в. Новините днес | 2010-05-13 

Изкушението да демонстрираш на всичките си конкуренти от занаята, че си на "ти" със Самия Премиер

Наскоро разговарях с една студентка от факултета по журналистика. Винаги съм се чудел какво точно учат в този факултет, за това надълго и нашироко я разпитвах за различните учебни дисциплини, в които се каляват бъдещите рицари на перото.
Но за мое удивление се оказа, че във факултета не се преподава най-важното нещо в професията -как да направиш интервю с министър-председател. Познавам журналисти, за които интервюто с премиер е венецът в кариерата им, фойерверкът на професионалните им мечти, оргазмът на егото им. А никой в университета не ги учи как да се подходи към този свещен акт.
Това е огромен пропуск и велика загуба за българската журналистика. Не можем да оставяме репортерите да импровизират в сюблимния момент на кариерата си. Трябва да систематизираме знанията и опита на онези херои, които вече са извървели страшния, но славен път на премиерските интервюта.
Затова аз си поставих за цел да изчета всички образци в жанра и да формулирам общите принципи.
Преди всичко репортерът, пристъпил тежките порти на Министерския съвет трябва да знае, че интервюто с министър-председателя е тайнство и към него трябва да се подходи с религиозно смирение. Самият премиер най-често се изживява като месия и това е обяснимо, като се има предвид, че е обграден с хора, които от сутрин до вечер го уверяват в божествения му произход.
Задължително е журналистът да е облечен в костюм, за дамите – пола до коляното. Сексуални волности са позволени едва след края на интервюто. И така – поздравете учтиво, благодарете за оказаната ви чест, изкажете дълбока признателност за това, че премиерът е отделил минути от безценното си време за това интервю, включете диктофончето и започвайте.
Първата дилема, пред която са изправени повечето интервюиращи, е дали да говорят на "вие", или на "ти". Журналистическият етикет повелява да се говори на "вие" от уважение към институцията. Но от друга страна изкушението да демонстрираш на всичките си конкуренти от занаята, че си на "ти" със Самия Премиер, с Шефа На Всички Неща, е огромно. И мнозина по-комплексирани представители на професията, мечтаещи от деца да бъдат погалени по послушната главица от Някой Важен, решават да говорят на " ти". Демек – аз съм супергъст с тоя, от който треперите бе, колеги бледи…
Не препоръчвам такова поведение, защото правителствата се сменят, а министър-председателите са злопаметни по природа и следващият едва ли ще ви прости тая възторжена фамилиарност, в която се къпете сега. Така че подобре карайте на "вие" и подтиснете някак нагона си да сте първия до Първия.
Особено важно е още в самото начало на интервюто да заявите безрезервната си подкрепа и любов към правителството и най-вече към неговия лидер. По-простодушните журналисти го правят в прав текст: господин премиер, обичам Ви. Но лисиците в занаята успяват да създадат това усещане завоалирано, посредством подходящи въпроси, предани погледи и сподавени въздишки. Добър подход е да речем този:
- Господин премиер, свидетели сме на огромните усилия, които полагате за да се справите с тежкото наследство от предишния кабинет. Толкова страшна ли е ситуацията наистина?
Така зададеният въпрос дава възможност на интервюирания да се постави в светлината на трагичен герой и да обрисува апока-липтичния декор в момента на излизането Му на сцената на историята. Държавата дълги години е била в лапите на Злото, но сега най-после има шанс за спасение, защото се е появил самоотвержен държавник като него. От отговора му трябва да стане ясно, че битката ще е тежка и продължителна, защото лошите не спят.
След като ледовете на недоверието към медиите са разтопени, идва време да забиете следващия си журналистически пирон, като ловко прехвърлите разговора в сферата на интимното:
- В личен план какво ви даде и какво ви отне властта? Тук интервюираният се усмихва горчиво. Нищо не ми е дала, само ми отне, казва той и тъжно обрисува картината на човек, жертвал личния си живот заради Отечеството. Преди е живеел нормално, а сега няма време за приятелите си, за семейството си, но той е готов да носи кръста си, без да се оплаква.
В тази ситуация добрият журналист трябва с мимики и погледи да изрази огромното си съчувствие към съсипания личен живот на завалията и ловко да премине към следващия си репортерски удар:
- Но хората сякаш не оценяват стореното от Вас… Рейтингът ви сякаш е поспаднал…
Изключително важна в този въпрос е думичката "сякаш". Тя е ясен сигнал към премиера, че и вие се отнасяте към рейтингите подозрително и им вярвате само когато растат. Това "сякаш" ще накара министър-председателя да гледа на вас не като на враг, а като на съмишленик и ще изтръгне от него признанието, че рейтингите не го интересуват и никога не ги чете. (Айде бе! Верно?) Това в скобите никога не го казвайте на глас, а най-добре е изобщо да не си го помисляте.
Сега идва най-сложният момент в интервюто. Моментът на "неудобните" въпроси. Поставям ги в кавичка, защото те в никакъв случай не трябва да са неудобни, а само да изглеждат така. Тези въпроси ще ви създадат имиджа на непримирим търсач на истината в очите на журналистическата гилдия. Но неудобството в тях трябва да е много премерено, за да не си отрежете завинаги пътя към следващи премиерски интервюта. Недопустими са въпроси от сорта: "Кои ваши роднини са печелили държавна поръчка напоследък?", "С какви пари купихте новата си къща?", "Колко струва образованието на децата ви в Кембридж?", "Как ще коментирате слуховете, че имате сексуална връзка с фолкпевицата Х?" Изхвърлете от съзнанието си подобни въпроси и задайте нещо "неудобно" от сорта:
- Защо въпреки обвиненията Ви, няма нито един осъден министър от предишното управление? Тук е моментът в скоби да опишете реакцията на премиера. Напишете нещо такова: (Премиерът за миг потъва в себе си, в дълбокия му поглед се чете огорчение, лицето му помръква. Мълчи няколко секунди. Когато проговаря, гласът му звучи ня-как тихо, но твърдо и решител-но).
Аз не съм съдия, казва той. Дал съм на прокуратурата сто-тици сигнали за престъпления и злоупотреби с власт. Защо няма осъдени – питайте тях… Сега трябва да проявите нечовешка смелост и да отперите следващия "неудобен" въпрос- констатация:
- Опозицията твърди, че по висшите етажи на властта има корупция… Този въпрос отприщва любимия на премиера гняв, известен в психологията като синдрома "да вадиш нож на умряло куче". Те ли ще ми говорят за корупция, развиква се той. Те ли? Как не ги е срам! Ами ако бяха прави, хората щяха да изберат тях. Но те избраха мен, значи
аз съм прав и това, което ви казвам, е чистата истина, нали така?
- Така е, наистина – отговаря добрият журналист, забравил, че журналистът трябва да задава въпроси, а не да отговаря. Но от друга страна, да се съгласиш с министър-председателя е голям кеф и тая възможност не е за изпускане. За да разведри обстановката, пък и за да хвърли малко приятна кал върху колегите си, репортерът задава следният правилен въпрос:
- Как гледате на злонамерените критики от някои медии, които постоянно ви критикуват безпричинно?
Премиерът се усмихва насилено. Хич не му е весело, но някаква лелка от пиар-отдела му е казала, че трябва да се прави на широко скроен, когато го критикуват.
Да са живи и здрави, казва през зъби широкоскроеният премиер. Свикнал съм да бъда атакуван. (От кого бе? Кога са те атакували?) Отново напомням това в скобите никога не да не го казвате на глас, ако искате да останете в професията.
Идва ред за финала на интер-вюто. Класиката гласи, че трябва да го завършите с:
- Какво ще пожелаете на българите? Този въпрос дава възможност на министър-председателя да прояви вродената си доброта и бащинска загриженост към нацията. Да ги увери, че той мисли за тях, въпреки че живее в палат, а те се пържат в ада на панелките си и са ежедневно унижавани от държавната администрация. Българите трябва да повярват в себе си, казва той. Тъпо клишенце, родено от бедната фантазия на пиар-лелката, но пък кво – върши работа.
Премиерът завършва интервюто усмихнат. Журналистът -още по-усмихнат. Направо ухилен. Като ряпа, субсидирана от европейските фондове за земеделие. Сега му предстои жестокия интелектуален напън да измисли заглавие на интервюто си.
Добри варианти са "Аз съм един от вас" или пък "Да вярваме в себе си". Както вече казах, след приключването на разговора са позволени и някои сексуални волности, но само ако премиерът си поиска. Особено важно е по време на секса нито за миг да не забравяте за разликата в общественото положение между двама ви и да не си позволявате недопустими волности. Майсторите в жанра препоръчват едно кротко, изпълнено с респект към инсти-туциите фелацио. След него благодарете за оказаната ви чест и светкавично се изнесете от кабинета, за да може министър-председателят отново да се заеме с неотложните си държавнически дела.
Успех!

Стр. 10

БНТ, Денят започва | 2010-04-06 

Водещ: Продължаваме с един по-страничен поглед, от гл.т. на PR-а, има ли политически PR, водещ ли е той, доколко всичко, което се случва е PR, доколко PR-ът измества политиката и доколко се измества фокусът, от подобни клипове като този, който беше разпространен както и с ареста на бившия военен министър, така и с акцията около арестуването на шефа на общинския съвет във Варна? Имаше и други подобни операции преди време, през последните седмици и месеци. В студиото сме с Иван Гарелов и с Арман Бабикян. Добро утро! Има ли наистина полицейщина, прекалена показност, измества ли се фокусът, PR ли е всичко това и има ли обратен ефект?
Иван Гарелов: Това е PR. Начинът, по който се показват очевидно е PR, и то търсен, мислен, това не е случайно. Целта очевидно е да се внуши на обществото, че няма милост, няма да има жалост. Ето възмездието, в името на което ние дойдохме на власт. И една поука се търси към всички останали управници, сегашни или бивши, какво може да им се случи. Това очевидно е търсено. Въпросът е какъв е ефектът. Аз ще ви припомня една случка, която на мен на времето ми се случи. Когато Тодор Живков беше в затвора, аз поисках от МВР да го снимаме от затвора, за да се покаже, любопитно, бившият държавен глава. И те ни дадоха едни кадри от килията, а ние го снимахме отдалеч как слиза по стълбите. Аз още като видях, значи това бяха кошмарни кадри, изведнъж виждаш един стар, съсипан човек, който едва се движи, треперят му ръцете. И това, което изпитах аз, а пък и зрителите, беше съчувствие към него, разбирате ли? Даже бяхме засипани с писма защо този човек, какво искате от него, защо го показвате и т.н. Т.е. ефектът трябва да се търси не според собствените си разбирания, а с малко по-голямо познаване на аудиторията. Искам да кажа, да не попаднем и ние с колегата ми в капана на защитата, ако тя нарочно отклонява вниманието от същността на престъплението, което евентуално са извършили арестуваните, и от начина, по който е бил извършен арестът, разбирате ли? Аз лично се чувствам удовлетворен, ако се докаже, че тези хора, всичко това, което, то почти е сигурно, след като са хванати парите, е станало. Това за обществото е много добре. Ние обсъждаме едни проблем какъв – начина, по който те бяха арестувани. И жалкото е, факт е, че това може да влезе в угода на защитата, още една грешка е това. Но по-важното е другото, че очевидно се нарушава човешкото достойнство. Ние сме виждали от американските филми, и те са виждали от министерството в Америка как ги хвърлят на земята…
Водещ: Там им четат правата, казват им можете да мълчите, имате право да мълчите… Тук му казват…
Иван Гарелов: Там му се хвърлят, извиват му се ръцете, но освен че се четат правата, това се прави на хора, които могат да стрелят, могат да побягнат, нали разбирате? Сега, тук арестуваш министър, той къде да бяга, какво да прави? Грешките, които се допускат са три. Един път, това предизвиква съчувствие, няма значение желанието за възмездие. Второ, нарушено е неговото човешко достойнство. Той може да съди държавата. И третото, което е също важно, дава аргументи на защитата. И сега ние всички се занимаваме с начина, по който са арестувани, а не с това, че слава богу най-после едни категории, които изглеждаха недосегаеми, отиват в затвора.
Водещ: С топ стреляте срещу врабче – това казахте в едно радио участие през почивните дни?
Арман Бабикян: Ами нещо такова се получава, защото, вижте, да бъде възпитаван в качеството си на народ, защото нещо такова ни правят в момента, чрез МВР и кинематография, ми е малко повече. Нямам нужда от това, за да разбирам кое е добро, кое е зло. Има 10 божи заповеди, още повече, че сме в Светлата седмица, няма нужда МВР да ни преподава морал. И от какво имало нужда обществото и от какво нямало нужда, както слушахме преждеговорившия. Хайде представете си, че този човек е невинен, когото арестуваха? Възможно ли е – възможно е.
Водещ: Съдът не се е произнесъл.
Арман Бабикян: съдът не се е произнесъл. Прибираме 10 души по този начин. На единия му разбиват вратата, на другия му навеждат главата, третия не знам си какво. Хайде представете си, че единият от тях е невинен? Какво ще направи МВР тогава? Ще снима филм за достойнството му? И ще го пусне пак по телевизиите, за да му възстанови… Чрез тази кинематография тези хора биват унижени на практика в публичното пространство, присъдата над тях бива произнесена. Откъд-накъде?
Водещ: Внушението няма недосегаеми, виждаме ги проснати на пода, евентуално свидетелите на обвинението няма да се чувстват притеснени да свидетелства, виждаме, че за всеки има възмездие? Това играе ли?
Иван Гарелов: Недосегаеми са тогава, когато бъдат осъдени. Какви гаранции имаме от това, че от начина, по който са били арестувани ще бъдат осъдени? Никакви.
Арман Бабикян: Напротив, както каза Иван преди малко, може да помогнат в обратна посока. Защото каква ви е гаранцията, че следователят не си е поискал парите? И да ги е подбудителствал към корупция, което също предвижда три години, ако е така.
Иван Гарелов: Аз съм много доволен, жалко, че беше рано сутринта и министърът нямаше как да го почерпя толкова рано сутрин, но ако имам възможност, ще го почерпя затова, че той доказа, че съдебната система не е непробиваема, както се опитват да го докажат и че много от причините, поради които после престъпниците биват освобождавани, се крият в самата съдебна система, която е също корумпирана, както и цялата управляваща прослойка управляващи, и сегашни, и бивши и т.н.
Арман Бабикян: Хайде да не се заблуждаваме. Това, което чухме от Роман Василев, сега всички скочиха върху него, това, което чухме от Роман Василев ние го чуваме непрекъснато от управляващите ни. Не казвам само от сегашните, но от сегашните особено звучно. Затова и са тези термини, които се въртят вече: полицейщина и т.н. Спомняте си случай в Благоевград, когато едно момче се поудоши в една найлонова торбичка. Когато се оказа, че полицаите не били виновни според вътрешния министър. Дори преди малко в студиото ви той каза, че Роман Василев ще понесе санкции днес. А той откъде знае, че ще понесе.
Водещ: По всяка вероятност, трябва решение да се вземе. Все пак (?) каза: „вие сте абсолютен нарушител на правилата”.
Арман Бабикян: Разбирате ли какво имам предвид? Тези хора виждат от началниците си. Тези хора виждат от онези първи мъже в държавата. Вътрешният министър след като може да прави така, защо Роман Василев да не може да прави така. Как Бойко Борисов се качи на Цанков камък, хвърли един поглед гордо и каза: абе 400 млн. са откраднати тук. Ами ако са 320?
Иван Гарелов: Това Роман Василев (…) направи, защото засегна, омеси го с религиозната тема, но това вече е отделна работа.
Арман Бабикян: Представи си, че са 320 млн. откраднати? Разбирате ли, присъди се произнасят през медиите, цифри се произнасят през медиите, а хората биват осъждани през медиите. Това е проблемът, а не че хората не искат справедливост, нито пък че Иван Гарелов не иска да бъдат осъдени лошите. Иска разбира се. Всички искаме. Но не може да се миеш ръцете с общественото мнение и с рейтингите, когато става въпрос за ефективно производство на правосъдие и да даваш присъди от екрана.
Водещ: Има ли ефект това за пред този, за когото е адресирано, за пред електората, за пред хората?
Иван Гарелов: Ти постави темата по много интересен начин, дали PR-а, в какво взаимоотношение е с политиката, замества ли го, измества ли го… PR-ът не може да направи лошата политика добра, или добрата политика лоша. Той подпомага евентуално добрата политика да бъде по-добре разбрана. Когато има пълно заместване на политиката с PR, каквито случаи имахме, в последната година на миналото управление само с това се занимаваха, политиката се изместваше, PR-ът изместваше изцяло политиката. Всички се занимавахме с това Станишев, че е лицето на партията, пък после не искаше да понесе последствията, занимавахме се с това, че те превърнаха Бойко Борисов в основен враг, на когото му издигнаха акциите вместо обратното и т.н. и т.н. Опитът да правиш PR вместо политика е катастрофален. В случая какво имаме? Ние имаме очевидно една много здрава политика, яко, по отношение на престъпността в лицето на министъра, на това управление, на министър-председателя, на всичко. Когато PR-ът, в случая идеите на пресцентъра се намесват по-скоро ще развали впечатлението от политиката, отколкото да я представи по-добре.
Водещ: Има очакване обаче, има очакване сред хората, сред обществото, сред електората наистина по отношение на престъпността тези хора наистина да бъдат поставени на място.
Арман Бабикян: Тези очаквания ги имаше много преди да дойдат на власт.
Водещ: Тези клипове от полза ли са? Това, което им се показва, което им се внушава играе ли, чисто PR-ски играе ли ефекта, който е целен?
Арман Бабикян: Премиерът имаше някакво изказване, което не съм сигурен, че ще цитирам точно, мисля, че беше от вчера, в което казва, че това има и дисциплиниращ ефект. Аз това имах предвид, когато казах, че отказвам да бъда възпитаван от изпълнителната власт. Майка ми и баща ми са се грижили за това, училището и т.н. Изпълнителната власт не е тази, която ще ми прави категориите в живота. Тя трябва да ме държи в рамките на регулациите, приети от обществото и гласувани от НС. Толкова. На тях плащам данъци само за това. Не и за да бъда възпитаван. Този процес е приключил по-рано в живота ми. Същото се отнася и за всички български граждани. Това министерство, за което Иван каза, което наистина носи антикорупционната вълна на днес управляващите, някак си замества всички останали. Има министри, за които не сме чували в последните седмици, че съществуват въобще. Някой знае ли, че единият от министрите ни е в Мексико например? Пример, ей така, хванах го от торбата. Това, че има проблеми в борбата с кризата, което засяга наистина всички…
Водещ: Според вас се измества фокусът, измества се…
Арман Бабикян: Категорично се измества, защото хората не искат просто борба за справедливост, а другите ресори да тънат в неведение или в леко объркан хаотичен вид. Накрая като сюблимат на това, което тече със седмици, да се появява министър-председателят малко след един подкрепящ го лидер, да заявява, че това са най-силните антикризисни мерки. Е това е комично.
Водещ: Изместване на фокуса, има ли го наистина?
Иван Гарелов: Точно така е. Това е изместване на фокуса, аз го казах. Дори чрез тези…
Водещ: Проблеми в икономиката, финансови проблеми, изместване в друга посока, където правителството е по-силно.
Арман Бабикян: Представяте ли си това да са най-големите антикризисни мерки? Ако нямаше криза, нямаше да се борим с корупцията, така ли?
Иван Гарелов: Въпросът ти е подвеждащ.
Водещ: Не, аз питам дали е така?
Иван Гарелов: Ти питаш дали нарочно това не се поставя, за да се измете… Аз не смятам, че такава игра съществува. Тя не е в стилистиката на това управление. По принцип се прилага много често, даже бих казал, че е един от най-баналните прийоми в PR-а. В случая мисля, че не става дума за това. Просто линията, която провежда МВР е последователна. Те не е, не е от време на време само да се правя… Плюс това не можеш всеки ден да вадиш от джобчето си по един министър в момент на подкуп и в подходящия момент да го сервираш. Той отдавна е казал, сега аз ще се явя пред ВСС, когато така и така… Разбрахме кога точно, горе-долу всички знаехме, че докато хване някой съдия.
Водещ: И все пак бивш министър. Имаше един настоящ министър, който също е уличен, обаче нямаше клип с падане на колене…
Иван Гарелов: Е, той още не е арестуван.
Водещ: А дали трябва наистина, защото хора, такава версия съществува, такъв коментар, дали не трябваше да видим и действащ министър и той на колене?
Арман Бабикян: Кинематографите ще решат. Аз това имах предвид, че отказвам да бъда облъчван по този начин и да манипулират съзнанието ми с подобна средна по качество продукция. Защото естествено, че у хората се поражда въпросът, този защо така, пък онзи защо не така. И някой трябва да им обясни. И накрая се появяваш и казваш, това са най-силните антикризисни мерки. Представяте ли си, че ако нямахме криза и ако тънехме в охолство, г-н Гарелов с 10 000 евро почиваше на гръцки остров, нямаше да се борим с корупцията ли? Non sense е това. Затова казвам, че има заместване.
Водещ: Отговорността на медиите?
Иван Гарелов: Само преди това исках да кажа следното, че в лицето на премиера, а и цялото това управление, те са един феномен в областта на PR-а. Тепърва те трябва да бъдат изследвани. Защото тук ролята като че ли на съветници от нашего рода, или по-лоши от нас, не се чувства, поне не се вижда. Те, самите те правят, имат някаква страхотна интуиция за PR и го правят. 90% от случаите е бил правилен. По отношение на антикризисните мерки те направиха много груба грешка, като оставиха две-три седмици всеки да си дърдори, да си дърдори. На хората им дойде дотук, объркани са всички, всички смятат, че са онеправдани, които бяха споменати, пък после отметнати и т.н. В същото време по отношение на последния доклад на ЕК пък изиграха блестящ PR, като всички казаха едновременно: браво, толкова хубав е бил, та никой не можа да каже, чакай, там все пак се критикува съдебната система. Т.е. има възходи и падения в областта на PR и затова не можем да виним правителството във всичко. Аз настоявам на това, че те по отношение на PR, тези мерки, които са, не са за да забравим кризата. Що се отнася до ролята на медиите…
Водещ: Да, защото един ваш колега вчера каза, защо го пускате този клип. И вие може да го пуснете, може да не го пуснете, може да стигне до адресата, може и да не стигне, след като смятате, че е накърнено човешкото достойнство при този арест? Отговорността на медиите. Премиерът пък казва, защо обръщате внимание на Юзеирови? Ако медиите не ги отразяват, няма и да ги има с техния проблем
Арман Бабикян: Абсолютно прав е. Ако медиите не го отразяваха, и той нямаше да бъде министър-председател. Моля ви се, това е смешно. Все едно да обвиняваш огледалото, че съществуваш.
Водещ: Това все пак е за периода преди да стане кмет, нали така?
Арман Бабикян: Нали разбирате, все едно да обвиняваш огледалото, че си се родил. Това е несериозно… Какво значи медиите да бъдат виновни за наличието на Юзеирови.
Иван Гарелов: Не, вижте сега, добре, да кажем, че беше скрит клипът, какво щеше да стане след това? Все някой щеше да ги пусне. Ако не ги бяха пуснали, нямаше да провеждаме този диалог, който между другото е лечебен за нацията. Когато в една държава се говори за такива по-тънки неща от рода на човешко достойнство, човешки права и т.н. включително и на евентуалните престъпници, това говори добре за нацията. Тя не е огрубяла и всичко да вижда в черно и бяло. Тя търси справедливост за всички, включително и за евентуалните престъпници.
Водещ: Добре, като прогноза PR-ът оттук нататък според вас?
Арман Бабикян: Тежки дни го чака според мен PR, от гл.т. на бюджетната дисциплина. Има предвид, че трудно се прави PR в гладни времена, а предстоят точно такива. Има предвид съвсем буквално. Един подобен пример вече чухме, вероятно нещо подобно ще слушаме в следващите стотина дни, когато премиерът каза, че му е по-жал, когато дойдат при него майки с деца, отколкото за бивши министри, на които им навеждали главите под асансьорите и т.н.
Водещ: Очаквате нови постижения в този жанр, така ви разбирам?
Арман Бабикян: Да.
Водещ: Вие, г-н Гарелов?
Иван Гарелов: По време на криза PR-ът е в криза, нормално е. Няма кой да плаща за услугите ни.
Водещ: Е, някои работят и без пари.
Иван Гарелов: Но ползата мисля, че ще бъде…тъй като имаше голям наплив, всички го смятаха, че е много лесна работа, и всеки един журналист като останеше без работа, ставаше PR. Сега поне малко случайните хора в тази професия ще се дръпнат назад.
Водещ: Не, аз имах предвид дали PR-ът на управляващите ще претърпи промяна оттук нататък?
Иван Гарелов: Ще чакаме, обикновено критична е втората година. След изтичането на втората година тогава се разбира всичко.
Водещ: Много ви благодаря за този разговор!  

БНТ, Денят започва | 2010-03-29

Водещ: Продължават коментарите и ехото от безпрецедентното отворено писмо, с което Ахмед Доган обвини в поръчковост, в манипулации, в корупция дори един от водещите журналисти на в. „Труд” Валерия Велева. Тя в интервюто си за БНТ още в петък първо в нашето предаване съобщи, че ще съди председателя на ДПС и го призова да докаже обвиненията си и твърденията си. Този скандал разбира се постави под въпрос и хвърли дори сянка и върху морала на цялата гилдия. Силна ли е близостта на медиите с политиците? Кога те поръчват и се опитват да влияят? Става ли това със съгласието или въпреки несъгласието на някои медии? Знаем, че има случаи, при които подчинението става чрез покупка на изданието и по този начин някои неудобства биват отстранени. Целта на разговора ни сега не е да покажем, че видите ли, събрали се едни морални хора да развяват душевна чистота и да я пръскат, но така или иначе да започне един разговор по темата. Не знам доколко и гилдията и медиите са способни да понесат и разговор за самите себе си. Ще говорим сега по тази тема с нашите гости Георги Лозанов, медиен експерт; Никола Кицевски, от в. „Труд”, Константин Вълков от Дарик радио. Очакваме към разговора да се присъедини след малко и Галя Прокопиева, която е главен редактор на в. „Капитал”. Защо се стигна дотук и каква е поуката за вас, има ли невинни в тази случка? Г-н Лозанов?
Георги Лозанов: Специално в тази история, тази престрелка между един политики и един журналист много трудно е да се извади някакъв ясен, обобщаващ извод, тъй като са много конкретни мотивациите. Много хубаво е, че от това писмо на Ахмед Доган започва един разговор. Впрочем той не е нов, но се води обикновено в едни доста по-затворени пространства на гражданската сфера, където се наблюдават медиите. В много проекти аз самият съм участвал, които са изследвали връзките между медиите и властта, включително и политическия PR, включително и (…)PR, който за съжаление по някой път извършват българските медии. Но в този случай разговорът е малко предварително компрометиран, тъй като очевидно г-н Доган чрез това писмо търси начин да премести обекта на скандала от себе си върху някой друг.
Водещ: Успява ли?
Георги Лозанов: Ами това, че сме се събрали тук, до голяма степен успява видимо. И разговорът тръгва около друго. Така ние лека-полека забравяме фактически за огромната комисионна, която той е взел, защото за мене това е комисионна, абсолютно безсмислено е да се говори, че това може да бъде някакъв договор, който плаща някаква негова компетентност, експертна. Не става дума за това, ами става дума за комисионна. Г-н Доган в това отношение е изключителен майстор. Той успява да изрече на глас, и даже да поеме върху себе си, абсолютно скандални поведения и тези и нищо да не му се случи, като по този начин доказва силата си. Така че той така започна, и след това има тактика, чрез която това нещо го удържа. И сега тази тактика минава през това да атакува Валерия Велева. Друг въпрос е, че действително разговорът е важен. Хубаво е, че сега като го започваме да говорим, че в основата му стои фактически самопризнанието на един журналист, на един политик, че той е търсил такъв тип натиск върху журналистите.
Водещ: Ударена е репутацията и на самото издание според мен, защото репликата „спряхме да плащаме” по доста безпардонен начин говори за…
Георги Лозанов: Но само да кажа… Тя показва, че това е самопризнание, че е плащано. За първи път имаме самопризнание… За това казвам, че в това отношение даже е изключително дързък. Той всъщност признава, че е плащал.
Водещ: Някакви последици от наказателно-правно естество очаквате ли да има или всичко ще стане в разговор за морал или нещо от този род?
Никола Кицевски: Първо искам да кажа, че доколкото си спомням Доган няма реплика, в писмото на Доган до Валя Велева няма реплика „спряхме да плащаме”, а има твърдения, че тя е поискала да й плащат за PR услуги. Доколкото…
Водещ: „защото този път не ти платихме, нали” – имаше едно такова изречение.
Никола Кицевски: При всички положения доколкото познавам Доган, доколкото познавам политическата обстановка и методите на ДПС те с радост биха плащали на Валя Велева, ако тя беше поискала. ДПС като всички партии се ползва от сериозен платен PR, плаща си за това нещо. При нас обстановката обаче е малко по-различна. Така че ако Валя наистина беше поискала да й се плаща, щяха да й плащат с огромна удоволствие, но тогава не би се стигнало до статията, която предизвика в крайна сметка това писмо на Доган, а именно „Парите повлякоха Доган и ДПС”. Така че дали е плащано личи от самия скандал.
Водещ: Какво очаквате оттук насетне като отношение на самото издание? Имаше много упреци, че всъщност в. „Труд” е вестникът, който е бил в най-голяма близост, допускан и от самия Ахмед Доган, помним и самото знаменателно интервю в момента, в който се беше затворил Доган и не желаеше да разговаря с други, той предпочете да даде интервю за „Труд.” Добро утро и на Галя Прокопиева! Имаше и една реплика вчера на Любен Дилов – син, когато много се вглеждаш в Доган, перифразирайки Нитше, и Доган ще се вгледа в теб. Как приемате?
Никола Кицевски: Ами аз мисля, че „Труд” е бил предпочитан по доста различни причини. Като на първо място, че това е един сериозен вестник, един вестник с огромно влияние, с авторитет, с доверие в хората. Второто нещо е, че при „Труд” винаги може да се разчита, че ще бъде коректен и обективен. Което пък повлия следващото, че когато „Труд” смята, че някой не е коректен към обществото, той го казва. Нито един друг вестник не излезе със съобщението за хидрохонорара на Доган. Всички тръгнаха след това.
Водещ: А съжалявате ли за тази близост, която се е наблюдавала така или иначе през годините? Дали нямаше да бъде толкова лично, толкова остро и толкова бомбастично дори писмото, ако дистанцията беше по-голяма?
Никола Кицевски: Дистанцията между „Труд” и Доган не е по-различна от дистанцията между „Труд” и други политици. Тоест хората, които отговарят за конкретната партия, те се опитват, нашите репортери, те са професионалисти, те се опитват наистина да бъдат в една доста близка дистанция, за да познават онези, за които пишат. Така че аз не виждам някаква кой знае каква огромна разлика. Напротив, Доган може би е политикът, който винаги е бил на най-голяма дистанция от медиите. И ако „Труд” е била медия, която е била малко по-напред и по-наблизо, това говори добре само за „Труд”.
Водещ: Има ли „опасни близости” според вас, не само в този случай, а по принцип, между медии и политици, между бизнес и медии? Преплетено ли е в такава степен, че да не може самата гилдия да докара един подобен разговор докрай?
Константин Вълков: Има опасна близост според мен по две направления. Първото е абсолютно безпрецедентното писмо, което атакува един журналист независимо по какъв повод. Как след това искате да има млади разследващи, как след това искате да има честна журналистика, която очевидно хората вече се страхуват? Но второто, далеч по-интересно нещо за мене е, че медиите, ние тук всъщност отгледахме това… някои биха го нарекли чудовище, този звяр или този особен тип субект още преди 10-15 години, когато започнаха един целенасочени материали за това как това е единственият човек, който може да опази етническия мир в държава, в която не е имало етнически сблъсък… Това е единственият, който… по-лошо е той да бъде в правителството, но още по-лошо е, ако не е в правителството. И една такава серия, канонада от неща, които го превърнаха в един статус-символ, който може да си позволи с един вид писмо или каквото и да е да казва нещо…
Водещ: Ще излезе, че медиите са виновни, че случват политиците?
Константин Вълков: Абсолютно го случват. Никой досега не си е задал за мен резонния въпрос, ами ако той всъщност не е това, за което се представя, ако той не е толкова умен, за колкото ние всички си мислим?
Галя Прокопиева: Значи журналистите да са доста посредствени, ако той не е това, за което се представя.
Константин Вълков: Защото всичките казват, че той мисли с 10 хода напред. Ами може би не е точно така.
Водещ: Какви са поуките, Галя, според вас от тази история? И за кого?
Галя Прокопиева: Поуките не знам. В журналистиката има един такъв вид сделка с източника. Всеки път, когато получаваш информация, жертваш нещо. Има и цена близостта до източника. Формулата на „Труд” от години е била винаги да е много добре политически информиран. Това го знаем всички и това има своята цена. Случаят сега по някакъв начин показва точно този въпрос. Всяка медия и всеки журналист избира между това доколко да има достъп и да бъде информиран, което е определено качество на журналистиката да знае и да бъде информирана, но и доколко да пази дистанция и да бъде свободен. Аз просто мисля, че в момента видяхме, че Валерия Велева, в добрия смисъл го казвам, е в сделка с Доган в момента, когато тя имаше единственото интервю в сарая след убийството. Помните миналата година. И това интервю определено имаше стойност. Всички тогава го четохме и научихме неща. Просто това е избор, който е направен и от време на време се получават такива дефекти. Сега, писмото на Доган е извън всякаква критика и допустимост разбира се.
Водещ: А всъщност стана дума за това, че то представлява своего рода и признание за практика, от която се интересува Наказателния кодекс обикновено.
Галя Прокопиева: Говорим за хонорара ли?
Водещ: Не само. И за самия хонорар, но и за това, което той намеква, че се случва, че се плаща.
Галя Прокопиева: Това не знам наистина, в смисъл политиците, всеки е склонен да злоупотребява в такива ситуации, и лично към нас… аз съм получавала също някакви такива, разбира се не толкова…
Водещ: Предложения?
Галя Прокопиева: Не, кореспонденции, в които… след всяка по-остра публикация веднага се започват, това е поръчково. Хората твърде много смятат, че журналистите са поръчкови. Повече, отколкото те всъщност са. Тук вече проблемът е разбира се за журналиста по някакъв начин да се защити след такова писмо.
Георги Лозанов: Хората смятат, че журналистите са поръчкови, защото в много отношение оставят това впечатление, особено когато, независимо къде, в предишния мандат например, сега това са така да се каже осколки, останали последствия вече, които се движат на базата на тази близост между журналистиката и властта. Аз, независимо, че при нас това се е превърнало в норма, не смятам, че е допустимо в изпълнението на журналистическата професия да стои някаква близост със субекта, за който пишеш. Смятам, че това е конфликт на интереси, който при нас е нормализиран и това е един от белезите на целия провинциализъм на публичния ни живот. Тази… какво да кажа, топла, почти битова среда, одомашнена, в която всеки познава всеки, и така да се каже, абе какво толкова ще говорим, сяно, дай да се разберем. И стои зад всяка публикация дори, стои някъде един частен разговор, който не личи много в публикацията. Това нещо според мен е голям дефект. Не съм никак сигурен, че това писмо ще почне да ни вади от този дефект. Но съм сигурен, че това… за да може да се модернизира, да стане съвремие на българската журналистика, това ще трябва да се разпада така или иначе, трябва да се нарича конфликт на интереси. Както е абсолютен конфликт на интереси хонорарът, който е взел Доган, няма никакво съмнение, така е конфликт на интереси този тип вътрешна близост между журналистиката и обекта на нейните публикации, на нейните разследвания. Аз дори в този смисъл съм се изказвал многократно, макар че това е световна практика, срещу ресорната журналистика. Казвам, че журналистът трябва да е един „просветен лъик”, в хубавия смисъл на думата, който да може да влиза в различни зони, да влиза от името на читателите и слушателите, защитавайки слушателите…
Водещ: Да, има една такава роля на
Никола Кицевски: Аз вече малко не съм съгласен, защото журналистът трябва да е професионалист и да си познава наистина ресора, да познава хората. Въпросът е къде минава тънката граница.
Константин Вълков: Истината е, че вече цяла седмица, или няколко дни, вместо да говорим и пишем за този милион и половина, ние говорим и пишем за това писмо. Представете си какво би станало сега, и си спомним, когато Барак Обама реши да забрани „Фокс нюз” за достъп до Белия дом. Всички други медии се обединиха и казаха, че ние също няма да отидем, ако „Фокс нюз” не влезе. Защо примерно ние не експериментираме един месец да не пишем за ДПС, един месец то да не съществува?
Водещ: То ДПС така се беше затворило и капсулирали, поне докато беше на власт, че…
Георги Лозанов: Не, не, Косьо е прав, аз съм сигурен, че Доган чрез целия този сюжет иска да се самовъзпроизведе като силен политик в новата политическа ситуация, в която неговото положение беше доста…
Водещ: Той излиза силен от тази история?
Георги Лозанов: Да, той излиза силен по следния начин. Това е неговият… какво да кажа, номер. Той прави нещо, което се смята за недопустимо, или казва нещо, което дотук се е смятало за недопустимо, нищо не му се случва и от това, така да се каже, неговата сила се възпроизвежда.
Константин Вълков: аз продължавам да… че той е човекът, който мисли 10 хода напред, който налага политическото говорене…
Галя Прокопиева: Аз това щях да кажа между другото, че това са абсолютно две различни теми. Хонорарът, който е получил Доган е един огромен скандал, но и писмото вече създава друга тема. И аз не смятам, че е вредно, че едното, да кажем, избива другото. Не, те са два паралелни сюжета и ние трябва да си говорим и за другото. Доколкото разбрах, днес етичната комисия има намерение да се събира по случая.
Водещ: Така ли, това не го знаех? Етичната комисия към печатните медии?
Галя Прокопиева: Точно така, да. И това, което бих призовала всъщност, е разговорът там да бъде публичен. Защото ако има стойност нещо сега за качеството на журналистиката, то е тези разговори да бъдат публични. А не да излизаме с някакви декларации в защита, за, против, без да е изговорено, без да има аргументи докъде стига добрата практика в журналистиката и къде свършва тя.
Никола Кицевски: Аз мисля, че всичко, което се случи от излизането… от 21 март, когато излезе новината за хидрохонорара на Доган, през писмото до днес, е пример за добра практика специално на в. „Труд”. Нещата за това дали има близост или няма си личи от публикацията. Прочетете статията на Валерия Велева, за да разберете дали човек, който влиза в някакви отношения може да бъде обективен или не, защото тази статия е жестоко обективна и точно тя е предизвикала…
Водещ: Много остра, много силна е тази статия, обаче отговорът, който даде „Труд” имаше очаквания да е много по-остър.
Никола Кицевски: Остър към кого?
Водещ: Към Доган след писмото. Има такова чувство.
Никола Кицевски: Ами вижте, в крайна сметка ние трябва да сме премерени. Не можем да бъдем такива, каквито би искал да бъдем може би Доган с това писмо. Впрочем аз това писмо го оценявам като един доста слаб текст.
Галя Прокопиева: Е, тук вече няма нужда да влизаме пак в лични отношения. То това е и част от проблема. Твърде в лични отношения влизаме с политиците, твърде много, дори самият анализ, ако щете по принцип, има едни разсъждения сега за неговите нагласи, пък какво си помислил, пък какво е искал да стане. Случаят с хонорара е толкова ясен, той даже няма нужда от такъв тип коментиране, за мислите и чувствата на Доган… и това за мене е въпросът сега, че не би следвало да се влиза в лична война с Доган, само защото той си е позволил да напише писмо на журналистката или на „Труд”. Поне аз така смятам. Това не би трябвало да (…) някаква принципна позиция на медията и на медиите.
Константин Вълков: Аз дори се питам вече не ви ли стана скучно това слушане на тези низки страсти, на влизане толкова в личното? На мен това е ужасно скучно.
Водещ: Става въпрос за порочни практики, за това. Поставя…
Галя Прокопиева: Не, това е повърхностност на журналистиката. Тук има толкова много неща, които трябва да бъдат анализирани…
Георги Лозанов: Писмото е безвкусно по начина, по който то обсъжда Валерия Велева. Няма никакво съмнение в начина, по който се опитва да я оглежда. Даже, понеже ние с него сме колеги от университета, учихме философия с медии… Става ми малко така, даже тъжно за това, че един човек, който е влязъл в това високо знание, смея да кажа, по този начин използва езика и категориите и толкова разпаднато… Но не е това проблемът. Проблемите са два. Първо, отклонението несъмнено на дебата, защото ние казваме, че трябва да се водят и двата, но ето, в момента общо взето минаваме към втория дебат, което е самата дирижирана в публичността линия от Доган. И второто е възможното самопризнание, което се съдържа в това писмо от политик…
Водещ: Самопризнание за?
Георги Лозанов: За това, че политици купуват журналисти. Това трябва да се изчисти. То разбира се е много между другото казано, много завоалирано и така. И затова аз ценя намерението на Валерия Велева да съди Доган…
Водещ: Аз това исках да попитам дали от правна гледна точка…
Георги Лозанов: От правна гл.т. няма никакво съмнение, независимо че той не я нарича Валерия Велева, че става дума за нея. Това може да се докаже съвсем ясно в съда. И това трябва да бъде един шумен и важен процес, в който преди всичко Доган да изясни какво значи това, че той плащал ли е на журналисти, на кои журналисти е плащал. От този процес на територията именно на съда… Защото тук разговорът действително варива в едни експертно-морализаторски…
Водещ: Прокуратурата има ли според вас възможност да реагира или…
Георги Лозанов: Нека да се разследва това Доган на кого е плащал.
Никола Кицевски: Аз не смятам, че ще се заеме прокуратурата с това нещо. Впрочем то има няколко абсолютно законни начина да се плаща. Първият е разбира се когато си наеме PR агенция, която вече движи нещата. Вторият е просто като си купиш медии. Ако купиш цялата медия, ти плащаш на всички журналисти и това е абсолютно законно.
Георги Лозанов: Аз не казвам, че ще се окаже, че Доган е нарушавал закона. Аз казвам, че това е много важен разговор са гилдията, който през процеса на Валерия Велева, която трябва да си изчисти името през съд… Впрочем върху нея пада доста сериозно обвинение, независимо как сега го тълкуваме. Така или иначе в съзнанието на читателя остава подозрение, че има скрита връзка.
Константин Вълков: Обаче остава в съзнанието на читателя и слушателя точно това подозрение, че всички медии са подкупни. Затова аз си мисля, не е ли по-добре без процес, просто да бъде убито с мълчание всичко това. Аз наистина не бих продължавал да се занимавам по какъвто и да е начин…
Водещ: Не, ама ще увиснат съмненията във въздуха с огромна тежест. Трябва ли да има такъв шумен процес, в който…
Галя Прокопиева: Не дай боже аз някога да съм на нейното място, но това е единственият начин според мен от ситуацията в момента да се излезе.
Никола Кицевски: Аз не мисля, че нещо може да бъде убито с мълчани, особено у нас. И не бива да се мълчи. Впрочем ние забравяме, че днес Ахмед Доган има рожден ден, той става на 56 години…
Георги Лозанов: Нашият разговор е добър подарък, още повече, че той очевидно го е търсил.
Водещ: За рождения ден?
Георги Лозанов: Не, в обществото да има шум по този начин около него.
Водещ: Очакването за този случай, той точка ли е на нещо или отваря нов абзац?
Галя Прокопиева: Ако се върнем на хонорара, който по същество си е някакъв подход…
Водещ: Тук няма точка?
Галя Прокопиева: Ами не би трябвало да има точка. Мисля, че започва цял голям абзац.
Георги Лозанов: Нито си заслужава да има точка, независимо че по този начин започва разговора за медиите. Аз разбирам на Косьо, така да се каже, аристократичния възглед с мълчание да решим въпроса, но в публичността трябва да се дебатира и ако самите медии, тяхното поведение влезе по-надълбоко в дневния ред на медиите, това ще е полезно за тях във всички случаи.
Никола Кицевски: Аз искам да кажа две думи на Валерия Велева по този повод, а именно, че за първи път излиза нещо черно на бяло за тезата на Доган за обръчите от фирми, и то показва благоразположението на Доган към един проект и към една фирма. И оттук трябва вече да се тръгне и да се върви не само по повод на Доган и ДПС, а по повод на политиците и на тяхното благоразположение, обръчите и т.н.
Водещ: Много ви благодаря! 

 

Радио ДОЙЧЕ ВЕЛЕ I Антоанета ПУНЧЕВА I 2010-03-21

Непопулярните мерки трябва да бъдат обяснени на популярен език, за да разберат българите кое защо се прави и какво следва. В противен случай Борисов ще загуби на собствен терен, четем в коментара на Антоанета Пунчева.

Преуспели пиар специалисти, без съмнение приятелски настроени към правителството, захванаха публично да критикуват премиера за слаба пиар комуникация. Препоръчват му да се обърне към народа си като в условия на война. Да обрисува размера на кризата, да заяви ясно намеренията на правителството и да призове за разбиране и подкрепа. Парадоксално, но Борисов започва да губи там, където беше най-силен – на полето на комуникацията и пропагандата.

Цяла седмица от Министерския съвет, волно и неволно, изскачат разни идеи и мерки, но, според медиите, само за да се провери на живo дали ще минат. И този път.

Симулации, сондажи и други фокуси

Един от най-ефектните, но и най-дразнещи похвати на премиера е, когато види трудности, да плаши с оставка и предсрочни избори. Осем месеца след реалната смяна на властта и краха на тройната коалиция, те не могат да изглеждат другояче освен като провал на неговото собствено управление.

“Огромната харизма на Борисов, с която сам спечели изборите, трябва да бъде впрегната, за да има подкрепа за непопулярните мерки, които се налагат”, казва Диана Дамянова, пиар експерт и бивш синдикален шеф.

Борисов получи едно рамо от председателя на Европейската народна партия (ЕНП) Вилфред Мартенс. “Нямам критики към премиера Бойко Борисов и към неговия екип. След осем години експерименти България има силно и надеждно правителство. Kабинетът ще получи подкрепата на (ЕНП) за непопулярните мерки, свързани с борбата срещу организираната престъпност, корупцията и преодоляването на икономическата криза.”

Добре, но какви са те? От синдиката “Подкрепа” в медиите изтекоха 28 непопулярни (и неофициални) мерки на правителството за справяне с кризата. Автор на идеите, неподкрепени с разчети и числа, било финансовото министерство, според едни, а според други – млад икономист, комуто плащал Сорос.

“Документът” не съществува и не е бил обсъждан. С това изречение Министерството на финансите се отказа от авторство. Така правителството опроверга единствената добра новина в случая – че все пак има антикризисен план”, коментира журналистът Иван Бедров.

Чуват се все по-настойчиви гласове, че кризата е тежест, която трябва да се носи от всички. Сега във фокуса на публичното недоволство са държавните служители. След управлението на тройната коалиция излязоха разкрития за неприлично големи и необлагаеми бонуси върху заплатите, раздавани именно в сектори, заради които страната бе санкционирана от Брюксел. Но рестрикциите за хората от държавната администрация трудно ще минат. Българските синдикати са концентрирани именно там, там е членската им маса и целият им арсенал.

Автоклав на недоволството

През седмицата жителите на София видяха една унила процесия, главно от пенсионери, срещу тока и ЧЕЗ. Сред протестиращите, традиционно, се вееше знаме на ВМРО, които винаги опитват да изкарат някой бонус на гърба на унижените и оскърбените. На другия ден полицаите обявиха, че вече няма да пушат мълчаливо в знак на протест, а ще викат. Само тази седмица от образователното министерство бяха уволнени и съкратени около 50 души, военното министерство свива драстично администрацията си с 500 щата и още около 300 души от дирекция "Социални дейности", а във външно бройките намаляха с 226. Още 336 работни места ще пожертва транспортното министерство. Ясно е, че и броят на недоволните расте пропорционално. Но не по-малко са и скептиците, които знаят, че на мястото на една глава от раздутата админстративна хидра по-късно никнат нови десет.

В началото на своя мандат Борисов заяви, че сам ще си е пиар, и никой не бе изненадан. Макар и представител на някаква самобитна школа, основаваща се на инстинкта и нападението, от него наистина по-добър няма. Нямаше. Сега вече се налага да обясни на всички какво им предстои – на тези, които понасят нарастването на данъчно-осигурителната тежест, на безработните – със 100 хиляди повече през януари 2010 в сравнение с миналогодишния, и на полуживия малък и среден бизнес. Номерът с опростените увеличения, отменените съкращения и прочее “добри новини” вече се износи.

Не, от кабинета не трябва да се извиняват, както настоява президентът, за всичко – от ниските доходи до глобалното затопляне. Но са длъжни да обяснят кое защо се прави и какво следва – стъпка по стъпка.

Защото рестрикциите не са най-страшното нещо. По-неприятно е да се окаже, че ги търпим всуе.

Оригинална публикация

БНТ, Денят започва | 2010-03-19

Вижте видео (от интернет страницата на БНТ)

Водещ: Добро утро на Диана Дамянова и Максим Бехар! Продължаваме по тази история на седмицата с двете листчета с 28-те мерки, за които беше опровергано, че са дело на политически мозъчен тръст в момента, но темата за кризисния PR ни накара да ви поканим, в който всъщност изпадна според мен и Симеон Дянков, а и правителството. Какво се случи според вас реално? Дали имаме едни непопулярни мерки, които каквито и да са те, винаги заглавието ще е „Сатър за всички”, дали мълчанието, което предприема и в момента Симеон Дянков е добро от гл.т. на PR? Дали синдикатите изпързаляха по някакъв начин, с извинение за израза, правителството, за да отидат по-силни на тези преговори, които предстоят? Как разчитате събитията?
Максим Бехар: Смятам, че всичко това е плод на един огромен вакуум, който имаме информационен, от страна на хората, които трябва да доставят информация всъщност дали България е в криза. Едно. И второ, ако е в криза, икономическа или финансова, как ще излезе от нея.
Водещ: Тоест, когато има вакуум…
Максим Бехар: Нормално е един министър на финансите, или един екип на министъра на финансите около него, или премиерът, или който и да е да излезе пред хората, които гласуват, които избират, които биха били потърпевши и да каже всъщност България къде се намира и каква е икономическата програма оттук нататък. Това е много важен въпрос, тъй като това, което се случва в Гърция сега разтревожи много хора.
Водещ: Това е плод на липса на реакция на време, или?
Диана Дамянова: Вижте, това, което прочетохме във вестника със сатъра представлява много простичък казус. Когато в едно семейство парите не достигат, ама много не достигат, и бащата е събрал семейството и казва, дайте сега всички варианти и да видим как можем да се оправим финансово. И майката казва, ще отида да проституирам и ще пера на съседите дрехите. Малкото детенце, 6-годишното казва, аз също отивам на работа. 13-годишният вика да оберем банка. И успоредно с рационалните идеи има и много нерационални. Това не означава, че те ще бъдат приложени, това е опитът на бащата да събере на куп всички възможности и да отсее от тях някаква реалност. В този смисъл документът, който е изтекъл, ако въобще е изтекъл, с нищо не е опасен. Той става опасен по две линии, и за съжаление, те не са в рамките на PR-а. В този документ има предвидени изключително много рестрикции за хората в обществения сектор.
Водещ: Само да уточним, че премиерът каза, че това е провокация, което се е случило и опроверга същността на това, което засяга в случая пенсионерите да речем и майките.
Диана Дамянова: Аз мога да се закълна, че това за пенсионерите и майките не е минавало и през ума на управляващите в България. Въпросът е обаче, че в този документ се предвиждат изключително много тежести за хората в държавния сектор. А българските профсъюзи по стечение на обстоятелствата, в които и аз съм участвала включително преди 20 години, са концентрирани в държавния сектор. Изключително много ги е заболяло, че точно там, където е тяхната членска маса, ще бъдат насочени една голяма част от мерките. И изтичането на документите не е пиараджийско, не е грешка на екипа, който го е обсъждал, ако въобще такъв документ е обсъждан, а той е политически ход на профсъюзите, които искат да спрат удара върху една голяма група от хора, където именно е концентрирана членската им маса, откъдето идва членският им внос и на които се дължи властта им. Тъй като поради добро или лошо българските профсъюзи не влязоха в частния сектор. И веднага като бивш ръководител на профсъюзите искам да кажа, че не е справедливо, че ако има тежест, тя трябва да бъде поемана и от шивачките с 260 лв. в частния сектор, и от работещите в държавния сектор. И в този смисъл реакцията на профсъюзите не е правилна.
Водещ: Имаше ли гаф? Говорихме си преди да влезем в студиото. Аз видях какво излиза във вестниците на следващия ден, това със сатъра го видях 8-9 ч вечерта в електронните издания. И си мисля, че ако ръководех PR-а нямаше да реагирам повече от 12 часа по-късно като опровержение, ако това наистина не е вярно да го опровергавам в 12 ч на обяд на следващия ден, когато ужасът вече е превзел всички слоеве.
Максим Бехар: Аз бих коментирал по-скоро комуникационната страна, не толкова политическата страна на това, което се случва. Първо, не виждам никаква драма от това, че има обмен на различни мнения между институциите, включително и министъра на финансите и президента, което се случи преди две-три седмици. Нормално е, след като институциите са от различни политически сили, и смятам, че това дори е здравословно за държавата, да има обмен дори и на малко по-стори реплики. Разбира се те трябва да бъдат контролирани, трябва да бъдат обаче открити, честни, почтени пред обществото. Проблем е наистина, че в момента правителството води по-скоро реактивна комуникационна политика, отколкото проактивна.
Водещ: Какво значи това?
Максим Бехар: Смятам, че трябва много повече да се обяснява, много повече да се казва, много повече да се работи… Вижте, Гърция е много сбъркана наистина, въпреки че не са кой знае какви корифеи в комуникациите си…
Водещ: В комуникациите са добре, ама в другото?
Максим Бехар: В икономиката съвсем, както се оказа. Но в крайна сметка наистина, първо, в България според мен няма чак толкова голяма криза, няма финансова криза поради факта, че имаме валутен борд. Няма как да има в състояние на валутен борд финансова криза в една държава. Второ, смятам, че усилията трябва да бъдат насочени много повече към привличане на чужди инвестиции и към обясняване на света, че България е един данъчен рай.
Водещ: Малко ли се обяснява?
Максим Бехар: Нищо не се обяснява. Няма никаква промоция на България извън границите на България.
Водещ: А мерките вътре в страната?
Диана Дамянова: Аз смятам, че огромната харизма на министър-председателя, с която той спечели изборите, бих казала сам спечели изборите, в момента трябва да бъде впрегнато в името на комуникацията с народа. Министър-председателят има сили, възможности и правото да се обърне към народа, да му обрисува реалната ситуация и да му даде алтернативите за развитие. И съм дълбоко убедена, че българинът е разумен и той би приел тази част от мерките, които по някакъв начин му се налагат изключително много.
Водещ: Тоест ако се обясни нещо непопулярно, може да намери обществена, хайде ако не е подкрепа, но да не е протест?
Диана Дамянова: Аз съм за обръщение на министър-председателя към българския народ, както в състояние на война. Защото състоянието,в което се намираме е много близко до това състояние.
Водещ: Той това твърдеше, но обръщение не направи.
Диана Дамянова: Аз съм за обръщение с всички PR неща, които трябва да бъдат извършени към него. Казвам обръщение да се обърне и да разясни на народа си докъде е дълбока кризата. Защото в момента хората слушат от една страна, това, което изтича от правителството, от друга страна, това, което казват от правителството, от трета страна, това, което казва опозицията. Безумните текстове, които текоха преди малко в това студио, които казваха да се увеличи приходната част и да не се закача разходната. Те са non sense, те нямат, преведени на английски, си губят смисъла тези изречения. В този смисъл…
Водещ: Но за бедния човек звучат добре.
Диана Дамянова: Те за бедния човек звучат добре, и могат да го изведат на улицата, но това не променя факта, че те не могат да бъдат изпълнени като догма. И в този смисъл аз смятам, тук подкрепям напълно колегата Бахар, като че ли липсва обща комуникационна стратегия на правителството в състояние на криза. Да, има криза, ние не знаем, ние в PR-а, не знаем къде е нейният мащаб и размер, но от криза се излиза, когато се обединят силите на всички хора и когато народът реши да понесе своя дял от кризата. Такъв призив към народа не е отправен, напротив…
Водещ: А има ли и друг проблем? Тази харизма, за която се говори, че едва ли не е родео PR явление самият премиер и което му помагаше до момента, а сякаш лицата да речем в парламента не мога да изброя повече от пет-шест, не им знам лицата, гласа, имената. Не отива ли цялата концентрация на комуникация през един човек?
Максим Бехар: Вижте, това не е чак толкова необходимо да им знаем имената. Преди две-три седмици бях в Прага. Осем от десет души, които попитах, не знаеха името на министър-председателя. И това не е голяма драма дали познаваш или не познаваш един политик. Важното е икономиката да работи, както работи прекрасно в Чехия. По-скоро не е само харизма на Борисов, той има авторитет в момента. Спечелил е много добре едни избори, все още е в летящ старт и според мене, от една страна, наистина би трябвало да комуникира повече с хората, които малко са объркани като че ли в момента, избиратели…
Водещ: А Дянков трябва ли да чака или трябва също да…
Максим Бехар: В смисъл дали трябва да говори или да мълчи ли?
Водещ: Да.
Максим Бехар: Нямам идея. Ако има какво да каже, трябва да го каже.
Диана Дамянова: На Дянков му се падна ролята, аз не смятам, че той сам си я извоюва, на лошото момче в българското правителство. Така му се е случило и той вече не може да избяга от нея. В този смисъл в състояние на криза лошото момче трябва да мълчи според мен.
Водещ: Да мълчи?
Диана Дамянова: Да.
Максим Бехар: Ами това е работа на всеки един министър на финансите между другото.
Диана Дамянова: Естествено, той няма как да бъде симпатичен на народа. Ако той някога си е мислел, че в състояние на криза, правейки рестрикции, ще бъде симпатичен на народа и ще има рейтинг равен на министър-председателя, просто някой не му е обяснил. Аз смятам, че Дянков се държи достойно. Той се държи на принципа аз правя каквото трябва и да става каквото ще…
Водещ: Обаче му излезе прякора Поразяващата уста.
Диана Дамянова: Не му излезе прякора Поразяващата уста. И аз лично харесвам това.
Максим Бехар: Фактът, че Дянков е човек, който казва нещата директно, обществото има нужда сега много повече нещата да се казват директно и да се обясняват разбира се точно. Факт е, че обръщение на министър-председателя би свършило работа, но не трябва да се спира само до там. Защото след обръщението трябват наистина реални мерки, за да може да се заздрави икономиката.
Диана Дамянова: Под обръщение имам предвид не да се изправи пред телевизора и да се обърне, а да направи цяла стратегия за обръщане към народа си, защото народът му ще му вярва. Искам само да кажа нещо. Във всяко правителство, което идва в тежка икономическа ситуация, има 8-10 месеца да започне реформите. Това правителство с цялата си реформаторска насоченост започва да губи тези 8-10 месеца и това трябва да бъде повод на голямото обръщение на министър-председателя.
Максим Бехар: Ще го чакаме.
Водещ: Притиска ни времето, само с едно изречение да коментирате намерение на БСП да извадят клипа с брадвата, който струва ми се беше срещу самите тях на изборите…но досега да не би да е далновидно пък?
Диана Дамянова: Акламирам и бих вложила известни средства в това, тъй като цялата съпротива срещу реформите на правителството моментално ще отиде там, където отиде и подкрепата на БСП по време на изборите. Не е правен по-голям гаф в българската политическа реклама от клипа със сатъра. Всяко падане на сатъра изяждаше няколко десетки хиляди гласа на социалистическата партия и същото ще направи и сега. И просто, аз знам, че са вложени няколко милиона долара в тази кампания, но тя не беше добра кампания и на Борисов ще му направи добра услуга, ако го пуснат отново.
Водещ: Така ли?
Максим Бехар: Нямам представа как сега ще се реагира, но това наистина беше една тъжна история, или тъжна страница в историята на българския политически PR. Чисто професионално аз бих бил любопитен да видя каква ще бъде реакцията, ако сега се завърти клипът, тъй като не мога да прогнозирам какво ще се случи.
Водещ: Много благодаря! 

www.econ.bg | 2010-03-17

Според икономиста приватизацията трябва да бъде разширена

Приватизацията трябва да бъде разширена. Има пътни компании, които са част от проблема с нестроителството на пътища в България – те също трябва да бъдат приватизирани. Трябва да се съкратят субсидиите и да бъдат оставени на самоуправление държавните радио и телевизия. Идеята за реформата – приватизацията на БАН също трябва да бъде продължена. Това заяви тази сутрин в ефира на Pro.bg Красен Станчев – председател на Управителния съвет на Инститтута за пазарна икономика.
Според икономиста ГЕРБ започват да реализират обещанието си държавата да се освободи от своите миноритарни дялове в различни компании и да ги пусне на борсата.
Припомняме ви, че до края на седмицата ще се създаде държавна консолидационна компания, в чийто капитал ще се апортират миноритарни дялове от 55 фирми. По този повод Станчев коментира: От това сега няма да има много големи приходи в бюджета, но е възможно една трета от това, което се казва, че е липса на здравната каса, да бъде набрано, тоест около 100 милиона. Станчев също така коментира, че ако само тези 55 дружества бъдат приватизирани, те няма може да спасят пенсионната система.
Пенсионната система е в колапс по няколко причини, коментира още икономистът. Като примери той даде минималните осигурителни прагове, въведени от бившия социален министър от кабинета "Сакскуборготски" Лидия Шулева, както и факта, че половината хора се пенсионират по-рано.
Аз не виждам нищо лошо в това да се приватизират НЕК и АЕЦ "Козлодуй". Това заяви още председателя на Управителния съвет на Инститтута за пазарна икономика. Той добави, че може да се приватизират и магистрали.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | 2010-02-08 

Оригинална публикация

Законодателни промени, които да позволят на студентите в България да ползват данъчно облекчение за платените от тях наеми предложиха служители на НАП Варна на срещата си с финансовия министър Симеон Дянков днес.

В изключително откровен и изчерпателен диалог Цветанов изложи мерките, предприети от Министерството на вътрешните работи за реформирането на правоохранителните органи и противодействие на организираната престъпност и корупцията, с цел осигуряване на благоприятен бизнес климат в България.

През последната седмица инспекторите от Оперативен контрол в НАП Варна извършиха 48 проверки и съставиха 32 акта за нарушения на търговци от Зеленчуковата борса във Варна.