в. 24 часа | Георги ЛОЗАНОВ | 2010-01-07

Убийството е ужасно, но ни изправи пред тревожна тема – за статуса на тази професия

Вън от тъгата, че без време и с насилие е прекратен човешки живот, и покрусените размисли за цената му въобще в българското общество, убийството на Боби Цанков ни изправи и пред друга тревожна тема – за статуса на журналистическата професия.
Кой и на какво основание й принадлежи? Тук не става дума за закъсняла санкция върху Боби, лека му пръст, а за ценностни граници и способност да ги охраняваме. Иначе преходът се превръща в зловещ карнавал, в който публичните роли са само маски, чиято цел е да крият лицата под тях.
Разграничението в случая започва от разбирането, че информацията не е ценност сама по себе си. Важно е и как е събрана и кой и защо я поднася. Това е част от самата информация, от нейното качество. В този смисъл има три различни роли, които безкритично се смесват.
И по-точно първата е склонна великодушно да приютява другите две. Тя е на самите журналисти, които "по условие" се предполага, че събират информация в защита и в полза на човешките права, т.е. тя е "чиста" в правния и етичния смисъл на понятието.
Втората група е на ченгетата, за които пък "по условие" се предполага, че събират информация в нарушение на човешките права -с подслушване, доноси и пр. Могат да го правят, защото е с висока обществена цел – в името на правосъдието. Стига да не отклоняват потоци от нея за
разчистване на сметки, оказване на натиск, трупане на влияние и пр., както стана с досиетата на ДС и както скандалите в МВР и ДАНС показаха, че продължава да става.
Нещо повече, тази черна информационна борса осигури на някои по-ловки играчи и от старите, и от новите служби запазено място в медиите, превърна ги в лидери на мнение.
Така едва ли не те станаха субект на журналистиката, вместо да са обект на нейните разследвания. Или в най-добрия случай на критическия й рефлекс към властта, защото ченгетата, добри или лоши, на екрана или на улицата са нейни представители с днешна или вчерашна дата.
Третата група е на проговорилите елементи от престъпния свят, които имат ексклузивна информация за него, защото са му принадлежали или продължават да му принадлежат.
И тя им отваря широко медийните двери, и преди да се усети, колегиалната общност ги е приела като свои. Публичното говорене обаче не е магическа процедура, от това, че разказваш за другите от подземието, ти не преставаш да бъдеш един от тях. За журналистиката тези фигури могат да бъдат само свидетел на част от проблема, за който свидетелства.
Къде стои Боби Цанков в тази класификация?
Неговата кариера наистина започва от радиото и минава и през телевизията, но там той се прочу не с друго, а като първия, който директно в ефир осъществява "ужилвания" на слушатели, зрители и рекламодатели. Като създател на предавания-пирамиди.
Така или иначе няма как да бьде наречен журналист, защото да си в една професия, значи да спазваш професионалните й стандарти, което е синоним на етичните й норми.
А той правеше точно обратното – престъпваше ги, експериментираше с неизвестни практики в медийната сфера.
Това, вече напълно логично, го свърза "професионално" с друг свят – и като контакти, и като общ бизнес, и като лайфстайл. И тук той реши още веднъж да изиграе картите си на обратно и да се върне в медната като разкаже за новото си битие.
Това обаче няма как да е разследваща журналистика, а по-скоро е бягство от разследване под прикритието на журналистиката. И доколкото не е известно да е имал връзки с ченгетата, коя роля остава.
Вярно е, че чуждите медии отразиха събитието като убийство на разследващ журналист.
Едно защото отдалеч сенчестият свят и влиянието му върху публичния трудно се виждат.
Второ, защото в развитите демокрации смесването на трите роли е немислимо, няма го в чипа им, както би казал царят.
И трето, защото тъкмо според международните класации България няма репутация на страна, която може да защити свободата на словото и журналистите си.

Стр. 11,16

Vesti.bg I 2010-01-06

Титулуването на подобни хора за "хроникьори на мафията" е клише, което звучи съблазнително, но не е истина,казва редакторът от "Капитал" 

"Нито Георги Стоев, нито Боби Цанков бяха журналисти, а с това много се спекулира в обществото", заяви днес Йово Николов, един от лидерите на разследващата журналистика в България.

media.dir.bg I 2010-01-05

Вестник „Уикенд“ повече няма да публикува разследвания, свързани с подземния свят, заяви за БГНЕС главният редактор на "Уикенд" Мартин Радославов, след като днес бе убит Боби Цанков.

"Просто не мога да си позволя вече да платя такава цена", допълни той. Това е вторият автор, който губим, каза Радославов. Той припомни убийството на писателя Георги Стоев, което стана преди 2 години, отново след публикация във вестник "Уикенд".

В последно време Боби Цанков се изявяваше като журналист и пишеше статии за седмичника "Уикенд", в които разказваше за връзките си с различни мафиоти, включително с покойните Константин Димитров-Самоковеца и Антон Милтенов-Клюна, както и с безследно изчезналия Мето Илиенски.

Радославов коментира, че е възможно зад стрелбата срещу Цанков да стои Стефан Бонев – Сако. Според него обаче има и вариант врагове на Сако умишлено да са му скроили постановка, за да го натопят. "Най-доброто, което можеше да се случи обаче е той да не беше пускан на свобода и то срещу смехотворна парична гаранция", заяви Радославов. Имаше конкретна заплаха за убийството на Боби Цанков, той подаде жалба.

"На какво основание съдът прецени, че животът на Боби Цанков не е застрашен? Аз това искам да попитам", възмути се още той. Той попита и защо Сако е освободен срещу гаранция от 1000 лева. Радославов изрази надежда, че разследването за разкриването на убийците на Цанков ще има успех и посочи, че напоследък МВР работи по-добре.

В същото време обаче Радославов заяви, че 2 години след убийството на Георги Стоев, все още няма заподозрени и повдигнати обвинения. Той обясни, че след инцидента със Сако не е имало други заплахи към Боби Цанков. Видяхме се последно преди Нова година, разказа главният редактор. Той си спомни, че в последно време Цанков се е движил с охрана и брониран автомобил.

Снимка: media.dir.bg/БГНЕС

Оригинална публикация

в. Труд | 2010-01-05 

Интервю с Проф. Вихра Миланова шеф на Катедрата по психиатрия в Александровска болница

Проф. Вихра Миланова е националният консултант по психиатрия. Тя е шеф на Катедрата по психиатрия в Александровска болница, по специалността си работи над 30 г. Била е участник в много изследователски проекти, посветени на генетика на психичните заболявания. Има над 150 научни публикации.

- Психическите заболявания по-често ли застигат в последно време българина, проф. Миланова?

- Колкото всички останали нации. Честотата на тежките заболявания е една и съща. Друг е въпросът, че при нас не е толкова добре уредена системата и достъпът до специалист (а имаме достатъчно добре обучени кадри).
Много важна е и т. нар. стигма – страхът, че някой може да те види и разбере, че отиваш на психиатър. Че може да ти сложат жълт етикет.

- Според някои статистики всеки трети българин има психичен проблем?

- 20 % от хората имат някакъв вид психични разстройства.

- А като добавим и депресиите и тревожните състояния?

- Да, тогава вече се стига до данните за всеки трети с психично оплакване. Да не забравяме и хората около тези страдащи българи.

- Какво се случва с разсъдъка ни в кризата? Имате ли повече пациенти?

- Хората много повече се страхуват за бъдещето си, по-често имат кризисни реакции под формата на депресивни разстройства, на тревожност, на опити за самоубийства (голяма част от тях не могат да се предотвратят). За съжаление безизходицата води точно до това.

- Повишават ли се острите ви случаи?

- Имаме доста такива пациенти. Но ние не сме показателни, защото клиниката ни е отскоро отворена след ремонт, нова е, привлекателна е и идват страшно много болни. Затова вече изнемогваме.

- Имате ли проблеми с финансирането?

- Както е известно работим в условията на хронично недофинансиране. И на дефицит. Ние, психиатричните клиники, получаваме субсидия само от бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ), и то по методика на преминал болен. Т. е. превеждат ни една и съща сума за болен, независимо колко време е лежал пациентът в болница, каква е стойността на лечение и т. н.

- И колко ви превежда МЗ?

- На университетска клиника, каквато е нашата, по 650 лв. на болен. С тази сума трябва да се плати всичко – лечение, медикаменти… Което не е лесно. А като част от Александровска, която има много отделения и всички те се финансират от касата, то доста тежим на болницата. С новата клиника за щастие сме наваксали този дефицит, но пак повтарям – нашата клиника е различна. Пациенти се записват със седмици напред.

- Ако се въведат клинични пътеки за психиатрични заболявания, това решение е ли е на проблема?

- Да, обсъжда се такъв вариант. МЗ има предложение за създаване на нови пътеки, защото само за психиатрично лечение няма. Това обаче е в процес на обсъждане. Но тези 650 лв., които получаваме, стигат за 12-13 дни, а една депресия например се лекува доста по-дълго. Разбира се, има и заболявания, които са по-евтини. Средният престой в клиниката ни е 17-19 дни.

- Какви занимания оказват лечебен ефект върху хората с разстроена психика?

- Т. нар. занимателна терапия. При нея болните рисуват, моделират, подлагат се на музикотерапия, на релаксиращи техники, на групови занимания. Провежда се и обучение на различни диагностични групи. Например прави се психообучение (как да се справят в различни ситуации, кога да си взимат медикаментите, как да разчитат първите сигнали на болестта) на хора с депресии, с тревожни разстройства, с шизофрения и др.

- Кои професии са подходящи за хората с душевни заболявания?

- Не мога да кажа, но има професии, при които хората по-често боледуват. Това са лекарите (те и по-често се обръщат за помощ към нас), преди години доста пациенти ни бяха учителите, а сега те се заместиха от хората на изкуството, защото са по-емоционални и впечатлителни. Бизнесмените също боледуват доста, както и журналистите, подложени на силен стрес. Новинарите се опитват да се лекуват с алкохол. Но той първо има отпускащ ефект, а по-късно само задълбочава проблема.

- А представителите от кои социални групи по-рядко стигат до психиатрична клиника?

- Например спортистите. Т. е. пациенти стават хората на интелектуалния труд.

стр. 20 – 21
 

Агенция CROSS I Юлия ТОРОМАНОВА I 2009-12-28

Независимо от моята болка и огорчение заради това, че колегите не могат да изпълняват своите основни задължения, независимо от това, аз разбира се съм благодарна на журналистите за това, че именно те успяват да съобщят една голяма част от новините за всичко, което става у нас. Това заяви в интервю за Информационна агенция КРОСС главният секретар на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова.

Нека направим една равносметка върху изминалата година. Каква беше тя за българските журналисти?

Независимо от моята болка и огорчение заради това, че колегите не могат да изпълняват своите основни задължения, независимо от това, аз разбира се, съм благодарна на журналистите за това, че именно те успяват да съобщят една голяма част от новините за всичко, което става у нас, т.е. ако журналистите не са този посредник между обществото и властта, сигурно обикновените хора много по-тежко биха научили или не биха научили изобщо за една голяма част от решенията, които властващите осъществяват в страната ни. Но когато говорим за българските журналисти, имам предвид тези, които пишат по вътрешните събития. Не омаловажавам и международните журналисти. Би следвало цялото общество да е много благодарно за това, което правят журналистите, защото наистина благодарение на техния труд ние разбираме за всичко, което се е случило у нас и по света. Но моето огорчение за това, че парите диктуват, помрачава тази обща нагласа и желание да кажем, че журналистите си изпълняват задълженията както трябва. Аз зная, че в голяма степен това не зависи само от тяхната воля и желание.

Кое според вас е най-значимото събитие на тази година?

Знаете, че по всички проучвания, каквото и да кажа аз, обществото вече го е определило. За съжаление, то е кризата, която се усеща и при нас. В този смисъл всички посрещаме новата година без особен ентусиазъм и радост, защото очакваме 2010 в никакъв случай да не е по-добра. Според някои прогнози тя ще бъде по- тежка и по- лоша от 2009. В този смисъл не съм по различна от това, което казват хората в България, че кризата е основното събитие. А що се отнася до СБЖ бих казала, че основното събитие бе отбелязването на 115-годишнината от създаването на организираното журналистическо движение в България. Преди 115 години през далечната 1894 година се е състоял първият журналистическо-писателски събор, в който са участвали и видни представители на журналистите и писателите и този събор поставя началото на организирано журналистическо движение в България. Тази година ние се постарахме да го отбележим с няколко събития. Първото бе организирането на изложба по проект, спечелен по програма „Култура" на Столична община, съвместно с художника Христо Алексиев направихме изложбата под надслов „Страници и странници". Тя разказваше за важните славни моменти в развитието на журналистиката през тези 115 години. Освен това нашият съюз бе домакин на годишната среща на Европейската федерация на журналистите, която се проведе през май тази година във Варна. По повод на годишнината издадохме и история алманах, който е озаглавен „Никому в угода, на никого напук". Това е девизът на Йосиф Хербст, първият председател на дружеството на столичните журналисти. По повод на 110-годишнината издадохме първия алманах, който разказваше за нашата организация и за корените на журналистическото движение у нас, а сега във втория алманах наши колеги и членове на Съюза споделят свои лични и вълнуващи моменти от живота на организацията.

Следващата година какви планове има СБЖ?

Следващата година СБЖ посреща с една годишна среща, посветена на юбилея на Иван Богоров, който е издател на първия български вестник „Български орел". Така съвместно с нашето най-голямо дружество на журналистите на свободна практика, което обединява и голяма част от журналисти-ветерани, правим голяма конференция, посветена на юбилея на Богоров. За точната дата не мога да кажа, но ще бъде между 15 и 23 януари. Другото много важно събитие на нашия Съюз е отчетно- изборното събрание, което ще даде една равносметка на извършеното през последните 4 години, ще набележи програма за бъдещето на Съюза и ще избере ново ръководство на нашата организация. То ще състои на 23 януари. Така че оттук нататък вече през следващите месеци новото ръководство на Съюза ще посочи конкретни предложения за работа. Това, което ние ще им оставим, са исторически годишнини. Предстои ни да направим една наша инициатива, свързана с първия издател Константин Фотинов, който издава списание „Любословие" . Имахме една инициатива да сложим паметна плоча в негова чест и памет в град Измир, Турция. Там, където са били издавани първите няколко броя на списание „Любословие". Така че предстои ни да реализираме тази идея.

Направиха ли някакви грешки журналистите през тази година?

Казвам го с много обич към хората, които упражняват тази трудна и много отговорна професия – не бих искала журналистите да бъдат лесно манипулируеми хора. Въобще не искам да бъдат манипулируеми. Дълбоко вярвам, че журналистите трябва да съобщават истината. За съжаление обаче, в много случаи това не е така, първо заради тази несвобода, която все още царства в медийното пространство. Поради тази силна зависимост, вече не толкова от политически партии, колкото от икономически такива, срещу което аз се бунтувам, но зная, че моите лични усилия не могат да доведат до кой знае какви промени, защото за съжаление живеем в общество и във времена, когато парите са висшият наш Бог. Това е дълбоко неприемливо за мен и мисля за голяма част от българската интелигенция. Парите са важно нещо, но не са най-важното и не може ние всичко да подчиняваме на господството на този златен телец. За съжаление обаче, в днешно време това се случва. А когато това се случва, знаете какво става. Не винаги се съобщава истината поради такава икономическа зависимост, много често се нападат и бият едни за сметка на други, които им позволяваме да живеят в абсолютен медиен комфорт и да се къпят в изключително спокойствие от страна на хората, които са призвани да съобщават истината и да служат на това общество със своите пера, камери и микрофони.

Какво е вашето пожелание към журналистите?

В навечерието на празниците искам да им пожелая здраве, сили и спокойствие. Зная колко е трудно, но в днешно време да си журналист е особено отговорно, тъй като знаете колко много са пречките пред колегите, които не им позволяват да си изпълняват задълженията както трябва. Имам предвид тази зависимост, която голяма част от колегите изпитват от икономическата сила на съответните техни издатели. В този смисъл зная, че им е трудно, но им пожелавам здраве, сила и бодрост, за да могат да отразяват основния принцип в журналистиката: "Истината и само истината". В днешно време това звучи повече като романтично желание, отколкото като изпълнимо желание, но аз вярвам, че ще настъпят по- добри времена и искрено се надявам това да е през следващите години. Не зная дали 2010 година ще е такава, защото тази свършва много песимистично, поне според моите очаквания и прогнози.

Оригинална публикация

в. Новинар | Иван ГАРЕЛОВ | 2009-12-28 

Цяло чудо е, че изкарахме празничните дни без новини. Първо, тези четири дни не излизаха вестниците. Второ, не се случваше нищо особено и емисиите на телевизиите се пълнеха с бабешки тълкувания на обреди и традиции. До втръсване се повтаряше въпросът "Какво ви донесе Дядо Коледа?".
Изключително порочна е тази истерия да се купуват непременно и на възрастните скъпи подаръци за Коледа. Обикновено не случват с подаръка – или остаряла мода, или е с по-малък номер, или пък нямат нужда от него. Всички са кисели. Забелязали ли сте, че обикновено по празници у нас хората, вместо да са по-весели, по-радостни, усмихнати и толерантни, те гледат злобно, блъскат се, всички са им виновни за нещо. Не стига, че тази година парите са по-малко, но и тези тълпи по магазините, дошли са и от провинцията, цените са скочили, а няма и избор.
А и децата не знаят какво искат. Вземеш им възможно най-скъпия подарък, а те само го погледнат и се хващат за най-старите си и прости играчки. За какво си се трепал, ако не доставяш радост на другите, само за вътрешно успокоение ли, че все пак си се включил в общата лудница? Колко по-просто е да се зарадват децата с това, което харесват, а на близките и любими хора да дариш добро настроение, да ги събереш на трапезата и да изпиете чаша вино за по-добри дни.
Но не, в тези епични времена, когато господства грубата сила и идеалът е да заграбиш колкото се може повече от другите, когато медиите превръщат новобогаташите с парвенюшкия им вкус в еталон за обличане и поведение, когато мутренският начин на живот е възпят от любимите на целия народ чалгаджии, когато парите са власт и сила, то тогава да си позволиш да изостанеш от съседите или от колегите, да нямаш с какво да се похвалиш, че си купил, не, това не може да се случи.
Това е истинският мотив на трескавите и нервни обиколки по магазини и молове. Не радостта на близките, а личното самочувствие, че ти си успял човек.
Както и да е, темата беше, че преживяхме няколко дни без новини. И това беше най-хубавото, което можеше да ни се случи. Защото, да не ме чуе дяволът, бяхме свикнали по време на големи празници да ни се случва някаква национална трагедия. Беше ни обзел вече някакъв фатализъм. С какво прегрешихме, че Господ ни наказва така жестоко?
Пресилено е да игнорираме елемента на чиста случайност, но не може да не се забележи, че при повечето от тези трагедии основната причина е човешката небрежност и безотговорност. Което отново означава, че възприемаме новите обществени отношения единствено като битка с другите около нас, като безкомпромисно и лишено от всякаква човещина и толерантност състезание.
В това състезание дори тези, чиято професия е да опазват живота и здравето на хората, пренебрегват основните си задължения. Да си загрижен за другите около теб днес изглежда като изостаналост, спомен от миналото, немодерно. Но защо трагедиите се случват все по време на празници? Ами защото именно тогава, както стана дума, сме най-изнервени и небрежни да не би да изостанем, да се изложим.
Така че нямаше нищо по-хубаво по тези празници от това, че нямаше новини, вестниците не излизаха, а от телевизиите вееше скука. Дали пък не сме започнали, дай Боже, да се променяме? Дали пък не разбрахме, че с ориенталски дяволъци няма да прилъжем европейците, че с повече ред и спазване на правилата ще направим живота си по-спокоен и уреден, че солидарността не е празен комунистически лозунг, а е важна ценност в общественото устройство на богатите и културни народи?
Много е възможно да е започнал този процес на истинското ни поевропейчване. Не съм съгласен с крайните песимисти, че ние сме си калпав народ и никога няма да се променим. Важното е да се започне, да усетиш, че държавата се грижи за теб и не ти е враг. Да усетиш, че когато си добър с другите хора, и те ще бъдат добри с теб. Да решиш, че от днес ще спазваш правилата на автомобилното движение и човешкото поведение.
Много пожелания се отправят тези дни по повод Коледа и настъпващата Нова година. Моето пожелание е да имаме по-малко лоши новини.

Стр. 8 – 9

Снимка: Actualno.com

Дарик радио, Дарик кафе | 2009-12-26

Водещ: Актрисата и лице на БНТ Искра Ангелова е първият гост на коледното издание на Дарик кафе. Искра беше водещ на благотворителния концерт „Българската Коледа” заедно с новинаря Андрей Захариев. А „Българската Коледа” е инициатива, за която поне аз мисля, че си струва да се говори, защото за седемте години, откакто тя съществува по време на нея бяха събрани близо 15 млн. лв. и с тези пари беше помогнато за лечението на над 400 български деца, беше купена апаратура за повече от 90 детски клиники и лечебни заведения. Добро утро, Искра! Честита Коледа! Как ти се струва тази сума – 1 516 185 лв., която беше събрана до снощи в „Българската Коледа”? Аз си признавам, че ми е леко малка, в сравнение например с миналогодишния концерт, за сравнение ще ти кажа – 2 229 000 лв. имахте тогава след него.
Искра Ангелова: Да, миналата година беше изключително успешен концертът, и цялата кампания. Но както знаеш, няма да е нещо ново, в момента сме в тежка финансова криза, всички хора са уплашени, харчат много по-малко, изобщо са се поограничили. Това е абсолютно логично.
Водещ: Искра, моля те, иди в мола, да видиш хората как са се ограничили.
Искра Ангелова: Ама Теди, те се разхождат. Те идват от селата, разхожда се из мола, пият кафенце. Кой пазарува? Аз много рядко виждам някой с торбичка в мола. Аз чух от един таксиметров шофьор, че имало такива моладжийки, които си идвали с торбички от къщи и си ги разнасяли там.
Водещ: Моладжийки, колко хубаво определение. Аз ти признавам, че обикновено след всеки благотворителен концерт на „Българската Коледа” си задавам въпроса защо в държавата, в която живеем по време на един риалити формат могат да се изпратят повече есемеси, отколкото събира кампанията?
Искра Ангелова: Може би защото сме сеирджии, може би защото живеем много лошо и нямаме личен живот и затова ни остава да гледаме живота на другите по телевизията. Не знам, общо взето готови сме…
Водещ: Да спасим Тодор Славков от изгонване, отколкото да пуснем…
Искра Ангелова: Всичко това е плод на разочарованието ни. На големите ни надежди…
Водещ: От думата «благотворителност», или?
Искра Ангелова: Не, изобщо, от живота ни. Големите надежди и мечти се изпариха по някакъв начин в един момент от тези 20 години, не знам точно кога, и в момента ние станахме много по-цинични, много по-груби, много по-арогантни, и съответно и сеирджии. И риалити форматите обслужват тази наша черта. Аз си мисля, че не това е, което българите искат да гледат по телевизията обаче. Тоест струва ми се, че по-скоро започна да става обратното, те го гледат, защото го дават.
Водещ: И като дават предимно това, те просто гледат това, което дават.
Искра Ангелова: Те нямат алтернатива много-много, да. В този смисъл се радвам, че работя за БНТ, защото тя прави изключение в това отношение. Не може моралното ниво, моралната летва да се свали толкова ниско. Не можеш да предлагаш на зрителите някакви страшни мерзости, вулгарен език, безумни глупости. Не можеш да твърдиш, че българите са това, тези примери, които показваш по националните медии. Ние не сме това.
Водещ: А как една кампания като „Българската Коледа” може да се опази от всички спекулации, които вървят през годините около нея, по-скоро интерпретации за това какво представлява тя. Защото 7 години след началото й продължава да се гледа от някои хора на нея като евтин пиар от страна на президента например.
Искра Ангелова: Да, аз съм спорила много с мои приятели по този въпрос. Според мен именно президентът в една държава е човекът, който има лостовете и начините да събира пари и да ги влага на правилното място в такъв формат. Тоест там сме сигурни, че няма скрито-покрито, просто институцията го задължава. В този смисъл е много по-добре, че един президент е решил да го прави, отколкото да не го прави. Всеки би могъл да застане настрана и да не извършва такова нещо. Какво значи пиар? Името му вчера беше споменато само веднъж, и то зорлем. Аз не влагам никакъв политически смисъл в участието си в тази кампания.
Водещ: Въпросът може би на хората по-скоро е защо ако държавата разполага с тези лостове, за които ти казваш, и безспорно ги има, и може да ги използва през останалото време от годината.
Искра Ангелова: Държавата разполага с бюджети, очевидно бюджетът им не е достатъчен, за да помогне на всички, очевидно има една работа за вършене и тя е свързана с животите на едни деца. И аз лично, Искра, предпочитам да я свършим ние, президентът, певците, новинарите, или който там се включи, вместо те да измират и да са болни. Очевидно държавата не може да се справи и с този проблем. Изобщо, аз по принцип като либерталианец и капиталист не възлагам много надежди на държавата по принцип. Държавата е там, а да опазва горе-долу правата на гражданите, да регулира, да вкарва престъпниците в затвора. Но по принцип човек трябва сам да действа.
Водещ: Това е така, но тук пък идва въпросът докога в България този тип благотворителни предавания ще се случат. Те не са прецедент в телевизионните ефири по света, но…
Искра Ангелова: По света също се събират много средства за благотворителност чрез телевизионни предавания.
Водещ: Факт. Но събират пари за белите мечки, тяхното опазване, а не 50 хил. лв. за ковьоз, който няма в болници дори в София, което е абсурдно според мене.
Искра Ангелова: Да, ето на този въпрос аз не мога да ти отговоря. Може би трябваше да бъде например министърът на здравеопазването.
Водещ: Аз не очаквам верният, точният отговор от теб, всеки един от нас обаче си има обяснение на този въпрос. И както ти каза, не възлагаме кой знае какви надежди на това, което би могла да направи държавата. Затова пък има много смисъл в „Българската Коледа”, която прави нещо, макар и веднъж в годината. Аз си мисля обаче, че този концерт може да се случва не само веднъж в годината, не само по Коледа, не само от декември до края на месеца да се събират пари за „Българската Коледа”.
Искра Ангелова: Да, ама дали някой би…Да, би могло, разбира се, разбира се.
Водещ: Другото, което си мисля е за личния пример на популярните хора като теб, който е изключително важен в такива кампании. Кажи ми ти например с какво си помогнала на някое от децата на „Българската Коледа”? Ти участваш и в други благотворителни инициативи като „И аз мога” например, за която ще говорим малко по-късно в Дарик кафе.
Искра Ангелова: Аз лично не съм помогнала с нищо на конкретно дете, т.е., аз смятам, че докато ние всички си говорим и искаме да отидем в някоя болница, примерно „Мак Доналдс” прави всяка година една благотворителна кампания. Тя е свързана с Международния ден на детето и с едни дечица, болни от рак. Една година ходихме да ги видим в ИСУЛ. По-тъжна картина през живота си аз никога не съм виждала. Беше ужасно! Но ти, и аз, които работим по цял ден на много места и т.н. много рядко намираме време реално, колкото и да ни се иска, да отидем наистина в един дом за сираци, да им занесем нещо, или да отидем наистина в една такава болница и да попитаме от какво имате нужда. Затова си мисля, че такива кампании са много полезни, защото ние всички можем реално да извършим това, и то да има реална стойност и смисъл да се реализира, вместо само да си приказваме, и да казваме колко хубаво, да, ще ида един ден в един дом, да… Това са прости начини да се улеснят хората да помогнат и да бъдат добри, това което повтаряхме снощи цяла вечер, защото вече не сме добри. Не знам как сана това, в последните години особено много се увълчихме…
Водещ: Аз затова хич не харесвам някой като тръгне да обяснява колко сме човечни, колко сме състрадателни.
Искра Ангелова: Ти измини това разстояние от нас до тук, ако не е празник, да видиш колко души как ще те погледнат, ако караш кола какво ще ти кажат през прозореца на своята. Изобщо изключително на джунгла. Защо така се превърна този град на джунгла, не знам. Едно време, не че сега звуча като леличка, ама едно време някак си не беше така.
Водещ: По цивилизована история.
Искра Ангелова: Ама наистина хората много освирепяха. Това защото са нещастни, защото са бедни, защото нямат надежда. Хубаво ама, все пак какво ти пречи, навсякъде по света се усмихват хората. Ив Албания се усмихват, и те са бедни. Не знам, усмихват се, радват си се, не се псуват по улиците. Тоест всякакви такива кампании биха могли да звучат помпозно и фалшиво, но ето например вчера, аз бях страшно щастлива, защото всички певци, които излязоха на тази сцена, всички водещи на БНТ го правеха истински, от сърце. Нямаше, и за миг нямаше фалшива нотка, иначе бих усетила. Или някакъв патос.
Водещ: Някой, който да се е напънал. Добре, да кажем на нашите слушатели, че всъщност все още могат да се изпращат есемеси, на 1117, или пък да се обадите на 09001117 и така ще дарите 1 лв. на дете в беда. Това можете да го направите до края на годината. А сметката, банковата сметка на „Българската Коледа” ще бъде отворена до края на януари. Можете да я видите в официалния сайт на кампанията, който е bgkoleda.bg. 

сп. Тема | 2009-12-20 

Бънджи скок от Аспаруховия мост през лятото на 2004 г. Страхът изчезна в момента в който се отлепих от парапета. Удоволствието не може да се опише. Още се чудя как се навих на тази авантюра.

С приятели в Германия на първия ми незабравим концерт на U2 през 2004 г., любимата ми група. От върха на телевизионната кула се вижда сцената на U2 на Олимпийския стадион в Мюнхен. Шеметен концерт. Няма такава емоция, макар че бяхме доста назад от сцената.

Овалният кабинет на Белия дом, февруари 2003 г. Президентът на САЩ Джордж Буш обсъжда с българския премиер Симеон Сакскобургготски участието на България като съюзник във войната в Ирак. Като репортер на БТА бях допуснат да направя единствената за българските медии протоколна снимка от срещата на четири очи.

В Забранения град в Пекин. Една от най-интересните ми командировки в бТВ.
С оператора Борис Пинтев снимаме интервю за документалния филм "Китайски контрасти", излъчен в "Би Ти Ви Репортерите".

Стр. 62

в. Сега | Милена ДИМОВА | 2009-12-19 | 04:29:16

Цели 10 години радиоводещият, разбил формата на "Хоризонт", държеше будна разнородната си аудитория

Константин Тилев е роден на 3 юни 1952 г. в Бургас. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" специалност радиожурналистика. Има няколко специализации по бизнес и мениджмънт във Великобритания и САЩ. Започва кариерата си в Българското национално радио, където работи допреди 16 години. Основател е на първото частно радио FM+. Познат е и като общински съветник.
В края на 1983-та един познат на всички "нощни птици" глас обявява от ефира на националното радио: "А сега ще чуем една начинаеща американска певица, която няма кой знае какви вокални данни, но напоследък печели все повече публика с чара и дръзкото си сценично поведение". И така в два часа сутринта по програма "Хоризонт" за първи път в България прозвучава Everybody – дебютният хит на Мадона. А гласът е, разбира се, на Константин Тилев – радио-журналистът, който в тъмните соцнощи държеше будна милионна аудитория със "забранена" музика и откровени разговори за нещата от живота.
По-младият читател вече недоумява – кое му е тук странното? Да, днес, когато радио – и тв ефирът по презумпция са с 24-часов времеви диапазон, наистина звучи невероятно, че телевизията някога приключваше в полунощ. И точно затова "Нощен Хоризонт" бързо се превърна в културен феномен
"През ония години радиото звучеше много сериозно – спомня си журналистът. – В него го
нямаше това нормално човешко говорене, което е характерно за днешните медии. Внимаваше се новините да са правилно композирани, не дай си Боже пък да бъде разменена титлата на някой другар и т. н. Така че историята на предаването беше доста дълга. Идеята тръгна от мен и беше подкрепена от колеги, които се запалиха – да се създаде такава програмна линия в Националното радио, която да дава по-различна тоналност".
Авторите правят няколко концепции, борят се с началници и накрая – оле! – на 2 срещу 3 януари преди 26 години за първи път в ефир прозвучава прочутият сигнал по пиеса на Вивалди. Нощта на първия брой е свързана с доста вълнения за Константин Тилев. Дотогава той е репортер, занимаващ се с културна и международна проблематика, обикаля страната, има солиден стаж, но никакъв опит като водещ. Предаването печели рекордна аудитория, въпреки че се излъчва до 3 след полунощ, при положение, че хората стават в 7 за работа. "Деляхме нощния "Хоризонт" на две части – официална и фриволна. Официалната беше докъм 1.30, дотогава смятахме, че ни слушат началниците, а после до три се пускаха всякакви нетрадиционни неща. Превърнахме се буквално в разбивачи на основната музикална схема на БНР, която имаше други пропорции – трябваше да се пуска еди-колко си процента българска музика, еди-колко си там народна, еди-колко си западна, европейска, руска. А аз и моите колеги си направихме собствени фонотеки, следяхме най-новите неща и именно в тези часове, наречени "експериментална част", ги пускахме. Ето, помните анонса за Мадона. Значи, моята прогноза е била относително вярна – Мадона и до ден днешен няма кой знае какъв вокален потенциал, но е мегазвезда".
Естествено, подобна работа е свързана и с куп куриози. "Годината съм забравил, но пред микрофона изживях най-голямото земетресение след онова във Вранча – спомня си журналистът. – И освен че брах страх, взеха, че ме и наказаха. При земетресение в радиото автоматично се изключва токът и се включват генераторите. Така че, когато сградата взе да се люлее, стана едно голямо примигване на светлините, народът изхвърча навън и в студиото останахме само аз и звукорежисьорът.
Ей тогава направих гафа, като казах, че в София се е усетило "леко земетресение". Без да го съгласувам. После се обадих в Сеизмографския институт на БАН да питам какви са данните от уредите, а те обясниха, че в момента са на аварийно осветление и понеже им свършило синьото мастило, заредили сеизмографите с червено и от луминесцентните лампи не се разчитало какво точно отчитат. Всичко това чинно го снесох в ефир. Накрая го ударих на майтап; измъкнах една агенционна информация, в която се разказваше как в бразилския град X група маймуни проникнали в операторската зала на електростанцията и започнали да си играят, а целият град – да примигва квартал по квартал. Даже се изцелих, че София сега прилича на дискотека… След точно този случай жестоко ме одрусаха". Картината, която водещият получава от слушателските обаждания, е най-разнородна; както и днес – има и "постоянни пациенти". "Един от най-колоритните ми слушатели беше тогавашният игумен на Гложенския манастир – още си спомня журналистът. – Млад човек, който се обаждаше почти всяка нощ. Той беше върл фен на фантастиката, на футуристиката, на прогностиката, на всякакви неща, които на пръв поглед трудно се вписват в църковния канон. Имаше друг слушател, от пловдивското село Старо Железаре, който беше изключително остър и си позволяваше понякога опасни изказвания, заради които ние от екипа си го отнасяхме." Константин Тилев остава пред микрофона на "Нощен Хоризонт" цели 10 години. Води средно по две нощи на седмица, тежкото е, че през деня отново е редови репортер.
Уроците по дисциплина си казват думата и след приключване на активната си радиокариера Константин Тилев участва в създаването на първото частно радио FM+, чийто вицепрезидент е 15 години; по-късно влиза в управителния съвет на телевизия Ре Ти Ви. Иначе най-много се забавлява със семейството си – съпругата Венета и двете момчета на по 10 и 8 години. Журналистът е известен сред приятелите си и като голям кулинар. Някогашната "нощна птица" днес се прибира от работа най-късно в 19 часа и лично приготвя вечерята. Прави ненадминато агнешко "Стофадо" със специални подправки, друг от специалитетите му са кралски скариди по средиземноморски, а познавачи твърдят, че като неговата паеля няма и в най-изисканите ресторанти. Голямата му болка обаче е, че заради травма се налага да се откаже от активния спорт.

Стр. 34

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2009-12-12

Водещ: Говорите по телефона или не можете да живеете без интернет, защото там общувате с приятели най-често – значи сте виновен. Защо – няма значение. За това едни хора искат да следят вашето общуване. Така по-просто и ясно може да се разкаже поредния опит на МВР за безконтролен достъп до нас. принципа в правото, че всеки е невинен до доказване на противното отново е на път да бъде суспендиран. И тук едва ли става дума за човешко любопитство. Овластени са силови функции, искат да знаят всичко за нас. големия брат отново опитва да порасне от класически герой на Оруел в жив служител, овластен със силови функции. И всичко това насред поредния политически сапунен сериал, в който Яне Янев си търси изгубената група, подкомисията, кабинета, папките и планира да яхне мима в Пирин планина. И тази история не я разказват сатирици, а карикатуристи. Даже не и карикатуристи, а действащ депутат. Други депутати пък го подозират в злоупотреба с данни, а същите тези депутати гласуваха на първо четене следенето в интернет и по телефона. МВР отново поиска директен неограничен достъп днес. А утре? Как хората променят позициите си, когато са в опозиция и когато са на власт. Депутатите пуснаха следенето в интернет и по телефона на първо четене, после обещаха широка дискусия с неправителствените организации. а те замислят акция „Обади се на свой депутат”. Иначе за сега остава възможността МВР да има пряк достъп до информацията от мобилните оператори и тези на стационарните телефони чрез интерфейс. Дали вносната думичка прикрива истинската същност на подслушването е твърде спорно. До второ четене нещата щели да се избистрят. Но било добре в закона да се разпише принципа на незаличимата следа. Значи някой ден може би ще стане ясно кой кого е следил. Някой ден, когато всички забравят защо. Най-неясно е кой ще следи за злоупотребата с данни. Темата ще коментираме с Александър Кашъмов от програма Достъп до информация и Иво Никодимов от БНТ 1. По телефона ще чуем Богомил Шопов от Електронна граница и шефа на парламентарната комисия по вътршена сигурност и обществен ред Анастас Анастасов. Гилдии започнаха да критикуват журналисти за разследвания, извършени в „неудобно време”. Коя година сме пък ще коментираме с Венелин Петков от БТВ. Добре дошли в "Клубът на журналистите".Без вина – виновни. На крачка от тази присъда сме след като в парламента на първо четене бе прието следенето в интернет и по телефона. Добър ден на г-н Анастас Анастасов, председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Анастас Анастасов: Добър ден.
Водещ: Неправителствени организации предвиждат акция „Обади се на своя депутат”, трябва ли подобни акции да бъдат проследявани и трябва ли някой да знае кога, от къде и с кого разговаряме по телефона без съдебна санкция?
Анастас Анастасов: (?) така предложения законопроект, който в момента е в НС и мина на първо четене в комисията именно въвежда съдебния контрол и искането и издаването на разрешения за получаването на справки, разпечатки така наречените от тези, които съхраняват или ползват такъв трафик.
Водещ: А какво да кажем за интерфейса? Дали тази вносна думичка прикрива по някакъв начин желанието за безконтролно следене сама по себе си?
Анастас Анастасов: Самата процедура, която е разписана в новия законопроект, създават се няколко нови текста. Според мен достатъчно гарантира по някакъв начин тоя, който е описан в самия законопроект, получаването, начина на получаването, начина на искането, изобщо на такава информация от тези, които я притежават.
Водещ: Понеже това не е първия опит МВР да прокара такава законова норма, искам да ви попитам, преди да станете депутат в битността си на съдия как гледахте на тези опити на МВР?
Анастас Анастасов: Честно казано пред нас като пред районен съд не е стоял този въпрос. Мога от личния си опит да ви кажа, че преди няколко години, когато МВР получаваха директно достъп от мобилните оператори в частност по отношение примерно (?) на мобилни апарати когато са изгубени и намирани в последствие, в рамките на няколко месеца и поне 80=90% от апаратите се намираха. Докато представете си сега каква е процедурата за един откраднат мобилен апарат, който е заявена такава процедура в МВР, постъпило оплакване, последващо разрешение от председателя на съда и т.н. , колко се бавят нещата. А отделно стои въпроса и с изключително тежките престъпления по отношение на организираната престъпност, наркотрафика, трафика на хора. Забавянето на информацията понякога е изключително важно за решаването на един такъв казус.
Водещ: Струва ми се обаче, че пренебрежимо малко са броя на изгубените мобилни апарати и броя на престъпленията, сравнено с общия брой хора, които всички ще бъдат следени.
Анастас Анастасов: Може би примера ми не беше много удачен, но аз не знам неправителствените организации, които всъщност протестират по тези изменения представят ли си какъв е капацитета ако изобщо някой поиска да следи всички, какъв капацитет от хора, от техника трябва да има на разположение от МВР, за да може да се следи трафика, който минава непрекъснато през мобилните оператори. Или пък тия, дето доставят услугите.
Водещ: Ами нека да ограничим тогава периметъра. При един от предишните опити следенето да стане законно аз попитах тогавашните вносители какво разследване срещу полицията може да направи един журналист ако някой в МВР знае къде и с кого говори?
Анастас Анастасов: В самия законопроект, койт сега се предосставя на обществеността за обсъждане, който вече е в парламента, мисля че минаха две обществени обсъждания, там присъстваха представители на тези организации. предложенията, които те направиха ако не се лъжа обоснови Лъчо Лозанов (?) , може би 80% са приети с писано от този законопроект.
Водещ: Ами ето, г-н Александър Кашъмов от програма Достъп до информацията е в студиото. Той може да припомни несъгласията на неправителствените организации. добър ден, г-н Кашъмов.
Александър Кашъмов: Добър ден. Разбира се абсолютно вярно е, че много предложения на програма Достъп до информация бяха възприети от МВР по време на правенето на законопроетка и това е и нормално, защото ние сме организация, която в продължение на 2 години се бори за гарантирането на правата на хората. Все пак трябва да бъдем и точни, тъй като в сега предлагания проект се предвиждат много процедури, но думата интерфейс се среща точно на 2 места. Това е в текста на чл.250Б, ал.1, където се казва, че се въвежда пряк достъп чрез интерфейс и абсолютно никъде по-нататък не се говори нищо друго за този интерфейс освен, че има една дефиниция на т.нар. прихващащ интерфейс, която е изключително широка и неясна.
Водещ: Доста шпионска лексика е това обаче.
Александър Кашъмов: Това, което според нас се прави е, че се въвежда отново прекия достъп на МВР до данните, съхранявани от доставчиците и мобилните оператори и това всъщност е норма, която е абсолютно идентична с текста на отменения чл.5 от Наредба 40, отменен миналата година на 11 декември от ВАС. И освен това искам да припомня, че нито една страна-членка на ЕС не е въвела законодателно пряк достъп чрез интерфейс. Тоест това е нашето основно възражение и то продължава да бъде актуално независимо о тприетите текстове, които разбира се ние бяхме предложили.
Водещ: Г-н Анастасов?
Анастас Анастасов: Да, това е вярно, което каза г-н Кашъмов. Все пак какво пречи ние да сме първата страна, която въвежда пряк достъп до интерфейс. Знам, ние сме разговаряли с г-н Кашъмов и в момента и в ЕС водим много сериозна полемика по такъв род заокни, които се ползват и в другите страни. Никъде няма еднозначно решение. Така или иначе…
Водещ: А защо трябва да сме първата страна, която показва в живота как големия брат от книжен герой се превръща в реален служител, овластен със силови функции?
Анастас Анастасов: Аз мога да поставя въпроса…
Водещ: Ние ли сме най-големите любители на Оруел?
Анастас Анастасов: Не, защо? В много от писмата, всъщност в сигналите, които постъпиха от различни организации у нас по повод на предлагания законопроект винаги на първо място се цитира (?) на чл.32 и 34 от Конституцията на Р.България с правото на лична кореспонденция. Представете си не дай Боже, но на някой от нас да се случи нещо неприятно или по отношение на нас или на наш близък да бъде извършено тежко престъпление. Тогава какво правим с (?) на чл.28 от същата конституция – правото на живот.
Водещ: Ще ви кажа. Обикновено когато става дума за най-тежките престъпления, отвличания, които за съжаление зачестяват напоследък, винаги има подозрението, че има намесени хора от полицията вътр,е а пък вие не ми отогворихте на въпроса какво разследване прави срещу полицията разследващ журналист, ако самата полиция знае кога, с кого и защо той говори, общува и т.н.
Анастас Анастасов: А защо е необходимо полицията да знае това, което ви е ми казвате?
Водещ: И аз това питам.
Анастас Анастасов: Ние говорим и в момента което се дава като пример отново от вашите Колеги са някакви хипотетични предпоставки, че видите ли полицията е лоша, тя винаги ще се възползва от възможността да работи срещу гражданите на държавата, а не в техен интерес, каквато е целта и на закона.
Водещ: Добър ден и на Иво Никодимов.
Александър Кашъмов: Г-н Анастасов, извинявам се, че се намесвам, обаче хипотезите си имат своите примери и то в съвсем близкото минало, например разработката "Галерия". Тя беше възможна точно заради това, че МВР имаше достъп до прословутия интерфейс на мобилните оператори и така да кажем на хората, за да го разберат за какво става въпрос – МВР във всеки един момент можеше да каже дали аз си говоря с Бойко Борисов или със Сергей Станишев. Без да казва разбира се какво е съдържанието на този разговор.
Анастас Анастасов: Той така или иначе е съгласно директивата и самия законопроект не допуска (?) на съдържанието на тези разговори.
Александър Кашъмов: Ами след като един път сме се опарили от "Галерия", а и със сигурност ако се разровим в архивите на службите ще намерим много такива разработки като "Галерия", въпроса е следния – след като вие въвеждате отново това нещо, хубаво, приемаме, че в името на сигурността И на услугата, която ни се предоставя, да речем може би е необходим. Какъв е обаче контрола "Галерия" да не се повтори и потрети?
Анастас Анастасов: Ако не се лъжа в предходните законопроекти, които бяха внасяни от този тип, мисля че преди около година – година и нещо, не си спомням да има такава гаранция, която е дадена в нашия законопроект в НС в мометна. На първо място контрола..
Водещ: Е всички досегашни опити не бяха приети в крайна сметка. Единствения успешен опит беше Наредба 40, но вече стана ясно…
Анастас Анастасов: Не, говоря за контрола и г-н Кашъмов има точно това предвид. Съществува регистър, в който се вписват всички искания, всички разпечатки, които се получават или се извеждат по повод на получаването на информацията. Освен това в съда се води отделен регистър също за влизането на исканията и за отказите и съответно дадените разрешения. Увеличава се санкцията в самия закон за административни нарушения, променя се и текст от наказателния кодекс, където се въвежда наказателна отговорнсот за тези лица, които неправомерно се разпореждат с такава информация.
Водещ: А какво правим всички останали лица, които изпадаме веднага в хипотезата – без вина виновни.
Анастас Анастасов: Защо да са без вина виновни. В тоя текст от НК се включват включително лицата, които нямат длъжностно качество да разполагат с такава информация. Недейте забраяв, че в момента, аз съм абсолютно сигурен, че всички вие го знаете, част от мобилните оператори или служители в тези оператори разполагат с информация, ползват, продават или предоставят на частни физически или юридически лица с цел да ползват в своята си работа или срещу конкуренция. Какво правим с тях в момента?
Александър Кашъмов: Това, което може би искам да кажа, г-н Анастасов е, че това е нарушение на закона и ако мобилните оператори правят подобно нещо, те могат да бъдат държани отговорни. В това число от комисията за защита на личните данни.
Анастас Анастасов: Това е контролен орган, който е въведен в сегашното предложение на законопроекта.
Александър Кашъмов: Да, но въпроса е в друго. Въпроса е, че предлагането на прекия интерфейс защо криминализира всички хора. Ами това са думи, които произнесе конституционния съд на Румъния на 23 ноември миналия месец, отменяйки, тоест обявявайки се противоконституционна тяхната рапоредба, която въвежда директива 2006/24, като каза, че не може всички граждани да бъдат третирани като престъпници в една демократична страна. Другото е, че разбира се ние приемаме това, че има регистри, че се предвижда контрол в проекта, но в една демократична страна единствения фиктивен реален контрл върху изпълнителната власт това е работата на съдебната власт и за това според нас трябва да има разрешение за всеки един конкретен случай, което изключва възможността да има интерфейс. Освен това ние искам да кажа, че подкрепяме една конкретна норма от сега предложения проект и това е задължението за мобилните оператори и доставчиците на интернет услуги в 8-часов срок да предоставят данни при поискване от МВР след съдебно разрешение. Това е абсолютно адекватна и точна разпоредба, която според нас върши работа.
Водещ: Какво очаквате, г-н Анастасов, да се случи на дискусиите с неправителствените организации между двете четения?
Анастас Анастасов: В общи линии мисля, че ще бъдат дадени сериозни предложения от тяхна страна. Ние разговаряхме с (?) видяхме се, така че предстои една дискусия, тя ще е в понеделник следобяд. Поканени са както представители на МВР, така и на съда, на прокуратурата, на неправителствените организации. мисля, че дискусията ще е важна и в този момент е много сериозно положението да направим максимум усилия, да дадем гаранция на гражданите точно по отношение на техните права.
Водещ: И тъй като най-многото критики са около т.нар. интерфейс…
Анастас Анастасов: Това ще бъде и основната тема.
Водещ: Склонни ли сте да се откажете от него или това е една нереална хипотеза?
Анастас Анастасов: Нека да дойде срещата, да представят техните доводи. Ние ще се опитаме да ги убедим, че сме прави. Предполагам, че ще има едно решение, което ще удовлетвори всички. Не забравяйте, че ние предложихме и по отношение както и в закона за СРС-тата, може би в този законопроект ще залегне норма, която ще задължава органите, които извършват контрл на тази дейност, когато се установят закононарушения по отношение на българските граждани и изобщо на граждани, задължително те да бъдат уведомявани когато има такива действия от страна на съответните служби.
Водещ: Ами дано наистина се намери такова решение, защото наистина е малко обидно без вина да си виновен, защото накрая така може да се преведе на по-човешки език интерфейса. Благодаря ви за тази дискусия. Ще очакваме с интерес и какво ще се случи в понеделник между двете четения. Чухте коментара на Анастас Анастасов, председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Водещ: И така, запънахме се на думата интерфейс и търсим някакво по-човешко обяснение що е то интерфейс, и защо той изглежда толкова страшен за нашите права, г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Интерфейс означава просто връзка, двустранна връзка в една система, която в случая очевидно става дума за компютъризирана връзка, в която от едната страна са базите данни на мобилните оператори, тъй като за момента само те имат интерфейс и има надежда да се добави в някакъв момент и при интернет доставчиците, а от другата страна на връзката е специализирана дирекция „Оперативна и техническа… – то беше по-рано оперативна и техническа информация, а сега „Оперативнотехнически операции” – ДОТ. Това, което е възможно, е да се осъществява един компютърен достъп. Той по текста на Наредба №49 се наричаше „пасивен достъп” чрез компютърен терминал. Общо взето истина е, че такава връзка е създадена и в други страни в Европа между съответните полиции или тайни служби и мобилни оператори, въпросът е, че никъде, абсолютно никъде не е законово регламентирана тази връзка и навсякъде има много сериозни съмнения, че изобщо съществуването на това, ако бъде поставен като правен въпрос, може просто да бъде прекратено веднъж и завинаги. Аз тук искам да дам един пример. Тази година, именно във връзка с въвеждането на директивата 24 от 2006 г., Home office, т.е. вътрешното министерство във Великобритания през април е оттеглило своите предложения за въвеждане на връзка чрез интерфейс, защото най-вероятно, защото това не е публичен факт, но най-вероятната причина е, че миналата година Великобритания беше осъдена заради притежаването на бази данни с ДНК на престъпниците, осъдените, и Европейският съд за правата на човека обяви самото съществуване на една такава абстрактна база данни за противоречащо на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека, която урежда правото на личен живот и кореспонденция. Тоест това означава, че всяка една база данни, особено когато е национална база данни с чувствителна лична информация, би могла да бъде обявена за противоречаща на конвенцията. Според мен това, както и разбира се опасенията на хората за нарушение на правата им, са основните причини никъде в ЕС да не се въвежда интерфейс, защото това на практика се оказва една национална база данни. Тоест това е една база данни, в която всички мобилни оператори, това са милиони потребители, могат да се гледат от една дирекция в МВР.
Иво Никодимов: То във Великобритания е малко по-особен, по-интересен случаят, защото първо там този достъп го има, регламентиран или не в закона, и колко е регламентиран е друга тема, но го има специално за службите, които се занимават с контраразузнаване и които противостоят на тероризма. Което безспорно, сега все пак знаем, че Великобритания е една от страните, които пострадаха от този бич на последните години. Но там интересното е, че има един конвент, който контролира това много сериозно. Той е със сериозно парламентарно участие, по идея се доминира от опозицията този контрол, и в него участват неправителствените организации. И там се знае, че на всеки 3 месеца задължително, а той може по-често, колкото пъти по-често иска, толкова пъти да го прави, контролира дали всичко, което се прави, се прави в съответствие с изискванията и дали някой не е подложен на някакво нерегламентирано проучване. И всъщност на вътрешния министър непрекъснато му треперят гащите дали нещо няма да му се случи, ако някой от неговите подчинени дори сгафи, защото е ясно, че там отговорността я носи министърът. Когато се случи един такъв скандал, неговата глава, образно казано, отхвърча. Тоест той минава в политическото минало. Може да се разхожда като експерт и да дава съвети на други правителства.
Водещ: Доколко оставянето на следа е гаранция, че интерфейсът няма да се изрази в нещо по-страшно, г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Въпросът с оставянето на следа, то в техниката почти всичко оставя следа. Въпросът не е в това, че в обективния свят ще се остави следа, а дали някой ще може да види тази следа и кой е той.
Водещ: И кога.
Александър Кашъмов: Да, и кога, и какви са му контролните функции. Най-добре на този въпрос отговаря най-горещият в момента европейски дебат, това, което г-н Анастасов го спомена преди малко, че се дебатира в цяла Европа по този въпрос. То се дебатира, но не по въпроса за интерфейса. По въпроса за интерфейса и неговото узаконяване не се дебатира никъде в Европа освен в България.
Водещ: А се дебатира въпросът за гражданските права?
Александър Кашъмов: Не, дори не това. Дебатира се просто въпросът за пълното отменяне на директива 24 от 2006 г. Защото в част от страните членки, особено в Германия, която е най-чувствителната държава по въпроса за защита наличните данни, се споделя огромното опасение, че самият факт на задържането, на общото задължение за задържане на тези данни в мобилните и в интернет доставчиците вече означава възможност за злоупотреба. Защото дори да няма пряк достъп на службите до тях, би могло просто някой друг, който получи такъв достъп, да злоупотреби с някакви данни, след като толкова голямо количество данни са складирани там. Идеята в тези държави е, че службите за сигурност, полицията и т.н. трябва да си вършат бързо и ефективно работата с наличните средства, и не е необходимо за тази цел да бъдат складирани такова огромно количество данни. Тоест там дебатът е съвсем различен. В България директивата е въведена, т.е. тук нашите доставчици на интернет услуги са задължени вече за срок от 12 месеца, и това е така още от Наредба 40, това не е отменено в нея, това е така и по силата на самия Закон за електронните съобщения, те ги пазят тези данни. В Германия в момента има конституционно дело, както и в Унгария, и в Чехия се подготвя такова, както казах в Румъния то приключи с обявяване на противоконституционен на техния текст, значи водят се дела за това дали изобщо националният закон, който въвежда директивата е съобразен с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. И тук е много интересно, защото ако в Германия конституционният съд, федералният конституционен съд реши, че въвеждането на директивата е противоконституционно и противоречи на Европейската конвенция за правата на човека, при наличието на подобно отношение на този лидер на ЕС, с 80 млн. население, ще има сериозен въпрос за преразглеждане на директивата. Тоест нивото на европейския дебат в момента е тук. Защото борбата с тероризма беше силен аргумент в периода 2001 – 2006, 2007 г. Защото тогава още бяха много пресни повечето от тези опити.
Водещ: И после доста хипотези доказаха реалността си.
Александър Кашъмов: Не бива да забравяме какво се случи на политическата сцена оттогава насам. Значи, бяха компрометирани няколко правителства, в това число правителството на Великобритания за въвличане в някои от войните, примерно с Ирак. Правителството на Холандия. Значи, има дебати в Европа, които преразглеждат този период от последните няколко години, 8, 9 години. Има може би тенденция към връщане на човешките права. И можете да си представите, аз мисля, че слушателите могат да си представят как звучи в един такъв контекст нашият опит за въвеждане на интерфейс законово, става въпрос. Аз нямам нищо против, че вътрешно си има някакви практики и т.н., това си е така навсякъде, въпросът е дали това се узаконява. Защото всяко узаконяване на една съмнителна практика води до възможност за злоупотреби. Така се случи с класифицираната информация, когато се прие законът от 2002 г. за защита на класифицираната информация, до 2007 г. имаше едно надкласифициране, свръхкласифициране, защото всеки много харесва, когато нещо е законно.
Водещ: Г-н Никодимов, точно преди една година гостувахте тук в това студио. Сигурно си спомняте, тогава се събираха и пушеха недоволни полицаи…
Иво Никодимов: Да, днеска си го отбелязват.
Водещ: Днес си отбелязват тази годишнина.
Иво Никодимов: Честват си годишнината, както се казва.
Водещ: Нещо промени ли се в тяхното мислене? Изобщо те какво мислят за този интерфейс?
Иво Никодимов: Лошото е, че нищо не се е променило. Както и да го гледаме, нито по някакъв начин някои от техните искания са изпълнени, нито пък тяхното мислене в някаква степен се е променило. Защото, няма какво да си говорим, все пак техният протест е за правото им на един по-достоен живот.
Водещ: Всъщност те искат обувки и далеч по-сериозни неща, а не интерфейс?
Иво Никодимов: Да, те не искат интерфейс. За интерфейса доста неща се изговориха. Разбира се, ние журналистите трябва да застанем по средата между двете крайни позиции и да търсим интереса на обществото, което е много трудно…
Водещ: А как да застанем по средата, при положение че никой не ни показа образите от онази „Галерия” най-малкото?
Иво Никодимов: Да. И вече точно „галерията” и всичко, което е било преди галерията, а може би и това, което ще дойде след галерията пък ни кара да бъдем повече на страната на другата крайност, която ограничава страшно силно достъпа до тази информация, и може би наистина пречи в определена степен на разследващите да си вършат бързо работата. Защото, разбира се свидетели сме и Сашо е прав, че много хубаво най-накрая се сетиха в закона да задължат мобилните оператори и интернет компаниите за 8 часа да дават тази информация защото, ето, едно убийство в Ямбол се разкрива с 8 месеца закъснение, тъй като седем месеца и половина тази информация е пътувала от един мобилен доставчик до областната дирекция на МВР в Ямбол. Което аз не мога да разбера всъщност в цялата тази история ролята на мобилните оператори, които сами предизвикаха искането на МВР отново да има пряк достъп. Ако мобилните оператори бяха по-коректни към обществото, което в крайна сметка им плаща, може би щяха наистина много бързо да предоставят информацията, за която МВР има официално съдебно разрешение да я получи.
Водещ: Но пък заради мобилните оператори всички да бъдат подслушвани също така звучи много нелепо?
Иво Никодимов: Е, подслушвани е силно казано…
Водещ: Така де, следени.
Иво Никодимов: Но всички могат да бъдат следени. Ясно е, че няма да бъдат всички, защото МВР не разполага с толкова хора, но притеснителното е наистина, че един журналист, който по някакъв начин не е удобен, може да бъде следен. Може да бъде следен един бизнесмен, който с нещо не угажда на властимащите. И това е проблемът, че едно политическо ръководство може да го прави по един начин, друго политическо ръководство може да го прави по друг начин. Аз не знам защо някой не се е сетил до момента да направи един експеримент. И да предложим законът така да бъде формулиран, че да е абсолютно забранено на министъра и зам.-министрите на вътрешните работи да имат какъвто и да било достъп до тази информация. Тоест последното ниво, което да може да ползва тази информация в рамките на МВР да бъде главният секретар. И той да носи наказателна отговорност, ако тя излезе от него към политическото ръководство. Как ще реагира обществеността и как ще реагира парламентът? Ако видим, че политиците имат доблестта да отрежат своя собствен достъп до тази информация, да, може би ще бъдем малко по-спокойни, че с нея няма да се злоупотребява. Макар че пък разни съветници винаги намират пътища да стигнат дотам, докъдето искат да се заврат.
Водещ: Какво да очакваме от обсъждането, което предстои понеделник? Ето, ние се опитахме да се свържем с (…) Шопов, но нещо телефонните линии ни изневериха. „Електронна граница” смята да провежда акция „Обади му се”, имайки предвид всеки да се обади на депутата си и да му каже, че не иска да го подслушват. Имат ли някакъв шанс подобни акции, г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Разбира се, акции винаги трябва да има. Това е хубаво. И ние от Програма „Достъп до информация” бяхме предприели миналата година акция по подписване на подписка в Интернет. Единственото е, че ако някой се обади на депутата си, не виждам как ще се запише този факт, за да може да се покажат резултатите от кампанията. Но иначе, ние напълно приветстваме, и това е хубаво, че винаги, когато се появяват подобни опити, има няколко неправителствени организации поне, които подемат кампании…
Водещ: Възможно ли е обаче да се обадиш на депутата си, тъй като депутатите, знаем, напоследък много се плашат от непознати номер?
Иво Никодимов: Аз точно това щях да кажа, че тази акция може да доведе до много „крайсьочерневски” скандали и да се чудят депутатите как след това да обясняват, че всъщност някой им се е обаждал за еди си какво, защото веднага ще е ясно, че той е говорил с еди си кого, обаче няма да е ясно съдържанието на разговора, за да може депутатът да докаже, че всъщност има само разменени есемеси „Честита Коледа!” или само „Кой сте вие? Не ви познавам, няма какво да разговаряме”. Та, ето такива неща могат да се получават, ако това се приеме и някой тръгне да злоупотребява с цялата история. Или образно казано започне да търси под вола теле, знаейки предварително, че телето не е там.
Александър Кашъмов: Аз нещо исках да добавя към това, което Иво каза преди малко. Наистина, че самите мобилни оператори са в дълг към системата…
Водещ: Защо обаче всички хора ще го платят този дълг?
Александър Кашъмов: Не, има един по-голям проблем, преди да кажем кой как ще го плати този дълг. Проблемът е, че МВР няма капацитет. И една от причините според мен да се разчита толкова на този интерфейс е, че се смята, че ще замести липсата на капацитет, което не е така. Няколко неща. Първо, това, което аз разбирам в последно време е, че в областните дирекции, някои от тях поне, нямат дори канцеларска хартия. Органите на разследването могат да работят само с хартия. Защото всички документи в хода на наказателното производство трябва да бъдат на хартия. Нека да кажем, че това, което мен много ме учудва също така е, че месеци наред може да не се вземе информация, когато се работи по убийство, и да не се вземе информация за разпечатките. Значи това показва една огромна дупка в обучението…
Водещ: Че не е имало хартия да се напише искане.
Александър Кашъмов: Не. Простият факт е, че Наказателно-процесуалният кодекс създава възможности, ако някой наистина иска да си свърши работата. Но в случая не става дум за това, че той не иска, ами че най-вероятно са затрупани с работа. Но ако някой иска да си свърши работата, той може да вземе незабавно тази информация. Това трябва да бъде ясно. Един дознател, един следовател се нуждае единствено от прокурорско постановление, за да може незабавно да влезе в мобилния оператор и с протокол за претърсване и изземване да получи желаната от него информация. Това подлежи на одобрение от съдия в 24-часов срок и това казва НПК. Още при представянето на тези промени в Закона за електронните съобщения от МВР хората ясно казаха, че те не смятат, че ще се подобри разследването на престъпления, а че този интерфейс и тези промени се отнасят към информацията, свързана с разузнаването. Тоест всякакви доводи, които в същия момент от техни представители идват, че се забавяла работата по разследването и т.н. ,просто не са напълно адекватни. И това не е съвсем вярно. Това, което повече може да се коментира, това е превенция на престъпления наистина, това са използването на интерфейса за други неща, свързани с проблема, но не и за разследването на престъпления. При разследването има съвсем друг закон, това е НПК, съвсем други процедури и там може да бъде взета таз информация, и то незабавно. Според мен просто има затрупаност, има липса на капацитет, липса и на пари, както виждаме, и всичко това води до тези резултати.
Иво Никодимов: Аз това щях да кажа, как ще отиде например един разследващ полицай с протокол за обиск, ще изземе информацията от мобилния оператор, като те разполагат с лимит от 5-6 литра бензин на дежурство. Той ням ада отиде, извинете, с градския транспорт с билетче и да носи класифицирана информация в джоба си. Това е просто безумно. Ясно е, че от април, май месец насам МВР има пари толкова, колкото да си плаща заплатите. Дори няма пари, за да си плати чисто режийните разноски по поддръжка на сградите, ток, парно, топла вода. В някои от сградите наистина топла вода няма. Колкото и да ни се струва това странно в края на 2009 г.
Водещ: Не, то е и доста тъжно разбира се, но да не излезе нещо още по-тъжно, че този интерфейс има за цел да пести. Има спестовни мотиви зад този интерфейс.
Иво Никодимов: Аз понеже познавам много хора в полицията, които работят и знам, че те са наистина полицаи в добрия смисъл на думата в мозъка на костите си, смятам, че ако това зависи, затова не случайно одеве казах, че трябва по някакъв начин да забраним на политиците да работят с тази информация. Ако зависи само от тях, само от полицаите за какво ще се ползва тази информация и как ще се ползва, злоупотребите с нея ще бъдат много малко. Тоест ще бъдат в рамките на онази част, в която има досег между полицията и сериозната организирана престъпност като съвместна дейност, т.е. онези полицаи, които си сътрудничат с големите бандити. И тя няма да засяга толкова силно интересите на отделни хора, защото всъщност ще засяга конкуренция вътре в престъпния свят преди всичко злоупотребата с тази информация. Въпросът, пак ви казвам, за мен не е решен от гл.т. на контрола. Тоест някой да се страхува, че наистина ако злоупотреби, той няма как да не бъде хванат. Защото в България може да имаме много прекрасни наказания, но всъщност ние можем да бягаме от това да бъдем хванати. И няма как да ни хванат. Това е проблемът.
Водещ: Какви санкции са предвидени в приетия на първо четене закон?
Александър Кашъмов: То зависи санкции за какво. Има предвидени санкции за незаконно разпространяване на тази информация с изменения в наказателния кодекс, и допълнения. Там става дума за някакво наказание, но въпросът е как наистина може да се реализира контролът. И аз тук съм напълно съгласен. Според мен основният проблем е в следното. Мисля, че на земята, когато говорим за хора, е ясно, че хората са грешни. Ако работят ангели в някои институции, може би ще… да. Разбира се, че проблемът е там, където няма контрол и там където се заобикаля съдебното разрешение, какъвто е случаят, там има възможност за злоупотреби. А тези злоупотреби те няма да дойдат от това, че един професионалист иска сам да прави нещо, те ще дойдат от няколко места – политиката, бизнеса и престъпните групировки. Това са трите възможности. И те ще влияят върху част от служителите. Разбира се има такива, които са съвестни и които са морални хора и те няма да се подведат, и има и други, които не са такива, които ще се поддадат. Затова няма система на контрол, а просто една такава възможност за пряк достъп съдържа огромни възможности за злоупотреби.
Водещ: Една прогноза какво ще се случи утре? Дали някой ще чуе аргументите за контрол и аргументите срещу интерфейса? Не утра, а вдругиден, в понеделник.
Александър Кашъмов: Моето мнение е, че аргументите на Програма „Достъп…
Водещ: Това ще бъде едно формално обсъждане или не?
Александър Кашъмов: Нямам представа. Програма „Достъп до информацията” винаги е била чувана. Това мога да го заявя и в това отношение аз не съм сред хората, които са песимисти в България. Аз смятам, че този, който настоява на своите принципи, които излага аргументи, винаги има възможност да постигне някакви резултати, и това е факт в едно все пак европейско общество, каквото е нашето. Очевидно е, че има слушаемост, защото е очевидно, че тези, които се занимават с въпроса искат да чуят и нашето мнение, и мнението на други организации, и на мобилните оператори, и на доставчиците. Лошото е, ако накрая бъде направен неправилен баланс. И въпреки че са ни чули, вземат решението, което са си наумили. Това никога не е изключена възможност.
Иво Никодимов: Това е много трудно да се направи баланс в момента, защото, нали разбирате, дори когато го има съдебният контрол, какво доверие може да имаме пък на съдебния контрол. Когато правосъдният министър се изправя пред целия си Висш съдебен съвет и казва, че съдебната система има политически брокери, има престъпни брокери и има и вътрешни брокери. И когато тя казва на този ВСС, вижте, дайте да спрем да назначаваме и да взимаме решенията на кило, дайте да назначаваме така, че хората да ни имат доверие, че тези брокери вече започват да се изчистват и нямат влияние в съдебната власт, когато правосъдният министър казва подобно нещо, а според мене в най-новата ни история, въобще в историята на българската държава това се случва за първи път, публично да се заяви от правосъден министър, значи наистина в сферата на сигурността и на правосъдието нещата не са в ред повече от гл.т. на хората, отколкото от гл.т. на закона.
Водещ: Или можем да кажем, че моментът е подходящ, идва Коледа, а по Коледа, както знаем, стават чудеса…
Иво Никодимов: Е това чудо трудно ще се случи.
Александър Кашъмов: Благодаря ви за този коментар!
Водещ: Какво могат медии и граждани заедно? Ами например биха могли да забележат колко зловещо е застроено и бетонирано Черноморието ни, и някак си да се опълчат срещу подобна тенденция. А какво могат хората, които печелят от това застрояване, или относително печелят? Могат да протестират. Ето тази задача в ролята си на продуцент трябваше да реши тези дни Венелин Петков. Добър ден! И в този момент да ви попитам коя година сме, защото подобни неща ми се струват, че се случваха преди 20 и кусур години?
Венелин Петков: Ами очевидно за някои хора 20 години не са минали и те са си останали във времето преди 89-а година. И също така очевидно за някои хора министър-председателят Бойко Борисов е нещо като Тодор Живков, което е супер странно. Но при положение, че те могат да си позволяват въобще да говорят за спиране на журналистическо разследване от ефир, това е доста притеснително според мен.
Водещ: Да, това звучи бих казала и нелепо, защото в крайна сметка самите те не оспорват, че Черноморието ни е бетонирано повече, отколкото трябва. И не само Черноморието разбира се.
Венелин Петков: Ами за тях, доколкото разбирам от тяхната декларация и от реакцията им както преди ,така и след филма, нашето разследване е едва ли не израз на непатриотична позиция, т.е. ние се стремим да съсипем туристическия сезон може би в името на някаква облага за някаква друга туристическа дестинация, т.е. друга държава, което също е абсурд. И тук вече става въпрос за това какво означава патриотизъм – да съсипем едно национално богатство или да покажем на всички какво всъщност е направено там, така че по някакъв начин да бъде намерен изход от този кошмар.
Водещ: Всъщност проблемът на тези хора, пишещите такива декларации разбира се, може ми е в това, че те досега не са следели особено редовно журналистическите разследвания, защото те не са едно и две.
Венелин Петков: Ами по-скоро те, доколкото знам има много такива разследвания, в нашия ефир специално, в ефира на Би Ти Ви сме правили едно подобно разследване, също колежката Генка Шикерова го беше правила преди повече от две години, в същия район, само че ставаше въпрос за района около Несебър, не толкова Слънчев бряг. Също така презастрояване, също корупция, също такива бетонни кошмари. И след това, за съжаление, нищо не последва. Тоест не последва нито реакция на прокуратурата, нито някаква реакция от страна на държавата…
Водещ: Но това писмо…
Венелин Петков: Проблемът е, че след такива разследвания нищо не следва.
Водещ: Е, след това последва писмо до министър-председателя. Това един етап в развитието ли е?
Венелин Петков: Надявам се нещата да продължат. По-скоро тази реакция е продиктувана от факта, че най-вероятно това лято, което мина беше слаб сезон. Най-вероятно в момента големите туроператорски агенции в Европа явно не желаят да купят пакети за нашето Черноморие – било то заради кризата, било то заради ниското качество на услугата, която се предлага. И в един момент въпросните български инвеститори започват да желаят много българските туристи да се върнат при тях, и в един момент едни такъв филм, който ние пускаме, явно ги притеснява, защото българските туристи, гледайки филма ще решат да не ходят за поредна година на Слънчев бряг.
Водещ: Е, в крайна сметка човек може да си почива и в жекато, в което живее. Тя разликата не е много голяма.
Венелин Петков: Така се получава, и освен това човек може да почива където си иска. Може би господата са пропуснали факта, че се намираме в ЕС, което е едно отворено пространство за предвижване на стоки и капитали. Тоест всеки може да отиде там, където си поиска, да си изхарчи парите, където поиска. Да не говорим, че в съседните на България туристически дестинации е на моменти доста по-евтино, което е друг абсурд.
Водещ: Да, все пак има икономическа логика, има и друга логика. Хората са свободни да пътуват, не само стоките и капиталите.
Венелин Петков: Абсолютно, да.
Водещ: Всъщност не можахме много да намерим смисъла в това писмо до министър-председателя, но има една хубава новина, и тя е, че в крайна сметка филмът не беше забранен.
Венелин Петков: Ако това се беше случило, тогава това щеше да бъде един не просто кошмар, а нещо много притеснително, защото всички приказки за свободата на словото и ролята на медиите във формирането и функционирането на гражданското общество тогава вече биха останали просто празни приказки.
Водещ: Надявам се, че ние задаваме логичния въпрос коя година е, ще бъде чуто от останалите браншове, които също могат да бъдат обидени от някакво разследване в бъдеще време.
Венелин Петков: Ами дай боже , и дай боже, също така кризата, която е в момента и започва да се усеща най-силно в България, да бъде един отрезвяващ елемент и за презастрояването и за този доста див и неконтролиран капитализъм, който се разви в последните години тук. Все пак хората да разберат, че има и едно понятие, наречено устойчиво развитие. Тоест за пет-шест години не можеш да изразходиш целия ресурс и след това да не знаеш какво да правиш. Реално това се случи в Слънчев бряг. Всичко това, което беше потенциал на този курорт е изчерпано в рамките на 5-6 години и оттук нататък вече остава само да се молим на пияниците, които идват, за да пият. А хората, които искат да си почиват, отиват някъде другаде. Надявам се, че кризата ще отрезви някои хора.
Водещ: Да се надяваме! Благодаря за този коментар на Венелин Петков, този път в ролята му на продуцент.