в. България днес | Лили ТОДОРОВА | 08.06.2012

Свободата на словото е заложник на прокуратурата. Слагат ни под наблюдение заради тоталния контрол на пресата

България е на прага на нов мониторинг и заплаха от санкции от Европейската комисия – този път заради (не) свободата на медиите.
Това съобщиха участници в изслушването пред Европейския парламент, където изпепеляващ доклад изнесе Оливие Базил, генерален директор на "Репортери без граници".
Според присъстващите общото впечатление е било, че отдавна е било време прокуратурата да се заеме с драстичните нарушения на медийния пазар. Нито държавното обвинение, нито спецслужбите у нас като ДАНС реагираха на многобройните факти, изнесени в публичното пространство за срастване на власт, държавни финанси и медии.
"България устремно пада надолу в класациите, има опити за монополизиране и овладяване на медийното пространство от една групировка, зад която стои банка, оперираща с държавни пари", посочи Оливие Базил. Той припомни, че има и тревожни случаи на атаки срещу журналисти, включително убийства на хора, които пишат в медиите, визирайки вероятно убийството на писателя Георги Стоев. Фрустриращи по думите му са случаите на взривове пред редакции на вестници, и то по време, в което България е посещавана от европейски институции.
"Без конкретно да изброява случаи, Базил изрази обобщаващата констатация, че според тях нещата в България не вървят добре", каза пред "България Днес" Асен Йорданов, директор на сайта "Биволъ". Неговото изказване е било за етичния фундамент на свободата на медиите – че трябва да се казва истината – "не може да има свобода, ако няма стремеж към истината".
"Аз говорих за цензурата и автоцензурата и това, което казах, отново бе цензурирано!", възкликна журналистът. В същото време залата слушала като онемяла, на някои хора им прилошало от информацията.
"Примерът, който дадох, беше с данните от доклад на бившия американски посланик Джон Байърли, според които сегашният ни премиер Бойко Борисов е бил замесен в контрабанден канал за синтетична дрога през България, както и с контрабанда на горива заедно с шефа на "Лукойл" Валентин Златев. Борисов определи публикацията като "жълта", въпреки че тя не беше отречена от Държавния департамент или друга институция в САЩ, включително и от досегашния им посланик Джеймс Уорлик. На 30 май т.г. в редакционна публикация на изключително уважавания германски вестник "Тагесцайтунг" бе направено фундаментално разкритие за източника, посочен в доклада на Байърли: че зад абревиатурата СИМО (SIMO – Secret Intelligence Method Organisatio) на практика стои ЦРУ. Нито една медия в България не публикува това и едва ли Борисов е настоявал за това. А става дума за неща, за които при нормални обстоятелства главният прокурор вече трябва да е разпоредил прокурорска проверка, а ДАНС да води разследване, коментира Йорданов.
Именно след неговото изказване взела думата "желязната лейди" сред еврокомисарите Нели Крус и казала, че нещата в България са тревожни и че проблемът на медиите в България вече става приоритет за Европейската комисия.
"Първият извод от това изслушване е, че медийната среда в България е влошена, това е тенденция, която, ако не се вземат мерки, може да стане необратима", обобщи дискусията евродепутатът Станимир Илчев. Като друга характеристика на медийната среда у нас той посочи "сегрегацията на журналистите на добри и лоши" и държането им в страх и Зависимост например чрез липса на трудови договори.
Лидия Павлова, журналистката от Дупница, станала известна с разкритията си срещу избягалите престъпници братя Галеви, описа насилията и заплахите, които семейството й е преживяло заради нейните публикации.
"Медиите са притежание на олигарси и престъпници и затова гражданите не могат да упражняват своите права", каза Илиана Беновска, водещ в радио К2.
Сценаристът на "Шоуто на Слави" Иво Сиромахов призова българските журналисти да не се жалват на Европарламета като "на строг баща който да дойде в България и да накаже лошите", но бе категоричен в оценката си: "Скандално е отношението между медиите и властта. То напомня единствено състоянието на вестниците от времето на Живков."
Програмният директор на Канал 3 Сашо Диков призова Европарламента да изпрати мисия в България, за да проучи финансирането на медиите у нас.
"Правителството оказва директен и индиректен натиск върху медиите", посочи зам. главният редактор на в. "Галерия" Явор Дачков. Директният е чрез обаждане на собствениците на големите медии и пряка намеса в начина, по който се правят новините. Косвеният е чрез манипулиране на пазара – с държавни пари се финансира медийната империя на Пеевски, който е завзел и 80 процента от разпространителската мрежа на вестници.

Стр. 13

www.dnevnik.bg | 08.06.2012

Асоциацията на европейските издатели на вестници (ENPA) призова правителството в София спешно да реагира на притесненията за свободата на пресата в България.

В официално съобщение на организацията, разпространено в четвъртък, се посочва че позицията последва изслушванията за свободата на медиите в България, проведени в сряда в Европейския парламент. Те бяха организирани от групата на либералите (ALDE) и се проведоха в Брюксел.
На изслушванията "български издатели и журналисти дадоха примери, включително за ограничения в пазара за разпространение на печатни издания, които дават основание за опасения за свободата на пресата".
Изпълнителният директор на ENPA Франсин Кънингам и председателят на Съюза на издателите в България Любомир Павлов говориха на изслушванията, на които беше прочетено обръщение и от вицепрезидента на Европейската комисия – еврокомисар Нели Крус, се казва още в съобщението.
Президентът на ENPA Ивар Русдал заяви: "Като член на Европейския съюз, ние изцяло очакваме от правителството на България да се вслуша в тревогите, изразени от местни медии, и да предприеме бързи и решителни мерки, нужни за гарантиране на това независимите медии да изпълняват важната си роля в демократичното общество. ENPA прие поканата от българските издатели да организира мисия за установяване на фактите с цел изясняване на ситуацията в България и особено що се отнася до начина, по който функционира пазарът за разпространение на печатни издания."
ENPA е международна неправителствена организация, представляваща вестници, публикувани на всякакви платформи. Тя представлява над 5200 национални, регионални и местни издания, публикувани в 23 от страните членки на ЕС, а също така в Норвегия, Швейцария и Сърбия.

Оригинална публикация

Тема: Свободата на словото
Гост: Наталия Геворкян, журналист

Водещ: Към поредната среща и тема в предаването днес. В студиото на Хоризонт и Събота 150 вече е руският журналист Наталия Геворкян. Тя е известна като човекът, накарал най-известния затворник в Русия Михаил Ходорковски да проговори пред широка публика чрез своята автобиографична книга, която предстои да бъде представена и в София в понеделник. Преди това обаче Наталия Геворкян ще участва в дискусия за свободата на словото и медиите. Г-жа Геворкян се свързва и с това, че е близка на убитата журналистка Анна Политковская. Разговорът ни с Наталия Геворкян ще водим със съдействието на колегата Петър Григориев. Добър ден и на двамата и добре дошли в нашето студио.
Наталия Геворкян: Добър ден.
Водещ: Г-жо Геворкян, нека да започнем нашия разговор от този въпрос – с какво Михаил Ходорковски предизвика вашия интерес?
Наталия Геворкян: Може би, защото той попадна в затвора. Ние се познаваме много добре с него, понеже аз се познавам с почти всичките руски олигарси, защото просто като професионалист… Всеки от тях представляваше някакъв интерес, но той специално ми направи едно много силно впечатление, и особено след като попадна зад решетките.
Водещ: А според вас на кого и с какво може да бъде полезна тази книга?
Наталия Геворкян: Честно да си призная, моята книга беше насочена към западната аудитория, защото аз чух и четох толкова глупости за него, че реших, че трябва да я насоча именно към тях. Това не е първата книга за Ходорковски, но тази именно се отличава с това, че той в нея говори сам. А в моите глави, което беше също много важно, говорят всичките акционери на компанията ЮКОС. И затова аз не казвам кой е добре, кой е зле и какво трябва да се прави, просто вие трябва да я прочетете, за да получите една представа за нещата. Именно ще видите как стоят нещата именно от тяхна гледна точка, от тези участници.
Водещ: А може ли да се каже, че Михаил Ходорковски е така да кажем жертвения агнец сред всички останали руски олигарси?
Наталия Геворкян: Бих казала, че за съжаление той се намира в затвора, за да изкупи греховете на всичките. И всъщност не за да изкупи, нали, своите грехове, разбра, а именно поради това, че същите обвинения могат да бъдат предявени към всеки олигарх. И те бяха обявени спрямо него и само той попадна в затвора. И аз не казвам дали той е виновен, дали има някаква вина, какви са доказателствата, какви са обвиненията и именно това ли са те, и именно това ли е вината. И бих казала, че това е един вид разчистване на сметки с всички олигарси. Но Путин направи така, че го извърши единствено с Ходорковски. Защото той беше по-добър от тях. Той изпъкваше измежду тях, той бе най-добрият във всички отношения. Неговата компания беше първа. И имам чувството, че има и доста силна логика в това отношение. Защото през 2003 година Путин все още не се чувстваше толкова стабилно. И той се много страхуваше, много се опасяваше от две неща, които можеха да повлияят хората и общественото мнение – това, разбира са, са медиите… И също така това бяха и богатите хора, които държаха три четвърти от капиталите в ръцете си и също бяха много опасни. И той затова просто отстрани най-силния от тях. Имайки предвид логиката на нещата, че другите ще дойдат и ще склонят глава пред него.
Водещ: А за какво, според вас, г-жо Геворкян, не успяха да се договорят Владимир Путин и Михаил Ходорковски?
Наталия Геворкян: Имам чувството, че те въобще не можаха да се разберат. Значи, Ходорковски просто неправилно прецени, неправилно оцени Путин, а Путин пък от своя страна действаше с методите, каквито знаете, че са били на тайните служби. Имаше среща между двамата, на която Ходорковски каза на Путин, че той има намерение да прави точно това, това и това относно компанията, в политиката и т.н. Путин тогава му каза, го помоли всъщност, Путин просто каза „Ако обичате, престанете да финансирате комунистите”. Ходорковски тогава престана да финансира комунистите, Путин каза, че той всъщност останалата част от програмата на Ходорковски му харесва, най-вече икономическите планове и Ходорковски му повярва.
Водещ: Освен да представите книгата, пак ще кажа на нашата аудитория, това ще се случи в понеделник вечерта, другият повод вие да бъдете в София е участие ваше в дискусия за свободата на словото и медиите. В тази връзка какво мислите да отправите като послание в понеделник пред колегите, въобще пред хората, които ще посетят тази дискусия?
Петър Григориев: Г-жа Геворкян знае малко български и разбра.
Водещ: Това беше важно за нашите слушатели.
Наталия Геворкян: Аз не мога да сравня точно ситуацията в българските медии и съответно в руските, защото слабо съм запозната с нещата в България.
Водещ: По принцип общо послание?
Наталия Геворкян: Бих казала, че тази разлика, тази донякъде и пропаст между реалността между действията на властта, между действията на протестиращите. И най-вече това, което става на улицата, това, което представят медиите. Мисля, че ще настъпи един преломен момент, защото именно улицата ще започне да чука на вратите на всичките медии – на радиото, на телевизията. И тогава те ще се окажат в такава ситуация, в която няма да бъдат така откъснати от тази реалност, защото и тази реалност всъщност съществува в интернет. Тоест това е един много сложен момент, защото на много журналисти им се налага да правят своя избор, особено тези, които работят в официални канали или в държавни телевизии. Бих дала един пример. Ние имаме опозиция, която знаете, че излиза на улицата, провежда митинги, протестира и т.н. Но ние имаме и един такъв канал – НТВ, огромен, голям канал, който се контролира от Газпром и един от приятелите на Путин. И на този канал му се възлага да направи филм – компромат за лидерите на опозицията. И вижте колко интересно, в този канал работи една жена, чийто бивш съпруг всъщност е сред опозиционерите на улицата. Те извикват нея и й възлагат да направи филм срещу бившия си съпруг. И тя тогава напуска. Затова не знаете пред тази дилема на хората, които са вътре в тези телевизии, в посочените, тя ще бъде много сложно решима, защото тези хора имат познати, роднини, близки, които са на улицата.
Водещ: Като говорим за улицата, като говорим за протестите в Русия, изкушавам се да ви попитам – вашето мнение, събужда ли се гражданското общество? Вземам повод от това, което става от месец декември насам.
Наталия Геворкян: Да. Хората се събуждат, опозицията също и защото всъщност властта масово не изпълнява своите задължения. Дори хората, които не излизат да манифестират или протестират, независимо от това, те започват да правят свои организации. Започват да помагат на бездомниците, да събират средства за други някакви неща, за операции на децата им. Например във Фейсбук се публикуват сметките на евентуално, на които се събират парите за някои … и с тези пари, хората превеждат парите и след това се публикуват отчетите, обаче дава се сметката – къде са, колко пари и от кого са събрани. Разбира се, това не е в цялата страна, това основно е в големите градове. Но тази разлика практически между обществото и управляващите вече се вижда.
Водещ: Още един акцент от тази седмица, свързан с Русия. Да ви помоля за вашия коментар – това е новото руско правителство, което беше сформирано през тази седмица. Казват руските медии и анализаторите, че три четвърти от лицата в него са нови. Така ли е, според вас? Въобще как смятате, че това ново руско правителство ще изпълнява задълженията си?
Наталия Геворкян: Много ми е сложно да предскажа какво ще стане. Защото те може и да са нови, на нови длъжности, но това са старите лица, които са били заместници на определени хора. И разбира се е много трудно да се каже как стоят нещата. Защото тези хора, които бяха в правителството след смяната на Путин с Медведев сега всъщност са в антуража на Путин и не се знае това дали не е основният ръководен орган или нещо като свое правителство. Аз не смятам, че Медведев е някаква сериозна политическа фигура. Аз съм убедена, че в продължение на 12 години той е бил фигурант. Путин е управлявал страната. Така че доколко това правителство на Медведев ще има самостоятелност, просто времето ще покаже.
Водещ: Така завършваме. Благодаря ви. Наталия Геворкян, руски журналист, съавтор на книгата, на биографичната книга за Михаил Ходорковски. Книгата ще бъде представена в понеделник вечер. Благодаря.          

dariknews.bg I 26.04.2012

Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО) е извършила проучване в България от 1 до 4 април т.г., за да провери промените в собствеността в медийния бранш и твърденията за оказван натиск върху медии. Това се казва в разпространено съобщение на организацията, която обединява редактори, медийни ръководители и водещи журналисти от Югоизточна и Централна Европа.

Делегацията на СЕЕМО се е срещнала с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, както и с над 25 главни редактори, водещи журналисти, медийни експерти и представители на неправителствени организации.

В съобщението се посочва, че медийният пазар в България е претърпял големи трансформации през последните три години, откакто през 2010 г. германската компания "Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ) се оттегли от българския пазар. "Медийна група България холдинг" е изкупила изданията на ВАЦ, а "Нова българска медийна група холдинг" е започнала още през 2007 г. да придобива много издания.

Двата медийни конгломерата се борят за пазари и влияние, констатира СЕЕМО и посочва, че някои от събеседниците на нейните пратеници в София са казали, че висшето политическо ръководство на страната се е намесило, за да прекрати публичната война между тях. На въпроса дали в спора е замесена идеология, интервюираните са отричали категорично, заявявайки, че става дума само за бизнес и лични интереси. В съобщението на СЕЕМО се казва, че конфликтът между двете медийни групи е довел до разцепването на Съюза на издателите в България на две части.

Проучването на експертите на СЕЕМО е установило, че мнозинството репортери в България приемат като нормална журналистическа практика да не се публикуват материали, които могат да навредят на бизнес интересите на собственика на изданието. Даже независими български медии, ценени за своето интелектуално съдържание, се въздържат да пишат за икономически сфери, в които действа собственикът, сочат резултатите от изследването, цитирани от БТА.

Собственикът чужденец се възприема от журналистите като заслужаващ доверие, като мислещ в перспектива и той по правило не участва във всекидневните редакционни решения. Българите собственици, от друга страна, се възприемат като инвеститори с краткосрочна визия, които се стремят към незабавна печалба. Този бизнес модел е повлиял върху качеството на медиите в България: повечето всекидневници са станали таблоиди, заключава мисията на СЕЕМО.

В доклада се цитира разказа на редактор, който бил запитан от новоназначен журналист дали да пише добри или лоши неща за определен политик. Журналистът обяснил, че в предишния си вестник шефът го инструктирал за кои политици да не пише нищо, за кои – да пише добри неща и за кои – лоши.

СЕЕМО отбелязва, че подобен подход към свободата на медиите и журналистиката обуславя необходимостта читателите и зрителите в България да не разчитат само на един медиен източник, за да се сдобият с информация от публичен интерес. На тях се налага да четат различни вестници, да гледат различни телевизии или да превключват между две радиостанции с новини (една частна, а другата публична).

Корпоративната журналистика, както я наричат в България, подкопава доверието към повечето медии и поражда съмнения сред журналистите (възприемани като последователи на определена медийна група), констатира СЕЕМО. Пратениците в София са установили, че българските журналисти не се занимават с въпросите, свързани с разнообразието, като например половете и насилието между половете, хомофобията или етническите и религиозните малцинства. Тези теми се отразяват от медиите в България спорадично, предимно при възникнал неприятен случай. Българското общество и политическата сцена не са започнали още дебати по тези социални теми, които са приоритетни за политическия дневен ред в други страни от ЕС, заключава Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО).

Оригинална публикация 

www.dnevnik.bg I Весислава АНТОНОВА I 1.03.2012

Фондация "Медийна демокрация" публикува годишния си доклад, който оценява състоянието на медийния пазар в България през изминалата 2011 година. Изследването съдържа данни и тематично фокусирани авторски експертизи, посветени на процесите в бранша. В традицията на фондацията и на нейната Лаборатория за медиен мониторинг анализите са насочени както към традиционните медии, така към онлайн медиите и социалните мрежи. Изследването за 2011 година е озаглавено: "По-малко свобода, повече конфликти: Български медиен мониторинг 2011".

В доклада се отбелязва, че през 2011 г. сме свидетели на едно още по-опасно сближаване между сферите на политиката и медиите, което "в крайна сметка се изражда до нездрава, връзка между тях". "И днес политическите жестове на управляващите, независимо от техния мащаб, продължават да са неизменно във фокуса на медийния интерес, като самите стандарти за новинарска
стойност бяха про(под)менени", констатира ФМД.

Анализирано е и телевизионното съдържание през 2011 г. Докладът за пореден път констатира, че сериозните, професионални коментатори и публицисти, разследващи журналисти, анализи, дълбочинни интервюта, експертни дискусии и документалистика са изместени от talk show и риалити формати, от развлекателни предавания, които според ФМД "колонизират публичното, телевизионно пространство, инструментализират журналистиката и преформатират възприятието и изискванията към действителността".

В заключението на анализа за състоянието на българските медии ФМД обобщава, че неполитическото съдържание в медиите е все повече обект на бизнес договорености. Начините за създаването му поставят под съмнение свободната конкуренция в България, а 2011 г. донесе дори конфликт между двете най-гледани телевизии – Би Ти Ви и Нова телевизия, и жалба в КЗК. Наред с всички съществуващи опасения от състоянието на отношенията медии-политика това остави допълнителни съмнения за механизмите, по които се създава медийната картина на обществения живот.

Докладът се публикува в контекста на засилващи се критики към българските медии и констатации за разпад на базисните ценности в професията. Тези констатации идват както от авторитетни международни организации, така и от утвърдени български неправителствени организации. Дори от самите журналисти. Годишният доклад на Фондация медийна демокрация (ФМД) стъпва върху всички тези международни доклади и анализи поставящи българската журналистика в мрачния ъгъл на частичносвободните медии. През януари 2012 г. бе публикуван докладът на "Репортери без граници" за 2011 г., в който България заема 80-то място в индекса на свободата на пресата, отстъпвайки с девет позиции надолу спрямо 2010 г. България е класирана последна от страните в ЕС и поделя мястото си в класацията със Сърбия, Чили и Парагвай. Експертите и анализаторите на ФМД анализират и поведението на медиите по време на изборите през 2011 г.

Екипът на фондация "Медийна демокрация" продължава с мониторинга на медийната среда и през 2012 година.

Пълният текст на анализа, който е 116 страници, може да бъде намерен в прикачения файл: Анализът за състоянието на медийния пазар в България (Изтегли)

Оригинална публикация 

БГНЕС I 28.02.2012

Медиите трябва да бъдат изцяло независими, защото свободата на словото е майката на всички свободи в модерната демокрация. Това каза в интервю за БГНЕС пиар експертът и председател на Българската асоциация на пиар агенциите /2009-2011/ Максим Бехар.

"Светът се промени преди две-три години с т. нар. цунами на социалните медии. Клиентите на пиар агенции вече не идват при нас да ни питат как да стигнат до медиите, а как да използват своите медии. Защото те самите имат медии – дали ще е профил във Фейсбук, дали ще е страница в LinkedIn, дали ще е техният уебсайт, те вече имат своите медии", смята Бехар.

Той отбелязва, че в професията и бизнеса му има две основни думи – едната е пъблик, другата е рилейшънс. "Основната ни сила се състоеше в това, че можехме да направим публични хора, които не бяха публични. Сега това не е необходимо. Защото, първо, всеки вече е публичен. Един обикновен човек, който стои в стар гараж и използва лаптоп отпреди 10 години, може да стане по-известен от един политик, спортист или шоузвезда. Т.е. публичността вече е съвсем друга. Това е първата голяма промяна", смята Бехар.

Второто голямо изменение, по негово мнение, е настъпило в самата журналистика. "Ако приемем, че в момента Фейсбук има 1 милиард потребители, това означава, че в света има 1 милиард журналисти. Какво друго освен журналистика е писането на стената или коментирането на интересни теми?", пита Бехар.

"Модерната журналистика, като изключим анализа, а много често и на стените на Фейсбук има дълбоки анализи, е да имаш какво да кажеш и да имаш къде да го кажеш. Социалните медии дават платформа на хора, които се упражняват в журналистика и стават все по-добри и по-добри", смята той.

От друга страна, според него, изчезват традиционните медии. "Съжалявам, че пак ще го кажа, много мои приятели ми се сърдят, защото съм бил двадесетина години във вестникарския бизнес, но традиционните медии изчезват безвъзвратно. В крайна сметка журналистите, които пишат във вестника, не са търговци на хартия, те са търговци на идеи, на коментари, на гледни точки. Те трябва да са изключително доволни, че традиционните медии изчезват и идват онлайн медиите, които са по-бързи, които обаче имат и друг език. Защото езикът на вестника, не е езикът на интернет. Езикът, на който пише една агенция не е езикът, с който комуникираме във Фейсбук. Езикът, с който комуникираме във Фейсбук, не е езикът, с който комуникираме в Скайп. А езикът, на който пишем в Скайп, не е езикът, на който пишем есемес-и. Това са абсолютно различни езици по своята същност. Това са според мен основните промени в бизнеса", изтъква Бехар. Според него те не са предизвикани от кризата, от това, че един клиент е имал 100 бюджет, а сега има 50 бюджет. "Вече не наричам криза това, което се случва край нас. Това е нова действителност. Криза беше в първите години – 2008-2009 г. Сега това е нова действителност, в която ще живеем дълги години занапред", прогнозира експертът.

"Ако обаче някой скъса вестник публично, това също е криза. Както за вестникарите, така и за цялото общество. Има други начини за водене на диспут, много по-убедителни, много по-интелигентни и не чак толкова агресивни. Знаем много добре, че агресията предизвиква агресия, а точно от това сега в обществото нямаме нужда. Бяхме свидетели как в Русия Жириновски залива със сок опонента си по време на телевизионен дебат, свидетели сме на груб лобизъм и на използване на медии за корпоративни цели…. Но не съм си и представял, че някой може да посегне на печатна медия от телевизионния екран… Това е трудът на нашите колеги, не моите колеги и приятели… Трябва да го ценим и да го уважаваме, както и да ценим и мотивираме толерантността в модерното общество", казва Бехар по повод на горещите дебати в обществото и от телевизионния екран през последните дни.

Според него при политическия пиар нещата би трябвало да са малко по-черно-бели. "Работиш за кмет, президент или депутат, ако го изберат, печелиш, т.е. кампанията е супер, ако не го изберат, тя е неуспешна. Там резултатът е много по-определящ за успеха или неуспеха на една кампания", обяснява той.

"Всеки един профил във Фейсбук на един кандидат за кмет, президент, депутат, всъщност е медия, която този кандидат притежава. Никой обаче не знае как да ги използва и управлява, защото, за да управляваш една медия, трябва да бъдеш все пак малко журналист, трябва да имаш усета на пазара, трябва да познаваш читателите си, трябва да знаеш какво, кога и как да им кажеш. По принцип политическият пиар, политическият маркетинг бих го нарекъл, е много сложна материя, която не е за всеки", отбелязва експертът.

"Би трябвало, казвам би трябвало, медиите да бъдат изцяло независими. Защото свободата на словото е майката на всички свободи в модерната демокрация. Ако един политик иска да продаде нещо интересно на една медия, той не следва да се обади по телефона на свой приятел журналист, а следва да бъде достатъчно атрактивен, убедителен и с много интересна позиция и платформа, за да може медията да се заинтересува от него", смята Бехар.

Според него обаче в малка държава като България, където "всички сме братовчеди", действителността е различна. "Нормално е да има познаване на журналистите в даден вестник или телевизия и по някакъв начин да имаме зависимости помежду си. Но в идеалния случай смятам, че пъблик рилейшънс бизнесът не трябва по абсолютно никакъв начин да се опитва да влияе върху медиите освен със своята креативна сила, със своите идеи, със своите хрумвания", допълва пиарът.

Според него успешната стратегия, добрите идеи на пиар агенцията, привличат медиите, съответно зрителите, слушателите, читателите на тези медии. "Това е основата на нашия бизнес – да бъдем интересни, да бъдем иновативни и да знаем как да използваме социалните медии.

Той не смята и че пиарът се е превърнал в медийна услуга. Според него между пъблик рилейшънс бизнеса и журналистиката трябва да има Китайска стена. "Трябва да има много добро партньорство, много добро разбирателство, но в никакъв случай да няма опит за влияние към нито една от двете страни. Много хора, с които съм работил във вестници, знаят, че за тези близо двадесет години в бизнеса никога не съм си позволил да се обадя на мой колега, за да помоля с това обаждане за някаква услуга. Първо, защото това противоречи на всякакви етични норми. Второ, дори и да загърбиш тези норми, един път можеш да се обадиш, втори път можеш да се обадиш, третия път ще ти затворят телефона. Нашата работа е да измислим стратегия, която да е много интересна на медиите, така че те да я харесат и да разберат, че наистина е стойностно да напишат нещо за продукта", допълва той.

Бехар споделя, че една от първите му дефиниции за пиар преди 15 -16 г. е била краткото изречение: "Да направиш интересен проект, който да заинтригува медиите и никоя от медиите да не знае, че ти си го направил". Сега дефиницията му е още по-проста: "Способността да правиш добро и всички да знаят за него". "По този начин хората стават не само по-добри, започват да работят по-добре, има смисъл доброто да се знае", категоричен е той.

Според него журналистите трябва да бъдат много безпристрастни и да изразяваме своето мнение. "Всеки журналист е хомо сапиенс. Той е човек с мнение, позиция, а сблъсъкът на много позиции води до най-ценното в едно общество, познанието. Социалните медии са масиви от познания. Колкото по-често ние обменяме различни мнения в тях и в традиционните медии, толкова по-голямо е познанието на хората. Когато има различни мнения, различни сблъсъци на позиции, колкото и понякога да са болезнени за нашите клиенти и за нас самите в бизнеса, толкова по-добри ставаме ние, толкова повече знаем и дори се облагородяваме от това, че медиите са независими. Медиите трябва да бъдат независими. А независимостта, това е мнението на един журналист без никой да му влияе. Да, в една медия работят 50 души, ами ще има 50 различни мнения. Но това ще бъдат мненията на тези хора, няма да бъдат мненията на техните собственици, няма да бъдат мненията, наложени от техните главни редактори. Не казвам, че това става, но всяка нова демокрация, каквато е България, е изложена на риск това да се случи. Когато има независима журналистика, ще има независимо общество, независими хора и тази свобода трябва да я пазим, особено сега, когато вече сме малко уморени от преход, когато сме леко разочаровани от огромните очаквания, които имахме след 2007 г. от ЕС. Сега особено трябва да си пазим като нещо много ценно, бих казал дори безценно, свободата на медиите, свободата на всеки един от нас да може да каже своето мнение и да го защити", категоричен е той.

Оригинална публикация 

в. Сега I Светослав Терзиев, д-р по журналистика I 14.02.2012

АCТА умря, преди да се излюпи. Гневът на народите смаза змийчето още в яйцето, снесено от властите в полога на свободния от контрол интернет. За какво беше борбата? За безплатния и безнаказан достъп до филми и музика, които иначе струват скъпо, както и за пресичане на мерака на властите да надничат в интимния свят на личната комуникация.

Филмите, музиката, литературата и другите художествени произведения са защитени с авторски права. Заедно с това те не попадат в сферата на основните човешки права. Ето два аргумента, които позволяват на властите да се чувстват с развързани ръце. АCТА не мина, но след нея ще има други опити. Все някой ще успее. Ще се намери благовидна форма, която да гарантира финансирането на художественото творчество. Иначе народите ще се върнат към народното творчество, т.е. към художествената самодейност.

Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как

губят нещо много по-важно,

от което зависи самото им съществуване – основното си човешко право на информация. То не е защитено с авторски права, но за сметка на това фигурира в конституциите на всички демократични държави, както и във важни международни конвенции. Мнозина си мислят, че го имат като някакво гарантирано обществено благо – като правото на здраве, на сигурност, на правна защита и пр., без които не само демокрацията, но и всяко общество би било обречено. За да бъдат гарантирани обаче основните права, някой трябва постоянно да бди за тях и съответно да му се заплаща за труда: за здравето – лекарят, за сигурността – полицаят, за правната защита – юристът и пр. Кой бди обаче за правото на информация?

Изглежда, че това е работа на журналистите, но е на отживяване. Самата професия е заплашена да изчезне, защото вече все по-малко потребители са склонни да плащат за нейните продукти. Не че нямат интерес към тях. Напротив, неслучайно живеем в ерата на информацията. Но липсата на механизъм за самофинансиране на медиите направо от обществото, както бе до появата на интернет, ги обрича на гибел.

В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Класическата журналистика изчезна само за няколко години и

бе заменена от корпоративна журналистика,

при която издатели с достатъчно приходи от друга дейност си позволяват да издържат и медии (или поне да им доплащат разликата, която не им достига за оцеляване от собствените приходи). Само от добрата воля на издателя и от неговата представа за обществена полза зависи какво издание ще се поднесе на обществото.

Най-лошото е, че зад частните издатели нерядко стоят държавни пари и фактически медиите скришом са одържавени. Нищо чудно, че значителна част от тях се грижи за безупречния образ на властта. С чувство на самодоволно превъзходство премиерът Бойко Борисов посъветва неотдавна журналистите да си направят свои вестници, щом не им харесва да работят за медии, зависими от властта. Това беше не просто цинизъм, а гавра с професията, която е изправена пред избора да изчезне или да приеме правилата на публичното коафьорство.

Каквито и етични правила да се внушават на журналистите, те няма как да ги спазват, лишени от пряката си опора в обществото. Заедно с това и обществото не може да бъде взискателно към тях, щом като не желае да ги подкрепя финансово. Всеки опит за въвеждане на абонамент и платени сайтове пресича интереса на широката аудитория към съответната медия в интернет. Изключение правят само специализираните икономически и научни издания, за които плащат професионалисти с мисълта, че използваната информация ще им служи самите те да си вършат работата и съответно да печелят от нея.

Не става дума за специфичен български проблем, а за

обща медийна криза,

която засяга както бедните, така и богатите държави, както малките, така и големите издания. Преди две седмици спря парижкият икономически всекидневник "Трибюн", уволни две трети от персонала си и се пренесе с остатъците от редакцията си в интернет. Месец преди това изчезна хартиеното издание на именития "Франс соар". Авторитетният "Монд" пожертва независимостта си и се превърна в корпоративно издание като българските си посестрими, купен от трима големи икономически играчи. На ръба на оцеляването са "Фигаро" и "Либерасион". На червено са даже влиятелният "Лез еко" и най-тиражният всекидневник във Франция – спортният "Екип". Въпрос на време е кога ще се понесат и те към виртуалното пространство.

Същото е положението и в други големи държави. Тази година в Италия се очаква да спрат поне стотина вестника, защото заради финансовата криза държавата им отказа някои помощи. В Испания от началото на януари всекидневникът "Публико" е спрял всякакви плащания. В Гърция изчезнаха два водещи всекидневника, сред които и големият "Елефтеротипия". Дори американският печат е в упадък. След 2007 г. в САЩ са закрити 13 000 работни места за журналисти. За шест години приходите от реклама са намалели двойно в печата. В интернет рекламата е евтина и осигурява само 9% от доходите на половината американски издания. Единственият вестник, който просперира в интернет, е икономическият флагман "Уолстрийт джърнъл", който има 1.3 млн. абонати. Не по-малко авторитетният "Ню Йорк таймс" обаче едва крета с 324 000 абонати в интернет, които му носят 14% от приходите. Във Великобритания пионерът на интернет журналистиката "Гардиън", чийто сайт е вторият по посещаемост в Европа, получава от мрежата само 15% от приходите си. На първо място е булевардният "Дейли мейл" с 15.7 млн. посетители, но и той изкарва от интернет само 37 млн. лири при оборот 221 млн. лири.

Медиите се държат като динозаврите,

изчезват масово и не осъзнават защо. Журналистите и досега си мислят, че информацията е стока, с която търгуват. В действителност информацията е основно човешко право, което няма цена и не може да се продава, а медиите търгуват с информационни продукти и информационни услуги. С появата на интернет информационната стойност на новините не намалява, а намалява стойността на информационните продукти, тъй като могат да се копират и тиражират много лесно. Медиите не притежават информациите, които произтичат от обществото и са предназначени за неговата собствена ориентация. Те притежават само своята запазена марка, която се носи от текстовете, така както са написани. Информацията обаче може лесно да се прехвърля върху различни носители (текстове) и да запазва стойността си. За разлика от художествените произведения, при които ценна е и уникалната им форма, в журналистическата продукция ценно е съдържанието, макар че то е невъзможно без своя носител (формата).

Медиите като посредници (за което говори и самото им название) обработват и пренасят информацията там, където е невъзможна пряката комуникация. Заплаща се само трудът им и материалните разходи, а не съдържанието на информацията. На село хората общуват безплатно и без медии, защото комуникацията е пряка. В световното село, създадено от интернет, има широки възможности за пряка комуникация. Всеки може да бъде източник и потребител на информация. По същия начин всеки може да хвърли послание в бутилка в морето и да се надява някой да го прочете. Поради изобилието от информация обаче няма как всеки да се занимава с нейното пресяване, издирване и обработка, защото няма да му остане време за друго. И в ерата на интернет са необходими специалисти, които да се посветят само на тази работа. Бедата е, че не е измислен начин за заплащане на труда им. Рекламата не е решение, защото поради огромната свобода на потребителя в мрежата да я игнорира тя е слабо ефективна и не струва много.

Какво е бъдещето?

Не е нужно да се гадае, трябва само да се наблюдава. Покрай академичните ми занимания се налага да посещавам журналистически факултети и катедри в България и навсякъде забелязвам ясна тенденция студентите да предпочитат пиар (съвременното название на платена пропаганда) вместо журналистика. Съотношението е две към едно в полза на пиара. Той е с гарантирани доходи, защото задачата му е да разкрасява образа на онзи, който плаща (правителство, фирма, партия и пр.). От журналистите обществото очаква да защитават неговите по-широки интереси и да му дават обективна картина (включително и негативна) за хора, събития и институции. Главната полза от медиите е да функционират като нервна система, която реагира, когато в някой от органите настъпят промени – добри или лоши. Тук се включва и усещането за болка, което може да бъде животоспасяващо, защото предупреждава да се вземат мерки (ето защо журналистите "обичат" лошите новини). Пиарът има дрогираща функция, защото трябва да излъчва постоянно оптимизъм, радост, удоволствие и пр., но никога не може да бъде носител на "лоши новини".

В момента обществото (в най-широк аспект) върви безгрижно към своето масово дрогиране. То ще има всички удоволствия, за които е готово да се бори в интернет, но няма да има представа за действителното си състояние. Най-важната информация ще циркулира по затворени канали само за кръгове, които ще имат интерес да я плащат и да я използват за управленски и други свои цели. Колко още време ни остава да се срещаме – журналисти и читатели? Не смея да прогнозирам, но медийният упадък е бърз и всичко ще се разбере в близките години.

Оригинална публикация

БНР, Преди всички | 30.01.2012

Водещ: Набира ли сила отпора срещу Международното търговско споразумение за борба с фалшификациите, наричано за кратко ACTA. В края на миналата седмица и България сложи подпис под това споразумение. То е подписано от 22 страни от Европейския съюз. Припомням Ви, че миналата седмица американският Конгрес се отказа от два закона срещу интернет пиратството. ACTA все още не е в сила, защото е необходимо решение на Европейския парламент. Това трябва да стане през лятото. Няколко организации пък вече събират подписи за проестна петиция до Европарламента. Подписите в тях са над милион. Надига се реакция и в България. Насочва се вниманието към твърде рестриктивните или пък твърде общи текстове на това споразумение. Къде е основният проблем? Какво би означавало прилагането на текстовете, които се съдържат в него, за интернет потребителите? За това ще говорим сега с Константин Павлов, по-известен в интернет пространството като Комитата – блогър, член на „Електронна граница”. Здравейте, г-н Павлов!
Константин Павлов: Здравейте!
Водещ: Да кажем в началото за нашите слушатели къде е основният проблем на това споразумение?
Константин Павлов: Ами, да Ви кажа, то в това споразумение друго, освен проблеми, аз не виждам. Поне що се отнася до нещата, свързани с интернет. Но трябва да се знае нещо – че ние всъщност не знаем много за това споразумение, защото то се подготвя в пълна тайна от няколко години, при абсолютна непрозрачност, абсолютно скриване на конкретните текстове от обществеността. Все едно се касае, нали, за нещо от сорта на борба с тероризма или нещо подобно. Нашето правителство, то е, как да кажа, от възможно най-ретроградните и възможно най-непрозрачните. Буквално то е било обсъждано с едно изречение в Министерски съвет, когато се е взимало решение да се подпише през месец ноември. Така че това, което може да съдим за споразумението, е от чужди източници. Нали, казах Ви вече, че текстът не е публикуван никъде. А иначе, това, което се предвижда – доставчиците на интернет да следят трафика на клиентите си и евентуално, ако забележат нарушение на авторски права, веднага да докладват. Същото важи и за доставчиците на хардуер. Тоест, на тях им се вменява отговорност на това, което ползвате и правите в интернет. Друг проблем е, че дефиницията на авторските права са твърде широки. Тоест, пак не се знае какво точно се защитава и какво, против какво точно се бори закона, т. е. …
Водещ: Ами, основното е, нали, че се бори, как беше, с контрабандата, фалшифицирането на стоки, защитата на авторските права. Нали, това е максимално широката формулировка.
Константин Павлов: Да. Първо, че се слага, в една кошница се слагат ябълки и круши, т. е. на едно място се слага, както защитата на т. нар. интелектуална собственост, така и съвсем други работи, фалшификации и т. н. Това е типичен подход на тази индустрия, която непрекъснато се опитва да пробутва някакви такива закони. Буквално преди седмица, ако си спомняте, имаше дрги два закона в американския…
Водещ: Да. Аз затова припомних, да, които предизвикаха протести и които бяха, нали, на този етап поне спрени.
Константин Павлов: Ами, да. Спрени, слава Богу, но не и отменени. Тоест, там също може да очакваме развитие. Докъде стигнахме?
Водещ: Да. Всъщност, това означава на практика… Аз затова исках да обясня за нашите слушатели на практика какво означава за потребителите, ако тези текстове, които никой не знае какви точно са, влязат, бъдат одобрени?
Константин Павлов: Означава, че целият интернет трафик, цялата кореспонденция, всичко, което правят в интернет, ще се следи много зорко не само от полицията, но и от техните доставчици случайно да не би да направят някое нарушение на…
Водещ: Това на практика възможно ли е, г-н Павлов, обаче? По принцип, по света и бих искала и на българска почва да кажем това как би се случило.
Константин Павлов: Значи, това е възможно с огромни разходи. На цената на огромни разходи и то не за сметка на държавата, а за сметка на конкретните интернет доставчици. И е възможно при ограничаване на на нашите конституционни права, драстично ограничаване на нашите конституционни права, т. е. такива неща като тайна на кореспонденцията, презумпция за невинност, свобода на словото до голяма степен ще бъдат ограничени. И ако тия две неща, нали, се изпълнят, тогава е възможно. Трябва ние да решим дали сме готови да жертваме тия свободи за нещо, което ще има много съмнителен ефект.
Водещ: Добре. Тогава защо го подписват това споразумение 22 страни, на този етап, от Европейския съюз, между които и нашата страна?
Константин Павлов: Ами, според мен, всичко се дължи на натиска на лобито на големите звукозаписни, филмови компании. Те имат изключително влияние върху правителството на САЩ. От там правителството на САЩ вече упражнява голям натиск върху развитите страни в света. Ако сте чели, да речем, грамите на Wikileaks, вътре се отдава голямо значение на това споразумение, въобще на борбата с пиратството. Така че за мен там е скрито разковничето на въпроса.
Водещ: Да. А ще позволи ли обаче, според Вас, Европейският съюз да има такава сянка на съмнение, че някакви текстове, някакво споразумение всъщност е в резултат на лобиране, на силно лобиране?
Константин Павлов: За съжаление, процедурите в Европейския съюз и в Европейския парламент са доста тромави. И честно да Ви кажа, аз, не ми се иска едно гласуване в Европейския съюз да е единствената ни гаранция срещу това, че нашата демокрация няма да бъде застрашена. По принцип досега такива закони са били падали в Европейския съюз или са били смекчавани. Но от друга страна, ако се сещате, имаше една директива за задържането на данни, която в България беше, няколко пъти беше опитана да се въведе ту като наредба №40, ту като промяна в закона за електронните съобщения.
Водещ: Да. Това голяма битка беше. Мисля, че е хубаво да си го спомнят и нашите слушатели.
Константин Павлов: Да. Която дойде точно от, дойде точно от Европа, от Европейския парламент. Така че това, което може да ни се случи, е там да мине позитивно гласуването и ние да се изправим пред още една такава битка.
Водещ: На местна почва тук, защото това са текстове, които трябва да намерят приложение в българско законодателство. Нали, това е схемата?
Константин Павлов: Аз не съм юрист, за съжаление, и международното право ми е съвсем, така, труден въпрос. Но това, което аз съм чувал – че международните споразумения имат предимство пред българските закони, т. е. може би няма да се наложи дори те да бъдат по някакъв начин тук гласувани или прехвърлени, а ще се, това право ще се прилага директно. То и затова е толкова опасно. Защото първо се гласува абсолютно непрозрачно. Тоест, ние не знаем, досещаме се, имаше някакви неща, които изтекоха в пресата, но все пак това не може да бъде сериозно, нали. И въпреки че е толкова тайно и непрозрачно, то ще има директно действие в България.
Водещ: Добре. А тогава привържениците на едни такива по-рестриктивни мерки биха казали: как да се води тогава борбата с интернет пиратството?
Константин Павлов: Ами, вижте! Значи, интернет промени целия начин на живот. Интернет направи някои бизнес модели, и по-специално бизнес моделите на развлекателната индустрия, до голяма степен неактуални, архаични, недействителни. Просто, не трябва непрекъснато тук да се атакува демокрацията с такива ретроградни закони, а някои хора просто трябва да вземат и да си съобразят бизнеса със съвременните реалности. Това е въпросът. Иначе, тази битка ние ще си я повтаряме, както сме я повтаряли досега – веднъж на шест месеца всяка година и то по различен повод, за различен закон и т. н.
Водещ: Да. Смятате ли, че според Вас гражданският натиск – защото споменах, че има вече такива няколко петиции, които събират милиони подписи, вероятно ще бъдат събрани, вероятно и реални действия ще се случат. Имаше такива в Полша в деня на подписването всъщност, 26-ти. В България се чува, че се подготвят подобни протести. Това ще…
Константин Павлов: В България е имало вече веднъж подобни протести. Мисля, че бяха през 2007 г., през пролетта. Така че не е чак толкова невъзможно. Но действително гражданският натиск е изключително важен тия неща да не се случат и аз се надявам и в България нещата също да… да се организират протести. Вижда се, че нашето правителство е доста податливо на протести. Така че ако те се случат, много вероятно е и ние да успеем да предприемем нещо по въпроса.
Водещ: Да. Сега тук без да Ви вкарвам в този разговор, защото нито Вие, нито аз разбираме – би ли могло например да бъде оттеглен този подпис на нашата страна, който е поставен? Чисто… каква стъпка би могла да бъде стъпката назад?
Константин Павлов: Знаете, че всеки, който положи даден подпис, би могъл да го оттегли след това. Така че аз мисля, че подписът спокойно би могъл да бъде оттеглен. За съжаление, там играят много по-големи интереси. Тоест, България евентуално би била санкционирана за едно такова.
Водещ: А смятате ли, че случайно, така, тихомълком и у нас се случи това или то е било преднамерено? Или просто министрите много не са се замислили какво точно…
Константин Павлов: Разбира се, че е било преднамерено. Не, не, не. Вижте! Нека не ги изкарваме толкова, не изкарваме толкова невинна нашата администрация. Аз пак Ви казвам, прочетете грамите на Wikileaks. Вътре имат много дълга история 4-5-годишна дълга история на лобиране на организации, свързани с авторското право американската администрация тези въпроси, включително и по въпроса за това споразумение. Просто, вътре се вижда как работят нещата. Оправданията – ние не знаехме, особено пък що се отнася до правителството, абсолютно не работят в случая.
Водещ: Да. Ние не сме и чули какво мисли правителството или представител на управляващите до този момент. Вероятно днес или в следващите дни това ще се случи, за да чуем аргументите за този подпис, това присъединяване.
Константин Павлов: Ами, вижте! За съжаление, в това споразумение, пак ви казвам, смесени са ябълки и круши. Тоест, вътре има полезни неща, като борба с ментетата и т. нар. интернет пиратство, което е нещо съвсем друго, като явление. Това се случва често. Знаете, интернет, набутват тия неща заедно с детската порнография, с тероризма, с какво ли не, нали, само и да се съгласим с тия промени.
Водещ: Да. Смятате, че и в случая това е така. Ще видим какво ще бъде развитието. Предстоят решения, разбира се, и унас и на европейска почва. Благодаря Ви за този коментар!
Константин Павлов: Благодаря Ви и аз!
Водещ: В ефира на "Преди всички" Константин Павлов, блогър, член на „Електронна граница”.          

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Красимира КАРАМФИЛОВА | 17.12.2011 

Най-важните процеси на пазара, които ще продължат и догодина 

Ако направите бърз преглед на случващото се в медийното поле през годината, картината сигурно няма да ви вдъхнови. Там се открояват няколко съществени момента, повечето от които с отрицателен знак. Кризата преобърна ценностната система на медийния бизнес и това не остана незабелязано. Доверието в електронните и хартиените издания падна толкова стремглаво надолу, колкото и бюджетите им. От медиите или чувахме полуистини, или избирахме да бягаме от действителност през сериалите. Избрахме няколко отчетливи тенденции в медиите, които си заслужава да следим и през следващата година.
НАЧАЛОТО НА КРАЯ
Диагнозата за свободната и независима журналистика в България не е особено благоприятна. Особено в контекста на преминалите местни и президентски избори. Вместо продавачи на новини някои булевардни издания се превърнаха по-скоро в търговци на влияние. Манипулативната журналистика получи своята хранителна среда по време кризата и така достигна кулминацията си на последните избори, установявайки властта си над пазара. Много медии фалшифицираха информацията, така както политиците оставиха съмнението, че изборите са изфабрикувани. Сериозните медии, които произвеждат качествена разследващата журналистика, бяха по-скоро изтикани в ъгъла.
"На медийния терен се появи явление, което е аналогично на търговията с гласове. Това е прякото купуване на влияние по време на избори. Говорим за сива медийна икономика, която търгува с послания", коментира след изборите медийният специалист и преподавател Орлин Спасов. Той се позова на резултатите от анализите, базирани върху данни на Лабораторията за медиен мониторинг към фондация "Медийна демокрация" (ФМД), и обясни това явление със задълбочаващата се икономическа зависимост на медиите, породена от кризата и свиването на рекламните приходи.
"Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват. Корупцията в медиите очевидно ограничава способността им да служат като обществен глас." Цитатът е от доклад, изпратен през 2009 г. от бившия посланик на САЩ в България Нанси Макълдауни и публикуван в Wikileaks. Този коментар е напълно релевантен и за тази година. Това най-вероятно ще е тенденция и за в бъдеще.
Острият дефицит на свобода в българската журналистика е ясен знак, че редакциите са силно зависими от икономически и политически лостове. Така се положиха основите за развитие на т.нар. нови медии, от типа на Wikileaks. Дали медии е точната дума за тях е спорен въпрос, но е факт, че този алтернативен канал за информация засегна и България, като предостави нецензурирани и нефилтрирани документи. Разкритията им обрисуваха една различна картина за познанието на другите за нас. Българската журналистика и тази година беше категоризирана от Freedom House като частично свободна. Уви, тази негативна тенденция, която със сигурност ще се запази през 2012 г., надали ще се обърне в полза на гражданското общество в България в близкото бъдеще. Освен ако преди следващите избори в медийния закон не бъдат направени промени, чиято цел ще бъде защитаването на независимата журналистика по време на политически кампании.
РАДИОКРИЗА
Най-засегнат през отиващата си година е радиопазарът. Ако през 2010 той регистрира едва 10.6% спад на нетните приходи от реклама, през тази година се очаква процентът да е двойно по-голям. "Ако съдя по микса на нашата рекламна агенция (а ние работим с компании от сектора на бързооборотните стоки), рекламните инвестиции в радио най-много намаляват. Ако предишните години те са били поне 10%, сега са паднали до 2%, обяснява директорът на медия агенцията Mindshare Лили Георгиева. Мениджърите обаче геройски се защитават и считат, че бизнесът съвсем не е стигнал дъното. "2011 г. започна с неочакван и продължителен спад в инвестициите в радиореклама, но последващият период (който още не е приключил) компенсира донякъде изоставането през първите месеци от годината. Очакванията ни, че рекламните инвестиции през 2011 г. ще повтарят резултатите от 2010, до момента се потвърждават. Някои от оптимистичните прогнози за нарастване не се сбъднаха, но все пак финансовата година не е приключила", обяснява Eлена Кискинова, изпълнителен Директор на Emmis Bulgaria.
Радиомениджърите обясняват, че е трудно да се прави прогноза за 2012 г., тъй като пазарът зависи много от рекламната политика на всички медии. От изключителна важност са телевизиите, които диктуват отношението на рекламодателите към пазара като цяло. Много е важно от тяхна страна да се запази и задържи баланс на ценообразуване, който да не позволи сриване на пазара. За съжаление кризата продължава да се отразява отрицателно на него, като подобна тенденция ще се запази и в средносрочен план.
По неофициални данни нетният пазар на радиореклама (без БНР) възлиза на 25 млн. лв. Тези пари се разпределят между частните медии. Срещу скромните пари на целия частен радиопазар стои сериозната държавна субсидия от близо 42 млн. лв. на държавното радио, което изкривява пазара.
Най-сериозният проблем на радиобизнеса продължи да е липсата на данни за аудиторията. Почти всички сериозни играчи в сектора са на мнение, че няма крачка напред при преодоляване на проблема с измерването на радиорейтингите, което допълнително затруднява работата с рекламодателите. Оптимистичните очаквания за промяна отново се отлагат за 2012.
ОТИВАТ ЛИ СИ ЧУЖДИТЕ ИНВЕСТИТОРИ
Изтеглянето от пазара на чуждестранни инвеститори започна още в края на 2010 г., когато германската медийна компания ВАЦ продаде вестниците "Труд" и "24 часа". Купувач е "Медийна група България холдинг" на бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. От страната се оттегли и шведската медийна група Bonnier. Издаваният от тях в. "Пари" беше купен от "Икономедиа" АД (собственик на вестниците с марка "Капитал").
В края на тази година от бизнеса си тръгна друг голям чуждестранен медиен играч – ProSieben, която притежаваше радиостанциите от групата на SBS в България. Още в края на миналата година германската компания обяви, че обмисля продажбата на част от европейския си бизнес, включително и този в България. От ProSieben твърдят, че решението им няма нищо общо с финансовата криза. Но е факт, че засега се оттеглят единствено от българския пазар, където обемите на радиореклама на практика са замрели и са много далече от силните 2005 – 2007, когато бе големият интерес към радиопазара в България.
С днешна дата няма ясни знаци, че други чуждестранни инвеститори ще напускат медийния бизнес в България, но това е възможно да е просто затишие. И ако кризата на пазара за традиционни медии прави под въпрос присъствието на чужди компании, то не стои така въпросът в сектора на онлайн медиите. Жанет Найденова, председател на "Интерактив асосиейшън България" (IAB, асоцииран член на Interactive Advertising Bureau Europe), обясни, че "с организацията водят разговори чужди инвеститори от Европа и региона, които проявяват интерес към нашия пазар, следят активно развитието му. Очакваме навлизане на чужди инвеститори не само с интерес към сливания и закупувания на онлайн медии, но и за продажба само на дигитална реклама и дигитални агенции".
ONLINE НАДЕЖДА
Докато пресата, радиото и телевизията са в сериозна схватка с финансовата криза, след като компаниите свиха маркетинговите си бюджети, един медиен сектор не просто се позиционира добре на българския рекламен пазар, но и расте с всяка следваща година. Пренасочването на голям брой компании към онлайн комуникация дори трансформира бизнес моделите на много от традиционните медии. Те свикнаха да публикуват съдържанието си в мрежата, където то е свободно достояние на повече от 47.9% от населението на страната по данни на InternetWorldStats.com.
По прогнози данни на "IAB България" за 2011 г. дигиталният пазар в България отбелязва ръст между 16 и 20% в сравнение с 2010, когато пък ръстът е бил 18%. Според Иван Иванов, управляващ директор на Zed Digital Cybermark, ръстът тази година е по-малък от предвидения, но той, както и останалите специалисти в бранша, до които се допитахме, са категорични, че тенденцията за ръст ще продължи и през следващата година. Като двигател за него ще се яви мобилната реклама. "В момента тя е по-скоро в зародиш, но нарастващата пенетрация на смартфони ще диктува и ръст на рекламите в този канал на онлайн рекламата", твърди Христо Стефанов, управляващ съдружник в дигиталната агенция "Е-маркетинг".
Въпреки високия ръст обаче трябва да се има предвид ниската база, която той надгражда. Интернет рекламата все още е малка част от общия рекламен микс на компаниите, като по прогноза на "IAB България" тази година той вероятно ще достигне 10%. Жанет Найденова, председател на интернет асоциацията, очаква това да се промени. Според нея през 2012 г. 15% от маркетинговите бюджети ще са отредени за дигитална комуникация. Това естествено са средни стойности, защото изборът на медиен микс зависи от конкретния рекламодател. Иван Иванов казва, че при техните клиенти процентът винаги е бил над 15. Понякога това е за сметка на други комуникационни канали, като принта например. "Разбира се, не можем да отдадем ръста в онлайн медиите само на спада в други канали", коментира обаче Христо Стефанов. Той казва, че появата на нови бизнес модели, изцяло интернет базирани, допринася за общия ръст в онлайн рекламата. Това се потвърждава и от рекламодателите. "Nestle България" например планират повишение на инвестициите си за следващата година, които за момента се движат около 4-6% от медия микса. Подобна е ситуацията и при телекомите. "Със сигурност ще се стараем да запазим поне нивата от последните две години. Което едва ли ще се случи с инвестиции в други комуникационни канали", коментираха от Globul за "Капитал".
От другия голям телеком, Mtel, също няма да ограничават онлайн комуникацията си. Не така стои въпросът с Vivacom, които са на мнение, че няма достатъчно надеждни методи за отчитане ефективността на онлайн рекламата. От Nestle обаче коментираха, че нарастването на сигурността в инвестициите в дигитална реклама е свързано с начина на измерване на резултатите и възможността за прецизно проследяване и анализиране на онлайн диалога.
СЕЗОНЪТ НА СЕРИАЛИТЕ
"Стъклен дом", "Седем часа разлика", "Столичани в повече", "Под прикритие". Няма да е пресилено, ако кажем, че 2011 бе годината на българските телевизионни сериали. Основните инвестиции на големите ефирни телевизии бяха фокусирани именно в тези формати.
Създаването им отскоро се превърна в ново поле за конкуренция между телевизиите. С тях те отговориха на очакванията на зрителите за разнообразие и повече българско съдържание, в което хората да се разпознават. Преди това излъчването на турски сериали показа значителния зрителски интерес към тези формати. Местното производство даде възможност чисто маркетингово да се разработи проект, от който да спечелиш повече. Масовото снимане на сериали, освен че създаде повече работа за продуцентските къщи, допълнително ги разви.
През отминалия тв сезон в програмните схеми на националните телевизии bTV, "Нова тв" и БНТ се завъртяха общо шест български сериала. БНТ засне два сезона на "Под прикритие", а от медията дават ясни сигнали, че след успеха на филма ще инвестират и в нов. bTV затвърди опита си със "Стъклен дом" и не се забави да използва успеха, като инвестира в нови проекти като "Седем часа разлика", "Столичани в повече" и "Домашен арест". "Нова тв" изостави "Забранена любов" и на негово място се появи "Етажна собственост". Създаването на сериали е новата модна вълна медийни продукти, която трайно измести риалити програмите.
Желанието на телевизионния бизнес да ги произвежда се подхрани и от промените в медийното законодателство. От януари 2010 г. то изравни продуцентския и телевизионния пазар с европейския и световния, като позволи т.нар. продуктово позициониране. Това е вид тв реклама, при която марките стават част от действието на програмата. Новият комуникационен канал даде възможност на медийния бизнес да привлича свежи инвестиции за реализация на проектите си.
Тенденцията да се снимат сериали ще продължи и през 2012, но също така е сигурно, че в данните на агенциите, които следят тв пазара, делът на нишовите специализирани канали продължава да расте. Ясен знак, че зрителят иска повече разнообразие и смислени послания.

Стр. 33, 34

в. Република | 13.10.2011

Европейската комисия започва изследване на високо ниво на свободата на медиите в Европейския съюз, съобщава електронното издание "EU Observer". Източници от ЕК обаче коментират, че начинанието цели главно да предизвика внимание.
Изследването ще бъде насочено към проблеми като политическата намеса, законовите заплахи за правата на журналистите, корпоративното влияние в медиите и концентрация на медийна собственост. Във връзка с неотдавнашния скандал с незаконно подслушване на телефони от британския таблоид "Нюз ъв дъ Уърлд" ЕК ще проучва състоянието на "качествената журналистика", както и етиката и отговорността на медиите. "В ЕС се наблюдават развития, които заплашват свободата на медиите. Всички знаем къде става това. Държавите членки носят основната отговорност да защитават свободата на медиите", заяви еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус.

Стр. 7