www.dnevnik.bg I 24.02.2015 г.

Стипендиантстка програма "Милена Йесенска", подкрепяща изследователски проекти на журналисти с общоевропейска насоченост, набира кандидати за 2015 г., информира Асоциация на европейските журналисти-България.

Програмата се организира и спонсорира от  виенския Институт за социални науки и дава възможността на журналисти да изследват теми, свързани с европейското общество и култура в рамките на три месеца. За престоя в австрийската столица са осигурени 7500 евро, а участниците в програмата могат да се възползват от допълнителен бюджет за покриване на пътни разходи до съседни страни в размер на 1900 евро.

За специализацията могат да кандидадстват журналисти от страните от ЕС, както и Турция, Грузия, Армения и Азербайджан. Те трябва да имат доказан опит в печатна, електронна или онлайн медия, като студенти или журналисти в самото начало на тяхната кариера няма да бъдат допускани.

Крайният срок за кандидатстване е 28 март. Повече информация може да намерите на сайта на Института за социални науки.

Оригинална публикация

www.bdvo.org I 05.12.2014г. 

За трета поредна година фондация „Работилница за граждански инициативи“ и фонд “Валя Крушкина” връчват наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“.
На специалната церемония на 4 декември, БНР, Студио 1, се събраха журналисти, представители на медии и различни неправителствени организации, за да отличат български журналисти, работещи за отговорна и независима журналистика. Общо 75 номинации със 160 различни материала, бяха получени в петте категории: Печатна медия, Електронна медия, Онлайн медия, Фотография и операторско майсторство, Млад журналист.
Носител на Голямата награда е журналиста Миролюба Бенатова, за репортажите й посветени на хората от родопските села, които всяка година изоставят семействата си, за да търсят препитание извън България и средствата, които връщат в икономиката на страната ни.
Носители на награда, в различните категории са:
Категория „ Онлайн медия“ – Николай Стайков и екипа на агенция Норешарски, за „От Ковачевица до Бахамските острови: Офшорните връзки на Делян Пеевски“
Категория „Електронна медия“ – Мария Цънцарова, БТВ, за „Политическият фантом, за който никой не иска да говори“
Категория „Печатна медия“ – Диян Божидаров, в-к “Сега”, за „Знаете ли какво е да умре дете?“
Категория „Млад Журналист“ – Николаос Цитиридис, информационен сайт OffNews, за „До Ленкница и назад – проститутки, далавери и ДПС
Категория „Фотография и операторско майсторство“ – Надежда Чипева, в-к „Капитал“, за снимките отразяващи „Как София се справя с последствията от градушката“.
Церемонията се реализира с подкрепата на: Societe Generale Експресбанк, Техем, ИНХОМ, Кока кола, Българско дружество за връзки с обществеността.
Медийни партньори: БНТ и БНР.

Оригинална публикация 

www.segabg.com I 16.11.2014г. 

Снимка: Невена Тенева
През лятото Европейската инициатива за медиен плурализъм организира пред парламента протест срещу концентрацията на медийна, политическа и икономическа власт в едни и същи ръце. Депутатите твърдят, че искат да решат същия проблем, но с ограничения срещу журналистите.

Поредните цензори в парламента се опитват да сплашат журналистите с безсмислената идея за закон за печата

Укротяването на медиите е стара страст на ГЕРБ. Мине се, не мине, депутатите му, а и президентът от същата партия притоплят безумната си идея за медиен закон. При съсипана икономика, тотална липса на чужди инвестиции, корумпирана съдебна система, трагично здравеопазване, неграмотност и бедност новите управляващи пак се вторачиха във вестниците. Много ясно защо – там все още се намират критици, а това особено смущава управленския комфорт.

Свободните медии явно са голям дразнител на цензорите, особено на тези, които си спомнят "добрите времена", когато в България имаше само "Дело, Село и ОФ", прославящи безкритично властта. Затова няма да спрат да търсят начин да ги подчинят, докато целият медиен пейзаж не заприлича на поле със слънчогледи, които се въртят по посока на "слънцето". А на малкото останали независими вестници бъде нахлузен намордник – за да е по-сигурно, че свободата на словото в България няма да отлепи от стотното място, до което се срина тази година в класацията на "Репортери без граница". 

И ето пореден представител на ГЕРБ – Красимир Велчев, тръгва да вее байрака на вестникарската регулация. Очевидно без да разбира нищо по темата, той предлага абсурд след абсурд, а най-страшното е, че предложенията му срещат одобрението на депутати от различни парламентарни групи и току-виж минали.

Инженерът се опитва да заблуждава, че един закон за печата би гарантирал, че никой няма да може да клевети, без да носи отговорност. На тези аргументи могат да се вържат само някои по-слабо грамотни избиратели. Причината е, че наказателната отговорност отдавна е уредена в Наказателния кодекс (НК) и няма как в още един закон да се регулира същата материя. И след като не е юрист, Велчев следва да се информира предварително по тези въпроси, а най-добре въобще да не се бърка в сфера, която му е неясна.

НК винаги е предвиждал нелеки наказания за клевета и обида, както и квалифициран състав с по-тежки наказания, когато престъплението е извършено в печатна медия.

Дълги години журналистите подлежаха на затвор

След яростни дебати през 2000 г. наказанието беше променено на глоба, чийто размер стига до 30 хил. лв. Още по-големи обезщетения могат да получат и получават засегнатите, ако водят дело за непозволено увреждане по Гражданския процесуален кодекс. Там дори няма финансови ограничения и може да се стигне до доста солени суми. Отделно от това на българския съд му трябваше много време, включително няколко дела в Страсбург, за да започне да прави разлика между обида и разкриване на неудобна, но важна за обществото информация. И все още не може да се каже, че винаги го прави.

Под такъв дамоклев меч журналистите всеки ден трябва да защитават принципността, почтеността и репутацията си и в същото време да служат на обществения интерес, който изисква да се знае цялата истина за хората във властта, както и за това как харчат парите на данъкоплатците. Затова целта, която прозира от нескопосаните опити за обуздаване на печата, е прозрачна – просто да се всява страх и да се провокира автоцензура. Така както предишното правителство се опита да прокара нов НК, с който скандално да забрани дори снимането на политици на публично място. В същата бразда оре и Велчев сега – опитва се под маската на законова регулация да пробута нови наказания и нови ограничения на малкото останала независима журналистика. Защото на зависимата даже не й пука от неговите предложения. Тя дори да бъде осъдена за клевета, не плаща. И при нужда – пак се задейства.

Сред най-безсмислените идеи на Велчев е в конституцията да се запише, че медиите са четвърта власт. Някои хора наистина не разбират от метафори… Остава да им се гласува и издръжка от държавния бюджет (не че някои не си я докарват). Инженерите наистина не изучават Русо, но Велчев е на път направо да ревизира теорията му за разделението на властите. Проблемите, които депутатът посочва – че депутати и цели партии си имат медии, че издания имат подставени лица за собственици и не може да се стигне до реалните им източници на финансиране, – не се дължат на пропуски в конституцията или в Наказателния кодекс. Дължат се на това, че данъчните и прокуратурата не желаят да достигнат до корените на злото .

Ако поискат, те могат лесно да разчепкат и собствеността, и доходите, и финансовите потоци в медийните мътилки. Но не искат, не им е наредено или напротив – наредено им е да не го правят. Не недостигът от закони е проблем, а неспазването на съществуващите, както е добре известно. Затова се стига до абсурди корпулентният депутат да има само една стара кола в имотната си декларация, а бизнес партньорите му и останалите политици да имат вземане-даване от първа ръка с гигантската му медийна и разпространителска империя.

Истинските намерения на депутата Велчев впрочем си проличават от другото му предложение – да ограничи свободното движение на журналистите в кулоарите на парламента, тъй като "нарушавали личното пространство на депутатите". Това наистина е нахално, тъй като парламентът е публична институция, а квотите за журналисти се определят от ръководството му. 

Там депутатите нямат лично пространство, освен в сервизните помещения, и са длъжни да се съобразяват с това. А ако от медията на някой депутат присъстват повече журналисти, отколкото позволява квотата, това как те са влезли е проблем на охраната и на отговорните за организацията в сградата. И не може да бъде използвано срещу останалите журналисти. 

Показателно е кои пригласят на Велчев. Например Светлин Танчев – доскоро от ГЕРБ, а сега от "България без цензура" – настоява да се въведе понятието entrapment (умишлено вкарване в клопка) в компрометираща ситуация с цел публично дискредитиране и да се въведат санкции за това. Той дава за пример скандала "Верту" в 41-вото Народно събрание, когато медии организираха фалшива промоция и обещаваха да подарят луксозни мобилни телефони на депутати и неколцина се хванаха. Забележете – никой не иска наказания за депутатите, които са се изкушили от скъпите подаръци и които щяха да си ги приберат без никакви угризения на съвестта, ако ставаше дума за истинска промоция.

Така че, ясно е къде ги "стиска чепикът" депутатите – стоенето под прожекторите. Само че свободата на словото няма да се остави да бъде стъпкана от тяхната гузност.
Депутатът Красимир Велчев има амбицията да претвори метафората "четвърта власт" в дела.

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ 

Оригинална публикация