БНР, 12+3 | 13.03.2012 | 07:43

…

Водещ: Като става дума за пари, които влизат, да Ви попитам за едни пари, за които се твърди, че са излезли от България. Минаваме към другите въпроси, политическите.
Румен Овчаров: Ние по целия конспект ще минем, разбира се.
Водещ: Да, да. Какво мислите за австрийския лобист Хохегер, за този скандал?
Румен Овчаров: Ами, какво да мисля? Аз просто не се изненадвам от нищо, което се случва в България. Искам само да Ви припомня, че в момента правителството дава значително, десетки пъти, по-големи суми за подобни дейности. Има специална програма на Агенцията за инвестиции, в която участват и български министри с roadshow-та в столици, с публикации в съответните вестници, за да се рекламира българската икономика. И Трайков участва в тях и още ред други министри. Имаше представяне във Франкфурт, в Лондон, във Виена, мисля, в Цюрих и струват значително повече от този 1 млн., за който става дума.
Водещ: От този 1 млн.
Румен Овчаров: Но като че ли за тях никой не пита.
Водещ: Е, ама той пък е свързан с… става дума и за Моника Янова, пък която е свързана със Сергей Станишев.
Румен Овчаров: Е, да де, да, нали. Ние си падаме по жълтото. Освен това, искам да Ви припомня…
Водещ: Е, ама става дума за австрийския парламент.
Румен Овчаров: Става дума за нещо, което е изключително важно.
Водещ: Вашето обяснение на този случай.
Румен Овчаров: Ако този, така ще го наречем, международен финансов спекулант е правил нещо, той го е правил във Виена. Там трансферът и покупката на „Мобил Тел” от “Austria Telecom” три години след първоначалната продажба е на двойно по-висока цена с печалба от над 800 млн. И Австрия, австрийският парламент имат много сериозни причини да се занимаят с това кой и как му е позволил точно това да се случи. Опитът на Цветанов, нали, да набута отново и България в цялата тази каша, за да може да омаскари, нали, политическия си противник, как да Ви кажа, за мен самият Цветанов до преди две години беше обект на доста злостна жълта атака и сега той да изиграе ролята на жълт вестник, говорейки, ще ми позволите ли…
Водещ: Ама за това, което става в Австрия ли?
Румен Овчаров: Да.
Водещ: Добре, да. Чувам Ви мнението просто.
Румен Овчаров: Само ме чуйте. „И част от тези машинации и схеми са минали през неговата любовница Моника Йосифова, която в последствие му става приближена, семейна двойка.” Оставам настрана изящния словоред на министъра, той е характерен за него. Но не можеш да играеш, министърът, вицепремиерът да играе ролята на жълт вестник. Сега била любовница, не била любовница – той да не е ходил там да им свети. Що за поведение имаме вече в българския политически живот?
Водещ: Е, ама те живеят заедно. Да, да не говорим кой с кого как живее, но имаме реален проблем.
Румен Овчаров: Не. Учудва ме, учудва ме, че един човек…
Водещ: Добре.
Румен Овчаров: … който сам беше атака на жълти медии, дълго време се оправдаваше и усети какво значи това, сега почва да играе ролята на, самия той, ролята на жълт вестник.
Водещ: Сега за ставащото в БСП. Първанов ли се опитва да разцепи БСП?
Румен Овчаров: Не. Нека, нека да приключим още малко и по тази тема за този договор.
Водещ: За хохегер.
Румен Овчаров: За Хохегер. Значи, 2006 г. България е на прага на влизането си в Европейския съюз. Сигурно ще си спомните, че това беше един период, в който в немскоезичните медии се разнесе една тотална атака срещу България. Имам предвид и германските и австрийските главно. Имаше също така комуникационни стратегии, които Соломон Паси използваше и средствата по тези стратегии бяха приключили и нямаше нищо неестествено България да се опита да промени малко усещането в тези държави, които трябваше да присъединят България към себе си няколко месеца преди самия този факт да стане, да се реализира. Австрия, между другото, тогава беше председател на Европейския съюз. И това, че българското правителство е потърсило тази възможност, според мен, няма абсолютно нищо неприемливо.
Водещ: И че български подизпълнител е фирмата на Моника Янова.
Румен Овчаров: Е, ако не беше фирмата на Моника Янова, нали сега нямаше да ми задавате този въпрос?
Водещ: Е, да, разбира се.
Румен Овчаров: Нали? А тя тогава беше, според мен, абсолютно никой в българския политически живот.
Водещ: Но в момента Сергей Станишев живее с нея, има дъщеря.
Румен Овчаров: И още нещо. Да. И още нещо ще Ви кажа.
Водещ: Но нека да поговорим за ставащото в БСП – конфликтът Първанов-Станишев – защото времето напредва, г-н Овчаров.
Румен Овчаров: Добре.
Водещ: Какво мислите?
Румен Овчаров: Но тази сделка вече, тази сделка вече беше проверена от анкетна комисия и тази анкетна комисия се казваше Анкетна комисия за разследване на действията на правителството на Сергей Станишев. И докладът от тази комисия преди една година беше четен в Народното събрание, даже преди две години.
Водещ: Разбрах Ви по тази тема. За Вас е приключило, имало е анкетна комисия. Сега да говорим за ставащото в БСП – конфликтът Първанов-Станишев.
Румен Овчаров: Е, тук какво искате да коментирам? Че един смята, че е по-добър от другия и иска да стане председател на партията?
Водещ: Да.
Румен Овчаров: Ами, аз нямам какво да коментирам.
Водещ: Днеска Васил Тончев каза в едно интервю, че това може да, че тая лидерска битка може да разцепи партията.
Румен Овчаров: Аз не бих го нарекъл…
Водещ: Социологът Михаил Мирчев казва, че те са с равни шансове. Вие кой мислите, че…
Румен Овчаров: Не бих го нарекъл лидерска битка.
Водещ: А какво е това?
Румен Овчаров: Ако има лидерска битка, тази лидерска битка трябва да се води на базата на принципи, политики, идеи. В момента…
Водещ: Ама има и… Ето, днес г-н Първанов каза – Борисов е спасител на ГЕРБ. Един лидер става по-силен, когато има силен екип. И той казва, че ключовата дума за БСП е промяната. Трябва да се тръгне от промяна на идейното, че БСП трябва да се измести в ляво, тъй като напоследък е тръгнала надясно. Това са думи на Георги Първанов днес.
Румен Овчаров: Вижте, ама тук нали разбирате, че освен думи, нищо друго няма.
Водещ: Как? Ама това са важни неща и не го казва кой да е.
Румен Овчаров: Кое точно? Кое точно е важното – че трябва БСП да стане лява? Ами, ние онзи ден приехме новия проект по бюджет и финанси, където казваме, че трябва да има по-голяма социална справедливост, друго данъчно облагане. Това не е ли ляво?
Водещ: Тоест, тя е лява. Няма дясна политика – това, което казва Първанов.
Румен Овчаров: Искам да Ви кажа нещо. Когато преди 20 години се водеше лидерската битка между Луканов и Лилов, тогава се спореше социалистическа или социал-демократическа, парламентарна или масова партия, програмата „Ранът” за еди каква си шкова терапия или постепенен плавен преход. Сега за какво спорим? БСП да стане лидерска партия. Само това е, което съм чул, като идейно. Извинявайте, но…
Водещ: Не, не, не. Г-н Станишев постави три много ясни въпроса – защо преди една година Първанов наричаше Борисов най-решителният президент, а сега го нарича най-слабият; защо направи АБВ; защо побърза да признае ГЕРБ за победители и замълча за фалшификацията на вота?
Румен Овчаров: Аз отново, аз отново повтарям…
Водещ: Вие какво мислите – дали Първанов ще отговори на тези въпроси и трябва ли да отговаря или ще ги подмине пренебрежително, както до момента, като каза, че въобще такава битка няма?
Румен Овчаров: Ами, и аз смятам, че в момента такава битка няма и задаването на такива въпроси и от едната и от другата страна показва факта…
Водещ: Ама те си разменят тези реплики и… Защо в БСП не се говори открито за това?
Румен Овчаров: Може ли? Може ли да говоря, да си довърша аз мисълта?
Водещ: Да. Извинявайте!
Румен Овчаров: И когато казвам, че преди 20 години се водеше лидерска битка, но имаше яснота за какво се води, сега водим лидерска битка да покажем кой е по-големият, образно казано, юнак. Единствената новина е, че БСП трябва да стане лидерска партия. Не приемам такова нещо, защото то е неприемливо за която и да било лява или социалистическа партия. Да, то пасва на новата парадигма, нали, на двамата юнаци, които ще се сблъскат тук някъде в центъра на България и ще решат бъдещето й – единият Бойко Борисов, другият Георги Първанов. Ама не си ли спомняме, че само преди три години тези двубои вече ги играхме, когато някои от консултантите на Сергей Станишев му даде акъла и той да води лидерска битка с Бойко Борисов. Нямам усещането, че Първанов има много по-големи шансове от Сергей в тази лидерска битка.
Водещ: Нямате усещане, че той има по-големи шансове.
Румен Овчаров: Ами, като гледам поведението на единия и на другия и като наблюдавам, така, развитието, отношението между тях двамата, нямам такова усещане.
Водещ: А столичната организация на БСП на кого, според Вас, симпатизира повече?
Румен Овчаров: А, не, не. Значи вижте, тези разделителни линии, аз не знам дали…
Водещ: Не искате да ги правите.
Румен Овчаров: … дали хората, които ги прокарват, разбират какво точно правят. БСП не може да бъде залог…
Водещ: Добре. Какво говорят хората в столичната организация?
Румен Овчаров: Да си завърша мисълта. Не може БСП да става заложник на личните амбиции на който и да е било. Много се надявам, че хората, които прокарват сега тези разделителни линии, разбират, че те вече не разделят БСП на за този или за онзи, а разделителната линия върви вече в друга посока. Тя разделя тези 200 или 300 000 човека, които продължават да гласуват за БСП, на две групи – едните, които ще останат и ще продължат да гласуват и други, които ще кажат – а бе, я стига, няма да се занимавам повече с тези, които не виждат повече от носа си, освен повече от личното си его. Това е разделителната линия. И много се надявам, че…
Водещ: Дали си дават сметка тези хора, че се стига до това?
Румен Овчаров: Ето, това искам да кажа много ясно, защото се страхувам, че като че ли не го забелязват, така, обхванати от ентусиазма на тупането в гърдите.
Водещ: Тези дни, последен въпрос – времето наистина напредва, четох една публикация, според която Първанов имал таен план за превземане на „Позитано” №20. В „Media pool”.
Румен Овчаров: Оставете тези интриги. Таен план. Какъв таен план, след като той вече го реализира?
Водещ: В смисъл, и той да не се кандидатира и Станишев да не се кандидатира, да има трети, млад лидер, а пък Първанов да е истински неформален лидер на широка лява коалиция. Горе-долу това беше.
Румен Овчаров: Когато говорим за промяна, знаете много добре, че аз съм бил един от основните, така да се каже, радетели на тази промяна. Още през октомври 2009 г., когато БСП трябваше да направи промяната. Но сега да правим промяна една година преди изборите при положение, че лидерът ни, на партията, е станал между временно президент на Партията на европейските социалисти, ние с лека ръка да унищожим едно такова предимство, което България сигурно повече никога няма да има, това за мен е изключително неприемливо.
Водещ: Не трябва да се прави промяна в партията една година преди изборите.
Румен Овчаров: Да. И още по една проста причина. Не виждам другия политик в Българската социалистическа партия, който в близките 10 или 15 или 20 години ще стане президент на ПЕС. А и в десните партии, като че ли не го забелязвам. Така че нека ценим това, което така или иначе сме получили. Иначе, личните амбиции на всеки един от нас са нещо хубаво, ние живеем с тях, но трябва по някакъв начин да ги съвместяваме и със ситуацията и в страната и в Европа.
Водещ: Много ви благодаря за това интервю! Румен Овчаров. 

Тема: Скандалът „Хохегер”
Гост: Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните

Водеща: Мирослав Найденов много, много търпеливо от Катар ни изчака да изслуша този разговор по телефона.
Водещ: Здравейте.
Водеща: Здравейте.
Водещ: Ще се извините ли на Моника Янова или напротив, ще я обвините в още грехове? Тя ви заплаши със съд и въобще всички, които се гаврят с нейното име. Добро утро.
Мирослав Найденов: Добър ден.
Водеща: Аз се мъча да…
Мирослав Найденов: Първо, ако позволите да ви кажа, че много странно звучи разговора по телефона от хиляди километри от студиото и ако наистина човек предварително не е подготвен за какво става въпрос…
Водеща: И от една по-топла страна, нали?
Мирослав Найденов: По-топла е, но няма да разбере… Наистина, не знам дали разбират зрителите в момента за какво става въпрос. Аз ще трябва да направя моя коментар, защото това, което трябваше да прозвучи всъщност в студиото, може би ще трябва да се разбере след време в тази комисия, която са направили. А по отношение на това, което е казала г-жа Янова – първо, това не е персонална атака срещу нея, като спътница на г-н Станишев. Тези обвинения или коментара, свързването на нейното име, както и на г-н Станишев…
Водеща: Вие какво казахте точно, заради което тя ви се обиди? Че предстои голям скандал, свързан с БСП и със спътницата на Сергей Станишев – някаква такава беше формулировката.
Мирослав Найденов: Точно така.
Водеща: Мъча се да го намеря.
Мирослав Найденов: Това бяха цитати от австрийската преса. Това се коментира от австрийския парламент, т.е. ако аз пръв съм го казал, би следвало аз да съм отворил темата.
Водещ: Стоите ли зад думите си?
Мирослав Найденов: Но в случая темата се отвори от австрийското общество и по тази логика тя би трябвало да съди австрийските парламентаристи и австрийските вестници, и австрийското общество (…).
Водещ: А да не би да си миете ръцете за тази перифраза?
Мирослав Найденов: Не, не си мия абсолютно нищо. Вижте, когато има коментари по отношение на България, и то, отново повтарям, в австрийския парламент, в обществото като държавник, аз настоях и това казах в предаването в другата телевизия, че на тези въпроси трябва да се отговори. Защото ако остане това петно, и то петно към България, няма да е добре за нас.
Водещ: Формулирайте въпрос.
Мирослав Найденов: Ако разбира се те твърдят, че това не е истина, те трябва да отговорят.
Водещ: Формулирайте въпроса, на който трябва да се отговори.
Мирослав Найденов: И аз зададох другия резонен въпрос – морално ли е, ако допуснем, че е законно, защото предполагам, че са изпипани договорите много добре, морално ли е да се харчат милиони за нещо имагинерно, да лъскат имиджа на България, че по същото време бяха спрени европейските средства за България, имахме лоши доклади.
Водещ: Имагинерно ли е?
Мирослав Найденов: Абсолютно имагинерно.
Водещ: Понеже като факт го казвате. „Морално ли е за нещо имагинерно”. Имагинерното факт ли е?
Мирослав Найденов: Ами факт е, защото, вижте, плаща се за нещо, което всъщност не е свършено. Ако е лъскан имиджа на България, защо ни спряха европейските средства, защо идваха тези лоши доклади?
Водеща: Г-н Найденов, я ни кажете – ГЕРБ, изобщо всякакви институции, които са под шапката на ГЕРБ, защото ГЕРБ управлява в момента, какви договори за лъскане на имиджа в различни сфери в и извън България има и не ми казвайте, че няма. Има ли такива?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам, защото този договор е сключен от Министерски съвет и ако някой трябва да лъска имиджа на България навън, той не го прави отделно от министерството.
Водеща: В момента нямате ли информация Министерския съвет или пък някой министър, или някое министерство да е подписвало подобни договори със същия предмет на дейност като тези например на Моника Янова?
Мирослав Найденов: Ами не мога да знам. Такова нещо не знам – договори за лъскане на имидж, тъй като така те формулираха този договор. И аз питам, като са лъскали имиджа…
Водещ: Един акцент точно по този въпрос. В момента агенцията изпълнява договор…
Мирослав Найденов: Вижте, какво е излъскано всъщност е важно.
Водещ: В момента агенцията изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с Министерството на икономиката и енергетиката. Има спечелен проект и на здравното министерство. Тоест, ако тя е толкова неизпълнителна за това, за което се плаща, защо пък има договори и по времето на ГЕРБ – друг резонен въпрос. Ако се твърди, че се злоупотребява с нещо, защо се случва и сега?
Мирослав Найденов: Отговорът е много прост. Ако тя е кандидатствала и това е пък другото доказателство, че към нея персонално няма никаква дискриминация – разбирате, че ако имаше някаква атака по отношение на г-жа Янова, това, което казвате вие в момента, нямаше да е факт. Тоест тя се явява и това показва, че договорите могат да ги спечелят хора, които представят определена концепция. Въпросът е обаче не как ще спечелиш договора, а как ще го изпълниш. И това трябва да отговорят – дали наистина за това, за което са платени парите, да се излъска имиджа на България, е направено.
Водещ: Имате съмнения и твърдите, че не е направено, след като поставяте въпроса. Така ли?
Водеща: Чакайте сега…
Мирослав Найденов: Ами очевидно. Вижте, фактите говорят. По същото време, по което те са лъскали имиджа, спряха европейските фондове, идваха доклади от лош – по-лош. Е това ли е лъскане, за това ли платихме тези милиони…
Водеща: Той и последният не е много добър.
Мирослав Найденов: … тогава, когато Станишев говори, че пенсиите… Нека да направим и другия паралел. Колко беше пенсията, за която толкова говори Станишев и се гордее, че ги е повишил, и колко получава неговата спътница? Нека да е ясно на българските пенсионери и да направят този паралел. Аз няма да го правя. Но вижте, другият въпрос, който трябва да си зададем…
Водещ: Тя казва, че живота и не започва и не завършва със Сергей Станишев.
Мирослав Найденов: … и е резонен. След като в момента…
Водеща: Работи в сфера, в която се въртят много пари. Вижте какви милиони се въртят за лобизъм в Европа, по света.
Мирослав Найденов: Естествено, че се въртят. Те се въртят, но има резултати. Ако в случая няма абсолютно никакъв резултат, тези пари са дадени на вятъра. Ако пък с тези пари, освен на вятъра, са плащали и на австрийски политици и тези политици в момента са разследвани за това, разбирате, че това е огромно петно към България. И аз като държавник зададох този въпрос, и то не към спътницата на Станишев, към него персонално и към изпълнителя на този договор в лицето на г-жа Моника Янова.
Водеща: (…) да ви попитам. Законно предполагате, че е. Казвате изпипани са сигурно добре договорите пак. Да се върнем към началото – морално ли е?
Мирослав Найденов: Категорично не. Категорично не, защото даване на толкова пари в това време, когато те вече са знаели какво следва…
Водеща: Ама ето, и в момента се дават пари за такива неща от различни министерства.
Мирослав Найденов: Аз не знам да се дават за лъскане на имиджа, международния имидж, както всъщност е формулирано в договора.
Водещ: Може би е друго.
Мирослав Найденов: Такова нещо аз не знам.
Водеща: Само… да отидем сега малко към вчерашна дата…
Мирослав Найденов: Но искам другия факт, защото предполагам… аз… Малко прекъсва разговора, не знам дали се чуваме добре.
Водеща: Чува се.
Мирослав Найденов: Самият факт, че днес и тя, и г-н Станишев си позволяват да размахват пръст към български министри, и както каза, ще цитирам г-н Станишев, „ще ме гони до дупка” – точно това каза: „Ще гоня Найденов до дупка” – е показателен колко са се самозабравили и наистина докъде може да стигне в тая цялата история тяхното безочие. Аз не се…
Водеща: Само кратка реплика ваша за вчерашната история – сменям темата, защото времето напредна – вчерашната история, при която се оказа, че е имало бизнес-среща между български бизнесмени, които са си платили отгоре на всичкото участие в тази делегация…
Водещ: Всъщност, че е нямало среща.
Водеща: … и е трябвало да бъде организирана, и катарски бизнесмени. Такава среща не е имало, защото нито един катарски представител на бизнеса не се е явил на срещата.
Водещ: За да сте в час с отзвука, три заглавия: „До Катар за зелен хайвер”, пише примерно „Стандарт”; „Изложихме се пред чужденците”, казва Николай Банев, популярен бизнесмен; „1 200 евро, за да чуеш английския на Трайков”, понеже той е говорил на английски, ама е нямало чужденци. Какво мислите?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам на какъв език е говорил министър Трайков…
Водещ: На английски.
Мирослав Найденов: …, защото по същото време аз имах с българския аграрен бизнес, който беше с мен, изключително важна среща в „Хасад фууд” – това е най-големият инвестиционен фонд в областта на храните в Катар, международен фонд. Така че имаше отделни срещи, организирани от всяко министерство. Тези бизнесмени, които бяха с мен, бяха на изключително ползотворна среща вчера. Затова има и пробив по отношение… заяви го снощи техния министър-председател. Той буквално каза: „Всичко, което произведете, като агнешко, пилешко, като продукти хранителни, ние ще го купим”. Така че не знам…
Водещ: Вие си говорите за вашата среща, по вашия ресор.
Водеща: Ще питаме външния министър защо пое външно министерство…
Мирослав Найденов: Аз ако бях организирал среща… А този бизнес форум – и оттук може би и противоречивите съобщения – този бизнес форум се състоя снощи в присъствието на двамата премиери и на целия бизнес. Това, което трябваше да чуят бизнесмените и на двете страни, бяха посланията от страна на премиерите, защото особено в Катар…
Водеща: Което е станало снощи, но сутринта е имало друга среща, която не се е състояла.
Водещ: Другата случка не я отричате, нали така?
Мирослав Найденов: Вижте, сутринта е имало, предполагам, тъй като аз не съм бил там, предполагам, че е имало организация може би от Министерството на икономиката, нямам представа. Но там, където аз…
Водеща: Добре, не сте човекът, когото трябва да питаме по този въпрос. Питаме ви обаче за нещо, което – ще ви помоля за кратък отговор – в хода на днешния и на утрешния ден ще се доразработва темата. Готов ли сте вече с този доклад, който трябва утре да предадете на Бойко Борисов…
Водещ: За обуздаване на цените.
Водеща: … за високите цени на храните и има ли спекула? Извод към този етап, в четвъртък, в 8,45 имате ли? Има ли спекула и ако има…
Мирослав Найденов: Не, не е това заръката на премиера. Трябваше заместниците – и моите, предполагам, че и на останалите колеги – да работят по тази тема, да се срещнат с браншовиците. Утре ние ще направим срещата, тримата министри – така поне разпореди премиера Борисов – аз, министър Трайков и министър Дянков, за да обсъдим ситуацията и това, което ще ни докладват нашите заместници, и тогава вече ние ще трябва да докладваме на премиера. Но нека това да стане и да го коментирам, след като се прибера в другиден.
Водещ: Благодаря ви за участието.
Водеща: Добре, благодаря ви много.
Водещ: Мирослав Найденов.
Водеща: Лек ден ви желаем.         

Тема: Лобизмът и скандала „Хохегер”
Гости: Нидал Алгафари, PR експерт, Арман Бабикян, PR експерт, Аня Павлова, PR експерт

Водещ: Тези дни много дълбоко от килера, вероятно с конкретни политически цели, беше изваден един стар политически скандал. Говорим за парите, които е плащала старата власт на лобисти, за да подобрят имиджа ни, каквото и да означава това – имиджът ни пред света, имиджът ни пред самите българи. Сключвани са договори за милиони левове и този случай е любопитен по много причини. Първо, като държавата е платила 3 млн. Лева за подобряване на имиджа. Какво е получила? Дали по-добри доклади на Европейската комисия, дали повече инвестиции, дали катарският бизнес например е разбрал за тоя договор от 3 млн. Лева. Второ, подкупвани ли са чужди политици? Заговори се и е разпитван в момента в Австрия бившият техен вътрешен министър. Трето, как е подбрана точно фирмата на Моника Йосифова, когато днес живее на семейни начала с тогавашния премиер Сергей Станишев? За лобизма, PR-а на държавата разговор с PR експертите Аня Павлова, Арман Бабикян и Нидал Алгафари. Добро утро!
Арман Бабикян: Добро утро!
Аня Павлова: Добро утро!
Нидал Алгафари: Добро утро!
Водещ: Да започнем от там. Вие по такива хубави договори работили ли сте – за 3 млн. Лева или може би дори и само в българската му част за скромните 300 000 евро?
Нидал Алгафари: Не, не. Сега това ми звучи като някакъв, като наказателен съд, като нещо, като народен трибунал … с Моника.
Водещ: Не е наказателен съд в никакъв случай.
Нидал Алгафари: Значи, Моника се появи на хоризонта на PR-а преди години. Лека полека успя да превземе този пазар. Не смятам, че е благодарение само на Сергей Станишев, затова, че тя е имала връзка с него. Много…
Водещ: Тя обясни. Започнала е от Царя, продължила е при Сергей Станишев и сега пак работи с настоящето правителство.
Нидал Алгафари: Да, работи тя. По принцип фирмата, която има, много поръчки има. Не е само тази. И това, смятам, че за 3 млн., където казвате, това не е от най-големите й договори, които ги има. Тя държеше, доколкото си спомням, около шест министерства и много голяма част от агенциите в България.
Водещ: Значи, Вие тук признавате, че тя е най-добрата на пазара?
Нидал Алгафари: Аз не мога да кажа дали е най-добрата, но най-добре, явно, се е пласирала. Значи, не всеки го може. Значи, трябва да си добър. Освен да си добър, трябва да можеш да се пласираш добре. Някои са успели, някои не толкова. Но дали е вършила работа или не, аз също не мога да го оценя, защото това е било в чужбина и там нямам поглед върху това.
Водещ: Добре. Искам да уточня. Не казвам, че сумата е толкова голяма и че не е трябвало да бъде плащана. Хората обаче, обикновените хора – ето, и преди малко говорихме с Тома Диков – не разбират какво работите Вие. PR е равно на викач в една… търсят се експерти по морето – сервитьор, барман, PR, в скоби, викач. И когато кажеш на хората, че за PR са похарчени 3 млн. Лева за подобряване на имиджа на България, опитваме да разберем срещу тези 3 млн. Лева случило ли се е нещо. Случило ли се е, според Вас?
Аня Павлова: Ако ми позволите, тук наистина няколко неща, по които аз бих искала да говоря. Не знам дали ще успея по всички от тях. Това, че хората неособено добре запознати със спецификата на професия PR, е проблема на гилдия. В известна степен това е така. Тоест, това означава, че…
Водещ: PR за самия PR трябва да…
Аня Павлова: PR за самия PR. Това означава, че трябва да се замислим, да поработим в тази насока. Второ. Това, което трябва да разберат хората, управлението, българите като цяло – без комуникации, без PR няма нормална цивилизована съвременна държава. За PR трябва да се отделят пари, за държава трябва да има репутация…
Водещ: Защо?
Аня Павлова: … по това трябва да се работи, за да има репутация.
Водещ: Защо? Защото когато ние не разбираме, единственото, което ни става ясно, е, че едни 3 млн. Са излети някъде, че пък после са се върнали част от тия пари в удобни български фирми – е съмнението на хората.
Аня Павлова: Ама само искам да припомня следното. Как и по какъв начин беше избрана фирмата партньор в България, вероятно предстои да се провери. Но аз съм … на идеята, че PR е локално знание. Тоест, когато се сключва договор с чужд специалист, чужда фирма, съвсем нормално, в реда на нещата партньорът да бъде от мястото, за което се сключва договора, т. е. да има български партньор. Щом е избрана Моника, значи партньорът е преценил, че е достатъчно ценна, достатъчно добра. Договорът е сключен. Тя е получила 150 000 от милионния бюджет. Това означава 15%. В света между 10 и 20% се отделя за PR по проекта – в рамките на нормалното. Договорът е предаден, парите са платени, отчетът е подаден, претенции не постъпиха. Значи добре си е свършила работата.
Водещ: Бихте ли ми обяснили, ако е възможно, най-простичко, когато се прави една инвестиция – инвестицията в PR е инвестиция, нали така – се поставят конкретни цели. Какво получаваме срещу инвестицията 3 млн. Лева и реализирани ли са тия цели? За да знае българският данъкоплатец, който е платил 3 млн. Лева всъщност какво е получил срещу тях – за наемането на лобиста Хохегер и връщането на част от парите в България, с които да оперира Моника Йосифова. Арман Бабикян.
Арман Бабикян: Значи, има две неща, които трябва да изясним преди това. Г-жа Йосифова вчера имаше доблестта да обясни какво е работила тя срещу нейните…
Водещ: 300 000 евро грубо.
Арман Бабикян: … 150 или 300 000 евро. Какво се е работило до другите 3 млн., не е тя човекът, който трябва да дава обяснения.
Водещ: Добре, добре. Не говорим за нея. Говорим за PR-а и за лобизма.
Арман Бабикян: За PR-а и за лобизма ще говорим, когато българските политици решат да приемат закон за лобизма, който се търкаля в устите им от повече от десет години.
Водещ: Обаче, преди да са приели такъв закон плащаме 3 млн. За това.
Арман Бабикян: Така. И по тази причина договорът, както забелязвате, е оформен не точно като плащам по лобистка услуга…
Водещ: А как?
Арман Бабикян: … а като плащам за подобряване на имиджа на, защото няма законова възможност България да ангажира свои лобисти. Тук не казвам кой е министър-председателя. Аз съм последният, който може да бъде обвинен в пристрастие към лявата идея тук. Принципно няма как човек да плати такива пари, комуто и да е, просто защото в България няма закон. Това нещо още от времената на ранното създаване на новото време – ако не ме лъже паметта, а може и да бъркам – се постави въпрос в парламента ще има ли закон за лобизма, няма ли да има, дрън-дрън…
Водещ: И отиде на кино този закон. На Емил Кошлуков беше.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: Срещу тези пари, 3 млн., аз лично не смятам, че съм получил нищо.
Водещ: Ами, добре.
Нидал Алгафари: Едно голямо кръгло нищо. Сега, това, което е правила Моника вътре в България, да, видно е, ясно е какво са направили. Въпросът е този Хо…, какъв беше там човечец…
Водещ: Хохегер.
Нидал Алгафари: Да, Хохегер. Този човек какво е допринесъл за нас?
Водещ: А какво трябваше да получим срещу 3 млн.?
Нидал Алгафари: Нищо.
Водещ: Какво трябваше?
Нидал Алгафари: Значи, най-вероятно идеята е била нещо като калайджия, да изчисти някакъв имидж тогава на…
Водещ: Някаква мръсотия.
Нидал Алгафари: Някаква мръсотия или нещо, което те го обясняват, че имало… това с този, филма за, как се казваше, това сиропиталище, където едни дечица, дето имаше там.
Водещ: Аха, на BBC.
Нидал Алгафари: Въпросът е, че не можеш да го изчистиш това нещо. То е толкова видно това и каквото и да ходиш да лъскаш, няма как.
Водещ: Аз разбрах съвсем различно нещо. Аз разбрах, че… айде да минем и към следващата, към следващия аспект по тая тема – че всъщност, по-скоро правосъдие и вътрешен ред е била целта на това, на този лобизъм.
Нидал Алгафари: Не. Това е във връзка с министъра, там, на вътрешните работи…
Водещ: Министърът, австрийският,на вътрешните работи е трябвало нещо да помогне за подобряване на работата на нашата полиция.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: … и гледаме. Докладите, които ги получаваме до ден днешен, са отвратителни. Тоест, значи ако не бяха тия пари дадени там, представете си какво щеше да бъде.
Водещ: Какво?
Нидал Алгафари: Или още по-зле – толкова зле, че да ни изхвърлят от Европейския съюз или благодарение на тия пари са те толкова отвратителни, но не чак толкова.
Водещ: добре. Казвате ли Вие в крайна сметка – тия пари са похарчени грешно?
Нидал Алгафари: Да, аз смятам, че са похарчени грешно.
Водещ: А Вие?
Арман Бабикян: Аз не мога да кажа, че те са похарчени…
Аня Павлова: Да, и аз не мога да кажа.
Арман Бабикян: … по простата причина, че ние не знаем какво пише в останалата част от договора. Дайте си сметка! Ние видяхме онези 15%.
Водещ: Няма и да разберем.
Арман Бабикян: Ама недейте така. Станишев каза, че този договор стои от три години в Министерски съвет.
Аня Павлова: С отчета.
Арман Бабикян: Искам да излезе този, който заяви пред една национална телевизия преди няколко дни и каза, че няма нищо общо с този скандал и той засяга само вътрешнопартийни крамоли в БСП.
Водещ: Не Ви разбирам.
Арман Бабикян: Говоря за министър-председателя Бойко Борисов. И каза, че него това въобще не го засяга, той няма нищо общо с това и те вътре, видиш ли, ще се избият.
Водещ: Скоро и по нашата телевизия го каза.
Арман Бабикян: Така. Какво се случи на следващия ден само? Понеже си говорим за лъжата, за истината, за почтеността и т. н. На следващия ден излезе някакъв човечец на име Главчев или нещо такова от парламентарната група и започна да развява скандала. След два часа излезе някакъв човек на име Валентин Николов, започна да прави същото. След това излезе министъра.
Водещ: Какво искате да кажете?
Арман Бабикян: Сега ще Ви обясня. След това излезе министърът на земеделието и започна да държи речи на тази тема. Вместо да си говорим за яйцата, каза той, дайте да обсъдим това. След което излезе министърът на вътрешните работи. Опитвам се да Ви кажа, че в рамките на 24 часа всичко, до което има общо Бойко Борисов, скочи, за да говори за скандала. А видите ли, Георги Първанов защити Сергей Станишев, Румен Овчаров защити Сергей Станишев. Това, което се опитвам да Ви кажа, е, че няма никаква вътрешна игра, а си беше точно удар на министър-председателя и на водената от него партия.
Водещ: Срещу Сергей Станишев.
Арман Бабикян: Срещу Сергей Станишев. И това е очевидно за всеки един PR, седящ на масата и на нестоящите на масата.
Водещ: Добре. А като PR-и, които седите на масата, във вътрешната игра няма ли някой, който да печели дивидент?
Арман Бабикян: Страхотна услуга извърши г-н Борисов – сплоти БСП преди конгреса. Точно се бяха разделили на лагери. Уникална услуга.
Водещ: Не знам. Така ли мислите и Вие?
Арман Бабикян: Уникална услуга. Вече са на едно мнение.
Нидал Алгафари: Поне със сигурност мога да кажа, че това не е от страна на Георги Първанов или на някой от лагера около Георги Първанов.
Арман Бабикян: Е, нали за това говорим.
Нидал Алгафари: Няма причина да го прави това Първанов. Първанов ако иска да вади кирливи ризи, това не е кирлива риза, с която би могъл да удари Сергей. Има неща, които са във вътрешнопартиен план, които биха могли много по-тежко да бъдат срещу Сергей.
Водещ: Това не е лоша кирлива риза, с която да бъде ударен Сергей.
Нидал Алгафари: С такава кирлива риза могат да се удрят всичките един по един. Всеки по един или друг начин се е опитвал да потърси някакви услуги на някакви компании, включително на приближени – дали ще бъдат на Георги Първанов или на Сергей Станишев. Тук проблема го разделям аз на две. Едното нещо е опитът да се вкара в тоя поне за мен безумен скандал с това, че нищо не сме получили от тези пари, които сме ги давали на някакви неясни лобисти.
Водещ: Което е по-важният въпрос.
Нидал Алгафари: По-важният въпрос. Това, че Моника е била там, че тя е участвала, че тя нещо е правила, има такива, много фирми, наши, са работили. Заявявам. Може да не са на такива големи договори, но и други големи наши PR-ове са имали такива сделки. Това не е толкова страшно. Това значи някой да ти даде за обслужване на…
Водещ: Не, не, не.
Арман Бабикян: Нидал, кажи си. И в момента има такива фирми.
Нидал Алгафари: O. K. Хубаво, има.
Водещ: Да. Обаче искам да се свърши работа, нали така? Аз, като данъкоплатец.
Арман Бабикян: Г-жа Йосифова показа и в чужбина какво е вършила. Знаете ли колко ще е дълъг списъка на фирмите, които биха взели 300 000 и колко е къс списъка на фирмите от бранша, които имат капацитета да изпълнят тая поръчка?
Аня Павлова: Само да допълня Нидал.
Водещ: Въпросът е дали ги получават най-добрите или ги получават по някакъв принцип?
Аня Павлова: Тези, които одобряват клиенти – това бизнес закони. А клиентът, ако е доволен, както стана в този случай, други въпроси не може да има. Това, че хората не знаят какво са получили, е проблем на тези, които не оповестили хората, т. е. не Моника, а този, който не е разказал на хората какво се очаква от тази сделка.
Водещ: Добре.
Аня Павлова: Но само да припомня на Нидал. 2008 г. именно върховен главнокомандващ тогава излезе и каза, че парите в политиката се перат през PR агенции.
Водещ: Аха! Това е не само на Нидал, а и на г-н Бабикян, който смята, че Георги Първанов няма нищо общо.
Аня Павлова: Само припомням какво е направил върховен главнокомандващ. Тогава PR гилдията го помоли и поиска той да назове конкретни агенции, конкретни PR-и, конкретни факти.
: И той взе, че ги назова.
Аня Павлова: Той взе, че не ги назова.
: Чудно.
Аня Павлова: И ето ти минават четири години и изведнъж…
Водещ: Дали не ги назовава сега?
Аня Павлова: … започва да има ситуация, която до болка ми напомня 2008 г.
Водещ: Не, не. Тя казва съвсем различно нещо на вашите твърдения – че явно зад атаката стои по-скоро Георги Първанов, отколкото…
Аня Павлова: Не, не казвам това. Припомням кой какво е казал през 2008 г.
Водещ: Припомняте факти, достатъчно добре подредени, че да разберем това.
Аня Павлова: А, и на PR-а никога не слагайте думите в устата. Казвам това, което съм казала.
Водещ: Добре, добре.
Аня Павлова: През 2008 г. главнокомандващ казва следното, непотвърдило се с факти. Четири години по-късно изведнъж, когато има напрежение или състезание между бившия главнокомандващ и настоящия председател на партията и се явява … по средата.
Водещ: Буф!
Нидал Алгафари: Тоест, какво искаше да кажеш?
Аня Павлова: Това, което разказах. Картинката разказах.
Нидал Алгафари: Ама ти разказваш, значи, нещо, което го е казал преди много години президентът Първанов тогава. В един момент, когато излиза този скандал и не от Първанов излиза. Значи, че Първанов би могъл да го ползва и би могъл да си развее байряка … може да го направи.
Арман Бабикян: Да, но видяхте, че не го направи.
Нидал Алгафари: В един момент даже точно обратното.
Арман Бабикян: Напротив. Той се изказа в Благоевград и каза съвсем друго.
Нидал Алгафари: Точно обратното.
Водещ: И аз така бих направил на негово място.
Аня Павлова: Казвам, че съм категорично против който и да било в тази държава, независимо от позицията си, да ползва PR-а като инструмента за решаването на политическите или квазиполитическите си проблеми. Това ми е тезата.
Нидал Алгафари: Ами, ние какво – да умрем от глад ли, бе Аня, тогава? Недей така. Това ни е работата.
Водещ: Добре. Дайте друго – работата на австрийския вътрешен министър. Нормално ли е това да плати една голяма лобистка компания 100 000 евро на един министър? Дори айде да не се фокусираме върху сумата. Да се плати на един министър за нещо. Аз веднага си зададох въпроса – да речем, на нашите министри плаща ли се да подобрят имиджа на Македония или да подобрят имиджа на Сърбия, а на Румъния?
Арман Бабикян: Дайте да се оправят нашите министри първо, защото видяхте какво стана в Катар, нали?
Водещ: За практиката.
Арман Бабикян: Моля Ви се!
Водещ: Да. За практиката да поговорим. Какво е трябвало да свърши тоя човек?
Нидал Алгафари: Значи, такава практика я има, особено в Съединените Американски Щати, където се смята за нещо съвсем логично. Обаче там има, както каза Арман, закон.
Водещ: За лобизма.
Нидал Алгафари: При ясни условия. Значи, аз ще ти дам такива пари, за да направиш това, за да ти подкрепя кампанията и т. н. Проблемът в…
Арман Бабикян: И в Европа го има.
Нидал Алгафари: Но ако е бивш министър на вътрешните работи.
Арман Бабикян: Тогава е O. K.
Водещ: А той си е бил действащ човекът.
Арман Бабикян: Ако е бил действащ, тогава нещата стоят по друг начин.
Водещ: Нидал!
Нидал Алгафари: Това, което на мен ми прави впечатление, е съвсем друго. Защо точно на вътрешен министър? Значи, там, което е свързано със служби, с много информация и т. н. Той с какво би могъл да…? Значи, ако беше платил на някакъв директор примерно на телевизия, щях да го разбера, но на вътрешен министър. Какво може да направи той? Почвам да се замислям, че той е… Като PR какво може да направи той? Да излезе нещо ли? С кой да говори ли нещо? Тоест, той няма лостовете, за да може да промени имиджа на тази държава.
Водещ: И тогава?
Нидал Алгафари: Единственият начин е да фалшифицира. Тоест, ако има някакъв доклад, който трябва да се гласува нещо, и той да каже – не, аз с очите си, със собствените си, видях, разбрах това. Значи, за такова нещо по-скоро може да бъде и тогава вече това не е никакъв лобизъм.
Водещ: А тогава това е престъпление?
Арман Бабикян: Престъпление.
Водещ: Тогава това е престъпление.
Нидал Алгафари: Престъпление. Просто, трябва да видим в края на краищата този министър какво е направил за България, ама да го видим явно. Да ни го обяснят.
Арман Бабикян: Гадаем пак върху тази част от договора, която не сме виждали.
Водещ: Ясно, че гадаем, обаче понеже обяснението е да се оправи работата на българската полиция и не знам си какво, пък очевидно…
Арман Бабикян: От преди да влезем нали видяхте почти всичките материали, които вчера ни показаха или по-голямата част бяха Меглена Кунева и Сергей Станишев, Сергей Станишев, Меглена Кунева и т. н. Нали, към онзи момент това е било актуално, трябвало е да влезем в Европейския съюз, после да се чувстваме по-добре. От тогава до днес си влачим глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Така че има някаква логика, може би, но това е гадание в момента.
Водещ: добре.
Аня Павлова: А ето защо трябва да се отделя внимание на т. нар. GR, т. е. правителствена комуникация.
Водещ: Government…
Аня Павлова: Government PR, да. За да не се работи на парче, за да няма изненади, трябва да се приеме стратегия, трябва да се изберат специалисти, трябва да се гласуват бюджети, трябва да се работи професионално, както прави целият цивилизован свят.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор!
Арман Бабикян: Значи, според мен, г-н Цветанов да наеме г-жа Моника Йосифова, за да решат проблема…
Водещ: Ама тя казва, че е наета и от сегашното правителство, така че…
Арман Бабикян: … проблема в „Правосъдие и вътрешни работи” и взаимоотношенията му със съдебната власт. И мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.
Водещ: Е, защо да наема г-жа Йосифова?
Арман Бабикян: Има опит, а тия очевидно не се справят.
Нидал Алгафари: Тя не е Йосифова от доста време.
Водещ: Тя е Янова, да, на всичкото отгоре. Добре. Благодаря Ви за този разговор! Интересен беше, според мен. Дано да е било така и за хората!          

в. Република | Гергана КУЦЕВА | 19.07.2010

В последните две седмици темата за лобизма е една от водещите във вътрешнополитическите новини. Тя беше пусната в медиите от самите политици, които превърнаха "лобизъм" в удобно понятие за дискредитиране на политическите противници. Оказа се, че почти всички закони или техни изменения, обсъждани в последно време са " лобистки" и депутатите масово са " лобисти". А това означава, че масово вземат пари, за да прокарват текстове. Съвсем логично се заговори и за Закон за лобизма. Като негов инициатор председателят на парламента Цецка Цачева вярно отбеляза, в репортаж за "Дарик" от 12 юли, че "честата употреба на понятието извиква потребност от създаването на такъв закон и че в момента няма легално понятие що е то лобизъм и с неговия смисъл се правят различни асоциации". Според нея " особено натежават тези с негативен оттенък, т.е. едва ли не е задължително зад лобизма да се крият частни интереси".
Лошото е, че честата публична употреба на определени понятия без ясна дефиниция девалвира определени ценности. Подобен пример за девалвация на работата на цяла професионална гилдия като публичните комуникатори е честата употреба на PR. Точно както PR в масовото съзнание е домогване до незаслужена и/или измамна публичност, така и лобизъм се приравнява откровено с корупция. С две думи лобизмът се превръща в по-мръсна работа и от PR-a в България. Любопитното е, че иначе и двете съвсем легални дейности биват заклеймени още в зародиш у нас. Проблемът отчасти се корени в самата професионална среда (и в двата случая недооформена и нерядко със съмнителни професионални качества и стандарти), но и в медийните публикации, където двете понятия неизменно присъстват с обратен знак и напоследък се употребяват заедно, т. е. " прави се лобизъм с привлекателна PR опаковка".
В медиите тази седмица имаме няколко примера как различни политици се упражняват в създаването на дефиниция какво е лобизъм. Според Б. Борисов лобизъм е " опит за вмешателство", " натиск", " да защитаваш нечии интереси" ("Панорама", 9 юли по БНТ). Антон Кутев от БСП го дефинира като " реализация на определени интереси", а според Павел Димитров от ГЕРБ "лобизъм – това е нещо много положително, в интерес на гражданите и обществото" ("Тази сутрин", БТВ, 15 юли).
Няма нищо лошо в подобна дискусия, но докато все още няма законови рамки, които да разграничат понятията " лобиране", " клиентелизъм" и " корупция" мисля, че медиите, като арена на този дебат, следва да бъдат по-акуратни към употребата им и да ограничат тенденцията към тяхната взаимозаменяемост.

Стр. 8