www.aej-bulgaria.org I16.04.2015

Оригинална публикация

www.cem.bg I 07.04.2015г.

    На редовното си заседание на 07.04.2015 г. Съветът за електронни медии прие доклад във връзка с резултатите от наблюдението върху програма „ПРЕСС ТВ“ на доставчика на медийни услуги СД „Вис Виталис – Самарски и с-ие“.
    Наблюдението установи, че и двата записа, излъчени на 02.02.2015 г. и предоставени по наше искане от доставчика, отразяват коректно последствията от наводнението в западната част на града. Автор и на двата обекта е Георги МАНЕВ. В изнесената информация той се позовава на официални данни от община Казанлък за ситуацията в близост до магазин «Кауфланд», както и на свидетелствата на потърпевша от засегнатите предприятия на индустриалния парк.
     Без да иска да влияе на независимата съдебна власт, Съветът изразява общо становище, че репортерският разказ е изграден изцяло по заснетата от оператора картина. Фактите са представени коректно, съобразно професионалните стандарти и обществения интерес и правото на хората да бъдат информирани.  

Оригинална публикация

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…

Оригинална публикация

www.segabg.com I 16.11.2014г. 

Снимка: Невена Тенева
През лятото Европейската инициатива за медиен плурализъм организира пред парламента протест срещу концентрацията на медийна, политическа и икономическа власт в едни и същи ръце. Депутатите твърдят, че искат да решат същия проблем, но с ограничения срещу журналистите.

Поредните цензори в парламента се опитват да сплашат журналистите с безсмислената идея за закон за печата

Укротяването на медиите е стара страст на ГЕРБ. Мине се, не мине, депутатите му, а и президентът от същата партия притоплят безумната си идея за медиен закон. При съсипана икономика, тотална липса на чужди инвестиции, корумпирана съдебна система, трагично здравеопазване, неграмотност и бедност новите управляващи пак се вторачиха във вестниците. Много ясно защо – там все още се намират критици, а това особено смущава управленския комфорт.

Свободните медии явно са голям дразнител на цензорите, особено на тези, които си спомнят "добрите времена", когато в България имаше само "Дело, Село и ОФ", прославящи безкритично властта. Затова няма да спрат да търсят начин да ги подчинят, докато целият медиен пейзаж не заприлича на поле със слънчогледи, които се въртят по посока на "слънцето". А на малкото останали независими вестници бъде нахлузен намордник – за да е по-сигурно, че свободата на словото в България няма да отлепи от стотното място, до което се срина тази година в класацията на "Репортери без граница". 

И ето пореден представител на ГЕРБ – Красимир Велчев, тръгва да вее байрака на вестникарската регулация. Очевидно без да разбира нищо по темата, той предлага абсурд след абсурд, а най-страшното е, че предложенията му срещат одобрението на депутати от различни парламентарни групи и току-виж минали.

Инженерът се опитва да заблуждава, че един закон за печата би гарантирал, че никой няма да може да клевети, без да носи отговорност. На тези аргументи могат да се вържат само някои по-слабо грамотни избиратели. Причината е, че наказателната отговорност отдавна е уредена в Наказателния кодекс (НК) и няма как в още един закон да се регулира същата материя. И след като не е юрист, Велчев следва да се информира предварително по тези въпроси, а най-добре въобще да не се бърка в сфера, която му е неясна.

НК винаги е предвиждал нелеки наказания за клевета и обида, както и квалифициран състав с по-тежки наказания, когато престъплението е извършено в печатна медия.

Дълги години журналистите подлежаха на затвор

След яростни дебати през 2000 г. наказанието беше променено на глоба, чийто размер стига до 30 хил. лв. Още по-големи обезщетения могат да получат и получават засегнатите, ако водят дело за непозволено увреждане по Гражданския процесуален кодекс. Там дори няма финансови ограничения и може да се стигне до доста солени суми. Отделно от това на българския съд му трябваше много време, включително няколко дела в Страсбург, за да започне да прави разлика между обида и разкриване на неудобна, но важна за обществото информация. И все още не може да се каже, че винаги го прави.

Под такъв дамоклев меч журналистите всеки ден трябва да защитават принципността, почтеността и репутацията си и в същото време да служат на обществения интерес, който изисква да се знае цялата истина за хората във властта, както и за това как харчат парите на данъкоплатците. Затова целта, която прозира от нескопосаните опити за обуздаване на печата, е прозрачна – просто да се всява страх и да се провокира автоцензура. Така както предишното правителство се опита да прокара нов НК, с който скандално да забрани дори снимането на политици на публично място. В същата бразда оре и Велчев сега – опитва се под маската на законова регулация да пробута нови наказания и нови ограничения на малкото останала независима журналистика. Защото на зависимата даже не й пука от неговите предложения. Тя дори да бъде осъдена за клевета, не плаща. И при нужда – пак се задейства.

Сред най-безсмислените идеи на Велчев е в конституцията да се запише, че медиите са четвърта власт. Някои хора наистина не разбират от метафори… Остава да им се гласува и издръжка от държавния бюджет (не че някои не си я докарват). Инженерите наистина не изучават Русо, но Велчев е на път направо да ревизира теорията му за разделението на властите. Проблемите, които депутатът посочва – че депутати и цели партии си имат медии, че издания имат подставени лица за собственици и не може да се стигне до реалните им източници на финансиране, – не се дължат на пропуски в конституцията или в Наказателния кодекс. Дължат се на това, че данъчните и прокуратурата не желаят да достигнат до корените на злото .

Ако поискат, те могат лесно да разчепкат и собствеността, и доходите, и финансовите потоци в медийните мътилки. Но не искат, не им е наредено или напротив – наредено им е да не го правят. Не недостигът от закони е проблем, а неспазването на съществуващите, както е добре известно. Затова се стига до абсурди корпулентният депутат да има само една стара кола в имотната си декларация, а бизнес партньорите му и останалите политици да имат вземане-даване от първа ръка с гигантската му медийна и разпространителска империя.

Истинските намерения на депутата Велчев впрочем си проличават от другото му предложение – да ограничи свободното движение на журналистите в кулоарите на парламента, тъй като "нарушавали личното пространство на депутатите". Това наистина е нахално, тъй като парламентът е публична институция, а квотите за журналисти се определят от ръководството му. 

Там депутатите нямат лично пространство, освен в сервизните помещения, и са длъжни да се съобразяват с това. А ако от медията на някой депутат присъстват повече журналисти, отколкото позволява квотата, това как те са влезли е проблем на охраната и на отговорните за организацията в сградата. И не може да бъде използвано срещу останалите журналисти. 

Показателно е кои пригласят на Велчев. Например Светлин Танчев – доскоро от ГЕРБ, а сега от "България без цензура" – настоява да се въведе понятието entrapment (умишлено вкарване в клопка) в компрометираща ситуация с цел публично дискредитиране и да се въведат санкции за това. Той дава за пример скандала "Верту" в 41-вото Народно събрание, когато медии организираха фалшива промоция и обещаваха да подарят луксозни мобилни телефони на депутати и неколцина се хванаха. Забележете – никой не иска наказания за депутатите, които са се изкушили от скъпите подаръци и които щяха да си ги приберат без никакви угризения на съвестта, ако ставаше дума за истинска промоция.

Така че, ясно е къде ги "стиска чепикът" депутатите – стоенето под прожекторите. Само че свободата на словото няма да се остави да бъде стъпкана от тяхната гузност.
Депутатът Красимир Велчев има амбицията да претвори метафората "четвърта власт" в дела.

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ 

Оригинална публикация 

www.bdvo.org I 28.08.2014г. 

Eтичен казус във връзка със сигнал за нарушаване на Етичния кодекс на PR  специалистите в България от PR специалистите на Българска народна банка (БНБ)

 На 11 юли 2014 г. Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността беше сезирана за нарушаване на Етичния кодекс на PR специалистите в България. В сигналът се посочва, че на пресконференция, организирана от БНБ в същия ден по повод представянето пред обществеността на резултатите от одита на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка, не са били допуснати свободно журналисти от българските и чуждестранни медии. Сигналът е подаден от Стоян Стоянов, PR Специалист и преподавател по „Връзки с обществеността”. Според него, с това свое действие, колегите от Пресцентъра на БНБ са нарушили Етичния кодекс на PR специалистите в България всички принципи на професионално поведение, залегнали в него и най-вече тези, които се отнасят до свободния обмен на информация и отговорността към утвърждаването на професията.

Компетенции на комисията
Съгласно Правилата за работа на Комисията по етика към БДВО, след като разгледа всички събрани материали по казуса, Комисията може да изрази единствено своята позиция относно етичността на случилото се, тъй като г-н Стоянов и PR специалистите от Пресцентъра на БНБ не са членове на Дружеството според наличната информация.

Процедура
Комисията по етика прие получения сигнал като основание да започне разглеждане на казус за евентуално нарушение на Етичния кодекс в посочената ситуация. В тази връзка първо беше изпратено запитване с искане на информация до пресцентъра на Българска народна банка. Писмото беше изпратено до г-н Александър Урумов като негов ръководител. Също така, за да бъде максимално обективна при разглеждането на сигнала, Комисията по етика предприе стъпки за събиране на информация за случая и от самите медии, посочени като засегната страна в изложението на г-н Стоянов. За целта Комисията направи преглед на наличните електронни публикации в интернет пространството, отнасящи се до посочената по- горе пресконференция от 11 юли 2014 г. Паралелно с това Комисията пусна и анкета до над 100 национални медии. Отделно, уточнения относно случая бяха поискани и от самия г-н Стоянов. Казусът беше разглеждан от двама членове на Комисията по етика – Милена Атанасова и Елица Наумова, тъй като д-р Кремена Георгиева си направи отвод.

Становища на страните
В сигнала, подаден от г-н Стоянов, се посочва, че „Разделянето на медиите на привилегировани и непривилегировани от страна на който и да е PR специалист води до неравнопоставеност на медиите, които са наши партньори, както и до непрозрачно и непълно информиране на българските граждани.” Същевременно, г-н Стоянов споменава, че до участие в пресконференцията Българска народна банка е допускала единствено журналисти от предварително подготвен и непубличен списък – факт, за който алармираха и самите медии. В подкрепа на информацията, изложена в писмото си, г-н Стоянов прилага и извадки от публикации в електронни медии от деня на пресконференцията. До момента, повече от месец след отправеното запитване, Комисията по етика не разполага с официално писмено становище от Пресцентъра на Българска народна банка. Посредством коментари в социалните мрежи г-н Александър Урумов – началник на Пресцентъра на БНБ, аргументира действията си и дава информация, че на пресконференцията е поканил конкретни национални електронни и печатни медии поради мащабността на проблема и желанието му по-бързо и точно да бъде разпространена информацията в страната. Той допълва, че не е предвидил големия интерес и след като е установил, че след пресконференцията медиите не се чувстват достатъчно информирани, в същия ден Пресцентърът е организирал и втора пресконференция за всички представители на медиите. В допълнение на прегледа на публикациите по темата в интернет пространството, Комисията по етика направи също директно допитване (анкета) към медиите, за да може да получи мнението им като засегната страна по случая. От получените отговори става ясно, че в действителност по-голямата част от медиите не са били информирани за предстоящата пресконференция и не са присъствали на нея, като това се отнася включително и за специализирани финансови медии. Една от медиите, попълнили анкетата, е потърсила предварителна информация от пресцентъра на БНБ дали ще има пресконференция, но не е получила конкретен отговор. Друга пък е отразила информацията, въпреки че не е специализирана в банковото дело, а в друг бизнес сектор, поради обществената значимост на събитието. По-голямата част от отговорилите медии са получили информация за случая от институцията след пресконференцията и са я разпространили (отразили) подобаващо.

Мотиви
Комисията по етика разгледа цялата налична информация и, на базата на Етичния кодекс на PR специалистите в България, стигна до следните изводи: В случай на недопускане на медии до обществено полезна информация от изключителна важност, се накърняват следните професионални ценности, описани в Кодекса:
- Честност
„… Уважаваме различните мнения и свободата на изказването им. Ценим истината и точността спрямо медиите, публиките, клиентите, работодателите и конкурентите.“
- Независимост
„Ние работим открито, като отчитаме обществените интереси. Успехът на нашия клиент/ работодател е важен, но не с цената на професионалния компромис. Предоставяме независими съвети и носим отговорност за действията си.“
- Ангажираност
„…Осъзнаваме своята отговорност както пред тези, за които работим, така и пред обществото, и действаме като социално отговорни граждани.“
Също така в този случай се нарушават и следните принципи за професионално поведение от Кодекса:
- Свободен обмен на информация
„Стимулирането на свободен обмен на достоверна, точна и навременна информация е от съществено значение за обслужването на публичния интерес и за изграждане на компетентно мнение и вземане на решение в демократичното общество. ПР специалистите се ангажират да изграждат и поддържат доверие в отношенията с целевите публики и обществото чрез предоставяне на коректна и изчерпателна информация; …; да защитават достоверността и да гарантират прозрачността на информацията.“
- Отговорност към утвърждаване на професията
„ПР специалистите работят целенасочено за изграждане, утвърждаване и повишаване на разбирането , доверието и уважението в професията. ПР специалистите се ангажират: … да работят за прозрачен и социално отговорен бизнес.“

Позиция
При събитие с национална значимост, предизвикало сериозен обществен интерес (какъвто е конкретният случай), организацията – страна по случая, и работещия в/за нея екип от PR специалисти (ако има такива), следва да осигури свободен достъп до информация относно събитието, освен при наличие на нормативни (законови) ограничения. В конкретния случай достъпът на медии, проявили интерес към информационния повод, е бил ограничен, с което действие е нарушен Етичния кодекс на PR специалистите в България.

Препоръки
Комисията по етика апелира към специалистите по публични комуникации в страната да спазват с всички свои думи и действия Етичния кодекс на PR специалистите в България, защото по този начин работят за утвърждаването на професията, изграждането и запазването на нейната добра репутация и престиж пред обществото. Този апел се отнася и до взаимоотношенията с медиите, които са партньори на PR специалистите в провеждането на прозрачен и ефективен диалог с целевите публики.