в. Десант, Бургас | Лъчезар ЛИСИЦОВ I 22.04.2011
Делата за клевета и обида трябва да минат на три инстанции, в провинцията районните и окръжни съдилища са едно и също нещо, казва журналистката
Г-жо Касабова, какво е значението на решението на Европейския съд в Страсбург по вашето дело?
- Това, което днес се случи в Европейския съд за правата на човека, за което ще узнаят всички европейски държави и цялата международна журналистическа общност, е, че това е победа на бургаската гилдия, победа на седящата стачка от 2002 г, която колегите сами, без да съм ги молила, проведоха пред Районния съд в Бургас след присъдата ми на първа инстанция. Тогава те дадоха възможност в България да се разбере, че има един несправедливо осъден журналист. В този смисъл решението на Европейския съд не е моя победа, а на всички медии.
- Какво ще направите с парите, които ще получите от осъдената държава?
- Ще ги върна по най-бързия начин във фонда за подпомагане на несправедливо осъдени журналисти и на такива, срещу които се водят подобни дела. През 2003 г, когато окончателно се разбра, че съм осъдена, цялата медийна общност в България, всички неправителствени организации излязоха в моя защита и учредиха този фонд на мое име. Тогава, първи в този фонд средства внесе г-н Дими Паница – първо 1000 лева, след това и 500 лева, за да мога да платя първите 30% на тези, които ме осъдиха, а те настояваха да ги платя моментално. Г-н Дими Паница е основателят и на фондация "Свободна и демократична България". Сега е време да му благодаря и да обещая, че аз ще върна тази сума, както и останалата част – те ще постъпят в този фонд, тъй като ми е известно, че до този момент в него не са влезли абсолютно никакви други средства.
- Какво ще посъветвате всички колеги-журналисти, които в момента са в съдебната зала и се борят за правата си?
- През март 2000 г. прогресивномислещата част от медиите в България, както и неправителствените организации успяха да постигнат една чудесна победа. Тогава по законодателен път се прекратиха съдебните дела с участие на прокурор, които се водеха срещу журналисти за техни публикации. Оттогава делата за обида и клевета започнаха да се водят след частна тъжба – като частни наказателни дела и станаха двуинстанционни – само на ниво районен и окръжен съд.
По това време обаче, българският съд за съжаление вече беше превърнат в една мафиотска структура. А в провинцията окръжен и районен съд вече бяха станали едно и също нещо, а самата съдебна система се беше сдушила и с политическата върхушка, както и с всички останали управляващи от съответния провинциален град.
И така – между 2000 и 2006 г. тези бързи съдебни наказателни дела срещу журналисти просто главоломно растяха, като до този момент има стотици колеги, които са в съдебна зала, срещу които се водят съдебни дела. Много от тях са осъдени, но не смеят да го казват, защото те считат, че това е срамно.
Аз не мисля, че човек трябва да се срамува от това, че е рискувал и си е позволил лукса да каже истината в държава като България. Смятам, че той трябва да преследва докрай своята цел, с цената на абсолютно всичко, да не губи надежда и да знае, че рано или късно, ако той е бил справедлив, ако той не е обслужвал нечия чужда поръчка, а го е направил в името на професията, той рано или късно получава това, което наистина е очаквал, че ще стане чрез тази своя публикация. Съветвам ги да продължават в същия дух. Но много малко са колегите, които си позволяват вече да пишат сериозни коментари и разследвания. Знаете, че понастоящем в нашата държава просперира жълтата преса, жълтите издания, а всички сериозни издания отдавна се разделиха с острите си пера, тъй като в тях нямаше място за разследваща журналистика, по простата причина, че собствениците на националните и регионалните медии отдавна са се сраснали със съответните управляващи.
- Очаквате ли след решението в Страсбург българските съдии, които ви осъдиха несправедливо, да пострадат – да бъдат понижени или нещо друго?
- Аз очаквам сега правната общност в България и основно Висшият съдебен съвет да се вземат в ръце и да преразгледат работата на тези свои колеги в Бургас, да преразгледат този случай отново. Призовавам неправителствените правозащитни организации така, както те ми обещаваха през 2002 и 2003 г., понеже това беше голям шамар за цялата журналистика в България, да предприемат мерки. Те тогава обещаха, че ако в Страсбург това дело вземе обрат, ще настояват в подобни случаи разноските на осъдените журналисти да се поемат от съдиите, произнесли тези присъди. Тъй като те са го направили с ясното съзнание, че са потъпкани моето право на защита. Потъпкали са моя труд като журналист, оставили са ме без средства за препитание, което беше факт, и не са ми дали възможност да се защитя.
- Като че ли обаче в съдебната система нищо не се е променило оттогава и пример е присъдата на Христо Ковачки отпреди няколко дни – човекът буквално е откраднал от държавата 16 млн. лева, а е осъден условно на три години затвор. Вярвате ли, че нещо може да се промени след това решение в Страсбург по вашето дело?
- По неясни за мен причини преди около седем години един общински съветник в Бургас, който се казва Ел Масри, беше осъден и той изтърпя своето наказание в затвора, само защото не беше декларирал данъци в рамките на 25 хиляди лева. Виждате двойния аршин, но аз имам надежда, защото е налице известно раздвижване и стресиране в редиците на съдебната система. Не е чак толкова мракобесно състоянието на тази система, каквото беше само допреди три години. Но това не е благодарение на правителството на г-н Бойко Борисов и на вътрешния министър Цветан Цветанов. Те просто бяха притиснати от Европейския съюз и на тях им беше поставен ребром въпроса -или се справяте с корупцията в съдебната система, или просто няма да помагаме на България по никакъв друг начин. Основните акценти, които бяха поставени пред това правителство, за да получи подкрепа от ЕС, беше справяне с корупцията по високите етажи, с което те се провалиха, както и със съдебната система и организираната престъпност. Аз мисля, че към този момент моите колеги в Районния и Окръжния съд могат да дишат по-спокойно, отколкото по времето, когато ме съдиха мен в Районния съд. Г-жа Яна Колева крещеше на колегите ми – понеже беше пълна залата – "веднъж завинаги ще има осъден един журналист, за да млъкнете всички вие", и това е протоколирано. Подобна ексцесия днес съдиите не си позволяват.
- Какво ви струваше тази съдебна сага, чухме, че сте стигнали до крайни намерения в един момент?
- Бях силно шокирана, когато чух присъдата на Районен съд, тъй като през цялото време на мен ми се даваха някакви обещания, че ако изобщо има присъда тя ще бъде минимална, няма да бъде толкова голяма. Аз изобщо не съм и предполагала, че могат да ме осъдят да платя 7500 лева. През 2001 г. за мен това беше непосилна сума, аз просто не можех да си я представя. Тогава бях на заплата от 200 лв. във в. "Компас" и взимах хонорар от в. "Новинар", за който работех като кореспондент.
Спаси ме съпругът ми Валентин Касабов, който стоеше до мен и това беше човекът, който незабавно реагира и събра подписите на всички политически партии и синдикални организации в Бургас в моя защита. Всъщност тогава – през 2000 г. -нямаше партия, която да не сложи подпис в това общо становище, включително БСП и СДС, които враждуваха помежду си. Това беше изпратено до президента, до правителството, до правосъдното министерство, до Народното събрание. Така че аз получих изцяло подкрепата на съпруга си, който организира междувременно заедно с колегите и подписка за отстраняването от длъжност на четиримата инспектори от инспектората, но напук те бяха вече консолидирани в тази система и бяха повишени точно в този период. А двете съдийки, които ме осъдиха, ги бранеше апелативният прокурор Йордан Иванов, както и шефката на Окръжния съд Сабина Христова. И двамата буквално колеха и бесеха в системата -назначаваха послушковци, които трябваше да им служат.
- Какво трябва да се промени в закона, за да се спре съдебната гавра с журналистите в провинцията?
- След като след 2003 г. заваляха тези присъди по най-бързия начин на първа и втора инстанция, особено в провинциалните съдилища, много неправителствени организации, сред които "Артикъл-19" и "Репортери без граници", отново се надигнаха да изследват този феномен в България. Защото уж се освободи от участие прокуратурата в тези процеси, и те бяха заменени с частно производство, а в един момент присъдите станаха страшно много. Оказа се, че тази промяна в България не е ефективна и трябва да се върви към заменяне изцяло на наказателното производство с гражданско на три инстанции, в столицата. Проблемите на националните и регионалните вестници продължават да се задълбочават – при толкова съдебни дела, като се стоварят на една редакция, тя фалира. Затова и има срастване на медиите с властите. Затова и започнаха да изплуват жълтите издания след 2004 г. – точно заради многото осъдени журналисти. Просто спряха да се правят разследвания.
***
Александър Кашъмов – адвокат на свободното слово
Адвокат на журналистите по фундаменталното дело в Страсбург беше Александър Кашъмов, ръководител на програма "Достъп до информация". Припомняме, че Кашъмов представляваше и журналиста от ДЕСАНТ Лъчезар Лисицов в друго ключово за свободата на словото дело – срещу Президента на РБ за укриване на обществена информация. На 11 ноември 2010 г. излезе решението на Софийския административен съд, с което Георги Първанов бе задължен да огласи стенограма и паметна записка от засекретените от него разговори с руския президент Владимир Путин.
Стр. 9
