в. Всеки ден | 17.03.2012

Драги читатели,

В миналия епизод би представихме Елена Вълчева, която съчетава политическия или поточно институционалния пиар с корпоративния. Този епизод от вестникарския сериал на "Веем ден" за кралиците в бизнеса, който остава зад завесата на голямата игра, разказваме 3а Диана Дамянова. Тя залага главно на корпоративния пиар.

ПОВЕЧЕТО ХОРА се съобразяват е границите. За такива като Диана Дамянова пречки не съществуват. Именно това я прави от историк на профсъюзите техен лидер, а от синдикалист – работодател. Всяка от тези роли може да отрича другата особено като се има предвид, че всяка е карма за цял живот, но явно съчетаването им все пак е възможно.
Преди близо 20 години София е шокирана. Жената, която се е превърнала в символ на КНСБ – най-силния синдикат в България, изведнъж решава да мине от другата страна. Диана Дамянова обявява, че става бизнес дама – сиреч работодател.
При това не избира лесна територия, а неразорана целина. Решила е да се пробва в пиара. Ударът за публиката е двоен, понеже няколко души през същата тази 1993 г. се насочват натам и стават пионери в бизнеса
За разлика от всички тях тя никога не е била журналист. А това се смята за едва ли не задължително условие в бранша. Личният му състав показва – всички играчи в тази област са изкарали поне по 10-20 години из редакциите. За разлика от Диана, която започва като преподавател, после работи в Националния исторически музей. Хваща историята на синдикализма у нас като своя тема, защитава дори докторат. Така че за нея не е проблем освен вицепрезидент да бъде и говорител на КНСБ. Писмовен човек е. Работата й пасва и тя решава да я превърне в основна професия.
Покрай трите си години в синдикатите тя познава много хора, а нетуъркингът мрежата от контакти, е най-важното при връзките с обществеността. Избира си и конкретна цел – корпоративните комуникации, където работата би следвало да бъде по-чиста от тази с държавните институции.
Днес си спомня, че сред първите й клиенти, но отдавна вече извън контингента й, са начеващите в онези години строителни предприемачи братя Диневи. Случаен ангажимент за комисия към НЕК обаче се оказва съдба за нея.
Две десетилетия по-късно тя е сред емблемите на енергийния бизнес. Това пък заради двама клиенти, за които мечтае всяка агенция. Единият е "Лукойл", а другият е "Росатом" – сиреч проектът "Белене".
Диана и "Лукойл България", респективно Валентин Златев, за журналистите са нещо като синоними, което невинаги е най-приятната роля. На Дамянова се пада например нелеката задача да обяснява, че цените на горивата са в по-големия си процент акциз за държавата, отколкото петрол. А печалбата на рафинерията и бензиностанциите вече е нищожна. "Белене" също не е лесна работа за промотиране, когато цял вицепремиер и енергиен министър са срещу нея, а след аварията във "фукушима" – не само те.
Битките обаче не плашат нахаканата пиарка, която, когато се наложи, може да се поскара и на най-големия олигарх, ако смята, че тя е правата в спора.
Инфарктните моменти никак не са малко, понеже големите пиари са нещо като лекарите от Бърза помощ. Често трябва да реагират, преди да са имали възможност да помислят. Сред нейните клиенти навремето е примерно групата заведения, част от която беше и "Индиго". Или пък изчезналият от българския бизнес олигарх от времето на Костов – Славчо Христов. Което показва, че понякога и най-добрите комуникатори не могат да спасят неспасяемото – независимо дали става въпрос за ситуация или за репутация.
Това изобщо не означава, че се отказва от предизвикателства. Вярна на принципа, че човек трябва да обича не само работата, но и този, за когото работи, за да му се получават нещата, Дамянова поема кампанията на Вежди Рашидов като кандидат за депутат от ГЕРБ в Кърджали през 2009 г.
Естествено, всички й предричат тотален провал. Все пак това е непробиваемата крепост на ДПС. А Вежди не просто е представител на ГЕРБ, а е човекът, който вероятно най-много е критикувал доминиращата в родния му край партия. Ангажирана с каузата на приятел, Дамянова се бори докрай и успява да изтръгне заветния мандат
Когато Рашидов става министър на културата, тя му изпраща за съветник Ива Петрони, за да бъде сигурна, че има кой да се грижи за медийните му изяви. Защото отлично знае, че в най-бедното министерство кризите никак не са малко и никак не са за пренебрегване.
Заради това обаче Диана влиза в медиите, където я критикуват, че ще диктува на властта какво да мисли и как да действа. Дамянова казва в интервюта, че за беззъбите обвинения били виновни конкурентни пиар агенции, които работели с предишните две правителства. Точните й думи са: "пиар агенции, които обкръжаваха последните две правителства и сложиха зад гърба си пари за четири живота напред".
Това само подсказва какви войни се водят зад фасадата на големия пиар.

Стр. 19

в. Банкер | 12.03.2011

Дянков рекордьор по сменени пиари, Цветков може да го изпревари

Трудно е да продаваш калпава стока, която ентусиазирано и неспирно се саморекламира. Без да оставя каквото и да е съмнение, че не е нещо особено.
В това незавидно положение са 80 на сто от пиарите на министри в правителството на Борисов. Класацията водят Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков, които не слизат от екраните и вестникарските страници. Тримата претенденти за любимец на премиера съвсем буквално са схванали евтините съвети на специалисти недорасляци, които казват, че ако не се появяваш в медиите, значи просто не съществуваш. Пристрастеност към този принцип пръв демонстрира Борисов, при това в началото изглеждаше и доста убедителен. Примерът се оказа заразителен, а имитацията на поведението му – твърде несръчна и глуповата. Министрите стигнаха до абсурда да се съревновават по продължително присъствие на екрана и брой публикации и снимки в пресата.
Едва ли професионален пиар би ги обрекъл на подобна преекспонация, от която се носи аромат на превтасало кисело зеле. Непрофесионалните напъни на изпълнителната власт да покаже полезността си ни накараха да поразровим биографиите на т.нар. шефове на дирекции “Връзки с обществеността" или още по-гръмко именувани “спецове по комуникации".

Важно е кой поръчва музиката

Най-често министрите назначават за шефове на дирекции за връзки с обществеността познати ресорни журналисти, които са успели да влязат под кожата им, или такива, които са смогнали да им внушат, че са най-добрите специалисти по пиар. Онези, които идват в изпълнителната власт от бизнеса и не са имали на разположение репортери, отразяващи дейността им, разчитат на приятели или съпартийци, готови да им помогнат. Затова голяма част от назначените за диригенти на връзките с обществеността въобще не си правят труда да търсят информация. Приели са, че тяхната задача е да я пазят, а с това да пазят и “своя" министър. От години има нещо изначално сбъркано около тая категория чиновници из министерствата. Вместо обществения интерес те най-често обслужват – в преносния и буквалния смисъл – работодателя си, т.е. съответния министър. И подобно на цигански оркестър свирят това, което поръчва плащащият.
А плащащите не пестят средства за медийния си комфорт. Във всяко министерство има между четирима и десет “специалисти", които се щурат из пресцентровете. Освен тях всеки шеф на ведомство се обзавежда и с поне един медиен съветник, който се надцаква с пиара – кой за повече командировки с министъра по света, кой за по-голямо влияние над журналистите. Обичайна практика е въпросните медийни съветници да са изпратени от разни агенции или да са достатъчно доверени лица на министъра. Толкова доверени, че винаги да могат да филтрират или прецакат информацията, която трябва да стигне до обществото.
“Правилното" отразяване на министрите се постига и чрез т.нар. медиапланове, което ще рече разпределяне на нескромен паричен ресурс между вестници, телевизии и радия, които са верни хроникьори на властта или трябва да станат такива. По оперативните програми също има пари за популяризирането им (красноречиви примери са земеделският министър Мирослав Найденов, който даде 6 млн. лв. за популяризиране на “селската програма", Трайчо Трайков с 8.7 млн. лв. рекламира България, а до 2015 г. се очаква да бъдат изхарчени 16.043 млн. евро за информиране на обществото за структурните фондове).
Все още има и министерства, които хвърлят пари из медии за т.нар. информационно обслужване, което на практика няма как да не е информационно затъмнение. Последната форма на купуване на медийна благосклонност са командировките на избрани ресорни репортери в чужбина.
Всичко това освен на министрите осигурява комфорт и на техните говорители, на които рядко се налага да отговарят на неудобни въпроси.

Финансовотранспортни рекорди

Финансовият министър Симеон Дянков успя за няколко месеца да натири двама пиари, докато случи на правилния човек. Най-напред край него припкаше проводеното от агенцията на Диана Дамянова D&D същество на име малкото Лили. То издържа само няколко месеца и след като го “напуснаха" от финансовото министерство, отпраши за Германия. На мястото на девойката дойде пиарката на Милен Велчев Таня Митова, която не издържа и година. Според твърдения на хора от ведомството Митова се чувствала изолирана и безгласна буква в министерството. От първи октомври миналата година пиар на Дянков е Бетина Жотева. Преди това тя бе говорител на Постоянното представителство на България в Европейския съюз.
Да се прави пиар на Дянков със сигурност не е лесна работа. Брад Пит с очилата набързо бе успял да си открие войни на всички фронтове – като се започне от президента и се свърши със синодалните старци от БАН. Сега финансовият министър изглежда поне по-адекватно – не обикаля от телевизор на телевизор, по-рядко играе на специалист по всичко и стиска зъби за обидни квалификации. Най-вероятно заслуга за промените в публичното поведение на Дянков има и настоящия му пиар. Макар че не се знае дали няма да му хрумне отново да потърси нов имиджмейкър.
Основен конкурент на финансовия министър в търсенето на най-добрия ваятел на властовия му образ е транспортният министър Александър Цветков, който подобно на Дянков очевидно търси такъв пиар, който да накара обществото да повярва, че е висок поне 1.99 метра.
През декември тихомълком бе изтикана шефката на Дирекция “Връзки с обществеността" Розита Михайлова, която Цветков лично бе поканил. Михайлова бе една от основните пиарки в пресцентъра на ГЕРБ по време на изборите, а преди това бе работила за няколко големи фирми. В момента тя е “командирована" в Национална компания “Железопътна инфраструктура". Оттам пък в пресцентъра на транспортното министерство е преместена Зорница Петкова, която има амбиции за израстване в службата. Засега е назначена за главен експерт в отдел “Пресцентър", където на щат се водят седем човека. На Петкова не й липсват и важните роднински протекции. Тя е снаха на синдикалния лидер Петър Бунев, който буни железничарите да стачкуват.
В края на миналата седмица след интриги си тръгна и поредният шеф на отдел пресцентър във ведомството на Цветков – Илиана Тончева. Журналистката от “Пари" спечели конкурс за тази позиция, но това не й помогна. Преди нея мястото освободи Вера Деянова, която остана в пресцентъра, но на по-ниска позиция. В момента Деянова е в отпуск по майчинство.
Отскоро Дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в транспортното ведомство се ръководи от Мария Маркова. Странно е, че въпросната специалистка е отбелязала в публикуваната в сайта на министерството биографична справка, че е специализирала във Федералното министерство на икономиката и труда в Берлин, а е пропуснала факта, че бе шеф на пресцентъра в икономическото министерство по времето на Николай Василев. Въпросната Маркова бе доведена от съученичката на Василев от езиковата гимназия във Варна Марияна Личева. Оказа се, че двете се познават от БНР.
В транспортното ведомство твърдят, че кадровик в сянка, включително и за пиарите, е шефът на кабинета на Александър Цветков Даниела Делева, която била и семейна приятелка на министъра. Може би това приятелство е затворило очите му пред явния конфликт на интереси при Делева, която до постъпването си в министерството е работила във фирма “Контракс".

Безгласните букви

Кой би могъл да спре Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов от необуздани медийни изяви? Или да им каже: “Не прави това"?
Тези тримата нямат нужда от пиари. Те сами са си говорители, имиджмейкъри, а както е тръгнало – съвсем скоро ще се окажат и единствени слушатели на казаното от тях. Защото все по-голяма част от обществото, което те се стремят непрекъснато да облъчват с пропагандни послания дори и да дава вид, че ги слуша не ги чува, тъй като вече не им вярва.
За пресцентъра на Министерския съвет Борисов си взе от общината Николай Боев, който бе негов личен избор. Кариерата на момчето от Габрово е шеметна, тъй като от студентската скамейка то скокна направо в Столичната община. Приятелите на Боев казват, че той не е ползвал никакви протекции. От ГЕРБ още при първото си явяване на местни избори търсели пиари, той отишъл, работил без пари цяла кампания, Борисов го харесал и го поканил в общината. След това му предложил да отиде с него в Министерския съвет. Едно от най-ценените качества на Боев е, че той никога не се опитва да отговаря вместо премиера, защото винаги може да сгреши. Функциите му са сведени до това да свиква пресконференции.
По герберска линия се класира и говорителят на МВР Ваня Вълкова. На бившата общинска репортерка от БНР Цветанов беше обещал да я вземе във вътрешното министерство. След близо година работа Вълкова излезе в отпуск по майчинство. Тя бе назначена в началото на август 2010 г. след едномесечен период на “вникване “ в работата. За нея се говореше, че ще бъде назначена в пресцентъра още през септември 2009 г., но се появил неочакван проблем с образователната степен (може би не е била завършила магистратура). В сравнение с предишните шефове на службата Вълкова остави впечатление, че материята й е чужда. Заканила се е обаче до няколко месеца да се върне на работа, а в момента колежката й Керстин Бояджийска я замества. Според ресорни журналисти Бояджийска не се занимава с истински пиар. Задачите й се изчерпвали със записи на пресконференции и проследяване на точното цитиране на мъдрия шеф на министерството. Цветанов едва ли ползва съветите на професионален пиар и това силно личи по изявите му. Едва ли специалист би му препоръчал в поредния вихър на скандала с имотите му той да ходи “В джаза" и да бълбука за памперси, гинеколози и всякакви човещинизми. Подобна изява биха му препоръчали само жена му и приятелят му Веско Маринов.
Колегата му от земеделското министерство Мирослав Найденов блести не по-малко фалшиво в медийните си изяви. И той едва ли търси помощта на медийния си съветник Мирослав Иванов, който преди да отиде в държавното ведомство бе ресорен журналист във в. “Дневник". Найденов освен много пари за инфокампании за селските райони има и ново медийно ноу-хау. За да не се сърдят телевизии и вестници, че не са били поканени да отразят я някое изложение на селскостопанска продукция в Париж, я ловна изложба в Мадрид, придружават министъра посменно – на ротационен принцип.

На война като на война

Някои пиари на министерства все още не са проумели, че откриването на война на колегите им от медиите носи най-малко ползи за техните работодатели. С най-безумни реакции е пиарката на Трайчо Трайков – Димитрина Христева, която винаги е готова да се скара на журналистите. Приела е за свой дълг агресивно да брани министър Трайков -от какво и да е и от когото и да е. На въпрос на “БАНКЕРЪ" как е била назначена за шеф на “Комуникации и протокол" Димитринка ни посъветва да й пратим писмено въпроси. Това е “най-префиненият" начин за избягване на отговор. Наша проверка установи, че Христева е бивш тоноператор в театър “София". Прелетяла е из кабелните телевизии “Европа" и “Евроком", а след това била за кратко и пиар на “Екопак". Христева, която започна като и.д. пиар в икономическото ведомство, в момента освен на щат като шеф на дирекция е и член на борда на дъщерното дружество на “Булгаргаз" “БулгарТел".
Не по-малко странни са и реакциите на несбъднатата заместник-министърка на външните работи Весела Чернева, която ще трябва да се задоволи със скромното пиарстване във ведомството на Николай Младенов. Професионалната си кариера Чернева започва като репортер на хонорар във в. “Демокрация" – още докато следва политология в Софийския университет. Тя е една от първите стипендиантки от България на фондация “Конрад Аденауер". Твърди се, че Иван Кръстев е препоръчал напористата политоложка на Николай Младенов.
Дъщерята на дългогодишната социална репортерка на “Труд" Соня Гълъбарова е говорител на министерството на Тотю Младенов.
Тази седмица правителството гласува създаването на дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в Министерството на културата. Във ведомството на Рашидов досега имаше само такова звено. В решението е посочено, че няма да има нови назначения, което означава, че сегашният шеф на звеното Радка Петрова само ще стане директор. За имиджа на Рашидов се грижи Ива Петрони от агенция D&D.
***
Камен Ковачев: ВЛАСТТА СЕ ЗАНИМАВА ГЛАВНО С ПРОПАГАНДА

Д-р Камен Ковачев е дългогодишен университетски преподавател по журналистика, връзки с обществеността (ПР), реклама и аксиология на обществената комуникация. Повече от десетилетие ръководи първия в България отдел за връзки с обществеността, създател е на Българското дружество за връзки с обществеността и е неговия първи заместник-председател.

Г-н Ковачев, за първи път имаме министри, които си мерят рейтингите. Каква е причината и ролята на пиарите в тази надпревара?

- Въпросът предполага поне два отговора. Първият е, че понятието рейтинг няма много ясно определение в социологията – т.е. те си мерят нищото. Да направиш рейтинг означава да подредиш нещо или да го ранжираш. Съизмерването между министрите не е добра практика, тъй като те не би трябвало да са съвкупност от самосиндикално действащи единици, а би трябвало да са отбор. Но, както знаем, министър-председателят заяви, че той иска неговите министри да се мразят, т.е. той не желае те да извършват отборни усилия. И какво друго остава, освен да доказват колко са значими, за да не пострадат административно.

В тази ситуация каква е ролята на един министерски пиар?

- Българският министерски пиар трябва да бъде записан в “Червената книга", защото като правило в тези ведомства се назначават пиарки, главно на крехка възраст. Основното им достойнство е да бъдат много послушни. Не се очаква от тях да бъдат експерти. Те се превръщат в едни викачи на пресконференции.
Масова практика е един журналист да може да влезе в пряк контакт с който и да е държавник, като заобикаля пресцентъра. И ролята на пресцентъра е да знае кои са ресорните журналисти и от време на време да се обажда по телефона и да казва: “Ела на пресконференция". Това не може да бъде пиар, това е слугинаж.

Какъв би следвало да е добрият министерски пиар?

- Пиарът на един представител на изпълнителната власт би трябвало да отговаря да две условия -първо, да има експертни знания – аз не съм убеден от това, което виждам, че пиарът на правителствените лица има такъв потенциал. Второто условие е да има характер. Не виждам и намек за това някой да се опитва да подпомага публичните изяви на министрите и на премиера или да се опитва да ги дозира.

Какво означава да има характер?

- Един пиар би трябвало да каже: “Абсурдно е в един брой на вестник да има четири снимки на Борисов под четири различни текста, възхваляващи неговите подвизи." И той трябва да каже това най-напред на министър-председателя. Не може медиите да се превръщат в личния дневник на премиера и в лексикона на неговия пръв заместник. Много бързо хората, които биват преекспонирани, се изтощават имиджово.

Как ви изглежда сегашната комуникация на властта с народа?

- Комуникацията на настоящото правителство има характера на някакъв вид указания до народонаселението. Това правителство не говори с хората, а назидава народа. Повечето политически сили у нас не правят разлика между пропаганда и пиар. По своята същност тяхната комуникация си е чиста пропаганда, която за “благозвучие" и по западен образец те наричат ПР.

Стр. 12, 14