www.clubz.bg I 17.11.2014г.

Актриса във военното министерство, българската "Анджелина Джоли"- в спорта

Завръщането на ГЕРБ във властта се усеща и по пиарите. 

Очаквано дългогодишната пиарка на ГЕРБ Севдалина Арнаудова пое пресцентъра на Министерския съвет. Севи, както се обръщат към нея колегите, прекъсва майчинството си, за да помага на премиера Бойко Борисов в медийните дела.

Старият шеф на пресцентъра Николай Боев остана на работа в централата на партията във времето, в което ГЕРБ бе в опозиция. Засега той няма да се връща в сградата на "Дондуков" 1.

Във МВнР най-новото попълнение е Бетина Жотева – бивш кадър на БНТ, говорителка на постоянното представителство на България в ЕС, която след това се отдаде на институционалния пиар. В кабинета "Борисов" 1 тя отговаряше за най-коментирания министър – Симеон Дянков. Въпреки усилията й Дянков си остана най-недолюбваният министър. В служебния кабинет на Марин Райков бе пиар на икономическия министър Асен Василев, а във в този на Георги Близнашки – на вицепремиера Екатерина Захариева.

Бетина Жотева

Външният министър Даниел Митов засега няма да прави други промени. Пресцентърът ще се води отново от Геновева Червенакова, бивша колежка журналист, от няколко години дипломат, която влезе в системата на МВнР с конкурс и катери кариерната стълбица. Функцията на шеф на пресцентъра й бе вменена по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Кристиан Вигенин, след като медийният му съветник Стоян Витанов напусна. Геновева работи с Митов в това си качество и докато той бе служебен министър. Владимир Миланов, който пък бе експерт към парламентарната комисия за контрол на ДАНС, докато тя се оглавяваше от Иван Костов, е шеф на кабинета на Митов. Като съветник на министъра ще се изявява политологът Владимир Шопов. Последното пребиваване на Шопов в министерството беше по времето на Надежда Михайлова, като той беше от хората, които работеха по отпадането на визовия режим за Шенген.

Опитна пиар експертка ще се грижи и за интересите на икономическия министър Божидар Лукарски. Неговото назначение беше посрещнато с голяма доза недоверие в компетентността му за поста. Така че на дългогодишната икономическа журналистка и след това пиарка Лидия Колева ще й се наложи да изгражда точно такъв образ и да пази шефа си от непремерени изказвания. Сред съветниците на Лукарски има една доста ярка фигура – нито една медийна изява на икономиста Владимир Каролев не остава незабелязана.

Пресцентърът на финансовото министерство остава същият, но с едно ново попълнение. Николай Стефанов, който досега помагаше на ГЕРБ в парламента, става медиен съветник на Владислав Горанов. 

Трансфер от финансовото министерство към земеделието в последния служебен кабинет направи Ясер ел Амин. Ясер, също бивш колега журналист, ще остане в земеделското министерството. 

Екоминистърката Ивелина Василева ще разчита за публичния си образ на кадър от родния си Бругас. От морския град пристигна Калояна Живкова. Досега тя ръководеше пиар делата на ГЕРБ в Бургас. 

Към момента начело на пресцентъра на здравното министерство остава и Руслана Петрова. Дъщерята на шефа на ВМА Николай Петров беше назначена на поста по времето на служебния министър Мирослав Нейков. Докато стане министър д-р Нейков беше анестезиолог във ВМА и съответно подчинен на Николай Петров. 

Културният министър Вежди Рашидов може да бъде обвиняван в различни неща, но не и в непоследователност. От години негова пиарка е журналистката от Кърджали Радка Петрова, която се грижи за имиджа му и в добри, и в нетолкова добри дни.   

Министърката на туризма Николина Ангелкова също ще разчита на врял и кипял пиар експерт. За нейният имидж ще се грижи Радосвета Чобанова, която ще трябва да се оттегли от компанията си PeeR to peer. Двете бяха в тандем и през месеците, в които Ангелкова бе служебен министър на транспорта.

В транспортното министерство при втория мандат на Ивайло Московски начело на ведомството като шеф на пресцентъра остава Диляна Дойчинова. Тя заемаше същата позиция при управлението на министър Данаил Папазов в правителството на Пламен Орешарски.

Регионалната министърка Лиляна Павлова ще разчита при комуникацията си с медиите на изключително опитен и доверен човек. Таня Митова ѝ помагаше и по време на първия министерски мандат на Павлова, а също и за близо двугодишния опозиционен период на ГЕРБ. Сега двете отново са заедно в министерството.

Спортният журналист Красимир Панов остава и при новия министър Красен Кралев. Краси бе пиар на министъра на спорта в първия кабинет на Борисов Свилен Нейков, а после и на служебната министърка Евгения Раданова. И ако изборът на Панов не изненадва, Кралев заложи истинска бомба като назначи Айлин Дахилова-Василева, титулована като "Българската Анджелина Джоли" за шеф на кабинета си. Дахилова, която особено впечатлява с външен вид, веднага се превърна в една от най-обсъжданите теми в социалните мрежи.

Новата шефка на кабинета на спортния министър.

Друго назначение, което не остана незабелязано е на гласа на новия военен министър Николай Ненчев. Валерия Кардашевска ще е медиен съветник на Ненчев.  Тя е преподавател по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс” и по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Надежда Сейкова. Защитава докторска степен. Работила е като актриса в Театър „Възраждане” и Драматичен театър „Иван Радоев”. Член е на Гражданския съвет на Реформаторския блок.

Оригинална публикация

в.Банкер I 28.06.2013

Кабинетът "Орешарски" не е толкова прибързан, поне по отношение на назначаването на пиарите по различните ведомства. Дали заради протестите по софийските улици, или поради липсата на кадри, голяма част от позициите все още са вакантни – например в здравното, социалното, екологичното министерства и в много други. Засега няма официално назначение дори на гласа на правителството. Знае се само, че това ще е Ани Димитрова, но никъде в сайта на Министерския съвет тя не е посочена като шеф на правителствения пресцентър. Иначе за Димитрова се знае, че е млада – родена е през 1977-а, но вече има солидна биография. Завършила е "Икономика, стопанско управление и администрация" в УНСС, а след това и маркетинг. През 2008-а ръководи за една година дирекция "Маркетинг и реклама" в БНТ, след като предшественикът й е скандално уволнен. Преди това е била и шеф на "Маркетинг, корпоративно и инвестиционно банкиране" в Обединена българска банка (ОББ) и на "Маркетинг и международни връзки" в Българския спортен тотализатор (2005 г.). В биографията й са записани още: отговорен редактор във в. "Пари" и автор и водещ на предаването "Бизнес клуб" във BBT. Според LinkedIn профила на Ани Димитрова тя е работила и като директор "Корпоративни комуникации" на Jobs.bg (декември 2011-а – досега) и е управлявала "Маркетинг и реклама" на Emporiki Bank Credit Agricole Group в България (2009-2010 г.)

Безспорно, Бетина Жотева се очертава като най-търсения глас сред управляващите, след като ще говори от името на трети пореден министър от различни правителства. Тя остава в Министерството на икономиката и енергетиката, след като бе пиар на служебния министър Асен Василев, а преди това на финансовия министър Семеон Дянков. Бившата тв говорителка се върна през 2009-а от Брюксел, за да брани имиджа на Дянков. Тогава се твърдеше, че той я е уговорил да напусне Постоянното представителство на страната ни към Европейския съюз. Всъщност Жотева вече няма да е директор на "Връзки с обществеността и протокол", където се е настанила Деница Георгиева, досегашен глас на ТЕЦ "Марица-изток 2", а ще е директор на дирекция "Административно обслужване".

Шефът на пиар -службата във военното министерство Григори Недялков също остава. Той заемаше длъжността директор на дирекция" Връзки с обществеността" и при служебния кабинет. Бившият новинар на БНТ, който в свободното си време свиреше на саксофон, дълги години ръководеше Военния телевизионен канал. Новият военен министър Ангел Найденов обаче доведе в екипа си и една млада дама – Лора Ангелова. Тя е само на 21 години, но е негов медиен съветник. Въпреки крехката си възраст вече е била и кандидат за евродепутат на "Ред, законност и справедливост", независимо че пред "Медиапул" Ангелова е отрекла да е член на партията на Яне Янев. Младата медийна съветничка е учила "Връзки с обществеността" в Техническия университет в София и има професионален опит в тази сфера, както и в областта на рекламата и медиите, според твърденията на министъра Найденов.

Журналистът Веселин Иванов пък е медийният съветник на вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова. Иванов е бил съдебно-криминален репортер в програма "Хоризонт" на БНР от 2003 до 2007-а и специален пратеник на държавното радио в Триполи, където отразява делото срещу българските медици. Автор е на статии за специализираното юридическо списание "Правен свят". Той е първият продуцент на предаването за разследваща журналистика "Код Криминално" на bTV, а през последните две години отговаря за връзките с медиите на Меглена Кунева. Магистър е по право от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Бивш кадър на държавна медия си взе за медиен съветник и Кристиян Вигенин. Министърът на външните работи назначи в екипа си Стоян Витанов, който три години работеше за него и докато бе евродепутат. Витанов водеше сутрешния блок на БНТ до 2001 г. в тандем с Ивет Добромирова, която беше пиар на служебния кабинет. Магистър е по журналистика със стаж и в БТА, и в "Нова тв". Той беше един от тримата български журналисти, задържани от талибаните в Афганистан и освободен след трудни преговори. През 2007-а основава собствена пиар агенция.

Длъжността парламентарен секретар на МВнР ще изпълнява Невена Алексиева, която от 2010-а ръководи Националния съвет на БСП. В периода 2007-2009-а Алексиева е експерт в кабинета на министър-председателя и в Дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансови интереси на европейските общности" в Министерския съвет.

Министърът на младежта и спорта Мариана Георгиева е избрала за свой медиен съветник младия Петьо Борисов, роден през 1983-а. Той е завършил "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и освен в телевизията като репортер и продуцент е бил и специален кореспондент на вестник "7 дни спорт".

Засега остава Любомир Блатски като началник на отдел "Връзки с обществеността" в Министерството на образованието и науката, както и Радка Петрова. Те са "заварени" на същата длъжност. Петрова беше пиар и на Вежди Рашидов, и на служебния министър на културата Владимир Пенев.

Работим активно и по законопроект за фонд "Кино"

- Г-жо Петрова, кои са приоритетите в работата на оглавяваната от вас парламентарна комисия в началото на новия политически сезон?

- Със сигурност това е работата по два важни закона – за сценичните изкуства с вносител МК и новия медиен закон. Законът за сценичните изкуства ще дефинира нормативната уредба по отношение на дейността и функционирането на културните институти и сценичните изкуства – театър, музика, опера, както и новия начин на финансирането им чрез делегираните бюджети.
В НС очакваме, че работната група към Министерския съвет, която бе сформирана със заповед на премиера Борисов, ще представи до 31 януари в завършен вид своите виждания по законопроекта. Групата трябва да представи доклад с концептуалните въпроси, по които е постигнато съгласие по медийния закон, за да може да започне работата в детайли по прецизирането на конкретните текстове. Все още не е конкретизирано точното наименование – дали ще е закон за радиото и телевизията, или ще има съответно два отделни закона за печатните и електронните медии. Това ще бъде конкретизирано съвсем скоро.
Предстои гласуване в зала на отчета на СЕМ за последното шестмесечие на 2010 г., както и гласуването в зала на измененията, касаещи риалити предаванията и участията на деца по сега действащото медийно законодателство, преди да започнат дискусиите и консултациите по дефинирането на новия медиен закон.
Преди броени дни проведохме среща в МС с представители на киногилдията, сценичните изкуства, МФ и МК, от която излязохме с няколко приоритета и решение да сформираме работни групи по бъдещи законопроекти. Съответно работим активно и по законопроект за фонд "Кино", който ще набира средства за подпомагане и осигуряването на средства за функционирането на филмопроизводството у нас. Също така се обсъдиха възможностите за това, как да бъдат подпомагани дебютните филми, и да се мисли за твърд лимит по отношение на останалите филми. Още не е определен процентът, който да регламентира броя гарантирани от държавата филми, за да може успоредно, допълнително чрез фонд "Кино" или чрез допълнителни източници да се набират средства, за да няма нулеви години за българското кино.

- Ще заработи ли най-сетне фонд "Радио и телевизия"?

- И по този въпрос очакваме становището на работната група, регламентиращо механизмите на набиране на средствата и начина, по който те ще се разходват. Нужна е преценка дали от този фонд на конкурсен принцип ще могат да кандидатстват за свои предавания и други медии освен обществените БНТ и БНР за финансиране.

- Доста разгорещени бяха дебатите в комисията по текстовете на Закона за авторското право и сродните му права след първо четене. Има ли вече постигнато принципно съгласие по спорните текстове?

- Разглеждането на Закона за авторското право и сродните му права е също в приоритетите на работата ни. Изтекоха сроковете за предложения между първо и второ четене в комисията. Проведохме много срещи със заинтересованите страни и смятам, че по основните въпроси постигнахме консенсус. Разбира се, предстоят още обсъждания, като ние ще вземем предвид становищата на широк кръг организации в сектора със стремежа да направим текстовете работещи. В най-голяма степен това се отнася както за чл.26, така и за чл.40, касаещи регистрационните режими на дружествата за управление на авторски права, административните санкции, които се завишават.

- Кои са водещите акценти в новите постановки, които ще бъдат дефинирани?

- Основното е, че очакваме да бъде възстановен чл.26, тъй като в настоящия Закон за авторското право и сродните му права се оказва, че има вписан текст, който вече 17 години не е заработил. Бих искала да подчертая, че едва сега, след нашата активност и факта, че текстовете на новите законопроекти бяха внесени в НС, бе заявена воля и консенсус да постъпят набираните средства във фонд "Култура", които са капка в морето. За 17 години са постъпили едва 24 000 лв. във фонда, което е равностойно на 20% отчисления. Към настоящия момент има предложения техният размер да бъде увеличен респективно до 30- 40%, тъй като фонд "Култура" има определени функции, а е в ситуация, в която той не разполага с финанси и не може да работи на практика, а стои само на книга, без да може да изпълнява функциите си.

- Необходимо ли е в новия медиен закон да бъдат препотвърдени стандартите на работа на медиите и във връзка с отговорността им при разпространяването на информация?

- Мисля, че в настоящия момент стандартите отговарят на потребностите на обществото. Друг е въпросът, че не всички медии ги спазват лоялно. Водещи остават основният принцип на саморегулацията, спазването на Етичния кодекс на медиите и съответно техният ангажимент и отговорност да предоставят само достоверна информация, което аз смятам, че те правят към настоящия момент. Има случаи, в които поради стремеж за бързина се разпространява и непроверена или неточна информация. Важното е, изпълнявайки основната си функция да информират, медиите да представят повече и различни гледни точки по темите в дух на плурализъм, без да злоупотребяват с властта на медията, произтичаща именно от функцията да информира, и без да допускат изкривяване или манипулация на информацията, съзнателно или не.

- Как гледате на медийния закон в Унгария?

- Няма никакво съмнение, че това е изключително рестриктивен закон, който ограничава работата на обществените медии, който налага цензура върху определени предавания. Смятам, че той обслужва конкретни политически среди. Немислимо и абсурдно е в XXI век да има каквито и да било рестрикции по отношение на медиите и свободата на словото.

Стр. 15

Оригинална публикация

http://www.klassa.bg/news/Read/article/155212

в. Дума | 04.09.2010

Новината за посещението на “шейха на Абу Даби" в България светкавично изчезна от сайта на Министерски съвет, след като два вестника разтръ-биха вчера за международния гаф на правителството. Като ДУМА писа, пресцентърът на кабинета разпространи на 30 август погрешна информация за среща между министър Трайчо Трайков и “шейха на Абу Даби Мохамед Абдул Жалил ал Блюки". Според разпратеното до медиите съобщение Ал Блюки е собственик на държавната компания EABG и подписал “споразумение за икономическо сътрудничество", включващо и инвестиране в писта за Формула 1. Истината обаче е, че въпросният шейх не оглавява държавна компания, а частен консорциум и не е държавник в Абу Даби, а просто член на управляващата фамилия.
За да замажат гафа на правителствения пресцентър, от Министерството на икономиката и енергетиката пуснаха друго съобщение, в което шейхът и компанията са описани коректно. На сайта на МС обаче до вчера сутринта си стоеше грешната информация с дата 30 август.
Вестник ДУМА и вестник “Сега" обаче вчера излязоха с водещи материали за скандала. От “Сега" дори публикуват гневно писмо от фирмата AEBG в което собствениците обясняват колко са обидени за грешното си представяне и твърдят, че ще се откажат от плановете си за инвестиции у нас. След вестникарските разкрития от сайта на МС светкавично бе изтрита цялата новина за визитата от Абу Даби. Все още в страницата на МИЕТ виси “правилното" прессъобщение.
Изтриването на информацията обаче едва ли ще оправи нещата, защото от AEBG твърдят, че веднага след срещата са поискали извинение от правителствения пресцентър и са получили уверение, че ще се излезе с уточняваща информация. Такава обаче и до днес няма. В остро писмо, изпратено до в. “Сега", изпълнителният директор на ЕАBG Раид Абу Худра заявява, че фирмата “никога не се е сблъсквала с подобен непрофесионализъм и ще направи необходимото да предупреди партньорите си да не инвестират в България".
Борисов вчера не успя да скрие яростта си от развитието на ситуацията. Премиерът обясни пред медиите обаче, че няма за какво да се извинява, защото всъщност инвеститорът от Абу Даби му бил препоръчан от Румен Петков. Червеният депутат е председател на Организационния комитет за изграждане на трасето за Формула 1. По думите на Борисов той не е виновен, че са му подали грешна информация за госта. Румен Петков отрече пред журналисти в парламента вчера да е разговарял с шейх. Той бе лаконичен, но категоричен, че “проектът за Формула 1 ще стане". Според него напрежението дошло от това, че не е било направено уточнението, че не става дума за държавна компания, а за 67 частни компании. Според Петков би трябвало премиерът да е бил уведомен за тези подробности. Левият депутат коментира, че самият той не би си позволил да подведе премиера
В писмото до “Сега" обаче Худра обяснява съвсем друго. “EABG бе поканена чрез посредник от офиса на ми-нистър-председателя да обсъдим възможността за участие в проекта за Формула 1. Ние споделихме пред посредника, че EABG няма да бъде заинтересована, но той спомена, че така ще се открие шанс и за други инвестиции, а проектът за Формула 1 е добра възможност, защото по него е свършена много работа. Ние бяхме в региона и решихме да се отбием за един ден и да проверим за какво става въпрос", казва Раид Абу Худра. Свършеното по проекта, който според българските институции е в напреднала фаза, не е впечатлило инвеститорите, става ясно от писмото.

Стр. 2

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация