Кръгла маса “Как се прави кариера в медиите?” ще се проведе днес във ФЖМК

Начало: Понеделник, 04 Юни 2012 г. – 17:00 часа
Край: Понеделник, 04 Юни 2012 г.
Място: София, зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация, ул. "Московска" №49
Достъп: Свободен
Организатор: Кариерен център на Софийски университет

Ако искате да работите в областта на медиите, но не знаете от къде да започнете, Кариерният център на Софийски университет може да ви помогне. По негова инициатива в понеделник – 4 юни – ще се проведе кръгла маса на тема "Кариерно развитие в медиите".

В срещата ще участват специалисти по подбора от медийната сфера и мениджъри от български печатни и електронни медии. Лично от тях участниците ще могат да научат какви умения са необходими за работа в сферата и как да открият подходящи възможности за себе си. Освен това ще получат полезна информация за това с какви документи се кандидатства за работа, как да ги оформят и как да се подготвят за интервю. Директори и главни редактори от печата, телевизията и радиото пък ще споделят своя личен опит.

Събитието ще се състои в зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация (ул. "Московска" 49) и ще започне от 17 ч. Входът е свободен.

————————————————————————–
 
Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/3102

Оскар Марине: Вестникът ще оцелее, макар че боледува

в. Класа | Елиана МИТОВА | 04.06.2012

Дигиталната технология не бива да се абсолютизира

Новоназначеният посланик на Испания у нас Хосе Луис Тапиа откри изложбата "Всичко е дизайн" в изложбената зала на институт „Сервантес“. Инициативата е в рамките на Sofia Desing Week. Специалният гост и комисар на изложбата, световноизвестният дизайнер Оскар Марине, представи експозицията, в която са включени творби на 40 испански дизайнери,  които през последното десетилетие създават емблематични образи на испанското кино, реклама и графика.
Оскар Марине е роден в Мадрид през 1951 г. Дългогодишната му кариера започва със създаването през 80-те години на списанието „Мадрид ме убива”, посветено на испанското артистично течение „Мовида мадриленя”. Оттогава работи с едни от най-добрите кинорежисьори и музиканти като Брус Спрингстийн, Педро Алмодовар и редица други. Популярният график е автор на прочути рекламни кампании. Носител  на редица престижни награди, последната сред които е националната награда за дизайн в Испания  за 2010 г. Мотото в живота му е „Изкуството преди всичко”. 
 
- Г-н Марине, бихте ли представили експозицията на испанския дизайн? 
 
- Представяме творбите на група испански дизайнери, които аз трябваше да подбера.  Това е експозиция на най-хубавото, което бе направено в сферата на дизайна  в Испания през последните 30 години. От всеки автор показваме само една творба, но в уебстраниците на всички творци могат да се видят образците на тяхното творчество през годините. 
По принцип хората разпознават писателите, режисьорите, музикантите. Просто определени сфери от изкуството са лесно разпознаваеми.  Светът на типографите, на графиците, на ония, които създават предметите около нас, е по-трудно разпознаваем.  Не искам да пропусна факта, че Испания е на високо ниво в дизайна  през последните години, има много млади хора, които търсят в тази професия своето бъдеще. И това е чудесно. 
 
- Най-силните провокации за един дизайнер?
 
- Това е труден занаят. Трудно е да концентрираш толкова много информация на едно място. Един филм се снима понякога с години. Работи режисьорът, работят актьорите, сценаристите. Пишеш сценария, снимаш, напасваш музиката, правиш снимки…И всичко това да се обхване върху един лист  хартия, за да бъде разбираемо и ясно само с четири-пет думи! И да го направиш така, че зрителите да разберат посланията на филма много преди да са го видели, и така да се заинтригуват, че да отидат да го гледат.  Е, лесно ли е? Разбира се, че не е лесно! Има един плакат на Хулио Менем с една-единствена дума – Tierra (земя – б.а.).  Но колко много неща казва тази единствена дума, стига да е написана както трябва върху листа хартия, сиреч върху плаката.  Земя – това е голяма, силна дума. Вълнуваш се, настръхва ти кожата. Това е магията – магията на книгата, на филма. Магията да сътвориш нещо и да привлечеш погледите към него. Или да кажем думата България. Колко много внушение крие тази дума!
 
- Какво ви внушава думата България?
 
- Не мога веднага да ви отговоря. Но след известно време бих могъл. Дизайнерите не сме гении, ние сме просто добри занаятчии, работяги. Трябва да помислиш, да експериментираш, докато получиш добри резултати. Работата е бавна, трябва много да си учил, да опитваш, да сравняваш, да си пътувал много по света. Да си намериш нишата, както се казва. За да знаеш къде е България, трябва да знаеш къде са другите,  да знаеш какво правят австрийците например,  или англичаните, или руснаците… И дори какво правят китайците. Да си намериш корените, да си наясно със собствената си личност. Едва тогава можеш да кажеш къде е България и какво е България. Всяка марка, всяко лого, всяка корица на книга, които си създал, трябва да носят твоята личност.  Всичко трябва да е оригинално, нищо не бива да бъде копирано,  крадено. Защото ако е просто копие,  дори ако съм повторил нещо собствено, по-предишно, занапред едва ли ще ми дадат думата, едва ли ще се вслушат в мен. 
Много сериозна и дълбока е тази професия. Затова е чест да представя работите на хора, които работят сериозно, и да ги отделя от онези, които не го правят. В Испания има много дизайнери, които просто вдигат шум около себе си, и твърде малко – които знаят към кого е насочена тяхната дейност, какво точно трябва да правят. Усилията ми са да покажа сега в България онези испански дизайнери, които работят сериозно и почтено, които са и моята гордост. 
 
- Вие самият сте име в дизайна, ваше дело са големи рекламни кампании. Например на водка „Абсолют“ в САЩ. Бихте ли направили същата кампания и в България? 
 
- Разбира се, че да. С удоволствие. Това е много приятно за мен. Завладява ме идеята да направим нещо заедно с българските дизайнери. Тепърва ще се запознаваме, ще общуваме. Убеден съм, че би се получило нещо много добро. Защото всички ние си приличаме помежду си много повече, отколкото предполагаме. 
 
- Работили сте за вестници. Какво е специфичното в тази работа?
 
- Дълго време съм работил за вестници. Трудно е да изработиш един вестник, милиметър по милиметър. И още повече да създаваш образа на най-авторитетния вестник в Испания, и да го обновяваш с цял екип от сътрудници, става дума за El Pais.  За да бъде El Pais.  Различен от немския вестник,  от френския вестник, от българския и от чешкия вестник, или от Times например. Трудно е да се намери точната формула. Да се определят шрифтът и размерите на заглавията, броят на въвеждащите разгърнати редове,  на уводната статия, къде ще бъде пренесено челото, къде ще определим място на вицовете и пр. И пр. Всичко това е архитектурата на вестника. Макар че не съм учил за журналист, наложи ми се да работя доста време и като журналист, и като фотограф. Познавам света на журналистиката и отвън, и отвътре, така да се каже. Често трябва да се караш с много хора, за да наложиш виждането си. Или пък да приемеш друго. Това е прекрасно преживяване – да създадеш вестник.
 
- Ще оцелеят ли вестниците в дигиталната ера, или ще умрат завинаги?
 
- Мисля, че няма да умрат.  Само ще преболедуват, което вече се случва.  Ще остане вестникът върху хартия, но само добре направеният вестник. Добре сътвореното върху хартия ще си остане като продукт, който съществува  именно върху  хартията. Защото има огромна разлика да четеш на екрана или да разлистиш традиционния  вестник.  Усещането е различно.  
Изобщо дигиталната техника не бива да се абсолютизира. Дори да си възпитан с айфона и таблета, да си свикнал да откриваш всичко с едно плъзгане на ръката върху екрана, ако изучаваш нещо сериозно, ако се образоваш, трябват ти книги. Книги в традиционния смисъл на думата.  Има нещо много благородно в печатните издания. Нещо достолепно. Което го няма в компютрите. Не всичко трябва да излиза на хартия, защото трябва да пазим природата. Да щадим дърветата. Но ценните неща трябва да бъдат напечатани в книги.  А преходните и безинтересните – просто не си струва да цапаме хартията с тях! 
 
- Върху какво работите в момента?
 
- Върху оперите на Вагнер, с които театър „Лисео“ в Барселона ще привлича публика догодина – през 2013-а честваме 200 години Вагнер. На мен ми повериха от театъра рекламата на Вагнеровите заглавия.  Правя нещо много специално. Да екпериментираш със заглавията на Вагнер не е никак лошо – опери, които нямат нищо общо с класическите, които познаваме. Значи, ще правя  едни класически опери, които не са класически. Предадох проектите. В театъра ги харесаха, но останаха много изненадани. След няколко месеца вече ще ги види и публиката, когато тръгне рекламната кампания. 
 
Стр. 20

Георги Аспарухов на корицата на юнския “Биограф”

Сп. Биограф I 29.05.2012

Списанието посвещава 25 страници на легендарния футболист, загинал преди 41 години

Легендата на българския футбол преди и след онази фатална сряда, 30 юни 1971-а. В юнския си брой BIOGRAPH отделя 25 страници на живота на Гунди и на мита, останал след него. Списанието помества голямо интервю-изповед с вдовицата на Аспарухов – Величка Маркова, както и разговор с Руслан Вуцов, председател на фен-клуба, носещ името на нападателя. Публикувани са десетки снимки от личния живот и спортната кариера на Гунди, някои от които виждат бял свят за първи път, както и цитати от негови интервюта в печата през годините.

Юнският BIOGRAPH е в продажба от 31 май, четвъртък.

Сред другите материали в новия брой на най-голямото българско списание са ексклузивни интервюта с писателката Исабел Алиенде, актьорът Васил Попов, шефът на държавния протокол при Тодор Живков д-р Борис Джибров и авторът на “Ода за СССР” и над 180 песни Орлин Орлинов.
В “холивудски репортаж” от центъра на София Ирина Асиова разказва за снимките на филма “Бягството” със Селена Гомес и Итън Хоук и разговаря с популярния актьор.

Големи очерци са посветени на кинорежисьора Въло Радев, новия френски президент Франсоа Оланд, “силиконовият император на модата” Роберто Кавали, германският медиен магнат Аксел Шпрингер и болшевишкия идол Чапаев.
“Незабрава в снимки” е 8-страничен фоторазказ за живота на естрадната звезда Катя Филипова, която почина на 13 май навръх 63-ия си рожден ден.
“Дека си Гоце, да станеш” е първата част от поредицата “Мера според Мера” на писателката Бойка Асиова, посветена на Македония.

И този месец списанието съдържа богато илюстрирани секции за мода и лайфстайл, рецензции за нови книги, филми и албуми, както и текстове от Иво Инджев, Милена Фучеджиева, Касиел Ноа Ашер и Владимир Левчев. 

Разговор с Христо Монов и Иван Радев

БНТ, Денят започва | 29.05.2012

Тема: Стрес след бедствието и реакцията на медиите
Гости: Христо Монов, психолог, Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти

Водещ: За реакцията ни като общество, за реакцията ни също като медии, след силното земетресение миналата седмица ще поговорим в следващите минути. Добро утро казвам на Христо Монов, ръководител на екип от психолози, които активно работят с учители и ученици от Перник след земетресението. Добро утро, г-н Монов.
Христо Монов: Добро утро.
Водещ: И Иван Радев, който е член на УС на асоциацията на европейските журналисти. Добро утро и на вас, г-н Радев.
Иван Радев: Добро утро.
Водещ: Г-н Монов, с вас да започнем. Зная, че работите в момента с учениците и учителите от Пернишко, от Перник, който най-сериозно беше пострадал от земетресението. Все още ли е силен стреса в тях или?
Христо Монов: Естествено е, че след преживяването на подобно бедствие, хората не са се оттърсили от шока. Бих искал да уточня, че работим с учителите и с училищните психолози, педагогически съветници, не само от Перник, но от цялата област. Целта ни беше да са подготвени, тъй като за краткото време, което имахме, не може да се проведе едно ефективно обучение по кризисно-психологическа интервенция. Един инструктаж, бих го нарекъл. Затова се подготвят и квесторите, за да могат да отреагират на начините, по които децата се държат в тази ситуация, тъй като към стреса от преживяното земетресение се прибавя напрежението от изпитите.
Водещ: Щях да ви питам, удачно ли е времето за провеждане на матури? Можеха ли тези матури с още малко да бъдат отложени?
Христо Монов: Не. Вижте, първият принцип на кризисно-психологическата интервенция е възможно най-бързо хората да се върнат към обичайната си дейност. Даже в някаква степен това, че се паднаха празници след земетресението, затрудни работата. Естественото място на децата е в училище и там те щяха да намерят много по-добра среда да отреагиерат на случилото се. Много по-лесно се говори с връстници за това, което си преживял, отколкото с родителите. Друг е въпросът, че такива важни житейски събития като изпити след 7 клас или матура, естествено е, че неудачно да се провеждат веднага след подобно бедствие, при това най-страшното бедствие, което въздейства комплексно върху психиката. Заради това ми е малко чудно, че трябваше да минат повече от 36 часа след земетресението, да се вземе решение да бъдат отменени матурите. Чудя се защо има психолози и цели отдели в това министерство, ако експертният им капацитет не е достатъчен да убедят министъра да вземе подобно решение. То трябва да го взема премиерът.
Водещ: Знаете ли обаче нещо друго ми направи впечатление вчера? В един от репортажите от Перник, гледах едно от момчетата, което се явяваше сутринта на матура, беше с такава жълта строителна каска. Шегуваше, че тя няма да му помогне да вземе по-добре матурата, но ако не дай си, Боже, ако се случи нещо, може да спаси главата му. Това добре ли е, че вече има някакъв хумор в децата, че вече отпускат напрежението и се присмиват по този начин на нещата?
Христо Монов: Естествено. Бих се позовал и на данните. 46 са неявилите се седмокласници. Днеска е матурата, а миналата година са били 60. Децата имат по-големи компесаторни възможности от нас възрастните и затова е нормално, когато попаднат в естествената среда, да реагират, но искам и да кажа нещо друго. Преди да се включим пряко, много е показателно това, което показахте от Чили. Там хората праят подготовка за подобни ситуации. Аз не си спомням, питах и моята дъщеря, която е втори клас днес, дали в нейното училище е имало нещо подобно, не. Вие да си спомняте тука в телевизия, в радио, да сте правили подобно нещо? Не си спомням и В университета от времето, когато учих организация на защитата на населението и народното стопанство в пети курс…
Водещ: Ние обичаме да лежим на лаврите,че сме си научени. Някога сме го тренирали и затова вероятно сме научени.
Христо Монов: Кои са тренирали? Тези, които не са ходили примерно в казармата, имат ли елементарни умения от мъжете да реагират в такава ситуация. Знаете ли примерно, че след земетресение се отделят електромагнитни импулси и е нормално цялата електроника, включително мобилните телефони, на които толкова разчитаме да излязат от строя? В тоя случай…
Водещ: Показвате, не сме подготвени за…
Христо Монов: Това е първото нещо, което трябва да направим. Неслучайно етапът на кризисната психологическа интервенция има предхождащ събитията етап. Когато човек е подготвен да действа при определени критични ситуации, в ежедневния живот, битов травматизъм и т.н., от психологическа гледна точка той е в друга ситуация. Не ситуацията владее него, а той владее ситуацията. Примери такива има много по света. Давал съм го винаги този с реакцията на японските деца по време на обгазяването на терористичните атаки в метрото в края на 90-те г., когато една секта атакува токийското метро с невропаралитичен газ. Тогава децата, тъй като са обучени да реагират на пожари и на други неща, знаят, че един от добрите начини за предпазване е да сложиш мокра маска на лицето си и тъй като те ходят с униформи, в които са включени хавлиени чорапи, някои от тях, които не са имали вода, просто са пишкали върху чорапчето и така са се спасили. Ето защо призовавам и МОМН и не знам сега кой точно отговаря, тъй като в една дирекция беше събрана и пожарната и „Гражданска защита” и телефон 112, стана един тюрлюгювеч, извинявам се за израза, от управленска гледна точка. Да вземат някакви мерки, за да помогнем поне децата, поне 2 пъти годишно да се провеждат такива учебни и ситуативни игри за най-различен тип бедствия, как да се реагира, за да имат елементарни навици. И другото, което бих искал да кажа, в присъствието и на колегите, има една адекватна реакция, от страна на медиите. Медиите действително са най-вече посредник между това, което се случва и аудиторията. В този случай проследих няколко пъти, че медиите създаваха информацията.
Водещ: Сега ще поговорим за това, защото ролята на медиите в такива случаи е много важна. Но само да довършим това, което вие казвате. Ще ви кажа, че ме учудвате, защото знаете ли, когато стана земетресението в Япония преди година и 4-5 месеца…
Христо Монов: И 2 месеца сега.
Водещ: … седмици наред, тук няма смисъл да споменавам, коментирахме с различни експерти. Тогава колко пъти? Всеки ден „Гражданска защита” са ни били на гости и включително тогава с тях говорихме и те говориха за това, че в училище провеждат такива, как да кажа,…
Христо Монов: По план сигурно са провеждани.
Водещ: Аз останах с впечатление, че по-скоро реално се провеждат такива часове по „Гражданска защита”, че се обучават децата как да реагират. Не знам. Би било жалко наистина, ако нищо не се прави на практика.
Христо Монов: На практика не се прави от хора-специалисти. Ние сме натоварили учителите с всичко, класния ръководител да е преподавател, приятел и експерт по безопасност на движението, по борба със СПИН, по борба с…
Водещ: Няма как да се получи?
Христо Монов: Всичко трябва да е професионализъм и да има, а всъщност е много просто. Да се разпишат едни точни правила да се спазват.
Водещ: Така е. Да не откриваме топлата вода. За медиите да поговорим, за да не скучае г-н Радев. Как се представихме, защото медиите в една такава ситуация имат огромна роля за сгъстяване на напрежението или за отпускане на напрежението и успокояване на хората? Как се представиха…
Иван Радев: Аз първо бих искал да разделя въпроса за медиите на две части. Едната част е реакцията на медиите веднага след подобно бедствие, в първите минути, когато те трябва по максимално бърз начин да доставят информация на хората. Това земетресение се случи в 3 часа през нощта и хвана неподготвени огромната част от българските медии, защото по това време почти никоя медия не поддържа ресурс за адекватна реакция. Единствено БНР е способно в такива ситуации да реагира и те го направиха добре, колегите. Аз съм уверен, че преди 89-а г., преди дигиталната епоха има добре разработени планове за реакция в такива случаи и как държавните институции да предоставят информация на медиите в условията, в които няма мобилни комуникации, няма интернет, няма дори стационарни телефони. Въпросът е дали тези планове се пазят и дали има готовност да се реагира по тях, защото сега видяхме, че по това земетресение остави незасегнати мобилните комуникации.
Водещ: Това беше хубава случайност.
Иван Радев: Хората се информираха. Може би беше случайност, но не можем да разчитаме, че при следващото земетресение ще стане точно така.
Водещ: Не можем да разчитаме на случайности. Така е.
Иван Радев: И се случи така, че властта, вместо да провери какви планове за комуникация има с медиите, тя излезе със съвсем екзотична идея: полицаи да заместят медиите в оповестяването на данни за земетресението, което просто е абсурдно. Полицаите могат да дават напътствия за евакуация, да насочват населението, но те не могат да обикалят и да съобщават какво…
Водещ: Аз тази идея по-скоро не я разбирам дотолкова в чист вид, както вие. По-скоро си представям, че ролята на медиите остава. Ще има обществена телевизия. Ще има други телевизии. Ще има БНР, което дай, Боже, в още такава кризисна ситуация да слушат, защото пък то пък е мобилно. Можеш да го слушаш, разбира се и в колата си, но в случай, че си навън, в случай, че нещо наистина не дай, Боже, е станало. Тогава полицията да дойде до теб и дати каже: Земетресението е еди къде си. Магнитудът му еди колко си. Медиите остават.
Иван Радев: Разбира се, но вчера обясниха, че земетресение над 4 полицаите ще тръгнат и ще съобщават…
Христо Монов: Какво над 4, след като примерно като бях в Перник, 2,5 се усеща и паника. Що пък точно 4? Вижте, има добри световни практики. Вие бяхте права. Да не измисляме топлата вода. По света, когато се случи нещо подобно, всички медии знаят, че има център, от който могат да почерпят информация. Това би трябвало да е оперативен, дежурен или нещо подобно по „Гражданска защита” и вместо да тичате в геофизичния институт на БАН медиите, просто да се знае, че винаги има място, при това място трябва да е добре обезопасено, защото не дай си, Боже, да е нещо по-голямо, не дай си, Боже, да е терористичен акт или нещо друго. Вместо да тичате на мястото на събитието, както беше примерно ужасната случка с погребите в Челопеч, когато една ваша колежка беше пробила кордона в захлас. Сега се прави на голяма разследваща журналистка, съобщаваше На аудиторията: Сега зад мен ще гръмнат 200 хиляди тона тротил. Ако поне малко е посветена, ще знае, че 200 хиляди тона тротил, това са 20 атомни бомби като тези при Хирошима. Ако гръмнат в оня край на София 20 такива атомни бомби, значи няма да остане нищо до Благоевград и действително трябва да има място, където…
Водещ: … лице на медиите!Не ме интересува за коя колега говорите и за коя телевизия!
Христо Монов: Не, не. Говоря за това, да има място, просто да има регламент. Никой не пристъпва натам, защото някъде могат и да ги набият вашите колеги журналисти, тъй като могат да ги помислят за мародери в такава ситуация. Има такива случаи в България. Затова да знаят, когато се случи нещо, ето там има една огромна сграда на бул. „Габровски”, която беше бившата на държавна агенция „Гражданска защита”. Нека да има един оборудван пресцентър. Той не струва скъпо, който да е на разположение и когато стане, дори и в 3 часа през нощта, в 3 и 10 вече да се знае, че оттам ще може да се черпи надежда информация, защото много е важно в такива случаи да не възниква паника, защото най-големият проблем сега в Перник е пускането на различни слухове.
Водещ: Ето, челото на в. „Труд”затова и днес с него започнахме прегледа на печата.”Перник в истерия, заради врачка”. Някаква врачка казала, че до дни пак ще удари земетресение със същия магнитуд и хората вчера са спукали телефоните на медиите да питат вярно ли е това и вярно ли е, че…
Иван Радев: Втората част от въпроса за медийното отразяване е какво правят медиите в следващите дни, седмици след подобно събитие? Дали те могат да допринесат за успокояване на напрежението или напротив, допълнително да нагнетяват напрежение. Асоциацията на европейските журналисти в България, която представлявам…
Водещ: Вие излязохте с кратко становище, да.
Иван Радев: Ние излязохме с кратко становище.
Водещ: Посочихте точно медиите, които са се изложили в случая.
Иван Радев: Във връзка с медии, които по най-груб начин се опитаха да се възползват от страховете на хората след това земетресение, тъй като много хора го преживяха тежко. Много хора все още изпитват страхове и тези медии разбраха, че могат да се възползват и да потърсят евтина популярност, когато пускат новини от типа „БАН предупреждава 7,5 по Рихтер удря Пловдив” или…
Христо Монов: Врачката на Берлускони…
Водещ: Това беше абсолютно възмутително. Това беше ден сряда. Няма да го забравя, когато част от вестниците и то сериозни вестници, не жълти вестници, преливаха от такива коментари.
Христо Монов: Още във вторник сутринта въпросната врачка на Берлускони се изказа по една национална телевизия, във вторник сутринта, 4-5 часа и това беше голямо журналистическо постижение.
Водещ: Попадение.
Христо Монов: Че някоя си. Чакай, бе!Коя си ти?Някой да е познавал досега тази жена?
Водещ: Не.
Иван Радев: Тези медии, въпросните, които вие цитирахте, дори не се позовават на врачки, както е въпросната врачка от Перник или врачката на Берлускони. Те слагат думи в устата на учени от БАН. Те казват: БАН предупреждава 7,5 по Рихтер, удря Пловдив, което после беше отречено, разбира се, от всички представители на БАН. Дори сериозни вестници…
Водещ: Добре. Какво да се прави, по отношение на такива … на такава ситуация?
Христо Монов: Имате етичен кодекс.
Водещ: Така е.
Иван Радев: Много е трудно. Много е трудно, защото тези медии, една голяма част от тях не са подписали етичния кодекс. Те не подлежат на каквито и да е било санкции, освен по наказателния кодекс, където има член за, най-общо казано, за фалшива тревога.
Водещ: Така е.
Иван Радев: Но е трудно да се търси отговорност…
Христо Монов: Така ще им направим само реклама.
Иван Радев: Да. …
Водещ: Емил Лещански, ако не се лъжа, преди години беше осъден, за дето беше предсказал едно изумително земетресение и тогава хората щяха да го линчуват в Хасково.
Христо Монов: Тогава… Хасково.
Водещ: Мисля, че той беше съден по един от тези членове в наказателния кодекс. Не знам каква, в крайна сметка, е била …
Иван Радев: Точно по този член му беше повдигнато обвинение. Ние се опитахме като асоциация, чрез една бърза реакция, да събудим съвестта, ако може да се говори за съвест в тези колеги и те да престанат с инсинуации, да призовем хората да не се поддават, да не четат тези медии, да ги бойкотират, защото всеки знае приказката за лъжливото овчарче. Лошото е, че постоянно излизат нови и нови сайтове, които…
Христо Монов: (…)
Водещ: Нали знаете, че на практика това е невъзможно. Ето и г-н Монов научно ще ни обясни защо е невъзможно да минеш покрай един куп вестници и да не грабнеш най-гадното, най-черното, най-грозното заглавие. Някак си това е изборът ни, за съжаление.
Христо Монов: За съжаление, в последните 20 г. това се наложи. Вярно, че там има един принцип, че новина е не куче, ухапало човек, а човек, куче, ама някак си взех,е да озверяваме. Последните 20 г. езикът на медиите стана отвратителен, по-лошо и от жаргона на улицата, но все пак аз съм научил и от личния си опит, че от всяка ситуация може да се извлече нещо положително. Мисля, че е добре вашата асоциация с нашата секция на дружеството на психолозите да покани, поне тези от журналистите, които са сериозни и сериозно се отнасят към професията си на едно обучение, защото много важно е какви думи се употребяват и как се описва едно събитие и кои думи пораждат тревога в българския език.Им такива изследвания и ако колегите са съгласни, журналисти, ние сме насреща.
Водещ: Аз съм абсолютно за. Така се работи в цял свят. Аз пак казвам, ние няма да открием топлата вода.
Христо Монов: Естествено.
Водещ: Колкото по-професионално се държим, толкова по-нормално, адекватно ще реагираме на всяка една ситуация и ще бъдем в полза на хората, които ни гледат. Спор няма за това.
Христо Монов: Естествено, защото винаги забравяме ние българите, това може би е част от народопсихологията ни, че ние можем да се окажем в ситуацията на жертва и тогава ще ми е много интересно подобни хора да се обърнат към въпросната врачка, тя да ги посъветва какво да правят и какво им предстои.
Водещ: Не дай си, Боже! Добре. Благодаря ви много за този разговор. Христо Монев и Иван Радев за това как реагираме като общество и като медия, разбира се, на критични ситуации, каквато беше тази от миналата седмица след земетресение 5,8 по Рихтер, което удари Перник и столицата ни.          

Георги Аспарухов на корицата на юнския “Биограф”

Списанието посвещава 25 страници на легендарния футболист, загинал преди 41 години

Интервю с Мартин Кадинов за крос медиите

тв. ТВ7, Уикенд с Миа Сантова | 20.05.2012

Водещ: От 10-ти до 13-ти юни в курорта Албена ще се проведе 13-тото издание на международния медиен форум „Медия микс”. Тази година „Медия микс” ще бъде със състезателен характер, вместо познатите фестивални форми, ще бъдат организирани два съвсем нови фестивала – фестивал за крос медии и фестивал за български телевизионни сериали. Повече сега ще ни разкаже Мартин Кадинов, който е специализиран във фестивала на крос медия, защото вчера в предаването на Емил Кошлуков стана дума за сериалите и за това, че сега наистина те са хит в българските медии. Кажете ни за крос медийния фестивал. Първо да обясним на хората, така съвсем с две-три думи, какво точно означава това.
Мартин Кадинов: Ами аз по-много различни начини се опитвам да дефинирам крос медията. За мен крос медията е най-ефективният инструмент за създаване на лоялна аудитория. Това е, когато се генерира един интелектуален продукт – било то предаване, филм, музика или някакво съдържание, което си комуникира по различните медийни канали, съобразявайки тяхната специфика. Т.е. ако имаме едно телевизионно предаване като Вашето, съдържанието от него да се развие в web сайт на базата на генерираната обратна връзка от зрителите, да се доразвие темата. Т.е. това е една постоянна ангажираност с аудиторията, която води до…
Водещ:Т.е. както преди малко говорихме, докато текоха рекламите, не просто да се репликира, буквално да се пренесе едно съдържание от една медия в друга, от да кажем телевизия в интернет буквално, а да се добави…
Мартин Кадинов:До голяма степен това не е ефективно. Т.е. не познавайки спецификата на един медиен канал, не може да бъде постигнат търсеният ефект. За мен едно от най-важните неща е достатъчна ангажираност на зрителя и на потребителя. Да го наречем медиен продукт и една лоялност, т.е. да се създаде едно крайно усещане за нужди и за потребност от негова страна да консумира дадения медиен продукт.
Водещ:И да участва вероятно.
Мартин Кадинов:И да участва, да. Което при едно просто репликиране на съдържанието, то не е интересно. Т.е. ти няма чувайки го веднъж или виждайки го веднъж по телевизията, ако то не е доразвито, ти няма да прочетеш информация. Т.е. ти искаш доразвита темата.
Водещ:Добре, а В България случва ли се това нещо на такова ниво, защото аз така, откакто ние сме заговорили, си мисля за примери, които да са добри в тази област?
Мартин Кадинов:Ами то това е интересното, само да разкажа малко повече за самия фестивал. Има 5 основни категории, т.е. 5 категории, 4 са примерно телевизионен продукт, който успешно се комуникира по други медийни програми и същата логика се запазва, както за телевизионни, така и за радио, печатни и интернет. И има една малко по-широка категория за медийни продукти, използваща крос медията като комуникационен инструмент, което вече включва на практика всяка една комуникация на идеи. Било то събитие, фестивал, форум, реклама. Горе долу всяко едно послание се опитва да се комуникира по повече от един канал, защото използването само на един канал в крайна сметка не е ефективно. Особено в днешния океан от комуникационни средства, повечето от тях безплатни и ставащи все по-популярни като социални мрежи, интернет, портали за видео споделяне.
Водещ:Та, въпросът ми беше има ли в България вече традиция в тази област? Има ли компании, които да отговарят на световни изисквания?
Мартин Кадинов:Ами ние в момента все още набираме участници до 31 май. И има, има интерес определено към крос медийния фестивал. Това, което до голяма степен всеки използва крос медията, но не всеки се съобразява със спецификите и си го слага в основата на планирането. Със сигурност има какво много още да научим и да продължим. Т.е. има примери като BBC, които са наистина… Гениално управляват съдържанието си. Защото в крайна сметка за крос медията това, което е отварянето на медийния пазар, така да го наречем, със социалните медии, с дистрибуцията на информация, всеки става автор и това, което се търси, е качественото съдържание. Т.е. хората повече от всякога имат…
Водещ:И добрия начин, по който той е поднесен. Аз сега се замислям, не знам дали има пък и достатъчно добри специалисти в тази област вече.
Мартин Кадинов:Ами те се създават такива. Това по-скоро са екипи. Каквото е и журито всъщност на фестивала. Ние сме избрали журито, така че да има експертна гледна точка от почти всеки един аспект на медийния бизнес. Имаме си печат, телевизия, web, медия планиране, PR имаме, наистина експерти, които да могат да оценят от всеки ъгъл във всеки един проект, за да може да получим една цялостна оценка колко добре е планиран и респективно изпълнен проектът на всеки един участник.
Водещ:А това, че пък има състезателен характер този фестивал, ще го развие ли в по-сериозен или?
Мартин Кадинов:Според мен, да. Това е едно… Ефективното използване на крос медията е едно огромно предизвикателство и може да донесе наистина голям успех. И в голяма част от случаите може да намали много разхода за усилването на аудитория. И това е един сложен процес, който на индивидуално ниво не би могъл да бъде лесен. По-скоро на екипно, експертно ниво с една добра симбиоза и действително познаване на спецификите на всяка една медия. Има десетки примери, които витаят в интернет пространството с непознаване и неправилно използване на това. Не знам до колко е удачно да цитирам Вашите колеги по тези проекти.
Водещ:Не, по-добре недейте. Но пък има и много добри примери на медии, които наистина успяват адекватно да се държат.
Мартин Кадинов:Да, така е. Имаме един от, това лично мен много ме зарадва, БНР си диктализират музикалния хит, който е най-богатият музикален хит в България – публикува в модерните дистрибуционни канали като AbbStore, Android market или Market place на Microsoft. Което е един изключително удобен начин за достигането на това съдържание до хора, които искат да го чуят по една или друга причина. Било то българи в България или българи в чужбина, което предполагам, че ще са основната част от потребителите. Дефакто за тях ще се открие едно огромно богатство в тяхната длан, с едно натискане ще могат да се сдобият с нещо, което е реално един много естествен и смислен ход, и дори аз приветствам и съм изключително доволен от това, но то не е кой знае колко иновативно само по себе си. То е иновативно за България и просто тази…
Водещ:Самата изненада. И не на последно място това може да генерира много средства за медиите, което е винаги от полза.
Мартин Кадинов:Все повече и повече от всякога съдържанието и крайният потребител са царете на медийния бизнес и в общи линии от една страна нещата технологично са така, че крайният потребител има абсолютно всичко в дланта си и в момента, в който го пожелае, в общи линии, буквално по начина, по който го пожелае. Трябва и съдържанието да стигне до него.
Водещ:Така е. Много Ви благодаря. Пожелаваме Ви наистина да е много ползотворен този морски фестивал. Да не е само купон, а наистина да се свърши сериозна работа. Благодарим на Мартин Кадинов. Останете с нас. Продължаваме след малко със спортните новини.          

Тв водещият Кирил Христов: Юлиан Константинов ме нападна и удари на 50 метра от полицията!

www.vsekiden.com I 21.05.2012

Водещият на предаването „Ние и градът” по БНТ Кирил Христов е бил нападнат в събота от друго известно телевизионно лице – оперния певец Юлиан Константинов. Причина за примитивната юмручна разправия е станало неправилно паркиране. Киро вдигнал чистачките на луксозното БМВ на Константинов в знак на протест срещу арогантното му паркиране. Вместо да премести джипа си, който пречел и на пешеходци, и на останалите автомобили, прочутият оперен певец започнал да обижда водещия на БНТ и го ударил с всичка сила в лицето. От удара очилата на Кирил Христов изхвръкнали и се разбили на парчета на асфалта. Битият колега изпрати писмо до медиите, за да разкаже за потресаващия инцидент. Ексклузивно пред читателите на „Всеки ден” Кирил Христов прави своята изповед. Потърсихме и побойника за коментар, но той не отговаряше на мобилния си телефон. Готови сме да публикуваме и неговата версия.

Г-н Христов, разбрахме, че сте пострадали от юмруците на един известен оперен певец и телевизионен водещ. Разкажете ни с какво провокирахте агресията на г-н Юлиан Константинов?

Инцидентът стана в събота, в ранния следобед, когато отивах към парка, за да си направя следобедния крос. На тротоара на кръстовището на улица „Лозенец” и ул. „Розова долина” забелязах черен джип БМВ, който бе паркирал по такъв безобразен начин, че пречеше на нормалното преминаване на пешеходците през кръстовището. В същото време задната половина на джипа се показваше на улицата и затрудняваше и движението на автомобилите. Единственото нещо, което направих, бе просто да вдигна чистачките на джипа, което означава, че автомобилът е паркиран неправилно и пречи, затова трябва собственикът му да го премести.

В същото време чух зад мен подсвирквания. Помислих, че това е собственикът, че трябва да го изчакам, за да му обясня на него лично защо съм му вдигнал чистачките. Не смятам, че в постъпката ми има вандалски акт, но въпросният господин – Юлиан Константинов, беше изключително агресивен и въобще с него не можеше да се проведе нормален разговор. Аз все пак се опитах да му обясня, разменихме си реплики и той ме удари, след като преди това няколко пъти ме заплаши, че ще ме „срита”.

Какви реплики си разменихте?

Езикът на г-н Константинов бе изключително вулгарен. Той беше обиден от това, че съм му вдигнал чистачките, обърна се към мен с думите: „А, бе ей, какъв ти е проблемът. Какво точно на теб ти пречи?”. Аз му обясних, че на мен точно не ми пречи, но ме дразни, че паркирането му е нарушение на правилника, и ако аз мога да мина, то майка с дете няма да успее. Затова и в знак на протест съм му вдигнал чистачките.

Какво направихте, след като ви удари?

Следващите ми действия бяха да отида в полицията и да подам жалба срещу г-н Юлиан Константинов. Отидох и в съдебна медицина и си извадих свидетелство, което приложих малко по-късно към жалбата си в полицията. Инцидентът стана само на 50 метра от 4 РПУ в столичния квартала „Лозенец”.

Какви щети ви нанесоха юмруците на Константинов?

Удари ме по лицето, малко ме боли и имам лек оток. При мен проблемът не е ударът от Константинов. Фактът, че публична личност си позволява да раздава правосъдие по този начин след напълно правомерна забележка, това е нещото, което ме обиди. Обиди ме, че се държи по начин, който изобщо не му отива.

След като бяхте ударен, вие звъннахте ли на спешния номер 112, за да сигнализирате за неправилно паркиран автомобил, който пречи на движението?

Много пъти съм сигнализирал за неправилно паркирани автомобили, а институциите постоянно си прехвърлят отговорността – от Столична община към КАТ, от КАТ към „Паркинги и гаражи”. Обикновено нямат и „паяци” на разположение. Аз не мисля, че има нужда да се заяждам и да звъня по институции, когато имам възможност да покажа на човека, че начинът, по който е паркирал човекът, е неправилен и той да си вземе бележка.

Аз не мисля, че сигнал до институциите, когато някой нарушава правилата, е заяждане. Правилата са затова, за да се спазват.

Да, друг път съм виждал неправилно паркирали коли и съм се обаждал на институции и не е имало никакъв ефект. Аз просто му вдигнах чистачките, можеше да минат хора например и да му надерат колата и т.н.

Ако г-н Константинов ви се извини, ще оттеглите ли жалбата си от полицията?

Няма да изтегля жалбата си от полицията, защото държанието му е груба вандалска проява, която МВР трябва незабавно да разследва. Няма да го съдя обаче, аз не искам обезщетение, не искам пари. Искам този човек да осъзнае грешката си, да се извини и повече да не прави така. Щях да реагирам по абсолютно същия начин, ако беше и някой от популярните мутри. Сигурен съм, че справедливост ще има само тогава, когато ние, гражданите, започнем да сезираме институциите, а не да си мълчим и да махаме с ръка. Ще го помоля да ми закупи нови очила – фалшив розов „Рей бан” на стойност около 10 лева.

Докъде стигна разследването. Разпитван ли е вече г-н Константинов?

Аз подадох жалбата си в събота, днес (б. р. – понеделник) трябва да се започне тепърва разследването. Честно казано, обръщам се към медиите, защото вярвам повече на тях, отколкото на полицията. Имам чувството, че ще се опитат да неглижират нещата. По тази причина реагирам и медийно.

Г-н Константинов потърси ли ви след инцидента?

Единственото развитие по случая е, че ми се обадиха от Нова телевизия и ми се извиниха за случая. Те тепърва ще звънят на Юлиан Константинов, за да установят и неговата гледна точка.

Кой ви поднесе извинения от името на Нова телевизия?

Милица Крайнова, тя е PR на медията. Чест им прави, че поне реагираха, а не си затраяха.

Вие познавате ли се с г-н Константинов?

Не, не се познавам с него. Познавам го като лице на Нова телевизия, води предаване, което има рейтинг, мисля, че той мен не ме познава.

Няма как да сте имали конфликт в миналото, от който да е породена агресията на Константинов?

Не. Никога не сме се срещали.

Оригинална публикация 

Валери Тодоров, шеф на БНР: БНР трябва да е с приоритет при криза

в. Труд | 26.05.2012

- Г-н Тодоров, как ще коментирате идеята на премиера полицейски патрули да информират с мегафони хората при бедствие?

- Смятам, че има по-лесен и ефективен начин да се информират хората за ситуацията и мерките за сигурност при бедствие. Програма "Хоризонт" на БНР има 100% покритие на дълги вълни в цялата страна. Именно националната сигурност е причината за излъчването в този диапазон. В момента изграждаме и 100% покритие на "Хоризонт" на средни вълни. "Хоризонт" и "Христо Ботев" покриват между 80 и 90% от територията и населението на УКВ честоти, като достигат и до всички гранични райони. Имаме и 7 действащи регионални станции, които са с 24-часово излъчване, покриват по няколко области и са с дежурни новинари нонстоп.
Освен това във всички радиоточки из цялата страна са включени нашите програми. Те са и в мрежите на всички кабелни оператори. Излъчваме и в интернет, и в мобилната платформа на "М-Тел". Така на практика се гарантира не 100%, а 200% покритие и достъп на информацията до хората, независимо от това как и чрез какъв приемник слушат радио. Готови сме при бедствие от двете страни на границата веднага да създадем кризисен център в съответната наша регионална станция и в партньорско радио от другата държава.

- А как ще получавате информация?

- Имаме горещи телефони, свързани с пожарната, геофизичния институт и МВР. Освен това разполагаме и с подземен обект, който може да се включи и да излъчва при извънредни обстоятелства. Но най-важното е, че не са необходими нито допълнителни инвестиции и особено усилия. Просто трябва приоритетно да се подава информация към нас. Заради спецификата на радиоизлъчването ние можем на мига да включим всяка от тези служби в ефир, като свържем всички наши програми в обща мрежа.

- Не трябва ли всички медии да имат равен достъп до информация?

- Тук става дума за бедствия и национална сигурност, а не за реклама. Това е функцията на обществените медии – те са част от националната ни сигурност.

Стр. 7

Американци взеха още от bTV

сп. Тема | 26.05.2012

Американската компания Time Warner е отпуснала на фирмата собственик на bTV – Central European Media Enterprises (СМЕ), заем от 300 млн. долара, съобщи преди дни СМЕ на официалния си сайт. С парите притежателят на българската медия и на още няколко телевизии в Централна и Източна Европа – милиардерът Роналд Лаудер, ще обслужи дълговете по заемите си с падеж през 2013 г. и ще се опита да намали още оперативните загуби на корпорацията. В края на април СМЕ информира, че за първото тримесечие на годината отрицателният й резултат е паднал с 36% заради редуцираните разходи по дълговите лихви. "Подкрепата на нашите основни акционери в този момент показва увереността им за бъдещето на СМЕ", коментира на интернет страницата президентът на фирмата – румънецът Адриан Сарбу. Той посочи, че фирмата му спазва обещанието си да намалява задлъжнялостта си.
Освен да отпусне заем, съвместно с друга фирма на Лаудер – RSL Capital LLC, Time Warner се е съгласила да финансира СМЕ с други около 87 милиона долара. Срещу тези пари тя придобива 11 500 000 привилегировани акции от клас "А". Така делът на американския гигант в СМЕ се покачва до 40 на сто. Ако компанията на Лаудер, чиито акции се търгуват на фондовата борса в Прага, не върне 300-те милиона долара до август, Time Warner ще получи правото да вдигне акционерното си участие в СМЕ до 49.9 процента.
През май 2009 г. Time Warner придоби 31% от активите на СМЕ. През февруари 2010 г. СМЕ пък купи bTV от друг милиардер с американски паспорт – Рупърт Мърдок, за 400 милиона долара плюс печалбата за предходната година. След придобиванеmo на bTV Time Warner постепенно увеличи участието си в СМЕ дo 34.4 на сто преди анонса за поредното увеличение до 40 процента. В портфолиото на мегакорпорацията влизат новинарската телевизия CNN, филмовият канал ИВО, филмовите студиа New Line Cinema и Warner Bros, детските Cartoon Network, Boomerang и др. До 2009 г. Time Warner бе под една шапка и с щатските телекоми Time Warner Cable и AOL. След това обаче те се отделиха в независими компании.

Стр. 6

Разговор с Наталия Геворкян, журналист

БНР, Събота 150 | 26.05.2012

Тема: Свободата на словото
Гост: Наталия Геворкян, журналист

Водещ: Към поредната среща и тема в предаването днес. В студиото на Хоризонт и Събота 150 вече е руският журналист Наталия Геворкян. Тя е известна като човекът, накарал най-известния затворник в Русия Михаил Ходорковски да проговори пред широка публика чрез своята автобиографична книга, която предстои да бъде представена и в София в понеделник. Преди това обаче Наталия Геворкян ще участва в дискусия за свободата на словото и медиите. Г-жа Геворкян се свързва и с това, че е близка на убитата журналистка Анна Политковская. Разговорът ни с Наталия Геворкян ще водим със съдействието на колегата Петър Григориев. Добър ден и на двамата и добре дошли в нашето студио.
Наталия Геворкян: Добър ден.
Водещ: Г-жо Геворкян, нека да започнем нашия разговор от този въпрос – с какво Михаил Ходорковски предизвика вашия интерес?
Наталия Геворкян: Може би, защото той попадна в затвора. Ние се познаваме много добре с него, понеже аз се познавам с почти всичките руски олигарси, защото просто като професионалист… Всеки от тях представляваше някакъв интерес, но той специално ми направи едно много силно впечатление, и особено след като попадна зад решетките.
Водещ: А според вас на кого и с какво може да бъде полезна тази книга?
Наталия Геворкян: Честно да си призная, моята книга беше насочена към западната аудитория, защото аз чух и четох толкова глупости за него, че реших, че трябва да я насоча именно към тях. Това не е първата книга за Ходорковски, но тази именно се отличава с това, че той в нея говори сам. А в моите глави, което беше също много важно, говорят всичките акционери на компанията ЮКОС. И затова аз не казвам кой е добре, кой е зле и какво трябва да се прави, просто вие трябва да я прочетете, за да получите една представа за нещата. Именно ще видите как стоят нещата именно от тяхна гледна точка, от тези участници.
Водещ: А може ли да се каже, че Михаил Ходорковски е така да кажем жертвения агнец сред всички останали руски олигарси?
Наталия Геворкян: Бих казала, че за съжаление той се намира в затвора, за да изкупи греховете на всичките. И всъщност не за да изкупи, нали, своите грехове, разбра, а именно поради това, че същите обвинения могат да бъдат предявени към всеки олигарх. И те бяха обявени спрямо него и само той попадна в затвора. И аз не казвам дали той е виновен, дали има някаква вина, какви са доказателствата, какви са обвиненията и именно това ли са те, и именно това ли е вината. И бих казала, че това е един вид разчистване на сметки с всички олигарси. Но Путин направи така, че го извърши единствено с Ходорковски. Защото той беше по-добър от тях. Той изпъкваше измежду тях, той бе най-добрият във всички отношения. Неговата компания беше първа. И имам чувството, че има и доста силна логика в това отношение. Защото през 2003 година Путин все още не се чувстваше толкова стабилно. И той се много страхуваше, много се опасяваше от две неща, които можеха да повлияят хората и общественото мнение – това, разбира са, са медиите… И също така това бяха и богатите хора, които държаха три четвърти от капиталите в ръцете си и също бяха много опасни. И той затова просто отстрани най-силния от тях. Имайки предвид логиката на нещата, че другите ще дойдат и ще склонят глава пред него.
Водещ: А за какво, според вас, г-жо Геворкян, не успяха да се договорят Владимир Путин и Михаил Ходорковски?
Наталия Геворкян: Имам чувството, че те въобще не можаха да се разберат. Значи, Ходорковски просто неправилно прецени, неправилно оцени Путин, а Путин пък от своя страна действаше с методите, каквито знаете, че са били на тайните служби. Имаше среща между двамата, на която Ходорковски каза на Путин, че той има намерение да прави точно това, това и това относно компанията, в политиката и т.н. Путин тогава му каза, го помоли всъщност, Путин просто каза „Ако обичате, престанете да финансирате комунистите”. Ходорковски тогава престана да финансира комунистите, Путин каза, че той всъщност останалата част от програмата на Ходорковски му харесва, най-вече икономическите планове и Ходорковски му повярва.
Водещ: Освен да представите книгата, пак ще кажа на нашата аудитория, това ще се случи в понеделник вечерта, другият повод вие да бъдете в София е участие ваше в дискусия за свободата на словото и медиите. В тази връзка какво мислите да отправите като послание в понеделник пред колегите, въобще пред хората, които ще посетят тази дискусия?
Петър Григориев: Г-жа Геворкян знае малко български и разбра.
Водещ: Това беше важно за нашите слушатели.
Наталия Геворкян: Аз не мога да сравня точно ситуацията в българските медии и съответно в руските, защото слабо съм запозната с нещата в България.
Водещ: По принцип общо послание?
Наталия Геворкян: Бих казала, че тази разлика, тази донякъде и пропаст между реалността между действията на властта, между действията на протестиращите. И най-вече това, което става на улицата, това, което представят медиите. Мисля, че ще настъпи един преломен момент, защото именно улицата ще започне да чука на вратите на всичките медии – на радиото, на телевизията. И тогава те ще се окажат в такава ситуация, в която няма да бъдат така откъснати от тази реалност, защото и тази реалност всъщност съществува в интернет. Тоест това е един много сложен момент, защото на много журналисти им се налага да правят своя избор, особено тези, които работят в официални канали или в държавни телевизии. Бих дала един пример. Ние имаме опозиция, която знаете, че излиза на улицата, провежда митинги, протестира и т.н. Но ние имаме и един такъв канал – НТВ, огромен, голям канал, който се контролира от Газпром и един от приятелите на Путин. И на този канал му се възлага да направи филм – компромат за лидерите на опозицията. И вижте колко интересно, в този канал работи една жена, чийто бивш съпруг всъщност е сред опозиционерите на улицата. Те извикват нея и й възлагат да направи филм срещу бившия си съпруг. И тя тогава напуска. Затова не знаете пред тази дилема на хората, които са вътре в тези телевизии, в посочените, тя ще бъде много сложно решима, защото тези хора имат познати, роднини, близки, които са на улицата.
Водещ: Като говорим за улицата, като говорим за протестите в Русия, изкушавам се да ви попитам – вашето мнение, събужда ли се гражданското общество? Вземам повод от това, което става от месец декември насам.
Наталия Геворкян: Да. Хората се събуждат, опозицията също и защото всъщност властта масово не изпълнява своите задължения. Дори хората, които не излизат да манифестират или протестират, независимо от това, те започват да правят свои организации. Започват да помагат на бездомниците, да събират средства за други някакви неща, за операции на децата им. Например във Фейсбук се публикуват сметките на евентуално, на които се събират парите за някои … и с тези пари, хората превеждат парите и след това се публикуват отчетите, обаче дава се сметката – къде са, колко пари и от кого са събрани. Разбира се, това не е в цялата страна, това основно е в големите градове. Но тази разлика практически между обществото и управляващите вече се вижда.
Водещ: Още един акцент от тази седмица, свързан с Русия. Да ви помоля за вашия коментар – това е новото руско правителство, което беше сформирано през тази седмица. Казват руските медии и анализаторите, че три четвърти от лицата в него са нови. Така ли е, според вас? Въобще как смятате, че това ново руско правителство ще изпълнява задълженията си?
Наталия Геворкян: Много ми е сложно да предскажа какво ще стане. Защото те може и да са нови, на нови длъжности, но това са старите лица, които са били заместници на определени хора. И разбира се е много трудно да се каже как стоят нещата. Защото тези хора, които бяха в правителството след смяната на Путин с Медведев сега всъщност са в антуража на Путин и не се знае това дали не е основният ръководен орган или нещо като свое правителство. Аз не смятам, че Медведев е някаква сериозна политическа фигура. Аз съм убедена, че в продължение на 12 години той е бил фигурант. Путин е управлявал страната. Така че доколко това правителство на Медведев ще има самостоятелност, просто времето ще покаже.
Водещ: Така завършваме. Благодаря ви. Наталия Геворкян, руски журналист, съавтор на книгата, на биографичната книга за Михаил Ходорковски. Книгата ще бъде представена в понеделник вечер. Благодаря.