БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2009-11-28

Водеща: Винаги, когато се заговори за промяна в медийните правила, не става дума само за моркова и тоягата. По-често става дума за забрани. И тогава близостта с класиката едни са по-равни е най-вярна. Докато течеше спорът ракията или хазартът стана ясно, че търговските оператори искат нова забрана за обществените медии. Както те гальовни ни наричат „държавни”. А в началото на годината, когато се обсъждаше аудио-визуалната директива, научихме, че начинът на финансиране не е задължително да превръща една обществена медия в държавна. Разбрахме още, че в Европа правят разлика между радио и телевизия. На нас от сериали, които депутати препоръчват като образец на семейни отношения май не ни остана време да направим тази разлика. А промените в Закона за радиото и телевизията и отмяната на Закона за публичното радиоразпръскване са вече в парламентарната комисия, заедно с предложенията на АБРО. Къде е честната игра, къде е тя е добре да попитаме преди да се окаже, че търсим следващото голямо футболно първенство или олимпиада досущ като млякото. Какво искат търговските оператори, какви гаранции за равнопоставеност ще получат обществените медии? Възможно ли е да влезем в графика за аудио-визуалната директива? Ето това ще коментираме днес с Гриша Камбуров от АБРО и Весислава Антонова от в. „Капитал”. По телевизията ще включим председателят на парламентарната медийна комисия Даниела Петрова. По телефона ще чуем и Данаил Данов от Центъра за развитие на медиите.
Толкова често всички бъркат радиото и телевизията, макар че те са различни, че накрая и аз се поддадох и казах, че ще включим председателя на парламентарната комисия по медиите по телевизията. Не, не, по радиото ще я включим, но малко по-късно.
Весислава Антонова: От модернизирания сайт на националното радио може да се включва и видео всъщност.
Водеща: От вчера промените в медийното законодателство вече са в парламентарната комисия заедно, но по-скоро не заедно, в понеделник там ще бъдат и исканията на търговските оператори. Добър ден първо на Весислава Антонова от в. „Капитал”. Добър ден и на Гриша Камбуров от АБРО. В понеделник ли ще пристигнат в комисията вашите искания?
Гриша Камбуров: Ами те са пристигнали доколкото знам още вчера сутринта нашите искания.
Водеща: Ами не са пристигнали.
Гриша Камбуров: Може би не са разпределени дотам, но със сигурност са в деловодството на парламента.
Водеща: По-важно е обаче какви са, а не кога ще пристигнат?
Гриша Камбуров: Ами те са основно в три посоки, ако мога така да ги обобщя. Едната посока са редакционни искания по някои от текстовете, които считаме, че трябва да бъдат по-ясни, за да не се допускат двуяко тълкуване. Защото в момента, в който се допусне един такъв вид тълкуване, става зле и за регулатора, който прилага закона и за тези, които изпълняват закона. Другите две мотивирани искания са: едното е що се отнася за разрешаване на позиционирани продукти в програмите на обществените радио и телевизионни оператори, и другото е за квотата независима българска продукция.
Водеща: Хубаво е да изясним какво точно влагате в термина позициониране на продукти за БНТ и БНР?
Гриша Камбуров: Ами позиционирането на продукти е, другият product placement, или на български още по един начин – влагане на продукти в едно предаване. Представете си риалити формат, както Веси или някой друг от журналистите беше написал, как Тодор Славков вече не трябва да си крие бирата, която пие в съответния риалити формат. Това е позициониране на продукт.
Водеща: Това по радиото как се случва?
Весислава Антонова: Да кажем само, че в БНТ има толкова малко предавания в момента, които могат да си позволят такъв чист product placement, че… Може би предаването на Митко Цонев е най-подходящото май.
Гриша Камбуров: Аз съм си правил труда да гледам БНТ много внимателно именно в тази насока. Макар и в момента да е забранено от закона, те все още позиционират продукти, и то успешно.
Водеща: Това значи ли, че БНТ няма да имат право да излъчват пресконференция или да показват кадри от там, защото на пресконференциите също има неволно позиционирани продукти като вода например.
Гриша Камбуров: Не, не. Трябва да направим една съществена разлика. При позиционирането на продукти в самото начало и в самия край и по време на рекламните паузи на едно предаване, зрителят или слушателят е уведомен, че съответно в редакционно съдържание има позициониране на продукт. Всичко друго може да се счита или като скрита реклама, или си е просто част от пейзажа, да го наречем.
Весислава Антонова: Нека да кажем в интерес на истината, че нито една медия в България не го прави това нещо. Поне аз не съм останала с впечатление, че съм добре информирана, че в следващите минути ми предстои да видя такъв тип реклама.
Гриша Камбуров: Определено. То в момента е забранено от закона позиционирането на продукти. И скритата реклама е забранена.
Весислава Антонова: Но много гледаните, с високи рейтинги риалити формати просто изобилстват от такива примери, бих казала.
Водеща: И те не се случват някак в обществените медии, които искате да ги лишите от тази екстра, нека да я наречем. Как се позиционират продукти в радиото?
Гриша Камбуров: Ами има много начини за позициониране. Дори БНР позиционира продукти, мисля, в радиото…
Водеща: Как точно?
Гриша Камбуров: Ще ми се да не давам пример. Така че ще замълча по тази тема…
Водеща: Нека да стане ясно.
Гриша Камбуров: Еми в началото на предаването вие информирате, че съответното предаване може да се чува шум от отваряне на даден вид безалкохолно, което е характерно за „Кока-кола”, да речем. Това е вид позициониране на продукт. Звукът се използва за позициониране на продукт. Или се чуват други, не само шумове, а други звуци, които са характерни за всеки един даден продукт.
Весислава Антонова: Но в радио е много по-трудно разбира се и по-ограничено…
Гриша Камбуров: Да, ограничен е спектърът в тази посока.
Водеща: И за да спазваме едно подобно правило, ако то бъде въведено и прието разбира се, ще ни забранят да пием в студиата вода.
Гриша Камбуров: Е, не, не може да се различи каква е водата. Това отива, както се казва, твърде далеч. Ние си направихме труда да направим едно сравнително изследване в страните членки какъв е статутът на позиционирането на продукти в обществените медии. Във Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония позиционирането на продукти е забранено в обществените медии. Това се случва поради две причини. Едната основна причина е получаваното финансиране от държавата, или от друг вид обществени фондове. Второто основно направление е това, че от този вид медии се изисква по-висока редакционна независимост. Позиционирането на продукти до една степен ти повлиява до редакционната независимост на съответното предаване, или съответния формат, който се излъчва. И третата посока е, че това принципно кореспондира със забраната и по-намаленото количество рекламно време в обществените медии. Това са нашите основни мотиви. Третият, или четвърти вече стана мотив, е, че може да се получи свръхфинансиране на обществената функция. Има съобщение на ЕК, което беше обнародвано в “Official Journal” мисля преди месец, месец и половина, което специално изисква финансирането на този вид медии да не бъде по-голямо от толкова, че да покрива обществената им функция.
Водеща: А кой определя покриването на обществената функция?
Гриша Камбуров: Законът за радиото и телевизията и съответният нормативен акт, съответната държава членка.
Водеща: Или лицезните.
Гриша Камбуров: На първо място се покриват от съответния нормативен акт. В България се покриват и от двете, и от нормативния акт, и от лицензиите. Съобщението, ЕК доста дълго време работи по него, доста дискусии, но то е наистина много подробно и много добър материал за България, по който да се поучи. За съжаление, според мен това няма да стане у нас в близките една-две години.
Водеща: Има ли кореспонденция между обществената функция и съответното финансиране у нас?
Гриша Камбуров: Ами няма, затова се казва, че нашите медии БНТ и БНР са държавни медии, защото те получават държавна субсидия, фонд радио и телевизия не работи. Аз мога да направя извода, който съм казвал и пред други колеги, че именно заради това се счита, че те не са толкова независими. Защото те са зависими от гл.т. на държавния бюджет всяка една година. Има модели, в които да, други оператори в други държави обществените се финансират също от държавния бюджет, но те си знаят, че през годината Х ще получават еди-колко си процента твърдо число от държавния бюджет. А тук се случва, че всяка година БНТ и БНР се молят за една стотинка отгоре, две стотинки отгоре само и само да оцелеят до следващата година. Именно и според мен няма развитие, не може да се направи дългосрочен план за развитие, технологично, програмно, защото не е ясно какъв ще е бюджетът за следващата година. В години на криза, каквито се очакват да бъдат следващите, бюджетът на всички министерства, всички агенции и всички, които са на държавно субсидиране е силно ограничен. Аз присъствах на обсъждането му в комисии и в пленарна зала – резултатите не са щастливи за никого. Но просто това е, колкото има в чувала, както каза финансовият министър.
Водеща: Да оставим настрана обаче чувала…
Весислава Антонова: Да кажем само, че да не очакваме проблемите на БНТ и БНР и по отношение на финансирането, и техния обществен характер да бъдат уредени от закона в този му вид, така както изглежда. Защото там според мене зее огромна дупка по отношение на уреждане на въпросите с финансирането на тези две медии. Там според мен има доста работа на експертите и това, което говорим сега по отношение на така изглеждащия закон за радиото и телевизията е по-скоро един предварителен разговор преди да се появи истинският текст на закона, какъвто се очаква да стане следващата година.
Водеща: Ако си представим обаче в табличка искания, от другата страна няма нищо.
Гриша Камбуров: Има – огромна държавна субсидия.
Водеща: Кой е определя, нали казахте, че чувалът е празен преди малко?
Гриша Камбуров: Празен, празен, но вие получавате, специално БНР получава една държавна субсидия, колкото е три пъти рекламният пазар на радиостанциите в страната. Така че това не е нищо. Да, наистина има много функции радиото, най-голямата медия, няколко музикални състава и доста програми, но следва много внимателно да се прецизира докъде е обществената функция и докъде минават вече други дейности, които не са типични за една обществена медия.
Водеща: Културата обществена функция ли е?
Гриша Камбуров: Културата е обществена функция, но дали е задача на обществена радио и телевизионен оператор, това е един друг въпрос. Комюникето, което аз коментирах, изрично казва методите за водене на счетоводство от този вид медии. Изисква разделно счетоводство за обществената функция и разделно счетоводство за всяка една друга функция, която има този оператор. За да може, когато отидат счетоводните документи за обществената функция в ЕК, или някой заведе дело срещу България, или срещу която и да е друга държава членка, да бъде ясно, че държавата е покривала разходите само за общественото финансиране и за обществената функция за тази медия. Нищо отгоре, защото всичко това отгоре се явява свръхфинансиране.
Водеща: А кой определя свръхфинансирането като такова? То е дефинирано може би в този проект за закон?
Гриша Камбуров: Не, този проект за закон, а з искам тук и на Веси да кажа, въпреки че тя е много добре запозната, този проект на закон само и единствено въвежда директивата за аудио-визуалните медиини услуги в националното законодателство. Както се казва, две години спахме и в последния момент, срокът изтича на 19 декември, трябва да бъде нотифицирана ЕК. Г-н Коласанти при визитата си в България каза, че до февруари няма да има дело срещу България, наказателна процедура, но след края на февруари, в началото на март, ако ние не сме си написали домашното, разбира се ще бъде започната такава процедура, защото не сме си въвели общото законодателство в националното такова. Директивата, както знаете, тя основно регламентира новите услуги и по-гъвкавото рекламиране, позиционирането на продуктите…
Водеща: Добър ден на шефа на парламентарната медийна комисия г-жа Даниела Петрова! Да кажем, досега изяснявахме с Гриша Камбуров какво искат търговските оператори, той твърди, че бил пристигнал техният списък с искания, но това едва ли е важно, но да кажем промените най-общо в каква посока са, промените в закона за радиото и телевизията?
Даниела Петрова: Промените в закона за радиото и телевизията, с които съм се запознала от Интернет, от страниците на съответните ведомства, от МС и Министерството на културата, идеологията за промени е най-вече насочена към транспониране на българското законодателство с директивата за цифровизация. Те са навременни и спешни промени, които действително трябва да минат през комисията и през парламента до 19 декември. Промените са балансирани. Те са в насока най-вече хармонизиране на българското законодателство, но и не само това. Направени са предложения за оптимизиране на регулационните органи, за оптимизация, за увеличаване процента на българските предавания.
Водеща: Това е и част от исканията на търговските оператори, едно от исканията на търговските оператори. Обаче възниква въпросът риалити форматите българска продукция ли са или как?
Даниела Петрова: В директивата е заложено, че предаванията трябва да бъдат европейски предавания, като естествено в тях попадат и български предавания. До настоящия момент те бяха 10%. Доколкото имам становището на АБРО и на други заинтересовани страни, иска се повишаване на този процент.
Водеща: В рамките на?
Даниела Петрова: В рамките на българските продукции, увеличаване на процента на българските продукти. Но този въпрос е дискусионен и считам, че в комисията при обсъжданията и съответно в парламента ще се чуят становищата на заинтересованите страни и ще се вземе един разумен баланс. Но това не е въпрос, който може да бъде решен, дори и да бъде дискусионен. За нас към настоящия момент е по-важно ние да спазим сроковете, да спазим изискванията на ЕК, за да не търпим санкции. А оттам насетне дискусията, ако не може да се постигне съгласие, може да продължи и да се направят промени след постигане на разумен баланс и консенсус.
Водеща: В студиото е Веси Антонова от в. „Капитал”. Тя искаше да ви зададе един въпрос.
Весислава Антонова: Не, аз по-скоро исках да се намеся и да попитам, следва ли да разбираме, че има разлика между европейска продукция и българска продукция, това да бъде дефинирано, каква е разликата между европейска и българска продукция? Защото тук ще настъпи един сериозен проблем, един сериозен казус с частните търговски телевизии, които инвестират най-много средства в продукции, които не са нито български, нито европейски – именно големите риалити формати.
Даниела Петрова: Действително ще възникне спор по този въпрос, защото се засягат търговски интереси. Но естествено, че има разграничение между българска и европейска продукция. Но българската продукция е част от европейската продукция. Но аз считам, че най-вече продукцията трябва да бъде балансирана и ориентирана към потребностите на пазара. Същевременно ние трябва да спазим изискванията на директивата и да намерим баланса на българската продукция в дела европейска продукция, която ще се представя.
Водеща: Аз си мисля, че трябва и един друг баланс да бъде намерен по посока на това кой защитава обществените медии в тази дискусия, която може би ще предстои и която ще определи тяхното бъдеще, защото всички искат някакви санкции по отношение на БНР и БНТ, а кой защитава БНР и БНТ?
Даниела Петрова: Като обществени медии смитам, че и получавайки субсидия, същите трябва да имат определени програмни изисквания и да се съобразят…
Водеща: Да, това е записано в лицензиите ни…
Даниела Петрова: В лицензиите, да.
Гриша Камбуров: Само ако може, прощавайте, и аз да се намеся. Да коментираме въпроса за продукцията. Изискванията за европейска продукция, залегнали в директивата за аудио-визуалните медийни услуги, но тя казва, че те трябва да бъдат минимум 10%. Трудно е, когато една държава членка сама реши да въвежда по-голяма квота за национална продукция, да поправя и водещата ако може, аз съм се чул с колегите и от БНР, по-скоро от БНТ, те също са против въвеждането на по-висока квота за такава продукция.
Водеща: Аз не съм се изказвала по този въпрос,но ме поправете, ние сме свикнали.
Гриша Камбуров: Законодателят в текста, който е бил преди МС, е предвидил, че това трябва да бъдат 25% квота за български предавания без повторенията. Което автоматично прави процентът 50%. Ние лично считаме, че ще има проблеми с ЕК при нотифицирането, защото трудно можем да защитим защо даваме приоритет на българските продукции, по-висок, отколкото на европейските такива. Все пак миналата година ЕК беше обявила годината за многообразието, за междукултурния диалог и именно за това те толкова много държат да бъдат квотата европейска продукция. Сега разбира се това е един дискусионен въпрос, който може да бъде решен и по-нататък, ако към настоящия момент не се постигне съгласие. Предлагам да разделим въпросите на две. Едното, вие попитахте кой защитава обществените медии.
Водеща: Да, защото търговските оператори просто се чувстват задължени винаги да предвиждат санкции.
Весислава Антонова: Тук само да приключим въпроса с 50-те процента европейска и българска продукция. Нека да кажем, че тук просто лобито на продуцентите в България добре си е с вършило работата и някой автоматично се е вслушал в техните искания, без да си даде сметка за какво всъщност става дума.
Гриша Камбуров: За съжаление, някой е подведен доста сериозно.
Водеща: Всички помним как продуцентите казаха, че трябва да се намали броят на латиносериалите, тогава турските още не бяха на мода, в посока на българските продукции, като те смятат за българска продукция и риалити шоутата.
Гриша Камбуров: Ами те не са българска продукция, защото се правят по световен лиценз – било то на „Ендемол”, или на някакво друго дружество. Българските продуценти са единствено изпълнителни продуценти в случая. Що се касае до техните искания да бъдат с лека ръка въведени в законодателството, според мене това наистина е едно подвеждащо вслушване в думите на някои и се надявам, че държавата България няма да се подведе като цяло, за да оправи лични частни интереси на няколко продуценти, за да може цялото българско общество да страда…
Водеща: Да чуем т-жа Петрова все пак дали това ще се случи?
Даниела Петрова: Очаквам в понеделник да постъпи законопроектът в комисията, ще бъдат изискани становищата на всички заинтересовани страни, те ще бъдат изслушани. Всеки ще представи своята позиция и смятам, че ще може да се вземе една разумна преценка и един разумен баланс, за да може да се продължи на първо четене в зала този закон. И ако има действително възможност разумът да надделее, между първо и второ четене да се направят предложенията.
Водеща: Очевидно ясно е, че този закон, тези промени в закона за радиото и телевизията са важни, за да не търпим санкции. Колко далеч обаче е мисълта за един изцяло нов закон, възможна ли е подобна хипотеза? Много медийни експерти все по-често я споменават.
Даниела Петрова: В комисията при среща със заинтересованите страни действително се изказа позиция, че е необходим изцяло нов закон, тъй като законът за радиото и телевизията беше приет миналата година, малко преди да… по-скоро тази година, малко преди да приключи работата на парламента на 40-ото НС. Той беше приет набързо, без дискусия, без изслушване на заинтересованите страни. И считам, че един закон изисква една сериозна подготовка, една сериозна дискусия. Но преди да се пристъпи към тази стъпка, която изисква повече време, ние трябва да усъвършенстваме това, с което разполагаме и да продължим напред. Действително чуха се становища, че трябва да бъде изготвен изцяло нов закон за радио и телевизия.
Весислава Антонова: Г-жо Петрова, аз искам да ви задам един простичък въпрос. Той изисква и доста кратък отговор. Вие като председател на парламентарната медийна комисия можете ли да поемете ангажимент, че няма да допуснете текста на закона за радиото и телевизията така, както ще влезе в комисията, да бъде механично приет и гласуван в пленарна зала, а ще се вслушате във всички разумни аргументи против определени точки в него както от обществените, така и от търговските оператори?
Даниела Петрова: Работата на комисията и до настоящия момент показва, че винаги е налице съобразяване. Така че това, което зависи от воденето на дискусията и изслушването на мненията на заинтересованите страни, ще бъде определящо за вземането на решението от членовете на комисията. Мога да кажа, че ще гарантирам прозрачност и постигане на действителния баланс.
Гриша Камбуров: В случая аз отново се намесвам, и мисля, че е по-важно тук законопроектът да мине възможно най-бързо, за да може да нотифицираме ЕК до края на тази година, защото това е задължение, която ние имаме от две години, и не сме го свършили, защото директивата не е въведена в националното законодателство. Спорните въпроси, които не произтичат пряко от директивата, могат да останат за решаване и след Нова година и в следващата парламентарна сесия. А що се касае до изцяло нов медиен закон, доколкото знам съвсем скоро ще има работна група, която ще има едногодишен срок да изготви проект на такъв закон.
Водеща: И тази работна група е събрана от?
Весислава Антонова: Министерството на културата. То е ресорното.
Гриша Камбуров: Министерството на културата. То е ресорното министерство. има включени, доколкото знам, представители на обществените медии, както във всяка една работна група има включени и техни представители, които защитават интересите на обществените медии, стига да знаят какъв е той и в коя посока трябва да го защитят. Защото и на тях е доста трудно да предвидят какво ще се случи, как ще се развият пазарът, защото те не са пазарни медии. Имат доста често и антипазарно поведение.
Водеща: Имат много задължения, най-малкото, наложени от държавата.
Водеща: Ако си позволя да се пошегувам с тази забрана за позициониране на продукти за БНТ и БНР, да не стане така, че да питаме, а къде е млякото, когато става дума за големи футболни първенства или олимпиади? Нали няма да се питаме, г-жо Петрова?
Даниела Петрова: Не считам, че ще стигнем до този въпрос. Действително ще се бърза, ще се бърза, но не на всяка цена. На този етап спорните текстове трябва да бъдат отделени. Трябва да се има предвид, че действително ни натискат срокове и ние трябва да се вместим в тези срокове.
Водеща: Благодаря ви за това ваше включване. Към разговора за промените в закона за радиото и телевизията сега приобщаваме и г-н Данаил Данов. Добър ден! Преди седмица коментирахме, че графикът за освобождаване на аналоговите честоти за широколентовия интернет е почти с година по-къс. Аргументите за това са повече плурализъм и свобода на словото. Доколко то е по силите ни и всъщност в началото на следващата седмица вие започвате едно обучение за радиопрофесионалисти с Центъра за развитие на медиите и Фондация „Конрад Аденауер”. Затова да ви попитам къде е свободата в София или в другите градове?
Данаил Данов: Ами знаете ли, ако този въпрос ми бяхте задали преди година-две, по-лесно щях да ви отговоря, като щях да ви кажа в София, и изобщо на консуматорите на базираните в София медии изпитват една доста висока степен на свобода, наслаждават се на тази свобода. Но сега ми е трудно да дам същия отговор. Не заради друго, не защото София е станала по-малко свободна, но имам усещането, че националните медии, или иначе казано, базираните в София медии, започват все повече и повече да се отклоняват от онези изконни етични ценности, към които самите някога те се присъединиха. Говоря за годината 2005-а, когато беше подписан професионалния етичен кодекс на българските журналисти.
Водеща: Аз не схванах връзката.
Данаил Данов: В какъв смисъл не схванахте връзката? Вие ме попитахте по-свободни ли са медиите.
Водеща: Да, да, и къде е свободата, в София или в другите градове? Но вие казахте, че националните медии, базирани в София са се отклонили.
Данаил Данов: Точно така.
Водеща: В какъв смисъл сме се отклонили?
Данаил Данов: Казах, че преди няколко години щях да отговоря доста по-щастливо, да, в София медиите са свободни, да в София медиите предлагат един продукт, който до голяма степен отговаря на потребностите на аудиторията, но сега вече не съм толкова сигурен.
Весислава Антонова: Г-н Данов, да се включа и аз, Весислава Антононва от „Капитал”. Предполагам имате предвид скритите послания на различни политически предавания, икономически предавания, така ли да разбирам?
Данаил Данов: От една страна, определено. От друга страна медиите започват да отговарят изцяло на един широк масов вкус, към чието формиране те играят много голяма роля.
Весислава Антонова: Търговските медии трудно можем да ги обвиним в това, защото те в крайна сметка гледат да печелят, а пък като виждат, че най-много се гледа, да речем, танцувално риалити шоу..?
Данаил Данов: Да де, и тук е връзката с регулацията и с промените в закона. Защото всички тези медии, които днес предлагат без проблеми риалити шоу, и общо взето програми с много съмнителни качества, някога те самите дадоха своите програмни намерения, които залегнаха в техните програмни лицензии. И според мене…
Весислава Антонова: Не сме ги виждали тези програмни лицензи, за жалост! Аз бях направила опит да ги поискам преди малко повече от година, но казаха от СЕМ, че тъй като търговските оператори не са съгласни да предоставят тази информация, не може да ги предостави СЕМ.
Данаил Данов: Ами виждате ли, в този смисъл някак си отиваме в ситуацията, в която хлебарят ни казва кой е най-добрият хляб за нас. Всъщност в случая не че имам нещо против тях, но той изхожда от тесните си професионални интереси. Казвам тесните си. Общо взето мисията на медиите е да образова, да различа и да информира. Но не според собствените си потребности, а според обществените. Тъй като частните електронни медии в техните лицензии, които съм виждал някога, говорят за обществените потребности. Защитаваха тезата, че те са не по-малко, за да не кажа доста по-обществени от обществените БНР и БНТ, ето тук е…
Водеща: Коя зависимост е по-лоша според вас, зависимостта от турските сериали или зависимостта от финансирането, което е извън теб?
Данаил Данов: Ами има ли значение какво ще кажа аз? Аз ако кажа, че е от турските сериали или от финансирането това едва ли променя нещата. Но нещата са взаимнообвързани, защото турските сериали общо взето едва ли е най-скъпо предлаганата програма. Общо взето тази програма импонира върху един масов вкус, който би могъл да се задоволи от последната кабеларка, имам предвид от най-нискобюджетната кабеларка.
Водеща: И в тази посока зависимостта от финансирането, което идва отвън?
Данаил Данов: Ами вижте, естествено, че нещата се изменят, но когато говорим за обществен характер на радио и телевизия, и аз пак казвам, че в България частните електронни медии пледират, че те задоволяват обществени потребности, или поне това е записано в техните лицензии, е добре, класическата формулировка за общественост на дадена медия беше отговаряща на интересите на обществото, финансирана от обществото и контролирана от обществото. Хайде вие самата ми отговорете на въпроса доколко тази формулировка в България е налице? Доколко обществото е наясно къде отиват парите за медиите? Далеч съм от мисълта, че бюджетите на националната телевизия и националното радио не се публикуват, но те се публикуват като някаква цялост. На практика хората нямат никаква представа доколко дадено предаване и парите дадени за него са адекватни. И тук ще дам пример от седмицата, една статия за телевизията и за новините на турски език. В случая не става дума за това дали те са необходими или не. Разбира се, че са необходими. Но тогава, когато пипълметрията подсказва броя на аудиторията на тези новини, тогава вече имаме проблем. Не става ли дума за едно изключително неефективно разходване на средствата?
Водеща: Проблемът е, че тези новини на турски език, както всички разбрахме, са писани в лицезнията и никой няма право да ги свали.
Данаил Данов: Ама не става дума за сваляне. Става дума за съдържанието…
Водеща: Как се променя лицензът?
Гриша Камбуров: Позволете ми аз да се намеся. Здравейте, г-н Данов, аз съм Гриша Камбуров от АБРО. Как се променя лицензия, лицензия се променя с искане от лицензирания. Съответно БНТ е поискало да има процент новини на чужд език. Те са били вписани. Съответно БНТ си изпълнява това, което е вписано. Не можем да се опитваме да изправяме кривите краставици на регулациите чрез промяна в закона, защото не е лесно. Знаем, че на 25-и „Атака” и Волен Сидеров и група народни представители от „Атака” са внесли законопроект за заличаване на този текст от закона за радиото и телевизията.
Весислава Антонова: БНТ като една истинска европейска медия няма абсолютно никакво намерение да подава молба за промяна на нейната програмна лицензия. И не бива насила да бъде карана медията да подава…
Гриша Камбуров: Точно така. Всички се надяваме, че под този политически натиск БНТ няма да се поддаде, няма да се поддаде и СЕМ в тази посока.
Данаил Данов: Вижте, но не смяташ ли, че тук също има едно смесване на проблема. Значи под общия проблем да махнем новините на турски език се пренебрегва идеята доколко тези новини отговарят на стандартите. Доколко тези новини са качествени, каква потребност задоволяват тези новини. Имам предвид на хората, чиито майчин език е турският. Всъщност отсъства интерес към тези новини. Не става дума, че тях не трябва да ги има. Аз съм последният, който би казал на БНТ махнете дадено предаване. Но тогава, когато изследванията показват, че това предаване не отговаря на стандартите и че не е интересно, може би редакторите и тези, които го правят би следвало да се замислят.
Весислава Антонова: Мисля, че доста механично е вкарването, как да кажа, на тази гл.т. с рейтинга на тези новини, защото, съгласете се, че те са в такова време, в която по-висок рейтинг няма как да могат да имат. Нека да го приемем като търговски жест на толерантност и една защитна бариера към този тип етнос в България.
Данаил Данов: Спомняте ли си навремето кинопрегледите? Кинопрегледите се включваха в програмата на кината не защото бяха интересни, а защото трябваше да минават.
Весислава Антонова: Аз не откривам връзка между кинопрегледите и новините на турски език.
Данаил Данов: Вижте, оставете термина новините на турски език. Нека да се върнем на това доколко дадена програма е адекватна на потребностите на обществото, доколко тя задоволява обществени потребности, доколко тя отговаря на критерии за качество и т.н.
Водеща: И доколко има обективни критерии това да бъде оценено.
Гриша Камбуров: Има обективни критерии, които са въведени от ЕС, и съответно от Съвета за Европа. Обществените медии от нас БНТ и БНР харчат един обществен ресурс, от който идва тяхното финансиране. Въпросът, който Дани постави според мене е по-генерален за правилното разходване на тези средства и ефективното разходване на тези средства. Тук съм съгласен, че не може да екстраполираме процента гледаемост на новините на турски към тяхната било то ефективност, или друг критерии. Като цяло програмата на БНТ, и програмите на обществените медии не се радват на особено голяма гледаемост и слушаемост. Но това е така заради тяхната функция. Те имат…
Водеща: Зависи кой как чете данните обаче. Защото има европейски статистики, има и български статистики.
Данаил Данов: И какво казват европейските статистики по отношение на новините на турски език?
Водеща: Там въобще няма този проблем. В много европейски страни има предавания на български дори, на всякакви други езици и това не е проблем, това не е травматична тема.
Весислава Антонова: Защо преди около три месеца, искам да ви кажа, че във Виена стартира българско предаване. Предаване на български език, едночасово в частно австрийско радио. В смисъл, по-важно е наистина както Гриша Камбуров постави въпроса, но нека не се фиксираме в новините на турски, защото ние тук говорим за неефективно разходване на бюджета. Че то много по-страшно, много по… как да кажа, по-смутително е тази част от бюджета на БНТ, където се отчита какви примерно филми български са били финансирани, пък ние някои от тези филми дори и не сме ги гледали. Дай боже да ги гледаме някой ден. Но са отчетени от националната телевизия…
Данаил Данов: Не, вижте, аз нямам нищо против паралела с турските новини с турските сериали, защото по някакъв начин се опитваме да внушим на масовото съзнание, че продуктите, свързани с Турция, с турския език, с тези исторически обременености, те имат проблем. Нищо подобно. Високият интерес към турските сериали, казвам думата турските сериали, говори, че особен комплекс не съществува. Или ако съществува, то е в хора, които живеят в миналия век, или в по-миналия век.
Весислава Антонова: В интерес на истината, интересът към тези турски сериали е просто защото те са добре направени като продукт. Но вижте един български сериал…
Водеща: Да, всъщност този интерес дойде да замени интереса към латиносериалите. И в това няма нищо драматично и нищо травматично за разлика от новините на турски…
Данаил Данов: Ако новините на турски език бяха добри, отговаряха на потребностите на хората, за които те са предназначени, те нямаше да не се гледат. Естествено, че щяха да се гледат.
Водеща: Тоест вие смятате, че те просто не са добри? Така да разбирам.
Данаил Данов: Категорично казвам това. И още нещо ще ви кажа. Понеже споменахте, че в много страни в Западна Европа има предавания на чужди езици. Ще ви дам пример с едно радио „Спектрум” в Лондон, което в продължение на 24 часа излъчва различни канали на различни езици. Е, интересното е, че аудиторията, която слуша да речем предаване на индийски, после остава на вълната на същото радио, което започва да предава, да речем, на еврейски език. Просто защото той има любов към тази станция, т.е. то се интересува от музиката, изобщо от състава, който работи там. Докато подобна положителна афилиация аз не мога да забележа. Най-малко, рейтингите показват нещо съвършено различно.
Водеща: Също така е много важно кой прави рейтингите, защото и там може да има някакви съмнения. Нека обаче накрая да ви попитам в каква посока според вас трябва да бъдат промените в закона за радиото и телевизията, които се готвят?
Данаил Данов: Много ми се ще тези промени да бъдат резултат от една обществена дискусия, каквато не забелязвам. Говорим си за предстоящата цифровизация, говорим си за мултиплекси, а на практика този дебат продължава да остава в един много тесен кръг. Освен това неговата публична репрезентация, имам предвид дебата, пренесен на страници на различни вестници, е дотолкова опростен, дотолкова тривиален, че на практика той не говори нищо за това, което ще се случи.
Гриша Камбуров: Дани, само да ти помогна. В момента говорим за изменения на закона за радиото и телевизията, които касаят въвеждането на европейската директива за аудио-визуални медийни услуги. В тази посока се случи доста голям конституционен процес, в който дори ние „Отворено общество” направихме поредица от 5, 6, 7 семинара от началото на миналата година, в които присъстваха над 500 човека. Новото ръководство на МК също направи доста голям конституционен процес, публикува и конституционен документ, съставяйки доста широка работна група. Тоест проблемът е, че у нас се смесват всички проблеми на радиото и телевизията във всяко едно изменение и допълнение на закона. Това е специфичното изменени и допълнение, което транспонира европейската директива в националното законодателство. Предполагам, пак казвам, че след Нова година ще има нова работна група, която да изготви цялостен нов проект на закон, като действително трябва да стане това след широко обществено обсъждане.
Данаил Данов: Обаче има и още един проблем. Защото настоящето законодателство, добро или лошо, то също се нарушава, и то се нарушава пред очите на всички, пред медийни надзорници, пред обществени съвети, „Отворено общество” и т.н. Конкретен пример, хайде да погледаме една национална телевизия с доста афиширано публично предаване в неделя до обяд и да видим как се прекъсват анализи и коментари с реклами – нещо, което противоречи на настоящия закон, но аз не съм видял досега медиен надзорник или критик, който да каже, вижте, става дума за нарушение на закона. Тоест каквото и да е законодателството, то първо трябва да се спазва.
Гриша Камбуров: А знаете ли, в тази посока има наказателно постановление на СЕМ, които са отменени от съда. И не само за това предаване предполагам, което вие визирате…
Данаил Данов: Не съм назовавал.
Гриша Камбуров: Мога само да се досетя за кое точно говорим, но има такива предавания и в други частни обществени медии.
Водеща: Хубаво е с лед като се извършат всички промени, да не се окаже да изпаднем пак в положението на хора, които се питат къде е млякото.
Каква е логиката на промените, които Европа налага на медиите и нашите промени в тази посока ли са? Хайде да се опитаме да отговорим на този сложен въпрос, Гриша?
Гриша Камбуров: Изцяло в тази посока са. Изменителният закон въвежда изцяло директивата за аудио-визуалните медийни услуги, като не въвежда допълнителни ограничения, които в България има по исторически причини. Развитието на медиите още от зората, да речем дори на БНТ, от 98-а година, когато е приет медийният закон, все пак добре е да кажем, че той не е приет тази година или миналата година, а е приет пред 98-а година. Кърпен е над 30 пъти предполагам и затова той е отживял своето време. Има нужда от нов медиен закон, който категорично да реши въпроса: а) финансирането; b) обществената функция; c) прозрачността и d) управлението на обществените медии.
Водеща: Веси, това ли ще се случи? Ти имаш дълъг опит, над 30 промени, кръпки или както и да ги наречем.
Весислава Антонова: Аз преди да вляза в студиото се пошегувах с Гриша и му казах, този разговор ми е като дежаву. Да се надяваме, че за последно ще си мисля по този начин и наистина ще има воля да се променят нещата, защото едно от най-важните неща, които спомена и Гриша Камбуров, това е отсъствието на прозрачност за собствеността на медиите, която сериозно рефлектира върху качеството и типа журналистика, която ние произвеждаме за аудиторията си.
Водеща: Нека да попитам така.
Весислава Антонова: Хайде, нека да кажем, че съм оптимист, защото поне в това правителство виждаме някаква по-голяма воля за вслушване в исканията и на обществените, и на търговските медии. Нека да не сме песимисти. Аз с работната група от експерти към МК, която работеше по промените в този закон, съм имала възможност да говоря. Няма да споменавам имена, тъй като експертите не са ми дали своето разрешение да им споменавам имената. И все пак работят в някаква анонимност преди да излезе текстът, преди да бъде поставен на дебат, да могат да им се задава въпроси и т.н. Тогава един от експертите ми каза: знаеш ли, Весислава, ние сме събрали последната воля и енергия доброжелателност, която ни е останала, за да напишем един работещ и смислен закон, така че в крайна сметка да се разрешат основни проблеми на пазара.
Гриша Камбуров: Знаете ли, в рамките на две седмици тази работна група работи почти денонощно, също събота и неделя. Отново сме в последния срок, часовникът тиктака, пръчката е извадена и ние спасяваме положението за пореден път в последния момент. Надявам се това да е за последно наистина.
Водеща: Понеже каза, че става дума да няма наказателна процедура срещу нас, и възлагаш надеждите си на един изцяло нов закон, да те попитам, ако всичките изисквания на АБРО влязат в този изцяло нов закон, ти ще дойдеш ли да работиш тук?
Гриша Камбуров: Тук, в БНР ли говорим?
Водеща: Например.
Гриша Камбуров: Стига са ме поканят на подходяща позиция, може.
Весислава Антонова: Аз само искам да се вмъкна в разговора с нещо по-сериозно. Естествено, че има нужда от нов закон и широко обсъждане по него по една много основна причина. Обществените медии отново са на опашката при решаването на техните проблеми, свързани с предстоящата цифровизация, с предстоящото място на тези медии на пазара въобще. Защото освен че се въведоха промени в закона за радиото и телевизията, знаете, че само с две изречение това правителство промени закона за публичното радиоразпръскване, който разбира се имаше много недостатъци, но в крайна сметка имаше претенции да уреди тези въпроси за националното радио и националната телевизия. Фактът, че той е отменен за мен означава, че много от проблемите на тези две медии остават неразрешени. И трябва да бъдат разрешени в един нов закон.
Водеща: За който обаче няма време.
Весислава Антонова: За който очевидно ще има време една година. Защото ние това, което ни застрашава пред ЕС е да не въведем аудио-визуалната директива до 19 декември тази година и от февруари да започне наказателна процедура. Ето ние виждаме, че това се случва. Въведена е тази директива в закона за радиото и телевизията, но оттук нататък има да се свърши много работа, защото това е степента на задължителност, която ЕС налага на държавите членки – да въведат директивата. Оттук нататък обаче ЕС казва, ние се съобразяваме със спецификите на медийните пазари в държавите членки. Те трябва сами да си разрешат собствените специфични казуси на пазара. Дават ни тази свобода. Директивата е отправната точка, оттук нататък действайте сами.
Водеща: Как ще я използваме тази свобода, Гриша?
Гриша Камбуров: Отмяната на закона за публичното радиоразпръскване е компенсирана със специални изменения в закона за радиото и телевизията и в закона за електронните съобщения, която предвижда, че един мултиплекс, който ще бъде даден на конкурсна процедура от КРС ще разпространява до четири национални програми на БНТ, една от която с HD, и четири национални програми на БНР. Така че на този етап отново се спаси положението. Това е предвидено. Защото законът за публичното радиоразпръскване (…) неговата функция. (…) твърде много пари, които се оказа, че държавата няма наличен такъв бюджет.
Водеща: И през цялото време е хубаво да не забравяме, че винаги има мода, и в медиите е така. Има мода по турските сериали, мода по латино сериалите, но тази мода не е обществена, нали така?
Гриша Камбуров: Ами по гледаемостта, която се наблюдава на този вид предавания според мен…
Водеща: Хайде поне веднъж да направим разликата между рейтинг и доверие?
Гриша Камбуров: Ами не, според мен това е съзряване на обществото. То трябва да мине през различни стълбове, за да съзрее. Това в момента е модата. Да, латиноамерикански, да, турски сериали, да, риалитита, но според мен зрителят с всеки ден, с всяка минута става все по-претенциозен и все повече предпочита нишовите канали, които удовлетворяват неговите желания за гледаемост.
Весислава Антонова: Най-плашещото, Гриша, обаче е, че в българската журналистика има все по-малко примери за обективна, свободна, прозрачна журналистика, ориентирана към интересите на обществото, социално ангажирана журналистика. И това мисля, че…
Водеща: Иначе не е лошо. Който пее зло не мисли. Същото се отнася и за танцуването…
Весислава Антонова: Да не стигнем някой ден дотам, че в закона да се налага да защитаваме публицистиката като такава, защото дори публицистиката изчезна от телевизиите. И ако ти ми посочиш пример за силно публицистично предаване, аз ще те поздравя. Те са изключително малко, като бели лястовици са в ефира.
Гриша Камбуров: Изключително малко, защото това са едни много скъпи предавания. За да правиш…
Весислава Антонова: Но това не значи, че обществото няма нужда от тях.
Гриша Камбуров: Да. За да правиш качествена продукция, качествена журналистика, разследваща журналистика, това са много скъпи предавания. Специално и търговските, и обществените медии влагат доста голям ресурс за това. Но съгласете се, че при обществените медии бюджетът е крайна величина. При търговските медии също е крайна величина, защото се определя от рекламния пазар. Тоест ти в един момент се биеш за част от рекламния пазар, за да си финансираш цялата програма.
Водеща: И за да е по-лесно на търговските медии, дайте да съхраним обществените.
Гриша Камбуров: Това е ирелевантно.
Водеща: Аз се надявам, че все някога ще се разделим с този сюжет, защото той наистина е дежаву. Хайде да спрем да си забраняваме разни неща и да помислим нещо отвъд модата.

ralitsakovacheva.blogspot.com I Ралица КОВАЧЕВА I 2009-11-27

Тази вечер приключи проектът Re:tv. За мен лично той приключи толкова внезапно, колкото и започна. Преди две години по същото време, когато напуснах БНТ съвсем ненадейно и по съвест, Асен Григоров ми каза: Не приемай други предложения, изчакай, ще направим нещо страхотно. Аз реших да повярвам, че на този свят има и каузи. Чаках два месеца без да знам изобщо какъв е проектът, как се казва, кой стои зад него. За първи път видях бъдещата Re:tv като почти срутен пети етаж на Парк-хотел „Москва“. Бяхме трима души с една печка. После стените бяха боядисани, започнаха да идват бъдещите колеги, идеите – да се материализират като концепции и часовници. Неусетно дойде 7 май 2008 година, когато съобщих първата си новина по Re:tv: „Руските войски разпръснаха с ракети облаците над Кремъл, за да не развали дъждът иногурацията на Дмитрий Медведев като президент на Русия.“ И така до днес, когато съобщавам последната: Re:tv спира излъчване. Не защото ние не можем или не искаме да продължим да работим, а защото явно обстоятелствата в България са такива. Няма идеали, а интереси, няма каузи, а корупция, няма красота, а Красьовци. Сигурно можехме да направим и повече, сигурно сме бъркали, сигурно не винаги сме били на нивото, което ни се е искало. Но по дяволите, винаги сме били честни, аз винаги съм била честна и когато съм казвала нещо от екрана, съм го правила искрено и убедено. И съм вярвала, че е възможно, макар да сме малки, да сме различни, да сме неконкурентни на звездните рейтинги на „брадърите“ и „денсовете“, вярвах че е възможно да накараме хората да ни чуят. Да помислят, да разберат. И все още вярвам. И вярвам също, че докато има още такива, които продължават да вярват и да опитват, Те няма да имат власт на нас! Тези, които си мислят, че всичко се купува и продава. Няма да се предам без бой, честно! Надявам се и всички колеги, които все още отстояват професионалните и гражданските си принципи. Ако се видим пак, значи сме победили!

Оригинална публикация

btv.bg I 28.11.2009

Меглена Кунева ще гостува в "Отпечатъци" тази неделя от 10.30 ч. по bTV. Поводите: равносметката за мандата й като еврокомисар, плановете й за политическо бъдеще, тежестта на огласения в петък нов български ресор в Еврокомисията и обвиненията от страна на Павел Кърлев от Федерацията на потребителите.

С писателката Виргиния Захариева водещата Мира Баджева ще си говори за днешната култура на живеенето и за смисъла от себепознанието. Поводът: последната книга на психотерапевта журналист – "Милостта на малките огледала", излязла в навечерието на традиционния Панаир на книгата в НДК.

Защо ракията надделя над хазарта, а народът – над властта с отпадането на по-високите акцизи върху алкохола? Отговор ще даде социологът от Gallup Марчела Абрашева. Тя ще коментира нагласите и традициите на българите в пиенето и при домашното производство на спиртни напитки, както и защо акцизът върху алкохола се оказва крайъгълен камък за отношенията на всяко правителство с избирателите.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I Весислава АНТОНОВА I 2009-11-28

Светослав Божилов е един от учредителите на фондация "Граждански медии", която създаде Re:tv. Вчера учредителите на фондацията взеха решение телевизията да спре да излъчва. 
Весислава Антонова разговаря снощи със Светослав Божилов за причините Re:tv да изчезне от ефир и какви са били възможностите да продължи да съществува.

Защо решихте Re:tv да спре?

Спираме Re:tv, защото голям граждански проект в условията на криза оцелява трудно. Ключовото тук е "граждански проект". Едно е когато се използват пари от големи световни информационни мрежи. Друго е когато основните дарители са двама души българи, които развиват бизнес тук като мен и Иво Прокопиев.

На какво разчитахте, когато дадохте старт на проектът Ре:ТВ?

Моментът, в който беше взето решение за стартирането на този граждански проект, беше преди повече от две години. Бюджетът, който бяхме отделили като дарения, за които поехме твърд ангажимент заедно с Иво Прокопиев, беше в размер на 3 млн. евро.

Преценката за бизнес плана за първите две години работа, при очакванията за постепенно нарастване на аудитория и съответно на потенциала за реклами, показваше, че това със сигурност може да осигури поне три годишния живот на телевизията. Прогнозирахме, че в този период както рейтингът на телевизията, така и устойчивостта на самия проект, трябва да нарастне до степен, в която да могат да бъдат привлечени и други заинтересовани инвеститори с подобна по характер цел. Целта обаче беше развитие на граждански проект, а не на бизнес проект по същество. Вярвахме, че това е възможно да се случи. Че големи международни фондации-донори биха проявили интерес, ако видят дългосрочно живеещ проект, който осигурява територия и трибуна на граждански идеи и на свободно слово. Една от причините да искаме да развием подобна телевизия бе усещането ни, че сред електроните медии липсва това което преди десетилетия беше присъствието на радио "Свободна Европа" на българския пазар. Очаквахме, че тази аудитория от 3 до 5%, за която тези свободни новини играеха огромна роля, ще бъде възстановена през едно по-модерно виждане на ниво телевизия с добра визия, добра организация и новини. Така смятахме, че проектът ще тръгне.

Кризата ли обърка прогнозите?

Вярвахме, че в рамките на три години проектът ще стигне до състояние на балансиране на приходите и разходите в резултат на набирането на достатъчно аудитория, която да позволи и на рекламните агенции да виждат в тази телевизия възможност за рекламиране предвид на пазарния дял, който достигне. Тригодишната програма вероятно щеше да осигури това.

Когато решихме всичко това и стартирахме телевизията през май миналата година финансовата криза беше вече започнала. Кризата се разгърна и разрастна точно, когато телевизията получи пълното си развитие, като програма, през септември миналата година. Това драматично промени общите условия на функциониране на проекта, тъй като потенциалните рекламни приходи бяха с пъти по-малко от това, което можеше да се очаква преди кризата. Това промени и срокът, за който тези средства, които бяхме бюджетирали стигнаха, като ние сме ги надхвърлили с над 1 млн. евро.  До тук са похарчени около 4 млн. евро от дарителите като изрично искам да подчертая, че сме получавали макар и в различен мащаб суми от фондации като "Отворено общество" – тръста за Централна и Източна Европа. В този смисъл наистина работехме като един граждански проект, който да изгради на ниво електронни медии свободна журналистическа територия и място за граждански изяви. Но кризата се задълбочи драматично и бюджетирането със значително по-голяма сума, която от тук нататък би била необходима, за да продължи да функционира телевизията до предполагаемия край на кризата за България, би отнело допълнителни големи финансови ресурси, които на този етап нито нашите фондации, нито потенциалните донори от чужбина биха могли да осигурят. В този смисъл затварянето е принудително. Бяхме изправени пред избора да затворим телевизията и с това тя да остане в историята като един чист граждански проект и другата опция да търсим купувачи, които да я развиват в друга посока, по скоро като бизнес телевизия. Преценихме, че е по-добре да затворим Re:tv в този чист формат на гражданска медиа. Още повече, че намирането на инвеститори с добра репутация в условията на финансова криза не е лека задача.

Интересът на аудиторията към канал като Re:tv не е ли показателен, че моделът на некомерсиална гражданска телевизия всъщност е неработещ или все още не му е дошло времето?

Броят зрители които имахме не е обнадеждаващ за мен, но аз не бих обвинил аудиторията, а по-скоро бих търсил грешките в нас самите за това, че не сме били достатъчно гледани. Със сигурност скоростта на нарастване на аудиторията беше много по-ниска отколкото ние очаквахме при появата на телевизията т.е. по някакъв начин потенциалната аудитория е по- малка от това което съм си мислил. Очаквахме между 3% и 5% да има потенциален интерес към подобен граждански проект в телевизионната сфера – новинарска. Гледаемостта в критични пикови обществено-политически ситуации като изборите достигаше максимум до 1,5% в този смисъл това е пак повтарям вероятно недостатък и на нашата работа. Вероятно в програмирането сме допуснали грешки, но е важно да кажа, че сме много благодарни на екипа, който още от самото начало разбра идеята на проекта за гражданска телевизия.

Можеше ли да преструктурирате проекта, да го пренесете онлайн за да запазите екипа и част от постигнатите неща?

Мислехме върху различни варианти за трансформация срещу по-приемливи финансови разходи, но не успяхме да стигнем до модел, който да изглежда устойчив. В този смисъл простото експериментиране с журналистическите съдби на хората, работещи вътре и с идеята за телевизията без да имаме увереност, че това може да продължи и да бъде успешно се оказа нещо към което решихме да не се прибягва. Това е тема която е обсъждана повече от месец и половина между донорите на проекта, но решението което взехме на практика днес (петък 27.11.09 – бел.ред) е, че този модел за съжаление не показа възможна устойчивост в тези условия на криза и при ниска като обем потенциална аудитория.

Какво ще стане с хората, техниката, всичко в което инвестирахте?

При всички положения затварянето на един такъв голям проект какъвто е телевизията е свързано също с много разходи. Ние ще изпълним изцяло ангажимените си по закон към екипа, което означава една месечна заплата за работещите в телевизията, а за тези от тях, които не са успяли да си намерят работа – две работни заплати. Всеки ще има 60 дни на разположение да си търси нова работа, така както закона изисква. 

Разговаряхте ли с хора от рекламния пазар преди да вземете това решение. В каква посока бяха изказванията им?

Разговаряхме с много хора и анализирахме ситуацията. Скептицизмът на хората от рекламния сектор беше в две посоки. Първо устойчивият прагов рейтинг, който е важен за рекламодателите е далеч под този процент от 1-1,5, още повече че това не беше нашият устойчив рейтинг. В този смисъл включването ни в медиа плановете беше драматично, заради недостигането на този критичен праг. Второ в условията на криза през тази година повечето рекламни агенции концентрираха пакетите си към големите телевизии, което е естествено. Рекламодателите предпочитат да гарантират обхват на голяма аудитория и специализираните нишови телевизии като Re:tv имаха по-малък шанс да усвояват рекламни средства при условия на криза. Всички експерти, с които водихме разговори ми потвърждаваха, че поне още една година ще продължава да е така, а за съжаление това е много дълъг срок.

Имали ли сте предложения за покупка на телевизията?

Имало е предварителни заинтересованости, ако мога така да се изразя, които не бяха доразвити в сериозни разговори. За нас по-скоро е правилно един проект, който сме започнали като граждански, да го затворим като такъв, отколкото да правим компромиси по отношение на бъдещото му развитие. Никой от нас не е гледал на Re:tv като на бизнес проект и в този смисъл, това което изрично бих искал да подчертая е, че поради тази причина затварянето на един такъв граждански проект представлява сфера на дискусия извън темата на бизнесите на всеки един от нас. Никога никой от нас не го е мислил като част от бизнеса си и в този смисъл той не може да намери място при никой от донорите като развиващ се в бизнес посока проект, тъй като цялата му идея е друга. Трудно е да се обясни разликата между граждански и бизнес проект, но това което бих казал е, че от самото си създаване телевизията е изцяло прозрачен проект. Всеки който иска да види какви пари са влезли в Re:tv, от кого и по какъв начин, може да го направи по съответния ред. В този смисъл ние сме едно голямо изключение в българския медиа свят, защото всички пари са дарявани в полза на фондация "Граждански медии". Всеки един похарчен лев и всеки един взет лев за тази телевизия са напълно прозрачни. Затова гражданска телевизия като Re:tv прозрачна дейност е бяла лястовица в сектора на електронните медии. Тази прозрачност на телевизията ни задължаваше как да започнем, как да ръководим и за съжаление как да приключим проекта.

Оригинална публикация

Снимка: Вестник "Дневник"

сп. Регал | Алексей КИРИЛОВ | 2009-11-28

Дизайнът и функционалността на интернет сайтовете не са това, което бяха преди повече от три години, когато стартира сайтът на списание "Регал". Нуждата от нов облик и по-голяма полезност на regal.bg доведоха до въвеждането на редица промени.
Достъпът от началната страница към най-интересното от сайта и списанието е вече максимално улеснен и подреден. Дизайнът е модерен и приятен за окото.
Основното меню предлага бърз достъп до актуалния брой на списанието, като и възможност за преглед на стари броеве назад до 2006 г. За допълнително удобство най-новите броеве може да бъдат изтеглени в pdf формат. Достъпът до съдържанието следва политиката на компанията собственик -"Икономедиа", за напълно безплатно предоставяне на изданията в интернет. Още една безплатна функционалност на regal.bg е седмичният новинарски бюлетин. Той съдържа най-важните новини от седмицата и вече има над 6000 абоната.
Полезните характеристики на regal.bg далеч не се изчерпват с чисто информационните му функции. На него е разположена обновената и доразвита "Карта на бранша" – най-голямата база данни, покриваща фирмите в сектора на бързооборотните стоки. Тя е безплатна за всички фирми, жeлаещи да се включат, и е достъпна след бърза регистрация на сайта.
С чисто рекламна функция е разделът "Продукти и промоции", където фирмите могат да представят новите попълнения в портфолиото си или да популяризират актуалните си промоционални активности. Тук новото е улеснената процедура за листване на продукт и удобната класификация на участията.
С така описаните основни черти regal.bg дава оптималната комбинация между аналитични статии, новини и справочна информация на едно място и един клик разстояние.

Стр. 42

в. 168 часа | 2009-11-27 

ДЯЛОВЕ в няколко дружества, част от кръга от фирми на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, си е купила съпругата на Николай Бареков Евгения, установи проверка на "168 часа".
Според документите от Търговския регистър прехвърлянето на акциите е станало в началото на 2009 г., а техен предишен собственик е била приближената до Кръстева бизнес дама Жана Куцева.
По същото време се появиха и първите слухове, че шефовете на 6ТВ търсят заместник на тв водещия заради контактите му с бизнесмени, близки до ДПС.
Тандемът Куцева-Кръстева изплува около управлението и собствеността на консултантската фирма "БМ системс". Двете са сред членовете на борда на директорите и си поделят по половината от акциите в нея. В управлението на фирмата до седми април тази година е била и Евгения Барекова, впоследствие заменена от Куцева.
Николай Бареков също бе спряган за близък с империята на Ирена Кръстева. Според една от версиите водещият бил уволнен от 6ТВ заради заиграването му със стартиралия наскоро новинарски сайт bnews. Въпреки че акциите в сайта са на преносител, неговата собственост също се свързва с бившата шефка на тотото. В съвета на директорите на дигиталната медия фигурира и името на съпругата на Бареков Евгения.
Връзката на Евгения Барекова с обръча от фирми около Ирена Кръстева е скрепена официално на 20 януари 2009 г. Тогава Барекова купува от съдружничката на Кръстева Жана Куцева по 50 процента от фирмите "ЖДК", "Хидрогрийн инженеринг" и "Стрийм хидрострой". И трите дружества са създадени година по-рано от Куцева и са регистрирани на един и същи адрес – ул. "Брезовско шосе" 170 в Пловдив. Предметът им на дейност включва ресторантьорство и хотелиерство, външна и вътрешна търговия, проекти в областта на енергетиката и рекламна дейност. Малко преди сделката на Барекова останалите дялове в тях са изкупени от адвоката, който представляваше бившата шефка на тотото при опита й да купи футболен клуб "Ботев", Петър Стойчев. Впоследствие юристът на Ирена Кръстева препродава дяловете си във фирмите на 27-годишната Христина Сотирова.
Формалностите около изкупуването на акциите от Евгения Барекова са узаконени на свиканите на същия ден извънредни общи събрания на дружествата. На тях с пълно единодушие Барекова е избрана за управител на "ЖДК", "Хидрогрийн инженеринг" и "Стрийм хидрострой".
Няколко месеца по-късно съпругата на бившия вече телевизионен водещ продължава да инвестира във фирми от обръча на Ирена Кръстева, сочат документите от Търговския регистър. През май 2009 г. Барекова става едноличен собственик на "Хидрогрийн строй". Дружеството също е регистрирано на пловдивската улица "Брезовско шосе" 170. Тук освен името на Жана Куцева сред основателите му фигурира и това на адвокат Петър Стойчев. Година след като са създали общата си фирма, Куцева и Стойчев се разделят с акциите си в нея. Прехвърлянето приключва на свиканото общо събрание на "Хидрогрийн строй", проведено на 15 май 2009 г. На него фирмата е преобразувана от ООД в ЕООД, а за неин едноличен собственик и управител е обявена Евгения Барекова.

***

Вила с кредити

ОСВЕН в дялове от търговски дружества от обръча на Ирена Кръстева семейството на бившия водещ на сутрешния блок по бТВ е инвестирало част от заработените си пари в недвижими имоти, сочи справка в имотния регистър. На 8 април 2009 г. Евгения и Николай Барекови стават собственици на вилна сграда от 32 кв. м и парцел с площ 880 квадрата в околностите на София срещу 55 616 лв. Три седмици по-късно новопридобитият имот е ипотекиран в Корпоративна търговска банка срещу 40 хил. лв. финансовата институция, спрягана за близка до ДПС, стана известна с факта, че финансира голяма част от сделките на бившата шефка на спортния тотализатор Ирена Кръстева.
Освен кредита за вилата Николай Бареков и съпругата му изплащат и ипотечен заем от 124 120 евро за закупения през 2006 г. апартамент от 148 квадрата в столичния квартал Лозенец.

***

В телевизията се дразнели от "солови акции" на водещия

НОВИНАТА, че Николай Бареков напуска Би Ти Ви, се оказа новина за зрителите, но не и за самата медия.
В телевизията се говорело, че това се знаело още от пролетта, а шефовете били наясно още от края на есента на 2008 г. "Бареков не криеше намерението си да поеме по собствен път, студиото на "Тази сутрин" вече му беше станало тясно", разказват служители в телевизията.
Въпреки високия рейтинг на сутрешния блок и специално на рубриката "На Барекадата", раздялата не е предизвикала паника в екипа. Далеч по-големи коментари и притеснения имаше след напускането на Иван и Андрей и преминаването им в Нова телевизия. "Светът не започва и не свършва с Бареков, нито с когото и да било", коментират в медията. "Пожелаваме на Николай Бареков успех", лаконична бе Люба Ризова.
Бившите колеги на журналиста също му пожелават успех, но неофициално допълват, че от около година водещият на "Тази сутрин" се бил превърнал в "трън в очите". Дразнел със "соловите си изяви" по медиите, започнал да изпъква много повече от самата телевизия и предаването, което води. Никой обаче не смее да каже това директно в очите на Бареков. Засега не е ясно кой ще заеме мястото му до Ани Цолова. Единствените две имена, спрягани в медийното пространство, са на Миролюба Бенатова и Антон Хекимян. "Ще изпробваме различни варианти", коментира пред "168 часа" продуцентката на сутрешния блок Ани Тодорова.

***

Николай Бареков: Завистта е типична българска черта

"Няма да коментирам анонимни обвинения на когото и да било. Ако някой в Би Ти Ви има нещо да ми каже, нека застане с името си и критикува. Останалото е долно, не бих паднал до това ниво. Ще ката само, че завистта е типична българска черта."
Така Николай Бареков коментира пред "168 часа" изказванията на недоброжелателите си за "солови акции" и за "засенчване на телевизията".
"Не съм станал по-голям от телевизията, но съм се изградил, създал съм име с работата си. Никога не е имало критики от страна на ръководството към мен за това, че пиша коментари в различни сайтове, и не разбирам защо сега има толкова спекулации по тази тема. Разделяме се съвсем доброжелателно с медията. Още преди година мислех да си тръгна, но не можех да зарежа колегите си при толкова много избори през 2009 г. Поех ангажимент да остана до частичния местен вот и го спазих", обясни бившият вече водещ на "Тази сутрин".
Категоричен е, че няма да каже лоша дума по адрес на Би Ти Ви и няма да направи нещо в бъдещата си дейност, с което да навреди на телевизията. "Това не харесвам и у много колеги, които напуснаха. Тръгнаха си и на следващия ден започнаха с нападките срещу Би Ти Ви", разказва Николай Бареков.
В момента все още не е решил коя от многото оферти ще приеме. Разбра се, че към него оферти са отправили Би Би Ти и ТВ7, но като че ли нито една от двете медии няма да се сдобие с подписа му. "Ще ми се, с каквото и да се захвана – дори и с телевизия, да е мой собствен проект, моя собственост. Така както е "Шоуто на Слави" и се знае, че каквото каже той там, отговорността носи само шоуто, а не и телевизията. В момента ми харесва, че мога да коментирам, да говоря за политика, без да ангажирам с позицията си никой друг, освен мен самия. Така искам да се чувствам и в бъдещата си работа", обобщи Николай Бареков.

Стр. 18, 19

Снимка: www.slava.bg

в. 168 часа | 2009-11-27 

Съпругите на Велчев, Бисеров и Мутафчиев уредени на служба в комисията

ДОСТЪПЪТ на председателя на Комисията по регулиране на съобщенията Веселин Божков до класифицирана информация ще бъде отнет.
След Нова година мястото му ще заеме нов шеф, споделиха пред "168 часа" източници от парламента.
Преди дни прокуратурата официално повдигна обвинения на Божков за престъпление по служба и неизпълнено навреме решение на Върховния административен съд.
При наличието на официално обвинение на Веселин Божков трябва моментално да бъде отнет достъпът до класифицирана информация, коментираха юристи. Според източници от парламента настоящият шеф на КРС ще бъде отстранен от поста до края на годината. Среди от ГЕРБ споделиха, че още в началото на есента бил определен и негов наследник, но името щяло да остане в тайна до последния момент. Запознати твърдят, че в КРС вече знаели за предстоящите промени, а от няколко дни служители, минаващи за близки до настоящия шеф, пренасяли чанти с документи.
Пред "168 часа" Божков заяви, че не се чувства виновен и смята, че обвиненията към него в момента са "инсинуация".
"Всичко е лъжа. Истината ще излезе наяве, не се притеснявам от нищо", категоричен бе все още шефът на КРС Божков.
От ГЕРБ установили, че през последните години КРС се била превърнала в истински рай за съпруги на депутати и министри от тройната коалиция. Още при предния й шеф Георги Александров (който пък бе спряган за човек на президента Георги Първанов) в отдел "Трудов ресурс" място е получила съпругата на тогавашния транспортен министър от БСП Петър Мутафчиев – Атанаска. При управлението на тройната коалиция в КРС известно време работила и съпругата на бившия министър на финансите в кабинета "Сакскобургготски" и настоящ депутат от НДСВ Милен Велчев. Жена му Симона е била в правния отдел. Според комисията и тук няма нищо смущаващо. Симона Велчева напуснала малко след като Божков заел мястото на Александров. С доста по-престижен пост е била уредена съпругата на депутата от ДПС Христо Бисеров – Мария Добрева. Според запознати тя била доведена в КРС от "един от шефовете, близък до ДПС". Добрева станала шеф на канцеларията на Веселин Божков. Била освободена след парламентарните избори.
Както "168 часа" писа, по време на предишния парламент Веселин Божков бе решил да възнагради служителите си с фирмени шалчета и вратовръзки, дело на тогавашната депутатка от БСП Жени Живкова. Тогава шефът на КРС обясни, че се водели разговори с различни фирми, вкл. и с "Жени стил", но нищо не било сигурно. В крайна сметка именно червената депутатка била избрана за изпълнител на сувенирната поръчка.

***

Васил Божков: НЕ СЪМ НАРУШАВАЛ ЗАКОНА

- Г-н Божков, имате ли информация, че ще бъдете отстранен от председателското място в КРС до края на годината? Притесняват ли ви обвиненията на прокуратурата?

- По тази тема има много спекулации, които не са подкрепени с факти. Дейността ми като председател на КРС е била винаги в рамките на закона и предоставените ми правомощия.

- В КРС и по ваше време са работели съпругите на депутати и бивши министри от БСП, ДПС и НДСВ. Няма ли конфликт на интереси?

- Когато бях назначен за председател на КРС, заварих в администрацията на комисията съпруги на трима бивши и настоящи министри и депутати. В момента две от тях не са служителки на КРС, като напуснаха комисията по свое желание. Третата, която е съпруга на бивш министър на транспорта, работи в общата администрация и служебните й задължения не са свързани с регулаторната дейност на комисията.

- Ваши служители твърдят, че вземате еднолично решение кой да отиде в задгранична командировка. Вярно ли е това?

- Като всяка държавна институция, и в КРС има определен ред за командироване за участие в международни срещи и структури и решенията в никакъв случай не се вземат еднолично.

Стр. 10

Снимка: Вестник "Капитал"

сп. Мениджър | 2009-11-27

Единственото издание за юристи в България запазва досегашната си ориентация, но ще бъде разширено с нови теми, ще има нов графичен дизайн и редакционна концепция. Първият обновен брой излиза в началото на декември. Ще се издават 10 броя годишно. Константин Вълков, който е програмен директор на "Дарик радио", ще поеме управлението на "Правен свят".

Стр. 119

сп. Мениджър | 2009-11-27 

www.po-zdravidnes.com. То е първото в Мрежата, което прави директна среща потребител – лекар. Предлага клипове за релакс и гимнастика вкъщи, както и много здравна информация, представена от светила в медицината. Какво ядем, как се храним и доколко това е правилно, спортуваме ли достатъчно и кой е най-подходящият спорт за нас и нашите деца, как най-бързо да релаксираме след напрегнатия и динамичен ден – на тези въпроси дават отговор диетолози, инструктори, терапевти.

Стр. 119

сп. Мениджър | Цветелина ПЕТРОВА, | 2009-11-27 

Медиите днес са невероятно силни – за първи път имаме власт, която се оглежда в първите страници и коригира поведение според силата на обществения дебат, казва главният редактор на в. "24 часа"

- Госпожо Гочева, кое е най-хубавото, което се случва в момента в българския печат?

- Малкото хубаво, което виждам във всекидневниците, е това, което правим с колегите ми в "24 часа". Преди година, на 6 декември, представихме вестника си след операция "редизайн" с една по-сложна графика, която е по-близо до списанията, с тематично профилиране на всеки ден от седмицата. Чрез редизайна някои от големите световни вестници реагираха на кризата в печата.
Иначе вестниците у нас днес станаха еднакво добри, но изчезна характерът на повечето от тях. Все по-малко време отделям за активно четене с молив в ръка и все по-рядко откривам тема, която друга медия да е разработила първа или по-добре от нас. Това не ме изпълва с професионално превъзходство, а със съжаление, че изчезват достойните конкуренти.

- Има ли автори, които сега, в кризата, обединяват нацията, които дават кураж на читателите? И изобщо смятате ли, че има нужда от такива хора?

- Усеща се сериозен дефицит за умни българи, които си струва да бъдат чути, и умора от няколко имена, които се появяват в двата вестника, в които си заслужава да пишеш, за да бъдеш прочетен.

- Каква е ролята на отговорните български медии? Каква е разликата с ролята им преди кризата?

- Колеги от Виена ми разказаха за среща на австрийски издатели, които обмисляли как медиите да преведат сънародниците си през кризата без сътресения, да "свият" на първите страници лошите новини и да зареждат с повече оптимизъм.
Не мога да си представя как и дали е необходимо и у нас да заработи подобен "морален медиен картел", но знам, че "24 часа" днес е по-светъл
и се усмихва по-често – от първа страница до "Оживление"-то на последна. Твърде претенциозен е етикетът "отговорни български медии", защото той предполага, че върху други виси етикетът на безотговорните, така ли е? Затова ви редактирам – по-сложна е ролята на тези медии, които влияят на българина при вземане на всекидневни решения. Днес е много по-трудно малките медии да оцелеят, защото при кризисното свиване на рекламния пазар тях просто ги зачеркват в медийното планиране. В същото време монополистите на пазара стават по-агресивни и евтино купуват влияние в тези икономически слаби медии.
Ще ви дам пример от онзи ден, когато единият от големите енергийни играчи пожела да "брандира" рубрика със съвети за пестене на ток в "24 часа". В същото време тече дебат за начина и периодичността на плащане на сметките за електричество, както и за неясния механизъм, по който те се формират. Във "Вестникарска група България" редакцията и рекламата са разделени, но след консултация взехме общо решение да се откажем от тази реклама, за да запазим независимостта на журналистите да играят на страната на потребителите в битката им срещу монополите. Това обаче може да си го позволи само голяма медия като "24 часа". Сега очаквам къде ще се появи подобна рубрика и как тя ще се отрази върху съответната редакционна политика на тема енергетика и потребители.

- Като че ли истински качествените мениджъри, включително и тези, които в трудни времена постигат сериозни успехи, не попадат често под светлината на прожекторите, не са сред героите на времето. Коя според вас е причината за това?

- Двайсетте години, в които българинът не получи отговор за първите милиони на лицата от първите страници. После се забави осветяването на милионите, спечелени в политиката. Въобще не се разбра чия пералня върти милионите на знакови фигури от подземния свят. И така правенето на бизнес се превърна у нас в занимание не за почтени хора, в което вина имат и медиите.
Точно кризата обаче ще ни провокира да търсим оцеляващите в бизнеса, които да ни изтеглят напред.

- Кризата разделя ли вестниците, или ги обединява?

- И преди, по време, а и след кризата ще има вестници, които печелят само от издателски бизнес, какъвто е "24 часа". Затова и начинът на разпространение на продукта, който произвеждаме, е едно от нещата, които могат да обединят печата. Съюзът на издателите и Столичната община работят върху нов модел за разпространение, който ще освети продажбата на вестници, ще направи местата, където те се предлагат, по-европейски. Ако този модел е успешен, ще продължим в Бургас, Пловдив и Варна.
В кризата е важно да стимулираме четенето сред тийнейджърите, ако искаме вестникът на хартия да удължи живота си поне с 20 години. Издателите могат да обединят усилия, както колегите във Франция са съдействали за 10-минутно четене на вестници още в началното училище. Колегите им в Белгия пък делят разходи е министерството на образованието и купуват за всяко училище по два национални всекидневника, които на всеки три месеца се заменят с други заглавия.
Истината е, че младите са в мрежата и всеки издател търси път да намали средната възраст на читателите, които отварят хартиения носител на новини. "24 часа" днес си купуват хора между 40 и 55 години, а в световен мащаб границата е около 60. Затова атакувахме мрежата с новини, с възможности за дебат, но правим вестника с повече истории, които само "24 часа" разказва.
Интернет изданието на "24 часа" се развива невероятно интензивно. Ако през април имахме 166 000 посещения, през октомври вече са 913 722, а през първите 10 дни на ноември – 350 000, което означава близо милион читатели.
Убедена съм, че вече свършва и времето на анонимните издатели. При толкова много заглавия на сергията е важно за читателя и рекламодателя кой стои зад едно издание, за да си обясни присъствието или отсъствието на определени теми и лица от първите страници.
Първият доброволен опит да поставим разделителна линия беше етичният кодекс на българските журналисти, вторият е публичният регистър на издателите. Вече може да се стигне по-далеч и да се търсят например данъчни облекчения за медии, чиито издатели са предоставили данни в този регистър.

- Кои са най-силните страни на "24 часа" в конкуренцията с другите медии?

- Просто е различен – позитивен, ироничен, акумулира постоянен дебат с читателя. От него тръгват обществени дискусии, които са важни за живота ни.
Още виждам по автомобилите стикерите с развеселеното скелет-че, с които протестирахме срещу пияните убийци на пътя: "Ако си пил – слез, искам да стигна жив". Точно тази акция принуди парламента да въведе по-сурови наказания за шофьори с промили в кръвта. На една от дискусиите с изумление установиха например, че никога у нас не са били санкционирани дрогираните шофьори. Точно заради една майка – Светлана Торова, която дойде и разказа как наркоман убил на пешеходна пътека нейната дъщеря, в закона бяха дописани санкции. После пък се оказа, че полицията не разполагат е дрегери, които да разпознават дрогираните, и започнахме акция за събиране на пари.
Ние вкарахме преди 4 години с първия рейтинг на университетите в България необратимо в обществения дебат идеята, че качественото образование се прави с конкуренция и съобразяване с нуждите на бизнеса. При криза образованието е особено важно и тази година правим за пети път рейтинга. Ако има победител в битката срещу монополите, това е "24 часа", който промени Закона за енергетиката и Наредбата за изчисляване на сметките, като ги направи по-разбираеми за хората.
Ние сме по-различни и с медийните коалиции между вестник и електронни медии. Една от тях – с "Дарик радио" – вече трета година посочва най-добрия град за живеене.
Подобна активност прави вестника по-различен, а читателя – съпричастен към важни неща за живота му: образование, здраве, пътища, монополи…

- Задължително ли е вестникът да бъде коректив на политическата власт?

- Не е задължително вестникът да се изживява като власт, но е задължително да контролира всяка власт.
Има една добра новина в тази криза – никога българските медии не са били толкова силни, защото досега не бяхме имали управляващи, които да се оглеждат така внимателно във вестниците и да коригират своето поведение според първите страници.
Имали сме премиери, които публично са обявявали, че не четат определени вестници. Други се обиждаха за цял мандат на журналистите, а чрез тях и на избирателите. На трети им беше труден българският и предпочитаха да разказват историята на своя род, вместо да обясняват политиката си.
За първи път се появява власт, която коригира поведение и намерения според силата на обществения дебат. Спомнете си как се разви и провали идеята за увеличение на годините за пенсия или отказът да се вдигне акцизът на алкохола. Важното е как ще се развие тази връзка след първите 100 дни, когато взаимното опознаване и ухажване приключи.

- Случвало ли се е да налагате автоцензура и ако "да" – в какви ситуации?

- Най-често когато бихме наранили дете, спестяваме детайли от историята, скриваме лицето му или се отказваме от снимки.
Преди дни се въздържахме да посочим банката, която е била подкрепена преди година от държавата, защото стабилността на финансовата система при криза е по-важна от едно чело на първа страница.

- Моделът на списване, който "24 часа" наложи през 90-те години, беше изключително успешен и ви спечели много читатели и, разбира се, големи тиражи. Какво ще е развитието на вестника оттук нататък, за да запази позицията си?

- Този модел беше копиран от доста български вестници, което не бе здравословно за целия печат.
Не разбирам тази конкуренция, която просто пренася едно твое приложение от един ден в друг и очаква да срази с това "24 часа".
Не приемам тази конкуренция, която се бори с "24 часа" със слухове за продажби, сливания, уволнения, а в същото време не плаща заплати, не осигурява своите служители, има неясни издатели, води политика, която се влияе силно от корпоративни и политически интереси.
Обвинявам включително и себе си в прекалена толерантност към двама-трима шумни неудачници, които съзнателно внушаваха, че вестниците са паднали жертва на официална, политическа информация. Читателят на "24 часа" го разпознава на сергията точно по различната първа страница, с по-различните теми, с умни анализатори. Ако през 1991 г. стартирахме е "Новините каквито са", днес търсим всичко зад новините. Това е оцеляването на класическия вестник -добре разказани, проверени, истински истории.
"24 часа" наложи модела на допълнителните качествени продукти, които са също част от бъдещето на вестника.
Над 2 млн. диска с български филми има в домовете ни, в семейните библиотеки са подредени сериозни колекции със световни романи. Преди месеци стартирахме невероятно успешния "Атлас на патриота" и убедихме българина, че има десетки места, които си струва да посети. Правим го вместо Агенцията по туризъм, която не зная точно как харчи своите бюджети.

- Измени ли се вкусът на българина? Какво предпочита да чете?

- Признавам, леко съм смутена, че на българина, на когото сутрин удрят силна доза тв политика, по обед му размекват главата с турски сериали, много му се иска да прочете как и известните страдат – изоставят ги, ограбват ги, мамят ги. Без да се интересува кое точно е истина и кое измислица. Познавам хора, които купуват подобни издания, за да се забавляват.
Аз вероятно трудно бих се справила, защото не бих написала, че "Мениджър" и "Плейбой" се сливат, с ясното съзнание, че не е вярно, и да не потърся мнението на шефовете им Максим Майер и Христо Кьосев.
Но виждам вече и истински, проверени новини и опити за разследвания в някои от тези издания, което показва добра посока. Както не
виждам и нищо лошо в това, че в сериозните вестници също се появяват добре разказани и достоверни "жълти" истории.
Преди година стартирахме промените след сериозно проучване на GFK за аудиторията на "24 часа" и очакванията, която тя има към нас. Нашите читатели са в големите градове, с добро образование и самостоятелен бизнес. Свободни хора, които искат да пътуват, интересуват се от култура, от лайфстайл. Редизайнът започна от съботно-неделните броеве, където на практика се появиха два нови вестника -"Екстра" и "Виж как", в които водещото маркетингово послание бяха достоверни истории за хора и стил на живот.
В четвъртък предложихме пътеводителя за култура и забавления "Виж къде", а в останалите делнични дни – приложенията за лични финанси и технологии "Джоб" и "Джаджи". Оставихме най-доброто здравно приложение в печата "Докторе, кажи!". Читателският вкус е динамичен. Понякога уцелваш рецептата и количеството, но може и да прекалиш с разнообразното меню и да ти върнат чинията. Тогава почваш наново.

- Много от най-добрите български журналисти са излезли от "24 часа ". Изпитвате ли известна ревност, че по някакви причина сте ги изпуснали и не работят за вестника?

- "24 часа" е марка за качествена журналистика и място, където се научаваш да работиш на високи обороти. Колега, който ръководи едно от големите списания у нас, сподели, че във всеки екип рязко се отличават журналистите, минали през "24 часа". На тях няма нужда да им обясняваш какво искаш, те знаят как да го направят.
Идва обаче момент, в който решаваш, че си стигнал тавана, че ще направиш нещо по-добро извън "24 часа", или пък ритъмът – три планьорки на ден от неделя до неделя - ти е прекалено динамичен и търсиш друго.
Не харесвах едно неписано правило, което беше наложено през 1993-1996 г. – всеки, който си тръгваше, не можеше да се върне обратно и се превръщаше във враг за "24 часа". По онова време собствениците подценяваха силата на екипа.
Аз през 1996 г. също затворих вратата на "24 часа" зад гърба си и ми трябваха 6 месеца, за да убедя себе си, че животът ще върви и без този вестник. След още 6 месеца продажбата на "24 часа" на германската медийна група ВАЦ ме върна обратно в редакцията. Оттук тръгнаха и две нови редакции – на "Сега" и "Монитор". Съжалявам, но се усеща, че част от колегите, които ги създадоха, вече не са в тези издания и потърсиха нов път за себе си.
През последните години, в които съм главен редактор на "24 часа", не само изпитвам ревност, а приемам за личен провал всяко напускане на колега, на когото държа. Въпреки че все по-рядко се разделям с някого - вероятно остаряваме… Това лято ми се случи да се разделя с част от екипите си във Варна, Благоевград и Стара Загора, тъй като кризата ни принуди да направим съкращения. Написах може би едно от най-трудните си писма и не съм убедена, че получателите ме разбраха.

- Има ли журналистическа гилдия? Усеща ли се подкрепата й?

- Няма. Вероятно защото липсва и силен журналистически съюз. Единственото място, където действащи журналисти водят реален дебат по професионални теми, е в двете етични комисии за печат и електронни медии.

- Освен главен редактор вие сте и мениджър. Лесно ли се управляват едновременно журналисти звезди и начинаещи репортери? Как поддържате баланса в екипа?

- Като в семейството – когато трябва да отстъпиш, го правиш така, че другият да оцени жеста и да го върне при следващата битка на характери. А когато победиш, празнуваш тихо, за да не засегнеш самочувствието на загубилия. И помниш, че винаги си силен само в отбор. Независимо дали той е от звезди, или от стажанти. В семейния тим имам повече стаж от мениджърския и затова не съм сигурна, че винаги в редакцията постъпвам правилно и справедливо. Но имам усещане, че повечето хора се чувстват добре заедно в редакцията. При криза цената на професионалната сигурност не може да се определи.
Вече не приемам така тежко предателствата и обидите от тези, на които съм давала най-често шанс и съм помагала.
Никога не хапя и търся вината в себе си. Промених се само в една посока – не искам да ме харесват на всяка цена и може би вече съм готова да приема, че не може всички за всичко да ме харесват. Затова, ако се страхуват от мене, ще намерят поне едно нещо, за което да ме харесват. Последния съвет го прочетох в някаква книга, която би трябвало да те направи успешен мениджър. Мене лично ме правят такава хората, с които работя.

- Разкажете един случай, за чието решаване "24 часа" е помогнал и това ви е донесло лично на вас истинско удовлетворение.

- Не преставам да се изненадвам, че когато разкажем за нечий проблем във вестника, се обаждат поне десетина с предложение да помогнат. Последното, което се сещам, е историята на джипито от смолянското село Арда, който не престава да лекува своите пациенти и пътува по няколко пъти в седмицата за хе-модиализа. В деня, в който написахме за д-р Алекси Деянов, колегите му от лекарския съюз изведнъж се сетиха, че имат такъв член, и започнаха да събират по левче за трансплантация на бъбрек. Кметът на Каварна Цонко Цонев, без да познава джипито, се отказа от свои хонорари в една наша рубрика.
Много добри неща се случват чрез вестника и вероятно най-емоционалното е класацията "Достойният българин" в края на всяка година. Най-ценното в нея е, че отсъстват политиците, а присъстват нормални, обикновени хора, номинирани от други нормални, обикновени хора за нещо добро.

***

ВЕНЕЛИНА ГОЧЕВА е главен редактор на в. "24 часа". Завършила е история във Великотърновския университет, има диплома за мениджмънт в медиите от Университета в Кардиф, Уелс. Работи във в. "24 часа" от първия му брой – от 18 май 1991 г. – досега с едногодишно прекъсване през 1996-1997 г. Тогава е шеф на борда на "Обединени журналисти" АД, дружеството, което издава в. "Континент". Във в. "24 часа" е била правителствен репортер, шеф на отдел "Вътрешна политика", зам. главен редактор, първи зам. главен редактор и от 1999 г. -главен редактор. От 2000 г. е зам.-председател на Съюза на издателите в България, а от 2001 г. е и председател на борда на Фондацията за етична журналистика, която обединява всички български медии.

Стр. 122 – 123, 124 – 125, 126