За добавената стойност за имиджа на България от дейността на Симеон II

Luboslovie.bg I Мария ТОДОРОВА I 13.03.2015

Подхождам към интервютата, по които работя, с всеотдайността на лаик. На пионер. Който се вглъбява с търпение и страст в малко познати територии не от тщеславие и скука. А да ги изследва и открие ползите за взискателни читатели с веднъж завинаги установени вкусове. Съвсем не в духа на днешния фатален тринадесети петък ме обогати диалогът с една наистина интересна личност.
Че името отваря и затваря врати, че прагматичните ползи от качественото общуване надрастват дребнотемието, че митовете се нуждаят от актуален прочит в нетърпящото митове информационно общество, знаех, колкото всеки експерт по PR. Това, което трябваше да съумея, за да не се получи разговор по периферията на митовете, бе да постигна непредубедеността на лаик.
Да потърся какво в съвременното тълкуване на аристократичните традиции би могло да препоръча устойчиво едно модерно общество – в глобален план – на висотата,на която му се полага всъщност.
Как и защо дейността на Симеон II носи добавена стойност за имиджа на България, попитахме неговия консултант по PR.

Цветелина Узунова се дипломира по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1991 г. Специализира „Мениджмънт на телевизионни новини“ във Великобритания. Във визитката й се открояват и курсовете по „Журналистика и политическа власт“ към ЕС, които завършва през 1998 г. Била е директор на Правителствената информационна служба в правителството на Н.В.Симеон ІІ. Цветелина днес е PR консултант, управител на VIPART.

Г-жо Узунова, за опитния имиджмейкър е по-скоро нетипично да се представя като прелюдия към разговор за своите професионални партньорства. И това не е самоцелна скромност, а е в интерес на мита, който трябва да създаде. Вие обаче сте от малцината PR експерти, които са се намерили пред един готов мит. Представете ни се в светлината на този опит.

Първо бих поспорила с Вас относно определението „мит”. Смятам, че нашата работа не се състои в това да създаваме илюзорни представи или митове. Изграждането на един публичен образ е сложна дейност, комплекс от много усилия, креативност, използване на различни инструменти на PR-а, подходи и информационни канали. За мен митът звучи по-скоро като пропаганда, като рисуване на перфектен образ, а знаете, че такива трудно се срещат. От друга страна, това често има и обратен ефект. Публиката е чувствителна, вече има достъп до много информация. Затова обективността, коректността, почтеното отношение към нея е ключово.
Но сте права, че Н.В.Цар Симеон II се завърна в България с един утвърден позитивен имидж в международен план. А тук завари митове за себе си, създавани и поддържани умишлено от пропагандната машина на тоталитарния режим, които бяха продължени от определени кръгове и в периода на прехода. Повечето от тези митове са негативни по обясними причини. В доста случаи даже се е стигало до изкривяване на исторически факти или прикриването им. Спомнете си например какво са ви преподавали в училище за ролята на царското семейство в българската история и ще си дадете сметка за това.
Да работиш с личност като Царя е голямо предизвикателство и привилегия. Често казвам, че за мен това е втори университет – не само в професионален, но и в житейски план. През годините се наложи да се изправяме доста често срещу мощната пропагандна машина, за която споменах, и да й противодействаме с най-силното оръжие- истината. За съжаление, повечето хора у нас са склонни да вярват предимно на негативни митове, отколкото да помислят разумно, да прочетат повече източници и да приемат фактите. В този смисъл работата по неговия имидж извън България винаги е била удоволствие и много лесна задача, докато във вътрешен план това се оказа минно поле. Да не говорим колко политици се опитаха да градят своя публичен имидж, охулвайки Царя, колко медии правиха рейтинг и тиражи с кампании срещу него. Радвам се, че все повече хора се осъзнават как са били манипулирани и променят отношението си към Негово Величество.

Благодаря ви, че откликнахте да си поговорим за дългогодишния ви опит като съветник по комуникациите на г-н Симеон Сакскобургготски, и в частност – потенциала и предизвикателствата пред една новооповестена инициатива. Наскоро Инициативен комитет оповести подписка-обръщение да бъде признат приносът на Симеон II за развитието на България. Как статутът на един формално нефункциониращ монарх може да препоръча страната ни от гледна точка репутация?

Обръщението, за което говорите, набира скорост. Доста хора се интересуват от подписката и се присъединяват. Първоначално бяха 113 души, сега вече са много повече. Тя бе започната във връзка с 20-годишнината от известното писмо – покана на 101 интелектуалци през 90-те години за връщане на Царя в България. Призивът сега е да се направи обективна оценка за неговата роля за съвременното развитие на страната ни, да спрат медийните кампании срещу него и най-вече да бъде даден адекватен статут на царското семейство.Вариантите за това са много. Един от тях, който бе лансиран на пресконференцията на Инициативния комитет, бе за определяне на статут на Царя като специален представител на България пред света. Това ще подпомогне неговата дейност и ще й придаде нужния формален облик.
След излизането му от изпълнителната власт, той не е прекъсвал нито за ден активната си работа по теми, свързани с България. Както, между впрочем, е било винаги и преди да се завърне тук. Тези дни български дипломат, който заминава като посланик в една нелека държава в Близкия Изток, помоли за среща, за да получи контакти, съвети. И това не е единственият пример. От друга страна, членовете на дипломатическия корпус постоянно го търсят и той ги приема. Не е имало случай делегация от чужбина да не поиска и среща във „Врана”, извън протоколната програма в институциите. Царят често е канен на различни международни форуми, на срещи в Брюксел с лидерите на ЕС. Всичко това се случва, но в частно качество, което не говори добре за нашите институции. Официализирането на неговата дейност ще улесни и нашите дипломати навън, когато е на посещение в дадена страна. Няма да се чудят дали и как да му съдействат, каквито примери има. За разлика от нас, в Румъния отдавна решиха този въпрос. Тяхното кралско семейство е търсено от държавните институции,подпомага ги във външната политика. Ще ви дам и още една илюстрация- на диамантения юбилей на Кралица Елизабет II Цар Симеон II бе специален гост, дори кралският протокол го постави до кралицата на официалните снимки и вечери. Това са знаци в дипломацията, които не остават незабелязани от света. Както неотдавна бившият евродепутат Станимир Илчев подчерта, нямаме друга личност, която в рамките само на един ден да се срещне с лидерите на всички европейски партии в Брюксел и после да е гост на вечеря при краля на Белгия. Нямаме друг такъв държавник. Била съм свидетел на много подобни случаи и съм убедена, че този потенциал трябва да се използва така, както беше в премиерския мандат на Царя.България в момента определено има нужда от по- добър имидж пред света.

В кои насоки националният имидж има нужда от прагматични корекции според вас?

Има достатъчно голямо поле за действие. Необходимо е да се засилят редица контакти във външно-политически план и то във всички посоки- и на Запад, и на Изток. От доста време тук не са идвали президенти, крале… А те водят след себе си инвеститори, медии.Всички помнят, че когато Царят беше в изпълнителната власт, това беше ежедневие.

Кои среди все още имат нужда от допълнителни гаранции, що се отнася до впечатленията за инвестиционния потенциал на България? Ако можем да перифразираме известна крилата препоръка на г-н Симеон Сакскобургготски, в какво трябва да постоянстваме, за да се промени „чипът” спрямо нас?

Промяната започва от нас самите. Първо трябва да осъвременим националния чип и това естествено ще промени и отношението към страната. Обидно е да ни разпознават само като черноработниците на Европа или най-бедната нация.

Беше отбелязано, че Симеон II би могъл да лобира по много важни за страната ни въпроси, скорошното ни присъединяване към Шенген например. Какво българите трябва да очакват от понятието „лобиране” на такова равнище?

Личните контакти в дипломацията са нещо особено важно. Когато името на страната ни се свързва с авторитети, които вдъхват доверие и уважение, лобирането в най-добрия смисъл на думата, дава плодове. В този ред на мисли мога да кажа, че кампанията по популяризиране на автобиографичната книга на Цар Симеон II „Една необикновена съдба” е много полезна за България. След Париж, предстоят премиери на книгата в много други европейски столици, интересът е голям. Чрез нея хората по света ще научат много не само за личността на Царя, но и за страната.

България се смята за класически геополитически възел, без в същото време да е съществен геополитически ключ. Нямаме стратегически излази на външни басейни, нито сериозни собствени находища от суровини, заедно с това – и традиции в експлоатацията им. Едновременно с това попадаме в центъра на известно невралгично пространство. Как личната репутация може да навакса в известен смисъл положение, което не ни е географска даденост?

Ако се върнем назад в историята, ще видим, че разположението на България винаги е било важно, независимо, че сме малка страна. Така е и днес.Достатъчно е да проследите събитията около нас и ще си дадете отговор защо е така. В една такава напрегната обстановка, за държавата е от значение да впрегне целия наличен ресурс, за да води адекватна политика, следвайки националните интереси на първо място. Авторитетът на личностите, които олицетворяват тази политика, тяхната разпознаваемост извън пределите на страната, е ключово условие за успеха.Била съм свидетел на международни форуми на най-високо ниво, когато лидерите на съседни държави е трябвало да се представят как се казват, кои са… В същото време всички очакваха с интерес появата на цар Симеон от България, знаейки много добре кой е той. Това е огромно предимство за страната ни.

Как се комуникира със Симеон II? С какво според вас е убедителен събеседник извън елитните среди, към които по произход принадлежи?

Царят си е цар, той е възпитаван от малък за тази длъжност. Умее да разговаря еднакво добре и с европейския аристократичен кръг, и с обикновените хора. Ще Ви дам следния пример – преди години един германски журналист беше написал статия, базирайки се на наши медии. Тя беше негативна. Колегата поиска среща, беше доста скептично настроен, но дойде тук, Царят го прие. След повече от час журналистът излезе от кабинета му въодушевен. Извини се за статията си с думите „Царят е невероятна личност, направих грешка и писах, без да го познавам”. Негово Величество е интересен събеседник, защото много е пътувал, много е чел, познанствата му по цял свят са безбройни.За него няма затворени врати, еднакво добре е приет на всички нива и по всички географски ширини. И това е не само, заради произхода. През живота си той се е доказал със своята дейност и с това е спечелил много приятелства и уважение.

Кои слабости откроявате в двустранния процес по комуникация на титулувана личност с останалите в съвремието? Как може да бъде преодоляна рамката?

Не виждам слабости в тази комуникация. Царят има по-модерно мислене дори и от доста млади хора. Фактът, че толкова го търсят за срещи, му дава богата информация за различни сфери и процеси в обществото. Няма ограничителна рамка в това общуване. Съвременните монархии и техните представители са много по-различни от представите ни от приказките да кажем.Все пак живеем в двадесет и първи век.

Както при измерването на ефектите от всяко вложение на доверие, и тук става дума з ROI, return of investment, възвръщаемост. Как световният опит черпи практически ползи от този процес?

Ами да вземем Великобритания – там туристическата индустрия печели много именно заради короната. Сами виждате колко голям интерес има към страната след сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън, какво влияние оказва тази млада симпатична двойка върху британското общество, а и извън него. Ние също имаме това богатство- голямо царско семейство с богата история. Би следвало да се възползваме от този исторически шанс, а не да го игнорираме. Ще ви дам отново пример – сватбата на Княгиня Калина и Китин Муньос на Боровец. За събитието работих с близо 100 медии от цял свят. Наред с репортажите за венчавката, те излъчиха и материали за туристическите предимства на курорта, което доведе до увеличаване на гостите през целия сезон тогава. В многото ми разговори с чужденци винаги усещам това учудване -защо България не използва този шанс, който съдбата й е дала с царското семейство.

Всеки Ваш колега в областта на комуникациите и медиите в известен смисъл е ангажиран с „кралска особа”. Такова поне би трябвало да е отношението към клиента и аудиторията. Ако споделите в три думи препоръките си към начинаещите, тези три думи ще са?

Така е. Всеки клиент има това самочувствие, и правилно. Когато си на пазара в условия на жестока конкуренция, самочувствието е от значение. Но е трудно да се дават препоръки, защото клиентите имат различни потребности за изграждане на позитивен имидж. Все пак бих откроила три неща- добър екип, качествен продукт и професионален PR. Ако са налице и трите, успехът не закъснява.

Любовта към словото задължава към искреност и скромност. На какво още, според собствената ви практика?

Ние, журналистите и пиар експертите, работим със словото. То е наш основен инструмент. Затова ценя употребата на правилен български език, добрия стил. Уважението към думите е особено важно е в днешно време. Това се отнася в най-голяма степен за политиците- кога и какво говорят. Много пъти една неправилно изпусната фраза наранява имиджа, може да срине усилия, полагани с години. Да не говорим, че езикът на омразата, който отново се върна в публичното пространство, е крайно вреден за атмосферата в обществото ни въобще, не само за авторитета на говорещия или институцията, която представлява.

Оригинална публикация

Бизнес лидери на токчета разказват – интервю с Цветелина Узунова, председател на Обществото на деловите жени

M3 College I Мария АНГЕЛОВА I 14.02.2013

Уважението, независимо дали мениджърът е мъж, или жена, се печели с коректност и почтеност.“
 
Цветелина Узунова е пример за жена, която не се страхува от предизвикателствата, пред които трябва да се изправи един бизнес лидер в България.
Тя е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ иe специализирала телевизионен мениджмънт във Великобритания.
 
Нейният 11-годишен опит като водеща на „По света и у нас“ в БНТ й помага да бъде повече от успешен PR и бизнес дама.
Кариерата на Узунова включва длъжностите отговорен редактор на предаването „Екип 4“ на БНТ, както и директор на Правителствената информационна служба в мандат 2001–2005г. в Министерския съвет, където калява много свои качества и се справя с безброй поводи за кризисен PR.
 
От 2006 година успешно управлява своята компания за публични и медийни комуникации – VIPART. Освен това тя е заемала в продължение на две години длъжността директор на Българската бизнес мрежа – сдружение на малкия и средния бизнес у нас.
 
Избрахме да представим Цветелина Узунова в рубриката ни „Бизнес лидери на токчета разказват“, защото и тя подкрепя развитието на българските делови жени като главен редактор на списание Business Woman Magazine и като председател на Обществото на деловите жени.
Ето какво сподели за себе си и своя опит самата Цветелина Узунова:
 
1.Разкажете ни повече за проектите на Обществото на деловите жени (BUSINESS WOMAN SOCIETY) и за целите на организацията.
 
Обществото на деловите жени бе учредено като част от един по-голям проект. Той включва издаването на списание BWM – Business Woman Magazine, отварянето на Business Woman Academy и старта на информационния сайт www.BWNews.eu. Всички те са обединени в проекта ни Business Woman. Целта е чрез различни комуникационни канали, събития, разнообразни средства и подходи да бъде популяризирана успешната жена в България, нейните ценности, стремления, нейната амбиция да се усъвършенства в кариерата, а и едновременно с това да се грижи за семейството, за личния си живот и духовното си израстване. Моите партньори, а и целият ми екип са убедени, че чрез тези дейности ще допринесем за това ценностите в нашето общество, които доста се разместиха и изкривиха през последните години, да се върнат отново по местата си. Смятам, че това е особено важно, ако искаме да живеем в нормална европейска държава.
 
2.Като главен редактор на списание Business Woman Magazine целите да популяризирате успешните жени в бизнеса. Защо според Вас е важно техният принос да бъде показван на обществото?
 
Не само от бизнеса. От деловия свят въобще. Жените в България направиха много за обществото ни през годините на прехода. А те не бяха никак леки. Да не говорим и за последния период на икономическа криза. Работата ми ме среща с изключителни жени – мениджъри, които съумяват да управляват успешно фирмите си или да работят на важни позиции в различни институции, имат модерни идеи, ясни цели, знаят какво искат и как да го постигнат. В същото време следват високи професионални и етични стандарти. Не се оплакват от ситуацията, напротив – търсят нови, нестандартни пътища за развитие. Тези модели на работа и поведение трябва да бъдат подкрепяни и популяризирани, защото не е тайна, че от 90-те години насам по една или друга причина се наложи един странен, дори гротесков образ на съвременната българка, който е плод на т.нар. чалга манталитет. Искаме да покажем, че има и един друг свят – на образовани, интелигентни, красиви и интересни жени, със самочувствие на успели и реализирани личности. Убедена съм, че младите момичета трябва да следват тъкмо такива модели. Но в списанието не се ограничаваме, даваме думата и на много успели мъже, както и на българи с добри кариери в Европа и по света, на чужденци. Въобще във фокуса на вниманието ни е деловият човек на нашето съвремие. Защото това са личностите, които могат да движат страната и света напред.
 
3.Какви качества според Вас трябва да притежава една жена, за да бъде едновременно успешна и уважавана в своята бизнес сфера?
 
Жените по правило са дарени с много качества, които им помагат за успеха в бизнеса толерантни са, рискуват разумно, добре работят в екипи, последователни са, имат силна интуиция. Това, което най-често ми прави впечатление, е, че са работохолици и много прецизни в детайлите. Имат стремеж за постоянно самоусъвършенстване и образоване. В същото време управляват фирмите си и с необходимата социална политика и култура. Но не мога да не призная, че все още има какво да се желае по отношение на статута на жените в корпорациите. Неслучайно и на ниво Брюксел тази тема се обсъжда активно – за равнопоставеността на жените в бизнеса в страните от ЕС. Що се отнася до уважението, независимо дали мениджърът е мъж, или жена, то се печели с коректност и почтеност. Няма друга формула.
 
4.Вашата PR дейност подкрепя развитието на културата и изкуството (например инициативата „София – една дълга история“). Как Ви идват такива идеи и лесно ли е да се преплитат комуникациите и изкуството, за да работят за добрия фирмен имидж?
 
Винаги съм смятала, че бизнесът и културата вървят заедно, че деловият свят може много да бъде полезен при осъществяването на културни проекти. Съветвам клиентите си да включват в комуникационните си стратегии и дейности, свързани с българската култура. Тя има нужда от помощ. А в България има страхотни традиции в това отношение, просто трябва да ги продължим, да върнем онова позитивно възрожденско чувство в деловите среди. Тук ще подчертая, че законодателят все още е длъжник в това отношение. Бизнесът трябва да бъде стимулиран да отделя средства за истинските таланти и за културния живот у нас. Гледано от позицията на PR-а, изкуството винаги е било отличен канал за публична комуникация и за изграждане на позитивен фирмен имидж.
 
5.Какви Ваши принципи на работа не бихте пристъпили независимо от желанията на клиента?
 
Отговорът е кратък и лесен: не бих работила негативен PR. Който се захваща с такава дейност, трябва да си дава сметка, че тя е бумеранг. Освен всичко и противоречи на моя личен професионален и човешки етичен кодекс. Няма по-добър подход в PR-а от този да изтъкваш предимствата си като фирма, личност, институция, отколкото да търсиш нерегламентирани начини да злепоставяш опонента или конкурента си. За съжаление, не само PR специалисти, но и медии влизат в този капан. Това е и погрешно, и некоректно. Да, среща се и у нас, особено в политиката преди избори, но аз не съм привърженик на този вид дейности в PR-а.
 
6.С кой реализиран Ваш проект или кауза се гордеете най-много и защо?
 
Гордост не е точната дума. По-скоро съм много доволна, че списанието BWM става все по-популярно в деловия и политическия свят, и получавам отлични отзиви за него – и като визия, и като съдържание. То е най-новият ми проект и естествено, най-много ме вълнува.
 
7.Какво е следващото професионално предизвикателство пред Вас?
 
Аз съм от хората, които постоянно се стремят да скачат високи летви. Голямо предизвикателство в момента, както и при много други фирми, е справянето с кризата. От друга страна, идеите не секват, не се интересуват дали времената са трудни, или не. Едно от предизвикателствата, с които предстои да се справим, е да развием дейността на Обществото на деловите жени на територията на цялата страна, защото успели дами има във всеки град.
 
8.Довършете изречението:
 
За мен УСПЕХ е… да постигнеш баланс между работата и личния си живот, да имаш спокойствие и хармония в душата си, а най-вече да си удовлетворен от това, което правиш.
 

Как пиари гасят пожари

pressadaily.bg I 15.01.2013

Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“.

Зададохме въпроса на няколко бивши шефове на президентската и правителствената пресслужба. Повод бе гафът от новогодишната реч на президента, където със Скалистите планини в Колорадо бе илюстриран курортът Пампорово. От ситуацията можеше да се излезе елегантно, с чувство за хумор, с извинение и по друг начин. Важно бе да се реагира бързо и адекватно. Нищо от това не се случи. Първо, президентът влезе в обяснителен режим. Второ, прехвърли вината на БНТ и екипа си. И се превърна в част от проблема. Реакцията закъсня с 10 дни.

Решихме да проверим дали са попадали в подобни ситуации и други наши президенти и министър-председатели и как пиарите им са ги отигравали. Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“. Ето какво разказаха те.

Нери Терзиева – прессекретар на Петър Стоянов: Направих гаф с Ангел Марин

Няма нищо по-лесно от това да признаеш грешката си и да се извиниш. Има само едно важно условие – да го направиш навреме.

Моят най-голям гаф е с Ангел Марин. След изявлението му (през март 1998 г.), че призивът „Бегом към НАТО“ е нездравословен за Българската армия, бе извикан от президента Петър Стоянов. В името на публичността поканих журналистите да чуят обясненията на ген. Марин (б.р. – по това време той бе командващ ракетните войски и малко след изказването си бе дисциплинарно уволнен). Срещата с президента пред медиите създаде такъв рейтинг на Марин, че му донесе вицепрезидентски пост.

Таня Джаджева, PR на Станишев: Сергей заседна на незаконен лифт

Имаше ситуации, в които ни се налагаше да влизаме в обяснителен режим, но винаги сме се опитвали да бъдем адекватни. Убедена съм, че има много недоволни от реакциите ни колеги, защото застанеш ли на тази позиция, винаги си от другата страна на бариерата и малко трудно те възприемат като партньор.

Опитвала съм се да бъда именно партньор. Не мога да си спомня случай, в който пресслужбата да е била нападана за простотия, сътворена от нея.

Случаят, в който ми идваше да се отвори земята и да потъна в нея, беше засядането ми заедно със Сергей Станишев на лифта в Благоевград. Беше покъртителна кретения (б.р. – това се случи на 17 септември 2008 г., оказа се, че съоръжението е и незаконно).

Преди да заминем, се проучваше поканата Сергей Станишев да се качи на лифта. Против бяхме и аз, и цялата пресслужба, и всички съветници, и НСО. От службата за охрана бяха направили проучвания и предупредиха, че може да се появят технически проблеми. Целта на посещението не беше качване на лифта, а да се вземат спешни мерки за ограничаване на горските пожари и да се прецени какви са щетите. Пламъците бяха стигнали почти до Благоевград. Тогавашният кмет Костадин Паскалев измисли лифта – да качат Станишев горе, да видел по-добре терените, обхванати от пожара. С премиера в кабинката на съоръжението бяха Паскалев и шефът на пожарната Николай Николов. Всички бяхме на съоръжението, включително и журналисти. Станишев добре знаеше, че целият му екип е против, но умението на Костадин Паскалев да убеждава победи. Единственото, което след това успях да кажа на журналистите след повече от половин час висене на 30 м над земята, беше, че оттук нататък трябва да питат: „Питайте Коце Паскалев защо стана така.“ Той обясняваше, че всъщност лифтът не бил незаконен, бил в период на изпитване.

Цветелина Узунова, PR на Сакскобургготски: Изправяхме се срещу кампании, чиито автори бяха в сянка

Проблемни ситуации като тази с президента Плевнелиев не е имало в нашия мандат. Кризисният PR беше от друг тип. Всички казват, че свободата на словото в медиите е била най-голяма именно в премиерския мандат на Симеон II, но за съжаление тя бе използвана за серия крайно негативни, даже клеветнически кампании срещу него, които не секнаха и след края на мандата му в МС. Той понасяше всичко, само и само медиите да бъдат независими и свободата им – съхранена.

Налагаше ни се да се изправяме срещу добре смазани с времето пропагандни схеми, които разполагаха не само с медийна, но и с финансова мощ и чиито автори бяха в сянка. Заради международния авторитет на царя и огромния интерес към него, особено когато стана министър-председател, всичко бързо придобиваше международен отзвук и се отразяваше и на имиджа на България. Задачата ни никак не беше лесна.

Тиражираната и подклаждана от две национални медии кампания за несъществуващо испанско гражданство на царя, което е пречка да заема такъв пост, започна малко след началото на мандата. Още с появата на първата информация разпространихме опровержение, в което подробно обяснихме, че Симеон Сакскобургготски ни- кога не е бил чужд гражданин и никога не се е отказвал от българското си гражданство. Разказахме с какви паспорти
и как е пътувал по света в годините на изгнание, припомнихме и как му бе върнат българският паспорт… но това не даде резултат. Трябваше чужденци да го кажат, за да има ефект. Наложи се да търсим съдействието на испанското министерство на правосъдието, което официално да съобщи, че българският премиер не е чужд гражданин.

Няма да обяснявам в какво неудобно положение изпаднахме, обяснявайки на служителите в Мадрид какво се пише и твърди в България и защо настояваме те да го опровергават. Хората недоумяваха.

Несравнимо по-трудна беше ситуацията с темата за възстановяването на национализираното частно царско имущество през 1946 г. и върнато през
1998 г. с решение на Конституционния съд. В тези кампании бяха ангажирани вече и партийни централи, институции… Дори и министри от сегашното управление говореха в началото на мандата си, че ще отнемат частното царско имущество. Трябваше да минат години, за да оценят хората, че всичко това се оказа една голяма популистка кампания. Действаха на принципа: многократно тиражираната лъжа става истина. За съжаление и до днес има някои, които все още мислят, че в XXI век повторна национализация е възможна.

Михаил Михайлов, PR на Иван Костов: Качих премиера на Черни връх

Докато в България пиарът се бърка с румсървис, където в ролята на поръчващия е обектът на пиар, винаги ще има не пиари, а слуги. Не можех да направя Иван Костов рус със сини очи, но можех да го представя такъв, какъвто е, в най-добрата му светлина. Пиар пожарите винаги се дължат на престараване от едната или другата страна.

Един от първите проблеми, с които се сблъсках в работата си с премиер Иван Костов, беше слухът, че Костов е много сериозно болен. Тогава качих журналистите на Черни връх, където премиерът всяка седмица се качваше, и то за време, с което всеки спортист би се гордял. Намерих начин как
без думи да реша проблема с плъзналия слух.

Това, което се случи с новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев, не е негов гаф. Единствената грешка на държавния глава е, че влезе в скандала. Бих го посъветвал никога да не участва с коментар, защото това го прави част от историята и участник в нея. Плевнелиев на моменти изглежда идиотски наивен, защо- то още не е разбрал простите истини на хората в политиката и занимаващите се с политика.

Единственият начин да излезе от тази черупка е да се опита да създаде и да наложи нови условия – нещо, за което той няма нито компетентността, нито опита, нито свободата. Всичкологията, в която той навлиза, ще го направи президент всичколог, но не и президент, който ще се запомни с това, което е направил. Горещо му препоръчвам да помисли върху създаването на проект, който не само би обединил българите, но би осмислил и неговото президентстване. Българската политика страда от това, че всеки, който дойде на висока позиция, започва летоброенето от себе си.

Бойка Башлиева, прессекретар на Първанов: Шок беше тортата с шоколадови опълченци

Винаги сме били на позицията, че е добре една институция да има проактивна реакция, т.е да изпреварва събитията. Налагало се е да действаме по две основни линии – на реални събития да се отговори с държавническа позиция и да се реагира на външни за институцията събития – новини, коментари, предложения, включително на черен пиар.

Принципът, който сме спазвали, е, че трябва да има бърза реакция. Тя обаче винаги бе предшествана от проверка и анализ и това създаваше усещането за забавяне. При остри ситуации винаги сме реагирали в рамките на деня, никога не сме оставяли нещата да се влачат, да се натрупват и да влизат в модела на снежната топка. Имало е и много случаи, в които още обаждането на една медия ни даваше ясен знак, че трябва да реагираме. Предупреждавали сме журналистите, че ще получат позиция, но ни е необходимо време. В последните години се налагаше да се обръщаме към една или друга медия, разпространила неверни факти и твърдения, за да ги коригираме.

За да не се получават гафове, за да няма излишни поводи за напрежение

президентът Георги Първанов винаги е спазвал принципа, когато е в чужбина, никога да не коментира събития, които са се случили в страната. Спомням си един много ярък пример – още през 2002 г., когато той бе на среща с Романо Проди и Гюнтер Ферхойген и научи, че има промяна в българската позиция по преговорите с ЕС относно „Козлодуй“. Тогава всички медии чакаха коментар по тази тема, но президентът отказа независимо от неловката ситуация. Коментира темата, когато се прибра в страната.

През 2003 г. президентът реши за първи път да запише предварително новогодишното си обръщение и го направи на 26 декември. На следващия ден имаше планирана лека операция на лицето. След като слиза от операционната маса, му се обажда генерал Студенков, който му съобщава за случилото се в Кербала и че има загинали наши момчета. По това време нито военният, нито външният министър, нито премиерът бяха в България и президентът пое посрещането на телата, траурната церемония. На 31 декември държавният глава презаписа новогодишното си обръщение, тъй като след трагедията, при която загинаха петима от контингента ни, беше задължително да се отдаде почит и да се покаже съпричастност.

Заради съветите на Бойка Башлиева Първанов често си е спестявал неловки ситуации.

Медиен шум, свързан с недоглеждане, предизвика приемът за 3 март през 2007 г. Тогава фирмата, която осигуряваше кетъринга, вероятно от добри чувства и старание да изненада гостите, поднесе торта, изобразяваща боевете на Шипка. Медиите гръмнаха, „гостите са изяли опълченците“ а резултатът бе прекратен договор с фирмата за кетъринг и нова процедура за избор.

Широк отзвук в пресата имаше и президентският лов по време на трагедията с влака София – Кардам. Обясних на колегите, които се обаждаха по телефона да питат каква е истината. Може това да е станало след часове, но реакция имаше и за влака, и за архара.

За архара си водех лични кореспонденции с няколко вестника

Публикуването на стенограмата от разговора със Симеон Дянков бе предизвикано от финансовия министър. Той нарече четвъртия икономически доклад на специалисти от БАН и експерти от екипа на президента „малоумен“. След това дойдоха неговите двусмислени изказвания в телевизионно предаване с репликата за милиардера. Президентът покани Симеон Дянков на разговор. На излизане финансовият министър сподели, че диалогът бил конструктивен. Взехме решение и публикувахме стенограмата, която отприщи поредица от политически изказвания, която завърши в искане за импийчмънт. Факт е, че стенограмата сложи края на атаките на Дянков срещу президентството.

Оригинална публикация 

Никога неизневерила на себе си Цветелина Узунова разказва за незабравимото минало, чертаещо бъдещето

сп. HELLO! | 20.09.2012

"Корпоративният ПР е много интересна сфера, но голямо е предизвикателството и пред политическия ПР."

Работата в HELLO! България ме запозна с Цветелина Узунова. Нямаше как да не се срещнем, защото още от 1944 HELLO! пише за кралските семейства и техния живот. Макар България отдавна да не е монархия, ние имаме история, която нашите испански родители уважават. Цар Симеон II е личен приятел със собствениците на HOLA! и връзката ни с неговия екип беше естествено задължителна. От 2001 Цветелина Узунова работи с Негово Величество, но поводът за този материал е личен.
След професионалния ни контакт бях любопитен да надникна в живота на бившата телевизионна водеща, която след 11 години кариера в БНТ решава да се отдаде на ПР-а. Днес е собственик на VIPART, компания, която се занимава с корпоративен и политически ПР. Тя съветва хора от бизнеса и политиката, работи с институции, неправителствени организации, отделни личности.
Наскоро стана председател на Обществото на деловите жени, а от една година прави и списание за бизнес дами BWM. Офисът й се намира на ул. "Шипка", близо до националната телевизия.
Срещаме се за сутрешно кафе в новата разширена част, а настроението е полуваканционно, полуработно. Все още екипът не е в пълен състав, а завърналите се вече работят усилено.
Предстои да се потопите в един безкрайно интересен и откровен разговор за истории, които никога няма да спрат да вълнуват любопитните уши. Започва един разговор с бившата новинарка, която не изключва варианта отново да се върне в политиката.

Занимаваш се с ПР, но фирмата ти се казва VIPART…

Да, защото ефективната комуникация е висше изкуство. Затова избрах такова име. Имаме клиенти от всякакви области, което ни дава възможност да реализираме разнообразни идеи и похвати. Корпоративният ПР е много интересна сфера, но голямо е предизвикателството и в политическия ПР, политическите стратегии, послания. Усещането е различно. Правим и много културни проекти, което за мен е особено ценно. Винаги водя клиентите към това, да пречупим кампаниите им, инициативите им през културно събитие или послание. Всеки от нас трябва по някакъв начин да го прави, защото, ако искаме тази страна да се развива добре, нужно е първо да върнем ценностите по местата им и да възродим духовността.

На какво ниво е ПР професията в България?

Това е нова професия за България, не е много позната, затова и има всякакви хора, които наричат себе си ПР-и, а това донякъде смъква нивото. Скоро във facebook видях една смешна табела пред морско заведение, на която пишеше – търсим викачи, в скоби ПР. Хората вероятно и това разбират под ПР. Сериозно на въпроса – в България има добри специалисти, които натрупаха опит, но са малко. Професията тепърва ще се развива.
От друга страна, виждам и това – и в държавните институции, и в частния сектор се намират хора, които нямат реална представа с какво точно се занимава ПР консултантът, как се работи с такъв човек, какво всъщност са публичните комуникации. Да не говорим, и че често те биват подценявани. Случва се и друго – ПР-ът да върви пред клиента си, да изтъква повече себе си, а не бива, не е професионално, в резултат – клиентът е разочарован. Нашата работа е дискретна, ние сме хората зад кулисите. Понякога дори е по-добре за самия клиент да не се коментира нашироко, че има ПР съветници, особено когато става дума за изграждането на публичен имидж на отделни личности.
Когато мандатът на НДСВ приключи, имаше ли срив при теб? Попита ли се: "А сега накъде?".
Срив не. Наистина, докато правителството на царя беше в мандат, бях натоварена с може би една от най-високите ПР позиции в държавна институция – директор на Правителствената информационна служба, но въпреки това не позволих да ме промени като човек. А и имах закалка от ранната популярност в БНТ. Но съм и такава по характер, затова успях да запазя нормални отношения с колеги и приятели преди и след мандата. Знаеш, че много хора се променят, заемайки някакъв държавен пост. Ще ти споделя нещо във връзка с това. Като приключих работа в МС, чувах различни изказвания от колеги, минали по същия път, как сега всички ще ме забравят, как ще се изпарят конюнктурните приятели… Факт е обаче, че на рождения ми ден, малко след края на мандата, получих повече честитки от колеги от Министерския съвет, отколкото докато бях там. И до днес имам страхотни отношения с хората, с които съм работила. А минаха доста години. Но на въпроса ти – наистина се питах какво ще правя занапред. Получих покани да се върна да водя новини, но реших, че това е изживян етап. Царят ми предложи да остана в екипа му и аз приех, защото той е уникална личност и мисля, че има още много какво да даде на България. Исках да продължа да му помагам в това. От друга страна, имах събрани много идеи в ПР-а, които беше невъзможно да се реализират в институция като МС, затова реших да си направя собствена фирма.

Явно имаш някакви периоди в работата от по 11 години. След още толкова виждаш ли къде ще си?

Нямам представа. Ако е писано, може би в активната политика. Натрупах полезен опит особено при работата си с царя. Той е истински университет и по политика, и по дипломация, а най-вече по държавническо мислене. Политическият маркетинг, политическият ПР са сфери, които тепърва ще набират скорост, и си струва човек да е част от това. А да не говорим, че все някога и у нас ще дойде времето на професионалните политици, както е в много други държави. Факт е обаче, че сега живеем във време, в което е трудно да се прогнозира дори утрешният ден. Кризата промени доста неща. Особено в рекламата и ПР-а. Първото, което фирмите орязаха в бюджетите си, беше именно това перо. Обяснявам на клиентите, че е грешка, защото след кризата връщането в освободените ниши в публичното пространство ще им излезе по-скъпо и ще е по-трудно – като те няма на витрината, друг веднага заема мястото ти. Но от друга страна, ги разбирам, опитват се да запазят ценни специалисти, в които са инвестирали, да търсят нови пазари. Не е лесно. Още повече че за малкия и средния бизнес държавата не прави почти нищо.

Предполагам, гледаш новините, как би ги анализирала и като журналист, и като ПР?

Така е, когато мога, следя почти всички новини. Това ми е навик от години, който няма как вече да променя. Дори като гледам "По света и у нас", все още не ми е минало усещането, че ако аз бях дежурна, как щях да "подредя" деня. Трябва да има мисъл, логика в представянето на събитията, а водещите да помогнат на зрителя да я разбере. Иначе емисията става само куп механично събрани факти, които човек вече може да изрови и сам от интернет.

Колко време мина от последната ти емисия? Как се промениха новините?

В началото на април 2001 водих новини за последно. Знаеш ли, наблюдавам колеги журналисти, които после стават ПР-и, как имаме две гледни точки – от една страна, следим под лупа емисиите, кое как се представя от колегите, качеството на чисто журналистическата работа, а от друга страна – политиците, бизнесмените – какво говорят, какви са им посланията, добре ли стоят, т.е. нашата си кухня. Но няма как да е иначе, когато си и в двете професии. Смятам, че всеки ПР трябва преди това да е поработил като журналист. Жалкото е, че негативизмът тотално превзе медийното пространство. Гледам и чужди телевизии. И там има лоши новини, но целият им дух е друг, усещането е различно. Това се отнася и за публицистиката, и за развлекателните програми. Тук много свалиха нивото. В тези трудни дни, в които живеем, с всичките проблеми, които хората имат всекидневно, би трябвало медиите да сочат пътя напред, да дърпат аудиторията нагоре, да покажат добри житейски модели, хуморът да е малко поне по-интелигентен, а не да пада на нивото на един съмнителен масов вкус. Това е отдавнашен спор, който водя с колеги, особено от вестниците. Те все ми казват, че хората искат да четат лоши неща, но за мен истината е друга – каквото медията предложи на аудиторията, тя това ще възприеме, журналистите имат огромната власт да възпитават аудиторията си. Нормално е, като им даваш негативни новини
постоянно, хората да решат, че това е, че друго в живота няма, но хайде да видим какво се случва, ако им дадеш нещо добро, позитивно, интелигентно… В общественото ни пространство от години има пренасищане с негативизъм и безвкусица, апатия и незаинтересованост. Мисля, че все повече хора не се чувстват комфортно в такава среда. Затова очаквам скоро да има промяна, да има връщане към истинските ценности. Подменените ще отстъпят, време им е. И щом вече го мислим, говорим, значи със сигурност процесът е започнал.

Така е, нашето списание дава позитивното и затова почти две години е най-четеното. Ние сме доказателство, че ако предложиш и друго, освен скандалното, ще бъде прието. Просто липсва…

Да, затова казвам, че медиите не трябва да вървят след масовия вкус, а обратното – да са две крачки пред обществото, да възпитават. Това е напълно възможно.
Спомена, че още си мислиш как би наредила емисията новини. Какво мислиш за колегите в новините?
Има много добри. Наскоро гостувах в телевизия Bulgaria On Air и бях приятно изненадана от условията, в които работят. Спомням си, когато ни донесоха първото аутокю в БНТ, колко бяхме любопитни. С Митко Цонев бяхме дежурни и първи го пробвахме. В интерес на истината обаче, има нещо, за което съжалявам, защото навремето нямаше възможност да го изпитам конкуренцията. Тогава имаше само една телевизия и нямаше с кого да се състезаваш реално. Винаги съм си слагала високи летви и съм се провокирала сама, но не е същото.

Ще те върна пак назад, когато реши да напуснеш БНТ и да влезеш в политиката. Как взе това решение?

Тогавашните началници в БНТ ме улесниха. Когато разбраха, че си пускам неплатен отпуск и отивам в екипа на царя, ме поканиха на разговор. Опитаха се да ме спрат, казаха ми, че като се "спука балонът" на изборите и царят загуби, няма как да ми разрешат да се върна като водеща на новините. Този нелеп коментар ме улесни във вземането на решението да напусна.

А ти как започна да работиш с царя?

Положението в телевизията през 2001 беше много напрегнато, спомняте си месеците около завръщането на царя. Политиците бяха доста изнервени от бъдещия развой на събитията и изхода от предстоящите избори, това се отразяваше силно I на атмосферата в БНТ. По същото време освен воденето на новини ] отговарях и за вечерното политическо предаване "Екип 4". Така че на гърба си съм изпитала не една и две медийни политики на държавните институции. Аз съм човек, който много цени личната свобода, особено тази в професията. Ще ти призная, че по време на правителството на Жан Виденов сама се отказах да водя централната емисия, защото така и не можех да свикна с натиска към новините в 20 часа. Преживявах го едва ли не лично. Беше труден период за инакомислещите в телевизията. Всички ми се чудеха как така сама се оттеглям, при положение че това е най-желаното място за работа в БНТ. Но в късните новини имаше по-голяма свобода, затова ги предпочитах. А през 2001, когато Негово Величество се върна в България, вече обмислях да напусна БНТ, бях дала достатъчно там, усещах, че стоя на едно място, но нямах алтернатива, нямаше други телевизии още. Така че неговата покана да поема работата с медиите в екипа му, дойде съвсем навреме. Включването му в политическия живот у нас беше световна новина, интерес към България и царя имаше от медии от всички континенти. Някой трябваше да се заеме с цялата тази огромна комуникация. Така започнах. Всъщност това не беше първият ми допир до царското семейство. Още през 1994 гостувах с оператора Иван Христов на княгиня Мария-Луиза в дома й в САЩ. Като се върнахме обаче, никой не посмя да пусне записа в ефир, не знаеха как ще се възприеме това от политиците. Единствено Алис Крайчева дръзна да излъчи малък откъс в предаването си "Събота, късен следобед". Сега интервюто е качено в официалния сайт на царското семейство и най-после цялото видя бял свят. А това беше първото интервю на българска медия с княгинята в дома й. И ако го погледнете, ще установите, че в него няма нищо опасно. Но… такива бяха времената.

Доста големи медийни хора загубихме тази година – Хачо Бояджиев, Сашо Авджиев. Работила си с тях…

Акад. Хачо Бояджиев е човекът, който ме назначи в БНТ през 94-та. Две години работих като водеща на новините без договор и колегите се шегуваха, че ако кажа в ефир "Долу БСП" например, не може да ме уволни, защото де факто не се водя на работа. Спомням си един ден, след емисия, режисьорът ми каза, че генералният ме вика на 10-ия етаж. Реших, че пак някой му е звъннал с някакви претенции… имам горчив опит. Известна депутатка не харесваше интонацията, с която произнасям името й, веднъж пък ме свалиха от ефир за месец, защото съобщих новина, която на някои политици им се струваше направо опасна. От мой източник бях разбрала, че на закрито заседание в МС се обсъжда повишение на цените на основните стоки. Беше страшна криза тогава. Наистина нямахме "разрешение" от една партийна централа да го пускаме, но нямахме и забрана. Затова в емисията в 18:00 си позволих да съобщя какво става, с уговорката, че по-късно очакваме официалната информация от МС. Обаче те не искали това да се знае, като че ли хората нямаше да го усетят по джоба си на другия ден. Все още работеха остарели рефлекси в тези институции. Та понеже беше неудобно на тогавашните шефове на новините да ме свалят с този аргумент, обяснението беше, че имам дефект в говора и трябва да взема малко уроци. Естествено с колегите в нюзрума се смяхме на глас, като чухме това. А вестниците ме защитиха, като извадиха заглавия за нелепата цензура спрямо БНТ. Та, влизам аз при Хачо и чакам да чуя кой и защо му е звъннал този път. Той ме покани да седна, даде ми бял лист и каза "Пиши!". Продиктува ми молба за назначение. Такъв си беше, страхотен и непредсказуем. Сашо Авджиев пък ми даде шанс да се появя на екран в БНТ – и то като водеща с него в едно от най-гледаните предавания – съботното "Добро утро.’". Не съм минавала класическия път – репортер, редактор, водещ. Направо влязох в студиото. Бях студентка на стаж в БНР в "12 + 3" и той слушал мои материали. Дойде в радиото да види кой стои зад този глас. Тогава с режисьора Илия Костов бяха решили да направят предаването по-семейно и им трябваше жена водеща. Беше голям старт и шок за мен. Получавах стотици писма от фенове, ходехме на срещи със зрители из страната и имахме уникални преживявания, посрещаха ни като холивудски звезди. А бях само на 23 години, много беше лесно да се главозамая, но именно Сашо ми показваше как трябва да се държа и да премина през всичко това спокойно. Благодарна съм и на двамата.

Друг важен човек за теб, когото загубихме, е Андрей Баташов.

Още не мога да свикна, че го няма, и страшно ми е мъчно за майка му. Всичките му близки хора станахме по-тъжни хора след тази загуба и това ще си остане завинаги. Времето не лекува такива неща. С него се запознахме през 1991. С годините изградихме страхотно приятелство и доверие. Споделяше ми всичко. По този повод се шегуваше, че има запазено място на едното ми рамо. Малко е да кажа, че беше изключителен – и като актьор, и като приятел.

На финала да те върна тотално в миналото, каква искаше да станеш като малка?

Да, наистина ме провокира да се върна към спомените. В гимназията имах дилема – журналистика или пеене, защото участвах 10 години във вокална група. В същото време обаче пишех малки статии за различни вестници. Когато трябваше да взема решение, Консерваторията обяви, че една година няма да има прием в естрадния отдел. Така че беше ясно накъде вървят нещата – влязох журналистика. Днес, като си спомням за тези дни, си казвам – Господ си знае работата, той е най-добрият сценарист.

Стр. 64,65,66,67,68 

Излиза обновен Business Woman Magazine

www.vesti.bg | 03.10.2011 

Излезе новият брой на BWM /Business Woman Magazine/ – списанието, което ще популяризира успешните жени в бизнеса. От началото на годината то беше познато в деловите среди у нас като Business Lady Magazine.

От този сезон списанието тръгва с променено име, нова визия, много инициативи.

"Приех предизвикателството да ръководя екипа на BWM, защото съм убедена, че в 21 век можем да говорим за успелите жени у нас и по света без излишно залитане към феминизма, без предразсъдъци и остарели клишета. BWM ще покаже техните постижения и опит в различни сфери, мислите и мечтите им, целите и ценностите им, страховете и надеждите им, отговорностите им като мениджъри, майки и любими", каза новият главен редактор на списанието журналистът и PR -консултант Цветелина Узунова. Тя уточни, че изданието ще е място за споделяне на мениджърски опит не само на дамите в бизнеса, но на всички хора, които са успели в различни сфери. "Смятам, че с нашите бъдещи инициативи ще покажем добрите примери за подражание на младите хора, ще се опитаме да помогнем на обществото ни да подреди ценностите си, които през последните години доста се разместиха и изкривиха".
Както и досега, списанието ще се разпространява безплатно всеки месец в офисите на български компании, държавни институции, бизнес сдружения, банки, търговски представителства и др. От следващия брой BWM ще излиза и на английски език и ще се получава в офисите на водещи европейски компании, в институциите в ЕС, в европейски и международни финансови организации и др. "Страната ни има нужда от различни информационни канали към Европа. Излизайки извън пределите й, BWM ще работи за позитивния имидж на България. Надявам се така да улесним комуникацията на нашите мениджъри с европейските им партньори, а и да им помогнем да намерят нови", поясни Цветелина Узунова.
Списанието BWM е част от мащабен проект, който включва няколко направления: Business Woman Society, BWAcademy и BWMedia. Business Woman Society ще е общност на успелите хора, които има какво да споделят за бизнеса си, за управленските си умения и подходи. В него ще участват личности, които не спират да търсят най-доброто и да се самоусъвършенстват. BWSociety ще бъде инициатор на интересни дискусии и форуми, които ще подпомагат стабилното развитие на българските компании и ще допринасят за самочувствието на техните мениджъри.
BWAcademy е инициатива, която ще помогне на мениджърите да се ориентират в деловия стил и протокол, без които съвременната бизнес култура е немислима.

BWMedia e третият модул на проекта, който ще включва различни медийни канали към бизнеса и обществото като цяло.

Октомврийският брой на BWM предлага на читателите си серия експертни материали от сферата на икономиката и финансите, банковото дело, автомобилния бранш, недвижимите имоти и др. Гости на изданието са бизнесдамата Олга Тодорова и Даниела Баришич – посланик на Хърватия у нас. Специално за броя оперната прима Веселина Кацарова допусна екипа на BWM на своя репетиция. Ще видите президента на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев в друга светлина – с него списанието поставя началото на дискусия за ценностите в съвременна България. В BWM ще прочетете и пътеписа на Владина Цекова, която това лято премина световноизвестния маршрут El Camino в Испания.

Оригинална публикация

PR-виагра за министри

www.segabg.com I 14.07.2003

Почти всеки член на правителството има агенция, която се грижи за личния му имидж. Никой обаче не го признава публично, нито пък казва колко плаща за услугата. Със сигурност обаче от този бизнес се печели добре

Тази власт май твърде много разчита на PR-виагра, за да не се изложи. Доста консултанти и имиджмейкъри се навъртат около министрите, но отношенията на отделните министерства с PR-агенциите остават забулени в мъгла. Не е ясно как властта се разплаща за тези услуги, но се говори, че от държавния бюджет изтичат милиони.

Има поне

три начина властта да се отблагодари на съветниците си

Първият е, като направо сключи договори с определени агенции. Неудобство е, че ако услугата надхвърля 10 хиляди лева, трябва да се обяви търг по закона за обществените поръчки. Освен това винаги изглежда някак неморално да се плаща на външни хора, при положение че всеки министър има по 5-10 чиновници в пресцентровете си. А и тези пари трудно се отчитат, защото в бюджетите на ведомствата не са предвидени харчове за имидж.

Вторият начин е чрез средства по проекти от заеми от ФАР и Световната банка. Публична тайна е, че чрез тези програми щедро се пилеят пари както за т. нар. консултантски услуги, така и за разни презентации, семинари и други занимания.

Третият начин е може би най-опасният, защото е най-трудно уловим и доказуем. PR-ите вършат услуги на властта, а тя им се отплаща като обслужва интересите на техни клиенти. Според шефа на агенция "Кота 97" Джими Найденов това е т. нар. модерна корупция, разпространена както в Европа, така и у нас. При нея се продават права за тиражиране на влияние. Корупция има и тогава, когато един политик получи услуга, която струва 3000 лева например, а заплати за нея само 300. За остатъка се издължава по друг, нерегламентиран начин – назначения на хора на ключови места, даване на поверителна информация и какво ли още не.

Почти всички министри отричат да ползват услугите на PR-агенции и да им плащат за това. Повечето обаче признават, че имат много приятели имиджмейкъри, до които се допитват.

Социалният министър Лидия

Шулева ползва услугите на агенция "Янев и Янев"

С една от съсобственичките на агенцията – Елена Вълчева, я свързва старо приятелство. Министърката рядко предприема нещо без да се посъветва с нея. Агенцията обслужва и "Албена инвест", начело на която Шулева беше преди да влезе в правителството.

"Янев и Янев" получават пари за популяризирането на социални проекти, които обаче стартираха още при предишното правителство. Единият е "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата", финансиран от Световната банка, а другият – "Пенсионна реформа", субсидиран от Американската агенция за международно развитие. За тези проекти агенцията е избрана от СБ и ААМР.

"Янев и Янев" пое и PR-а на програмата за отпускане на царски кредити. По принцип Шулева развива активна дейност за популяризиране на идеите си. Платени страници, репортажи и програми има в столични вестници, по Българското национално радио и двете национални телевизии. Преди 2 месеца в "Държавен вестник" беше обявен конкурс за 50 филма, които да популяризират новата социална политика.

Министерството на здравеопазването имаше 8 договора

за консултантски услуги с 5 български и 3 чужди фирми. Например на PR-агенцията "Маг адвъртайзинг" трябва да бъдат платени 831 000 евро за медийно обезпечаване на реформата в болниците. Договорът е за 5 години и е единственият за PR-услуги, който още е в сила. Останалите подобни договори вече са приключили и платени, но това не ги прави по-малко скандални. Така например за обучение на журналисти PR-агенцията "Мотив" е получила 92 000 евро. Парите са основно за няколко семинара за журналисти и за служители в пресцентрове на здравната каса. Над 1.5 млн. евро пък следва да вземат консултантите на швейцарската ITS за съветите си за управление на информационната система на касата.

8 млн. евро за консултантски услуги и още толкова за обучение на кадри трябва да бъдат изхарчени по заем от Световната банка за здравната реформа у нас, съобщиха преди време от здравно министерство. За сравнение по същия заем за реформата в болниците се предвиждат едва 10 млн. евро. Парите са част от договора между банката и България за 63.5 млн. долара, подписан през 2000 г. Проектът е за общо 86 млн. долара, като остатъкът се осигурява от българското правителство. Те се инвестират в срок от 5 години, а ще се връщат на Световната банка до 2020 г.

Повече от половината от 8-те млн. евро вече са похарчени за консултантски услуги. На експертите се плащало за съвети в областта на финансите, мениджмънта и връзките с обществеността. Би трябвало да се обучават ръководствата на МЗ и НЗОК, медиите и лекари.

Преди време министър Божидар Финков показа 3 страници съвети как трябва да се оборудва кардиологична клиника.

"Ще паднете от смях, ако ги прочета",

каза тогава той. За творението трябва да бъдат платени 12 000 евро на българска фирма, чието име Финков не пожела да каже.

"Извън договорите по заема от Световната банка здравното министерство няма други отношения с PR-агенции", твърдят от ведомството.

"От година и половина работим само с една фирма, която има договор с Министерството на здравеопазването за информационното обслужване на реформата", казват от НЗОК. Фирмата е "Маг адвъртайзинг". Досега тя е издала брошура за правата на пациента, която се разпространяваше в кабинетите на личните лекари и по районните здравни каси. Предстояло и отпечатване на плакат за потребителската такса. Допреди 1.5 години обаче касата работела с повече PR-фирми.

В Министерството на икономиката неведнъж са ползвани PR-агенции

за консултации и съвети. След като Николай Василев се раздели с първата директорка на "Връзки с обществеността и протокол" Мариана Личева, назначи човек, на когото бе отделена функцията на мъртва душа. Реалната дейност по PR-а трябваше да извършва агенцията на Максим Бехар "M3 Communicaton". Постепенно обаче Бехар бе изместен от Димитър Найденов и неговата агенция "Кота 97". Твърди се, че заслугата за това е на зам.-министър Милен Керемедчиев, който и днес се ползва от съветите на Найденов.

"Кота 97" и "Маг адвъртайзинг" бяха натоварени да организира представянето на България по най-големите туристически борси по света – Москва, Берлин и Лондон. Служители на "Кота" правеха пресклипинг за министъра, даваха му съвети как да се облича и как да се държи, уреждаха интервюта. Практически

функциите на пресцентъра бяха иззети от външния консултант

След назначаването на Димитър Димитров за шеф на дирекцията "Връзки с обществеността" официално консултантските договори са прекратени. "По мое настояване не бе подновен договор с външна агенция, която до този момент бе давала съвети на вицепремиера Николай Василев. Моето убеждение е, че би трябвало директорът на дирекцията, който е и член на политическия кабинет на министъра, да знае най-добре какви са приоритетите в дейността и как те да се представят пред обществото", обясни Димитър Димитров. Според него по-лесно се търси отговорност за несвършената работа от човек, назначен в министерството и ангажиран само с него, отколкото от агенция, на която ведомството е само един от множеството клиенти.

Не така стои въпросът с подресорните на икономическото ведомство държавни фирми. "Булгартабак холдинг" например ползва поне 2 PR-агенции. Едната – "Нота бене", беше наета от скандалния шеф на тютюневия гигант Георги Попов и се занимаваше предимно с лъскането на неговия имидж. "Би трябвало да знаете, че търговските договори на търговските дружества са конфиденциални", заяви шефът на агенцията Иван Стамболов в отговор на въпроса действа ли още договорът. Той обаче призна, че доколкото все още е 2003 г., договорът му действа, тъй като се подновявал за всяка календарна година.

Прессъобщението за решенията на общото събрание на холдинга за 2002 г., което се състоя на 10 юли, бе изпратено от друга PR-агенция – "Икона комюникейшънс". Компанията обслужваше информационно "Булгартабак холдинг" по времето на предшественика на Георги Попов – Бойко Кишков. Днес "Икона" има договори със "София БТ" и "Благоевград-БТ".

Образователният министър

Владимир Атанасов също потърси помощ от агенцията на Джими Найденов "Кота 97"

миналата година. По идея на Найденов Атанасов изнасяше открити уроци по литература в страната и отговаряше на ученически въпроси, а последният урок беше проведен в НДК. Там образователният министър се срещна с ученици, на които им предстои матура и с техните родители. Тогава Атанасов беше освиркан и наречен "свиня".

Между министерството и "Кота 97" няма договор, твърдят от двете страни. Още миналата година Атанасов обясни, че от МОН не е отклонен и лев към тази PR-агенция. Джими Найденов също е категоричен, че екипът му е работил без пари в продължение на месец. Около 2 000 лева били разходите за отпечатване на разяснителни брошури за матурите, но тях агенцията ги осигурила от спонсори.

Бившият университетски преподавател Владимир Атанасов, за когото се знае, че не е богат, предложил да плаща някакви суми от джоба си в продължение на дълъг период от време, за да се издължи на агенцията. "Аз обаче отказах", разказа Найденов.

Със сигурност енергийният министър Милко Ковачев се допитва до много добър PR, извън чиновниците във ведомството си, твърдят специалисти, които разбират от професията. Според тях Ковачев реагирал адекватно в кризисни ситуации.

Максим Бехар не крие, че отдавна се познава с Ковачев, с когото имат общи приятели.

Милко Ковачев е женен за сестрата на Петьо Пунчев,

с когото Бехар е близък приятел от 20 години. "Разбира се, че не бих му отказал съвет, когато го поиска", признава Бехар.

От енергийното министерство официално твърдят, че не са наемали външна фирма, защото нямат бюджет за такива разходи. Двете регулаторни комисии в енергетиката и в съобщенията – Държавната комисия за енергийно регулиране и Комисията за регулиране на съобщенията, също не са наемали външни фирми за връзките с обществеността.

Столичното електроразпределение има договор за консултантски услуги с PR-агенция "Леа консулт". Той е за една година и е сключен след конкурс, обявен преди два месеца по закона за обществените поръчки.

През февруари и столичната топлофикация обяви конкурс за PR-агенция. Парите ще дойдат от Световната банка. Очаква се фирмата да бъде избрана всеки момент, но нейната дейност ще се съсредоточи единствено до големия проект за рехабилитация на мрежата и абонатните станции в столицата, което се финансира от Световната банка.

Докато шеф на АЕЦ "Козлодуй" беше Йордан Йорданов,

атомната централа се обслужваше от агенциите на Джими Найденов

Сегашното ръководство отрича да ползва външни услуги от такова естество.

Същият е отговорът и от министерство на транспорта и съобщенията. "Никога не сме мислили да наемаме външна фирма, която да гради имиджа на министерството или на министъра, защото смятам, че се справяме добре, с променлив успех, разбира се", каза шефката на пресцентъра Соня Момчилова.

Големите държавни фирми от двата отрасъла обаче използват PR-агенции. БТК например наема външни фирми, но обикновено договорите са кратковременни и само във връзка с някаква нова услуга или промяна на условията за работа с клиенти. За последно БТК има договор с агенцията на Диана Дамянова "Ди енд Ди". "Договорът е съвсем краткосрочен, защото сме в приватизация и не можем да подписваме дългосрочни договори", каза изпълнителният директор на телекома Бойко Димитрачков. Той обаче не уточни срока, но каза, че при избора на агенция са спазени всички законови изисквания. "Явихме се на конкурс и спечелихме. Договорът ни е до края на годината", обясниха от "Ди енд Ди".

"Финансовото министерство и другите администрации, които са под неговата шапка, не ползват услуги на PR-агенции и нямат договори с такива за обслужване и консултации", съобщи шефът на пресцентъра на МФ Татяна Митова. Договор с подобна компания е сключен само по проект, свързан с Националната агенция за приходите (НАП). Наета е PR-агенция, защото по договор за безвъзмездна помощ от японското правителство, предоставена през Световната банка, са били икономисани средства и се взело решение с тях да се изработи комуникационна стратегия за НАП. Миналата година по това време е организиран конкурс за изработване на такава стратегия като са приложени правилата на Световната банка за такива процедури. Четири фирми са подали оферти, а конкурсът е спечелен от PR-агенцията на Елена Вълчева "Янев и Янев". По правилата на конкурса максималната цена е била $20 000, а е победителят е предложил по-ниска оферта. Изработената комуникационна стратегия включва анализ на ситуацията и потребностите, стратегия за ефективни комуникации и разработка на графичен дизайн на лого.

"Министерството на регионалното развитие и благоустройството не работи с PR-агенция и не възнамерява да наема такава, за да се грижи за имиджа на ведомството", казаха от пресцентъра на министър Валентин Церовски.

Земеделското министерство също не работи с агенции. Такава дори не е наемана покрай кампанията около преброяването на земеделските стопанства, което вече върви в страната, каза шефката на пресцентъра на Мехмед Дикме.

От външно министерство също отричат да ползват услугите на PR-агенция, макар че според конкурса по закона за обществените поръчки, обявен по комуникационната стратегия за присъединяването ни към ЕС, се готвят да направят точно това. В един от проектите, за който се кандидатства, се предвижда да се плаща на агенция, за да организира публични лекции на министрите Паси и Кунева, които да ни разясняват европейското бъдеще, да се плаща за публикации и за участия в тв и радио предавания.

"Моите най-големите PR-консултанти са таксиметровите шофьори",

твърди външният министър Соломон Паси. "15 минути разговор с шофьор се равнява на час и половина разговор с PR-консултант. А и накрая плащаш само за возенето", обяснява е той.

Паси, който е известен с прекалено много екстравагантни публични акции, има слабост към PR-а. Допитва се до приятелите си Максим Бехар, Максим Минчев, който доскоро беше пресдиректор на Атлантическия клуб, а сега е шеф на БТА, до Елена Вълчева и до хората, които разбират от избори като Миро Севлиевски и Евгени Михайлов.

Паси твърди, че на никой не е плащал за съвети и консултации. Той си признава, че не слуша и най-големите авторитети, ако идеята не му харесва. Най-мащабната му акция беше качването на генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер в прословутия атлантически трабант. "Мнозина си мислят, че това беше случайно, но истината е, че това беше много добре обмислено упражнение", признава външният министър. Според него в такава ситуация е важно да се предвидят всички детайли. "Ако трабантът е паркиран на място, от което КАТ може да го вдигне, това ще провали цялата операция", казва министърът-атлантик.

За разлика от всички останали министри в кабинета, той се смята за почти професионален PR специалист. Първият му завършен професионален курс по политически маркетинг и реклама е през 1990 г. в Лондон. Минал е през всички политически централи, през BBC, през големите PR-компании, особено се е учил от "Сачи&Сачи". Голяма школа по PR е била и визитата на президента Бил Клинтън, когато е имал много тясна връзка с неговия екип. Най-голямата школа си остава Атлантическият клуб. "Можеш да си строшиш главата обаче, ако се опиташ да приложиш опита на една неправителствена организация директно към правителствена институция", обобщава Паси

Министърът на спорта

Васил Иванов-Лучано пък непрекъснато се допитвал до своите приятели

журналисти Явор Цаков и Джими Найденов. "Броя го за един от най-близките ми приятели, но отричам каквото и да било свое участие в изграждане имиджа на Васил Иванов-Лучано", казва обаче Найденов.

Шефката на пресдирекцията на правителството Цветелина Узунова е категорична, че не са ползвали външни услуги, защото нямали бюджет. Не е ясно кой организира и колко струват различните рекламни правителствени инициативи. МС категорично отказва да каже подробности около финансирането на кампанията "България Да – това е моята природа", например. Единственото обяснение, което дават, е, че инициативите били децентрализирани по области, а и повечето събития били безплатни.

Премиерът има сред приятелите си изявени PR-специалисти – Жак Сегала и Максим Бехар, но според запознати никога не се е обръщал към тях с молба за съвет в тази област.

Текст под снимки:

По идея на PR-а си миналата година образователният министър Владимир Атанасов изнасяше открити уроци по литература в страната.

Максим Бехар от години е познат и предпочитан събеседник от премиера Симеон Сакскобургготски. Той се среща с него не само в ролята си на председател на Българския форум за бизнеслидери, но и за да пият кафе. Нито веднъж не е споменал пред мен име на журналист, казва Бехар.

Културният министър Божидар Абрашев можеше да има и по-добър имидж, ако се бе доверил на професионален PR, а не само на съпругата си Люлина.

Външният министър Соломон Паси изненада всички, като се появи на правителствено заседание с такси. Оказа се, че това не е случайност – той смятал таксиметровите шофьори за най-добрите си PR-консултанти.

Бившият шеф на "Булгартабак" Георги Попов нае специална фирма, която да се грижи за имиджа му. Това обаче не го спаси от гафове.

Оригинална публикация