Кой иска да оглави Българското национално радио?

КЛУБ Z I 13.04.2016

Почти цялото ръководство на Янкулов кандидатства за мястото му

Два дни остават до крайния срок – 15 април, в който претендентите за шеф на БНР трябва да подадат документи и концепции в СЕМ. Между другото, в същия срок трябва да се заявят и кандитатите за Съвета за електронни медии, като амбицията на парламента е да попълни квотата си до 27 април. Обновеният вече СЕМ трябва до 10 май трябва да отсее кои от кандидат-директорите на БНР ще останат на финалната права.

До този момент кандидатите, за които се знае, не са малко, макар че официално явно ще изчакат последния момент да подадат документите си.

Инициативен обществен комитет издига Петър Пунчев за директор на "Старата къща", както наричат БНР. В комитета влизат радиоводещата Божана Димитрова, бившата директорка на БНР Поля Станчева, бившият член на СЕМ Мария Стефанова, издателят Иван Гранитски и други. Членовете на Обществения комитет предлагат Пунчев, "водени от желанието за бързо и трайно преодоляване на кризата в държавното радио".

Петър Пунчев
Петър Пунчев е журналист, един от някогашните създатели на Нощния блок на "Хоризонт". През 1992 г. заедно с Константин Тилев правят първото частно радио в България – Радио FM+, а по-късно създава "Фреш" и "Мила Голд". Пунчев бе дългогодишен председател на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), ръководил е медийни групи в Украйна и Сърбия.
През 2009 г. Комисията по досиетата обяви името му сред сътрудниците на бившата Държавна сигурност, работили на ръководни постове в частните медии. Членовете на издигналия го инициативен комитет Божана Димитрова и Иван Гранитски също имат досиета.

Поне четирима от сегашното ръководство на радиото също ще "опитат късмета си" в надпреварата за стола на Радослав Янкулов, който атакува конкурса пред съда, но не е обявил намерение да се кандидатира за нов мандат.

Сегашният член на Управителния съвет на БНР Христин Стрижлев е един от възможните избраници. Той е юрист по образование, още в зората на демокрацията се опита да прави частни радиостанции в Плевен, после дълги години е управител на "Фреш" и "Мила голд", които създава заедно с Пунчев.

Христин Стрижлев
Твърди се, че той е кандидатурата, която депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов, член на медийната комисия, известен като Лъчо Мозъка, ще се опита да наложи като подкрепена от ГЕРБ. Зад него стоял и Константин Каранов – собствених на фирма "Техно", който е в бизнеса с професионално звукозаписно и видео оборудване и фирмите му са основен доставчик на БНТ и БНР. Каранов е близък на Лъчезар Иванов – при проверка на данъчните през 2011 г. в декларацията на Иванов фигурира "частен заем" от 149 947 лева, дадени му от Каранов.

Стрижлев не се ползва с подкрепата на протестиращите журналисти от БНР. Нещо повече, те смятат, че никой от настоящото ръководство на радиото не трябва да участва в бъдещото му управление. Затова не са добри и прогнозите за настоящия директор на Радио "София" към БНР Митко Димитров.

Митко Димитров
В момента дирекцията за държавна финансова инспекция проверява дали Митко Димитров е изплащал хонорари на хора, които нямат отношение към дейността на БНР, например 700 лв. месечно на тъста си Юлий Огнемиров, живеещ в Испания, твърди сайтът Студия Трансмедия, цитирайки официално писмо от АДФИ. Журналисти от БНР твърдят, че при някои от кандидатурите силно прозират частни интереси.

Един от настоящите журналисти в БНР, леко низвергнат, също заяви намерението си да участва в надпреварата.

Петър Волгин
Петър Волгин написа в профила си във фейсбук:

Скъпи приятели, ше се кандидатирам за генерален директор на Българското национално радио. През последните три години настоящото ръководство, подкрепяно безрезервно от пожизнения председател на СЕМ /в оставка!?!?!?/, направи всичко възможно, за да съсипе БНР. Нанесените щети върху Националното радио са огромни. Те са от морален, професионален и финансов характер. Ще са нужни огромни усилия, за да бъде изправено Радиото отново на крака. Смятам, че с моите колеги и приятели в БНР можем да направим това. Вярвам, че можем да превърнем Радиото в модерна, независима медия, която ще се съобразява единствено с интересите на своите слушатели, а не с капризите на властта – политическа и икономическа. С колегите сме доказали, че можем да правим смислени и слушаеми предавания. Значи сме в състояние да направим смислено и слушаемо Радио. Освен на хората в БНР много разчитам и на вашата помощ. Пишете ми какво мислите за Радиото и какво в него трябва да бъде променено, за да бъде то истински лидер в ефира. Очаквам мненията ви и се надявам на подкрепата ви!

Във фейсбук левият бунтар и водещ в момента само на "12+3" получава страхотна подкрепа. Не е ясно дали към нея ще се присъединят членовете на СЕМ.

Иво Тодоров
Бившият програмен директор на БНР Иво Тодоров също ще е един от "състезателите". Преди да поеме шефското кресло в БНР, от което внезапно бе уволнен миналата година, Тодоров работи като журналист и продуцент на информационни програми в „Дарик”, НЕТ и „Експрес”. Главен редактор на “Здравей, България” и „Часът на Милен Цветков” в Нова телевизия, в същата медия работи още за Dancing Stars, “Всяка неделя”, Big Brother 4, както и в сценарния екип на сериала “Забранена любов”. Главен редактор на сп. ”Мениджър”. Водещ на сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР. Има издадени 6 книги – поезия, разкази и роман. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Михаела Божидарова
Михаела Божидарова е не само част от управленския екип на Янкулов, но и в близки отношения с него. По професия фотограф, тя тя е изпълнителен директор от 2013 г., а според визитката й в радиоръководството, "професионалната й реализация е в сферата на мениджмънта, рекламата, маркетинга, продажбите и PR-а. Ръководител "Реклама и маркетинг" на БНР.

Анюта Качева
Още един член на ръководството – Анюта Качева, член на УС, е сред предполагаемите кандидати за генерален директор на БНР. Известна е като добър преводач от скандинавски езици.

За две кандитатури усилено се шепне по коридорите на "Драган Цанков" – на двама бивши генерални директори.

Александър Велев
Единият – Александър Велев – няколко месеца след мандата си през 2001-ва отсече, че за него "радиото е затворена страница" и оглавява Граждански съюз "Промяна" , чиято програма изработват Стоян Александров, Кольо Парамов, Андрей Пръмов…

Другият – Валерий Тодоров, изкара два пълни мандата като директор на БНР и не се е заричал, че няма да се върне отново.

Оригинална публикация

Дискусията за финансирането на обществените медии отново се отлага

www.capital.bg I 17.11.2015

Ресорната парламентарна комисия прие бюджетите на БНТ, БНР и БТА за догодина и увери, че засега неработещият фонд "Радио и телевизия" няма да отпадне от закона без обществена дискусия

Председателят на Комисията по културата и медиите в НС Полина Карастоянова, подкрепи идеята за обществена дискусия за модела на финансиране и мисията на обществените медии

© Анелия Николова

Парламентарната комисия по култура и медии отложи гласуването на проекта за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който променя системата на отпускане на средства за издръжката на обществените медии. Днес трябваше да се състои първото четене на законопроекта в ресорната парламентарна комисия.

Правителството иска да промени начина на финансиране на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии със законопроекта, внесен в парламента още миналата седмица. Мотивът зад изменението е нуждата от фискална консолидация.

В момента обществените медии се финансират чрез субсидии от бюджета, а от догодина беше предложено това да става чрез трансфери. Разликата е, че трансферите са целеви и парите по-трудно се преместват по различни пера в бюджетите на съответните ведомства. При финансирането чрез субсидии по решение на самите ведомства парите могат по-лесно да се преместват по различните пера, ако някъде има недостиг.

Причината: Финансовото министерство

Промените се налагат заради изменение в Закона за публичните финанси. Беше предложено закриване и на Фонд "Радио и телевизия", който предвиждаше плащането на такси от потребителите на радио и телевизионни услуги. Фондът, така или иначе, никога не е съществувал, освен в текстовете на закона, но даваше надежда, че ще осигури на обществените медии независимост от държавното финансиране. Според проектозакона за бюджета за догодина за БНР са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 42,112 млн. лева. Парите за БНТ ще бъдат 65,147 млн. лева.

Генералният директор на БНТ Вяра Анкова, която присъства на заседанието на медийната комисия в парламента, уточни, че представителят на телевизията в работната група в министерството на културата за промени в ЗРТ не бил запознат с крайната редакция на текста, отнасящ се до "Фонд радио и телевизия". "Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медиа и моделът й на финансиране", каза пред депутатите Вяра Анкова. Тя предложи скоро да бъде организирана такава дискусия, ако политиците са заинтересувани от съдбата на обществените медии. Членът на управителния съвет на БНР Христин Стрижлев подкрепи идеята на Анкова.

Председателят на парламентарната медийна комисия Полина Карастоянова каза, че подкрепя идеята за обществена дискусия и ще предложи такава да се състои "в рамките на следващата парламентарна сесия". Истината е, че този дебат едва ли има смисъл да се отлага чак за следващата година. Идеята за дискусия бе подкрепена от депутати от почти всички политически партии, представени в медийната комисия.

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи на депутатите да не гласуват сега промените, свързани с финансирането на БНТ и БНР и Фонд "Радио и телевизия", а те да са част от дебата за мисията на обществените медии. Предложението му беше единодушно прието.

Парите за догодина са осигурени, но недостатъчни

На заседанието на комисията бяха одобрени на първо четене и проекта на бюджетите за БНТ, БНР и БТА, въпреки породилата се дискусия и изразените тревоги от страна на генералните директори, че финансирането е крайно недостатъчно. Генералният директор на БТА Максим Минчев обясни, че от предвидения за агенцията бюджет от 4, 385 млн. лв. ще трябва да отдели 273 хил. лв. за МВР, която да осигури охрана за агенцията. Оказа се, че БНТ и БНР също ще трябва да отделят от бюджетите си и да платят на МВР за това, че ги охранява. А и трите институции са сред обектите със специален статут и задължителна охрана.

Оригинална публикация