в. Пари | 2010-04-20

Дигитализацията на телевизионния и радиосигнал е сред основните приоритети на СЕМ, казва председателят на съвета Георги Лозанов

Господин Лозанов кои ще са основните ви приоритети след избирането ви за председател на СЕМ?

- Първият е свързан с обществените медии – скоро предстоят избори за генерални директори на БНР и БНТ. Вторият приоритет е цифровизацията на радиото и телевизията, тъй като имаме много парещ срок – 1 януари 2012 г. В тази връзка имахме закъснение от 10 години. Основното, което трябва да се направи, е да се промени моделът на тези обществени медии, защото в съзнанието на хората те си остават държавни. През последните 20 години не успя да се състои същинската обществена медия на модерно ниво в България. Това е една от най-слабо реформираните сфери въобще в България.

Ще бъдат ли цифровизирани навреме националните радио и телевизия?

- В този процес има много играчи – оператори на мултиплексите, радио- и телевизионните оператори и т.н. Тук трябва да се намесват двата регулатора, за да вървят по-лесно комуникацията и договарянето помежду им. Най-сериозната пречка е сериозното забавяне през годините. Ако не успеем навреме обаче, ще има санкции от страна на ЕС.

Възможно ли е да се случи сливане между БНР и БНТ?

- Това е идея, която подкрепям. Ако сливането стане факт, ще се пренареди цялата структура на държавните медии. Сливането ще бъде и антикризисна мярка, защото така ще се намалят администрацията и разходите за правене на програмата. Структурната грешка на тези медии е, че административното ръководство съвпада с програмното. Идеята ми е да се създаде оперативно мениджърско тяло, което да управлява голямата корпорация на двете медии, а даже и трите, ако към тях се присъедини БТА. Необходима е и много голяма самостоятелност на програмите. За да се случи конвергенцията обаче, трябва да се напише нов закон, което бе поет от управляващите ангажимент. Предполагам, че това би могло да се случи до една година.

Трябва ли да се слеят КРС и СЕМ, каквато идея имаха ГЕРБ?

- Когато са отделни, специално СЕМ може да функционира на базата на своята независимост като обществен орган, т.е. да се съобразява повече с обществените очаквания, а не толкова през държавната воля. Не съм сигурен, че сливането няма да се превърне в едно КРС, където СЕМ няма да заглъхне като позиция и да изчезне.

Не се ли притеснявате от монополизация на пазара след промяната на собствеността на НУРТС – представител на купувача в България е фирма на Цветан Василев, който има участие в "Нова българска медийна група" с Ирена Кръстева?

- Това е много сериозен проблем не само по отношение на конкретния пример, а въобще за собствеността на медиите. Ние така и не приехме закон за концентрациите. В България никъде не е казано колко медии можеш да притежаваш. Издателите на вестници стигнаха до извода, че е необходим закон, който да регулира по някакъв начин печата. Това искане дойде след появата на империята "Кръстева", която започна да плаши останалите играчи, и във връзка с жълтата преса, която често пъти нарушавайки определени норми, които другите спазват, се превърна в нелоялен конкурент. Има шанс законът за БНТ и БНР да не бъде само за радиото и телевизията, а за медиите въобще, като включва и печата, и постепенно да започне и да се грижи за регулацията в интернет предвид конвергенцията между традиционните медии и интернет.

Как СЕМ ще работи занапред с онлайн медиите?

- Засега има много малко възможности в това отношение. Това са тъй наречените нелинейни услуги, които се разпространяват през интернет, по отношение на които СЕМ няма регулаторна функция. Все повече понятието медии се променя и все повече се говори за информационни услуги, а при тях излиза напред не програмата, а отделният продукт, който свободно се движи във времето и пространството. Въобще играта става съвсем друга – ние все още мислим през едни категории, създадени в аналоговата ера, а вече сме на прага на цифровата.

Стр. 23

www.bgnes.com | 2010-04-17 

Трябва да искаме от телевизията много, но да не забравяме библиотеката, театъра и храма. Този призив отправи към зрителите председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов по PRO.BG.
Екип на новините бе на гости на медийния експерт. Самият той каза, че би искал да гледа телевизия, която да е „някъде на границата между телевизията и библиотеката”. Лозанов смята, че в сегашния момент регулацията на медиите прилича на началото, когато беше създаден Националния съвет за радио и телевизия преди 15 години. „Тогава имаше бум на кабелните телевизии и влизаше съвсем нова среда. Сега става дума за цифровата ера и смятам, че трябва непременно да изпълним това изискване до 2012 година дори това на някой да се струва прекалено бързо”, обясни той.
По повод дебата за статута и начина на управление на БНТ и БНР, Георги Лозанов бе категоричен: „БНТ и БНР трябва да останат обществени медии в класическия им вид, финансирани от обществото, в които телевизионният живот тече по различен начин. В този смисъл обединението им по модела на BBC може да се окаже един добър начин най-после да изградим модела на обществените медии в България, каза председателят на СЕМ.
Георги Лозанов отрече да има конфликт на интереси със сестра си, както писаха медиите, тъй като Олга Лозанова работи в електронна медия, а не е неин собственик. Той смята, че законодателството в страната дава ясна формулировка за подобни казуси. 

Оригинална публикация

Мнозина вече се питат защо трябва да съществува Съветът за електронни медии?
- Най-важното качество на Съвета за електронни медии е неговата независимост. Давам си сметка, че това е лозунг, но за да е такъв орган, той трябва да взима своите решения изцяло на базата на закона и да ги аргументира публично. Когато се отклони от закона или работи в известна конспиративност, тогава върху него пада подозрение дали е независим и дали не проявява чужда воля. Когато има обществен натиск, който да кара СЕМ да влезе в цензурска роля, законът трябва да еинструментът за независимост.
Пример за това е предаването "Биг брадър" – практически е невъзможно СЕМ да го спре, дори и всички да са против него. СЕМ може да констатира конкретни нарушения, които да могат да издържат в съд. Тогава вече на базата на натрупването на нарушението може да спре цялата медия, но не само едно предаване. Това е направено именно за да не е цензурен органът. Работата на СЕМ е обратното – да предпазва медиите от политическа или друга цензура и затова през 1998 г. надзорът беше изваден извън политическите институции. Преди това комисиите на парламента решаваха съдбата на медиите.

Предвиждате ли промени в закона за СЕМ, най-вече за състава на съвета?
- В близко или по-далечно бъдеще се очаква съставът да бъде намален от 9 на 5 души. Намалението е логично, защото не съм сигурен, че девет души са необходими, но, от друга страна, не трябва да става механично, просто за да намалим бройката. Защото увеличаването на бройката навремето имаше проста аргументация в полза на независимостта. Колкото повече са членовете, толкова по-трудно е да се създадат лобита на базата на нечие влияние, включително и да бъдат купени. Когато има 5 души, достатъчно е да бъдат привлечени трима на нечия страна, за да се дирижира политиката на съвета.

Смятате ли, че това е възможно да се случи и сега? 
- Нашата работа е да не се случва и това е свързано с предварителното доверие и индивидуалностите, които влизат вътре. Но поначало такова непрестанно подозрение в корупция има към повечето институции в България. През решенията на СЕМ лесно могат да минават и конкурентни войни – ако се атакува много една медия или формат, това е в полза на друга. Трябва да има балансирано поведение, а защитата е публичността.

Как се е променила медийната среда, откакто напуснахте регулатора?
- През последните години по-скоро се усеща само тътенът на голямата промяна, на нещо, което идва. Преди всичко тя е свързана с цифровата ера, както и с новите медии. С фондацията, с която работя ("Медийна демокрация" – бел. ред.), правим изследвания, според които през 2009 г. социалните мрежи са мощен аргумент при формирането на общественото мнение. А това променя и традиционната медия. Няма съмнение, че новата медия увеличава свободата. От друга страна, тя има и своите дефекти – анонимността и оттам безотговорността. Едно по-безотговорно говорене също се отразява на традиционната медия, преди всичко в бума на жълтите вестници. Този бум постави в много по-маргинална роля традиционната преса –като тиражи, като комуникативен резултат. Техният голям ресурс остава доверието.
Характерно за последните години е и възможността за създаване на медийни империи с неясен произход на капиталите, а оттам и на намеренията. Това доста стресна издателите, чисто конкурентно. Те сега – най-после – в собственото си мислене и очакване стигнаха до идеята да има закон, който да регулира и печата, държавата да изиграе някаква защитна роля. 

Какви са рисковете на предстоящата цифровизация?
- Най-големият риск е да не се цифровизираме в сроковете, в които трябва – януари 2012 г. Нещата вървят бавно. Цифровизацията не значи нищо толкова драматично, само 15-те разпространяващи се по аналогов наземен начин телевизии вече да не се разпространяват по този начин и на практика да няма аналогов телевизионен ефир. Кабелните оператори се страхуват напразно, че с цифровизацията ще бъдат изместени – нищо подобно, те още дълго ще разпространяват своите пакети. Този проблем го влачим над 10 години, без да помръдваме. Ако не го направим, въпросът е политически в ценностен смисъл – пак ще си останем най-големите оставачи на ЕС. За мен като председател на СЕМ това е много голям приоритет – на 1 януари 2012 г. да ударим шампанското в носа на цифровизацията.

В интервю за "24 часа" казвате, че трябва да се видят лицата на медийните собственици. Вярвате ли, че това ще се случи?
- Вярвам, че е много трудно. Победата на човек не е в това да победи, а да не се откаже, като загуби, и да продължава да действа. В това отношение харесвам книгата на Хемингуей "Старецът и морето" – как улови огромната риба, закачи я, защото нямаше как да я качи на лодката, и мъчително бавно я теглеше към брега, въпреки че останалите риби започнаха да я ядат. Накрай изтегли на брега само една кост. Тази кост са залогът и мотивът на всички високомотивирани акции. Така е и със собствеността на медиите. Дълго време ще изваждаме една кост на брега, но трябва да влизаме и да ловим следващата риба.

Какво пречи това да се случи?
- Регистри с правните субекти зад медиите съществуват и всеки може да ги види – има ги и в СЕМ, и в съда. Въпросът е какво стои зад правните субекти. Често пъти те са само един декор. Затова е много важно за самите медии това да се превърне в тема – чрез взаимен натиск, чрез разследваща журналистика. Това не е клюкарски интерес. Медийната комуникация има две страни и е важно да се знае кой ти говори от оная страна, която наричаме медия, и с какви цели.

Предстои избор на шефове на БНР и БНТ. Как виждате подходящите кандидати? 
- Първо, като става дума за обществени медии – важно е да се яви фигура, която е обществено известна. Не става въпрос за звезди, може да не е широко известна. Но да е фигура, която да е минала през защитата на обществения интерес и да й е интересно да защитава точно този интерес. Второ, трябва да е фигура, която не влиза в противоречие с гилдията. Обществените медии не са предприятия, които може да се управляват като строга структура. А и в много голяма степен обществото се изразява от журналистите в една медия, отколкото от нейния висок мениджмънт. Така че е много важно това взаимодействие. Това, разбира се, зависи от състоянието на гилдията, която не е в онова граждански активно състояние, в което беше преди 10 години.
Друг много важен критерий е да има представа за бъдещето – става дума за обществени медии в много променяща се среда. Още повече че обществените медии така и не се състояха в България, тоест моделът трябва да се конструира от А и Б. Важна е и бизнес ориентацията на мисленето, предполагам, че този мандат ще носи белезите на кризата. Трябва да имаш идея как по друг начин да управляваш бюджетите, не просто да стоиш в един кабинет и да чакаш държавата да ти даде едни пари. 

Как оценявате БНТ и БНР към сегашния момент?
- И двете медии последните години имаха спокоен период, защото особено през телевизиите по време на прехода се водеха големи битки – за независимостта и демокрацията. За хубаво или лошо, последните директори успокоиха този модел и дадоха възможност на медиите да се развиват спокойно. Но това не доведе до нова представа за обществени медии, която да ни убеди, че е започнало изграждането на същинските обществени медии в България. По-скоро това е една инерция, свързана с представата за старата държавна медия.
Така че много зависи кой ще се яви на конкурса. Аз си представям, че ще се яви човек с модерно мислене, който да обърне представата, да има характер. Това правителство и тази власт е власт на офанзивата. Но много ми се иска офанзивата да се пренесе и в обществените медии, да почне да се обръща моделът. Още повече че в новата ситуация обществените медии ще стават ужасно важни. Защото кризата ще комерсиализира много силно средата. Тогава обществената медия ще е един анклав, в който ще може да се защитават общественият интерес, многообразието и ценностите.

Като говорите за сливане на БНТ и БНР в структура, подобна на Би Би Си, как си го представяте на практика?
- Много е важно това да е структура, обратно на Комитета за радио и телевизия. Двете медии си имаха собствената си мощна администрация, а отгоре имаше още един етаж – шапка, също административен. Въобще не става дума за това, а за малко, много активно и просветено мениджърско тяло, което да управлява двете медии на принципа на фирмата в модерния смисъл на думата. Да управлява бюджетите и да ги прави ефективни. И оттам нататък много различни програми с много голяма редакционна свобода и в тях водещи да са творческите фигури. Което от само себе си да доведе до съкращения във фонда за работна заплата, до освобождаване на пространство, защото тези медии продължават да носят характеристиките от времето на соца. Имат сгради и какво ли не, а изпуснаха най-важното, за което не са виновни те, а държавата – разпространението е в ръцете на частен играч, на който трябва да плащат.
Когато това обединение се направи, включително и като антикризисна мярка, ще може най-после медията да се построи от А и Б действително. Разбира се, ако това не остане добро пожелание.

Кой ще създаде такава структура, при положение че и политическите, и медийните играчи са си същите за изминалите 20 години?
- Обществените медии могат да се случат само ако политиците се откажат от властта си върху тях. Всички от прехода се държат за телевизията както за полата на майка си, особено за БНТ. Това е свързано със спецификата на прехода, тъй като през медията се родиха новите елити. Сега новото правителство демонстрира желание да развали задочния договор на елитите, който включваше всеки следващ да пази предишния. Говоренето на Бойко Борисов, което е почти фамилиарно общуване, както и на фигури край него като Симеон Дянков, които казват нещо по един непредвидим за публичната риторика начин, почва да отменя този договор между елитите. Имаше известно подозрение по отношение на премиера, че може би той ще пази отношенията си с Първанов. Но и там се получи много важен срив.

Има съмнения, че подобна структура се прави, за да се отнеме относителната самостоятелност на двете медии и по-лесно да се подчинят на една воля.
- Не, самостоятелността не трябва да е на ниво медии, а на ниво програма. Какво значи самостоятелност на БНТ спрямо БНР? От какво ще им дойде проблемът, ако са в една обща мениджърска структура? Сривът на модела на обществените медии у нас трябва да стане така – този, който дава и разпределя парите, да не е този, който определя съдържанието. За да не може да го прави.

И все пак кой ще гарантира въвеждането и най-вече спазването на правилата на Би Би Си?
- Законът за радио и телевизия е устройствен закон за БНТ и БНР, вътре трябва да се разпишат ясно техните характеристики. После изборът от СЕМ на висшия мениджмънт на тази нова структура – самото събеседване, излагането на концепции, залагането на характеристики от тези концепции в договорите между СЕМ и изпълнителното тяло на медиите.

Оригинална публикация

www.novini.dir.bg | 2010-04-18 

Парламентът обсъди проекторешение за избиране на Мая Вапцарова за член на Съвета за електронни медии, внесено от депутати от ДПС. Гласуването на проекторешението ще бъде утре в началото на пленарното заседание. Мая Вапцарова е утвърден експерт в областта на филмовото изкуство, автор и режисьор е на 63 филма, за изключителния й принос към българското кино е наградена с орден “Св.св.Кирил и Методий“ – първа степен, пише в мотивите на вносителите. Независимият депутат Йордан Величков определи предложението на Мая Вапцарова за член на СЕМ като сполучлив избор и каза, че ще подкрепи нейната кандидатура. Любен Дилов от ОДС каза, че се присъединява към топлите дума за Мая Вапцалова. Тя е приятел и съмишленик на много гилдии и на различни поколения и групата подкрепя нейния избор, допълни той. Преди това депутатите се запознаха и с постъпило заявление от Ваня Добрева /заместник-министър на образованието и науката/, с което тя подава оставка като народен представител, за какъвто е избрана с решение на ЦИК от 11.04.2007г. на мястото на Бойко Радоев, който беше назначен за секретар на президента.
Предвижда се утре парламентът да гласува техническо решение за прекратяване на пълномощията на Ваня Добрева, каза председателят на Народното събрание Георги Пирински.
БТА

Оригинална публикация

в. Телеграф | 2010-04-18

Медийният съвет се вслуша в призива на МВР шефа Цветан Цветанов и заплаши Нова телевизия с глоби от 2 до 15 000 лв.

Съветът настоява елементи от програмата с възможно вредно въздействие върху детската аудитория да не бъдат излъчвани преди 23 ч. Това става ясно от специално писмо, адресирано до Карл Якоб Андерсон, изпълнителен директор на "Нова телевизия – първи частен канал" АД, подписано от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов. Аз не гледам "Биг брадър", защото не смятам, че това е предаване, което заслужава да бъде гледано и такива предавания ни отдалечават от ценностите, коментира преди дни вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той изрази надежда, че СЕМ ще прояви повече активност по отношение на подобни предавания. На заседанието си на 14 април 2010 г. Съветът за електронни медии обсъдил и приел междинни констатации в доклад на дирекция "Мониторинг" за наблюдението на риалити предаването "Биг брадър фемили".

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Порноактрисата Анджелика Петрова е звездата на "Биг брадър фемили".

Стр. 3 

БТВ, Отпечатъци | 2010-04-18 

Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”. В студиото са доц. Георги Лозанов, новоизбраният член и председател на Съвета за електронни медии и Явор Дачков, гл. редактор на „Гласове” и зам. главен редактор на вестник „Галерия”. Ще си говорим за медиите, за властта и обществото, както би трябвало в негова полза да работят и медиите, и властта, ама май не се получава винаги така. А най-напред, доц. Лозанов, вие сте съвсем от скоро и член, и председател на СЕМ, но преди това пак…
Георги Лозанов: Преди една седмица…
Водещ: Но преди това пак наблюдавахте печатните медии, като така, активен член на медийната коалиция и медийния мониторинг, нали на този проект. Кое по-лесно се наблюдава, електронните или печатните медии?
Георги Лозанов: Е не мога да кажа, че кое е по-лесно и даже не е въпроса в това кое е по-лесно…
Водещ: Къде се генерират повече скандали, повече проблеми, повече жилтаж, така да се каже?
Георги Лозанов: Ние в определени периоди с „Медийната демокрация” наблюдавахме цялата медийна среда, включително и електронните медии. Аз за това казвам, че /…/ същото правя, независимо дали експертно качество като във неправителствен сектор или в социално качество. Така, че даже в това отношение чувствам особена промяна, но в печата няма съмнение, че има по-големи криви и драстичност на посланията. Електронните медии по начало са по-обрани, там всичко е по-близо до една средна норма, няма големи отклонения, печата се позволява много повече и в това има логика, защото печат е общо взето коментарна зона и там се чуват и е важно като коментар. В съвременния свят, какво да ви кажа, почти никой според мен вече не се информира просто от вестници. Във вестниците чакаш реакции, чакаш мнения чакаш обогатяване на новината, а новината я чуваш през електронните медии основно, през телевизията. Така, че в този смисъл, поведението на вестниците е по-интересно, така да кажа.
Водещ: Добре, а какво е, какъв е най-големия грях на медиите в момента, защото много упреци отнасят печатните медии, пък и електронните също?
Георги Лозанов: Не вижте, голям грях, върху медиите обикновено се стоварват много повече така очаквания. Те са един жокер на всичко което липсва в държавата и реакцията, /…/ винаги излизат виновни. По отношение на печата и въобще на медиите, но главно по отношение на печата, имаше един проблем в началото на новото правителство тогава, че бяха прекалено, фамилиарни, а и до голяма степен безкритични към властта. Сега последните изследвания показват, че тази тенденция започва да се променя.
Водещ: Така ли е?
Явор Дачков: Може да е така, аз…
Водещ: Твоето мнение отстрани, като човек който има своя поглед, нали беше това официално изследване, нали медиен мониторинг.
Георги Лозанов: Там числата говорят, аз не съм казал от своя гледна точка, като коментар.
Явор Дачков: Предполагам. Според мен, основния проблем на медиите в България, че те вървят след политиците, а не преди тях. И осведомяват хората, те са само посредник в по-голямата си част, да не обобщаваме за всички, има малки хубави изключения. Но в по-голямата си част, те препредават посланията на политиците на хората, а би трябвало да е обратното. Първо да вървят медиите и да сочат на къде върви страната или политиката, или за съответната сфера за която пипат, а и дори да оформят мнението на политиците, които трябва да се съобразяват с всеобщо приети форми. Аз ще дам два примера! За медиите, голямата корупция, за голямата част от медиите, голямата корупция на тройната коалиция се откри след парламентарните избори, когато ГЕРБ взе властта. До тогава, само в малки издания, от време на време без особена, особено внимание как ще се развият скандалите, медиите не знаеха за тази корупция въпреки, че тя беше видна. И много, и колеги, и политици, анализатори знаеха. И за ДПС, и за БСП, и за НДСВ, всичко това което се случваше и което сега Бойко Борисов изнася като новина. Не, то не е новина, но по-голямата част от медиите, дори тези, които пишеха биваха заглушавани. Аз ще дам любимия си пример с колегата Иван Михалев от „Капитал” който пръв написа за далаверите в Пътния фонд, никой не му обърна внимание и чак когато от Европа, три месеца съзираха България за този проблем, всички започнаха да говорят за него. Сега медиите правят друга грешка, те не виждат…
Водещ: Ще ви питам аз, а сега не действат /…/ същото?
Явор Дачков: Точно така, те продължават да вървят след властта и в момента правят следното! Не предупреждават обществото за това, което ще се случи след няколко месеца. Много тежка икономическа криза и много тежка политическа криза, /…/ естествено и икономическа. А икономическата криза ще дойде не зареди наследството на тройната коалиция, нито зареди световното положение, а зареди изключително некомпетентния начин, по който това управление подкрепено от Синята коалиция, АТАКА, започна да управлява България. Има сектори, които са спрели, блокаж на администрацията. Страхотен бюджетен дефицит, който мисля, че другата седмица ще излязат нови много сериозни поразяващи данни. Абсолютно хаотично управление, което стопира нещата. И медиите вместо да се съсредоточат върху тези неща, вместо да разговорят, усилено, т.е. да предизвикват дебат върху общия ни проблем, защото той ще стане общо независимо кой от ГЕБР, БСП или ДПС, се занимават с по-голямата си част с глупости или вървят след постъпките на агентите на Цветан Цветанов, които така общо взето предлагат един мутренски екшън по никое време.
Водещ: Доц. Лозанов, вие бяхте казали преди време, че медиите прекалено много захаросват премиера Борисов, от както стана премиер, а пък и преди това и, че той има повече нужда от критика. Вие откривате ли я тази критика все пак?
Георги Лозанов: Нали това казах, че има известно движение в по-критичния тон, ние имаме една даже, представяме една схема която се вижда тази крива.
Водещ: Ама аз видях само, че например „Труд” е станал по критично, а не „24 часа”. Да не говорим за групата около „Монитор”…
Георги Лозанов: Сега тя не е пред мен, но има, вижда се за поведението за всеки метод, като цяло такава е тенденцията, няма съмнение. Какво да кажа, има друго…
Водещ: Кажете за другото нещо, което е основен упрек в медиите, към медиите в момента. За прозрачността на собствеността, това е нещо което започва да се говори и за собствеността на електронните медии?!
Георги Лозанов: Нека преди това да кажем, ще говорим за собствеността. Но нека преди това да кажа нещо около самата публична ситуация, която медиите възпроизвеждат, което минава и през нашето изследване. Има общо взето този, който е очакван, дълго очакваното разпадане на задочния договор в политическите елити. До сега винаги се очаквало, че всеки следващ управляващ се върне назад от гледна точка някаква справедливост или някакво дори възмездие, ще потърси сметка за начина който управляваме страната. Сега не говоря за собственото управление в момента, а за това, за това, че този договор като чели сега за пръв път имаме ситуация публична в която този договор е започнал да се разпада, да. Това променя много целия тон, дори ако искате и хонографията на медиите. Такова нещо не е виждано, дали ще го наречем екшън и как ще го оценяваме е отделен въпрос, но договорът като чели за пръв път от началото на прехода, който е задочния договор, че в крайна сметка, каквото и да извършват следващите. Те удържат общата рамка на елитите, вътрешната им консистентност и последна сметка, спокойствие. Това минава и през езика. Тези, /…/ политически езици….
Водещ: Езикът обаче в никакъв случай не е по-добър от колкото…
Георги Лозанов: Какво значи по-добрият, по-лош! Езика не е този език или все по-малко е този език, който самите политически елити бяха утвърдили през прехода. Първо самият диалог на премиера, второ да кажа в отдени изказвания, изключително така създаващи оживления, а често пъти и скандалност на министър Дянков. Проговаря се на друг език. А вижте, преди влизането в езика, който политическия елит така и така беше утвърдил през годините, независимо какво ще кажеш на него, от само себе си, това значи принадлежност. Т.е. влязохме в една публична среда на недоговорени отношения между елитите, която може да даде перспектива за справедливост, може даде разбира се и усещането за това, че санкцията, нали полицейския натиск става доминиращ, доминиращ…
Явор Дачков: Сега, малко по-различно мнение. Аз не виждам в това опит да се възстанови справедливостта, тъй като има една единствена норма, която и мисли, и Гого я спазва винаги, когато е в институция, нормата на правилото и процедурата. Вижте сега ми хрумна колко лицемерни са медиите в България. Ето щото и, ето и щото и доц. Лозанов е тук, от една седмица се говори за неговата сестра, “Big Brother” децата вътре, езика вътре. Всичко много се възмущават от тези езика, от просташкия език в медиите, никой не се възмущава от езика на премиера. Всички се възмущават от това, че имало деца в къщата, никой не се възмущава от това, че въоръжени полицаи до зъби влизат в четири часа пред бременна жена и пред малки деца, може и да ги застрелят, ако стане грешка, както стана по времето на Богомил Бонев, сещате, че имаше такъв случай. Неволна грешка и да остават отпечатък в две невинни малки деца за цял живот, със своето мутренско поведение. Повтарям, без да има никаква необходимост от това. Всичките показни на другаря министъра Цветанов, можеха да се случат, както сме ги гледали по телевизията с едно позвъняване и една призовка. Никой нямаше да избяга от тях.
Водещ: Не, щото е станало … Аврамов, нали с тях.
Явор Дачков: Да, да с Красимир Аврамов. И сега, от една страна всички възмущават как можело това по телевизията да се дава, никой не се възмущава когато живота наистина го поднася по един абсолютно брутален и абсолютно неприемлив начин. Вижте, ние свикнахме с абсурда до там, че от десет дни имаме реалната заплаха, здравеопазването което е в абсолютна криза, да бъде оглавено от една жена, която е най-малкото, освен, че некомпетентна. Хайде да го наречем, не е комуникативна! И въпреки всичките екстрентични, така бих казал обидни за състоянието на здравеопазването акции по телевизията, медиите се правят на ощипани, все едно това трябваше да стане скандал, тази кандидатура да бъде оттеглена, да има дебат за здравеопазването което в … и в прочие!
Водещ: Аз не мисля така, медиите достатъчно много осмяха и така телевизионните идеали и медийните изяви на г-жа Борисова.
Явор Дачков: Доста меко, то нямаше и на къде.
Водещ: Да, но все пак говорихме за езика. Това което в момента виждаме като промяна в езика. Ще видите след малко и какво мисли певицата Белослава по въпроса, защото е един умен човек, който макар да е в съвсем друга сфера, има своите наблюдения върху медиите. Но тя твърди, че умните хора нямат, не намират място в медиите или, че от умното говорене…
Георги Лозанов: Мен ми се струваше, че този език така да се каже на политическите елити на прехода, трябваше да бъде такова /…/ то е отдавна, ние говорихме за това много години. Той спазил съдържание, превърнал се е в едно клише, което приспива по-скоро аудиторията и да формира вот. А той отказва и де вкарва в /…/. Всеки пробив в тази система…
Водещ: Какво разбужда!
Георги Лозанов: Да. Не всеки пробив в тази система обаче се преживява естествено като, какво да кажа, като първоначален шок и даже будещ съпротива.
Явор Дачков: Ама сега, проблема е кога ще тръгнем нагоре, защото така…
Георги Лозанов: Проблема тук …
Явор Дачков: Бяхме така в „24 часа” в началото на прехода, нали това беше бунта срещу комунистическия език, след това…
Водещ: Това беше език който влезе в…
Явор Дачков: Винаги бунта води до деградация, а не до промяна в позитивен план.
Водещ: Нека чуем какво мисли Белослава и след това ще продължим с нашия разговор. Защо медиите са в дълг на обществото? Това обясни пред Йоана Гъндовска певицата Белослава.
Репортаж: Медиите са длъжници на обществото, на бунтуващите срещу чалгакултурата във всичките и аспекти. С излъчването си и музиката която прави, певицата Белослава е отрицание именно на тази култура. Самата тя смята, че с поведението си медиите наказват мислещите хора.
Белослава: Езика от известно време насам на медиите, така се принизи и слезе до нивото на народа. Това ниво е онова което не мотивира и не гради нищо след себе си. То не стимулира хората да следват някакъв път, който да подражават на добри герои. Попфолк иконите са ниски на /…/, но има и много талантливи актриси, художнички, писателки. Хора с едни пълни погледни, които са будни и жадни да се случват много повече от нещата, които се случват по твоето тяло. И мисля, че медиите правят тази грешка, огромна грешка. Това е едно наказание за умните хора в тази страна. Те просто ги пренебрегват в момента.
Според Белослава публичната порнографска култура съществува навсякъде около нас по улиците и ни гледа както от страниците на вестниците, така и от екрана.
Белослава: С тази ниска медийна култура, обричаме нашата българска култура и градивността на хората в един локален Балкански синдром. Хората спират да се развиват, защото се примиряват, че нивото е такова и няма кой да им каже „Не, не е такова”. Гледах скоро Мариус Куркенски, който каза, че майка му го е възпитала да се вглежда в нежността на душата. И аз така настръхнах и си казах, ми че той говори като от друг свят, т.е. това е моят свят смея да твърдя. Но дали хората, които гледат “Big Brother” разбират за нежността на душата, дали хората въобще се замислят, че нещата са далече по-дълбоко от повърхността, на която те се представят и показват.
Певицата смята, че в момента нивото на медиите не е на висота и, че съзнателно загърбват нежността за сметка на саира.
Белослава: Липсва нежността и той нежността във всичките и измерения, т.е. да показваш личности и хора, които са деликатни, фини, образовани, говорят на правилен български език. Които говорят тихо и не викат. Няма ниво и това си личи. Може би не си личи за Леля Гергана от еди къде си, която много е щастлива с фолклорните предавания, която обича всички герои от турските сериали. Но тя едва ли се замисля на къде води пътя, защото нейния започва и свършва в къщата и в двора и. А света е голям и пътя е много дълъг.
Водещ: Ето какво казва Белослава, че медиите като чели наказват мислещите хора!
Георги Лозанов: Много е симпатично, това което казва Белослава. Тя самата е симпатична, разбира се. Макар, че тя възпроизвежда една претенция към медиите която, не съм сигурен, че медиите са същинския адресат на тази претенция. Действително високата култура, ценностите и деликатното говорене, сложното говорене. Имаме усещането, че ги няма много в нашата среда. Но не медиите са тези, които…
Явор Дачков: Сега, аз извинявай, че те прекъсвам. Можеш да избираш Discovery Chanel, History няма такъв език, в момента няма такъв език. National Geographic, няма такъв език и можеш да гледаш само това и BBC по цял ден, така че не мисля, че това е проблема.
Водещ: А все пак говорим за българските медии, че би трябвало да имаш избори в рамките на родните медии!
Георги Лозанов: Да гледаме телевизия, но да не забравяме библиотеката. Ние искаме в момента медията да свърши цялата комуникативна работа. Така или иначе медиите, не искам да обиждам никого, това е абсолютно необходимо, но медиите /…/ не иска публичност. Всекидневна, всеки ден чуваш едно мнение, утре чуваш друго, трето чуваш обратното. Това е логиката на езика на медиите. Големите истини, ценностната устойчивост се търси на други мести. Ние изведнъж очаквахме от медиите, говоря във връзка със скандали около Big Brother или …
Водещ: Именно това, самия вътрешен министър Цветанов имаше същата претенция към медиите, че тя не възпитавала децата и не харесвал предаването.
Георги Лозанов: Има логика, аз разбирам тези претенции, естествено.
Явор Дачков: Аз не харесвам министър Цветанов, а не, не. Какво означава министър на вътрешните работи, да се меси в медиите. Това означава, че абсолютен скандал.
Водещ: Именно за това го питах, работа ли е на министър да…?
Явор Дачков: Не, не му е работа, както не му е работа да тръшва пред малки деца, бременните и майки. Не му е работа да дрънка глупости сутрин, когато контрабандните цигари са навсякъде, да ми говори, че бори мафията. И за това е хубаво наистина, тук малко и гилдията да се стегне, вместо да прави, да превръща от един човек, който е завършил за учител по физкултура, героя срещу мафията в България, което не е вярно и да му прави чест от сутрин до вечер, да му кажа, че не му е работа да се меси в медиите. Както не е работа на Волен Сидеров да се меси в тея медии, както не е работа на третата власт да се меси в работата на политиците…
Георги Лозанов: Момента, вярно, политиците въобще не е работа да се месят по медиите, това е така. Заедно с това, нямат драма в това, те да изказват персонално недоволство. Разбира се, това е никой не можеш да отнемеш правото на мнение, да не говорим за медиите, които традиционно произвеждат…
Явор Дачков: Ами винаги трябва да имаш реакция… не веднага ще реагират, ако вътрешния министър на Германия се намеси в някакво предаване, ще го направят на нищо.
Георги Лозанов: Въпроса е, не въпроса е от това да не следват институционални поведения и реакции. Сега имаше към СЕМ непрестанно очакване, спрете “Big Brother”.
Водещ: Или санкционирайте…
Георги Лозанов: СЕМ не може първо да спира предавания. Той може само, ако има нарушение на закон, конкретно ако го наруши. Аз често слушам такова нещо. Абе на вас харесва ли ви „Big Brother”, защо не го спрете? Ама казвам, на мен не ми харесва, много неща в тоя живот не ми харесват, но смисъл на това е, когато попадне в едно институционално качество, не е да наложиш собствения си вкус, пренебрегвайки…
Явор Дачков: А да спазваш процедура.
Водещ: Да или, да…
Георги Лозанов: Защото иначе, санкцията става по-голям риск за демокрацията, от това което санкционираш. Трябва непременно да се пази тази логика. Заедно с това, аз разбирам, че “Big Brother” вдигна обществен дебат с много негативни реакции, които впрочем са част от смисъла и посланието на формата. Защото това създава…
Водещ: Но нека да не обсъждаме това в момента, толкова…
Георги Лозанов: Не, това създаде една норма, около това в каква посока да се разбират добрите нрави, до къде да се разбират. Този дебат е важен и в него трябва да участват цялото общество, включително и политиците. Няма лошо в това! Въпроса в това е да не се, да няма институционална спекулация, така да се кажеш, да преписваш институционалната роля, за това да налагаш собственото си мнение. Така, че докато това не се е случило, аз не виждам проблем в начина по който тече дебата.
Водещ: Добре, ще продължим след рекламите с въпроса на собствеността на медиите, който става все по-актуален.
Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”, мои гости са доц. Георги Лозанов, новият член и шеф на СЕМ и журналистът Явор Дачков. Говорим си за медиите и собствеността. Това беше. Всъщност въпроса който исках, поне малко да си поговорим, защото ти си зам. главен редактор в „Галерия”, а „Галерия” беше едва ли не обявена за вестник на Октопода и на мафията от Волен Сидеров. И каза даже…
Явор Дачков: Мафията, каза Волен Сидеров по няколко медии.
Водещ: Той в момента е на доста високата позиция, така шеф на комисията, парламентарната за ДАНС. Така, че вече той обяви, че ще се занимава с вас съвсем легално, така да се каже.
Явор Дачков: Това което мене разтревожи, за това такава бурна реакция предизвика и сред колегите ми. Защото Волен Сидеров на който иначе не обръщам много внимание, честно да ви кажа, смешен ми е, винаги е бил. Но вече институционално говори, човек който направи политическа кариера с вдигане на ръка за хитлериски поздрав. И това му бе простено и той не се отказа от това през цялата си кариера. Днес заплаши един вестник, като го нарече вестник на мафията само, защото в него излизат данни за корупция, независимо от къде. Това е наша грижа. Всеки журналист ще ви каже, че си брани източниците на информация. И при положение, че собствеността сме обяснявали 20 000 пъти на кого, аз мога да кажа кой ме покани в този вестник, защо съм там, едва ли това интересува зрителите ви.
Водещ: Не, това което мисля, че наистина…
Явор Дачков: Този вестник печели по 150 000, т.е. не печели, а има 150 000 тираж на седмица. Всеки човек който се занимава с този бизнес, знае, че това е печалба която е достатъчна да издържа не само вестника, но и той да печели от това нещо. Така, че въпрос за пари, за финансиране за всичко това е решено от самите хора, които го четат. За аз съм… макар, че ме обявихте гл. редактор на един друг вестник „Гласове”, който е с далеч по-малък тираж. Много по така…
Водещ: Но той си има своите читатели и фенове.
Явор Дачков: Има много малко читатели, никой не пита за неговата собственост, никой не ме пита как от 3-4 години се опитвам да го издържам. Но понеже „Галерия” има по-голям ефект върху читатели и се държи опозиционно, той трябваше да бъде ударен. Същевременно и с това приключвам, няма да ви досаждам повече. Вчера във вестник „Капитал” имаше голямо разследване за това как един депутат от ДПС, който се казва Делян Пеевски се оказа най-големия медиен император на България. Никой не го разследва, включително Волен Сидеров, който изкара политическата си кариера на с „Анти ДПС риторика” никой не попита как депутат от ДПС Делян Пеевски на 30 години, който няма нищо зад кариерата си, освен зам. министър и някакъв изследовател, това е работил, това са му приходите. Купи няколко телевизии, десетки радиостанции, вестници, един от които „Уикенд”.
Водещ: Не в лично качество обаче!
Явор Дачков: Не, той командвал. В „Уикенд” сега се махна, защото той командваше.
Водещ: Неговата майка Ирена Кръстева е там, като официално лице и собственик.
Явор Дачков: Но никой не ги е попитал от къде са тези пари. Сега протягат ръка и към мултиплекс и към разпространение, и от тях ще зависят утре вие кой вестник ще си купите на пазара и кой не. Защото този монопол става опасен!
Водещ: Доц. Лозанов, тъй като вървим към финал!
Георги Лозанов: Не се съмнявам в искреността на Явор, това са всички сблъсъци вътре на територията на медиите, между конкурентни издания и ето както и зад „Галерия”. Когато отзад застане сянката на някой друг, се получава голям проблем с медията. За това е страшно важно собствеността на в България действително най-после да един, да има прозрачен механизъм, по който да е ясно кой стои зад изданията.
Явор Дачков: Е при нас е ясно, има го навсякъде…
Георги Лозанов: Когато се появи Алексей Петров в самата позиция на вестник, тази обвързаност започна да…
Явор Дачков: Тоя вестник се появи миналата седмица, заедно с Алексей Петров.
Георги Лозанов: Виж, аз не отричам трибуната, но напротив.
Водещ: Просто ви давам по една дума за финал и свършваме.
Георги Лозанов: Но искам да кажа, че трябва да се свалят сенките отзад. Това е проблема и това трябва да стане, включително и през ново законово устройство, с един нов закон, който да обхваща и печата най-после. Мисля, че и самата колегия има готовност за това. За да може Явор да се чувства добре, защото аз пак казвам в неговата искреността не се съмнявам.
Водещ: Край, край, свършваме. Много ви благодаря за този разговор. Можем за медии да си говорим безкрайно. Това беше всичко за днес, вие гледахте „Отпечатъци”, ще се видим отново следващата неделя в 10:30.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-10

Водещ: Каквото и да си говорим за медиите става дума не само за пари, но и за влияние. На всеки три години става дума и за два стола. Разбира се, възможността да се седне на стола на генералния директор не винаги значи много. Историята на Старата къща, както добронамерени наричат радиото, помни директор, който не успя да седне в заветния стол. Както отбелязват и най-върлите критици, в радиото наистина духът на свободното слово се чувства добре. Какво прави обаче духът на свободното слово, докато навсякъде говорят и пишат за обичайните заподозрени с амбиции към стола? Ами пита, не за имената, а за принципите. Важно е кой директор как ще бъде запомнен, но е по-важно медията да запази лицето си независимо от обитателя на големия кабинет. Все още няма подадена нито една кандидатура за шеф на БНР. Днес обаче вестниците залагат на четири имена: Валери Тодоров, настоящ генерален директор; Стефан Радованов, в момента програмен директор; Поля Станчева, имаща зад гърба си два управленски мандата на „Драган Цанков” №4; и Чавдар Стефанов, работил над 28 години в радиото. Как ще бъдат избрани новите шефове на националните медии, ще има ли сливане на администрациите на БНР и БНТ, да бъде ли редуциран броят на членовете на СЕМ, ще има ли нов закон за радиото и телевизията, ще успеем ли да догоним цифровизацията, как ще изглеждат медиите на бъдещето, еретично ли звучи идеята за закон за печата? Това са въпросите, чиито отговори ще търсим след малко с новия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов. Защото е много важно да има дистанция между управлението на една медия и редакционната й политика. В крайна сметка всички знаем, че е добре да пазим източниците на информация, но трябва и да ги знаем, за да не попаднем в чужда схема, където общественият интерес е съмнителен. Също както и при хората, и за медиите е важно да пазят името си. А това става с дистанция от хората във властта и тези с икономически амбиции. Иначе просто правило, но понякога, когато става дума за обществени медии, трудно за спазване. Всички обичат да забраняват на националните медии. Да, за политиците сигурно е много важно при кой генерален директор ще се проведат следващите избори, но за хората по-важно е икономическите и политическите решения да се вземат прозрачно и те да знаят истината за мотивите. Останалото са пари, влияние и за които винаги става дума. Дойде ли му времето да се променят забраните, които правят неконкурентни обществените медии по време на избори? И на този въпрос не е зле експертите, които работят по новия закон да се замислят. След най-медийната тема от седмицата ще коментираме и най-невралгичната – ще удари ли високото напрежение национализация на електроразпределителните дружества? С Марио Гаврилов от БНТ1 няма да пропуснем да коментираме и факта, че амбициите ни да влезем в чакалнята на Еврозоната се изпариха. Финалният спринт ли ни изнерви или кризата в Гърция ни препъна? И у нас испаноговорящата общност ще има вестник, за него ще говорим с Къдринка Къдринова от сп. „Тема”.

Водещ: Комитет за телевизия и радио не изключвате? Добър ден вече на битността ви на председател на СЕМ, г-н Лозанов!
Георги Лозанов: Да, не изключвам, в смисъл евентуално възможността да се съберат двете обществени медии в някаква перспектива, но в никакъв случай не като комитет за радио и телевизия, с тази аналогия към соца, а точно бягайки от този модел, и в да кажем в някакъв български вариант на Би Би Си. Въобще да направим най-после един модел на обществена медия, която да се утвърди в представата на българското общество като такава, защото сега, все още, 20 години след началото на прехода, независимо от тези магически думи, написани в закона, това остава относително неразбрано, относително частично. Обществените медии приличат на нещо средно между частни и държавни. И т.н., много стари проблеми. А пък сега, в предстоящата нова цифрова ера ще е страшно важна ролята на обществените медии, на БНР и на БНТ. Защото, вижте, преди, някак си през 20-те години на преход гражданската проблематика, социалните теми, онова, което е същинската работа на обществената медия, беше комерсиално, беше продаваема. А сега, така или инак, вече е започнала все по-голяма комерсиализация на частните медии, така че те полека-лека ще оставят основния товар на обществения ангажимент на медията на БНТ и БНР. И БНТ и БНР трябва да са структурирани така, че и финансово, и професионално, а и като начин на функциониране да могат да извършат тази работа. Да бъдат този анклав, в хубавия смисъл на думата, на обществената медия сред тази иначе комерсиализирана среда. И точно, обаче бягайки от социализма, защото, вижте, практически вие работите тук и аз може би не е много правилно и не много вежливо, но нека да го кажем, че БНТ и БНР като структури социални са най-слабо реформирани в медийната сфера. Носят през тези години едни белези, които имат своята голяма традиция, но не са достатъчно съобразени с една все пак радикално променяща се среда. И хайде, в тази аналогова ера това вървеше някак. Но след няколко години, когато днешните медии, убеден съм, много малко ще приличат на тогавашните, е необходим някакъв ход. Но разбира се, не комитет за радио и телевизия, в смисъл над двете медии една трета шапка, а падане по-скоро и на двете други шапки и създаване на една администрация много по-малка, и с много по-малка роля, за сметка на ролята на една обществено тяло, което управлява медията в програмен план (…) и за сметка на излизане напред на творческите професии пред тези, които взимат административни решения.
Водещ: Имайки предвид обаче обстоятелства и някои характерни особености на нашата медийна среда, и знаейки колко трудно се прави английска ливада, как смятате, че този модел би могъл да заработи?
Георги Лозанов: Ами знаете ли, ние според мен правихме английска ливада в медиите всичките тези 20 години, когато все очаквахме да има обществени медии и все не се случваха такива, каквито ни се иска, даже някои продължават да си ги наричат държавни, но не искат да признаят въобще, че има опити в това отношение. Аз не съм толкова радикален критик, но тъкмо това очакване според мен може да подготви една реформа същинска, която да е свързана и с това да се намали администрацията, да се намали, да се намали въобще огромният бюджет за издръжка на това тяло, за да отидат повече пари в продукта, да го кажа най-грубо икономически.
Водещ: Какво бихте казали на скептиците, които веднага ще контрират с тезата, че досегашната практика на обединяване води винаги до по-големи разходи, отколкото по-малки?
Георги Лозанов: Ами какво да кажа на скептиците, освен че пак може да стане така (…), но смисълът на цялото това упражнение би бил, като пак повтарям, това е само една хипотеза, съвсем не е задължително да е най-добрата, но смисълът на това обединяване би бил точно в това да се намали целият, както го наричаха Илф и Петров, „административен възторг” по отношение на медиите. Освен това да се разклати малко доста твърдата роля и ръка по самия замисъл на модела на генералния директор. Защото вижте, генералният директор поради това, че доста е събрал в свои ръце цялата власт, сега ние треперим какъв ще бъде. И ако случайно успеем, което е трудна работа, хубаво, но ако не успеем пък провалът е голям, защото когато цялата медия я сведеш до един човек, ако този човек е в някакви корпоративни връзки, политически да кажем, с президента, няма значение с кого, то фактически медията се управлява от този, с който той е в корпоративни връзки. Ето това… естествено то опира до персонални качества и до персонална воля до независимост, но вън от това може и на чисто моделно ниво все пак да се създадат някакви защитни механизми по-големи.

Водещ: Продължаваме един дълъг разговор за закон за радиото и телевизията, който с председателя на СЕМ Георги Лозанов няколко пъти сме водили досега. Безспорна е необходимостта от един такъв закон. Досега винаги сте бил скептично настроен. Сега?
Георги Лозанов: Скептично съм настроен за това дали ще се направи такъв закон. Сега, какво да кажа, има относително нови управляващи. Винаги като дойдат едни управляващи те искат да правят нов закон, влагат усилия и този първи порив трябва да се използва разбира се от медийната среда, за да придвижи собствената си нормативна база, която помага и на нейното развитие. Освен това управляващите у нас са декларирали, че ще правят такъв закон. Освен това сега тук вече не е въпрос и на смяна на едни управляващи с други, а на смяна на цял един свят – аналоговия с цифровия. И аз съм сигурен, че след 5-6 години дори няма да има смисъл да говорим за медии със съдържанието, което влагаме сега. Ще е отпаднала думата. Аз си представям един закон, който да либерализира много медиите и да ги приближи до Интернет като норма на свободата, защото иначе тези дисбаланси почват да ги поставят в много неравностойно положение и те губят, така да се каже, влияние, което значи много по-малко на брой забрани, но с много повече гаранции за спазване. Включително, аз иначе съм много мек и не обичам санкцията като инструмент, но включително и санкция. Ако забраните са много малко и са смислени, а не както досега е имало все опит, не само в сферата на медиите, някак си да опаковаме със забрани цялата реалност социална, пък да го направим така да се каже на хартия, знаейки, че е хартиена опаковка, която няма да попречи на нищо. Затова аз сега си представям, че ще има една много по-либерална нормативна база и действително само там, където е абсолютно необходимо ще се намеси законодателят, т.е. държавата, а иначе като цяло тя ще се оттегли. Заедно с това, видимо има една променена нагласа за появата на закон за печата, защото самите издатели основните видяха, че има две много големи заплахи, от които само законът може да ги спаси. Едната е бумът на жълтата медия, и тя е жълто-компроматна често пъти, която, вярно, че тъй като си позволява много повече често пъти и казва повече, но нарушава стандарти, които криво или ляво другите медии спазват. По този начин тя печели с нелоялна конкуренция фактически. Така че там именно стандартизирането на поведението става важно, за да могат другите медии да оцелеят. Иначе много скоро аз си представям как основните тиражни вестници ще бъдат основни жълти заглавия, а пък да кажем вестници като „Сега”, и като „Труд” и „24 часа” ще бъдат бутикови малки вестничета, ако не се намери друг баланс.
Водещ: Факт е, че самите издатели поискаха от премиера…
Георги Лозанов: И освен това се появяват абсолютно неизвестни играчи, които по доста брутален начин разширяват влиянието си с икономически инструменти, а пък информацията не е просто стока. Знаем за това, да не влизаме в този голям дебат, тя е и право, право на информация. Ти можеш да купуваш стока, но човешки права не се купуват в съвременни свят, така че към тях има специални изисквания, които също трябва да бъдат въведени през закон. И аз си представям един закон за медиите въобще, в който даже думата „медии” я няма, защото тя ще е останала в музея, а един закон за информационните услуги, в който много по-либерално, по-свободно и същевременно с много малко на брой точки с много твърда ръка да се преформулират отношенията в медийната среда.
Водещ: Закон за информационните услуги или закон за радиото и телевизията по-напред?
Георги Лозанов: Аз мисля, че сега като се прави трябва да се направи в една перспектива. Защото вижте какво стана със стария закон. Той не беше никак лош, аз съм участвал в работата по него в далечната 98-а, 97-а, благодарение на него се затвори глава „Теливизия”, аудио-култура и аудио-визия и т.н. Но той този закон го няма, той се е върнал в индианско одеало…
Водещ: Е той е целият в кръпки…
Георги Лозанов: При това много от кръпките са правени с много конкретни цели – да махнат тоя, да сложат тоя…
Водещ: Имат си имена кръпките.
Георги Лозанов: И това цялото не е нормативна база вече, то ни се разпада в ръцете. Както като вземеш много стар вестник и като опиташ да го вдигнеш, фактически той, хартията се разкъсва. Така някак си ми изглежда сега законът. Така че много бързо трябва да се направи един нов закон. Трябва да го направят хора с философско мислене за медиите, в смисъл да могат да гледат в перспектива, и то тенденции, и заедно с хора, които могат да изговарят сложни, бъдещи, дори хипотетични процеси на правен език, особено от втората група, пък и от първата са толкова малко, бих казал на пръстите на едната ръка, но това е хипербола.
Водещ: Спомняте ли си онази метафора за експертите в къщата, които да напишат закона? Само това ли е спасението?
Георги Лозанов: Винаги накрая през нечия експертна ръка. Знаете ли писането на един текст на закон, дори експертът, който го пише, юристът в областта на медийното право в случая, нищо да не вложи от себе си, да му дадат съдържанието, само преводът му на правен език е невероятно усилие, защото всеки закон, знаете, е обвързан с десетки други закони. Сега вече има и общностно право. Да познаваш цялата тази материя е нещо, което тук има политическа воля или професионалната колегия го иска, за да може да звучи като норма, която да работи, това е огромно усилие. В нашата страна, даже какво да кажа, в момента няма потенциал и достатъчна оценка на интелектуалния труд, който въобще да плати такова нещо. Така че отново това трябва да е благотворителен жест.
Водещ: Смятате ли, че ще ви стигне времето до излизането на един такъв нов закон? Защото, медиите ви цитират, че засега забавяте процедурата за избор на шеф на БНТ.
Георги Лозанов: Забавям ли? Аз нищо не забавям. Но първо трябва да се избере на радиото директор, на БНР, защото така е по време, а някъде до есента трябва да се избере и директор на БНТ. Знам обаче, че има ангажимент да се редуцират във връзка с кризата съставите на регулаторните органи, така че между тези два избора може би ще се състои тази редукция. Но за това трябва да се води разговор със законодателя.

Водещ: Има логика да се намали броят на членовете на СЕМ в условията на криза. Това е една ваша теза…
Георги Лозанов: Не е моя, за съжаление. По-скоро е на законодателя, който започна редукцията с КРС. Да, няма смисъл от много раздути органи. Аз съм работил на времето в НСРТ, което беше 7 души, не мога да кажа, че ставайки 9 кой знае това помогна на нашата работа. Но има едно такова нещо, за което и друг път съм споменавал, че това не бива да става механично, защото все пак повечето членове са гаранция за по-голяма независимост на органа, тъй като най-просто и най-цинично казано, шансът да ги купиш е по-малък. А пък да се надяваме, че членовете на (…) в България имат персонално достойнство и воля за справедливост и заедно с това живеем в доста сенчеста страна, така че да се предпазваме от такива рискове е полезно.
Водещ: Да ви попитам и за продажбата на предавателите, попадането в зоната на кипърска офшорна фирма, какво ще се случи с предавателите на обществените медии?
Георги Лозанов: Много отдавна те трябваше да станат собственост на самите медии. Това не стана, не се случи. Оттам нататък това беше предизвестен сценарий. Нищо няма да се случи обаче, надявам се. Просто продължават да осигуряват услугата. Разбира се, въпрос е на цена. И когато държавата не си направи труда навремето да ги преотстъпи на БНР и БНТ, в което има не само икономика, има и идеология, за да гарантира тяхната независимост, сега ще трябва да води винаги едни сложни търговски преговори.
Водещ: Те до известна степен са и „пунически войни”, защото как се мотивира частен собственик да прави инвестиции?
Георги Лозанов: Ами да, точно така, но пък от друга страна услугата се плаща, така че всеки, който плаща, може да изисква качество на услугата. Сега, влизаме в една сфера, която можеше да бъде, ако беше извадена тази собственост и дадена на БНТ и БНР и гарантирана. Но това е положението. То толкова много, какво да кажа, недоразумения са зарити в дворовете на двете обществени медии, че това даже не ми се вижда най-страшното.
Водещ: Как ще изглеждат медиите на бъдещето?
Георги Лозанов: Труден въпрос е този. Какво да ви кажа, може човек да си отпусне въображението и така да се каже да направи една вътрешна почивка от настоящето, да напише една фикция, но аз имам някаква известна експертна отговорност, затова мога да кажа нещо, което ми се струва сигурно, че медиите на бъдещето няма да са много медии. А ще живеем в една цялостно медитизирана среда, в която всичко ще може да бъде медия, включително и пространството при нас под формата на холограми ще присъстват посланията и образите. Разбира се, аз малко много в плама (?) на научната фантастика имам надежда, че телепатията ще се развие като форма на комуникация и това ще постави човека пред много големи морални отговорности, защото ще можеш да общуваш с другия независимо от неговото желание, или поне частично, така да се каже, да заобикаляш вътрешните бариери, които сега поставяме това, че потокът на съзнанието си е само наша територия, ще може да променя облика на (…), моралното качество на човека и т.н. и т.н. Може да гледаме колкото си искаме напред, но дали не е по-добре да поприказваме за по-близка перспектива, когато, аз и друг път съм казвал, смятам, че скоро частните телевизии например, пък и радиопрограми, ще загубят политематичния си формат, не 100% и не изведнъж, но постепенно, и ще стават все по-специализирани канали, които разбира се ще бъдат цифрово разпространени, кабелно и сателитно, и тогава именно БНТ и БНР, аз си позволявам да говоря за един анклав, в хубавия смисъл на думата, в медийната среда, ще останат именно гарантиращи едни политематични програми с обществена функция, с граждански ангажименти, обърнати към цялата аудитория, или към всеки от аудиторията, програми, чиито адресат не са мнозинството, а са различните малцинства, на които всяко мнозинство се разпада. Такава ще е близката перспектива в следващите няколко години според мен. А най-близката перспектива е, че трябва на 1 януари 2012 г. да сме минали в изцяло цифровата ера, т.е. да кажем довиждане на аналоговото разпространение. Закъснели сме ужасно, скандално бих казал, но ако не го направим, ще бъдем един европейски изоставач и повтаряч, маргинален, с мръсни уши…
Водещ: Надолу в скалата на свободата на словото…
Георги Лозанов: То всичкото това води след себе си, и въобще способността да бъдеш медийно интегриран в един свят, към който искаш да принадлежиш. Така че в тази година трябва да направим чудо. И един от големите ми мотиви да вляза отново в СЕМ, и да поема председателската роля, е да направя всичко възможно, независимо какво мислим за цифровизацията, дали има смисъл от нея и т.н., тя е политически знак за принадлежност в момента. Което значи нещо много просто. Това не значи да изчезнат кабелните и сателитните програми. Но значи всички, които в момента се разпространяват в аналоговия ефир, да се разпространяват цифрово. Не е невъзможно, може да кажа и аз като Георги Димитров, за една година да направим това, което за 10 не направихме, но което сме абсолютно длъжно да извършим, но това е моята прогноза, която граничи с надежда…
Водещ: А законът за информацията, колко време?
Георги Лозанов: За информационните услуги ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Може и през това време да се напише… Може… да, да започнем 2012 г. 1 януари с нов закон, да влезем в цифровата ера, и то стъпили на летящото килимче на един съвсем друг като философия и инструменти законов текст.
Водещ: Доц. Георги Лозанов, новият председател на СЕМ, гост в „Клубът на журналистите”. Закон за информационните услуги, който да регулира и печата – това е необходимо, за да влезем подготвени в цифровата ера.

Водещ: Безспорно най-невралгичната тема в медиите на седмицата беше започналата дискусия за електроразпределителните дружества. Ще удари ли високото напрежение национализация тези дружества? Добър ден на Марио Гаврилов от БНТ! Отвъд политическите залагания, които стигнаха чак до печелене на следващите избори, започвайки тази дискусия, отличихме ли възможното от невъзможното? Изобщо има ли нещо възможно в хипотезите, които бяха изнесени през седмицата?
Марио Гаврилов: Ами има, теоретично много възможни неща могат да се случат, включително национализация. Но практически според мене чак до такъв краен сценарий надали ще се стигне. Така че това е границата, разделът, който аз бих сложил между възможно и невъзможно.
Водещ: Всъщност е достигнал пределът във възможностите за заплащане на хората, или някаква друга граница икономическа е достигната?
Марио Гаврилов: Според мене правителството е изправено пред една крайна необходимост, трябва да набави отнякъде приходи, за да може да върже бюджета по някакъв начин. И лично моята хипотеза е, че точно затова беше натискът върху електроразпределителните дружества. Друг е въпросът, че впоследствие се оказа, че дори и те да донесат дивиденти на държавния бюджет, става въпрос за една скромна сума, от гл.т. на мащабите на бюджета.
Водещ: Доколко може да се вярва на поставяне на подобна хипотеза – държавата имала паралелен живот, имайки предвид енергетиката изобщо?
Марио Гаврилов: Малко ми е трудно да разбера въпроса ви…
Водещ: Това е една хипотеза, изказана от президента на „Подкрепа” Константин Тренчев, която е революционна разбира се, той твърди, че има паралелен живот в енергетиката, отделен от държавата.
Марио Гаврилов: Всъщност политическите сили в България твърде често се заиграват и обичат да използват действително държавен (…) в енергетиката, и много често той се подчинява не толкова на икономически, колкото на политически интереси и на политически закономерности и зависимости. Това е вярно, особено когато се разгледа съдбата на НЕК. НЕК действа на регулиран пазар, също както електроразпределителните дружества, но много често политическите партии изтърсват като брашнен чувал и взимат от нея и пари за проекти, и за решаване на социални проблеми. Така че да, действително съгласен съм с една подобна теза.
Водещ: И някаква прогноза може би, дивидент ще има ли?
Марио Гаврилов: Да, ще има някакъв дивидент, но той ще бъде прекалено скромен, за да реши проблемите на държавата в бюджета, за да запълни дупката, която зейна в бюджета след решението на Конституционния съд през тази седмица.
Водещ: Веднъж започнал обаче този разговор, тази обществена дискусия, нека така да я наречем, как мислите, че ще завърши, при положение че ако се стигне само до този малък дивидент…
Марио Гаврилов: Най-същественото според мене е електроразпределителните предприятия, които представляват едни фирми, които не си позволяват в собствените си държави да се държат по начина, по който се държат в България, да разберат, че българинът е действително европейски клиент. Искам да ви припомня как едно от ерепетата дълго време се съпротивляваше срещу решение на регулаторния орган, който в една демокрация, основана на закони, това е абсолютно недопустимо. Така че смятам, че клиентите ще успеят да извлекат някакви облаги. Също така смятам, че регулаторният орган оттук нататък ще бъде много внимателен при определянето на цените на електричеството. Дори ето и вчера, шефът на регулаторния орган Ангел Семерджиев даде да се разбере, че е твърде вероятно, твърде е възможно от 1 юли, когато в новия си състав комисията за първи път ще определя цени на тока, твърде е възможно да има известно поевтиняване на електрическата енергия. Дето се казва, да има малко радост и за потребителите.
Водещ: Т.е. големият печеливш едва ли ще бъде потребителят, но и той ще може да извлече своите ползи.
Марио Гаврилов: Ами както се казва в един виц, с малко, обаче ни стана приятно. Общо взето това очаквам да се случи с потребителите. Така или иначе досега тези дружества се държаха действително като монополисти, защото те са регионални монополисти. И да кажем аз като потребител в София не мога да кажа да съм недоволен от досегашния си доставчик и да се обърна към друг. Надявам се да се стигне действително до либерализация на пазара, за да има някаква конкуренция, но това е една по-дългосрочна и по-неясна засега перспектива.
Водещ: Всъщност досега единствената опозиция на тези дружества бяхме ние медиите. Имаме ли полезен партньор вече в лицето на изпълнителната власт след дадените заявки?
Марио Гаврилов: ами надявам се така да се случи. Очакваме с нетърпение да видим какво ще се случи при проверките. Общо взето в тях участват доста авторитетни правораздавателни институции, ДАНС, данъчни – да видим какво ще излезе. Защото действително премиерът е прав в едно, въпреки че всичките тези компании говорят за многомилионни инвестиции, аз да кажем в моя квартал в София, откакто дойде частен оператор на електроразпределителната мрежа не съм видял нещо да се е променило.
Водещ: В смисъл, че са по-малко инкасаторите и че…
Марио Гаврилов: Имам предвид като инфраструктура на електропреносната мрежа. Оттам нататък всичките онези проблеми, които ние като клиенти се сблъскваме, тримесечно отчитане, едномесечно отчитане и т.н., са ясни мисля на хората и всеки от нас го е преживял това.
Водещ: Нека да опитаме да оценим новината, че се отказваме от амбициите си да влезем в чакалнята на Еврозоната. Всъщност не успяхме с финалния спринт, препъна ни кризата в Гърция или нещо друго?
Марио Гаврилов: Изключително неприятно. Аз мисля, че правителството беше малко неподготвено, когато педи месец каза, че ние при всички положения ще кандидатстваме. Действително много е неприятно. Неочаквано е да излязат такива дефицити в бюджета, но мисля, че правителството е било наясно, че такъв риск съществува и трябваше малко по-внимателно да оповести така фанфарно нашата кандидатура преди около месец. Още повече, че за всички е ясно, че ЕК и ЕС по друг начин смятат бюджетен дефицит, а не по формулата, която е приета в България. И за съжаление, ще трябва засега да се откажем от амбициите си. А може би единственото положително е това, че действително обстановката сега беше неприятна и щеше да е още по-неприятно, ако ние изпълнявахме критериите, но не бяхме допуснати в Еврозоната. Да се надяваме, че все пак ще дойдат добри времена и от третия опит България ще успее.
Водещ: Това значи по-малко рестрикции или значи нещо друго?
Марио Гаврилов: Напротив, при това положение е твърде вероятно ние да бъдем подложени на рестрикции от страна на ЕК, която при този свърхдефицит може да започне процедура на мониторинг. Там най-крайната фаза е именно – те могат да ни наложат ограничаване насилствено на някои разходи.
Водещ: Значи разхлабването на колана е хубава новина, но не е истинска?
Марио Гаврилов: Да, засега трябва да забравим за разхлабването на колана, още повече че продължава да зее тази дупка, тази пропаст в бюджета, която засега не е ясно как ще бъде запълнена. Вчера финансовият министър Дянков каза, че имал някакви идеи, но предстои да ги чуем, за да видим дали те са осъществими.

Водещ: „Новина” е новият месечен вестник, който ще се появи у нас през май. Той ще зарадва всички, които говорят езика на Сервантес. Какво очакват те – добър ден на Къдринка Къдринова, председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти и зам.-главен редактор на сп. „Тема”. Какво се очаква от този вестник на испански език?
Къдринка Къдринова: Вестникът фактически вече е на пазара, тъй като излезе нулевият му брой. В момента се подготвя и първия брой, който ще бъде представен в понеделник в изложбената зала на рока в София от неговия хубав млад екип, начело с Мирей Харалампиева, също така и Исмаел Фернандес, Пилар Илескас. Това са млади испанци. Въпреки че едното име, както ви направи впечатление е българско – Мирей Харалампиева. Тя е инициаторката и директор на вестника. Това е българско момиче, т.е. с родители българи и израсло в Испания и испанска гражданка. Така че сега се опитва да сътвори този проект тук в своята стара родина, така да се каже. Идеята е вестникът да съобщава информация и новини за България на испаноезична публика , също така информация и новини за културния живот в испаноезичните страни, не само в Испания, но и в Латинска Америка, за българи, които ползват езика на Сервантес.
Водещ: От книгите и от филмите имаме една много романтична представа за борбите, които се водят за излизане на испански на медии. Такъв ли е случаят в реалността или в живота нещата стоят по друг начин?
Къдринка Къдринова: Всеки нов проект е труден, но по принцип това не е нещо съвсем непознато за България, тъй като, нека си спомним, преди много, много години Агенция „София прес” издаде също един вестник на испански, който се казваше „Нотисия де София”. Така че общо взето има традиция в българското общество да се приема радушно един такъв опит, който е опит всъщност за сближаване на културите. Знаете, колко е популярна испаноезичната култура в България и в рамките на музиката, и в рамките на литературата, и на всички видове изкуства, които са най-прекия път между народите. Разбира се, че е трудно в днешните кризисни времена да се почва какъвто и да е нов проект. Още повече тук идеята е вестникът да се разпространява безплатно. Но той се ползва с подкрепата на всички посолства на Испания, на латиноамериканските държави, на Аржентина, Куба, Венецуела, които са представени в България. Разбира се разчита и на помощта на испански фирми, които имат интерес да се разпространява повече испаноезичната култура в България. Трудно е всяко начало, но амбицията и ентусиазмът е голям, така че надявам се младите ни колеги да имат успех.
Водещ: Да им честитим! Само накрая да ви попитам, по-далечната перспектива е може би този вестник да излезе и отвъд границите ни?
Къдринка Къдринова: Защо не? Още повече, част от него е посветена именно на един много позитивен образ на България, на културния образ на България, на това, което България може да представи извън този клиширан образ, на страна, в която има корупция, престъпност и т.н. Тук се показва какво още може България, а тя може много. Така че наистина много се надяваме това да допринесе и за популяризиране на хубавия образ, който би могла да представи нашата страна пред света.
Водещ: Благодаря ви за този коментар! Да пожелаем успех на новия вестник „Новина”. 

в. Дума | Милена НИКОЛОВА | 2010-04-12

Преди дни избраха нов председател на онзи регулаторен орган СЕМ, който трябва да ни пази от пошлостта по електронните медии. И въобще няма значение дали човекът е ерудиран на база средностатистически българин. Въпросът, който изборът на тази личност постави, е доста по-сериозен и надхвърля въпросния няколкочленен съвет заедно със съпътстващия го обслужващ персонал. Не става дума и за далеч над средните за България работни заплати. Изборът на човека беше най-странното нещо, което се случи, след като на същия му изтече манадатът преди не повече от две години в същия СЕМ. Преизбирането, в случая дори повишението, обаче поставя сериозния проблем доколко членството във въпросния съвет е пожизнено и задължително. Някак нормално се оказва едни и същи хора без оглед на политическото управление да заемат удобни контролни позиции. Подобни постове има в поне дузина “регулатори". Другото задължително професионално условие е обществената слепота – да не се вижда, когато някой нарушава правилата. Явно така се гарантира и престоят “на топло и платено". Състоянието на който и да е “регулатор" е винаги в покой. Той практически и обикновено не регулира нищо. Нито разните му там “брадъри" и “систъри", които достигат гинекологични висоти.
Няма контрол и в онези “регулатори", пред които обикновеният потребител пищи от сметки за ток, парно, вода… и от поредния нахален монополист. Няма регулация и когато възникват безброй банки с неясен произход, които пак хората ползват доверчиво. Няма контрол и когато става дума за това с какво се храним, къде се строи около нас и какво ли още не.
Мандатите в “регулатора" по презумпция обезпечават членовете и техните председатели с необозрим брой “ангажименти", които по правило са в пряк конфликт на интереси със заеманата длъжност.
Така за по 5-7 години в разни комисии и съвети се подвизават хора с неясни качества. Нещо като да си начело на СЕМ, заедно с това шеф на художествена галерия, близка до властимащите, и между другото печатар и философ… Всички тези компоненти, взети заедно, правят един председател на СЕМ. А ГЕРБ пък на свой ред прегърна и на дело приложи утвърдената традиция по отношение на регулаторите, техните членове и председатели. Защото безспорното условие за политическата подкрепа е префърцуненото нищоговорене, съпроводено с нищоправене. Така се убива надеждата на хората, че един ден може да заживеем и добре, и по правила. Защото е важно да има контрол над цялата пошлост, с която ни залива околното обществено пространство. Контрол, който да важи и за една сестринска телевизия, еманация на въпросната грозота.

Стр. 7

Комисията за защита на конкуренцията I 2010-04-12

Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение по чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Винпром Пещера” АД, гр. Пловдив в качеството му на рекламодател във връзка с проведени рекламни кампании на нискоалкохолни напитки “Flirt Tease”, “Black Ran” и вино “Пещерока” като наложи имуществена санкция за заблуждаваща реклама на дружеството в размер 385 735 лв. (триста осемдесет и пет хиляди, седемстотин тридесет и пет лева), представляваща процент от оборота му. Комисията постанови прекратяване на нарушението и незабавно изпълнение на решението в тази му част.

По отношение на рекламните агенции, изготвили заблуждаващите рекламни клипове – „Маккан Ериксон София” ООД, „Арчър Айдиас” АД (с предишно наименование Рекламна агенция „Лео Бърнет – София” АД), „Камера” ООД и „СИА” ЕАД, Ловеч, Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение по чл. 32, ал. 2, във връзка с чл.33 ал.1 от ЗЗК и наложи имуществени санкции на дружествата в размер съответно на 9 990 лв., 29 770 лв., 10 978 лв. и 14 278 лв.

Във връзка с онази част от процесните реклами,промотиращи нискоалкохолен коктейл Flirt Tease, които са изготвени и излъчени в периода преди влизане в сила на действащия към момента ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията установи, че същите са създали риск от въвеждане в заблуждение на потребителите по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗЗК (отм.), поради което на „Винпром Пещера” АД, Пловдив, е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева).

Повод за образуваното производство е постъпил сигнал от СЕМ във връзка с рекламите на няколко вида нискоалкохолни напитки.

Разследването на КЗК безспорно установи, че рекламите на нискоалкохолните напитки (премикс) Flirt Tease и премикс Black Ran и на трапезно вино „Пещерока” изцяло наподобяват рекламните послания на съответните спиртни напитки – водка Flirt, уиски Black Ram и ракия „Пещерска”.

След анализ на всички елементи на горепосочените рекламни клипове на нискоалкохолен коктейл (премикс) Flirt Tease, премикс Black Ran и трапезно вино „Пещерока” Комисията приема, че цялостното впечатление, което се създава с тях, внушава идеята, че същите промотират познатите и наложени вече на пазара и сред потребителите напитки водка Flirt, уиски Black Ram и „Пещерска гроздова” ракия. Това е така, защото процесните рекламни спотове са абсолютно идентични като сюжет, герои и съдържание с тези на напитките водка Flirt, уиски Black Ram и „Пещерска гроздова” ракия.

Посочените рекламни клипове са излъчвани достатъчно дълъг период от време по националните ефирни телевизии (bTV, Нова телевизия и др.), които достигат до неограничен кръг потенциални потребители, затвърждавайки заблудата за продуктите.

При определяне на санкцията Комисията е взела под внимание характера и продължителността на нарушението, степента на обществена опасност и необходимостта от съизмеримост на наказанието с икономическото състояние на дружеството.

в. Класа | 2010-04-08

Съветът за електронни медии избра за свой председател доц. Георги Лозанов, съобщиха от регулатора. Кандидатурата му е била единствената, издигната за този пост, като той е избран с обикновено мнозинство от 5 гласа. Доц. Георги Лозанов е бил член на НСРТ (предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. Първият му мандат като член на СЕМ е бил от 2001 г. до 2003 г. Георги Лозанов е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и е ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Стр. 15