Водещ: Кой говори днес в медиите? Можем ли да разберем какво говори, ако не знаем кой е? Днес ще Ви предизвикаме да коментирате кой точно има авторство върху изявленията на политиците, дадени пред медиите, защото ако това са едни изявления, вписани в общия рекламен поток, е добре да го знаем. Ако не – е добре да можем свободно да цитираме и коментираме без някой да ни преследва за това. Избираме един по-различен начин за начало днес в „Клубът на журналистите”. Ето така. Кой говори днес в медиите? Можем ли да разберем какво говори, ако не знаем кой е? Кой точно има авторство върху изявленията на политиците, дадени пред медиите? Коментирайте на facebook.com стената ни. Намерете ни като „Клубът на журналистите” БНР. Ако не сте чули музикалния колаж, можете да го чуете там. Има го качен на клип. Почти като измислено от Орел е историята, която ще чуем само след малко от Асен Генов, станал популярен в мрежата заедно с комиците през седмицата, като преброител на обещания. Но и като уличен в нарушаване на авторски права. Защото си позволил да цитира даващ обещания политик – основно агрегатно състояние на политиците у нас. Уверявам Ви напълно е без значение кой е политикът. Много по-важно е универсално сработващата формула за заглушаване и санкциониране на коментарите. И не, не си мислете,ч е това е собствена политико-мобиле формула. Има я навсякъде по света. По света обаче има и граждански общества, с които медиите се съобразяват. И последните печелят – коментирахме вчера с професор Нели Огнянова. Защото може да получим жокер преди трайно и окончателно да сме си счупили главата от блъскане в стената. Кой има авторство върху политическите изявления, дадени пред медиите? Какво се случва с тези, които цитират политиците на платформите за споделяне? Има ли това връзка с преброяване на изпълнените и неизпълнените обещания? Интересно ли беше за медиите това преброяване? За всичко това ще стане дума днес само след малко. Разбира се ще продължим да си задаваме традиционния въпрос – защо ги няма новините на младите в медиите? И ще даде възможност те сами да направят своята класация. Днес активни ще бъдат Клубът на студентите и политолозите в Софийския университет. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Илия Тенев, Жанет Николова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com. А ние, ние в началото започваме с традиционното си музикално колебание. Днес сме раздвоени между един фетиш, който дълго време, още откакто финикийците измислиха знаците, а то от дълго време този фетиш влияе върху мислите на хората и един нов рефрен, музикален, който все повече българи си запяват. Безспорно събитие номер едно пък за Националното радио е това, че вече звучи и в Бургас. Добър ден на Мартин Минков.

 Мартин Минков: Добър ден на слушателите на Националното програма „Христо Ботев”.

 Водещ: Ами честито, колеги! Така да кажем.

 Мартин Минков: Ами благодаря, колеги. Ще разчитаме на едно добро сътрудничество, което впрочем започна и радвам се, че го осъществяваме, както с програма „Христо Ботев”, така и с всички досегашни вече натрупали повече опит от нас регионални радио станции на БНР. Да, факт е, че едно от централните събития за Бургас и региона беше, не само за БНР разбира се, беше и официалният старт на 8-та регионална станция на БНР и то в един град, който, съгласете се, отдавна заслужаваше това. Бургас е с много динамично развитие през последните години. Бургас е с огромен индустриален, интелектуален потенциал, с много хубава културна традиция, с много интересна бохема. И освен това Югоизточна България и Бургаска област е най-голямата административна област в страната ни. Наистина се радвам, че този много амбициозен проект на БНР вече е факт и то в условията на едни много сериозни според мен напълно незаслужени финансови рестрикции, които бяха наложени. Знаете какви орязвания на бюджета бяха наложени и т.н. Но въпреки това…

 Водещ: За последно едни 7 милиона, да. 

Мартин Минков: Ами да. Обаче е факт.

 Водещ: Всъщност новината, като че ли премиерът я направи по-голяма, защото неволното спиране на музиката на Тони Димитрова превърна новината в… Придаде и малко по-различен смисъл.

 Мартин Минков: По-различният смисъл идва от това, че се създаде една страхотно приятна атмосфера в пространството пред сградата на радиото, когато Тони Димитрова, една много обичана не само от бургазлии певица, тя е много сърдечен човек, заедно с петте сезона на Стефан /…/ създадоха една прекрасна атмосфера, към която се присъедини и моя много добър и обичан приятел и композитор на финалите на радио Бургас Стефан Димитров. В този момент пристигна ескортът на премиера и прекъсването на симбека, в момент, в който Стефан и Тони пееха, не знам защо беше преценено от някои колеги като ключовото събитие. Мое3то разбиране за журналистика и за новина са малко по-различни. Приемам това като един шанс от страна на колегите, но за мен новината, която мисля засяга не само радиото БНР, но и българските медии, е оценката на Бойко Борисов, че БНР вероятно е най-независимата медия в България. И смятам, че тази оценка заслужава малко повече размисъл, както и от наша страна, така и от страна на тези, които някак си виждат сензацията в това, че бил прекъснат симбекът на Тони Димитрова.

 Водещ: Иначе със сигурност за свободата трябва да се мисли всеки ден. 

Мартин Минков: Аз се радвам, че ние принадлежим към тази система, защото всички добре знаем, нашите слушатели също, колко критично е понакога Националното радио и към премиер, и към правителство, и към политически сили и смятам, че нашата функция е точно такава – да бъдем коректив на властта.

 Водещ: Това ни е работата.Да и не само на властта разбира се. Имате амбицията да бъдете и културен институт. 

Мартин Минков: Ние по априори сме, надявам се. Както всички в системата на БНР. Пъври принос и то за един много сериозен принос към бургаското културно наследство е фактът, че с една много сериозна инвестиция една прекрасна сграда паметник на културата, беше напълно реставрирана и от ниво руини в буквалния смисъл на думата, превърната в една модерна сграда, макар и малка, макар и компактна. Модерна, при това заредена с най-добрата и модерна техника, с която разполага БНР. И това ни позволява в един много ограничен състав – 10 души творчески ангажирани журналисти, репортери и т.н. да се ангажираме и да произвеждаме вече 2-ра седмица, тъй като почнахме на 15 май, 12 часова мисля доста пълноценна програма. По отношение на културното наследство този дом, паметник на културата смятам, че е един вече реален принос към Бургас, а това какво ще предложим като принос и на нашата аудитория и с нейните интереси – разбира се имаме амбицията да се превърнем в сериозен фактор.

 Водещ: Първото културно събитие, което смятате да организирате?

 Мартин Минков: Обмисляме заедно с колегите от радио „Варна”, все пак става дума само за едни планове, един арт салон на открито, ако мога така да кажа, точно в пространството пред сградата на радио „Бургас”. Това е в широкия център, близо до морската администрация, до Порт Бургас. Има добри условия и замисълът е много скоро да направим една среща с ръководството на радио „Варна”, още повече, че до сега Бургас беше в радио района на Варна. Сега вече сме самостоятелни, равноправни. И да направим един такъв салон. Може би края на август, началото на септември. Но все пак казвам, че това е само едно намерение. 

Водещ: Благодаря на Мартин Минков. Успех ви желаем и никой да не ви дърпа шалтера. Позволете с тази шега да завършим. И така. Добър ден на гостите ми в студиото, които превърнаха в технологично чудо студиото, изваждайки страшно много средства за комуникация. Добър ден на Асен Генов и Константин Павлов. Станали по-известни като преброители на обещания и на Евгений Генчев, колегата от Нова телевизия. Здравейте на всички!

 Асен Генов: Здравейте!

 Водещ: Да започнем с преброяването. 11% изпълнено, останалото неизпълнено. Колко процента от медиите Ви цитираха? До колко това е важна новина за медиите, Асене?

 Асен Генов: Аз, не защото Евгений е тук, но смело мога да кажа, че единствената телевизия, която проявява траен и постоянен интерес, това е Нова. За другите телевизии, като че ли темата заглъхна още 2010 година, когато проектът беше нов и набираше все още сили. И трябва да си призная, че извън репортажа по Нова, не съм видял, като че ли друго отразяване в медийния си образ. Може и да греша, но имам един друг кюриоз, който може да го разкажа с едно изречение. Една от другите водещи телевизии в България, бяхме я поканили за някакво интервю, кратък репортаж новините в рамките на 1-2 минути. След одобрен текст, след одобрен сценарий, след одобрен запис и монтаж на път към newsroom, репортажът, колкото и да е кратък, беше свален. И това е една от водещите в България телевизии. Умишлено ще избегна и името, за да не злепоставям и репортерът, който направи репортажа. Но това е факт, който мен лично ме впечатли. Тук от/…/ ми подсказват нещо.

 Водещ: Аз сега искам да попитам /…/, който е човек с поглед върху алтернативното интернет пространство. Там какъв беше интересът към Вашето преброяване?

 Константин Павлов: Ами не знам кое е алтернативното, кое е истинското интернет пространство, но интерес има постоянен. Поне 6-7 сайта ни цитираха – новинарски сайтове, сайтове на медии в интернет. Как да кажа? Не се оплакваме. Даже честно казано не очаквахме такъв голям интерес, защото ние не за първи път присъстваме в медиите. Ние този проект го представяхме. Няколко пресконференции правихме и честно казано си мислехме, че няма да има такъв интерес. За щастие интерес има и това ни радва.

 Водещ: Трябва ли да има интерес? Добър ден и на Евгений Генчев.

 Евгений Генчев: Трябва,да. Аз, когато ги поканихме, в тази посока беше горе долу анонсът ми, че се правят винаги обещания по време на избори, след това е хубаво обаче да има кой да брои дали се спазват тези обещания. 

Водещ: Броихте ли интереса на зрителите по отношение на някакви отговори? Обратната връзка какво посочи? Това преброяване интересно ли е за зрителите или не?

 Константин Павлов: Ако ме питате какви бяха рейтингите в съответния ден, не мога да Ви кажа.

 Водещ: Не, за рейтингите не питам. За обратната връзка.

 Константин Павлов: По принцип това показва интересът на зрителите към предаването. Важно е естествено за всеки един от тях, понеже когато дойдат избори, политиците, които кандидатстват за даден пост, сключват нещо като договор според мен с избирателя. След това избирателят му дължи сметка този договор спазва ли се или не се спазва. Най-идиотското е, че на следващите избори все едно всички са забравили предишния договор. 

Водещ: Ето за това може би е важно да цитираме гражданското общество. Всъщност, когато го цитираме, ние се обръщаме към такъв тип хора, които работят по различни проекти. Асене, нека да се върнем на това кой има право да цитира медиите, когато от своя страна желаят, както е в твоя случай, ти си цитирал един политик с казаното от медиите. Обаче после какво се случи в youtube.com? Това е една платформа за споделяне. 

Асен Генов: Въпросът с правото да се ползват медиите като източник за информация има две измерения. Всъщност и двете измерения са политически, но имат… Двупосочно е. Интересът на политиците, в България поне и интересът на гражданското общество. По отношение на клупът, който бях споделил, това беше един репортаж, едно участие на премиера в едно предаване пак по Нова, след което правният отдел беше написал жалба до youtube.com за всички предавания с всички известни. При което youtube.com свали това нещо. Сега вероятно е, със сигурност законът защитава правоносителите. Но въпросът за мен, който трябва да се постави, това е до колко изявленията на политиците, на водещите политици, а и не само на водещите, на тези, които имат ефективни участия във формирането на обществените и социални политически процеси в страната – до колко правото на продуцента, на правоносителите, правото на авторите трябва да се простира и върху тях. Т.е. дали не може да се мисли в България за промяна, законодателна промяна за това да се въведе принципът на честната употреба? Т.е. очевидно е, че аз не го употребявам комерсиално това нещо, очевидно е, че аз не печеля от това нещо нито нарушавам по някакъв начин драстично интересите на телевизията и радиото, от която бих взел аудио и видео картина, за да подкрепя някаква своя теза, изявявайки се като граждански активист. За мен това е основният момент в разговорите. И другият вече – защо евентуално биха имали интерес политиците през механизмите за влияние върху медиите, да принудят въпросната медия, така че да скрие, да цензурира, буквално ще иузползвам този израз, да цензурира гражданското общество и интернет пространството, и да скрие на практика тези неща? Това може да се случи само в страна, в която медиите не са свободни, медиите не са средство за изява, за информиране, а са по-скоро средство за оказване на влияние през корпоративни, през политически, през дори често и престъпни интереси. 

Водещ: Можем да използваме една думичка за по-накратко – пропаганда се нарича. После какво се случи, за да довършим тази история, пред да включим и Бойко Станкушев.

 Асен Генов: Това не е само мой случай. Десетина души аз лично познавам минимум 5 души, лични познати мои, чиито клипове са били свалени. Не само от Нова, но и от други телевизии. 

Водещ: Няма никакво значение. 

Евгений Генчев: Мога ли да кажа все пак. Макар че не съм адвокат на Нова телевизия. Има си кой да е адвокат на нашата телевизия.

 Водещ: Ние говорим като журналисти в крайна сметка.

 Евгений Генчев: Да. Аз много се радвам като журналист и като обикновен човек тогава, когато качваш мои интервюта в youtube.com. Но това е едната страна. Нова телевизия разработва novaplay.bg.Предполагам, че онова, което каза преди малко, че не се накърняват по никакъв начин интересите на телевизията, предполагам, че колегите разсъждават по този начин. Видеата да са си в novaplay.bg, а не в youtube.com, не във vbox.bg. Не може, не съм сигурен дали е така. И по втората част за политическата намеса. Мисля, че въпросните интервюта могат да бъдат видени на сайта на Нова. Интервюто с Цветанка Ризова…

 Асен Генов: Когато отворих умишлено е в посока на това, че това не е само една телевизия. Принципно има такава тенденция в глобален, в световен мащаб. Противодействие. Защо го правят потребителите? Потребителите го правят, казвам го от личен опит, когато съм рязал парчета, защото цялото предаване е един час.Но това, което мен ме интересува са 50 секунди и конкретно…

 Евгений Генчев: Ама знаеш ли какво направи Венци Митов от „Здравей България”? Сложи линк от сайта на Нова и написа – 48-та секунда е това, което искате да видите. Мисълта ми е, че винаги се намира…

 Водещ: Има и технически решения, да. Всъщност примери как интелектуалната собственост се използва за ограничаване на политическото слово, има много по света. Хубаво е да споменем последните президентски избори в САЩ през 2008. Тогава професор Лесинг направи предложение за свободно политическо слово и се оказа, което да се отнася до президентските дебати, за да е по-ясно, ето няколко изречения от това писмо. „Уважаеми сенатор Маккейн и сенатор Обама, ние сме коалиция от хора и организация от целия идеологически спектър и искаме от Вас да направите президентските дебати, достъпни за хората в ерата на интернет. Защото президентските дебати са в полза на обществото, следователно правото да се говори за дебатите, трябва да бъде собственост на хората, а не да се контролира от медиите. По време на първичните избори голяма коалиция поиска медийните компании да са със свободно право на видео споделяне, да се гарантира, че ключови моменти ще бъдат законно качвани в youtube.com или споделяни на други платформи без страх от правни санкции.” И тогава забележете, CNN, ABC се съгласиха да освободят правата от това видео. Разбира се сенатор Маккейн си беше свалил чрез youtube.com някой свои изявления, но това са вече подробности. Добър ден на Бойко Станкушев от БНТ. 

Бойко Станкушев: Добър ден.

 Водещ: Всъщност това е нещо много важно. Хубаво е, когато гражданското общество цитира медиите и казва от политиците пред медиите. Знаем това правило за 90 секунди свободен достъп до картинка от футболен мач. Това нали не би могло да се отнася по някакъв начин и към изявленията на политиците, защото в крайна сметка те , изявявайки някаква воля, говорят за нашето бъдеще?

 Бойко Станкушев: Ами въпрос на споразумения. Може да е 90, може да е 120, може да е 300. В този смисъл има добри примери от предишни практики в паралелни правни пространства. Например в доста законодателства има възможност да се, аудио и визуално приложение например, да се излъчи до 30 секунди без да се плащат правата, като това се третира като цитат. Ако става дума за илюстративна или образователна някаква цел, това би могло да се направи. Сега, в случая на България абсолютно нищо не пречи, въпреки че ние в последните години деградираме и по отношение на свобода на словото и на други неща. Просто трябва да се седна на масата и да се подпише едно споразумение като, да, Вие казахте 90 секунди, аз лично бих предложил 120 секунди. 2 минути, защото…

 Водещ: Аз се позовах на футболния пример, защото там има създадена практика.

 Бойко Станкушев: Вижте, това са хубави примери от цивилизацията. Ние сме все още доста в страни и назад. За което вече има друг вид причини. Първо има едно безкритично отношение към законодателя. Много по-образованите хора напускат страната. Младите и те не са тук. Другите станаха конформисти и затъпяха. И останаха само едни блогъри и 4-5 героя, които пишат истините, за което после ги наказват. Мен ме гониха 3 години и 3 месеца ме съдиха в съд, защото съм казал истината за един магистрат. И така че сме го вечеряли това нещо. Проблемът според мен, значи акцент в проблема трябва да бъде как да се направи така, че въпреки… Това е един бавен процес, все пак младите сега колеги да не се деморализират и да не изпадат в апатия. Комисията и СЕМ, и Евгений вече ще им накривят шапката. Това е ясно. Има млади хора, които почват да свикват с мисълта, че като е казал началникът, значи така трябва. Ами няма такъв филм и не трябва да има. 

Водещ: Да де, но…

 Бойко Станкушев: Има едно кафене, Ирен, където да се съберем хора, които просто да си обменят мисли, да нахвърляме един драфт по посока на това, което ти току що каза и мисля, че всички са съгласни, и да го внесем, където трябва. В края на краищата все пак в момента има врати, на които ако по-силно похлопаш, ще се отворят и ще се влезе в някакъв диалог.

 Водещ: Дето се вика може да се спре за малко музиката, но после ще се пусне.

 Бойко Станкушев: Не съм много голям оптимист, но не съм и песимист, защото истината е, че гражданското общество просто недостатъчен натиск оказва или пък си трае и остава едни самотни играчи, които се борят, борят като Дон Кихотовци и нищо не става. Значи, ако пуснеш един Асен или един Иво Инджев, или един Комит, нищо няма да стане. Трябва да се направи фронт и това нещо макар и почти да няма никаква структура…

 Водещ: Само да не е фронт. Нека го наречем другояче, защото този филм малко ме притесни. 

Бойко Станкушев: Когато една мутра те хване и почне да те бие, единственият начин да го спреш е ти да почнеш да го биеш. Българският народ е страшно овчедушен. Българската интелигенция е конформистка, защото беше опитомявана и отглеждана по един по-различен от другите комунистически страни начин. Даваха им медалчета, вилички, волги. Това нещо е една имплицитна заспалост. Мен най-много от това ме е страх. Като погледнем колегите от радиото, от телевизията и при Евгений, в БТВ, и навсякъде – пълно е с хора, които викат „Чакай сега, тук какво се бутам, дават ми заплатата, дават ми хонорара, дават ми бонусите – ах как хубаво живея! Аз ли ще оправя света?” Това е най-страшното. В този смисъл…

 Водещ: Да, но 80то място звучи много обидно за професията.

 Бойко Станкушев: Ами…

 Водещ: Независимо, че…

 Бойко Станкушев: Аз никога не съм казвал, че се радвам. Имаше жесток /…/ в Букурещ по време на последната среща на българските медии по въпроса. Някои отказват да приемат, че това е така. Аз също няма как да квалифицирам на 80-то ли сме или не сме. Но това не ме интересува. Аз понеже нали ходя по тези улици, говоря по тези микрофони, срещам се с тези хора, виждам, че не е добре. Мястото не е толкова важно. 

Водещ: Трябва да си казваме истината, защото не може тези критерии да са написани така щото ние да се изложим пред чужденците или пък ние да сме чак толкова лоши хора, че непрекъснато да се оплакваме на чужденците. В крайна сметка тази оценка е за управлението на медиите, а не толкова за журналистите, които работят в тези медии. Или поне аз така мисля.

 Бойко Станкушев: Има страни, в които дори няма специален закон за медиите и са в пъти по-напред и по-демократични. Къде е специалният закон за електронните медии в САЩ? Няма. Спазваш конституцията. Е, ако натиснеш, някъде настъпиш за авторските права, ще те съдят, обаче нека се разберем… Едно е ако са произведения, друго е ако става дума за изказване на Марк… Росен Плевнелиев, Цецка Цачева или Иван Костов. 

Водещ: Въпросът е да не се превърне…

 Бойко Станкушев: Ами какви претенции за авторски права ще има медията като всъщност тя просто… каквото е казал съответния обществено значим субект. Нищо друго. Къде са правата? Те да не са писали 40-та симфония, че да искат права?

 Водещ: Цитираш политик, лишаваш се от акаунта си в youtube.com. Но въпросът е това да не се превърне в заглавие, защото то в момента не се е превърнало в заглавие, тъй като се отнася до 10 активисти, както стана ясно, но в един момент би спряло всеки един, който би искал да цитира и да има гражданска позиция по политически теми. 

Бойко Станкушев: Съгласен съм с цялата дискусия преди да започна да говоря. Трябва да се забие един кол. Да дойдат всички хора около него, които имат интерес и да направят една страница, лист и половина, Слава Богу, имаме грамотни юристи, има хора, които милеят за това. Да се внесе и аз мисля, че ще се приеме. Значи не виждам що годе значима телевизия, изключвам някои извратени такива, които да не го приемат. 

Водещ: Ами да се надяваме, че ще доведем тази работа до края. Благодаря на Бойко Станкушев, който има ангажименти извън София. Ние продължаваме в студиото. Евгений, смяташ ли, че това би било полезно за всяка една телевизия? Ти самият каза, че те радва това, когато някой цитира твое предаване.

 Евгений Генчев: Разбира се, че ме радва, защото това е оценка за моята работа и за начина, по който е проведено интервюто в студиото. Така че мен като журналист и като гражданин ме радва, но пак казвам- може би наистина не съм аз човекът, който да адвокатства на телевизията, защото вероятно има достатъчно добри аргументи в посока на тгова, което те са направили. Просто ми хрумна, че топва, че разработват novaplay.bg и си има авторски права, би могло да е такъв мотив. Сега, не ми се иска да вярвам и да мисля, че тук има някаква политическа намеса или нещо подобно, защото интервютата си стоят в novaplay.bg. Там ги има. Могат да се видят.

 Водещ: Разбира се има…Да потвърдим, че юристите не ни питат, когато се занимават с… Но в случая говорим като журналисти, защото за нас истината е по-ценна. Комитата иска да каже нещо отдавна.

 Константин Павлов: Аз искам да кажа нещо по случая. Значи, как да кажа, трябва да е регулиран този въпрос, защото ето съвсем конкретен казус. Нашето гостуване, за което вече стана дума в Нова телевизия, го няма в novaplay.bg. Най-вероятно е имало технически проблем. Нещо, това онова. Ние, дето се вика, не можем да се видим как седим на екран. Добре, че има други хора, които следят телевизиите, нещо записват, дори така чисто формално в противоречие с буквата на закона, но в крайна сметка това е нашето право на мнение, нашето право на глас, нашето конституционно право. Приятно ни е да разполагаме с него и трябва обществото да има достъп до тези неща. Сега, някои хора казват „ама то нали Ви излъчиха по телевизията, това, че ви няма в интернет не е цензура!” Ами не съм съвсем съгласен, защото интернет все повече се ползва. Аз конкретно ползвам телевизии главно на запис. Не мога да си синхронизирам живота с някакви часове по телевизията. 

Водещ:  Програмните схеми не са Ви удобни.

 Константин Павлов: Ами не ми е удобна програмната схема. Предпочитам като ми се гледа нещо, да си кликна в сайта и да си го гледам от там. Така че тук правото да споделяш информации, има и ефект против цензурата. Много важен ефект за демокрацията и за свободното слово. 

Водещ: В момента Евгений…

 Евгений Генчев: Не е търсил. Може би цялото предаване… Може би трябва да се фокусираме върху Нова, защото…

 Водещ: Разбира се…

 Константин Павлов: Канал 3 излъчиха изцяло пресконференцията, която дадох. Така че в интерес на истината това е просто един инцидент, който аз ползвам, а и вярвам, че ти го ползваш за повод, за повдигане на тема за разговор. Понеже говорим вече с конкретни имена, телевизията, която спря репортажа, беше BTV. Т.е. за мен това, че технически моят запис примерно го няма в архива на Нова, не е толкова сериозен проблем, защото интервюто, на което бяхме поканени, беше ни дадена думата, Евгений все още работи. 

Водещ: Аз ви видях по телевизията. 

Константин Павлов: Дано да работи още дълги години там. Докато…

 Евгений Генчев: Колкото, толкова.

 Константин Павлов: Докато другата телевизия директно готов, одобрен репортаж, на запис, вече носен към newsroom да бъде излъчен, беше свален. Без значение какъв е мотивът. Няма никакво значение. Това за мен е поводът да се замислим до колко наистина можем да говорим за медиите. Аз повдигнах в началото този въпрос – като средство за информация.

 Евгений Генчев: А ти защо мислиш, че са свалили репортажа, колегите?

 Константин Павлов: Ами чух нещо, но на мен не ми звучи сериозно. Защото сме копирали…

 Водещ: И понеже стана дума за Обамаметъра и не знам защо се сетих и за Бойкометър, но това в скоби. Това ще го оставим с скобата. Добре е да се възползваме от този прецедент, който е посочен зад океана как може политиците, а и не само политиците, а и самите медии, да разрешат на хората да ги цитират, когато става дума за политическа реч, която има нужда от коментар. Ще продължим да разсъждаваме по темата само след малко. Доста често се случва експертите да обвинявам нас медиите, че поидменяме дневния ред на хората.А и поради тази причина, а и не само поради тази причина, знаете от „Клубът на журналистите” винаги се допитва до по-младата публика. Къде са техните новини? Има ли ги техните новини? Изобщо каква е тяхната класация? Днес в началото на предаването Ви обещах активни да бъдат от Клубът на политолога към Софийския университет студентите политолози. Ето, чуйте тяхната класация.

 Студент: Казвам се Цветелин Миков, студент от специалност политология в „Софийски университет” и председател на студентския клуб на политолога. Подредбата на събитията, която се опитах да направя тази седмица, ще бъде за повечето хора малко странна, тъй като най-вероятно няма да са ги чували никога тези събития. Но се опитах наистина да погледна на такива събития, които биха повишили младежкото участие като част от гражданското общество. Сега не знам дали да ги подреждам на първо, второ място. Тази седмица ще се проведе една от лекциите на ТЕД. Събитие от световен мащаб и съм изключително доволен, че в България вече се провежда. Едно от събитията, които се отразява малко, са поредица от събития, свързани с фондацията „Заедно в час”. Това е фондация, която набира млади хора за учители като ги включва в такава двугодишна програма. Организацията е международна, като всяка седмица се опитва да се представи един поглед от това какво се случва реално в класната стая на един от тези учители. 

Водещ: Всъщност зад това Ваше събитие прозират абитуриентските балове и всеобщата умерзеност от облеклото на абитуриентите тази година.

 Студент: Ами аз като цяло въобще не харесвам това, което, изключително много сайтове излязоха със снимки колко зле били облечени и т.н. Това не знам по какъв начин би променило цялата ситуация. Доста повече ми харесаха сайтове, които наблегнаха на добре облечените. И другото, последното събитие е свързано с лабораторията за слава. Едно наистина интересно събитие, в което много студенти взеха участие. Финалистите са страхотни млади хора, които наистина успяват по доста интересен начин да представят науката с прости думички и точно, за да го обвържем и с актуалните събития за земетресенията, защо е всъщност важно да има нещо подобно и да се обяснява на хората с простички неща. Едни подобни процеси, а не да ги е страх какво се случва. 

Студент: Казвам се Никола Влахов и съм заместник председател на студентския клуб на политолога. Това, което на мен специално ми направи впечатление – дългоочакваното формиране на така нареченото електронно правителство, което започна като изграждане с подписването на договор тази седмица. Другото събитие на седмицата, което според мен също има голямо значение, е назначаваното на новия чех, който ще ръководи работата по изграждането на София Техпарк.

 Водещ: Кои новини най-често чувахте от медиите?

 Студент: Естествено тези, свързани с правителството. На мен специално ми направи лошо впечатление това, че малко повече се преувеличи със земетресението и паниката след земетресението в Перник.

 Студент: Ами аз като цяло защитавам една такава теза, че липсата на гражданско общество води и до липса на едно такова автентично, реално политическо представителство. Т.е. не са ни политиците виновни за това как реагират гражданите и къде говори гражданското общество. В момента виждаме, че основно това са социалните мрежи. Виждаме, че нито медиите, нито вестниците отразяват по някакъв изключително подробен начин какво смятат гражданите или как те биха реагирали. По-скоро се търси гледната точка на управляващи, на анализатори и т.н. Които според мен, тяхната представа според мен е малко по-далечна и откъсната от това реално какво се случва в обществото. 

Водещ: Ами това са новините на младите. Ние тук междувременно обсъждаме техните реакции. Аз само да Ви кажа, че вече на facebook.com страницата ни има една постоянна рубрика – по мегафона от властта. Чухте и искате да кажете. Така че там сте свободни да коментирате. Вече имаме и коментар за ученичка от България, която е спечелила първо място в европейското състезание за имулации. Даден е и линк. Разбира се ние също стигаме една такава добра новина до края на предаването. Сега обаче да се съсредоточим върху това кой формира неформалния дневен ред на новините според Комитата?

 Константин Павлов: Неформалния дневен ред. 

Водещ: Ами ние медиите поемаме цялата вина, подменяме дневния ред. Вие, неформалите…

 Константин Павлов: Ами първо да кажа, че това е доста по-трудно да се наблюдава, защото докато медиите все пак са някакъв краен брой и някой да речем, който се занимава с медиен мониторинг, може сутринта да си струпа на бюрото всички вестници да търси, всички новини да ги гледа. В интернет той има достъп до само някакъв ограничен кръг около себе си и по нататък не се знае какво се случва. 

Водещ: Ще си позволя една реплика. Това е доста оптимистична теория. Вие сте безкраен брой коментиращи.

 Константин Павлов: Не, все пак да не забравяме, че интернет и това е едно от големите противоречия на бъдещето, които ни чакат и един от големите проблеми, с които ние като общество трябва да се сблъскаме. Интернетът е глобален, медиите са локални и това все повече ще бъде проблем. 

Евгений Генчев: Твоят коментар е в океана.

 Константин Павлов: Ами да, защото най-малко въпросът за юрисдикцията. Ето тук става дума за youtube.com. Youtube.com едновременно в България е, как да кажа, под влиянието на три юрисдикции. Първо той се ръководи, собствените му вътрешни правила от DMSA, този американския закон за Dopy right/…/. Втори – законите на ЕС и трето българските закони, които тук действат локално. Това е една юридическа джунгла…

 Водещ: В която за администраторите е по-лесно да свалят нещо, отколкото…

 Константин Павлов: Именно, но тук искам да кажа, все пак да отговоря на въпроса – дневният ред от интернет се задава от социалните мрежи, от facebook.com най вече. Може би от twitter.com, макар че аз не знам twitter.com колко е влиятелен в България.

 Водещ: Около 300 000 човека в България имат акаунт.

 Константин Павлов: И донякъде и от блоговете, макар че блоговете вече поотстъпиха сериозно пространство на социалните мрежи.Как да кажа, сега дневният ред – това са едни системи с много бърза реакция. За земетресението, което беше съвсем на скоро. Първите съобщения в twitter.com се появиха едва ли не секунди след самото земтресение. Веднага хората се осведомиха къде има, къде е било земетресението. Появиха се линкове. Общо взето на 20та минута след самото събитие аз бях наясно какво се случва и си легнах да спя. Да и с мащабите му. Докато това, което аз научих след това от телевизиите. Хората, които са спали през нощта в колите си, не са имали информация, след това тези идеи за обикаляне на полицаи с мегафони, които да съобщават. 

Водещ: Да, разбира се…

 Константин Павлов: Преди малко чухме тази система с оповестяване на населението със сирените, която всяка година по това време я чуваме. Каква е нейната функция? Смисъл в какъв случай, аз започвам да се чудя в какъв случай тя започва да се ползва и въобще би ли могла да се ползва.

 Водещ: Когато се правят проби.

 Асен Генов: По въпроса, ако ми позволите да допълня, за дневния ред и за официалния и неформалния дневен ред. Един пример е интересен. Депутатът, народният представител от БСП Антон Кутев, който, чиито статус във facebook.com по отношение на земетресението стана повод за много сериозни дебати в парламента, в медиите, до там, че той нали след това измени, трябваше да се извини на перничани, че не бил разбрал правилно и т.н. Това е едно. Има и в Западния свят такива случаи. Примерно лидерът на лейбъристите във Великобритания беше написал вместо blog bastard – black bastard. Което всички цветнокожи… Той трябваше да се извинява, че е обикновена печатна грешка или нещо от рода. Т.е. темпото, това, което Комитата каза, темпото, скоростта, с която първата телевизия отрази, това беше 2 часа и половина, мисля, че ТВ7 беше, два часа и половина по-късно…

 Евгений Генчев: Да, ама не е било 6 и 30. Ние имахме в 5 новини, ама това са подробности. А защо Антон Кутев според трябва да се извинява заради поста, който с еложил във facebook.com. Facebook.com не е ли…

 Асен Генов: Не, facebook.com е социалната медия, която предава неговото послание. 

Евгений Генчев: Към 300-400-500 приятели, които има…

 Асен Генов: Той е публична личност. 

Константин Павлов: Най-малкото, че facebook.com наскоро направи промяна в начина си на работа. Вече можеш да следиш някой без да се абонираш за него…

 Водещ: Няма значение дали той иска или не иска. 

Евгений Генчев: Аз не съм сигурен как е в настройките. Но все пак да не забравяме, че тук главното, според мен, главното нещо е това, че господинът е политик, а политиците в замяна на това, че някой ден ще вземат властта, те са се отказали да имат напълно личен живот. Т.е. техният личен живот е част от тяхната политическа дейност и няма как…

 Водещ: Всъщност отново влизаме в същата хипотеза, само че вече в територията на социалната мрежа. До колко всеки има право да си каже мнението без да носи последствия за това? 

Евгений Генчев: Според мен трябва всеки да може да си каже мнението и зависи какви са последствията. Последствията не трябва да бъдат прекалено крайни. Всяко едно мнение, ако е глупаво и несъстоятелно, би трябвало да може да бъде оборено. Нали така?

 Константин Павлов: Освен това политиците носят така наречената политическа отговорност във всеки един момент. 

Асен Генов: Аз често сравнявам интернет с улица. Помня едно време, в което какво си говорим на улицата беше обект на особено внимание от страна на специални служби. Всеки опит да се следи много внимателно какво говорят, а между другото такава статистика има. 58 хиляди в специалния доклад на Комисията за СРС към парламента, 58 хиляди, ако не ме лъже паметта, вчера или оня ден го четох, са исканията за достъп до трафични данни. Това засяга и интернет пространството. 

Водещ: И доста малък е броят на…

 Асен Генов: Отказите. Под 1000 беше. 

Водещ: И също видимо малък е броят на тези, които са влезли в съда. 

Асен Генов: Това е за подслушванията. Това е за конкретно СРС. От 13 хиляди мисля, 700 са годни доказателства за съда. 

Водещ: Да се върнем сега след малко на един облог, който направихме с теб. Евгений, нека да обясним на хората как ние планираме темите си в предаванията, защото този фолклор, който се разпространява, този, звънни на онзи и т.н. като че ли си заслужава за пореден път да го опровергаем. 

Евгений Генчев: Ами не се чувствам длъжен да опровергавам за всички. Мога да кажа при нас как стават нещата. Следим информационните агенции. Мислим коя тема би могла да се развие, къде има, кое е интересно и важно за обществото. Важно е да кажеш на хората онези, които са избрани преди 3 години, колко са свършили на 3 години…75% от мандата. Важно е, каним ги. Така се прави. Важно е в случая, когато избираме темите, кой говори…Най-лошата цензура е тази, която сам поставяш. Страхувайки се да не напуснеш работа, да не излезеш на тази безработица на пазара на труда. 

Водещ: Да не продължаваме тази тегава редичка. В началото започнахме с това, че всъщност се откри радио „Бургас”, но като че ли тази новина се превърна в това как премиерът спря симбека на Тони Димитрова. Точно тогава с Асен направихме един облог коя новина ще е по-голяма. И по-водеща. Точно тогава излезе разкритието на bivol.bg. То не е разкритие, а цитат в bivol.bg за разкритието на немски вестник, че зад псевдонима СЕМО, американските грами, които се изказват за миналото на премиера, стои ЦРУ. Третата новина, не помня коя беше, но Асен загуби облога, нали?

 Асен Генов: Ами, в интерес на истината, да, аз имах едно такова усещане, че ще си права, но ми се искаше да вярвам, че перфектният медиен инстинкт на премиера няма да измести нещо сериозно. Все пак говорим за германска преса, но може би не е най-влиятелният в Германия вестник, но това е един от известните немски вестници, който потвърждава чрез свой човек, чрез своя връзка с ЦРУ, че информацията, на основата на която са писани докладите на посланика на САЩ в България за престъпното минало на премиера, е всъщност информация от ЦРУ. Не вярвах, че.. Това е… Ето, днес видях, вчерашния брой по-скоро на един от вестниците. На първо място заглавието беше някаква мафиотска история. Днес обаче на първо място, в челото на вестника не е ЦРУ потвърждава престъпното минало на премиера, а стигаме до там, че на една жалба пак на bivol.bg преди няколко месеца, когато в Пловдив един от свидетелите разказа за някакви връзки между/…/ и премиера тази жалба била минала давност и за това прокуратурата нямало да предприеме никакви действия. Това, че, завършвам с това изречение, това, че медийният инстинкт на премиера да спре Тони Димитрова, да се покаже пред камерата веднага, щом усети, че тя сочи към него…Това измести. Фактическата новина според мен – това е много странен феномен. 

Водещ: Нека да дадем предимство на една интересна новина – как технологиите биха могли да помогнат именно на гражданското общество да стигат до по-голям кръг от хора? А новината е, че български екип разработи едно приложение, което в момента е доста продавано, както в безплатната си версия, така и в платената си версия – какво представлява това приложение – сега ще чуем от…

 Изобретател: Изграждаме постоянно и актуализираме една база със свободните wi fi мрежи от световен мащаб плюс това и предоставяме и паролите за затворените мрежи, които са основно на световния пазар. Като хората имат възможност след като стартират приложението, то да ги локализира точно къде се намират и в радиус от няколко километра да им представи информация за свободните и заключените мрежи. 

Водещ: Защо се оказа толкова продавано Вашето приложение?

 Изобретател: Приложението има безплатна версия, която изисква force player account. Force е една система, едно световно приложение, което предоставя възможността на хората да се чекват към различни обекти. Безплатната версия изисква такава регистрация и логване с такава регистрация. За потребителите на IPhone има такава версия, която струва само 1 долар и им предоставя достъп без нуждата от този акаунт. И естествено вътре в самото приложение не предоставяме реклами, т.е. скриваме и рекламите. Интересът идва от идеята, че все още мобилните оператори, интернетът, който предоставят, е доста скъп, бавен, ограничен е откъм скорост и трафик и много често хората, които искат да имат малко по-бърз достъп или по-обемен достъп като трафик, имат нуждата от Wi Fi връзка за техните смартфони или таблети.

 Водещ: Колко продадени до момента имате такива приложение?

 Изобретател: Не съм гледал точно днес статистика, но мисля, че вече имаме над 20 000 download в светове мащаб и като платени са около 3-4% от тази… На 23 и 24 приложението стартира. В рамките на седмица максимум достигна до първо място в топ 1 на локалния пазар. И вече 4-5 ден все още се задържа на първа позиция. 

Водещ: Как новите технологии могат да помагат на гражданската журналистика? Така нека условно наречем изявата на хората, които непрофесионално се занимават с журналистика.

 Изобретател: Всичките тези опции, които предоставят включително най-големите сървъри, най-големите сайтове като facebook.com, forceplay.com включително, google.com се включиха с техния плюс – предоставят възможност на хората във всеки един момент да кажат точно къде се намират, да споделят нещо, което е свързано. Много често при случаите, които бяха като земетресението, самите новинарски сайтове реагираха може би с минута, може би с по половин час малко по-късно, отколкото самите потребители вече бяха почнали да споделят нещата във facebook.com и в twitter.com. И това нещо естествено те не го правеха от домовете си пред компютри, а го правеха през техните смартфони. Най-вече, когато са на улицата и все още бяха в момент на паника. И всеки търсеше информация за тези неща. Дълго време нашето приложение не успя да достигне до първо място, а първите три позиции бяха заети от приложения, които бяха свързани с информация за земетресенията. Те бяха най-сваляните приложения и хората постоянно получават информация за вторичните трусове и тези неща. Възможността за чекването по различни обекти, споделянето на информация за тях плюс възможността за снимането на снимки и видео, и качването им в световната мрежа, и всичко това, предоставяйки лесната възможност да се направи със смартфоните, страшно много улеснява нормалния потребител да бъде… Цялата новинарска индустрия може би. 

Водещ: Имаме… Развеселихме се с някои оценки. И така, най-теглените приложения в последно време са тези за земетресенията. Нормално. Всъщност това ли е дневният ред? Това ли е интересът на хората, Евгений? Макар че нямаме, като че ли какво толкова ново да кажем за тези пусти земетресения.

 Евгений Генчев: Ами, да. Това е. Особено миналата седмица със сигурност това беше, защото когато има страх от нещо, което е по-голямо от всички, хората имат нужда от яснота. Господин Милошев трябваше да се появява и да казва колко още вторични трусове ще има, както и Емил Ботев, както и сеизмолозите от БАН, така че това беше. Сега да се върнем към старите, скучни политически теми. 

Водещ: По-скоро оптимизъм или по-скоро песимизъм, което ние доста хора от журналистическа гледна точка казахме, че е хубаво политическата реч да бъде свободна от авторски права. По-скоро песимизъм, по-скоро оптимизъм? Комитата?

 Константин Козлов:Аз съм по-скоро оптимист, разбира се. Единствено не е ясно дали ние като държава и като общество ще се справим с това предизвикателство или просто ще бъдем пометени и…

 Водещ: Това дали няма да бъде в наши ръце, в ръцете на медиите и в ръцете разбира се на гражданското общество? Неформалната част от медиите. 

Константин Козлов: За мен винаги гражданското общество задава дневния ред, даже не гражданското общество, ами самите граждани. Т.е. за мен всички – бизнесът, медиите, политическият живот – всичко е функция на гражданите. Те имат тези медии, правителство и политически и стопански живот, което заслужават. Демокрация. Знаете, че е този обществен строй, при който ние…

 Водещ: Хората трябва да знаят, че когато медиите ги канят да коментират нещо на някоя по-свободна платформа, е хубаво да го правят. Не прочетох в рамките на нашщето предаване коментар във facebook.com в „Клубът на журналистите” БНР, но не е късно разбира се. 

Константин Козлов:Видя ли как отнехме правото на гражданското общество?

 Водещ: А, не, не. Беше свободно през цялото време гражданското общество. Аз щях да го цитирам. По-скоро песимист, по-скоро оптимист? Асене?

 Асен Генов: Ами аз лично смятам, че всеки опит да се промени курса, по който нещата се развиват в момента, а именно интернет е водещият, медиите, политиците и много други сфери са тези, които се адаптират и настигат реалността, съществуващата реалност интернет – всеки опит това да се промени насилствено, ще бъде предварително обречен. Какво имам в предвид? Да речем в сферата на авторските права. В момента, в който се опитат да наложат някакви рестрикции, технологиите ще изпреварят и ще заобиколят тези рестрикции. Винаги технологиите са една крачка напред. 

Водещ: Както се случи напоследък.

 Асен Генов: Точно така. 

Водещ:  Филтрираха съдържанието на…

 Асен Генов: Еди как си може да заобиколите това филтриране. Къде започна своята кампания Обама? Започва я на среща със собственика на facebook.com. Това е показателното. Ако политиците искат да са в час, те ще направят всичко възможно сами да… Те ще поискат техните изявления да бъдат освободени от авторско право и гражданите да могат… Да не се счита за цензура.

 Водещ: Ако зависи от нас двамата с Евгений като журналисти, ние директно освобождаваме. Нали така?

 Евгений Генчев: Ами аз това, което казвам, моите читатели, те придават стойност на неговото предаването, защото те казват „ето, този човек, който ние четем, е бил при този водещ. Евала на водещия”. И другият път ще го гледат него, няма да гледат съседната телевизия, която през това време промива мозъка. 

Константин Павлов: Но от друга страна интернет продължава да бъде много голямо предизвикателство, така че…

 Водещ: Ами ние ще продължаваме да говорим, но си заслужава да си спомним в края какво каза Бойко Станкушев. Редно е да забием един кол, да се съберем около него и да измислим някакви по-човешки правила, така щото този, който цитира политиците на различни платформи, да не се сбогува с акаунта си. Бойко вероятно направи алюзия със създаването на… Информацията трябва да бъде свободна. Хубав съботен следобед от всички ни – Илия Тенев, Жанет Николова, Цвети Николова, Цвети Бхариева и аз Ирен Филева. 

 

Може да слушате и запис на предаването на: http://yourlisten.com/channel/content/130492/Klub_na_

jurnalista,_02_juni_12 

Дарик радио, Челюсти | 29.12.2010 

Водещ: Здравейте, започва „Челюсти”, аз съм Мария Йотова. Датата е 29 декември, време абсолютно подходящо за лични и обществени равносметки. Това ще правим и днес в „Челюсти”, но не с политолози и анализатори, а с хората, които прекарват толкова време в парламента, колкото и депутатите, но са по-харесвани и с по-висок рейтинг от политиците.
Водещ: В повечето случаи са млади хора, налага им се бързо да влязат в непознатата материя /…/ хем да я превеждат на разбираем за обществото език, да критикуват, да търсят грешки, а освен всичко трябва да го правят и по интересен начин. Гости на „Челюсти” днес са хората, чрез чиито диктофони минава огромна част от политическия живот на страната, парламентарните репортери! Какво видяха, какво чуха /…/ през изминалата година! Теодора Енчева от бТВ, Евгени Генчев от Нова телевизия и Радослав Киров от „Телеграф”. Ще разберем веднага след рекламите
Водещ: Гостите на „Челюсти” вече са в студиото. Това са Теодора Енчева от бТВ, Евгени Генчев от Нова телевизия и Радослав Киров от „Телеграф”. Току що установих, че се казвате Енчева и Генчева, което е, доста, смисъл отивате си.
Евгени Генчев: Сериозно ли.
Водещ: Може би… Добре, че не работите в една медия, защото щяхте да обърквате хората. Вашата колега, Теди Симов, нашия парламентарен репортер ни е приготвил един много интересен файл, малка четири минутна китка букетче от най-интересните реплики в парламента през последните седмици,да ги чуем и след това започваме.
Запис:
- А вие сте длъжна г-жо Председател да се съобразявате с действията на партизанския отряд. Отряда беше оставил политкомисар, заместник командири и една картичарка, която…
- Г-н Шопов…
- Която през цялото време г-жо Председател…
- Г-н Шопов, моля приканвам към…
- … имаше задача да стреля, да води масиран огън и да задържа противника.
- Предлагам да вземе решение и всички изказвания на г-н Шопов да се предават директно да се предават директно по националната телевизия.
- Явно, че удължаването на работното време не ми действа добре, рискуваме. Да, не знам на вас как ви действа, на голяма част от хората тук не им действа добре, като лекар ви го казвам. Колкото повече стоим тука, ще измислим нещо, дето хората не знам как ще го приемат! Не знам за националната телевизия… Не, не помага! Уважаеми…ох.
- Ясно е, че знака „X” с едно преместване на фигурата му се превръща в знака „+”!
- Тези знаци бяха, „X”, „+”, „-”, „V”, елхичка, борче, кръгче, точка, две чертички, две напречни чертички, две надлъжни чертички.
- Ох.
- Сега ще помоля тука колегите да станат и да покажат, гласуване със знака „X”, моля ви да го завъртите този знак, както и да го въртите колеги, на където и да го обръщате, той все е действителен, става и „+” г-жо Манолова, става и „X” и /…/ действителен този знак.
- И вместо да се държите тук като момичетата на късмета и като шоу гърли, можеше спокойно да се изкажете по същностните текстове на този кодекс.
- А на г-жа Манолова, ще кажа само една поговорка. Едно си Мая знае, едно си Мая лае и бае.
- Тука се касае и за шаблоните, не се каза за клечките, не се каза за конците, всичко това се правеше годините, това е технологията, пробвана, изпитана, практикувана от БСП разбира се. В крайна сметка, ясно е за всички ни, че те ще имат голям проблем и ще трябва да правят курсове по хисология, т.е. как ще се пише знака „X”.
- И аз не мога да разбера, г-жа Фидосова се държи сякаш не е от град Монтана е от щата Монтана и сякаш иска да бележи нейните гласоподаватели с „X”, а иска да ползва този знак, като дъмга, както бележат кравите монтафонци в щата.
- Ох.
- Не може да отлагаме в някакъв друг час срещата си Цветанов, в 10 вечерта хората се срещат с жените си, с любовниците, не с министрите, това не е нормално.
- Попов, ние сме по време на пости г-н Кутев! 10 минути почивка.
- Ох.
- Асен Гагаузов отсъства, Ахмед Доган отсъства, Белгин Шекри отсъства, Бисерка Петрова отсъства, Георги Анастасов отсъства, Даниела Дариткова отсъства. Присъстват 111 народни представители, няма кворум, закривам пленарното заседание.
- Ох.
Водещ: От тези четири минутки, изглежда така, че работата ви е голям купон, но май не е нали?!
Евгени Генчев: Не, напротив, така е.
Водещ: Така ли е, в смисъл като тези четири минути, така е и през цялата година?!
Евгени Генчев: Само, че сте изпуснали…
Водещ: Малко по-близо Евгени!
Евгени Генчев: Извинявайте. Изпуснали сте друг момента, който много така също вдига настроението в парламента, всеки път като дойде министър председателя!
Водещ: Какво се случва тогава?
Евгени Генчев: Ами тогава еуфорията е още по-голяма! Даже наскоро в колара на парламента нямаше работа, не беше такъв купон, говорих си с две колежки и докато си говорихме изведнъж вече не ме слушат, вече.
Водещ: На къде гледат?
Евгени Генчев: Някъде зад мен, обръщам се и минава в тоя момент Бойко Борисов, и само казва „Здраво”… отиде напред, за да стане шоу в залата. Та там са също много цветни моментите.
Водещ: Добре, тези неща, които чухме сега, се случваха в някакви малки часове на денонощието, понеже поработиха наистина много ударно в края на годината. През нощта ли се случва това, смисъл защо…
Теодора Енчева: Разбира се, че не само през нощта, но действително през декември на депутатите много им се събраха извънредните заседания.
Радослав Киров: Както и на нас!
Теодора Енчева: Да, да на нас журналистите. Отделно ние имаме, как да кажа, друг график и друг подход вероятно към подобна работа. Те не издържат на напрежението! Това е голата истина. Те не са подготвени да дебатират, да работят толкова дълго време, то наистина е продължителен…
Водещ: На пълни обороти.
Теодора Енчева: Да, продължителен работния ден. Но нека да кажем, че сами си го направиха, те сами създадоха този ритъм на робота, защото в началото на годината или в средата на годината, имаше поредица от седмици, в които заседанието приключваше в 10 часа или в 11 часа, защото няма кворум, не, а защото няма закони, които да влязат в пленарната зала и да бъдат обсъждани!
Водещ: А, депутатите са си там, но никой не си е направил труда да внесе закони, които да се обсъждат!
Теодора Енчева: Просто не се работеше в комисиите и да, изчерпва се дневния ред, защото не се внасят закони, нито… имаше един такъв период, те не се внасяха нито от правителството, което има законодателната инициатива, нито парламентарната група на ГЕРБ,а е ясно, че опозицията каквито и закони да внася, те не биха били приоритетни! Така че този режим, в който изпаднаха депутатите и ние ги показвахме и ги разказахме надълго и нашироко как работят, как се чувстват…
Водещ: Сами са си виновни.
Теодора Енчева: Да, те си го направиха сами. Те много държаха да изпълнят обещанието си, говоря в случая за управляващите, да изпълнят обещанието си да приемат изборния кодекс в календарната 2010 година и го постигнаха. Но просто наистина го постигнаха в последния момент.
Водещ: Добре, времево го постигнаха. Качествено какво постигнаха?
Радослав Киров: Аз само искам да ти кажа, че специално изборния кодекс е много голямо изключение, защото Теди е права, през голяма част от годината те не работеха по законодателна дейност. Но специално изборния кодекс, защото аз го следя, на мен ми е излязъл да не казвам къде, през последната половин година заседаваха по два пъти седмично по изборния кодекс. Просто е много обемист и просто..
Теодора Енчева: В комисиите, да, той беше 600 страници.
Радослав Киров: Да, цяла година, специално него го правиха много дълго време и просот нямаше как, по-нормално би било да речем да остане след Нова година, но тогава нямаше да си изпълнят обещанието и пак щяха да … така че специално изборния кодекс е изключение.
Евгени Генчев: То е било изключение, когато трябва все пак да се …. което трябва да се отчете като плюс, че за пръв път в новата история на България всъщност изборен кодекс се прави в рамките на втората година от управлението, а не месец преди изборите. Това се случва за пръв път. Но с всички останали неща, които са покрай него сме ги чували и преди, остават всичките съмнения за това, че правилата са нагласени така, че да спечели този, който ги пише и аз между другото правих един материал подобен по темата – за БСП има много интересен казус. Искат от тях да представят при регистрацията си в ЦИК за участие на избори документ от Държавен вестник. Тоест те трябва от едно време, от Бузлуджа, с подписа на дядо Благоев да внесат документ в ЦИК, за да могат да участват. Това звучи смешно и нелепо, обаче си спомням…
Водещ: А какво се случи, отказаха ли се от това в крайна сметка или не?
Теодора Енчева: Не, мина, има такъв текст, който изисква подобен документ от всяка партия, просто БСП има този казус, в койот тя с нейната 100-годишна история трябва наистина да извади документ, който ..
Водещ: Да отиде в националната библиотека и да започне да рови.
Радослав Киров: А тука също е много спорно, защото БСП реално съществува от 90-та година,..
Теодора Енчева: Да, ама тя е приемна. Няма значение, просто..
Евгени Генчев: Заради подобен казус Синята коалиция щяха да ги спънат на предишните избори, така че не е толкова смешно това, което звучи като …
Теодора Енчева: Да, то звучи смешно и като виц, но всъщност си е един сериозен императив, който предполага закона. Просто не се явяваш на избори и точка.
Водещ: Други абсурди, на които се нагледахте през тази година, предполагам,ч е последните седмици са били повече от обичайното?
Евгени Генчев: Според мен имаше много неща, които тази година в парламента се случиха за пръв път. Това е в противовес на твърденията на по-възрастните журналисти, които смятат, че само в началото на 90-те са се случвали интересни работи там.
Водещ: Сега им е скучно ли? Ама вие наистина си Имате собствен живот там. На повечето журналисти им е скучно това, което се случва там?
Евгени Генчев: Ами не, тези които вече не идват по-скоро като отстрани погледнат…
Радослав Киров: Едно време какво бешее….
Евгени Генчев: За пръв път тази година в парламента не се гласува с чужди карти. И това е само привидно, защото пак не е за пръв път, но се хвана цаката. Гяволетата, както каза Венера от лафката – намериха цаката на гласуването. За пръв път тази година се гледа бюджет два пъти в парламента. За пръв път тази година министър на вътрешните работи чете художествено СРС-та. Така че доста неща в този парламент се случиха и не са се случвали преди, през 2001.
Водещ: Новите депутати?
Радослав Киров: Аз мисля, че точно това е готиното, тая втора година от техния мандат, защото през първата година те са по-такива… винаги, когато една огромна група… тука трябв ада кажем, че не само в групата на ГЕРБ са нови депутати. Ако погледнем по-общо, и в Атака голяма част, по-голямата част от групата са за първи мандат, в сините само няма изключения. БСП дори има много нови, в ДПС нови депутати. Така че не само ГЕРБ, една основна част, мнозинството са чисто нови депутати, за първи мандат.
Водещ: Добре, първата година е година на ослушване, оглеждане. Втората година какво се случва?
Радослав Киров: Сега във втората година се отпускат, има дори много самосиндикални изказвания, да не повярваш. Докато преди…
Теодора Енчева: (?) самосиндикалните така наречени от теб изказвания… В този парламент има изключително строго следване на партийната линия, просто субординацията във всички парламентарни групи е сведена до съвършен ред. Това изобщо не може да се подмине. Има независими депутати, много рано в началото на мандата на 41-вия парламент. Те обикновено, тъй като аз имам един поглед назад в предишни народни събрания, обикновено те…
Водещ: Колко години правиш това? От колко години си в парламента?
Теодора Енчева: Е, сега да не ги казвам….
Водещ: Не са чак толкова много.
Теодора Енчева: Не, достатъчно са, както и да е. Това, което исках да кажа, че наистина тези независими депутати работят много усилено в НС, те служат също така и за разменни монети между различните политически партии. Те също така осигуряват, когато се налага и мнозинството, защото така биха могли да бъдат в едни моменти кооперативни, в други не. Основно знаем, че РЗС се разпадна като парламентарна група и така се появиха независимите депутати. Много ми се ще да разкажа една случка, която истински се впечатлих по време на заседанията последните през декември, когато един депутат от РЗС, всъщност това е втория човек в партията на Яне Янев, Емил Василев, най-спокойно излезе от трибуната по време на много горещите дебати за изборния кодекс и съобщи следното – Уважаеми колеги, докато ние седим в залата, оператора на БТВ снима под полите на депутатките. Това беше много драматично. В този момент в пленарната зала настъпи смут, единствената камера, която имаше на територията на НС беше камерата на БТВ, аз бях там заедно с оператора Любомир Тасев и това, което правихме е …
Евгени Генчев: Снимахте под полите.
Теодора Енчева: Да, може и така да се определи явно от този депутат, но всъщност ние интервюирахме Цвета Караянчева от ГЕРБ, която ни разказваше именно за изборния кодекс и за всякакви свои преживявания като нов депутат в този парламент.
Водещ: Как си обясняваш поведението на Емил Василев? Нещо обидили ли сте го преди това?
Теодора Енчева: Не, нищо подобно. Той просто Искаше да бъде интересен и оригинален по един много безвкусен начин.
Радослав Киров: Само да вмъкна, че този е същия, който в едно писмо официално обвини, че Искра Фидосова го е изнасилила. Достатъчна история…
Теодора Енчева: Да, точно така, това е същия депутат. И така беше доста безвкусно.
Водещ: Много ли са хората като него в парламента?
Теодора Енчева: Не.
Радослав Киров: По-малко са. В предишния имаше доста повече такива елементи. И там сега хубавото е, че има достъпни стенограми, можем да ги четем. Ако се хване някой да ги чете, може да се скъса да се смее. Просто такива… то малко вече е спорно дали да се смееш или да си тъжен, да се разплачеш, но не, наистина, малко една идея по-добре, може би защото повече си мълчат, за това изглеждат по-добре сега.
Водещ: Перфектна дисциплина.
Евгени Генчев: Чакай, тази година беше гей скандала в парламента. Защо да са по-добре?
Радослав Киров: Е, скандали винаги има.
Водещ: Защо?
Евгени Генчев: Е не помните ли, с Волен Сидеров и Яне Янев. Защо да са по-добре? Такова нещо не че не се случва всъщност…
Радослав Киров: Е, не, миналия парламент имаше с ламарини, там едни такива изцепки доста по-кървави, така да се каже.
Водещ: Добре де, понаучиха ли се? В смисъл влязоха в релси, вече би трябвало нещата да ..
Теодора Енчева: Не, рано им е още.
Евгени Генчев: За кой питаш, за мнозинството ли?
Водещ: Не, за всички. За новите въобще.
Теодора Енчева: За какво всъщност да се научат? Как да работят като депутати?
Водещ: Да, дори технологията на случване на нещата.
Евгени Генчев: Според мен да. Защото в самото начало помните, че бяха дори комични ситуациите. Например стана с прекомерната дисциплина, която беше наложена. Стана така, че едва ли не ходеха до тоалетната на смени депутатите от ГЕРБ, дори ги бъзикаха с това от опозицията, че ходят на смени до тоалетната. Сега се промениха нещата. Намериха им цаката, регистрират се… да кажем, има всичките депутати от ГЕРБ да кажем са на работа, регистрират се по-малко, останалите спокойно си ходят до тоалетната и по кафетата през това време и се сменят така, че да могат решенията да се приемат с необходимия кворум, 120 депутати трябва да са в зала, за да може да бъде гласуван даден закон, и в същото време да не е пак тая дисциплина, която беше в началото. С гласуването със същите карти, ако въпроса дали са се променили, дали са му намерили цаката на парламента – мисля, че вече са му я намерили.
Водещ: И следващия въпрос е – това е по-скоро добре за всички нас или по-скоро зле?
Евгени Генчев: Аз мисля, че не е добре, защото всички идват в началото с усещането за това, че няма да правят така, както са правили онези преди тях. И всички в рамките на една година се държат по същия начин. Започват да твърдят, че да кажем депутат, който е от правната комисия не трябва да участва дори в заседанието или да взима отношение по закона за биоразнообразието, което според мен не е така.
Водещ: Не е негова работа.
Евгени Генчев: Според теб не е ли негова работа? Аз мисля, че е.
Теодора Енчева: Изключително е скована, да, подкрепям Евгени напълно. Изключително е скована инициативата на депутатите. Те не предлагат закони, които не биха били приети всъщност в пленарната зала. Това е някаква много лоша практика, която биха следвали и която наистина в момента е в зародиш.
Евгени Генчев: Но пък видимо поне нещата са се променили, защото поне сега го няма това да тече заседание с петима депутати. Защото аз съм ги борил. Не нормално заседание, а парламентарен Контрол. петима депутати в зала, които слушат …
Водещ: Говориш за предишния парламент?
Евгени Генчев: Предишния парламент. Сега това не се случва, защото в парламентарен контрол евентуално е Бойко Борисов и трябва да има кой да ръкопляска.
Теодора Енчева: Да, предишните парламенти беше точно така, парламентарни яконтрол беше изключително пренебрегван, а пък това е една от най-тежките парламентарни процедури след искането на вот на недоверие. В смисъл…
Водещ: Много неща ли премълчахте тази година, много неща ли не Казахте на зрителите, на читателите си?
Евгени Генчев: Аз не. Евгени Генчев не е…
Радослав Киров: Каквото има за казване се е казало. Не съм премълчал нищо. Радослав Киров, вестник Телеграф, да си кажем…
Водещ: Кажи си и ти.
Теодора Енчева: Няма причина да очаквате от нас, че премълчаваме, нито пък някой …
Водещ: Не, защото понякога се случват неща, за които трябва да им се подиграваме ден и нощ.
Радослав Киров: Е не могат да се разказват някакви такива… по-скоро простащини, нещо което се случва, примерно дори да го споменеш, но всяка простотия … не са и толкова интересни сега…
Теодора Енчева: Пресата е тази, която може да си позволи да разказва някакви случки като от кръчмата. В телевизиите мисля, че това вече… нашата публика отдавна е разбрала. Ние разказваме най-важното. Аз съм човек, който много държи на детайлите, но пък какво можеш да спечелиш, ако покажеш три детайла, а не разкажеш Основната история. Така че ние го правим всеки ден и това е нашето предимство. Пишем по водата, но все пак всяка вечер…
Водещ: Все пак не ми казахте в началото, като си говорехме за изборния кодекс, чисто времево те се справиха. Въпроса е обаче какво приеха за тия няколко денонощия там? Качествено?
Радослав Киров: Тука аз мога да говоря с часове специално за изборния кодекс, но общо взето той Евгени спомена това за регистрацията, където искаха документ от Държавен вестник. Аз мисля, че по-скоро по-голямата част от тези неща, които не са направени добре са не толкова с умисъл да прецакат някого, а от недомислици и от бързане, защото те са 4 закона, обединени в едно и още 5-6 закона, които се преправят през 5 години, заключителни, необвързани с изборния кодекс. И общо взето според мен изборния кодекс има няколко добри поправки, но като цяло няма някакви кардинални промени, чак … той беше наложен миналата година, не е преди 20 годиНи. Примерно големи промени са уседналостта, ранната регистрация. Има една изключително дребна поправка, която на мен ми направи много голямо впечатление, а не се дискутира чак толкова. За придружителите. Понеже, това също е практика за контролиране на вота, да влизаш с придружител. И в случая те ги описаха. Там имаше един много спорен текст, че когато ти си в неравностойно положение, можеш да влезеш с придружител в тъмната стаичка, спорния текст беше, че задължително трябва да представиш документ от ТЕЛК или от НЕЛК, че си в неравностойно положение, което беше много спорно.
Теодора Енчева: И че имаш необходимост от придружител. Две изисквания.
Радослав Киров: Но имаше един друг параграф там, точка или какво точно беше, текст, в който изрично е написано, че неграмотността не е причина да влезеш с придружител, което ако се замислите е много кардинална промяна. Тоест един вид това е, колкото и страшно да звучи, образователен ценз се налага, защото ти ако наистина си неграмотен, и да влезеш не можеш да се… но сега можеш.
Евгени Генчев: То и до сега не би трябвало да е придружител. Неграмотен..
Радослав Киров: Да, можеше, така бяха. В смисъл събират се една цяла махала, да не казваме от къде, и един пич по-як, с повече златни зъби казва – аз съм придружител, те са неграмотни, той е неграмотен, аз не мога да чета бате, той ще дойде с мен да ми показва.
Теодора Енчева: Това беше практика в смесените райони, освен в ромските махали.
Радослав Киров: Да, и това е много кардинална промяна, дребно текстче, но …
Евгени Генчев: Тука въпроса е дядо ти има ли документ от ТЕЛК.
Радослав Киров: Да, другия въпрос спорния, където е с документите от ТЕЛК и НЕЛК. Там наистина беше прекалено грубо според мен лично, но ,.. дискусионен въпрос. Но общо взето има 4-5 основни проблеми, докато в ..
Водещ: В цялото бързане пропуснаха ли нещо важно или някоя огромна глупост приеха ли?
Теодора Енчева: Това, което промениха и което е сериозно е текста, в който се казва, че районните кметове вече не се и збират. Това ограничава…
Водещ: А се назначават.
Теодора Енчева: А се назначават, да.
Евгени Генчев: Аз тука също много … според мен дискусионен въпрос, защото те районните кметове не се назначаваха до 2007. Когато го промениха пък тогавашните управляващи, с цел колкото и гадно да звучи, Бойко Борисов да могат да… който беше сигурно избран кмет, да могат да вкарат колкото се може повече хора свои по районните кметства. За последните 10 години, от 2007 насам за избираеми районните кметове. Но те ги направиха само избираеми, а не им дадоха, тогава като го направиха 2007, не им дадоха абсолютно никакви правомощия, на базата на това, че са избираеми. Така че това е едно плакане по стари неща. Ако ще ги правиш избираеми, 2007 още, да им дадат правомощия и нека сега се оплакват, че са ги направили неизбираеми, ако имат правомощията. Те просто подмениха едно нещо, което беше изкуствено създадено. Ако искаха да ги направят избираеми. Сега друг е въпроса, че ако мнозинството сега искаше да останат избираеми, трябваше да им даде повече правомощия. Защото има логика. И аз мисля, че трябва да са избираеми, но в тая линия, която беше до сега беше неработеща. Друг е въпроса със селските кметове, където по-скоро според мен е неправилно, на малките… точно селските кметове, малките кметства, до 500 души селата, че и там ги направиха да се назначава, до 350 всъщност. Там е по-скоро според мен дискусионен въпрос. Докато за… малко плач по изкуствен беше за районните кметове.
Водещ: Правим някакъв дебат много тясно специализиран, защото хората минават го това, прочитат заглавието и понякога дори не четат какво се случва вътре.
Радослав Киров: хората догодина като отидат до урните и като видят да речем в село не знам си кое, техния кмет ще се пусне от града. Така да се каже.
Водещ: Хората интересуват ли се от това, което правите вие?
Евгени Генчев: Аз мисля, че да.
Водещ: Или само когато им се случи в действителност това, което им разказвате в новините?
Радослав Киров: Ами то точно това е големия избор –д а разкажеш това, което ги интересува. Това е истинското умение според мен.
Евгени Генчев: И всъщност да ги накараш да ги интересува. Ние тук, които седим на тази маса, колкото и нескромно да звучи, по някакъв начин задаваме дневен ред на обществото.
Водещ: Осъзнали ли сте тази си тежка роля?
Евгени Генчев: Направо е плашеща.
Радослав Киров: Да.
Водещ: Не, сериозно?
Евгени Генчев: Не, сериозно. Плашеща е на моменти наистина, защото аз лично съм чувал в анкети, преповтаряне като папагал на фрази, които по определен начин са фигурирали в , да кажем в мой материал, като заучени, което човек трябва много да внимава.
Водещ: На колко години си?
Евгени Генчев: На 30. И вече ме водят за старо куче. Представяш ли си?
Водещ: Най-младия колега в парламента на колко години е?
Радослав Киров: Той има такива преходни и заключителни..
Евгени Генчев: 22-23…
Радослав Киров: Има такива, които са за известно време, което е минус на нашата професия.
Водещ: Колко годишни трябва да са… от колко години нататък трябва да се влиза?
Радослав Киров: Ами според мен не е до години, защото аз самия съм от най-младите, в същото време имам няколко години стаж в парламента, а пък на години съм пак един от най-младите. Тъй че то е до качества. Не е от години, а от това как си ..
Водещ: И от медията зависи.
Радослав Киров: Ами не само от медията, защото има колеги, които …
Водещ: Добре, не всички медии ще поискат 22 години…
Радослав Киров: Не е до годините, пак казвам. Има такива, които от втората седмица отиват в парламента, а има такива, които като натрупат опит някакъв и тогава влизат… защото това е доста трудно за отразяване.
Евгени Генчев: Помните ли (?) с един румънски собственик на телевизия? Той там каза – няма независимост братче, пращаш ги на 22-23 години и това е. Няма независимост. Така че много се надявам да се променят при нас нещата и да има ако щеш повече хора с бели коси по институциите, а не само хлапаци като нас.
Водещ: (?) каза, че това нещо при нас не се случва, защото на 50 години примерно те не могат да живеят с репортерската си заплата.
Евгени Генчев: Защо?
Водещ: Ами защото не може, защото им трябват повече пари, които идват от шефския пост. Говорим за работата на журналистите, в CNN репортерите са с побелели коси, такива каквито ти искаш да има в парламента, но тук просто заради финансовата ситуация това не може да се случи. На 50 не можеш да си позволиш да изкарваш парите, които изкарва репортер на 20 и няколко години.
Радослав Киров: Има нещо вярно, но о т друга страна не е съвсем това основната причина според мен. То си е въпрос на манталитет и на качество на състояние на цялата… защото то не е само, медиите не са отделни, вестници и телевизия отделна част от държавата, каквато ни е държавата, такива сме и медиите. Между другото това, за което сме се смяли как такива девойки, 20 годишни с микрофони в НС, бяхме в Украйна преди известно време, аз трябва да кажа, че там наистина ми се повдигна самочувствието, там се чувствах като чичко сред тях. Техния парламент, който е в… в Украйна всичко е в пъти по-голямо от нашето, огромен, страхотна институция, вдъхваща респект. И вътре бяха може би не знам дали имаше и непълнолетни. Всичките бяха девойки с микрофончета, дръжки на микрофони, както ги наричат.
Водещ: Как си го обясняваш? Със следващото си изречение, дръжки на микрофон.
Радослав Киров: Как да ти кажа… има там примерно любопитен факт, на мен ми направи… защото ние се оплакваме каква корупция, колко е зле всичко. В Украйна да речем, аз се втрещих като ми обясниха, техния шеф на службата за сигурност, така да се каже украинския ДАНС, в същото време е собственик на най-големите медии в Украйна. И паралелно с това..
Водещ: Ясна е собствеността.
Радослав Киров: Така че има накъде по-зле от нас. Макар че не е хубаво да се успокояваме с това, но …
Водещ: На базата, че има и някой по-зле от нас.
Евгени Генчев: Чакайте, какво означава по-зле ?то наистина зависи дали сме зле или сме добре, зависи с какво сравняваш.
Радослав Киров: Да, ако сравняваме с Великобритания..
Евгени Генчев: Някои стари лъвове като вземат да ни сочат, не знам …
Водещ: Трябва да пуснем рекламите и продължаваме след това.

Водещ: Парламентарните репортери Теодора Енчева от БТВ, Евгени Генчев от Нова и Радослав Киров от Телеграф са гости на Челюсти. Говорим си за нещата, които се случиха в парламента през тази година през погледа на репортерите. Скандала Верту няма как да приклчи това предаване, без да си говорим за това. Поздравления към вас, предполагам, че с години ще се говори.
Теодора Енчева: Благодаря. Това е наистина нещо, което ние превърнахме в събитие, не просто в някакъв спородичен скандал. Но аз мисля, че освен че БТВ показа депутати, които са готови да бъдат корумпирани със скъп подарък, ерго те могат да бъдат корумпирани с всяко друго нещо, което им се предложи по-голямо, по-малко, средно, ние всъщност показахме едни неизвестни, напълно непознати за своите избиратели и за широката публика народни представители, които всъщност могат да бъдат корумпирани. Това е този кръг, в който те се завъртяха. И това е най-страшното за тях – веднъж да имат това име на хора, които са подкупни или са готови да бъдат..
Водещ: И второ да бъдат известни само с това.
Теодора Енчева: И второ да бъдат известни само с това. Не може народния представител да бъде неизвестен. Или пък да стане известен с някакъв медиен скандал. С един медиен експеримент. Това е далеч от всички възможни представи за класическите демокрации.
Водещ: Глобиха ли ги накрая?
Теодора Енчева: Не.
Радослав Киров: Нямат право. Само ги глобиха с половин заплата. То е за следващи случаи. (?) е наистина, че ги подтикна, защото четем поправки за глоби и такива неща, половин година Никой не обръщаше внимание…
Теодора Енчева: Те бяха замразени, да.
Радослав Киров: И за тоя скандал поне сега ще ги приемат, ще има глоби от тук нататък.
Евгени Генчев: Само че депутатите с ахора, които всички сочат с пръст като … всички се упражняват върху тях, това е думичката, всички се упражняват върху тях за това Колко са лоши, колко са неморални и т.н. Аз покрай този ваш експеримент си зададох друг въпрос. Не знам дали помните един случай, покрай доклада на държавния департамент на щатите ли беше или някакво разследване на американски вестник, Ню Йорк Пост примерно, в което писаха за Бойко Борисов. За това, че подкрепя американската държава, че е агент на ЦРУ в България и n на брой неща. Тогава Бойко Борисов беше кмет на София, покани съответния журналист в България и каза – ние ще ти платим разноските, за да дойдеш. Онзи журналист няма да забравя какъв му беше отговора – при нас такава практика няма. Ние сами си плащаме командировките, благодаря ви много, чел съм необходимото за вас, няма да дойда. Покрай скандала с Верту си зададох същия въпрос – на колко журналисти, на които се предлага приятна командировка еди къде си или на които се предлага приятно коледно парти с еди какви си подаръци, колко от нас отказват такива неща? Разбирате ли? Много е гадно.
Теодора Енчева: Ами аз съм отказвала. Точка. Не съм приемала такива подаръци.
Евгени Генчев: Не си пътувала в чужбина на държавни разноски?
Теодора Енчева: Пътувала съм, какво от това? Те не са държавни разноски, аз съм отишла с командировъчни от БТВ и срещу тази командировка аз съм направила репортаж. Точка.
Евгени Генчев: Обаче обикновено се ползва самолет на правителството, много често се нощува за сметка на правителството, то не е за сметка на правителството, а за сметка на данъкоплатеца.
Теодора Енчева: Да, и? Какъв е точно целия проблем? В смисъл… ти смяташ, че това мен или теб или който и да е те прави зависим? Готов да бъдеш в някаква посока тласнат, за да можеш …
Евгени Генчев: Аз мога да говоря за себе си. Мисля, че не съм зависим в такава ситуация.
Теодора Енчева: Ами тогава защо изтъкваш подобна ситуация?
Евгени Генчев: Но нерядко се случва хората да пишат след това хвалебствени материали.
Радослав Киров: Друго искам да кажа аз. По тази причина колко забавно беше. По Коледа винаги пристигат подаръци от ресорите на различни колеги. И всяка Коледа ние се бъзикаме и се майтапим, че как искам да отида в бизнес отдела, да речем, защото при икономически новини пристигат всякакви такива готини химикалчици, дребни нещица. И си казвам – една Коледа беше, миналата или по-миналата, ГЕРБ вече ги имаше, значи да речем преди 2 години. И аз получавам от моите ресори подаръци – картичка по имейл. Дори не е хартиена. И викам – егати, дори да искам да се корумпирам – не мога, какви подаръци ми дават.
Водещ: Такъв ти е ресора. Смени си ресора.
Теодора Енчева: Подобни подаръци, подобни покани не могат да означават никакъв ангажимент, никакъв инструмент за влияние, абсурд. Просто няма защо да обсъждаме тази посока. А това, че депутатите винаги биват, някой се упражнява върху тях – ако те се чувстват по този начин, ако ние гледаме на тях…
Евгени Генчев: Да не са ставали депутати.
Теодора Енчева: Не просто да не са ставали депутати. Те трябва да са пример за всички останали. Те за това са 240. Към тях има по-специални изисквания. Председателя на парламента Цецка Цачева специално обясни, че не може да ги глобява депутатите за целия този скандал, който се разрази около нашия медиен експеримент, защото именно те са нещо по-различно.
Евгени Генчев: А тя наистина не може да ги глоби.
Теодора Енчева: Тя няма текст, върху който да стъпи. И аз бях категорична още от самото начало, че това няма да се случи, независимо,ч е се появиха твърдения, че ще има 40 000 лева глоба, наказание или там някакъв друг вид санкция, няма как това да се случи според сега действащите разпоредби в НС.
Евгени Генчев: Но дори и да действа пак председателката не може да ги глобява, защото тя е (?), имаше,…
Теодора Енчева: Точно така, тя не може да ги глоби от себе си.
Евгени Генчев: … го гледат с гласуване в пленарна зала. Ако предложи етичната комисия да ги глобим тези, цялото НС гласува дали да ги глоби или не.
Теодора Енчева: Точно така, тя не може да ги глоби от себе си, защото просто е решила, че така ще стане.
Водещ: Добре, какво според вас трябваше да се случи, ако всичко в държавата ни беше наред? Ако всичко беше наред нямаше да се получи експеримента. Но все пак той се случва. Какво трябва да е наказанието за тези депутати? Президента започна да говори за отзоваване и всякакви такива неща.
Теодора Енчева: С много голям успех всички текстове, които бяха замразени в т.нар. етичен кодекс, месеци наред можеха да бъдат гласувани и можеха да бъдат приложени върху тези депутати.
Евгени Генчев: А те са …
Теодора Енчева: Но те нямаше такава политическа воля в този момент. И естествено останахме в ситуацията, в която председателя на парламента не може да стъпи върху нито един текст, нито от правилника на НС, нито от вътрешните правила на работата на етичната комисия, за да накаже тези депутати. Пък и някак си самото им наказание с глоба, която тя в каквито и размери да бъде, тя примерно може да бъде три заплати месечни…
Радослав Киров: Според мен вие си ги наказахте достатъчно. Това е.
Теодора Енчева: Нямаше да има кой знае какъв ефект.
Радослав Киров: Според мен лично порицанието е най-голямото наказание за един народен представител. Заплата –две…
Теодора Енчева: Това, което ние показахме по БТВ, благодарение на колегата Стоян Георгиев и на колегите от 168 часа беше дни наред един резил.
Радослав Киров: И тук пак за т.нар. етична… Големия проблем е не толкова, че няма глоба, а че няма механизъм да се санкционира. Защото то може… това, че са го глобили една заплата е не толкова, че е загубил 2000 лева или колкото е там заплата депутатска, а това, че всички депутати са преценили, че той е сбъркал, направил е някакъв гаф.
Евгени Генчев: Замислете се, че не може да ги наказват заради..
Водещ: Как се държаха тези хора след това? Като мина седмицата…
Радослав Киров: Доста различно партийно, според партията.
Водещ: Кой ви каза?
Радослав Киров: Ами например от ГЕРБ всички бяха просто покрусени. Въобще не… много наплашени, да не кажа по-жаргонни думи. Докато да речем от Атака или от БСП, където такива неща са ги виждали, така да се каже, се опитаха от към смешната страна да ги … и от ДПС в същото време, като дори единия депутат, без да казвам вече от коя партия, не от ГЕРБ, се разнасяше, беше взел от някакъв негов приятел истинско Верту и се разхождаше из парламента…
Водещ: Не, истината е, че много повлия този скандал.
Теодора Енчева: Истината е, че всички депутати се опитаха да умаловажат скандала. Той им повлия. Но накрая те се опитаха да умаловажат всичко, което им се случи. Защото не искаха да стоят наказани в ъгъла.
Водещ: Защото трябваше да го преживят някак.
Теодора Енчева: Именно, да. Просто се опитаха да олекотят всичко, да си кажат – айде, ден да мине, друг да дойде. Това е, което се случи.
Водещ: Това ли е журналистиката, която трябва да се прави? Тази журналистика, която променя ситуацията? Реално нищо не се е променило, но все пак показва кой какво…
Теодора Енчева: О, не, не вярвам, че нищо не се е променило.
Водещ: Добре, показа кой какъв е.
Евгени Генчев: Не, истинската промяна е точно в приемането на тези етични правила, защото те са от половин година, а то не етичен кодекс, а промяна правилника за НС. Те сигурно десетки пъти се е споменавало, описвали сме ги, правили са репортажи колегите от телевизията за тези етични правила, но никой не ги прие. Сега след тоя скандал те ще ги приемат, бяха внесени в зала, ще бъдат приети.
Радослав Киров: Журналистиката не трябва да кадрува. Това е другата страна.
Водещ: Трябва да се намери средата. Скучно ли ви е понякога в парламента? Искало ли ви се е да имате друг ресор?
Радослав Киров: Само преди Коледа. Не знам за другите, на мен това ми е било целта. Аз съм започнал, като бях още съвсем зелен… Целта ми е – аз съм искал да се занимавам с политика, бил съм икономически преди това, пренесъл съм се в този ресор, започнал съм извън парламентарни партии, след това и определена партия, по степени, като НС по моему е най-трудния, най-сложния ресор в политиката за отразяване.
Водещ: Защо?
Радослав Киров: Защото има най-много работа. Ние това сме си говорили, примерно сме оплаквали тея депутати от ГЕРБ, а на тях им е голяма болка, защото те така да се каже много се влияят от рейтингите, тяхната партия, защо, основната цел е да си вдигнат рейтинга, малко да се вдигне мнението на обществото за НС, а то става точно обратното, последната година рязък спад в рейтинга.
Евгени Генчев: 20%, този парламент е стартирал с най-висок рейтинг от всички парламенти>..
Радослав Киров: И най-бързо се срина.
Евгени Генчев: И в момента е около 20%, ако нес е лъжа. С 41.
Радослав Киров: Той по default е най-мразената институция.
Теодора Енчева: Да. Същевременно трябв да кажем, че няма санитарен минимум за доверието, което се измерва в социологическите анкети за парламента. Дори да е 5% рейтинга или 15 или 55, това нищо коренно не променя, защото социолозите винаги обясняват, че НС е възможно най-негативно оценяваната институция години наред. Няма значение кой има мнозинство И кой има малцинство в парламента.
Водещ: Замисляли ли сте се, че вашия рейтинг, на медиите, които представлявате, е по-висок. В смисъл обществото ви има повече доверие от колкото на хората, които отразявате.
Теодора Енчева: това няма нужда да се замисляме.
Водещ: Не, това, за което говореше Евгени в един момент да осъзнае, че носиш някаква голяма отговорност.
Теодора Енчева: Ако е само в един момент е ужасно.
Водещ: Непрекъснато живеете…
Теодора Енчева: Ами разбира се. Няма как иначе.
Водещ: А приисквало ли ти се е да не се занимаваш с това, да имаш светска журналистика, нещо такова?
Евгени Генчев: Не. Правих наскоро репортаж за Дядо Коледа в кукления театър, беше интересно, но категорично си харесвам ресора и смятам, че много имам да се развивам в тая посока. Така че не.
Водещ: Ще изпратиш тези депутати И ще посрещнеш следващите? Колко парламента ще смениш, Евгени? Преди да се пенсионираш?
Евгени Генчев: Ще видим, ще видим кога ще ми побелее косата.
Водещ: Смяташ ли да останеш репортер с бялата си коса?
Евгени Генчев: Не знам, ти смяташ ли да си водеща до пенсия?
Водещ: Не. Твърдо не.
Евгени Генчев: КАтегорично не искаш? Ще го смяташ за провал в живота си?
Водещ: Не, просто ми се правят други неща.
Евгени Генчев: Да го кажем така – няма да го смятам като провален живот, ако след 20 години съм…
Водещ: Не, то ще е мног хубаво, наистина ще е хубаво, за всички нас ще е хубаво ако има едни репортери, които до 50 …
Евгени Генчев: Стига да не откачат вече.
Радослав Киров: Доста изхабяваща професия.
Водещ: Колко парламента смяташ за смениш ти?
Радослав Киров: Колкото се сменят. Колкото има. не, наистина, и аз като Евгени казвам, ч е не ми е целта със сигурност цял живот да съм репортер и (?) в НС, но за момента това е, което искам, това е което ме удовлетворява лично мен и искам това да си го работя. Пък каквото сабя покаже. Аз дето се вика преди 15-20 години исках да стана Батман. Така че не се знае …
Евгени Генчев: И други искаха и станаха.
Водещ: Въпроса е колко го искаш. Взима ли ти много от личния живот? Ама честен отговор сега.
Теодора Енчева: Таиз професия със сигурност отнема времето за личен живот и това няма значение точно какъв ресор имаш. Аз имам удоволствието и шанса освен да бъда парламентарен репортер и да работя за рубриките БТВ Репортерите и БТВ Документите, така че винаги за нас това е професионален шанс. Това е една дилема – лично време и професионална кариера, която няма едно решение. Така че просто трябва да живеем малко повече в хармония със себе си.
Водещ: Най-странния човек, който срещнахте в парламента? Само име.
Радослав Киров: Много са.
Евгени Генчев: Чакай, като кажеш много са трябва веднага да ти хрумне един.
Водещ: Ти каза в началото – депутата, който е обяснил, че снимате под полите.
Теодора Енчева: не, аз дори не го смятам за странен. Аз не мога да ги определя така. По-скоро смятам, че тези депутати, които влязоха в 41-вото НС имат шанса да се развият, да настъпи еволюция в тяхното поведение, в техния body language, в техните идеи дори. Така че времето е пред тях.
Евгени Генчев: Аз искам да ви питам – Тодор Димитров знаете ли кой е?
Теодора Енчева: Аз да. Съпредседател…
Евгени Генчев: Ти знаеш ли го?
Радослав Киров: Аз мога да ти го кажа.
Водещ: Не.
Евгени Генчев: Един от най-важните хора в групата на ГЕРБ в парламента. Тодор Димитров, който е човека, който смени Лъчо Иванов. Това е по отношение на имената.
Радослав Киров: Как ще е сменил Лъчо Иванов извинявай?
Евгени Генчев: Той беше също съпредседател…
Радослав Киров: Не беше.
Водещ: Трябва да приключваме, спора беше за по-рано. Реплика? Какво беше, бутафонки, хиксовете. Репликат ана годината от парламента? И трябва да приключваме.
Евгени Генчев: Репликата на годината, айде който е готов да казва, не ме гледайте мене.
Теодора Енчева: Не ми викайте, г-н Мутафчиев, заседанието не е открито. Аз мисля, че просто …
Радослав Киров: Насила ли да го направя, точно стана през последното заседание, когато се разпадна кворума, когато изчакахме Цветанов да го изслушат и цял ден с напрежение очакват Цветанов да каже за експертизата, за случая в Горна Оряховица и той е там и вече един час всички го чакат и накрая извън микрофона Цецка Цачева – Е насила ли да го докарам в залата?
Евгени Генчев: Цецовска държава.
Водещ: Добре, благодаря ви колеги.