в. Сега | 06.11.2010 

ЮРИ ЛАЗАРОВ е завършил журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" и кинодраматургия във (тогава) ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Работил е в културните отдели на различни вестници и списания, както и в Министерството на външните работи. В момента е заместник генера-
лен директор на Българската телеграфна агенция. Забавната му книга "Чичо Весо Облия (упражнения по стил)" (2006 г.), разказваща една история по различни начини за преживявания на къмпинг "Градина", беше номинирана за литературната награда "Хеликон".

Чорбата от акула

Имах добър приятел от Созопол – Наско Пикаца, мир на праха му. Той бе капитан на едно от риболовните корабчета навремето: РК 22. Всяко лято излизах с него за риба като част от екипажа, защото нямаха хора. Още от вечерта си оставях колата пред бариерата на къмпинг "Градина" (тогава заключваха в 11) и сутринта по тъмно се емвах към пристанището. Вършех най-черната работа – товарех уловената цаца с една решетеста лопата и редях коритата до борда. Докато чакахме да извадят поредния трал, си беше купон Наско отваряше торбата с историите, готвеше за целия екипаж (понякога моруна), хапвахме от осолената рибка на Червения и си пийвахме даже. А когато върху палубата се изсипеше уловът, тогава започвахме да отделяме от цацата едни важни неща: хамсия, карагьоз, меджит, понякога калкан и много често – акула. Това ми беше надницата. Без нея не можех, защото всяка година на къмпинга правех прословутата капитанска чорба от акула – идваха хора чак от Резово.
Последния път, когато излязох с Наско, обикаляхме на север и на юг, стигнахме чак до Калиакра и извадихме два мижави трала. Но щом посегнах да си взема акулата (единствената акула този ден), Пикаца ми каза: Не става, Юрка, имам двама човека в екипажа, които я чакат от седмици. Единият строи къща, другият жени дъщеря си…
Така си отиват традициите.

Слънчев удар

Понеже в безбрежно безхаберната тайфа на "Градина" съм единственият журналист, си го отнасям за всичките изцепки на професията. Спукват ме от майтап. Ама няма значение в кой вестник е написана някаква глупост и къде точно работя в този момент. Аз, разбира се, не им се сърдя, защото са готини хора, а и не го правят със зло сърце. Освен друго много често са и безпощадно прави. Като например за онзи кървав текст, публикуван на първа страница във вестник… няма да му казвам името. Кратка, но ударна дописка със заглавие: Чех умря от слънчев удар на "Градина".
Беше по времето, когато на къмпинга, общо взето, се знаехме, знаехме също, че и чехите, и поляците обичат бренди "Слънчев бряг", по-известно като "Слънчев удар", но тук нещата явно бяха по-сериозни от нощен запой. Ние като едни чувствителни хора – се притеснихме, поразпитахме този-онзи, ходихме даже и на рецепцията. И се оказа, че не е чех, а един карнобатски циганин от общите работници, и не е умрял, ами се напил с мастика в най-големите жеги и го откарали с линейка към Бургас.
Още ми го припомнят този текст…

Ритуалът ладене

Ладене е стар обичай на къмпинг "Градина", може да се каже, дори древен. Спори се по въпроса кой го е практикувал първи, но май или Мишо Арнаудов, или доктор Нецов, а най-вероятно и двамата. В него има нещо мистично, защото в основата е бягството. Казваш на жена си, че отиваш за вода, вземаш две големи празни туби и естествено – се забиваш право в дървения капан, където се събират другите съучастници. Оттук нататък правила няма. Всеки започва да лади: поръчва си я мен та, я облак, джин или каквото там му се пие. Важното е да не се прави нищо; или ако се прави – то да е тотално безсмислено. Имаше точно пред капана една дупка в асфалта. Разделяхме се на два отбора; едните залагаха на тези коли, които ще се хакнат в дупката, а другите на онези, които ще я заобиколят. При неголям трафик сме стигали до 24 на 16. Все едно за кого.
По това време на малките ни дечица им викахме факсове, защото ги пращахме за какво ли не. Та един ден, точно в разгара на ладенето, долетя един гол факс и каза: "Тате, тате, мама те вика, щото дойде яхтата и да се повозим." Татето погледна небето, където високо се рееше едно-единствено пересто облаче, и каза: Не може, виж какви облаци, ще излезе вълна… И освен това кажи на майка си, че съм полупиян, факсът мигновено затича към палатката, но баща му го спря: Стой! И, моля те – без полу…

Член на партията

За един ден чичо Весо може да изпие толкова бира, колкото добре подготвен германец за всичките дни на Октоберфеста в Мюнхен. И страшно се дразнеше, че аз бях член на Бирената партия, а той не. Беше научил всички фундаментални неща във и около устава като се почне от завещанието на великия Хашек: да бъде проклета първата крава, която е позволила да я издоят и да се стигне до предупреждението: безалкохолната бира е първата крачка към надуваемата жена. И, естествено, най-важното: поръчителят за влизане в партията следва да бъде почерпен. Така че – съгласих се да му стана поръчител, извадих му членска книжка и една късна вечер пристигнах на къмпинга и се заврях да спя в палатката. На разсъмване някой силно изрева: Събуди се и стани, Лазаре! В просъница видях един добре познат заоблен силует на фона на изгряващото слънце и станах, какво да правя. Весо беше купил две каси бира и ги беше оставил до масата под тентата. Искаше до почерпи, разбира се. Опитах се да му кажа, че е рано, че ако започнем отсега… и прочие безполезни увъртания, но той ме закова с поредния постулат от устава и – няма как първите две капачки тихо паднаха в пясъка. По едно време от съседната палатка се измъкна Айо и Весо го извика: Ела да пийнеш една бира. Айо – още сънен – изломоти нещо в смисъл, че кой пие бира толкова рано. Весо бръкна в торбата и извади шише бургаска гроздова. А една ракийка?, попита той. И Айо каза: Ми добре…

Първото чау-чау

Въпросният Айо има сестра, която е омъжена за японец. На къмпинга Ели идваше с трите си деца и едно чау-чау екзотична порода в ония години. Трите деца обичаха да сядат около Банката и тогава той обичаше да казва: Чувствам се като Жозефин Бекер…
Горкото куче, понеже е планинска порода, умираше от летните жеги на "Градина", вечно си търсеше някакво сенчесто място и обикаляше палатката според слънцето; като някакъв древен часовник – можеш да познаеш колко е часът, ако го видиш къде е легнало. Следобед – съвсем логично – излизаше пред входа на палатката и почти се заравяше в пясъка с въздишка на облекчение: отива си жегата, идва вечерта.
Всеки ден – ама по няколко пъти – до кучето по пясъка идваха прекрасни девойки по монокини – сълзи; като излезли от морето, като родени от морската пяна… И: Ау, какво красиво кученце; ау, колко е мило; ау, какво му е виолетово езичето…
Бях там, когато Айо каза на Ели: Систър, утре ме връзваш мене пред палатката…

Продавачът на билети

Може да се каже, че Пепи Щуреца беше първообразът на днешните плажни концесионери.
Понеже на "Градина", макар и рядко, на човек му писва да рие с краченца в пясъка и да не прави нищо, измисляхме простотии. Любим номер ни беше да сме жури в необявения конкурс за Мис "Градина". Между палатките имаше пътеки, по които плажуващите отиваха на плаж. Ние слагахме голяма маса на пясъка с лице към сушата, сядахме на столове и когато се зададеше някоя по-лачена девойка, вдигахме оценки от 1 до 10 с предварително подготвени от София картончета. При пълно мълчание и със страшно сериозни лица. Хем тогава още не бяхме чували и виждали всичките мутации на Скрита камера.
Върхът на сладоледа беше номерът на Пепи. Той обличаше бял панталон, моряшка фланелка и капитанска шапка от сергиите в Созопол, премяташе една кожена чанта през рамо и тръгваше по плажа да продава билети. Избираше само чужденци, германците от Ге Де Ре му бяха най-любими, щото били дисциплинирани. И те наистина, горките, се ровеха из плажните чанти и даваха стотинки. На всичкото отгоре се усмихваха притеснено и задължително казваха ja, ja и danke, че и danke schon дори…

Ей, мутри

Майтап, майтап с тия билети, ама преди четири години концесионерите наистина дойдоха – като нарисувани; яки момчета с джипове, ланци и вратове. Ние, естествено, си бяхме платили предварително като всяка година, но дойдоха вратлетата и казаха: не сте платили на когото трябва, още по хиляда лева на калпак и точка. Даже си имаха нещо като Чекпойнт Чарли пред една баничарница в центъра и пиле не можеше да прехвръкне, без да снесе пари. Не мина и седмица, когато баничарницата осъмна с надпис под покрива Ей, мутри! На един приятел сина му го бе изписал през нощта със спрей. Той между другото е автор и на сакралния графит върху старата лайнарка: Shit up!
Сега, да ви обяснявам как се вадят още 1000 лева и колко облака в капана правят те, няма смисъл. Опънахме се здраво, но и вратлетата бяха внимавали точно в този урок, защото почваха: Добре, сега не ни плащайте, но няма как да излезете от къмпинга, ако ни се изплъзнете – ще ви настигнем по пътя и… Целият репертоар. На Ванката Обрейков даже му бяха казали, че знаят къде учи дъщеря му и той да внимава и да плаща, щото иначе – лошо.
Бяхме се разбрали да вдигаме шум до Бога, да си обменяме опит – кой как се измъква на мутрите и пр. По едно време ми звънна Обрейков и ми каза: Излязох, пътувам към София. Аз, естествено, го попитах как е успял и той ми отговори: Ами обадих се на Сергей Станишев. Тогава той бе министър-председател, а Ванката – оператор на Елена Йончева.
Няма нищо невъзможно за тайфата от къмпинг "Градина"

Стр. 13, 14 

сп. PLAYBOY | Иван МИХАЛЕВ | 02.11.2010

Едно от най-влиятелните ТВ-лица в откровен разговор с Playboy – за "грубия Милен", проекта на Първанов и младите момичета

Днес той е може би най-известният безработен у нас. В началото на октомври Милен Цветков отново се озова извън екран, след като от кабелната EBF обявиха, че повече не могат да му плащат. Това е второто му уволнение само за година; първото беше доста загадъчно от сутрешния блок Здравей, България на Нова ТВ през януари, което любителите на конспирации изтълкуваха като класическа цензура, предизвикана по един или друг начин от правителството или кръгове, свързани с него (тяхната причина е, че Милен беше сред първите, които си позволиха да критикуват открито политики и действия на Бойко Борисов!. Съответно пред хората, които не са лудо влюбени в ГЕРБ и техния Дарт Вейдър без каска, Цветков се сдоби със статут на едва ли не съвременен дисидент, донякъде подобно на Слави Трифонов напоследък. Оттогава кариерата му върви надолу, поне в общоприетия смисъл, и феновете му са убедени, че умишлено е изтикан в ъгъла. Самият той обаче не се смята за жертва. Дългият му път в телевизията е осеян с възходи и падения, почти като кардиограма. Редувал е репортерството в Ку-Ку и воденето на новините в По света и у нас с професии като зидаромазач, колбасар и разносвач на месни продукти. Бил е за кратко и управител на пловдивско заведение, преди да се завърне на екран в Нова ТВ през 2000-та. Негова е заслугата за познатото навън превръщане на сутрешните блокове в нещо като втори праймтайм на телевизиите. Гордее се (с право – 6.pJ, че пръв е вкарал зрителски коментар на живо. Водил е също централни новини, публицистичното Часът на Милен Цветков и четвъртия сезон на Биг Брадър. Шегува се, че не е водил само Пека нощ, деца. За по-възрастните зрители Милен Цветков винаги е бил силен дразнител с провокативния си стил, който някои биха нарекли дори ..безцеремонен". За мла дите е познат повече с репликата "а ти още пушиш ли козче" от онова парче на Ъпсурт с москвича. Стената на личния му Facebook-профил е пълна с коментари, че сега в ефир липсва чувството му за хумор. Със сигурност липсва поне на Господари на ефира, където често попадаше с екранните си гафове. В един от тях, без да знае, че са включени камерите, нарече шеговито партньорката си Лора "курвата на Нова телевизия". Напоследък Милен Цветков не взима, а дава интервюта. Прие молбата на Playboy за разговор с характерното чувство за хумор и думите "вие кажете кога, аз съм без работа и имам много време". За час и половина с него разбрахме, че няма намерение да се променя на 44 и пак ще се пробва в телевизията въпреки глупавия етикет "неуправляемият Милен"

Пак ли се оказа на житейски кръстопът? Вече взе да ни досаждаш с това [смях]

Не бе, не съм на кръстопът. В момента пред мен има три избора, но най-забавното е, че за пореден път преповтарям пътя, по който вървя в последните 20 години

И той е?

Да говоря неща, които имат своята цена. И аз я плащам. Даже мога във финансово изражение да кажа колко струва

Кажи я. Колко?

Струва спестяванията, които съм направил за 20 години. Просто ще изгорят, защото ще бъда в невъзможност да изплащам един кредит

И как смяташ да се оправиш?

Имам три възможности, но те се обсъждат в момента и не бих могъл да ти кажа конкретно

Пак в телевизия ли?

Да

Въпреки горчивия опит – уволнения и т.н.?

Ами да – реших, че няма да ме откажат. Предишните 2 пъти се отказвах, именно защото виждах, че в един момент не е възможно да се случи това, което искам. Но съм убеден, че това е моята професия и не трябва да се отказвам от нея. И няма да успеят да ме откажат

Кога ще се появиш отново на екран?

Не знам, ще видим. Не мога в момента да дам никакви подробности. Ето, за първи път обявявам, че водя преговори с три телевизии

Кажи ни поне какъв тип предаване пак ли политическо ток-шоу?

Да, мен това ме вълнува. Сутрин ставам и първото, което правя, е да отворя информационните сайтове и почвам да чета кой какво е казал, какво е направил. Просто ми е интересно да плувам в тези води Преди време каза, че не си журналист, а медиатор.

Какво имаше предвид?

Че се опитвам да преведа на общочовешки език онова, което се говори по върховете на държавата, но никой не го превежда. А понякога целенасочено се внушават на публиката неща, които са чисти неистини. Ето, например, че правосъдната система трябва да бори престъпността. Което е абсолютно невярно. Правосъдната система трябва да бъде гарант за спазване на закона. Тя е арбитър в борбата с престъпността. Защото, ако в един момент правосъдната система застане на една от страните в процеса, ние сме свършени. Утре ще дойде някой, който ще ни събере от масите и ще ни вкара в затвора или на стадион като едно време в Чили

В очите на мнозина имаш статут на едва ли не дисидент, защото според тези хора беше един от първите, които критикуваха сегашното правителство. Чувстваш ли се такъв?

Не. Просто се чувствам инакомислещ. Човек, който се опитва да разсъждава трезво и логично. С главата си. Като например да си дадеш сметка, че промяна в ставката за пенсионно осигуряване, смяна на възрастта или нещо, свързано с първа и втора категория труд – такъв тип промени не са реформа. За да се извърши реформа в социалната система, трябва да се смени философията на системата. Сегашната философия е довела до дефицит от 60% в социалното осигуряване, което означава, че тя не работи

Обясни по-точно – защо говориш "анти"?

Това не е анти. Аз много често давам пример със Синята коалиция. Те са като човек, който седи на дясната седалка и виждат, че шофьорът кара зле и че буквално е пред катастрофа. А единственото, което правят, е да мърморят "не си прав, не си прав"

Т.е. няма навигатор в колата?

По-скоро липсва ролята на коректив. Включително и БСП, които преди няколко дни имаха конгрес. Те изглеждаха, как да кажа, дори не като призраци, а все едно ги няма. А не може да има власт без коректив. Трябва да нещо да коригира, да посочва, когато се правят грешни ходове

Изброй какво те дразни в сегашното управление

Нищо не ме дразни. Всичко, което правя, е с положителна енергия. За мен е важен общият интерес. Аз искам да видя как общият интерес най-накрая надделява. Това е голямата ми мечта. Как идва някой и почва да управлява в общ интерес. Те са прости нещата – общ интерес е преборването на битовата престъпност. Общ интерес е смяна на пенсионната и здравната система

Ти пръв каза, че хората са уморени от "сериала МВР". Как гледаш на най-новите серии на "Октопод"?

Ами ето, виждате. Там спокойно можем да сложим заглавието "Едните бият другите". Това е – едните бият другите. За мен тъжното в тази наша 20-годишна действителност е, че ние всъщност имаме абсолютно фасадни промени. Все още продължаваме да живеем в декорите на социализма. Те трябва да бъдат взривени, разрушени. Ето примерно сега се задава някакъв проект на президента. Ми този човек е свързан със статуквото! Тази държава има нужда от някакви хора, като вас примерно, на които много по-малка част от живота им е свързана с миналото, отколкото с настоящето и бъдещето. От това има нужда в момента. От съвсем други, нови хора

ГЕРБ не бутат ли нещата в правилната посока?

Ами много грешки се допускат. Някой знае ли какво е Тристранният съвет (финансовото, социалното министерство и синдикатите – б.р.)? Някой задава ли си въобще въпроса? В момента за него се говори, сякаш е изпълнителен орган. А това е съвещателен орган, в който правителството трябва да седне на масата и да каже "ще направим еди какви си промени, кой ще ни подкрепи". А тука се чака да се постигне съгласие. Тристранният съвет не е правителство. Дай да избираме тогава тристранен съвет. За какво сме избрали парламент и правителство, които си делегират правата за провежданата политика на някакъв тристранен съвет?!

Ако Бойко Борисов беше в твое предаване в момента, какво би го попитал?

Няма какво да го питам. Просто бих провел такъв разговор, какъвто водим в момента с вас

Защо повечето медии се съдират да хвалят правителството?

Не знам. Този въпрос не е към мен

Не, кажи

Най-големият порок на българската политическа система е монополът. Истинската демокрация, където и да е по света, не се дължи на това, че хората ходят да гласуват на всеки k години, а на това, че има икономически независими една от друга групи, които се контролират помежду си при разпределението на благата. Това при нас липсва

През 2006-а каза, че все още не се чувстваш узрял за влизане в политиката. Сега какво мислиш?

За да правиш политика, трябва да има съмишленици. Те да отговарят на някакви твои представи как се прави политика, накъде да се върви. В този смисъл сам човек не може да прави политика. Това, което виждаме в България, дебело подчертава моите думи

Какво стана в онзи януарски ден, когато научи, че повече няма да си на ефира на Нова ТВ?

Нищо. Просто гледах през прозореца как минават камионите. Извикаха ме просто и ми казаха "от днес не водиш"

Вярваш ли на официалната версия, че е заради нисък рейтинг?

Не искам да коментирам. Има си официална версия, очевидно я знаете. Това е

Имаше обаче и заглавия, че си махнат заради Бойко Борисов. Ти самият вярваш ли в това?

Това не е въпрос към мен. Мога да кажа така – когато се случват подобни работи, има съвпадения на много интереси. Ако човек разсъждава достатъчно задълбочено, ще разбере от това изречение всичко

Имаше слухове, че става въпрос за неуредени финансови въпроси, свързани с рекламите на бонбоните, в които сте участвали ти и Лора Крумова?

Не, това не може да бъде причината. Когато се прави бизнес, естествено е всяка страна в бизнеса да търси най-голямата полза за себе си. Кой сяда на преговори, за да даде на другия?

Има ли такъв неуреден въпрос?

Не, всичко е наред. Договорени са хонорарите, дадени са и така

Гледаш ли сутрешни блокове?

Не

Защо?

Защото преди работех по това време, а пък сега спя

Как минава един твой ден?

С много разходки, четене на вестници, четене на сайтове, четене на книги, гледане на филми… Всичко онова, което човек прави в свободното си време

Пробва нещо като Facebook-телевизия. Какви са ти впечатленията?

По света има доста сайтове с такива телевизии. За да ми демонстрират т.нар. streaming на видеосигнала, ми дадоха един такъв руски сайт. Там имаше човек, който беше сложил камери в кухнята си, където се събира с приятели, свирят на китари, пеят, приказват си и им звънят телевизии

Във Facebook-профила си имаш около 5000 приятели. Има и доста хора, на които явно им липсваш. На теб липсва ли ти телевизията?

Не. Какво значи да ми липсва?! Липсва ми работата, защото трябва да се препитавам

И телевизията за теб е просто препитание?

Само това е

Тъжно ни е да чуем подобно нещо Защо? Какво е според вас?

Ами сложно чувство е, но нашата обща с теб професия далеч не е само занаят. Трябва да има поне зрънце социална мисия [смее се] Е, добре. Тук трябва да разграничат нещата. Какви са мотивите аз да извършвам тази дейност? Мотивите са да се препитавам. Нали така? Оттам насетне – каква е ценностната система, която изповядвам, за да върша тази работа? В тази ценностна система №1 е общественият интерес, №2 е интересът на някакви групи хора и т.н. Това е. Истинската мотивация обаче е прехраната

Щом телевизията е само препитание, на какви компромиси си способен, за да изхранваш семейството си?

Дотук не съм направил нищо нередно в кариерата и живота си. И не виждам какъв компромис би могъл да бъде искан от мен

Къде не би работил? Или какво не би работил?

Не бих обслужвал нечии интереси. И никога досега не съм имал такава ситуация, което е много странно. Никой не е идвал при мен и не е казвал "ще правиш това или онова". Включително в Нова ТВ, където някои хора са говорили по мой адрес, че съм бил неуправляем. Аз нямам ситуация, в която да ми се е обадил някой и аз да съм казал "не, няма да стане"

Обиден ли си?

Не Извинявай, но на моменти звучиш така

Има някакъв мит за грубия Милен Цветков, за неуправляемия Милен Цветков, за ехидния Милен Цветков. Това го разпространяват хора, които не са доброжелателни. Аз изобщо не съм такъв човек

А какъв си всъщност?

Съвсем обикновен човек, който си обича работата и е абсолютно огледален образ на човека, с който контактува. Ако ти си груб, аз ставам груб. Ако ти си агресивен, и аз ставам агресивен. Ако ти си добър, и аз ставам добър. Ако ти си състрадателен, и аз почвам да състрадавам. Това е

Има ли жена в момента до теб?

Да, има. Младо момиче, писаха всички за нея [масажистката Ивета - б. p.).

Четохме, че ще се жените. Какво става?

В момента това не е на дневен ред

Вярно ли, че преценяваш жените по това как ядат супа? Ще обясниш ли какъв е този метод?

Този метод важи не само за жените, а за всички хора. Яденето на супа е много показателно за съответния човек. Едните ядат буквално над самата купичка, а другите гребат с лъжицата. И всъщност историята със супата е в самата лъжица. Обикновено тези, които загребват много супа, се поливат и капят. Затова се налага да ядат толкова близо. А по принцип трябва да се загребе толкова, че да не се разлива

Класическият английски начин е лъжицата да се поднася не с върха към устата, а странично, и без да се навеждаш над чинията. Ти така ли правиш?

[смее се] Естествено

А твоята приятелка как яде супа?

Мисля, че се справя много добре. Ама според мен сигурно много се е упражнявала, защото е гледала едно предаване, където обяснявах за супите

Най-гадното, което си чел за себе си в жълтите вестници?

Няма гадно. Преди бях по-млад и по-чувствителен. И като видех някакви от сорта на "Милен е гей", се впечатлявах. Но в един момент разбрах, че ние, хората, които се намираме на екрана, се превръщаме в аними. И точно както в анимацията е възможно всичко, така и ние трябва да допуснем, че е възможно всичко. Т.е. ако ти издърпат главата и ти я пуснат после, тя се прибере и се удари, това е съвсем нормално. Това е един вид данъкът, който плащаш, за да упражняваш тази професия

Славата пречи ли?

Естествено. Както видхте сами [има предвид преобличането за фотосесията в парка, което събра зяпачи - б. p.). Ако правя нещо, което е неприемливо, хората веднага са скандализирани. Ако е друг, няма да му обърнат внимание

Но май повече помага?

Ами да, като отида в дюнера, ми слагат повече месо. Ако това е помагане [смее се]

Ако ти кажат, че отиваш на самотен остров, какво ще вземеш със себе си?

Жена ще взема задължително

Защо казваш жена, а не Ивета?

(смее се] Може да я взема и нея

Баща си на момиче, което вече влиза в пубертета. Какво я съветваш?

Нищо. Отношенията ни са чисто приятелски. Тя няма нужда от много съвети. Тази година на морето, когато засега последно бяхме заедно, ме учуди с някои неща. Примерно, обясняваше ми, че човек не бива да изпитва ревност, когато партньорът му се заглежда по някой от противоположния пол. И понеже и моето виждане е такова, я попитах: "Абе ти откъде го знаеш това, кой ти го е казал?". А тя вика – никой не ми го е казвал

С колко жени си бил?

С много. Не съм ги броил, но това е един непрекъснат рейд, който започна през 2000-та година и мисля, че не е нормално да спре през 2010

Сега си на 44. Какво още искаш да ти се случи?

Не знам. Аз винаги съм се ръководил от вътрешното си усещане. Един единствен път само не го направих и много съжалявам. Става въпрос за един апартамент, който харесах и не го взех, а трябваше. Вътрешното ми усещане за момента и следващите няколко години е, че трябва просто да се оставя в ръцете на Господ и той сам да ме води. В смисъл – да не притискам ситуацията, а да оставя нещата сами да вървят. И те ще се подредят лека-полека.

Стр. 44, 45, 46, 47, 108 

сп. Журнал за жената | Деляна ЦРЪНЧЕВА | 28.10.2010

Казват, че домът говори много за човека. Убедих се в това, когато пристъпих прага на дома на Маргарита Михнева – усещането беше за събудена красота от миналото, отдаване на детайла и хармонията, стремеж към спокойствие и баланс. Такава е и самата Маргарита – разпалена и нахъсана, но при вглеждане в очите й човек открива малко тъга, много обич към живота и изтънченост на мислите и чувствата.

Цял живот се бориш за различни каузи, опита дори да пееш – по-добър начин ли се оказа?

- Оказа се, че и пеенето не помага достатъчно. Затова взех решение да помагам на Bailando no друг начин. Bailando е като мой репортаж в умален вид – разследвания, разказани от първо лице. Въпросът е не да се предизвикват сълзи, а да се бие камбаната. Моята задача е да доведа докрай тези драми – да се намери някакво разрешение, като почукам на вратата на институциите. Там съм по-силна, отколкото да извивам глас.

Съжаляваш ли за нещо пропуснато?

- О, за много неща съжалявам, но това е съдба – така ми било писано. Всеки човек е брънка от някаква верига. Явно при мен не е бил толкова много талантът, за да успея в музиката или писането, с които се занимавах като дете, а просто останах журналист на едно прилично ниво… Но и това не е малко…

Хора с твоята съдба биха казали за себе си най-малкото "аз съм успял"…

- Аз съм изградила своята лична биография напук на общественото мнение. Възприемай ме по-скоро като драматична и тъжна личност… Какво значи успял човек – успял е само глупакът!

В какво не успя?

- Не успях в личен план – една жена трябва да се омъжи правилно, да получи топлата грижа на мъжа си… Моят личен живот е много сбъркан – не можах да бъда жена, която е ухажвана – не съм имала големи ухажори, любови. Мен ме харесват слаби мъже, защото намират това, което им липсва. Аз от малка бях възпитавана да си намеря половинката – оказа се, че човек трябва да си намери единицата! Половинка не ми стига. Знаеш ли как ми се иска да срещна единицата!

Казваш, че си тъжна, а рядко се вижда усмивка като твоята…

- Аз съм родена, за да се усмихвам – с усмивка приемам дори най-големите трагедии. Аз се радвам, защото имам надежда, че мога с нещо да помогна. И съм помогнала на много хора.

Това ли тe усмихва?

- Не – това е голяма тревога. Много ме натоварва моята популярност – тя не е да искат да се снимат с мен и да им дам автограф, а е да им помогна. Не мога да поема цялата тревожност на хората.

А какво успя ga тe зарадва най-много в живота?

- Това, че съм жива – малко ли е? Аз съм преживяла страшна болест.

Какво се обърна в съзнанието и в душата ти, като се разболя?

- Ракът показва къде си сбъркал – аз съм сбъркала в много неща. Прекалено много преживявам, драматизирам. А трябва да щадиш здравето си, защото ти е нужно. Както е казал Юнг – проблемът трябва да се държи на 15 см от тялото. Аз допуснах в моя живот работата да ме разруши.

Как успя да съхраниш дъщеря си във всичко това?

- Не съм я съхранила – тя живее по-сложен живот от мен. Работи много повече от мен на нейната възраст.

На какво се наслаждаваш – какво обичаш?

- Музика. Виж ми пианото – произведено е преди 120 години – уникално е! Големи български и световни пианисти са идвали вкъщи, свирили са на него и са се учудвали как мога да го поддържам и запазвам. Обичам и да реставрирам старинни мебели. При мен можеш да видиш огледала от френския двор, стола на австрийския посланик, бюрото на министъра на финансите отпреди сто години… Неща, които са купени за без пари или са ми подарени. Всяко нещо тук съм си направила сама – не с пари, а със страшно много усилия. И всяка една вещ има много интересна история… Сама си измислям и бижутата – всичките са по мой дизайн. На такива неща се наслаждавам – опитвам се да пренеса миналото в настоящето. Искам да живея в XVIII век – тогава хората са внимавали в детайлите.

Ако наистина живееше в XVIII век – каква си се представяш тогава?

- Музикантка. Може би щях да преписвам нотите на Моцарт. Или да бъда чистачка в къщата на Бетовен – знам как се чисти роял, пиано. Виждам се като подкрепящ човек на велика личност…

Помниш ли смешни и куриозни случки от реалното си минало?

- А, много неща. Като бях дете, помня че трябваше да научим химна на Китайската народна република, защото трябваше да отидем в китайското посолство да поднесем приветствия. Нашият учител по пеене се обърка и изпяхме китайските песни в руското посолство! Имам весел спомен и за това, че когато излизахме на ресторанти, баща ми гордо поръчваше 4 лимонади, а ние от къщи си носехме кюфтетата – всичко. И първо ме караха да изям хляба, а после кюфтето (затова сега мразя бял хляб). А през зимата най-големият номер беше да се закачиш с шейната за някоя каруца – и да се пързаляш на аванта!

А с какво са различни мечтите ти тогава и сега?

- Една от мечтите ми като малко дете беше да изям цяло пилешко бутче, да изям цяла паста – да не я деля. Виж какви жалки и смешни представи и мечти съм имала! Но имах чисто детство, защото имах много мечти. А сега мечтата ми е да съм жива. И да надживеем битовизма. 

Стр. 12 – 13

в. Show | Светлана Терзиева-СЕСИЛ | 27.10.2010 

Евгени Минчев фон Бул минава под венчилото до края на годината, при това с наследничката на автомобилния гигант Бентли – лейди Била Кокрън. Двамата се сгодиха пред най-близките си приятели на партито за откриването на новия дом на светския пиар в столичния квартал „Манастирски ливади”.
В малките часове на нощта, след като се бяха почерпили с по няколко скъпи питиета, Евгени падна на колене пред английската аристократка и й поиска ръката. Тя пък на чист английски въодушевено му отвърна Yes. Какъв жених си взима, лейди Била, ще научите неговото най-интимно и откровено интервю.  

- Медийният Факт, че си сгоден за лейди Била Кокрън, е поредният твой пиар. или наистина ще официализирате с реален брак отношенията си?

- Аз нямам много общо с изказването на лейди Била по отношение на нашия годеж. Тя има много лични вещи в моя пентхауз, но това все още не означава нищо. Аз също имам два чифта гащи у тях. Имаме чудесно приятелство, познати сме като двойка във висшите кръгове в Лондон. Всичко останало е една добра идея.

- Но ти все още си популярен, добре изглеждаш и заможен ерген с разкрепостено поведение и разбирания,, до когото, предполагам, се домогват много кандидати. Правиш ли все още .кастинги" за място в сърнето и съответно в леглото си. или главните герои вече са разпределени окончателно?

- Както в моя бизнес, така и в личните си отношения, аз никога не търся и не предлагам пръв. Моето сърце винаги е отворено и любопитно за интересни хора и отговаря на следното: "Харесвам жени с минало и мъже с бъдеще".

- Знам, че са те наранявали някои сексуални намеци по твой адрес, а скоро и сценаристите на Слави се опитаха да се държат неуважително и обидно в твое присъствие, когато беше гост в предаването. Как си обясняваш поведението им?

- О, те са много мили, но им трябва време да се ориентират сексуално и интелектуално. Представете си колко е трудно да си в екип от мъже – това прилича на казарма, в която не се изключва мъжете да имат ласки помежду си. Така и при сценаристите… Освен това те може би си въобразяват, че като имат телевизионно време и медийна власт, могат да се разпореждат според мярата си. Преди мен облизаха дупето на Стефан Данаилов, но пък аз им го вкарах без вазелин.

- Самият Слави често разказва неуважителни вицове и си позволява директни нападки по твой адрес. Да не би да има скрити секс-мераци по отношение на твоята личност?

- Не намирате ли, че Слави е асексуапен?! Мъж с толкова медиен и телесен потенциал, така прокламиращ семейните и национални ценности, да не е семеен и да няма поколение…

- Като ценител и познавач на човешката природа как би оценил и анализирал в сексуално отношение Слави Трифонов?

- Може би е по-добре да правите секс с кресло, отколкото с него. На мен никога не ми е минавало през ум да остана насаме, с него, дори насила.

- В личен план си заявявал себе си като един умерен мъж. Как определяш най-изявените си качества и предимства в сексуално отношение?

- Много съм спонтанен и мога да правя секс дори в леглото. Но предпочитам да го правя на места, на които хората обикновено не се сещат. Понякога съм верен, понякога въртя няколко души на пръста си.

- Споделял си ми, че си доста мързелив в леглото. но предвид твоята енергия, която непрестанно демонстрираш, това ми се вижда доста невероятно?

- Не съм споделял такова нещо. Наистина съм доста енергичен и рядко заспивам преди акта. /смях а’ла Евгени Минчев – б. а./ Харесвам да бъда сексуален падишах, да бъда обслужван, да ме обгрижват и дори да получа турско кафе след акта.

- Заявявал си също, че обичаш да имитираш оргазъм. Толкова ли малко неща биха те довели до сексуално освобождаване" вече и кои са поточно?

- При мъжа няма как да се симулира оргазъм, там всичко може да се пипне или глътне.

- Първата истинска споделена любов на Евгени Минчев?

- Тази любов протече като песен за "Евровизия". Беше хубава песен, но не беше оценена от самия изпълнител…

 - Разбивали ли са ти сърцето до степен на депресивност и отказване от сексуални контакти за дълъг период?

- Не-е-е! Разделите само ме мотивират да вървя напред. Депресиите се удавят в един здрав сън и здраво чукане с непознати. Да откажа хайвера заради една лоша партида? – Никога!

- Все пак, имал ли си дълги периоди на сексуален аскетизъм без физически допир и защо?

- Случвало ми се е преди доста време във Военното училище, в което учех.

- Търсел ли си утеха и удовлетворение в безразборни групови конфигурации и при какви случаи?

- Никога не съм участвал в групов секс.

- Най-перверзната сексуална фантазия или еротичен твой сън?

- Веднъж сънувах, че чукам орехи. Изпотроших си ръцете…

- Какъв е твоят "чуждестранен" опит в интимен план?

- Оказа се, че в Лондон имам огромен успех. Харесват ме всички и ако не бях толкова скромен, може би щях да се похваля на една-две страници. Зад граница хората уважават интересните мъже и гледат да са близо до тях или да са част от компанията им.

- Най-внушителното мъжко достойнство на кого принадлежи според твоите богати наблюдения?

- Има толкова изкуствени, но не знам кой точно: си ги е купил…

- Фолкпевецът Ерик бил проучил от Интернет. че G-точката на един мъж била на няколко сантиметра от ануса. Какви са твоите изследвания по въпроса?

- Ами, той Ерик ги разбира повече тези неща.

- А твоята специална ерогенна зона, която те "кара да умиргаш". както се пее в една емблематична песен на "Каналето"?

- Моята най-ерогенна зона е портмонето. Когато там има, сексът е по така.

- Предпочитаната ти секс-манипулация, твоя запазена марка?

- Най-добрата манипулация е да не отидеш на среща. Но манипулациите се прилагат от онези, които няма какво друго да предложат.

- Би ли правил публично секс пред камерите на някое риалити шоу и на каква цена?

- Това е невъзможно! Хиляди хора ще бъдат комплексирани до живот, но пък много ще си кажат – виж ти, имало и no-малки от моя. /смях а’ла Евгени Минчев… – б. а./ – Ако си въдворен за две години в затвор, подобно на Оскар Уайлд. кое е първото нещо. което ще предприемеш след излизането ти на свобода?

- Първо ще намина през съдията. Трябва да е бил голям педал, за да ме хвърли в затвора. После ще напиша книга, ще направя милиони и пак ще правя глупости.

- Ако някой ти предложи 1 милиард евро, при условие че си заточен за цял живот на самотен остров без никакви живи същества, без никакъв секс, но с всички други епикуреиски удоволствия, ще приемеш ли?

- За какво да приемам нещо, което и без това вече имам, или поне почти… /смях – б. а./

Стр. 50

www.e-vestnik.bg | Невена БОРИСОВА | 16.10.2010 

Не забелязвате ли, че от април кризата свърши и всички българи тънат в блага, пита сатирикът-сценарист

Един американски сатирик беше казал, че е щастлив човек, защото цялото правителство работи за него. За да си хуморист може би са нужни две условия. Първо – да бъдеш “лекар” или  поне “медицинска сестра” на обществото и на политически недъзи. Но лекар-веселяк, от онези, странните, които може да разказват виц, докато гледат рентгеновата ти снимка. И второ – важно е да не вземаш себе си прекалено насериозно. Което като че ли важи за Иво Сиромахов.
Иво Сиромахов е роден е 1971 година. Завършва НАТФИЗ, специалност – театрална режисура. Работи като режисьор в Малък градски театър зад канала и в Театъра на армията. От август 1998 до 2000 г. завежда отдел “Култура” и пише фейлетони във в. “24 часа”.
От 2000 година е отговорен сценарист в “Шоуто на Слави”. Междувременно продължава да пише сатирични текстове, радващи се на добра популярност.
Кое е първо? Хумористичното или критиката? Едва ли на този въпрос се отговоря с едно интервю, но това пък не пречи то да се проведе…

- Турнето на екипа на “Шоуто на Слави” в САЩ и Канада беше скоро? Какво се случи там?

- Случиха се много неща, но най-важното е, че за пръв път българска група прави турне в Съединените щати в концертни зали пред многобройна публика. Защото, когато български изпълнител каже „бях на турне в Щатите”, обикновено става въпрос за обиколка в няколко кръчми, където пее пред 20-30 души. Ние успяхме да излезем от този позорен модел и да направим нещо истинско. Концерти, каквито българската публика в САЩ и Канада заслужава.

- Според вас тези няколко хиляди българи, които дойдоха да ви видят, ще останат ли там? А техните деца ще отидат ли на турнето на Слави Трифонов през,  да кажем, 2030 година?

- Според мен ще останат там, защото условията за живот и за работа са несравнимо по-добри. Никой не бяга от хубавото. В Америка, ако си трудолюбив, няма начин да не успееш. Държавата нито ти пречи, нито те рекетира, а хората от властта не говорят постоянно глупости по медиите…
А дали ще има турне през 2030 година и кой ще отиде на него, не мога да гадая. Питайте Симеон Дянков, само на него е дадено да провижда в бъдещето. Той още миналата година каза, че кризата ще свърши през април и позна. Не забелязвате ли, че от април всички българи тънат в блага?

- Като журналист и хуморист, имате мнение по най-различни теми. Какво смятате за отрицателния прираст на българите, най-зле в ЕС? Ще оцелеем ли като нация?

- В отрицателния прираст няма нищо драматично. Исландците са около 300 хиляди, но не страдат от тоя факт. Лихтенщайн има едва 35 хиляди жители, но живеят прекрасно. Така че не виждам причина да изпадаме в общонационално униние, освен ако не сме решили да се явяваме на световното първенство за най-многобройно население.

- Текстове ви за попфолка, за светски личности, са пълни с ирония и издават възмущение…

- Отнасям се с ирония към цялата тая „светска” паплач, която не слиза от страниците на медиите. Това е една прослойка от безсмислени тъпаци, които си плащат, за да бъдат популярни. А за какво им е тая популярност – и те не знаят.
Поне да имахме някоя известна личност богата като Парис Хилтън. А нашите „селебритита” са бедни като гаврошовци – ходят с дрехи под наем и набиват филии с лютеница.
За да станеш известен в България, не е нужно да имаш някакви качества. Достатъчно е да те набият или да те наебат. А най-добре и двете.

- Иронизирали сте личностите, които са на фокус в много медии и списания – попфолк певици, Дим Дуков… Кои хора за вас биха били ценни като обект на внимание в нашето общество и защо не са?

- Хората, които са ценни за обществото, няма как да станат популярни, защото журналистите са прости и не разбират стойността им. Простият човек не може да разбере защо Веско Топалов е по-ценен от Андреа. И защо Борис Христов е по-смислен от Митю Крика.
В повечето медии се работи на принципа: „дайте да пишем глупости, защото повечето хора се интересуват глупости”. Вярно е, че глупците винаги са били мнозинство, но пък те са неграмотни и не четат вестници, така че да се пише за тях е безсмислено. А пък грамотните няма какво да прочетат и затова тиражите се сринаха. Чувам, че няколко вестника са пред фалит. И сами са си виновни.

- Чалгата провокира иронията ви, но в шоуто на Слави дава поне частична подкрепа на развитието на попфолка като музика в България? Това противоречие притеснява ли ви? Какво мислите всъщност за чалгата? Признак на какво е тя?

- Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но въпросът ви показва тотално непознаване на българската музикална действителност. Подкрепа за развитието на отделни музикални жанрове имаше по времето на комунизма, когато държавата по неизвестни  причини финансираше естрадата. Но от 89-та музикалният пазар е свободен и всеки може да прави каквато си иска музика. Е, някои са по-успешни, други – не, но така е в живота. Неуспешните би трябвало да се сърдят на себе си, а не да плюят по успешните и да се делят на „добри” и „лоши” жанрове. Милчо Левиев казваше, че има два вида музика: талантлива и неталантлива.
Аз осмивам набедените некадърници, каквито има и в попфолка, и в политиката, и във футбола. Иронизирам тия, които пеят на плейбек, но и  депутатите в парламента, защото 90 процента от тях гласуват на плейбек.

- Проявявате ли самоирония в същата степен, в която проявявате ирония и към други външни обекти? Какво смешно намирате в себе си?

- Самият факт, че давам това интервю, вече е нещо много смешно.

- Смешно? Съжалявам, ако сте се почувствал некомфортно заради нещо. Защо?

- В думата “смешно” не влагам негативен смисъл. Аз харесвам смешните неща и самият правя смешни текстове. В случая ми е смешна самата ситуация на човек даващ интервю, защото в България интервюта обикновено дават хората, които нямат какво да кажат.

- Като човек, който борави с иронията като инструмент, към кои хора се числите – по-скоро към веселите или  към мрачните?

- Предполагам, че съм от веселите.

- Ако живеехте в държава като Германия, която българите винаги възхваляват, щяхте ли да се надсмивате на нещо? На какво?

- Във всяка държава има на какво да се смееш. Но в България има най-много поводи, защото правителството е букет от смешници. В коя друга държава могат да се съберат във властта екземпляри като Бойко Борисов, Божидар Димитров и Вежди Рашидов? Хората гледат новините и се смеят. Весел народ – щастлива държава.

- Кои са жертвите, които сте направили, за да се развивате и да следвате пътя си на пишещ човек? Кога?

- Не съм правил никакви жертви. Всичко стана съвсем безболезнено. Разбира се, трудил съм се много, но аз не смятам труда за жертва, а за необходимост.

- Като пишещ човек, т. е. като човек, който поначало е скрит зад кулисите, харесва ли ви да бъдете в светлината на прожекторите в шоуто? Защо?

- Не, не ми харесва. Зад кулисите е много по-интересно. Някои хора смятат, че като ги дават по телевизията, това им принажда някаква стойност. Няма как да стане. Умният си е умен – със или без камери, а тъпакът си остава тъпак.

- Казвал сте в предишни интервюта, че шоуто е създадено, за да осмива властта. Какви трябва да бъдат критериите, за да спечели една власт на “кастинг” за осмиване?

- Няма такъв кастинг. Те сами доказват всекидневно, че са достойни за осмиване.

- Какво е според вас значението на “Шоуто на Слави” в България? Чувствате ли се един от новите идеолози на предаването, освен Слави Трифонов, разбира се?

- Шоуто е най-гледаното телевизионно предаване в последните 10 години, значи има някакво значение. Разни хора се опитваха да ни конкурират, но опитите им завършиха самотно и тъжно – диджей Дамян, Ива Якимова, Азис, Иван и Андрей.
Идеолози е много тежка дума, но ако под нея разбирате хората, които създават идеите – да, сценаристите сме хората с идеите.

- Кой е най-вълнуващият проект, който ви предстои – като екип или лично на вас?

- Не зная. Как да преценя дали нещо е вълнуващо, ако още не ми се е случило?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Малко игра на въпроси и отговори:

- Достатъчно висок, че краката ми да стигат до земята.

- Пътят е постлан с…?

- В България – с дупки.

- Какво се случва винаги?

- Каквото трябва.

- Иво Сиромахов е…?

- Иво Сиромахов е Иво Сиромахов. Това е положението.

- Какво ви привлича в Слави Трифонов?

- Защо трябва да ме привлича? Мен ме привличат жени. Работя със Слави, защото е почтен, добър приятел и защото имаме сходни разбирания за смисъла на професията.

- Големи или малки?

- По-важно е дали са умни или глупави.

- Как?

- По моя начин, my way, както пее Франк Синатра.

- Иво Сиромахов е десет по десетобалната система по отношение на…?

- Когато аз учих, на мода беше шестобалната система. Завърших гимназия с 5.45, а висшето си образование с 5.50. Преизчислете си го колко излиза по десетобалната.

- …А Иво Сиромахов е три, отново по десетобалната система, по отношение на…?

- Приложете горната формула. 

Оригинална публикация

в. Show | 29.09.2010

Журналистът Иван Гарелов беше поканен за водещ на "Байландо", но отказа на продуцентите на предаването. След първия съдебен сблъсък между Мистър "Панорама" и Нова телевизия, когато беше отстранен от шефския пост на Новини и актуални предавания, той отново съди медията заради обида от предаването "Господари на ефира".
Днес Гарелов прави безпощадна дисекция на политиците и медиите пред "ШОУ.

- Новият сезон по телевизиите започна с програми, посветени на хора и деца с физически проблеми – "Байландо" и "Великолепната шесторка". Смятате ли. че тази тематика може да е обект на шоу?

- Точно когато започнаха тези програми, се получи потресаващото съобщение, че 283 деца са починали в домове. На фона на бодряшкото отчитане какво сме направили, жестоката истината е съвсем друга. Затова възприемам тези предавания като много позьорски. Ако в България едно дете е умряло от недоглеждане, ние сме за убиване. Затова мисля, че грижата за децата не трябва да е обект на конкуренция, на рейтинги, на търсене на публики. Не може да се търси с това рейтинг. Цинично е. Не може с това да се състезават. Има фалш в цялата тази работа.

- Изтече информация, че вие също сте бил канен за водещ на "Байландо". Вярно ли е?

- От продуцентската къща, която прави предаването, ме поканиха за водещ. Аз им отказах Веднага.

- Защо?

- По три причини. Едната бе, че ми предложиха заплащане, с което щеше да е по-добре да водя без пари. Падаше се по 200-250 лв. на вечер, при положение че за 3 месеца трябва да се откъснеш от всичко. Просто нямам това свободно време. И понеже те са хора, които разбират само езика на парите, аз им посочих тази причина. Но има още две. Едната е, че имам други идеи и планове и това щеше да ми попречи. И третата е, че нямам доверие на екипа на "Биг брадър", че ще успее да направи нещо позитивно, без да завъртят интриги и конфликти. Лошото беше, че след като им отказах, те пуснаха по медиите, че Гарелов се натискал, имал мерак да води и т.н. Напълно ме възмути това, че си правят реклама на мой гръб. И не бих споменал пред никого, че сме имали разговори, защото това е конфиденциално, ако те не го бяха разгласили.

- Имате стар конфликт с Нова телевизия. Съдихте се с нея. Изгладиха ли се вече отношенията ви?

- Този стар конфликт не пречи на нашите отношения. Ако всичко друго беше наред, щях да приема предложението. Аз подадох жалба в Комисията по етика в СЕМ, която се произнесе, че аз съм несправедливо засегнат. Става дума за предаването "Господари на ефира", което искаше да ми връчи "Златен скункс" заради това, че са спрели предаването "Вот на доверие" по bTV. Те се държаха много грубо – удряха по колата ми, не ми позволяваха да тръгна, бяха агресивни, просто се чувствах като човек, нападнат на улицата. Само че ние с Нова телевизия имаме споразумение от предишния път, в който ги съдих. Когато видяха, че ще ги осъдя, те поискаха да запишем в споразумението, че ако някой засегне, или обиди честта на другия, му дължи 50 000 долара. И аз заявих, че те са ме обидили и ги дадох на съд заради това, че нарушават нашето споразумение. Първата инстанция потвърди моето искане, втората го отмени и сега делото е на трета инстанция. Първия път бях подал иск само за 15 000 долара, тъй като нямах достатъчно пари да внеса по иска, но докато чаках, събрах парите и сега подавам за 50-те хиляди.

- А като сравнявате старта на двете благотворителни шоупрограми по BTV и по Нова телевизия, каква е оценката ви в чисто телевизионен план?

- Чисто телевизионно всичко изглежда много по-вяло от предишен път. Бях поразен от това, че много хора просто не могат да пеят. Маргарита Михнева например винаги е претендирала, че е певица. Като станеше дума за това, винаги изпяваше една македонска песен, и то перфектно, но се оказа, че тя просто не може да пее. Иво Инджев изобщо не може да пее, както и Тони Радичев. Във "Великолепната шесторка" имаме едно прерутинирано водене на Ани Салич, много е над нещата. Рутинно е и воденето на Жоро Мамалев в "Байландо" – той не си знае текстовете, отиграва ги просто ей така. Затова не съм удовлетворен професионално и започва да ми става досадно, че се въртят едни и същи неща по едно и също време с един и с ъщ фалшив патос, с една и съща мелодрама, която вече минава границите на добрия вкус.

- След като БНТ се сдоби с ново ръководство, се чу. че може да се върнете там. Водите ли такива разговори?

- В БНТ са много заети хора. Там заседават от сутрин до вечер. С предишното ръководство се води някакъв разговор. Сега има такъв разговор и с новото.

- Вие продължавате ли да гледате телевизия?

- Избирателно. Гледам новини, едно-две политически предавания, защото повечето ме дразнят, хващам по нещо от сутрешните блокове, гледам международни спортни състезания и хубав филм, ако има. Риалити шоу не гледам, не ме интересува. От цялото съществуване на "Биг брадър" съм гледал общо 7 минути – първото влизане на участниците и малко от "ВИП брадър", когато участваше Емо Кошлуков, Аня Пенчева и една от сестрите в Либия, но те страшно се изложиха.

- А как ще коментирате това, че в началото политиците се дърпаха да участват в такива предавания, а сега с удоволствие пеят, танцуват и изобщо се държат като шоу мен и?

- Такъв е животът. Те си имат някакви "интелигентни" съветници, които им казват, че това са гледаните предавания и е хубаво да се появяват там. Така Сергей Станишев се появяваше в "Комиците", Елена Йончева пък танцува и тогава мe разиграха фарс, защото Вече не бяха заедно.
Аз много уважавам Елена, тя е мой кадър, но да мамиш хората, за да правиш пиар на един партиен лидер, беше много нечестно. Видях и Иван Костов да лази в едно предаване – този авторитетен човек се мъчеше да бъде артистичен и се проснал на пода в студиото и правеше лицеви опори. Комична гледка!

- А изпитвате ли вътрешно удовлетворение, че след 37 години съществуване "Панорама" тъй и не се промени от времето, когато вие бяхте неин автор и лице?

- Схемата на "Панорама" е схемата на прехода, която вече е изчерпана. И не е важно кой води такова предаване. Лично аз не бих водил вече тази "Панорама".

- След толкова години в медиите как според вас свършва медийният комфорт за властта?

- Това обикновено става на втората година от управлението – надеждите на хората се изчерпват и те стават по-критични, премиерите се затварят в себе си, заобикалят се със съветници, които започват да ги зомбират. При сегашното правителство обаче всичко се развива по-бързо, защото сме в криза и решенията трябва да се вземат много бързо и бързо се вижда кой какво може. За една година всичко е ясно. Но положителното е, че Борисов има животински инстинкт за нещата, които са в негова вреда, и успява много навреме да реагира. Затова ако сега направи голям ремонт на кабинета, ще постигне големи плюсове, отстранявайки хората, които му носят негативи. Защото не е възможно този министър с перчемчето – Трайков, да отговаря и за икономика, и за енергетика, и за туризъм, а сега се е заел и с "формула Г. Минусът на премиера обаче е, че той се нагърбва да решава всичко, а министрите нямат самостоятелност да провеждат собствена политика, гледат да му се харесат, а когато сбъркат, стоят като насрано дете, а Бойко пристига като Батман и оправя нещата. Но това, че се е превърнал в многоръкото божество Шива, видимо го уморява и това вече се забелязва -проявява изнервеност, видимо остаря, попрегърби се. Напрежението започва да му личи.

Стр. 26

в. Дума | Ирен ТАНЕВА | 18.09.2010

Журналистката Поля Станчева е превърнала стара самоковска къща в малък "музей" и приютява в него национални костюми от цял свят

Поля Станчева е родена в София. Завършва лингвистика в Москва. Има докторат по масмедии от Софийския университет "Кл. Охридски". Работи в Българската национална телевизия. Директор на пресцентъра на Народното събрание. Програмен директор на Българското национално радио и негов генерален директор два мандата. В момента е общински съветник на София. Има един син.
В град Самоков, в непосредствена близост до Женския метох, свързан с нашата история и с личността на Апостола на свободата Васил Левски, е разположена т.нар. Чупетльова къща. Строена е през далечната 1826 г. Обявена за паметник на културата, реставрирана през 70-те години на миналия век. Съхранена е такава, каквато е била – с дървените тавани, чардак, на който лете домакините остават от сутрин до вечер. Помещенията се затоплят от две големи камини, така наречения оджак и кахлена печка. До тях е турската баня – хамама, малко помещение с кръгъл купол и ниши с вградени три медни съда, в които се загрява водата.

Самоковска къща на 200 години приютява колекцията

На гостенина правят впечатление миндерите, голямото огледало с дървена рамка, стенният часовник в дървена кутия, скриновете, самоварът (макар и привнесен от друга култура), дървените долапи, пълзящите растения по прозорците. Неголемият преден двор е потънал в зеленина.
Къщата е свързана със семейството на Поля Станчева, в наши дни тя я ползва като вила. Намира се в Зографската махала, където са къщите на Захарий Зограф и брат му Димитър, чиито синове основават т.нар. Доспевска школа. Тук е къщата на Никола Образописов – първия български светски живописец, днес оставена на произвола на съдбата. Богато декорирана, нейните стенописи се рушат. Ще бъде ли запазена времето ще покаже.
При такова съседство и в такава атмосфера съхранява колекцията си от национални костюми Поля Станчева, най-вече българските, някои от тях са намерили място и в софийския й дом. Но самоковската къща със своя битов стил им е съвсем лика-прилика.
Поля живее дълги години в Тайланд, оттогава датира приятелството й с тайландската принцеса. Родителите й работят там. Първите два експоната в колекцията са тайски. С единия е била представена на бал – красива копринена рокля от района на Банкок.
По време на едно свое пътуване в страната тя купува национален костюм на народа мео от планинската част на Тайланд. Костюмът е извънредно живописен – черен, с ярки червени, сини, жълти геометрични орнаменти, носи се с много сребърни гривни. И изобщо по това време Поля доста странства из Азия, а там хората много държат на националните си костюми. Те са част от всекидневието им.
Свиден спомен от тези пътувания е и индийското сари – седемметров копринен плат с цвят на канела и златна шевица, който се надипля около тялото и пада много красиво и женствено.
Когато се завръща в България, продължава да се интересува от национални костюми – сега вече предимно български. Те съставляват отделна колекция.
Експонатите са събирани с много любов. При почти всички пътувания запалената колекционерка се сдобива с нещо. Особено от по-далечните и по-екзотичните кътчета на света. Костюмите не само са търсени в различни страни, но колекцията е попълвана по различно време. Корейският например е от младежките години. По-късно – при посещение на парламентарна делегация в индийския щат Пенджаб, където живеят мюсюлмани, се сдобива с много красива дреха – пенджаби, с цвят на индиго. Това е дреха от три части – туника, шалвари и дълъг, ръчно бродиран шал, с който жената покрива косата си.
Колекционерската страст се проявява. Поля не скрива интереса си, дори напротив. Домакините са поласкани и подаряват на всяка дама от делегацията по една такава дреха.
При първото си посещение в Япония (където е заедно с Детския радиохор) в сбирката на нашата героиня все още липсва кимоно. Тя се интересува откъде може да се купи. В малките градчета, прочути със своите занаяти – обясняват й домакините.
Групата посещава град Каназава. Поля отива в къща на старинни занаяти. Там я посрещат с характерната източна церемониална приветливост и любезност. Въвеждат я боса в едно помещение, покрито с рогозки татами и започват да разстилат върху тях най-различни изключително красиви кимона с типичните пояси, наречени оби. Накрая става дума за цената на онова, което най-много й харесва, а тя е цели 3000 щатски долара. Сумата е непосилна за джоба на българина и Поля, разбира се, не може да го вземе. Купува друго – памучно, предназначено за летния сезон, много по-скромно, не толкова богато, но въпреки това разкошно на външен вид.
За късмет точно по това време тя има рожден ден. Децата от радиохора знаят за нейния празник и споделят с домакините, които от своя страна питат какво би я зарадвало. Децата им разказват случката от магазина за кимона.
Вечерта, когато си заминават, на кораба да ги изпратят идват кметът на града и градски съветници. Носят грамадна кутия. Кметът обяснява, че това е подарък от града. В кутията има неземно красиво кимоно. То е тъкано ръчно. Обагрено е в сватбените цветове – синьо, червено, бяло и златно…
Щом се прибират в родината, Поля Станчева поръчва голяма стъклена витрина. Сега кимоното е поставено в нея – в сградата на Българското национално радио – в специален кът заедно със снимки от турнето.
В колекцията има и два костюма, подарък от нейни колеги – генерални директори, на които е гостувала. Моравският – дар от господин Касик, генерален директор на Чешкото национално радио тогава и голям радетел за запазване на фолклора и националните традиции.
Чешкото радио е съорганизатор на ежегоден бал с национални костюми, който се провежда в различни етнографски райони. На юбилейния бал в Прага господин Касик я кани да бъде негова дама и тогава тя има честта и удоволствието да облече костюма.
В Монголия също получава подарък от колега – г-н Пуревдаш, национален костюм, наречен дели – в нежно електриковосиньо и жълто с добавка черна кожена шапка. Изтъкан е от плътна коприна, а копченцата от тюркоаз са втъкани в дрехата.
Костюмът е свързан с една древна традиция. По времето на т.нар. бял месец – началото на новата година – всички монголци отиват да поздравят най-възрастния човек в рода, задължително облечени с националните си костюми. Ярките копринени роби, подплатени с кожа, правят празника още по-колоритен и цветен и стоят прекрасно на фона на белия сняг. Колкото и шаблонно да звучи – това не може да се опише с думи, трябва да се види!
Важна част от колекцията са и нашите български национални носии. Сред тях, естествено, самоковската. Тя е моминска. Отделните детайли са събирани от разни хора. Пафтите са подарък. Поля си е набавила колана и пафтите трудно, защото те се предават от поколение на поколение и всяка жена много си ги пази. Значи интересът към традициите (за радост!) все още не е загубен.
Коланът на носията е от кожа, целият покрит с мъниста. Пафтите са гравирани с фигурки на птици и цветя. Сега Поля събира каракачанска носия (в Самоков и Самоковско живеят много каракачани). Тя има все още само няколко детайла, но е силно впечатлена от фината им изработка.
Колекционерката обича еднакво всички костюми. Не води сметка за точния им брой, дели ги на етноси, като български има от почти краища на страната. Всеки е със своя история, с интересни аксесоари.
При кимоното например има много детайли – специално бельо, с което се носи, къси бели чорапи, раздвоени на мястото между палеца и показалеца, за да позволят обуването на специални чехли, които ние неслучайно наричаме джапанки, т.е. японки, и какво ли още не…
Особен аксесоар е и почти миниатюрният печат, с който японците подпечатват писмата си. Поля Станчева притежава такъв печат, направен специално за нея, с нейното име, скрит в малко кожено калъфче, а в сребърна кутийка е тампонът с червено мастило. Писмата се пишат на специална, ръчно изработена копринена хартия с черно мастило. Тези дребни неща са много важни, имат своя символика.
Кимоното е свързано с японския идеал за женска красота. Той е много различен от европейския. Дрехата трябва да прикрива всички извивки на женското тяло. Показва се само вратът и затова традиционната прическа е висок кок. Изглежда кимоната са любимите експонати на своята притежателка, а като че ли са и най-многобройни в цялата колекция. Въобще интересът й към Азия се е запазил от младежките години. Тя дори подготвя книга за този толкова необикновен кът от света. Това ще бъде Азия, видяна през нейните очи и тук ще намерят място преживяванията на авторката.
Въпреки огромната радост и естетическа наслада, която носи колекционирането на национални костюми, то е свързано и с други – доста по-прозаични, но важни и необходими неща. Костюмите се съхраняват завити в хартия и пергамент, сгъват се по определен начин, за да се запази формата. Държат се далеч от слънце и влага, в скринове. За щастие в самоковския, както и в софийския дом на Поля все още не се чувства липса на място.
Най-труден за съхраняване е моравският национален костюм – съставен е от много колосани поли и фусти. Той се поставя в отделен кашон, за да не се деформира.
Да колекционираш национални костюми не е евтино хоби. Хубавото е, че има хора, които правят жест и подаряват национални костюми, за да популяризират културата на своите страни, и други, които няма къде да ги съхраняват и предпочитат да ги дарят, за да ги запазят. А и паричните разходи се компенсират от желанието, любовта.
И наистина, тя е влюбена в колекцията си. Изважда експонатите от старинните скринове и сандъци, подрежда ги, показва ги с необикновено вълнение. Някои облича и изведнъж се преобразява, става жена със сто лица, жена със сто националности – екзотична, чаровна, одухотворена!
Поля има една мечта – младите хора да се запалят, да заобичат нашия фолклор. Изобщо – всички ние да се обърнем към него, той е толкова богат. Шевиците на носиите например са послание от вековете, носят естетическия усет на българската жена. Иска й се всяка българка да има национална носия в гардероба си. Обмисля някога да подари колекцията си на Етнографския музей в Самоков. Има желание българите да обърнат повече внимание на този град – неповторим не само с историята, архитектурата, с традициите в изобразителното изкуство, а и със срещата на няколко религии. Тук синагогата, джамията и многото черкви съжителстват от векове.
В Монголия, в една юрта, на сто километра от столицата Улан Батор, Поля вижда старинен музикален инструмент – моринхур – родоначалник на цигулката. Разбира, че президентът е издал указ във всеки дом да има такъв инструмент, защото понякога традициите могат да бъдат опазени с умни наредби и мъдри закони. Много би й се искало и у нас да има държавна политика в това отношение, макар и не с такъв императивен характер…

Стр. 14, 27

WEBCAFE I 15.09.2010

Нежният феминизъм на главния редактор на вече 65-годишното списание "Жената днес" и водещ на "Отпечатъци" по бTV не е отчужден от нищо женско – "суета, бъбрене, чупливост, разточителство, интуиция, свян, постоянство, приспособимост, дребнавост, нужда от закрила, инертност, мекота…", признава Мира Баджева и добавя, че когато се умори да бъде жена, усилва мъжките си качества: "Знам да мисля като мъж, да действам като мъж, възхищавам се на мъжката смелост, креативност и мащаб…"

Журналист и изпълнителен директор на "Болкан Медиа груп", Мира Баджева е от жените, чиято професионална сила се крепи едновременно и на чара им, и на логиката, и информираността им.

И в голяма степен BG Positive-ното й състояние през последните 10 години се дължи на легитимирането на жените (мениджърки) в България. И още: "Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития…"

Личностите

Журналистът в мен щеше да се изплъзне от конкретиката, но историкът, който също се бори за място под слънцето, настоява за антиконформизъм и обективност. Някои от героите на нашето време са много спорни (както всичко в България не само през последните 10 години), но все пак първо ще започна с онези, които не предизвикват противоречиви чувства:

Маги Малеева показа, че личният пример в защита на зелената кауза и екологичния начин на живот може да бъде заразителен.

Теодора Захариева не просто осъди държавата ни за безразличието й към болните от рак, но продължи да се бори за правата и на други онеправдани пациенти.

Теодора Димова бръкна с пръст в раната с романа си "Майките", търсейки отговор на въпроса защо обществото ни дотам деградира, че деца започнаха с лекота да убиват деца.

Виргиния Захариева увлече хиляди жени у нас в процеса на себепознание, в живеенето "тук и сега", в творчеството като "божествена готварница" (по "9 зайци").

В мъжкия свят – състоящ се главно от политици и шамани – има неколцина, които оцеляха на публичната сцена не само през последните 10, но и през предишните 10 години, което си е достатъчна причина да попаднат в категорията "Личности".

От шаманската група бих отличила Харалан Александров, психиатъра д-р Николай Михайлов, Андрей Райчев, Иван Кръстев.

Към "говорещите глави" бих добавила и пишещите: Валери Найденов, Димитри Иванов, Петьо Блъсков.

Има и един самотен бегач на дълги разстояния, който показва особена издържливост на пистата на шоубизнеса: Слави Трифонов.

И за политиците критерият е същият – сървайвърски: Доган, Първанов, Костов, Борисов. Спирам дотук, преди да почнат да ме замерят с камъни.

Събитието

Падането на визите – като предвестник и символ на влизането ни в Европа.

Но в това знаменателно събитие се съдържа ироничен парадокс – с падането на визите ние, провинциалистите, получихме официален достъп до столицата. С което окончателно затвърдихме статута си на провинция.

Защото вече сме в Европа и ние сами сме си виновни за несъстояването, за дребнотемието, за махленските страсти, които ни вълнуват.

За това, че не виждаме по-далеч от носа си и у нас не се обсъжда сериозно нито един общоевропейски въпрос. Прилича на казуса със софийското жителство – може и да го отмениха, но от това разквартированите в София не станаха автоматично софиянци.

Явлението

Жените на България. И по-точно жените мениджърки на България.

По-адаптивни, по-скромни, по-пестеливи, по-малко нарцистични, по-последователни и лоялни, по-добри психолози от мъжете на сходни позиции и значително по-евтини като работници.

Е, имат и дефекти – често не им достига мащаб и чувство за хумор. Но кой е съвършен?

Откритието

На 20-ата година от прехода българите откриха, че харесват социализма. И си го искат обратно. Ако не ви се вярва, питайте Веселин Маринов.

Творбата

Може би Алек Попов написа емблематичната за последното десетилетие творба – "Мисия Лондон". Но ако Димитър Митовски не беше заснел филм по нея, мнозинството българи така и нямаше да разберат какво са изпуснали. Защото не се напъват особено да четат.

Но май съм несправедлива – всъщност четат: жълти вестници и мутренски епоси а ла Георги Стоев. И сигурно жълтата преса ще се окаже накрая истинската творба на второто десетилетие от българския преход.

Повратната точка

Както Десети ноември беше преди 20 години повратна точка за обществото ни, както преди 10 години Симеон II помете двуполюсния модел и смени играчите на сцената, така днешната повратна точка се нарича Криза.

Няма съмнение, че сме на прага на поредното пренареждане на пластовете и ролите. Свърши времето на бързите пари, иде време на пост и очистване.

Задават се и нови герои. И пак ще броим сървайвърите.

Незабравимото

Има хора, които не бива да забравяме. И стихове, които не можем да забравим. Борис Христов, един от най-големите поети на България, блести през последните десетилетия със своето отсъствие, а не присъствие.

Избра публичното мълчание и "отшелничеството" пред светската суета – живее в родопското село Лещен със семейството си, отказва държавни ордени и отличия.

Професионална визитка

Мира Баджева е журналист с 19 години опит в пресата. Започва работа през 1990 г. във вестник "Младеж", пет години е парламентарен репортер в "24 часа", а после шест години редактор и политически наблюдател във в. "Сега".

През последните шест години е главен редактор на списание "Жената днес" и шеф на прес група "Болкан Медиа Груп", която издава списанията "Наш дом" и "ГОЛФ & SPA".

Носител е на първата награда за публицистика в пресата „Черноризец Храбър", учредена през 2002 г. от Съюза на издателите в България.

Продуцент, автор и водещ на предаването "Отпечатъци", което стартира в ефира на bTV в края на 2008 г.

Завършила е Класическата гимназия и история в Софийския университет.

В прав текст

Всеки път се чувствам като истинска жена, когато пиша редакторската си колонка в "Жената днес", когато чета авторските текстове в това 65-годишно списание, изобщо когато попадам на неща, писани от талантливи или просто честни жени.

Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития.

Толкова е облекчаващо за нас да разберем, че не сме сами в паниките, тревогите и битките си, че има и други с нашите болки и тайни, да се идентифицираме с чуждата история, с чуждия глас.

Наистина вярвам, че правя списание, което променя животи. Ние една друга се променяме, споделяйки.

Незабравимо от Борис Христов

…В очите на прозорците една вдовица мина,

избягала от своя дом като от стих старинен.

Tрептеше въздухът и раменете й трептеха

под слънцето запалено, под твърдата й дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада

с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,

че старците дълбоко свойте ножчета забиха…

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,

добра се тя до ъгъла… Нататък беше сянка.

("Графика", Вечерен тромпет, 1977)

Оригинална публикация

в. Show | Анелия ПОПОВА | 15.09.2010

Руслана Попова е родена в Пловдив и има зад гърба си един брак, един развод с волейболния ас Димо Тонев и една дъщеря от него – Лиа. Пред репортер на вестник "ШОУ" Руслана извади най-хапливите си реплики, за да отговори директно на всички писания по свой адрес. "Голямата уста" спомена Слави Трифонов, Големия Маргин, жена му Мария и куп медийни герои и очаквано не изневери на стила си да остане откровена до скандалност.

- Руслана, как гледате на определенията ..Голямата уста " или пък "Злият език"? Чувствате ли се точно такава?

- Ами тези определения си имат обяснение как се появиха и не са измислени именно заради това, че много говоря или че казаното от мене е злостно, а по-скоро останаха наследство от предаването "Голямата уста", където ние, 6-7 души, бяхме "злите езици". И двете определения, ако трябва да съм честна, ми прилягат и не ме дразнят.

- Кои са големите звезди на България? Едва ли това са фолкидолите. ТВ диктаторът Слави Трифонов или пък Иван и Андрей?

- Айде сега, не били фолкидолите, не е Слави, не са Иван и Андрей, а кои са? Тия, дето само мрънкат и негодуват, докато всичките изброени се съдират да работят, и то яко. Всеки, който отрече напредъка на попфолка, е тесногръд злобар, защото той няма нищо общо с това отпреди 10-15 години и тук има вложен много труд, много средства и, разбира се, постоянство. Като се започне от музиката и текстовете и се стигне до визията и сценичното представяне на изпълнителите. Не се сещам кой друг музикален жанр стигна дотам, направи такива песни, дето цял народ да ги пее, изнася такива мега спектакли и кои изпълнители имат такава визия… Та нима това става ей така, с щракане на палци? За мен това става с работа, много работа и постоянство, защото и между самите тях има конкуренция, която пък ги кара да стават все по-добри и естествено да оцеляват най-добрите. Глас народен, глас Божи. Няма как да детронирате Слави. Ако поне едно правителство имаше неговия педантичен професионализъм и дисциплина, днес можехме да сме Швейцария на Балканите. Иван и Андрей нямат конкуренция, имат мега як екип и колкото и да цъка човек с дистанционното, спирките са 2 – при тях й при Слави.

- Каква е йената за това да си светска личност и как се поддържат такива ..герои" днес?

- Ами светска личност у нас се става лесно – като се замъкнеш няколко пъти по нагласените за целта партита и си на "ти" с фотографи и журналисти, и готово. У нас тези неща са смешни и нелепи даже.

- Как се отнасяте и бихте ли коментирала онова, което наскоро ..Уикенд" написа за вас – че сте най-близката приятелка на Тачо – мъжа на Жени Калканджиева. и едва ли не сте негова интимна приятелка?

- Ако трябва да сме точни, "Уикенд" преписа "новината от "Галерия" и я доразви в типичен фантасмагоричен стил. Та когато го прочетох, ми стана хем кофти, хем смешно. Как така баш мене, която с кой ли не сядам на маса или не се срещам нощем по клубове, ама именно с човек, дето съм виждала няколко пъти, и то покрай Жени, никога няма да с Тане ясно. Разбира се, говорих с Патрашкова, която ми се извини по телефона за допуснатата грешка. Казах й: "Абе, Криси, поне кафе да бях пила, ама и кафе не съм, и то, горкото момче, направихте го "бабофил,, от немай къде.
Каква позастаряла дружка му лепнахте." А тя ми казва – не било с лоша умисъл. Е, кое му е доброто на тяхната умисъл!
Естествено, че звъннах и на Жени, тя, милата, се смее и вика: "Ти си луда жена, защо ги четеш тези вестници, а и аз не съм ревнива." Смяхме се двете, като й казах: "Е какво да си ревнива, то аз бастун ще хвана скоро, те гледай кво му лепнаха на момчето." Неприятно, защото са семейство, защото така не се прави, не се лъже толкова безочливо, не се хвърлят ей така лайна в нечий дом, защото днес е трудно да създадеш такъв и още по-трудно да го запазиш. А ние, нашето племе, не обичаме, не харесваме, не искаме наоколо да има успели дори в нещо така човешко и обикновено, каквото е да имаш другар до себе си, с него да си имате вяра и между вас нещата да вървят, та чак и да сте щастливи. Тук, у нас, няма да ви позволят това!

- В едно интервю казвате, че Руслана е сама и 10 години без мъж. Още ли е така?

- Да, сама съм все още и не мога да бъда с някого само за да не съм сама. Това е бичът на нашето време, така е по цял свят… свят, пълен със самотници.

- Да. но вие бяхте омъжена за волейболната легенда Димо Тонев. Какво е отношението ви днес към него?

- Не е етично да излагам отново спомени отпреди 20 години. Димо си има днес друго семейство, дъщеря ни Лиа си има братче, което много обича и се чувства добре, чувства се у дома, когато е с Димо, със съпругата му и малкия Георги. Това за мен е най-важното. Животът е днес, сега и какво е било, няма никакво значение.

- А каква беше причината да се разделите? Спомням и едно ваше откровение. което си позволихте да направите публично достояние: "Влюбих се в друг, а и животът със спортист е по-ограничен…"

- Същото трябва да кажа и за този мъж, с когото имам приятелски отношения, когото уважавам много, както и семейството му. Харесвам жена му и миналото ни е твърде далечно вече, за да се връщаме към него.
И как бих могла да съжалявам, че съм се влюбила тогава?
Ако не бях го преживяла, нямаше да съм преживяла нищо… та това е най-хубавото нещо в живота – човек да обича и да бъде обичан.

- Руслана. видях ваш профил в сайт за запознанства. Подобно виртуално пространство не е ли рисковано – всеки би могъл да е от другата страна? Какво очаквате да намерите там?

- Ами днес присъствието ни в нета замества отсъстващата разходка в парка или по "Витошка" и не знам защо се учудвате, че имам профил в сайт за запознанства. Аз съм свободна жена. Риск има навсякъде, но който го е страх от мечки, не ходи в гората, нали?

- С какви впечатления сте от Мария – съпругата на един от братята Маргини. Красимир, медиите писаха, че сте била на рождения й ден? И как всъщност се запознахте с нея?

- Не съм била приета от Папата, бях само на рожден ден. Това е мой приятел, човек, когото безкрайно уважавам и ще се опитам да ви обясня за нея така – ако има бедствие, война или иде краят на света, искам Мария да е наблизо и да става, каквото ще. Тази малка и крехка жена носи в себе си такъв заряд от сигурност, вяра и спокойствие, които малко мъже имат. Верен другар, приятел, жена с голямо Ж.

- А какво можете да кажете за братята Маргини – какви хора са те. как се отнасят с останалите?

- Аз мога да кажа само какви са с мен, за другите не знам. Не забравяйте, че аз съм израснала сред спортисти, по тази линия, познавам много от тях. Завършила съм ВИф, после съм била съпруга на спортист – е, то България не е чак толкова голяма, та да се разминем и да не се познаваме. Дълги години ходихме по женски с децата на море. А кой Телец-мъж не всява страх, че дори и жена (смее се). С големия Маргин сме една зодия, така че от зодията може да е…

- А дъщеря ви Лиа какво отношение има към Маргините?

- Семейни приятели сме, познаваме си децата, много ясно. Те са добри родители и ценя мнението им относно възпитанието на децата. Най-вече с Красимир съм си говорила по темата и той ме накара да се чувствам горда като майка, казвайки ми, че Лиа е възпитана добре и че е момиче на място. Знам, че е искрен и му благодаря за тези думи. Отношението й е като моето. Лиа днес е студентка в Софийския университет, харесва й педагогиката и дано се сбъдне мечтата й да има детска градина някой ден.

Стр. 59

BNews.bg I 7.09.2010

Вестник "Класа" спира да излиза на хартия и ще остане само като интернет-сайт, съобщиха от медията.

Изданието започна да излиза на 3-ти септември 2007 г. с главен редактор Валери Найденов. Той напусна няколко месеца по-късно и отстъпи мястото си на сегашният шеф на ежедневника Неда Попова.

Днес всички журналисти в ежедневника подписаха писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор.

От ръководството обясниха спирането с икономическата криза.

Издател на "Класа" е "Класа България" ЕАД с управител Милен Герасимов, а вестникът винаги се е свързвал с Красимир Гергов.

Оригинална публикация