Вържи медиите, да са мирни управляващите

www.segabg.com I 16.11.2014г. 

Снимка: Невена Тенева
През лятото Европейската инициатива за медиен плурализъм организира пред парламента протест срещу концентрацията на медийна, политическа и икономическа власт в едни и същи ръце. Депутатите твърдят, че искат да решат същия проблем, но с ограничения срещу журналистите.

 

Поредните цензори в парламента се опитват да сплашат журналистите с безсмислената идея за закон за печата

Укротяването на медиите е стара страст на ГЕРБ. Мине се, не мине, депутатите му, а и президентът от същата партия притоплят безумната си идея за медиен закон. При съсипана икономика, тотална липса на чужди инвестиции, корумпирана съдебна система, трагично здравеопазване, неграмотност и бедност новите управляващи пак се вторачиха във вестниците. Много ясно защо – там все още се намират критици, а това особено смущава управленския комфорт.

Свободните медии явно са голям дразнител на цензорите, особено на тези, които си спомнят "добрите времена", когато в България имаше само "Дело, Село и ОФ", прославящи безкритично властта. Затова няма да спрат да търсят начин да ги подчинят, докато целият медиен пейзаж не заприлича на поле със слънчогледи, които се въртят по посока на "слънцето". А на малкото останали независими вестници бъде нахлузен намордник – за да е по-сигурно, че свободата на словото в България няма да отлепи от стотното място, до което се срина тази година в класацията на "Репортери без граница". 

И ето пореден представител на ГЕРБ – Красимир Велчев, тръгва да вее байрака на вестникарската регулация. Очевидно без да разбира нищо по темата, той предлага абсурд след абсурд, а най-страшното е, че предложенията му срещат одобрението на депутати от различни парламентарни групи и току-виж минали.

Инженерът се опитва да заблуждава, че един закон за печата би гарантирал, че никой няма да може да клевети, без да носи отговорност. На тези аргументи могат да се вържат само някои по-слабо грамотни избиратели. Причината е, че наказателната отговорност отдавна е уредена в Наказателния кодекс (НК) и няма как в още един закон да се регулира същата материя. И след като не е юрист, Велчев следва да се информира предварително по тези въпроси, а най-добре въобще да не се бърка в сфера, която му е неясна.

НК винаги е предвиждал нелеки наказания за клевета и обида, както и квалифициран състав с по-тежки наказания, когато престъплението е извършено в печатна медия.

Дълги години журналистите подлежаха на затвор

След яростни дебати през 2000 г. наказанието беше променено на глоба, чийто размер стига до 30 хил. лв. Още по-големи обезщетения могат да получат и получават засегнатите, ако водят дело за непозволено увреждане по Гражданския процесуален кодекс. Там дори няма финансови ограничения и може да се стигне до доста солени суми. Отделно от това на българския съд му трябваше много време, включително няколко дела в Страсбург, за да започне да прави разлика между обида и разкриване на неудобна, но важна за обществото информация. И все още не може да се каже, че винаги го прави.

Под такъв дамоклев меч журналистите всеки ден трябва да защитават принципността, почтеността и репутацията си и в същото време да служат на обществения интерес, който изисква да се знае цялата истина за хората във властта, както и за това как харчат парите на данъкоплатците. Затова целта, която прозира от нескопосаните опити за обуздаване на печата, е прозрачна – просто да се всява страх и да се провокира автоцензура. Така както предишното правителство се опита да прокара нов НК, с който скандално да забрани дори снимането на политици на публично място. В същата бразда оре и Велчев сега – опитва се под маската на законова регулация да пробута нови наказания и нови ограничения на малкото останала независима журналистика. Защото на зависимата даже не й пука от неговите предложения. Тя дори да бъде осъдена за клевета, не плаща. И при нужда – пак се задейства.

Сред най-безсмислените идеи на Велчев е в конституцията да се запише, че медиите са четвърта власт. Някои хора наистина не разбират от метафори… Остава да им се гласува и издръжка от държавния бюджет (не че някои не си я докарват). Инженерите наистина не изучават Русо, но Велчев е на път направо да ревизира теорията му за разделението на властите. Проблемите, които депутатът посочва – че депутати и цели партии си имат медии, че издания имат подставени лица за собственици и не може да се стигне до реалните им източници на финансиране, – не се дължат на пропуски в конституцията или в Наказателния кодекс. Дължат се на това, че данъчните и прокуратурата не желаят да достигнат до корените на злото .

Ако поискат, те могат лесно да разчепкат и собствеността, и доходите, и финансовите потоци в медийните мътилки. Но не искат, не им е наредено или напротив – наредено им е да не го правят. Не недостигът от закони е проблем, а неспазването на съществуващите, както е добре известно. Затова се стига до абсурди корпулентният депутат да има само една стара кола в имотната си декларация, а бизнес партньорите му и останалите политици да имат вземане-даване от първа ръка с гигантската му медийна и разпространителска империя.

Истинските намерения на депутата Велчев впрочем си проличават от другото му предложение – да ограничи свободното движение на журналистите в кулоарите на парламента, тъй като "нарушавали личното пространство на депутатите". Това наистина е нахално, тъй като парламентът е публична институция, а квотите за журналисти се определят от ръководството му. 

Там депутатите нямат лично пространство, освен в сервизните помещения, и са длъжни да се съобразяват с това. А ако от медията на някой депутат присъстват повече журналисти, отколкото позволява квотата, това как те са влезли е проблем на охраната и на отговорните за организацията в сградата. И не може да бъде използвано срещу останалите журналисти. 

Показателно е кои пригласят на Велчев. Например Светлин Танчев – доскоро от ГЕРБ, а сега от "България без цензура" – настоява да се въведе понятието entrapment (умишлено вкарване в клопка) в компрометираща ситуация с цел публично дискредитиране и да се въведат санкции за това. Той дава за пример скандала "Верту" в 41-вото Народно събрание, когато медии организираха фалшива промоция и обещаваха да подарят луксозни мобилни телефони на депутати и неколцина се хванаха. Забележете – никой не иска наказания за депутатите, които са се изкушили от скъпите подаръци и които щяха да си ги приберат без никакви угризения на съвестта, ако ставаше дума за истинска промоция.

Така че, ясно е къде ги "стиска чепикът" депутатите – стоенето под прожекторите. Само че свободата на словото няма да се остави да бъде стъпкана от тяхната гузност.
Депутатът Красимир Велчев има амбицията да претвори метафората "четвърта власт" в дела.

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ 

 

 

Оригинална публикация 

Унгария променя медийния си закон

в. Класа | 17.02.2011

Европейската комисия обяви, че е постигнато съгласие с Унгария страната да направи основни промени по отношение на рестриктивните текстове в медийния закон, който предизвика остри критики както вътре в страната, така и в международен план. Тази договореност слага точка на полемиката за свободата на словото и на медиите в Унгария и предизвика негативи за страната, която председателства ЕС от началото на тази година. "Много съм доволна, че унгарските власти приеха да променят медийния си закон, за да гарантират спазването на европейското право, включително Хартата за основните права на гражданите на ЕС", коментира еврокомисар Нели Крус. По думите й комисията ще продължи да наблюдава ситуацията и изпълнението на поетите ангажименти, за да гарантира, че промените ще се случат на практика и че те ще бъдат коректно прилагани. Според говорителя на Нели Крус – Джонатан Тод, Будапеща ще предприеме бързи действия, като законодателните промени се очаква да бъдат гласувани в срок от "две седмици".

Стр. 15

Оригинална публикация

Даниела Петрова, председател на комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-вото НС: Очакваме доклада за новия медиен закон до 31 януари

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 14.01.2011

Работим активно и по законопроект за фонд "Кино"

- Г-жо Петрова, кои са приоритетите в работата на оглавяваната от вас парламентарна комисия в началото на новия политически сезон?

- Със сигурност това е работата по два важни закона – за сценичните изкуства с вносител МК и новия медиен закон. Законът за сценичните изкуства ще дефинира нормативната уредба по отношение на дейността и функционирането на културните институти и сценичните изкуства – театър, музика, опера, както и новия начин на финансирането им чрез делегираните бюджети.
В НС очакваме, че работната група към Министерския съвет, която бе сформирана със заповед на премиера Борисов, ще представи до 31 януари в завършен вид своите виждания по законопроекта. Групата трябва да представи доклад с концептуалните въпроси, по които е постигнато съгласие по медийния закон, за да може да започне работата в детайли по прецизирането на конкретните текстове. Все още не е конкретизирано точното наименование – дали ще е закон за радиото и телевизията, или ще има съответно два отделни закона за печатните и електронните медии. Това ще бъде конкретизирано съвсем скоро.
Предстои гласуване в зала на отчета на СЕМ за последното шестмесечие на 2010 г., както и гласуването в зала на измененията, касаещи риалити предаванията и участията на деца по сега действащото медийно законодателство, преди да започнат дискусиите и консултациите по дефинирането на новия медиен закон.
Преди броени дни проведохме среща в МС с представители на киногилдията, сценичните изкуства, МФ и МК, от която излязохме с няколко приоритета и решение да сформираме работни групи по бъдещи законопроекти. Съответно работим активно и по законопроект за фонд "Кино", който ще набира средства за подпомагане и осигуряването на средства за функционирането на филмопроизводството у нас. Също така се обсъдиха възможностите за това, как да бъдат подпомагани дебютните филми, и да се мисли за твърд лимит по отношение на останалите филми. Още не е определен процентът, който да регламентира броя гарантирани от държавата филми, за да може успоредно, допълнително чрез фонд "Кино" или чрез допълнителни източници да се набират средства, за да няма нулеви години за българското кино.

- Ще заработи ли най-сетне фонд "Радио и телевизия"?

- И по този въпрос очакваме становището на работната група, регламентиращо механизмите на набиране на средствата и начина, по който те ще се разходват. Нужна е преценка дали от този фонд на конкурсен принцип ще могат да кандидатстват за свои предавания и други медии освен обществените БНТ и БНР за финансиране.

- Доста разгорещени бяха дебатите в комисията по текстовете на Закона за авторското право и сродните му права след първо четене. Има ли вече постигнато принципно съгласие по спорните текстове?

- Разглеждането на Закона за авторското право и сродните му права е също в приоритетите на работата ни. Изтекоха сроковете за предложения между първо и второ четене в комисията. Проведохме много срещи със заинтересованите страни и смятам, че по основните въпроси постигнахме консенсус. Разбира се, предстоят още обсъждания, като ние ще вземем предвид становищата на широк кръг организации в сектора със стремежа да направим текстовете работещи. В най-голяма степен това се отнася както за чл.26, така и за чл.40, касаещи регистрационните режими на дружествата за управление на авторски права, административните санкции, които се завишават.

- Кои са водещите акценти в новите постановки, които ще бъдат дефинирани?

- Основното е, че очакваме да бъде възстановен чл.26, тъй като в настоящия Закон за авторското право и сродните му права се оказва, че има вписан текст, който вече 17 години не е заработил. Бих искала да подчертая, че едва сега, след нашата активност и факта, че текстовете на новите законопроекти бяха внесени в НС, бе заявена воля и консенсус да постъпят набираните средства във фонд "Култура", които са капка в морето. За 17 години са постъпили едва 24 000 лв. във фонда, което е равностойно на 20% отчисления. Към настоящия момент има предложения техният размер да бъде увеличен респективно до 30- 40%, тъй като фонд "Култура" има определени функции, а е в ситуация, в която той не разполага с финанси и не може да работи на практика, а стои само на книга, без да може да изпълнява функциите си.

- Необходимо ли е в новия медиен закон да бъдат препотвърдени стандартите на работа на медиите и във връзка с отговорността им при разпространяването на информация?

- Мисля, че в настоящия момент стандартите отговарят на потребностите на обществото. Друг е въпросът, че не всички медии ги спазват лоялно. Водещи остават основният принцип на саморегулацията, спазването на Етичния кодекс на медиите и съответно техният ангажимент и отговорност да предоставят само достоверна информация, което аз смятам, че те правят към настоящия момент. Има случаи, в които поради стремеж за бързина се разпространява и непроверена или неточна информация. Важното е, изпълнявайки основната си функция да информират, медиите да представят повече и различни гледни точки по темите в дух на плурализъм, без да злоупотребяват с властта на медията, произтичаща именно от функцията да информира, и без да допускат изкривяване или манипулация на информацията, съзнателно или не.

- Как гледате на медийния закон в Унгария?

- Няма никакво съмнение, че това е изключително рестриктивен закон, който ограничава работата на обществените медии, който налага цензура върху определени предавания. Смятам, че той обслужва конкретни политически среди. Немислимо и абсурдно е в XXI век да има каквито и да било рестрикции по отношение на медиите и свободата на словото.

Стр. 15

Оригинална публикация

http://www.klassa.bg/news/Read/article/155212