Кой говори на министрите

24chasa.bg I 18.11.2013

Кой учи министри и депутати да обясняват пред медиите и обществото действията си? Този въпрос изскочи покрай изтеклите в публичното пространство “опорни точки”, към които управляващите се придържаха в коментарите си за протестите, действията на студенти и ултраси, политическите опоненти на властта. Ето част от лицата, които нашепват на властта как да общува с медиите.

Филолог и журналист зад кадър в МВР

Парламентарният секретар на МВР Тодор Пройчев попадна във вихъра на скандала около изтеклия инструктаж за протестите. Сайтът “Бивол”, който ги публикува, приписва авторството на опорните точки на Пройчев. Той обаче отрича да има нещо общо с инструкцията. Депутати от БСП си признаха, че са получили инструкцията от МВР и дори смъмриха автора за епитетите, които е използвал.

Макар и официално Пройчев да отговаря за връзката между силовото ведомство и парламента, той е член на политическия кабинет. В това си качество посещава и партийни сбирки на БСП. Неизменно е до силовия вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, а напоследък и до главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, който няма голям опит в работата с медиите.

42-годишният Пройчев е магистър по българска филология и дългогодишен журналист. Започва да репортерства в “Радио 99” през далечната 1992 г. Издига се до водещ. По-късно избира телевизионната кариера в тв “7 дни”. Там изкарва една година.
Преминава през вестниците “Монитор”, “Политика”, “Поглед”. Млади репортери не крият уважението си към него и твърдят, че са станали журналисти благодарение на професионалните съвети на Пройчев. Той се занимава и с телевизионна документалистика.
През 2010 г. става главен редактор на сайта за анализи и коментари “Аргументи БГ”, който се свързва с името на депутата от БСП Кирил Добрев. Любопитното е, че съпругата му Таня Митова в момента е вписана като нещатен сътрудник на депутатката от ГЕРБ Лиляна Павлова, бивш министър на регионалното развитие.

Ани Димитрова е името на 36-годишната дама, която води всички пресконференции на премиера Пламен Орешарски. Тя ръководи и правителствения пресцентър. Въпреки това името на Димитрова не фигурира в списъка на назначените в политическия кабинет на премиера. Според информация на “Труд” тя работи на консултантски договор.
Димитрова е родена на 31 декември 1977 г. в София. Завършва икономика, стопанско управление и администрация в УНСС, а след това и маркетинг. Кариерата си започва като журналист във в. “Пари” и в “Бизнес клуб” в BBT. Била е шеф на маркетинг, корпоративно и инвестиционно банкиране в Обединена българска банка (ОББ) и на маркетинга и международните връзки в Българския спортен тотализатор (2005 г.). През юли 2008 г. поема маркетинга и рекламата на БНТ.

Бившият съветник на Сергей Станишев Ивайло Данаилов също може да бъде забелязан по коридорите на Министерския съвет. И той помага на Орешарски в общуването с медиите. Неговото име също не е записано в списъка на назначените и той работи на граждански договор.
В политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова са намерили място предимно експерти по еврофондовете.
Медийният съветник Веселин Иванов идва

от партията на Меглена Кунева

“Движение България на гражданите”. Той изнесе цялата не особено успешна предизборна кампания на “гражданите”. Иванов има опит като журналист в БНР, тв “Европа” и печатни и интернет издания.

Досегашен ръководител на пресслужбата на вицепремиера Златанова пък бе Малина Александрова.
Кариерата на Александрова в публичните комуникации започва в Народното събрание през 2001 г. Като младши експерт в пресцентъра на парламента тя получава като ресор комисиите по вътрешна сигурност, отбрана и борба с корупцията. В продължение на 7 години г-жа Александрова бе сред малцината, които можеха да разясняват на обществеността какво се е случвало на обвитите в тайна заседания на трите комисии.
От този период е най-големият гаф на Малина. Тя си признава, че е брала най-голям срам, когато се спънала в пленарната зала и паднала в краката на тогавашния зам.-председател на парламента Камелия Касабова пред очите на целия кабинет “Станишев”. През 2008 г. тя пое връзките с медиите на обвитата с най-много тайни институция у нас – ДАНС.
Но голямото изпитание тепърва предстои. Очаква се скоро Александрова да поеме публичните комуникации на прокуратурата и отново ще трябва да лавира между тайната на разследването и нуждата от информация.
Медиен съветник на военния министър Ангел Найденов е младата госпожица Лора Ангелова. Нейното появяване на сцената на голямата политика беше шок дори и за централата на БСП. Оказа се, че Ангелова е била много близко до предизборната кампанията на Ангел Найденов в Перник.
От “Позитано” казват, че бащата на Лора Ангелова е сериозен бизнесмен, който също е подкрепил кампанията на БСП в града под Кракра.
Парламентарен секретар на министър Ангел Найденов е Данаил Георгиев. Той е завършил международни отношения в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като сътрудник в ПГ на “Коалиция за България” и като експерт в Комисията по отбрана в 41-вото народно събрание и в Комисията по външна политика и отбрана в 42-рото народно събрание.

Пиари объркаха френския посланик с художника Паскин

Медийните изяви на аграрния министър Димитър Греков са поверени в ръцете на неговия съгражданин от Пловдив и дори и съсед Еньо Зяпков. Зяпков обаче първо нашумя в българските медии покрай
напускането на Сашо Диков
от “Канал 3” и освобождаването от телевизията на репортерката му Петя Петрова. Диков твърди, че Петрова била освободена след оплакване на Еньо Зяпков пред ръководството на телевизията, че отразявала едностранно протести пред земеделското министерство. Самият Зяпков не коментира случая.
Преди броени дни пресцентърът на аграрното ведомство, ръководен от Зяпков, изгря на вестникарските страници с
нелеп гаф
В официално съобщение бе написано, че земеделският министър Димитър Греков е провел среща с посланика на Франция Н. Пр. Жул Паскин. Жул Паскин обаче е художник с български корени, живял във Франция и умрял през 1930 г. Грешката бе забелязана, след като 45 минути съобщението престоя на сайта на ведомството. Оказа се, че в пресцентъра са позвънили кореспондентите на АФП и са информирали за направената грешка. Не стана ясно дали Зяпков е имал възможност да редактира съобщението, преди то да бъде пуснато на сайта. Не се разбра той ли го е писал, или някой от подчинените му служители.
Преди да стане медиен съветник на министър Димитър Греков, Зяпков работеше в пресцентъра на столетницата. Той бе и заместник-председател на младежката организация на БСП в Пловдив.

Макар че Министерството на инвестиционното проектиране бе създадено още със съставянето на правителството през май, доскоро министър Иван Данов обитаваше кабинет в МС. Всеки разговор на министър Данов с журналист завършваше с дискретна покана последният да му стане пресаташе. В гилдията май няма човек, който да е говорил с него и да не е получил такава покана. Преди две седмици стана ясно, че в качеството на съветник по връзките с обществеността му е пристанала журналистката Пепа Витанова.
Екскандидат за евродепутат от ДПС е назначена в пресцентъра на Министерството на околната среда и водите. 27-годишната Икмал Джомова е от Велико Търново и през 2009 г. е била на 12-о място в листата на ДПС за евроизборите. Тя е завършила английска филология. Била е стажант в Европейския парламент. Специализирала е в Америка по програма на Държавния департамент на САЩ. Владее английски, немски, френски и турски език.
Финансовото министерство и подведомствените му агенции могат да се похвалят с едни от най-професионалните пиари в администрацията. Шеф на звеното “Връзки с обществеността” е Мая Миланова, която има близо 10-годишен опит във финансовия ПР.
Силен професионалист е и шефът на ПР отдела на Националната агенция за приходите Росен Бъчваров.
Диляна Дойчинова се грижи за медийния образ на транспортния министър Данаил Папазов, който малко се забави с назначението на пиар. Това вероятно бе основната причина министърът да хлътне в дълбок медиен гаф, обявявайки, че назначението на зам.-министър Петър Киров е консултирано с еврокомисаря Йоханес Хан. От Брюксел поискаха извинение, а Папазов бе принуден да се обяснява, че не е бил правилно разбран. След идването на Дойчинова, чиято кариера е преминала в политическия пиар, рекламата и маркетинга, “издънки няма”. През последните 7 години Дойчинова бе

медиен съветник в “Булгартабак”

В регионалното министерство връзките с медиите бяха поверени на опитен човек – Магдалена Димитрова. Тя има близо 10-годишен стаж на същата позиция в държавната администрация, а преди това беше финансов репортер на БНТ1. Естествено оттам отиде във финансовото министерство, където преживя три правителства. А при управлението на ГЕРБ отиде в пътната агенция.
Малко след като Драгомир Стойнев оглави Министерството на икономиката и енергетиката, той смени журналистката Бетина Жотева, наследена като ПР от служебния министър Асен Василев.
Ветровития пост зае Деница Георгиева, която дотогава отговаряше за връзките с медиите в държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”.
И така последва в София дотогавашния си шеф Георги Христозов, който от изп. директор на теца стана шеф на надзорния съвет на Българския енергиен холдинг и на надзора на АЕЦ “Козлодуй”.

Оригинална публикация

Ани Димитрова ще оглави пресслужбата на новия Министерски съвет

Offnews.bg I Нели ЧОЛАШКА I 30.05.2013

Кадър на тотото става глас на Орешарски

Ани Димитрова, директор на маркетинга и рекламата в БНТ и бивш шеф на маркетинга и международните връзки в Българския спортен тотализатор, ще оглави пресслужбата на Министерския съвет, научи OFFNews.
Димитрова до голяма степен е изнесла предизборната кампания на новия премиер Пламен Орешарски.
Ани Димитрова е родена на 31 декември 1977 г. в София.
Завършва Икономика, стопанско управление и администрация в УНСС, а след това завършва и маркетинг.
Маркетингът и рекламата на БНТ поема през юли 2008 г., след като от този пост е уволнен Димитър Димитров.
Преди това е била шеф на маркетинг, корпоративно и инвестиционно банкиране в Обединена българска банка (ОББ) и на маркетинга и международните връзки в Българския спортен тотализатор (2005 г.).
Кариерата си обаче започва като журналист – отговорен редактор във вестник „Пари” и автор и водещ на предаването „Бизнес клуб” в BBT.

Оригинална публикация

Според LinkedIn Профила на Ани Димитрова е работила и като Директор "Корпоративни комуникации" на Jobs.bg (декември 2011 г. – до момента), управлявала е "Маркетинг и реклама"-та на Emporiki Bank Credit Agricole Group в България (2009-2010 г.), била е Директор "Маркетинг и реклама" на Българска национална телевизия (1.07.2008-1.07.2009 г.), както и Маркетинг мениджър "Корпоративно и инвестционно банкиране" в Обединена българска банка (март 2006 – юни 2008 г.)

PR Thursday на тема: “Посланията на българското правителство – преди и сега, една година по-късно”

Начало: Четвъртък, 09 Септември 2010 г. – 18:30 часа
Край: Четвъртък, 09 Септември 2010 г. – 20:30 часа
Място: София, M3 College, ул. „20 Април“ № 26
Достъп: Свободен
Организатор: M3 Communications College
Отворено за медии: Да

M3 Communications College организира PR Thursday на тема: "Посланията на българското правителство – преди и сега, една година по-късно", със специални гости министър Божидар Димитров, Мира Радева, управител и собственик на MBMD, и Елена Вълчева – Янева, управител и съдружник в PR агенция Янев&Янев.

Елате, за да научите, че българските политици не се страхуват да изразят мнение, да обсъждат проблеми и да разкрият истината.

Теми:

Защо бяха нужни сформиранията на нови министерства и закрепи ли се българският бюджет?

Има ли още дупки за кърпене и беше ли провеждането на търговете за магистрали и отчуждавания най-големият успех на българското правителство за последните 20 години?

Божидар Димитров ще изкаже искрено личното си мнение по тези и още много други въпроси. Правителствен член, бивш политик и пресаташе ще бъдат негови партньори и опоненти в дебата.

Събитието се организира на 9 септември, 18:30 ч. , в неформалната атмосфера на M3 College (ул. „20 Април“ № 26). Настроението ще е приятелско, гостите отворени за разговори, виното е от Колежа, интересните въпроси от участниците.

Входът е свободен.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/767

Публичен дебат за новия медиен закон. Ден втори

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация

Бойко Борисов изгони разголени репортери от Министерски съвет

BNews.bg I 21.07.2010

Репортери, които не са облечени според етикета на институциите, не бяха допуснати до  извънредната пресконференция по повод доклада от Брюксел, организирана в Гранитната зала на Министерски съвет във вторник вечерта.

Поводът за неразбирателството между премиера и журналистите станала свиканата извънредно пресконференция по повод първия положителен доклад на Европейския съюз за България.

Събралото се множество пред Министерски съвет не е било допуснато, защото журналисти, фотографи и оператори са били по потници, къси панталонки и джапанки. Това е най-нормалното облекло за летните горещини, които в този ден са надхвърляли 30 градуса.

Въпреки извънредния характер на събитието нито един човек от медиите, облечен несъобразно етикета не е бил допуснат до събитието.

Помежду си колегите са коментирали, че при такива извънредни пресконференции трябва да се правят изключения. Официалният ден, в които попринцип се свиква Министерският съвет е сряда, тогава всички парламентарни репортери са облечени според порядките.

Въпреки че доводите на представителите на медиите са повече от логични министър-председателят Бойко Борисов е бил непреклонен. Етикетът е, за да се спазва, а потници и джапанки не фигурират в него.

Оригинална публикация

Публичен дебат за нов закон, регламентиращ дейността на електронните медии, в Министерския съвет

Начало: Четвъртък, 29 Юли 2010 г. – 10:00 часа
Край: Петък, 30 Юли 2010 г. – 13:00 часа
Място: София, Министерския съвет, Гранитна зала
Достъп: Само с покана, За медии, Свържете се с организаторите
Организатор: Министерския съвет
Отворено за медии: Да

На 29-ти и 30-ти юли (четвъртък и петък) в Гранитна зала на Министерския съвет ще се състои публичен дебат за изготвяне на нов закон, който да регламентира дейността на електронните медии. Участие в дискусиите ще вземат членовете на работната група, сформирана със заповед на министър-председателя Бойко Борисов, представители на медии, съсловни и неправителствени организации.

Дебатът ще протече при следния дневен ред:

29 юли 2010 г.

10 ч.-12 ч. – Водещи принципи. Обхват на закона. Корегулация. Търговски съобщения.

12.30 ч. – 14.30 ч. – Регулаторен орган. Лицензиране/регистрация. Медиен плурализъм.

30 юли 2010 г.

10 ч.-13 ч. Обществени оператори. Авторски права.

Желаещите да участват в дискусиите могат да представят своята теза в рамките на 5-минутно изказване по всяка от темите.

Обобщение на основните въпроси, които ще бъдат разисквани и Формулярите за участие може да намерите тук: http://www.eventbox.bg/getFile.php?file_id=336 и http://www.eventbox.bg/getFile.php?file_id=335

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/673

Източник: http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=788&g=