беше модерно. Така едни директори по едно време се връзваха за едни радиатори в кабинетите си. Може и на тази гледка да се върнем.
Маргарита Илиева: Явно това им е най-важното, да. Искам да кажа, че ако той все пак бъде принуден да се разпадне, тогава това ще мобилизира по необходимост просто като остра критична необходимост ще мобилизира властта, властите – и изпълнителната, и законодателната да променят модела и тогава всички тези болестни, бих ги нарекла протести, биха могли да потърсят обрат. В противен случай, ако ВСС просто си остане такъв, какъвто е, с този състав, с този модел и си мисли за промени в уредбата му в един среден или дългосрочен план – това според мен ще е пагубно, защото те ще сложат хора в цялата съдебна система, които ще бъдат просто послушни. С нашето право на независим съд ще се свърши. Аз не виждам как ще работят почтените магистрати.
Водещ: Сложете заглавие до писмото, което сте изпратили до Барозу.
Маргарита Илиева: Да сложим заглавие.
Водещ:Да, защото няма да кажете какво пише в писмото, ясно е, но поне заглавието сложете.
Маргарита Илиева: Ами заглавието е „Помощ”.
Силвия Великова:Така си и помислих, че ще кажете.
Маргарита Илиева: Ами да, мисля че сега трябва да сме много солидарни помежду си със съдиите, със съюза на съдиите. Те са лидера за промяната и да мобилизираме всякаква солидарност, която можем отвън.
Силвия Великова:Дори и с цената да бъдете упрекнати, че постъпвате национално безотговорно и компрометирате държавата, между впрочем – Вие сигурно четохте интервюто на Стефан Петров, където конкретно се визираше Яна и представител на Европейската комисия, присъствал на срещата при Маргарита Попова.
Маргарита Илиева: Ами тази асимилация – какво да кажа за нея. Тя е толкова от нисш характер, че не бих я коментирала.
Силвия Великова: Тя е доста милиционерска между другото.
Маргарита Илиева: Ами да, типично да. Вие го казахте.
Силвия Великова:Аз ще го кажа.
Маргарита Илиева: За въпроса с…
Водещ:Слава Богу, че още може да ги казваме тези неща.
Маргарита Илиева: За дискредитирането на държавата. Аз мисля, че държавата, в лицето на ВСС сега, а пък и от гледна точка на изпълнителната власт, е една доста дълго продължила, последователна и агресивна политика на овладяване на агресивността на съда, включително посредством подчиняването на ВСС. Държавата сама се дискредитира. Това, което сега единствено може да я реабилитира – това е силно гражданско общество – журналисти, право защитници, хора и съдиите, които да кажат „Не! Тази държава е наша и тя е правова и такава ще бъде!” Това е, което може да реабилитира държавата и то върху него трябва да се… То трябва да получи подкрепата, този глас общ, колективен глас трябва да получи знака България, а не компрометиралата се институция ВСС.
Водещ:Благодаря на Маргарита Илиева от Български хелзинкски комитет, от която разбрахме поне заглавието на писмото, което е вече изпратено до Барозу. Ами да се върнем на коментарите. Какво трябва да се коментира в такива случаи? Новината, че има гражданска инициатива, че някой е склонен да праща SMS или нещо друго? Или може би реакцията на магистратите?
Силвия Великова: На членовете на Висшия съдебен съвет, да ги наричаме такива, каквито не са – те са правителство на съдебната власт, както се наричат. Не, аз не мисля, че има новина в реакцията на членовете на Висшия съдебен съвет. Както и Петъо го коментира преди малко за скандалите, просто това не е новина, че има скандал около Висшия съдебен съвет. Обърнете се към Приморско, върнете се към предишни Висши съдебни съвети – така че очевидно има там нещо, което се случва, за да се чувстваш длъжен на всяка цена да запазиш позицията си, когато влезеш на някакво място. Аз съм малко по-скептична по отношение на гражданската активност, за която и Наско говореше сега, и Маргарита, защото този протест може да бъде обсебен и от гражданите с користни цели. Пред Съдебната палата има една палатка, която цял месец ще остане там. Тя събира подписи с искане оставката на Висшия съдебен съвет и зад нея стои едно сдружение, не знам какво точно и то се нарича анти мафия. И което се оказва, че се оглавява от Георги Дражев, който е брат на Ивайло Дражве, изтърпяващ присъда в затвора за шофиране в затвора в пияно състояние. Аз не казвам, че брат му няма право да има гражданска позиция. Аз казвам, че това е знак да се замислиш дали тази инициатива следва принципни искания или някакви други. Така че има винаги в такива случаи опит да се обсеби една хубава кауза и от нея да спечелят и други хора, но това работи срещу справедливата кауза, защото аз чух как много умело, защото те явно го могат това, членовете на Висшия съдебен съвет използваха като свой аргумент, за да се защитят и да кажат „Вижте кой ни атакува!” и казаха Георги Дражев. Казаха ДСБ подкрепи тази инициатива. Ето, политиците разпознават своите дечица в София. Така че много е хубаво, че има някаква гражданска наченка, но аз си мисля, че става дума за бунт и процес на едно мнозинство. То е същото, което се дразни, когато ни управляват от телевизора. Мисля, че то е същото. Не смятам, че ние сме мнозинството в България. Смятам, че по-скоро този тип гражданско мислене вече отдавна е в изолация.
Водещ: И до колко коментарът би могъл да освободи от тази изолация подобно гражданско мислене, Петъо?
Петъо Цеков: Първо новината за това, че някакви SMS или в бъдеще MMS и тиквички ще се пращат наляво и надясно е новина за това до колко има някаква будна гражданска съвест, общество, наречете го гражданско или нещо от този род. Да, ние не сме със Силвия големи оптимисти на тема гражданско общество.
Силвия Великова: Защото, както се казва, сме гледали филма няколко пъти.
Петъо Цеков: Това е различна новина според мен от новината какво се случва във Висшия съдебен съвет, в съдебната система или нещо от този род. Когато преди малко говорихме със Силвия по темата, споменах съдебната система като нещо различно. Забележете, че ние коментираме тези SMS като някаква гигантска новина, а в същото време не коментираме Лъчезар Иванов от ГЕРБ примерно или друг депутат, министър от сегашната власт, който е сгрешил. Ние приемаме тези неща, свързани с депутати и министри като нещо естествено, нещо, което сме виждали много пъти, коментирали сме го много пъти, но в съдебната система такъв праг на чувствителност не сме виждали чак толкова много голям. Според мен. Силвия може да ме поправи, но дебати за грешки в съдебната система не е имало такива обществени, силни. Владимира Янева, Ок. Преди шефът на Градския съд и кой беше там назначен такъв…
Силвия Великова: Пак близък…
Петъо Цеков:Да, пак близък. Ок. Коментираме един, два, три случая, но чак такава чувствителност към темите в съдебната система обществото ни не е свикнало да има такива рефлекси. С изпълнителната власт и със законодателната власт, т.е. другите две власти, за това се опитах да отлича съдебната, като че ли сме свикнали по да се изразяваме, по да коментираме, по да сме претенциозни към тях, докато към съдебната система – тя самата система си извоюва някаква независимост.
Водещ: Автономност.
Петъо Цеков:Автономност, която е като недосегаемост някаква. И ние като журналисти дори някога се чувстваме недорасли да влизаме в комуникация с нея, да критикуваме нейните постъпки достатъчно остро и дори на страниците на печата.
Силвия Великова:
Водещ:Добре. От двете събития, които коментираме днес от седмицата – паметника и SMS кампанията, която хайде – за повече образност да я наречем „тиквена кампания”, коя предизвика повече граждански отклик според Вас?
Силвия Великова:Е, тя тази с паметника беше някак си – тя си е събитие, буквално си е събитие от седмицата, защото това, което се случва с SMS кампанията върви след избора на Владимира Янева и то не е точно ескалирало точно тази седмица. Различни са нещата, но те всъщност по един и същи начин показват комплексите и разделението ни. Ние видяхме как се реагираше на…Между впрочем много ми хареса, че Бойко Борисов бил обиден, че не е нарисуван като национален герой. Просто това е точно обяснението на всичко, което се случва. Много си беше хубав паметникът между другото. Аз така си мисля. Беше интересен и доста се вписваше, ако трябва да говорим с тези модерни понятия в публичните пространства – много по-добре се вписваше така оцветен в градската действителност и момчетата, които се разхождат там.
Петъо Цеков: Проблемът е, че и в двата случая, като че ли дебатът не е достатъчно пълен, ясен и изчерпателен, за да заемеш някаква позиция, нали.
Силвия Великова: Но виж, нещата се решиха с паметника. През нощта и… Мисля, че това с SMS и с Висшия съдебен съвет няма да може да се случи толкова бързо и лесно.
Водещ: Трябва да има разход на тикви още. Оптимисти или песимисти последно? Смисъл, то място за оптимизъм по отношение на паметника няма, защото те го изчистиха. Това…
Силвия Великова:Както се казва, все пак, това в временно състояние, както беше нарисуван и изчистен, така може да бъде отново нарисуван. Аз само едно изречение по повод казаното от Петъо за Лъчезар Иванов. Напротив, аз смятам, че трябва да не сме толкова нечувствителни към това, което се случва просто, защото трябва да си зададем въпроса, след като на този човек вече няколко пъти му се случва това и той оцелява, и той бива опазван, явно има някакъв проблем. Явно има някаква причина. Значи Ана-Мария Борисова каза как там на някакъв кръстопът, както я намериха, така я оставиха, но този човек направи поредица от гафове и продължава да съществува по този начин. Отговори не се дават, мисля, че изпълнителният орган на ГЕРБ не каза нищо, което да ни покаже какво е отношението им към случая с конфликта на интереси на Лъчезар Иванов.
Петъо Цеков: Има една /…/, която се цитира по медиите тук вчера и днес и тя е следната – Цветан Цветанов се обръща към Лъчезар Иванов и му казва „Сам си! Отиваш в Комисията, доказваш своята невинност, не доказваш своята невинност, но си сам. Трябва да се защитиш!” Все пак Лъчезар Иванов сдаде няколко поста през последната година заради подобни действия от негова страна.
Силвия Великова:Да, така, сдаде постове, но какво.
Петъо Цеков:Но има един пък, в който не може да го сдаде поради простата причина, че той бе избран от някакви хора, от хората. Той е депутат.
Силвия Великова:Не, аз мисля, че все пак той няма да бъде принуден да сдаде този пост, тъй като Бойко Борисов, каквото и да говорим за него, той няма да се раздели с него. Той е верен на приятелите си. С личното си GP, както няма да се раздели с Цветанов, каквото и да се случи около двамата, защото Димо припомни за консултантският договор.
Водещ:И накрая нека помолим художника да отстрани този недостатък и следващия път, ако ще рискува, да има подходящия Батман, защото това е крайно несправедливо и от това произтичат изключителни недоволства.
Петъо Цеков:Българския Батман е по-добър и от турският Батман. Само да ти кажа. Да не влизаме в тази тема.
Водещ: Аз ще си призная…
Петъо Цеков: Руския.
Водещ:Ще се ограмотя обещавам. Ами да продължат коментарите. Ще бъде интересно да проследим как ще се развиват коментарите на тези неформални територии, които основават журналисти като Петъо Цеков. Благодаря Ви за това гостуване. Неслучайно в началото на предаването цитирах терминът на Лилиан Хелман „Пентименто” т.е. преосмислянето. В момента в ръцете си държа „Притча за пшениченото зърно”, „Есета, очерци и пътеписи”, написани от колегата Иван Ангелов. Добър ден.
Иван Ангелов: Добър ден.
Водещ: Всъщност най-интересното е, че това е нещо старо и нещо ново. Като давате избор на читателя сам да прецени с кое да започне – със старото или с новото. Защо? Предизвиквате го или нещо друго имате в предвид?
Иван Ангелов: Не. Значи аз съм използвал един канон в вестникарството, поне в журналистиката е новото преди старото, всичките ми така наречени послеписи стоят като оформление в книгата преди оригиналните публикации, просто давам възможност на читателя да си избере, като аз разбира се давам предимство, давам по-висока оценка на така наречените си послеписи. И в типично журналистически план, и като качество, и като изказ, докато старите ми публикации така или иначе си носят някакъв знак на времето.
Водещ:Оценка на времето.
Иван Ангелов:Не, оценка на времето точно не, но примерно някога ние пишехме много по-литературно, отколкото се пише в сегашния печат, в сегашните медии. Се пише и говори и смятам литературният ни подход, някогашният за един голям минус.
Водещ:Минус? За това, че го няма днес?
Иван Ангелов:Не, минус като една възможност за въздействие на читателя. Т.е. сегашният, колкото и да го ругаем, сегашният медиен език до голяма степен е по-приемлив от някогашният.
Водещ:По-разбираем.
Иван Ангелов:В този смисъл да. Но понякога по-неразбираем заради неграмотността на участващите в медийната политика.
Водещ: Това е една друга страна на медала, която може би не си заслужава…
(…)
Иван Ангелов: …с всичките му подвидови жанрови форми, изявление и т.н. и т.н. Тук би трябвало да ви направи впечатление нещо, което съвременното медиезнание не използва – очеркът. Този жанр продължава да съществува, но вие в „Христо Ботев” специално наричате това фичър (?), в случая аз съм избегнал определението…
Водещ: И експертите така го наричат.
Иван Ангелов: Да, и експертите. Аз съм използвал русизма очерк, защото някога съм писал очерци. Не мога сега да…
Водещ: Ако трябва да напишете очерк за случилото се тази седмица с Паметника на Съветската армия, той какъв ще бъде?
Иван Ангелов: Ами как да ви кажа, аз чух част от коментарите. Очерк не знам дали точно бих написал. Не бих очеркувал събитието, не бих направил портретен фичър на събитието. Това събитие по-скоро…
Водещ: То нямаше и време за повече.
Иван Ангелов: …обект на друг жанр журналистически, не е специално на очерк. Макар че очеркуват се и събития, описват се и събития, правят се портретни фичъри и на събития. Много сложна, много сложен подход бих избрал. От една страна, това не ми се понрави, не ми се понрави, че това е гавра с памет на хора, които така или иначе са дали или са били готови да пожертват живота си, и то за една кауза наречена не комунизъм, колкото и да ги сравняваме, а в една борба срещу фашизма, в която участват и много други страни освен Съветския съюз.
Водещ: Повече добрина донесе тази акция, в смисъл накара ни на говорим, да говорим истински, или повече вреда?
Иван Ангелов: Много, никога не съм обичал крайните оценки.
Водещ: Ами да погледне на това като на едно измерване?
Иван Ангелов: Винаги, аз сам си казвам и в книгата, от която вие ме отдалечавате…
Водещ: Ще ви приближа ей сега…
Иван Ангелов: Аз съм се опитвал да долавям полутоновете на думите. А същото се отнася за полутонове на нашите, полутоновете на мисленето, полутоновете на нашия поглед. Нищо не може да бъде еднозначно или пък двузначно.
Водещ: Може ли да се промени, какво ще излезе от това пшеничено зърно, което е покълнало вече, променят ли се по-късно нещата с послеписите?
Иван Ангелов: Да, разбира се, че се променят. Променят се. Притча на пшениченото зърно е едно заглавие по-скоро на сантимент. Това не е заглавие, истинското заглавие на тази книга…
Водещ: Е това пише на корицата. Кое е истинското заглавие тогава?
Иван Ангелов: Истинското заглавие, значи, примирявам се, че… т.е. мисля си, че сега пшениченото зърно идиличното заглавие е просто като една торба с бълхи, която носи бълхите на обедняването, социално, културно, литературно, всякакво.
Водещ: Журналистът си е журналист, винаги има заек в ръкава си за изненада. Не е ли малко, как да кажа, пшеничното зърно и бълхите са малко далече като че ли?
Иван Ангелов: Да, да, аз просто ви казвам, че просто така ми се иска. Притча за пшениченото зърно е заглавието на един портретен фичър, казано на съвременен медиен език и аз си го харесвах, и когато в един период смятах, че трябва да издам само старите си публикации, това беше подходящото заглавие. И понеже графичното оформление и на корицата, и на книжното тяло са мои, сантиментът към направената корица си остана.
Водещ: Кой ви е любимият очерк от тук?
Иван Ангелов: О, нямам любим. Вижте…
Водещ: Има ли някой, който да искате да промените?
Иван Ангелов: Точно това исках да ви кажа. Ви не ме познавате или малко ме познавате. Аз с невероятна ярост бих могъл да говоря и срещу книгата си, независимо че съм я подготвял две години, и срещу себе си, макар че това умение да говоря срещу себе си можете да прочетете в книгата. Разбира се, най-ценни сами послеписите, които правят книгата ми чисто журналистическа. Това са послеписите за вестникарските заглавия, това е послеписът ми за битието на българската журналистика. Това са нещата, които аз харесвам. Но тъй като съм положил много труд, невероятно много труд, аз съм като една майка, която си харесва децата, макар и критично си харесва децата. Сега бих я написал отново.
Водещ: По същия начин.
Иван Ангелов: Не по същия начин, за да я пиша отново, не бих я написал по същия начин.
Водещ: Ами кой искате да прочете тази книга?
Иван Ангелов: Тази книга е написана за тези, които няма да я прочетат. А сега?
Водещ: Това е предизвикателство.
Иван Ангелов: Да, точно тези, които са ме познавали по един негативен начин, точно те няма да посегнат към книгата. И затова ви казах така. Искам книгата ми най-напред да бъде прочетена от колеги. И второ, от интелигентни автори. Аз не смятам, че журналистът е длъжен да бъде пределно ясен във всичко.
Водещ: Винаги трябва да има място за размисъл.
Иван Ангелов: Да.
Водещ: Един добър финал. Благодаря за гостуването на Иван Ангелов!

Водеща: Г-н Атанас Чобанов, който се свързва с редакцията на в-к Парижки вести. Добър ден. Какво друго може да прибавим към вашата визитка, освен че редактирате този Болканлийкс. Нали така?
Атанас Чобанов: Първо информацията е остаряла. От две години не се свързвам с Парижки вести. В момента съм в екипа на сайта Бивол.бг, който има така да се каже ексклузивност в публикуване на данните, свързани с България по силата на споразумение с Уикилийкс. Публикациите в Болканлийкс, който е в домейн в областта на европейската общност, т.е. eu се правят с точно определена цел. Знаете, че в България властите приемат доста нервно публикуването на чувствителна информация и ние напълно сериозно разглеждаме хипотезата сайтът ни Бивол.бг да бъде спрян. Затова решихме да публикуваме на платформата на Болканлийкс, която не може да бъде спряна от България.
Водеща: Може ли да обясните тази норма на ексклузивност, доверието, което сте получили. Въобще какви са връзките ви с оригинала, така да се каже? С Уикилийкс.
Атанас Чобанов: Уикилийкс имат ясна политика с работата си с медиите. Те започнаха да работят с 4 големи световни медии – Гардиън, Лю монд (…) и Ел паис. Към тях се присъединиха полулегално Ню Йорк Таймс и други големи медии, но това беше в началото… края на миналата година. Сега в момента Уикилийкс работи с регионални медии. Това е афиширано на тяхната страница и връзката с тях става на базата на тяхната оценка за качеството и доверието, което може да имат в дадена медия. Те решиха, че Бивол, сайтът за разследваща журналистика, който списваме с колегата Асен Йорданов, е достатъчно качествен и заслужава доверие и източник на информация.
Водеща: Простете. На базата на какво решиха? Какво доказахте вие?
Атанас Чобанов: Ами това трябва да ги питате тях. Ние публикуваме нашите материали като се позоваваме на документи и на сериозни журналистически разследвания. Мисля, че не би трябвало ние самите да говорим за себе си, а….
Водеща: Не, питах се дали попълвате някакви конкретни критерии, как се доказват тези критерии? Какво биографично там споменавате?
Атанас Чобанов: Предполагам, да, че в зависимост от бекграунда на журналистите, на тяхната ангажираност за разкриване на истината и за независима и точна оценка на събитията.
Водеща: Иначе…
Атанас Чобанов: Предполагам, не мога да ви кажа, защото не сме решили ние да бъдем, да станем партньори, да принудим Уикилийкс да го направи. Те оцениха нашето запитване да бъдем техен партньор, след което подписахме споразумение.
Водеща: Какво ви кара да смятате, че сега може да бъдете преследвани и да бъдете игнорирани от българските власти?
Атанас Чобанов: Да бъдем игнорирани от българските власти, това се случва не от вчера, когато публикувахме първата порция от телеграмите Белене за енергийните проекти. Ние по-рано публикувахме една (…) за организираната престъпност, един подробен анализ, който беше премълчан няколко дни, докато накрая стана невъзможно да не се говори, защото излезе и в западните медии. Така че игнорират ни по класическата схема на Шопенхауер за разкриването на истината. Първо се игнорира, после се отрича, както преди малко г-н Румен Петков се опита да направи и накрая се правят, че винаги е била тук. Така че ние сме свикнали на това нещо, но знаем от историята на българските медии, от недалечната история, че в България се прилагат много твърди физически мерки срещу журналистите. Включително се стига и до опити за убийство. Също така българските служби от предишното правителство затвориха един сайт насилствено – сайтът Опасните новини. Така че ние просто взимаме предохранителни мерки.
Водеща: Опасните новини беше затворен по времето, както се казва на старото управлението на ДАНС. Той също беше особено обсъждан в България и неизяснен докрай. Неизяснена цялата преписка, досието и т.н.
Атанас Чобанов: Гневната реакция на властите сама по себе си потвърждава много неща.
Водеща: Да, но виждате, че това е в световен план, така да се каже, мнозина се опитват избирателно да не забелязват и не всички смятат, че в това има някаква вразумяваща сила на документа. Защото е много важно кога документът се появява. И също така, ето например един глас казва, това, че вие изнасяте тази, как се казва, подробност от дипломатическата поща, нали така? Така да го наречем. Означава ли…
Атанас Чобанов: Това са документи, чиято автентичност могат да отрекат или да потвърдят единствено американските власти. До този момент те единственото, което казват е, че тези документи са откраднати от тях и обвиняват (…). това знаем за тези документи.
Водеща: Има един глас, който казва. Ако такъв диалог е воден, това означава, че телефонът на министър-председателя в България е бил подслушван.
Атанас Чобанов: Защо в България? За кой диалог говорим по-точно?
Водеща: Тази именно реплика, която цитирате, че Бойко Борисов се оплаквал на САЩ от Путин.
Атанас Чобанов: Да бъдем конкретни. Става въпрос за доклад, написан от американски посланик, зам.-посланик, ако не се лъжа, в който се казва, че Бойко Борисов е споделил с посолството как на срещата в Гданск, на срещата септември 2009 Путин му е казал на ухо в кавички, извън протокола, че българите рискуват да останат на студено тази зима, ако не придвижат руските енергийни проекти. За какво подслушване на телефон говорите? Това са опити на хората, които са засегнати и скачат (…) да защитават енергийната мафия в кавички, за която също се говори, да размислят и да омаловажат важността на тази информация като я поставят под съмнение.
Водеща: Не вие вече…
Атанас Чобанов: На мен ми е много любопитно, че г-н Румен Петков от БСП скача да защитава управляващата партия, която отказва да коментира, също както американското посолство отказва да коментира. Те са възпрели тази тактика. А БСП ги защитава. Това е някакъв пробив може да се каже, свалят картите.
Водеща: Дано да има нещо положително в това, че вие успявате да освободите такава реакция, но все пак истината е важна.
Атанас Чобанов: Това е нашата работа да покажем документите и да ги интерпретираме в контекста и в тяхното развитие. Тази реплика на Путин, изведена естествено като заглавие, но зад тези 20 телеграми, а има още за Белене. Има голям масив, който не може да се публикува наведнъж проследява динамиката на отношението на България към тези проекти от времето на Тройната коалиция до февруари 2010, от когато са последните документи.
Водеща: Т.е. следват нови публикации, следва нова поредица, така ли казвате?
Атанас Чобанов: Естествено. Има 1200 за България, от които 978 са от посолството в София. Ние продължаваме да работим върху тях, в празника на труда също…
Водеща: Ще се трудите. Какво става с …
Атанас Чобанов: Защото това изисква много, много внимателен анализ на информацията, съпоставяне на думи и източници, (…) на информаторите, които биха могли да пострадат. Тъй като ние не желаем да поставяме на опасност хора, които нямат отношение към властта и техните имена се заличават.
Водеща: А какво става с (…) партия, която беше оповестена, участваше, стори ми се, в предишните избори.
Атанас Чобанов: За коя партия говорите?
Водеща: На емигранти, които…
Атанас Чобанов: Партията на емигрантите има…
Водеща: Бъдеще има ли тя?
Атанас Чобанов: Ако се не лъжа, имаше 5000 гласа събрани на последните избори. Аз нямам никакво отношение към тази партия и разследването, което направихме за нейния лидер показва, че той е един човек със съмнителни морални… даже е разследван за измама. Но не виждам връзката с темата. Защо говорим за това?
Водеща: Питам си, какво мога да кажа към вашата визитка. Т.е. вече сте оставили в миналото както участието в Парижки вести така и в тази политическа формация – опит българските емигранти да участват в изборите.
Атанас Чобанов: Аз не съм участвал в такъв опит никога.
Водеща: Добре. Вече го гарантирате. Благодаря. Г-н Чобанов, по-нататък пак ще се чуем. 

в. Утро, Русе | 2010-04-03

Живеещият във Франция български журналист Атанас Чобанов, създател и главен редактор на сайта " Рога и копита", набира средства за провеждането на експедиция в Узбекистан, която да тръгне по следите на митичния архар, свързващ се с името на президента Георги Първанов. Групата се организира през Фейсбук и апелира, който иска да помогне в начинанието, да поиска приятелство в социалната мрежа с Чобанов, съобщи Фрогнюз.
"Искаме да уличим Гоце в лъжа", заявява за сайта журналистът и напомня, че е изпратил на МВР и на главния прокурор сигнал по мейл, подписан с електронен подпис относно данни за извършено престъпление от Георги Първанов по време на своята официална визита в Узбекистан от 5 до 8 ноември 2008 г.
"В узбекските медии и в доклад на "Международната организация за защита на животните" IUCN се появиха подробни уличаващи данни за това, че по време на официалната си визита в Узбекистан българският държавен глава е ловувал на територията на Нуратинския държавен резерват и е убил овен-архар, вид вписан в Червената книга на защитените животни. Отвъд моралната страна на такова деяние, което ако е извършено от лидер на държава – членка на Европейския съюз, злепоставя както българската държава така и европейските ни партньори, настоявам да се разследват данни за извършен бракониерски лов на защитен вид, което по българския закон представлява престъпление по член 278 от НК", се казва в сигнала.

Стр. 9