www.capital.bg I 17.11.2015

Ресорната парламентарна комисия прие бюджетите на БНТ, БНР и БТА за догодина и увери, че засега неработещият фонд "Радио и телевизия" няма да отпадне от закона без обществена дискусия

Председателят на Комисията по културата и медиите в НС Полина Карастоянова, подкрепи идеята за обществена дискусия за модела на финансиране и мисията на обществените медии

© Анелия Николова

Парламентарната комисия по култура и медии отложи гласуването на проекта за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който променя системата на отпускане на средства за издръжката на обществените медии. Днес трябваше да се състои първото четене на законопроекта в ресорната парламентарна комисия.

Правителството иска да промени начина на финансиране на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии със законопроекта, внесен в парламента още миналата седмица. Мотивът зад изменението е нуждата от фискална консолидация.

В момента обществените медии се финансират чрез субсидии от бюджета, а от догодина беше предложено това да става чрез трансфери. Разликата е, че трансферите са целеви и парите по-трудно се преместват по различни пера в бюджетите на съответните ведомства. При финансирането чрез субсидии по решение на самите ведомства парите могат по-лесно да се преместват по различните пера, ако някъде има недостиг.

Причината: Финансовото министерство

Промените се налагат заради изменение в Закона за публичните финанси. Беше предложено закриване и на Фонд "Радио и телевизия", който предвиждаше плащането на такси от потребителите на радио и телевизионни услуги. Фондът, така или иначе, никога не е съществувал, освен в текстовете на закона, но даваше надежда, че ще осигури на обществените медии независимост от държавното финансиране. Според проектозакона за бюджета за догодина за БНР са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 42,112 млн. лева. Парите за БНТ ще бъдат 65,147 млн. лева.

Генералният директор на БНТ Вяра Анкова, която присъства на заседанието на медийната комисия в парламента, уточни, че представителят на телевизията в работната група в министерството на културата за промени в ЗРТ не бил запознат с крайната редакция на текста, отнасящ се до "Фонд радио и телевизия". "Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медиа и моделът й на финансиране", каза пред депутатите Вяра Анкова. Тя предложи скоро да бъде организирана такава дискусия, ако политиците са заинтересувани от съдбата на обществените медии. Членът на управителния съвет на БНР Христин Стрижлев подкрепи идеята на Анкова.

Председателят на парламентарната медийна комисия Полина Карастоянова каза, че подкрепя идеята за обществена дискусия и ще предложи такава да се състои "в рамките на следващата парламентарна сесия". Истината е, че този дебат едва ли има смисъл да се отлага чак за следващата година. Идеята за дискусия бе подкрепена от депутати от почти всички политически партии, представени в медийната комисия.

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи на депутатите да не гласуват сега промените, свързани с финансирането на БНТ и БНР и Фонд "Радио и телевизия", а те да са част от дебата за мисията на обществените медии. Предложението му беше единодушно прието.

Парите за догодина са осигурени, но недостатъчни

На заседанието на комисията бяха одобрени на първо четене и проекта на бюджетите за БНТ, БНР и БТА, въпреки породилата се дискусия и изразените тревоги от страна на генералните директори, че финансирането е крайно недостатъчно. Генералният директор на БТА Максим Минчев обясни, че от предвидения за агенцията бюджет от 4, 385 млн. лв. ще трябва да отдели 273 хил. лв. за МВР, която да осигури охрана за агенцията. Оказа се, че БНТ и БНР също ще трябва да отделят от бюджетите си и да платят на МВР за това, че ги охранява. А и трите институции са сред обектите със специален статут и задължителна охрана.

Оригинална публикация

www.united-partners.com I 18.11.2015г.

Днес по време на работна закуска сдружение в обществена полза „Инициатива за развитие на принудителното изпълнение" (ИРПИ) покани експерти, които да споделят своя опит по концептуални въпроси, свързани с функционирането на системата на съдебно изпълнение в България.
Поводът за събитието е посещение в България  на делегация от Република Украйна във връзка с усилията на Украйна за реформиране на съдебното изпълнение.
По време на работната закуска бяха представени основните акценти от реформата в България, а именно: дуалистичният модел на съдебно изпълнение, правомощията на ДСИ и ЧСИ, управлението и самоуправлението на новата професия, балансът в правомощията на Министерство на правосъдието и ЧСИ, основните предизвикателства на прехода към „смесена“ система на съдебно изпълнение.
Променената ролята на съда в новата система на съдебно изпълнение: обжалване на действията на ЧСИ или отговорност за вреди на ЧСИ? От българска страна присъстваха инициаторите на реформата, народни представители от 39-тото Народно събрание, като проф. Валери Димитров, проф. Анелия Мингова, г-жа Елеонора Николова, г-н Мартин Димитров, адв. Г. Събев, които подготвиха законопроекта и работиха за неговото приемане. Те бяха активно ангажирани с провеждането на реформата на съдебното изпълнение в България в периода 2003-2006 и споделиха своя опит  и оценка при изграждането на  системата на съдебно изпълнение с украинските си колеги. Присъства и г-жа Сабрие Сапунджиева, зам.-министър на правосъдието тогава, като активен участник в развитието и  въвеждането на реформата, и изготвянето на подзаконовите нормативни актове. За пореден път бизнесът, в лицето на БТПП и БСК подкрепи и даде висока оценка на частното съдебно изпълнение.
Гостите от Украйна зададоха редица въпроси по време на срещата, на които получиха обстойни отговори, като оцениха предимствата на системата, която е в сила у нас. Г-н Руслан Сидерович, народен представител и член на Правната комисия на Парламента на Украйна благодари на българските си колеги за инициативата: „България е една от 10-те страни с най-успешни практики в тази посока. Опитът на българските реформатори е особено ценен за нас от переспективата на изминалите вече 10 години функциониране на „смесена“ система на съдебно изпълнение в България“.
Г-жа Златислава Михайлова, председател на УС на „Инициативата за развитие на принудителното изпълнение"  в допълнение каза: „Българската реформа е един успешен модел, високо оценяван в международен план, който се прилага в страни като Грузия, Сърбия и Албания, Молдова също черпи от нашия опит, а  сега  и Украйна. Срещата беше изключително полезна за украинските колеги, тъй като от позицията на опита си можем да споделим с тях успешни практики и научени уроци. ИРПИ ще продължи да подкрепя усъвършенстването и развитието на процеса на принудителното изпълнение у нас“.

ИРПИ има за цел да освети и изясни ролята на съдебното изпълнение в цялостния процес на развитие  на  икономическите  и социални взаимоотношения и  гарантиране на правата на гражданите и върховенството на закона. Сдружението ще работи за запознаване на обществото с дейността на ЧСИ и процеса на съдебно изпълнение, като предлага своята визия, ескпертни мнения и коментари по актуални въпроси, свързани с принудителното изпъление. Важна цел за сдружението е и да постигне разбирането на българските граждани, че ЧСИ съдействат за решаване на проблемите им, като гарантирта правата им и съблюдават интересите им. ИРПИ е организация, която е прозрачна и отговорна и в своите действия се ръководи  от обществения, не личен или гилдиен интерес . Членовете ѝ имат ресурс и воля за позитивни промени в професията и процеса на съдебно изпълнение.

Автор:
United Partners

www.capital.bg I  8.07.2015г. 

Поправките ще дадат възможност на предложената от президента Бетина Жотева да влезе в регулатора

Депутати от ГЕРБ и Патриотичния фронт са внесли в парламента законопроект за поправки в Закона за радиото и телевизията, който променя правилата за избор на членове на Съвета за електронни медии. Той отменя изискването решението на Народното събрание и указът на президента за избор на нови членове на регулатора да влизат в сила едновременно. Текстовете ще бъдат обсъдени от парламентарната правна комисия в сряда.

Ако промените бъдат приети, това ще позволи на предложената от президента Плевнелиев Бетина Жотева, която в момента е говорител на външното министерство, да заеме мястото на Анюта Асенова, чийто мандат вече изтече. Изтече и този на Анна Хаджиева от парламентарната квота, но Народното събрание вече месеци бави новата си кандидатура. Това пречи и на Жотева да влезе в регулатора. Неофициално се коментира, че Патриотичният фронт упражняват натиск техен представител да заеме мястото от парламентарната квота.

СЕМ се състои от петима членове, като трима се избират от Народното събрание, а двама се посочват от президента. В миналото е имало няколко случая, в които парламентът се е бавил дори с години с избора си на кандидатура за СЕМ заради пазарлъци между партиите. Догодина изтича мандатът и на Георги Лозанов като член на съвета и парламентът трябва да посочи и негов заместник.

Промените в състава на СЕМ са ключови, защото догодина той ще трябва да избере нови генерални директори на обществените БНТ и БНР. И именно представителят на Народното събрание ще предопредели мнозинството в регулатора.

Оригинална публикация 

www.mediapool.bg I 10.07.2014г. 

Предложените от Българската народна банка и подкрепени от политическите партии ДПС и ГЕРБ текстове за наказателна отговорност от страна на журналисти и медии, които разпространяват информация за финансови институции, която може да доведе до тяхната дестабилизация, по същество представлява налагане на абсолютна цензура върху публикуването на финансови новини. Такава позиция изрази в декларация от Съюзът на издателите в България (СИБ).

Предложението за законодателна промяна гласи: "Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години".

Според организацията законопроектът де факто забранява на медиите да публикуват дори и вярна информация ("или други сведения"), когато тя не е в интерес на стабилността на финансовите институции и/или засяга качеството на работата на финансовите регулатори, които ще бъдат защитени от чадъра на предлаганата цензура, защото попадат в дефиницията на "финансови институции".

"Така например медиите не би следвало да публикуват новината, че прокуратурата е повдигнала обвинение на подуправителя на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор", защото това може да всее паника у населението", посочва СИБ в декларацията.

В нея се подчертава, че законопроектът на БНБ, внесен в парламента от народния представител от ДПС Йордан Цонев, погазва грубо свободата на словото, независимостта на медиите, правото на гражданите да получават информация и конституцията на България, която ги гарантира.

"Настояваме всички политически сили да преразгледат постигнатото под натиск и в заблуда споразумение", настоява Съюзът на издателите в България.

"Без публикации в професионалните медии тиражирането на слухове ще процъфти", продължава декларацията, в която се настоява още, ако законопроектът все пак бъде гласуван, държавният глава да го върне обратно в Народното събрание и той да бъде разгледан от следващия парламент.

"СИБ своевременно ще се обърне към всички европейски институции и световните и европейски медийни организации, в които членува, за да търси подкрепа за недопускане на цензура в една демократична държава", се казва в декларацията.

Преди няколко дни Съветът за електронни медии (СЕМ) също заяви, че не подкрепя внесения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, който заплашва със затвор "опасното" говорене за банковата система.

Становището е изпратено до Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси към 42-рото Народно събрание.

СЕМ отбелязват, че разбират необходимостта, очертала се при последната банкова криза, от допълнителни законови гаранции за финансовата стабилност на страната, включително и такива, които засягат публичните комуникации.

Законопроектът мина миналата седмица в правната комисия на парламента с гласовете на ДПС и ГЕРБ, БСП гласуваха "въздържал се".
В сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че неговата партия няма да подкрепи в пленарна зала поправките, защото е сърдит на Румен Гечев, който се опитал да го изкара виновен за банковата криза.

Оригинална публикация 

www.hicomm.bg I 03.07.2014 г.

Изглежда Русия има намерение да поеме по подобен на китайския път по отношение на интернет регулациите. Руското правителство иска да забрани достъпа до сайтове, които не съхраняват данните си на територията на страната, съобщава TechCrunch. Руският парламент наскоро одобри законопроект, който изисква от уебсайтовете, събиращи информация относно руски граждани, да я съхраняват на територията на страната. Това може да означава забрана за достъп и опериране на големи компании. 

В списъка със забранени сайтове може да влязат и социалните мрежи Facebook, Twitter, Pinterest и гигантът Google, които разполагат сървърите си навсякъде по света.

И още – новият закон иска от компаниите да спрат изпращането на данните извън Русия, освен ако те не се съгласят с опеределени условия, които държавата има. Той ще задължи интернет доставчиците да блокират достъпа на потребителите до "забранените" сайтове докато въпросите компании не се подчинят на регулациите.  

Оригинална публикация