в. Струма, Благоевград I Георги БУЗОВ I 2010-03-13

72-г. Елена Михайлова

- Как стана професионален продавач на вестници?

- Случайно. Започнах на 18 март 1992 г., веднага след като се пенсионирах. Преди това работех в Завода за съобщителна техника в Благоевград като бобиньорка. Казах си: Елено, на тия години бобиньорка вече никой няма да те вземе. Или трябва да станеш чистачка, или се хвани да продаваш вестници. Избрах втората възможност и така се изтърколиха цели 17 години, откакто съм в този “бизнес”.

- Павилионът ти е на кьоше, минават много хора, имаш добра клиентела, със сигурност и добри пари изкарваш.

- За тебе 300-350 лева за 12-часов работен ден и цели 30 дена в месеца добри пари ли са? Но няма къде да ида на тия години. Както виждаш, млад човек, продавач на вестници, в нашия град няма – всичките са пенсионери, които се опитват да прибавят по нещо върху пенсийката си, защото иначе са вътре с бюджета.

- Как минава денят ти?

- Сутрин отварям към 6 без нещо. Първо си подреждам вестниците. Някъде към 6.30 “цъфват” и най-ранобудните ми клиенти. Докъм обяда е добре. Следобеда продажбите са слаби. Това е времето, когато се купуват повече списанията,а след четири-пет часа почти нищо не върви.

- А когато завали дъжд?

- Тогава е направо кошмар. Покривам вестниците с парчета найлон, за да не се намокрят, но не си е работа, защото хората обичат да поспрат, да разгледат и тогава да купят. Дъждовно ли е времето – оборотът ми е нула. Аз затова не обичам есента и зимата – хем е студено, хем и клиентите са по-малко.

- Как си обясняваш факта, че един ден продаваш повече, а на другия – по-малко вестници?

- В много случаи алъш-веришът ми зависи от сутрешния преглед на печата, който правят по телевизията и радиото. Като чуят за нещо интересно – хоп, идват веднага при баба Ленче.

- Когато ти е по-спокойно, към кой вестник посягаш най-напред?

- Различно. По-често прелиствам местния ежедневник, не пропускам обаче “жълта преса”, хвърлям задължително и по едно около на “наборите ми”, като например вестник “Трета възраст”, “Над 55 години” и т.н. Ама всичко е, колкото да минава по-бързо времето.

- След 12 часа работа не ти ли идва нанагорно?

- Иде ми, разбира се. Вечер се прибирам като скапана круша, но нямам друг изход – трябва да изкарам някой лев, защото с една пенсия не се кара. Имам внуци, искам и на тях нещо да подам. Пък да ти кажа, свиква се – тоя мине, друг ти каже здравей или здрасти, трети се спре на приказка, четвърти си е наумил, че аз съм му нещо като изповедалнята за грижите му вкъщи, и така често пъти не усещам кога е минал денят.

- Колко заглавия на вестници и списания предлагаш в павилиончето?

- Не са повече от 60-70.

- Успяваш ли да ги продадеш всички?

- Много рядко. Има вестници, като “Струма” например, и сто броя да ми дадат, ще ги продам. Има обаче и такива, от които и едната бройка, която са ми оставали, зорлем я пласирам. И със списанията е същото.

- Сега ми кажи – кои са ти най-лесните за продаване вестници?

- От ежедневниците – “Струма”, “24 часа”, “Телеграф”, “Стандарт” и “Труд”. От седмичниците – “Уикенд”, “Галерия”, “Шоу”, “Вестник за дома”, “Лична драма”. Пенсионерските, като “Трета възраст”, “Над 55 години”, и още един-два “от тая нива” се купуват, защото са много евтини и бая страници имат, та човек може да си ги чете чак до следващата седмица. От останалите продавам колкото за “цвят в косите”, както казва една моя приятелка.

- Ако зависеше от тебе, какво би сложила във вестниците като информация?

- Повече човешки истории, интервюта с интересни хора, т.е. това, което хората не са имали възможност да чуят или да видят по радиото и телевизията вчера. На народа му е омръзнало от политика и затова търси нещо “за душата”, та дори и да е измишльотина некоя.

- Средно на ден какъв процент от доставените ти бройки успяваш да продадеш?

- Различно. От вестниците, които се търсят, продавам между 85-90 на сто. От “Монитор”, “Дневник”, “Новинар”, “Пари”, “Атака” и др. продавам не повече от 25-30 %. Останалото връщам. От седмичника “Капитал” например, нищо че струва 2.50 лева, продавам доста, и то все на едни и същи клиенти.

- Има ли вестници или списания, от които не си могла да продадеш дори и една бройка?

- Такива еднодневки имаше бая преди години, когато всеки с повечко пари започваше да издава я вестник, я списание. И сега има издания, които никой не чете, ама са по-малко. Пък и види ли, че не се търсят, шефът спира да ги доставя.

- Виждам, че имаш клиенти, които въобще не разгръщат вестника, който си купуват.

- Повечето са такива. Идват, взимат каквото са си наумили от сергията, плащат и си заминават. Тях ги обичам най-много. Имам обаче и от другите – които ще прелистят всичките вестници, дето съм ги изкарала отпред, и накрая пак нищо няма да купят.

- Лесно ли разпознаваш кой от застаналите пред сергията ти ще купи я вестник, я списание и кой няма да купи?

- Да не се хваля, ама мога да се цаня някъде за “психолог”. Тези, които са решили да си купят вестник или списание, си държат парите в ръката. Другите – в джоба. И в повечето случаи искат само да разгледат.

- Редовни клиенти имаш ли?

- Разбира се. И то много. На тях разчитам винаги. Най-възрастният от тях е бай Асен Нитов, който живее в съседния блок отдолу. Скоро научих, че той е бил най-старият филателист в България. През всичките тези 17 години не е пропуснал и ден дори да не купи любимия си вестник “Струма”.

- Тази зима имаше доста студени дни. В такъв студ как издържаш?

- Навличам се с повечко дрехи, завивам си краката с едно по-дебело одеяло и така. От време на време си пускам и електрическата печка, ама много дебело ми излиза на масрафа. Зимата не е най-приятното време за човек с моя занаят, но и през лятото не се издържа от горещина. Важно е обаче на душата да е добре.

- Как й угаждаш на душата ти?

- Скромно, сутрин си взимам задължително по едно кафенце от кафенето отсреща, и толкова.

- Ако сега шефът ти рече да те премести в друг павилион, какво ще направиш?

- Ще се пазаря да си остана на това място, защото едно че ми е близо до дома, второ, защото тук съм от 17 години и всички ме познават. И трето – да не се хваля, но повечето от хората в квартала си купуват вестници от този павилион единствено заради уважението, което им засвидетелствам. Шефът знае това и засега се въздържа да ме мести.

- Жените или мъжете са по-добри клиенти?

- Мъжете. Те купуват 90 на сто от вестниците. Списанията са територия на младите хора, които се интересуват от мода, от обзавеждане и от автомобили, а детските издания се купуват предимно от майките и бабите, които са излезли на разходка с децата или внуците си.

- Спомням си, че преди години една твоя колежка продаваше вестници на Централна гара – София с думите: “Няма стандарт, няма демокрация, няма пари… останаха само труд и капитал!” Ти използваш ли такава реклама, за да си продадеш вестниците?

- Стара съм за такива работи. Който иска – да купува, а който не иска – прав му път. Данчо, който продава вестници по улиците, той е по “рекламата”. Аз не мога така.

- Продаваш ли на вересия?

- Ако не го познавам, няма да му се хвана на приказката. Но на тези, които ги познавам, правя такива услуги, но рядко, защото съм имала случаи, когато са забравяли да ми платят, та е трябвало да ги подсещам.

- Къде държиш вестниците от рода на “Чук-чук”, “Аз и Ти”, “Супер шанс” и т.н.?

- Под масата.

- Търсят ли се?

- Както казват хората, за всеки влак си има пътници. Купуват ги главно по-младите мъже. Продавам седмично по 4-5 броя от тях. Едно време мераклиите бяха повече и съм продавала на седмица по 20-30 броя, ама от една-две години почти нямам клиенти за тях. Мисля, че интернет сайтовете и телевизионните порноканали им изядоха “хлебчето”.

- В Благоевград не се продават чуждестранни вестници. Как смяташ, ще вървят ли немски, гръцки или френски вестници и списания в нашия студентски град?

- Не мога да ти кажа. Иначе минават всеки ден млади хора, повечето явно са студенти, и ме питат за различни заглавия на немски, френски и италиански вестници и списания, но нашата фирма не предлага от тях, защото ако останат непродадени, всичко ще е чиста загуба. А и при сегашната ситуация, когато българските вестници и списания едва-едва вървят днес, не ми се вярва чуждестранните да станат по-търсени.

- Защо павилионите за вестници в Благоевград са с размери на коптори, вместо да бъдат малко по-широки и по-красиви?

- Не знам кой акъллия от общината ги е проектирал и одобрил и как е преценил, че трябва да са толкова малки, та човек да не може да се обърне. Виж как съм натрупала вестниците един върху друг в тази теснотия. И то за какво – защото някой си е решил, че вестникарите ще “забогатеят”, ако будките станат поне с един метър по-широки.

- Докога смяташ да продаваш вестници?

- Докато мога. Видя ли, че започва да не ме бива за тази работа, минавам на резервния вариант – пенсийката ми, и започвам да си гледам живота. Но засега оставам. На 18 март ще започна 18-а година като продавачка на вестници само в този павилион.

Стр. 8

в. 24 часа | 2010-03-05 

Интервю на Бодо Хомбах, съуправител на ВАЦ, дадено за в. "Франкфуртер рундшау"

- Г-н Хомбах, вие често говорите с политици, вероятно и за тежкото положение на медиите. Усещате ли готовност от тяхна страна да помогнат?

- Политикът, който цени разследващите медии и наистина иска да им помогне, още не се е родил. Когато политиците чуят, че медиите имат проблеми, показват интерес, от една страна. А често съм виждал и черно задоволство. Но тези напрегнати взаимоотношения са съвсем в реда на нещата.

- Как изглеждат нещата тогава в медийната политика?

- Сещам се за една актуална книга по този въпрос. Обобщено казано, в едно от есетата в нея пише: Има добри и лоши медии. Има такива, които развиват демокрацията, и такива, които й вредят. Медии, които развиват демокрацията, са заслужили подкрепа от държавата, защото пазарът се провали не само при банките, той се провали и при медиите. Може би трябва да се помисли за одържавяване на ДПА.

- Преценявайки израза на лицето ви, май сте на друго мнение…

- Чакам деня, в който държавата ще реши кои медии са полезни и кои не.

- Смятате ли, че държавната помощ за медии е добра идея?

- Ако въобще може да се допусне такава помощ, трябва да се намери форма, която с абсолютна сигурност защитава медиите от влиянието на държавата. Иначе скоро и при нас ще се случват неща като в обществените телевизии. Държавата за мен не е плашещ призрак, но едно трябва да знаете: където се говори за държава, всъщност става дума за бюрокрация и партии. И бързо попадате в партийна пропорционалност и партийна намеса.

- Какво мислите за индиректна държавна помощ – например чрез намаляване на ДДС?

- Не искам да казвам твърде голяма дума и да настоявам за някакъв вид държавни субсидии. Но след като ме питате, мога да кажа, че намаляването на ДДС за продуктите на пресата ще е толкова разумно, колкото и намаляването му при хотелските нощувки. Сериозно, аз вярвам твърдо в необходимостта от пресата като четвърта власт. Отговарял съм за цяла изборна кампания. Тогава не ставах всяка сутрин с мисълта как днес да информирам възможно най-обективно медиите. В предишния ми политически живот се вдигаше доста шум около мен, но невинаги оправдано. Бях, така да се каже, жертва и причинител едновременно. Познавам всички страни и затова мога да кажа, че нито един морален постулат не действа така дисциплиниращо за дейността на един политик, както рискът грешното му поведение да бъде публикувано в медиите. Затова за медиите като стълб на една функционираща демокрация не трябва да има никаква зависимост, никакъв механизъм, позволяващ намесата на партиите. Алчността на партиите да влияят върху съдържанието и персоналните решения, би била незадоволима.

- Тоест издателствата трябва сами да си помогнат.

- Ние във ВАЦ във всеки случай знаем: главната ни компетенция не е само печатането на вестници. Ние сме журналистическа манифактура. Как да се намира качествената журналистика решава пазарът. Важно е да се следят технологичните скокове и да се подготвяш за всички опции. Да кажем, iPаd (нов продукт на Apple, който комбинира айфона с преносим компютър – бел. ред.). Но преди всичко издателството трябва да прави възможна качествената журналистика.

- Говорите за качество, а през 2009 г. задраскахте във вестниците си в Северен Рейн-Вестфалия 300 от 900 работни места за журналисти. Критиците ви виждат в това противоречия.

- За безплатните медии посредствената журналистика е твърде скъпа, а за медиите, които искат и в бъдеще да печелят пари, посредственото не е достатъчно добро. Журналистиката, която и в бъдеще иска да си заслужава цената, трябва да се отличава – както и всички креативни дейности – с качество и блестящ резултат.

- Значи искате по-малко, но по-качествени журналисти?

- Това е профсъюзно табу, знам. Но това е позицията ми, не мога да я променя.

- Тогава как стана така, че никое друго издателство не загуби толкова тираж в рамките на 1 година, колкото загубихте вие? Читателите не разбират ли качеството на вестниците ви?

- Този въпрос не може да е сериозен!

- Напротив!

- Първо от тази сметка трябва да извадите онези тиражи, при които просто се отказахме да присъстваме в определени региони, защото бяхме по-малкият вестник без перспектива. Освен това ние излизаме в регион, в който населението се топи, а квотата на мигрантите е много висока. А за социалните притеснения в региона, които се изразяват и чрез безработица и размер на социалните помощи, не се налага да обяснявам нищо. Загубата на тираж няма нищо общо с повишеното качество на вестниците ни.

- Не би ли било по-честно да кажете: Ние, мениджърите на ВАЦ, твърде дълго правихме твърде малко или погрешното. Сега трябва да спестим колкото може повече пари, и то така, че съдържанието на вестниците ни да може все още да се продава като журналистика.

- Старите ни структури живееха от смесени калкулации, при които не ставаше ясно къде са загубите. Това го разделихме. Последващите тежки действия можахме да проведем съвсем социално. Но, разбира се – ние не искаме само да пестим, ние искаме сега, когато си възвърнахме икономичността, да инвестираме в бъдещето. Една възможност за растеж е онова списание, което Щефан Ауст (прочут журналист, дългогодишен главен редактор на "Шпигел", бел. ред.)развива под работното заглавие "Седмицата". Той вече ни показа четири изцяло изработени нулеви издания. Последното го прочетох от първия до последния ред. Чувствах се невероятно добре информиран. Едва две седмици по-късно успях да открия подобни информации в друго списание.

- За какво ставаше дума?

- От вътрешната ситуация в Йемен до стуацията в американската армия. Радваме се, че работим заедно с Ауст, защото той се интересува най-вече от качеството. Тези дни той ще представи и една онлайн платформа, която е много модерна. Сътрудничеството ни с него има и стратегически компонент: когато iPad стане ежедневие, ще има нужда от свързване между списанията и движещите се образи, както и от дидактически добре разделената журналистика. Всеки знае, че обикновеното ръководене на списание в тези бедни откъм реклама времена е авантюра. А в авантюризъм никой никога не ни е обвинявал. Освен това е ясно, че без стабилен партньор не бихме могли и да помислим за подобно нещо.

- Говори се, че преговаряте с цюрихското издателство "Рингие", че към месечното му списание "Цицеро" ще пасва и едно седмично издание.

- Не коментирам. Дори и с едно мигване не коментирам. Ние водим преговори с партньори. Със стратегически и финансови партньори.

Стр. 26

в. Класа | 2010-03-02 

Негативните тенденции в рекламата в печатните издания се задълбочават в Испания, съобщи InfoAdex в свое изследване. Похарчените за реклама средства през 2009 година – около 5 милиона и 210 хиляди евро, са с над 20 процента по-малко в сравнение с 2008-а. Драстичното намаляване на инвестициите в рекламата не учудва никого, както и фактът, че само в интернет се забелязва повишение на рекламите с около 8 процента.
В списанията, дори женските, които се радват на особена популярност, рекламата убийствено пада. С около 35 на сто са се снижили инвестициите в рекламите в този вид издания. В телевизията рекламата е паднала с 23 на сто, във всекидневниците – с 22 на сто, а в радиото – с 16 на сто. В близко време InfoA-dex ще представи задълбочен доклад за рекламния пазар в страната.

Стр. 15

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 2010-03-02

Навлизането на таблетите ще промени облика на медийната индустрия, но тя ще продължи да мирише на мастило

Почти 1400 страници от най-реномираните американски списания ще бъдат декорирани от една и съща реклама: Печатът е номер 1. Това предвиждат плановете на Time, Hearst, Conde’ Nast, Wermer Media и Meredith, които започват кампания на обща стойност 90 млн. USD. Целта й е обединена в думите на главния изпълнителен директор на Times Ан Муур. Дигитализирането на съдържанието ни е важно за нас, но не искаме клиентите ни да вярват, че печатните ни издания не се четат въобще, коментира тя пред Wall Street Journal. А колко по-различни звучаха издателите преди година, когато всеобщото мнение беше, че бъдещето на медиите е в интернет.

Планове

Целта на кампанията, която ще започне по-късно този месец, е да се покажат предимствата на печатните издания и по-специално на списанията пред интернет. Една от причините – рекламата в интернет оставя краткотрайно впечатление, докато мастилото носи своя чар и дълготрайност. Едно от лицата на кампанията е плувецът Майкъл Фелпс, който казва: В интернет сърфираме; в списанията се потапяме.
Мрежата обаче нанася необратими промени в начина, по който се развива медийната индустрия. Примерите за това са много. Преди седмица датският вестник Information стана първият в света, който представи своя версия за таблета на Apple iPad. Или поне подсказа как ще изглежда тя, когато устройството се появи на пазара в Европа след около 2-3 месеца. Плановете на други медии обаче са далеч по-сериозни.

Видео

Британската ВВС пусна приложение в App Store, чрез което предлага своето видеосъдържание от сайта си. Новинарската агенция Associated Press обяви, че планира да пусне платено приложение за iPad, което ще бъде част от усилията й за капитализирането на присъствието й в интернет. Плановете на главния изпълнителен директор на компанията Том Кърли са да създаде "изцяло нов бизнес, наречен АР Gateway". Той ще обединява всички полета на дигиталните медии, в които оперира АР. Сред тях е АР Mobile за смартфони, сред които е и iPhone. Разликата е, че докато сега агенцията разчиташе предимно на приходите от реклама, в бъдещите й приложения такава няма да има. Вярваме, че потребителите са склонни да плащат за услуга, съвместима с iPad, която да предлага съдържание, съобразено изцяло с нуждите и желанията им, казва Кърли. А използващите таблета ще могат да се възползват от цялото налично съдържание на агенцията – снимки, видео, текстове и т.н.

Ефект

Именно в мултимедийното богатство на таблетите се корени и евентуалният им успех. Устройствата, които досега не се радват на особено голям интерес от страна на потребителите, съчетават предимствата на две продуктови категории, между които се позиционират. От една страна това са смартфоните, които обаче не са достатъчно големи и мощни, за да задоволят всички потребности. От друга страна са нормалните лаптопи, които обаче са твърде големи и тежки, а батериите им не издържат достатъчно дълго. Нетбуковете определено не можаха да запълнят възникналата празнина. Те бяха по-големи от смартфоните, но недостатъчно мощни, за да заместят лаптопите. Таблетите обаче имат потенциала да запълнят тази дупка в продуктовите гами на производителите. Ненапразно по време на презентацията на своя iPad главният изпълнителен директор на Apple Стив Джобс показа как точно се чете сайтът на New York Times.

Приходи

Въпреки намерението на американските издатели да вдъхнат нов живот на печатните си издания прогнозите на анализаторите за бъдещето им не са особено розови. На другия полюс обаче са очакванията за развитието на интернет рекламата. Според ZenithOptimedia през 2012 г. интернет рекламата ще представлява около 16% от целия пазар спрямо 12% през миналата година. А до 2015 г. интернет ще е вторият по обем рекламен пазар след телевизията.
Самите рекламодатели също не стоят твърдо зад идеята за доминация само на един от двата модела – онлайн и офлайн. Дори обратното. Те трябва да открият начина да се обвържат с новите предложения на пазара като iPad, които да добавят стойност към вече съществуващите им активи - хартията. Подобно е положението и при другите традиционни медии като вестниците.
Така например през миналата година американската Вестникарска асоциация публикува на няколко пъти карета, в които показваше колко точно хора четат вестници всеки ден. Целта й беше същата – да покаже, че мастилото не е умряло и няма да се даде без съпротива на новите медии.

Проучване

Кой чете на мобилен телефон

 - Около 25% от американците четат новини на мобилните си телефони, показват данните от проучване на Pew Research.
 - По-голям дял – 43% от американците на възраст под 43 години – получават най-горещите заглавия директно на мобилните си устройства.
 - Най-четени са новините за времето (72%) и събитията на деня (69%).

Стр. 20

в. Уикенд | Надя КОСТОВА | 2010-02-26

Първородният син на вестникарския бос Тошо Тошев Радослав дълго време стоя далеч от светската суматоха. 42-годишният бизнесмен имаше различни от журналистиката занимания и с нищо не показваше амбиции да поеме щафетата в от именития си баща.
В последния месец обаче общинският съветник от ГЕРБ реши все пак да последва примера на татко си – зае се да издава на български списание "Пентхаус". Като собственик и главен редактор Тошев-младши си е поставил задачата да превърне изданието в библия за всеки хетеросексуален мъж, като накара читателите да гледат не само голите картинки, но и да четат остроумните статии.

- Г-н Тошев, тези дни излиза първият брой на списание "Пентхаус", където освен собственик сте и главен редактор. Как решихте да влезете в медийния бизнес?

- Баща ми винаги е искал да се занимавам с журналистика или нещо свързано с нея. Изглежда вече ми е дошло времето за това. Между другото, аз съм работил във в. "Труд" още като ученик. Тогава нямаше компютри и се трудех като уредник. Задълженията ми бяха да нося готовите текстове до метранпажа. Там те се набират с едни оловни букви. Закърмен съм с машините.

- Колко ви се плащаше?

- Не са ми плащали. Това си беше чиста експлоатация на детския ми труд (смее се).

- Изглежда въпреки връзката ви с Тошо Тошев не сте били разглезено дете…

- Ни най-малко. Още от 12-годишен съм свикнал да се трудя. Всяко лято берях грозде и череши на село при дядо ми и копаех. Строяхме вилата, садяхме дървета. На 15 изкарах курс за екскурзовод и на 16 вече водех руски групи в "Балкантурист". Много добри пари изкарвах, но на 17 влязох в казармата. Бях тръгнал една година по-рано на училище и така завърших преди пълнолетие. Можеше да се отърва от казарма, но сам изявих желание да отбия военната си служба. Две години не съм излизал и не съм ползвал привилегии. Нямаше жени, нямах си гадже, нищо…
Днес съжалявам, че отмениха казармата и че моите деца няма да облекат униформи. Ако бях на мястото военния ни министър, щях да върна задължителната служба да е поне 2 години.

- Сигурно много ви е липсвало общуването с жени, като се има предвид реномето ви на плейбой?

- Честно казано, не много, макар че преди казармата вече бях опознал донякъде жените в лицето на няколко рускини. Първата жена в живота ми е Марина от Москва. Беше в една от групите туристи, които водех от "Балкантурист".

- Как я свалихте?

- Тя ме свали, беше със седем години по-голяма от мен. Вечерта, преди да замине за Русия, имаше прощално парти в бара на хотел "Верея" в Стара Загора. Тя дойде при мен и ми прошепна да не пия много водка, че после ще се качим в нейната стая. Аз се притесних и обърнах още две малки. Нищо не си спомням от първия път – правихме ли секс, не правихме ли… Това, което ми е останало като изживяване, е, че нещо стана и след това беше влажно и възбуждащо (смее се).

- Привилегия ли е да сте дете на известен родител?

- По-скоро отговорност. Винаги са ме гледали с очакване, че ще съм на нивото на баща си. Трябвало е да се справям с много по-големи отговорности, отколкото възрастта ми е позволявала. В същото време баща ми никога не ми е помогнал с нищо. Не защото не е искал, а защото не сме се занимавали с бизнес в една и съща сфера. Спомням си, веднъж си беше позволил да се държи грубо с една моя учителка, която му се обади в кабинета му в телевизията. Не си бях написал домашните и преподавателката беше решила да се заяде, като звънне на баща ми. Изглежда не го беше хванала в подходящо настроение, защото той започнал да й обяснява как стават нещата. Навлякох си такива неприятности… Учителката ме изпитваше всеки час.

- Липсвал ли ви е баща ви, докато растяхте?

- За да му липсва нещо на човек, той трябва първо да го е имал някога. Баща ми и майка ми се разведоха, докато бях на 6, та не помня много какъв беше животът преди. Понякога си мисля, че именно това ме е накарало да се боря повече, за да се превърна в това, което съм. Работил съм какво ли не. Занимавал съм се с всякакъв бизнес – внасял съм комбайни и трактори от Украйна, продавал съм на битака като студент през 1988 г. Майка ми тогава живееше в Сирия с мъжа си. Аз ходех при нея, купувах обувки на едро и ги внасях у нас. Вече бях втори курс "Икономика" и бях много предприемчив.

- Кога се стоплиха отношенията ви с Тошо Тошев?

- Станахме близки чак когато навърших 27-30-годишна възраст. До тогава се срещахме по-рядко. Аз ходех в БНТ, когато той работеше там, и после в редакцията на "Труд". Може да се каже, че тогава се запалих по журналистиката макар да бях далеч от това поприще.

- Как е в момента баща ви? Говори се, че е зле.

- Баща ми е мъжко момче. Не се предава лесно. Понякога си мисля, че е роден под щастлива звезда. Живее втори живот след трансплантацията преди години и се чувства прекрасно. Наскоро имаше някакви проблеми, но от последните седмици изследванията са добри. Лекарствата, които взема, отслабват имунната му система и всяко заболяване изкарва много по-тежко, отколкото другите хора. Сега е добре.

- Колко често се виждате?

- Старая се възможно най-често. Ние, мъжете във фамилията, имаме традиция в събота или в неделя да се сбираме в централен софийски ресторант, да се видим, да обядваме. Никой не взема жена си. Ние сме си женкари и дамите само ни разсейват (смее се).

- Разбирате ли се братята си от другите бракове на баща си?

- Бих казал, че се открихме повече в последните години. Васко, най-малкият, работи при мен. Съдружник ми е в издателската къща. Много добре се справя със задълженията си. Подадох му ръка и се опитвам да го уча на бизнес. Разликата ни е 20 години и освен като партньор и брат го чувствам и като мой син. Ангел има рекламна агенция и се опитва да пробие в този бранш. В последните няколко месеца се насочва и към ресторантьорството, отваря малка пицария.

- Какви са отношенията ви с жените на баща ви? Възприемате ли ги за свои мащехи?

- Аз си имам майка и никога не съм се месил в отношенията на родителите ми. Някои от жените на баща ми ги харесвам, други не чак толкова, но в отношенията си с тях не влагам никакви лични елементи
Държа се с тях с уважение и респект, макар че последната съпруга на баща ми е no-малка от мен… Скоро тя дойде в редакцията и аз я представих като майка ми. Получи се доста интересно.

- Много често ви сравняват с баща ви, който има 5 брака зад гърба си. Вие самият сте с две бивши съпруги. Да не се състезавате в тази област?

- Предполагам гените на баща ми си оказват влиянието (смее се). Наистина има нещо като кръговрат. Аз самият имам двама синове от бившите си жени – Теодор на 13 години и Виктор на 4. Не мога да кажа, че с баща ми се състезаваме или си мерим нещо. Дори не зная с колко жени съм спал в живота си.

- Повече ли са от 100?

- При всички положения са повече, но не си водя точна бройка.

- След опита с рускините имате ли завоевания от други култури, раси?

- Аз обичам само българки. След като ги опитах, се убедих, че никъде няма по-хубави жени от нашите. За мен е важно да можем да си общуваме с партньорката не само в леглото, но и словесно.

- Правили ли сте тройка с две жени?

- Разбира се, че съм правил. С повече от две обаче не съм си лягал. Човек заслужава да опита всичко… Въпреки това не мога да си представя да правя тройка с мъж и жена. Неестествено ми е. По същата причина не бих участвал в суинг (когатo две двойни си сменят партньорите – б.а.).

- Какво мислите за изневерите?

- Не ги одобрявам, но това не означава, че не съм изневерявал…

- Какъв човек сте извън работа си в "Пентхаус"?

- Сигурно на читателите ще им се стори много странно, че издателят на "Пентхаус" е романтик, но аз съм точно такъв.
Обичам семейния уют но в същото време съм и бохем. Предполагам, това е част от противоречивата ми природа. Дори бих се оженил отново, но засега не виждам тази, заради която да си наложа желязна дисциплина и ограничения.

- Популярно е схващането, че всяка жена, която излезе на корица на еротично списание, е имала вземане-даване с редактора. Вие спали ли сте с момиче на "Пентхаус"?

- Не, не съм одобрявал така никое момиче. Там, където работиш, не трябва да си го вадиш…

- У нас станаха много популярни домашните порноклипчета като на адреналинката Яна от последната седмица. Означава ли това, че българките са много разкрепостени жени?

- Гледах клипа на Яна и да си призная, тя е много секси. Подходяща е за някоя фотосесия за списанието. Що се отнася за това дали българките се чувстват добре в кожата си, ще кажа, че само за първия брой има снимани 5 момичета.

- Интернет успя ли да измести еротичните списание с безплатните снимки на голи модели?

- Голите жени, разбира се, са първоначалната мотивация, заради която човек си купува списание като "Пентхаус". Лично аз обаче се надявам да успея да предложа и един друг продукт – хубави статии. Обичам да казвам, че в моето списание еротичните модели са само илюстрации към текстовете. Това ще е списание с хубави материали, които стават за четене и се надявам, че българските мъже ще харесат продукта.

- Напоследък у нас се появи една нова категория жени – златотърсачките, които често са сравнявани с еротичните модели. Вие имали ли сте си работа с тях?

- По-голямата част от жените искат да "работят" гадже на някой богаташ. Очакват мъжете да ги издържат. Нямат мотивация да работят. Аз самия не понасям жени златотърсачки. Получавал съм предложения.
Една такава красавица ме пита още на втората среща: "Колко ми е издръжката на месец?". Отговорих й, че не съм я осиновил и я разкарах с шут. Умните жени могат да извлекат полза от това, което научават от мъжете, с които са. Не превръщат основния си капитал в безчет обувки и парцали.

Стр. 24-25

Снимка: www.novinar.net

Свързани публикации: “Пентхаус” разпалва фантазии

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-02-26

Треперете, жени, иде българският “Пентхаус"! От понеделник родната версия на мъжката еротична Библия ще бъде на пазара.

От екипа на родния “Пентхаус", сформиран преди няколко месеца, обещават интелигентни, леки и сътворени с чувство за хумор текстове. Сред авторите, привлечени да пишат в списанието, са Любен Дилов-син, Михаил Заимов и Михаил Михайлов…. Ще има еротични разкази, комикси, както и специална рубрика “Доктор М". В нея психоаналитикът на списанието ще отговаря на читателите, които искат да споделят свои проблеми от интимния живот.
Още в първия брой има 4 фотосесии с български красавици. Тенденцията да се представят основно родните прелести ще бъде запазена и в бъдеще.
Издател и главен редактор на “Пентхаус" е общинският съветник от ГЕРБ в София Радослав Тошев с помощта на по-малкия си брат Васил. “Смятам, че по време на криза трябва да се правят нови проекти, а и българският мъж заслужава точно такова списание, което да говори без табута за секса", категоричен е Тошев. Освен това от списанието жените ще разберат какво харесват мъжете, шегува се той. Статистиката показала, че около една трета от читателите на мъжки издания са именно… от нежния пол.
“За разлика от други конкурентни списания, където често се снимат известни модели или манекенки, ние търсим неизвестни момичета, които са красиви, секси, сластни и искат да покажат телата си", обясняват издателите. Ограничението е само едно – да са над 18 години.
Ще снимаме не само в апартаменти и хотели, но когато се затопли времето, фотосесиите ще се пренесат и на плажа, на яхти, издават от екипа.
Първият брой на списанието излиза на 1 март. Дори цената му е оформена еротично – ни повече, ни по-малко от 6,96 лева. “Пентхаус" ще излиза у нас в началото на всеки месец. Правата върху лиценза са за 5 години.
Марката “Пентхаус" е с 40-годишна история, както и българските читатели ще научат от първото издание на родната версия. Сред най-добрите попадения в световното минало на изданието са голите снимки на Пола Джоунс, която съдеше бившия американски президент Клинтън за сексуално посегателство. Особено голям скандал предизвикаха и снимките на тъмнокожата “Мис Америка" Ванеса Уилямс в средата на 80-те години на миналия век. Заради голата си сесия в изданието Уилямс дори трябваше да се откаже от короната. Останалото – в понеделник.

Стр. 23

Свързани публикации: Радослав Тошев: Не харесвам всички жени на баща ми Тошо Тошев

в. Седмичен Труд | Маргарита ТОШЕВА | 2010-02-24

Собственикът на бившата телевизия на врачките "Канал 2001" твърди, че преходът у нас е гротеска. Убеден е, че по времето на Живков се отделя по-сериозно внимание на хората с паранормални способности

Писателят и издател Румен Балабанов е автор на над 20 книги. Написал е романа " Някой си отиде" и пиесата "След завоя", играна в "199". За сборника "Медена роса" е носител на наградата " Южна пролет". Бил е редактор във в. "Стършел", зам.-главен редактор на в. "Литературен фронт". До 1997 г. издава 14 вестника, най-известен от които е "Психо". Някои го определят като основател на жълтия печат в България. Вече е бивш собственик на прословутата телевизия на врачките "Канал 2001". В момента е главен редактор на изданието на СБП "Словото днес".

- "2012: Горбачов, демокрацията и баба ми" е новата ви книга, в която представяте прехода като гротеска. Защо го определяте така?

- Може ли нещо 20 години да се тътри, да писне на хората и то да не е гротеска? Свикнахме с неща, които преди това бяха немислими, хвалим неща, които преди това заклеймявахме. Случи се пълно разклащане на ценностната ни система, оскотяване, опедерастяване. Или сме най-тъпият народ на света, който не може да се оправи, или сме вкарани в зловещ сценарий. Друго обяснение нямам. Баба ми казваше: "Една шепа народ сме, можехме да си живеем като Симеончета." И в двете неща е права: наистина останахме една шепа народ и наистина Симеончо си живее добре. Баба ми винаги е била права, затова я направих главен герой на гротеската. Един колега нарече книгата литературна инсталация, но както и да се нарече, важното е, че има опит за осмиване на това, което ни се случи, защото иначе е много тъжно. Тъжно е, че се случват неща в живота на човека, за които никой не го е питал: дали да има социализъм, дали да има капитализъм, дали да има преход. И човекът се оказва не главен герой, а подлога на историята.

- Ако пишехте сега книгата, бихте ли добавили някакъв нов щрих? Акцията "Октопод" дава ли основание за това?

- Не. Те са непрекъснати щрихи и брънки от тази зловеща гротеска. Още повече че истината я знаят само няколко души. Гледам новините по трите канала, за да разбера коя телевизия каква политическа позиция има, въпреки че новините се обявяват като независими. Или както е казано, по новините им ще ги познаете. Същото се отнася и за вестниците, разбира се.

- Работили сте в престижни издания като "Стършел" и "Литературен фронт". После се оказвате шеф на канала на врачките "2001 и собственик на в. "Психо". Този остър завой навярно е заради бизнес интереси?

- 14 години бях в "Стършел". Междувременно работих в сп. "Пламък" няколко месеца. Оттам напуснах, защото ми беше ужасно скучно и тъй като ми беше неудобно, измислих пред Георги Константинов един претекст – че няма къде да паркирам пред СБП. В "Литературен фронт" също не ми хареса. Всеки път се връщах с голямо удоволствие при Христо Пелитев, моя "бащица", който всички ни тантуркаше и ни пазеше от какви ли не нападки. За карикатуриста Георги Чаушов имаше сигнал в ЦК, че посредством графиките си изпращал сигнали на ЦРУ. И за мен по повод на един разказ се обяви, че съм враг на народа. Напуснах "Стършел", където се чувствах най-свободен, по една-единствена причина – предложиха ми да стана главен редактор на " Септемврийче" и аз се пол ако-мих да докажа, че мога да променя един вестник. Въобще това мое желание да се доказвам през целия живот ме подвеждаше и ме придвижваше по схемата възход и падение. Така и не разбрах на кого се доказвам – на жените ли, на властта ли, на себе си ли? Вероятно съм се доказвал на себе си, което не звучи много добре, защото само комплексарите се доказват на себе си. Другото ми обяснение е, че съм някакво дете, което си е играло и продължава да си играе на какво ли не.

- А как стигнахте до "Канал 2001"?

- До 1997 г. се занимавах с вестници – издавах около 14 заглавия. Моят син твърди, че съм основателят на жълтата преса. Таблоидите излизаха в тираж 350 000 всеки. Първият беше " Кой си ти", вторият – "Психо", който единствен продължава да съществува вече 20 години. През 97-ма обаче ми се приигра на телевизия. С помощта на Любомир Коларов с група ентусиасти отидохме в телевизия "Триада", която излъчваше CNN на живо. Тогава, както се шегувахме, спирахме CNN и пускахме първия частен сутрешен блок. Като спряха телевизия "Триада", отидохме като външна продукция в "7 дни" със сутрешен блок, водеше го Лора Скорчева, за която тогава бях женен. И с обеден блок с водещ баща й Величко Скорчев. Аз бях продуцент. Когато поисках и вечерен блок, ми отказаха. По това време се развеждах с Лора Скорчева и започнах да творя "Канал 2001".

- Това едно от паденията ви ли е?

- Лош или добър, както казваше другарят Живков, каналът си остана исторически. И днес още се споменава. Друг е въпросът, че беше замислен като място, където т.нар. паранормални способности на човек, изследвани в специална лаборатория по времето на Живков, трябваше да се приобщят към медицината, за да може да се правят крачки напред. Но медицината тогава се дръпна рязко от тези теми. Заяви категорично, че такова животно няма – за разлика от всички останали европейски страни, включително Русия и САЩ, където се правят тези изследвания. Освен това врачките, плащайки си своята изява, трябваше да захранват финансово телевизията. А предаванията с тях бяха 10% от програмата на телевизията, всичко останало беше публицистика. Но както казва народът, една капка катран разваля кацата с мед. На "Господари на ефира" добре им дойдоха издънките, каквито наистина имаше: примерно съветът да се пие машинно масло против язва и ред други от този род. Беше създадено присмехулно обществено мнение към телевизията и тя просъществува "само" 6 години – казвам го с голямо задоволство, защото да си сам в този пазар, където търгуват вълци и лисици, 6 години е грандиозен успех. И не се срамувам, защото в програмата имаше много стойностни неща. Публикуван рейтинг я постави на 4-то място в София по гледаемост. Що се отнася до паранормалните способности на хората, както във всяка човешка дейност има мошеници, има и честни. Честните трудно оцеляват, мошениците се нагаждат. По време на бедност хората се насочват към "пророци" и лечители. В момента законът, който трябваше да регламентира дейността на народните лечители, практически е блокиран.

- Казвате преди време, че телевизията е мръсен бизнес, тънещ във финансова мъгла. Това отнася ли се за големите телевизии?

- Предимно за тях се отнася. Телевизията е невероятен манипулатор – всичко се прави за пари. Аз съм застъпник на това, че телевизията трябва да възпитава, колкото и старомодно да звучи. Не може да се пробутват отпадъци на обществото, което непрестанно се прави. А и сега има желязна информационна завеса, само че посоката е сменена. За културата в Русия, в страните, които ни бяха близки, кой говори? А тия безкрайно тъпи игри – два часа да стои на екрана думата с разместени букви "ятха" с въпроса кое е това средство за придвижване… Някои знае ли къде отиват парите от есемесите? А да сте видели критичен материал за мобилните оператори? За какво говорим? По-добре да се закрият три телевизии, отколкото Кремиковци.

- Известно е, че вие направихте Юлиан Вучков телевизионер – той водеше предаване в " Канал 2001". След толкова време как преценявате тази си постъпка?

- Доволен съм, още повече че той го помни и ми е благодарен. Макар и брутален, казва истини. Добър водещ е и е честен човек. Освен това от моето "котило" са започнали много хора: Мартин Карбовски дойде в "Кой си ти" със стихотворение, Людмила Филипова, известната белетристка, започна като репортерка в сутрешния блок в Триада, Юксел Кадриев започна в "7 дни".

Стр. 16

Твоят ден, Бургас, Ямбол, Сливен | Бисерка ПАУНОВА | 2010-02-24 

З-годишният проект ще приключи с международна конференция, издаването на монография и сборник

Какъв е езикът на пресата 8 България след близането ни в Европейския съюз? Как той влияе 6 ежедневието, върху контактите между хората? Какви
са читателите на централните, регионални и специализирани вестници? Кои теми и жанрове привличат най – много читателите? Това са само част от въпросите, на които ще отговори проектът "Етнопсихолингвистични и социолингвинстични аспекти на медийния език на пресата в България".
Той бе представен вчера пред учени, жуналисти, студенти от зам. ректора на БСУ Галя Христозова. Проф. Христозова е ръководител на проекта, който се финансира от фонд " Научни изследвания" на Министерството на образованието младежта и науката .
Изледването на вестникарския език ще обхване за периода от 2007 до 2012 г. . Проектът е с продължителност 3 години и ще бъде осъществен на два етапа. При изследването ще бъде отделено специално внимание на езика на бургаските печатни медии, уточи Христозова.
Според учени от БСУ и страната подобен фундаментален проект за изследване на медийния език у нас не е правен досега.
Една трета от състава на научния колектив, които ще участва 8 проекта, са докторанти и млади учени. В него се включват изявени учени от БСУ, СОУ "Cв. Климент Охридски" и от Тракийския университет.
Работата по проекта ще приключи с издаването на монография, провеждане на международна конференция с участието на представители от европейските университети. Предвижда се и издаването на сборник от конференцията на български и английски език,. Ще бъде направена и анкета за вестникарския език , с участието на 4000 души от Бургас и цялата страна .

Стр. 6

в. Твоят ден, Бургас, Ямбол, Сливен | Бисерна ПАУНОВА | 2010-02-22

Проект на тема "Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти на медийния език на пресата в България" стартира в Бургаски свободен университет.

в. Засада | 2010-02-16

Вестникари и разпространители на печатни издания учредиха нов съюз. Той е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел с решение №1 на Софийския градски съд от 15 февруари 2010 г. Съюзът на вестникарите и разпространителите на печатни издания е доброволна, обществена и независима организация, създадена изцяло да защитава правото на информираност на читателя и да увеличи доверието към българските печатни медии сред обществото.
Тя обединява лидери на националния и регионалния печат и водещи агенции на разпространителите на вестници и списания, сред които "Телеграф" ЕООД (вестниците Телеграф" и "Засада"), "Монитор" ЕООД (вестник "Монитор"), "Компакт – Меридиан" ЕООД (вестник "Меридиан мач", списание "Мач магазин"), "Политика днес" ЕООД (вестник "Политика"), "Ню Медия Груп"АД (вестниците "Уикенд" и "Шок", списание "Кулинарен уикенд"), Издателска къща "Борба" (вестник "Борба"), "Лудогорски вестник" ЕООД ("Лудогорски вестник^, "Ловеч Медия" ЕООД (вестник "Народен глас"), Издателска къща "Знаме" ООД (вестник "Знаме"), "Черноморски фар" АД (вестник "Черноморски фар"), "Сити Медиейтърс" ООД (вестник "фактор"), Национална агенция "Разпространение" АД Сдружение "Съюз" на разпространителите на вестници и списания", "Пресмаркет" ЕООД, Национална агенция "Разпространение 1" ЕООД и други.
Учредителите на съюза единодушно избраха за председател на Управителния съвет Делян Пеевски, за заместник-председатели Мартин Радославов и Яне Янев и за членове Николай Томов, Никола Динков, Галентин Влахов, Васил Захариев, Цветан Ангелов и Владимир Гергински.
Съюзът си поставя за главна цел да защитава конституционното право на свобода и независимост на българските печатни медии. Сред приоритетните му задачи са да защитава правото на вестниците и списанията да събират и да разпространяват обективна информация и да спомага за издигането на качеството и престижа им. Новият съюз ще работи в условията на пълна прозрачност и равнопоставеност, ще съдейства за установяване на коректни и добросъвестни отношения между издателите на вестници и разпространителите, като на пазара на печатните медии ще се противопоставя срещу всякакви опити, които толерират или ограничават разпространението на отделни издания.
И на последно място сред задачите на новия съюз е да издигне ролята и значението на регионалните издания при формирането на общественото мнение по въпроси, засягащи хората от отделните области и градове, както и от национален характер, и да способства за качествено и ефективно разпространение на печатните издания.

Стр. 1, 2