Ardency Consulting е финалист на световните ПР награди

Ardency Consulting е избрана сред финалистите за наградите Golden World Awards 2012 на Международната асоциация за връзки с обществеността (IPRA) в категориите “Корпоративни комуникации” и “Технологии”.

Световен лидер в онлайн комуникациите идва в България

www.actualno.com | 21.06.2012

Световният лидер в онлайн комуникациите и вирусните маркетингови стратегии – Дейвид Миърман Скот – ще разкрие новите правила в маркетинга, PR-а и продажбите на първия си семинар у нас.

New Marketing Masterclass с американския специалист ще се проведе на 8 ноември 2012 в София и ще включва теми като:

• Маркетингът преди уеб
• Правилата на уеб маркетинга
• Видове клиенти и достигане директно до тях
• Създаване на маркетинг съдържание за вашите клиенти
• Бизнес блог
• Онлайн видео
• Социални мрежи – Twitter, Facebook и други
• SEM – Маркетинг за търсещи машини
• Маркетинг и ПР в реално време
• Създаване на "World Wide Rave"
• Разработване на онлайн маркетинг стратегия

През по-голямата част от кариерата си Дейвид М. Скот е работил в сферата на онлайн новините. Бил е маркетинг вицепрезидент в корпорация "Нюзедж" и е заемал ръководни постове в подразделението за електронна информация на "Найт – Райдър” (една от най-големите вестникарски компании).

Световният специалист в онлайн комуникациите е автор на 8 книги, включително 3 международни бестселъра:

• "Новите правила в маркетинга и в PR" – шест месеца в списъка на бестселърите на BusinessWeek и публикувана на 26 езика.
• "Маркетинг и PR в реално време” – достигна 2-ро място в класацията за бестселъри на Wall Street Journal и 3-то в списъка на USA Today.
• "Newsjacking" – книгата, която се предизвика огромен интерес по целия свят.

За повече информация и регистрация за New Marketing Masterclass с Дейвид Миърман Скот, ТУК.

Семинарът ще бъде на английски език с осигурен симултанен превод на български език.

Организатор на събитието е фирма Web and Events Ltd.

Оригинална публикация 

Първанов поиска министерство на PR-а

www.standartnews.com | Биляна ВЕСЕЛИНОВА I 21.06.2012

София. Експрезидентът Георги Първанов не можа да разбере причината за изслушването си в парламентарната комисия "Хохегер", но предложи да се създаде министерство на PR-a.

"На България й трябва министерство на пиара, или поне агенция, която да координира рекламата на страната", заяви той пред депутатите. Добра идея е, така ще се създадат и прозрачни професионални стандарти, отвърна му шефът на комисията Димитър Главчев /ГЕРБ/.
Преди дни стана ясно, че "медиен бос ми е отрязал главата", каза още Първанов, визирайки записа, публикуван във в. "Преса" на съсобственика на вестниците "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов. Ако това е факт и стане тенденция, можем да си представим как ще изглежда българската политика след години.
Първанов бе изслушан по настояване на членовете на комисията, тъй като Моника Йосифова, днес половинка на соцлидера Сергей Станишев, е работила за втората му президентска кампания. Лобистки скандал в Австрия с Петер Хохегер, който е имал договор с агенцията на Йосифова, стана причина за създаването на комисията. ГЕРБерите подчертаха пред Първанов, че не са я направили заради конгреса на БСП и лидерската му битка със Станишев.

Оригинална публикация

Александър Дурчев: Целта на комуникационните кампания по ЗОП е реалният резултат, а не отчитане на дейност

projectmedia.bg I Александър Дурчев, Председател на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) и главен изпълнителен директор на All Channels Communication Group I 19.06.2012

Целта на комуникационните кампания по ЗОП е реалният резултат, а не отчитане на дейност

Пазарът има нужда от качествени кампании, които да доведат за по-добра информираност на хората

Г-н Дурчев, преди дни БАПРА направи поредната среща с министър Томислав Дончев по въпросите, свързани с комуникационните кампании в Закона за обществени поръчки? Защо поискахте подобна среща и какви бяха вашите искания като асоциация?

- Това беше трета ни среща с министър Дончев и с Румяна Бъчварова, която е началник на политическия кабинет на Правителството. Аз съм приятно изненадан от отношението на държавната администрация към нас и към препоръките ни за промени в ЗОП.
Що се отнася до исканията ни? Въпросът за комуникационните кампании по програмите, финансирани по евро проекти става все по-наболял. Кризата и намаляващите комуникационни проекти в реалния сектор изостри нуждата от свежи пари за всички компании на пазара. В момента държавата се превръща в един от най-големите рекламодатели. Това изостря конкуренцията и насочва вниманието на всички работещи компании към комуникационните европроекти. Много от компаниите, членове на нашата асоциация, разчитат на такива проекти и беше назрял моментът да потърсим решение в тази насока.
Това, което БАПРА направи, е да се допита до своите членове за всички всички проблеми, с които са се срещали при кандидатстването и изпълнението и да ги предложим в серия от мерки. На първата среща в Министерски съвет се видяхме с всички ръководители на програми, с министър Дончев и г-жа Бъчварова. Останах с впечатление, че те бяха съгласни, че се налага промяна вначините на провеждане на тези конкурси.

По какво работите сега?

- Сега работим да дадем правилна дефиницията на „комуникационни услуги“. Защото се случваше кампания за реклама и ПР да се печелят от туристически фирми. В някои от заданията имаше например изискване компанията да притежава туристически лиценз.
В крайна сметка обаче целта е оценката да се прави от хора – експерти по комуникации, а не хора, които са в областта на право и счетоводство, т. е. комисията да оценява комуникацията , а не документалния продукт. Защото реализацията му означава и бенефициентът да е щастлив и да има полза от него. Идеята е да има накрая една обективна оценка.
Другото предизвикателство е в крайната оценка на офертите. В момента тя се базира не на експертиза, а на най-добра цена. Така се налага да скрием човешкия труд за сметка на зали, консумативи или разходи за трети лица. Все пак най-ценното, което се плаща, е интелектуалният труд. Затова искаме тези услуги да бъдат компонент в офертата. В противен случай ние лъжем и себе си, институциите и крайния бенефициент на услугата.

А кога очаквате да се задейства механизмът?

- Той реално се е задействал. След първата среща се разбрахме да се направи работна група, в която се включва БАПРА, БАМОР (Българската асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение) и БАКА (Българската асоциация на комуникационните агенции). Те бяха поканени от МС да се включат в дискусията, което е голям плюс за нас. Работната групи ще включват по двама представители от всяка асоциация.

Цялото интервю може да прочетете на: http://projectmedia.bg/interviews/index.pcgi?material_id=56094 

Медийни науки: ЖУРНАЛИСТИКА И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

сп. Образование и специализация в чужбина | Ивайло ГАНЧЕВ | 16.06.2012

КАКВО ИСКАТЕ ДА УЧИТЕ И КАКВО ДА РАБОТИТЕ?

Медиите, като една обширна обществена област, дават възможност за практикуване на много професии и възможност за реализация на хора с най-различни дипломи за висше образование. Най-общо казано, човек, с интереси в медийните науки – журналистика и връзките с обществеността (т.нар. PR) може да работи в медия (или с медия), както и като връзка между организации от най-различен вид и медиите. А сега към подробностите. Какво искате да учите и какво да работите понякога са в пряка и неотменима зависимост – ако искате да бъдете лекар трябва да учите медицина, ако искате да бъдете юрист – учите право, за инженер – инженерна програма. В конкретния случай, когато става дума за журналистика и медийни науки, трябва да знаете, че упражняването на професии в тази сфера е възможно и става с най-различни дипломи, че и без тях. Все пак има позиции, за които подготвеният специалист с точната диплома винаги ще бъде предпочетен. Преди да отидем към академичното, нека посочим, образно казано и в един по-общ план, за коя професиите, свързани с медиите, какво е добре да учите и къде можете да очаквате да се реализирате.
Веднъж изясните ли си какво искате да работите, лесно ще изберете и какво да учите. Обратното също е възможно – изберете ли какво ви се учи, ще си изясните и коя професия е за вас в процеса на обучение, практика, специализация или дори след завършване. Не правете обаче грешката да учите нещо без да сте сигурни дали знаете какво ви се работи и защо изобщо учите това.

ЗАЩО КЪМ РАБОТА В МЕДИИТЕ ИМА МНОГО ПЪТИЩА?

Медиите имат своето сериозно лице, както и развлекателно такова. Очевидно е, че в развлекателното си амплоа медиите са достъпни за хора с най-различен образователен ценз от най-ерудираните и тясно специализирани, до слабо образовани и без какъвто и да е опит. Водещ на предаване по телевизията или радиото може да стане всяка публична личност с приятна визия и без осезаеми проблеми с говора. В зависимост от типа предаване трябва да се прави ясно разграничение между сериозната журналистика и воденето на забавно предаване. Във втория случаи не е нужно да учите журналистика, а да бъдете известен и актуален, в първия обаче – без висше образование и медийни познания няма как да се справите.

КОЙ Е ВАШИЯТ ПЪТ? ЗА КАКВИ ХОРА СА ТЕЗИ СПЕЦИАЛНОСТИ?

След като вече изяснихме, че има много пътища за реализация в медиите, ред е да погледнем към индивидуалното, личното решение. Нека на първо време още веднъж да разграничим двете основни направления, под които разглеждаме темата, а именно: журналистика и връзки с обществеността. В таблицата отгоре показахме какво, най-общо казано, различава тези сходни и в академичен, и в професионален аспект области, а сега е моментът да погледнем на въпроса откъм един по-тесен образователен ъгъл, защото те освен сходства имат и различия.

ЖУРНАЛИСТИКА

Какво всъщност е журналистика? По дефиниция това е събиране, анализиране, интерпретиране и представяне на информация, новини, актуални събития и т.н. чрез различни жанрове и похвати, и различни канали за масова информация.
Като академична специалност журналистиката се позиционира в различни факултети и под различни академични направления. По естеството и методите си тя е хуманитарна специалност, което я изважда от социалните науки, с които има много допирни точки.
У нас и в чужбина има съответната академична специалност с различни варианти за по-тясна специализация на ниво бакалавър или магистър (вижте таблиците нататък). В България висшите училища предлагат обучение до бакалавърска степен по специалност Журналистика, Журналистика и масови комуникации/ медии. Това е обичайното наименование на специалностите. За магистърска степен реални варианти за разнообразни специализации има само в СУ "Св. Климент Охридски". Диплома по специалност Българска филология също се признава и изисква от работодателите като условие за заемане на позиция като журналист.
Журналистите трябва да умеят да се изразяват грамотно и умело (писмено, говоримо), да имат широка обща култура, активна гражданска позиция, интереси в различни области, желание и умение за проучване, събиране, анализиране и представяне на новини и информация относно обществено значими събития. Все повече се говори за една особена част от журналистическата професия – етиката. Почтеността на журналистите има фундаментално значение изобщо за смисъла на тази работа. Медиите са наричани "четвъртата власт", тъй като възможността им да формират общественото мнение е безусловна и голяма, от което пък трябва да произтича голяма отговорност, за което именно журналистическата етика е особено важна.

ВРЪЗКИ с ОБЩЕСТВЕНОСТТА/ PR

Както е видно от името й, това е специалност, която трябва да подготвя кадри, които отговарят за връзката между дадена институция и обществото, която връзка най-често минава през медиите. Специалност Връзки с обществеността или PR (Public Relations) има допирни точки както с журналистиката и масовите комуникации, така и с функционирането на дадена организация или институция като административен или бизнес субект, което я прави в по-голяма степен бизнес ориентирана, сравнено с журналистиката. Специалистът no PR трябва да има познания върху това как функционират медиите, но и върху това какво произтича от взаимодействието между тях и институцията, чиито интереси защитават.
В образованието на PR специалистите е заложено да се изучава по нещо от маркетинг и мениджмънт, което липсва при специалност журналистика. Обичайна практика е журналисти да се преквалифицират като PR-u, обратното е по-рядко срещано. Тази специалност често се предлага в бизнес факултетите на висшите училища и има конкретни специализации според различните бизнес нужди. Владеенето на чужди езици е съществен момент за качественото обучение и особено за професионалното развитие в тази област.
В далеч по-практично ориентираните чуждестранни висши училища се предлага и специалност Журналистика и връзки с обществеността, което прави студентите дипломно квалифицирани за реализация и в двете области.

КАКВО СЕ ИЗУЧАВА В ДВЕТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ?

Взимаме произволно избрана програма по Журналистика в британско висше училище като пример какво се изучава:

Първа година

• Academic Practice
• News Writing
• News Reporting and Production
• History of Journalism
• Radio Journalism
• UK, European and Global Institutions Втора година
• Crime and Courts in the News
• Data Gathering for Journalists
• Video Journalism
• Reporting UK Local Government
• Magazine Journalism
• Theories of Journalism Трета година
• Online Entrepreneurship
• Law and the Media
• Major Group Journalism Project
• Analysis of Work Experience
• Journalism Dissertation

Правим същото за специалност PR: Първа година

• Public Relations Theory and Practice
• Management and Organisational Behaviour
• Introduction to Communication Theory
• Fundamentals of Business and Academic Research
• Effective Writing and Presentation Skills
• Stage One Elective Втора година
• Public Relations in Context
• Public Relations Concepts and Cases
• Social Influence in Context
• Research Methods
• Broadcast Media Training
• Career Preparation
• Public Relations Management Трета година
• Public Relations Consultancy
• Public Affairs
• Internal Corporate Communication
• Applied Communication
• Editorial Management
• Dissertation
• Stage 2 elective

КАНДИДАТСТВАНЕ

Кандидатстването за тези специалности у нас става с вътрешни изпити и тестове на съответното висше училище или по документи. В чуждестранните университети за тези специалности се кандидатства основно по документи и не трябва да се очакват някакви особености или други изисквания.

СТАЖОВЕТЕ

Възможностите за стаж са едно от наи-важните неща за студентите в медийни програми. Преди да изберете дадена програма или висше училище, проверете с кои медии си партнира то за провеждане на стажове. Това е златен шанс още по време на следването да навлезете в медийните среди, което е изключително важно. Медиите са бранш, в който, както стана дума, се влиза от много врати, а принцип при назначенията често е да не се пускат обяви за свободни позиции, а да се търсят кадри чрез вътрешно фирмени контакти. При такива конкурентни условия е абсолютно наложително от съвсем ранен етап да търсите всяка възможност за стаж, да правите контакти и да хващате всяка възможност за изява. Медиите регулярно предлагат стажове, най-вече неплатени, но това не трябва да ви притеснява. Следете къде има такива възможности и кандидатствайте.
В чуждестранните висши училища се предлагат хиляди двугодишни програми, бакалавърски, магистърски програми, докторски програми и дори кратки курсове в областта на медийните науки. В журналистическата професия, както и в другите такива в медийния бранш, професионалното развитие може да няма никаква зависимост от престижа на учебното заведение, от което е дипломата. Иначе казано, ако имате способностите – ще имате и шанса да ги покажете, независимо къде сте учили.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Ако влезете в сайта на UCAS, ще намерите база данни с предлагани програми в следните журналистически направления:

• Broadcast Journalism
• Fashion Journalism
• Imaginative Writing
• International Journalism
• Journalism Art
• Journalism Studies
• Media Journalism
• Multi Media Journalism
• Multimedia Journalism
• Photojournalism
• Print Journalism
• Sport Journalism

Също така и в областта на Public Relations. Избирайки някое от тях според по-тесните си интереси, ще имате възможност да проучите всички програми по Журналистика и PR, които се предлагат от висшите училища във Великобритания. Повечето програми, подходящи за квалифициране за работа в медии, предлагани от висшите училища във Великобритания, са под името media studies и съответните допълнения; като Journalism те са по-малко.

СЪВЕТИ И МНЕНИЯ ОТ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

"Бъдете готови да приемете работа, която не отговаря на моментните ви изисквания. Това е шанс да се докажете и да продължите нагоре и напред.
За да станете журналист, може да ви се наложи да приемете задачи в 3:00 сутринта в неделя. Трябва да имате воля да го направите."
Дейвид фьрст, радиожурналист

"И журналистите, и PR-специалистите трябва да имат умения да пишат. Първите обаче трябва да го правят за обществото, а вторите за работодателите си. Обърнете внимание на разликата, за да знаете къде искате да бъдете."
Стефани Кей, радиожурналист

"Много хора от новинарския бизнес ще потвърдят, че основните журналистически умения като писане, взимане на интервю и репортерството се учат в процеса на истинската работа. Много от най-големите звезди в журналистиката никога в живота си не са посещавали дори курс по журналистика.

Няколко съвета, ако искате да станете журналист:

• преподавателите са много важни – проверете кой ще ви преподава;
• изяснете си какви точно са интересите ви и изберете точната програма;
• погледнете отвъд академичното, проверете какви извънкласни възможности предлага висшето училище;
• не харчете много пари за диплома от университет с голямо име.

Един пример: Стив Капъс е завършил Bucks County Community College и Temple University. Нито едно от тези учебни заведения не е някакво голямо име, но къде е Капъс сега – президент на NBC News"
Тони Роджьрс, About.com Guide

"Едно от най-големите предимства на това да учиш в журналистическо училище са връзките. Професорът ви може да хареса нещата, които правите и да ви препоръча в някоя престижна медия."
Рейчъл Дийл, журналист

Стр. 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 

Западни фирми лъскали имиджа на Башар Асад

www.novini.bg | 12.06.2012

Американско издание пуснало реклама на съпругата на сирийския президент Башар Асад

Сирийският президент Башар Асад и съпругата му Асма са плащали на западни пиар фирми, които да им помагат да се представят в блестяща светлина, докато кървавият конфликт в страната ескалира, пише в. "Ню Йорк таймс", цитиран от ДПА.
Списание "Вог" помести през март 2011 г. под заглавие "Роза в пустинята" статия, описваща получилата образованието си в Лондон и следващата модните тенденции Асма като "най-свежата и най-привлекателната от първите дами", посочва вестникът. Базираната във Вашингтон компания за връзки с обществеността "Браун Лойд Джеймс" е била посредникът със списанието, като е получила за услугата 5000 долара от семейство Асад.
Асма е известна като най-големия привърженик на съпруга си в конфликта в Сирия, който започна през март 2011 г. като мирен протест и прерасна в кървава битка между правителството и опозицията. Най-малко 10 хиляди цивилни са загинали досега, по данни на ООН. Семейство Асад са използвали пиар услугите и на лондонската фирма "Бел Потинджър", която някога е посредничела за контакти с медиите на британския премиер Маргарет Тачър и на съпругата на бившия президент на САЩ Джордж Буш, Лаура. Съоснователят на
фирмата Тим Бел казва за "Ню Йорк таймс", че Асма е искала "да бъде част от това отбрано общество".

Оригинална публикация

Преглед на печата с PR експерта Максим Бехар

Нова телевизия, Здравей България | 08.06.2012
 
 Водещ: Коментарът на „Преглед на печата с Максим Бехар. Добро утро, заповядайте! Как сте?
 Максим Бехар: Радвам се да ви видя, прекрасно. Интересни теми днеска.
 Водещ: От няколко дни, интересна тема и неприятна всъщност с тези бомби, които гърмят 4 г. по-късно. Челопечене, 4 г. по-късно същите бомби, обаче на друго място.
 Максим Бехар: Всичко това, заради една екскурзия до Бали всъщност.
 Водещ: Дали? Дали?
 Максим Бехар: Дали? И аз си задавам този въпрос. Смятам, че ако е, заради една екскурзия до Бали, това значи, че или администрацията ни е супер евтина вече или по този начин се вдига пушилка, за да се прикрие някоя истинска причина.
 Водещ: Вчера бившият министър на отбраната, който сега работи като адвокат, Николай Свинаров, зададе чисто въпроса, от правна гледна точка. Според него, това, ако е истина, е първият случай на документирана корупция и по тази причина е много странно за него.
 Максим Бехар: Не знам. Все пак минаха 22 г. от началото на прехода. Може би има още други случаи, но този случай е, бих казал, комичен. Въпреки че доминира и вчера и днес изцяло в пресата,надявам се все пак, това е много тревожно, тъй като вероятно има много от тези боеприпаси навсякъде в България, разположени. Ние сме ходили по казарми навремето и, по армията знаем,че едва ли има малък град в България, без да има поделение. В това поделение да има складове, в които складове, нещо има. Струва ми се, че армията трябва да е много по-прозрачна, отколкото й се слага този ореол, че има нещо много супер секретно, потайно.
 Водещ: Отколкото е.
 Максим Бехар: Това са неща, които касаят човешки животи и сигурността и не може да влияят едни 5000 или 10 хиляди лева, дадени на някой друг. Просто трябва да има по-голям контрол, но…
 Водещ: Служителката е взела екскурзията, е пътувала до Бали. Иначе поръчката си е за милион и 300 хиляди, доколкото си спомням това е само една поръчка. 120 милиона предстои да бъдат да …
 Максим Бехар: Това имах предвид, че ако всичко това зависи от 5000 лева или 10 хиляди лева,наистина е смешно и не това е причината, според мен. Може би парламентът трябва да поеме някаква грижа. Все пак сме парламентарна република. Може би президентът, въпреки не чак толкова разширените си правомощия, може да погледне, да заеме позиция, защото той е главнокомандващ, върховен. Свързано е със сигурността, с армията, с МВР. Струва ми се, че обществото в България трябва да знае малко повече за това.
 Водещ: Колкото аз съм запознат, тези стари боеприпаси продължават да се трупат. Да се трупат, да се трупат, да се трупат и всъщност проблемът става все по-голям. 11 тона са сега. Не знам колко са били преди 4 г. Може би са били по-,малко?
 Максим Бехар: Да. Това са отговори, които трябва да бъдат дадени от министерството, трябва да бъдат дадени от обществото, но това е една от темите, които днеска покрива пресата. Предполагам, че и занапред така ще се случи. Другата тема е ЦРУ, тема, каквато отдавна не сме имали в българския печат…
 Водещ: Нали прочетохте какво е казал шефът на ЦРУ?
 Максим Бехар: Казал екселънт.
 Водещ: Екселънт.
 Максим Бехар: Екселънт, казал.
 Водещ: Конгретюлейшънс, значи?
 Максим Бехар: Да. Тема, която учудващо обаче текстът от информацията е много малко. На практика никой не каза това е официална информация, информация на посолството, от друга страна на правителство. Учудващо единомислие. Едни и същи снимки навсякъде. Почти всички са на първа страница.
 Водещ: Да.
 Максим Бехар: И третата интересна тема е, че имаме двете най-сериозни жени в България днеска в цялата преса.Едната е жената или политикът с най-голямо доверие, за първи път Йорданка Фандъкова, политикът, на който хората най-много вярват и другата е Кристалина Георгиева,която беше обявена вчера за най-влиятелната жена в България, в една класация. Така че много мъжката тема, армейска и много женската тема, за която току-що споменах, преплетена с ЦРУ, прави един интересен коктейл в днешните медии.
 Водещ: Да.
 Максим Бехар: Почти всички медии, казвам почти, защото някои от тях са се въздържали, са покрили една много интересна среща в Брюксел, която имаше през последните няколко дни, за която знам от различни мои приятели, които присъстваха на нея.Наистина е много интересно, тъй като темата за медиите е много болезнена и много, бих казал, противоречива в България. Има няколко картела или няколко групи, които владеят печатните медии и те водят една много открита, на моменти бих казал, невъздържана борба като за колеги помежду си. В същото време е много показателно, че в европарламента се обсъжда свободата на българските медии от най-различни хора, от представители на регионални медии, което е много добре.
 Водещ: Добре. Спирам ви за момент. Заглавието в „24 часа” е ”Нито прокуратурата трябва да е бухалка, нито медиите инструмент за натиск”, но продължаваме коментара на прегледа на печата веднага след рекламите.
ПР експертът Максим Бехар, с когото правим преглед на печата, по-скоро разговаряме по темите от печата. Прелитаме по тях.
 Максим Бехар: Доколко коментираме или прелитаме върху темите.Наистина започнахме една тема преди рекламите и тя е свързана с медийната свобода. Струва ми се, че Брюксел е едната институция, обаче ние всички читатели и мениджъри, хора, които имаме някакво отношение към медиите, също не трябва да си мълчим и самият факт, че целият медиен поток се изнася върху социалните медии, според мен, е много положителен знак, тъй като социалните медии имат 2 огромни предимства, които в следващите 10-15 г. в България ще бъдат доминиращи. Едното предимство е, че те са най-независимите медии. Не могат да бъдат купени. В един вестник можеш да купиш теоретически една тема, в една телевизия можеш да купиш, говоря теоретично, но и в Англия това, което се случи с Мърдок. Докато „Фейсбук” не можеш да го купиш и”Туитър”…
 Водещ: Може би не сте съвсем прав.
 Максим Бехар: Можеш да имаш своето влияние там. Можеш да имаш своята част. Обаче като цялостна медия, тя не може да бъде купена.
 Водещ: Представете си, че се платят хиляда души, които да пишат в определена посока, а иначе играят независимо обществено мнение?
 Максим Бехар: Да, обаче и това в случая…
 Водещ: Това е един конкретен пример на купуване на социалните медии, което се случва непрекъснато.
 Максим Бехар: Това се случва, особено в политиката.
 Обаче от тези хиляда души може да има и 5 мнения, които да бъдат нашите мнения, докато във вестниците, в телевизията, там е много трудно. Те не са интерактивни медии. Не може във вестника по някакъв начин да сложиш твоето мнение, ако някой каже, че няма да го сложиш.
 Водещ: Да, но само една скоба искам да сложа. Колкото и да е най-поръчковият вестник, най-поръчковата медия, винаги има един бъг в системата. Винаги има един колега или двама колеги…
 Максим Бехар: Може да се появи от някъде точната информация. Може.
 Водещ: Да. Винаги има един или двама или трима, които да са принципни хора, които да си вършат работата, естествено, налагайки им се да преглъщат определени неща.
 Максим Бехар: Аз мисля, че не един, двама,трима. Голяма част от колегите…
 Водещ: Имам предвид, в най-поръчковите, в най-гадните. Вижте, има… 
Максим Бехар: Аз никога не съм делил медиите на гадни или на гадни и поръчкови, както и никога не съм ги делил по цветове. Аз и Аз и до ден днешен смятам,че жълти медии в България няма. Жълти вестници няма. Има вестници, които пишат истината. Има вестници, които лъжат или фабрикуват неща, но и вестници, които са точни, честни, почтени.
 Водещ: Всеки вестник може да бъде жълт, според вас, ако лъжат?
 Максим Бехар: Да, защото виждал съм и в сериозни вестници информации, които, да разбира се, те са на корпоративна тема или засягат някакви икономически интереси, но по самата си същност , не биха излезли в жълт вестник.
 Водещ: Знаете ли? За социалните мрежи като заговорихме, според мен, наистина играят страшно важна роля, защото, ако приемем, че ние, които работим в официалните медии, би трябвало по някога сме, друг път не, коректив на останалите власти, четвъртата власт, журналистиката, то социалните медии са коректив на самата журналистика.
 Максим Бехар: Те са и журналистика.
 Водещ: Аз не бих си позволил да правя определени неща, най-малкото, защото след това ще ми напишат колегите във „Фейсбук” Абе, как можа,?
 Максим Бехар: Не само вие и ние в медиите и всеки един човек в бизнеса или където и да е. Дори в едно училище, нещо някой ви спъне, някой ученик, пък запали цигара в час, нали веднага ще го напишат в „Туитър” или във „Фейсбук” и би се притеснявал. Те са коректив на цялото общество, но те са и журналистика и това е една от огромните разлики в света сега и преди 5 г., защото сега в момента „Фейсбук” има някъде към 800-900 милиона потребителите. Това означава, че вие имате 800 милиона-900 милиона конкуренти, потенциални, защото всеки един, който пише на своята стена, по някакъв начин прави някакво творчество, прави журналистика, пише текст. В днешно време за съжаление, тъй като коментарът е на много задни позиции в медиите, основната част от журналистиката е да имаш какво да кажеш и да има къде да го кажеш. Това е „Фейсбук”, „Туитър”. Да напишеш нещо в 140 знака е висш пилотаж на журналистиката.
 Водещ: Да.
 Максим Бехар: Нещо, което другите са писали на цели страници по вестниците…
 Водещ: И във вашата професия е също висш пилотаж?
 Максим Бехар: Да. Докато в 140 знака да напишеш нещо и да кажеш всичко в това, така че, според мен, медийната ще свобода си дойде повече на място, когато имаме по-силно развити социални медии, от които пък и хората стават по-интелигентни, тъй като социалните медии, освен всичко друго, са и обмен на познания. Аз знам нещо, вие знаете нещо. Вашият директор или директорка знаят по нещи и когато ние се срещнем в социалните медии, обменяме това познание и ставаме по-учени.Интересна тема за свободата на медиите в България. Надявам се, че не само в Брюксел, а и в България ще продължи тази дискусия. Още една, когато споменах Йорданка Фандъкова като политик с най-голямо доверие и Кристалина Георгиева, най-влиятелна българка, изпуснах едната българка, която се движи в политиката през…
 Водещ: Цецка Цачева?
 Максим Бехар: Меглена Кунева. Тя всеки ден. Тя всеки ден. Съгласен съм в Борислав Цеков в „Република”, който казва, че Меглена Кунева трябва да каже, кой я финансира и кой стои зад това движение, но не само тя, не само тя. Трябва да има още по-голяма прозрачност в българската политика, да се знае всеки лев откъде идва, за какво отива, кой как го използва, за да може да се пък ние избирателите, малко по-спокойно да отиваме да гласуваме. И особено пък, ако знаем и ако се въведе това, което изцяло поддържам Меги Кунева в това, което казва, че трябва да има електронно гласуване в България, може да има електронно преброяване. 3,5 милиона души участваха в електронното преброяване. Значи това са хората, които могат да гласуват електронно. Ако има електронно гласуване, тогава, предполагам, че прозрачността може да бъде по-голяма или сигурността на това, че ти даваш гласа си на този, който си го избрал наистина, може д бъде 100-процентова или близка до 100-процентова. Добрата новина е, разбира се, че почва европейското по футбол.
 Водещ: Тази вечер беше, нали?
 Максим Бехар: Тази вечер е. Ще гледаме Полша-Гърция и кой за когото си симпатизира, разбира се, ще вика и ще пие много бира и ще се радваме на футбола, защото освен всичко друго, при всички тези взривове, бих казал, тревожни новини, много тревожни новини , най-вече, че в днешната преса няма дума за икономика примерно, дума за сериозна икономика, нито дума за това дали България ще има повече инвестиции, ще има повече работа,за това какво прави правителството. Аз смятам, че почти нищо не прави да промотира България в чужбина, да казва, България е страната, елате тук при нас.
 Водещ: Добре. Може би трябваше да завършим с футбола и европейското?
 Максим Бехар: Да. Те инвестициите все пак са по-важни неща от футбола.
 Водещ: Така е.
 Максим Бехар: Идва и заминава, а остава необходимостта България да има добър имидж в чужбина такъв, какъвто заслужава.
 Водещ: Благодаря ви за този разговор. Беше интересен.
 Максим Бехар: Приятен уикенд на всички.
 Водещ: И на вас. Сега новините. 

Кунева не била участвала в сформиран от Хохегер съвет за имиджа на България

Dnevnik.bg I 6.06.2012

Никой не е търсил, не е контактувал и не е канил Меглена Кунева за участие в консултативен съвет от европейски политици, какъвто предложил австрийския лобист Петер Хохегер по договора си с правителството на Сергей Станишев за "лъскане на имиджа на България" от 2008 г. Това се разбра от думите на бившия еврокомисар пред парламентарната комисия, разглеждаща договорите с Хохегер.

Както при предишни заседания, така и днес беше отбелязано, че идеите за сформиране на такъв консултативен съвет, както и на европейски пресцентър, са били главните основания фирмата на Хохегер да бъде предпочетена и да й бъде възложена поръчката. Предложенията фигурират в офертата на австрийския лобист и са посочени също от правителствената комисия по оценка и класиране на предложенията. Освен обтекаемата идея за създаване на съвет Хохегер изброил и имена на европейските политици, които да влязат в съвета, сред които било и това на Меглена Кунева.

Затова днес парламентарната комисия изслуша бившия еврокомисар и поиска да разбере тя участвала ли е в такъв съвет и знае ли дали изобщо той е действал. Кунева отбеляза, че към ноември 2006 г. тя е сдала поста на министър и е започнала да се готви за изслушване в европарламента. От ноември нататък не съм участвала в кампании, нито съм разговаряла с българското правителство, нито то е искало такова нещо от мен, защото и клетвата на еврокомисар забранява да търся или да изпълнявам задачи от правителството, отбеляза Меглена Кунева.

Затова от ГЕРБ коментираха, че е странно как офертата на Хохегер е била класирана първа именно заради сформирането на съвета, при положение че в поименния списък на лобиста е присъствал човек, за когото е било ясно, че не може да поема такива ангажименти. Репликите предизвикаха недоволство сред представители на левицата. Антон Кутев посочи, че това е било оферта, в нея са фигурирали около 15 имена, а не само на Меглена Кунева.

Едва след повдигането на този въпрос хората на управляващата формация се сетиха, че е трябвало да го зададат на предишния извикан преди Кунева – на председателя на правителствената комисия, оценявала и класирала офретите, Таня Джаджева. След 40 минутен разговор с Джаджева преди това обаче те не повдигнаха този въпрос, а през по-голямата част от времето я питаха неща, за които тя заявяваше, че излизат извън компетентността й на председател на съответната комисия. Накрая и председателят на парламентарната комисия по случая "Хохегер" заключи, че разговорът с Джаджева е бил безсмислен и че очевидно в качеството, в което е повикана, тя не би могла да бъде полезна. Затова и депутатите я освободиха и тя си тръгна, преди да бъде питана за хората в консултативния съвет, предлаган от Хохегер.

Джаджева единствено уточни, че доколкото тя има спомени, такъв съвет действително е бил създаден, а имената на хората били предложени още в офертата на австрийския лобист. За сформирането на звеното тя съдела основно от публикации в медиите, където и в момента могат да се намерят данни за дейността на този орган. Като председател на правителствения пресцентър обаче Джаджева не контактувала с хора от този съвет, нито е наблюдавала работата му.

Депутатите от ГЕРБ поискаха и да знаят до каква степен крайната оценка на комисията по класирането на оферти се е повлияла от назначения към нея консултант – Росен Карадимов, който по това време беше съветник на бившия премиер Сергей Станишев. Не схващам защо трябва да сме независими от консултанта, той фигурира в заповедта на главния секретар на Министерския съвет Севделин Мавров за сформирането на комисията по оценка и класиране и ние сме били един екип, заяви Джаджева.

Управляващите критикуваха дейността на комисията на Джаджева и заради това, че при крайното класиране на офертите е била посочена само крайната оценка на предложенията, но не и мотивите, с които се е стигнало до тази оценка. Емил Радев от ГЕРБ посочи, че вписването на мотиви е задължение по Закона за обществените поръчки.

Оригинална публикация 

Максим Бехар бе преизбран в Борда на форума на бизнес лидерите

www.trud.bg | 03.06.2012

Максим Бехар бе преизбран в Борда на Българския форум на бизнес лидерите на редовното (БФБЛ) годишно общо събрание. Максим Бехар бе два последователни мандата председател на форума (2001-2007) и един мандат заместник-председател (2009-2012).
Той има основен принос в изграждането на БФБЛ като водеща организация в сферата на корпоративната социална отговорност в България и в създаването на Стандарта за бизнес етика.
Бехар е собственик и управител на M3 Communications Group, Inc., водеща компания за връзки с обществеността, и участва в управителни съвети на други влиятелни организации, между които Атлантическият клуб в България и Българската асоциация на PR агенциите.
Той е и ковчежник на най-голямата в света PR асоциация ICCO и почетен консул на Република Сейшели в България. От началото на 2012 година Максим Бехар управлява и офиса на американската PR корпорация Hill+Knowlton Strategies в Прага.
Генералният директор на „Хюлет-Пакард България" Ираван Хира и управителят на „TNT България" Иван Василев са новите лица в Борда на Българския форум на бизнес лидерите, а Зоя Паунова, изпълнителен директор на „Астра-Зенека България", е новият заместник-председател. За тази позиция тя бе предложена от Максим Бехар.
Българският форум на бизнес лидерите е най-голямата бизнес организация в България, насочена към поощряване на корпоративната социална отговорност, близо 150 компании членуват в него.

Оригинална публикация

“Маг Адвъртайзинг” ще рекламира санирането срещу 520 хил. лв.

mediapool.bg I 30.05.2012

Компанията “Маг Адвертайзинг” на Красен Кралев ще направи мащабната реклама за санирането на сградите, която трябва да стигне "до всяка домакиня" по думите на премиера Бойко Борисов, срещу 520 хил. лв.

Компанията спечели конкурса за информационна кампания на Министерството на регионалното развитие, съобщиха от ведомството на министър Лиляна Павлова.

Водещ критерий при оценяването на офертите имаха техническите показатели, който дават 70 точки, докато цената е с тежест от 30 точки.

Именно заради по-добрата си техническа оферта “Маг Адвартайзинг” печели конкурса. Ценовата им оферта беше 519 571 лв. без ДДС.

По-ниска цена от тях дадоха единствено консорциум “МРРБ Консулт” – 442 750 лв. В консорциума влизат “Д енд Д” на Диана Дамянова и АПРА на Томислав Цолов и Любомир Аламанов.

Ценовата оферта на “Бранд ПР” на Боян Томов е 531 482 лв. без ДДС, а на “Грейн Адвъртайзинг” на Мартин Батков – 544 988 лв. без ДДС.

“Прима – Продуцентска, рекламна, информационна.и медийна агенция” управлявана от Десислава Паунска и обединението между “Опус” на Георги Петков и “Симетрик” на Силвия Понова не бяха допуснати до отварянето на цени.

Бъдещият изпълнител ще трябва да проведе мащабна информационна кампания в продължение на близо три години.

Спечелилият кандидат ще трябва да направи рекламни клипове и банери. Във всеки един от 36-те града включени в програмата за саниране трябва да има поне един информационен ден. Предвидено е да бъдат пуснати информационни карета за санирането в регионални и национални вестници.

Санирането на жилищата се осъществява по оперативна програма “Регионално развитие”, като ремонтът на жилищата се очаква да започне най-рано догодина.

Оригинална публикация