QM Media I 9.11.2011

По случай петата си годишнина легендарното мъжко списание събира лицата от кориците си на парти

Виртуозният джаз китарист Антонио Форчоне, определян като „Джими Хендрикс на акустичната китара”, пристигна в България по покана на списание МАХ. Форчоне ще свири на частното парти, с което легендарното мъжко списание ще отпразнува своята пета годишнина. На 10 ноември издателство QM Media ще се превърне в импровизиран джаз клуб, а МАХ ще посрещне емблематичните личности, дефилирали на кориците и страниците му през годините. Една среща на различни генерации българи, за които всички говорят.

„МАХ обича да разказва истории, за които другите не се сещат или просто подминават. Вярвам, че и за в бъдеще списанието ще продължи да подбира за читателите си историите, които си заслужават”, коментира главният редактор на МАХ Георги Тошев. „Щастлив съм, че музикант от класата на Форчоне прие с удоволствие поканата да бъде нашият подарък към героите и читателите на МАХ.”

По повод петия си рожден ден списанието излиза със специален колекционерски брой MAX People (на пазара от 10 ноември). В него са събрани неочакваните откровения пред МАХ на едни от най-известните мъже в държавата – Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Пламен Константинов, Наум Шопов, Христо Мутафчиев, Александър Морфов. Достойна компания им правят дами като Белослава, Мария Илиева, Гергана Полежанова, Мануeла Малеева, Миленита, Жени Калканджиева, Роси Черногорова, чиито истории са предизвикали оживени дискусии сред читателите на МАХ през годините.

Още за проекта МАХ People можете да прочетете на www.maxpeople.bg.

 QM Media I 31.08.2011

Политиката е изкуството да търсиш неприятности, да ги откриваш, да им поставяш грешна диагноза и след това да прилагаш неподходящо лечение, казва известният американски комик Граучо Маркс. Но кой е истинският автор на това изкуство?

Новият брой на L’Europeo „Зад политиката” бута вратата, зад която се крият господарите на света – масоните и билдербергите, членовете на Йейлското братство „Череп и кости”, участниците в 59-тата Вашингтонска „Молитвената закуска”. На председателското място в това общество са Чарлз и Дейвид Коук. „Пред Коуктопода империята от фондации на Сорос е малко калмарче”, казва Валери Найденов в статията си, посветена на братята милиардери, които превръщат либертарианството в световна религия.
Днес политиката е изчерпала месианския си потенциал, но представителите й продължават да се държат като богове. „Трябва да намериш мига да кажеш сбогом на този наркотик, властта. Ако изпуснеш мига, властта се превръща в шапка, която се сваля заедно с главата и без достойнство”, казва писателят Любомир Левчев, който преди 10 ноември стоеше до първите в държавата. Към разсъждeнията му за флирта между изкуството и властта L’Europeo добавя портрети на Лени Рифенщал и Оливър Стоун.
Разбира се, зад кулисите не стоят единствено тайнствени общества и пари, суета и параноя, но и шепа личности, изкушени от вярата, че творческият им гений и мъдростта могат да облагородят света. „Андре Малро и Дьо Гол бяха последният метафизичен тандем на философ и воин преди вулгарната ера на шоу политиката”, пише Иво Христов. Новото време превърна държавниците в риалити герои, а имиджмейкърите им ни убедиха, че идеите и прахта за пране се продават по един и същи начин.
Преди всичко обаче политиката е семейна работа. Доказва го дълго тлелият скандал между Бащата на германското обединение Хелмут Кол и синът му Валтер. Какво е влиянието на жени като госпожа Мао Дзъдун върху хода на историята и каква е ролята на половинките на Маргарет Тачър, Елизабет Втора и Юлияна Нидерландска? Отговорите в L’Europeo, „Зад политиката”.
Новият брой е на пазара от утре, 1 септември 2011 г.

QM Media I 26.07.2011

Срещи, раздели и други истории, които не можем да пренапишем в лятната AMICA

Как става така, че вместо един към друг, започваме да бягаме един срещу друг? Кога си отива любовта и как клетвата за вярност се превръща очакване „докато съдът ни раздели”? Кои са изборите, които променят живота ни и колко струва новото начало? Това са част от въпросите в „Необратимо” – новият брой на списание AMICA.

На корицата на AMICA, която по правило е запазена територия за мода, за първи път в историята на списанието застава известна жена – актрисата Ваня Цветкова. Най-емблематичното лице на българското кино от 80-те години емигрира в Щатите заради своя съпруг, с когото впоследствие се развежда. „В моя живот любовта трябва да е изпепеляваща и невъзможна”, казва актрисата, която в продължение на 20 години работи като крупие в Лас Вегас и отглежда сина си сама.

В специалния си проект „Пътят” AMICA проследява ключови моменти от пътя на Ваня Цветкова – погледнат през нейните собствени очи и през очите на хората, докосвали се до нея в различни моменти от живота й. Тази есен актрисата се завръща на екран с участието си в сериала „Седем часа разлика” по bTV.

“Страхът от раздялата е атавистичен. Той ни преследва от първия до последния ни ден на този свят. Единственият начин да се справим с него е да го погледнем в очите,” коментира главният редактор на AMICA Богдана Златева във връзка с една от основните теми на „Необратимо” – разводите.

Кои са грешките, които непрекъснато допускаме в отношенията си? “Ако говорехме повече за секс и по-малко за пари, връзките ни щяха да имат по-дълъг живот”, твърди един от героите на броя. Изневерите ли са най-честият повод за раздяла и можем ли да излезем сухи от битката, в която няма победители, отговаря адвокат Росица Арнаудова. Мария Касимова разказва в първо лице за онзи разговор, „в който трябва да кажем на децата, че мама и татко вече не са едно цяло”.

“Жените трябва да се женят заради любовта, и да продължават да се женят, докато я открият”, твърди Заза Габор, една от героините на “Необратимо”.

И още в броя: Пати Бойд, Ерик Клептън и Джорж Харисън в сложна интимна траектория. Дрескод на срещите и разделите и кои са дрехите, които казват “Знам какво правя!”

Някои факти:

Всеки втори брак в България приключва с развод до десетата година, сочат данните на Националния статистически институт. В това отношение българите са пълноценни европейци – оцеляемостта на браковете в Европейския съюз като цяло е същата като у нас.

Пикът на разводите в България е през 2007-ма година, когато 16 347 двойки се срещат в съда, за да си кажат официално „край”. Оттогава броят на бракоразводните дела намалява, но също така намалява и броят на сключените бракове.

През 2010 г. в съдебните зали у нас приключват 11 012 брака.

Изневярата е най-честата причина за развод, сочат наблюденията на адвокати и социолози. Домашното насилие, кризата на средната възраст и зависимостите (към алкохол, наркотици, хазарт) са другите често срещани поводи за разпад на брака.

Гибралтар, Аруба, Русия, остров Ман, Молдова, Пуерто Рико, Украйна и САЩ са държавите, в които браковете най-често приключват с развод. 

QM Media I 21.07.2011

Опасните връзки са тема на новия двоен брой на списание МАХ. Специално за него се съблече Христина Тушева, момичето, което еднакво добре се справя с бокса, фрийдайвинга и изкуството. Невероятната фотосесия е дело на фотографа Темелко Темелков и неговия екип. Той е и автор на документален филм за Христина, част от който е сниман в Италия. Очаква се кадри от горещата фотосесия да се появят и в италианските медии преди премиерата на филма.

Коя е Христина Тушева? По образование тя е художник, но преди по-малко от две години открива, че рингът е мястото, на което се чувства истински свободна. Същото важи и за пространствата под водата. Въпреки че продължава да работи като моден стилист към известни български списания, занимава се с фотография, снима се като модел, разработва месечното онлайн издание за мода и изкуство Rich Guys Hunter (www.richguyshunter.com), само преди няколко седмици Христина спечели сребърен медал на Държавното първенство по бокс в категория до 48 кг. Последното е истински спортен прецедент, като се има предвид, че тя започва да тренира бокс и да се състезава на 31 години. Всичко за невероятната й история и предизвикателната фотосесия в новия летен МАХ.

Още от темите в броя:

- Миризмата от световните футболни далавери вече става непоносима. Така мисли спортният експерт Ники Александров и доказва тезата си с факти.
- Завръщането на Стенли. Легендарният фронтмен на Тангра тръгна на турне и подготвя нов албум. Къде се загуби през годините – единствено в МАХ.
- Опасни връзки в порно индустрията. В една хотелска стая се разиграва действието на последния горещ порно хит. След него порното вече не е същото, защото се превръща в изкуство. Репортаж от мястото на събитието специално за МАХ от кореспондента на списанието в Мадрид Ивайло Харалампиев. Той разказва как сексуалното напрежение в стая 33 се покачва от появата на още един мъж. Седемминутният филм Room 33 е част от Hotel, аудиовизуален проект по идея на хотел Casa Camper в Барселона и Boolab.

Плюс: Задължителната порция от новости в света на автомобилите, дизайна, мъжкия гардероб и аксесоари, горещи точки за почивка и личните истории на красиви жени, успели мъже и изпечени мошеници.

QM Media I 1.07.2011

Една песен за невъзможното търсене на любов се превърна в химн и символ на свободата в несвободна България. Точно 40 години след като Кен Хенсли написа „Джулай Морнинг“ L’Europeo чества юлската утрин. Кога неслучилото се българско хипи се превръща в къмпингар? Кога протестът срещу бездарието на комунизма прераства в недоволство от невъзможността свободно да си купиш каравана? Кога хардрокът в Европа се изправя срещу политическия хардкор на студената война?
През 1971 г. за хардрока изгрява слънце, а под лъчите му изпълзява нова музикална митология. Създание с глава на стар индианец и младо тяло на хамалин кръстосва сцената. Иги Поп. „Не мога да пея нещо, което не блика право от сърцето, червата или шланга ми“, казва той. Междувременно Франк Запа мърда електрически мустаци: „Повечето рок журналисти не могат да пишат, но интервюират хора, които не могат да говорят заради хора, които не могат да четат”.
В небето, преди новото поколение да ги нарече „птеродактили”, летят „Лед Цепелин”, яхнали метла, американски бомбардировач, китара с двоен гриф или частния си оловен балон. Върху припева „Нека прекараме нощта заедно” цъфти групи културата. Любовта към музиката не е платонична, момичетата търсят ципа на албума на „Ролинг Стоунс” Sticky Fingers. Самите музиканти бягат от шейсетте години и от данъчните към Франция, за да направят албума Exile on Main Street и да бележат седемдесетте с телесните си течности.
1971 г. е и годината на прераждането. Алис Купър десетки пъти „умира” на гилотината, а кръвта му е прелята на Мерилин Менсън и Лейди Гага. Дейвид Боуи се връща на Земята като Зиги Стардъст. Джим Морисън завинаги прекрачва през Вратите на осезанието, а в джаз бенда на ангелите преминава Луис Армстронг, изпълнителят на алтернативния първоюлски химн „Какъв прекрасен свят“. Мълчанието става равносилно на смърт. Сид Барет се оттегля в психеделичния свят, но остава да блески като луд диамант и да напомня на „Пинк Флойд” колко точно му дължат.
От 40 години политиците и музикантите са on the road и подканят публиката с „Да ви видя ръцете!“. Светът трудно ще забрави десетдневният гастрол на Никита Хрушчов в САЩ, който се родее с турне на рок звезда. На Изток музиката се сраства с държавата. „На югославската рок сцена няма нищо друго, освен „Биело дугме”. Всички, повече или по-малко, подтичват след нас”, твърди Горан Брегович, чиято група разцъфтява с Югославия и се разпада с нея.
Един от първите, който пропука Берлинската стена, но не с децибелите на „Пинк Флойд“, а с умивката си – Вили Бранд, получи Нобеловата награда за мир през 1971 г. През същата година астронавта Джеймс Ъруин от „Аполо“ 15 импровизира върху The Dark Side of the Moon, а митрополит Максим сложи стълба към небето и стана глава на Българската православна църква.
Новият брой на L’Europeo е на пазара от утре, 2 юли 2011 г.

QM Media I 5.05.2011

Актьорът Христо Мутафчиев, който получи масиран инсулт преди няколко месеца, се завръща под светлините на прожекторите с първата си корица за списание МАХ. Той позира пред камерата на известните фотографи Георги Богданов и Борис Мисирков и за първи път говори за драмата, разиграла се в хотелската стая в Бургас по време на снимките на нов игрален филм. За фотосесията Христо си позволява да запали цигара като артистично намигане към предишния си живот. Пред драматурга Яна Борисова актьорът разказва за първите минути след като е покосен от инсулт, за времето преди и след сполетялото го нещастие, за плановете и мечтите си днес.
Броят на МАХ за месец май е посветен на пътя – пътя отвън и навътре в човека, пътя като духовно пътешествие и като физическо приключение. Шерил Кроул и Ланс Армстронг – две пресечни точки в любовта и диагнозата. Стефан Вълдобрев за автомобилната катастрофа и трансформациите в личен и професионален план след това. Футболната магистрала София-Букурещ и хай-тек номадите. Японският дизайнер Йожи Ямамото, според когото „перфектното е противно”. Лучано Бенетон специално за МАХ – пред Ана Йованович и фотографа Павел Червенков. Режисьорът Камен Калев преди премиерата на новия си филм "Островът" на кинофестивала в Кан.
И още: Къде почиват звездите – семейството на Стинг предпочита медитация в Индия, Ванеса Паради и Джони Деп се гмуркат на Бахамите. Личните маршрути на Миа Сантова и Камен Воденичаров. Къде се крие писателят Маркес.
Мода за пътешественици, тенденции в колите, хай-тек и навигатор за всичко ново и полезно, което може да ви интересува през месец май по света и у нас.
Новият МАХ е на пазара от утре, 6 май 2011 г.

QM Media I 14.04.2011

14 април 2011 г. 
Актьорите Саня Борисова и Ники Илиев, които са двойка в живота след участието им в сериала „Забранена любов”, се разсъблякоха във фотосесия за последния брой на списание МАХ. За първи път двамата позволиха да бъдат уловени в горещи пози от обектива на фотографа Васил Германов. Саня позира само по мъжки слипове, а Ники по дънки. Двамата за първи път говорят открито за страховете, вълненията и връзката си в броя на МАХ, посветен на двойките.
Освен предизвикателната сесия на Саня и Ники, новият МАХ разказва за невъзможните връзки на Педро Алмодовор и актрисата Пенелопе Круз, които се целуват само по бузите и за странното готик семейство Хелена Бонър Картър и Тим Бъртън, които живеят в отделни къщи. МАХ повдига и завесата пред голямата любов на Фреди Меркюри – фризьорът Джим Хътън, с когото звездата на QUEEN живее 20 години. Уникалните снимки на двамата се публикуват за първи път в българския печат.
И още: Стоян Радев и Веселина Михалкова, Анна Цолова и Виктор Николаев, Мартин и Михаил Заимови, Джеф и Майкъл Соруър, Андрей Даниел, Пати Хърст, Жозеф Ахрам, Бети Дейвис.

Плюс: Мода – в търсене на добрия костюм. Всичко най-ново и интересно от света на колите, новите технологии, музика и кино, места и маршрути.

в. 24 часа | 01.03.2011

Списанията AMICA, L’EUROPEO, ABITARE, BRAVACASA, МАХ и QM са новите членове на Съюза на издателите в България (СИБ). Медиите се издават на българския пазар от "Кю Ем" ЕООД, представлявано от госпожа Кристиана Великова.
С присъединяването на "Кю Ем" в съюза на издателите вече членуват 22 издателства с общо 102 печатни продукта.
На заседание на Общото събрание на СИБ вчера бяха гласувани и промени в ръководните органи на съюза.
За член на управителния съвет беше избран господин Любомир Павлов, управител на "Медийна група България холдинг" ЕООД, издател на широко портфолио от медийни продукти, сред които вестниците "24 часа" и "Труд".

Стр. 5

QM Media I 22.02.2011

22 февруари 2011

С новия си брой „Спирт & Spirit” списание L’EUROPEO пуска духа от бутилката и тръгва из безкрайните хмелни полета на въображението. Защо големите таланти се нуждаят от алкохол, за да се примирят със своята изключителност? И как опиянението води до прозрение? „Когато съм трезвен, не мога да понасям света, а когато съм пиян – светът не ме понася”, казва Франсис Скот Фицджералд. Дали Зелда полудява от любов към него или той се самоубива с пиене от любов към нея?
Кое е истинското име на духа от бутилката? Може би Серж Гензбург – магнетичният грозник, свенливият провокатор и поетичният гений. Неговият огледален образ на Изток е Владимир Висоцки. Руска душа, която няма дъно.
Не само творците, но и властта често е на градус. Генът „Чърчил” е роден под вражески огън и кръстен в огнена вода, а самият Уинстън влиза в първата си война, въоръжен с 36 бутилки, пълни с вино, 18 със скоч и 6 с бренди. Франсоа Митеран яде птичките от басните на Лафонтен, удавени в арманяк. А Елцин – този демократ за Запада и природно бедствие за руснаците, управлява като пиян мужик, който държи историята за рогата.
Какво е мястото на алкохола във формирането на Европейската цивилизация? Познаваме ли културата, наречена „Абсент”? И кога уискито се превръща в наркотик за българската „художествено-творческа интелигенция”?
В този брой на L’EUROPEO Димитри Иванов откровено се чуди дали ако в преводите си на Хемингуей бe уточнил под линия разликата между американското „голямо” и българското „голямо”, нямало да спаси от умопомрачение куп светли умове, подражаващи на задокеанските светли умове.
„Алкохолът е упойката, без която е немислима операцията живот”, казва Бърнард Шоу. Чочо Попйорданов, който някога предозираше анестезията, днес се учи да понася страданието: „Тичаш, тичаш, тичаш. Около теб всички също се надбягват, дават ти хъс, адреналин. В един момент някъде адски силно те заболява. Защото някой орган или мускул е отказал, или защото твърде рязко си се отдалечил от себе си. Така си се засилил, така си преиграл в това, което правиш, че вече не си ти. Това е много силна болка – когато усетиш, че не си в собствената си кожа”.
И още – разходка из писателски барове и историите на великите удавници, вкопчени в подадената сламка, за да пият от нея: Ърнест Хемингуей, Джанис Джоплин, Едит Пиаф, Симон Синьоре.
Новият брой на L’EUROPEO е на пазара от сряда, 23 февруари 2011 г.

Вестник КУЛТУРА I Митко НОВКОВ I 4.02.2011

Калина Андролова е икономист по образование, но дълги години е работила като радиоводеща. Била е колумнист на в.„Новинар”, преди да стане главен редактор на списаниеL’ЕUROPEO, вече бивш.

- Госпожо Андролова, списание L’ЕUROPEO започна устремно, струва ми се, че за кратко време си спечели верни читатели и точно когато трябваше да берете, така да се каже, "плодовете на успеха", дойде новината, че го напускате. Защо?

- Не можах да се преборя със същността на българския бизнесмен. Става дума за издателите на списание L’ЕUROPEO. Докато правех списанието, всъщност се налагаше да водя непрекъсната идеологическа битка за това кое е полезно за читателя. Моята идея беше списанието да повишава грамотността на читателите, запознавайки ги с интересни факти от политиката и културата. Обаче моите работодатели се интересуваха от печалбарството и предпочитаха „леки, занимателни” темички, настояваха списанието да „забавлява”. В един момент тази вечна битка – класическа, между автор и издател, ме измори. И напуснах, омерзена от нискокултурието на българския бизнесмен.

- Е, няма нищо лошо едно издание да печели, нали? Разбира се, не на всяка цена. Ето защо ми се струва, че това, което наричате нискокултурие, е по-скоро стръвно желание за бърза печалба – колкото по-скоро и колкото повече, толкова по-добре?

- Точно в светлината на вашите думи смятам, че готовите формули ни деформират. Включително формулите за успех. В България има насадени формули за бизнес, че единствено пошлото забавление носи печалба. Затова медиите са изпълнени с безсмислени предавания. Е, не е така! Един ден някой ще забележи, че има истински глад за знание, и – обещавам ви – ще забогатее от това. В България всеки може да стане всичко и това е една от неотстранимите опасности на времето ни. Бизнесът беше посочен и назначен. Така хора, които никога не са влизали в телевизии, започнаха да притежават телевизии, хора, които не са чели вестници, станаха собственици на вестници, хора, които не могат да смятат, оглавиха банки. Има нещо сбъркано в прехода ни. В нормалния свят, за да управляваш медия, трябва да си посветил живота си на това. У нас работодателите се друсат, те са невъзпитани, разгулни и оргийни. Нямат страх от Бога. Те са новобогаташи. Ето това е проблем.

- Но все пак L’ЕUROPEO е друга марка, не е "Блясък" или "Maxim", да речем. Поне фактът, че Ориана Фалачи – една от най-смислените журналистки на миналия век, а защо не и на сегашния, е работила за него, не е ли давал яснота на вашите издатели какво точно представлява това списание?

- Работодателите ми искаха да е престижно, без да са наясно, че престижно означава първо умно, а след това всичко останало. Вижте, човек, който е прочел две книги в живота си – и двете на Исабел Алиенде, не би могъл да схване защо е нужно да се пише за тероризма, например, а не за „долче вита”. Той не напипва пулса на знанието, той се занимава с показност и изкуствен блясък. „QM медия”, както се казва фирмата, в която работех, е отчайваща аматьорска трупа с тежки претенции за значение. Мисля, че това е еманацията на язвите на българския бизнес. Особено на медийния. От „случайността” на българския бизнесмен и работодател, до вчера продавач на банички, днес светкавичен магнат, започват доста от злините в обществото ни. Оттук започва подмяната на професионализма с лъжливи стойности. Имаше много колеги от гилдията, които дойдоха в тази фирма и я напуснаха, озадачени и погнусени. Аз издържах доста дълго. Но се убедих, че фирмата „QM медия” е просто симптом, просто частица от общия провал на умността в българското общество.

- И на вашия „провал” в „обществото”, наречено „QM медия”…

- Всъщност, оцеляването на работното място е умение. А аз не притежавам това умение. Не съм коктейлен тип ласкател. И работодателите ми не ме харесваха. Склонна съм да нарушавам правилата. Не понасям подредени бетонни глави, които педантично спазват правилата. Точно от послушни хора се е практикувал нацизмът. Нито един работодател не обича „непослушните”, нераболепните. Има разлика между смирение и послушание. Смирението е божествена, вътрешна категория на съзнанието и осъзнаване, че не си всесилен. Послушанието е външна диктовка за безмозъчни същества. Човек трябва да се пази от послушни, праволинейни, редовни служители, мишоци. Те лесно могат да убиват… с оправданието, че са такива правилата.

- Добре де, но как става така, че точно у такива хора, каквито описвате, са парите, без които пари в днешно време, за добро или лошо, нищо не може да се случи? Да не говорим за скъпото удоволствие, наречено „медия”…

- Винаги съм мислела, че човек, който се насочва да прави медия като бизнес, е длъжен да има мисия. Медията не е като да правиш сирене: колкото повече сирене, толкова повече пари. Медията формира ума на нацията. Не можеш да си позволиш кръчмарско печалбарство. В момента нацията е облъчена с такава простащина във вид на медийни продукти, че се извършва нещо като интелектуален геноцид, скопяване на нацията. Чудя се тези шефове на телевизии не го ли осъзнават това?! Чудовищно е!!!…

Много хора са виждали как падат ябълки, но само Нютон се е запитал защо. Много хора са разочаровани от един или друг велик работодател, но никой не се пита: „А бе, защо няма правила в тази държава? Защо всичко е замацано, защо децата ни са добре оценени на Запад, а тук не успяват да си намерят работа? Защо пътищата за постигане на успех тук и там са толкова различни?!” И тук ми идва да цитирам един американски президент, Удроу Уилсън, негова фраза, която много харесвам: „Ако селянинът стане крал, не мисли, че в кралството е настъпила демокрация”. Тази фраза идеално изобразява заблудите на обществото ни. По отношение на бизнесмените, демократите, свободните уж хора…

- Слушайки ви, все ме напираше да питам: "Добре де, защо? Кажете ми защо!". Но вие сякаш ме изпреварихте с отговора – защото у нас селяните са станали крале. Но това ли е единствената причина, главната причина, най-важната причина? Все ми се струва, че е малко семпло като обяснение, че трябва да има и нещо друго…

- Българският бизнесмен е човек като всички останали. Само че не го знае. Понеже прекалено бързо забогатя, не е свикнал с тежестите на богатството и успеха си. Богатството не е само фуклявене, купуване и показване, трупане… Богатството е отговорност! Богатството е култура на поведението. Култура на благотворителността. Когато българският бизнесмен един ден осъзнае, че парите не го правят безсмъртен, това ще бъде хубав ден за българската нация. Тогава ще може да оцени и хората, които работят за него, ще може да ги цени и пази. Българският бизнесмен е петимен за ласкателство като част от патологичния снобизъм и волята за власт, които го владеят…

- Всъщност, какъв беше тиражът на L’ЕUROPEO, когато решихте да напуснете? Беше ли се превърнало списанието в печеливш медиен продукт?

- Тиражът на L’ЕUROPEO беше доста добър за двумесечно списание с историческа насоченост. Около 15 хиляди и с непрекъснато растящ тренд. То беше печелившо, да. Може би не страшно много печелившо, но все пак печелившо. Това, което показа L’ЕUROPEO, е, че има ниша – немалка, от умни, млади и образовани хора, които се интересуват от международна политика и култура; и които не желаят животът им да бъде моден каталог със снобски каузи: коя е най-скъпата чанта, ако я имам, значи съм номер едно… Оскърбяват ме плиткоумните погледи на купища млади момичета и момчета наоколо. Ние сме създали едно чалга поколение на вещно зависими хора с много елементарен праг на удоволственост – секс и пиячка, и лесни кинти. Това са основни поколенчески цели. Намацано червило, нов телефон и неосъзнат хаотичен секс. Затова нарастващият тираж на L’ЕUROPEO ме радваше. Доказваше, че има някакви зрящи хора. Някаква надежда.

- Някаква надежда… А вече няма ли?

- Винаги има някаква надежда. Обаждаха ми се и ми се обаждат много млади хора, някакви огромни изключения, които се вълнуват, питат, искат да пишат, да създават цвят, бунтуват се, искат да успеят… Ужасно ме радват. Дори да си поговоря с тях за мен е цяло чудо. Става ми мъчно заради трудностите, които срещат. Сякаш не е достатъчно, че са умни, образовани и смели, сякаш не им достига нещо, връзкарството, и те с големи учудени очи ме питат защо, какво става, защо не могат да си намерят работа, а бездарната Госпожица X (примерно) е заела тяхното място. Те се връщат от чужбина, пълни с амбиции, и понякога се строшават в странните балкански неправила. Тук всичко е на клики. Цялото общество живее и функционира на клики. Талантът е последното нещо, което ще ти помогне да успееш…

- И какво? Да бъдем неталантливи или – ако сме, да не го показваме, че да успеем, така ли?

- (смее се) Талантът не може да се скрие, рано или късно блясва. Въпросът е, че в България все още няма търсачи на таланти. А най-голямото качество на един бизнесмен трябва да е търсачеството на таланти. Добрият бизнес е всъщност добър мениджмънт, да намериш правилните хора, които ще те направят богат. Да ги отсееш, да ги обичаш, да ги пазиш. Българският бизнесмен е адски неграмотен по отношение на своя бизнес, отделно по отношение на човешкостта изобщо и психологията на талантите. Затова той „не вижда, не отсява” правилния човек. Той назначава хора от кликите, близки, познати, това е. Както казва основателят на списание „Тайм”: „Когато открия някой по-умен от мен, веднага го назначавам на работа.” Е, у нас не е така. Това е синдромът на променения обществен статус. Когато някой е забогатял набързо, той се дразни адски от единственото, което не може мистериозно да купи и да закичи на ревера си: интелектуалното превъзходство. Забелязали ли сте, че богаташите внезапно започват страстно да разбират от изкуство, стават колекционери. Не е само заради инвестициите в предмети на изкуството. Именно заради този синдром е. Искат да си купят духовна елитност, но, за съжаление, за изящността на духа се работи цял живот и при това Господ трябва да те е белязал с чудотворната си четчица…За да прогледнеш отвъд.

- Все пак, не е ли прекалено обобщаващо вашето говорене? Убеден съм, знам дори, че има богати хора, също белязани с чудотворната четчица…

- Прав сте, разбира се. Обобщаващо е. Но то се основава на тенденцията. Разбира се, че има и умни, одухотворени богати хора, и талантливи бизнесмени, но, за съжаление, те са по-скоро изключение от правилото. Просто проучете колко богати хора в България са направили дарения за болници, университети и културни институти и ще разберете. Сравнете ги с тези, които са си купили 100 къщи и 100 коли. Да си богат е умение. То дори е наследствено умение. Трябва да имаш фин усет за важността и безсмислието на парите едновременно. Рокфелер е смятал, че само, ама наистина само по силата на Бога е неземно богат. Затова цял живот остава смирен и с просто битие. Рокфелер е бил убеден, че парите не са за забавление, а че той е избран, за да сбъдне нещо важно с тях. Българските рокфелеровци са предимно промискуитетни, те са емоционални инфантили. За какъв дух говорим, материята тежко ги надвива…

- Мисля си все пак, че има островчета, където материята не е такава безапелационна победителка… Вие усещате ли ги, намирате ли ги?

- Островите винаги са вътре в нас. Всеки има своя остров. Островите, които са видими, около нас, са само проекция на нашето Вътре. Всъщност, ако непрекъснато хвърляш копия, все някога ще улучиш целта. Освен това, след като говорим за островите, мисля, че щастието има човешко измерение, то не е география, пари или позиция. Щастието е близостта на един определен човек. Сигурна съм в това. Много предмети обещават щастие, но то никога не идва с тях. Трупането някак си опразва. Богатите най-добре усещат това.

- И какво? Пак ли вътрешна емиграция? Скриване в интелектуалната интимност на малката група, за да избягаме от пошлата вулгарност на голямото общество?

- Абсолютно да, така е. Животът сякаш е гъсто населена пустиня. Има само няколко човека около теб, с които крачиш. Защо за Омир, който е възпитал цяла Елада, се твърди, че е бил сляп? Тъкмо заради това. Защото духът винаги противоречи на материята. Общителността разхищава, самотата създава, сублимира. Така че, нормално е по-чувствителният, по-финият човек да избягва скупчването. И голямото общество да го тревожи. Той е обречен да се самовглежда. Да се наранява. Но именно хората, които имат силна рефлексия към света, които светът наранява, именно те оставят най-прекрасни следи.

Оригинална публикация