Пресконференция във връзка с проект: “Разработване на стратегия за бранд “България” се организира от МИЕТ на 20 декември

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма организира пресконференция по повод старта на проект "Разработване на стратегия за бранд "България" и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт".

Пресконференцията ще се състои на 20 декември 2010 г., понеделник, от 11:00 ч., в Национален пресклуб БТА, гр. София.

В събитието ще участват директорът на дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма" в МИЕТ Анелия Генова и Николай Йотовски, държавен експерт в дирекцията.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1192

Днес се провежда PR Thursday на тема: “Как се налага бранд в България?”

Заповядайте на 18 ноември, четвъртък, от 18:30 часа в сградата на М3 College, за да се включите в дискусия на тема „Как се налага бранд в България?“

Брандът не е просто лого. Той е сбор от възприятия в съзнанието на потребителя. Налагането на бранд изисква полагане на ежедневни усилия от страна на бранд мениджъри, рекламни и маркетингови агенции. Тяхната крайна цел е да увеличат неговата възприемана стойност, да изградят доверие към бранда и лоялни клиенти.

Как се случва това в България, ще разберете този четвъртък в M3 College.

Наши гости ще бъдат:

Ева Мичева–Вучева, бранд мениджър на сайта АБВ. Като специалист в областта на дигиталния маркетинг тя ще ни разкаже повече за предизвикателствата пред налагането на онлайн брандове в България и как в Нет Инфо.БГ успяват да се справят с тях.

Юлиан Добрев, директор „Изследвания“ в агенция „Прагматика“. Той ще сподели своя опит от работата си с едни от най-големите български и световни брандове.

Включете се в нашата дискусия и ще научите:

– Как се налага бранд в България?
– Какво определя стойността на един бранд?
– По какъв начин търговската марка изгражда доверие у потребителите?
– Как брандът се превръща в желан и любим?

Ние, от екипа на PR Thursday, ви каним в 18.00 ч ~18.20 ч. – преди началото на дискусията, за дa можем да се запознаем с вас и заедно да изпием по чаша вино в непринудената и приятелска атмосфера на M3 College!

Вход, облекло, питиета и дискусия: СВОБОДНИ!

————————————————————————–

 

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1072

PR Thursday: “Как се налага бранд в България?”

Начало: Четвъртък, 18 Ноември 2010 г. – 18:30 часа
Място: София, ул. "20-ти април" №26, M3 College
Достъп: свободен
Организатор: M3 Communications College
Отворено за медии: Да

Заповядайте на 18 ноември, четвъртък, от 18:30 часа в сградата на М3 College, за да се включите в дискусия на тема „Как се налага бранд в България?“

Брандът не е просто лого. Той е сбор от възприятия в съзнанието на потребителя. Налагането на бранд изисква полагане на ежедневни усилия от страна на бранд мениджъри, рекламни и маркетингови агенции. Тяхната крайна цел е да увеличат неговата възприемана стойност, да изградят доверие към бранда и лоялни клиенти.

Как се случва това в България, ще разберете този четвъртък в M3 College.

Наши гости ще бъдат:

Ева Мичева–Вучева, бранд мениджър на сайта АБВ. Като специалист в областта на дигиталния маркетинг тя ще ни разкаже повече за предизвикателствата пред налагането на онлайн брандове в България и как в Нет Инфо.БГ успяват да се справят с тях.

Юлиан Добрев, директор „Изследвания“ в агенция „Прагматика“. Той ще сподели своя опит от работата си с едни от най-големите български и световни брандове.

Включете се в нашата дискусия и ще научите:

– Как се налага бранд в България?
– Какво определя стойността на един бранд?
– По какъв начин търговската марка изгражда доверие у потребителите?
– Как брандът се превръща в желан и любим?

Ние, от екипа на PR Thursday, ви каним в 18.00 ч ~18.20 ч. – преди началото на дискусията, за дa можем да се запознаем с вас и заедно да изпием по чаша вино в непринудената и приятелска атмосфера на M3 College!

Вход, облекло, питиета и дискусия: СВОБОДНИ!

 

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1072

 

Nokia за втора година е Любима марка на българите

EVENTS.dir.bg

Над 5000 потребители гласуваха за любимите си марки във финалния етап

- 59 марки се бореха за титлата в 21 категории, като 4 участваха в по две
- Adidas спечели титлата в две категории – спортни стоки и облекла и обувки

Днес 23 март 2010 г. в 11:30 часа приключи гласуването в класацията „Любимите марки”. По традиция потребителите гласуват буквално до самото началото на церемонията. Победителите бяха обявени и наградени на специална церемония, която се състоя в хотел Дедеман Принцес София. Тази година за любимите си марки гласуваха повече от 5000 потребители, които избраха следните марки за любими в България:

Високоалкохолна напитка – Jack Daniel’s
Нискоалкохолна напитка – Шуменско
Безалкохолна напитка – Coca-Cola
Захарни и шоколадови изделия – Milka
Хранителни продукти – Маджаров
Парфюмерия и козметика – Bulgari
БГ Сайт – www.abv.bg
Черна техника – Sony
Бяла техника – Whirpool
Облекла и обувки – Adidas
Спортни стоки – Adidas
Мобилни телефони – Nokia
Автомобили – BMW
IT продукти – Microsoft
Заведения за обществено хранене – Happy
Финансова институция – ОББ
Електронна медиа – bTV
Печатна медиа – в. Капитал
Интериор и обзавеждане – IKEA
Телекомуникации – Mtel
Застраховател – Алианц

Тези марки получават правото да наричат себе си „Любима марка в България” в съответната категория.

Титлата „Любима марка за 2009” бе присъдена на Nokia – марката, която получи най-много гласове от потребителите.

Различното на тази класация е, че при нея единственото жури са потребителите със своите предпочитания, вкусове и изисквания. Така че тази награда говори много не само за марките победители, а и за всички, номинирани в отделните кръгове. Вярно е, че не всички стигнаха до финал, но това, че потребителите са ги посочили в даден момент от класацията, е показателно за обвързаността им с всекидневието на хората.

Класацията „Любимите марки” е проект на месечното списание за икономика и мениджмънт „BGBusiness REVIEW". То се разпространява безплатно и достига поименно до 11 000 ръководители от водещи български и чуждестранни компании в страната, министерства, агенции, областни управи, кметства и други организации. Като специализирано издание, представят интересни за България практики в различни сфери на бизнеса, съобразявайки се с последните тенденции и новости на пазарите. Изданието обхваща и други теми в стила на живот, съобразени с интересите на ръководните кадри. "BGBusiness REVIEW" достига до хората, взимащи решенията. Това е изданието, което не можеш да си купиш!

Оригинална публикация

Над 2400 потребители гласуваха за своите любими марки

ROI Communication I 2010-02-26

Над 2400 потребители определиха марките финалисти в класацията "ЛЮБИМИТЕ МАРКИ" – проект на месечното списание за икономика и мениджмънт "BGBusiness REVIEW".
Гласуването за третия финален етап ще започне на 9 март и ще продължи до 23 март 2010 г., когато на специална церемония в хотел Дедеман ще бъдат обявени марките победители. В този етап потребителите ще могат да гласуват за 1 от 3-те марки във всичките 21 категории. На церемонията ще бъдат обявени марките, според тяхното класиране в категорията им и ще бъдат наградени тези, които са събрали най-много от гласовете на потребителите. Те ще имат правото да се наричат „Любима марка в България” за категорията си. А марката, която е събрала най-много гласове ще получи титлата „Любима марка за 2009 г.”.
Ето и марките, които се класират за финала:

Високоалкохолни напитки
1. Absolut
2. Bushmills
3. Jack Daniel’s

Нисокоалкохолни напитки
1. Baileys
2. Загорка
3. Шуменско

Безалкохолни напитки
1. Девин
2. Cappy
3. Coca-Cola

Захарни и шоколадови изделия
1. Lindt
2. Milka
3. Победа

Хранителни продукти
1. Данон
2. Маджаров
3. Тандем

Парфюмерия и козметика
1. Boss
2. Bulgari
3. Nivea

Облекла и обувки
1. Adidas
2. Benetton
3. Puma

Спортни стоки
1. Adidas
2. Nike
3. Puma

Интериор и обзавеждане
1. IKEA
2. Martineli
3. Явор

Черна техника
1. Panasonic
2. Samsung
3. Sony

Бяла техника
1. Electrolux
2. Gorenje
3. Whirpool

Мобилни телефони
1. Apple
2. Nokia
3. Sony Ericsson

Автомобили
1. Audi
2. BMW
3. Mercedes-Benz

Заведения за обществено хранене
1. Happy
2. Mc Donald’s
3. Subway

Финансови институции
1. ОББ
2. ПИБ
3. Уникредит Булбанк

IT продукти
1. Apple
2. HP
3. Sony

Застрахователи
1. Алианц
2. Армеец
3. ДЗИ

БГ Сайт
1. www.abv.bg
2. www.dir.bg
3. www.dnes.bg

Електронни медии
1. bTV
2. Dir.bg
3. Нова ТВ

Печатни медии
1. Капитал
2. Труд
3. 24 часа

Телекомуникации
1. Globul
2. Mtel
3.Vivacom

*Марките са подредени по азбучен ред.

"BGBusiness REVIEW" е месечно списание, което се разпространява безплатно и достига поименно до 11 000 ръководители от водещи български и чуждестранни компании в страната, министерства, агенции, областни управи, кметства и други организации. Като специализирано издание, представят интересни за България практики в различни сфери на бизнеса, съобразявайки се с последните тенденции и новости на пазарите. Изданието обхваща и други теми в стила на живот, съобразени с интересите на ръководните кадри. "BGBusiness REVIEW" достига до хората, взимащи решенията. Това е изданието, което не можеш да си купиш!

Сайтът на бранда – “Свобода, гъвкавост и възможност за обрабтна връзка”

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Маринела ИНЧОВСКА | 2010-02-13

70% от хората се допитват до интернет преди да направят покупка, а 90% от сърфиранията започват в някоя търсачка. Ако Facebook беше държава, тя щеше да е трета по големина в света по население. В тези условия брандовият сайт е жизненоважен – какво е съдържанието в него, каква е посещаемостта му, достъпен ли е за търсачките, какъв тип социални групи привлича…
Всекидневието ни среща с три типа екрани, потенциални носители на нашето брандово послание- телевизия, компютър и телефон. Повечето хора гледат телевизия и погледите на рекламистите и рекламодателите са насочени предимно към 30-секундния телевизионен спот. Но телевизията се променя все no-бързо: хората вече могат да гледат и в интернет, да не забравяме и 3D средата. Уебсайтовете съдържат все повече видеоматериали, залага се на интерактивни елементи, например игрови, голяма част от съдържанието се качва от потребителите. Телефоните, използвани като нов медиен канал, откриват неподозирани възможности – текст, видео и звук могат да бъдат събрани в едно послание до потребителя и то да бъде навсякъде с него, защото хората не се разделят с телефоните си.
Много е важно сайтът на бранда да бъде леснодостъпен, а контентът да отговаря на потенциалните въпроси на клиентите. Сайтът трябва да се превърне в място за срещи на клиентите на бранда, където те обсъждат продуктите и общуват помежду си. Безценна е възможността за обратна връзка – хората говорят директно с компанията без посредничеството на медиите, питат, оплакват се, изказват удовлетворението си, говорят за нуждите си.
За попътния вятър и подводните течения, с които се среща брандовият сайт в огромното море на интернет, разговаряхме с Норм Джонстън.
Норм Джонстън е завършил Чикагския северозападен университет през 1988 г. В Accenture е бил начело на тим, развил един от най-ранните интерактивни магазини за американски търговец на дребно. След завършването на магистърска степен в Duke University, той. се присъединява към първата дигитална агенция – Modem Media, които революционизират рекламната индустрия, създавайки първия интернет банер. Работил е за клиенти като Unilever, General Motors и Citibank, създал е първата вирал кампания. Присъединява се към Mindshare през 2007 г. и води дигиталните им операции в Европа, отговорен е за дигиталните услуги по света. Наричан е евангелистът на дигиталната индустрия и често е лектор на интерактивни конференции.

- Какво съдържание трябва да има в брандовия сайт и как да се появява на топ местата в търсачките, за да бъде ангажиран потребителят?

- Не трябва да се мисли за това как да се разпространяват съдържанието, а за това как да се създаде нещо уникално и харесвано. Често се създава съдържание, което вече съществува някъде другаде, затова трябва да се има предвид, че създавайки съдържание, вие се състезавате от една страна с другите брандове и от друга – с потребителите, които също качват в мрежата. Нужно е първо да се види какво вече съществува, а след това да се създаде нещо, което клиентите няма да намерят никъде другаде. След това е нужно да се намери търсачка с добра видимост и да се добавят подходящите тагове. Най-накрая може да се мисли за реклами в съдържанието.

- По какъв начин може да се открои уникалността на бранда в безбрежното море от информация в интернет?

- Най-важното, от което се нуждае брандът, е таргет, особено ако работи за много хора. Виждал съм много брандове, които се грижат само за създаването на някакво съдържание, без да се замислят, дали то е конкурентно. Например в много сайтове се говори за бебета, бебешки диети и малки деца. Трябва да си зададем въпроса: Защо да разпространяваме още бебешко съдържание, след като има толкова сайтове, където то може да се намери? Друга възможност е да въвлечем виртуалните общности като качим нещо, свързано с техните интереси – забавления, игри, онлайн видео.

- Има много социални групи в интернет. Как да ги увлечем да говорят за даден бранд?

- Използват се два подхода към групите. Единият е да намерим общества, които вече съществуват, но под друга форма. Те могат да бъдат "преобразувани", за да се свържат с бранда. По-лесният подход е да намерим общности, които вече съществуват, и да "вмъкнем" бранда в тях по подходящ начин, а после да дадем възможност на общността да социализира нашето съдържание, като говори за него. Това обикновено се прави по доста непохватен начин, излъчват се всякакви скучни реклами, но не и съдържание, което касае самата общност.

- Можем ли и трябва ли да контролираме информацията, поствана за бранда в интернет?

- Контролът е много труден. Единственото, което можем да направим, е да следим постовете и да реагираме навреме – така че тези групи да разберат, че предприемаме нещо. Има много примери за различни реакции на компании: недоволен клиент изпраща мейл до американската компания Dell. Компанията игнорира оплакването. В резултат, клиентът качва компроментиращо видео в интернет. 10 милиона души са гледали клипа, това е донесло огромна вреда на този бранд. От другата страна са компании като Apple. Онлайн групи се оплаквали от краткото време на действие на батериите на iPod. Те са реагирали веднага – първо са дали да се разбере, че този въпрос засяга компанията, след това по най-бързия възможен начин са въвели на пазара нова версия на iPod с по-дълъг живот на батерията. Първоначалният критицизъм на тези хора се е стопил и те са станали фенове на бранда, защото са усетили, че той ги слуша и мисли за тях.

- Много се говори за сериала "Ugly Betty" в Китай, специално създаден от Unilever като алтернатива на 30-секундния телевизионен спот. В кратки епизоди той разказва забавни случки с грозничкото момиче Бети, а продуктите на Unilever попадат в кадър или са тема на разговор (Законът за Product placement наскоро бе приет и в България – б.р.). Според Вас успешен ли е този начин на комуникация за повишаване на продажбите?

- Важно е да се измерва влиянието на рекламите върху продажбите, т.е. дали рекламата работи. Клиентите харесват агенции, които са склонни да изнасят данни за това, върху което работят и дали то има ефект. Правят се също и социологически проучвания за това, дали рекламата води до промяна на възприемането на бранда и реакциите към него, както и дали води до покупка. Скоро интернет ще ускори развитието на измерванията за влиянието на рекламата, защото ефективността на дигиталните медии може да бъде много по-лесно оценена.

- Рекламирането в интернет има доста специфики, които го отличават от другите медийни канали. Какви са те? Какви грешки трябва да се избягват при създаването на този вид реклама?

- Често пъти в интернет се срещат послания, които са просто преработени телевизионни реклами. Винаги подтиквам хората да не забравят предимствата на онлайн комуникацията. Смисълът на рекламата там е да се използва свободата, гъвкавостта и възможността за обратна връзка с аудиторията по интерактивен начин.

Стр. 24, 25

 

Потребителите избраха 126-те марки, които ще се борят за титлата „Любимите марки” в България

Иво ЙОТОВ

В първия етап на класацията "ЛЮБИМИТЕ МАРКИ" – проект на месечното списание за икономика и мениджмънт "BGBusiness REVIEW" – потребителите номинираха 126-те марки, които ще продължат в надпреварата за титлата „Любима марка” в съответната категория. В номинациите се включиха над 1800 потребители. Във всичките 21 категории във втория етап продължават 6-те марки, събрали най-много номинации от страна на потребителите.
Вторият етап на класацията ще се проведе от 15 до 23 февруари 2010 г. По време на тези 9 дни потребители ще имат възможността да гласуват кои любими марки да продължат в третия етап от класацията. Във втория етап всеки консуматор ще може да посочи поне 3 марки в категория.
126-те марки, които се класират за втория етап са:

Високоалкохолни напитки
1. Абсолют
2. Бургас 63
3. Бушмилс
4. Джак Даниелс
5. Джеймисън
6. Финландия

Нисокоалкохолни напитки
1. Бакарди
2. Бейлис
3. Загорка
4. Каменица
5. Мартини
6. Шуменско

Безалкохолни напитки
1. Девин
2. Капи
3. Кока Кола
4. Пепси
5. Присан
6. Пфанер

Захарни и шоколадови изделия
1. Lindt
2. Milka
3. Nestle
4. Победа
5. Своге
6. Черноморец

Хранителни продукти
1. Барбекю Кинг
2. Белла
3. Данон
4. Леки
5. Маджаров
6. Тандем

Парфюмерия и козметика
1. Boss
2. Bulgari
3. Dior
4. L’Oreal
5. Nivea
6. Paco Rabanne

Облекла и обувки
1. Adidas
2. Benetton
3. Diesel
4. Mango
5. Miss Sixty
6. Puma

Спортни стоки
1. Adidas
2. Diamond
3. Nike
4. Puma
5. Reebok
6. Rossignol

Интериор и обзавеждане
1. АИКО
2. Арон
3. Como
4. IKEA
5. Martineli
6. Явор

Черна техника
1. LG
2. Panasonic
3. Philips
4. Pioneer / JVC
5. Samsung
6. Sony

Бяла техника
1. Ariston
2. Electrolux
3. Gorenje
4. Indesit
5. Whirpool
6. Zanussi

Мобилни телефони
1. Apple
2. BlackBerry
3. HTC
4. Nokia
5. Samsung
6. Sony Ericsson

Автомобили
1. Alfa Romeo
2. Audi
3. BMW
4. Mercedes-Benz
5. Opel
6. Toyota

Заведения за обществено хранене
1. Виктория
2. Happy
3. KFC
4. Mc Donald’s
5. Subway
6. Уго

Финансови институции
1. ДСК
2. ОББ
3. ПИБ
4. Пощенска банка
5. Райфайзен банк
6. Уникредит Булбанк

IT продукти
1. Apple
2. Asus
3. Dell
4. HP
5. Microsoft
6. Sony

Застрахователи
1. Алианц
2. Армеец
3. Бул Инс
4. Булстрад
5. ДЗИ
6. Лев Инс

БГ Сайт
1. www.abv.bg
2. www.dir.bg
3. www.dnes.bg
4. www.happy.bg
5. www.http.bg
6. www.sportal.bg

Електронни медии
1. БТВ
2. Дарик
3. Dir.bg
4. Dnes.bg
5. News.bg
6. Нова ТВ

Печатни медии
1. Капитал
2. Maxim
3. Мениджър
4. Стандарт
5. Труд
6. 24 часа

Телекомуникации
1. CableTel
2. Globul
3. Megalan Net
4. Mte
5. Spectrum Net
6. Vivacom

*Марките са подредени по азбучен ред.

"BGBusiness REVIEW" е месечно списание, което се разпространява безплатно и достига поименно до 11 000 ръководители от водещи български и чуждестранни компании в страната, министерства, агенции, областни управи, кметства и други организации. Като специализирано издание, представят интересни за България практики в различни сфери на бизнеса, съобразявайки се с последните тенденции и новости на пазарите. Изданието обхваща и други теми в стила на живот, съобразени с интересите на ръководните кадри. "BGBusiness REVIEW" достига до хората, взимащи решенията. Това е изданието, което не можеш да си купиш!

Автор:
Иво Йотов

Смилянски боб от Китай

в. Капитал | Зорница МАРКОВА, Зорница СТОИЛОВА | 2010-02-06 

Наблягането на българския произход на продукта става все по-видимо в маркетинговите стратегии на фирмите

Има някаква измама в пакетите със "Смилянски боб", наводнили търговската мрежа. Там пише, че са Made in China. Или в Китай има някакъв град, който се казва Сми Лян например, или някой се опитва да ни подведе. Защото е малко вероятно и там да има село Смилян, което да е известно с едрия си боб. Очевидно става въпрос за някаква маркетингова стратегия модел "Женския пазар", където пред повечето зеленчуци пише "домати от България", "дини от Любимец", "череши от Кюстендил", "картофи от Самоков"…
Продавачите от Женския пазар не са единствените, които ползват тази стратегия. И големи фирми производители използват подобни похвати, за да продадат стоката си.
Така например френският концерн "Данон" усилено се опитва да наложи на пазара киселото мляко "На баба". И това е естествено, защото какво по-хубаво от млякото на баба.
Най-ярко тази тенденция личи в маркетинговата стратегия на една от новите дискаунт вериги – германската Plus. Компанията има шест групи собствени марки за основните хранителни продукти – месни, млечни, захарни, основни храни. Марките звучат като да са традиционно български – "Чуден", "Млекана", "Бай Мезан". Конкурентът на веригата – Penny Market, също има собствени марки, адаптирани към българския пазар. Млечните продукти са "Лактива" и "Калитко".
Десислав Стоянов, който е директор асортимент и маркетинг в Plus, обясни за "Капитал", че с избора на марките се търси ефектът те да звучат добре на български, да са типични за продуктите, да имат народно значение и да са близки до семейството. Например марката "Чуден" за кашкавал по естествен начин се е получила от словосъчетанието "чуден кашкавал". Имало е вариант бисквитите да се казват "Приказка" вместо "Трепет", а дилемата за колбасите е била между "Бай Мезан" и "Бай Вълкан".
През последните месеци "Интерснак" пусна на пазара ядките "Чипи" и започна да ги налага на пазара с активна рекламна кампания. Въпреки че повечето ядки няма как да са отгледани в България (като кашуто и шамфъстъка), рекламата протича под мотото "От нашето по-хубаво няма". Анимирани герои, облечени в народни носии, подскачат на фона на български ритми и тъпани. В рекламата се казва още, че ядките са овкусени според българския вкус. С подобна стилистика беше и рекламната кампания на чипсовете "Чипи", която вървеше преди тази на ядките. Търсеният ефект е като при ядките – млякото е българско, тоест хубаво.
Made in BG
Според мениджъра на "Интерснак" Христо Попов при някои храни действително се забелязва стремежът да се налага българският произход. Това, от една страна, е част от глобалната тенденция да се търси местна и автентична храна и да се бяха от масовото производство. От друга според, него има промяна в нагласата на потребителите в България към оценяване на качествата на традиционните продукти.
Изпълнителният директор на групата от агенции Publicis MARC Николай Неделчев също коментира тенденцията. "Логиката е проста. Всяка нация е експерт в нещо. Най-добрата бира е чешка или немска, най-доброто уиски е шотландско, най-добрата пица е италианска. Според мен българите са експерти в киселото мляко и бялото саламурено сирене и е нормално немските вериги да използват български символи в продуктите си. Kогато се създава маркетингова концепция за продукт, се търсят най-добрите образци, търси се близост до първоизточника, който се смята за авторитет."
Христо Попов смята, че за да се въведе бг концепцията, трябва да бъдат съобразени три неща. Първо – самият продукт трябва да е подходящ. Едно е да се набляга на българския произход на луканката и сиренето, друго – на компютрите. Във втория случай "компютър от България" би звучало нелепо.
Важно условие е да се проучи вкусът на потребителите и продуктът да се насочи към тях. "При "Чипи" казваме, че ядките са овкусени според българския вкус. Като това сме го проверявали във фокус групи с български потребители и сме проверявали дори какъв процент на осоляване им допада", разказва Николай Неделчев, разработвал рекламната кампания.
На трето място трябва да се съобрази в какъв момент от жизнения цикъл се намира продуктът. "Ако продуктът е много експлоатиран, има смисъл да се набляга на българския произход", казва Попов.
Има и обратния подход – български продукти да се предрешват в чужди дрехи. България например не се асоциира като производител на уиски. Това може да обясни защо от рекламата на българското уиски Black Ram лъха шотландско звучене – зелени хълмове, бистри реки, типична музика, пъб. Производителите на уискито от "Винпром Пещера", казват, че този продукт се прави с вносен дестилат и реално произходът му е страна, която е символ на конкретното производство. Друг е въпросът, че рекламата му удивително прилича на тази на ирландското уиски Tullamore Dew.
Български, от Шумен
Показателен пример за маркетинговия подход "продуктът ми е вносен" е рекламата на брускетите "Марети". През 2005 г. започна агресивната им рекламна кампания. И всичко в нея отвеждаше към асоциацията, че става въпрос за италиански продукт – актьорите в рекламата приличаха и говореха на италиански, декорът имитираше малък италиански град, името на продукта звучи италианско. Дори името на самата компания е със същото внушение – "Итал фууд". Трябваше да мине малко време след ефекта на първото впечатление, за да се разбере, че става въпрос за чисто български екип, разработил концепцията на брускетите "Марети". Това е фирма на собствениците на шуменската "Фикосота", а самият продукт се произвежда в България.
От "Итал фууд" обясняват логиката на тяхната концепция: "Традиционният продукт брускета води началото си от класическата италианска кухня, впоследствие е доразвит в различни райони на света съобразно вкусовите предпочитания на населението. Самата дума брускета означава гарниран с аромати, подправки, добавки и растително масло резени хляб, запечен до хрупкавост. От компанията разказват, че в момента продуктът брускета има широка популярност, макар и с различни наименования, не само в Италия, но и по цял свят. Той е навлязъл в световната кулинарна традиция така, както пицата и пастата, но продължава да носи италианския дух.
"Имайки предвид това, връзката на продукта брускети и Италия е неизбежна", казват от "Итал фууд".
На ръба
Няма нищо лошо в това да се търси единият от двата ефекта – бягството от българския произход или аналогията с него. Проблемът идва тогава, когато фирмите прекрачват границата и вкарват клиента в заблуждение.
"Тъй като съвременният потребител става все по-скептичен и чувствителен, единственият начин за постигане на дългосрочни цели е честността. Честността от своя страна означава автентичност в комуникацията и автентичност на самия продукт. Автентичността пък създава доверие. Мисля, че никой не би повярвал на уиски, което след 5-годишно присъствие на пазара пуска 12-годишна серия, сигурен съм, че и самите производители не го пият. Както и на българска реклама с българи, които изглеждат и говорят италиански", коментира Владимир Цонков, творчески директор в Leo Burnett.
Още не е завършил казусът с анасоновата напитка Ouzaki Zorbas на българския производител SIS Industries. Комисията за защита на конкуренцията наложи глоба от 1.2 млн. лева на компанията, която беше обвинена в заблуда на аудиторията, ползване на защитена марка без право на това и нарушение на Закона за здравето. Накратко, напитката много прилича на традиционното гръцко узо и лесно може да накара клиента да си мисли, че си купува гръцка, а не българска напитка.
През изминалата седмица и "Интерснак" получи глоба. Според обвинението компанията внушава, че продуктът е български, а той всъщност се пакетирал в Румъния. "Чипи" е българска марка, разработена от български екип в България. Насочена е към потребителите на средна възраст, за които родното има значение", каза мениджърът на "Инерснак" Христо Попов. "Разбира се, че кашуто и шамфъстъкът няма как да са български, те не се отглеждат в България, но са овкусени според българския вкус", допълни Николай Неделчев от Publicis MARC.
И докато при казуса с анасоновата напитка заблуждението на клиента се вижда с просто око, при втория случай може да се поспори при тълкуването на закона – дали един продукт е български, когато е разработен от български екип, когато е само опакован или произведен тук.
При смилянския боб от Китай обаче няма спор и там заблуждението си е чисто търсен ефект. И докато дойде моментът, в който може да се доверим на самоотговорността на производителите, по-добре е да четем сами етикетите.
Стр. 41, 50-51
 

 

Българските потребители отново гласуват за своите любими марки

PRESS.dir.bg I 2010-01-20

Започна второто издание на класацията "ЛЮБИМИТЕ МАРКИ", която е проект на месечното списание за икономика и мениджмънт "BGBusiness REVIEW". За втора поредна година българските потребители ще гласуват онлайн за марките, които обичат.

За разлика от други класации, “ЛЮБИМИТЕ МАРКИ” не разчита на жури при номинациите – те са свободни, основани единствено на потребителските предпочитания и не включват специални пазарни критерии. По този начин “ЛЮБИМИТЕ МАРКИ” представя не експертното, а потребителското мнение за марките.

Подбрани са 21 категории като всеки участник има възможност да определи коя е неговата любима марка в съответната категория. Критерият, по който ще се излъчат марките в отделните категории, е броят на подадените гласове.

Във второто издание на класацията са включени 3 нови категории – „БГ сайт”, „Телекомуникации” и „Застрахователи”. По този начин организаторите се стремят да предоставят възможност на потребителите да изразят предпочитанията си в категории, които са неотменна част от живота на съвременния човек. Категориите в класацията за 2009 г. са:

1. Високоалкохолни напитки
2. Нискоалкохолни напитки
3. Безалкохолни напитки
4. Захарни и шоколадови изделия
5. Хранителни продукти
6. Парфюмерия и козметика
7. БГ Сайт
8. Черна техника
9. Бяла техника
10. Облекла и обувки
11. Спортни стоки
12. Мобилни телефони
13. Автомобили
14. IT продукти
15. Заведения за обществено хранене
16. Финансови институции
17. Електронни медии
18. Печатни медии
19. Интериор и обзавеждане
20. Телекомуникации
21. Застрахователи

Класацията преминава през 3 етапа:

- Първи етап (18 януари – 25 януари 2010 г.) – номиниране. В предварително селектирани 21 категории всеки потребител след регистрация номинира (изписва) любимите си марки в поне 10 категории. След като номинирането приключи, във всяка категория остават по 6 марки с най-много на брой номинации.

- Втори етап (15 февруари – 23 февруари 2009 г.) – гласуване. Във всяка категория се гласува за поне 3 от шестте марки. В мартенския брой на сп. "BGBusiness REVIEW" се публикуват петнадесетте топ категории, събрали най-голям брой гласове, съответно с по 3 „ЛЮБИМИ МАРКИ” във всяка категория. Тези общо 45 марки отиват на трети етап в борбата за първо, второ и трето място в категорията си.

- Трети етап – (9 март – 23 март 2010 г.) – Финално гласуване. В последния етап от класацията се гласува за 1 от 3-те марки в 15-те финални категории, като гласуването ще завърши със специална церемония на 23 март 2010 г. Ще бъдат обявени и наградени марките във всяка една от 15-те категории според класирането им. Голямата награда – Grand Prix и титлата „Любимата марка за 2009 г.” – ще бъде връчена на марката, получила най-много гласове. Всички марки, класирани на първо място в категорията си, получават правото да се наричат „Любима марка в България”, като се уточнява и категорията.

Потребителите номинират или гласуват, като потвърждават избора си през линк, изпратен автоматично на електронната им поща, посочена за контакт. Непотвърдените гласове не се отчитат.

В първото издание на класацията "ЛЮБИМИТЕ МАРКИ" потребителите избраха Nokia за Любима марка в България за 2008 г.. Победителите в останалите категории:

Хранителни продукти – Milka
Черна техника – Sony
Хигиенни продукти и козметика – Nivea
Безалкохолни напитки – Coca-Cola

Автомобили – BMW
Медии – bTV
Спортни облекла – Adidas
Високоалкохолни напитки – Jack Daniel’s
Нискоалкохолни напитки – Загорка

"BGBusiness REVIEW" е месечно списание, което се разпространява безплатно и достига поименно до 11 000 ръководители от водещи български и чуждестранни компании в страната, министерства, агенции, областни управи, кметства и други организации. Като специализирано издание, представят интересни за България практики в различни сфери на бизнеса, съобразявайки се с последните тенденции и новости на пазарите. Изданието обхваща и други теми в стила на живот, съобразени с интересите на ръководните кадри. "BGBusiness REVIEW" достига до хората, взимащи решенията. Това е изданието, което не можеш да си купиш!

За Контакти:

Иво Йотов
РОЙ Комюникейшън
тел: +359 2/961 59 71
мобилен: +359 884 24 04 36
e-mail: iyotov@roibg.com

Оригинална публикация

 

Веселин Благоев, председател на борда на Superbrands Bulgaria, и Мила Бехар, мениджър на Superbrands Bulgaria: Българските марки имат своите лоялни клиенти

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-07

Superbrands - Кое ви провокира да включите специалното приложение – Responsible Superbrands?

Mила Бехар: Това е инициатива на нашия екип и аз се радвам, че тя бе възприета от мениджмънта на глобалната организация и успешно реализирана. Това е първото специално приложение към издание на Superbrands, посветено на корпоративната социална отговорност. Радостното е, че вече не само глобалните, но и редица български компании възприемат добрите практики на корпоративната социална отговорност не като единични, краткосрочни благотворителни акции с неясен PR ефект, а като част от стратегическото управление на своя бизнес.

Веселин Благоев: Корпоративната социална отговорност (CSR) се наложи като политика на много от водещите фирми в света. Голяма част от компаниите
с известни търговски марки я възприеха като съществен елемент от корпоративните и маркетинговите си стратегии. В този смисъл няма нищо по-естествено от това да представим на обществеността добри практики на част от фирмите.

- Какви тенденции се очертаха от резултатите от проучването?

M.Б.: Проучването на потребителския сегмент на нашия пазар бе проведено в началото на годината по методиката на Superbrands с партньорството на водещия институт за маркетингови изследвания GFK България. В продължение на един месец в него взеха участие 10 хил. потребители от цялата страна – от различни региони, възрастови групи и социални слоеве. Тъй като изследването се осъществи в интернет, съвсем естествено младите хора между 25 и 35 години бяха най-активни заедно с хората, които имат относително добър месечен доход. Решаващо влияние върху избора при покупка на стоки и услуги оказват мнението на приятелите, ползвали тази марка, конкурентните цени и маркетинговите активности – добрата рекламна кампания и положителният образ на марката в медиите.

В.Б.: Най-интересно е положителното развитие на българските марки в условията на силна конкуренция с глобалните марки. Имаме четири български
марки сред 20-те най-силно оценени, с нарастване на техния брой сред 50-те супермарки. Сред глобалните марки няма сериозни размествания в сравнение с първото изследване преди три години.

- Изненада ли ви изборът на хората?

M.Б.: Не бих казала, че изследването доведе до неочаквани изводи. България вече е част от единния европейски пазар и неизбежно нагласите и изискванията на потребителите все повече се доближават до тези на потребителите от развитите пазари.

В.Б.: Не ме изненада, макар че не бях сигурен колко български марки ще успеят да намерят място сред най-високо оценените.

- Показва ли това, че марките в България може да се радват на лоялни клиенти?

M.Б.: Добрите марки – да, определено. Изследването на Superbrands посочва, че повечето от потребителите са склонни да заплатят по-висока цена за любимата си марка. Почти всички участници в изследването (91%) асоциират марковата стока с високо качество. Половината от гласувалите смятат, че брандът разкрива в значителна степен тяхната индивидуалност, и заявяват лоялност към марките, които купуват. Сред гласувалите преобладават тези, които биха се доверили на известна марка, ако не са добре запознати със стоката или услугата, която купуват. Много са и тези, които търсят изгодна цена, но купуват стоката само ако харесват марката.

В.Б.: Да, марките в България имат своите лоялни клиенти. От едно маркетинг изследване, което току-що завърших, се вижда, че за различните стокови групи лоялните клиенти у нас се движат между 18 и 34% от потребителите.

- Как се създават и запазват лоялни клиенти по време на криза?

M.Б.: Мисля, че кризите в известен смисъл са здравословни. Те стимулират мениджърите и специалистите от маркетинговата индустрия да търсят нови, много често напълно нестандартни идеи, за да подкрепят и да развиват бранда в условията на нова икономическа среда. Експертите твърдят, че инвестициите в брандинга по време на криза са добър ход с дългосрочна перспектива, и съветват бюджетите за маркетинг и PR да се сложат на последно място в графата Оптимизиране на разходите. Защото кризите са временно явление, а освободените пазарни ниши много бързо се заемат от конкурентите.

В.Б.: Лоялни клиенти се създават с качество на стоката, отлично обслужване и специално отношение към клиента. При силна конкуренция, особено в условия на криза, друго решение няма.

- Как трябва да се променя (или да не се променя) една марка, за да задържи вниманието на клиентите си?

M.Б.: Тя трябва да бъде адекватна на потребностите и нагласите на потребителите. Брандът трябва да създава у потребителите си усещането, че именно те са движещата сила на марката.

В.Б.: Това е въпрос на маркетингова стратегия, която зависи от сегментирането и таргетирането на пазара. В зависимост от избора на целеви пазар (сегмент) се взема решението как ще се позиционира марката, оттам – дали ще се запази или променя и как.

***

Поводът

Superbrands 2009

Третото официално издание на Superbrands за България, посветено на марките в сферата на потребителските стоки и услуги, вече е факт.
Проектът е част от глобалната програма Superbrands, която оперира в над 80 страни. За първи път новото издание е придружено от специално приложение – Responsible Superbrands,
посветено на обществената значимост на социално отговорния бизнес.
Независимото проучване на потребителския сегмент на българския пазар, което бе проведено за втори път, посочи отново M-Тeл за най-силна българска марка. Лидер сред глобалните брандове е Coca-Cola, която спечели и вота на хилядите потребители, гласували в интернет. Вестник Пари получи награда Superbrands за трета поредна година.

***

Текст под снимка

Новите специални издания на Superbrands бяха представени миналата седмица

Стр. 20