КЛУБ Z I 13.04.2016

Почти цялото ръководство на Янкулов кандидатства за мястото му

Два дни остават до крайния срок – 15 април, в който претендентите за шеф на БНР трябва да подадат документи и концепции в СЕМ. Между другото, в същия срок трябва да се заявят и кандитатите за Съвета за електронни медии, като амбицията на парламента е да попълни квотата си до 27 април. Обновеният вече СЕМ трябва до 10 май трябва да отсее кои от кандидат-директорите на БНР ще останат на финалната права.

До този момент кандидатите, за които се знае, не са малко, макар че официално явно ще изчакат последния момент да подадат документите си.

Инициативен обществен комитет издига Петър Пунчев за директор на "Старата къща", както наричат БНР. В комитета влизат радиоводещата Божана Димитрова, бившата директорка на БНР Поля Станчева, бившият член на СЕМ Мария Стефанова, издателят Иван Гранитски и други. Членовете на Обществения комитет предлагат Пунчев, "водени от желанието за бързо и трайно преодоляване на кризата в държавното радио".

Петър Пунчев
Петър Пунчев е журналист, един от някогашните създатели на Нощния блок на "Хоризонт". През 1992 г. заедно с Константин Тилев правят първото частно радио в България – Радио FM+, а по-късно създава "Фреш" и "Мила Голд". Пунчев бе дългогодишен председател на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), ръководил е медийни групи в Украйна и Сърбия.
През 2009 г. Комисията по досиетата обяви името му сред сътрудниците на бившата Държавна сигурност, работили на ръководни постове в частните медии. Членовете на издигналия го инициативен комитет Божана Димитрова и Иван Гранитски също имат досиета.

Поне четирима от сегашното ръководство на радиото също ще "опитат късмета си" в надпреварата за стола на Радослав Янкулов, който атакува конкурса пред съда, но не е обявил намерение да се кандидатира за нов мандат.

Сегашният член на Управителния съвет на БНР Христин Стрижлев е един от възможните избраници. Той е юрист по образование, още в зората на демокрацията се опита да прави частни радиостанции в Плевен, после дълги години е управител на "Фреш" и "Мила голд", които създава заедно с Пунчев.

Христин Стрижлев
Твърди се, че той е кандидатурата, която депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов, член на медийната комисия, известен като Лъчо Мозъка, ще се опита да наложи като подкрепена от ГЕРБ. Зад него стоял и Константин Каранов – собствених на фирма "Техно", който е в бизнеса с професионално звукозаписно и видео оборудване и фирмите му са основен доставчик на БНТ и БНР. Каранов е близък на Лъчезар Иванов – при проверка на данъчните през 2011 г. в декларацията на Иванов фигурира "частен заем" от 149 947 лева, дадени му от Каранов.

Стрижлев не се ползва с подкрепата на протестиращите журналисти от БНР. Нещо повече, те смятат, че никой от настоящото ръководство на радиото не трябва да участва в бъдещото му управление. Затова не са добри и прогнозите за настоящия директор на Радио "София" към БНР Митко Димитров.

Митко Димитров
В момента дирекцията за държавна финансова инспекция проверява дали Митко Димитров е изплащал хонорари на хора, които нямат отношение към дейността на БНР, например 700 лв. месечно на тъста си Юлий Огнемиров, живеещ в Испания, твърди сайтът Студия Трансмедия, цитирайки официално писмо от АДФИ. Журналисти от БНР твърдят, че при някои от кандидатурите силно прозират частни интереси.

Един от настоящите журналисти в БНР, леко низвергнат, също заяви намерението си да участва в надпреварата.

Петър Волгин
Петър Волгин написа в профила си във фейсбук:

Скъпи приятели, ше се кандидатирам за генерален директор на Българското национално радио. През последните три години настоящото ръководство, подкрепяно безрезервно от пожизнения председател на СЕМ /в оставка!?!?!?/, направи всичко възможно, за да съсипе БНР. Нанесените щети върху Националното радио са огромни. Те са от морален, професионален и финансов характер. Ще са нужни огромни усилия, за да бъде изправено Радиото отново на крака. Смятам, че с моите колеги и приятели в БНР можем да направим това. Вярвам, че можем да превърнем Радиото в модерна, независима медия, която ще се съобразява единствено с интересите на своите слушатели, а не с капризите на властта – политическа и икономическа. С колегите сме доказали, че можем да правим смислени и слушаеми предавания. Значи сме в състояние да направим смислено и слушаемо Радио. Освен на хората в БНР много разчитам и на вашата помощ. Пишете ми какво мислите за Радиото и какво в него трябва да бъде променено, за да бъде то истински лидер в ефира. Очаквам мненията ви и се надявам на подкрепата ви!

Във фейсбук левият бунтар и водещ в момента само на "12+3" получава страхотна подкрепа. Не е ясно дали към нея ще се присъединят членовете на СЕМ.

Иво Тодоров
Бившият програмен директор на БНР Иво Тодоров също ще е един от "състезателите". Преди да поеме шефското кресло в БНР, от което внезапно бе уволнен миналата година, Тодоров работи като журналист и продуцент на информационни програми в „Дарик”, НЕТ и „Експрес”. Главен редактор на “Здравей, България” и „Часът на Милен Цветков” в Нова телевизия, в същата медия работи още за Dancing Stars, “Всяка неделя”, Big Brother 4, както и в сценарния екип на сериала “Забранена любов”. Главен редактор на сп. ”Мениджър”. Водещ на сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР. Има издадени 6 книги – поезия, разкази и роман. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Михаела Божидарова
Михаела Божидарова е не само част от управленския екип на Янкулов, но и в близки отношения с него. По професия фотограф, тя тя е изпълнителен директор от 2013 г., а според визитката й в радиоръководството, "професионалната й реализация е в сферата на мениджмънта, рекламата, маркетинга, продажбите и PR-а. Ръководител "Реклама и маркетинг" на БНР.

Анюта Качева
Още един член на ръководството – Анюта Качева, член на УС, е сред предполагаемите кандидати за генерален директор на БНР. Известна е като добър преводач от скандинавски езици.

За две кандитатури усилено се шепне по коридорите на "Драган Цанков" – на двама бивши генерални директори.

Александър Велев
Единият – Александър Велев – няколко месеца след мандата си през 2001-ва отсече, че за него "радиото е затворена страница" и оглавява Граждански съюз "Промяна" , чиято програма изработват Стоян Александров, Кольо Парамов, Андрей Пръмов…

Другият – Валерий Тодоров, изкара два пълни мандата като директор на БНР и не се е заричал, че няма да се върне отново.

Оригинална публикация

 www.capital.bg I 1.07.2015г.

От поста програмен директор беше освободен Иво Тодоров

Програмният директрор на БНР Иво Тодоров е бил принуден да напусне медиата в понеделник. Ръководството на общественото радио му е предложило два варианта – да подпише нова длъжностна характеристика, в която едно от основните изисквания към ръководителя на програмната дирекция е да има диплома за специалност публична администрация или да се раздели с БНР по взаимно съгласие. Тодоров е с филологическо образование и втора специалност журналистика и международни отношения. Първото предложение очевидно е покана да бъде уволнен, тъй като не покрива изискването на длъжностната характеристика.

"Когато ме повика генералният директор бях изненадан, че на бюрото му вече има написана молба от мое име за напускане по взаимно съгласие, както и протокол от заседание, на което е било решено освобождаването ми", коментира вече бившият програмен директор. Иво Тодоров беше назначен на позицията преди две години, а поканата му отправи лично генералният директор Радослав Янкулов. Тогава длъжностната характеристика не е изисквала специално образование по публична администрация. Новината за уволнението на програмния директор беше разпространена първо през личния му Facebook профил. По-късно от БНР потвърдиха информацията в официално съобщение за медиите. Късно снощи Иво Тодоров публикува в блога си отворено писмо до генералния директор, в което обяснява, че е единственият, който още преди три месеца предупредил Управителния съвет, че мерките за 10%-тно съкращаване на разходите за персонал в радиото не бива да се отразят върху качеството на програмите и че не трябва да пада общественото доверие към медията.
 
В официалното съобщение на БНР се казва, че на заседание на управителния съвет в понеделник мениджмънтът на медиата е стигнал до констатацията, че "е налице недостатъчна ефективност в работата на "Програмна дирекция". "Не се наблюдава качествено планиране и координация на националните и регионални програми, налице е неефикасност при изпълнение на процедурите за управление на европейските проекти, електронното и информационно обслужване на медията. Няма нужното съдействие за обновяване на програмните схеми на "Хоризонт", "Хр. Ботев", "Радио България", както и ясно изразени, и програмно мотивирани "летни схеми" в ефирните програми", пише в прессъобщението на БНР.  В него се казва, че това са основните причини, заради които Управителният съвет на БНР е решил, че са необходими промени в ръководството и дейността на програмната дирекция. "Програмният директор беше освободен по взаимно съгласие, считано от 30.06.2015 г. До избиране и назначаване на нов програмен директор, всеки един от директорите на програмите на БНР ще председателства "Програмния съвет" на радиото на ротационен принцип за срок от 3 месеца", съобщават от БНР.

До края на тази седмица директорите на "Хоризонт", "Христо Ботев", "Радио София", "Мултимедийни програми" и "Музикалната къща" ще трябва да свикат общи събрания, на които да бъдат избрани колегите им, които ще участват в Програмния съвет на БНР.

Това е поредното уволнение в обществената медиа. Преди това от поста директор на "Хоризонт" беше освободен Васил Чобанов, а неговото място зае журналистката Лили Маринкова.

В понеделник управителният съвет е решил "да бъдат разработени в краткосрочен план стъпки за подобряване организацията и ефективността на работата в БНР".

С най-новите решения на ръководството напрежението в БНР не само не намалява, а напротив – задълбочава се. Протестиращите журналисти се опасяват, че генералният директор ще продължи да уволнява "неудобни" служители в медиата.

Днес Съветът за електронни медии отново ще обсъжда кризата в БНР. Предстои да гласува и оставката на председателя си Георги Лозанов, който каза, че ще напусне регулатора, ако до края на този месец кризата в радиото не бъде разрешена.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация