в. Телеграф | Георги П. ДИМИТРОВ | 17.08.2010

- Г-жо Тодорова, Звезди Керемидчиев от "Ахат" обяви, че създава сдружение "Черната овца", което да контролира "Музикаутор". Това притеснява ли ви?

- Не, напротив. Този интерес е положителен. "Музикаутор" е започнал пак да влиза във фокуса на авторите И тези дружества имат нужда от контрол, а ние покриваме 90-95% от репертоара, който се пуска.

- Как се формират отчисленията за авторите?

- За различните видове използване е различно. Това, за което Звезди говори в интервюто си за "Телеграф", ние наричаме публично изпълнение. Там базата е на времетраене на песента. Ако тя е 3 минути, получаваш парите за това време, съотнесено към общия дял на парите, които са взети за тази конкретна проява. Примерно, идват AC/DC, свирят 2 часа, ние сме взели пари, които се разделят на 2 часа и всеки един от авторите на песните взема толкова, колкото съответно е неговият дял.

- А колко сте взели от AC/DC?

- 5% от приходите от билети. Не мога да кажа сумата, защото е търговска тайна. Но "Болкън ентъртейнмънт" нямат проява, за която да не са се издължили. Организаторът на концерта дава протоколите, с които е продавал билетите, които са заверени, и ни доказва, че това му е брутният приход. В случая с "Болкън" взимаме 5%, защото с тях имаме рамков договор.

- А колко взехте от Столичната община за този концерт?

- Нищо, защото не са съорганизатори на концерта.

- А защо тогава искате от кмета на Каварна?

- Защото общината се легитимира като организатор на концерта. Навсякъде, където и да погледнеш, пише, че организатори са община Каварна и "Лауд консертс", включително и на билетите. И ние търсим организаторите на събитието. В "Спирит ъф Бургас" общината също е съорганизатор на проявата, но оттам ни казват: "Имаме си промоутър, който ще поеме цялата сума". Обадихме се на промоутъра, сключихме договор и събитието е покрито. Кметът трябваше да каже: "Аз съм съорганизатор, но търсете само "Лауд консертс" и разговорът щеше да е съвсем различен. Ние сме изпратили нотариална покана и до "Лауд консертс". Освен това вече искаме 7%, защото в закона е записано, че едно такова нещо се организира сьс съгласието на правоносителите, а ние представляваме голяма част от точно тези правоносители. Съгласието се иска предварително.

- Как разбирате кои песни са изпълнявани?

- Вадим сетлистовете и сравняваме песен по песен, след което разпределяме на съответните автори.

- А знаете ли колко билети са продадени?

- Имаме предварителна информация за Каварна, за миналата година и за тази знаем приблизително. За предишните години нещата са идеални, защото имаме договори с "Жокер медна".

- А когато в договора пише, че авторските права са включени в хонорара?

- Няма никакъв проблем, вадят се тези песни от общото времетраене и се изключват от хонорара на съответния автор, който е и изпълнител. И вече взимаме не 5 или 7 процента, а 3,2 или там колкото се пада пропорционално. Авторът може да се откаже от своята част, която на публично изпълнение е 50%, но издателят не се отказва. Другият важен момент е, че за разлика от нас, които даваме на авторите да се отказват от правата си при изпълнение, много други не дават право на авторите си да се отказват от възнагражденията си. Ако си изпълнител, може да се откажеш само от хонорара си, но не и от правото си върху музиката като автор.

- А защо за благотворителни концерти вземате пари?

- "Музикаутор" няма право да отстъпва безвъзмездно използването на репертоар, това го пише в договорите.

- Каква е тарифата?

- Ако събитието се прави на открито, може и 1 човек да се е появил, но тарифата е 40 лв. В зала, която събира до 600 души или на амфитеатър, цената ще е различна – може да е 10 лв. Най-ниската тарифа започва от 4 лв. на минута. Това са предварително приети тарифи.

- Говори се, че Лейди Гага ще пее без билети за зрителите на "Батенберг". Колко ще вземете на организаторите на концерта?

- Организаторите ни казват, примерно, че Лейди Гага ще пее 2 часа. Това означава 120 минути по 40 лв. и прави 4800 лв.

- Ако направят концерт на "Ъпсурт" на същото място?

- Пак ще е толкова, ако свирят два часа. Те са еднакво стойностни за нас. Ние не делим музиката нито на жанрове, нито на музикална стойност. Ако концертът е в зала, започваме от 1 лв. на минута – това е за места до 50 души, стига до 20 лв. за зала между 2000 и 3000 души. Ако българският музикант напълни стадион "Васил Левски" и свири 2 часа, той ще вземе толкова, колкото и AC/DC за същото време.

- Тоест "Конкурент", които свириха на стадиона преди AC/DC, са взели за 40 минути толкова, колкото и AC/DC за същото време?

- Не, защото "Конкурент" подписаха декларация, че се отказват от авторските си права и нищо не получиха. Така ние пресметнахме процента, махнахме тяхното времетраене и остана само времето на AC/DC. Българските музиканти трябва да разберат, че един от начините да ги крадат, е като ги карат да се отказват от авторските си възнаграждения. Това е автогол. Хонорарът на "Конкурент" би оил космически, ако не се бяха отказали от авторските си права за тези 40 минути.

- Събирате права и от радио и телевизии, нали?

- Да. Те се формират на база от годишния оборот. Тази година за радио е 3% и 1 % за телевизии. В България има 86 радиостанции, а от тях са ни платили примерно 70. При телевизиите положението е още по-добро.

- А от заведенията и хотелите колко вземате?

- Там тарифата, грубо казано, е левче на звезда на легло на година за хотели. Хотел 4 звезди е 4,20 на легло на година. Там имаме да растем много, сега сме покрили около 10% от заведенията в България.

- Изяснихме как идват приходите. Как обаче се формират хонорарите? Защото Звезди от "Ахат" се оплаква, че е взел жълти стотинки.

- На Звезди последното събитие е подгряването на Iron Maiden. Той обаче е аранжор в повечето песни. И ако няма изрична друга договорка, композиторът получава 50%, аранжорът 1/6 и текстописецът 2/6. В случая цялата група са се писали като аранжори и взимат някъде по 2,78% за това. А Звезди е предимно аранжор, и то с цялата група. Автор е само на няколко песни, които не се изпълняват често.

- Как следите кои песни се пеят на концертите?

- На големите събития имаме човек, който сваля сетлиста и можем да определим кое и колко от репертоара е наше.

- Колко пари сте събрали за миналата година?

- Средногодишно събираме между 4,5 ибмлн.лв., което е страшно малко. И всичките ги разпределяме, защото нямаме право да правим печалба. Единствено можем да задържим административно процент, с който да поддържаме офиса. Този процент е различен за различните видове използвания, но средният е 18. От някои неща взимаме 10, а от други-25.

- Колко от тези пари са на български автори?

- Много малко. 18-20% от музиката, която се слуша в публично изпълнение, не говорим за концерти, а за радио, телевизия, заведения. За миналата година за разпределение между български автори имаше 530 000 лв.

- Ако си поканя Елтън Джон вкъщи и ми пее, пак ли ще трябва да плащам?

- Не, ако ви пее на семейно парти вкъщи. Само всичко, което е извън рамките на семейството, се води публично изпълнение. Ако примерно "Телеграф" си направи тържество, ще трябва да плащате.

- Ако поканим Миро да ни пее и без пари го направи, пак ли ще трябва да платим?

-Да. Но ако дойде в сградата, ще дадете 4 лв. на минута, а не 40, както е на открито. Защото преди Миро да запее, песента е написана от някого.

- А колко взема авторът за въртенето по радиа и телевизии?

- Около 0,025лв. на минута от радиата, а минутата музика в частните телевизии е около 5 лева. Тоест направете си сметка колко трябва да те въртят, за да получиш сериозна сума. Борбата в момента е да качим събираемостта от публични изпълнения по заведенията.

- Кой автор е взел най-много пари от вас?

- Не мога да кажа името, защото е тайна, но за 2008 г. един български автор е взел 18 000 лв. Не се опитвайте да налучкате името, защото няма да уцелите. Този автор пише много рекламна музика, която постоянно е в ротация.

Стр. 13

в. Дума | 2010-04-20

Дело срещу "Арт БГ" ще заведе "Музикаутор", се посочва в информация, изпратена до редакцията на ДУМА. По данни на сдружението за колективно управление на авторски права на композитори, текстописци и аранжори компанията – организатор на 21 концерта, проведени в България от 2008 г. досега, е ощетила авторите с над 30 хил. лв. От "Музикаутор" посочват, че за изявите на "Бони М", "Рики е повери", Весна Змиянац, Неда Украден, "Харлем госпъл хор", "Глен Милър оркестра" Найджъл Кенеди и др. не са платени авторските права. Въпреки многократните опити на сдружението за коректно уреждане на отношенията с "Арт БГ" и изпратената през февруари нотариална покана, изискваща подписване на договор в 5-дневен срок, към вчерашна дата представител на фирмата не се е свързал с "Музикаутор".

Стр. 21

www.darikfinance.bg | 2010-04-12

Рамково споразумение за уреждане на авторските права за излъчваната музика в търговските доставчици на радиоуслуги бе подписано между МУЗИКАУТОР и Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО). Срокът на споразумението е пет години и чрез него над 90% от музиката в частния радио ефир ще продължи да се излъчва легално. Според Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) всички доставчици на радиоуслуги, които излъчват музика на територията на България, трябва да заплащат отчисления за авторски права към МУЗИКАУТОР – сдружението за колективно управление на авторските права на композитори, аранжори и автори на текст към музика.
“Европейската практика отдавна е показала, че преговорите с браншови организации са най-успешният метод за постигане на удоволетворителни условия както за авторите, така и за ползвателите. В момента приходите от частни радиостанции представляват около 10% от общите приходи за авторски права, които МУЗИКАУТОР разпределя”, каза Магдалина Тодорова, Изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.
Доставчиците на радиоуслуги, които влизат в рамковото споразумение, ще могат да се възползват от до 30% отстъпка за обем благодарение на подписаното споразумение, като такава е практиката и във всички чуждестранни дружества за колективно управление на авторски права. Според официалните тарифи на МУЗИКАУТОР електронните медии плащат процент от годишните си приходи, който варира между 2% и 5% в зависимост от дела музика, излъчван в медията и е съобразен както с европейските норми, така и с пазарната ситуация в България.
“До настоящия момент всички договорни отношения с МУЗИКАУТОР са били за срок не по-дълъг от три години. Подписването на дългосрочно споразумение е категоричен знак за ясната ни воля електронните медии да продължат да бъдат коректни ползватели, осъществяващи своята д
ейност в унисон с добрите европейски практики и стриктно спазвайки националното законодателство. Вярвам, че с нашето поведение ще дадем пример за коректно поведение на всички останали категории ползватели, които към момента осъществяват своята дейност в нарушение на ЗАПСП”, каза Гриша Камбуров, Изпълнителен директор на АБРО.
Според статистиката на МУЗИКАУТОР, към настоящия момент само 5-6% от хотелите, заведенията и ресторантите плащат дължимите отчисления за авторски права, като според ЗАПСП всички търговски обекти, в които звучи музика, трябва да плащат отчисления за използвания от тях репертоар. Двете сдружения се договориха за организиране на съвместна образователна кампания, която да насочи общественото внимание именно към тези проблеми и към проблемите на интелектуалната собственост. Основна цел на кампанията ще бъде повишаване информираността на различните категории ползватели за спазването на ЗАПСП и стимулиране уреждането на взаимоотношенията им с МУЗИКАУТОР.
###
МУЗИКАУТОР е сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права. Сдружението е учредено през 1992 г. в София от 104 български композитори и автори. Днес МУЗИКАУТОР представлява над 2000 български творци както и автори от близо 100 страни в света по силата на двустранни договори с 58 чуждестранни авторски дружества.
МУЗИКАУТОР е член на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC) и на Международното бюро на авторските дружества, управляващи правата за механичен запис и възпроизвеждане (BIEM).
Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО е най – представителната медийна организация у нас, обединяваща 57 радио и телевизионни компании, представляващи 162 лицензирани/регистрирани радио- и телевизионни оператора, сред които трите национални телевизии – бТВ, Нова телевизия и ПРО.БГ, най – големите телевизионни оператори, разпространяващи програмата си по кабелен път, всички големи радиовериги и местни радиооператори.
Европейската практика отдавна е показала, че преговорите с браншови организации са най-успешният метод за постигане на удоволетворителни условия както за авторите, така и за ползвателите. В момента приходите от частни радиостанции представляват около 10% от общите приходи за авторски права, които МУЗИКАУТОР разпределя, каза Магдалина Тодорова, Изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.
Доставчиците на радиоуслуги, които влизат в рамковото споразумение, ще могат да се възползват от до 30% отстъпка за обем благодарение на подписаното споразумение, като такава е практиката и във всички чуждестранни дружества за колективно управление на авторски права. Според официалните тарифи на МУЗИКАУТОР електронните медии плащат процент от годишните си приходи, който варира между 2% и 5% в зависимост от дела музика, излъчван в медията и е съобразен както с европейските норми, така и с пазарната ситуация в България.
До настоящия момент всички договорни отношения с МУЗИКАУТОР са били за срок не по-дълъг от три години. Подписването на дългосрочно споразумение е категоричен знак за ясната ни воля електронните медии да продължат да бъдат коректни ползватели, осъществяващи своята дейност в унисон с добрите европейски практики и стриктно спазвайки националното законодателство. Вярвам, че с нашето поведение ще дадем пример за коректно поведение на всички останали категории ползватели, които към момента осъществяват своята дейност в нарушение на ЗАПСП, каза Гриша Камбуров, Изпълнителен директор на АБРО.
Според статистиката на МУЗИКАУТОР, към настоящия момент само 5-6% от хотелите, заведенията и ресторантите плащат дължимите отчисления за авторски права, като според ЗАПСП всички търговски обекти, в които звучи музика, трябва да плащат отчисления за използвания от тях репертоар. Двете сдружения се договориха за организиране на съвместна образователна кампания, която да насочи общественото внимание именно към тези проблеми и към проблемите на интелектуалната собственост. Основна цел на кампанията ще бъде повишаване информираността на различните категории ползватели за спазването на ЗАПСП и стимулиране уреждането на взаимоотношенията им с МУЗИКАУТОР.

Оригинална публикация

в. Пари | 2010-03-26

ПРОФОН е сдружение с нестопанска цел, което управлява сродните права (правата на изпълнителя и продуцента) върху звукозаписа.
***
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори е доброволна, независима и неполитическа организация с идеална цел, учредена през 1997 г. и представляваща интересите на радио- и телевизионната индустрия в България. Към април 2007 г. в АБРО членуват 60 компании, които представляват близо 160 лицензирани радио- и телевизионни оператори от цялата страна. АБРО е браншовата организация, която от гледна точка на дружествата за колективно управление на права обединява ползватели, които трябва да плащат отчисления за авторски права.
***
Музикаутор" е сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика, и музикални издатели за колективно управление на авторски права. "Музикаутор" представлява повече от две хиляди български творци, както и авторите от близо 100 страни в света по силата на двустранни договори за взаимно представителство с 58 сродни чуждестранни дружества за колективно управление на права.
***
Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) е сдружение с нестопанска цел, което обединява водещи български продуцентски компании в областта на звукозаписната индустрия. Учредена през 1996 п, БАМП представлява и защитава правата и интересите на продуценти и разпространители на звукозаписи и музикални видеопродукти в България.

Стр. 4

в. Новинар | 2010-03-31 

31 български електронни медии не плащат авторски права за излъчваната от тях музика, съобщиха от дружеството за колективно управление на авторски права за продуценти и изпълнители ПРОФОН. От организацията протестират, че 12 медии все още не са предоставили дори отчети за излъчваната по тях музика за 2008 г. "70% от българските медии всекидневно нарушават правата на изпълнителите и продуцентите на музика", пишат в отворено писмо ПРОФОН.
Реакцията на дружеството идва след обвинения от страна на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), че дружеството се държи като монополист и не дава гаранции за правна сигурност на тези, които им плащат за авторски права. Според ПРОФОН от 2002 г. досега дружеството е разпределило 7 милиона лева като отчисления за музиканти. Организацията е и сред най-големите данъкоплатци с половин милион лева годишно за ДДС.
АБРО обаче обявиха, че искат промени в Закона за авторското право, за да се постигне по-добър държавен контрол върху дружества като ПРОФОН. Целта е да се избегне агресивно и тенденциозно отношение към коректни клиенти. От дружеството за колективни права МУЗИКАУТОР също се обявиха за промени в закона. Те обаче искат по-високи глоби за нарушители на авторските права.

Стр. 21

PRO.BG, Новините | 2010-03-31

Водеща: Необходими ли са промени в Закона за авторското право и сродните му права?
Водещ: Ако да, с какви мотиви, как работи системата, която регулира авторските права – по тази тема продължаваме в следващите минути с гостите в студиото. Тук са директорите на „Музикаутор”, защо не го казвате Мюзикаутор?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” е.
Водещ: „Мюзикаутор”, много по-лесно е, Магдалина Тодорова. И изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. АБРО, ако не знаете уважаеми зрители, е Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. За да влезем обаче в темата, и тя от години е много важна тема, как всъщност се плащат, как се използва музиката и как се заплаща за ползвана музика в медиите? К акъв е принципът?
Магдалина Тодорова: Един автор създава едно произведение, а поверява управлението на имуществените права върху това произведение на „Мюзикаутор”, „Мюзикаутор” съответно събира, т.е. на базата на това, което му е отстъпено като правомощия сключва договори с ползватели, каквито са медиите, събира едни пари, които са възнаграждението за използването на тези произведения и след това ги разпределя според отчетите, които ползвателите дават на „Мюзикаутор”.
Водещ: Как взима пари? Направо от медията? Има ли посредници?
Магдалина Тодорова: Няма посредници. „Мюзикаутор” се явява всъщност посредникът, ако въобще може така да се каже, между автора и ползвателя.
Водещ: Между електронните медии – радиото и телевизионни радиостанции?
Магдалина Тодорова: Да, всички…
Водещ: Които ползват музика.
Магдалина Тодорова: Медиите са само една категория ползватели. Включително заведения, промоутъри, всички те също се явяват ползватели и при тях се действа по абсолютно същия начин.
Водещ: Е то вече хитът беше таксито, когато си с такси и слушаш музика, таксиметровият шофьор трябва да плаща права?
Магдалина Тодорова: Точно така.
Водещ: Е как така?
Магдалина Тодорова: Ами защото това е вид използване, публично изпълнение. Значи ти се забавляваш. Това е градски транспорт един вид.
Водеща: Ами ако несе забавляваш?
Магдалина Тодорова: Ако не се забавляваш, казваш на шофьора да си смени станцията и пак се забавляваш.
Водещ: И той пак плаща авторски права.
Магдалина Тодорова: Пак плаща.
Водещ: А ако той не иска да плаща, гаси радиото в колата и никой не плаща.
Магдалина Тодорова: И всичко е ОК, да. Нямаме никакви претенции към него.
Водещ: Що за буквализъм е това?
Магдалина Тодорова: Не е буквализъм. Значи вие имате един продукт, имате един… някой е създал нещо. То е нематериално и затова хората много трудно го възприемат като някакъв продукт, но той е продукт като всеки друг – като ризите, като връзките, като парфюмите, като всичко…
Водещ: Е то това е най-голямата трудност на цялата тема, защо да плащам за нещо като го има в Интернет?
Магдалина Тодорова: То го има в Интернет, ама за да се появи в Интернет някой е положил някакви усилия за това нещо. От една страна, са авторите, които са… т.е. композиторът, който е създал тази музика, текстописецът, който е създал текста и т.н. и това е един дълъг процес в интерес на истината, който е изключително… как да кажа, авторите са доста ревностни на тази тема.
Водещ: Репликата ми беше по-скоро за манталитета и съзнанието на хората, които трябва да плащат и за това нещо. Откъде-накъде си казват, как ще плащам за това, че слушам музика?
Магдалина Тодорова: За съжаление, така тръгна в България, че поради множеството безплатни концерти, които се организираха, в българския ползвател се създаде усещането, че това е един продукт, който идва безплатно. Но винаги за него някой е плащал.
Водещ: Време е да чуем и г-н Камбуров. Само обаче една реплика. Колко пари разпределя „Мюзикаутор” годишно?
Магдалина Тодорова: Годишно в момента около 5 млн.
Водещ: 5 млн. какво, лева?
Магдалина Тодорова: Лева.
Водещ: 5 млн.лв. разпределяте на носителите на авторски права?
Магдалина Тодорова: Да, които са не само български, но и чуждестранни.
Водещ: По какъв механизъм, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров: Разпределят ли?
Водещ: Да. Справедливо ли е това…?
Магдалина Тодорова: Ако искате аз да ви отговоря?
Водещ: Да включим в разговора и него.
Гриша Камбуров: Разбира се, че с „Мюзикаутор” ние работим от дълги години, имаме доста коректни взаимоотношения. При тях е прозрачен процесът на разпределяне на тези средства, които постъпват. Те разпределят на база отчетите, които ние предоставяме. Но ако се върнем на първия въпрос за самосъзнанието. В България самосъзнанието за плащане и за подкрепата на интелектуалната собственост е на много ниско ниво, за съжаление. Освен медиите, които са 90% от коректните ползватели и от коректните платци на този вид дружества, всички останали сектори като публично изпълнение, от една страна, от друга страна, хотели, автобуси и т.н. и заведения, виждаме, че там делът на събраните средства е доста нисък.
Водеща: Добре, от какви промени има нужда законът за авторското право и сродните му права в такъв случай?
Гриша Камбуров: Очевидно има нужда от промени. Той е приет през 93-а година и е на едно ниво самото развитие на този вид организации за колективно управление на права…
Водещ: Е защо да има нужда? Вие досега говорите, че работи добре, че медиите 90% са коректни, казвате…
Гриша Камбуров: Да.
Водещ: Нашата медия коректна ли е, плаща ли си?
Гриша Камбуров: Да. Но медиите са едната страна на този медал. От другата страна стоят публичното изпълнение, които, да речем, в останалите страни в ЕС публичното изпълнение дава тези 90% на дружествата, медиите допълват останалите 10%. Т.е. моделът е обърнат. Ние сме, както се казва, по-удобната кокошка, която да снася златните яйца. Промените в закона се нуждаят по няколко линии. Първо, да се осигури публичност и прозрачност на всички дружество. Към настоящия момент „Мюзикаутор” да, той е публичен и прозрачен, но това не можем да го кажем със същата категоричност за всички останали дружества, които работят на този пазар – било то за сродни права, било то за авторски права или друг вид права. Това, което ние настояваме е да се приведе и в България европейската практика да се разпише как се организират тези дружества, как работят, как се контролират, кой ги контролира. Защото в момента в такива дружества се преплита и обществения, и частния интерес. И никой не ги контролира. Т.е. те са оставени на свободната воля на своите членове да решат какво да направят с парите, които постъпват. А вие сами чухте колко сериозни суми на година постъпват.
Водещ: А не е ли на практика „Мюзикаутор” монополист?
Магдалина Тодорова: Нашият принцип, принципът на колективното управление е такъв, че създава един естествен монопол. В момента в никакъв случай не е така. В България има повече от 30 организации за колективно управление на права. Просто по стечение на обстоятелствата „Мюзикаутор” си върши най-добре работата и съответно има най-много членове и най-много договори за взаимно представителство с чужди дружества. И поради тази причина концентрира наистина голяма част от репертоара, който се използва. Но в никакъв случай не може да се говори за монопол. Просто така…
Гриша Камбуров: По-скоро самото авторско право като един вид право, то е монополно право, т.е. правото да бъда автор, песента и текстът, който съм написал, то се притежава само на мене. Не може да е на нас четиримата в това студио авторството. Затова говорим за някакъв вид естествен монопол. „Мюзикаутор” е първото по време и може да го наречем първото по право дружество, възникнало в системата за колективно управление на права, като един вид наследник на Държавната агенция за авторско право.
Магдалина Тодорова: …реално погледнато. Защото именно поради обема от права, които концентрира, всъщност сме се принудили да бъдем изключително ефективни, за да можем да функционираме и да продължим да действаме по начина, по който действаме. А иначе, аз пак казвам, самото колективно управление, това му е идеята, събираш, концентрираш едни права на едно място, за да улесниш всички по веригата – и авторите, и ползвателите. Защото си представете какво ще стане, ако за всяка песен, която пускате, идват при вас 10 автора и казват, хайде сега подпиши договор с мене, и с мене, и с мене, и с мене, и аз искам толкова, и аз искам толкова…
Водещ: Интелектуалната собственост е сложна тема. Колкото повече ви слушам, все по-сложно става. За да си го представим и ние и нашите зрители, това ли е конфликтът между Лили Иванова, Асен Гаргов и Митко Щерев – че всеки има вид авторски права върху една песен?
Гриша Камбуров: Лили Иванова в песните има сродни права като изпълнител, т.е. имаме авторски и сродни права. Авторските права са на текстопесеца…
Водещ: И на композитора.
Гриша Камбуров: И на композитора. Сродните са на изпълнителя и на продуцента.
Водещ: Е кой може да забрани на другия правата?
Гриша Камбуров: Ами никога сродното право не трябва да накърнява авторското право. Т.е. авторът може да забрани на изпълнителя да изпълнява неговите произведения, но не би трябвало обратното да е възможно. Защото първично е авторското право.
Водещ: А ако в случая… значи нормално е, че се води сега дело, т.е. ако Митко Щерев е забранил песните на Лили Иванова, той има право да й забрани?
Гриша Камбуров: Да.
Магдалина Тодорова: Това е морално право. Всеки един автор, създавайки…
Водещ: Ама за да станат известни ги е изпяла Лили Иванова?
Магдалина Тодорова: Ама може да ги изпее и някой друг.
Водещ: Ама няма да са толкова известни.
Магдалина Тодорова: Не е ясно. Просто те са работили към този момент заедно. И тези песни са станали известни в публичното пространство с изпълнителя Лили Иванова. Аз трябва да ви кажа, че съм чувала изпълнения на тези песни от един младеж, който пее перфектно и също би имал потенциал.
Водещ: Познаваме го този младеж. Обаче… да, спорът е твърде интересен, защото…
Магдалина Тодорова: Вземете една песен примерно, която е изпълнена и от Бритни Спиърс, и от Блинк 182. Една и съща песен. Тя е популярна за една публика в изпълнението на Бритни Спиърс, а за друга публика в изпълнението на Блинк 182.
Водещ: Да, ама хората, и то наистина масово, всички казват, това е песента „Детелини” на Лили Иванова. Никой не казва композитора…
Магдалина Тодорова: Защото така е много по-лесно.
Водеща: Е за коя песен се казва, това е песента на еди-кой си…
Водещ: За никоя.
Водеща: Именно, но правото…
Гриша Камбуров: Именно защото правната култура в България за интелектуалната собственост е на това ниво. В смисъл, за зрителите и за слушателите тази песен, повечето от тях според мен дори не знаят, че я е написал някой друг, а не Лили Иванова.
Водещ: Добре, край по тази тема за Лили Иванова. Сега обратно към това, за което си говорим. Как да се определят цените, по които се плаща… Трябва ли да има тарифа, или може би сега съществува тарифа, как точно се разплащате в момента с медиите?
Магдалина Тодорова: В момента имаме тарифа.
Водещ: Кой я прави, вие, „Мюзикаутор”?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” я прави. Специално „Мюзикаутор”, винаги когато прави някакви тарифи, винаги търси мнението на ползвателите. В случая с АБРО е много лесно, защото те наистина имат, т.е. имат много голяма представителна власт, но членовете на асоциацията им наистина са най-големите ползватели и е много лесно да седнем с тях и да направим една такава тарифа. На някои места не е чак толкова лесно. Примерно при хотелиерите, там има 65 асоциации и е много трудно да хванеш една представителна извадка и да седнеш с тях на масата, въпреки че ние сме го правили. Обединихме няколко от най-големите асоциации и седнахме с тях, разговаряхме. Само че поради факта, че няма едно тяло, което да каже, управително тяло, което да каже, ето това е, споразумява ме се оттук нататък да действаме по този начин – не постигнахме особен успех, но не сме се отказали. Но принципно навсякъде дружествата действат по този начин. Търсят диалог с ползвателите, защото ползвателите са тези, които знаят в каква среда работят, ползвателите са тези, които знаят какво реално може или не може и съответно дружествата са тези, които знаят какво трябва да се плати, за да се овъзмезди трудът на авторите. И някъде по средата се срещаме. Има всякакви механизми разбира се за определянето на тарифите. Когато не може да се постигне някакво съгласие, примерно се правят някакви специални сметки, в които се влагат едни пари, които след това се разпределят, след като бъдат примерно се постигне някакво съгласие, но принципът би трябвало да е такъв.
Водещ: Дотук, до момента кои са ви най-трудните ползватели, с кого имате най-много проблеми? Понеже сега и хотелиерите намесихте, аз такситата се сетих. Медиите са най-добрите, това го разбрахме.
Магдалина Тодорова: Медиите са много прекрасни поради факта, че наистина имат култура, в смисъл собствениците на медии имат културата за това, че авторският труд трябва да бъде възнаграден, най-малкото защото самите те в някакъв момент създават някакъв продукт, макар и със сродни права. На въпроса кой е най-труден, не мога да кажа кой е най-труден. Има сектори, които са по-малко обхванати поради факта, че са много големи, като публичното изпълнение. Става въпрос специално за хотелиерите, заведенията и т.н. Там са просто много.
Водещ: Ако в една пицария звучи музика, собственикът на пицарията трябва да плати…
Магдалина Тодорова: Вие не си представяйте, че трябва да плаща някакви невероятни суми. Сумите, които се плащат на година наистина са базирани на това колко е голямо едно заведение, колко места има в него. И реално погледнато се поучава…
Водеща: А колко пицарии плащат?
Магдалина Тодорова: В интерес на истината доста…
Водещ: Но клиентът може да не слуша музиката вътре. Може да си мисли други работи и да не слуша.
Водеща: А колко струва примерно за един месец, колко плаща една пицария?
Магдалина Тодорова: Имаше едно много сладко сравнение, че на година на едно място се плаща една чаша вино, значи цената на една чаша вино. Горе-долу така. Това е във Франция разбира се, защото там виното е на особена почит. Но горе-долу толкова. Представете си…
Водещ: Ще измерваме и ние с вино така като натурално стопанство. Трябва ли да има независим орган, който да разпределя тези права и как си го представяте и кой трябва да бъде той, когато разпределя и плаща сумите и на носителите на правата, и сродните?
Гриша Камбуров: Дружествата за колективно управление трябва да бъдат органът, който събира сумите и разпределя сумите. Но между ползвателите, т.е. в случая между нас медиите, дори и дружествата за колективно управление на права ние искаме да има посредник, т.е. това да бъде държавата да влезе в своята регулаторна функция и да каже: да, ти си дружество за колективно управление на права, утвърдил си тази тарифа, дай сега да видя тази тарифа как е утвърдена. И когато Министерството на културата прецени, защото ние държим МК да бъде този независим регулатор, или по-скоро независим посредник между двете страни, МК да каже: да, тази тарифа е утвърдена въз основа на пазарните принципи, въз основан на правилата, определени в закона. И министърът на културата да удари големия държавен печат върху нея и това да стане тарифата. Т.е. едната тарифа на това дружество. По този начин, от една страна, ползвателите са защитени, че дружествата няма безконтролно да си правят тарифи, от друга страна, самите дружества са наясно, след като вече е положен държавния печат, има някаква санкция и ще е по-лесно с всички останали ползватели, които те изброиха като по-трудни сектори.
Водещ: И всъщност това е вашият стремеж, нали така?
Магдалина Тодорова: При всички положения. Значи…
Водещ: Да формулирате накрая желанието за промяна в закона за авторските права?
Магдалина Тодорова: Със сигурност. Ние също смятаме, че трябва да има регулация, също смятаме, че трябва да се въведе ред, защото наистина няма друга държава в Европа, която да има 30 организации за колективно управление на права. Това просто никъде го няма.
Водещ: Добре. Толкова по тази тема. Тя може би ще прерасне и в дебат, ако стане по-ясна за хората за какво говорим. Благодаря ви за това, че бяхте наши гости. 

в. Банкер | 2010-03-13 

Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) започна медийна кампания за промяна на Закона за авторското право и сродните му права. Неправителствената медийна организация настоява държавата да поеме контрола върху дружествата за колективно управление на права. В националния ефир се завъртя клип, който призовава: "Да спрем ограбването и целенасоченото унищожение на българската култура". Според АБРО през ноември 2009-а тя е изявила желание за преговори с ПРОФОН. Оттам отговорили с нотариална покана в тенденциозен тон. Последното било разчетено от асоциацията като проява на неуважение и злоупотреба с монополното положение на ПРОФОН.
АБРО алармираха, че Дружеството за музикалните продуценти и артистите изпълнители са прекратили преговорите си с медиите, които изживявали тежките последствия на икономическата криза. ПРОФОН пък отговори, че не е спирало да преговаря с медиите – ползватели на музикалния каталог, а нападките срещу тях били неоснователни и преднамерени. Като доказателство, че проявяват разбиране към тежката икономическа ситуация на медиите, свикват извънредно общо събрание на 20 април 2010-а. На него ще се актуализират тарифите и правилата за тяхното прилагане.
ПРОФОН коментират медийната кампания така: "Надяваме се загрижеността на АБРО за българската култура да се изразява в повече от сега излъчваните нищожни проценти българска музика в ефир и в повече разбиране и коректност към тези, които я създават. За сведение, програмните листи на търговските медии – членове на АБРО, не включват и 5% българска музика. В Европа няма друга държава, в която медиите толкова брутално да дискриминират националната музика в ефир!".

Стр. 45

в. Сега | Божидар БОЖКОВ | 2010-03-10

Наместо сдружението да брани авторските права на българските композитори, те всячески бранят него с надеждата един ден също да се доредят в ръководството му

Миналата седмица Филип Киркоров обяви пред руските медии, че цената на най-новата, написана от него песен "Бели нощи" започва от 100 000 евро и вече имал трима желаещи да наддават, за да си я купят. Единият от тях се оказа Дима Билан, който потвърди, че Киркоров му е поискал точно толкова. За разлика от Русия, където пазарът е огромен, а композиторите – милионери, у нас техните събратя могат само да мечтаят за подобни приходи. Разбира се, има и изключения като вървежния към днешна дата тандем "Ясен Козев – Крум Георгиев", автори на няколко хита, сред които и "Губя контрол, когато…", които са сред малцината, можещи да си позволят да продават скъпо песните си. За всички останали, ако не са се закачили навреме за някоя компания, издаваща поп-фолк и съответно плащаща добре, единствена надежда би трябвало да е "Музикаутор". Това сдружение се грижи за събиране на
отчисленията за авторски права от концерти,
излъчвания в ефира и музикално оформление в заведенията. Пари, които трябва да прибира от съответните организатори на публичните мероприятия, както и от собствениците на медии и заведения, а после би трябвало да разпредели между носителите на тези права: композитори, текстописци, аранжьори.
Въпреки самия факт на съществуване на подобна структура, въпреки че в ръководството й са куп знаменитости от гилдията, като Кирил Маричков, Васил Гюров от "Ревю", Александър Кипров, Митко Кърнев от "Д-2", Калин Вельов и споменатия по-горе Ясен Козев, около "Музикаутор" постоянно има нещо мътно. Мине се не мине време и някой композитор изреве, че не получава почти нищо от тези отчисления. Досега в този списък на недоволните са се наредили Тончо Русев, Митко Щерев, Стефан Диомов, Дани Милев, от края на януари там е Георги Костов, а от февруари компания им прави вече и Асен Гаргов. Общото между всички тях е, че са все автори, които не присъстват нито в изпълнителното ръководство на "Музикаутор", нито дори в общото му събрание. От което следва, че нямат пряк достъп до счетоводството на сдружението и не разполагат с информация какво точно се случва там.
Странно е обаче, че недоволните досега нито веднъж
не са изсипали гнева си срещу органа,
който е длъжен да им обгрижва правата. За сметка на това го отнасят изпълнителите, за които са писали песни. Но не всички, а само онези, които са в творческа активност. Тончо Русев, Митко Щерев и Асен Гаргов, например, забраниха на Лили Иванова да изпълнява парчетата им, понеже имала много концерти, при това добре платени, но те пари от тях не видели. Но и Лили Иванова също е прибягвала до забрани. В дните, когато бе премиерата на автобиографията за нея, написана от Мартин Карбовски, певицата се опита да спре разпространението на друга книга за себе си, подготвена от предишния й любимец Исак Гозес. Изобщо в целия скандал около песните й Лили Иванова, наместо да се възползва от позицията си на потърпевш, допълнително наля масло в огъня. Тя първо обясни на публиката, че тези, които я атакуват, не са никакви композитори, а после перфектно се възползва от поканите на различни медии, за да даде становище по скандала с песните, като се опита да рекламира скъпи марки в ефир. В предаването "Сеизмограф" на бТВ преди три седмици Иванова каза: "Тези песни станаха хитове, защото ги изпях аз, нека да ги бяха дали на друг да ги изпее, пък да видим дали щяха да станат известни… И няма какво да ме обвиняват, сякаш си дипля парите под новия си дюшек "Дормео". В предаването на Марта Вачкова по БНТ1 пък Иванова вметна, че наскоро си купила италиански обувки "Лориблу".
По подобен махленски начин се разигра и
драмата между Стефан Диомов и "Тоника"
Бургаският композитор, който през годините е работил основно с различните формации на тази група, нарочи съответно тях за пропуснатите си финансови ползи. В резултат на което около 80 златни хита на "Тоника" вече могат да се слушат само на запис – Диомов им забрани да ги изпълняват на живо. Пак в ефира на бТВ Диомов и Георги Найденов от "Тоника" едва не се сбиха, докато изясняваха позициите си. Малко по-незабелязано мина кавгата между Дани Милев и Мариана Попова. Той нито веднъж не е обявявал публично, че й забранява да пее песните му, сред които е и "Нека да плача", която ни представяше преди време на "Евровизия". Каза само, че повече не иска да има нищо общо с певицата, защото й бил жестоко обиден. Факт е, че от времето на това изявление тя вече не пее на живо нищо, композирано от Дани Милев.
Същото споходи и "Сигнал", които сега може и сами да си правят музика, но по социалистическо време правилата са налагали да работят и с композитори като Георги Костов. Наскоро той им забрани да пеят неговите парчета, най-известното сред които е "Да те жадувам". Любопитен момент тук е, че Костов използва в наказателната си акция срещу групата не друг, а точно виновника за липсата на авторски отчисления – "Музикаутор". Композиторът поиска тъкмо от
сдружението да наложи на "Сигнал" тази забрана
и то се справи перфектно. За няколко дни из цялата страна бяха разпратени нотариално заверени писма, с които на всички медии се оповестяваше, че вече нямат право да излъчват концертните изпълнения на съответните песни на "Сигнал". "Музикаутор" дотолкова се престара в изпълнението на тази задача, че писма получиха дори забравените и от бога и останали на доизживяване общински радиовъзли в страната – последните, които биха тръгнали да пълнят кратката си едночасова програма на ден с концерти. Ако с такава мащабност сдружението работеше и по събиране и изплащане на авторските отчисления, вероятно недоволни композитори у нас нямаше да има.
Много показателно за това как точно "Музикаутор" си върши работата е случилото се през 2006 г., покрай участието на България на "Евровизия". Регламентът на фестивала задължава всички участващи телевизии да излъчат по веднъж клиповете на песните, преди представянето им на живо. Това означава, че българското парче на Дани Милев се е завъртяло поне 32 пъти, колкото бяха държавите участнички в онази година. За тези 32 просвирвания из Европа Дани Милев се беше похвалил в едно интервю, че е получил почти 5000 лева за авторски права. Същевременно за двете години 2006-2007, когато "Нека да плача" се въртеше нонстоп навсякъде в България, "Музикаутор" бе превело на Милев всичко на всичко 700 лева.
По този начин сдружението работи и с останалите композитори. Но вероятно този подход не е валиден за всички. Защото характерна особеност за онази част от гилдията, която е в ръководството на "Музикаутор", е, че досега нито веднъж не се е оплаквала, че авторските им права са накърнени. Или поне не са го правили публично. Тоест разделителната линия в гилдията на композиторите у нас очевидно минава покрай ръководното тяло на "Музикаутор". В общото събрание на сдружението е и текстописецът Александър Петров. Негови са стиховете на песента "Близо до мен", която, изпята през 1992 г. от Вили Кавалджиев, взе голямата награда на вече несъществуващия фестивал "Златният Орфей". Години наред след това Петров проглушаваше ушите на цяла България, че не бил получил и стотинка от наградата като авторски права от покойния вече шеф на "Орфея" Генко Генов. Сега Петров е в управата на "Музикаутор" и отдавна вече не се е чуло да е недоволен. Въпреки че авторите на музика у нас прекрасно знаят къде е истинската причина да са ощетени, не се е забелязало някой досега да е подвел под отговорност сдружението "Музикаутор". Може би не го правят, за да не си затворят вратата към евентуално и свое участие един ден в ръководството му.

Стр. 12

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 2010-03-02 

Още в края на миналата година Филмаутор сигнализираха “Всеки ден”, че БНТ има намерение да спре да превежда сумите за авторско право на творците, работещи за медията и по-точно да ги накара да се отказват от тях при повторение на съответната продукция в ефира на медията. Прогнозата се оказа вярна, в резултат на което организацията, грижеща се за правата на хората, упражняващи интелектуален труд у нас, свиква общо събрание на 25 март. Тя ще запознае всички свои членове с откритото писмо, което Филмаутор е изготвило и ще изпрати до държавната телевизия в близките седмици. Потърсихме за коментар председателя на Управителния съвет на дружеството доц. Христо Тотев.

Г-н Тотев, каква е целта на откритото писмо, което Филмаутор е изготвило?

Причината е, че БНТ от началото на годината грубо заобикаля разпоредбите на Закона за авторско право и сродните му права в ущърб на творците. Казано по друг начин те принуждават авторите да се отказват от авторски права, подписвайки декларации, като им казват, че или подписват анекса към вече сключен договор или творбата няма да се излъчи. А те като се откажат от авторското си право в полза на телевизията Филмаутор вече нищо не може да направи, за да ги защити.

А има ли вариант, в който авторите бойкотират БНТ като й забранят да им излъчва филмите, както преди време предложи Рангел Вълчанов?

Управителният съвет на БНТ е приел, че това не се отнася за игралното и анимационно кино, а дори и да беше, то филмите на Рангел са една малка част от това, което телевизията излъчва. Тук проблемът касае големите блокови предавания като “Полет над нощта” на Хачо Бояджиев например. Такива програми като неговата пълнят програмата на Сателитния канал и излиза, че те са безплатни за БНТ, защото са повторения, за които авторите са принудени да се отказват от дължимите отчисления. Данъкоплатците в тази държава плащат, за да гледат обществена телевизия. Държавата пък от своя страна гласува годишен бюджет на БНТ, в който има субсидия, касаеща създаването и разпрострение на авторска продукция, и питаме ние, къде ще отидат тези хиляди левове, след като БНТ ще си ги спести от авторски права?

БНТ каза преди време, че финансовата криза налага тази мярка….

Ама за каква икономия говорят!? Все пак те са държавна телевизия, която се издържа освен от бюджет и от реклами. Да направят така, че нивото на продукцията да се подобри и така да вкарат повече пари от реклама! А кинаджиите са съвсем ощетени от телевизията, защото там за един 100-минутен филм режисьорите взимат буквално жълти стотинки…..тъжна работа. А по-лошото е, че това “заболяване” се разпространява из всички телевизии, в това число и частните. И там като чуят за авторско право бягат- ситуацията е наистина тежка.

Оригинална публикация