Основната тема са конкурсите за външни продукции на БНТ

Дарик радио, България следобед | 11.03.2011

Водещ: Следобедният блок, драги слушатели продължава с подновената медийна рубрика с автор Светослава Кузманова, която отново се завръща в ефира на Дарик всеки петък. Основната тема днес са конкурсите за външни продукции на БНТ, за които се говори от есента на миналата година и които още не са приключили макар да е вече почти средата на месец март. Както всичко около БНТ, така и този път казусът не е прост. При някои от обявените позиции надпреварата е приключила, при други не, но и при приключилите не е ясно кой ще прави предаване, защото комисията е класирала на първо място повече от 1 кандидат. Ако вече сте се объркали в този анонс сега Светослава Кузманова ще се опита да подреди пъзела. В медийната рубрика днес ще разберете и подробности около наградата за тв журналистика, която ще се връчва за първи път тази пролет и която ще носи името на курорта Св. Влас.
Репортер: През ноември 2010 управителният съвет на БНТ обявява конкурс за 4 нови предавания. Заповедта на генералния директор е от средата на декември. През февруари тази година става ясно кой ще прави детско предаване тип Кид айдъл. На първо място е класиран проектът Феномени на Урбан медия. За другата позиция ежедневно, късно, вечерно, забавно предаване тип Лейт найт шоу победителите са двама. Продуцентската къща на Марта Вачкова и проектът Денис и приятели. Зад последното се крие името на музикантът Денис Риозв.
Денис Ризов: Не е стенд ъп комеди шоу, няма актьори. Музика, разговори, гости.
Репортер: Защо Денис и приятели е кръстено?
Денис Ризов: Защото ще участват Ахат и защото общо взето се търси някакъв контакт с много наши приятели. Идеята е просто да ги викаме в студиото, да обсъждаме теми, би трябвало да има ко-водеща, която да е жена. Идеята е или да я сменяме на всеки месец. Примерно ако 1 месец ни е ко-водещ някоя спортистка това ще е един спортен месец. Ако е актриса, ще говорим по-скоро за изкуство. Примерно има идея да речем единият месец ко-водещ да е криминален репортер. И шоуто е по-скоро градски тип мъжко предаване, отколкото семейно. Хората, които гледат тв в този часови пояс са малко по-добре образовани, с малко по-добър приход от тези, които гледат между 10 и 11,30. Няма да е толкова ограничено от към сценарий предаването. По-скоро ще разчитаме на хей така да се случват нещата по време на записа и да е малко по-непринудено и не толкова сковано от сценарий. С цел да изглежда малко по-риалити.
Репортер: Продуцент на предаването, което ще води Денис Ризов е Георги Кузмов. Репетициите им са в доста напреднал стадий, но договор с БНТ се надяват да подпишат идната седмица. А дали Денис и приятели или продуцентската къща на Марта Вачкова ще забавлява зрителите всяка вечер от понеделник до четвъртък половин час преди полунощ не е ясно. Тепърва предстои одобрение на управителния съвет на телевизията. Още по-заплетено изглеждат нещата около конкурсите за другите две предавания – ежеседмично предаване на съвременния начин на живот, тип лайфстайл токшоу и ежеседмично предаване за културата, изкуството и средата на младите. Месеци след обявяването на конкурса краят му не се вижда. Срокът е удължен до 31.03. Позицията на БНТ тук липсва макар още в началото на седмицата да бяха поканени за коментар. Кандидати за двете позиции е издателят и продуцент Мартин Захариев.
Мартин Захариев: Времето определено не работи в полза на БНТ. Виждате колко проактивни са другите национални телевизии.
Репортер: Всъщност техните проекти вече почти стартират, а БНТ все още не е приключило с конкурсите.
Мартин Захариев: Аз очаквах радикални промени в програмно отношение още през изминалата есен. За моя изненада обаче така дългоочакваните промени в БНТ все още не мога да кажа, че са факт. Задавам си въпроса защо редица от предавания все още стоят на ефир. Например защо в праймтаймово време БНТ продължава да подържа една 40 или не знам колко годишна рубрика, каквато е Лека нощ деца. Тя изглежда абсолютно комично, направена като от младежи на ТНТМ на фона на 24-часовите супер детски канали в лицето на Картуун, на Дисни ченъл, който вече вървят и с български дублажи, направени с милионни бюджети. В 8 без 10 ние не слагаме децата си да си легнат. Нашите деца си лягат един час по-късно.
Репортер: А програмирането на тези две позиции, за които кандидатстваш – токшоу и предаването за култура – едното е в събота…
Мартин Захариев: Другото е в събота вечер, когато е заложено, че ще тече и т.нар.лейтнайт шоу по БНТ в същото време. Това е според мен механическа грешка в заповедта. Тъй като двете продукции – младежкото предаване и т.нар.лейтнайт шоу се застъпват в един и същи час. И питам по силата на тази заповед това предаване, за което ние кандидатстваме, т.нар.младежко предаване за кога е планирано? От друга страна да правим предаване за младежи 16-25 таргет в 23 часа ми се струва неадекватно като време.
Репортер: А изобщо обединяването на култура, изкуство и средата на младите?
Мартин Захариев: Аз съм намерил в своята концепция много пресечни точки на тези категории. Младите днес имат съвършено друг начин на възприемане на света. Дигиталната среда е това, в което се случва голяма част от техния живот. Така че и нашето предаване в голяма степен минава през подобна концепция. Дори и декорът, визуализацията му е така близка до това, което гледахме напоследък във филма Трон. Водещите в него комуникират през таблети.
Репортер: А това, което предлага БНТ като позициониране на токшоуто посветено на лайфстайл, там ли му е мястото? Това е на гърба на политиката на Светла Петрова по БТВ и социалните теми, понякога доста тежки, които показва Нова ТВ по това време?
Мартин Захариев: Големият проблем, който в последните години забелязвам н националните телевизии е, че те програмират един срещу друг еднакви формати. Ако едните ще правят ВИП денс, другите ще правят Денсинг страс. Ако едните ще правят Мюзик айдъл, другите ще правят Пей с мен. Ако едните ще правят турски сериал, другите ще пускат също турски сериал или индийски. Дали е правилно лайфстайл предаване да се сложи на гърба на тежка публицистика пийпълметрията ще измери и ще каже. БНТ имат своя шанс, слагайки едно по-лежерно, по-забавно, по-магазинно предаване, каквото си представят, че биха получили от външния продуцент.
Репортер: Какво ще преследват по принцип телевизиите през 2011? Някак си всички побързаха да кажат, че това било завръщането на българските сериали и умирането на риалити шоуто.
Мартин Захариев: Това е точно така. Защото това е процес, който следва утвърдени бизнес модели на големи европейски телевизии и пазари най-вече, където се залагат тенденциите. Аз също считам, че риалити форматът премина своя пик. Без съвсем да е умрял. Примерно сега пореден сезон на Сървайвър би бил отегчителен.
Репортер: А на Биг брадър?
Мартин Захариев: Със сигурност и на Биг брадър.
Репортер: Какво риалити смяташ, че ще бъде интересно на българския зрител?
Мартин Захариев: Пълно е с формати по големите тв пазари, които се случват и в Кан, и в (…) в Будапеща, в близкия Изток има много сериозен такъв пазар.
Репортер: Все повече хора от медийния бранш продължават да живеят с мисълта, че в тази тв се наливат едни огромни средства, а тя всъщност се опитва да догони частните тв и все не успява. И докато другите стартират, тя все още не е приключила с конкурсите.
Мартин Захариев: Няма да стане това догонване, защото каручката е изпусната окончателно. Тъй като участвах последните месеци в една работна група към министерски съвет, чиято цел беше да подготви концепция за нов закон за радио и телевизия групата произведе един документ, в който около темата БНТ ние произведохме тезата, че БНТ се нуждае от предефиниране в новия закон на своята обществена мисия. Тя трябва да бъде имплицитно разписана. Значи трябва да е ясно колко пъти БНТ ще снима заря. Това БТВ никога няма да го снима, нито Нова ТВ бидейки комерсиални. Но БНТ има задължението да отразява националните празници, когато има заря. Тази заря има някаква цена, за да бъде заснета. Трябва да бъде остойностено и ще се получи една реалистична рамка, в която разбира се има и още много пера. И да се получи един адекватен бюджет, с който тя да изпълнява обществена си мисия. Едно от много важните неща, които БНТ трябва да направи е структурната си реформа. А именно да съкрати част от персонала, защото не може тв, които генерират 70 и кусур % от гледаемостта да разполагат с от 300 до 400 души персонал. БНТ е около 1500 човека. Тази тромавост и това забавяне е в голяма степен много отблъскващо за нас, хората, които сме в този бизнес, тъй като сама разбирате, че подготовката на едни документи, писането на едни концепции, бюджетирането им, договорките с всякакви водещи, сценаристи, режисьори, технически персонал и т.н. кара тези хора да седят сега на тръни, защото те не знаят ще полчат ли работа от мен или няма да получат, защото самият аз не знам дали ще получа работата от БНТ. Което в една комерсиална тв тези неща стават доста по-бързо, защото собствениците й, най-малко мениджмънта знаят какво искат, от кого го искат и как да си го поискат, и колко да платят. Парите отиват в тези тв, които са гъвкави и програмират умно.
Репортер: Как ще програмира БНТ и дали тези предавания ще видят ефир тепърва ще разберем. Отново на тв е посветена и последната минутка в медийната рубрика на Дарик. Награда на телевизионна журналистика учредиха 11 известни българи. Председател на т.нар. Кръг 11 е Иван Гарелов. Според него целта на награда Св.Влас е…
Иван Гарелов: Да поощрява всяка година най-добрите постижения в тв журналистиката.
Репортер: Наградата ще се връчва ежегодно в края на пролетта на специална церемония в курорта Св.Влас. В кръг 11 ще срещнем още имената на Джими Найденов, Петко Бочаров, Стефан Димитров, Павел Васев, проф. Ивайло Знеполски. Един от тях е и писателят Георги Тенев.
Георги Тенев: Номинации за наградата могат да се правят по два начина. Единият така да се каже е вътрешен. Членове на кръг 11 ще предлагат за обсъждане в самия кръг тв продукции, журналистика дело на отделни журналисти и екипи през изминалия период от време, за който говорим. И вторият начин за предлагане на това са самите автори, самите журналисти, самите журналистически екипи. В най-общото разбиране на журналистика, без да се ограничаваме в жанрове и формати. 20 финалисти ще бъдат обявени през месец май. След обявяването на тези 20 финалисти, които и ще бъдат публикувани на интернет страницата с откъси от тв предавания, след не повече от 30 дни журито, което ще бъде обявено също тогава през май ще вземе своето решение.
Репортер: Наградата за тв журналистика ще е на стойност 10 000 лв. 

Публичен дебат за новия медиен закон. Ден втори

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация