www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

www.segabg.com I 16.11.2014г. 

Снимка: Невена Тенева
През лятото Европейската инициатива за медиен плурализъм организира пред парламента протест срещу концентрацията на медийна, политическа и икономическа власт в едни и същи ръце. Депутатите твърдят, че искат да решат същия проблем, но с ограничения срещу журналистите.

Поредните цензори в парламента се опитват да сплашат журналистите с безсмислената идея за закон за печата

Укротяването на медиите е стара страст на ГЕРБ. Мине се, не мине, депутатите му, а и президентът от същата партия притоплят безумната си идея за медиен закон. При съсипана икономика, тотална липса на чужди инвестиции, корумпирана съдебна система, трагично здравеопазване, неграмотност и бедност новите управляващи пак се вторачиха във вестниците. Много ясно защо – там все още се намират критици, а това особено смущава управленския комфорт.

Свободните медии явно са голям дразнител на цензорите, особено на тези, които си спомнят "добрите времена", когато в България имаше само "Дело, Село и ОФ", прославящи безкритично властта. Затова няма да спрат да търсят начин да ги подчинят, докато целият медиен пейзаж не заприлича на поле със слънчогледи, които се въртят по посока на "слънцето". А на малкото останали независими вестници бъде нахлузен намордник – за да е по-сигурно, че свободата на словото в България няма да отлепи от стотното място, до което се срина тази година в класацията на "Репортери без граница". 

И ето пореден представител на ГЕРБ – Красимир Велчев, тръгва да вее байрака на вестникарската регулация. Очевидно без да разбира нищо по темата, той предлага абсурд след абсурд, а най-страшното е, че предложенията му срещат одобрението на депутати от различни парламентарни групи и току-виж минали.

Инженерът се опитва да заблуждава, че един закон за печата би гарантирал, че никой няма да може да клевети, без да носи отговорност. На тези аргументи могат да се вържат само някои по-слабо грамотни избиратели. Причината е, че наказателната отговорност отдавна е уредена в Наказателния кодекс (НК) и няма как в още един закон да се регулира същата материя. И след като не е юрист, Велчев следва да се информира предварително по тези въпроси, а най-добре въобще да не се бърка в сфера, която му е неясна.

НК винаги е предвиждал нелеки наказания за клевета и обида, както и квалифициран състав с по-тежки наказания, когато престъплението е извършено в печатна медия.

Дълги години журналистите подлежаха на затвор

След яростни дебати през 2000 г. наказанието беше променено на глоба, чийто размер стига до 30 хил. лв. Още по-големи обезщетения могат да получат и получават засегнатите, ако водят дело за непозволено увреждане по Гражданския процесуален кодекс. Там дори няма финансови ограничения и може да се стигне до доста солени суми. Отделно от това на българския съд му трябваше много време, включително няколко дела в Страсбург, за да започне да прави разлика между обида и разкриване на неудобна, но важна за обществото информация. И все още не може да се каже, че винаги го прави.

Под такъв дамоклев меч журналистите всеки ден трябва да защитават принципността, почтеността и репутацията си и в същото време да служат на обществения интерес, който изисква да се знае цялата истина за хората във властта, както и за това как харчат парите на данъкоплатците. Затова целта, която прозира от нескопосаните опити за обуздаване на печата, е прозрачна – просто да се всява страх и да се провокира автоцензура. Така както предишното правителство се опита да прокара нов НК, с който скандално да забрани дори снимането на политици на публично място. В същата бразда оре и Велчев сега – опитва се под маската на законова регулация да пробута нови наказания и нови ограничения на малкото останала независима журналистика. Защото на зависимата даже не й пука от неговите предложения. Тя дори да бъде осъдена за клевета, не плаща. И при нужда – пак се задейства.

Сред най-безсмислените идеи на Велчев е в конституцията да се запише, че медиите са четвърта власт. Някои хора наистина не разбират от метафори… Остава да им се гласува и издръжка от държавния бюджет (не че някои не си я докарват). Инженерите наистина не изучават Русо, но Велчев е на път направо да ревизира теорията му за разделението на властите. Проблемите, които депутатът посочва – че депутати и цели партии си имат медии, че издания имат подставени лица за собственици и не може да се стигне до реалните им източници на финансиране, – не се дължат на пропуски в конституцията или в Наказателния кодекс. Дължат се на това, че данъчните и прокуратурата не желаят да достигнат до корените на злото .

Ако поискат, те могат лесно да разчепкат и собствеността, и доходите, и финансовите потоци в медийните мътилки. Но не искат, не им е наредено или напротив – наредено им е да не го правят. Не недостигът от закони е проблем, а неспазването на съществуващите, както е добре известно. Затова се стига до абсурди корпулентният депутат да има само една стара кола в имотната си декларация, а бизнес партньорите му и останалите политици да имат вземане-даване от първа ръка с гигантската му медийна и разпространителска империя.

Истинските намерения на депутата Велчев впрочем си проличават от другото му предложение – да ограничи свободното движение на журналистите в кулоарите на парламента, тъй като "нарушавали личното пространство на депутатите". Това наистина е нахално, тъй като парламентът е публична институция, а квотите за журналисти се определят от ръководството му. 

Там депутатите нямат лично пространство, освен в сервизните помещения, и са длъжни да се съобразяват с това. А ако от медията на някой депутат присъстват повече журналисти, отколкото позволява квотата, това как те са влезли е проблем на охраната и на отговорните за организацията в сградата. И не може да бъде използвано срещу останалите журналисти. 

Показателно е кои пригласят на Велчев. Например Светлин Танчев – доскоро от ГЕРБ, а сега от "България без цензура" – настоява да се въведе понятието entrapment (умишлено вкарване в клопка) в компрометираща ситуация с цел публично дискредитиране и да се въведат санкции за това. Той дава за пример скандала "Верту" в 41-вото Народно събрание, когато медии организираха фалшива промоция и обещаваха да подарят луксозни мобилни телефони на депутати и неколцина се хванаха. Забележете – никой не иска наказания за депутатите, които са се изкушили от скъпите подаръци и които щяха да си ги приберат без никакви угризения на съвестта, ако ставаше дума за истинска промоция.

Така че, ясно е къде ги "стиска чепикът" депутатите – стоенето под прожекторите. Само че свободата на словото няма да се остави да бъде стъпкана от тяхната гузност.
Депутатът Красимир Велчев има амбицията да претвори метафората "четвърта власт" в дела.

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ 

Оригинална публикация