в. Класа | Маруся ПАНКОВСКА | 17.08.2010
Не зная дали някога добрата новина ще стане водеща, това зависи от мира по света
Професор Кент Колинс е завеждащ Факултета по радио-телевизионна журналистика в Университета по журналистиката в Мисури, САЩ. Притежава над 37- годишен опит като преподавател и обучава студенти както в САЩ, така и като гостуващ лектор в много страни. В момента професор Кент Колинс обучава новинарите на ТВ7.
- Проф. Колинс, промени ли се журналистиката в България през последните години?
- Телевизионната журналистика се разви много през последните 10 години в България. Дойдох тук за пръв път през 2000 година, за да работя с журналисти. Те се оказаха много интелигентни, имаха стремеж и търсеха начини как да помогнат за развитието на професията. Преди 10 години тук имаше само една силна телевизия за новини, сега са четири-пет. И те са по-добри заради по-голямата конкуренция, а също и защото много журналисти се стремят да правят репортажи за обикновените хора, за нещата от живота. Много от публицистичните предавания са ориентирани към темите за демокрацията и свободата в България. Нещата не са съвършени, разбира се, но това е така навсякъде по света.
- Бихте ли обяснили как според вас се разви журналистиката в глобален мащаб?
- Журналистиката в радиата, телевизиите и във вестниците се промени най-вече заради развитието на интернет. За собствениците на медиите настъпи труден момент, те трябва да измислят начин как да продължат да правят пари от изданията си. Защото интернет произвежда журналистика безплатно или на много ниска цена. Някои от най-големите вестници в света търпят загуби заради отлива на читатели, намаляват екипите си, вече има телевизии само с неколцина оператори. Но ситуацията се променя и заради това, че рекламният пазар се променя, все още от интернет не може да се печели толкова, колкото от печатната реклама. Някои хора намират, че журналистиката е станала по-добра с появата на интернет, а и там намират много нови източници на информация.
- Много се говори, че електронните издания все повече изместват хартиените вестници. Според вас ще настъпи ли момент, в който традиционните медии ще изчезнат и кога да го очакваме?
- Винаги ще има вестници, те никога няма да изчезнат. Но аз предполагам, че в големите градове, като София например, след време вестниците ще излизат 6 дни в седмицата в интернет и един ден – в печатен вариант.
- Как виждате бъдещето на журналистиката като цяло?
- В България все повече и повече от архивите на вестниците ще бъдат запазвани в електронен вариант и все повече хора ще се нуждаят от тези архиви – не само журналисти, но и бизнес организации, търговци и т.н. Неща, които преди са били тайна, като правителствени документи например, вече ще бъдат достъпни и за журналистите, и за бизнесмените. Ще има информация за фирми, за организации, за училища, за ресторанти, цялата информация ще бъде достъпна за журналистите и те ще могат да си вършат по-добре работата.
- Провеждате обучение на колегите от ТВ7. На какво ново ги учите?
- Работим преди всичко за развитието на уменията и талантите на журналистите, които те вече притежават. В ТВ7 има много интелигентни и много опитни хора и работим за развиване на уменията им още повече. Не ги учим на журналистика, те вече знаят какво е журналистиката. Учим ги на нови начини за представяне на журналистиката по телевизията. Учим ги на нови техники, чрез които да направят новините много по-полезни за зрителите. Ако например правителството направи пресконференция за това, че ще намали пенсиите на хората, историята не е за въпросната пресконференция, а за хората, които ще са засегнати от тази промяна. Пресконференцията не е важна, тя има значение дотолкова, доколкото да даде информация на медиите и на тази база журналистите да направят своите репортажи. Т.е. стремим се да изместим фокуса към реалните проблеми на хората, да се разработи новината, а не само да се информира обществото за някакви законодателни промени.
- Според вас в каква посока ще се променят новините в ТВ7 след обучението на колегите?
- Има няколко важни правила. Новините винаги трябва да са базирани на факти, винаги трябва да има различни източници, които да доказват, че тази новина е истина. Журналистите са като кучета пазачи, които следят дали нещата, които се случват, са законни и приемливи от морална гледна точка и ако някой иска да измами хората, те да го предпазят. Мисля, че в ТВ7 занапред ще има все повече журналисти от този тип – кучета пазачи. Искаме новините да се превърнат в дискусия, да има обратна връзка със зрителите, където хората ще имат възможност да обсъждат важни проблеми. Важно е хората не само да получават информация от вестниците и телевизиите, а да могат и да дават информация на медиите, да участват в този процес.
- Направете сравнение между българските журналисти и американските (или и другаде по света, където сте провеждали обучения), по какво си приличаме и по какво се различаваме?
- Провеждал съм обучения в Русия, Молдова, Дубай, Великобритания, Китай, Сърбия, Хърватско, Албания, Косово, Канада. Има огромна разлика между журналистиката в тези страни и в България. Тук, в София, има много по-голяма конкуренция в сравнение с други държави. В Русия няма много голяма конкуренция, в Китай, където медиите са изцяло държавни, изобщо няма алтернатива на тези медии. А тук, при вас, ще се засилва все повече конкуренцията, сигурен съм в това. В Америка имаме няколко големи вестника – "Ню Йорк таймс“, "Вашингтон поуст“, "Лос Анджелис таймс“, "Чикаго трибюн“, имаме няколко големи телевизии – CNN, NBC и други, но в Америка новините се представят по-скоро такива, каквито хората биха искали да ги чуят, а не такива, каквито са всъщност. Имаме нужда от по-важни истории, не можем да се осланяме само на клюки и жълти новини – дали Линдзи Лоън ще влезе в затвора, дали еди-коя си холивудска двойка ще се развежда, или чака дете. Твърде много са жълтите неща в американските новини. Друг проблем е, че понякога журналистите не успяват да представят важните новини по интересен начин.
- Има ли абсолютна свобода на словото според вас?
- Не, абсолютна свобода никъде няма, но има държави, в които има високо ниво на свободата на словото. В Мексико например няма много голяма свобода на словото, защото, ако журналистът разкрие някаква информация, има опасност наркобароните да го убият. В Америка проблемът е не дали да кажеш това, което знаеш, а че невинаги имаш достъп до информацията, част от нея се крие от обществото. Два са начините, по които се осъществява цензурата – да кажеш: "Това не трябва да се публикува“, или просто да скриеш информацията от обществото и журналистите. В България проблемът по-скоро е с достъпа до информация.
- Докога добрата новина няма да се смята за новина?
- По лесно е за медиите да отразяват лошите новини, отколкото да поставят проблемите и тяхното решение. В повечето страни зрителите, слушателите, читателите са уморени от лоши новини. В България журналистите трябва да говорят повече за добрите неща, за прогреса в държавата. Не зная дали някога добрата новина ще стане водеща, това зависи от мира по света, развитието на икономиката, рецесията, кризата. За себе си мога да кажа, че журналистиката е моята религия и всяка нощ се моля за успеха й и за развитието й към по-добро.
Стр. 15
