в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-04-06

В риалити форматите не трябва да има намеса или предрешеност

Новият сезон на риалити предаването "Такъв е животът – За хората" стартира навръх Великден по bTV. В още осем поредни съботи ще бъдат излъчени едночасови епизоди за делата на хора, които заради своята добродетелна същност заслужават адмирации и уважение. С Милена Будинова – продуцент на "Такъв е животът", разговаряме за смисъла и посланията на проекта.

Госпожо Будинова, покрай Возкресение Христово забравяме политическите скандали и интриги. За кои позабравени ценности ще разкажат епизодите през новия сезон на "Такъв е животът"?

За съжаление добрината и позитивизмът липсват от ефира. Поехме ангажимента в новия проект да разказваме за хората, които правят нещо добро един за друг, безвъзвратно, безвъзмездно, просто раздавайки се. Това са нашите разкази за милосърдието, за човещината, за всеотдайността. Снимах хора, които са си дали живота, за да се грижат за други.
Мисля, че трябва да се обърнем към човека до нас, за да направим нещо добро. Защото доброто към ближния компенсира всички малки проблеми, които ни се стоварват, и ни дава сила да ги превъзмогнем. Тази искра искаме да открием и да я покажем на зрителите през новия сезон на предаването.

Какво е посланието, което искате да стигне до зрителя?

Искаме да внушим на зрителите, че има ужасно много добрина в самите нас и между нас. Просто трябва да я видим и да я оценим.

Разкажете за селекцията на типажите, които искате да представите на публиката?

В центъра на вниманието са обикновените хора. От екрана показваме техни постъпки, каузи и ценности. Постъпки, които могат да заразят зрителя. Това не са представители на големи фирми, не са политици, звезди и т.н. Например Спас от град Априлци, който всеки божи ден – зиме и лете, с помощта на една стара "Лада", се качва до най-отдалечените балкански села, за да занесе топла храна на хората в десетки къщи, които са забравени от всички.

Кои са скритите капани за всеки риалити формат?

Изключително важен е принципът на ненамеса в реалността, която се показва. Телевизията само да регистрира случващото се, а зрителят да наблюдава през окото на камерата. Много са опасни опитите за манипулации, които наблюдавам в други формати. Още повече, когато това е съвсем натрапчиво и видно. Защото чрез намесата, ти предрешаваш развоя на събитията и това вече не е риалити, а нещо съвсем друго, което в крайна сметка може да разбие живота на цели семейства, да направи и децата нещастни. Аз чувам често оправданието: "Но това е западен формат!" Аз съм присъствала на реализирането на първия сезон на "Биг брадър" в Холандия през 1997 година, когато работех в Първи канал на Холандската телевизия. "Биг брадър" се излъчваше по Четвърти канал. Къщата беше по-скоро наблюдателница, каквато е самата идея. По никакъв начин не се намесваше никой вътре, не се сменяха персонажи, не се вкарваха хора, за да променят развоя на отношенията или да направят неща, които не биха се случили в обикновения живот. За мен тази форма вече не е риалити, за което претендира. Заради факта, че има предрешеност.

А добрата формула за едно риалити шоу?

В БГ ефира по принцип липсва доброто. Доброто не се продава в България. Аз обаче вярвам, че то може да стане продаваемо и у нас. Доказва го и рейтингът на "Денят е прекрасен" например. Доброто го разпознава всеки зрител, независимо на каква възраст е. То те зарежда да продължиш напред. В нашия формат ние преплитаме няколко истории на различни герои, които са част от различни благотворителни проекти. Заедно с "М-Тел" се фокусирахме върху общата идея да търсим героите на деня, да намерим малки достойни проекти, да ги покажем и да ги подпомогнем в каузата им. Но не големите европейски проекти, а онези, които често се правят от един човек. Кучета водачи е една от темите ни. Проблемът касае неколкостотин души в страната, които чакат реда си десетки години. Ние сме снимали Цветан, който чака 20 години и сам се е опитвал да обучи куче. Открихме и ще покажем една много малка фондация, която отглежда кученца, и след като ги обучи, ги дава, за да служат на слепите хора.

Проследявате ли конкретния резултат от вашите предавания?

Нашата поща е засипана от благодарности. Например форматът "Балът", в който говорехме за отношенията родители – деца. Ние предизвикахме у родителите да видят в перспектива пътя на децата си и да погледнат и от тяхна гледна точка на мечтите им и бъдещето им изобщо. Имаше и хора, които искат да се включат в проекти, които ние показваме. А това е знак, че сме стигнали директно до сърцата на хората, което ме прави щастлива.

Стр. 20

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-03-18 

След като реализира някои от най-популярните телевизионни предавания, Магърдич се захвана с адаптацията на любимото си шоу, българския вариант на известното риалити "Got Talent". "България търси талант" стартира в ефира на bTV от март и обещава да се превърне в истинска кауза по намирането на даровит българин, с който нацията ни да се гордее. Освен продуцент, режисьор и журиращ в новия те формат, Г-н Халваджиян е и председател на Асоциацията на телевизионните продуценти (АТП), затова си поговорихме и по някои щекотливи въпроси, касаещи промените в медийното законодателство, и кога България ще се сдобие със своята "Перла" в ефира.

- Г-Н ХАЛВАДЖИЯН, ИМА ЛИ МНОГО ТАЛАНТЛИВИ ХОРА В БЪЛГАРИЯ? ВПЕЧАТЛИ ЛИ ВИ ВИДЯНОТО НА КАСТИНГИТЕ ЗА "БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТ"?

Нагледахме се на добре подготвени хора, уверени в уменията си, други с високо самочувствие, но без покритие и такива, които просто желаят да се покажат по телевизията. Най-интересното в този тв формат е липсата на ограничения във възрастта и жанровете, а най-ценното за мен са взаимоотношенията между участници, жури и публика. Атмосферата е изключително приятелска и всички се забавляват. Като режисьор и продуцент, за мен е особено важно дали участниците владеят изкуството да забавляват публиката. Не малка част от таланта на един човек е умението да го представи по интригуващ начин.

- КАКЪВ ФОРМАТ ЩЕ ГЛЕДАТ ЗРИТЕЛИТЕ ОТ МЕСЕЦ МАРТ?

Иска ми се това да е шоуто на талантите, а да не се превърне в шоуто на неудачниците. От един момент нататък публиката решава кой да продължи към финала и се надявам това да бъдат достойни хора, които да се превърнат в национална гордост.

- ЗАЩО РЕШИХТЕ ДА РЕАЛИЗИРАТЕ ТОЗИ ФОРМАТ? НАСИТИ ЛИ СЕ БЪЛГАРИНЪТ НА СКАНДАЛНИ И ПОШЛИ РИАЛИТИ ФОРМАТИ, ПОКАЗВАЩИ ЧОВЕШКИТЕ СЛАБОСТИ И ПОРОЦИ. ЩЕ СЕ ВЪЗПРИЕМЕ ЛИ ДОБРЕ ЕДНО ПОЗИТИВНО ШОУ, АКЦЕНТИРАЩО НА ТАЛАНТА И ПОСТИЖЕНИЯТА?

Харесвам много този тв формат, гледал съм всички сезони на английската му версия. Финалът в Обединеното кралство протича в присъствието на кралицата, а талантът, достигнал до върха, има статут на национална знаменитост. Вторият сезон спечели непрофесионален оперен певец, който сега пее в Миланската скала и на други престижни оперни сцени. Другият ярък пример е Сюзан Бойл. Целият свят научи нейното име, а тази жена не беше излизала от селото си. Днес е звезда на музикалната сцена и продава супер успешни албуми. В Англия това е възможно да се случи, тук нещата стоят различно. Въпреки всичко, обаче, българинът се нуждае от самочувствие и сънародници, с които да се гордее. Нацията се научи да издига в култ лошите си герои, недостатъците си, за това са виновни и телевизиите. Не казвам, че пошлата страна на живота трябва Да остава скрита, проблемът е no-скоро, че не се дава като лош пример, а е част от забавлението. Време е на преден план да излязат положителните черти на българина, способността му да оцелява, да се бори.

- ПРЕДАВАНИЯТА, КОИТО РЕАЛИЗИРАТЕ НЕ НАБЛЯГАТ НА ЖЪЛТОТО И СКАНДАЛНО, ТЕНДЕНЦИОЗНО ЛИ Е ТОВА?

Никога скандалното не е било водещо в нашите предавания, напротив, винаги сме се старали да има повече положителна енергия, оптимизъм. Като предаването "Море от любов". Втори такъв успешен експеримент беше "Великолепната шесторка" – казвам експеримент, защото е доста рисковано да правиш позитивно шоу, когато се гледат преобладаващо негативни, жълти риалити формати. За съжаление, дълбоко в нашия манталитет се корени едно нечовешко разделение – склонни сме no-скоро да се радваме на неуспехите на другите, отколкото обратното. Тази национална черта ни обременява изключително много. Ето защо вече 20 години сме в преход.

- КАТО ПРОДУЦЕНТ И РЕЖИСЬОР С ДЪЛГОГОДИШЕН ОПИТ КАК СЕ ОРИЕНТИРАТЕ КОИ ФОРМАТИ ЩЕ СА УСПЕШНИ У НАС – СПРЯМО ВКУСОВЕТЕ НА АУДИТОРИЯТА, ПАЗАРА И КОНКУРЕНЦИЯТА?

Това е тънкият момент в нашата работа. Добрите продуценти имат усет за две основни неща – да подберат шоуто, което би имало успех, и да съберат точния екип, който да го реализира. Може да вземеш подходящ формат, но екипът да е сбъркан или обратното – да стартираш не толкова успешно световно шоу и с добър екип да го превърнеш в хит на пазара. Понякога се допускат грешки в преценката дали и доколко аудиторията е готова да приеме даден формат. В повечето случаи се осланям на опита и инстинкта си. Ако имаш успеваемост над 50%, значи нещата ти се получават.

- ЩЕ ИМА ЛИ КОНКУРЕНЦИЯ МЕЖДУ "БИГ БРАДЪР" И "БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТИ"?

Двете предавания имат доста различна концепция и са добра алтернатива за интересите на зрителите. От пряка конкуренция биха загубили всички, както зрителите, така и телевизиите.

- ОТ ПЪРВОТО ВИ ПРЕДАВАНЕ ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ" ПО МСАТ ПРЕЗ 1997-МА ДОСЕГА КАКВО НАУЧИХТЕ ЗА ТВ ЕФИРА И ЗРИТЕЛСКИТЕ ВКУСОВЕ?

Научих доста и установих, че зрителят се пренасити, буквално преяде. За много кратък период – от 2000 г., когато стартира bTV и реално започнаха да се случват предаванията, българската аудитория прие големи дози тв съдържание. За сравнение, американският или европейският зрител е гледал всички тези предавания в рамките на 50 години. Приемал ги е в умерени дози, затова ги издържа по-дълго. В Щатите има предавания с над 30 годишен жив^от. Наскоро шоуто ветеран в Италия отбеляза 40 години, спряха го поради факта, че водещият му почина. Бързото пренасищане на аудиторията тук скъсява жизнения цикъл на предаванията. Това се случва, когато си държан на диета дълго време. Храниш се с корички и изведнъж ти се предлага изобилие от вкусна храна. В началото ти харесва, започваш да се тъпчеш, в един момент ти става безразлично. С всяко нещо в живота е така. Затова трябва да се намери умерена формула и постепенно да се намалят дозите на българския зрител, за да придобие отново вкус.

- НЕ ВЕДНЪЖ СТЕ КАЗВАЛ, ЧЕ НАС БЪЛГАРИТЕ НИ ВОДИ СТАДНОТО ЧУВСТВО. КАК ТОВА СЕ ЕКСПЛОАТИРА ОТ ПРОДУЦЕНТСКА ГЛЕДНА ТОЧКА?

Експлоатира се добре, въпросът е дали е правилно. Медиите у нас не признават авторитетите, не възпитават уважение към тях. Няма как да създаваш звезди с подобен маниер. Западната култура и медии като цяло са формирали разбирането, че всички печелят, когато има звезди, т.е. идеал, към който хората да се стремят. Ние, българите, не умеем да си създаваме идоли. Сами унищожаваме мечтите си и го правим задружно. Голям проблем, отново свързан със стадното чувство, защото повечето хора са всея дни, лакомо поглъщат всичко, което медиите им подхвърлят.
Знам едно, човек, направил усилие да мисли с главата си в тази държава, е направил положителна крачка напред.

- КАК ЩЕ КОМЕНТИРАТЕ ГЛАСУВАНИЯ ОТ ДЕПУТАТИТЕ ПРАГ ОТ 12% ЗА ТВ ПРОДУКЦИЯ ОТ ВЪНШНИ ПРОДУЦЕНТИ В ИЗМЕНЕНИЯТА НА ЗРТ, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ПРОДУЦЕНТИТЕ НАСТОЯВАХТЕ ЗА 25%.

Най-ниският процент в Европа е 25% – в Чехия, средният е 35%, а в някои държави дори 50%. Подобно решение за пореден път показва, че в държавата ни всеки си прави каквото иска- Протестът на българските външни продуценти ще стигне до европейския парламент. Недопустимо е също така да има пожелателен текст в закона – визирам формулировката, че 50% от външната продукция трябва да бъде европейска, ако това практически е възможно. Телевизиите винаги могат да лавират с аргумента, че сега не им е възможно и няма да имат европейска продукция. Ще си пускат латино сериали от сутрин до вечер. Това е в тотален ущърб на зрителя. Реакция дойде и от Асоциацията на европейските продуценти, след като им изпратихме текста, който предстоеше да се гласува. Ще сезираме и европейската медийна комисия. Уж синхронизираме законодателството си с ЕС, а всъщност не го правим.

- ОТ ДРУГА СТРАНА, ЧАСТИЧНОТО ПРИЕМАНЕ НА PRODUCT PLACEMENT-А Е ДОБРА НОВИНА ЗА МЕДИЙНИЯ И РЕКЛАМЕН ПАЗАР?

Product placement-a ще раздвижи категорично рекламния пазар в тежки за него времена. Ще осигури на компании с малки бюджети алтернативен и достъпен начин за реклама. В това отношение АТП ще води още една битка с телевизиите, които ще се опитат да обхванат целия product placement. Като производители на тв съдържание ние също трябва да имаме роля в това. Но тук става въпрос за чисто търговски взаимоотношения и договаряне между телевизии и продуценти как да се случва.

- НАМАЛИХА ДРАСТИЧНО И НАЦИОНАЛНАТА СУБСИДИЯ ЗА КИНО (С 50%). ПЕТЪР КОРУМБАШЕВ ИЗТЪКНА, ЧЕ СПОРЕД ИЗЧИСЛЕНИЯ, ЗА ДА СЕ ПРАВИ КИНО ЗА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР, Е НЕОБХОДИМО НАСЕЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА ДА Е ПОНЕ 60 МЛН. ДУШИ, Т.Е. В МАЛКИ СТРАНИ КАТО БЪЛГАРИЯ КИНОТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОДПОМАГА.

Дори в големи страни като франция и Италия, държавата помага изключително много. Европейското кино никога не се е превръщало в индустрия. Определени филми стават печеливши, дори на големи пазари, за малките да не говорим. Най-касовият филм в света "Аватар" с печалба от 2 млрд. долара, в България реализира 4 млн. лв. (с 35 000 души публика в киносалоните). Производството на филм на прилично ниво у нас струва около 2 млн., а е невъзможно да изкараш печалба, постигната от филм като "Аватар". Икономическите условия, да се правят филми в България, са нерентабилни. Няма как да се произвежда кино и да се печели от това без сериозна държавна субсидия. АТП се опитва да подкрепя киното, но какво да правим, след като редовното оправдание е "няма пари". И мен никой не ме пита стигат ли ми парите, когато създавам нов продукт, понякога го правя с изключително малко средства, макар че ми се иска да изглежда като италианско или американско шоу. С трици маймуни не се ловят. Моите уважения към правителството, длъжни са да намерят пари, не само за кино, а за всички, които се нуждаят. Не може да се мисли само в цифри, нужна е и малко фантазия, за да се погрижим за културата си.

- ОТКЪДЕ ИДВАТ ПРОБЛЕМИТЕ С ЛИПСАТА НА БЪЛГАРСКА ПРОДУКЦИЯ?

Телевизиите доскоро не смееха да рискуват да инвестират в кино. Защо да отделят бюджет от 2 млн. лв. за производството на филм, ако могат да си купят "Титаник" за 20 хил. долара. Пазарът ни е малък и това обуславя всичко. В Италия 30 сек. рекламен клип в праймтайма струва 150 000 – 200 000 евро. Ако филмът е добър, само от реклами ще спечели 4 млн. евро. Донякъде успехът на турските сериали стимулира телевизиите да инвестират повече в българска продукция. Освен тв хит, тези филми са невероятна реклама на страната. Преди 10 години Турция не произвеждаше тв сериали, това се случи постепено, както и в Гърция. С времето се обучиха сценаристи, режисьори, актьори и индустрията заработи на високи обороти. Сега е моментът и в България да се завърти колелото. bTV подготвя няколко сериала, Нова ТВ, Про.БГ също. Едва ли първите филми ще ни харесват особено, но ако имаме търпение, след 5 години ще се появи сериалът, който ще прикове зрителите пред екрана, както "Перла". Нужно е време и опит.

- ВЕЧЕ Е ФАКТ ПРОДАЖБАТА НА BTV HA CENTRAL EUROPEAN MEDIA ENTERPRISES (СМЕ). КОМЕНТИРАХТЕ, ЧЕ ТОВА Е ВРЪЩАНЕ КЪМ ДВУПОЛЮСНИЯ МОДЕЛ НА ТЕЛЕВИЗИЯТА У НАС.

Положителното в този факт е, че всеки собственик идва с нови идеи, а СМЕ са една от най-големите медийни групировки в света. Въпреки че не виждам какво биха могли да променят в bTV, която прави 40% пазарен дял и работи перфектно. Двуполюсният модел обикновено не води до сериозна конкуренция, макар че ако играчите са силни, както в случая – СМЕ и MTG (собственик на Нова ТВ), може да очакваме интересни неща в тв ефир.

- КАКВА Е СЛЕДВАЩАТА ВИ ЦЕЛ? ЩЕ РЕАЛИЗИРАТЕ ЛИ ПЛАНОВЕТЕ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ТВ АКАДЕМИЯ?

Ще се включим активно в производството на сериали. Искрено вярвам, че филмова индустрия може да има, ако не по кината, поради мащабите на пазара ни, то в телевизиите със сигурност. Не може да накараш 2 млн. души да отидат на кино, но предаване като "Господари на ефира" всяка вечер събира многомилионна публика. Ако в България годишно се снимат 15 сериала, това е цяла една индустрия. Работа за много хора и забавление за зрителите. Дано телевизиите останат постоянни в това начинание. Важно е да продължим да вярваме и след първите неуспехи, само така ще стигнем до добър резултат. Относно плановете за ТБ академия, замразих ги по времето, когато създадохме Асоциацията на продуцентите. Не съм егоист в това отношение и смятам, че всички заедно бихме се справили далеч no-добре в осъществяването на една истинска церемония, празник за телевизионерите.

Стр. 6-7, 8-9

www.avtora.com | Георги Неделчев | 2010-03-16

Какво гледате в събота по обед, веднага след ставане от сън? Не вярвам да е нещо друго освен "Станция Нова". А вечер в 22 часа? Новините по bTV или "Шоуто на Иван и Андрей"? Басирам се, че второто.
Бих се учудил също, ако в делничните следобеди някоя жена седи пред телевизора, цъка каналите и не се спира върху "Така го правят жените" с Петя Велкова по BBT или пък на "Следобед с TV7" с Таня и Калина.
Невероятно е ако по обяд една домакиня гледа нещо различно от "Жените" с Марта Вачкова по БНТ или "На кафе" с Гала по Нова телевизия. Трудно ми е да си представя и че по-късно, в 17 часа, нечий телевизор показва нещо друго освен новините на PRO.BG (които, апропо, стават все по-добри), а половин час по-късно екранът не излъчва "Точно така" с Орлин Павлов.
Какво е общото между всички тези предавания, които всеки нормален човек поне спорадично следи? Всичките до едно отсъстват от челната 50-ица на най-гледаните у нас.
Невероятно, но факт. Първите 20 и няколко места в телевизионния рейтинг са изцяло окупирани от предавания на bTV. Възможно ли е това да е реално? Склонен съм да приема, че да, но нека поразсъждаваме по темата.
Една от любимите градски легенди сред телевизионерите в София е, че рейтингите на TV Plan/TNS фаворизират bTV. Причината е, че собствениците на пийпълметричната агенция били в топла връзка с шефовете на телевизията, която наскоро смени своя собственик. Целта на надуването на рейтингите била тя да може да се продаде по-скъпо, както и да привлича повече рекламодатели.
Преди няколко години шефката на Нова телевизия Силва Зурлева даже публично възропта срещу пийпълметрията. Причината бе съмнително ниският рейтинг на музикалното реалити Star Academy. Тогавашните гръцки собственици на канала (сега вече са шведи) дори поискаха алтернативна телевизионна пийпълметрия, която според тях щяла да покаже съвсем други резултати.
Появата на такава пийпълметрия не закъсня, но данните от нея не се оказаха много по-различни. Предаванията на bTV продължиха да мачкат тези на Нова телевизия по рейтинг. Същевременно се появиха и примери за рейтингови провали в програмата на "фаворизираната" медия на Мърдок. Никаква пийпълметрия например не можа да спаси слабото представяне на формата "Красавицата и отличникът". Или на делничната версия на "Нека говорят" с Росен Петров. В последните месеци от живота си "Вот на доверие" с Иван Гарелов също губеше битката с уж по-семплото и елементарно "Сделка или не" с Румен Луканов.
Стартът на Big Brother 4 преди година и половина също беше обещаващ и генерира по-висок рейтинг за Нова, отколкото за Dancing Stars по bTV. Нещата обаче много бързо се обърнаха, след като тогавашните редактори и продуценти на брадъра изпаднаха в идейна безпомощност накъде да водят шоуто си.
Какъв е изводът? "Манипулираните рейтинги" са по-скоро удобно оправдание за нечий неуспех, отколкото реалност. Истината е, че българинът вече е свикнал машинално да включва на "втори канал" и да гледа наред всичко, което върви там. Все по-трудно става вниманието му да бъде отклонено към друга програма. Самото покритие на сигнала на bTV също е далеч по-добро и масово.
Съвсем друг е въпросът, че количеството зрители невинаги е най-важният фактор за успеха на едно предаване. Понякога може да те гледат над един милион и това изобщо да не е повод за гордост – ако те например принадлежат към по-ниските социални слоеве, към прослойките, които нито формират обществено мнение, нито толкова активно консумират продуктите, които се рекламират в паузите.
… То обаче имаше наполовина нисък рейтинг в сравнение с Dancing Stars 2 – манипулация на пийпълметрията или просто парадокс?
Миналата есен имаше емблематичен пример с конкуренцията на двете танцови шоута по Нова и по bTV. Dancing Stars 2 имаше двойно по-голяма публика и рейтинг от VIP Dance, но в обществото почти не се говореше за него. Всички коментираха героите от шоуто с Иван и Андрей – изпълненията на Милен Цветков и Мира Добрева, заяжданията на Орлин с Николета и Найден, оценките на Нешка Робева, истериите на Райна и Фахрадин, ексцентричността на Мария Силвестър и Боби Турбото.
Да, рейтингите са важно нещо и имат съдбоносно значение за всяка програма. В името на тези свещени цифри продуцентите често са принудени да правят неща, които възмущават по-изисканата публика. В името на рейтинга ефирът ни попадна и в плен на турските сапунки. Няма как, това е положението.
Утехата е, че за доброто шоу винаги ще има място в ефира. И винаги ще има кой да го оцени. Понякога одобрението на активното малцинство е много по-важно от предпочитанията на пасивното мнозинство.
И така, честит нов телевизионен сезон. Да влезе пийпълметрията и да изнесе труповете!

Оригинална публикация

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-03-15

Юридичесият казус може да забави финализирането на продажбата на медията

"КейбълТел Евроком" обмисля да сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по казуса с bTV Cinema, научи в. "Пари" от запознати със случая източници. Телекомуникационната компания, която разпространява цифрова и кабелна телевизия, ще предостави случая на КЗК в началото на следващата седмица. Спорът между двете компании датира от няколко месеца, тъй като "КейбълТел Евроком" отказва да излъчва bTV Cinema в своите цифрови и кабелни пакети, без да вдига абонаментните такси.

Споровете

Исканията от страна на медията са двата тематични канала да бъдат разпространявани безплатно за потребителите, но от оператора контрират, че това не е възможно. Причината е високата цена, която bTV иска от оператора, за да разпространява програмите й. Според непотвърдена информация става дума за седемцифрена сума в евро за период от две години. От "КейбълТел Евроком" не потвърдиха, но и не отрекоха информацията за предоставянето на случая в ръцете на КЗК. Преговорите са в абсолютен застой и проблемът не е близо до решаване, коментира за в. "Пари" Димитър Радев, маркетинг директор на
"КейбълТел Евроком". От PR отдела на bTV също коментираха, че преговорите не са довели до някакъв резултат. Според "КейбълТел Евроком", ако програмите на bTV бъдат включени в услугите на оператора, вдигането на потребителските такси е наложително.

Последствията

Не е ясно, ако се стигне до сезиране на КЗК, дали това ще се отрази на срока, в който трябва да бъде приключена сделката между bTV и новия й собственик Central European Media Enterprices. В средата на февруари СМЕ купи bTV, двата й тематични канала и 74% от дела на News Corporation в радиокомпания "СиДжей" за сумата от 400 млн. USD. От СМЕ очакват да приключат с изкупуването до края на второто тримесечие на годината.
***
Текст под снимка
Преговорите между медията и оператора за излъчването на bTV Cinema са в задънена улица

Стр. 9

в. Банкер | 2010-03-13 

Какво ще привлече повече зрители пред екрана от турски сериал? Ами, друг турски сериал. Така нареченият заводски хумор е от телевизионните среди. Те още немеят пред феномена на 2009-а – турските сериали, който продължава да чупи рейтинги. Актуалният хит в момента е "Листопад" по Би Ти Ви. По подразбиране е в праймтайма. "Нова телевизия" пък залага на "Незабравима". Усетили още преди години силата на сериалите, големите телевизии у нас подготвиха българския удар. Той обаче се оказа недостатъчно ефективен за зрителите. Предстои излъчването на други български продукции. Но дали ще успеят да напипат точната формула на успеха?

В началото бе… "1001 нощ"

Успехът на турските сериали тръгна от "1001 и нощ" по "Нова телевизия" и генерира изключителен интерес, въпреки че не бе в най-гледаното време. Малко след това, докато изчакваше сделката по продажбата си, bTV реши да не инвестира в скъпи продукции и пусна експериментално и рисково сериала "Перла". Само че в праймтайма и изби рибата с рейтинговите стойности – пазарният й дял удряше 60-70 процента. Телевизиите усетиха, че с недотам големи инвестиции могат да се радват на огромна гледаемост и интереса на рекламодателите. Така двете големи частни национални телевизии се презаредиха с килограми сериали от Турция и буквално заляха програмните си схеми с тях. През лятото турските сериали бяха в ефир сутрин, обед, следобед и вечер. А пък в ранните часове на деня вървяха повторенията им. Новата тв мания заля форумите, вестниците и кориците на списанията. Предаванията в чистия им вид пък бяха изтикани на стендбай в ъгъла, а мощните телевизии стегнаха екипите си и се втурнаха да правят българските турски сериали.

"Нова телевизия" – пионерът в българските стъпки

Родоначалник в тази област е "Нова телевизия" (пренебрегваме сериозния опит на БНТ в майсторенето на сериали заради различното им естество, спомнете си "На всеки километър" например). Преди години телевизията излъчи сериала "Хотел България", който не успя да се наложи и да задържи зрителя. Медията инвестира сериозни средства в продукцията, но след рокади в ръководството й тя бе прекратена. След това дойде ред на ситкома "Морска сол". Напук на участието на Асен Блатечки и този проект не се оказа особено успешен.
Най-сериозният опит в дисциплината досега бе "Забранена любов". Серийната драма стартира в края на 2008-а и първоначално към нея имаше интерес. В сериала се включиха и адреналинките Яна и Жана, дори Бойко Борисов, но въпреки това на няколко пъти бе спиран, а след това отново пускан. Зрителите не видяха на екран доста серии, макар че те бяха заснети. Според неофициалната информация, след като Нова тв стана притежание на скандинавската медийна групировка MTG, собствениците й са преценили за необходимо да не продължават проекта. "Забранена любов" претендираше да бъде с модерна семейна тематика, екип и актьорско представяне, но се оказа хибрид между опит за български сериал и телевизионен театър. Напъните на сценаристите да разкажат история и този път се оказаха несъстоятелни, а на моменти актьорите все едно рецитираха кандидатстудентски трели пред комисия в НАТФИЗ. От шумотевицата около иначе нелошия замисъл една позабравена актриса влезе отново в светските обективи, а двама от по-младите актьори, които в сериала бяха брат и сестра, изживяха незабранен любовен романс зад камерата.
Българските опити в ситкома продължиха с "Къде е батко". Трите серии произведе екипът на Слави Трифонов. Освен наличния актьорски екип на шоуто бе поканена и певицата Емануела. Сред най-актуалните начинания в тази посока се оказа "Сакъз". Пародията на турските сериали е част от предаването "Пълна лудница", което вече е част от програмата на Би Ти Ви. В "Сакъз" Димитър Рачков, Васил Василев-Зуека и компания иронизират манията по турските сериали. Сериите на "Сакъз" са сред най-оборотните в ИНТЕРНЕТ.

"Стъклен дом"

Тежката артилерия този сезон ще бъде "Стъклен дом". Сериалът е отговорът на bTV. Ще бъде в 66 части и трябва да започне в края на месец март или в началото на следващия. Сред гост-актьорите отново е фолкпевицата Емануела, както и Стефан Данаилов. Ролите и за двамата са писани специално за тях. Продукцията е дело на телевизията и продуцентската къща СИА. Продуцент е Димитър Митовски, режисьор – Виктор Божинов, а снимачният екип е над 100 човека. Мащабната продукция ще се върти динамично около различни тематики, като няма да изпусне нито любовната, нито криминалната, нито проблемите на различните поколения, както и на бизнеса. Ще има и обрати, както и комични ситуации, но без привкуса на "сапунките", обещават от екипа. Изключително много се разчита на ефектния монтаж, с който работят и в Холивуд. Качеството на "Стъклен дом" можело да се види в киносалоните, категорични са от телевизията, тъй като сериалът се снима с дигитална техника, подобна на тази на кинолента. По аналогичен начин бил реализиран хитът "Беднякът-милионер".
PRO.bg, от чието семейство вече е и bTV (СМЕ), също готви свой сериал. Той ще се появи през есента.
Дали наистина родните сериали ще се класират по рейтинг до турските? Ако съдим по резултатите досега – едва ли. Все пак е прекрасно, че телевизиите ни инвестират в български продукции. Така на дневен ред постепенно модерният доскоро дебат за или против турските сериали ще бъде изместен от това какви са българските сериали. Ако те за пореден път не успеят, може би все пак ще е по-здравословно да се мине на варианта с адаптираните сериали.
В Русия е хит местната версия на американския "Женени с деца". В адаптирания му вариант върви под заглавието "Щастливи заедно". Продукциите "Кой е шефът" и "Детегледачката" също са пупулярни. И трите се разпространяват от Sony Pictures Television International. bTV пък вече показа, че формулата с адаптирането работи с "Тя и той".

Стр. 45

сп. Мениджър | 2010-02-07 

Нормалният живот не е новина. Важно условие, за да присъства дадено събитие в емисиите, е то да се отнася за значителен брой хора, казва главният редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV

ЛЮБА РИЗОВА е създател и главен редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV от 2000 г. Преди това работеше в БНР и Нова телевизия. Завършила е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", има специализации по телевизионна журналистика в САЩ.

- Госпожо Ризова, защо в новините на bTV много рядко споменавате имена на фирми? Дори когато сте поканили експерти да коментират икономически проблеми и да правят прогнози, не посочвате откъде са. Не смятате ли, че по този начин лишавате зрителя от важна информация? Освен това се създава впечатление, че в българските телевизии за бизнеса се говори или лошо, или нищо, защото при негативните новини имената не се спестяват.

- Не съм напълно съгласна, че за българския бизнес в новините се говори единствено когато нещо лошо се е случило. Имената на фирми и марки присъстват в новините, когато има сериозен информационен повод. Например голяма инвестиция в даден район или в даден отрасъл и откриване на много работни места, или значим дарителски жест. Изобщо, когато става въпрос за нещо, което ще повлияе за добро на много хора. Т.е. отговорено е на едно от най-важните условия, за да присъства дадено събитие в новините, а то е да се отнася за значителен брой хора. Иначе другите добри събития, като отваряне на нов офис, цех, производство – за каквито обикновено са молбите да бъдат отразявани, имаме така наречените платени репортажи. Те са извън "шапката" на новинарската емисия или актуално-публицистичното предаване, но са в същото часово време и така аудиторията, която трябва да се информира, е същата, само че на екрана се изписва "платено". За мен това е чистият вариант, при който зрителят е информиран за даден факт или събитие, но не е заблуден, че информацията е безкритична. По повод изписването на фирмата, в която работи даден експерт, смятам, че ако няма отношение към същността на темата на репортажа, то това би била излишна информация за зрителя. Изобщо в телевизията правилото: максимум същностна информация за минимум време и пространство, е изключително важно.

- Къде според вас минава границата между "скритата реклама", за която се говори в Закона за радио и телевизия, и необходилшта информация, която по най-простите правила на журналистиката трябва да отговаря на въпроси като "кой" и "къде"?

- Скритата реклама е строго забранена навсякъде в Европа по силата на директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Да правиш скрита реклама означава да популяризираш марка, стока или услуга срещу заплащане, без да информираш зрителите, че ти е платено за това. Аз смятам, че това е справедливо и зрителят има право да знае кое събитие е минало през критичния поглед на журналиста и кое не. Това правило ни предпазва от натиска на представители на бизнеса и предоставя преценката за значимостта на едно събитие изцяло на журналистите и техния професионализъм.

- Трябва ли законът да забранява "скрита реклама"? Частните медии нямат интерес да я правят, защото се издържат от реклама, а освен това има и Етичен кодекс на българската журналистика, според който рекламните съобщения трябва да са ясно обозначени. Тази саморегулация не е ли достатъчна, не е ли това въпрос на редакционна политика?

- Забраната за извършване на "скрита реклама" не е изолирана и самоцелна, тя е част от цялостната регулация на телевизионната дейност и от правилата за рекламиране. Ние винаги сме били за това да има ясни правила и те да важат за всички. Още един път подчертавам, че тази забрана цели да предпази най-вече зрителя от това да бъде облъчван със скрити рекламни послания. И, моля, не бъркайте това с продуктовото представяне (product placement), което според новата директива е вече легална рекламна техника. Етичният кодекс е нещо много добро, но той няма силата на закон. Това са препоръки и предписания за професионализма и морала в журналистиката, но както и по-горе отговорих, те нямат достатъчната сила, за да предпазят в полето на журналистиката да влезе "скрита реклама". Именно защото частните медии се издържат от рекламни постъпления, без категоричната забрана за "скрита реклама" цената на едно по същество рекламно съобщение под шапката на новини би могла да стане много "стимулираща" за медията. Така и опасността новините да изневерят на своята природа би била сериозна. От друга страна, няма как да се избегне споменаването на марка или фирма, когато те са неделима част от иманентната цялост на новината. Най-близкият пример, който ми идва наум, са информациите по темата "свински грип". Световни медии, особено в началото на пандемията, включваха в своите информации обяснението, че препаратът "Тамифлу" е едно от решенията за лекуването на това заболяване. Затова и много радетели на теориите за световна конспирация съзряха успешно проведена акция на фармацевтичен концерн.

- Има ли случаи, при които Съветът за електронни медии е налагал глоби на bTV за скрита реклама?

- Да, дори случаят не беше свързан с новините, а с "Шоуто на Слави". Преди години по повод изложението "Лукс онли" гост на предаването беше един от братята Висман – създателите на луксозните бутикови едноименни автомобили. Само заради въпросното участие, без да е правена реклама и въпреки че нито СЕМ, нито съдът доказа да има плащане към телевизията или към продуцента "7/8", получихме наказателно постановление, което съдът потвърди.

- За да бъдем максимално полезни на читателите на списание "Мениджър", бихте ли се опитали да обясните каква трябва да е информацията от бизнеса, за да влезе в "Би Ти Ви Новините"?

- Мисля, че отговора вече го дадох по един или друг начин дотук.

- Вие сте шеф на най-гледаните предавания в най-гледаната българска телевизия – новините и публицистиката. Съгласна ли сте, че има хиляди фирми и предприемачи в България, които правят почтен бизнес, произвеждат, създават работни места, и българското общество има нужда от информация за тях, включително и за да повярва в собствените си сили? Какво можете да направите, за да я получава?

- Благодаря за изтъкването на фактите в първото ви изречение! Да, разбира се, съгласна съм, че има много почтен бизнес в България. И също така съм убедена, че такова трябва да е и нормалното състояние на нещата. Нормалният живот не е новина. Дървото расте. Слънцето изгрява от изток. От летището излитат самолети. Когато първа новина ни стане: "От летището днес излетяха успешно всички самолети", това значи, че досега е имало проблем и е била нарушена нормалността. Новина е, ако днес няма нито една катастрофа, тъй като в българската нормалност всеки ден има. Затова бизнесът изобщо, не само този в България, за да влезе с положителен знак в новините, би трябвало да е направил нещо извънредно добро. И нека това да оставим на въображението и професионализма на специалистите по маркетинг и пиар.

Стр. 56, 58

в. Уикенд | Иван ГЕОРГИЕВ | 2010-02-05 

Би Ти Ви изземва функциите на реанимиращата чалга телевизия "Планета ", констатират с неодобрение зрители. Най-гледаният и уважаван канал, превърнат в такъв благодарение най-вече на добрата и лишена от напудрена помпозност журналистика, се превърнал във фолкклоака, давайки последен пристан на замиращия мутренски жанр.
На Нова година веднага след полунощ медията излъчи запис от концерт на звездите на "Планета". Това пиршество на гнусния кич можеше да мине като моментно недоразумение, предвид на това, че чалгата замира, доказателство за което е свободният вход на турнета на пайнерките, триумфални в миналото.
Инвазията на жанра, дооскотил нацията, продължи в предаването "Шоуто на Слави’1. Там от няколко месеца се напъват да излюпят нови фолкзвезди. Това освен че граничи с порнографския вкус, също изумява, при положение че вече трудно си намират работа утвърдените звезди на фолка, а обществото в момента не дава признаци, че са му нужни нови кръчмарски идоли. Поредната доза изгъзица бе благотворителният концерт за Хаити, където гюбек-примадони се пробваха да разплачат зрителите и да ги отворят за благотворителност. Да бяха се обърнали към своите благодетели от престъпния вят, а не за левчетата на народеца, ако са толкова загрижени!
За капак, най-рейтинговият и най-качествен сутрешен блок "Тази сутрин" отдели в сряда солидна порция от безценното си ефирно време за лигавините на фолкпевеца Константин и ротациите в интимния му живот.
По дяволите, българският народ не се състои само от идиоти! Или някой се опитва да занижи качеството, а оттам и цената на телевизията, за която упорито се говори, че е на тезгяха за продан?

Стр. 64

в. Стандарт | 2010-01-28 

Много се зарадвах, когато ПРО.БГ, която тогава се наричаше TV2, се продаде. Защото това сложи край на двуполюсния модел в медиите, когато всички продуценти работеха или за bTV, или за Нова телевизия. За мен това бе хубав знак, че на пазара се появява още един голям играч, който да разчупи ситуацията, да позволи по-голяма конкуренция между нас и между медиите.
Ако собствениците на ПРО.БГ наистина са купили bTV, ние се връщаме към двуполюсния модел, което не е добър вариант. Защото означава стесняване на пазара и на възможностите за сътрудничество. Това не е добре не само за продуцента, а и за зрителя, защото го лишава от алтернатива. За нас е добре да има колкото се може повече телевизии – 3, 5, 7, и затова с нетърпение чакаме мултиплексите, които ще го позволят. Що се отнася до това дали се опасявам ще паднат ли наши предавания, ние имаме тригодишен договор с телевизията, така че подобно нещо е немислимо.

Стр. 14

www.frognews.bg | Марат Алилуев | 2010-01-27

Зарът е хвърлен. Австралийският медиен магнат Рупърт Мърдок продава bTV. Central European Media Enterprises (CME) е на път да приключи сделката за телевизията, обяви агенция Ройтерс.

Цената, която се коментирана, е 500 милиона евро. Новината потвърдил пред Ройтерс отлично осведомен източник от София, запознат с преговорите, пише в. „Стандарт”.
„Сделката вероятно ще бъде обявена в седмиците след 1 февруари”, твърди агенцията. „Няма нищо официално. И на Ройтерс казахме, че преговори се водят от доста време, и то не само със СМЕ, а и с други купувачи”, обяснили от PR отдела на bTV. CME е собственик на телевизиите PRO.BG и RING.BG. Тя е базирана на Бермудите, контролира се от американския милиардер Роналд Лаудер, син на основателя на козметичната империя Есте Лаудер. Романа Томасова, вицепрезидент по корпоративните комуникации на CME, отказала коментар, съобщава още Ройтерс. Пред агенцията тя посочва само, че CME разглежда няколко опции в България след покупката на двата тв канала през 2008 г. „Тези опции може да включват джоинт-венчъри, сливания, придобиванията или просто да развиваме съответната телевизия, както си е в момента”, заяви още Томасова. От „Нюз Корпорейшън” в Лондон на Рупърт Мърдок също са отказали коментар, пише още „Стандарт”.
Дотук всичко звучи много интригуващо и сериозно. Но…
Арабският милиардер шейх Мансур бин Зайед ал Нахян е готов да плати 1 млрд. евро, за да купи Реал Мадрид, съобщава в. „Ас” на 27 декември 2009 г. Собственикът на „Манчестър сити” вече е разпоредил на свои посредници да започнат преговори. Финансисти предполагат, че по време на разговорите цената може да падне и до 700-800 млв евро. Зад името Реал Мадрид се крие най-титулованият отбор за всички времена с марката, цветовете, звездите, купите, титлите, медалите – цяла една империя. Излиза, че фирмата, която ще брои 500 млн евро за бТВ, с малко повече желание може да си купи „кралския клуб”, барабар с Роналдо, Раул, Кака, Алонсо, Бензема, Гути, Ван Нистелрой, Касиляс, Рамос и останалите.
Цената е силно завишена и е плод на добре организирана PR кампания по продажбата на телевизията. Просто се обявява умопомрачителна цена като база, за да знаят евентуалните кандидати, че продуктът е търсен и скъп. В действителност бТВ не струвала повече от 300 млн евро. Това обаче е гласът на завистта. На 18.09.2009 г. в. „Труд” пише, че бТВ е почти продадена. След това уточнява, че това „почти” продължава цяла година. През септември обаче нещата вече били втасали. Очаквало се австралийският медиен магнат Рупърт Мърдок най-сетне да продаде българското си отроче. Според последните слухове ищели да се продават само 55% от първата частна национална телевизия у нас, като идеята е постепенно да се откупи цялата. Купувач е собственикът на Про.бг и Ринг – компанията СМЕ. Сумата е около 500 млн. евро.
Само за сравнение през лятото на 2008 г. основният конкурент на Мърдоковата телевизия – Нова тв, беше продадена на телевизионна група “Модърн тайм груп” за 620 милиона евро. В цената обаче беше включена кабелна телевизия и 80% от списание “Ева”.
Според слуховете именно заради предстоящата продажба Би Ти Ви усилено разработва своите нови “сателити” – “Би Ти Ви комеди” и “Би Ти Ви синема”. Комедийният канал трябва да стартира на 1 октомври, а филмовият – до края на годината. Очаква се допълнителните, макар и кабелни канали, да вдигнат окончателната сума, която ще прибере Мърдок.
Консултантът на Би Ти Ви – Красимир Гергов, потвърдил пред “Труд”, че за Би Ти Ви наистина се водят преговори. В Комисията за защита на конкуренцията до вчера нямаше искане да се разреши обединение между Про.бг и Би Ти Ви. Според експерти има възможност макар и по документи собственик на Би Ти Ви да стане дъщерна или свързана компания на СМЕ. Така няма да има проблеми с евентуално монополно положение на тв пазара.
За продажба на медията говореше и през през юли 2009 г. Тогава пак агенция “Ройтерс” обяви, че Мърдок е възложил на консултантската компания “Лемън брадърс” да изготви оценка на стойността на 3 негови тв станции в Европа, сред които и Би Ти Ви. Преди 12 месеца поне 7 големи компании, сред които и германската RTL, бяха готови да дадат около 1,1 млрд. евро, за да имат в портфолиото си Би Ти Ви и нейните звезди. Постепенно сумата, която се обсъждала, била намалена до около 750 млн. евро.
Невероятно, нали. бТВ с Ани Цолова, Слави Трифонов, Росен Петров, Миролюба Бенатова, Ани Салич, Юксел Кадриев и др., е оценена на 1,1 млр евро, а Реал с Роналдо и компания – на 1 млрд, че и по-малко! Дали този факт няма да доведе до злоупотреба с антидепресанти в „белия балет” и дори до самоубийства? Трудно е да се каже, но лекарите и психолозите в отбора не трябва да си лягат в следващите седмици.
Въобще нашите телевизии може и да са най-скъпите, но се търсят много.
Обществената руска телевизия (ОРТ), която е абсолютен лидер в Русия, е оценявана от специалисти на 800 млн долара, което прави около 600 млн евро. Ама не само Мърдок, но и други магнати не я искат. Става дума за население от около 140 млн души, а наплив за ОРТ няма. Тоест има, но не им се дават толкова пари.
Целият телевизионен пазар в Италия се оценява от ITMedia Consulting на 8,4 млрд евро.
Преди време News Corp на Мърдок купува за 2 млрд долара 7 телевизионни компании в САЩ. Световният гигант Dow Jones, който издава The Wall Street Journal, е купен за 5,6 млрд долара през 2007 г.
По принцип сделките на News Corp се обявяват без да се споменават цифри. Никой и досега не знае колко е платил гръцкият медиен холдинг ANTENNA (притежавал Нова телевизия) на Мърдок за 49% от акциите на сръбската телевизия FOX Televizija. Собственикът на ANTENNA Тодорис Кириаку твърди за него, че е лидер по икономически възможности в региона. Неофициално се предполага, че става дума за не повече от 80-100 млн евро.
Мърдок продава в момента дяловете си в една от най-големите световни телевизионни и спътникови компании Phoenix Satellite Television (обхваща Китай, Хонг Конг, Сингапур, Тайланд и целия регион) за 2,2 млрд долара. А News Corp притежава около 48 процента от гиганта.
И най-грубото сравнение показва, че бТВ е сред най-скъпата телевизии в света. Един тв диамант. Дори без Бареков. Стига сме се подценявали и мърморели за олигополен пазар, както пише в един от докладите на президента Първанов.
Ще ви разкажа една смешка, която на пръв поглед няма много общо с продажбата на телевизии. На една баба и се прияло домашно пиле и отишла на пазара да си купи. Предложили и охранена ярка за 15 лв. Видяла и млад герест петел за 25 лв. Едра кокошчица струвала 13 лв. На края на пазара, пред краката на премръзнал просяк, се гушело проскубано и омърлушено пиле за 100 евро. Жената не повярвала на очите си и попитала:
- Охранен петел струва 25 лв, а ти за това нещо искаш 100 евро. Мислиш ли че струва толкова?
- Не, но толкова ми трябват, – отвърнал мъжът.
Друг е въпросът, кой всъщност продава бТВ. Дали милиардерът Мърдок, или някоя негова фирма не са само лице, зад което всъщност има друг собственик, с български паспорт да речем. Подобни сделки не са голяма рядкост. Правят се с цел не само за прикриване на собственика, но преди всичко за да се прибира спокойно рекламата, без това да бъде проблем пред Комисията за защита на конкуренцията. Процент от печалбата обикновено отива по сметките на фирмата, съгласила се да „услужи” с името си. Колкото по-известно е то, толкова по-голям е процентът. Справедливо, нали? Не казвам, че случаят с бТВ е такъв, но големите цифри навеждат на различни мисли. Запознати с процесите в българското медийно пространство споменават дори термина „пране на пари”, но това е доста несправедливо. Защото си имаме ДАНС, финансово разузнаване, икономическа полиция, КЗК, НАП и пр. Те не биха допуснали такова нещо. Не и те.

Оригинална публикация

в. Дневник, Компании & Финанси | 2010-01-27

Дългоочакваната сделка за покупката на Би Ти Ви ще бъде обявена в седмицата след 1 февруари. Новият собственик на българската компания на Рупърт Мърдок ще бъде Central European Media Enterprises (СМЕ). Това съобщи "Ройтерс" снощи, цитирайки "източник, запознат с въпроса и близък до преговорите". Информацията не беше потвърдена официално до затварянето на броя, но тя не е изненадваща за пазара.
Интересът на СМЕ към първата частна национална телевизия е отдавна и през последните месеци все по-упорито се твърдеше, че е въпрос на време сделката да бъде финализирана. Още след като компанията на Роналд Лаудер придоби през лятото на 2008 г. българските Pro.bg (тогава ТВ2) и Ring.bg (тогава "Ринг тв"), се появиха информации, че Лаудер преговаря и за Би Ти Ви и дори че двете покупки са договаряни в пакет. Година и половина по-късно сделката може би ще стане факт.
Според "Ройтерс" покупката ще е за 500 млн. евро, но източници в България коментираха за "Дневник", че стойността е по-ниска. Продажбата на Би Ти Ви се забави заради кризата и падането на цената й. Когато в началото на лятото на 2008 г. се появи информацията, че Мърдок иска да продаде "Болкан нюз корпорейшън" (компанията му в България), се спрягаше цена около 1 млрд. евро. Сега се говори, че цената е паднала почти три пъти. Стратегията на "Нюз корп." в момента е да се съсредоточат към големите си пазари, към онлайн бизнес и платени услуги.
Преди седмица СМЕ обяви, че продава участието си в украинските телевизионни канали "Студио 11" и "Кино" на притежаваната от Игор Коломойски компания Harley Trading Limited за 300 млн. долара (малко над 209 млн. евро), платени в брой, а плащанията по сделката ще бъдат финализирани до средата на април.
Според български източници на "Дневник" СМЕ ще финансира покупката си в България благодарение на продажбата в Украйна. Тогава президентът и главен изпълнителен директор на СМЕ Адриан Сърбу заяви: "Продажбата на украинските ни операции е най-добрата стратегическа опция за нас в сегашното състояние на пазара. Това ще ни позволи да се съсредоточим върху съществуващите ни начинания в Европейския съюз и в страните – кандидатки за ЕС. Продажбата ще ни даде повече оперативна и стратегическа гъвкавост, ще увеличи ликвидността ни и ще ни помогне да се концентрираме върху електронните медии и интернет."
"Ройтерс" съобщи, че Романа Томашова, вицепрезидент по корпоративната комуникация в СМЕ, е отказала информация за сделка за Би Ти Ви. "В България преценяваме различни варианти. Те може да включват съвместно дружество, сливане, придобиване и дори просто развиване на телевизиите така, както са си в момента", лаконична е Томашова. От лондонския офис на "Нюз корп." също не са коментирали.
Във вчерашното съобщение на "Ройтерс" за предстоящото финализиране на сделката се цитират данни от декември, че Би Ти Ви има 38% пазарен дял в България, а компанията собственик "Болкан нюз корпорейшън" е реализирала печалба от 62.4 млн. лева през 2008 г.
Говорителката на bTV Петя Терзиева отказва да коментира пред агенцията новината, но потвърждава, че "телевизията разговаря с няколко компании и мнозина проявяват интерес".

Стр. 1