www.capital.bg I 2.03.2012
Като част от "Телеком аферата" в Австрия ще се разследват и връзката на Хохегер със сделките в България
Когато преди две години Петер Хохегер беше уличен в укриване на 10 млн. евро данъци, директорът на офиса му в една от бившите югославски страни плеснал с ръце и възкликнал: "Знаех си, че е един от нас." Комбинацията от австрийски финес и високомерие с балканския схемаджийски манталитет, родиха един от най-изтънчените лобисти в новата история на Източна Европа.
В момента комфортът на Хохегер е нарушен. Най-малкото не може да си живее в къщата в Бразилия, а трябва често да се среща с прокуратурата в Австрия. Срещу него се води разследване по една от най-мащабните измамни схеми в страната – "Телеком-аферата".
Златният век на австрийския лобист беше по време на черно-синята коалиция (между австрийската народна партия (OeVP) и Партията на свободата на Австрия (FPOe) в Австрия от 2000 до 2006 г. Почнал с обикновена PR агенция първо във Виена, а след това в цяла Югоизточна Европа, Хохегер успя да изгради перфектната инфраструктура за свързване на интереси, бизнес и политици и според подозренията на австрийските власти – за осъществяването на корупционни схеми. Той не е главен герой в нея, не е човекът, който стои от едната или другата страна на дадена сделка. Той е посредник при срещата на хора, които се нуждаят от услуги и искат да си платят. А за него остава процент.
Телеком аферата започна да изсветлява в началото на миналата година и досега се събираха доказателства. Отскоро, откакто се провеждат разпитите на участниците в нея, на повърхността започнаха да излизат едно по едно пипалата на съмнителна организация, работела на спокойствие години наред.
Аферата се е разигравала през двата мандата на бившия вече премиер от Австрийската народна партия (OeVP) Волфганг Шусел (2000-2007 г.). През септември миналата година скандалите около Шусел станаха толкова непоносими, че той се оттегли от политическата сцена.
Разследванията показват, че през годините на неговото управление и при старото ръководство на отчасти държавната телекомуникационна компания Telekom Austria, от нея са излезли десетки милиони евро, които са се насочили към различни частни интереси. С парите са финансирани политически кампании, инициирана е промяната на един или друг закон, стигало се е и до борсови спекулации. И за да може парите физически да бъдат прехвърляни, са използвани фирмите на лобиста Петер Хохегер. До момента се знае, че от TA към негови компании през последните десет години са били прехвърлени над 40 млн. евро под формата на различни хонорари. Процент от сумата е оставал за него, другите са продължавали по предназначение.
Изпитана схема
Най-лесно може да се разбере как функционира инфраструктурата на Петер Хохегер чрез следния пример с дълга предистория. Той започва на 4 октомври 2000 г. – дни, преди отчасти държавният Telekom Austria да бъде листван на борсата. Тогавашният финансов министър и принципал на дружеството Карл-Хайнц Грасер одобрява специална опция за мениджърския екип на компанията. Ако през следващите години акциите на ТА надвишат определена стойност, група от около стотина мениджъри ще си разделят сносен бонус. Общата сума е 9 млн. евро. Крайната цел е не по-късно от 27 февруари 2004 г. цената на акциите да е с 30% по-висока от тази в деня на листването. В случая – 11.70 евро на акция.
За периода между 2000 и 20004 г. акциите на австрийската компания растат, но съществува реалният риск да не достигнат планираната граница, при това на косъм. Това означава, че директорите й няма да си получат бонуса. За да се застраховат, те измислят своевременен план. Намират инвестиционен посредник, който в последната минута трябва да купи акции на ТА и така да качи курса им. За услугата той трябва да получи награда от 1 млн. евро. Две минути преди края на борсовата сесия "неочакван" инвеститор купува от книжата на телекома, акциите минават заветните 30%. Планът е изпълнен.
Понеже борсовият посредник няма как да си получи парите директно от ТА, трябва да бъде изработена специална схема за тяхното прехвърляне. Тук в играта влиза Петер Хохегер, а доклад на градската прокуратура от началото на месеца показа и каква точно е била ролята му. Телекомът превежда парите на фирмата му Valora с фиктивната аргументация "Оценка на пазарните шансове". Хохегер тегли парите от банковата си сметка лично и ги раздава на всички по веригата. За себе си запазва малка част.
Прокуратурата в Австрия сега разследва тази и всички подобни сделки и проекти на телекомуникационната компания. Беше сформирана самостоятелна комисия в парламента, която води паралелни разпити. Самото ръководство на ТА също назначи "специален отряд" за вътрешна проверка. Във фокуса на всички попадат и инвестициите, правени през изминалите години в Европа и най-вече около придобиването на компании в България и Беларус.
Българската следа
Малко предистория: През 2002 г. група австрийски бизнесмени, сред които Мартин Шлаф, бившият председател на Австрийската народна партия (OeVP) Йозеф Таус и генералният директор на финансиращата сделката банка BAWAG – Хелмут Елзнер, купиха "Мобилтел" за 800 млн. евро. Три години по-късно продадоха дружеството в България на Telekom Austria за 1.6 млрд. евро.
Разследването в момента се води в няколко посоки: каква е причината цената на компанията да се удвои за три години; имало ли е корумпиране на политици и други важни за сделките участници в двете държави, както и дали инфраструктурата на лобиста Хохегер е била използвана за разплащане.
"Повод за разследването са съмненията за "сериозни плащания и вмешателство на свързани с политически партии лица и фирми при инвестициите на ТА в чужбина и най-вече в България и Беларус", се казва в официалната обосновка, с която беше сформирана разследващата комисия в парламента.
"Разследването около сделката за "Мобилтел" в България тече в следната посока: минавали ли са пари през фирмите на Петер Хохегер, с които са били корумпирани политици и други личности, вземащи решения. Това се отнася както за Австрия, така и за България. Имаме повод да предполагаме, че преди години, когато ставаше сделката, австрийски политици са упражнявали натиск над български, за да се случи по-бързо тя. Информацията, с която разполагаме в момента, ни насочва още повече в тази посока, но има още много документи и доказателства, които трябва да прегледаме и анализираме. Тепърва ще разкриваме кои политици са взимали пари и срещу какви услуги", коментира пред "Капитал" депутатът от Зелената партия Петер Пилц, който е член на парламентарната комисия за разследване и един от петимата депутати, които водят разпитите.
От доказателства, събрани до момента, излиза, че Хохегер е имал активна роля около продажбата на "Мобилтел". Според разследващите органи в годините около придбиването на компанията първо от групата около Мартин Шлаф (2002 г.), а после и от Telekom Austria (2005), през фирмите на Хохегер минават плащания, за които се предполага, че са имали за цел да повлияят на едно или друго мнение, за да се придвижват сделките.
Ето няколко примера. В специален доклад на криминалната полиция, който австрийското издание Format цитира преди дни, излизат няколко фактури с ключова дума България, преминали през фирмите на Хохегер. В края на 2002 г. австрийският лобист получил консултантски договор от групата около Шлаф за търсене на заинтересувани към телекома в България. На компанията на Хохегер – Valora, са преведени общо 1.2 млн. евро. Подозренията според полицейския доклад са, че парите са били предназначени за тогавашния финансов министър Карл-Хайнц Грасер. Начело на финансовото министерство Грасер е бил принципал на отчасти държавната Telekom Austria и се е противопоставял пред евентуалната сделка в България. Причината е смътното минало на "Мобилтел" и връзката в собствеността с руския бизнесмен Майкъл Чорни.
В началото на 2003 г. част от парите, влезли във Valora, продължават по посока фирма, близка до финансовия министър. Следват няколко събития, които имат подозрителна взаимовръзка. През март същата година самият премиер на Австрия Волфганг Шусел беше на посещение в България по повод събитие на "Мобилтел". Ден-два след това Telekom Austria заяви интереса си и започна преговори с "Мобилтел". "Възможно е Хохегер да е използвал парите, за да предразположи определени хора, които вземат решенията", е едно от заключенията в полицейския доклад.
Две години по-късно Хохегер пак лобира. Този път на страната на купувача – Telekom Austria. Разследващите органи в Австрия са попаднали на хонорар от над 400 хил. евро, който Хохегер е получил като "добре свършена работа около придобиването на "Мобилтел". От показанията на австриеца пред разследващите става ясно, че парите са, защото е свързал австрийския телеком с банката – консултант по сделката – Raiffeisen Investment. Пикантно заключение в доклада на разследващите е, че по това време сделката съдържателно вече е била завършена. "Тоест даването на мандат на инвестиционната банка е било излишно."
Откакто Хохегер стана клиент на прокуратурата му, неговата мрежа беше разрушена. Офисите му в страните от Източна Европа бяха затворени, фирмите – закрити или замразени. През миналата година официално е отписана и едноименната му фирма в България. Връзките, които той е бил създал и използвал през годините, обаче тепърва ще бъдат осветявани.
.gif)
Доставчикът на международен интернет за България -ITD Network, изкупи изцяло оператора "София онлайн“, съобщиха за "Дневник“ от купувача. Стойността на сделката не се съобщава. Тя е знак, че заради насищането на пазара компании, предоставящи услуги на интернет доставчици, може да се ориентират към крайни частни и бизнес клиенти в сегмента SOHO (small office/home office). “София онлайн“ има собствена подземна кабелна MAN (Metropolitan Area Network) мрежа в столицата. Тя осигурява свързаност на корпоративни клиенти между офисите им. Сред конкурентите й са "Интерут“ и "Нетера“. "София онлайн“ има 500 бизнес абоната по данни на купувача. Доставчикът има приходи от 2.8 млн. лв. и печалба от 43 хил. лв. за 2009 г., показва справка в Търговския регистър. През септември 2010 г. "Булсатком“ придоби LAN мрежата на "София онлайн“. Досега телекомът беше по равно собственост на ITD Network и "София онлайн нетуърк“. Последното е притежавано от Мартин Хинков (изп. директор на ITD Network до януари 2011 г.), Даниел Атанасов, Лъчезар Георгиев и Анета Дойчинова, всички с по 25%. ITD Network купи половината от "София онлайн“ през 2007 г. Тогава фирмата поддържа оптична инфраструктура, покриваща 80% от населението на столицата. Собственик на ITD Network от началото на януари е "Ай Ем холдинг“. Иво Димитров притежава 75% от холдинга, а останалият дял е на Михайлина Паякова. Преди януари 2011 г. Иво Димитров и Михайлина Паякова притежаваха директно по 50% от ITD Network. “Ай Ем холдинг“ поддържа разнообразни бизнеси като хостинг услугата netbg.com, производство на сладоледи, печатница и рекламна агенция, фирма за строителство и имоти, интернет зали, заведения и т.н. На последното общо събрание на акционерите в "Ай Ем холдинг“ е решено капиталът на дружеството да бъде увеличен от 50 хил. на 2 млн. лв., за да бъдат придобивани други компании. ITD Network продава оптична свързаност за бизнес клиенти (Fiber to the home) в Пловдив и Велико Търново. Приоритет за компанията ще бъде внедряването на същата технология и в столицата. През 2010 г. ITD Network има 8.8 млн. лв. постъпления и 900 хил. лв. печалба, което е съществено увеличение спрямо 2009 г. (приходи – 5.9 млн. лв., печалба – 46 хил. лв.). Подобрите финансови данни на купувача са резултат от продажбата на LAN мрежите на "София онлайн“ и "Асеновград нет“ на "Булсатком“. За 2011 г. компанията очаква близки резултати. “Продажбата на всички бизнеси, свързани с предоставянето на услуги по LAN мрежа, е напълно естествена стъпка в развитието на компанията предвид изчерпаните възможности на технологията“, коментират от ITD Network. Затова компанията засега не смята да купува доставчици. Техни конкуренти в София са "Виваком“, "Мобилтел“ с новопридобитите "Спектър нет“ и "Мегалан“ и т.н. В Пловдив и Велико Търново компанията се конкурира с Blizoo и местни LAN доставчици. “Очаквам консолидацията на интернет доставчици да е по-интензивна през 2011 г. поради засилващия се конкурентен натиск върху по-малките доставчици, част които вероятно биха се съгласили да бъдат придобити от по-големи компании, макар че досега са отказвали такива оферти. Влияние в тази посока ще оказва и достъпът до финансиране в сектора от банки и фондове, който отчете известно подобрение през 2010 г. и очаквам тази тенденция да се запази и през новата година“, коментира Красен Йотов от анализаторската агенция Industry Watch.
Законно ли бе спечелен т. нар. обществен мултиплекс от компанията "Хану про"? Отговор на този въпрос се очаква даде тричленен състав на Върховния административен съд утре. Срещу избора на компанията, която сложи ръка на 4 от общо 6 парчета от цифровия ефир, са подадени жалби от две компании – класираната на второ място в търга с нищожна разлика от 0,345 точки "Ди Ви Би Ти" АД, и "Мобилтел". И от двете компании са категорични, че конкурсът за телевизионния пренос е бил манипулиран.
Мобилен интернет в роуминг на една цена – за 59 евроцента на мегабайт – 1,15 лева, предлага ‘Телеком Аустрия."
