Нова телевизия, Станция Нова | 09.01.2011

Водещ: Добро утро! Днес ще започна с преглед на българските оръжия за взаимно изтребление. Правя това по две причини. Първата е, че неделята е ден за равносметка – мила, кротка и усмихната. Такава, каквато сме си я направили всички ние с общи усилия през седмицата. Втората причина да Ви показвам всички тези хладни предмети с българско предназначение ще разберете само след минутка. И ето, ето ги: кухненски нож за рязане на парчета, става и за обезкостяване. Това пък е права лопата, наречена още „бел”. Защо „бел”, нямам понятие. „Бел” на френски значи красив. На български явно е нещо друго, може би инструмент за разкрасяване. Ето това е чук, уред като слънце. Това е винкел – става за саморазправа всякаква, включително и с неприятни журналисти. Научих с изненада, че в някои краища на страната този предмет се нарича „патраш”. Сигурно идва от глагола троша, потроша. Само да не помислите, че този „патраш” има нещо с общественото понятие „Патрашкова”. Винкел, Прашкова и Трактора нямат нищо общо. Продължаваме нататък. Това е търнокоп. Ясно Ви е за какво се използва. Често някои водещи новини у нас за уреждане на съседски или между семейни отношения започват именно с този симпатичен инструмент. Това пък е чадър. По света е познат още като „българският чадър”. У нас е модерно да се отрича, че това оръжие е измислено в София или в Москва. Преди 33 години, за да види сметката на един неблагодарен и прекалено откровен български писател Георги Марков. В Англия обаче са убедени, че изобретението е именно българско. То е предназначено за отмъщение. Също както и традиционната стъкленица с киселина. Ето я. Тя служи и за разхубавяване. Също е подходяща за журналисти, които разследват или говорят на инат. Наричам тези предмети оръжия за взаимно изтребление, защото дори когато не ги използваме в буквалния смисъл на думата, често ги носим отпечатани върху лицата си. Ако се вгледате мнозина от нас било на екрана, било в живота, имат изражение тип „брадва” или тип „винкел”, или тип „ръждясала чекия”. Други от нас пък, в това число и аз, се опитваме да разгадаем мистерията на българската враждебност, тайната на българското озлобление срещу себеподобните, енигмата на българската негативност. След години напразни опити мисля, че аз се предавам. Разгадаване на това чудо няма! Може би именно с него сме уникални пред света. И трябва да го изследваме и описваме. Така най-сетне ще получим световното признание, което сме убедени, че ни се полага. Заради нас ще основат нобелова награда за омраза и ще спрем да се ядосваме, че нямаме нобелист, защото ще имаме и той ще е българин. Някои от Вас вече са надянали националните си изражения тип „брадва”, задръжте го, че ще Ви потрябва! Защото след минутка колегата Сашо Диков ще ми отреже главата в своето право на отговор. Той се почувствал злепоставен от мен в коледното интервю с премиера Бойко Борисов. Ще разберем заедно защо. И съвсем ще се наострите като Ви кажа, че след колегата Диков тук ще бъде една жена, която в началото на ноември Ви представихме в интервю по темата за бизнес институцията. Рени е жената с най-дългия стаж в най-дребната професия у нас. И още тогава каза, че вече е уморена. Вижте! И така. Днес ще си говорим с Рени. Рени Янкова се казва нашата гостенка, но по съвсем друг проблем и той, уверявам Ви, ще е нашият тест по човечност. Започваме след три минути реклама. Да поясним първо, че това беше отказ от концерта на ФСБ, на който беше освиркан заместник министъра на културата Митко Димитров, който беше дошъл да връчи някакви правителствени награди на музикантите.
Сашо Диков: Какво е дошъл да връчи Митко Димитров?
Водещ: Ордени.
Сашо Диков: Моля?
Водещ: Някакви награди.
Сашо Диков: Ти не знаеш какво е искал да направи Митко Димитров.
Водещ: В този откъс не се разбира.
Сашо Диков: Ти не си чела, не си чула за какво става дума.
Водещ: Чула съм и съм чела!
Сашо Диков: И за какво става дума?
Водещ: Ами първи да те питам кое от тези оръжия си избираш? Колеги, покажете. Кое от тези си избираш.
Сашо Диков: От тези оръжия си избирам… Покажете кутията за глупаци, ако обичате, аутокюто. Една камера да покаже аутокю, защото тези са много отворени и сме много по проповедите, така. Много обичаме, добре сме го докарали. Има ли режисьор, който да покаже какво представлява аутокюто, тази кутия за глупаци, както някои я наричат, на която Люба Кулезич така интелигентно, така добре си пресни очите горе. Кой е режисьорът, ако обичате?
Водещ: Кутията за глупаци е написана от мен!
Сашо Диков: В момента говоря! Ще покаже ли някой една камера, за да видим какво представлява кутията за глупаци, от която Люба ни чете своите проповеди, в което няма нещо лошо. Във всички модерни шоута така се прави.
Водещ: Ти си умен Сашо, пък ние глупаците. Ние глупаците имаме глупави въпроси. Глупавият въпрос е кое оръжие си избираш, символично?
Сашо Диков: Първо, твоята Яна прекрасна, която и тя в един момент обърка аутокюто, каза, че съм ти бил обиден. Аз не съм обиден.
Водещ: Те обърка. Ядосан ми беше!
Сашо Диков: Аз съм ти бесен! Аз съм ти бесен на теб, защото ти по мой адрес сътвори поредната гадория.
Водещ: Защо поредната?
Сашо Диков: Когато пишеше под чуждо име в frognews, да си жива и здрава.
Водещ: Не съм писала под чуждо име! Писала съм под име псевдоним! Това е литературна игра. Тя е известна в целия свят.
Сашо Диков: Когато пишеш в партийния орган Weekend с твоето име…
Водещ: Кой орган?
Сашо Диков: Партиен орган.
Водещ: За коя партия е интересно!
Сашо Диков: Сега да ти кажа.
Водещ: Това ли е новият партиен орган? Weekend е партията на …
Сашо Диков: Цитирам…
Водещ: Защото ние сме партията на „слагачите”, нали така? Хайде сега кажи за какво толкова ти се вбеси! Ние глупаците да чуем от умния човек.
Сашо Диков: Извинявай, интелигентна си и си кадърна, но това, че си в журналистическия смисъл гадина, това добре го знаем!
Водещ: Гадина е изключително джентълменски израз! Той подхожда на кой от тези оръжия?
Сашо Диков: Имаш късмет, че дъщеря ми ме помоли да бъда добър с теб, иначе щях да бъда груб.
Водещ: Това е чадър. Да го отворим! Ще го насочиш ли към мен?
Сашо Диков: Ако обичаш, елементарното уважение – да ме изслушаш!
Водещ: От гадина елементарно уважение? Боже Господи!
Сашо Диков: Разбирайки за интервюто…че няма да наруши…
Водещ: Точно така! Имахме телефонен разговор.
Сашо Диков: Кога съм казал това бе, Любице? Кога? Като не е имало думата ембарго и думата ембарго, като не е имало такъв разговор между нас.
Водещ: А твоите приятели, които обичат да разнасят разни подслушвани разговори, може би са подслушвали нашия разговор.
Сашо Диков: Питам те, сериозно! Питам те кои, кога съм изразил пред теб? Пред теб, че има ембаргови теми за Бойко Борисов? Казал ли съм такова нещо?
Водещ: Каза в телефонен разговор, който предлагам на твоите приятели, които разнасят подслушвани разговори, да го извадят и да се разбере, че когато аз ти се обадих имаше предложение да свикаш пресконференция по повод неволите на Българската национална телевизия. Заговорихме с теб за това защо ти даваш по-често думата на Алексей Петров, а ние, страхливците, защо си мълчим за нещо толкова важно. Като освиркването на зам. Министър на културата на концерта на ФСБ.
Сашо Диков: Поредната гадория мяташ тук!
Водещ: Защо? Това е истина.
Сашо Диков: Защото не е истина!
Водещ: А кое беше истина? Имам свидетели за това. И аз ти обещах да излъча този откъс.
Сашо Диков: Секунда, да обясня на хората! Не ми давай от елементарните ти номера.
Водещ: Ами глупави хора – елементарни номера.
Сашо Диков: Това, което мен ме вълнува, че ти ме вкара донякъде с успех, в много гадна интрига с Бойко Борисов!
Водещ: Защо? Разбрах, че ти си се обадил, за да се оправдаеш на Бойко Борисов. Така си казал.
Сашо Диков: На кого съм се обадил?
Водещ: Така си казал на моите колеги!
Сашо Диков: На кого съм се обадил?!?
Водещ: На Бойко Борисов! Ти не се ли обади на Бойко Борисов?
Сашо Диков: Как можеш такива елементарни лъжи да мяташ бе, Люба?
Водещ: Питам!
Сашо Диков: Ами, как може? Естествено, че не съм му се обадил!
Водещ: Значи аз не съм разбрала!
Сашо Диков: Нещо каза ли като извинявай, че не чух? Мяташ, наистина ставаш жалка вече! Извинявай! Трябва да довърша, ако обичаш!
Водещ: Или „патрашката” да дам?
Сашо Диков: Ще върнете ли, извинявайте, докато си говорим? Върнете аутокюто по темата за „патрашкова”, че не разбрах тракторът с голяма или с малка буква ще го докараме там написано! Кажи ми, моля те! Не, няма какво да ми казваш. Изобщо не ми дреме! Никога не съм казвал, че /…/ Бойко Борисов има ембаргови теми и въпроси. Нали знаеш, че няма как да излезеш на глава с мене? Няма как особено с тъпите ти номера. Искам да ти кажа следното.
Водещ: Говорим за глава!
Сашо Диков: Така! Никога не е ставало дума от моята уста, че има ембаргови теми по адрес на Бойко Борисов. Той наистина, човека, с пълно право каза, че не вярва да съм казвал такива неща, защото не съм ги казал! Единственото нещо, което беше, когато ти не се обади с обръщението „миличък” и така нататък.
Водещ: Че аз и сега бих ти казала „миличък”!
Сашо Диков: Разбира се, аз ти казах, другите подробности…Секунда само! Сега ще ти кажа! Става дума за следното : в един момент…
Водещ: Ставаше дума за това, е журналистите са страхливи и не смеят да пуснат материалите.
Сашо Диков: Секунда само!
Водещ: Като този…
Сашо Диков: Чакай малко! Чакай да кажа!
Водещ: Аз питам.
Сашо Диков: Да, колкото и да окръгляваш устата си, не го правиш като Бойко Борисов, но малко изчакай!
Водещ: Какво означава да окръглявам устата си?
Сашо Диков: Казах следното, че аз не проумявам как е възможно един такъв акт като освиркване на един заместник министър, никой не смее да го пусне този клип или да говори за него с изключение на мен и на Слави Трифонов в момента, когато клипът излезе в интернет пространството. И тогава ти каза „Добре, тогава Бойко Борисов ми е на гости на 26ти, аз ще му го пусна!” Аз викам „Прави каквото искаш!” Така ли беше?
Водещ: Така! И аз пуснах клипа!
Сашо Диков: Такъв ли беше разговорът първо кажи?
Водещ: Така! И аз пуснах ли го?
Сашо Диков: Да, пусна го! Ставало ли е дума, че има ембаргови теми по адрес на Бойко Борисов?
Водещ: Ами, сега виж Сашо, да ти обясня с твоята глава да разбереш!
Сашо Диков: Отговори ми, ако обичаш на въпроса! Ставало ли е дума, че аз съм казал, че има ембаргови теми и ембаргови въпроси по адрес на Бойко Борисов, които аз не съм му задал?
Водещ: Когато се говори, че има само двама герои в страната смеят да пуснат един материал…
Сашо Диков: Имало ли е? Отговори с „да” или „не”! Имай малко уважение към себе си!
Водещ: Когато се говори, че само двама души имат смелост да пуснат един материал, това означава ли, че има страх и ембаргови теми? А само двама души са смелчаци. Наредих се до Вас със Слави Трифонов! Ето, колко съм смела.
Сашо Диков: Защо не го пусна на 19ти?
Водещ: Защото имах други теми. По-интересни.
Сашо Диков: Кои бяха по-интересните? Извинявай.
Водещ: Ами, отговори ми ти!
Сашо Диков: Ти защо не го пусна на 19-ти, питам! Ти отворената, смелата и така нататък! Питам те!
Водещ: Защото Вие със Слави Трифонов ми показахте как човек да бъде смел. Много Ви благодаря! Налага ли ГЕРБ цензура в медиите?
Сашо Диков: Дали налага, това не ме интересува. Впрочем интересува ме, но на мен цензура никой не ми налага! На мен Бойко Борисов не ми се е обаждал, на мен за разлика от Явор Дачков, Бойко Борисов никога не ми е писал sms-и. Разбиваш ли? Аз и никога, Бойко Борисов не ми е казвал каквото и да било като цензура. На кого, с кого си кореспондира, по какъв начин си е негов проблем. Неслучайно в един момент Бойко Борисов каза „Това е внушение!” както чухме и сега. И гадостта в цялата ти тази конструкция, че именно ти внушаваш, че Бойко Борисов дори на мен е сложил цензура.
Водещ: Аз внушавам на Бойко Борисов.
Сашо Диков: Да, ти точно това внуши.
Водещ: Ами значи съм получила много тежка забележка от Бойко Борисов. Би трябвало да си щастлив от това.
Сашо Диков: Ще върнете ли аутокюто, извинявайте, на пасажа за „патрашкова” и трактора, както Ви помолих, понеже съм без очила.
Водещ: Аз мога да ти го прочета, защото съм си го написала сама. Написала съм така, че глаголът троша и потроша се свърза с думата „патраш”, която в някои краища на страната се преписва на един инструмент, с който можеш да строшиш кости.
Сашо Диков: Тук само че може ли да гледаме как се връща. Люба е прекрасна, а така! Да видим, че това е много…
Водещ: Асене, върни го!
Сашо Диков: Ето, хората да знаят. Не знам колко им плащат на публиката, за всяко едно участие, да са живи и здрави! Така се прави по целия свят. Само че не го видях това с „патрашката”! Да си жива и здрава! Не ти ли е неудобно проповеди да четеш от аутокю?
Водещ: Защо? Защо да ми е неудобно? Нали съм си го писала аз.
Сашо Диков: Очаквах, че всичко друго се чете от аутокю, но проповеди да се четат от аутокю, някак си…
Водещ: Нали съм си го писала аз!
Сашо Диков: Не, аз мислех, че проповедта е нещо друго! Ще видя ли пасажа с „патрашкова” или няма да го видя?
Водещ: Хайде нагоре, колеги! Към началото върнете аутокюто!
Сашо Диков: Колежката и без аутокю ги владее нещата! Няма проблем. Какво става сега?
Водещ: Не мога да разбера.
Сашо Диков: И аз не мога да разбера.
Водещ: Трябва да викнеш твоя асистент, Асене, който е свикнал да изпълнява всичко.
Сашо Диков: И понеже, Люба, когато аз имам някакви симпатии към един човек…
Водещ: Може ли да те попитам нещо, сега, само да не си помислите, че то „патраш” има нещо общо с общественото понятие „Патрашкова”. Нашумяло напоследък със своята изисканост, благороден стил и почтеност. Винкелът и Патрашкова, аз добавих и Трактора, нямат нищо общо. Нали разбирате.
Сашо Диков: Къде е Трактора?
Водещ: Аз го добавих!
Сашо Диков: Къде е Трактора там, понеже аз понеже недовиждах в аутокюто.
Водещ: Това е мой авторски текст. Мога да добавям в него всичко. Сега мога да добавя и Сашо Диков.
Сашо Диков: Ти добавяш от себе си трактора. Не ти ли е неудобно зад гърба на един човек да говориш по този начин.
Водещ: За Трактора?
Сашо Диков: За който ще да е. За Патрашкова говорим!
Водещ: Аз казах, че няма нищо общо с лошо.
Сашо Диков: Не ти отива на интелигентността, казвам ти. Казвам ти го приятелски. Не вярвах в аутокюто, че го няма, защото докато гледах с моите три диоптъра и половина, си казах „Аз не съм довидял нещо!” Докато ти си добавил.
Водещ: Това е мой авторски текст. Това е мое право. Сега ще добавя и теб към това.
Сашо Диков: Прави каквото искаш. Твой проблем.
Водещ: Нека да обсъдим сега нашата седмица, която се случи и която до голяма степен мина през Канал 3, който е глас на опозицията, на Трактора, на РЗС.
Сашо Диков: А защо питаш ми е интересно. Питаш премиера, а не питаш мен.
Водещ: Аз не го питам това. Аз го питам дали има чувствителни за него теми.
Сашо Диков: Ти го питаш кой му нашепва в ушенцето на Сашо Диков. И това ли не помниш?
Водещ: Това не го питах аз.
Сашо Диков: Ама ти почна по съвсем селски начин да лъжеш, извинявай! Не ти отива. По елементарен начин да лъжеш…
Водещ: Сега ще го кажа малко накрая, какво условия е необходимо, за да има свобода на словото? Кажи.
Сашо Диков: Аз мога да кажа само за себе си. Аз имам адския шанс. Моите собственици да са ми дали пълната свобода, каквато я няма никъде по света. Мога ли да те попитам събитие ли е, новина ли е освиркването на един заместник министър в Зала 1 на НДК? Аз не помня в последните двадесет години, откакто е построено НДК, да е ставало такова нещо. Това тема за коментар ли е? А защо никой не го пуска и не го коментира?
Водещ: А защо никой не го пуска?
Сашо Диков: Не знам! Ти защо не го коментира на 19ти?
Водещ: Защото реших да го коментирам на 26ти в присъствието на премиера Борисов.
Сашо Диков: Наистина ли? Любице, колко си сладка само!
Водещ: Хайде да говорим сега малко за това, за скандала с аудио записите. Ден преди скандала с тези подхвърляния във вестника, Вашата телевизия Канал 3 цял ден е излъчвала…
Сашо Диков: Само, извинявам се, сложете аутокюто там, където вече трябва да е в сценария, за да не ги чете от листовете, да може да си ги чете от аутокюто въпросите. Извинявахте, че така Ви обърках.
Водещ: Виж сега, Сашо, знаеш ли какво искам да ти кажа?
Сашо Диков: Слушам.
Водещ: За да има свобода на словото, първо трябва да има слово. Писано, четено, говорено. На теб не ти дойде на ум за думата слово. Аз обаче ценя словото и за това го документирам. Пиша, както съм си написала и въпроса защо ден преди скандала с подхвърлените във вестник „Галерия” аудио записи Канал 3 цял ден е излъчвал съобщението „Очаквайте сензационна пресконференция на журналистите от вестник „Галерия”? Питам те нещо просто.
Сашо Диков: Не давай до половината – давай до края!
Водещ: Как знаеше, че пресконференцията ще е сензационна? Как сте свързани с вестник „Галерия”? Кое Ви свързва – РЗС, Алексей Петров Трактора или свободното слово?
Сашо Диков: Колко си жалка и смешна, ако знаеш само! Не съм предполагал, че до там можеш да паднеш!
Водещ: Това падане ли е? Хайде вдигни ме!
Сашо Диков: Първо, гледайте ме в очите. Ти трябва да си благодарна на дъщеря ми! Не знам как да и благодариш.
Водещ: Благодаря на дъщеря ти! Издигни ме сега.
Сашо Диков: Казвам следното. Аз знаех за тази пресконференция – темата, а темата беше войната между Цветанов, Ваньо Танев и Симеон Дянков и нищо друго – гледай ме в очите! Нищо друго и нищо друго не ме свързва с тях и с когото и да било друг. Ако ти разсъждаваш по себе си, си е твой проблем с кого си свързана.
Водещ: От къде разбра за пресконференцията?
Сашо Диков: От Христина Патрашкова, разбира се.
Водещ: Чудесно и какво каза Христина Патрашкова? Как сте свързани?
Сашо Диков: По никакъв друг начин извън колегиално и извън… По никакъв друг начин. Не знам какво целиш. Дай нататък да те видя докъде ще паднеш. Кажи ми докъде можеш да паднеш. Продължи нататък.
Водещ: Съгласен ли си…
Сашо Диков: Какво искаш да кажеш с това „Как сте свързани”? Не проумявам. По никакъв друг начин извън колегиалните отношения.
Водещ: Нямате друга връзка, с която Канал 3 да оказва логистична словесна политическа помощ, която да разкрива на наивното общество за скритото задкулисие… Това те питам!
Сашо Диков: Никаква друга връзка!
Водещ: Съгласен ли си с премиера Бойко Борисов, че… с анонимни източници, на които ти даваш широка гласност… в пощенска кутия.
Сашо Диков: Какви глупости ми бръщолевиш?
Водещ: Цитирам премиера Борисов.
Сашо Диков: Кога го е казал, че аз нямам спомен? В твоето интервю не го е казал.
Водещ: Премиерът Борисов даде две още.
Сашо Диков: Кажи ми, че ми е много интересно. Кажи ми. Вчера е имало знаменателен диалог между него и Карбовски, доколкото разбрах. Попиканото мушкато Карбовски се е чудил къде се намира.
Водещ: Защо такива комплименти към колегата Карбовски?
Сашо Диков: Ами защото е много отворен.
Водещ: Виждам, че си изпълнен с обич!
Сашо Диков: Да, защото е много отворен, но когато застане някой срещу него изведнъж…Да не говорим за твоите началници. Аз мога да ги поздравя, че върха на върховете беше интервюто с Цветан Цветанов. Забравих да Ви подаря свирка при първото ми посещение.
Водещ: Защо изведнъж намрази Цветан Цветанов ти?
Сашо Диков: Защото е циник! Защото е лъжец!
Водещ: В какво?
Сашо Диков: В какво ли? Аз понеже ти знам нрава. Ето в това. Това виждала ли си го те питам?
Водещ: Какво е това? Виждам цифри, но най-вече виждам твоят яд, твоето добро възпитание.
Сашо Диков: Питам виждала ли си това нещо?
Водещ: Селянин си.
Сашо Диков: Добре виждала ли си го? Отговори ми с „да” или „не”!
Водещ: А защо не ми забиеш два и ще прогледна?
Сашо Диков: Ти сами си ги забиваш, няма нужда аз да го правя. Толкова шамари си удари сама, че… Какво е това? Виждала ли си го?
Водещ: Не.
Сашо Диков: Това е това, което уличава Цветан Цветанов, че е лъжец.
Водещ: Може ли да покажем?
Сашо Диков: Да, за това ти казвам, че той е един лъжец. Циничен лъжец!
Водещ: Добре, обясни защо! Хората не са длъжни да слушат…
Сашо Диков: Защото половин час говори от парламентарната трибуна и изсипа купчина доказани лъжи и тези лъжи го опровергават от този документ, който той е дал в НАП, не че нещо аз съм открил. И това му прави чест, че е първият политик в историята, дал възможност всеки, който иска, да погледне в неговите приходи.
Водещ: Че много силно е нараснал чистият му приход. Може ли един въпрос да ти задам?
Сашо Диков: Кажи. Ако искаш мога да ти дам още документи. Това виждала ли си го?
Водещ: Може ли да ти задам още един въпрос?
Сашо Диков: Виждала ли си го? Не си! Нова лъжа и нов документ, който е лъжа. Още един документ ще ти дам, който е третият документ, който го уличава. И това не си виждала!
Водещ: Защо трепериш? Толкова си гневен!
Сашо Диков: Знаеш ли защо съм гневен? Гневен съм, защото когато един циничен лъжец като него и Бойко не смее нищо да направи срещу него – ето от това ме боли и ми е болно, защото Бойко се самоубива, несмеейки нищо да прави срещу този доказан лъжец, Андрей Иванов и цялата онази пасмина, която е около Бойко. За това съм гневен и за това треперя, защото аз не искам този човек да се самоубива по този начин.
Водещ: Между другото Бойко каза нещо много интересно. Че тактиката да бъде грумено неговото обкръжение, а той самият да бъде… Е доста елементарна и че тя цели, а вчера при Карбовски допълни тази мисъл за това, че тя цели най-близките му съратници и хората, с които работи да бъдат потопени. Тази тактика…
Сашо Диков: Ама, какви ги говориш? От какъв зор ми ги говориш, аз не мога да разбера! Има документи, които документи, че е лъжец е доказано, има документи, според които Вежди Рашидов е лъжец! Срещу тези двамата…И за това го попитах на пресконференцията на последния министерски съвет защо няма санкции и този отговор не получих от Бойко Борисов – задавам.
Водещ: Аз обаче се опитвам да ти задавам един въпрос, а ти не ми отговаряш. Ти се вбеси на Цветан Цветанов и на обкръжението на Бойко Борисов много преди да излязат тези документи, от които таблицата, не знам от къде е тази таблица, на нея няма никакви знаци.
Сашо Диков: От НАП! Всеки, който поиска такова нещо, само че не знам освен мен и вестник „Сега”, някой да е поискал.
Водещ: Но тактиката да се нападат близките партньори на Бойко Борисов е много преди да излязат тези документи. Кажи от къде дойде тази идея или кога ти заподозря близките съратници на Бойко Борисов в измама и лъжа? Защо пазиш него, а нападаш тях? Главата не е ли свързан със своите хора, които е назначил?
Сашо Диков: Аз пазя него и още малко може би ще го пазя, защото след този последен скандал, ако не последват от него ясни и категорични действия, смисъл, както той каза „ Ако МВР И Цветанов, прави чадър на контрабандата, си отива Цветанов. Ако обаче това са само празни приказки на Ваньо Танев, ще си го отнесе Ваньо Танев. Ако обаче си го отнесе Ваньо Танев, тогава Симеон Дянков каза „Докато съм аз министър, ще бъде Ваньо Танев шеф на митницата”. Така че Бойко и този път не предприеме ли нещо най-после, в моите очи ще стане напълно за смях.
Водещ: Вярваш ли на автентичността на записите?
Сашо Диков: Вярвам, защото му се чува специфичният гласец на вицепремиера, добре познатият глас на Ваньо Танев, за Влади Горанов не знам, но аз тук продължавам. Интересува ме следното – Бойко Борисов да извика Ваньо Танев, Цветан Цветанов и Симеон Дянков. Да ги извика при себе си и да каже „Вие, водили ли сте такива разговори?” Защото първият път се правеха на луди – не помнили дали са водили такива разговори. Второ, ако продължат да се правят на луди, тогава да им кажат на Ваньо Танев – натиска ли те Цецо, почнаха ли твоите проблеми заради две-три фирми и ако потвърди, че има натиск от МВР и МВР имат чадър върху контрабандата… Ако не обаче – шут на клеветника Ваньо Танев. Второто е лесно и простичко!
Водещ: А ако тези записи са клевета кой трябва да понесе шута?
Сашо Диков: Аз не мога да кажа кой! Да открият кой е манипулаторът, кой е клеветникът и така нататък! Как да е клевета обаче като се чуват гласовете. Интересното е, че прокуратурата и моя добър познат Борис Велчев, който продължава да се ослушва и най-после той трябва да каже какво се подслушва.
Водещ: Само ми кажи като виден телевизионен деец, могат ли да бъдат монтирани аудио записи, които по отделно са автентични, а пък като сбор се получава неавтентичен резултат.
Сашо Диков: Не знам по кой начин, скъпа, миличка, да ти кажа. Това не ме интересува. Интересува ме Бойко Борисов да направи една пресконференция, извиква всички журналисти и им казва какво е положението! Те да кажат, тримата.
Водещ: Интересува ли те автентичността на източниците?
Сашо Диков: Не ме интересува! Интересува ме, че има гласове, които са техните! Има неща, които са казани от техните гласове, дали е монтирано, не ме интересува! Интересува ме в момента какво ще направи Бойко Борисов!
Водещ: Колегата Сашо Диков получи право на отговор. Него не го интересува автентичността на източниците в журналистиката, не го интересува дали един запис е монтиран или премонтиран. Интересува го отговорът на Бойко Борисов. Това беше, благодаря колега Диков!

www.frognews.bg | 09.01.2011

Спортният журналист Сашо Диков се опита да вдигне грандиозен скандал в предаването "Рулетка" на Нова тв. Още със стартирането на предаването той нападна водещата Любо Кулезич и я обвини в какво ли не.

В типичния си агресивен стил той се нахвърли и на вицепремиера Цветан Цветанов и на свои колеги като Карбовски, "Уикенд" и Frognews.bg. В същото време повтаряше непрекъснато, че за него най-важното било Б. Борисов да реагира след разговорите на тримата си подчинени – Цветанов, Танов и Дянков, огласени от в. "Галерия". Диков обаче не обели и дума по въпроса как така записи, които са били предлагани на този и онзи няколко месеца, са се оказали в крайна сметка в пощенската кутия на Явор Дачков от "Галерия".
Аз не съм обиден за интервюто с Бойко Борисов по Коледа, аз всъщност съм бесен, заяви в кресчендо Диков. През цялото време той подскачаше и прекъсваше водещата Кулезич почервенял от яд. Стигна дори до там да предяви претенции към встъплението на водещата и към факта, че използвала аутокю. Наложи се Кулезич да му обяснява, че текстът е неин авторски, а използването на аутокю е част от технологията на тв предаванията.

Кога съм казал думата "ембарго", бе Любице, възкликна Сашо Диков по повод телефонен разговор между него и Кулезич. Кога съм изразил, че има ембарго над въпросите и темите към премиера? Никога не съм казвал това, повтаряше едно и също Диков, който в един момент реши да обвини Кулезич, че пишела във Frognews.bg под друго име. Пак трябваше водещата да му припомня какво са си казали и да му обяснява, че става дума за авторски псевдоним, с които е подписвала някои свои материали. Диков продължи с нападките, тръсвайки, че Карбовски се държал като "припикано мушкато" в съботното си интервю с премиера. "Уикенд" пък бил проправителствен вестник, констатира още Диков. Това е същият този вестник, който единствен те защити, когато останалите те нападаха, опресни паметта му Кулезич. Но Диков се направи, че не чува.

Аз не проумявам защо не се коментира освиркването на зам.-министъра на културата, когато трябваше да награди ФСБ през декември? Ти защо не пусна материала на 19 декември, продължи нервно Диков, като упорито се правеше, че не чува отговора на Кулезич. Всеки път, когато тя се опитваше да му отговори кротко, той се възпламеняваше отново и я заливаше с поток от думи и обвинения. 

В своеобразната си стилистика Диков реши, че Кулезич мятала гадория и го вкарала в гадна интрига с Бойко Борисов.
На мен никой не ми налага цензура, гордо обяви той и каза, че имал уникалният шанс да работи в най-свободната медия в света. Бойко Борисов никога нищо не ми е налагал, нито пък ГЕРБ, отсече журналистът.

Единственото, което знаех за пресконференцията на "Галерия" беше темата й. Разбрах от Патрашкова за тази пресконференция, предварително нищо не съм знаел, каза още Сашо Диков, но не отрече фактът, че цял ден телевизията, в която работи е излъчвала анонси за въпросната пресконференция. Отношенията си с Патрашкова обясни като колегиални и нищо повече. От това не стана ясно, защо Канал 3 излъчва денонощно всичко свързано с Алексей Петров, при това във възхваляващ тон, нито каза дума за сервилното интервю с Петров-Трактора, което взе неотдавна и също излъчваше дълго време.

Диков заяви в прав текст, че Цветан Цветанов бил циник и лъжец. От парламентарната трибуда той лъже, а документи от НАП го уличават, продължи той. Размята и някакъв хвърчащ лист, който уж съдържал някакви данни. Аз пазя Бойко Борисов, като се надявам да последват категорични действия срещу корупцията и контрабандата от негова страна, добави той. Не даде отговор на Кулезич обаче, която го попита не е ли тактически ход да се атакуват силните хора около Борисов, като по този начин се разклатят позициите на самия премиер. Борисов ще го пазя още малко, докато видя дали ще изгони Цветанов, или Ваньо Танов, настояваше на своето Диков.

В записите вярвам, допълни Диков, защото чувам гласовете на хора от правителството. Не ме интересува дали са СРС-та или са записани частно. Но ако са клевета, да открият кой е манипулаторът, кой е клеветникът. Накрая Сашо Диков отсече категорично, че пет пари не давал за източниците на информация.

Оригинална публикация

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 02.11.2010

"Часът на Милен Цветков" трябваше вече да е в ефира от снощи, но спря часове преди старта си.

Тв водещият беше договорил излъчването му с кабелната тв "Канал 3". За едночасовото публицистично токшоу е било определено времето от 19,30 ч. Малко преди тръгването му обаче договорът е замразен.
"Няма виновни. Просто в последния момент се появи друг проект, но още е рано да кажа с кого и за какво", обясни Цветков.
"Проектът е спрян по негово желание. Той проучва оферти на други места. Няма нищо скандално, при нас не са му поставяни никакви условия", каза Сашо Диков, който е шеф на "Канал 3".
След като за втори път бе свален като водещ в "Здравей, България" по Нова тв, Милен Цветков се захвана да води предаване в блога си.
Малко след това бе поканен от икономическата кабелна тв EBF ("Икономика, бизнес, финанси"). Преди месец обаче каналът спря всичките си живи предавания заради финансови проблеми.
Доскоро Цветков преговаряше с три кабелни телевизии.

Стр. 40

Нова телевизия, Горещо | 17.10.2010 

Водещ: Добър вечер, уважаеми зрители. Днес специален гост в студиото на „Горещо” е Сашо Диков.
Сашо Диков: Дълбоко ме отвращава начинът, по който се вършат някои неща особено Цветан Цветанов. Над 40, т. нар. знакови операции, само че от тези 40, 39 са срещу кокошкари, анонимници. Осем месеца от „Октопод” има един-единствен обвинителен акт по делото. Знаеш ли за какво е? Затова, че по-малкият брат Йордан Стоянов гледа тигри незаконно. Питах преди десетина дни Борис Велчев къде са големите имена. Питах и Бойко Борисов къде са лицата на корупцията от предния кабинет – Джевдет Чакъров, Гагаузов и Емел Етем. Къде са техните стотици милиони, милиарди окрадени? Аз „за” или „против” Алексей Петров мога всичко да говоря, защото тогава, когато той за всички беше „лоялният гражданин”, при мен, в нашето студио жената на Николай Колев – убития, разстреляния прокурор тогава каза: „Алексей Петров е един от организаторите на убийството на мъжа ми”.
Водещ: Много ти благодаря, че си гост в „Горещо” и още в самото начало го казвам, дано не го изрежат, защото наистина като казвам нещо хубаво, колеги оставяйте го отвреме-навреме, защото съм, много признателна чисто и като колега и като приятел на Сашо за един жест твой, който никога няма да забравя – към мен и към предаването. Преди три години и половина имаше една кампания срещу „Горещо”. „Край. „Горещо” няма да го има, никой да не ходи в това предаване, това е съсипано”. Точно в този един месец, кризисен да го наречем за „Горещо” обадих ти се по телефона, ти дойде, направихме невероятен разговор, който излъчихме в две последователни предавания, с много висок рейтинг, благодарение на това, че ти си винаги честен, много откровен, много директен. Така че има от този период четирима човека, които винаги ще помня. Това са Сашо Диков, Васил Найденов, Емилия и Камелия, които се отзоваха на нашата покана без да се съобразяват с това каква е черната агитация и Пи Ар. Още веднъж, наистина ти го казвам. Благодаря ти. Казвала съм го много пъти, казвам го сега и пред камерата, защото така си проличават истинските хора. Днес съм те поканила да говорим какво се случва в държавата, тъй като четем по вестниците стряскащи информации, виждаме – сменят се министри, идва нов треньор на националния отбор по футбол от чужбина. Ври и кипи в държавата във всички сфери – политически, икономическа, спортна. Да започнем първо с политическата обстановка в държавата. Наскоро имаше смяна на министър – здравният министър. Така, поне от твои стари интервюта съм виждала твоето отношение към нея, че не си я харесвал. Много пъти си питал кога ще бъде сменена. Ето – Анна-Мария я няма вече.
Сашо Диков: Ней-тъпото в случая е, че когато Бойко Борисов нещо сбърка кадрово, той ужасно мрази да си признае грешката и това е в няколко такива случая. Така, както започна с христоматията Румяна Желева, която беше очевидно недоразумение, но не искаше да я маха, но махна. Ето и първото интервю с него –януари месец, защото нямаше накъде вече…
Водещ: Твоето интервю с него?
Сашо Диков: Да. Сега стана пак така с….
Водещ: Пак твое интервю?
Сашо Диков: Да. Със здравната министърка. И в двата случая не става дума за просто слаб кадър, а просто става дума за недоразумение. Просто човек, очевидно попаднал там, не където му е мястото. Аз му казах и сега в интервюто миналата седмица: „ОК, тя може да е идеален лекар, но просто като управленец е карикатура, карикатура като управленец”. Аз упорито, тъй като не мога да давам рецепти, не разбирам от здравеопазване и не знам как да се оправи, но не мога да си представя, че такъв човек като нея би могъл да направи нещо смислено и полезно, както навремето му казах и за Лъчо –Мозъка, Лъчо Иванов. Този човек е недоразумение, не може такъв човек да е зам.-председател на парламента и да е председател на Здравната комисия. Такъв човек като него може да генерира само скандали, недомислия, идиотщини, които няма как да не доведат рано или късно до махането му, както и стана. Още тогава му казах, че Цецка Цачева е поредното недоразумение, не става. Парламентът и оттогава и досега е потвърждение на това, че когато един човек очевадно не си е на мястото не става отникъде. Сбърканост изначална и затова и парламентът е на този хал. Това е една пародия на законотворчество. Изключвам, не изключвам, но като логична последица – безбройните скандали за лобистки закони къде ли не, нарко поправки, т. нар. и т. н. и т. н. Но той не желае да си признава грешките и особено кадровите грешки. Така че, вярно е, че мога да с съглася с него, че иска да намери свестни и кадърни хора обаче не може чак. Аз разбирам – намери, ако намериш, които що годе да не стават, но когато намериш очевадно, ти като видиш, че човек е такъв, ти трябва да го разбираш от не знам колко минути разговор, че нещо не…
Водещ: Не става.
Сашо Диков: Не става.
Водещ: Но той в това знаково интервю от миналата седмица ти казва, че и той е много натоварен, че всичко много преживява.
Сашо Диков: Хубаво, аз това казвам. ОК, ти като си много натоварен, колкото и да си натоварен, ти би трябвало да разбираш, че Цецка Цачева е огромен камък, ти би трябвало да разбираш, че Симеон Дянков е очевадно, поредно, не бих казал недорамитзумение, но някакъв човек, който не си е на мястото. Като един финансов министър ти говори едно, а след няколко месеца в държавата откъм финансова гледна точка става коренно различно и друго. Той то говори за балансиран бюджет, след това се актуализира бюджета, следователно този финансов министър е очевадно некомпетентен и когато той говори за балансиран бюджет, че ще правим, а Стефан Софиянски и Димитър Иванов от Лондон ти казват „това е безумие, това е абсурд, не може да издържи такъв бюджет” и се оправдават техните очаквания, това е тотално сбъркан бюджет. Бойко трябва да се замисли, че в този човек явно има нещо объркано. Той може да е бил с 70-100 държави, разни такива Африка и къде ли не, но тук очевидно действителността го опровергава. Ти не може да си финансов министър и да говориш: „направихме най-хубавия бюджет, прекрасен бюджет” и след това се срутва всичко и актуализираш бюджета. Това са неща, които и аз, завършеният лаик в тази сфера то се разбира от всеки. Коренно, тотално разминаване между думи и действителност, която идва след 2-3 или 5-6 месеца.
Водещ: Но пък е усмихнат Симеон Дянков и като го дават по новините ние се успокояваме, че ще изкараме зимата. Ако е някой плашещ човек да се стреснем как ще си платим парното.
Сашо Диков: Това са поредните глупости, които той ги говори: „тия бюджети, април месец, сега излизаме от кризата”, сега отново е запял нова песен. Той фактически спира парите. Миналата година спря парите на съдебната власт, ония го заплашиха, че на конституционния съд отива и намери пари. Сега не дава пари от стари разплащания на здравеопазването, изведнъж Бойко вчера или завчера намери 195 млн. лв. Те искат 215 млн. лв. -210 млн. лв. той 190 млн. лв. Откъде ги вади? От някъде, от какъв джоб вади заек, нещо, от кое бомбе. Пак някакви фокуси без да се казва как така. Като заплашиха със стачка докторите, изведнъж се намират пари. Защо трябва да се стига до цялата тази истерия в държавата.
Водещ: Дянков онзи ден го гледах по телевизията много весело и спокойно каза: „Аз затова съм сложен там като искат пари аз да казвам „няма пари”.
Сашо Диков: Тогава, това беше същата история около Нова година с тези пари на съда и на докторите, пак бяха такива истории. Само че, когато зад гърба ти или на теб Бойко Борисов ти казва: „Даваме 190 млн. лв.”, казваш:”не, аз бях дотук”. Хващаш си шапката и си тръгваш, защото тези министри се оказаха освен всичко друго и мижитурки, някои от тях. Просветният министър казва: „БАН трябва да бъде отрязана главата, децентрализация и т. н.” БАН тръгнаха на шествие и докато тръгнат от БАМ и стигнат Министерския съвет (МС) Бойко Борисов им каза: „всичко е наред, така”. Сергей Игнатов при 3 грама достойнство си тръгва на секундата, защото Бойко му извъртя адски гаден номер. Или този ти казва Трайчо, моята слабост, шушумигата. Вярно – промени си прическата, ама не става за това.
Водещ: Прическата си му коментирал и той явно много внимателно чете твоите препоръки, защото и прическата промени.
Сашо Диков: Обаче аз коментирах и влюбеността на Симеон Дянков, където Бойко каза: „Ние –двамата с теб сме последните, които ще коментираме тези неща”.
Водещ: Но казва и „Няма лошо. Да си влюбен е много хубаво нещо”.
Сашо Диков: Аз също казвам, че е прекрасно, плюс това аз не уточнявам в какво. То не си ли влюбен в работата си, примерно…
Водещ: Не сме казали, че в сътрудничката си е влюбен, не сме казали не ели ходил с нея в Китай, не сме казали с какви пари е ходил в Китай.
Сашо Диков: Не сме казали за романтични вечери, на рождения си ден с не из Европа.
Водещ: Това не сме го казали.
Сашо Диков: Не го казваме и не ни интересува.
Водещ: Дори не протестираме, че с парите от нашите данъци ходят на екскурзия в Китай.
Сашо Диков: Той бил казал, че това е протокол, по протокол ходел с нея. Да е жив и здрав.
Водещ: По протокол от нашите пари ли се вземат, от данъците?
Сашо Диков: Не знам, както и да е. Това е най-малкото, аз ти казвам. Това е най-малкото, защото другото е по-страшното, че той казва едно, други хора в същото време казват точно обратното и става обратното. Това, което казват хора, които не са на неговия пост, което се предполага не добро познаване. Там е най-страшното и там е, което и странното, и тъпото, че Бойко упорито продължава да упорства и да не го маха. Той очевидно не се приема,не знам от някой да се приема. Тази басня дето върви и от устата на Бойко „всеки финансовия министър го мрази, защото той стиска парите”, само че аз се питах нещо друго. Скоро тук някъде четох – 80 млн. лв. за култура, 100 млн. лв.забележи, за подслушване на МВР. Майка му стара. При това – 100 млн. лв. за подслушване са по-малката беда, по-голямата беда е, че тези 100 млн. лв. неефективно се използват, защото не знам какъв процент – 1,2, 4 от това подслушване върши работа в съда. Аз разбирам тези 100 млн. лв. от тези 100 млн. лв. да са заловени далавери за 200-300, 500 млн. лв. да кажеш – Да сте живи и здрави, да са дошли в хазната, само че неефективно. Така че това нещо е част от голямата пародия, наречена Борба с организираната престъпност. Да, това му е болното място на Бойко, защото там е най-чувствителен, само че вече това са фарсови операции. Цветанов прави над 40 т. нар. знакови операции, само че от тези 40, 39 са срещу кокошкари, анонимници. Не може, само че всички проснати, всички с видео камери, колко е страшно. Този, който си мисли, че чрез захаросани медии това ще му помогне по-дълго да е на власт, дълбоко се лъже, изобщо не стана това, което се очакваше да стане. Бойко Борисов ще последва примера на Иван Костов и сам ще се свали от власт. Цветанов каза: „ в операция „Всичко коз” 250 млн. лв. източиха тези мошеници от държавата за тези две години”. Отива в съдебната зала не само, че няма 2,5 млн. лв., няма и 1,5 млн. лв., няма един документ.
Водещ: За източени пари.
Сашо Диков: За източени пари.
Водещ: Няма доказателства.
Сашо Диков: Няма доказателства. Някакъв свидетел казал, че веднъж направили далавера за милион, после за 2,5 млн. лв. и ги пускат всички, при това с подписка без доказателства, защото няма доказателства.
Водещ: да го оставят в ареста?
Сашо Диков: Да. Ако вземеш прочутото дело „Наглите”. Първо Хамстера беше обявен за мозъка.
Водещ: На цялата група.
Сашо Диков: На цялата група. Какво се оказа? Минаха три месеца 4-5 прокуратурата го оневини защото ням доказателства, изведнъж отпаднаха обвиненията срещу него. Вкараха делото в съда, съдът им го върна, защото прокуратурата в обвинителния акт нещо сбъркано. Извинявай, ама те били дребни грешки, протоколни. Чакай, ти след като с такова знаково дело бъркаш, какво е. Значи умишлено правят тези грешки да протакат делото. Аз не мога да си представя, че в знаково дело ти можеш да правиш такива грешки. Другото, което е.
Водещ: Прекият пример.
Сашо Диков: Другото, което е „Октопод”. Няма „Октопод” от самото начало. На осмия ден, когато…
Водещ: Аз за първи път от теб това го чух. В ведно твое интервю прочетох, че ти си отишъл в съдебната зала и си слушал всички тези неща. Аз навсякъде чета по вестниците, че има „Октопод”. Единственият човек, който от журналистите, който е отишъл да слуша цялото това нещо си бил ти.
Сашо Диков: И с пълно основание ти си си помислила – той или е луд, или не разбира, или е напълнил гушата с пари от Дамбовеца-милионера и от Алексей Петров, друг милионер арестант.
Водещ: Не, за теб никога не бих си помислила, че си ходил…
Сашо Диков: аз съм сигурен, че 90% от хората така си мислят и са прави да си мислят. Само че като отивам там, на осмия ден Апелативният съд от седем арестувани пет пуска от ареста, от тези пет трима ги пуска, защото няма никакво доказателство срещу тях. И осем месеца по-късно продължава да няма доказателства, което ти говори, че „Октопод” не е имало изобщо. Да не говорим, че покрай това цялото това дело, да не говорим за журналистиката, да не говорим спестените изказвания на Алексей Петров, викове по коридора. Хайде, на времето даваха по десетина минути 5-6 минути да говорим с него, сега не ти дават. На първото изречение, което се опиташ идва, както мен ме изблъска офицер завчера: „напускайте залата, няма никакво говорене с него”. Вече не дават и на журналистите да говорят с Алексей Петров, да не говорим сума ти неща, които бяха очевадно пропускани. Осем месеца от „Октопод” и има един-единствен обвинителен акт. Знаеш ли за какво е? Затова, че по-малкият брат Йордан Стоянов гледа тигри незаконно. Това е факт.
Водещ: Аз не съм знаела това, от теб го чувам.
Сашо Диков: Това е факт и аз съм го показвал този обвинителен акт. Осем месеца ровене, ръчкане,търсят хора, които да натопят Дамбовеца.
Водещ: За едни тигри?
Сашо Диков: Моля.
Водещ: За едни тигри? Това е…
Сашо Диков: Тигрите – това е единственият обвинителен акт, написан досега. Другото, което е – основен свидетел срещу мозъка на „Октопод” т. нар. Николай Велков е напият добър познат Пламен Тимев – Ганди, артистична натура тук на близко е. Знаеш театър „Ла Страда”, човек на изкуството и т. н. Миналата седмица знаеш ли какво му се случи на Пламен Тимев – Ганди?
Водещ: Не.
Сашо Диков: Той е основен свидетел на мозъка на „Октопод”, защото Октопода го заплашвал, рекетирал за едни пари, които има да си взима. Същият този рекетьор в кавички, мозъкът на Октопода влезе със съдебно решение и съдия-изпълнител, влезе вътре в „Ла Страда” и „Ла Страда” вече е в негово владение и до 9 на Ганди му е даден срок да се изнесе.
Водещ: Той затова ли е станал свидетел срещу него?
Сашо Диков: И мозъкът на Октопода Николай Велков благодари на полицията за брилянтно свършената работа по този случай.
Водещ: Значи трябва да си мислим, че той затова е станал свидетел,з а да си запази заведението?
Сашо Диков: Естествено. Това не е първият случай, това е редовна практика. Взимат се хора, единият от основните свидетели срещу Марчело Джотолов е човек, забележи, бивш полицай с 21 висящи дела за измама и с три дела, влезли в сила за измама. Този човек е основен свидетел срещу Марчело Джотолов, един от двамата с Алексей Петров, които са вътре, все още арестувани осем месеца. Разбираш ли за какво става дума? Другото знаково дело за министър Николай Цонев. След като му слагат белезниците, забележи, тогава Роман Василев казва: „На колене, долу, ти си абсолютен престъпник”.
Водещ: Да, всички го гледахме това нещо.
Сашо Диков: Нали разбираш? Те са такива детайли обаче са показателни. Аз разбирам да се е съпротивлявал, нещо да го караш да… Не само, той човекът беше адски уплашен и така. Това говорят, че веднъж е сбъркана, как да го кажем,настройката ли, манталитет ли, на някои прокурори. Второ – тотално сбъркана преценка за кое е редно да се пуска в публичното пространство като видео кадри, въпреки че там има и монтаж. Трето-тук има… За всичко това Роман Василев е наказан със забележка и обръщане на внимание, нещо такова. Да не говорим последния случай – онзи с човека по гащи, братът на прокурора, който бяха объркали. Снимаш го п слипове, защо го пускаш да се не види, защо пускаш тази гавра? Не знаеш ли,ч е освен всичко този човек, да беше и най-големия престъпник, не може така да го злепоставяш, само обвиняем е. На всичкото отгоре се оказа, че той няма обвинение този човек, на всичкото отгоре го объркаха от пресцентъра на МВР, че това е самия прокурор. Разбираш ли? Това е серия от идиотски гафове, които минават и заминават. Най-многото, което каза Цветан Цветанов , че тук в прокурорската история нашият Пи Ар отдел сбърка, не трябваше да пускаме тези кадри. Къде отиваме и за какво става дума? Накрая тука последните четири тръшкания- четири човека тръшнати за черно тото. Натръшкани, както си трябва. След 24 часа трима от тях пуснати, което ще рече, че няма никакви доказателства срещу тях и ги пускат. Дори прокурора не ги задържа за 72 часа, което говори за последната издънка, за поредния балон, нещо такова. Бащата на едното от арестуваните момчета е футболист от „Спортист” (Своге) и вика: „дойдоха в къщи 15-20 човека маскирани в „Хаджи Димитър” в панелката. Малкият ми син вика – батко е убил някой ли, какво е, какво става”. И същият този човек, аз разбирам – като тръшкаш, тръшкай, вдигни някакви сериозни обвинения. След 24 часа – поредният балон гръмнал на темата черно тото. Питах преди десетина дни и Борис Велчев къде са големите имена. Питах и Бойко Борисов къде са лицата на корупцията от предния кабинет – Джевдет Чакъров, Гагаузов и Емел Етем. Къде са техните стотици милиони, милиарди окрадени? Такива, каквито бяха заявките миналата година – юли месец, когато ГЕРБ дойде на власт. Нона Караджова каза на не знам кой ден, откакто влезе в министерството, че поне за 700 млн. лв. е далаверата. Нещо да си чула за Джевдет Чакъров? Аз искам да знам за Гагаузов. Аз искам да знам тези лица и тези символи на корупцията на тройната коалиция ако са бандити да ги видя с доказани вътре, проснати, с белезници, както към всеки друг престъпник. Аз „за” или „против” Алексей Петров мога всичко да говоря, защото тогава, когато той за всички беше „лоялният гражданин”, при мен, в нашето студио жената на Николай Колев – убития, разстреляния прокурор тогава каза: „Алексей Петров е един от организаторите на убийството на мъжа ми”. Така че затова смятам, пак може би наивно да звучи, че аз за Алексей Петров, както мога да говоря, че може да е наистина убиец, така мога да говоря, че е в случая човек, подложен на уникална репресия. Делото срещу него се води в разрез със сума ти такива основни, а вече в последните вече месец-два, че минава и всякакви норми от чисто хуманна гледна точка. Това, което каза последния път пред съдията Алексей Петров: „Аз съм служил на четири правителства. Изпълнявал съм задачи, поставени включително и от последния министър-председател и от последния главен прокурор. Аз съм най-проверявания човек в държавата по бизнес линия и съм най-контролирания човек по линия на службите, защото съм бил доскоро служител в тези служби. Изобщо няма как да съм извършил престъпленията, в които ме обвиняват те”. При което на всичкото отгоре, тук наскоро, преди 15 дни стана ясно, че той през 2008 г. на него му е издаден допуск до комисията на Цвета Маркова му дават допуск до класифицирана информация с гриф „строго секретно”. До този момент Цвтан Цветанов казваше, че ВСС всички трябва да минат през службите като през рентген, за да се гарантира, че те имат чисто минало и не са зависими от никого. Изведнъж сега, казах на нашата репортерка, попитай Цветанов. Хубаво, нали след допуска до тази информация от Цвета Марков и индулгенция за чисто минало, тогава…
Водещ: Как му е било дадено?
Сашо Диков: Какво правим? На което следва култовия отговор: „Този допуск трябва да се види кой му го е дал. Второ – тези допуски се дават понякога заради услуги”. На което информацията за Алексей Петров е била в архивите на МВР, си е стояла там, на което друга журналистка веднага му забива култовия въпрос: Тази информация значи ли, че е била и между 2001 и 2005 г.? Въпросът е гаден, защото тогава главен секретар е Бойко Борисов, на което Цветанов казва: „Сега няма да коментирам архивите на МВР”. Само че аз съм още по-гаден и казвам: „Бойко, тази работа с архивите, тази история Цветан Цветанов те наклепа теб, просто те злепостави казвайки, че по твое време има информацията за другата страна на Алексей Петров пък ти си я проспал”. „Как, аз – не, аз главен секретар, той министъра тогава действаше със службите, с тази информация”. Само че и в двата случая отговор няма. Те отвсякъде нещата се разпадат със страшна сила.
Водещ: А какво ти е отношението към Бойко Борисов, защото критикуваш неговите министри, а самия него? Симпатизираш ли му?
Сашо Диков: Аз, когато симпатизирам на някой човек нямам проблем да кажа, че симпатизирам. Както на първото интервю му казах, че съм фен, но ще те критикувам. Тогава изразът беше страхотен „фен съм ти, но ще те критикувам”. Заради този израз и Слави ме бъзика в шоуто си, Георги Първанов ме избъзика и той на една пресконференция, защото викам: „Сега много ти е удобно да ходиш като Слави като се слага.” „А ти като се слагаш на Бойко Борисов?” Викам: „Не знам да съм се слагал”. „Ама онова слагаческо интервю?” „Добре, хайде ще те поканя на кафе, ти ще вземеш интервю с Бойко, аз ще взема интервю на Слави да видим кой, на кого повече ще се слага?” Познай дали ме е поканил на кафе досега.
Водещ: Да сравните интервютата.
Сашо Диков: Но сега му казах, въпреки че ме бъзика. Аз сега ще ти кажа, че съм фен обаче, който все повече ме притеснява и аз наистина се притеснявам от това. Не може това вечно пожарникарско прибягване между МС и парламента да укротява онези безименици, които правят гаф след гаф, в последния момент да гаси пожара. Не може, както тази история последната – няма да вдигаме удръжки за болниците, а не ще ги вдгат около пенсионната реформа, не така- онака. Не може вечно. Издава някаква непоследователност и някаква липса на хора около него, които да му кажат. Като избереш един път, като избереш една линия, вървиш по нея. Не може, който скочи със стачки и протести да им угаждаш. Не става. Не случайно днес имаше някакъв материал „Защо няма да бъдат чути артистите? Те нямат трактори просто”. Кинаджиите, както протестираха – нямат трактори, ако имаха трактори да излязат някой щеше да ги чуе. Това нещо не може вечно, не може вечно от ръкава да вадиш някакви десетки, стотици милиони и да запушваш там и там, без да казваш откъде ги взимаш. Не става така просто. Прави му чест, че е първият, който скочи на предишните. ОК, само че оттам-нататък. Не става това, което се очакваше да стане. Нещата бяха силата и енергията в свирката, а локомотивът да не кажа, че стои на едно място, но едвам- едвам. Това, което мен ме дразни – дразни ме, че няма ясната визия как да стават нещата.
Водещ: А ти със самия Бойко говорил ли си извън тези интервюта, които си правил с него, извън микрофона и камерата, така – по мъжки нещо да си кажете?
Сашо Диков: Не съм. Няма как да ти… Той например ми каза защо не маха Дянков след като свършихме интервюто. И аз му викам: „Бе, човече, разбери, да му се невиди, арзбери”…
Водещ: Това е тайна, което ти го е казал? Не може да го кажеш пред камерите?
Сашо Диков: Аз не мога да го кажа пред камерите, защото той го е казал на мен каква е причината, за да не маха Дянков.
Водещ: Страшна ли е тази причина?
Сашо Диков: Не става дума да е страшна. Не е нещо някакъв компромат, да не помислиш, не е нещо в сферата на жълтото в сферата на обективните.
Водещ: Но ти преценяващ, че това нещо не трябва да се каже пред камерите и не го казваш?
Сашо Диков: Не. Аз не мога да го кажа след като не съм го питал може ли да го кажа, защото няма случай досега аз на някого да съм…
Водещ: А този отговор задоволява ли те, това, което си чул от него?
Сашо Диков: Донякъде има логика.
Водещ: Но не си съгласен напълно?
Сашо Диков: Не съм съгласен.
Водещ: А каква ти е прогнозата как ще изкараме зимата? Ще се оправят ли нещата или ще е много зле? Тежка зима ли ни чака?
Сашо Диков: Аз не виждам в този момент честно казано наистина изход от нещата, напротив – виждам ако така продължават нещата. Бойко Борисов ще последва примера на Иван Костов и сам ще се свали от власт. Навремето, 2001 година Иван Костов имаше законодателната власт, в парламента пълно мнозинство, изпълнителната власт – всички негови министри, съдебната власт, плюс медиите, те бяха хванати за гушите. Същата история. Хайде сега, сами са се хванали за гушите. И сам, понеже се увлече, понеже се помисли за богоизбран на третата и четвъртата година от управлението, помисли си, че е незаменим, че е без алтернатива, отврати хората, дойде онзи сбърканяк, изчете за 15 минути, някой му беше написал нещо ясно и смислено и хората отвяха Иван Костов. Царят спечели с 42% и нещо от гласовете и като сомнамбул, гледах го с очите си в нощта на изборите, не можеше сам да ходи, та трябваше партийната секретарка, жена му, той да се крепи в нея, за да отиде на пресконференцията не вярващ на това, което е станало. След което се обиди и година и половина не говори на народа си.
Водещ: Говориш за Костов?
Сашо Диков: Говоря ти за Костов. Историята до този момент се повтаря.
Водещ: За теб историята с Костов се повтаря в момента с Бойко Борисов?
Сашо Диков: Да. Защото първото нещо, което беше, смени министрите, ако си спомняш, половината министри. Защо ги сменяш? Не даваш обяснения. Чакай. Ти не можеш така да действаш. Сменяш Лъчо-Мозъка. Защо? Защото се бил обадил в Нова телевизия. При всичките тези гафове на Лъчо-Мозъка ти за това го сменяш и не казваш другото? Сменяш зам.-министъра на земеделието – не ни съвпаднаха нещо, така, вижданията за това. А затова, че той е син… баща му е един от най-големите арендатори в Добруджа, има ли там някакви конфликти на интереси – не казваш. И това остава. Сменяш Нанев, не казваш всъщност за какво точно. Проверка на ДАНС на Лъчо-Мозъка и на Нанев – едва изплю камъчето. Завчера беше казал – до две-три седмици обявява резултатите. На 34-ата седмица най-после каза – няма, те не били нарушени. Брей да му се не види. Разбираш ли, тези неща… А пък от другата страна, викам му – излъгахте хората, бе, излъгахте хората. В парламента първият закон, който трябваше да приемете е за Избирателния кодекс. Такива бяха обещанията в нощта на изборите – ние започваме първо с Избирателния кодекс, за да не казват хората, че към края, както направи сегашната власт и както всяка предишна прави, съобразно обстановката да приемаме Избирателен кодекс, който е изгоден. Досега още не е приет, както виждаш. И не си признава. Вика му – разбери, че излъгахте хората и не удържахте на думата си. Не, не е така. Как да не е така. Това са фактите. Не признава, не признава и това е. А така не става. Иначе, като тръгне някой на стачка да го плаши, лавира, прави, струва, фокуси, от единия, от другия ръкав, дава пари и запушва. Но скоро време ще стане така, че няма да има вече… с фокуси няма да стане. А се иска… Лошото е, че трябва да се направи… Според мен ако трябва да се закриват болници, ще закриваш. Като няма друг изход. И аз, доколкото разбирам, защо не си удържа на думата за пенсионната реформа. Тази цялата сфера, осигурителна, била пред фалит. Така чувам. Само че няма някой, който смело да излезе и да каже – хора, фалира държавата.
Водещ: Какво значи пред фалит, аз това не мога да го разбера?
Сашо Диков: Тъй като не могат да съберат необходимите пари. Защото аз съм чул апокалиптични сценарии, както това го каза наскоро, много добро интервю правих миналата седмица с Димитър Иванов. Той вика – разбери, държавата фалира, не се ли промени коренно финансовата политика, не се ли влеят пари, не се ли по най-бързия начин вземат някакви заеми отвън, за да се задвижи целият бизнес, държавата фалира. Викам, стига, как фалира.
Водещ: А тя фалира заради сегашното правителство или заради грешките на всичките предишни правителства?
Сашо Диков: Тя фалира сега, защото не могат да се събират пари от данъци, акцизи и това…, с които пари да се плащат пенсии, заплати, каквото има като бюджетни разходи. Пак казвам какво казват специалистите, аз не съм и не мога да ти кажа.
Водещ: А къде е журналистиката в цялата тази наша история? Гледаш всички предавания, телевизии – какво ти е мнението за предаванията, за водещите?
Сашо Диков: Най-сигурният начин да убиеш журналистиката е журналистиката или медията да спечели пари и да има пари. Това е най-сигурният начин. Доказали са го и западните медии, само че там е в по-други размери и по по-друг начин, но го доказват и нашите медии. Защото, както се казва – робът може да загуби само оковите си. Когато ти си роб само на дълга, така да се каже тъпо, журналистическия дълг, гладен, беден…
Водещ: Но даваш всичко от себе си и се ровиш и правиш добро предаване. Да.
Сашо Диков: Да. Но тъй като сега нещата в медиите станаха коренно различни, едно че някои, които имат пари… Първо, за да направиш пари, ти няма как… тъй като у нас и журналистическият, медийният пазар не е нормален пазар в повечето случаи, защото до голяма степен парите на медиите зависят от рекламните. А рекламният пазар е плод на монополи и така не е нормално. Ти не можеш по нормален начин, заради това трябва да лавираш, трябва да се слагаш, трябва да угодничиш, трябва хиляди услуги да правиш, съобразявания – първо с големия бизнес, защото срещу големите рекламодатели не можеш да пишеш, защото те ти спират кранчето и отиваш на кино. Същата е историята, подобна е историята и около властта. Плюс това не малко медийни босове искат да са и в буквалния смисъл близко до властта. Така че, разбираш ли – получава се една идиотска ситуация, в която сме го докарали до там. Върхът на всичко е – ти виждаш – една медийна група на Ирена Кръстева и на Пеевски буквално за една нощ обърнаха на 180 градуса курса. Стигна се до там, че най-тиражният жълт вестник стана официоз. Разбираш ли, ей такива, само и само да се угажда на сегашната власт.
Водещ: Докъде ще доведе това нещо?
Сашо Диков: Това ще доведе… Този, който си мисли, че чрез захаросани медии това ще му помогне по-дълго на власт, дълбоко се лъже.
Водещ: Появиха се някои заглавия, че си във война със сценаристите на Слави, не знам каква война ще водиш с тях?
Сашо Диков: Аз няма никаква война с тях. Те ме поканиха. Аз преди да вляза в студиото им казах – момчета, да не би да ви е последното предаване, да не се оказа, че ви е последното, защото не знаете какво ви чака. Те викат – за какво ще говорим. Викам – нали знаете, че за каквото и да говорим, аз ще кажа това, което мисля и това, което искам да кажа. След което започна предаването и станаха всичките тези там бози и такива работи. При което, според мен, Слави не е знаел, без неговото знание е било. Но е интересно, че те в предаването ми казаха – готов ли си да дойдеш като си дойде Слави, естествено, че съм готов, какъв е проблемът. Честно казано, на мен не ми се вярва да се осъществи тази покана. Но аз съм отворен. Аз нямам, какво да ти кажа, нямам притеснения. Моите притеснения са от друго, което им казаха – момчета, каузата на шоуто, така, онова, за което беше създадено това шоу навремето, умря. Умря, за съжаление умря. И каузата я убиха парите. Човек като Слави се превърна в отрицание на самия себе си. Онова, което беше каузата навремето, беше бунтарят, свободата, долу, това-онова. Аз съм ходил навремето, докато бяха в онова мазе в „Ескейп”, оттам излъчваха и с касетки разпространяваха по кабеларките, когато стана гафа, като ги изхвърлиха от Канал 1. Там съм ходил да участвам и не ми е пукало. Ходил съм с едно шествие, което беше организирал Слави за сестрите.
Водещ: Медицинските сестри.
Сашо Диков: В началото, малко след арестуването им. Да, защото беше друго. Само че сега, изведнъж идва Първанов и ти му се слагаш по безобразен начин. Идва Румен Петков и не смееш да му зададеш един въпрос накриво. ОК, плюй Бойко, само че еднакъв аршин трябва да има към всички.
Водещ: А ти имаш ли притеснения за тези неща, които говориш, че нещо може да ти се случи?
Сашо Диков: Виж какво, аз отдавна знам, че на мен всичко може да ми се случи. Много добре знам, че всичко може да ми се случи. Единственото ми успокоение е, че поне тези, които могат с един пръст да наредят нещо да ми се случи, поне знаят и са убедени, че всичко това, което говоря право-криво е плод на моето вътрешно убеждение, а не че някой ми е платил да топя този или онзи или да говоря един или друг. Но нали знаеш, че когато… няма как да се спасиш, ако някой нещо реши да прави, защото в тази държава какво по-лесно от това.
Водещ: Да поръчаш убийството на един човек?
Сашо Диков: Естествено.
Водещ: Оказа се, че цената е много ниска.
Сашо Диков: Естествено. Затова ти казвам, че аз ги говоря тези неща, защото съм… дълбоко ме отвращава начинът, по който се вършат някои неща, особено от Цветан Цветанов, защото тези хора дойдоха в името на нещо друго, коренно различно, да се борят възмездие, справедливост да въздадат. Така да се кажа. Нещо, което е само балон, а не акции, PR акции, снимки…
Водещ: Как си обясняваш тогава този негов висок рейтинг, най-висок в държавата.
Сашо Диков: Не мога да си го обясня ти казвам. Може би, ако тези неща, които ти ги наговорих, на които съм пряк свидетел, ако някой друг беше свидетел и ми ги разправяше, нямаше да повярвам, естествено. 

в. Уикенд | 13.08.2010

Телевизията затъва с над 100 000 лева борчове, не плаща заплати

Над 100 хиляди лева борчове е натрупал Канал 3, научи "Уикенд" от служители в счетоводния отдел на медията. Тлъстата сума се събрала от неплатен ток, вода и наем на сградата, в която се помещава телевизията, управлявана от Сашо Диков.
Повече от шест месеца кабеларката изнемогвала финансово, а част от журналистите дори на получавала трудовите си възнаграждения.
Сред работещите назря вал бунт, който засега се пазел в пълна тайна от генералния директор Диков, който и без друго ги плашел с уволнение през ден.
"Вярно че страната ни е в криза, но защо тази криза трябва да се пренася и в отношенията между хората?! Съществува едно нервно напрежение като бомба, която всеки един момент ще избухне. Всеки втори работещ в Канал 3 я кара на заеми от приятели или на кредити. Как се издържа семейство така?!", протестирали служителите.
Говори се, че Диков усилено си блъскал главата е размисли откъде и как да намери мощна финансова инжекция, която да реши поне част от проблемите му.

Стр. 5

БТВ, Тази сутрин | 10.08.2010

Водещ: Сашо Диков е наш гост. Добро утро.

Сашо Диков: Добро утро.

Водещ: Ще си говорим за езика на политиците и дискусията, която отприщи изказа на Божидар Димитров. Самият той постави въпроса дали е по-добре да си запази езика такъв, какъвто го има години наред, или да бъде лицемерен и да говори благоговейно. Той самият каза, че може ако реши да говори благоговейно. Но би било лицемерно от негова страна. Само че в началото искам да попитам Сашо Диков за нещо друго. При последното му гостуване при мен и при Ани той постави едни въпроси, свързани с публичните декларации пред Сметната палата за това, което са отчели като доходи и имущество висши държавни служители. Имаше ли някакъв резултат, някакво последствие от това, което ти посочи като въпроси, съмнения и подозрения за произхода на тези средства?

Сашо Диков: За съжаление, или по-скоро естествено, че нямаше никакво продължение, защото нещата в няколко случаи бяха много скандални. Като започнем от Роман Василев и се свърши до бившия шеф на лудницата и сегашен заместник-министър на здравеопазването. Никакво продължение. Очевидно никой не се трогва особено, че един като Роман Василев може да спечели 80 000 от игра на българската, на софийската борса, или 40 000 лева може да вземе от обезщетение за строеж. Никой не се трогва от това, че един шеф на лудницата може да има милион, или милион и нещо в банката. Поне да се пита откъде, и как, и що. Доколкото знам, самите те са отказали коментар. Така че…

Водещ: Ти постави под съмнение законността на тези доходи.

Сашо Диков: Не, аз не съм поставил под съмнение. Аз не ги знам. Аз искам когато един човек е на позиция като на Роман Василев, аз искам да знам всичко, свързано с него. Дали това не е умело, интелигентно прикрит рушвет. Примерно. Тези 80 000 от борсата. Запознати казват, че това е идеално прикриване на рушвет. Но пък може човекът наистина да си ги е спечелил нормално и законно.

Водещ: Казваш, че не обвиняваш, а питаш.

Сашо Диков: Естествено. Нормално за моята работа е да питам. Нормално е да ме интересува как така бившият шеф на лудницата има един милион на влог в банката и сума ти апартаменти. Най-нормално е да се попита. Само че тук, след като той не иска да говори, някой трябва да го принуди да говори. Но тъй като този някой, който трябва да го принуди, очевидно не желае да го принуди, имам предвид разбира се Бойко Борисов, по същия начин стигаме, обвързвайки тази тема с днешната, по същия начин Бойко Борисов…

Водещ: За всичко ли трябва Бойко Борисов? Винаги ли трябва да принуждава той, да казва?

Сашо Диков: След като нямат усещане. След като нямат усещане някои негови хора, или хора от парламента и депутати. Защото онова, което започна като малко или повече като някаква изцепка, вярно неинтелигентна, тъпа, цинична дори на Божидар Димитров, сега изведнъж виждаме как тя се разрасна и след вчерашната декларация на депутати от Бургас, които поддържат Божидар Димитров, това е върха на тъпотията по случая.

Водещ: Хиперболизира ли се обаче ответната негативна реакция? Интересно ми е какво мисли човек като Сашо Диков. Защото ти също се славиш като човек с пиперлив, с рязък език.

Сашо Диков: Аз съм за това човек да има пиперлив и рязък език. Но той трябва да е наясно докъде може да стига и докъде не може да стига. Особено когато си на позиция като човек на обществена позиция, било депутат, било…

Водещ: Каква е границата?

Сашо Диков: Границата е най-нормална. Тук има най-нормална граница. Ти не можеш да кажеш „шибан народ” или колеги. Това е обидно, това в определен смисъл е цинично.

Водещ: Брулени можело да означава.

Сашо Диков: Не, да оставим, то може да означава сто неща. Ясно беше за мен, и би трябвало, Божидар Димитров е достатъчно интелигентен да си дава сметка, че това е, приемаме, изтървал в изблик на нерви, изтървана реплика. Най-нормалното и задължително беше да се извини. Ако не на народа, което е пък абсурдно и недопустимо въобще да се изразява по този начин, поне на колегите си археолози. Вместо това, той прави нови гафове. Нови гафове, мисля че пак при вас го е казал там, българките със зърната, пък циците, пък това-онова, как ходели.

Водещ: Ходят разсъблечени в църква.

Сашо Диков: Което е само по себе си нова тъпотия. И върха на тъпотията е вчерашната декларация на бургарските депутати, които го поддържат, защото той, виждате ли, работел със сърцето си, той мислел със сърцето си. В случая той мисли с оная си работа. Извинявам се за часа. И може би без изобщо да се извинявам. И това е върха на тъпотията, да подкрепяш един човек когато е направил такъв очеваден гаф. И нямаше нищо по-естествено, нормално и задължително да се извиниш. Тук нещата ескалираха от това, че Бойко си затрая. И бургаските депутати изтълкуваха неговото мълчание като одобрение на поведението, виждате ли – мъжкарското поведение на Божидар Димитров. И затова се плонжираха, или по-скоро се метнаха пред Божидар Димитров. Но от депутатите едва ли можем нещо да очакваме, след като тяхната шефка поне на два пъти стана абсолютно за смях, говорим като език. Първия път, когато каза за недоразумението Румяна Желева пред европарламента, когато защитаваше поста си, да каже, че това било блестяща защита. И втория път когато каза, че оставката на Лъчо Мозъка, виждате ли, това било много достойна постъпка. Каква достойна постъпка е да подадеш оставка когато Бойко ти е наредил да я дадеш?

Водещ: Ако се върнем към случая с господин Божидар Димитров, пак казвам, той каза: аз мога да говоря благоговейно, но трябва ли да бъда лицемерен? Много хора са му казвали, че той вече не е същия като в началото. Видях и друго мнение, различно от твоето, на литературовед – проф. Михаил Неделчев. Той казва, че крайните изказвания превръщат Божидар Димитров в по-оригинален и във функционален политик и че политиците не трябва да имат стерилен речник.

Сашо Диков: Тук няма никаква… Аз съм за това, нека политиците да имат нестерилен речник. Аз съм за това, нека като Дянков да говорят за старците в БАН за феодални.

Водещ: Феодални старци, да.

Сашо Диков: Значи там го подкрепям. Феодални старци, защото когато си на хиляда години не даваш кой знае каква продукция научна. Наричай ги както искаш. Но в случая, само че аз веднага казвам друго. Какво стана? Нахаканият каубой, който дойде от Америка тук да ни просвещава, въпреки че тотално стана за смях и не знам още докога ще го държи Бойко, но това е друга история. Изведнъж нахаканият каубой като отиде, или по-скоро Бойко като го прати при Първанов, изведнъж някакво детенце, напикано или насрано детенце пред Първанов мълчи и си трае като да не кажа какво.

Водещ: Ето, сега някой ще каже: какъв е речникът на коментатора.

Сашо Диков: Да, но е точно така. Аз се чудя, чакай бе, Първанов там те прави за две стотинки, ти се свиваш и се гънеш като ученичка. На всичкото отгоре смятах и продължавам да смятам, че …

Водещ: Къде е границата? Кога можеш да казваш феодални старци и кога може да казваш шибани колеги?

Сашо Диков: Когато имаш основание. Аз съм за това политиците да се изразяват ясно и категорично, образно, или както искаш. Само че в случая тук не става дума за установен израз.

Водещ: Само че това се харчи. Избирателят сякаш харесва да му казват опуква, опукваш.

Сашо Диков: Нека да се харчи, но не можеш да ги наричаш шибани когото и да било. Защото шибани добре знаем какъв смисъл има. Но ако нещо си сбъркал, защото Божидар Димитров в това интервю радиозаписът показа, той до един момент спокойно говори и изведнъж превърта. Изведнъж превърта и казва: шибания народ.

Водещ: Изнерви се, защото дни наред се поставя под съмнение…

Сашо Диков: Нищо по-логично. Нищо по-логично от това. Защо да не се поставя под съмнение? Защо ако някой постави под съмнение нещо, особено такъв исторически факт, ти ще го наричаш шибаняк, или шибан археолог, или шибан народ. Но тук нещата според мен с изказа на Божидар Димитров идват като логична последица от много по-опасния речник на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Казвам много по-опасния.

Водещ: Защо?

Сашо Диков: Защото първо Цветанов прави серия от изказвания, абсолютно недопустими за поста му, по адрес на съдиите и съдебната система.

Водещ: Ти говориш за съдържанието, а не за самите думи.

Сашо Диков: Естествено, че за съдържанието говоря.

Водещ: Защото думите му са нормални.

Сашо Диков: Ти когато говориш за последната изцепка на Първанов, когато каза, че виждате ли, тези петстотин и не знам колко хиляди изтеглени от там по „Всичко коз”, май че може и да са за освобождаването на…

Водещ: Това не е на Първанов.

Сашо Диков: На Цветанов, извинявай. Това говори за жестоко объркване, без да предоставиш нито един факт. Когато пускат Маргините, да казваш, че това е заради нереформираната съдебна система, когато се държиш абсолютно неадекватно по един крайно неубедителен начин. Да защитаваш полицаите в историята с Кърджали, без да даваш отговори на някои основни въпроси като това защо са цивилни, има ли съдебна санкция за цялата тази акция и тем подобни други неща. Това е изключително опасно. И това, което ми прави впечатление е, че докато в началото, до един момент Бойко се различаваше от него, като например по историята с Маргините. Цветанов ти казва: тази присъда е заради нереформираната съдебна система, Бойко каза: имаше нещо гнило в това дело още от самото начало. И по Кърджали каза: аз се срамувам от действията на полицаите.

Водещ: Това е обаче друга тема, дотолкова доколкото чисто като езикови характеристики войната между съдебната власт и изпълнителната е факт. Там проблемът не е в изразните средства, сами по себе си, а в смисъла.

Сашо Диков: Естествено, за смисъла говорим. За смисъла. Тъпо е да правим някакъв лингвистичен или не знам какъв анализ. Не става дума за това. Става дума, че когато си на тези позиции, трябва да имаш мъжеството да гледаш трезво на нещата. Не можеш да си се втренчил в съдиите и да казваш: 5% от тях са корумпирани, да не обелваш дума за прокурорите. Няма как с тоя двоен аршин. Не може, Бойко Борисов няма право да казва: ние тези решения на съда за килърите и всичко ще ги обжалваме, когато те са необжалваеми. Някой го е подвел и там. Това не става така.

Водещ: По тази тема той постави въпроса – добре де, този „Калашников”, който го намерихме, иронично каза: не се шият дрехи с „Калашников”, нали?

Сашо Диков: Добре де, но човекът е вътре в ареста. Човекът го оставиха с „Калашников”. Трите съдийки, тук искам да поздравя Канна Рачева за страхотното интервю. Всеки, който е гледал това интервю на тези три, за мен обикновени български жени, личи си – слушаш и им вярваш. Слушаш и им вярваш. И последното, което си мислиш е, че са корумпирани. Те казват по най-простичкия и ясен начин: полицаите са непросветени, прокурорите са, или прокурорът в случая е некомпетентен. Това беше израза. И ако има някой, който наистина иска в тази държава, или поне в тази сфера нещо да стане, като Бойко и Цветанов, дано са гледали това интервю, поне да престанат всичко да им е насочено към съдиите.

Водещ: Доста аргументи казаха съдийките. Но имаше пък едно изречение, че мафия в България не може да има и няма. Което за всички, преживели прехода, е с една огромна въпросителна.

Сашо Диков: Добре. Тук не това е въпроса. Има или няма мафия, кой как разбира мафията е съвсем отделен въпрос. Въпросът е, че моят скромен опит от посещенията ми в съдебните зали показва – в огромния си брой случаи си личи, че очевидно разследващите полицаи, дознатели и т.н. не си вършат както трябва работата. Прокурорите са елементарни, да не кажа прости и…

Водещ: Беше поставен въпросът как им преподават едни и същи хора. Едните стават най-глупавите, другите стават най-перфектните хора.

Сашо Диков: Така излиза. Но какво да направя, като очевидно прокурорът като не знае как да си събере доказателствата. Или пък другото – ето го този звездата кънкьорът Светозар Костов, върши престъпления. Той извърши престъпления. Три дни преди Апелативният съд да се произнесе…

Водещ: Прокурорът по делото Ставийски. Така ли беше?

Сашо Диков: По делото Стависки и по делото сега на Алексей Петров. Два дни преди да се произнесе Апелативният съд, огромно интервю в „24 часа”. Пред мен отказа да говори, защото той знае, че пред мен не трябва да говори. Но пред „24 часа” говори, и то говори нещо, което е подсъдно. Той извърши престъпление казвайки, вменявайки вина на човек, който не му е завършил процеса. И той ще бъде осъден – Светозар Костов. Само че аз казвам: целта може би оправдава средствата. Защото те се бяха парализирали, че Апелативният съд може да пусне Алексей Петров, защото няма доказателства, защото няма „октопод”. Разбираш ли за какво става дума. И затова. Само че такова опасно, престъпно говорене, то не прави впечатление на никого. Затова казвам, че един такъв… Когато започват да се прекрачват границите, и то очевадно се прекрачват границите на говоренето от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, оттам надолу се плъзва вече цялата тази работа.

Водещ: Още малко за езика на политиците и тези, които са опозиция. Нарочно ти опонирам с контра примери. Изказването на Сергей Станишев на Бузлуджа, че „не се гаси туй, що не гасне”, много подразни някои пожарникари. Видях, че самите те счетоха това като обида към тяхната професия. Изказването пък преди, многото изказвания на Ахмед Доган за порциите и за летящата чиния срещаха ли такъв остър отпор, като сравняваш, както сега има. Или пък така един аршин ли е от страна на медиите?

Сашо Диков: Естествено, че няма един аршин. Просто аз съм се ужасил от това, което става в съдебната зала, примерно няколкото процеса, два-три процеса, която следя, и след това начина, по който се отразяват в медиите. Толкова е скандално, толкова е некомпетентно, аз не знам страх ли, слугинаж ли, какво е на сегашните ни журналисти. Говорил съм с един там главен редактор. Викам, бе как е възможно твоят човек по този начин да мълчи за очевадни факти, като в случая със следователя Тенчо Попов вика по коридорите на съдебната зала: „следователят си поиска подкупа”. Това е рекет. Николай Цонев. Това нещо на другия ден го няма. За да го няма това в един вестник… Главният редактор вика: то момчето, репортерът повече гледа като юрист. Какво гледаш като юрист, ти пак гледай като юрист, но първо си журналист, да му се не види. И ред такива факти, които създават една… И понеже добре знаят и Цветанов, и Борисов, че каквото и да кажат, каквото и да направят, медиите са в такова клекнало положение, че някакси ще мине и замине.

Водещ: Клекнало?

Сашо Диков: Естествено. Това е опасно. Опасно е това за държавата. Не може Бойко…

Водещ: Добре, факт е, че ти говориш и правиш този анализ сега публично, без никакъв проблем.

Сашо Диков: Правя, защото на мен, аз тук мога да говоря каквото си искам. Но по-важното е, че моите собственици са ми дали правото да говоря също така каквото си искам. И затова смятам, че… И затова казвам, че аз имам чувството, че Бойко Борисов като че ли изгуби реалната представа за правилно и неправилно. Говоря в съдебната система. Особено покрай тези огромни удари, наистина шамари, които получиха покрай „Наглите” и „Килърите”. Не може.

Водещ: Черно-бяло ли е там?

Сашо Диков: Абсолютно черно-бяло е. Не може така едностранчиво да гледаш. И в същото време след най-оглушителния шамар, който е получавала прокуратурата и полицията – случая с жената на Вальо Топлото – мълчание. Къде е Борис Велчев да говори за прокурорските изцепки примерно на тоя юнак Костов. Къде е…

Водещ: Каним и прокуратурата, Сашо.

Сашо Диков: Мълчанието и на Борисов, и на Цветанов за Вальо Топлото, за жена му. Какво се каза?

Водещ: В дълги отпуски са отговорните прокурори.

Сашо Диков: Остави тия работи за дългите отпуски. Когато ти просваш няколко човека по корем с белезници на асфалта и ги държиш час – час и половина. И когато след това се оказва, че няма не доказателства, няма престъпление, това говори за нещо жестоко, сбъркано. И самият съд ти казва: няма смисъл от такава показност. Няма престъпление, защото отива жената да си взима парите от друга жена, от която има документ.

Водещ: Да.

Сашо Диков: И там ги посрещат полицаите, качулките, просването. Което наистина би трябвало да разтревожи всеки един, който му дреме какво става и как става. Аз затова ги навързах така нещата, за да стигнем до очевидната простотия на Божидар Димитров.

Водещ: Сашо Диков с нагледно доказателство, че поне тук в това студио може да се каже всичко абсолютно свободно. Защото по темата за езика, за речника на политиците, направихме струва ми се прелюбопитен коментар. И на войната между съдебна и изпълнителна власт и за положението на медиите. Много благодаря.

в. Show | Славей КОСТАДИНОВ | 14.07.2010

По-малко от половин час преди началото на конкурса на мераклиите да управляват националната телевизия, задъхан нахлу в кабинета си председателят на СЕМ Георги Лозанов. Според уговорката си с "ШОУ". След двайсет и кусур минути разговор доц. Лозанов, погледна часовника си, извика панически, че вече е закъснял за началото, хвана се за главата и изхвърча към залата за изслушване на първия кандидат Радо Чолаков.

- Нека започнем направо – публична тайна е, че фаворитката е Вяра Анкова?

- Аз съм чул много неща. Вероятно повече от слуховете, които се носят в медийните среди. Чул съм например, че Радомир Чолаков е фаворитът на доскоро зам.-председателя на парламента Лъчезар Иванов. Чул съм, че зад Вяра Анкова стоят управляващите и президентът, чул съм и за други. Но какво от това? Мога да ви уверя, че за мен това ще бъде състезание на концепции и защитата им. Нищо друго.

- Лично за вас не се съмнявам. Въпреки това можете ли сега, минути преди началото на избора, с ръка не сърцето да заявите, че не ви е оказан и грам натиск досега.

- Разбира се. Има и нещо друго, числеността на членовете на СЕМ е намалена, гласуването е явно. Вярно, че квотният синдром е лошо нещо, спомен от миналото. Сега е 3:2 в полза на парламента срещу президента. Но съм убеден, че ще бъде избран най-добрият.

- А чул ли сте, че зад Вяра Анкова плътно стои и самата Уляна Пръмова. която панически бърза па си вдигне чукалата от БНТ? Според моята хипотеза, за па замете някои следи? А според вас защо?

- Относно бързането обяснението е, че мандатите на двама членове от УС са изтекли и Пръмова предпочита новият шеф на БНТ да си ги предложи, отколкото да ги завари наложени от нея.

- А батаците в националната телевизия по време на двата й мандата? Не е ли това причината? Например БНТ дължи 8 млн. лв. неплатени такси към Виваком…

- Нямам наблюдения върху числото, но знам, че има големи задължения във връзка с преноса. Има си финансов надзор. Обясненията на ръководството са големите съкращения на бюджета и че при това положение, с толкова намален бюджет няма с какво да се произведе програма, което е довело до този голям дефицит. Алтернативата била спиране на мощности, спиране на излъчването на сателитния канал, спиране дейността на регионалните центрове.

- Нещо не ми е ясно. Бюджетът на БНТ и при възход, и падение на националния бюджет винаги е бил почти един и същ. Ако не се лъжа, той и сега е около 60-те милиона. А върху главата на Уляна Пръмова толкова кахър се е събрал, че трябвало да избира програма, сателит и регионални центрове, или заради милиона борч към Виваком? Ами, че само неделното фамилно и помпозно предаване на фамозния Митко Цонев излиза по 20 000 лв. парчето. При тая беднотия!

- Вярно е, че предаването е дълго. Ръководството казва, че в тоя часови пояс било най-рейтинговото сред ефирни и кабелни телевизии в България, а една минута от него не излизала по-скъпо от всяко друго предаване.

- Значи така казва ръководството? Абсурд! И кокошките ще му се смеят. Цялата журналистическа гилдия – вестници, радио, телевизионери. се хилят на това предаване и твърдят обратното. Да не говорим за обикновените хора. Явно ръководството на БНТ лъже или си пазарува рейтинг в името на Митко Цонев, който набута част от родата си на хранилка в неделните си изригаания като водещ?

- Вижте, аз мисля, че това предаване се превърна в лоша емблема на БНТ. Не че не бива да има подобно предаване в неделя, но то се превърна в знак, че БНТ прави разточителни предавания.
А това, което е моя гледна точка, е, че хора на ръководна позиция нямат право да правят предавания, които ги поставят в конфликт на интереси по отношение на собствената им продукция. Митко Цонев правеше предаване и дълго време беше същевременно програмен, после зам.програмен директор на БНТ. Все едно да продуцираш собственото си предаване. Явен конфликт на интереси. После сам се отказа от административните си задължения и постове. Мисля, че това беше началото на негативните отношения към него и предаването му.

- А вярно ли е, че в БНТ са отчитали на книга или Бог знае как нулеви месеци рекламни приходи? Не че в други малозначителни медии това го няма, но в БНТ?

- Е, това е доста преувеличено според мен.

- Казват го запознати с кухнята на БНТ?

- Едва ли ще споря, че управлението на бюджета, оптимизирането на програмата според изискванията и реализацията на регламентираните рекламните права и възможности са далеч от оптималното. Това е част от проблема при избирането на кандидатите за нов шеф. Оздравяването на финансовото състояние на БНТ и антикризисните мерки са основен акцент за нас.

- Тогава ще направя и друга догадка според мълвата. От двойката Фаворити – Вяра Анкова и Радо Чолаков, първата е фаворитка. За причините на благословията към първата от страна на Уляна Пръмова вече споменахме, но не до бавихме. че заканите на втория са най-напред да извади кирливите ризи на БНТ под ръководството на Пръмова. Става въпрос за бившия юрист на БНТ и след това юридически консултант във ВАЦ. който най-добре знае що значи медия плюс далавера.

- Всеки от кандидатите трябва да посочи и да каже как ще изпере "кирливите ризи". И да го направи, защото иначе той ще опере пешкира.

- А двойно Финансираната "черна дупка" БНТ не е ли рекордьор и на друг абсурд? Тук вече и вие имате отношение. Всякакви наблюдатели се чудят и се чешат по темето в търсене на въпроса – с какво БНТ изпълнява обществените си функции?

- Аз съм едва от три месеца отново в СЕМ, не съм избирал Пръмова, но няма какво да се крие - БНТ е импотентна по отношение на компонентите, които определят характеристиките на една обществена телевизия.

- Аз тъкмо щях да ви питам, дали случайно не сте заложили в критериите за концепциите на кандидатите задължителното условие – развод на Бойко Василев с "Панорама . която няма нищо общо с "Панорама "-та на Иван Гарелов?

- Бойко Василев е много образован, има друг вкус и стил на водене, изслушва всяко мнение. Въпрос на смяна на поколенията…

- Друг път въпрос на смяна на поколенията.Според  мен е въпрос на смяна на технологията по инстинкта за самосъхранение. Бойко Василев е истински гении по селекцията за участие в студиото на удобните за момента политически Фигури. И е уникално конгениален в задаването на най-удобните неудобни въпроси. Просто "Панорама" беше емблемата на БНТ. където извряха и изкипяха страстите на целия преход, а сега е пълна нула, "Панорама" днес не ражда нито страсти, нито истински дискусии, нито нищо, а Бойко Василев се самолюбува от висотата на широката си образованост и се хили като истински инфантил. Ами с изключение на "Референдум кое е другото дискисионно. коментарно-публицистично предаване в тази обществена телевизия? Няма такова. Абсурдът отново е пълен.

- Всичко това е вярно. Затова СЕМ в изискванията си към кандидатите ще заложи основно и на предложения за разширяване на публицистичните, разследващите и коментарни предавания. Изобщо трябва да ви кажа, че всички кандидати са критично настроени към досегашното ръководство. Най-критична е Люба Кулезич.

- Зад която пък стои Младен Мутафчийски, ако се съди по отзивите от скандалното й участие в скандалното предаване по Канал 3 с главен провокатор Сашо Диков. Кулезич напусна студиото, а веднага след това заваляха коментари, че се дуе, защото усеща зад гърба си духане на Младен Мутафчийски. което я тика напред, към заветния пост.

- Това вече не го знам. По принцип съм съгласен, че в миналото нямаше кандидат, който да не разчита на нечий як гръб, но пак ви гарантирам, че това ще е съвсем различен конкурс. Можем да си поговорим повече за него след края му.

Стр. 26

в. Гласове | Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА | 25.06.2010

Огнян Златев е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Класическа филология", и курсове и специализации по управление. Работи и като консултант към Световната банка, ЮНЕСКО, Представителя за свободата на медиите към ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, професионални стандарти в медиите и др. Създател и управител на Център за развитие на медиите от 1998 г. Центърът е независима организация с нестопанска цел работеща за утвърждаване свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между журналистите в България и други страни. Центърът работи изцяло по проекти, финансирани от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ, Министерството на Външните работи на Холандия и на Дания и др.

- Каква беше ползата от проведената миналата седмица Кръгла маса за собствеността на медиите и свободата на словото, която беше организирана от фондация "Конрад Аденауер"?

- Въпросът за ползата от Кръглата маса има две страни. Оценката на по-голямата част от участниците беше положителна, защото това беше един от редките случаи, в които на едно място се събира такава аудитория. Негативният момент е, че не можахме ние, българите, да се организираме за такава среща, а пак трябваше чуждестранни представители на неправителствения сектор да ни свършат работата. Може би не всички присъстващи чуха това, което очакваха да чуят. Разнородната аудитория беше причината за този резултат. Трябваше да си говорим за собствеността на медиите и доколко това има отношение към свободата на словото. За собственост обаче би трябвало да говорят предимно самите собственици. На това събиране за съжаление публиката беше твърде разнородна – имаше малко собственици на медии, повече главни редактори и журналисти. Затова в някаква степен се измести фокусът на дискусията и не се постигна единогласие при обсъждането, тъй като всеки разглежда темата от собствената си камбанария.

- Направи впечатление присъствието на един собственик на значителен брой медии, придобити напоследък: Ирена Кръстева. Може би нейната поява и поведението й на Кръглата маса бяха всъщност "новината", която най-вече впечатли…

- Да, Ирена Кръстева е собственик на редица медии – това е публичен факт, с който тя се похвали, но при нея има друг проблем. Неясен е произходът на капитала, с който са придобити тези медии.

- Следователно не е важно само да има прозрачност по отношение на собствениците на медии. Не е достатъчно само да се знае, че лицето X е собственик на дадена телевизия или вестник. Важно е също така да се знае произходът на парите. Мисля, че въпросът за зависимостта на свободата на словото от собствеността върху медиите има и трети аспект: как се финансират медиите. Ясно е, че това става или от рекламодатели, или от друг бизнес, развиван от собствениците.

- Напълно съм съгласен. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че именно в периода на настоящата световна икономическа и финансова криза един доста голям рекламен ресурс се оказва съсредоточен в ръцете на държавата. Той се преразпределя чрез отделни компоненти в различни проекти, финансирани например по оперативните програми. Говоря за задължителните компоненти "информация и публичност". Това на практика представлява начин за финансиране на медиите от страна на държавата, и то основно на частните медии.

- Осъществява ли се някакъв мониторинг върху разпределянето на държавния рекламен ресурс? Има ли прозрачност и ясни критерии, по които става това?

- Не ми е известно да е правен такъв мониторинг. Това по принцип е работа на неправителствения сектор. Например нашият Център би могъл да избърши такъв мониторинг, като проследим информацията, публикувана на сайтовете на отделните оперативни програми за това кой какви проекти е спечелил. И оттам да се опитаме да разберем какви средства са заложени за въпросните дейности за информация и публичност, факт е, че основната част от тези средства минават през PR агенции. Стана дума по време на срещата на българските медии във Виена, че европейски пари, предназначени за медиите, минавали през PR агенциите. Европейски пари, предназначени за медиите, всъщност няма, те са част от парите, с които се финансират европейски проекти.

- Тоест излиза, че няма обществени поръчки или търгове и не държавата определя кои медии ще получат пари срещу извършване на съответните дейности по разгласяване, a PR агенции?

- Да, всичко зависи от тях. В този смисъл и тяхната собственост, и връзките им с управляващи или с други кръгове на влияние би трябвало да бъдат проверявани. Имаше миналата седмица интересно разследване на в. "Сега" какви значителни суми са изхарчени за разгласа в сферата на туризма. Такива примери има доста. Според мен тези пари са хвърлени на вятъра. Но в същото време едни медии, за да получат въпросните средства, са готови на всичко. Това е порочна практика, която ги прави зависими. Работата ми е такава, че често посещавам т.нар. страни в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Смущаващо е как в тези държави продължава да съществува практиката на т.нар. госзаказ, държавната поръчка. В началото на годината държавата съвсем официално обявява, че е заделила сумата X, която ще бъде разпределена за медиите. И медиите започват да се борят помежду си кой ще се докара повече на правителството, за да получи съответно по-голяма част от тези пари. И съм си казвал: "Слава Богу, че при нас няма такива неща, че живеем в демократична страна!". А сега какво се оказва, че ние всъщност вървим с бързи крачки отново в тази посока, да създаваме зависимост на частните медии от държавата. Защото пазарът е свит, рекламите намаляват, истинските рекламодатели са ограничили бюджета си и единствените сигурни пари са точно тези от проектите по оперативните програми. И още нещо заслужава внимание. Ако се погледне кои PR агенции печелят "търговете" за всякакъв вид комуникационни дейности в държавната администрация – те са едни и същи и се броят на пръстите на едната ми ръка. Така беше и при предишното правителство, така е и сега.

- Другата новина от Кръглата маса беше, че има съставена работна група от управляващите, която подготвя законопроект за медиите. Има ли необходимост от нов закон за медиите?

- Мисля, че има нужда от нов закон, след като действащият Закон за радио и телевизия, откакто е в сила от 1998 г., е променян 28 пъти. Ситуацията днес от икономическа и политическа гледна точка е съвсем различна, а и от технологична – имам предвид предстоящата цифровизация. Но от друга страна, дори председателката на парламентарната комисия не беше много убедителна дали това ще бъде закон за радио и телевизия или изобщо за медиите, т.е. самата работна група и законодателите още не са изчистили за себе си визията какво ще правят. Впечатли обаче в негативен план това, че едва ли не насила беше споделена тази информация, че има работна група, която работи по законопроект. Спомняме си, че и при предишни кабинети по същия начин се чуваше в кулоарите, че някакви хора разработват нови законопроекти или изменения и допълнения на съществуващи закони, но кой го прави и с какви цели, не ставаше ясно. Тоест продължава същата лоша практика тези неща да се разбират постфактум. А беше редно още в самото начало на парламентарната сесия да се кажат публично приоритетните области, в които ще се работи за промени в законодателството. Дали ще се създават работни групи, или ще се търсят експерти от чужбина, е въпрос на технология. Но целият процес трябва да е открит, за да не се стига до такива конфузни ситуации като миналата седмица. Присъстваха хора от мнозинството, които за пръв път чуваха, че се готви закон за медиите, което е, меко казано, нередно.

- Според мен, какъвто и закон да се направи, това едва ли ще се отрази например на Ирена Кръстева, която се е възползвала от вратичките в сегашното законодателство и не може да бъде обвинена в незаконни действия…

- Да, в тази посока нищо няма да може да бъде направено. В този случай важи народната мъдрост "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Наличието на различни вратички в един бъдещ закон може да бъде избегнато именно чрез публичност на хората, които пишат проекта, както и на съпътстващите дискусии. Това е единствената гаранция. Нещата, които се случват в България, вкл. и проектозаконодателството, се следят много внимателно в чужбина. Затова и няма какво да се чудим защо получаваме такива оценки например от "Репортери без граница" или от "Фрийдъм Хаус".

- Какво ще кажете за проблема "автоцензура", как се отразява тя на професионализма в журналистиката?

- За съжаление равнището на автоцензура е все още високо. Работещите в медии не могат да се отърсят от рефлекси, свързани с близкото минало…

- Не смятам, че има връзка с обременености от тоталитарната държава. Автоцензура се наблюдава и при млади журналисти и репортери, които вероятно си казват, че няма смисъл да се навират между шамарите, пишейки едно или друго.

- Друга причина за наличието на автоцензура е несигурността. У нас не е гарантирана свободата на журналиста да напише това, което мисли и смята за правилно. Не е сигурно, че след него няма да мине редакторът или главният редактор и да му свали текста просто защото не искат разправии с конкретни влиятелни личности. Журналистът има нужда да се чувства защитен. Включително липсва и силна професионална организация, която да защитава журналистите. Помним случая с Иво Инджев. Не съм оптимист, че скоро ще има положителни промени по отношение на автоцензурата, поне дотогава, докато не се изяснят играчите и няма ясно формулирани правила. В България има някои недопустими тайни – например тиражите на вестниците, рекламните бюджети, възнагражденията в медиите… Безумно е през XXI в. в държава, претендираща да е демократична, тази информация да не е публична. Световната асоциация на издателите на вестници публикува годишник за състоянието на вестникарския пазар в света. Има разработен обемен въпросник, който всяка държава трябва да попълни. Участвам в този процес и повярвайте, коства ми неимоверни усилия да намеря някаква информация по конкретните въпроси. Да не говорим, че не е ясно доколко са достоверни данните. Затова казвам, че щом искаме да ни възприемат като част от развития свят, трябва да играем по неговите правила.

- А какво е мнението ви за изявлението на Н.П. г-н Уорлик от Кръглата маса, че има медии, които за една нощ след изборите са си променили политическата ориентация на 180°? Сашо Диков беше единственият журналист, който реагира остро на думите му, защото не бяха конкретни.

- Г-н Уорлик е посланик на велика сила и може да си позволи да говори, каквото иска. Разбирам реакцията на Сашо Диков. Но ключовата фраза на Уорлик според мен беше: "Аз дойдох тук, за да осигуря участието на всички тези хора, които са се събрали". Защото нека да си признаем, че хората дойдоха, за да чуят какво ще каже американският посланик и представителите на фондация "Аденауер".

- Дори Ирена Кръстева призна пред Сашо Диков, че е дошла, за да види Уорлик… Има ли разделение в медийната гилдия?

- Има очевидно разделение по оста "медиите на Ирена Кръстева срещу всички останали". Нелепо ми се стори изявлението на младата Ива Стоянова от ВВТ, която като един Матросов на амбразурата обясни как за първи път се чувства толкова свободна в работата си. Изкушен съм да кажа, че има и друго разделение, което е по-скоро в смисъла на позитивната дискриминация: коя медия да се докара повече на правителството. Слава Богу, че все още съществуват медии, които си позволяват по-критичен тон, всъщност тонът им по-скоро е обективен, а не критичен. Те просто наричат нещата с истинските им имена. За разлика например от ажиотажа около рождения ден на премиера и откриването на паметника на Гарибалди, който беше ужасяващ. А както написа Калин Първанов в "Тема", десет дни след това на площад "Гарибалди" отново се върнаха сергиите с гащите…

- Какво мислите за политическия PR чрез медиите? Например с медийното отразяване на феномена "акции на МВР" не само се манипулират хората, но се печели и подкрепа.

- Съгласен съм, още повече че една от основните причини за идването на власт на ГЕРБ беше нарушеното чувство за справедливост у хората. Смятам, че дефицитът на справедливост ще бъде експлоатиран още дълго време. Въпреки че управляващите не трябва да преграват и да разчитат само на мантрата за борбата с организираната престъпност. Много е опасно, когато медиите започнат да се занимават с политически PR и когато политическите PR-и се занимават с журналистика. Размяната на ролите може да доведе до лоши последствия за всички и не трябва да се допуска. Задачата на PR-ите е да въздействат върху мислите и чувствата на хората, медиите са инструмент за осъществяване на тази задача. Те трябва да работят в сътрудничество, а не първите да използват целенасочено вторите в подчинена позиция, както очевидно се случва. Примери за купуване на медийно влияние с държавни пари вече дадохме в началото на разговора ни. Медиите трябва да имат избор какво и как да отразяват.

- Има и още нещо фрапантно. Поведението на управляващите спрямо някои журналисти. Знае се, че премиерът изпраща есемеси, цитираха някъде реплика на една репортерка: "Ох, чакай, че Цецо ми звъни", имайки предвид вътрешния министър… Не говоря за натиск, а за прескачане на PR-а и директно контактуване между управляващите и журналистите именно в подчинена позиция, все едно са секретарки на властта, които трябва да свършат конкретно нещо за работодателя си. Това е, меко казано, недопустимо.

- Абсолютно съм съгласен. Спомням си миналата седмица Борисов се обърна към журналистка от Нова телевизия с думите: "Точно пък на теб ли ще ти обяснявам…". Такова отношение на управляващите към медиите е некоректно, но и от самите журналисти зависи дали ще ги възприемат като слуги.

Стр. 5, 11

сп. L’Europeo | Калина АНДРОЛОВА | 20.06.2010

L’Europeo поставя няколко въпроса пред известния журналист Сашо Диков. Кои са фаталните грешки на Бойко Борисов, защо задържаха Алексей Петров и наистина ли правителството се бори с престъпността

Какъв му е проблемът на българския футбол?

Най-големият проблем е, че футболът ни е български. Какво искам да кажа? Ние имаме проклятието всичко тук да придобива някаква българска окраска и деформация. В българския футбол има два проблема. Единият е липсата на пари, а другият, който е по-важен, е тотално некадърното управление на сегашната управа на футболния съюз. За съжаление тези момчета, които бяха страхотни футболисти, са абсолютно неподготвени и импотентни като управленци. Жалкото е, че го докарахме до тук и че нещата са плачевни във всяко отношение. Тези момчета, още когато дойдоха на власт и още когато Стоичков беше треньор, трябваше задължително да направят едно нещо: да си наемат юристи, които да подготвят всички необходими промени в законите и подзаконовите актове. Те трябваше с тези предварително подготвени промени да отидат и с цялото си величие да се изтъпанчат в парламента и при Сергей Станишев и да кажат: "Ние искаме ето това, за да се развива българският футбол." Трябваше да го направят дори с цената да се спира първенство или феновете да протестират. Вместо това нищо и половина. Започна едно неправене на нищо. И най-тъпото е, че те за пет години дори не направиха това, от което уж най-разбират – спортно-техническата част на футбола да се подобрява, намаляване на отборите в А група, намаляване на Б групата от две в една и пр.

Какво пречи това да се направи.

Те смятат, че ще им спретнат конгрес от недоволните клубове и ще им вземат властта. Второто, което трябва се промени, вместо есен и пролет, нали първенството започва през август и завършва през май с две огромни паузи, една зимата и една лятото, което от всяка гледна точка не е добре, спортно-техническа, календарна, бизнес и т.н. Зимата – ноември и декември, е студено, снегове. За да променят това, трябва едно първенство да го обявят за нулево, да няма класиране, а тях ги е страх, те изпитват панически страх от всякакви решения, които ще възбудят недоволство, оправдават се, все чакат да видят какво ще кажат клубовете, ами много ясно какво ще кажат клубовете – два-три клуба ще искат тези промени, другите 20 или 30 – не. Никой не е луд да иска да се намали А група на 12 или 10 от 16 клуба, защото някои отбори ще изпаднат, обаче тази промяна трябва да се направи.
Има и нещо, което аз не проумявам, особено на фона на тази хиперактивност на Цветан Цветанов, полиция, прокуратура в разни области и нула желание за разплитане на мафиотските игри във футбола. Не ми го побира акълът защо е това.

Защо далаверите във футбола са оставени на спокойствие?

Няма отговор. Питал съм го и Цветан Цветанов, той няма отговор. Мълчи, вдига рамене, нищо не казва. Правят се някакви малки отделни разследвания, един такъв случай бяха тотаджиите. Само че се оказа, скоро говорих с адвоката на главния заподозрян, който ми каза: "Глупости на търкалета, нищо няма по отношение на черно тото и т.н." Имало е две-три акции през последните години, претършуват офиси, арестуват за 24 часа хора, после ги пускат и никакъв резултат. А нашият футбол е очевадно пропит от корупция. Но никой не иска да го разследва.

Защо през 90-те години всички наши футболисти играеха в големи клубове, а като се съберат на едно място, нищо не се получава.

Не се получава, да. Ние трябва да си зададем логичния въпрос: защо една Англия взе италианец за треньор? Нормално е човек да се запита. Ситуацията във футбола е такава, че ключово значение има треньорът. Играчите стават функция на треньора. Ако треньорът е добър, ако знае как да ги подготвя, как да им изгради най-добрата тактика, тогава и отборът играе. Ти може да имаш най-добрите индивидуалисти, няма ли го човека, който да ги обедини в обща тактика, нищо не се получава. Това важи само до определена степен за националния отбор, защото треньорът на националите няма физическото време да ги готви. Само че от треньора на националния отбор се иска да бъде страхотен тактик и селекционер, да умее да подбира най-добрите за определените постове и може би най-важното умение: да изгражда най-добрата мотивация и атмосфера в националния отбор. Което при нас в последните години не става. Не ставаше при Стоичков, не става и при Стоилов. Винаги е имало съмнения за задкулисни игри, пробутване на наши хора и т.н. Обективно спадна и класата на играчите, двама или трима играят в големи отбори, другите са сред слабаците. Спасението за България е да се намери чужденец за треньор. Само че футболният съюз упорито не желае това.

Може би е много скъпо?

Те се оправдават, че е скъпо, само че те до този момент нито веднъж не са направили усилието докрай. Да кажат: "Намерихме треньора еди-kofl си и той иска толкова и толкова пари. Ние като футболен съюз може да дадем толкова, дайте да видим какво може да се направи." Няма такъв случай. Те не желаят чужденец треньор, това е тъжното. И оправданието с парите им е добре дошло. Защото, като дойде чужденецът, той приключва с игрите на наши и ваши и пр.

Защо Димитър Бербатов се отказа от националния отбор по футбол? Защо България Винаги успява да изгони своите най-добри таланти?

Ако почнем още от това за българския казан в ада и че ако България роди гений, това ще е геният на завистта, погледнато изначално, ние, българите, сме си такива. Но когато започваш такава публична кариера като Бербатов, трябва да си наясно какво те чака. Бербатов не си даваше сметка какво ще му се случи в публичното пространство, навремето обичаше да ходи по разни журита, на конкурси за мис и пр., викам му: "Абе човече, ти не си ли даваш сметка, че млад, красив, богат, и то българин, това трудно се преглъща навсякъде по света." Неслучайно след първата му еротична сесия, която направи с една фризьорка, на следващия ден му бяха залепили снимката с кабарче в съблекалнята на Байер Левъркузен (той играеше още в Германия). Препечата я най-тиражният вестник Бтд. Същата е историята с Англия. Вярно е, че няма българин, който да е отключил толкова много писане по пресата, и то положително. Обаче дойде един момент, когато медиите и феновете се настроиха срещу Бербатов. В Манчестър Юнайтед не му тръгна и се започна с това, че дори вестник Сън препечатва пълните тъпотии на нашите жълти вестници. И аз съм се обаждал в редакцията на Сън, за да разбера, аджеба, откъде идват тези неща. Последния път ми казаха, че са взели материала от независима агенция от Виена. Обаждам се във Виена, питам: "Откъде имате тази и тази информация?" Те отговарят: "Имаме кореспондент в София, който се казва примерно Иван Петров." Обаждам се на Иван Петров тук, питам го откъде е тази информация, той казва: "Имам си мои източници, няма да говоря с вас." Пълни глупости! Но човек трябва да свикне с тези неща. Ние на тези неща придаваме един допълнителен балкански и български привкус, у нас има между журналистите голямо разделение на сини и червени журналисти. И никога и Стоичков, и Бербатов, и който и да било няма да бъде еднакво добре приеман от всички журналисти. Винаги Стоичков е бил псуван на Герена каквото и да е правил, фанатизмът допълнително освирепява част от журналистите, да не говоря за феновете, и придава допълнителна гадория на писанията. Трябва да признаем, че Бербатов е длъжник на националния отбор, изиграл е малко мачове добре, решил е малко мачове със свои попадения. Всеки човек е в правото си да решава кога да се откаже. Но упрекът ми към Бербатов е това, че останаха недоизказани неща. Останаха ред причини, които всъщност може би са главните причини за неговото оттегляне. Защото той като основна причина каза: умора, стрес, иска повече внимание за семейството си. Само че остава другото неизказано – доколко националният отбор е разделен на групички, доколко трудно го понасят и му завиждат в националния отбор, доколко вече не издържа на простотиите, които се пишат и говорят по негов адрес, и какво иска да каже с това, когато ви омръзне да ви лъжат и манипулират, тогава ми се обадете да дойде някой да ви оправи футбола, за какви лъжи става дума? Бербатов е от години в отбори, където всичко е на най-високо професионално ниво, изведнъж идва тук и се сблъсква с махленски истории в чисто спортно-технически аспект, нормално е да му е писнало. Но ако му е писнало от безумията на футболния съюз, от безумния начин на подготовка, тактика и прочее на националните треньори, ако те са някакви маши за прокарване на нечии интереси, Бербатов трябваше да го каже открито. Да каже докрай това, което има да казва.

Извинете, но как се отнасяте към това безумие: "Антимафиоти щурмуваха дома на брата на Димитър Бербатов Асен. Акцията на качулките посред нощ заварила съпругата на Асен Бербатов Мими в банята. Със заповеди: Легни долу! Ръцете на врата! Маскираните ченгета изкарали акъла на младото семейство."

В това според мен, че управлението се занимава само с полицейски акции, няма нищо лошо, крайно време беше държавата да покаже, че има полиция, че тази полиция действа, и до тук много добре. Но лошото кое е? Има само две акции, за които човек може да каже браво на полицията. Едната е Наглите и никой нямаше нищо против натръшканите хора по земята, белезниците и пр. Другата е, когато полицията успя да хване, че има корупционна схема между министър, съдия и бивш главен секретар от Министерството на финансите и разследващ следовател. Всичко това е прекрасно. Оттук нататък обаче следват големите въпросителни. Във всички останали акции става дума за абсолютни анонимници. Задържаните са абсолютни анонимници. Оставям настрана това, че от 5 или 6 задържани само двама остават в ареста или един, или никой. От операция Октопод само Алексей Петров е разпознаваем. Кое е печалното според мен? Печалното е, че тези акции започват с много гръм и трясък и след десетина дни почти никой не остава в ареста, което говори за зле свършена работа. Стигна се дори до тоталния конфуз и огромния шамар за полицията, че разбиха вратата и нахлуха в къщата на Красимир Аврамов. В акцията Недосегаемите се предполага, че тези Недосегаеми, а така беше обявено и от министър Цветанов, са хора, които досега не са разкрити, и ние предполагаме, че са познати хора на сериозни постове, пък изведнъж се оказаха тотални анонимници. Нещо там се обърка. Но при тези Недосегаеми да сбъркаш вратата и да не знаеш кой къде живее, това говори наистина за някаква сериозна сбърканост. В цялата тази плеяда анонимници по тези акции има и още едно изключение, за което полицията заслужава поздравления. За първи път през последните 20 години се тръгва на акция срещу алкохолните босове. Трите най-големи производителя – Карнобат, Пещерска и Търговище, едновременно се проверяват, което не се е случвало досега. Имало е различни такива акции, които, както запознати казват, се случват, когато алкохолният бос престане да плаща на съответната партийна централа и тогава му се пращат хора за проверка, нещо като държавно-партиен рекет. Това е, за което сегашните управляващи заслужават поздравления и подкрепа.

На мен ми изглежда доста камуфлажна цялата тази история.

Аз придобих и личен опит в две от делата. Страшно притеснително е, че тази операция Октопод, така широко афиширана, всъщност за нея в съдебната зала няма доказателства. Няма доказателства тези хора да са извършвали общи престъпления. А за някои от тях дори няма никакви доказателства. Правих материали с бизнесмена Пламен Стоянов, който допреди това беше слабо известен, но нашумя сега покрай цялата тази работа. Човек, който се занимава с огромни бизнеси. Какво излиза, той праща още през 2008 година писмо до тогавашния министър на икономиката Петър Димитров, че иска да осигури със собствено финансиране да заработи пълноценно Кремиковци или поне част от него. Отказват му. На 26 януари 2010 ново писмо праща, този път до Бойко Борисов, Дянков и Трайчо Трайков със същата молба. Никакъв отговор. Или по-скоро отговорът е, че след две седмици го арестуват. И още. Алексей Петров малко след като Бойко дойде на власт, даде едно знаково интервю във вестник Труд, в което каза: Бойко, свали лихвите! На което последва, как да се изразя, инфантилната реакция и на Дянков, и на Бойко: "Банките са частни, ние не можем да им диктуваме какво да правят с лихвените си проценти, това е пазарна икономика", и т.н. Само че какво се оказа, така и никой не разбра май какво е искал да каже. Идеята е на Съюза за стопанска инициатива (това е организация на фирми от малкия и средния бизнес). И ако аз не бях отишъл на едно годишно Общо събрание на тази организация малко след ареста на Алексей Петров, и аз нямаше да съм наясно. А той какво иска. Да се изтеглят парите на държавните фирми от търговските банки, където са, и тези пари да се вкарат в единствената държавна банка, която е Насърчителна банка, и да започне тази държавна банка да дава кредити с ниска лихва.

Това не може да стане, Бойко нали трябва стане олигарх?!!

Ето ти го. Още тогава се поставя въпросът: Вярно ли е, че парите на държавата са главно в три банки? Корпоративна, Инвестбанк и ЦКБ. Този въпрос се праща през декември 2009 до Дянков. И на 10 януари Алексей го арестуват. При първото си появяване в залата Алексей Петров каза: Банковото лоби ти уреди ареста. Звучи абсурдно. Но аз казвам какви са фактите, писмото, неговите думи. И какво, сега изведнъж лъснаха нещата с парите на държавата в банките. Къде са? Корпоративна банка – 48%. И ако погледне човек как се навързват нещата, става кошмарна връзка. Значи Корпоративна банка купува частните медии на Ирена Кръстева с държавните пари, срещу което тези частни медии обръщат на 180 градуса политиката спрямо Бойко Борисов от деня на изборите, срещу което той пък не ги закача. Трябваше 13 главни редактори да пишат писмо до Дянков чрез Закона за достъп до обществената информация, за да им gage тази информация. Най-тъпото в цялата история е, че от 380 милиона през декември сега Корпоративна банка е станала 480 милиона държавни пари, а в СИБанк от 40 милиона през декември сега са вече 80 милиона и тя е вече на второ място. Този проблем трябва да се реши, защото това е страхотен минус за Бойко Борисов. Слуховете са, че има някаква сделка между Делян Пеевски и Бойко за медийна подкрепа срещу непипане на статуквото в Корпоративна банка. Става много страшно. Когато обявиха с гръм и трясък акция Октопод, арестувани са хора, членове на много добре организирана престъпна група, действали от 1997 година до сега, които имат строга йерархична структура, човек си казва: Ей, браво, страхотно нещо! Вярно, че по един унизителен начин го арестуваха Алексей. Защо трябва да унижаваш човека, който преди два месеца беше лоялен гражданин!!! Затова аз отидох в съдебната зала. И изведнъж в съдебната зала се оказва, че всичко това е невероятен балон. Невероятен балон! Никакъв Октопод няма и нямаше да го повярвам, ако не бях го чул с ушите си. И другият фрапантен пример за бизнесмена Пламен Стоянов, няма никакво доказателство срещу него, а само тормоз, арест, какво ли не. Това е, което е гадното в цялата тази полицейска история, нарочват те и те мятат вътре. Аз мисля, че не трябва полицията да се бори с престъпността с незаконни средства.

Трябват ли да има специални съдилища, както иска ГЕРБ.

Имам двояко отношение. От една страна, едва ли има човек в България, който да смята, че съдебната система работи, както трябва, и да не го е яд, че се точат процеси с години. Защото адски смешно и идиотско е да се отлага процесът например за три месеца, защото нямало зали. Как е възможно тази държава да не може да направи така, че делата да не се влачат по този начин. Очевидно е, че, от една страна, е добре нещо да се направи, въпросът е как да се направи и как да се избират хората, които да бъдат в тези съдилища. Защото явно е желанието на управляващите, на Бойко и на Цветанов, целият контрол да е в ръцете им. Абсолютна власт – това е голямата опасност.

Как ви изглежда Бойко Борисов като управник? Това, че си сменя мнението и решенията в зависимост от вятъра?

За съжаление, как да го кажа, изглежда ми доста далеч от това, което ми се ще да изглежда като управник. Първо, което не може да му се отрече, Бойко е първият в новата история, който се опълчи и наруши закона на мафията, който 20 години си върви без изключение: всички, които идват на власт, да се правят, че преди тях нищо нередно не е ставало. Никой не се е осмелявал да рови батаците на предишни управляващи. Той е първият, който го направи, затова и хората му повярваха. Само че какво става след това. Хората чакаха възмездие, такова очевидно няма. Големите риби ги няма като клиенти на съдебната система, всички са главно дребни риби. Девет месеца минаха. Нещо трябваше досега да се случи, някой да беше изгърмян за крупни суми и далавери. Другото, което е по-притеснително от полицията, полицейщината и оправданието с предишните, са проблемите на икономиката. Бойко имаше неблагоразумието да каже наскоро: "Ама то не може едновременно да запушваме дупките и да пълним казана." Само че Кристалина Георгиева му каза: "Трябва едновременно, иначе не става."

С митниците нищо не правят, само искат да направят.

А така. И лошото е, че се създава впечатлението, че всичко е хаос, неподготвеност, обърканост, защото наистина то вече стана пословично, че Бойко мисли едно сутрин, на обяд друго, вечер трето. И другото, което адски ме дразни. Ето последния случай с БАН. Бойко заби нож в гърба на Сергей Игнатов, който се мъчеше няколко месеца да се пребори с онези феодални старци, както ги нарече Дянков. Като се опитваш нещо да налагаш, го налагаш докрай. Или си взел едно решение и го налагаш, или не го вземаш изобщо. Но при всички случаи не го правиш по начина, по който стана. Защото вдигнаха се тук, изминаха половин километър от БАН до прозорците на Бойко Борисов и той, айде, зачерта всичко. И какво да прави Сергей Игнатов, ами подай си оставката! Подай си оставката, ако имаш три грама достойнство. Все пак някой трябва да покаже на Бойко, че по този начин не може да се действа.

Бойко има дефект на суетата. Идват хората, започват да протестират и той си сменя решението.

Той явно иска вечно да е в ролята на добрия. На тоя, който помирява, изглажда конфликтите, решава проблемите, само че това работи до едно време. Освен това по този начин той злепоставя министри, депутати, започват нещо да правят, идва той no-късно и сменя курса в съвсем друга посока. Това не е сериозно. Иван Костов сума ти сатрапски постъпки правеше, но понеже е СДС, понеже е за демокрацията, и някак се прощаваше. Само че народът накрая не му прости. Идва царят, ако се махне короната му, ти не можеш да разбереш какво казва, всеки мисли: Той е Величество и не можем да разберем какво никаква, а той всъщност нищо не ни казва. Години наред. И това някак се приемаше. И сега виждаме същото. Каквото и да направи Бойко, прощаваме му, абе той ще се бори, той ще спасява. Но това, пак казвам, е до един момент. Аз, тъй като съм голям фен на Бойко Борисов, чувствам тези неща, които се случват, и като лична обида. Не може по този начин да се управлява, не може такова поведение. Защото това ще доведе рано или късно до страшни негативни последици. Бойко има навика импулсивно да реагира.

Къде намерихте министърката на здравеопазването? На разклона до Велико Тьрново. Може ли това да е отговор.

Кадровата му политика е наистина кошмар. Христоматийният пример с Румяна Желева. Не може такъв слаб кандидат, такова недоразумение да стигне толкова високо. Беше много смешно Бойко да защитава докрай дискредитираната й кандидатура, когато лъсна пред целия свят това недоразумение. Но пак казвам, това е беда, вярно, да успее да се промуши такъв човек толкова високо. Но по-голямата беда е неговото поведение. Да не говорим за карикатурата Цецка Цачева да казва пред Брюксел, че това е блестяща защита. Има няколко такива очевадни провала, но Бойко не обича да си признава грешките.

Готин ли е Симеон Дянков?

Симеон Дянков, като дойде, се държеше така, все едно че се намира в поредния Бантустан, който посещава по линия на Световната банка. Държеше се по един уникално арогантен и нагъл начин в немалко ситуации. Изведнъж обаче какво лъсна от стенограмата с Георги Първанов? Изведнъж виждаш някакъв уплашен, притеснен, дребен човечец, който като някакво такова насрано детенце пред баща си не смее дума да обели. Защо? Защото Бойко го е пратил да се извинява за нещо, в което не го и намираме за чак толкова виновен. И кой е истинският Дянков? За мен явно този е истинският Дянков, който беше в президентството, когато си мислеше, че няма камери, няма публика. Що се държи по тоя наистина идиотски начин?!! А Първанов, ако не беше Яне Янев, щяха да го докарат до Конституционния съд импийчмънта, макар че там нямаше да мине. Първанов си заслужава цялата тази история, така както Бил Клинтън навремето го унижиха заради Моника Люински, въпреки че Клинтън беше най-успешният президент. Защо ли? Ами когато четири години си мълчал и сега да се правиш на интересен през ден… някак си не е особено достойно. Аз съм казал на Бойко, все едно че не съществува Първанов, от него нищо не зависи на практика, просто си управлявайте държавата, да пищи, да хвърля къчове, к’вото иска да прави.

Добре де, казват, в много лошо състояние оставили държавата, да не би другите правителства да наследяваха цветуща държава? Бойко наследи една България все пак в ЕС

Давам примера, който за мен е адски показателен – това е Румяна Желева и Кристалина Георгиева. Значи имаш Кристалина Георгиева, а предлагаш Румяна Желева. Аз не мога да си представя, че това, което е сега в парламента и е начело на управлението, е най-доброто от нацията. Тези мижитурки и безлични министри най-доброто ли са, което може да се избере на тези постове? Ето това е, което адски ме ядосва. Бойко трябва да смени сума ти хора в управлението, които очевидно не стават. Като се почне от Цецка Цачева и надолу, просто кухи хора, което е обидно за нацията. Опитвам се да видя фигури и личности в това управление и не мога. Другото, което прави впечатление, е, че примерно Маргарита Попова в началото започна с адски хъс и с пълно основание, защото там батаците са уникални, сега нещо какво стана и тя… Сергей Игнатов, страхотно нахъсан беше и той, Бойко го докара дотук да не смее да си подаде оставката, което е тъжно. Колкото до Дянков, Бойко трябваше досега сто пъти да го смени. Да го маха. Вижданията му тотално се разминават с действителността тук. Още на първата си пресконференция здравната министърка зачерта всичките усилия на ГЕРБ в областта на здравеопазването. Основната им цел беше да закрият болници, а тя казва: "Болници няма да закриваме." После взе нещо да извърта, че няма да ги закриват, ама ще ги преструктурират и ала бала и така. И друго, което започва да ме притеснява, е, че Цветан Цветанов, имам усещането, че страшно си е повярвал, което неминуемо ще доведе до някакъв конфликт с Бойко.
Самият факт, че в Труд Валерия Велева три пъти попита Цецо кой е по-добър кандидат за президент ти или Бойко?, а той три пъти не отговаря. Това не може да не прерасне в конфликт. Другото, което е, не знам докога ще се задържи цяла групата на ГЕРБ, защото Бойко ги прави за смях. Освен това Бойко още отсега възприе печалната тактика на Иван Костов, който, когато сменяше министри от кабинета си, не казваше за какво ги е сменил. Ето, сега зам.-министърът на земеделието Преслав Борисов. Защо го сменяш? Моите причини съвпаднаха с неговите, точка. Ама така просто не става. Това правителство губи представа кое е добро, кое лошо, кое се възприема добре, кое зле. И ще бъдат наказани. И СДС се мислеха вечни, за четири години бяха стигнали тотална самозабрава. Иван Костов, въпреки че имаше .. пълната власт в ръцете си, хората го наказаха.

Искрен ли е Бойко в борбата с престъпността? Или гони някои хора, за да настани там свои?

Не ми се ще да е така. Аз продължавам да мисля за някои неща, че Бойко е подвеждан, неинформиран, не знае и т.н. Пак ще се върна на Октопода, Алексей Петров каза: Това, което става с мен, е лична война на Цветан Цветанов и Бойко е подведен. Аз съм му фен на Бойко, но мен все повече неща ме дразнят в начина на управление. Тази история с Корпоративна банка, медиите, нещо дъха на далавера там. фактът, че кадрите със зам. градския прокурор Роман Василев бяха допуснати за излъчване, да приемем, че Роман е бил в стрес, превъртял е, но след като има хора, на които не им е направило впечатление, че става дума за нещо нередно, хора, които са допуснали да се излъчи по медиите, мисля, че това е загубване на усещането кое е нормално. Тези непрекъснати гафове, правим 60 мерки, зачертаваме ги, правим нови 60 мерки, пак ги зачертаваме, това говори за импотентност. Така че това, което трябва да се направи, е в най-скоро време смяна на ключови фигури в кабинета. За мен Дянков е несполука. Освен това няма бивш негър и бивш полицай. Бойко заявява, че от това най-много разбира и това управление наистина се държи като полицейско – във всеки вижда първо престъпника…

Стр. 79, 80 – 81, 82, 85, 86 – 87