Икономика | 13.01.2016 | Стр. 60, 61

Ако чакаш да вземеш мерки, след като те налегне кризата, тогава ходиш след събитията, а журналистите дебнат отвсякъде

Колко важна е добрата репутация разбираме, когато се женим или, в по-лошия случай, когато сме на първите страници на вестниците, и то не с добро. А извън шегата – за доброто си име работим цял живот, а в последните години непрестанно. Интернет и социалните мрежи, които заемат все по-голяма част от живота ни, създават много нови предизвикателства пред PR професионалистите, от една страна, и компаниите – от друга. Има едно чудесно арменско пожелание: "С името си да живееш". И вече има ярък пример как може да съсипете репутацията и името на голяма корпорация от трибуната на Народното събрание: Депутат с имунитет отправя питане, внушение или направо съобщава, при това без никакви последствия за него, че във фирма X са "убийци, защото тровят хората с дейността си". И няма никакъв шанс компанията да защити репутацията си, едно, заради имунитета на избраника на народа и, второ, защото, както юристите казват, едно търговско дружество "няма душа" и не може да осъди някого за морални вреди.
Рисковете на публичността възникват с възникването на публичността. Възникват възможности, възникват предизвикателства и най-вече възниква огромен интерес от страна на отсрещния пол (всъщност, не е задължително винаги да е от отсрещния, както дойде) и тогава задължително си намираш любовница или тя те намира. Важно е да се предвиди, че може да те хванат. Това са дребните рискове и несгоди да си известен. Нагледали сме се на публичност и в добрия, и в лошия смисъл.
Правилната реакция при криза е да не я допускаш. Кризата се предотвратява предварително, а не следварително. Ако чакаш да вземеш мерки, след като те налегне кризата, тогава ходиш след събитията, а журналистиката те дебне отвсякъде. Ние разработваме за нашите клиенти най-лошия сценарий още при откриването на болницата, фабриката за лютеница или клона в Сърбия например. Въпреки всичко, моята лична теория, изпитана в годините, е, че ако чакаш да ти се случи нещо лошо, то неминуемо ще се случи, затова аз лично предпочитам да чакам Дядо Коледа.
Когато въпреки всички усилия кризата се разраства… Е, колко да се разраства, досега сме се справяли с всяка ситуация. Нямам случай да сме се отказвали от състезанието с кризата. Другите твърдят, че ние от Д & Д агенция сме добри и нямам причина да не им вярвам.
Най-кризисната ситуация в моя опит… За огромно мое съжаление не мога да блесна, защото нямам право, а и не е редно да разказвам героично как сме се справили. За тези работи няма давност. Интересен казус от българската реалност напоследък е случилото се с Летище София. Има какво да се направи там. В световната практика напоследък има изобилие и големи компании "герои" в мащабни кризи. В глобален мащаб кризите са с много по-голям отзвук, защото засягат много повече хора. Това, което е много актуално и ми направи силно впечатление, е "Дизелгейт" – скандалът с гиганта Volkswagen. Много сериозен казус, който се превърна не само в най-голямата автомобилна афера на века, но е на път да стане христоматиен пример за неуспешен кризисен PR, дори предизвика дебати в политическите среди за приемането на нови закони и регламенти. Става дума за умишлена пазарна манипулация в изключително големи мащаби. За този случай може много да се говори, но Volkswagen реагира бавно, не даде подробна информация и най-вече липсваше адекватно обяснение на проблема. За съжаление, всичко това доведе до сриване имиджа на Volkswagen. Компанията ще трябва да вложи много усилия, време и средства и да заложи на ефективна PR стратегия, за да успее да възстанови доверието на своите клиенти и обществеността.
Добрият ПР специалист е като всеки друг добър специалист. Освен натрупания опит, трябва и да обичаш това, което правиш, иначе веднага си личи. Освен това истинският ПР специалист, особено в криза, е добре да притежава уменията на психолог, психиатър и психопат, взети заедно. Ще илюстрирам ролята на пиара с един виц. Говорят си Мишката и Хамстера и тя недоволства: Абе, Хамстер, как постигна този стил и лукс в живота, уж сме от едно семейство, а ти живота си живееш, глезят те, купуват ти играчки и лакомства, а аз се свирам по дупките. ПР бе, братче, отговорил Хамстера.
***
Пепа Гроздева е изпълнителен директор на Д & Д "Агенция за проучване и връзки с обществеността". Започва своята кариера още от създаването на Д & Д, която е една от първите ПР агенции в България, регистрирана през октомври 1993 г, Вече 22 години агенцията успешно решава едни от най-интересните казуси в сферата на кризисния ПР. Пепа Гроздева е икономист по образование, завършила е УНСС през 1993 г, През 90-те години образование по ПР не съществуваше, Работила е за Фондация "Отворено общество", Движение "Гергьовден" и Българския бизнес клуб "Възраждане".

Стр. 60, 61

в. Банкер | 16.04.2011

МИНИСТЕРСТВАТА ДАВАТ ДЕСЕТКИ МИЛИОНИ ЗА РЕКЛАМНИ КЛИПОВЕ СЪС СЪМНИТЕЛНА ЕФЕКТИВНОСТ

Да спечели благоразположението на медиите сигурно е мечта на всеки управник. Примерите за "благотворното" влияние на средствата за масова информация върху публичния образ на политика не са един и два. Достатъчно е човек да се загледа в сутрешните блокове на телевизиите или да разлисти страниците на някои от националните ни всекидневници.
Заради отънелите рекламни бюджети в годините на криза е особено подходящо да се купува медиен комфорт. Разбира се, не става въпрос за директно даване на пари или други задкулисни споразумения, а за съвсем законни и до голяма степен прозрачни сделки с подписани договори за реклама или участие в информационни кампании. Специфичното в тях е, че с пари от еврофондовете управляващите си купуват медийно спокойствие, необходимо им, за да не се шуми прекомерно по най-сложните проблеми на обществото – например високите цени и инфлацията.
Заради свития до крайност рекламен пазар през последните месеци държавата се превръща във все по-голям и значим играч на него, популяризирайки множество мерки и дейности, осъществявани по линия на европейските фондове.
През 2010-а само министерствата са изхарчили десетки милиони левове за рекламни карета, клипове, брошури и всевъзможни информационни материали. Близо 1.4 млн. лв. например бяха дадени за реклами, билбордове и други дейности с идеята да се популяризират седемте оперативни програми на ЕС.
Изпълнението на кампанията, която се проведе в края на миналата година, бе възложено на консорциум "Прозрачност за еврофондовете". В него влизат агенцията "Актив груп" на Моника Йосифова, агенция "Икономика" – дъщерна на Центъра за икономическо развитие, чийто председател е Георги Прохаски, и "ПроМедия продакшън" на медийния консултант Петко Георгиев. Въпреки похарчените немалко пари от бюджета на програмата "Техническа помощ" обаче, анкета на социологическата агенция "Алфа Рисърч" установи, че информираността за структурните фондове на Евросъюза се е подобрила едва с 3-4% в сравнение с година по-рано.
"Кампанията показа, че трябва да се инвестира повече "в срещи на терен", в лични контакти с експерти и информационни дни", коментира тогава министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. И независимо че по думите му през 2011-а не се предвиждали други такива специални информационни мероприятия, от справка в Агенцията за обществени поръчки се вижда, че сега вървятредица нови процедури за такива дейности. Те отново ще осигурят добри приходи за рекламните агенции и приближените до тях медии, които в отговор ще смекчат критиките си към властта. (А дали и колко компетентно ще разяснят европейските програми е съвсем отделен въпрос.) Както се казва: "Не хапи ръката, която те храни"…
За да не помисли някой, че разглеждаме тази тема, тъй като не сме успели да се облажим от държавната баница, ще припомним, че именно журналист от в. "БАНКЕРЪ" спечели голямата награда в конкурса "Еврофондовете в българските медии". И въпреки че той се финансираше с пари от кампанията за популяризиране на оперативните програми, във в. "БАНКЕРЪ" не бе публикувано нито едно рекламно каре. Ропята на държавните ведомства
Те са първият посредник, чрез който европейските пари достигат до българските бенефициенти (получатели). И тяхна е задачата това да стане прозрачно. Най-често обаче чрез конкурси те избират "подходящите" рекламни агенции, които пък правят връзката с "правилните" медии. И обикновено се оказва, че голяма част от парите по всички програми отиват в едни и същи медии.
Така например рубриките за популяризиране на програмата за селските райони са се излъчвали в периода март – октомври 2010-а по осем телевизии и три радиа, за което са платени над 1.1 млн. лева. Най-много пари – по 250 хил. лв., са взели националните телевизии бТВ и "Нова". След тях с 200 хил. лв. се нарежда "Дарик радио". Останалите, сред които "ТВ Европа", "ТВ7", "Про БГ", радио "фокус", както и БНТ и "БНТ Сат", са взели по 60 хил. лева. Както се казва: "Дай Боже всекиму!" Неприятното в случая е, че посочените медии не са избрани с конкурс а са предложени от работна група на самото земеделско министерство, оглавявана от вече бившия заместник-министър Преслав Борисов.
Въпреки че не става дума за суми от споменатия по-горе порядък, публикуването на стандартните реклами и обяви във вестниците също не е за пренебрегване. Или пък "завъртането" на някой телевизионен клип, предизвикващ найчесто смях у публиката. Поважното е: не защо се правят подобни излагации, а как се избират медиите, на които се плаща да ги излъчват?
Механизмът на посредничеството
Най-често министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява търг за избор на изпълнител, който да подготви и реализира рекламна и информационна кампания. По "традиция" такива поръчки се печелят от рекламни, PR или медия агенции, тъй като само те отговарят на предварително заложените изисквания. От тях в голяма степен зависи и към кои медии ще бъде насочена рекламата, за да е тя максимално ефективна. Това обаче невинаги е така, тъй като възложителите могат предварително да определят рекламния микс – още в документацията на обществената поръчка. Казва се например, че е необходимо кампанията да върви в три национални всекидневника с над определен тираж или пък да се излъчва по три национални ефирни телевизии. Обяснението на министерствата за подобни ограничения е, че по този начин се постига максимално покриване на целевата аудитория, което звучи твърде семпло, да не кажем непрофесионално. И тъй като в министерствата работят специалисти по всичко, някой такъв предвидливо е посочил медиите, чието отношение към властта е важно за нея.
Колкото до това, кой дава най-много пари за реклами – безспорен лидер е Министерството на земеделието и храните. Оглавяваното от Мирослав Найденов ведомство, което спокойно може да бъде прекръстено на Министерство на пиара и рекпамата е обявило една дузина обществени поръчки за информационни дейности през последната година. На 7 април 2010-а е подписан договорът за "създаване на цялостна концепция за информационна кампания, изготвяне на всички материали за печатните медии, консултиране на всички рубрики в електронни медии, наблюдение на изпълнението и координиране на информационната кампания". Задачата е възложена на "Д енд Д – Агенция за проучване и връзки с обществеността", като за целта са й платени 304 хил. лв. без ДДС. В случая обаче наемането на консултант е било повече от безпредметно, тъй като планът за информационната кампания и за всички съпътстващи дейности вече е бил готов. Доказателство за това е и фактът, че още преди подписването на контракта с "Д енд Д" министерството е обявило по-голямата част от процедурите за реклами. Случайно или не, "Д енд Д" е една от агенциите, които работиха по предизборната кампания на ГЕРБ през 2009 година. Според Търговския регистър мажоритарен собственик на фирмата с 2310 от общо 2500 акции е Диана Дамянова медийният съветник на шефа на "Лукойл" Валентин Златев. "Д енд Д" има и половината акции в съвместно дружество с медийния бос Красимир Гергов – "РА Крес".
Харчовете на европейски пари от Мирослав-Найденовото ведомство продължават с над 400 хил. лв. за изготвяне и изпълнение на външна реклама по информационната кампания на Програмата за развитие на селските райони. В процедурата са участвали 14 фирми, но след подписаното на 10 юни 2010-а споразумение средствата са дадени на "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а фирмата е избрана от същото министерство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а извършва подобна услуга, но за здравното ведомство, за което получава над 450 хил. лева.
Почти всички останали реализирани проекти за външна реклама на "Рекламна агенция Киви" са възложени от Първа инвестиционна банка. Това може да се обясни с факта, че Ел-фелеки и Олеков участват в ръководството на сдружение "Софийски тенис клуб", където партньор им е председателят на Българската асоциация по ски и основен акционер в банката Цеко Минев.
Нови 300 хил. лв. земеделското министерство за деля за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение, чрез национален всекидневник, на два 60-минутни филма (в 100 хил. тираж) за програмата за селските райони. Този път за победител е избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще" в който влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР") и "От-до консулт", както и група нефизически лица. Вестникът, който те избират за разпространението на филмите, е "Стандарт".
Според информационната система "Дакси" управител на "Консорциум Европейско бъдеще" е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". Той е управляващ и на "Консорциум Интегрирани европейски транспортни мрежи в България". Въпросното обединение е сред кандидатите в обявената в началото на годината от транспортното министерство обществена поръчка за организация и провеждане на публични събития за оперативна програма "Транспорт". Прогнозната й стойност е 400 хил. лв., като се очаква до дни да бъде обявено името на победителя.
В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева. Водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ участва още в управлението на "Ирис" ПР, "Болкан Медиа Груп" и "Реформа Адвъртайзинг".
Още близо 300 хил. лв. са дадени за разработване на консултантска рубрика и за излъчването й от 28 регионални радиостанции. За изпълнението на тази задача на 16 август 2010-а е избран консорциумът "Прайм тайм Кренбърис" в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова. Освен с тази поръчка през миналата година въпросната агенция се е занимавала и с два проекта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Единият е за провеждане на целогодишна рекламна кампания на България по водещи паневропейски телевизионни канали, а другият – за разработване на стратегия за бранд "България" и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт. Любопитна подробност около Цуцекова е, че съпругът й Живко Гинчев е личният пиар на шахматиста Веско Топалов.
За изработване и излъчване на петминутна специализирана рубрика в телевизионни канали от ведомството, ръководено от Мирослав Найденов, са дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо" в който влизат "Аргент 2002" и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Изискването е било клиповете да се въртят в повече от 60 телевизии и в тях да участват земеделски производители и други бенефициенти, както и експерти от Министерството на земеделието и от Държавен фонд "Земеделие".
На 15 декември 2010-а "Аргент 2002", чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова, печели и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. фирмата участва и в редица други консорциуми – като чрез "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка. "Аргент 2002" си партнира и със споменатата вече "Прайм тайм", но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Най-много пари – близо 2.1 млн. лв., е предвидило земеделското ведомство за публикуването на материали в национални и регионални всекидневници и седмични печатни издания. Задачата е възложена в края на миналата година на "Арчър Айдиас" АД което се управлява от Вихра Хаджиганчева и Даниела и Анани Явашеви, а от няколко седмици и резултатите вече са налице. Вярно, че според заданието рекламите трябва да се публикуват в над 80 издания (виж таблицата), но е някак странно, че каретата се появяват и в някои "жълти" издания, които са доста далеч като тематика от българските фермери. Обяснението на земеделското министерство е, че така информацията ще достигне до максимален брой читатели, защото срокът за приемане на заявления за "Агроекологични плащания" е до 15 май. Мотото на рекламната кампания е "Европа дава ръка на биологичните производители". Конкретно тези производители у нас все още не са си получили плащанията от 2009 г., но ето че сега ги канят да подават заявка за 2011-а…
С популяризирането на мерки по програмата за селските райони се занимава и консорциумът "Грейн Мастър" на който са платени над 930 хил. лева. Мажоритарен собственик на фирмата със 70% е "Грейн Адвертайзинг" на Мартин Батков, брат на адвокат Тодор Батков. "Грейн Адвертайзинг" също участва в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова.
"Акциите" на Министерството на земеделието не свършват дотук. Сега вървят още няколко процедури за различни рекламни дейности, по които ще бъдат раздадени други стотици хиляди лева. Най-заплетено е положението в конкурса за осигуряване на излъчване на рекламно-информационни видеоклипове в национални и регионални телевизии, за който са предвидени близо 600 хил. лева. За победител в него бе избран консорциумът между "Тандем Ирена 2- 90" ООД (със собственик Цветан Георгиев) и "Книгоиздателска къща Труд" ООД. Другият участник "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов, който преди време бе свързан с медийния бизнес на ТИМ) обаче обжалва процедурата с твърдението, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите не е извършила оценяването съгласно приетата от възложителя методика. Комисията за защита на конкуренцията не уважи жалбата на "Медиа планинг груп", но се чака и крайното решение на Върховния административен съд.
След всичко казано едва ли може да има някакво съмнение колко големи възможности за влияние върху медиите предоставят на властта еврофондовете. И нищо чудно с наближаването на изборите рекламите за тях да се поувеличат, а и благодарностите към рекламодателите…

Стр. 1, 16, 17

в. Банкер | 12.03.2011

Дянков рекордьор по сменени пиари, Цветков може да го изпревари

Трудно е да продаваш калпава стока, която ентусиазирано и неспирно се саморекламира. Без да оставя каквото и да е съмнение, че не е нещо особено.
В това незавидно положение са 80 на сто от пиарите на министри в правителството на Борисов. Класацията водят Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков, които не слизат от екраните и вестникарските страници. Тримата претенденти за любимец на премиера съвсем буквално са схванали евтините съвети на специалисти недорасляци, които казват, че ако не се появяваш в медиите, значи просто не съществуваш. Пристрастеност към този принцип пръв демонстрира Борисов, при това в началото изглеждаше и доста убедителен. Примерът се оказа заразителен, а имитацията на поведението му – твърде несръчна и глуповата. Министрите стигнаха до абсурда да се съревновават по продължително присъствие на екрана и брой публикации и снимки в пресата.
Едва ли професионален пиар би ги обрекъл на подобна преекспонация, от която се носи аромат на превтасало кисело зеле. Непрофесионалните напъни на изпълнителната власт да покаже полезността си ни накараха да поразровим биографиите на т.нар. шефове на дирекции “Връзки с обществеността" или още по-гръмко именувани “спецове по комуникации".

Важно е кой поръчва музиката

Най-често министрите назначават за шефове на дирекции за връзки с обществеността познати ресорни журналисти, които са успели да влязат под кожата им, или такива, които са смогнали да им внушат, че са най-добрите специалисти по пиар. Онези, които идват в изпълнителната власт от бизнеса и не са имали на разположение репортери, отразяващи дейността им, разчитат на приятели или съпартийци, готови да им помогнат. Затова голяма част от назначените за диригенти на връзките с обществеността въобще не си правят труда да търсят информация. Приели са, че тяхната задача е да я пазят, а с това да пазят и “своя" министър. От години има нещо изначално сбъркано около тая категория чиновници из министерствата. Вместо обществения интерес те най-често обслужват – в преносния и буквалния смисъл – работодателя си, т.е. съответния министър. И подобно на цигански оркестър свирят това, което поръчва плащащият.
А плащащите не пестят средства за медийния си комфорт. Във всяко министерство има между четирима и десет “специалисти", които се щурат из пресцентровете. Освен тях всеки шеф на ведомство се обзавежда и с поне един медиен съветник, който се надцаква с пиара – кой за повече командировки с министъра по света, кой за по-голямо влияние над журналистите. Обичайна практика е въпросните медийни съветници да са изпратени от разни агенции или да са достатъчно доверени лица на министъра. Толкова доверени, че винаги да могат да филтрират или прецакат информацията, която трябва да стигне до обществото.
“Правилното" отразяване на министрите се постига и чрез т.нар. медиапланове, което ще рече разпределяне на нескромен паричен ресурс между вестници, телевизии и радия, които са верни хроникьори на властта или трябва да станат такива. По оперативните програми също има пари за популяризирането им (красноречиви примери са земеделският министър Мирослав Найденов, който даде 6 млн. лв. за популяризиране на “селската програма", Трайчо Трайков с 8.7 млн. лв. рекламира България, а до 2015 г. се очаква да бъдат изхарчени 16.043 млн. евро за информиране на обществото за структурните фондове).
Все още има и министерства, които хвърлят пари из медии за т.нар. информационно обслужване, което на практика няма как да не е информационно затъмнение. Последната форма на купуване на медийна благосклонност са командировките на избрани ресорни репортери в чужбина.
Всичко това освен на министрите осигурява комфорт и на техните говорители, на които рядко се налага да отговарят на неудобни въпроси.

Финансовотранспортни рекорди

Финансовият министър Симеон Дянков успя за няколко месеца да натири двама пиари, докато случи на правилния човек. Най-напред край него припкаше проводеното от агенцията на Диана Дамянова D&D същество на име малкото Лили. То издържа само няколко месеца и след като го “напуснаха" от финансовото министерство, отпраши за Германия. На мястото на девойката дойде пиарката на Милен Велчев Таня Митова, която не издържа и година. Според твърдения на хора от ведомството Митова се чувствала изолирана и безгласна буква в министерството. От първи октомври миналата година пиар на Дянков е Бетина Жотева. Преди това тя бе говорител на Постоянното представителство на България в Европейския съюз.
Да се прави пиар на Дянков със сигурност не е лесна работа. Брад Пит с очилата набързо бе успял да си открие войни на всички фронтове – като се започне от президента и се свърши със синодалните старци от БАН. Сега финансовият министър изглежда поне по-адекватно – не обикаля от телевизор на телевизор, по-рядко играе на специалист по всичко и стиска зъби за обидни квалификации. Най-вероятно заслуга за промените в публичното поведение на Дянков има и настоящия му пиар. Макар че не се знае дали няма да му хрумне отново да потърси нов имиджмейкър.
Основен конкурент на финансовия министър в търсенето на най-добрия ваятел на властовия му образ е транспортният министър Александър Цветков, който подобно на Дянков очевидно търси такъв пиар, който да накара обществото да повярва, че е висок поне 1.99 метра.
През декември тихомълком бе изтикана шефката на Дирекция “Връзки с обществеността" Розита Михайлова, която Цветков лично бе поканил. Михайлова бе една от основните пиарки в пресцентъра на ГЕРБ по време на изборите, а преди това бе работила за няколко големи фирми. В момента тя е “командирована" в Национална компания “Железопътна инфраструктура". Оттам пък в пресцентъра на транспортното министерство е преместена Зорница Петкова, която има амбиции за израстване в службата. Засега е назначена за главен експерт в отдел “Пресцентър", където на щат се водят седем човека. На Петкова не й липсват и важните роднински протекции. Тя е снаха на синдикалния лидер Петър Бунев, който буни железничарите да стачкуват.
В края на миналата седмица след интриги си тръгна и поредният шеф на отдел пресцентър във ведомството на Цветков – Илиана Тончева. Журналистката от “Пари" спечели конкурс за тази позиция, но това не й помогна. Преди нея мястото освободи Вера Деянова, която остана в пресцентъра, но на по-ниска позиция. В момента Деянова е в отпуск по майчинство.
Отскоро Дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в транспортното ведомство се ръководи от Мария Маркова. Странно е, че въпросната специалистка е отбелязала в публикуваната в сайта на министерството биографична справка, че е специализирала във Федералното министерство на икономиката и труда в Берлин, а е пропуснала факта, че бе шеф на пресцентъра в икономическото министерство по времето на Николай Василев. Въпросната Маркова бе доведена от съученичката на Василев от езиковата гимназия във Варна Марияна Личева. Оказа се, че двете се познават от БНР.
В транспортното ведомство твърдят, че кадровик в сянка, включително и за пиарите, е шефът на кабинета на Александър Цветков Даниела Делева, която била и семейна приятелка на министъра. Може би това приятелство е затворило очите му пред явния конфликт на интереси при Делева, която до постъпването си в министерството е работила във фирма “Контракс".

Безгласните букви

Кой би могъл да спре Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов от необуздани медийни изяви? Или да им каже: “Не прави това"?
Тези тримата нямат нужда от пиари. Те сами са си говорители, имиджмейкъри, а както е тръгнало – съвсем скоро ще се окажат и единствени слушатели на казаното от тях. Защото все по-голяма част от обществото, което те се стремят непрекъснато да облъчват с пропагандни послания дори и да дава вид, че ги слуша не ги чува, тъй като вече не им вярва.
За пресцентъра на Министерския съвет Борисов си взе от общината Николай Боев, който бе негов личен избор. Кариерата на момчето от Габрово е шеметна, тъй като от студентската скамейка то скокна направо в Столичната община. Приятелите на Боев казват, че той не е ползвал никакви протекции. От ГЕРБ още при първото си явяване на местни избори търсели пиари, той отишъл, работил без пари цяла кампания, Борисов го харесал и го поканил в общината. След това му предложил да отиде с него в Министерския съвет. Едно от най-ценените качества на Боев е, че той никога не се опитва да отговаря вместо премиера, защото винаги може да сгреши. Функциите му са сведени до това да свиква пресконференции.
По герберска линия се класира и говорителят на МВР Ваня Вълкова. На бившата общинска репортерка от БНР Цветанов беше обещал да я вземе във вътрешното министерство. След близо година работа Вълкова излезе в отпуск по майчинство. Тя бе назначена в началото на август 2010 г. след едномесечен период на “вникване “ в работата. За нея се говореше, че ще бъде назначена в пресцентъра още през септември 2009 г., но се появил неочакван проблем с образователната степен (може би не е била завършила магистратура). В сравнение с предишните шефове на службата Вълкова остави впечатление, че материята й е чужда. Заканила се е обаче до няколко месеца да се върне на работа, а в момента колежката й Керстин Бояджийска я замества. Според ресорни журналисти Бояджийска не се занимава с истински пиар. Задачите й се изчерпвали със записи на пресконференции и проследяване на точното цитиране на мъдрия шеф на министерството. Цветанов едва ли ползва съветите на професионален пиар и това силно личи по изявите му. Едва ли специалист би му препоръчал в поредния вихър на скандала с имотите му той да ходи “В джаза" и да бълбука за памперси, гинеколози и всякакви човещинизми. Подобна изява биха му препоръчали само жена му и приятелят му Веско Маринов.
Колегата му от земеделското министерство Мирослав Найденов блести не по-малко фалшиво в медийните си изяви. И той едва ли търси помощта на медийния си съветник Мирослав Иванов, който преди да отиде в държавното ведомство бе ресорен журналист във в. “Дневник". Найденов освен много пари за инфокампании за селските райони има и ново медийно ноу-хау. За да не се сърдят телевизии и вестници, че не са били поканени да отразят я някое изложение на селскостопанска продукция в Париж, я ловна изложба в Мадрид, придружават министъра посменно – на ротационен принцип.

На война като на война

Някои пиари на министерства все още не са проумели, че откриването на война на колегите им от медиите носи най-малко ползи за техните работодатели. С най-безумни реакции е пиарката на Трайчо Трайков – Димитрина Христева, която винаги е готова да се скара на журналистите. Приела е за свой дълг агресивно да брани министър Трайков -от какво и да е и от когото и да е. На въпрос на “БАНКЕРЪ" как е била назначена за шеф на “Комуникации и протокол" Димитринка ни посъветва да й пратим писмено въпроси. Това е “най-префиненият" начин за избягване на отговор. Наша проверка установи, че Христева е бивш тоноператор в театър “София". Прелетяла е из кабелните телевизии “Европа" и “Евроком", а след това била за кратко и пиар на “Екопак". Христева, която започна като и.д. пиар в икономическото ведомство, в момента освен на щат като шеф на дирекция е и член на борда на дъщерното дружество на “Булгаргаз" “БулгарТел".
Не по-малко странни са и реакциите на несбъднатата заместник-министърка на външните работи Весела Чернева, която ще трябва да се задоволи със скромното пиарстване във ведомството на Николай Младенов. Професионалната си кариера Чернева започва като репортер на хонорар във в. “Демокрация" – още докато следва политология в Софийския университет. Тя е една от първите стипендиантки от България на фондация “Конрад Аденауер". Твърди се, че Иван Кръстев е препоръчал напористата политоложка на Николай Младенов.
Дъщерята на дългогодишната социална репортерка на “Труд" Соня Гълъбарова е говорител на министерството на Тотю Младенов.
Тази седмица правителството гласува създаването на дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в Министерството на културата. Във ведомството на Рашидов досега имаше само такова звено. В решението е посочено, че няма да има нови назначения, което означава, че сегашният шеф на звеното Радка Петрова само ще стане директор. За имиджа на Рашидов се грижи Ива Петрони от агенция D&D.
***
Камен Ковачев: ВЛАСТТА СЕ ЗАНИМАВА ГЛАВНО С ПРОПАГАНДА

Д-р Камен Ковачев е дългогодишен университетски преподавател по журналистика, връзки с обществеността (ПР), реклама и аксиология на обществената комуникация. Повече от десетилетие ръководи първия в България отдел за връзки с обществеността, създател е на Българското дружество за връзки с обществеността и е неговия първи заместник-председател.

Г-н Ковачев, за първи път имаме министри, които си мерят рейтингите. Каква е причината и ролята на пиарите в тази надпревара?

- Въпросът предполага поне два отговора. Първият е, че понятието рейтинг няма много ясно определение в социологията – т.е. те си мерят нищото. Да направиш рейтинг означава да подредиш нещо или да го ранжираш. Съизмерването между министрите не е добра практика, тъй като те не би трябвало да са съвкупност от самосиндикално действащи единици, а би трябвало да са отбор. Но, както знаем, министър-председателят заяви, че той иска неговите министри да се мразят, т.е. той не желае те да извършват отборни усилия. И какво друго остава, освен да доказват колко са значими, за да не пострадат административно.

В тази ситуация каква е ролята на един министерски пиар?

- Българският министерски пиар трябва да бъде записан в “Червената книга", защото като правило в тези ведомства се назначават пиарки, главно на крехка възраст. Основното им достойнство е да бъдат много послушни. Не се очаква от тях да бъдат експерти. Те се превръщат в едни викачи на пресконференции.
Масова практика е един журналист да може да влезе в пряк контакт с който и да е държавник, като заобикаля пресцентъра. И ролята на пресцентъра е да знае кои са ресорните журналисти и от време на време да се обажда по телефона и да казва: “Ела на пресконференция". Това не може да бъде пиар, това е слугинаж.

Какъв би следвало да е добрият министерски пиар?

- Пиарът на един представител на изпълнителната власт би трябвало да отговаря да две условия -първо, да има експертни знания – аз не съм убеден от това, което виждам, че пиарът на правителствените лица има такъв потенциал. Второто условие е да има характер. Не виждам и намек за това някой да се опитва да подпомага публичните изяви на министрите и на премиера или да се опитва да ги дозира.

Какво означава да има характер?

- Един пиар би трябвало да каже: “Абсурдно е в един брой на вестник да има четири снимки на Борисов под четири различни текста, възхваляващи неговите подвизи." И той трябва да каже това най-напред на министър-председателя. Не може медиите да се превръщат в личния дневник на премиера и в лексикона на неговия пръв заместник. Много бързо хората, които биват преекспонирани, се изтощават имиджово.

Как ви изглежда сегашната комуникация на властта с народа?

- Комуникацията на настоящото правителство има характера на някакъв вид указания до народонаселението. Това правителство не говори с хората, а назидава народа. Повечето политически сили у нас не правят разлика между пропаганда и пиар. По своята същност тяхната комуникация си е чиста пропаганда, която за “благозвучие" и по западен образец те наричат ПР.

Стр. 12, 14

www.segabg.com I Таня ПЕТРОВА I 16.02.2011

Министерствата започнаха ударно да харчат милиони за информационни кампании с безумни задания и пошъл резултат

С този билборд започна кампанията за популяризиране на програмата за развитие на селските райони. Представянето на билбордовете стана в деня, в който министерството реално започна да събира оферти.

"Вече става нетърпимо. Живеем като аборигени. А снощи в чата научих, че момичетата по света ги доят роботи". Говорещите крави са толкова абсурдни, че почти пропускаш останалите бисери. Двеминутният клип – "една продукция на БНТ и Министерството на земеделието и храните", хем се опитва да убеждава, че кандидатстването по Програмата за развитие на селските райони е лесно, хем невинно съветва – "Ако не можете сам, свържете се с консултантска фирма".

Клипът (http://prsr.government.bg/videos/video2.flv) е едно от комуникационните оръжия по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", а на сайта на програмата ценителите могат да се насладят на още 3 клипчета в същата стилистика. След време от земеделското министерство със сигурност ще се похвалят, че тези и други шедьоври са изиграли ключова роля за усвояването на евросредства. Ще има и доказателства – брой повторения на безумието и дял от доволната аудитория.

Усвояването на публични средства за информационни кампании винаги се е свързвало със скандали. Всяка власт върви ръка за ръка със собствените си кръгове от рекламни и PR агенции, но нечестното състезание е само един от проблемите. От планирането до реализацията опитите на държавата да популяризира европрограмите са минирани от скудоумие, което тотално проваля целта да се стигне до бенефициентите. Основният принос за този провал се пада на администрацията, а разхитителните суми по оперативни програми за информация и публичност съвсем изкривяват картината. С наближаването на 2013 г. парите по комуникационните планове ще се харчат все по-крупно, а по всичко личи – и все по-неефективно.

Каруцата пред коня

Бюджетите за информационни кампании, които управляващите органи по еврофондовете и министерствата започнаха ударно да харчат с напредването на програмния период 2007-2013, са огромни. Преди броени дни по един-единствен проект здравното министерство отвори оферти за информационна кампания с прогнозна стойност от 3 млн. лв. Само за 2010 г. Министерството на земеделието пък пусна обществени поръчки за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони за над 5 млн. лв. Големи договори се сключиха и по ОП "Регионално развитие". Прегледът на тези поръчки показва, че чиновниците не оставят почти никаква свобода на изпълнителите. Писани с безумни детайли, заданията предявяват съвсем очевидни и вероятно неслучайни предпочитания към отделни комуникационни канали и повтарят едни и същи модели.

Показателен пример как каруцата се поставя пред коня е земеделското министерство. За 2010 г. министерството пусна 11 обществени поръчки за информационни дейности, като в името на последователността първата от тях бе изготвяне на цялостна концепция за информационната кампания. Не е много ясно какво толкова е имала да мисли агенция "Ди енд Ди", спечелила поръчката (304 000 лв.), защото пуснатите впоследствие 10 поръчки са били планирани и измислени като задания още при предния министър Валери Цветанов. Така дори рекламните специалисти да не считат за особено ефективно тиражирането чрез национален ежедневник на два 60-минутни филма за програмата за селските райони срещу 244 900 лв., те не могат да направят абсолютно нищо. Апропо, тук в обяснителните записки на Валери Цветанов и на Мирослав Найденов има любопитно разминаване. Цветанов е възнамерявал срещу прогнозната сума от 250 000 лв. да бъдат заснети 4 филма от по 60 минути, а в записката на Мирослав Найденов 60-минутните филми вече са само два.

Практиката чиновниците да измислят концепция, а после да платят на външни специалисти да извършат същото е характерна и за други министерства. В началото на януари например транспортното министерство пусна поръчка за комуникационна стратегия по проект "Развитие на административното обслужване по електронен път (65 000 лв. прогнозна стойност), като в същото обявление иззе функциите на бъдещия автор и обяви паралелно поръчки по конкретни дейности – изработване на аудио и видео клип, организиране на интервюта и публикации в медиите, събития и др. Здравното министерство пък буквално изуми специалистите с изискванията си по проекта "Информирани и здрави". Тази поръчка се очертава като свръхскъп провал и онагледява убедително липсата на капацитет в администрацията за избора на канали и форми за информиране на хората.

Да научим за готварската сол

4.7 млн. лв. е общата стойност на проекта "Информирани и здрави", който здравното министерство е защитило по ОП "Развитие на човешките ресурси". Приемането на документи за основната поръчка бе затворено миналия месец, а от техническите изисквания стана ясно, че очакваният продукт по условие е неспасяем.

Срещу 3 млн. лв. трябва да се проведат 6 здравни кампании. С тези пари ще се обяснят вредите от готварската сол, от употребата на психотропни вещества, от тютюнопушенето. Ще има и 3 кампании за ограничаване на производствения, битовия и транспортния травматизъм. По всяка от тези позиции изпълнителите трябва да заснемат филми.

Колко е вредна готварската сол предстои да научим от 3 филма по 27 минути. Лентите трябва да са на тема "готварската сол у дома", "готварската сол в заведения" и "как се четат етикети на хранителни продукти", като филмите трябва да са в две версии – дълга и кратка, 10-минутна. От всеки един от тези филми изпълнителите ще трябва да "извлекат" и по 3 кратки видео и аудио клипове от по 30 секунди и 1 минута. "От нас се иска с недостатъчен ресурс да произведем три дълги филма, които никой няма да гледа, да скалъпим от лепени кадри 9 видеоклипа, които иначе могат да станат по-добри, и между другото да изготвим рекламни плакати, брошури, стикери, папки, транспаранти, тениски, чадъри, шапки с кадри от филмите", коментира експерт. За тютюнопушенето и психотропните вещества ще има по пет 27-минутни филма със съответните видеоклипове – по 15 на брой. Колкото повече, толкова повече.

Поръчването на рекламни джунджурийки, които са скъпи и дори остават нераздадени, е друга традиционна практика на министерствата. Показателен бе случаят с хилядите тениски, шапки, стикери, подготвени за 100-годишнината от независимостта и останали нераздадени в мазето на Министерския съвет. Ще застигне ли тази съдба хилядите сувенири, поръчани от икономическото министерство в мегапоръчката за реклама на туристическото лого на България и сайта http://www.bulgariatravel.bg, предстои да видим. Изумително в тази поръчка е планираното закупуване на голям брой скъпи луксозни сувенири. Така например от изпълнителите се очаква да произведат 1000 луксозни химикалки с прогнозна стойност 65 000 лв., 4000 луксозни визитници за 88 000 лв., 2000 сака за 72 000 лв., 3000 плажни кърпи за 45 000 лв., 5000 платнени чанти за 45 000 лв. и т.н. Поръчката още тече, като прогнозната й стойност е 1.4 млн. лв.

Представители на PR агенции споделят и други впечатления – нарасналата популярност на външната реклама, която невинаги е ефективна, и насочването на големи суми за рекламни карета в печатни издания, които не казват нищо. В категория "билбордове" например стартът на кампанията за селските райони бе потресаващ. Със слоган "Европейски пари на правилното място – за българското село" и ширнало се поле на фона на стискаща лаптоп ръка билбордът стана пословичен из форумите и разпали люти спорове какво точно се предполага, че съобщава.

До същата спорна практика прибегнаха и икономическото и регионалното министерство. Икономическото министерство сключи договор за 312 900 лв. за външна реклама, популяризираща вътрешния туризъм. Изпълнителят използва за билбордовете прекрасни фотографии на Евгени Динев, но това бе свършено преди пускането на съпътстващия сайт http://www.potarsi.bulgariatravel.org и адресът не е изписан. Билбордовете не препращат и към официалния туристически сайт http://www.bulgariatravel.оrg.

МРРБ пък реши да популяризира с билбордове ОП "Регионално развитие". За целта задели 1.1 млн. лв. и в обявлението обясни, че счита този метод за много подходящ за достигане до аудиторията. Дали това е така, според комуникационния план на програмата ще се проверява със социологическо проучване, което трябва да установи колко хора са видели билборда.

Всички тези проблеми трябва да се отчетат при планирането на бъдещите комуникационни планове по еврофондовете, изтъкват специалисти. Според експертите министерствата трябва да разчитат повече на по-тясно таргетирани и директни методи на работа с потенциалните бенефициенти. Кампаниите трябва да се съобразяват и с реалните срокове по една или друга мярка. А не да се рекламира България като лятна дестинация навръх Нова година.

Оригинална публикация

www.segabg.com I 14.07.2003

Почти всеки член на правителството има агенция, която се грижи за личния му имидж. Никой обаче не го признава публично, нито пък казва колко плаща за услугата. Със сигурност обаче от този бизнес се печели добре

Тази власт май твърде много разчита на PR-виагра, за да не се изложи. Доста консултанти и имиджмейкъри се навъртат около министрите, но отношенията на отделните министерства с PR-агенциите остават забулени в мъгла. Не е ясно как властта се разплаща за тези услуги, но се говори, че от държавния бюджет изтичат милиони.

Има поне

три начина властта да се отблагодари на съветниците си

Първият е, като направо сключи договори с определени агенции. Неудобство е, че ако услугата надхвърля 10 хиляди лева, трябва да се обяви търг по закона за обществените поръчки. Освен това винаги изглежда някак неморално да се плаща на външни хора, при положение че всеки министър има по 5-10 чиновници в пресцентровете си. А и тези пари трудно се отчитат, защото в бюджетите на ведомствата не са предвидени харчове за имидж.

Вторият начин е чрез средства по проекти от заеми от ФАР и Световната банка. Публична тайна е, че чрез тези програми щедро се пилеят пари както за т. нар. консултантски услуги, така и за разни презентации, семинари и други занимания.

Третият начин е може би най-опасният, защото е най-трудно уловим и доказуем. PR-ите вършат услуги на властта, а тя им се отплаща като обслужва интересите на техни клиенти. Според шефа на агенция "Кота 97" Джими Найденов това е т. нар. модерна корупция, разпространена както в Европа, така и у нас. При нея се продават права за тиражиране на влияние. Корупция има и тогава, когато един политик получи услуга, която струва 3000 лева например, а заплати за нея само 300. За остатъка се издължава по друг, нерегламентиран начин – назначения на хора на ключови места, даване на поверителна информация и какво ли още не.

Почти всички министри отричат да ползват услугите на PR-агенции и да им плащат за това. Повечето обаче признават, че имат много приятели имиджмейкъри, до които се допитват.

Социалният министър Лидия

Шулева ползва услугите на агенция "Янев и Янев"

С една от съсобственичките на агенцията – Елена Вълчева, я свързва старо приятелство. Министърката рядко предприема нещо без да се посъветва с нея. Агенцията обслужва и "Албена инвест", начело на която Шулева беше преди да влезе в правителството.

"Янев и Янев" получават пари за популяризирането на социални проекти, които обаче стартираха още при предишното правителство. Единият е "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата", финансиран от Световната банка, а другият – "Пенсионна реформа", субсидиран от Американската агенция за международно развитие. За тези проекти агенцията е избрана от СБ и ААМР.

"Янев и Янев" пое и PR-а на програмата за отпускане на царски кредити. По принцип Шулева развива активна дейност за популяризиране на идеите си. Платени страници, репортажи и програми има в столични вестници, по Българското национално радио и двете национални телевизии. Преди 2 месеца в "Държавен вестник" беше обявен конкурс за 50 филма, които да популяризират новата социална политика.

Министерството на здравеопазването имаше 8 договора

за консултантски услуги с 5 български и 3 чужди фирми. Например на PR-агенцията "Маг адвъртайзинг" трябва да бъдат платени 831 000 евро за медийно обезпечаване на реформата в болниците. Договорът е за 5 години и е единственият за PR-услуги, който още е в сила. Останалите подобни договори вече са приключили и платени, но това не ги прави по-малко скандални. Така например за обучение на журналисти PR-агенцията "Мотив" е получила 92 000 евро. Парите са основно за няколко семинара за журналисти и за служители в пресцентрове на здравната каса. Над 1.5 млн. евро пък следва да вземат консултантите на швейцарската ITS за съветите си за управление на информационната система на касата.

8 млн. евро за консултантски услуги и още толкова за обучение на кадри трябва да бъдат изхарчени по заем от Световната банка за здравната реформа у нас, съобщиха преди време от здравно министерство. За сравнение по същия заем за реформата в болниците се предвиждат едва 10 млн. евро. Парите са част от договора между банката и България за 63.5 млн. долара, подписан през 2000 г. Проектът е за общо 86 млн. долара, като остатъкът се осигурява от българското правителство. Те се инвестират в срок от 5 години, а ще се връщат на Световната банка до 2020 г.

Повече от половината от 8-те млн. евро вече са похарчени за консултантски услуги. На експертите се плащало за съвети в областта на финансите, мениджмънта и връзките с обществеността. Би трябвало да се обучават ръководствата на МЗ и НЗОК, медиите и лекари.

Преди време министър Божидар Финков показа 3 страници съвети как трябва да се оборудва кардиологична клиника.

"Ще паднете от смях, ако ги прочета",

каза тогава той. За творението трябва да бъдат платени 12 000 евро на българска фирма, чието име Финков не пожела да каже.

"Извън договорите по заема от Световната банка здравното министерство няма други отношения с PR-агенции", твърдят от ведомството.

"От година и половина работим само с една фирма, която има договор с Министерството на здравеопазването за информационното обслужване на реформата", казват от НЗОК. Фирмата е "Маг адвъртайзинг". Досега тя е издала брошура за правата на пациента, която се разпространяваше в кабинетите на личните лекари и по районните здравни каси. Предстояло и отпечатване на плакат за потребителската такса. Допреди 1.5 години обаче касата работела с повече PR-фирми.

В Министерството на икономиката неведнъж са ползвани PR-агенции

за консултации и съвети. След като Николай Василев се раздели с първата директорка на "Връзки с обществеността и протокол" Мариана Личева, назначи човек, на когото бе отделена функцията на мъртва душа. Реалната дейност по PR-а трябваше да извършва агенцията на Максим Бехар "M3 Communicaton". Постепенно обаче Бехар бе изместен от Димитър Найденов и неговата агенция "Кота 97". Твърди се, че заслугата за това е на зам.-министър Милен Керемедчиев, който и днес се ползва от съветите на Найденов.

"Кота 97" и "Маг адвъртайзинг" бяха натоварени да организира представянето на България по най-големите туристически борси по света – Москва, Берлин и Лондон. Служители на "Кота" правеха пресклипинг за министъра, даваха му съвети как да се облича и как да се държи, уреждаха интервюта. Практически

функциите на пресцентъра бяха иззети от външния консултант

След назначаването на Димитър Димитров за шеф на дирекцията "Връзки с обществеността" официално консултантските договори са прекратени. "По мое настояване не бе подновен договор с външна агенция, която до този момент бе давала съвети на вицепремиера Николай Василев. Моето убеждение е, че би трябвало директорът на дирекцията, който е и член на политическия кабинет на министъра, да знае най-добре какви са приоритетите в дейността и как те да се представят пред обществото", обясни Димитър Димитров. Според него по-лесно се търси отговорност за несвършената работа от човек, назначен в министерството и ангажиран само с него, отколкото от агенция, на която ведомството е само един от множеството клиенти.

Не така стои въпросът с подресорните на икономическото ведомство държавни фирми. "Булгартабак холдинг" например ползва поне 2 PR-агенции. Едната – "Нота бене", беше наета от скандалния шеф на тютюневия гигант Георги Попов и се занимаваше предимно с лъскането на неговия имидж. "Би трябвало да знаете, че търговските договори на търговските дружества са конфиденциални", заяви шефът на агенцията Иван Стамболов в отговор на въпроса действа ли още договорът. Той обаче призна, че доколкото все още е 2003 г., договорът му действа, тъй като се подновявал за всяка календарна година.

Прессъобщението за решенията на общото събрание на холдинга за 2002 г., което се състоя на 10 юли, бе изпратено от друга PR-агенция – "Икона комюникейшънс". Компанията обслужваше информационно "Булгартабак холдинг" по времето на предшественика на Георги Попов – Бойко Кишков. Днес "Икона" има договори със "София БТ" и "Благоевград-БТ".

Образователният министър

Владимир Атанасов също потърси помощ от агенцията на Джими Найденов "Кота 97"

миналата година. По идея на Найденов Атанасов изнасяше открити уроци по литература в страната и отговаряше на ученически въпроси, а последният урок беше проведен в НДК. Там образователният министър се срещна с ученици, на които им предстои матура и с техните родители. Тогава Атанасов беше освиркан и наречен "свиня".

Между министерството и "Кота 97" няма договор, твърдят от двете страни. Още миналата година Атанасов обясни, че от МОН не е отклонен и лев към тази PR-агенция. Джими Найденов също е категоричен, че екипът му е работил без пари в продължение на месец. Около 2 000 лева били разходите за отпечатване на разяснителни брошури за матурите, но тях агенцията ги осигурила от спонсори.

Бившият университетски преподавател Владимир Атанасов, за когото се знае, че не е богат, предложил да плаща някакви суми от джоба си в продължение на дълъг период от време, за да се издължи на агенцията. "Аз обаче отказах", разказа Найденов.

Със сигурност енергийният министър Милко Ковачев се допитва до много добър PR, извън чиновниците във ведомството си, твърдят специалисти, които разбират от професията. Според тях Ковачев реагирал адекватно в кризисни ситуации.

Максим Бехар не крие, че отдавна се познава с Ковачев, с когото имат общи приятели.

Милко Ковачев е женен за сестрата на Петьо Пунчев,

с когото Бехар е близък приятел от 20 години. "Разбира се, че не бих му отказал съвет, когато го поиска", признава Бехар.

От енергийното министерство официално твърдят, че не са наемали външна фирма, защото нямат бюджет за такива разходи. Двете регулаторни комисии в енергетиката и в съобщенията – Държавната комисия за енергийно регулиране и Комисията за регулиране на съобщенията, също не са наемали външни фирми за връзките с обществеността.

Столичното електроразпределение има договор за консултантски услуги с PR-агенция "Леа консулт". Той е за една година и е сключен след конкурс, обявен преди два месеца по закона за обществените поръчки.

През февруари и столичната топлофикация обяви конкурс за PR-агенция. Парите ще дойдат от Световната банка. Очаква се фирмата да бъде избрана всеки момент, но нейната дейност ще се съсредоточи единствено до големия проект за рехабилитация на мрежата и абонатните станции в столицата, което се финансира от Световната банка.

Докато шеф на АЕЦ "Козлодуй" беше Йордан Йорданов,

атомната централа се обслужваше от агенциите на Джими Найденов

Сегашното ръководство отрича да ползва външни услуги от такова естество.

Същият е отговорът и от министерство на транспорта и съобщенията. "Никога не сме мислили да наемаме външна фирма, която да гради имиджа на министерството или на министъра, защото смятам, че се справяме добре, с променлив успех, разбира се", каза шефката на пресцентъра Соня Момчилова.

Големите държавни фирми от двата отрасъла обаче използват PR-агенции. БТК например наема външни фирми, но обикновено договорите са кратковременни и само във връзка с някаква нова услуга или промяна на условията за работа с клиенти. За последно БТК има договор с агенцията на Диана Дамянова "Ди енд Ди". "Договорът е съвсем краткосрочен, защото сме в приватизация и не можем да подписваме дългосрочни договори", каза изпълнителният директор на телекома Бойко Димитрачков. Той обаче не уточни срока, но каза, че при избора на агенция са спазени всички законови изисквания. "Явихме се на конкурс и спечелихме. Договорът ни е до края на годината", обясниха от "Ди енд Ди".

"Финансовото министерство и другите администрации, които са под неговата шапка, не ползват услуги на PR-агенции и нямат договори с такива за обслужване и консултации", съобщи шефът на пресцентъра на МФ Татяна Митова. Договор с подобна компания е сключен само по проект, свързан с Националната агенция за приходите (НАП). Наета е PR-агенция, защото по договор за безвъзмездна помощ от японското правителство, предоставена през Световната банка, са били икономисани средства и се взело решение с тях да се изработи комуникационна стратегия за НАП. Миналата година по това време е организиран конкурс за изработване на такава стратегия като са приложени правилата на Световната банка за такива процедури. Четири фирми са подали оферти, а конкурсът е спечелен от PR-агенцията на Елена Вълчева "Янев и Янев". По правилата на конкурса максималната цена е била $20 000, а е победителят е предложил по-ниска оферта. Изработената комуникационна стратегия включва анализ на ситуацията и потребностите, стратегия за ефективни комуникации и разработка на графичен дизайн на лого.

"Министерството на регионалното развитие и благоустройството не работи с PR-агенция и не възнамерява да наема такава, за да се грижи за имиджа на ведомството", казаха от пресцентъра на министър Валентин Церовски.

Земеделското министерство също не работи с агенции. Такава дори не е наемана покрай кампанията около преброяването на земеделските стопанства, което вече върви в страната, каза шефката на пресцентъра на Мехмед Дикме.

От външно министерство също отричат да ползват услугите на PR-агенция, макар че според конкурса по закона за обществените поръчки, обявен по комуникационната стратегия за присъединяването ни към ЕС, се готвят да направят точно това. В един от проектите, за който се кандидатства, се предвижда да се плаща на агенция, за да организира публични лекции на министрите Паси и Кунева, които да ни разясняват европейското бъдеще, да се плаща за публикации и за участия в тв и радио предавания.

"Моите най-големите PR-консултанти са таксиметровите шофьори",

твърди външният министър Соломон Паси. "15 минути разговор с шофьор се равнява на час и половина разговор с PR-консултант. А и накрая плащаш само за возенето", обяснява е той.

Паси, който е известен с прекалено много екстравагантни публични акции, има слабост към PR-а. Допитва се до приятелите си Максим Бехар, Максим Минчев, който доскоро беше пресдиректор на Атлантическия клуб, а сега е шеф на БТА, до Елена Вълчева и до хората, които разбират от избори като Миро Севлиевски и Евгени Михайлов.

Паси твърди, че на никой не е плащал за съвети и консултации. Той си признава, че не слуша и най-големите авторитети, ако идеята не му харесва. Най-мащабната му акция беше качването на генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер в прословутия атлантически трабант. "Мнозина си мислят, че това беше случайно, но истината е, че това беше много добре обмислено упражнение", признава външният министър. Според него в такава ситуация е важно да се предвидят всички детайли. "Ако трабантът е паркиран на място, от което КАТ може да го вдигне, това ще провали цялата операция", казва министърът-атлантик.

За разлика от всички останали министри в кабинета, той се смята за почти професионален PR специалист. Първият му завършен професионален курс по политически маркетинг и реклама е през 1990 г. в Лондон. Минал е през всички политически централи, през BBC, през големите PR-компании, особено се е учил от "Сачи&Сачи". Голяма школа по PR е била и визитата на президента Бил Клинтън, когато е имал много тясна връзка с неговия екип. Най-голямата школа си остава Атлантическият клуб. "Можеш да си строшиш главата обаче, ако се опиташ да приложиш опита на една неправителствена организация директно към правителствена институция", обобщава Паси

Министърът на спорта

Васил Иванов-Лучано пък непрекъснато се допитвал до своите приятели

журналисти Явор Цаков и Джими Найденов. "Броя го за един от най-близките ми приятели, но отричам каквото и да било свое участие в изграждане имиджа на Васил Иванов-Лучано", казва обаче Найденов.

Шефката на пресдирекцията на правителството Цветелина Узунова е категорична, че не са ползвали външни услуги, защото нямали бюджет. Не е ясно кой организира и колко струват различните рекламни правителствени инициативи. МС категорично отказва да каже подробности около финансирането на кампанията "България Да – това е моята природа", например. Единственото обяснение, което дават, е, че инициативите били децентрализирани по области, а и повечето събития били безплатни.

Премиерът има сред приятелите си изявени PR-специалисти – Жак Сегала и Максим Бехар, но според запознати никога не се е обръщал към тях с молба за съвет в тази област.

Текст под снимки:

По идея на PR-а си миналата година образователният министър Владимир Атанасов изнасяше открити уроци по литература в страната.

Максим Бехар от години е познат и предпочитан събеседник от премиера Симеон Сакскобургготски. Той се среща с него не само в ролята си на председател на Българския форум за бизнеслидери, но и за да пият кафе. Нито веднъж не е споменал пред мен име на журналист, казва Бехар.

Културният министър Божидар Абрашев можеше да има и по-добър имидж, ако се бе доверил на професионален PR, а не само на съпругата си Люлина.

Външният министър Соломон Паси изненада всички, като се появи на правителствено заседание с такси. Оказа се, че това не е случайност – той смятал таксиметровите шофьори за най-добрите си PR-консултанти.

Бившият шеф на "Булгартабак" Георги Попов нае специална фирма, която да се грижи за имиджа му. Това обаче не го спаси от гафове.

Оригинална публикация

в. Десант I Пролетина НИКОЛОВА I 29.03.2010

След като бяха притиснати в ъгъла заради участието на деца в шоуто, шефовете му се обърнаха за помощ към фамозна специалистка по цензура

Ако на някой досега не е било ясно, от понеделник вече трябва да е научил, че поне в едно нещо България е на първо място в света. Това е “новият социален експеримент “фамилно риалити шоу Биг брадър”. За първи път от създаването на риалитито в Холандия преди повече от десетилетие някой решава да вкара в него не само цели семейства, но и децата им.

Това не се беше случвало в нито една западна телевизия не защото там не са искали да го направят, а защото регулаторните органи в Западна Европа са изключително бдителни и много строги. Подобен опит щеше да приключи безславно за шоуто, което най-вероятно щеше да бъде забранено за излъчване. А самата телевизия щеше да заплати такава солена глоба, че повече нямаше и да помисля да вкарва деца там, където зрителите очакват да има разврат, изневери, скандали и дори побоища. В бананови държави и някои балкански републики обаче всичко е позволено. Още повече, че шефовете на българската Нова телевизия са готови на какво ли не само и само да се оттласнат от дъното на зрителския интерес.
От повече от година частният ефирен канал върви стремглаво към последните места в изследванията на зрителската аудитория. Стигна се дотам, че в Топ 50 на общата годишна класация на пийпълметричната агенция ТНС/ТВ План за 2009 година нямаше нито едно предаване на Нова телевизия! Това очевидно е докарало до ужас шведските собственици на канала Ем Ти Джи, след като са се решили да направят у нас това, което никога не биха си позволили в родната си Швеция.
Продуцентът Ники Николов, чиято е основната заслуга за детската добавка в “Биг брадър”, твърди, че главната цел на шоуто била, моля ви се, да придобием представа за това как един мъж и една жена живеят заедно в българско семейство. Все едно българският народ живее в Патагония и не знае хала си. Но дори и така казано обяснението на Николов щеше да звучи благородно, ако не ставаше дума точно за “Биг брадър”. Шоуто, в което всеки малък скандал продуцентите раздуват до световна война, и в който дребния флирт те се опитват да организират непременно в сексуална сцена.
“След 89-а у нас няма нито един сериозен филм или сериал, който задълбочено да разкрива истината по темата (за българското семейство – б.р.). Нямаме създадени модели, на които съзнателно или подсъзнателно да подражаваме. Знаем абсолютно всичко за турското семейство, но почти нищо за нашенското”, се обяснява Николов пред “Стандарт”. Едва ли не цяла България трябва да му е благодарна, че той се е оказал човекът, който ще ни разкрие как точно живеем.
”Този "Биг брадър" ще се превърне в наръчник за щастлив семеен живот. Самият аз имам нужда от него”, споделя Ники Николов, който също има вкус към освободения живот – миналото лято заживя на семейни начала с Радост от предаването “Огледала”. Само че Николов се изправи пред един голям проблем, който вероятно не е очаквал да има в България, където апатията и послушните медии са единица мярка за манталитет. Седмици наред до старта на шоуто всякакви неправителствени организации, но също вестници, радиа, телевизии, интернет – агенции буквално се нахвърлиха върху продуцентите му заради участието на деца в него. Това принуди Николов да направи нещо, което също досега никъде не е правено – “Биг брадър” и Нова телевизия да се опитат да наложи цензура на колегите си от останалите медии, за да не може чрез тях неправителствените организации да продължат борбата си с шоуто. Не е ясно дали Ники Николов ще успее да ни обясни как живеем, но със сигурност втората му цел вече постигна успех. Като по команда, още в деня, когато шоуто започна, медиите изведнъж прекратиха критичния тон към него.
И няма как да е иначе, тъй като Нова телевизия възложи задачата по усмиряване на журналистите на голямата специалистка по цензура и притискане на медии у нас Диана Дамянова. Кака Диди, както тя обича да я наричат, макар отдавна да е прехвърлила какината възраст, е собственик на агенцията за кризисен пиар “Ди енд Ди”. Миналата седмица “Биг брадър” сключи официален договор с нея и й прехвърли изключителните права за медийно обслужване на шоуто. Това се случва въпреки, че Нова телевизия си има отдел за връзки с обществеността с петима души на щат, които получават заплата именно, за да вършат тази работа. Само че в момент, когато и водещият на риалитито Ники Кънчев признава, че неправителствените организации и медиите “ни създадоха много проблеми”, кака Диди е предпочитаният пресцентър.
Натрупала опит още в миналия век като вицепрезидент на КНСБ с обгрижване на послушните и шамаросване на непокорните ресорни репортери, Диана Дамянова навлезе във вихъра си като вицепрезидент на “ЛУКойл”. Едновременно с издигането си в компанията, тя създаде и агенцията за кризисен пиар “Ди енд Ди”. Самото съчетание “кризисен пиар” за Диана Дамянова означава не да информира медиите за фирмите, които обслужва, а да ги притиска по всякакви възможни начини да не пишат нищо критично за тях. Няма вестник, радио или телевизия у нас, който да не е ял попарата на кака Диди. Къде със заплахи, къде с финансов натиск, къде с шантаж Диана Дамянова успя да всели страх у цялата гилдия у нас. А нейните клиенти хич не са случайни. Освен “ЛУКойл” и неговия шеф Валентин Златев, тя обслужва фирми, около които е пълно със скандали. При Костов нейната агенция обгрижваше всички дружества от приятелския му кръг “Олимп”. И до днес затова я и търсят – защото знаят, че Диана Дамянова е специалистка по запушване на устите на медиите. Методите й на действие са такива, че към днешна дата никой и не помисля да пише нещо лошо за хората и фирмите, които Диана Дамянова обгрижва. Някъде да сте прочели например, че “Нефтохим” е замърсител и причинява масови онкологични заболявания в бургаска област и аномалии при новородени? Няма и да прочетете. Кака Диди се е погрижила.
Вече дори не е нужно тя лично да сплашва репортерите и техните редактори. Те сами си знаят, че видят ли под някое прессъобщение името “Ди енд Ди”, значи е по-добре да замълчат по темата. Ето защо от понеделник насам медийното пространство у нас изведнъж стана приятелски настроено към новия сезон на “Биг брадър”. А някои вестници, като издаваните от ВАЦ например, дори вече не само не се сърдят, че в къщата ще има деца, ми отразиха този факт с радост, задоволство и много шарени снимки. Всичко това се случи, след като в неделя прессъобщенията за “Биг брадрр” изведнъж започнаха да пристигат вече не с щемпела на пресслужбата на Нова, а подписани от Теодора Велева, специалист от агенцията на кака ви Диди “Ди енд Ди”. Оттук-нататък вече “Биг брадър” може да диша спокойно и пред него се е ширнала свобода да прави каквото си иска. Името “Ди енд Ди” дава гаранция, че ако ще няколко човека да направят групов секс пред погледа на дечицата в къщата, а Нова телевизия го излъчи, на страхливите и яли попарата на Диана Дамянова медии у нас не им остава нищо друго, освен или да замълчат, или да отразят оргията с радостна дописка.

Оригинална публикация

сп. Мениджър | 11.07.2010

Една пиар история на Диана Дамянова

Документален разказ за консултант, съсед и разрешително за офис

ИМЕТО МИ ВИНАГИ се е свързвало с разрешаване на кризи – политически, институционални, корпоративни. Затова е логично да разкажа една абсолютно емблематична за мен история. В моята агенция като цяло имаме широко разбиране за професията. Пиарът не е това, което пише в книжките и учебниците, а е всичко онова, което
лекарят и адвокатът не могат да направят за хората. Ако си мой клиент и виждаш, че не си за лекар или адвокат, обаждаш ми се, казваш "стяга ме тук и тук" и аз съм длъжна да реша проблема ти. Затова ми е толкова на сърце следната почти парадоксална случка.Тази история е от преди около 10 години. Имам един много любим клиент, с когото сме в прекрасни отношения и аз съм го научила да ме търси за всякакви неща и по всяка време. Обажда ми се той тогава, видимо притеснен, и ми разказва тази "съседска трагедия".Купува си човекът имот в престижен квартал на София, в една стара мраморна жилищна сграда, за да си направи офис за своя тих, но особено проспериращ консултантски бизнес. Влага, разбира се, куп пари, прави гигантски ремонт с всички възможни екстри. И точно по средата на ремонта, когато вече са вложени тези чудовищни средства за реновиране на жилището и превръщането му в офис, се събира домсъветът на кооперацията по инициатива на съседа отляво и решава, че в сградата не може да има офис. Нещо, което си е абсолютно тяхно право. Моят клиент започва поотделно да прави срещи с всички, за да им обясни, че това е един такъв тих бизнес, консултантски – не влизат, не излизат хора по всяко време, поддържат чисто, 5 души работят и въобще никой няма да разбере, че има офис. И хората казват, че те всъщност нямат нищо против, но съседът отляво е против. Въпросният съсед категорично заявява:
"Само през трупа ми!". И точно преди моят човек да отиде на лекар, защото вече е в прединфарктно състояние, минава през офиса и ми разказва тази история. Викам: "Виж, очакваш от мен повече, отколкото мога да направя, отиди при адвоката си". На мен наистина нищо не ми минава през ума какво мога да сторя в тази ситуация. А това, което чувам, няма нищо общо с пиара. Казвам му, ще преспя, пък може нещо и да измисля. За тези 24 часа той ми се обади поне четири пъти.
И така, аз на сутринта се събуждам с готово решение. Разказвам му какво съм намислила. ‘Ти си луда, това не може да стане." И се започва следният диалог между нас:
"Виж сега – днес е петък, програмата влиза в действие в събота в 14 часа. Това, което искам да знам, е на кого ще се обади съседът, за да протестира срещу твоя офис".
"Първо на мене, той има мобилния ми телефон."
"Добре, кажи му тогава: аз не отговарям за този въпрос, обърнете се към съпругата ми, и му дай моя мобилен, без много-много да му обясняваш коя съм."
Тук имам една огромна лична драма – бях предвидила операцията да протече около две седмици и да я заснема за себе си как се случва. Но тя за съжаление трая само четири часа. Към този момент моят син бе 16-годишен, скейтър и непрекъснато влачеше у дома приятелите си със скейтбордовете, облечени с възможно най-свлечените дънки. Както всъщност се обличат всички скейтъри. Викам аз детето и още десетина негови приятели и казвам: "Пишете". Ще ви давам по 10 лв. на ден, колкото дни трае операцията, а от вас искам следното. Точно в 14,00 ч. във въпросната кооперация влизат трима от вас със скейтбордо-ве, надуват колкото могат високо музиката и започват да карат в апартамента. Междувременно пускате една рампа от прозореца към улицата и започвате да се спускате по нея. Към 14,15 ч. идват още 7 ваши приятели на гости и тъй като не знаят на кого да звъннат, звънят поред на всички звънци. След още половин час се гоните из входа и без да искате, изпускате няколко бутилки бира между етажите. Това нещо го правите в събота и неделя, за понеделник ще мислим друга програма. Децата казват: "Няма никакъв проблем, действаме". А моят клиент през цялото време ме пита какво целя с това. Виж какво, му казвам, ако съседът поживее 10 дни на този кошмар, той сам ще се предаде. И програмата започна в събота, в 14,00 ч., както сме го предвидили. Всичко си върви по сценарий. След два часа детето ми се обажда и казва: "Мамо, изпускаме бирите по стълбищата на кооперацията и си тръгваме". Викам: "Някой обади ли се, каза ли ви нещо?". "Не, никой не се обади", отвръща синът ми. Мисля си – и утре е ден. Когато те си тръгват, в кооперацията вече е пълно мазало, съседът отляво отваря вратата, поглежда ги безмълвно, но не казва нищо. Точно след две минути ми звъни моят клиент: "Този се обади разтревожен: "Във вашия апартамент става нещо". Моят човек му казва: "Сега съм зает, не мога да говоря, обадете се на жена ми", и му дава номера на телефона ми. Онзи моментално ми звъни и ми разказва цялата история.
"Чакайте, чакайте – казвам. – Ние този апартамент го купихме за офис, но понеже кооператорите не са били съгласни, решихме да го дадем на детето. Ако знаете колко свястно дете е, но не му върви. Вече на седмо място му вземаме апартамент и все го гонят. А сега ще си е негов. Той е много добро дете, вярно, че е в малко по-такъв, буен период, но това преминава за няколко години."
"Ама чакайте, ама вие… знаете ли…" – на съседа вече му излиза пяна от устата. "Той е много добро дете -продължавам аз, – ако закъсате, и хляб ще отиде да ви купи, верно, малко е шумничък, но ще му свикнете." Двайсет минути след приключване на този разговор кооперацията се събира и единодушно разрешава офис в сградата. Събранието, разбира се, се случва отново по инициатива на съседа отляво. Има-няма за 300 лв. свършихме работа на клиента и му издействахме разрешително за офис, без адвокати, без съдебни споразумения, без нищо.
Това е моето лично, а и на колегите, с които работя, разбиране за пиара – трябва да измъкнеш клиента от калта, трябва да му помогнеш да си реши въпроса, ако все пак е поне частично прав. В случая този клиент беше сто процента прав. Сега, 10 години по-късно, е домоуправител на кооперацията и абсолютно всички са щастливи. И съседът отляво. Това беше клиент в криза, ние я овладяхме и разрешихме с възможно най-малко средства, за възможно най-кратко време. Пи-арът е особена професия, в която, за да си успешен, се изисква преди всичко да изградиш доверие с човека отсреща.
ДИАНА ДАМЯНОВА е собственик на "ДД Агенция за проучвания и връзки с обществеността". Родена е в София. Доктор по история. Работила е като преподавател по история, изследовател в Националния исторически музей и в Националния музей "Боянека църква". От 1990 до 1993 г. е вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България. От 1999 до 2007 г. е директор в "Лукойл България" ЕООД – управление на всички дейности, свързани с маркетинга, рекламата и връзките с обществеността. През 1993 г. създава "ДД Агенция за проучвания и връзки с обществеността" АД, която работи в областта на пиара, маркетинговите проучвания, консултиране, организиране на специални събития, реклама. Владее английски, френски и руски.

Стр. 100 – 101