МЕНИДЖЪР.NEWS I 22.03.2011

„При представянето на страните не говорим само за реклама, а за комуникация. Това е модерното средство за „масово поразяване“, което ако знаеш как да го използваш, винаги можеш да го приспособиш към целите си.“

Така започна презентацията си във форума „Образът на България по света“ Радослав Бимбалов от рекламна агенция The Smarts. Той беше модератор на третия панел в събитието, организирано от сп. "Мениджър", в който участваха водещи рекламни и пиар специалисти.

Освен симпатичната японска реклама на българското кисело мляко, която ви показахме вчера, и всъщност е една от находките в презентацията на Бимбалов, той демонстрира още няколко интересни примера на комуникиране на националния бранд.

Сред тях имаше и аматьорски видеоклип с интересни факти за България. „Човекът, който е направил това клипче, го е представил по един помпозен начин. Съответно, когато го изгледаш, ти можеш да се почувстваш ужасно горд, че си българин. Но не това е важно в ролята на комуникацията, която е необходима, за да се поддържа образа на една държава. Даже в конкретния случай е много опасно, защото, когато правим реклама и искаме да кажем абсолютно всичко, в повечето случаи не казваме нищо“, обясни Бимбалов.

Любителското филмче можете да видите тук.

„Ние не сме единствените в това да казваме много неща за себе си. Ако си мислите, че на нас ни идва в повече самочувствието, представете си какво е самочувствието на гърците“, каза още Бимбалов и илюстрира думите си с реклама на гръцката Национална организация за туризъм, която можете да видите тук.

А един от актуалните добри примери на Бимбалов за това как една балканска държава комуникира себе си е впечатляващата реклама на Черна гора от миналата година, която е излъчвана в ефира на световните телевизии. Можете да я видите тук. 

Оригинална публикация

МЕНИДЖЪР.NEWS I 21.03.2011

Отзвукът от проведения в събота форум „Образът на България по света”, организиран от списание „Мениджър” набира скорост. Екипът на „Мениджър” е убеден, че това е тема на широк обществен дебат, който трябва да продължи във времето. Затова в няколко последователни публикации ще ви представим различни гледни точки на участниците в събитието, станало популярно вече като „форума на релси” заради нестандартния формат. Както знаете, първата част от дискусията се проведе в „Мениджър експрес” – специално композиран за събитието влак, който пропътува разстоянието от София до Пловдив. Ето какво сподели

Явор Джонев, изпълнителен директор на „Сирма Холдинг Груп”

Изключително вредно и неефективно е да се опитваме да продаваме нещо, което не съществува в България. По никакъв начин не можем с магически реклами да променим в туризма например имиджа на страна, „оазис” за алкохолен туризъм, който напоследък си изградихме, без да го искаме.

Ние не просто трябва да говорим за нещата такива, каквито са, а трябва да търсим промяна в нас самите и в обществото. Ние в момента не живеем зле в чисто икономически план. Това, че не се чувстваме добре като народ е следствие от липсата на обща идея за бъдещето ни заедно. Тези идеи трябва да намерим и да изградим. Те ще ни помогнат да се променяме икономически, социално и културно. Да бъдем истински. Да придобием не просто самоувереност, а себестойност, върху която се гради и най-качественият имидж. Защото той е рефлекция на истината, а не рекламна кампания.

Необходимо е градим общ поглед за бъдещето, а не да гледаме непрекъснато назад и да се ровим в славното ни, историческо минало.

Необходимо е дори да си признаваме често и честно нашите недостатъци. Това може да ни помогне да изградим много по-добър имидж на България, отколкото опитите за представяне на неистини. Имиджът се основава на доверие, а доверието се основава на откровеност.

Как да се променим съществено, за да станем по-добри за себе си, а оттам и за света? За мен, най-важният, най-добрият начин – колкото и бавен и труден да е той, е да променим образователната си система из основи. Не като копие на някои други образователни системи, или на доброто старо време, а по творчески начин. Напълно е възможно да го направим, ние имаме тези способности да изградим най-добрата образователна система в Европа. Имаме предостатъчно традиции и доказателства за това. Ако само се съгласим да отделим 10% от брутния си продукт за образование, наука и иновации, това ще направи много повече за нашия имидж по света, отколкото каквато и да е реклама. Това ще привлече много повече инвеститори, отколкото каквито и да е кампании, привлекателни данъци и такси. Ако успеем да включим и малцинствата в образователния процес, за да пресечем маргинализирането им, ще променим имиджа на България.

За да могат обаче да се измислят смислени стратегии за промяна в образователната система, трябва да бъдат дефинирани ясно обществени изисквания към нея от всякаква гледна точка – икономическа, социална, културна. Нещо, което не е правено досега. Добрата новина е, че този процес започна чрез проведената миналата седмица конференция „Диалог за бъдещето”. Успехът на тази конференция беше такъв, че колелото се завъртя и няма да спре.

И накрая, искам да предложа нещо съвсем просто, конкретно и постижимо в съвсем близко бъдеще, което обаче може да промени качествено имиджа на България – да инвестираме в културата и изкуствата. Те са най-добрият посланик на всяка страна. Такава стратегия не струва много пари и лесно може да се организира да се възстановят събития и фестивали, които имаха световно значение преди време. Добър пример в това отношение е „София филм фест”. Да се стимулира вътрешното културно производство и разнообразие на качествено съдържание и неговите автори да се изпратят по света като наши посланици. Защото имиджът на страната се изгражда на ниво хора, а изкуствата създават точно тази човешка връзка.

И още едно съвсем просто, малко нещо в тази посока, което може да се случи още догодина: нека да организираме българските посланици в чужбина да активизират българската диаспора по света на 1 март във всички големи градове по света да украсят с мартеници по едно дърво в центъра на града и да раздават мартенички с пожелания към другия народ за здраве през годината.

Оригинална публикация

в. Сега | Ясен Бориславов | 07.09.2010

България ще се рекламира като туристическа дестинация с четири 30-секундни клипчета под мотото "Магията живее тук", които през есента и зимата ще бъдат излъчени 3166 пъти по тв канали като "Евроспорт", "Евронюз", "Нешънъл джиографик" и "Дискавъри". Кампанията е насочена към публиката в Западна Европа и Русия и ще струва около 12 млн лева. Акцентът е поставен върху морски, селски, спа и културен туризъм. Очакванията са да се привлекат по-богати туристи и да се постигне ръст с около 5%. Това съобщиха наскоро от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
От показаното в интернет става ясно, че рекламата залага на клишета – страна с древна култура, исторически паметници, съхранена природа. Клипчетата показват сноубордисти и мацки по бански, манастирски порти, нестинари, дискотеки. Има тарикат с АТВ и дете, което надува сапунени мехури. Дали очакванията за успех са реалистични, предстои да се разбере.
Мотото на кампанията (Magic lives here) е леко двусмислено, тъй като има бяла и черна магия, а рекламата не казва точно коя живее тук. Впрочем всяка реклама по нещо премълчава, за да изглежда продуктът "по-секси". Усилията понякога са гротескни. Например финалната скоропоговорка в някои тв реклами: лекарствен продукт за възрастни деца над 12 години съдържа ибопрофен преди употреба прочетете листовката. Това между другото.
Основен проблем на кампанията, както и на българския туризъм, е липсата на въображение. Само липсата на въображение, съчетана с масиран лош вкус, може да обясни това, което беше направено от българското Черноморие през последните десет години. Да пренесеш архитектурния силует на софийски квартали като "Лозенец" и "Люлин" на морския бряг е брутално скудоумие, заради което българските курорти вече изглеждат като мечта на отруден селянин. Как може да бъде санкциониран лошият вкус? Няма как. Жалко е, но е така. Там, където доминира, той управлява. Може единствено да се самонакаже чрез лоша реклама.
Туризмът е парадоксална човешка дейност, задвижвана от два инстинкта, развити във и сами развиващи процеса на цивилизация – любопитството и жаждата за удоволствия. Той възниква още през античността, в епохата на елинизма, когато покрай появата на градска култура и градски начин на живот се заражда и идеята за "свободното време", което може да бъде употребено в пътуване за удоволствие. Елинистическият човек пътува на близки и по-далечни разстояния, тласкан от любопитство да види нещо ново, различно и интересно, за което е чул или чел. Посещава египетските пирамиди, Троя или остров Саламин, наслаждава се на някоя красива гледка, седнал върху преносим сгъваем стол, или от вкуса на местно вино или ястие. Дотогава, а и след това пътуването неизменно има цел – най-често военна или търговска. Любопитно е, че една от първите планински екскурзии през античността е станала по нашите земи. Става дума за изкачването на Черни връх (или Стара планина) от македонския цар Филип V през 181 г. пр. Хр., описано от Тит Ливий. Като че ли следващото такова изкачване е било през август 1895 г., организирано от Алеко Константинов и смятано за рождена дата на организирания туризъм у нас.
През Средновековието тази социална дейност изчезва, ако не се броят поклонническите пътувания до някой манастир или до Божи гроб, за да се появи отново през модерната епоха като форма на луксозно бягство от стереотипите на града и градския живот. Парадоксално е, че бягайки от градския си бит и навици, модерният турист често ги носи със себе в комфортна каравана с всевъзможни удобства или очаква да ги завари като стандартизиран лукс в някой 4 или 5-звезден хотел. Пример за такава странност са и луксозните влакове от типа на "Ориент експрес", в които пасажерите вечерят с шампанско в официални тоалети. Влечението да се види и усети нещо ново, необичайно и екзотично или пък приятно познато и поднесено с доза лукс, или поне без рискове и неприятни изненади, това е основният ресурс на туристическата индустрия. Тя търси местата, които хората харесват, най-често край море или в планина, за да се настани там и деликатно или не, да пласира своите услуги. Тя е двулика като всяка индустрия, носи едновременно ползи и вреди. Търси уникалното, привлекателното, красивото и приятното, което да опакова във вид на услуга, да му сложи цена и да го предложи на пазара. Поради което всичко, до което се докосне туристическата индустрия, губи нещо от своята уникалност и автентичност, видимо или не, понякога повече, друг път по-малко. Селската бабичка, която плете чорапи или рогозка от царевична шума и меси баница, припявяйки някоя народна песен под възхитените погледи на група бледи скандинавци, не е селска бабичка. С помощта на туроператорите тя е отчуждена от селското си битие и е превърната в атракцион.

Това не е бабичка, а бутафория.

Едва ли само у нас е така. Има съмнения, че част от легендарните парижки клошари всъщност са на заплата към общината. Същата бутафорност витае и около културния туризъм. Миналата година посетих Перперикон и останах доста изненадан, като видях, че хоросанът, с който е бил измазан в древността един от каменните винарски линове, все още има червеникав цвят. Споделих учудването си с позната археоложка и тя ми обясни, че боята е прясна. Цветът се е получил, след като на хълма е правено някакво шоу и линът е бил напълнен с червена течност, наподобяваща вино. Ето как един паметник може да бъде изнасилен заради нуждите на туристическата индустрия. Тя прилича на платената любов – често презирана, но масово търсена и желана, едновременно доходоносна и опустошителна. Това е дейност, която става привлекателна, ако се развива с чувство за мярка, усет за приличие, усещане и респект към красивото. Иска се въображение, за да строиш, без да рушиш. В най-привлекателните туристически места по света е постигнато точно това, но в България добрите примери са рядкост. У нас чувството за мярка и приличие е традиционно дефицитно.
Туризмът продава образи, гледки, усещания, преживявния. Извън храната и спането той е до голяма степен виртуален продукт. Да унищожиш един красив пейзаж, като го подмениш с леглова база, това е истински тъпо. Толкова тъпо, че дори българският мутромилиционерски предприемач вече е склонен да го разбере.

Какво представлява морският туризъм у нас?

Алчни и примитивни хора всяко лято застават между гражданина и морския бряг, за да късат билетчета. Образно казано, защото най-често нищо не късат, а само прибират пари. С печалбата вдигат нови бетонни грозотии, за да увеличат и без друго монументалния кич на брега. Морският туризъм е голяма далавера, а далаверата в България е национален спорт. Тя привлича различни обществени слоеве – индустриалци, политици, магистрати, та дори и омбудсмана на републиката.
За българския туристически предприемач туристът не е гост, а одушевен продукт. Нещо като паламуда – идва, яде, пие, пуска кинти и си заминава. Той освен това цапа, а индустрията не е готова да се справи с това. Черно море е една септична яма. Винаги е било, но масираната урбанизация на брега прави резултатите все по-видими с просто око. Това лято някаква международна агенция, вероятно мотивирана от български поръчители, обяви, че българските плажове били едни от най-чистите в Европа. Проблемът е, че ако човек предпочита да вярва на очите си, подобни експертизи губят смисъл. Ако експертите бяха изследвали доматените люспи, които всяко лято дискретно се появяват на Царския плаж до Созопол, а и на други места, вероятно биха били по-сдържани в оценките си.
През юни и юли по "Хоризонт" вървеше натрапчива реклама за комплекс "Св. Тома", до Аркутино, като райско кътче с чудни гледки и приказно девствени плажове. Комплексът, както повечето подобни строителни недоразумения от последните години, няма канализация и фекалните води по един чучур се вливат в морето. Ако питате някой от местните рибари, ще ви покаже и точното място. Така е, защото алчността е по-могъща от разума и хигиенните норми.

Инвестицията в пречиствателни станции,

макар да изглежда значителна, представлява нищожна част от парите, които през последните години бяха налети във вид на бетон по крайбрежието. Явно, за да се построят, трябва да има външно финансиране, и то по схема, която да позволява половината да се открадне. Е, може и да не е точно половината. Може и повече.
Туризъм се развива добре там, където живеят щастливи и доволни от живота си хора. Което не значи непременно богати. Туризъм означава приветлив климат, красива природа и приветлива социална среда. Няма значение дали е в Швейцария, Индия, Куба или някъде в Африка. У нас природата е красива и климатът е приветлив, но социалната среда не е. Да попаднеш на кисели и недружелюбни хора в България, без да е правило, не е нещо необичайно. В българските курорти на всяка крачка дебне малък левантийски шмекер, готов от нищото с две колчета и връвчица да направи паркинг и да кърти петолевки. До него дреме миризлив таксиметров шофьор с нахална физиономия, готов да вози за 5 или 10 лв. на километър. Плажният концесионер продава сянка срещу 5 или 7 лв. плюс още толкова за шезлонг, понеже вървят в комплект. Ако си носиш чадър (купен за 8 лв. от сергия) пристига мутра, за да те изгони. После в някое ресторантче може да ти донесат бира с телесна температура или да разбереш, че иначе приличната цена за мастиката всъщност е за 25 мл. Има и други подобни изненади, които карат туриста да се чувства като риба в талян. Повечето обменни бюра в курортите мамят. Дори в системата all inclusive има уловки и не трябва да се разбира буквално. Има хотели, където сокът е безплатен в определени часове, а след това се плаща. Нещо като Рая в един от разказите на Уди Алън – има си работно време.
В пакетите all inclusive често се предлагат долнопробни наливни вина с неясен произход. В същото време се кроят планове за развитие на модерния винен туризъм. Как да стане? Само магия може да пробуди интерес към хубавите български вина у хора, които вече са опитали най-лошите.
Все по-трудно става човек да отиде на къмпинг, а много хора предпочитат този вид почивка. Това лято къмпинг "Градина" беше полупразен. Собственикът, популярен туристически предприемач и индустриалец, който често гастролира из медиите, облечен в бяло като лебед до мургавата си съпруга, беше обявил цена 5000 лв. на каравана за сезона. Откакто е приватизирано, на това място не са правени никакви инвестиции, ако не се брои пребоядисването на старинните балкантуристки бани и тоалетни, върху които гневен курортист преди няколко години беше написал със спрей "АКБ дрис дрис". Къмпингарите вече окончателно са прогонени от "Смокиня" и "Веселие", след като на пясъка цъфна пететажен хотел, който обсеби и част от плажа. Има табела "Чадър – 50 лв". За самия чадър или за сянката, не е ясно, а и никой не смее да пита въоръжената охрана.
Някогашните спокойни семейни курорти като Слънчев бряг са превърнати в гета за младежки алкохолен и секс туризъм.
Едни мизерни хора привличат други мизерници. Настина е магия да се види как в България богатството създава мизерия. В стария Несебър, уникален град, световен паметник на културата, закрилян от Юнеско, няма нито педя земя (или стена от къща), която да не е превърната в търговска площ.
Преди да се рекламира, българската туристическа индустрия би трябвало да събере кураж, да каже истината за себе си и ако може, да се промени. През последните 15 години тя беше полазена от политически прононсирани криминални сегменти в българското общество. Формално погледнато проблемът не е толкова в произхода на капиталите, а в това, че тези хора наложиха своите естетически и етични стандарти. Това пролича и покрай шумно дискутираната в медиите това лято идея на бургаския областен управител да се ограничи достъпът на малоплатежни граждани до някои плажове. Така щели да се защитят интересите на инвеститорите. Направили били големи инвестиции. В какво? Създали са море и плаж? Въпреки че хрумването е противоконституционно, то вече на много места е осъществено. Ако човек реши да се разходи по брега, там където все още не е бетониран, постоянно попада на VIP – заграждения или телени мрежи с надписи "Частна собственост". Липсва само "Стреля се без предупреждение". Ето пример за налагане на феодални порядки в едно уж егалитарно по своите нагласи общество. Това наистина е магия.
След като миналата година България беше скандално изобразена в Съвета на Европа като турска тоалетна, може да се окаже, че метафората на чеха Черни, макар и груба, все пак докосва нещо от реалността. Тоалетната в Централната софийска автогара може да остави незаличим спомен у всеки пасажер. До заветните писоари и кабинки се достига през КПП като граничен контрол на летище. Има бариера, която се вдига срещу 50 ст. До нея е монтиран сложен апарат, който работи с монети и банкноти, както се разбира от залепена върху него ръкописна бележка. На български, естествено. Но как точно работи, не става ясно. Това се научава по метода на пробата и грешката. Апаратът е своенравен и не приема някои банкноти, защото са стари или кой го знае. Хубаво е, че към тази автоматика е аташирана и жива сила – жена в синя манта, която, макар и неохотно, помага на нуждаещите се. Ако чужденец се озове в деликатен момент на това място, рискува да се напикае, ако не и по-лошо. Ако случайно се окаже и журналист от западна медия, вероятно дълго после би се упражнявал в сарказъм на тема Magic lives here. Да превръщаш естествени човешки нужди в ресурс може и да е доходно, но е отблъскващо. Това издава манталитет на евтини хора, а те не привличат богати туристи.

В България наистина има магически неща, но едва ли са за показване

Във всяка селска или по-забутана градска кръчма може да се срещнат типажи, познати само от киното. Нещо като галактическата кръчма от "Междузвездни войни". Може да се види получовек, когото местни зевзеци с обич наричат Монтрон и който от години като инвентар на заведението дреме в някой ъгъл и кротко се налива с ракия или с каквото му сипят, облечен в стар пеньоар на покойната си съпруга. Страната може да предложи екзотични преживявания с ясновидци, улични кучета, индобългари (по израза на д-р Тони Филипов) и много други чудеса. Странно е, че все още никой не се е сетил да експонира дупката в Царичина като паметник на съвременната българска култура. Това място изцяло се вписва в мотото Magic lives here.

Стр. 9,10

webcafe.bg I 24.08.2010

За Максим Бехар комуникацията е бизнес, начин – и качество – на живот. А също и движението – обиколил е света пет пъти.

18 часа е онлайн. Освен че е абсолютно запален по всякакви технологични джаджи, които могат да облекчат, улеснят и забързат…още повече бързането.    

За човек, започнал кариерата си като журналист и работил повече от десетилетие като такъв, се е разделил с журналистиката точно… когато е дошло времето за раздяла. Рационална преценка, в която цитира и Уинстън Чърчил: "Човек може да постигне много неща с журналистиката, но трябва да знае точно кога да се откаже от нея".

(Добър съвет, но мнозина са безнадеждно – често и бездарно, пристрастени.)

Ако на някой му се струва лесно да напуснеш журналистиката и да се занимаваш с PR, лесно е само на пръв поглед. Независимо от многото "преквалифицирали се". Може да си супер добър журналист и да се провалиш като PR експерт. Само опитът и познанията от професията не са достатъчни, за да направиш успешен бизнес. Особено ако започваш през 1995-а…

Събитието

Те се случват всеки ден. Имаше събития, които преобърнаха живота ми, защото преобръщаха планетата.

В самото начало на 1989-а, в една много късна съботна вечер седях във варшавския си апартамент и единственият тогава източник на що-годе добра информация – телевизията, прекъсна програмата си, за да съобщи, че пряко от Гданския университет ще бъде излъчен дебатът между Александър Квашневски и Адам Михник. Първият – тогава един от младите лидери на комунистическата партия, по-късно два мандата президент на демократична Полша.

Вторият – тогава един от легендарните лидери на антикомунистическата опозиция, блестящ публицист и до днес главен редактор на най-тиражния полски всекидневник "Газета виборча". За онези години това беше толкова абсурдно и невъзможно, дебатът беше наситен с толкова интелект и напрежение, че когато свърши, аз се обърнах към жена ми и простичко казах: "Комунизмът свърши".

Такива събития, макар и много по-незначителни за историята, но далеч по-значителни за всекидневието ни, наистина има постоянно. Смятам, че появата на царя в българския политически живот беше знаменателно събитие. И тонове хартия да бъдат изписани колко неуспешно е било то, ако се върнете десетина години назад във времето, много лесно ще се убедите, че ако това не се беше случило, България и досега щеше да бъде раздирана от синьо-червени политически крамоли, които още повече щяха да спират развитието й.

Професионално – първият брой на вестник „Стандарт" през далечната 1992 г. Създаден без легенди, без ореоли или догадки, създаден със страшно много труд. Оттогава на този ден, 10 август, винаги обядваме или вечеряме с Валери Запрянов, тогавашния ми главен редактор.

"Стандарт" наистина създаде нови стандарти в българската журналистика и когато същия този ден свалих от машината първия, ама съвсем първия брой на вестника и помолих всички колеги в редакцията да се разпишат на него, Валери написа в горния ляв ъгъл с дебел флумастер: "Максо, връх си!".

15 години по-късно тази първа страница се върна при мен – откупих я на благотворителен търг, организиран от вестника, и сега е неизменна част от хрониката на времето в офиса ми.

В бизнес план – денят в края на 1995, в който късно вечерта звъннах на вратата на малкото ни софийско апартаментче, носех стотина вестника в ръце, и уморено казах на жена ми, която ми отвори: "Край с журналистиката, трябва да пробвам мога ли да започна бизнес". Започнах. Дали успях…

И до днес нямам отговор на този въпрос. Отстоявам своя бизнес всеки ден. С много успехи, част от тях световни, с много грешки, за радост местни и поправими. Но всеки ден уча нови уроци и всеки ден полагам огромни усилия, за да се променя към по-добро и това да правят и хората край мен. 

И накрая – много лично. Естествено, раждането на сина ми и дъщеря ми. Помня всяка секунда – как очаквах обаждане, как самият аз се обаждах. И после смъртта на баща ми, само пред пет години. Като че ли целият свят се срути в един миг и трябваше да го събирам частичка по частичка, и над всяка една от тях да мисля какво ли би направил татко ми сега.

Знам, че събитията често се преплитат по начин, който не позволява да се разграничават така рязко едно от друго. Те обаче често имат своите особености и ако намерим сили да ги отделяме и разглеждаме в тяхната цялост, винаги ще имаме силата и позитивизма да предизвикване нови, още по-добри събития. Доколкото можем.

Личността

Предпочитам да вярвам на реални личности, не на медийни образи.

Ето защо номер едно е баща ми. Най-важният. Изминал пътя от дванайсетгодишен работник до човек, от когото зависеха хиляди хора и най-голямото в тогавашна България промишлено производство. Не промени отношението си към хората, не се промени вкъщи, просто работеше и постигаше успехи. Това според мен е велико постижение. Да си един от многото и в същото време да си незаменим.

В бизнеса това е Терънс Билинг, единственият все още практикуващ PR експерт, който е работил с легендарните господа Hill и Knowlton някъде през 70-те  в Щатите, а сега е изпълнителен вицепрезидент на най-голямата PR корпорация в света  Hill & Knowlton.

От първите му съвети, когато го срещнах преди десет години ("В бизнеса постоянно гледай три неща – етиката, професионализма и печалбата"), до думите му само отпреди десетина дни ("Ако искаш да успееш в бизнеса, гледай внимателно към Изтока, оттам вече идват всички нови неща, не от Запада…").

Терънс е човек, с когото прекарвам цели дни в разговори, на безброй чаши бяло вино, и когато си тръгвам обратно за вкъщи, в самолета често преглеждам записките от разговорите ни и се чувствам страшно зареден – не само с бизнес идеи, но и със сигурността, че ако можеш да гледаш поне три-четири години напред, то няма защо да се притесняваш за бизнеса.

Личностите… Те са толкова много. Големите личности. Животът ми ме срещна много пъти с папа Йоан-Павел Втори, с принц Чарлз, с баща му принц Филип, с Хилари Клинтън, с Шимон Перес, със стотици премиери, президенти, крале и кралици, бизнесмени, които управляват милиарди…

И всеки път, на всяка една среща влагах всичко от себе си, за да открия един човешки елемент, една човешка дума, която не само аз, но и всеки друг може да проумее и да промени живота си. Защото в крайна сметка смисълът да има истински и големи личности край нас е да можем бързо да откриваме нови светове и да се променяме. Просто винаги да се променяме…

Откритието

Всеки ден правя открития. По едно или по две. Понякога пропускам от многото ангажименти и след това наваксвам.

Смятам, че открития трябва да се правят постоянно, малки или големи, те ни променят, те ни движат напред… Последното ми истинско откритие е най-новата ми дефиниция за бизнеса, в който съм през последните почти две десетилетия – Public Relations. А тя е: да казваш истината така, че да се хареса.

Има три ключови думи в тази дефиниция, степенувани според важността им: истина, казвам, харесвам. Ако ги спазваме, бизнесът ни със сигурност ще е това, което трябва да бъде.

Творбата

Децата ми, Мишо и Ралица. Достатъчно зрели и добри, за да съм доволен. Компанията ми – M3 Communications Group, Inc., създадена с толкова любов, развивана в бурни и променливи години, с бурни и  променливи успехи, но в крайна сметка една прекрасна бутикова компания. И много хора, убеден съм, се гордеят, че са работили в нея.

iPad – със сигурност е творбата, без която сега не мога и в която съм качил хиляди творби на други хора; устройството, с помощта на което пиша следващата си творба – моята нова  книга, посветена само на PR опита ми. В нея ще има доста спорни гледни точки, но и уникални случки, неразказвани никога досега, както и много интересни примери от бизнеса.

Творбата… Това ще е дори и следващият ми PR проект, който и да е той, защото всеки един от тях изисква творчество, последователност и много, много работа.

Явлението

Новите технологии. Социалните мрежи. Имейлите в движение, независимо дали са доставяни на BlackBerry, iPhone или друго устройство. Но все пак сега, в 2010, бих извел социалните мрежи на доста по-предно място сред технологичните явления или като следствие от технологичното развитие на света. Беше лесно да се предположи. Facebook на практика събра на едно място всичко, което досега имахме поотделно: електронна поща, чат в реално време, снимки, видео, профили… 

И с това промени света поне в три посоки. Затова смятам, че е явление. Първо – всеки вече стана публична личност. Всеки, наистина. Само допреди две-три години публични личности бяха хората на шоубизнеса, политиците, известните журналисти, певци, актьори…

Сега влезте в който и да е профил във Facebook и ще намерите много повече информация за когото и да е, отколкото един вестник публикува например за един политик. И тази информация е достъпна за над 500 милиона души по целия свят. Второ – всеки е вече журналист.

Върнете се само няколко години във времето и ще си спомните, че от журналистите се изискваше да имат образование, редакция, карта… Сега просто влизаш онлайн, в блог страницата си, във Facebook, където и да е, и пишеш. С всичките му отговорности и задължения. И често ще те прочетат повече хора, отколкото е тиражът на всички вестници в България, взети заедно.

И накрая, трето – всички вече са и PR специалисти или поне искат да бъдат. Защо иначе ще имаш свой профил онлайн, ако не искаш да имаш добър имидж, да се представиш по-добре, да сложиш най-добрите си или дори най-провокативните си снимки… За да се представиш, както искаш, пред публиките, които се интересуват от теб… Ами това си е просто част от PR техниките, които ние използваме всеки ден.

Това е истината. Явленията се променят. Слава Богу. Появяват се все по-често и носят само добри неща – развитие на комуникациите, а с това и развитие на обществата.  

Повратната точка

В личния ми живот… Струва ми се, че това е заминаването ми да уча в Прага. Попаднах в непозната за мен среда на свободно мислещи хора, на анализатори и коментатори в дълбочина – професорите от Икономическия университет, както и колегите в едномилионното като тираж списание "Младий свет". Стояхме по цели нощи в редакцията или на чаша бира в пражките кръчми и светът ставаше по-добър, по-човечен и много по-интересен.

"Навън" беше все още комунизъм, но вътре в нас се беше зародило нещо съвсем различно, ново и свободно.

Журналистическият импулс и неистовото ми желание да отразя отвътре промените в системата ме отведоха във Вилнюс, когато малката и горда прибалтийска република се опитваше да се отдели от Съветския съюз. На границата конфискуваха всичките ми пари, във Вилнюс имаше забрана за излизане вечер, а аз се оказах точно тогава в центъра на града. Приютиха ме млади хора, с които и до ден днешен съм приятел, истински приятел.

На следващия ден попаднах в парламента, който само часове по-късно беше обкръжен от литовци, за да не допуснат вътре съветски войници. Изкарах близо месец в целия този хаос, бях един от двамата журналисти вътре в парламента по това време, върнах се обратно във Варшава, опознал какво може да причини една тоталитарна система и колко огромно е съпротивлението й в нежеланието да си отиде.

Психологически, дори политически, разбира се, и лично това беше един от най-важните обрати в живота ми. Върнах се във Варшава, опаковах багажа си и се прибрах в София. Със сигурност бях нужен тук повече отвсякога.  

После дойде невероятното изживяване, наречено вестник "Стандарт", огромна повратна точка не само за мен, за екипа, но, мисля, и за цялата българска журналистика.

После се появи и бизнесът, истинската повратна точка, когато трябваше, а и все още трябва всеки ден да вземам стотици решения с минимален брой грешки в тях. Вече бях набрал скорост и се оправях в сложната материя, когато заминах за месец в Япония, за да уча модерен мениджмънт в Международния икономически център в Йокохама.

Всичко беше толкова чуждо, толкова странно и – да го кажа точно – извънземно за мен, че се съпротивлявах на това, което учех, с цялото си същество, с всичките си рецептори. Прибрах се в България с отлична и ценена навсякъде диплома, но все още не исках и да чуя за Япония.

Месец по-късно отворих бележника със записките си, прочетох ги няколко пъти, започнах да ги тълкувам съобразно нашите, европейските условия и реших че ми липсва още нещо, за да има истинска повратна точка. Заминах за Съединените щати, обиколих за месец повече от 30 PR компании, питах, разпитвах, записвах.

Прибрах се в България и вече знаех какво искам от бизнеса и как той може и трябва да бъде честен, почтен и креативен. Събрах екипа си, взехме голям флипчарт с над 100 листа, стояхме часове пред тях и… Това беше повратната точка в моя бизнес.

Незабравимото

Първата ми пищеща машина. За 25-ия ми рожден ден. Татко я донесе вечерта у дома директно от завода в голям кашон от груб картон.

Падането на комунизма. И с това началото на трудната и мъчителна за всички смяна на системата. 

Войната в Литва и безкрайните денонощия на неизвестност в обкръжения парламент, докато дъщеря ми Ралица във Варшава навършваше една годинка.

Първият компютър за офиса ни в малко апартаментче на тиха софийска уличка. Малката табелка с надпис M3 Communications Group, Inc. Поръчах я в една работилничка в Кардиф, където бях на продължително обучение за свободата на медиите. Все още я пазя.

Първата една страничка с няколко цифри какво ще ми е необходимо, за да започна бизнес – бюро, принтер, два стола… И нея пазя.

Раждането на Мишо и на Ралица. Притесненията, вълненията, надеждите. Досега всички се сбъдват.

Денят, в който си отиде майка, бях едва на 13 години, и денят, в който се сбогувах с татко, само няколко месеца преди 50-ия ми рожден ден. Помня всяка секунда и от двата дни.

Денят, в който станах Почетен гражданин на родния ми Шумен – града, който толкова много обичам. Почетната титла все още приемам като огромен кредит, който тепърва трябва дълго, внимателно и отговорно да връщам на града си.

Първото ми докосване до друго любимо място – Сейшелите. Първите запознанства, хората, природата, общуването, непознатият прекрасен и спокоен свят. Друга планета…

Първото BlackBerry и срещата с концепцията да можеш да четеш имейлите си където и да се намираш.

И накрая – всеки ден, в който се е случило нещо интересно в бизнеса ми и в живота ми. 365 на година. Ако е високосна, просто прибавете още един ден.  

в. Дневник, Компании & Финанси | Лили ГРАНИЦКА | 23.08.2010

Мащабната реклама на българската икономика за 50 млн. лева потъна в бюрокрация. Със средствата, които се отпускат от Европейския фонд за регионално развитие по оперативна програма "Конкурентоспособност", трябваше да се популяризират предимствата за инвестиране в България и да се разшири присъствието на българските предприятия на световните пазари.
За една година по двата европроекта е обявена само една обществена поръчка и са проведени три изложения в чужбина. Това показват резултатите от изпълнението на проектите, които се осъществяват от Българската агенция за инвестиции и от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). В същото време българската икономика се опитва да излезе от рецесията, а чуждите инвестиции намаляха близо пет пъти.
Двата европроекта бяха първите договори, сключени от министъра на икономиката Трайчо Трайков след встъпването му в длъжност в началото на септември 2009 г. Реално по тях обаче не се е работило до април 2010 г., когато са предоговорени от новите изпълнителни директори на двете агенции. Въпреки тези факти според Грета Добрева, директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (която е управляващ орган на оперативната програма), "не може да се говори за забавяне на проектите, а за преформатиране на стратегии и оптимизиране на дейности".
Все пак "трябва да се отчете фактът, че двата проекта са подготвяни в различна социално-икономическа и политическа среда и дори световноикономическа, защото когато са писани през 2008-2009 г., не е имало криза", каза Добрева. Според нея дори да има някакво забавяне, на следващия етап от изпълнението на проектите "нещата ще се пресират и ще се навакса".

Насърчаване на предприятията за 27 млн. лв.

Агенцията за малките и средните предприятия изпълнява проекта "Насърчаване интернационализацията на българските предприятия", който е с бюджет от близо 27.4 млн. лв. и е писан по времето на предишния кабинет от министър Петър Димитров. Основната част от средствата, около 18 млн. лв., са за участие в 115 изложения по света на български фирми през следващите три години. За първата година от изпълнението на проекта, която изтича през април 2011 г., са планирани 30 участия, а до момента са проведени три изложения – в Лондон за вино и в Дубай и Лас Вегас за козметика.
В първите две участваха 25 фирми, а в Лас Вегас – 3 компании, каза Марияна Велкова, изпълнителен директор на агенцията. Въпреки че държавното ведомство поема всички разходи на фирмите като такса за участие, наем на площ, изграждане на щанд, реклама и съпътстващи събития като дегустации и модни ревюта (представителите на компаниите плащат единствено самолетните билети и хотела), интересът на бизнеса към изложенията намалява. "Трудно си обяснявам този факт", каза Велкова.
За безплатните изложения се разбира от обявите, които пуска агенцията на сайта си в интернет. Кандидатстват достатъчно фирми, прави се класирането, но когато се стигне до сключването на договорите, те се отказват, обяснява Велкова. По думите й в някои случаи компаниите не дават обяснения защо. При други има форсмажорни обстоятелства. Трети го обясняват с финансовата криза.
Ефектът от едно изложение би се засилил, ако в същата страна има и съпътстваща промоционална проява, например ден на България, защото се правят срещи, организират се бизнес форуми, посочи Велкова. За това по проекта са предвидени 60 такива прояви, като до края на първата година трябва да се проведат 12 извън страната и 4 в България.
В момента синхронизираме програмата на изложенията с тази на промоционалните прояви, уточни Велкова. По думите й тези прояви може да са бизнес мисии, придружаващи делегации с премиера, министъра на икономиката или със заместниците му, както и конкретни бизнес форуми. В една бизнес делегация ще участват максимум 20 компании, като всяка фирма има право на един представител. Те ще пътуват с премиера или министъра за сметка на проекта. За страните на Стария континент им се поемат две нощувки в хотел, извън Европа имат право на 4-6 нощувки.

Без партийни пристрастия при подбора на фирмите

За да няма обвинения, че все едни и същи фирми придружават премиера и министъра или пък симпатизанти на ГЕРБ се канят за участие в изложения, са създадени правила, обясни Велкова. По думите й има процедура за кандидатстване и класиране на фирмите. Изискванията са компаниите да са български производители, да са малки или средни предприятия или да са представители на български производител.
Необходимо е да притежават и патент за регистрация на полезен модел или за внедряване на иновативен продукт или процес. Другите критерии, на които трябва да отговарят, е да имат система за управление на качеството, да са експортно ориентирани, да имат награди от международни конкурси по отношение на продаваните стоки и най-важното – да нямат неразплатени задължения към бюджета. Даваме приоритет на фирмите, които имат по-малко участия в изложения, за да ги стимулираме да кандидатстват, каза Велкова.
За пазарни анализи и стратегии по проекта ще отидат около 1 млн. лева. Те ще бъдат писани от външни консултанти, които предстои да се изберат с обществени поръчки. Целта на проекта е българските фирми да укрепят и разширят позициите си на европейският пазар, както и да възстановят загубените позиции в Русия и бившите съветски републики, страни от Африка, Азия и Латинска Америка, каза Велкова.

България като инвестиционна дестинация

"Популяризиране на предимствата за инвестиране в България" за 21.4 млн. лв. е проектът, който се изпълнява от Агенцията за насърчаване на инвестициите. Неговата основна цел е да се увеличи обемът на привлечените преки чужди инвестиции и икономическият ефект от тях.
Изграждането на положителен имидж на България като инвестиционна дестинация, повишаване на познаваемостта на страната сред чуждите инвеститори и подобряване на качеството на обслужването им са специфичните цели. "Забавянето на изпълнението на проекта е заради пренаписването му, така че дейностите да отговарят на целите на оперативната програма, както и от огромния обем около 30 обществени поръчки, които трябваше да се подготвят", обясни Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Агенцията по инвестиции.
Досега по проекта е пусната само една обществена поръчка в края на юли за "Изработване на стратегически анализ и годишна актуализация към него". Крайният срок за подаване на офертите е 8 септември. Предстои да се обяви и поръчка за изработване на маркетингова стратегия, която трябва да каже как и в кои държави да се рекламира страната, каза Стефанов.
Той се надява двата основни документа да са готови до края на годината, за да се очертаят индустриите, държавите и потенциалните инвеститори, които ще привличаме в България. Това означава, че най-рано през следващата година може да се планира мащабна рекламна кампания по света. За този компонент от проекта са предвидени повече от две трети от средствата – около 18 млн. лв. Идеята е да се рекламира в авторитетни издания като "Икономист", "Уолстрийт джърнъл", "Файнейшъл таймс", които да създадат положителен имидж на страната, обясни Стефанов.
Планирано е да има и журналистически турове за репортери от водещи световни издания. Ще се проведат кампании с международни инвестиционни посредници и сред българите в чужбина, както и роудшоу в няколко големи града в света.

Стр. 5

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 16.08.2010

В рубриката "Образът на България" на списание "Мениджър" в актуалния брой 8 (142) от август 2010 г. гостуват хора от пиара и рекламата, български министър и чужди мениджъри работещи у нас. Най-силно впечатление ми направиха двата брифа за рекламна кампания на Максим Бехар (управител на М3 communications group) и Мартин Димитров (творчески директор на Reforma).

Таргетът в примерния проект на Бехар обхваща "хора от чужбина – туристи, бизнесмени, медии". Препоръчаните канали за комуникация са "45% телевизия, 30% онлайн и 25% в сериозни и тежки бизнес печатни медии".

Целевата група на примерния проект на Димитров е в демографската рамка 16-30 години. Търсят се потенциалните туристи. Препоръката за комуникационен канал е интернет.

Правя си два извода (далеч от темата за националния бранд): 

1. Посредниците насочват рекламните пари най-вече в телевизията и интернет. Големият недъг на българския рекламен пазар са медия-шоповете, от които медиите зависят. Фактически рекламодателите (по-точно посредниците) са определящи за медийната среда, а не аудиторията. Най-пострадали от статуквото са самите медии, които се борят на два фронта – рекламния пазар и пазара на обществено внимание.

Под-извод е, че радиата и печатът ще продължават да страдат за сметка на телевизиите и уеба.

2. Трайно и устойчиво се подценява външната реклама. Или нямаме добри идеи у нас и избягваме рисковете, или аз греша, като смятам, че тя може да постигне значителн маркетингов и рекламен ефект. Отдолу са три примера (два на Lego и един на Mr. Clean) за много креативни реализирани идеи. Едва ли би било толкова скъпо да се направи малка градинка от да кажем 50 квадратни метра в Берлин, която да бъде с контурите на държавните граници и в нея да има хубав райграс, някоя розичка, някое миниводопадче, някое плажно чадърче в десния край и т.н….

Ако някой има идея каква аутдор реклама може да си направи България, да пише смело.

 

Оригинална публикация

в. Банкер | 14.08.2010

Сред клиентите им са правителствата на Замбия, Руанда, Шри Ланка, Казахстан, Беларус, Саудитска Арабия

Лондон традиционно се възприема като една от столиците на европейските финанси, световната мода и на още много неща, което подгрява националното самосъзнание на англичаните. Както показа разследване на в. The Guardian, от известно време Лондон се е превърнал и в столица на твърде съмнителен бизнес. Става дума за пиар компании, които се специализират в "пране на имидж" на репресивни и корумпирани режими, при това твърде успешно. В този бизнес "играят" големи пари. Стойността на договор за "комуникационни съвети" за едно или друго правителство стига до 2 млн. фунта. "Съветите" се дават на режими, обвинени в системни изтезания, корупция, цензура и др., които са обект на постоянни критики от страна на международни организации. Дори президентът на Судан Омар Башир, когото международният съд обвинява в геноцид, се свърза чрез посредници с две британски компании с молба да подобрят имиджа му.
Както казва шефът на PRCA (Асоциацията на PR агенциите) Френсис Ингам, “автократичните правителства осъзнават, че се нуждаят от по-изтънчени методи. По данни на агенцията търсенето на имидж услуги расте най-вече в бившите комунистически страни и Китай. Една от водещите компании в тази област Chime plc се оглавява от бившия съветник на Маргарет Тачър лорд Тимъти Бел. През миналата година фирмата му е спечелила половината от доходите си в размер на 67 млн. фунта от задгранични контракти, а ръстът на печалбата е над една трета в сравнение с 2008-а.
Проблемът е, че някои сделки може да подронят имиджа на самите имиджмейкъри. В професионалния кодекс, подписан от редица PR компании, се казва, че политическите консултанти са длъжни да съобщават на своите клиенти кои техни действия са незаконни или неетични и ако те продължат подобна практика, да откажат да работят с тях. Точно така постъпиха агенциите Portland PR (оглавявана от Тим Алън, бивш заместник-прессекретар на Тони Блеър) и Hill & Knowlton, които се отказаха от контракта си с правителството на Казахстан. Управниците бяха подложени на остра критика от страна на Amnesty International за нарушаване на човешките права. В същото време агенцията Sans Frontieres, подразделение на Chime plc, не подписа корпоративния етичен кодекс, към който се присъединиха Portland PR и Hill & Knowlton. Въпреки това представители на Sans Frontieres уверяват, че са законопослушна компания. Колкото до контракта с правителството на Казахстан, той се падна на компанията BGRGabara, която не е член на Асоциацията на PR агенциите. Нищо че на сайта си фирмата не споменава бившата съветска република сред своите клиенти. Може би защото сега ООН разследва обвиненията за изтезания, които се практикуват в полицейските участъци на Казахстан. В резултат на сътрудничеството на казахстанските власти с друга британска компания – Marston-Nicholson, на сайта на Kazakhstan Live фигурира следният пасаж, създаден за външното министерство на страната: “Политическата стабилност, религиозната търпимост и уникалното местоположение на пресечната точка на пътищата от Китай за Русия и Европа способстват Казахстан да играе стабилизираща роля в целия регион и го превръщат в идеално място за провеждане на Конгреса на световните религии".
Пол Фарели, член на Камарата на общините, отбелязва, че PR агенциите работят все по-често с държави вместо с физически лица. Според парламентариста всеки уважаващ себе си професионалист е длъжен да си зададе въпроса: това ли е режимът, за който си струва да работя? Което впрочем някои имиджмейкъри правят. Компанията Bell Pottinger например отказа да работи за суданския президент. Тя обаче се нае да подобри имиджа на правителството на Шри Ланка, което е обвинено в безчовечно бомбардиране на мирното население по време на
войната с тамилските сепаратисти през 2009-а. Заради тези действия Евросъюзът отказа на стоките от Шри Ланка преференциален достъп до европейските пазари.
Компанията Chime plc работи с правителството на Замбия, страната, в която се предполага, че се укриват виновниците за масовия геноцид в съседна Руанда. Сегашните руандийски власти с помощта на британските консултанти подобриха съществено имиджа на страната, където преди няколко години бяха унищожени стотици хиляди души. Сега Руанда се асоциира от западните туристи не с планини от трупове, а с редки горили, които привличат любителите на живата природа от цял свят.
Британските политически консултанти твърдят, че едно от конкурентните им предимства е солидната репутация на лондонските медии като The Financial Times и седмичника The Economist. По думите им написаното в англоезичната преса оказва определящо влияние върху създаването на световните репутации, а британските медии играят главна роля за това.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА

Дори президентът на Судан Омар Башир, когото обвиняват геноцид, се обърна към две британски компании с молба да подобрят имиджа му.

Стр. 35

сп. Мениджър | Максим БЕХАР | 2010-03-13

"Мениджър" с подкрепата на "Булстрад" започна тази рубрика в миналия си брой. В него публикувахме преживяната статия на Владимир Левчев. За нас това не е само поредица от текстове. За нас това е своеобразна работилница за идеи. Идеи, от които държавата ни, а и всички ние имаме нужда. За да ни приемат по-добре по света и да ни уважават повече.

Нашата WWW страна

Това е най-лесното, най-краткото и най-разбираемото обяснение за България – Weather (време), Women (жени), Wines (вина). Звучи почти в рима, интересно и най-важното – лесно се запомня
"ВАШАТА ПРЕКРАСНА държава България е всъщност добра отвътре и лоша отвън…" Тази фраза чувам от един посланик, докато споделяме маса в малък софийски ресторант.
Прав е… Идваше от далечна африканска държава, беше само месец-два в България и докато замислено гледаше в чашата с прекрасно вино, ми каза: "Знаеш ли, Максим, не мога да ви се начудя. В Африка има десетки страни, за които милиони си мислят, че са само плажове и палми, а като попаднат там, виждат колко трудно живеят хората. При вас е точно обратното… Отвън, ако някой чете какво се пише за България, няма да иска да стъпи тук, но веднъж като дойде, вижда веднага каква прекрасна страна е тя".
Проблемът наистина не е от вчера. През тези твърде дълги 20 години на преход България съумя да се промени тотално, да въведе, макар и болезнено, истински пазарни механизми, да промени две или три поколения млади хора, които сега по нищо не се различават от своите връстници в развитите страни, да превърне много от запустелите си места в страхотни и луксозни курорти… Но не успя да го каже на света. И затова той продължава да гледа на нас с огромно подозрение и неразбиране.
От една страна, това се дължи на дълбоко вкорененото ни чувство, че държавата ни е безкрайно интересна и едва ли не всеки чужденец трябва да се чувства привилегирован, че въобще сме го допуснали да ни дойде на гости. От друга обаче, навикът или по-скоро усещането, че в трудните години на преход по-развитите държави ни дължат нещо и сега те някак си априори и по-задължение трябва да инвестират в България, ни кара подсъзнателно да подценяваме силата на агресивната, честна и точна промоция.
С две думи, България не е имала през тези десетилетия ясна стратегия как да покаже безспорните си предимства на света и с това да стане още по-атрактивна и наистина ефективна инвестиционна дестинация. Агенции, министерства, комитети и какви ли не още държавни институции винаги приемаха, а сигурен съм – продължават да приемат, средствата, изхарчени за реклама или за промоция на България, като разходи, а не като инвестиция.
Реално погледнато, това е най-бързо възвращаемата инвестиция, защото промотира не продукт или услуга, а милиони такива, и таргет групата е толкова разнообразна и всеобхватна, че вероятността рекламата да не работи е просто минимална. Наистина рекламата на България е инвестиция и тя много бързо може да бъде капитализирана, особено по време на криза.
Ако си на 72. етаж в някой офис билдинг в Чикаго, Токио или Франкфурт и четеш вестници, за да разбереш какво се случва в България, картинката ще е много ясна – стрелби, кражби, отвличания, измами, бавно и трудно приобщаване към пазара, спрени европейски фондове. В същото време категорично твърдя, че България – все още – е единствената страна в Европа, в която може да пристигне инвеститор и с 50 хил. евро да направи успешен бизнес, а инвестицията да му се върне петорно само за няколко години. Това е така, защото в България все още има милиони незапълнени ниши и възможности за правене на бизнес с относително евтина, но супер интелигентна и много мотивирана работна сила. В Полша, Чехия или Унгария липсват тези възможности – там пазарите са вече заети, скъпи и добре подредени. Този момент, използван в една промоционална кампания, реклама или просто медийна комуникация, ще бъде изключително силен и атрактивен коз за всеки потенциален инвеститор. И друго. Сега България има най-добрата и примамлива данъчна политика от всички страни в Европейския съюз, дори само 5% данък дивидент и 10% корпоративен данък са железен аргумент стотици хиляди инвеститори да се насочат насам. Но те не знаят за това. Няма и откъде да знаят.
Не става дума за големите международни корпорации. Те със сигурност си имат своя стратегическа политика, имат си отдели за анализи и прогнози, знаят къде какво се случва и как да инвестират. Но българският пазар до голяма степен, да не кажа в съдбоносна степен, разчита на средния и на малкия бизнес от развитите страни, който ще запълни именно тези милиони ниши, ще инвестира, ще даде добра работа на стотици хиляди млади българи и ще остави парите си тук. За да направят това обаче, малките и средните инвеститори трябва да знаят какво е България. И тъй като точно през тези 20 години никога не е имало последователна политика да се обяснява какво е България, защо е такава и с какво точно е привлекателна, нека помислим само върху няколко от тези безспорни предимства.
Най-лесното, най-краткото и най-разбираемото обяснение е: България е WWW страна! Казвал съм го хиляди пъти и наистина е така – Weather (време), Women (жени), Wines (вина). Звучи почти в рима, интересно и най-важното – лесно се запомня. А и жените не бива да се засягат, те са едни от най-хубавите в Европа. Кратко и ясно. Може да послужи за послание, може да послужи за "кукичка", която ще предизвика интереса на милиони и в крайна сметка ще ги накара да поровят още малко в интернет. За да открият следното: България е страна, пълна с
млади, интелигентни, невероятно мотивирани и бързо мислещи хора, които могат да направят чудеса с всеки бизнес. Това трябва да се разказва. Още: в България има огромно количество честен и почтен бизнес, който иска да се развива единствено и само така и с всяка изминала година става все по-силен и все по-стабилен. Това трябва да се разказва още повече. И накрая. България е прекрасна и леснодостъпна европейска страна с четири сезона, страхотни курорти, неповторима природа и уникални места за незабравими мигове. Това вече трябва да се рекламира. Интелигентно, упорито, агресивно и с достатъчно пари, така че те да гарантират възвръщането си много бързо.
Иначе… България ще си остане тук някъде на Балканите, с балканските си истории, с балканския си имидж, неразпознаваема, безинтересна и мъгляво екзотична. Ще си остане най-строго пазената тайна на света.
И от това ще загубим всички ние.

Стр. 26-27