www.united-partners.com I 10.11.2015г.

Според новото проучване на IBM тенденцията на т.нар. „uber-изация“ или промените в дадена индустрия, причинени от появата на непредвидим конкурент се превръща в основна грижа на главните директори по света. Само за две години, процентът на лидерите, които очакват да се сблъскат с подобни конкуренти извън тяхната индустрия, е нараснал с повече от една четвърт – увеличавайки се от 43% през 2013 г. на 54% в наши дни.

Проучването на IBM „Redefining Boundaries: Insights from the Global C-suite Study” е базирано на мненията и изводите на повече от 5200 изпълнителни (CEO), маркетинг (CMO), финансови (CFO) и ИТ (CIO) директори, както и на лидери от 21 индустрии в повече от 70 държави. Респондентите са представители на широк спектър от публични и частни организации.

Докладът разкрива, че директорите очакват конвергенцията на индустриите да се превърне в основна движеща сила за техния бизнес през следващите три до пет години. Проучването показва също, че водещите световни компании имат по-висок интерес към когнитивните технлогии в сравнение с организациите, които следват пазарните тенденции.

Директорите на водещи компании са все по-заинтересовани (с 24% повече в сравнение с проучването от 2013) от когнитивните изчисления. Проучването дава препоръки на организациите да използват предсказуеми и когнитивни анализи, с които да правят по-точни  прогнози за бизнеса и изпреварят непредвидимите си конкуренти.

Пазете се от нежелани натрапници

Преди време най-големият риск за бизнеса беше нов конкурент с по-добро или по-изгодно предложение, което позволяваше относително бърза и лесна смяна в стратегията. Днес обаче, утвърдените играчи са застрашени от нови участници с напълно различни бизнес модели, както и от по-малки, необременени и гъвкави участници.

"Най-голямата заплаха са новите конкуренти, които все още не са класифицирани като такива”, казва Пьотр Ружовски, Главен маркетинг директор, Mondial Assistance.

48% от всички директори осъзнават необходимостта от процес на взимане на решения, който включва участието на повече хора от компанията. 44% се стремят да внесат иновации от външни източници и 70% планират да разширят тяхната партньорска мрежа.

Използване на обратната връзка от клиентите

И все пак, когато става дума за идентифициране и проучване на нови тенденции и технологии, само половината от анкетираните заявяват, че взимат предвид обратната връзка от клиентите. В проучването IBM’s 2013 Global C-suite Study, 60 процента от главните изпълнителни директори заявяват, че планират да ангажират клиентите си и проактивно да прилагат обратната връзка в бизнес плановете си. Две години по-късно директорите признават, че все още имат пропуски в тази насока.

Повечето CxOs предвиждат промени в начина, по койот техните организации се ангажират с клиентите. 66 процента от CxOs смятат, че към клиентите трябва да се подхожда като към отделни личности (с 22 % повече в сравнение с 2013 г.) . 81 процента планират да използват дигиталните технологии, за да взаимодействат, с клиентите, което е увеличение от 19 процента в сравнение с 2013 г.

"Бизнесът ще разчита все повече на партньорства и иновации, които се основават на диалог с клиентите и съвместно разработване на решения.“ споделя Дейвид Милс, Изпълнителен директор Ricoh Europe, United Kingdom.

Ролята на технологиите

За първи път всички анкетирани директори идентифицират технологиите като най-важната външната сила, която оказва влияние на техните компании. Те смятат, че облачните и мобилните решения, интернет на нещата и когнитивния компютинг са технологиите, които имат най-голям потенциал да направят революция в бизнеса. Преди две години директорите признават, че ИТ сигурността не е фактор, който предизвиква сериозни опасения. Сега, 68 процента от анкетираните нареждат ИТ сигурността като риск номер едно за компаниите.

За проучването IBM Global C-Suite Study

Проучването IBM Global C-Suite Study, обявено тази година, е осемнадесетото по ред. IBM акнетира над 5 200 директори на компании по света с помощта на екип от бизнес стратези, консултанти, учени и статистици. Възможностите на IBM Watson Analytics също се били използвани за генериране на допълнителни изводи от над 7600 отворени отговора.

Автор:
United Partners

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 05.04.2015г.

www.m.mediapool.bg I 20.03.2015г.

Студиото на Russia Today в Лондон. Глобалният телевизионен канал е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада.

Европейският съюз е на път да започне първа операция в нова пропагандна война с Русия до дни, след като лидерите на ЕС дадоха официално одобрение за кампанията на среща на върха в четвъртък. Официални представители казаха за Ройтерс, че дузина експерти по връзки с обществеността и комуникации ще започнат работа до края на март в Брюксел със задачата да противодействат на, както казва ЕС, умишлената дезинформация, координирана от Кремъл във връзка с ролята и целите на Москва в Украйна и на други места в Европа.

Това е първият етап от план, който лидерите искат да бъде завършен до юни от върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини и който може да включва усилия за създаване и излъчване на програми на руски език, насочени най-вече към етническите руснаци в бившите съветски републики.

В момента тези общности следят предимно руските държавни медии, които имат по-големи бюджети за създаване на развлекателни програми и новини, отколкото местните медии.

Лидерите от ЕС, най-вече в балтийските държави, са разтревожени от това как Москва използва своите медии, за да печели подкрепа за възгледите и политиките си, с бюджети, в сравнение с които няколкото милиона евро на година, които според служители ЕС може да осигури, изглеждат нищожни.

Russia Today е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада

Редица западни политици и журналисти отдавна призовават за по-активно противодействие на пропагандата на руските медии и в частност на телевизионния канал Russia Today (RT), който се излъчва в 100 страни по света на английски, арабски и испански, а от миналата година и на немски и френски език. Бившият директор на британската BBC World Service Питър Хорокс, напуснал поста си през декември м.г., говори за финансовото превъзходство на руските новинарски държавни канали в "глобалната информационна война".

Бюджетът на Russia Today за миналата година е бил 445 млн. долара, по данни на в. "Ведомости". Заради финансовата и валутна криза, която разтърси Русия в началото на 2015 г., бюджетът на RT най-вероятно ще се окаже орязан.

Russia Today е основното оръжие на Кремъл във все по-ожесточената му информационна война със Запада. Главният редактор на медията има директна телефонна връзка с Кремъл.

В отделни европейски страни правителствата вече повишиха бюджетите на държавните медийни компании. Така например през т.г. Германия увеличи бюджета на Дойче веле с 9.3% до 294 млн. евро.

На срещата си, проведена в четвъртък вечерта, лидерите от ЕС се съгласиха да разширят икономическите санкции, за да окажат натиск върху Русия да изпълни мирното споразумение за Украйна. А в изявление от срещата на върха те "подчертаха, че е нужно да се даде отпор на продължаващите дезинформационни кампании на Русия", и натовариха Могерини със задачата да представи цялостен план до юни, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Според описание, разпространено между служителите от ЕС и видяно от Ройтерс, непосредствената задача на новия отдел в Брюксел е "да коригира дезинформацията и да проверява фактите", както и да "разработи представяне на гледната точка на ЕС чрез ключови послания, статии, авторски мнения, кратки данни, информационни графики, включително материали на руски език".

Персоналът ще бъде съставен от граждански служители, вече наети от институциите на ЕС или предложени от някои от 28-те държави членки.

Възвръщаемост на инвестициите

ЕС вече осигурява известна поддръжка за медии от общността и извън нея, включително чрез предоставяне на парични суми и техническа помощ в подкрепа на разнообразни културни програми и отразяване на дейността на ЕС.

Сега той може да обърне внимание на свързването на част от тази помощ с противодействието на руското влияние. "Ние може да поискаме по-голяма възвръщаемост за нашите инвестиции", каза пожелал анонимност служител, участващ в подготовката на плана. Финансираният от ЕС Европейски фонд за демокрация (ЕФД), който насърчава демократичното развитие в съседни региони, ще представи предложения по медийните въпроси на среща на върха на 21-22 май в Латвия, където лидерите от ЕС ще се срещнат с колегите си от Украйна и още няколко бивши съветски републики, които са съседи на Русия.

Директорът на ЕФД Йежи Помяновски каза, че една от проучваните възможности е "по-голяма интеграция и сътрудничество" между съществуващите рускоезични медии в граничещите с Русия държави с цел да се споделя продукция, която може да се конкурира за аудитории с финансираните от Москва програми.

Служителят от ЕС каза, че може да бъдат включени специалисти, които да помогнат за създаване на програми, за да се привлекат хора, говорещи руски, които не следят съществуващите рускоезични медии, финансирани от Запада, като Би Би Си, Радио "Франс ентернасионал", "Дойче веле" и Радио "Свободна Европа". "Необходимо е да разпространим информацията извън кръга на обичайните заподозрени", каза той.

Все пак участващи в проекта служители от ЕС заявиха, че не могат да се надяват да се конкурират фронтално със скъпите новинарски и развлекателни канали, които Русия излъчва далеч от своите граници, нито с екипите, популяризиращи идеите на Кремъл в социалните медии.

Общността също така е ограничена от това, че не иска да бъде разглеждана като манипулатор на новините или да се захваща с явна "пропаганда".

"Няма да бъде ефективно и не е възможно да се противодейства на грубата пропаганда на Русия с нейните оръжия", каза друг служител от ЕС.

Оригинална публикация

www.united-partners.com I 23.09.2014г. 

Целта на EE MUSIC e да вдъхнови лидерите в музикалната индустрия, като им разкрие идеята, че преминаването към интелигентна енергия означава спестяване на ресурси и средства, без това да лишава феновете от качествено забавление. След като беше представена успешно в държави като Франция, Германия и Великобритания, EE MUSIC идва в Централна и Източна Европа, за да подкрепи обещаващия потенциал на регионалния пазар.

EE MUSIC има амбицията да изгради локална мрежа от обществени лидери, които с подкрепата на международни експерти в сферите на енергията и музиката, да започнат промяна в нагласите към енергийната ефективност. Това ще помогне на музикалните събития да намалят използваната от тях енергия и вредното влияние върху природата.

Стартът на EE MUSIC за Централна и Източна Европа ще се състои по време на 7-то издание на Музикалната конференция на Югоизточна Европа – SeeMe на 26-ти септември. Събитието ще събере на едно място известни представители на различни сфери – музикална, развлекателна, енергийна, медийна, които да обсъдят позитивни примери и практични решения, насочвайки обществото към по-екологично и енергийно ефективно бъдеще.

EE MUSIC има за цел да създаде диалог между лидерите в музикалната индустрия, за да отговори на въпроса как се създава ефективна и енергосъобразна музикална култура в Европа. Обученията и семинарите на EE MUSIC ще предадат умения за енергийно управление на организатори на събития и фестивали, продуценти, енергийни консултанти и собственици на клубове. Уеб порталът на EE MUSIC (ee-music.eu) осигурява информация за успешни международни практики и конкретни предложения за ефективно намаляване на вредните емисии. Също така на сайта се предлага и безплатен достъп до EE MUSIC IG Tools – специален въглероден калкулатор, ориентиран към музикалния бизнес, който помага на собствениците на клубове и организатори на събития да проследят своя въглероден отпечатък.

Проектът е координиран от WIP Renewable Energies (D) и съфинансиран от програма „Интелигентна енергия – Европа“. Консорциумът на проекта обединява иновативни инициативи като Julie’s Bicycle (UK) и Green Music Initiative (D), енергийни консултанти и агенции, Elevate Festival (AT), както и комуникационни агенции, включително United Partners от София (BG). Идеята е да се изградят устойчиви структури за енергийно управление и енергийна ефективност в музикалния сектор.

Официалното откриване на EE MUSIC за Централна и Източна Европа е организирано съвместно с:

o Якоб Билабел | Green Music Initiative | EE MUSIC project partner | Берлин, Германия
o Бернард Щайрер | Elevate Festival for contemporary music, arts and political discourse | Грац, Австрия
o Нина Хилекум, Thema 1, Germany
Повече информация за EE MUSIC:
http://www.ee-music.eu/
https://www.facebook.com/eemusic.eu

https://www.flickr.com/photos/eemusiceu/

Майсторският клас „Бизнес лидерство и предприемачество. Добри практики” е поредният майсторски клас, организиран съвместно от Варненския свободен университет и Университета в Синсинати, САЩ. В рамките на три дни – от 9-ти до 11 май, представители на бизнеса и експерти от САЩ и България ще представят новаторски и утвърдени добри практики, които дават възможност на компаниите да се развиват  и да успеят в сложната и бързо променяща се конкурентна среда.

Сред темите, които ще бъдат представени от лекторите в рамките на майсторския клас са основи на лидерството, създаване на лидерска култура, предприемачество в публичния сектор, ключови фактори на политическото лидерство, използването на облачните технологии за увеличаване на производителността, ролята на ценообразуването, управление на маркетинга в големите компании, ролята на жената – бизнес лидер и изграждане на успешна бизнес среда за хора с увреждания.

В пряк диалог с участниците ще влязат имена като проф. Джордж Вредевелд – основател и дългогодишен директор на Центъра за икономически изследвания към университета в Синсинати,  проф. Ричард Макдоналд – преподавател по икономика в Университета „Сейнт клауд“ и консултант по програмно развитие, Джийн Лаутербах – основател и президент на Призм Консалтинг – компанията за бизнес стратегии за извеждане на конкурентни предимства и г-жа Елена Косева – изпълнителен директор на „Св. Св. Константин и Елена холдинг“ АД . Чрез интерактивни сесии в работата на майсторския клас ще се включат и други американски експерти от банковия, технологичния сектор, сферата на мениджмънта, маркетинга, услугите и коучинга.

Варненският свободен университет организира този майсторски клас с идеята да създаде програми, които да подпомагат бизнес лидери и мениджъри като движещата сила за развитието на частния сектор у нас.

Участниците в майсторския клас ще получат сертификат от Варненския свободен университет и Университета в Синсинати. Срокът за регистрация в Майсторския клас „Бизнес лидерство и предприемачество. Добри практики“ е 7 май 2014 г.