На 24.06.2010 г., четвъртък, от 20:00 ч. ще стартира излъчването на фолклорно онлайн радио „Менци”. Откриването ще се осъществи с предаването „Фолклорна седянка”, с водещ Светлана Петрова, гости на което ще бъдат шопските певици от Граово Ива и Ева Валентинови, Ангел Добрев, Росица Пандова, Адриан Толодолски. На предаването ще гостува и директора на радио „Менци” – Константин Лазаров.

Каним всички почитатели на българския фолклор да се присъединят към „седянката” и да споделят радостта от докосването до българските традиции с гостите и водещите на предаването.

Желаещите да задават въпроси на гостите, могат да го направят чрез страницата на радио „Менци” във Фейсбук или чрез скайпа на радиото до 22.06.2010 г. (вторник) 20:00 ч.

От екипа на радио „Менци”

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-16

Вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита

ВИЗИТКА:

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, а преди това нейн Главен секретар. Има богат опит в неправителствения сектор. Председател е на Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация и член на Ексепретния съвет на СЕМ.

- Господин Камбуров да се вгледаме в медийната среда и ситуация. Има сформирана междуведомствена група, която трябва да пише новият ЗРТ. Не стана ясен принципът на участието в нея – според Вас представени ли са всички страни и гледни точки в нея?

- През изминалата седмица бе обявена заповедта на Министър-председателя за създаване на работната група, която в срок до 30 ноември 2010 година да изработи и представи проекта на нов медиен закон. В състава й са включени 16 представители на различни институции и организации, като е търсено максимално широко отразяване на всички гледни точки. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО е член на групата и се надявам нашият опит в тази област, отличното познаване на практиката и информацията, които имаме чрез нашите международни партньори и членове да бъде от изключителна полза за цялостната работа. 
Притеснителен е срокът, който е определен за представяне на проекта на нормативен акт. За изработката на толкова сложен и профилиран закон, регулиращ деликатна материя, като медиите, освен време, е нужна добра предварителна работа за проучване на различните успешни модели на регулация, широко обществено обсъждане в гилдията на концепцията върху която ще се градят текстовете и не на последно място – ясното дефиниране на визията за развитие на сектора. Това са все дейности, които до момента не са извършени или ако са започнати – не са финализирани успешно, но вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита, за да може съвсем ясно да стане защо и как се взимат основните решения и кой носи отговорност за тях. 

- Какво е необходимо да бъде направено конкретно, за да имаме медийна среда с реална свобода за медиите, в която да работят мощни и стабилни медии?

- Изключително важно е политическите решения, облечени в законодателни текстове, освен да бъдат експертно изработени е да гарантират в максимална степен предвидимост, прозрачност и равнопоставеност на различните стопански субекти в сферата. Регулаторната намеса следва да бъде сведена до минимално необходимата, като органа или органите, които я прилагат трябва да разполагат с необходимата подкрепа от сектора и обществото, каквато в момента липсва. Другият ключов елемент е развитието на саморегулацията и съвместнатата регулация, въведени с последните изменения на медийния закон, за което страната ни получи изключително широка подкрепа от международните партньори.

- Кои са фундаментите, които трябва да присъстват в закона по отношение на електронните медии?

- Това е доста интересен въпрос, който предстои да намери своите отговори. Разбира се, те ще бъдат, може би и диаметрално противоположни в зависимост от гледната точка. В рамките на АБРО неведнъж сме обсъждали различни виждания по това как да бъдат решени част от проблемите, които стоят пред гилдията от години – доставчиците на услуги, които работят при условията на временна търпимост толкова години, липсата на припознаване от страна на ЗРТ на т.нар. радиовериги и тн. Всеки вижда уреждането на този вид обществени отношения от позицията, която заема. За съжаление до момента не е проведена дискусия, която да стигне до общи изводи и споделена отговорност при решаване на проблемите.
В близките дни възнамерямам да предложа на колегите в АБРО да поемем инициативата и организираме дискусионен форум за бъдещето на сектора, който да събере представителите на законодателната и изпълнителната власт, на регулаторните органи, различни специалисти в областта, а дори и международни експерт, които да обсъдят темите и проблемите, стоящи на дневен ред. Вярвам, че такава инициатива би била особено полезна за целия сектор, особено преди изработването на новия медиен закон, който всички очакват толкова време.

- Числеността, мандатността и квотата на СЕМ са обект на толкова политически противоборства. Виждате ли политически усилия и действия и в какви посоки насочени към овладяването на медиите? 

- На първо място следва да се постави нуждата от спешна реформа в системата на регулаторните органи – Съвет за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията. Много внимателно трябва да се изследват европейските практики и да се прецени нужно и целесъобразно ли е съществуването на тези два органа, отделно един от друг при нормативна уредба, която задължително предписва съвместна компетеност при повечето провеждани процедури. 
Категорично считам, че намаляването на броя на членовете на регулаторните органи няма да доведе до ограничаване независимостта на медиите или до влияние върху редакционната им полититика, като трудно е да бъдат споделени аргументите, които се чуват на противниците на идеята. Вярвам, че приетите от Народното събрание изменения и допълнения в ЗРТ и ЗЕС са първа крачка в правилната посока към реформа в този сектор. За да съществуват достатъчно гаранции за независимостта на Съвета за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията тяхната дейност следва да бъде максимално публична, а процесът по формиране и взимане на решения – експертен, компетентен и прозрачен. 

- Ще успеем ли да спазим срока за цифровизацията? В края на 2012 трябва да имаме три мрежи и около 20 национални ефирни програми разпространявани от мултиплекси. Какви са очакваните процеси и сътресения, които са свързани с нея по отношение на пазарните и технологични промени и играчите на пазара?

- Сроковете, които са заложени в националния план за преход са изключително амбициозни, а може би дори и нереалистични. Притеснително е, че няма единна координация на процеса по преминаване от аналогово към цифрово телевезионно излъчване. Всяка страна, в зависимост от своите компетенции извършва някаква дейност, но като цяло липсва координация и съгласуваност на действията. Нашите членове са подготвени за прехода, но остават много неясноти, които не могат да намерят своето решение. Същевременно, липсват стимули за телевизионните оператори за по-бързо освобождаване на аналоговия спектър, който използват. Забавата с която се движи процесът е голяма и трудно би могло да се навакса, но един от много важните детайли, който винаги се пропуска е информационната кампания. До момента такава няма стартирана, а и не се предвиждат средства за това и през тази година. Час по-скоро населението трябва да бъде запознато с това какво предстои и кога, какви са преимуществата на цифровата телевизия и как могат те да бъдат получени, защото цифовизацията не е само технически въпрос, а има своите политически, икономически и социални измерения.
По отношение на основните играчи на пазара, едва ли може да очакваме, че цифровизацията коренно ще промени техният брой, съотношение и позиции. Многократно увеличената възможност за достъп до национален ефир стои пред всички, които желаят да осъществяват телевизионна дейност, но това е доста скъпо начинание. Цената за пренос, закупуването на права, спобоността за привличането и задържането на постоянен зрителски интерес и рекламодатели силно редуцира броя на успешните проекти в тази посока.
Макар и България да не възприе най-правилния модел за цифровизация, твърде късно е той да бъде променян.

- Каква е ролята и мястото на наземните цифрови телевизии и останалите пазарни играчи? 

- Основните телевизии, които се разпространяват наземно следва да бъдат един от двигатели на процеса по цифровизация. Ролята на обществения телевезионен оператор също следва да бъде взета под особено внимание, макар и в момента БНТ да няма финансовата възможност за развитие на мултиканална стратегия.
Състоянието на пазар и евентуалните сценарии за неговото развитие при цифровизацията бяха задълбочено изследвани в едно от последните решения на Комисията за защита на конкуренцията. Изцяло споделям анализите, констатациите и изводите, които комисията прави в него. Адмирации буди задълбочеността на изследването и приетити нови подходи за анализ и оценка, които коренно преобръщат в правилната насока практиката до момента. 

- Какво е вашето мнение по подготвяните промени в Закона за авторското право и сродните му права?

- Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, касаещи представителността на дружествата за колективно управление на права и не осигуряват баланс между интересите на правоносителите и ползвателите, което изкривява възможността за водене на реален преговорен процес от една страна, а от друга – създаването на предвидима и стабилна среда за работа и на двете страни. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО и нейните членове застават изцяло зад предлаганите промени, защото с тях се решават натрупани с годините проблеми.

- Има ли достатъчно взаимодействие между представителите на държавата и бизнеса и как може да го оцените?

- В последните месеци взаимодействието, което имаме със законодателната и изпълнителната власт, а така също и регулаторите е на изключително добро ниво. Изградените партньорски взаимоотношения с ресорните министерства и парламентарни комисии са в унисон с политиката на правителство за интензивен диалог с бизнеса и неговите представители.

в. 24 часа | 2010-06-12

всеки делник в ефира на радио "Тангра". Това е спортно светско рокендрол шоу, което водя от години всеки петък, но сега заради световното е всеки ден, каза партньорът на Лора Крумова в тв ефира. Той твърди, че в екипа на радио "Тангра" са някои от най-верните му и близки приятели, на които винаги може да разчита. До вчера Коко бе в сутрешния блок на Нова тв "Здравей, България", а от понеделник е в 3-месечен отпуск. Дали ще се върне на екран, не е ясно. Отказвам да коментирам отношенията си с Нова тв, лаконичен бе той.

Стр. 44

в. Дума | 2010-06-12

Тръгва ново фолклорно интернет радио “Менци" за територията на България и Македония, съобщава електронният сайт “Българите, танцът и музиката на България". Идеята за неговото създаване е на Константин Лазаров, директор на радиото и собственик на фолклорния сайт www.dancerbg.com. Зам.-директор на новата медия е председателят на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите Павлин Павлов.
Целта на радио “Менци", според неговите създатели, е да съхранява и популяризира българската народна песен в страната и извън нея. То ще издирва автентични български мелодии и песни от всички региони на България и извън пределите й, както и нови таланти, които ще подкрепя.
За своята премиера радио “Менци" подготвя поздравителен концерт, в който са поканени известните изпълнители на българска народна музика и песни Янка Рупкина, Ангел Добрев, Бинка Добрева, Албена Вескова, Кремена Станчева, Елица Тодорова, Стоян Янкулов, Милен Иванов, Даниел Спасов и др.
Редовното излъчване на радиото ще започне след около месец, когато ще бъде открита авторската рубрика на Константин Лазаров, в която водещи ще бъдат известни фолклорни изпълнители. Новото радио ще представя своите открития на таланти, то ще излъчва няколко пъти седмично и фолклорни новини. Честито!

Стр. 19

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-29

Водещ: Медийната новина на седмицата е безспорно изборът на генерален директор на БНР. По същата процедура ще бъде избран шефът на Сан Стефанов 29, решиха още вчера надзорниците. Имаше интрига, натиск или подкрепа направи безспорен избора на г-н Валери Тодоров. Осем от деветимата надзорници вдигнаха ръката си за него. Деветия отсъстващ е по уважителни причини. Този избор бе направен под натиск, каза председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. Ако действително е имало натиск, защо той се е поддал, репликира новия стар генерален директор Валери Тодоров. Какво всъщност се случи! За първи път имаше обществено изслушване и явно гласуване на надзорниците. Всеки за когото този избор е важен, можеше да чуе и да види всичко, даже и мотивите на избиращите. Безспорно процедурата беше прозрачна и демократична. СЕМ даже организира и дискусия на която по думите на надзорника Мария Стефанова, духат бе пуснат от бутилката. Всъщност всеки от кандидатите можеше да избере как убеди членовете на СЕМ, че държи БНР да остане обществена медия. В крайна сметка или преодоляваш страха си и излизаш на сцената или цял живот оставаш зад кулисите. Вероятно това е което се случи. Доста хора останаха зад кулисите, но това не е новина. Макар, че доц. Георги Лозанов предпочете да нарече тази традиция двойственост! Дали наистина, цитирам –цената на страха през 2010 се нарича Валери Тодоров? Ето на този въпрос ще потърсим отговор днес в „Клубът на журналистите”. С председателя на СЕМ ще се чуем по телефона, а до мен вече в студиото е и новият генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, който вчера получи втория си тригодишен управленски мандат. Старата къща вярвам, че са мнозинство хората, които смятаме, че за свободата на словото трябва да се говори. Това е един от най-големите не материални активи на Драган Цанков, който вече признава и най-яростните ни критици. Инак винаги сме свикнали да спорим, да отстояваме позициите си, не вярвам да спрем да го правим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Зойка Ескимова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Записа е повреден: 
Георги Лозанов: …колегия с публичен дебат. За това даже предложиха колегите и те се съгласиха да удължим сроковете. Така, че да дадем терен на дискусията. И в това отношение така абсолютно категорично беше, като чели позицията на хората в радиото. Разбира се може да се предполага, че има и хора, които са мислили и по друг начин, но те не са се възползвали от възможността да изразят своето мнение. А това е много важно! Защото журналистиката има ангажимент, освен разбира се да изразява своите послания и да се грижи за медийната територия, особено на която са тези послания, особено когато става дума за обществени медии.
Водещ: Надявам се, че ще влезете сега в диалог, защото ритуалността на вчерашния ден не позволи, добър ден на новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Усещахте ли подкрепата на колегията и как изглежда тя, за вас?
Валери Тодоров: Изискванията за подкрепа беше едно от условията на СЕМ, тези видове, различни видове подкрепа бяха изразени, беше подкрепа от моя страна от дружеството на журналистите, от синдикатите, от външна подкрепа Съюза на писателите, Съюза на художниците, Съюза на журналистите, имам предвид централата и т.н. Дори от Асоциацията на българските радио оператори, АБРО. Така, че смятам една такава подкрепа е също един знак, който е търсен, след като той е изискване на СЕМ и представен. Смятам, че между подкрепа и натиск много голяма разлика, но до колкото разбирам това което е казал г-н Лозанов, е така, алегорията имам в предвид една позитивна подкрепа, един позитивен натиск. Друг е въпроса как това в публичното пространство е тълкувано.
Водещ: Има ли спор? Подкрепа или натиск, доц. Лозанов!
Георги Лозанов: Не, не е това спора разбира се. От всичките така форми на подкрепа, аз специално държа особено на тази, която, на хората, които работят в радиото. Не случайно се връщахме често към 2001 година, голямата криза в радиото, когато аз самия бях свидетел и така участник в опита да се осуети един избор, който беше срещу очакването на хората, които работят в радиото. Смятам, че това е важен урок, за да е ясно, че генералния директор трябва да се избира в този диалог, с хората, които са вътре в радиото, така да се каже с вас. И аз търсих този диалог и извън формалното изразяване на подкрепа с… протокол, които се събраха действително, а в дискусиите на живо, така да се каже през собствения глас и през собствения аргумент.
Водещ: Казахте, опитът да бъде осуетен един избор! Всъщност това тогава през 2001 избор ли беше или тежък компромис, професионален компромис?
Георги Лозанов: Е, то тогава ако говорим за това, че беше наложена една кандидатура извън желанието на работещите в радиото, мина през избор, но този избор, пак казвам не беше съобразен с очакванията на хората в радиото. Вижте, за да може да работи една медия, административното тяло, така шефа и в крайна сметка, трябва да е част като от тази медия. И в този смисъл да е разпознат от колегията, иначе се превръща в един изразител на политическа и чужда на медията воля. И конфликта е неминуем, независимо дали ще бъде преглътнат или както тогава ще се превърне в повод за стачка.
Водещ: …надзорниците, сред мотивите за избора си откроихте като много важна подкрепата на хората от радиото. До колко това е проблем за свободата на словото, искам да ви попитам?! Знаем правилата, журналистите не бива да бъдем зависими от нищо друго освен от интереса на обществото, за което в крайна сметка работим и което ни плаща…
Георги Лозанов: За кое, не ви разбрах, кое, къде са рисковете на словото?!
Водещ: До колко една подкрепа създава зависимост на журналистите?!
Георги Лозанов: Сега, аз не бих, не бих казал зависимост, аз смятам, че журналистите трябва да се грижат и за самата медия, така да се каже, да участват в нейното правене. А пък част от това е и ръководството и. И то не само…, а като дух, като стил на ръководството, като идеи. Така, че те трябва да се намесват в това. Обществената медия е обществен не само в диалога с аудиторията, а и във вътрешния си колегиален диалог. Така, че за мене тези избори са много важни, да се събужда този колегиален диалог. Важни са и да стават, дори да водят до конфликти, аз не се плаша от конфликти, … смятам, че те създават драматургията на мисленето и взимането на решения. Иначе става цялата работа много, какво да кажа, …шумна, а вътрешно празна.
Водещ: Нека да чуем и г-н Тодоров.
Валери Тодоров: Личния… ако аз, има недоволство, значи ръководството не се справя, ако е стабилно значи лошо, има застой, къде е истината. Ако журналистите не възразяват, значи те са под натиск и т.н. Разбира те ли, това са конструкции, които носят много рисков смисъл, за това според мен свободата на изразяване, радиото е много директна медия между журналиста и публиката има само един микрофон. Така, че дори и когато предстоеше този конкурс, ние дадохме възможност да се изразят мнения отвън и мнения отвътре от страна на колегите, не са изразявани, за да дадем възможност именно обществото да изрази оценката си на онова, което е направено. Не бих искал да фаворитизираме, нито една от силите, в този смисъл и аз съм признателен на г-н Лозанов, че не съм негов фаворит, както той се изрази. От друга страна, благодаря много, че независимо от това, че не съм негов фаворит е гласувал за мен, надявам се по съвест. Така, че изключително важно е наистина да се чуват повече позиции, повече мнение, независимо от това дали ги приемаме или не. И бих искал да подчертая нещо друго! Важното е, че човек когато не е съгласен и аз уважавам позицията на доц. Лозанов, той говори със своя глас, изразява свое виждане, за разлика от много неща, които четем и които имат анонимен характер. Всеки журналисти трябва да има достойнството да изрази позицията си лично, за да може в обратния смисъл да също първо лице, единствено число мнението на другия.
Водещ: Да направим спора още по-прозрачен, до колкото това разбира се е спор. Дори да оборим слуховете и подозренията във формите, за които вече стана дума, остават ли притеснения след този избор доц. Лозанов и репликата ви за името на страха, предизвика бурни дискусии в колегията, обществото? Моля ви, пояснете се!
Георги Лозанов: Да, вижте, аз казах следното нещо! Хората, които присъстваха там, вие бяхте там също. Има яснота и то ще излезе и в протокола на сайта на СЕМ. Казах, че вероятно може да се мисли, че има други мнения, но работата е, че ако има други мнения, трябва да имаш, така да се каже вътрешния характер, характера да ги изразиш по време на тези публични дискусии. За да може, те да окажат влияние върху избора. Щом не са изразени и тогава, това е пасив, който ще понесе самата колегия, ако тя има в нея други позиции. И за това казах, ако някой от страх не е изразил мнението си, то тогава нищо друго не може да се случи, освен да е избран не във връзка с неговото мнение.
Валери Тодоров: Аз бих също казал две думи на тази тема! Страхът, от къде дойде страхът! Колегите се безпокояха, че може да се повтори сценария, който вече веднъж, в който те бяха съучастници през 2001 година, когато имаше един обявен конкурс, тогава беше казано, че никой от кандидатите, до колкото си спомням, надявам се, че и доц. Лозанов си спомня, че никой от кандидатите няма ясна визия за радиото. Оказа се, че аз визия има посочено номинирано уж, това доведе до кризата в радиото. Опитите да се повтори един такъв сценарии. Т.е подозренията, мнението, че може да се повтори такъв сценарии. Всъщност предизвикаха реакцията на колегите. Така, че нека да не възпроизвеждаме от тук нататък страхове, да даваме увереност, точни и ясни сигнали за онова, което се случва.
Водещ: За натиска, подкрепата и диалогът ще…
Георги Лозанов: Нека да кажем така!
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Въпроса е освен да имаш мнение, да имаш характера да го изразяваш. И ако…
Водещ: И да го направиш от първо лице, единствено число.
Георги Лозанов: Иначе не можеш да очакваш, че то ще стане част от медията, в която работиш.
Водещ: Нека да продължим след малко, разчитам на това доц. Лозанов, за натиска и подкрепата!
Георги Лозанов: Понеже аз пътувам и ми е малко сложно положението, очаквате пак ли да се включа.
Водещ: Да, очаквам да ви наберем след малко.
Георги Лозанов: Добре, добре.
Водещ: Редът по който стъпват политиците, които създават правилата, по който работим в медиите, е много тънък. От една страна от тях зависи медийната регулация, от друга обаче са политици, а политическото влияние ни носи минуси по скалата на свободата на словото. Къде е балансът, доц. Лозанов, надявам се чуваме? Как ще…
Георги Лозанов: Чувам ви да.
Водещ: Как ще коментирате наложеното вето от президента за промяна в медийното законодателство, тази промяна, която предвижда редуциране на състава на СЕМ?
Георги Лозанов: Струва ми се, че твърде политизирана намесата в този случай на президента, защото става дума за един възприет подход към регулаторите. Сега прав или крив, той се извършва не само по отношение на СЕМ, а по-отношение и на други регулатори, което не е има… на президента. Така, че става доста прозрачен конкретния… ресорни и които…. очевидно. Някакви политически ангажимент./…/
Водещ: Какво прави една медия обществена, има ли истински разговор сред експертите и как да ангажираме хората с тази тема?
Георги Лозанов: За обществената медия ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Ало.
Водещ: Да, да, да.
Георги Лозанов: Според мене има изключително важен разговор и той става все по-важен, защото така е в цифровизацията, няма съмнение, че ще има голяма разлика в политиките на комерсиалните медии на обществените медии. Т.е. комерсиалните медии наистина ще отидат във все по-комерсиални формати и ролята на обществените медии, ще падне в много по-голяма степен от тях самите. Значи през прехода, точно в това отношение имаше сближаване на програмните политики, самия преход. В самия преход бяха продаваеми така да се каже, обществено значимите теми, всичко на около се сменяше и хората се интересуваха от това. Сега когато…
Водещ: Да. Може би връзката тука май… Май връзката ни изневерява!
Георги Лозанов: Исках да кажа, когато постепенно все пак се наложат едни традиционни характеристики на демокрацията, това което е ангажимент на обществените медии, ще бъде …остров в цялата медийна публичност. Така, че хората ще усетят какво значи да имат обществена медия и която наистина се грижи за техните права, а не само за интересите на по-големите аудитории.
Водещ: Какво липсва на БНР?
Георги Лозанов: А, аз какво да кажа, смятам, че по начало трябва да се търси един нов модел на правене на обществена медия в България. …много години, защото в БНР и БНТ до голяма степен е запазен начина пирамидалната и /…/ структура на /…/ Така, че ми се струва, като се почне от финансирането и стигне до това, че организация на медията, че трябва, всичко това да се пренареди. И тогава действително обществото ще усети разликата между обществените медии и останалите. Сега ние все водим някакви дебати, защото не можеш да имаш ясна видимост на това, кое същинската обществена медия, а от там и привилегиите в обществото.
Водещ: Може би за това е важно да има…
Георги Лозанов: Така, че аз разчитам на един нов закон в това отношение напълно. Сега обществения характер на медията как се получава? На базата на персоналните възможности и … от журналисти… Обществената медия трябва самата тя да е устроена така. И ние само даваме пример, пък казва защо да не е обществена медия. Ето този или онзи прави предавания и послания с обществена функция. Това е така, но това е едната страна на въпроса. Другата е как сортирана медията.
Водещ: Т.е. вие имате забележки по отношение на структурата, еми може би ще ги обсъдите, защото предстои отчета на г-н Тодоров да разгледате в СЕМ.
Георги Лозанов: Да, ама това не е свързано с г-н Тодоров или конкретното ръководство. Това е свързано с модела, който е изградена медията. Като се почне от финансирането и свърши до начина, по който тя е структурирана. Сега тука има един дебат за обединение на двете медии и т.н. Но аз предпочитам да говорим тогава когато законодателя, когато /…/ законодателя, защото той е този който трябва да реши на това ниво проблемите.
Водещ: Смятате ли, че наистина втория мандат както казахте вчера е много добър за не популярни мерки?
Георги Лозанов: Не, аз го казах на ръба на шегата разбира се и … на иронията. Но няма съмнение, защото при първия мандат, първо човек навлиза в една сфера и пипа по-внимателно, по така притеснено, а и после си мисли за това, че има право на втори мандат и се грижи и включително за подкрепата в медията. Докато втория мандат има, тогава единствено идеите и резултатите са харчат по, който той може да бъде оценяван.
Водещ: Ами да, благодаря ви. За съжаление не можахме много да разчитаме на тази телефонна връзка. Благодаря ви. Георги Лозанов, председател на СЕМ пред „Клубът на журналистите”. Ние продължаваме разговора с новоизбрания генерален директор г-н Валери Тодоров. Какво ще направи старата къща, по-близко до хората?
Валери Тодоров: Първо ако ми позволите, структурата на националното радио не се различава съществено от структурата на която и да било медия, тъй като това са сходни технологии, независимо дали медията е обществена или търговска. Аз съм готов да споря, не е логично да водим задочен спор с доц. Лозанов. Но все пак…
Водещ: Това е по вина на телефоните.
Валери Тодоров: Да. Но бих искал да подчертая пирамидална структура има всички медии, независимо от техния характер. Смесеното финансиране е изключително разпространено в европейските практики, то става по различен начин. Т.е. БНР е обществена медия със смесено финансиране, част от приходите са от бюджета, друга част са от наши собствени приходи, реклама, техники, продуцентски дейности и т.н. Не искам да влизам в детайли. Така, че в правилата на Съвета на Европа е изрично записано, че характера на медията не зависи от начина на нейното финансиране. Така, че тук да говорим за социализъм, за социалистически модели, според мене е некоректно, тъй като начина на управление на медията и начина на цялостния мениджмънт като процес, като конкретни прояви, коренно е различен. През последните няколко години бяха направени редица промени, които пък разделят функциите на, административните структури и на творческите, има директор, има главен продуцент всяка програма, има отделните направления. И на продуцентско начало през последните години, въвеждането на много нова техника и технология ни позволиха да постигнем резултатите, които така и обществото отбелязва и аудиторията. Ние удвоихме обхвата, слушаемостта на всички програми, времетраенето на слушане. Същевременно успяхме дейности, които до сега са били на дотации, да станат печеливши. Нашите музикални състави, за които толкова се говори, повечето от тях са водещи в областите, в които работят. Не говоря за програмите, вижте дори програма „Христо Ботев”, която в началото на този мандат например нямаше нито един ардиес на своите предаватели, т.е. тя не беше разпознавана в отделните региони, дори и в София не беше разпознавана.
Водещ: Когато хората си пуснат радиото, не се изписваше „Христо Ботев”, да го кажем с по-прости думички!
Валери Тодоров: Да, нито чистота, тъй като ние работим с много честоти. Важно е когато пътувате да ви прехвърлят от една чистота на друга и да ви обозначават програмата която слушате, дори това нямаше. Не ви говоря, не се връщам към темата за пишещите машини, да не се връщам към бюрата. Ето виждате, дори това студио в което се намираме, в момента то е студио, което работи повече от 30 години. А скоро вие ще влезете в новия студиен комплекс, с нова техника, с нови технологии.
Водещ: Това е хубавата страна на въпроса. Но след малко ще продължим в „Клубът на журналистите” за непопулярните мерки, които предстои да бъдат взети.
Водещ: При вчерашният избор на новия генерален директор на БНР в СЕМ имаше една безспорна тема и тя беше, че втория мандат е много подходящ за непопулярни и тежки решения. Някой от предстоящите реформи са лесни, други трудни г-н Тодоров. Да кажем нещо за трудните!
Валери Тодоров: За трудните.
Водещ: Да.
Валери Тодоров: Ние не сме бягали от трудните през първия мандат и не сме предприемали реформи, които да доведат до моето преизбиране. А сме се движили по логиката на онова което трябва да се направи и което ни предстои. Така, че тежки решения имаше. За ваша информация на три етапа са предприемани до сега антикризисни мерки, напомням ви, че първия път от нас беше поискано 12% съкращение, ние показахме, че с оптимизациите, с преструктурирането реалните икономии са 18%. Благодарение на това, че ние ефективно внедрихме и бързо с кратки срокове новите технологии, ние в момента в условията на криза не се налага да инвестираме големи средства, а вече сме принудени да го правим. По същия начин ние предприехме реформа в развитието на предавателната мрежа в УКВ обхвата, за да пестим средства от скъпите излъчвания на средни и на къси вълни. А това са важни излъчвания, независимо от това какви оценки се дават в публичното пространство, те се дават от не специалисти. Така, е именно предприетите изпреварващи мерки ни позволиха, ние сега в условията на криза да не чувстваме този остър финансов недостиг и натиск, защото реално през последните години има не дофинансиране, а дори по норматива който са част програма.
Водещ: Как да го обясним по-просто така, че наистина хората да ни разберат. Ние произвеждаме една програма и тя трябва да струва нещо, нали така?
Валери Тодоров: Да. Хайде да…
Водещ: Къде продаваме?!
Валери Тодоров: Първо казах, обществените медии се финансират по така нареченото смесено финансиране, т.е. собствени приходи и бюджетна субсидия. Бюджетна субсидия се формира върху час програма, излъчена програма. Дори разбирате, че има предавания с различна степен на сложност, т.е. с различни разходни показатели. Едно е предаване с два души, друго е сложно конферентно предаване, с подвижна радио станция, допълнителни връзки, с предавания включени от чужбина и т.н. Така, че очевидно … може да се премине към програмно, разходно планиране, т.е. да се отчитат реалните разходи. Освен това, вече казах, че през последните години, дори по този показател час програма, ние имаме недофинансиране. Миналата година към това се добави минус 10% от бюджета, тази година минус 22%. Въпреки всичко, националното радио се справя. А националното радио е една от най-големите медии, най-голямата обществена медия. Това са десет програми, това са шест музикални състава. Ние излъчваме на 11 езика за цял свят. И при това всички наши програми са денонощни. Беше казано сега при защитата на виждания, че не може да се прави денонощна програма с трима-четирима души. Ето вие сте трима души в момента, нека преценете дали можете да правите денонощна програма. Все пак трябва да почивате в свободното от работа време. Така, че всяка технология изисква и кадрово и финансово и техническо осигуряване. И не бива да се спекулира по такъв начин. Ние повечето наши структури, работят в силно оптимизиран състав. Когато регионалните ни програми преминаха на 24-часово излъчване, ние съкратихме хора, обединихме екипи, променихме организацията и ще продължим в тази посока, като облекчаваме така недостига на средства, чрез въвеждането на новите технологии. Именно новите технологии са по-силното средство. И вчера ми зададоха този въпрос! Ето, ние получаваме фонд работна заплата върху 981 души, а ние сме 1451, ако не се лъжа и двама. От години вече ние водим преговори с Министерство на финансите, т.е. да се признае реалната ситуация, бюджетната субсидия да се получава върху реалното състояние на нещата, а не върху зададен показател. При това тази бройка е получен след едно драстично съкращение на реални бройки. След кризата в радиото, са увеличени назначенията. Но повечето от хората са с постоянни договори. Съкращаване на хора води обезщетение, до спорове и икономията е обратен знак. В пъти разходите по един такъв процес, ще се окажат по-големи от това безсмислено доказване, че трябва на всяка цена да съкращаваме хора. Голямото перо, сред техниките и технологиите, внедряването на технологиите, управляването на тези ресурси е голямата възможност медията действително да оцелява, да се развива в условията на криза. Нещо което ние правим, не искам да звучи като комплимент на усилията то до сега, но това е факт. Благодарение на това, в радиото има стабилност. Не знам дали това е лоша дума или не, но има финансова стабилност, всички приоритети се изпълняват и надявам се и публиката е оценила онова което правим, още повече, че ние сме внедрили две, два вида цифрово излъчване, много преди да почне цифровизацията в страната. Виждате дори интернет, развитието на интернет ресурсите, по отношение на техниката и технологиите също резултатите са очевидни. Има и още един проблем, свързан с техническото развитие, то е свързан и с конкурентната среда. Ние изпитваме проблеми с унифицирането на техниката и технологиите, тъй като правят се открити поръчки обществени сега, един екип не може да бъде някои от студийните комплекси, един екип не може да бъде прехвърлен дори при екстремни обстоятелства, защото техниката и технологиите са различни. Ето виждате, това пречи на оптимизацията, за това ние възприехме една линия на оптимизиране и унифициране на техниката и технологиите. Надяваме се този процес да завърши в рамките на предстоящия мандат, който ще ни даде също сериозни икономии на усилия и на хора и ще даде една друга перспектива, защото ето сега тези нови шест студийни комплекса, които ние внедряваме от есента на миналата година, ще могат от части от секунда да става взаимно заменяеми. Те работят по една и съща технология и могат за части от секундите да бъдат превключени. Ето ви, ако пресметнем, аз казах и вчера на колегите. Ако пресметнем икономията от 100 души, които ще съкратим, ако няма нали претенции към нас от страна на съкратените и ви сметна само технологиите, какви ресурси могат да бъдат икономисани, вие ще видите разликите. При това подчертавам и това е най-важното, при разговорите по този въпрос. Много лесно се съкращават и унищожават кадри, много трудно се създават. Вие виждате сами този процес. Идеята е, чрез техниката и технологията, хората да придобият допълнителна квалификация, чрез разширяване на вътрешните обеми и функции на медията, тя да изпълнява обществения си характер. Защото изискванията на Съвета на Европа и на европейски медийни практики, обществени медии да дават максимален брой програми върху всички възможни платформи за приемане, тъй като това е обществената поръчка на държавата към нас.
Водещ: Вчера след като благодарихте на надзорниците от СЕМ, които абсолютно единодушно ви избраха, благодарихте и на управленския си екип. Това значи ли, че няма да има промени в него?
Валери Тодоров: Не, промени ще има и в управленския екип и в организацията, и в структурата. Така, че аз не съм търсил до сега подобни решения, благодаря на колегите са ме разбира ли. Има ли сме и тежки решения, които имат и силно изразен личен характер за някои от колегите. Но ние имаме куража, имам решимостта и категоричността да извършим следващите промени.
Водещ: Очевидно, че ще има промяна, тя къде ще я сложите в графата, в трудни или графата лесни?
Валери Тодоров: Има два вида, популярни и непопулярни мерки,най-разпространените. Опитите отвън да ни се налагат модели и така предположи ми действия, които трябва да бъдат направени, аз ги поставям сред популиските мерки. А не популярните мерки, които ще вземем ще бъдат резултат от обсъждане от анализ на ситуацията. Така сме правили до сега и разчитам, че както и преди, колкото и да са тежки тези решения ще имат подкрепата на колегите.
Водещ: Най-трудното което ви предстои да направите? Да ни накарате да направим, ако искате така да ви попитам!
Валери Тодоров: Най-трудното ще бъде резкият преход към новите технологии, който например Програма „Христо Ботев” ще стане близкия месец и вижте ще почувствате колко е тежко това.
Водещ: Всъщност уважаеми слушатели, да ви кажа хората не отказват, техниката отказва и това има предвид г-н Тодоров, че хората, които не познават техниката, ще имат още по-големи проблеми с нея. За това става дума
Валери Тодоров: Квалификацията, преквалифиакцията, функционалните способности на всеки от колегите разглеждат като, за съжаление работна единица, но и като човек с творчески възможности. Именно разширяването на тези възможности, придобиването на самочувствие чрез новите технологии, това ще бъде един според мен изключително важен процес, който ще дава отпечатък върху предстоящи управленски мандат.
Водещ: И за да разширим малко територията, какво могат журналистите и гражданското общество заедно?
Валери Тодоров: Могат да мислят, могат да обсъждат, да отхвърлят думите, които са само думи и да пренасят смисловата тежест от думите към решенията, защото аз смятам, че много е лесно да се говори, че ние сме или в социализма, или капитализма или в не знам друго състояние по така, по политическата скала. Но най-важното за една медия, тя да чувства своята аудитория и да проверява чувствата си върху аудиторията и да даде възможност на аудиторията да прояви чувства си върху нея. Ние имаме тези възможности, работим с преките телефони в открит диалог с аудиторията, новите технологии ще отварят още повече тези възможности. Така, че за нас критерия е не са нито политиците, нито регулаторите, нито надзорниците, а публиката. За това важно е да се говори критично, за това аз уважавам всички мнения, оценени като добри, лоши, критични или /…/, всичко това е полза. Така както опита във всяка сфера е изключително ценен и всеки човек на работното си място е изключително важен в една такава технология или една магия, която наричаме радио. Благодаря.
Водещ: Важното е да продължим да говорим и да говорим критично. Ето имаме някакви гаранции, получихме някакви гаранции за това. Новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Сега един завой. Завой с цел равнение може би в „Клубът на журналистите”, равнение какво говорим и пишем ние и какво говорят и пишат колегите ни по света. Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите. Миналата година българи си избраха Бойко Борисов, плещест бивш полицейски началник за премиер. Телевизионните новини сега показват предимно полицейски операции с ярки имена, като „Октопод” в които се арестуват хора със зловещи прякори като „Трактора”. Дали България е полицейска държава, на този въпрос търси отговор „Икономист”. Разбира се новият стил се харесва на обикновеният българин. Най-голямото предизвикателство е да се опазят пазителите на закона, когато се създаде строга нормативна рамка за антикорупционната кампания. Предишните опити за реформиране на разнибитената съдебна система в България в общи линии бяха безплодни. Арестите на някои фигури са едно, а действителното осъждането на престъпниците по прозрачен начин, съвсем друго. Повечето големи медии са по тънали, с потънали в мрак собственици, а журналистите уязвими от натиск и незначително влияние. Телевизионните новини изглеждат като трейлър на гангесрски филм, но правосъдието и шоубизнеса са различни неща. Все тематики, за които се надявам, че говорим и, че ще продължим да говорим. Гаранция, гаранция можем би трябва да търсим в прозрачния избор, който бе направен и който не бе оспорен макар, че се появи тезата за това, че изборът е бил предрешен. Важното е, че имаше прозрачност, важното е, че коментираме тази тема в „Клубът на журналистите”. Тук поставяме точката, зареди изневярата на съвременните технологии, които не ни разрешиха да се свържем с г-жа Мария Стефанова, един от надзорниците в СЕМ. Много ми се щеше да я попитам, дали духът след като беше пуснат от бутилката се върна обратно в нея и сега нещата са наред или не, но ще го направим някой друг път. Хубав ден от всички ни.

в. Галерия | Румен БАЛКАНСКИ | 2010-05-13

Главният редактор на "24 часа" Венелина Гочева най-вероятно ще е шефката на бъдещата Българска радио-телевизионна корпорация, която ще бъде създадена след сливането на БНТ и БНР. Това е един от най-упоритите слухове в медийните среди тези дни.
Близки до Гочева твърдят, че тя неофициално вече е приела предложението, отправено й от ГЕРБ, и дори го е обсъдила с премиера Бойко Борисов.
Запознати с процесите на вестникарския пазар не са изненадани от решението на Гочева. Изданията на ВАЦ – ‘Труд" и "24 часа", изживяват най-тежкия си период. Тиражите са паднали драстично, бракът се увеличава с всеки брой, а рекламите се броят на пръсти.
Шефовете на медийната групировка, чиято централа е в немския град Есен, са поискали драстично съкращаване на администрацията и журналистите и свиване на разходите.
Чашата преляла, когато босовете от Есен поставили ултиматум да се намалят 40% от страниците на изданията.
Главният редактор на Труд" Тошо Тошев категорично е възразил на идеята. Антикризисната мярка, която предложил, е да бъдат уволнени кореспондентите и закрити регионалните издания, защото в епохата на интернет те са излишни.
Венелина Гочева обаче засега не е изразила пубпично позицията си пред колектива, надявайки се да се спаси, като заеме новия пост.
Най-тревожният слух, който обикаля коридорите на Полиграфическия комбинат, където са редакциите на Труд" и "24 часа", е, че от 1 юни не е изключено част от отделите на двата вестника да бъдат слети, което със сигурност ще се случи с фотографите. Това, естествено, означава драстични съкращения. Останалите кореспонденти на ВАЦ в страната от няколко месеца упорито си търсят работа, защото тяхната смърт е предизвестена.

Стр. 16

БНР I 2010-04-28

На пресконференция в Българското национално радио бяха представени резултатите от последното проучване на социологическата агенция Маркет линкс за аудиторията на националните програми „Хоризонт” и „Христо Ботев”.

На пресконференция в Българското национално радио бяха представени резултатите от последното проучване на социологическата агенция Маркет линкс за аудиторията на националните програми „Хоризонт” и „Христо Ботев”.
От 2007 година БНР извършва системно сравнителни проучвания на радиоаудиторията, отбеляза генералният директор на радиото Валери Тодоров. – За първи път обаче изследването обхваща само аудиторията на националните програми „Хоризонт” и „Христо Ботев”. То показва навика, очакванията, начина на слушане, поведението на една лоялна аудитория. Поведението й е изследвано и в съотношение към информацията, която получава от други медии. Целта е да се видят и навиците на слушателите. Навлизаме в един прагов етап, когато предстои да се премине от аналогово към цифрово излъчване и характеристиките на аудиторията в този ключов момент са изключително важни.
Валери Тодоров припомни, че Българското национално радио вече използва два цифрови формата и поставя силен акцент върху използването на интернет пространството. Предстои да се разработи финансова страница на сайта на националното радио, профили на медията в основните социални мрежи, а също и в музикалните портали, където ще бъде осигурен достъп до някои от документалните и музикалните архиви на БНР.
Анализът от системните изследвания на социологическата агенция Маркет линкс показва, че през последните три години е безспорно удвояването на рейтингите и обхвата на аудиторията на двете национални програми на БНР „Хоризонт” и „Христо Ботев” и това е най-важното от постиженията на медията.
Последното проучване от февруари 2010 г. сочи, че според слушателите БНР покрива критериите на модерната обществена медия, а общата удовлетвореност от програмите на Радиото е висока. Те успяват да отговорят на очакванията и изискванията на аудиторията както по отношение на съдържанието, така и по отношение на професионализма на журналистите и водещите. Оценките, които слушателите дават на водещите са от много добри до отлични.
Удвоено и времето за слушане на програмите. „Хоризонт” се очерта като категоричен медиен лидер с най-добрите новини и публицистика в радиоефира и с 32-38% от аудиторията. През последните три години се наблюдава и трайна тенденция на нарастване на пазарния дял на програмата. През февруари 2010 г. той достигна рекордната за последните две десетилетия стойност от 24,1%
Въпреки силната конкуренция на телевизиите в сутрешния часови пояс, сред своята аудитория, "Хоризонт" постига по-високи рейтинги от тези на всички телевизионни канали взети заедно, посочва изследването на Маркет линкс.
"Христо Ботев" е програмата със специално внимание към културата и разнообразните музикални стилове, без да пренебрегва сериозната социално-политическа тематика.
Генералният директор на БНР Валери Тодоров покани журналистите на Осмата международна среща на регионалните радиотелевизионни и телекомуникационни организации, производителите на техника за радиоразпръскване, по инициатива на Българското национално радио. Тя ще се проведе от 12 до 14 май в курорта „Златни пясъци”.

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Пепа ВИТАНОВА | 2010-04-11

В администрацията е най-добре да действа лекарският принцип: ако не можем да помогнем, най-важното е да не навредим, казва генералният директор на Българското национално радио

ВАЛЕРИ ТОДОРОВ е роден на 25 август 1956 г. в Силистра. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Още като студент води предавания по програма "Христо Ботев" на БНР, пише за централния печат и е зам. главен редактор на в. "Софийски университет". От 1981 г. работи в главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР, където последователно е литературен сътрудник, редактор, коментатор, старши репортер, водещ на новините и на вечерните обзорни предавания, отговорен редактор, завеждащ редакция, зам. главен редактор, и.д. главен редактор. Като специален пратеник на БНР е отразявал най-важните събития на прехода в Източна Европа – първите демократични избори в Унгария. Румъния, Албания, Украйна, разпада на Югославия, края на Варшавския договор. Той е най-добрият ни специалист по проблемите на ОНД и Русия. Автор е на документални филми за БНТ за драматични етапи от развитието на Русия, както и на многобройни публикации в българския и чуждия печат. От януари 1993 до октомври 1997 г., след спечелен конкурс, е кореспондент в Москва на БНР, а също и на БТА. След завръщането си в България е отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване на програма "Хоризонт" – "Нещо повече", после за кратко е директор на програма "Хоризонт". От януари 1999 до април 2006 г. е завеждащ кореспондентския пункт на БНТ в Москва, по същото време е и кореспондент на БТА. След това е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в БНР и и.д. директор на Радио Благоевград. През 2007 г. печели конкурса за генерален директор на БНР. Владее руски, немски и английски език. Женен е, има син.

- Господин Тодоров, в период на криза обществените медии като че ли са в по-добра позиция от частните. Гарантираната държавна субсидия компенсира намалената реклама. Така ли е?

- Не е така. Нашето финансиране също е намалено – веднъж като субсидия, втори път като приходи. При това ние не можем да ограничим или занемарим обществените си функции, нито да снижим качеството заради по-малкия бюджет. Ако за една търговска медия хората са склонни да направят компромис относно качеството и професионализма, на обществените медии не прощават. Като данъкоплатци си казват:

"Това са моите пари, имам право да изисквам". И понеже сме на темата за парите. Мисията на обществените медии е различна от търговските. Две трети от рекламното време на БНР например отива за подкрепа на обществено значими културни, образователни, музикални инициативи. Ние сме и най-големият медиен партньор на социално отговорни проекти. Нищо от това, което получаваме, не ни е предоставено като подарък. Освен това водещата част от бюджета на БНР само минава през нас и отива в БТК ("Виваком"), която монополно притежава предавателните съоръжения, чрез които излъчваме. Това впрочем е парадокс, защото водещата практика в света е държавата или обществените медии да имат свой контрол върху телекомуникационните съоръжения.

- Във форумите наричат БНР последния мохикан, който все още не е увреден от слугинажа пред Негово Величество Търговията и от тенденцията към ожълтяване и изпростачване на медийния ни пазар. Цената на този ореол каква е?

- Ценностната система на обществените медии е различна от тази на търговските. Целта ни е да произведем качествен продукт в качествена опаковка, с превес на обществения над търговския интерес, което изисква двойно по-големи усилия. БНР изпълнява изключително трудоемката функция на пазител на паметта и традициите на нацията. Записваме и архивираме всичко най-важно, случващо се в политическия, социалния, икономическия и културния живот. Освен радио ние сме и една много голяма културна институция: имаме 6 музикални състава, излъчваме на 11 езика за целия свят, развиваме издателска дейност… Само през последната година издадохме 20-ина диска с уникални записи от различни области, организирахме фестивал на духовата музика, детски празници, много разнообразни извънстудийни прояви, но най-важното е, че възстановихме културните салони на програма "Христо Ботев". Те събират под наш покрив писатели, художници, фотографи, хора от различни области. Така някога радиото е започнало да развива обществената си функция в подкрепа на българската култура. През последните две години имаме забележим напредък в много направления. Успяхме да удвоим аудиторията на всички наши програми. "Хоризонт" държи вече 38% от радиоаудиторията и има 2,5 млн. слушатели. Внедрени са нова техника и технология, сред които и цифровото излъчване по технологията DRM, променена е изцяло организацията на работа, утвърдено е продуцентското начало в програмите. Открихме две нови регионални радиостанции (от 5 станаха 7), което не се беше случвало от 1973 г. насам. Вкарахме в действие 66 нови собствени радиопредавателя, което не се беше случвало през последните две десетилетия на прехода, внедрихме нов уникален звукозаписващ пулт с цифрова настройка в концертното ни Първо студио, внедрихме нова автоматична телефонна централа, като включихме в обща нискотарифна мрежа всички наши комуникационни връзки, сред които 12 подвижни радиостанции от ново поколение, единствени в страната. Пуснахме в действие два нови продуцентски студийни комплекса, аналогични на този в Първо студио – в Радио Пловдив и Радио Благоевград. В момента преоборудваме основните студийни комплекси на "Хоризонт" и "Христо Ботев". При това всичко в рамките на дадената ни субсидия. В същото време в "Хоризонт" стартираха 15 нови предавания, 14 нови в "Христо Ботев". "Христо Ботев" е единственият в страната продуцент на детски предавания и на радиодраматургия. Освен че успяхме да си върнем младите слушатели, увеличихме и времето на слушане на нашите програми. Имаше време, когато БНР беше предпочитано от по-възрастната, по-улегналата аудитория, но вече е с подмладен профил. Имаме популярни предавания, например предаването "Аларма" на "Христо Ботев", музикални линии на "Хоризонт", които събират в откритото ни студио и в ефир активна аудитория от 15 до 30 години. При нас работят хора с уникални професии и способности, каквито няма извън нас. Радиото по принцип е най-персонифицира-ната медия. Между журналиста и микрофона няма посредник. В живото предаване имате две оръжия – вашия глас и вашата мисъл. Никой освен собствената ви некомпетентност или неувереност не може да ви ограничи. Аз много уважавам радиото именно заради професионалната свобода, която дава, и заради професионалния стандарт, който налага. Но имаме изключително чувствителна аудитория – по гласа тя разпознава степените на откровеност, настроението, подготовката, фалша. Може да сравним това усещане с диагнозата по ретината на окото.

- Как си обяснявате, че БНТ не успя да си възвърне предишния престиж, много от зрителите загубиха навика да я гледат, докато БНР устоя на промените и си остана водещото радио?

- При телевизията натискът винаги е бил по-силен и затова степента на разрушение там беше по-голяма. Резките промени в телевизията доведоха до изтичане на кадри, до демотивация, а екипното начало е много важно. Аз и досега не мога да разбера защо трябваше да бъде отнет един от каналите на БНТ, за да се осигури равен старт с една друга телевизия, която дойде с капитали, които многократно надвишаваха капитала на БНТ. По-справедливо щеше да е да се отдели друг честотен ресурс, а не да се разрушава нещо готово. Радиото винаги е било по-неспокойната електронна медия, но с по-стабилно и по-независимо медийно поведение. Може би защото е майката на всички електронни медии… Получи се така, че ние захранихме с кадри, технологии и като школа много от националните медии. Но и БНР премина през криза през 2001 г. Преди това бяха ликвидирани програмите "Знание" и "Орфей". Последствията от това и досега се усещат, както се чувства и дефицит от една професионална музикална програма.

- Има ли нещо, което не успяхте да изпълните от програмата, с която спечелихте конкурса за изпълнителен директор преди три години?

- До края на мандата си ще изпълня обещаното, дори малко повече в някои области.

- Кое беше най-трудното?

- Винаги най-трудното е да ви повярват. Втората трудност е смяната на манталитета. Да накараш човек, който е свикнал да заобикаля проблемите, да ги преодолява.
Да го убедиш, че това е по-неудобната, но по-печеливша позиция. Защото резултатът мотивира. Когато виждате как със смяната на техниката и технологиите, нещо, срещу което сте се съпротивлявали, се променя и личната ви мотивация, хубавите нещата се случват по-леко. Нормално е човек да се плаши от всяка промяна, да си задава въпроса ще се справи ли, ще успее ли да се наложи в новата конкурентна среда. Щастлив съм, че успяхме в консолидирането на този корпоративен дух.

- Кое е специфичното в мениджмънта на обществените институции?

- В един такъв на пръв поглед скучен процес като мениджмънта много важна е правилната дозировка. Трябва да се намесваш само тогава, когато е необходимо. В администрацията най-добре е да се действа като в лекарската практика. Когато лекувате някого, важно е да не предозирате намесата, за да не навредите на пациента. Защото може всички да виждат заболяването, но не всеки може да лекува.

Стр. 108 – 109, 110

в. 24 часа | 2010-04-27

Magic FM е новото име на радио "Атлантик" от вчера. Съдържанието му остава същото – хитови балади от 80-те и 90-те години. Две нови игри влизат в сутрешното шоу "На закуска с Даниел" – географската "На ръба на света" и "100%", която се базира на реални статистически данни.
Magic FM е известна верига радиа по света, която е собственост на ProSiebenSat. Медийната компания притежава у нас "Атлантик", както и "Веселина", "Витоша" и радио и тв The Voice.

Стр. 29

www.segabg.com I Йоана ГЪНДОВСКА I 2005-11-09

Кой е 20-годишният радиожурналист от "Дарик", успял да доведе до истерия премиера и депутатката с въпросите си?

Има едно дете-чудо напоследък. О, не, не мести предмети с поглед, нито говори с корема си. Още по-малко в него се е преродил някой Пикасо. Просто, макар и начинаещ журналист, умее да задава въпроси и не се отказва да пита – докато политвеличията отсреща му не се предадат и не отговорят, или пък, разпенени от неудобните питания, го залеят с вълна от ругатни. Компрометирайки така себе си.
Иде реч за 20-годишния радиорепортер на "Дарик" Виктор Николаев. Момчето, което – иска или не, се прочу, попадайки в центъра на медийния циклон заради неадекватната реакция на 2-ма мастити политици на зададени от него простички въпроси.
—————————————
Помните ли Юлия Берберян и баничките?
А прословутата й реплика, че "журналистите са пълни боклуци"? Едва ли сте забравили и последните изцепки на премиера Костов за човешките му права и задълженията на журналистите. Ей за всичко това виновен е Виктор. Защо? Защото, както децата искат да знаят всичко, така и Виктор простичко и по детски пита "Защо?". Ама да кажеш, че той прави това грубо, нахално и демонстративно – тъй че да предизвика съответна реакция, не. Напротив. Представете си едно младо момче с още детска физиономия. Към това прибавете нужното възпитание и уважение към когото трябва. Към всичко това сложете благ тон, в никой случай неучтиво, камо ли арогантно държание и накрая въпроса – най-лесния въпрос на света – логичен и точен. Предполагащ точно толкова простичък отговор. И резултатът е: изнервен премиер, истерични депутати, първи страници по вестниците.
Но защо така полудяват политиците? Както казва самият Виктор, "на много по-неудобни въпроси" реакцията не е била такава. И той сам е учуден, че на питането му: "Г-н Костов, кога точно разбрахте, че на Бисеров и Цонев са им застъпени икономически интереси?" е последвал такъв гневен порой от страна на премиера: "Що за въпрос ми вменявате? Откъде накъде идва това нещо? Аз протестирам срещу подобен начин на задаване на въпрос. Това е безкрайно недопустимо за отношение между медии и един човек.

Вие сте длъжен да ми спазвате правата

(Журналистически смях в залата за пресконференции – б. р.) Моля ви се да бъдете коректни. Откъде накъде ще ми вменявате мнения, позиции и т. н. Кой сте вие да си го позволявате в края на краищата? За какъв се преживявате? Ама моля ви се – оттеглете си въобще въпроса! Как така ще ми казвате какво съм искал и какво… Що за нахалство! Върнете се в детския дом!"
Обяснението на Виктор за случая е, че на Костов просто не са му издържали нервите. "Той се беше изнервил от всички въпроси, моят бе капката, която преля чашата", казва скромно радиожурналистът студент. И допълва: "Не се уплаших. Стъписах се. Мен просто ме интересува и сега – защо, когато някой излезе от техните среди, както Бонев, Бисеров и Цонев например, става така, че все те са лоши. Виктор недоумява от тази реакция. "Не защитавам никого. И политическите ми коментари по радиото на тази тема не са били ода за Бисеров или Бонев, просто питам кога и защо", обяснява младият репортер. И твърди, че не мисли да се отказва от провокативните си въпроси. "Ще продължа да питам. На мен все още не ми е ясно кога са разбрали", добавя той.
Това, което дразни Виктор обаче, е усещането, че сините политици гледат на него вече с друго око. "Те сякаш са си внушили вече, че имам едва ли не лично отношение към тях", обяснява той. Виктор се връща назад към скандалите около къщите на Христо Бисеров и на премиерската щерка Мина. "Тогава Иван Костов ме стъписа. Питах го изключително добронамерено не му ли се струва, че СДС губи от факта, че на много конкретни въпроси не се дават точни отговори. Преди се говореше за къщата на Бисеров, сега за една друга къща…" И какво мислите става? Костов се обръща тогава персонално към него и заявява: "Вижте какво, уважаеми колега, наблюдавам ви от известно време – вие се опитвате да вкарате в политически дебат моето семейство."
Покрай тази случка той се сеща и за редица други, свързани със Соколов – например когато на пореден негов въпрос за пътуването в Канада шефът на парламента казва: "Не ме принуждавайте да припомням онзи милиционерски виц: тъп, но упорит."
Виктор не се впряга и от това. Въпреки всичко не смята, че предизвиква такова грубо отношение от политиците. Тези случаи обаче променят отношението му към институциите.
Случаят "Берберян", който е и най-фрапиращ, убива уважението му към Народното събрание.
Прословутото интервю на Виктор с Юлия Берберян за баничките

е и първият му сериозен сблъсък с политиката

"Не разбирам защо тя побесня от репортаж, който дори не бе посветен на парламента", спомня си Николаев. Известният репортаж през пролетта бе за премахването на привилегията студенти и пенсионери да пътуват безплатно в градския транспорт. "В репортажа една жена каза "и закуската ни вземат". А аз отвърнах, че докато на едни им вземат закуските, депутатите не само се хранят на цинично ниски цени в парламента, но имат право и на безплатни карти за транспорт", казва журналистът. И ей заради тая вметка Берберян почва да звъни в радиото и стига до прословутите си изцепки "журналистите са пълни боклуци", "вашият корем изглежда много голям" и т. н.
До този момент Берберян изобщо не е знаела как изглежда Виктор. После той сам й се представил в парламента така:

"Здравейте, аз съм с големия корем"

Изумих се на наглостта й, след като и дума за нея не е казано в репортажа. За мен и сега цените са си цинично ниски в парламента. Освен това недопустимо е депутат да има такъв речник, смята Виктор. Докато си говорим, покрай нас минава Берберян. "Видя ли как мина, все едно не ме вижда", казва Виктор. И с усмивка повтаря, че се надява реакциите на политиците да не са лично отношение към него. Защото Виктор си харесва ресора СДС и няма намерение скоро да го сменя.
"Чувствам се в кожата си, става ми все по-интересно. Все още имам хъс", казва той.
И родителите му го подкрепят изцяло. Майка му Роси, която е борсов посредник, малко се притеснявала заради скандалите, свързани със сина й.

Хъсът към журналистиката не е случаен

Баща му Николай е вестникар, работи в местния разградски вестник. Разград е и родното място на Николаев. Роден е на 15 декември 1979 г. Завършил е механотехникум. Въпреки че почти не е учил български и литература, решава да кандидатства журналистика. През 1997 г. започнал да работи в местното музикално радио "Оберон". После взема частни уроци по литература и през 1998 г. го приемат журналистика в София. Първите две седмици ходил редовно на лекции, но бързо му доскучало и след около месец започнал да мисли за работа. Така отива на стаж в "Дарик".
Първо работи в икономическото предаване "Портфейл". Там се задържа година. А миналия декември става парламентарен репортер.
Всъщност за първи път гласът му се чул по Дарик радио не като журналист, а като кандидат-студент в анкета за писмения изпит по журналистика през 1998 г.

Първият му репортаж пък е с граждани за визитата на принц Чарлз.
Иначе Виктор е изключително разсеян и разпилян, казват колегите му, а и той сам си признава. Например редовно звъни от нечий чужд телефон на собствения си, за да открие къде го е оставил. "Забравям. Разсеян съм, но Таня Генева слага ред в къщата на нашия екип в парламента", признава си Виктор.
Колегите му в радиото пък го "мразят", защото след случая "Берберян" пристигал винаги с една баничка в ръка, нахапвал я, а после я оставял на някое бюро. Но пък така те винаги знаели дали Виктор е минал през редакцията.
Николаев е известен и с това, че може би е единственият човек, който винаги и навсякъде иска касови бележки. И един съвет, дано не сте магазинер и да продадете нещо развалено на Николаев, защото лошо ви се пише. Веднъж си купил вкиснала лютеница, веднага извадил касетофона и после – цял репортаж.
"Виктор и в тоалетната да отиде, ще се върне с репортаж", казват колегите му от радиото. През една от отпуските си отишъл в Разград и се върнал с материал… за тоалетните.
Та ей такова е момчето, навлякло си свещения гняв на премиера.

Оригинална публикация