Списание "Твоят БИЗНЕС" I 8.01.2016

Мартина Христова, мениджър „Комуникации“ на Рено Нисан България

Казват, че първите седем години в живота на човек са много важни и показателни. Същото, мисля, важи и за работата. А аз вече толкова време се уча какво е „ПР“ или казано на български – „Връзки с обществеността“ – осъществяването по най-добър начин на онази изключително важна връзка между всички участници в обществото, в което живеем.

През годините разбрах, че това е професия, която може да работиш само със сърце и много себеотдаване. Започнах да се занимавам с ПР без образование в областта, но с огромно желание за развитие и хъс за работа. Прочетох много книги, статии, блогове по темата и продължавам да го правя, но най-ценните уроци научих от практиката. Споделям част от тях, като нито са подредени по важност, нито изчерпват темата, но действително играят ежедневна роля в моята работа и вярвам, че биха помогнали на всеки, който е поел отговорната задача да бъде комуникатор в една компания.

1. Бъди искрен

Да бъдеш искрен е задължително, а понякога се изисква дори директност. В началото премислях всяка дума, докато общувах с медиите, което водеше до притеснение и скованост. Докато не осъзнах, че моите послания са най-ценени, когато са директни. Все пак силата на ПР-а е в неговата искреност и правдоподобност. Ако излъжем, медиите рано или късно ще разберат, както се е случвало много пъти в историята на различни компании. Затова искреността трябва да присъства във всяка една прес информация, прес конференция, събитие, снимка, разговор… По този начин се градят не просто познанства с медиите, а ценни взаимоотношения и достоверност.

2. Предизвиквай себе си

При начало на нов проект, си поставям предизвикателството да постигна повече от миналия път. Чрез сериозен анализ какво не се е получило добре преди, ще намериш начин да бъдеш различен сега. Живеем в свят, в който всеки ден се случва нещо интересно и за да бъдеш различен, трябва да се положат много усилия. Целта е всяко събитие, което организираш, да е уникално, различно и запомнящо се, за да бъде предадено безупречно конкретното послание.

Едно от най-успешните събития, които съм организирала, е представянето на новия модел Renault Kadjar пред медиите в началото на лято 2015 г. Това е авантюристичен кросоувър с послание Stop watching, start living (бел.ред. – спри да гледаш, започни да живееш). В главата ми изникнаха картини на палатки, каякинг, барбекю – прекрасна идея, но дали не е твърде дръзка?! Притеснявах се да заведа журналисти на къмпинг. Предизвикателството беше огромно и задачата бе да поднеса идеята по такъв начин, че всички да я приемат. Получи се! Никога няма да забравя емоцията, когато видях как всички устремено се спуснаха да разпъват бивака, как се забавляваха, всичко стана като една игра, а Kadjar се превърна в перфектния съотборник. В конкретния случай именно оригиналността изигра успешна роля и рискът бе оправдан. Медийното покритие за модела е едно от най-силните, които сме имали, а всяка статия включва думите: приключение, емоция, иновация – това, което изразява този модел.

3. Изпипвай всеки детайл

Перфекционизмът е ключов фактор за успешния ПР. Дори нещо елементарно като оформление на имейл или писмо е от значение, когато представляваш компанията. Недопустимо е да пропускаш обръщение, да пишеш “незнам”, да забравяш препинателни знаци, да използваш различни шрифтове.

Сбъркаш ли, по-скоро можеш да се поучиш, отколкото да се поправиш. Първият тест драйв, който някога организирах, беше до Автомобилния салон Пловдив, а представяхме кросоувър. Изключително общо, скучно и не на място събитие. Оттогава си казах, че всяко събитие, което организирам ще се изпипва до последния детайл, независимо какво ще коства, а в повечето случаи не струва пари, а време и идеи.

Вниманието към детайла, абсолютно винаги се забелязва и откроява теб, и респективно, твоята марка или продукт.

4. Отговаряй веднага. Спазвай срокове

В ядрото на ПР-а е двупосочната комуникация, за разлика от рекламата, където тя основно е еднопосочна. Тази му същност дава възможност да се води диалог – да се задават въпроси, да се получават отговори, да се разискват казуси. На всеки въпрос от медии, трябва да се отговаря веднага (било то и след кратка справка, защото не може да знаеш всичко, а трябва да си много точен в отговора), иначе съществува риск историята да не бъде публикувана или да бъде отразена непълно. Отговаряй веднага и на колегите – ако се забавиш, забавяш и тяхната работа, което не е приятно за никого. Винаги спазвай сроковете за отговор, така градиш не само репутацията на компанията, но и твоята собствена.

5. Следи конкуренцията

Много е важно да не се заровя глава в пясъка като щраус, а да се следи постоянно какво се случва наоколо. Информираността е ключов фактор да си една крачка пред конкуренцията, следейки тенденциите, откривайки или елиминирайки възможности, опознавайки поведението на медиите. Бъди нащрек какво става в индустрията, какво правят колегите в бранша и извън него.

Забелязала съм, че у нас успехът на конкуренцията, може да бъде обсебващ и да доведе до завист и дори злоба. Затова е много важно фокусът да остане върху собствената марка и нейния успех.

6: Превърни служителите в посланици на марката

Служителите са най-ценният ресурс на компанията и трябва да се полагат ежедневни грижи за тях. В първия ми работен ден в Рено Нисан имахме посещение от Търговския мениджър на региона и дамата категорично заяви: „Вие сте толкова малка фирма, че всички в нея трябва да сте най-добрите на пазара.“ Много просто и вярно. Служителите са най-важните посланици на марката, те работят всеки ден за развитието и бъдещето й. Да, всеки реално е заменим, но е наше задължение да го накараме да се чувства незаменим.

В нашата компания инвестираме изключително много в хората и вътрешната комуникация е приоритет. Например, резултатите на компанията достигат до всеки един служител, защото той е положил усилия за тях и ги представяме ежемесечно на срещи. Така колегите разбират финансовите резултати, които в повечето компании се пазят в тайна и само се шушнат. Всичко това ни спомага да създадем чувство на принадлежност, което се гради дълго и консистентно. Това е глобална политика на Рено Нисан, която изключително рядко се среща у нас.

7. Работи ръка за ръка с всички отдели

Когато започнах първата си работа в България, най-трудно ми бе да разбера защо хората не работят в екип. В университета ни учеха, че трябва да можем да работим с всеки. Изучаваните предмети включваха и групова курсова работа, с цел да придобием умения да комуникираме успешно с хора с различни характери, разбирания, възприятия. Това беше един от най-добрите житейски уроци, които съм получавала. За съжаление у нас е трудно приложим, защото концентрацията е върху собствените задачи, всеки крие нещо и го е страх някой да не му вземе “хляба”.

ПР-мениджърът трябва да работи открито с всички отдели, затова добрите взаимоотношения са важен фактор и трябва да се борим с индивидуалността. Работим за една цел и затова трябва да си помагаме.

8. Инвестирай в ПР, независимо от размера на компанията

Ако компанията няма възможност да инвестира пари в ПР, то може да инвестира време. Първият ми стаж беше в един малък френски хотел, където нямаше конкретен ПР. За сметка на това, собственичката непрестанно търсеше повод за статии в медиите – нов шеф-готвач, ново меню, освежаване на една стая, изпълнение в бара на известен пианист… Елементарни идеи, които не изискват огромна инвестиция, но получаваха отразяване. От нея научих, че независимо от инвестицията, трябва да проследим възвръщаемостта, защото иначе харчим пари, без да сме сигурни, че е резонно.

9. Уважавай журналистите

Неприемливо е да се държи сметка на журналистите за съдържанието на техните материали. Най-вече, когато статията включва и представяне на негативни обстоятелства или черти на продукта. Предполагам, че в България, това се дължи на специфичния медиен пазар и зависимостта му от рекламата. Редно е журналистите да споделят истинското си впечатление от продукта, било то и негативно. Така те изграждат достоверност на собствената си медия, на собствените си статии и следващия път, когато похвалят дадена марка или продукт, то посланието ще има много по-висока стойност. Реално силата на ПР-а е правдоподобността.

10. Забрави за работното време

Накрая, но може би не на последно място – нещо изключително важно – ПР-ът не започва в 9 ч. и не приключва в 18:00 ч. Той е 24/7. Е, все пак не бива да се пренебрегва значимостта на почивката, защото тя презарежда емоциите, нагласите и дава живот на нови идеи.

Всички тези точки са елементарни, но често забравяни и пренебрегвани. Теорията и дипломата не могат да заместят сърцето и себеотдаването, които са необходими, за да бъдеш успешен и конкурентоспособен в един толкова забързан и динамичен свят.

———-

Мартина Христова е мениджър „Комуникации“ на Рено Нисан България от февруари 2013 г. и отговаря за комуникацията на марките Dacia, Renault и Nissan. Преди това заема позицията ПР специалист в София Франс Ауто (Peugeot). Има магистърска степен по „Бизнес мениджмънт и технологии“ от Sheffield University и бакалавър по “Международен бизнес мениджмънт в хотелиерството и туризма“ от University Center Cesar Ritz.

Оригинална публикация

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 09.01.2016

Точно две години и пет дни след старта на новия програмен период за България като страна членка на Европейския съюз започна реалното усвояване на парите по оперативните програми. Така на практика 2014-а и 2015-а повториха нулевите 2007-а и 2008 година.
На 5 януари бяха подписани първите договори за безвъзмездна финансова помощ по процедурата "Подобряване на производствения капацитет в МСП" на програмата "Иновации и конкурентоспособност". Въпросната схема за финансиране е свързана с подобряването на производствения капацитет в малките и средните предприятия и със засилването на експортния им потенциал. Общо заделените средства по нея са 300 млн. лв., като минималният и максималният размер на помощта зависят от категорията на съответното дружество – за микрофирмите тя е между 100 000 и 500 000 лв., за малките – от 200 000 до 750 000 лв., а за средните е между 300 000 и 1 000 000 лева. На практика тази схема заменя известната от предишния програмен период процедура за технологична модернизация.
"Договорите, които връчваме сега, са израз на поетия ангажимент от правителството за подкрепа на българския бизнес. Те ще осигурят финансов ресурс за над 200 малки и средни предприятия, който ще помогне на фирмите да подновят техническия си капацитет и да осигурят заетост. Оттук нататък топката е в полето на предприемачите", заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски. По думите му интересът към процедурата е бил изключително голям. В рамките на първия краен срок (б.а. – общо те са три) са подадени 844 предложения за икономическа дейност в нискотехнологичните и средно нискотехнологичните производства. От тях за финансиране са одобрени 202 проекта на стойност 116.4 млн. лв. при заделени за целта малко над 117 млн. лева. Още 488 проекта отговарят на финансовите и техническите критерии, но за тях ще се търсят други възможности за подпомагане.
С европейските пари фирмите ще могат да закупят машини и оборудване, да разширят дейността си, да увеличат производството си и да осигурят нови работни места. Договорите на 27-те компании, получили най-много точки и отговорили в най-висока степен на критериите за оценка, бяха връчени на специална церемония. Останалите контракти бяха раздадени само два дни по-късно (на 7 януари), на ново официално тържество. На това му се вика истински пиар – да не би случайно след коледните и новогодишните веселби някой да не е разбрал за грандиозния успех на управниците. На всичко отгоре това е само началото, тъй като има още две групи с предприятия, за чиито договори ще се правят медийни събития. Вече има 229 одобрени проекта по втория краен срок на процедурата за подобряване на производствения капацитет на високотехнологичните и средно високотехнологичните компании. "Те също трябва да получат своите договори до края на януари", съобщи Лукарски. По третия краен срок за предприятия в секторите на интензивните на знание услуги са подадени 203 проекта, които сега се оценяват. Така, общо взето, с една процедура големите началници ще застанат пет пъти пред обективите.
В същото време на заден план останаха неуредиците, които съпътстваха целия този процес. Докато през миналата година течеше срокът за кандидатстване за "Подобряване на производствения капацитет в МСП", до управляващия орган на програмата бяха изпратени безпрецедентен брой въпроси от претендентите (над 320).
От тях се разбра, че до европейското финансиране ще се допуска по изключително спорни критерии, заради които много микропредприятия бяха лишени от възможността да се модернизират безвъзмездно. За да се определи например каква помощ може да получи съответната фирма, бе необходимо да се изясни нейната категория (микро, малка или средна). Това ставаше според броя на служителите, които работят в нея. Изненадващо обаче при свързани лица се вземаха пропорционално работниците на всички дружества по веригата. Или ако предприятието "А", в което работят трима души, се притежава от предприятие "Б" (което държи 75% от капитала на "А") – със 140 работници, и предприятие "В" (с 25%) – с 40 служители, броят на персонала на първото скачаше до 118 души (100% от персонала на "А", плюс 75% от този на "Б" и 25 на сто от работещите във фирма "В"). Което директно го пращаше в категорията "средни фирми", при все че в него работят само трима човека. Но оттам кандидатите неминуемо се препъваха в следващия критерий за допустимост – нетните приходи от продажби. Защото този път се вземаше под внимание само оборотът на предприятие "А". Който, съвсем естествено, не покрива минималните 3 млн. лв., колкото бе прагът за "средните фирми".
Правилата за кандидатстване ощетиха грубо и бизнеса в цяла Югозападна България. Микро- и малките фирми от този край получиха само 45% съфинансиране, а средните едва 35 на сто. За сравнение, във всички останали региони грантовете за първите са 70%, а за вторите финансовата помощ от Брюксел е 60 на сто. По този начин, ако две малки дружества, да речем, от Благоевград и от Плевен, имат одобрени проекти за по 500 хил. лв., те ще получат като помощ съответно 225 хил. и 350 хил. лева. Останалото всяко само ще трябва да си осигури. Причината за този "номер" е в направеното още през 2007-а райониране на страната. Тогава София бе "пришита" към Югозапада, вместо да се обособи като отделен регион на планиране. И заради по-високите икономически показатели на столицата сега в неизгодна позиция са и предприемачите от Благоевград, Гоце Делчев, Сандански, Драгоман, Радомир…
Никак не е за пропускане и изискването за представяне на бизнес план, в който да се оцени ефектът от изпълнението на бъдещата инвестиция. На пръв поглед нищо притеснително, но в действителност имаше разписани минимални норми на възвръщаемост, нарастване на производителността, увеличаване на приходите от износ и повишаване на ефективността на производствените разходи. Казано иначе, за да се доберат до заветното финансиране, фирмите масово бяха принудени да надуват числата. Само че после, ако не изпълнят записаното, ще трябва да връщат обратно взетите средства. Изискването е в рамките на три финансови години след окончателното плащане на безвъзмездната помощ всяка компания да постигне най-малко 75% от стойността на поне два от споменатите индикатори, иначе ще й се наложи да върне обратно от 5 до 25% от реално платения грант. И то независимо от евентуални икономически или политически кризи, природни бедствия или други катаклизми.

Стр. 25, 28

в. България днес | Висерка БОРИСОВА | 11.01.2016

Най-видните ни политици, бизнесмени, спортисти, журналисти и шоумени са били дългогодишни клиенти на марката "Агресия", чийто собственик Александър Антов бе убит пред дома му в Бистрица.

Създадената през 1998 г. "Агресия" единствена успяваше да конкурира големите мъжки чуждестранни марки у нас. За облечения в "Агресия" българин от "високите етажи" на властта или хайлайфа не беше срамно и "цървуланско", че носи български дрехи, щом са с тази марка. И нямаше как да бъде, при условие че някои от платовете, които фирмата използва, струват 1500 евро на метър.
За да наложи толкова успешно продуктите си, Александър Антов развиваше и много успешна рекламна и пиар дейност. Съществена част в нея бяха именно клиентите. Като начало ВИП-овете бяха
"Зарибявани" с качество: хубави платове, съвременни модели, актуални цветове, прави тегели и шевове. В първите години костюмите на "Агресия" бяха и на по-поносими цени. Със затвърдяване на имиджа и цената скочи. Така в последните години едва 5% от продукцията оставаше за българския пазар, като най-хубавите костюми на фирмата се харчеха средно за около 8-10 хиляди евро. Костюми от по-стари колекции обаче може да се намерят и под 1500 лв.
Високата цена на най-изисканите облекла на марката никога не е спирала българските топ мъже да пазаруват. Сред най-популярните клиенти на фирмата са зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, Любен Дилов-син, паркетният журналист Евгени Минчев, водещите и продуценти Иван и Андрей. Свързани с дрехите на фирмата са и футболният бос Валентин Михов, бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, певецът Орлин Горанов, манекенът ветеран Петър Генадиев, бизнесменът Моско Хаския. В последните сезони "Агресия" обличаше участниците от мъжки пол в "X фактор", както и звездите в "Като две капки вода". Компанията изпълняваше и специални поръчки за министерствата. Един от ключовите моменти в налагането на марката бе изборът на "лице" за даден сезон. Още през 2004 година за лице бе избран певецът Орлин Горанов. Свидетели разказват, че той дори не успял да пристигне от Германия за ревюто на есенно-зимната колекция, но от "Агресия" настояли той да е рекламното лице на марката и никой друг. Умен ход, тъй като по това време елегантният Горанов бе неколкократен победител в телевизионна игра по Би Ти Ви, водена от Иван Гарелов, и популярността му биеше тази на всеки друг мъж в държавата.
Друг съществен момент от 2004 година е, че за консултант на "Агресия" бе привлечен Карло Кадео – прочут италиански дизайнер, професор във Венецианската академия за изкуство и мода и близък приятел на светила като Черути и Дзеня.
Лица на марката са ставали двама футболни шефове – Вальо Михов през 2009 г. и Петко Димитров през 2011-а. "Започнахме съвместно благотворителни инициативи. Първата бе подарък – абитуриентски костюми, на 12 деца сираци от Свищов. Поводът е 5-годишнината от трагичната гибел на 12-те деца в Лим", разказа Михов.
Членът на Управителния съвет на "Локомотив" (София) Петко Димитров пък бе лице на линията "Ушиване по мярка", или hand made. Димитров тогава сподели, че преди години се бил занимавал с манекенство, и се пошегува, договорът му с "Агресия" бил като тези на участничките в "Мис Свят".
"Ангажиментите, които имам с "Агресия", наистина са отговорни и сериозни. Когато имат нужда от мен, винаги могат да разчитат. Но не са чак толкова строги като в "Мис Свят". Не са ми забранили да ползвам услугите на пластичната хирургия, да се омъжвам или женя", разказа Димитров.
Синът на бившия треньор на младежкия национален отбор Аян Садъков – Ерол, също е бил лице на "Агресия". Това стана след конкурс, на който 19-годишният тогава футболист на "Локо" (Пловдив) триумфира на финала на национален кастинг. За да спечели, Ерол умишлено не се бе бръснал няколко седмици. Журито, съставено от светски и бизнес дами, бе оглавявано от мениджърката на "Агресия" и дъщеря на Антонов – Мая Асенова.
***
Миски и сексбомби на конкурсите
Конкурсите за нови лица на "Агресия" винаги са били радост за окото. И не само за дамското. Въпреки че линията е мъжка, то винаги водещи на събитието бяха манекенки и миски. Като водещи на кастингите на марката са се изявявали Мис България 2003 Елена Тихомирова, Ивайла Бакалова, Маги Желязкова, сексбомбата Симона Първанова, адреналинките Веси и Ваня. Сред един от най-красивите манекени, избран за лице на фирмата, пък бе Георги Асенов от "ЕС лайн Моделс".

Стр. 13

vratzaplus.com I 7.01.2016

От 6-ти януари 2016 година Община Враца има ново пресаташе.

Това е доскорошният отговорен редактор на вестник „Конкурент” Таня Видова.

Видова има 15 годишен опит като репортер и редактор във в.”Конкурент”.

Тя ще отговаря за връзките с медиите и ще ги информира за работата на общинската администрация във Враца.

Оригинална публикация

Karieri.bg I 24.11.2015

Кирил Георгиев стана PR мениджър на международната финансова група "Мениджмънт Файненшъл Груп" (МФГ), част от която е компанията за малки потребителски кредити у нас "Изи Асет Мениджмънт" (ИАМ). На новия пост той ще отговаря за управлението на груповите комуникации и осъществяването на корпоративните комуникационни проекти и кампании на пазарите, на които МФГ присъства към момента – България, Румъния, Чехия, Полша, Украйна и Македония.

Георгиев има повече от 12 години опит в областта на връзките с обществеността във водещи български и международни организации, сред които Министерство на финансите, British American Tobacco, Great Wall и Heineken. Завършил е бакалавърска степен "Връзки с обществеността" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и има магистърска степен по "Маркетинг" във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".

Оригинална публикация

в. Стандарт | 23.12.2015 | Стр. 28

Германският автомобилен гигант "Фолксваген" ще се опита да промени имиджа си след скандала с манипулирането на вредните емисии на автомобилите си, съобщи Ройтерс. Първата жертва на новия имидж ще стане популярният рекламен девиз "Das Auto", който компанията използва от 2007 г. Говорител на "Фолксваген" заявил пред агенцията, че девизът вече няма да придружава прочутия знак на компанията при следващите рекламни кампании. Според новия маркетингов директор на групата Херберт Дийс фирмата вече не може да си позволи да използва девиза, който предполага, че само "Фолксваген" може самостоятелно да определя какво представлява един модерен автомобил. Такъв образ на царственa арогантност не се вписвал в днешната реалност на "Фолксваген", обясняват запознати с компанията.

Стр. 28

Karieri.bg I 25.11.2015

Кое е първото нещо, което ви изниква в съзнанието, когато чуете PR или връзки с обществеността?

Ако е организиране на щури партита с известни личности или публикуване на платени статии по сайтове и вестници, значи, сте доста далеч от истината. Всъщност професията на PR специалиста е много по-сериозна и отговорна от това. Като за начало е свързана с провеждането на различни проучвания, отлично познаване на пазара и тенденциите, бизнеса на клиентите и техните конкуренти. Изключително важно е и да имаш стратегическо и креативно мислене, да умееш да пишеш текстове и да използваш вещо думите, да можеш да говориш и да презентираш интересно и увлекателно пред хора, да познаваш добре медиите и да боравиш свободно с новите технологии и социалните мрежи.

Но какви са тънкостите и особеностите на професията, как се става PR и какви са стъпките, за да се издигне човек в тази динамична и предизвикателна област? Поканихме Венелина Михова, за да даде отговор на тези и други въпроси, и да разкаже повече за своя опит и кариерен път. Тя е PR специалист по професия и понастоящем работи като мениджър "Ключови клиенти" в комуникационната агенция "Юнайтед Партнърс". Завършила е бакалавърска степен по "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Към PR-а се насочва след като завършва висшето си образование, но е работила и като журналист в различни телевизионни продукции. А това не е никак изненадващо, тъй като, както самата тя споделя, тези две дейности имат множество допирни точки. В "Юнайтед Партнърс" е постъпила като стажант преди години, но с желание и упоритост е успяла да се издигне до настоящата си позиция, на която ръководи няколко екипа. И така днес основната част от работата й е свързана с планиране, изработка и реализиране на кампании и комуникационни стратегии за клиентите на компанията.

Перспективи

Ние сме агенция в сферата на комуникациите, а добрата комуникация винаги е била сред водещите предпоставки за успех – независимо дали говорим за компания, организация или частно лице. В нашето съвремие нуждата от добра комуникация се чувства все по-силно благодарение на интернет, социалните мрежи и най-вече мобилните технологии, които са постоянно с нас и са наш непрестанен източник на информация. Ежеминутно получаваме огромни количества информация и за да може до нас да достигнат посланията, които клиентът иска да предаде, е необходимо той да има добър комуникационен партньор. В този смисъл професията е перспективна.

Моето образование

Имам бакалавърска степен по "Българска филология" от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Впоследствие записах задочно магистратура по "Връзки с обществеността" пак там, но не съм се дипломирала. През годините съм участвала в семинари и друг тип образователни събития, вече тясно специализирани.

Изискваното образование за тази професия

За професията на PR специалиста е необходимо да умееш да пишеш текстове и да разбираш текстове, защото именно това ти дава свободата да работиш с думите и да си креативен. В това отношение филологическото образование ми даде много. От друга страна, всякакъв тип образование, свързано с маркетинг и комуникации, може да е добра основа. Важното е да се учиш от практици, тъй като съвременната информационна среда е много динамична и това, което е релевантно днес, често вече не важи за утре. В България може да се учи маркетинг и PR в повечето големи университети.

Много е важно самообучението – търсенето на интересна информация в интернет може да е полезно, стига да е контролирано. За това могат да помогнат хора, които вече са в бранша. Стажантските програми на различните агенции и компании дават такъв шанс за практическо обучение.

Моят път дотук

Като студентка работех в НТ "Иван Вазов" – беше една от най-забавните ми работи. След това започнах в БНТ в отдел "Международна дейност", където се занимавах с организирането на кинофестивали и разпространението на българските филми по фестивалите в света. Там получих добър опит в работата с хора от различни националности и характер, което помага много в изграждането на комуникационни умения. Работила съм и като редактор и репортер в различни ТВ продукции. Към PR професията се насочих, когато завърших университета. В интерес на истината PR и журналистическата работа доста си приличат, а и работата на PR специалиста зависи много от това да познаваш добре медийното пространство. Вярвам, че добрите журналистически и PR практики се ценят и от двете страни.

Задачи и отговорности

Работя с няколко екипа, които ръководя. Като цяло работата ми е свързана със стратегическо планиране на стратегии и консултантска дейност. Или по-просто казано, заедно с екипа измисляме коя комуникация ще е най-подходяща за нуждите на клиента, какво искаме да кажем на неговата аудитория, как и по какъв начин, както и къде да бъдат споделени посланията, за да достигнат до правилните хора. Голяма част от работата ми е свързана и с развитието на екипа, с който работя.

Умения и опит

Едно от най-важните неща е лидерските умения – това е нещо, което развиваш и изграждаш, за да може екипът да работи добре и да се чувства добре в работата си. Както казах, умението за работа с текстове също е важно. Говоренето пред хора, презентационните умения – това са неща, които са особено важни, защото колкото и да е добър проектът, който си направил, ако не го представиш хубаво, няма да впечатли аудиторията. Това е като да изгледаш филм и да си кажеш "много яка идея и сценарият не беше зле, ама тъпо го разказаха". Това се придобива с опит, а той идва с работата. Не е случайна поговорката "не питай старило, а питай патило". Практиката дава най-големия опит във всяко едно отношение.

Моите предизвикателства

Едно от основните предизвикателства е това, че работиш с хора – клиенти, партньори, подизпълнители и колеги. Основните предизвикателства идват и от това, че често работим с клиенти, базирани в чужбина, на които е трудно да обясниш обстановката в България. Тук именно се намесва консултантската дейност – да убедиш клиента какво ще е най-добре да се направи в комуникационно отношение, за да постигнем целите си.

Моето удовлетворение

Работата ни е доста интересна, тъй като е свързана с разнообразни сфери на дейност. Някои от клиентите ни са от областта на бързооборотни стоки, докато други са технологични компании, фармацевтични, модни, финансови и т.н. Забавно е да научаваш спецификите на различните бизнеси и да търсиш най-правилното решение за тях. Най-голямо удовлетворение носи, когато видиш реалните резултати от своята дейност. Например имаме клиент, чиято единствена комуникация е в социалните мрежи, които са поддържани от нас. Когато ни се обадиха и споделиха, че са увеличили продажбите си благодарение на нас, това донесе много приятна емоция от добре свършената работа. А и фактът, че сме Агенция на годината за 2014 г. на наградите на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА), също беше прекрасно признание.

Моите източници на информация

Информация черпя буквално отвсякъде – книги, списания, колеги, но предимно от интернет. Не е необходимо да се търси информация само на едно място. Напротив, доста полезно е да напишеш в търсачката ключови думи като "презентационни умения" и да поровиш, за да видиш кое ще е най-подходящо за теб. Често комбинирам информация от различни професионални сайтове, медиите, включително и от социалните мрежи – youtube, facebook, 9gag. Да, не е нужно да са специализирани, за да научите нещо ново, което може да ви свърши работа

Хубаво е да се ходи и по семинари или работилници, в университетите организират такива. Дори на пръв поглед темата да не звучи интересно, можеш да почерпиш практика от това как самият човек е представил проекта, как е направил презентацията си и е провел лекцията.

Моят съвет към бъдещите професионалисти

Първото нещо е, че PR-ът не е "организиране на събития с известни личности". Не е и "публикуване на една статийка сега тука". Всъщност той е много сериозна професия, свързана с проучвания и стратегическо мислене – да умееш да преценяваш кое е важно, как ще представиш посланията и на кого. Разбира се, има я и креативната част, която е доста забавна.

Основното нещо, което се случва на всеки, започващ работа някъде, е желанието за бързо израстване във фирмата. Съветът ми е да гледат и слушат, и да черпят от опита на другите, да търсят посоката, в която им е най-интересно да се развиват и да се стараят да прилагат тези познания (дори т.нар. меки умения), да се развиват и да мислят самостоятелно. Ако се справят, по-бързо ще получат и желаното признание. Бъдете креативни, мислете с главите си и се стремете да се развивате, за да постигнете успехи. Аз започнах в "Юнайтед Партнърс" като стажант и минах през няколко позиции, докато достигна сегашната. Вярвайте в себе си и се постарайте, за да постигнете успех.

Фотограф: Антоанета Киселинчева

Оригинална публикация 

 Offnews.bg I Яна СЪБЕВА I 15.12.2015

Визитка: Радина Ралчева има огромен опит както в корпоративния, така и в неправителствения сектор. Тя започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността" в Icona Communications. След това има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността" на Globul. Продължава кариерата си като мениджър „Връзки с обществеността" на веригата магазини 2be, докато израства до Управляващ директор на „Хохегер България".

През 2009 г. година Радина основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления" PR, която продължава да се развива успешно и до днес. В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти".

Тя има изключително богата експертиза в областта на публичните комуникации, автор е на десетки медийни публикации, анализи и коментари, както и активен професионален доброволец и преподавател в областта на PR.
Радина е член е на Международната PR асоциация (IPRA) от 2001 г. и на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) от 2011 г. Избрана за председател на БДВО за 2016 г.

Госпожо Ралчева, вие сте новият председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) за 2016 г. Какви са приоритетите на организацията за следващата година?

Един от основните приоритети, при това в по-дългосрочен план, не само по време на моя едногодишен мандат, е да продължаваме да развиваме авторитета на организацията. Догодина БДВО навършва 20 години. Това е много значим момент за нас, защото БДВО, която е едновременно неправителствена и професионална организация, в продължение на две десетилетия успява да е фактор за развитие на ПР професията в страната.

Второто нещо, което смятам за важно, е да изпълним със съдържание новата форма на БДВО. Миналата година ние се регистрирахме като организация в обществена полза. Това е нещо ново за нас от гледна точка на дейностите, които можем да извършваме. Така че през следващата година ще търсим начин да уплътним тази нова формула на съществуване. Третият приоритет, който е винаги е бил от ключово значение за нас, е поддържането на връзка с академичния свят и развитието на отношенията ни със студентската общност.

Като преподавател имам пряк досег със студентите и преки впечатления. Затова мога да кажа, че един от най-големите проблеми, с които се сблъскват те, е да си представят как нещата които учат, се случват на практика. И именно тук идва ролята на организации като БДВО, в които има представителство на ПР практици и ценно ноу-хау. В БДВО се стремим да дадем на студентите възможност да видят какво означава на практика нашата професията. Това е, което правим с конкурси като Mtel Challenge и Денят на Бернайс. Затова тези събития остават ключови в календара на организацията и през следващата година. Освен това, планираме да разширим броя на университетите, с които имаме подписани споразумения за сътрудничество и в които се изучава специалността „Връзки с обществеността" .

Друга насока, в която ще работим, е да адресираме нуждата от по-високо ниво на представителност на БДВО по отношение на генерални процеси, които протичат в комуникационната сфера в национален мащаб. Защото често в подобен тип дискусии биват канени организации, които представляват бизнеса, вкл. ПР бизнеса, а организациите, които представляват индивидуалните професионалисти, остават пренебрегвани. Това не е редно, защото професионализъм не се гради от структурата, а от хората, които работят в нея.

Друг проблем, върху който ще продължим да работим заедно с всички сродни организации, е проблемът със забраната да се цитират имена на компании в ефира на електронните медии. Този проблем е тежък, защото лишава значителни постижения на бизнеса от гласност. Това е съвсем българска, нередна практика и трябва да полагаме систематични усилия, за да я преодолеем.

Друг приоритет на БДВО като организация е да успеем да изградим система за саморегулация на ПР сектора. Тя е необходима, защото нашата професия е с много голяма степен на обществена отговорност и следва да се подчинява на определени професионални и етични правила. И е наша работа като професионална организация да работим за устойчивото налагане, приемане и изпълнение на такива правила. Първата стъпка в това отношение беше направена със създаването на списък с професионалистите, които са подписали Етичния кодекс на българските ПР специалисти. Този процес ще продължава с дискусии със сродни организации, с търсене на допирни точки и база за изграждане на сертифициране и за определяне на границите на ПР професията.

Нека поговорим за един друг аспект на комуникациите – отношенията между бизнеса и НПО. Като човек, който има огромен опит и от двете страни, на какво според вас е дължи остарялото, но доста разпространено схващане, че двата сектора са противници?

За да отговоря на този въпрос, се налага да започна от малко по-далече. Разбирането за корпоративното дарителство, връзката между неправителствения сектор и бизнеса и изобщо цялата среда, е функция на зрелостта на обществото, в което живеем. В този смисъл дебатът, за който говорите и който ние в момента водим тук, не е локален. Той се е случвал на много места по света. Само че десетки години преди да започне да се води в България. Този дебат е естествен процес от развитието на едно общество.

В България обаче има няколко особености. Първо, средата е изключително нездрава. Второ, ние от години работим в перманентно положение на недостиг, на постоянни кризи. Иначе казано, в много устойчива среда на неустойчивост, която възпроизвежда едни и същи проблеми. При нас винаги има или политическа неустойчивост, или икономическа неустойчивост, или и двете. Това само по себе си е предпоставка бизнесът да бъде много прецизен, скромен и ограничителен по отношение на инвестициите, които прави в полза на обществото. Защото често пред българския бизнес стои въпросът дали да инвестира в каузи или в ключовата си дейност така, че да може да оцелее. Понякога не може да направи и двете.

От другата страна стои неправителственият сектор, който с малки изключения за последните 20 години се разви и постигна много. И всяко малко постижение е резултат от голяма битка. В този смисъл аз разбирам неправителствените организации. Условията и средата са такива, че всичко се постига с много труд. Неправителствените организации обаче трябва да си дадат сметка, че както за тях всеки успех е резултат от голяма битка, по същия начин стоят нещата и за компаниите. За да може един бизнес да направи малка крачка напред, понякога са необходими огромни усилия. Като човек, който работи и от двете страни аз мисля, че тук не можем да говорим за противопоставяне. Просто неправителствените организации и бизнеса имат различни очаквания за това, което трябва да се случва и за скоростта, с която трябва да се случва. Какво се получава на практика? Неправителствените организации си мислят „Ето, ние правим добри неща за цялото общество, а никой не ни обръща внимание – нито държавата, нито бизнеса".

Ясно е обаче, че не можеш да имаш императивно очакване, че компаниите трябва да отпускат финансиране безрезервно. Много често НПО не успяват да оценят факта, че бизнесът може да е полезен и по други начини, освен с пари. Например с ноу-хау, с прецизиране на начина, по който една организация изразходва средствата си по най-ефективния за нея начин. Бизнесът може да помогне и с професионално доброволчество, с хора, които да извършват дейности в полза на гражданския сектор. А това, ако трябва да сме честни, са доста неразвити сфери у нас. За съжаление, често НПО сектора си представя отношенията с бизнеса само като финансиране.

Друг момент, който е важно да се спомене е, че често бизнесът и НПО секторът не се разбират, когато си говорят, защото използват различни езици. Затова е важно гражданските организации да се научат да комуникират каузите си по подходящ начин. Например, никой, който работи в сферата на бизнеса няма да отдели време да чете предложение, което е по-дълго от 2-3 страници. Просто защото няма да има физическото време, за да го направи. Затова начинът, по който НПО представят себе си, своите проекти и най-вече исканията си, трябва да се прецизира. Те трябва да са много конкретни, ясни и разбираеми. Важно е също така гражданските организации да са готови на гъвкавост. Защото императивният подход, според мен, не работи.

При всички случаи обаче, благодарение на НПО, процесът на корпоративно дарителство, на корпоративна социално отговорност и разбиране между гражданските организации и бизнеса е в много по-напреднала фаза, отколкото беше. Този процес трябва да продължи. Международните компании в повечето случаи навлизат на пазара с готовността да работят и в сферата на социалната отговорност, защото идват от съвсем различни общества. С тях НПО сектора, смятам, че работи по-лесно. Сега е добре да насочим усилия да разширим представите и на българския бизнес, защото той, в голямата си част, е неразработена територия. Представителите на чисто българските компании продължават да не разбират нуждата, смисъла и ползите за всички нас от това да се инвестира в обществото. Те продължават да не виждат в лицето на гражданските организации потенциални партньори. Един от начините, по които НПО сектора може да ги привлече на своя страна е да им помогне да разработят и управляват проекти, свързани с подкрепа на общностите или на конкретни техни програми за корпоративна отговорност. Това е един чудесен начин да се изграждат мостове между бизнеса и НПО сектора така че те да си бъдат взаимно полезни.

Различни изследвания на процеса на корпоративно дарителство сочат, че един от най-големите проблеми пред компаниите при взимането на решение за отпускане на средства е липсата на доверие. Това така ли е според вас и ако – да, защо?

Големите, утвърдени граждански организации нямат този проблем. Те имат много сериозни бизнес мрежи, с които работят и отдавна са разбрали, че никой донор, никой бизнес не може да си даде парите, без да знае къде точно и за какво точно са похарчени. Когато една гражданска организация работи по европейски проекти или по други донорски програми, тя работи по един механизъм на отчетност, който изисква пълна прозрачност на изразходваните средства. Същото важи и за работата с бизнеса. Независимо колко пари дава – 5000 или 100 000 лв., бизнесът се отчита пред своите акционери, борд на директорите и пр. Затова, големите, утвърдени НПО, които получават сериозна подкрепа я получават и заради това, че са изключително прозрачни за начина, по който изразходват дарените им средства.

Има обаче и една категория организации, които нямат капацитета, желанието или разбирането, че трябва да работят по този начин. Те получават еднократно някакви дарения, не са достатъчно прозрачни при отчитането им и тълкуват грешно факта, че компаниите търсят отчетност. Така се натрупва фрустрация по отношение на представителите на бизнеса. Тези НПО организации трябва да разберат, че за компаниите е много важно как са изхарчени парите. И това не е израз на недоверие към организацията, на която са ги дали. Това е отговорност за начина, по който се изразходват тези пари и към резултатите, които са постигнати с тях.

Какво друго трябва да имат предвид огранизациите, когато кандидатстват за финансиране пред дадена компания?

НПО не бива да се сърдят ако дадена компания им откаже пари. Отказите обикновено са мотивирани от обективни причини. Първата е липса на пари или неподходящ момент -знаем, че всеки бизнес има своите приоритети. Втора причина може да бъде, че тази инициатива не се вписва в програмите за социална отговорност на даден бизнес. Затова е добре преди да кандидатства за финансиране, неправителствената организация да проучи дали тази компания финансира подобни проекти. Защото няма смисъл да предлагаш на компания, която финансира проекти в областта на културата, проекти в областта на екологията.

Друг много важен фактор е начинът, по който успяваш да представиш проекта си. Има и четвърти фактор, за който се говори много рядко – често този тип отношения се детерминират от синергията между двете страни. Ако липсва химията на потенциалната възможност за работа, това също може да се превърне в бариера.

Кои са проблемите на бизнеса при работата му с НПО?

Бизнесът има склонност да бъде арогантен. Това е нормално, защото всеки един бизнес се стреми към развитие в чисто икономическия смисъл на думата. И когато порасне достатъчно, за да бъде различим, той има склонност да бъде надменен.

Освен това, бизнесът понякога не проявява социална чувствителност. Това също е естествено, предвид факта, че той работи с цифри. И ако цифрите не са ОК, всичко останало остава на заден план.
Друг проблем на бизнеса е, че той малко или повече има склонност да се капсулира и да си подбира контрагентите, с които работи. Това също е абсолютно нормално, защото партньорите, с които влиза във взаимодействие трябва да му „добавят" репутация, а не му отнемат такава. Тук трябва да добавим и естественото недоверие на бизнеса към неща, които не познава. Това обаче са естествени, функционални характеристики които са абсолютно преодолими.

Важно е да се знае, че работата между неправителствените организации и компаниите е диалог, в който двете страни трябва да се учат една от друга. Това е партньорство, което трябва да се гради в рамките на взаимно уважение и стремеж към значими и за двете страни цели и резултати.

Повече за дейността на неправителствените организации в България можете да научите тук.

Оригинална публикация

www.zakazanlak.bg I 24.11.2015

23 годишната Петя Бързелова е новото пресаташе на Община Казанлък. Тя бе представена на журналисти днес от Сребра Касева, началник отдел „Култура и туризъм“ в общината.

Петя Бързелова поема поста от досегашния пиар на общината Юлия Младенова, която бе на поста близо десет години, в мандата на Стефан Дамянов и в първия мандат на Галина Стоянова. Новият младши експерт „Връзки с обществеността и протокол“ е завършила PR, работила е за вестниците „Труд“ и „24 часа“, както и за Министерството на икономиката и енергетиката.

Ще бъда отзивчива, бяха първите й думи към гилдията.

Оригинална публикация

PRnew.info I 15.12.2015

PR специалистът Александър Миланов, който през последните 5 години бе част от комуникационния екип на Българска стопанска камара, поема по нов професионален път. От края на декември 2015 г. той ще се присъединява се към екипа на частната болница "Сити клиник", където ще бъде мениджър, който отговаря за немедицинската грижа в най-новата болница от групата – онкологичния център.

Ето и неговата публикация във Facebook: 

"Скъпи приятели и приятелки, това е последната ми работна седмица в Българската стопанска камара. Последните 5 години бяха изключително ценни за мен, защото създадох толкова много и искрени приятелства и партньорства, намерих верни другари за важните неща в живота, научих много за бизнеса и неговите трудности.
Време е да продължа своето развитие, като се върна към това, което умея най-добре: да помагам на хората. Присъединявам се към екипа на частната болница "Сити клиник", където ще бъда мениджър, който отговаря за немедицинската грижа в най-новата болница от групата – онкологичния център. Заедно с психолози, социални работници и други специалисти, ще помагаме на пациентите, техните близки и приятели, децата им, да приемат диагнозата и да продължат смело живота си.
Оставам загрижен за децата, ще продължа да съм част от Националната асоциация за приемна грижа, а моите любими колеги Ani Alashka и Gergana Gizdina ще са част от моето сърце и живот, както винаги са били. Надявам се с онези от вас, които познавам професионално, да продължим да поддържаме контакт, а на тези, които вече са мои приятели, обещавам нови моменти.
Лекарската престилка е закачка, няма да съм доктор! Но да има! "

Александър Миланов е автор на книгата "Детство без сълзи" и през последните години помага за развитието на приемната грижа като част от Националната асоциация за приемна грижа.

LinkedIn профил на Александър Миланов

Личен блог на Александър Миланов