www.vesti.bg I 25.03.2014

Offnews.bg I 16.03.2014

- Доц. Лозанов, от много години сте в медийната регулация. Спомняте ли си подобен прецедент – законодателят да вика регулатора (СЕМ), за да го порицава, че регулира журналист от обществена медиа?

Оригинална публикация

 БТВ, Тази сутрин | 19.12.2013

Водещ: Добро утро на председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов. Ще си говорим за медийната година, която измина. България обаче съвсем скоро, преди три дни попада начелото на една класация в отрицателния смисъл отново за свобода на изразяване. Според международната организация „Индекс на цензурата” ние сме най-зле в ЕС.
Георги Лозанов: Да, това е трайна тенденция за съжаление, която продължава да се задържа. Тя е от доста години, от 2007. Малко парадоксално още (..) в ЕС. Като че ли решихме, че с медиите са решени проблемите, а те станаха все по, все повече се задълбочават. Свързани са с няколко неща, с разбира се, с прозрачност на собствеността и главно на финансирането, на собствеността и финансирането не е едно и също. С прозрачност на финансирането на медиите през държавните институции. Вие знаете тези фондове по комуникативни стратегии и т.н. Със спазването на професионални стандарти и с нивото на саморегулация. Много лична неприкосновеност и т.н. Много неща има, които дават тази картина със самочувствието на българския журналист, който все по-малко има усещането, че от него пряко зависи това, което той ще каже, (..) голямо влияние на собствените си и на други фактори върху журналистическото говорене и съзнание и мислене, заради което тези, понеже класации са резултат на анкети с журналисти и те отразяват така да се каже нашето собствено усещане за професията ни, ако се причисля към журналистите. Но заедно с това според мен има едни инерционен момент в тази класация, защото на мен ми се струва, че 2013 година поне, ако я отнесем към електронните медии и то към основните електронни медии, тези които формират в най-голяма степен обществено мнение в България, продължават да формират, е по-различна от тази инерционна тенденция все повече да падаме надолу и надолу.
Водещ: Какво се промени? С какво е различна?
Георги Лозанов: Ами какво се промени е трудно да се каже, но какво се случи може да се каже. Виждате ли 2013 прилича на 90-та година и на 97-ма. Години на голямо гражданско, сила на гражданските реакции и настроения, които излязоха на улицата още от зимата както знаете. От миналата зима, та до тази. И фактически медията постепенно, медиите постепенно, говоря за тези централни медии, се свързаха с тези граждански процеси и станаха част от тях, почнаха да им дават терен. Върнаха си критическия дух по отношение на политиката. И сега знаете ли, че всъщност, което една от, в медиен план от преките резултати от този процес, който виждат е, че няма вече за властта 100 дни медиен комфорт. И аз мисля, че оттук нататък например вече няма да има власт с 100 дни медиен комфорт. Влезе медията в едно друго отношение към властта, което впрочем е стимулирано и от присъствието и ролята, засилващата се роля на гражданската журналистика и на новите медии, на социалните мрежи. Вече не може да се прави журналистика някак си затворена само в собствената ти медия и в собствената ти медийна среда.
Водещ: Е (..) за нейния комфорт не е ли малко извратен от гледна точка на ролята на медиите.
Георги Лозанов: Винаги имаше такова очакване непрестанно, че първите 100 дни медиен комфорт и т.н. Даже почти неизречено правило. Вече няма това, да не говорим, че… Медията успя да влезе в духа на този процес, въпреки голямото подозрение, че може би няма го стори, защото имаше доста голямо напрежение между новите медии и техните аудитории и традиционната медия, говоря за телевизиите и говорещите радио програми. Едно раздалечение, което сега се сближиха и общо взето са в един общ граждански процес. Разбира се, това не значи, че няма маргинални медии, които по-странични, по-малки, които вървят в обратната посока и които пък силно се политизират. Това е една друга доста негативна тенденция бих я нарекъл за тази година.
Водещ: СЕМ съвсем колегиално е попитало своите колегиални органи ЕС има ли партийни телевизии в техните държави?
Георги Лозанов: Ами няма.
Водещ: Какво се оказа?
Георги Лозанов: Няма. Нормативно не е забранено на много места, както и при нас, но на практика това не се случва и много трудно се случва, защото вижте какво има един все пак стандарт, неписан, че медията трябва да поддържа различните гледни точки в обществото. Вярно, че това изискване е само за обществените медии, но една медия, която иска да стои централно, така да се каже да говори на цялата аудитория, няма как да се затвори в една гледна точка, а се забелязва такъв процес и даже не само в тези партийно обвързани медии или медии, които произвеждат партийни субекти, ами и в отделни водещи журналисти, които все повече се встрастяват в една гледна точка. Аз, включително и на територия на обществените медии даже. Аз не отричам това право, но много важно и другите гледни точки да звучат и затова една партийна медия по условие е екзотична птица е медийният свят особено на електронните медии. И в това отношение повече прилича на вестниците, които действително често са партийни и т.н. но електронните медии поддържат един вътрешен баланс и в това е тяхната, част от тяхната специфика, така че това също е странна тенденция, характерна. Тя е започнала в предишните години, но тази година доста се изяви.
Водещ: Има ли държави където са забранени партийните телевизии?
Георги Лозанов: Има където не са позволени. Мисля че Великобритания, отчасти Германия. Знаете ли не е въпросът и в партийните, тя, нищо че е партийна телевизия, тя една телевизия може да бъде политически ангажирана без по документи…
Водещ: Без да се финансира от субсидия например.
Георги Лозанов: да примерно или да принадлежи по документи.
Водещ: Кой ви мотивира да направите това запитване? Имате ли някакви намерения?
Георги Лозанов: Защото в това отношение сме странна, странна вече, така още един странен характеристика на нашата медийна среда и искахме да видим поне съпоставително спрямо другите държави. Вижте и освен това какво се получава, какво ни мотивира. Все повече медийната регулация не е национален, затворен национален процес и гледна точка. Например днес в Лондон се създава една група на европейските медийни регулатори, в която естествено участва и българският, която оттук нататък ще наблюдава състоянието на медийната среда въобще, не на национално ниво и ще може да реагира. Така че така да се каже от утре вече нашите национални медийни проблеми до голяма степен на ниво регулация престават да бъдат национални. И СЕМ в някакъв смисъл както пред закона, българският, така ще трябва да отговаря и пред европейските си партньори за състоянието на медиите и нашата реакция към това състояние. Така се движат процесите, но за мен е важно да кажа, че аз виждам една аналогия между тези три (..), които споменах. Между другото след 90-та година се освободи медийният пазар и започна свободното медийно развитие на страната. След 97-ма се създаде първият медиен закон, създадоха се обществени и търговски медии, разби се държавният монопол, започна нейната регулация и развитие. Струва ми се, че след 2013-та предстои също важна реорганизация на медийния свят в България.
Водеща: Традиционните медии затворена страница ли са?
Георги Лозанов: Не, не. Въобще не са затворена страница, но те именно ще влизат в по-сложни отношения с новите медии, все повече се говори за свързана телевизия, тя е свързана именно с тези нови форми на комуникация. Така че те вече.. Те не са затворена страница, а вече не са затворена система. Трябва непременно да са в отношение с новите медии и в тази посока ще са промените и в законодателството, и въобще в медийната среда, които за мен са оптимистични от гледна точка на свободата на словото.
Водещ: На финал само ни кажете, понеже ни питат много често по телефона, намалиха ли телевизиите звука на рекламата?
Георги Лозанов: Ами не всички и сега имаме едно устройство и вече, който не е намалил, но разбира се, в голямата си част намалиха, но който продължава да не е намалил ще бъде обект на санкция.
Водеща: Ще го глобявате.
Георги Лозанов: Да, най-просто казано.
Водеща: Добре.

в. Труд | 18.12.2013 

Експертите на Съвета за електронни медии (СЕМ) проучват в кои други страни има партийни медии. Явно ще излезе, че само ние имаме такива, обясниха от регулатора.
Експертите са разпратили писма до колегите си в регулаторните органи на останалите страни от Евросъюза. В отговор получили информация, че съществуването на изцяло партийни медии е забранено във Великобритания, Кипър и Германия. В Италия партията може да издава вестник, но само, ако регистрира юридическо лице. В Хърватия, Естония и Полша не е изрично забранено, но нямало.
"Проучваме практиката в ЕС, бихме могли да обсъдим със законодателя промяна в Закона за радио и телевизия", обясни доц. Георги Лозанов. Той уточни, че това не означава, че ще се закриват телевизиите "Алфа" или СКАТ, които са свързани съответно с "Атака" и с Националния фронт за спасение на България (НФСБ). Партийните телевизии у нас са законни, добави доц. Лозанов.
Медийните надзорници изслушаха вчера директора на БНР Радослав Янкулов, който отчете първите 6 месеца от своя мандат. Той обясни, че през март 2014 г. предстои да заработи училище за радио, както е обещал в своята концепция при избирането му за началник. Идеята на този проект е да конкурира факултета по журналистика. В "люпилня на кадри" за радиото смята да превърне Янкулов и радио "София". Той вече смени шефа на станцията и на мястото на Юлия Гигова назначи Митко Димитров, който също бе кандидат за шеф на БНР. За 6 месеца са били пенсионирани 30 души. До 10 дни трябва да тръгне и новият сайт на обществената медия.

Стр. 5

 в. Преса | 07.12.2013 

Бившият член на Съвета за електронни медии (СЕМ) Юлиана Тончева е назначена за нов оперативен директор на БНТ, научи "Преса". Тончева заема мястото на доскорошния шеф Константин Каменаров, който през ноември напусна длъжността и медията. Тончева бе в СЕМ до 2005 година. Преди това тя е работила и като журналист в БНТ.

Стр. 38

 в. Труд | 03.12.2013 

Съветът за електронни медии (СЕМ) си търси фирма, която да записва тв каналите 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Медийните надзорници са обявили обществена поръчка за поддръжката на системата им за мониторинг, чрез която следят ефирните медии и при нарушение на закона налагат санкции. Това става ясно от сайта на ведомството. Новата фирма ще обслужва мониторинговата система за срок от 1 година, а прогнозната стойност на поръчката е до 50 000 лв. Изпълнителят ще трябва да записва радио и тв програмите, които се следят не само в София, но и в петте регионални офиса на СЕМ из страната. След като веднъж са записани, предаванията ще се съхраняват поне 3 месеца в София, а за регионалните центрове -до 20 дни.
На заседанието си днес СЕМ ще разгледа писмото на Общото събрание на пълномощниците на БНТ, които се обявиха срещу орязания бюджет на държавната телевизия за догодина. За 2014 г. за медията са предвидени 65 млн. лв., което е с 5 млн. по-малко, отколкото за тази година. Служителите на БНТ напомнят, че заради цифровизацията трябва да се пуснат и 2 нови канала. Освен това догодина ще имат и повече разходи за отразяване на изборите за европарламент, зимната олимпиада в Сочи и световното първенство по футбол в Бразилия. Може да се стигне и до намаляване на заплатите, пише още в писмото.

Стр. 4

 в. 24 часа | 30.11.2013

Финансова и програмна криза може да настъпи в БНТ, ако бюджетът й за 2014 г. бъде намален с 5 млн. лева, както е по проект. За това предупреждава Общото събрание на пълномощниците в телевизията.
Писмо е пратено вчера по куриер до председателя на Народното събрание, президента, премиера, шефовете на парламентарните комисии по медии и по финанси, както и до Съвета за електронни медии. После същото писмо ще получи и еврокомисарката Нели Круз, която отговаря за цифровите технологии.
Причината за недоволството е, че по проект бюджетът на БНТ ще стане 65 млн. лева, от години не е бил толкова нисък, казват пълномощниците. На общото им събрание миналата седмица дошли 70 души, всеки от които представлява по 25 служители. Всички гласували единодушно за изпращането на писмото. Според тях парите не стигат, защото БНТ ще трябва да продължи с цифровизацията и да стартира два нови канала -за култура и за спорт, да пусне БНТ1 в HD формат. Също така да отдели пари за изборите за Европарламент, да отрази зимната олимпиада в Сочи и Световното по футбол в Бразилия. По финансови причини вече се отказа от песенния конкурс "Евровизия".
Тази допълнителна програма реално е с 10 000 часа тв време повече от 2013 г. Така БНТ ще трябва да произведе над 35 000 часа.
Според проекта за бюджет за 2014 г. един час тв продукция трябва да струва 1650 лв., като през 2007 г. за него са се плащали 2960 лв. Ако съотношението между цена и час от онова време се запази, субсидията за БНТ би трябвало да бъде над 103 млн. лева. В същото време през 2011 г. служителите на БНТ бяха съкратени с над 20%, припомнят в писмото.
Общото събрание изразява надежда, че няма да бъдат създадени условия за "публични прояви на недоволство".

Стр. 4

 БНР, Неделя 150 | 24.11.2013

Водещ: Сега продължаваме с коментар, който държи сметка на някои обществено политически нагласи и те са изразени във възникването на т.нар. нови националистически гласове и разбира се политически и партийни образувания. По този повод имаме възможност да чуем от доц. Георги Лозанов каква е и европейската идея за тънката разлика между това да бъдеш толерантен, да има плурализъм в обществото, но и да не навлизаш в полето на езика на омразата.
Георги Лозанов: Благодаря. Аз ще разделя проблема на 2 и ще говоря само за втората част на проблема. Първата част е свързана с възникващите, всъщност отдавна възникнали у нас, роящи се и във връзка с определени събития, каквото е бежанската вълна, засилващи се националистични нагласи и техните говорители. И втората страна на проблема е, че тези говорители говорят по медиите. И аз ще поприказвам за тази втора страна. Защото, вижте, във връзка с предаването „Референдум” на БНТ, след предаването „Референдум” възникна едно гражданско очакване, така да кажем, за една нова бяла цензура в България, която да се осъществява от обществените медии и която, разбира се, да се контролира в крайна сметка и от СЕМ. Аз дойдох, за да помислим на глас, хайде така да кажем. За разлика от преждеговорившия, аз не мога с лозунги нищо да кажа, как ще се развиваме и така, но е хубаво да помислим по този въпрос, да започне дебат дори по този въпрос, тъй като не е еднозначна позицията. Дали медиите трябва да извършат това филтриране, така че подобни гласове да не се допускат в публичното пространство. Във връзка с присъствието на един от тези нови… и той не е съвсем нов, и друг път съм го виждал, преди годините, националистичен глас, доста радикален, се казва как е възможност БНТ да допусне този глас. Искам да помислим по два въпроса. Първо – дали тази цензура, това недопускане, е възможно. И второ – дали е необходимо. От законова гледна точка не е допустимо, да кажем общо, макар че законът няма този термин, говорители на враждебна реч да влизат в медиите, или по-скоро да звучи враждебна реч. Като под „враждебна реч” в нашия закон се разбира реч, която оневинява или подтиква към насилие и жестокост, разбира се, на етническа, на религиозна, на всякаква друга основа. Нашият мониторинг направи анализ на говоренето на този човек в „Референдум” и в този смисъл враждебна реч нямаше, защото враждебната реч не е въпросът… трябва да е именно реч, да е изречено, а не в хипотеза, на базата на интерпретация да откриеш в дъното не неговите виждания и да го подозираш в това, а за да е враждебна реч, той трябва да застане пред микрофона и да говори тези неща, което се е случвало и тогава СЕМ санкционира медиите. Така че това границата – ако няма враждебна реч, тогава има основание да бъде допускан в ефир.
Водещ: Ако националистът е хрисим…
Георги Лозанов: Не, ако не си служи с директни квалификации, които обиждат определени и агресивно подтикват към насилие към определени групи. И втората причина е в обществените медии, свързано с плурализъм в присъствието на гледните точки. Въпросът е сега, тази гледна точка достатъчно значима ли е, така се поставя въпросът, за да бъде част от палитрата на гледните точки, които трябва да звучат в публичния дебат. Аз считам, че е достатъчно значима, за съжаление, защото е вдигната от една вълна – бежанска, която политически се използва и има тенденция да нараства враждебната реч в политическото говорене, самото политическо говорене да се превръща във враждебна реч. И тук има един парадокс, който аз няколко пъти вече изяснявам – по Закона за радиото и телевизията, ако политик влезе в ефира и си служи с враждебна реч, отговорност носи медията. И аз даже казах, разбира се на прага на иронията, че то както има Закон за медийното говорене, не е лошо политиците да си приемат закон за политическото говорене, за да може медиите да не бъдат основният виновник за техните изказвания, както в момента се получава. Но затова ми се иска да кажа, че това желание медиите да филтрират реалността, да крадат парчета реалност в името на едни ценности, е неосъществимо.
Водещ: Това е доста трудна задача, защото, може би трябва да признаем, че всички подобни опити са се проваляли, тъй като става дума за една невероятна изобретателност на носителите на подобни чувства и настроения. И още по-позорното е, че не можете да определите в какво се състои политическото и да го рамкирате и винаги то ще съществува на гърба на политическата коректност.
Георги Лозанов: В наказателния кодекс има написано нещо. Не може да се пропагандират фашистки и расистки идеологии. Това говорене, от него да се извлече идеология и да се оцени като расистка, е сложна задача. Но в някакъв смисъл по-добре е да бъде преследвано това говорене от прокуратурата, а не да преследват медиите, защото тогава ще се преследват неговите говорители, а не както сега, се преследват медиите на базата на закона… имат желание да се прехвърлят на медиите на базата на Закона за радио и телевизия, които единствено дават трибуна.
Водещ: Кой ви сигнализира, така да се каже?
Георги Лозанов: Много сигнали има, включително и от уважавани фигури в българската публичност, например проф. Дайнов и т.н., които очакват това. И аз понеже винаги съм имал трудността за себе си да се видя в ролята на цензор, дори на бял цензор, който извършва някакви вероятно ценностни защити, но законът казва ясно къде трябва съвета да се наложи – когато реално прозвучи враждебна реч и когато няма плурализъм на гледните точки. Националистическото говорене, когато е част от един дебат, както беше в случая с „Референдум”, когато не му се дава просто трибуна за да излага и налага собствените си възгледи, а му се опонира и се защитава в диалог толерантността, тогава то няма как да бъде част от медийното говорене в днешна България.
Водещ: Нека чуем гледната точка на д-р Михайлов, тъй като за мен е интересно дали вие се отнасяте сериозно към възникването, надделяването на такива кресливи гласове или по-скоро истинска ли е причината да съществуват? Някои говорят, че отново става дума за това, което се наричаше „инженеринг”.
Николай Михайлов: Не пречи да е и двете. Много е вероятно даже да е тъкмо и двете. Но тези гласове не могат да бъдат запушени и това наистина е утопия. Ако те бъдат запушени, те ще се разразят в директна двигателна възбуда, в някакъв тип агресия. Те са тук, защото представляват, за тези гласове говоря, представителство на мнозина в България, особено в криза от такъв тип. Този човек от предаването „Референдум” имаше самочувствието, че зад него има армия от симпатизанти. Той не е просто изолиран в собствената си среда, той не е рамо до рамо с маргинали, а има пред себе си перспектива, мащаб, история нататък и т.н. Това е много голяма и сложна тема, защото в период, в който обществото е в много голяма криза и институциите са делегитимирани, част от тях необратимо, каквото е парламентът и правителството, според мен, такъв тип гласове, които идват от българската почва, директно от органиката, от кипналата кръв на хора, които не си поплюват, и се отказват да мислят абстрактно в категорията на толерантността и европейската директива, тези хора ще се увеличават по брой и ще се настанят включително и в публичните пространства и няма кой да ги изгони. Още по-лошо обаче, когато те бъдат поканени и срещу тях се явят безпомощни журналисти или просто публични лица на място. И започват да се упражняват те самите в езика на омразата спрямо тези, които свидетелстват за омразата, така да се каже, по презумпция. Този човек не говорѝ пряко език на омраза, той излъчваше, той имаше аура на човек, който излъчва, разбира се, закана. Той е радикален. Но заканата, радикализма на присъствието сме наблюдавали в предизборни кампании, има дълга история, една голяма традиция на такъв тип агресивна стилистика. Това не е никакъв прецедент. Мисля си, че имаме големи страхове, че ще крушираме по този въпрос, поради неумение не да изолираме тези хора, а да се справим на държавно ниво и на нивото на нашата немощна култура с един проблем, който не сме срещали.
Водещ: Доц. Лозанов, заключение.
Георги Лозанов: Искам да кажа, че може би тези партии възникват сега по пътя на инженерството, но и медиите не бива да се занимават с политическо инженерство. Има опит…
Водещ: В една телевизия разцъфтя едно движение, което твърди, че има цензура в България.
Георги Лозанов: Да, направени са такива опити, не само този, за който говорите, има и предишни опити, когато директно се вкарват фигури през медиите в политиката. Но аз говоря тук за нещо друго. Като цяло чрез медиите, така да се каже, да се пренарежда пъзелът на политическата реалност. Това не ми се струва работа на медиите. Обратното – медиите са само посредници. Да, би могло, ако медиите стиснат зъби и се хванат за ръце, да кажем хора като този, за когото говорим, да не влизат в телевизионната медия. Но първо, медията вече не е само телевизионна, тя има нови медии, там враждебната реч звучи без ограничения и т.н.
Водещ: Кои са новите медии?
Георги Лозанов: Интернет базирани медии, интернет базирано говорене, така че там има излаз. Освен това враждебната реч, както казах, съвсем не стои само в границите на етническото противопоставяне, което се е появило, и ксенофобското. Тя влиза много силно и в самото политическо говорене в България по други въпроси и по отношение на други субекти – на социални субекти, на политически субекти. Прокуратурата може да се замисли около това дали няма лансиране на расистки идеологии, но тогава би трябвало да си направи медиен отдел.
Водещ: Благодаря за вашето участие. Господата Георги Лозанов и Николай Михайлов. Аз искам да завърша с посланието на Ерих Мария Ремарк и неговото „Обичай ближния”. Обичай ближния си.

 БНТ, Денят започва | 21.11.2013 

Водещ: Добро утро на Мария Стоянова, която ни направи тази лека забележка, професионална разбира се, ние си я обичаме Мария много. Добро утро.
Мария Стоянова: Добро утро. Много ми е драго да съм при вас.
Водеща: Сега ще си говорим за медии в следващите минути, защото ти идваш директно от една много важна среща на медийните регулатори в Брюксел, която се проведе тези дни. Там си говорехте за ролята на регулаторите е страните, които представлявате.
Мария Стоянова: Точно така. За това как регулаторите могат да обединят усилията си във все по-бързо развиващата се технологична, медийна среда, по какъв начин може да се хармонизират отделните медийни законодателства в отделните държави, така че да получим една общоевропейска картина. Не говорим за общоевропейска регулация, не говорим нито пък за общоевропейски принципи и санкции, но говорим за стандарти. Всъщност може да ви е странно, но се оказва, че само медийната сфера, медийната регулация конкретно са едни от областите в Европа, а може би последните, в които няма хармонизация, няма обединени действия. В сложни сфери като валутния съюз да речем има дори, както знаете общи законови принципи важат там, но в медиите няма и това е една стъпка, която искаме да направим.
Водеща: Къде се нарежда СЕМ, като говорихте и с европейските си колеги, по отношение на свобода на действие, на това, което може да прави като регулаторен орган по отношение на медийната среда?
Мария Стоянова: През 2010 година по поръчка на Европейската комисия няколко от много авторитетните университетски изследователски центрове, които се занимават с медиите, имам предвид Ханс Бреду, институтът в Германия, университета в Льовен, един институт в Дания се събират по поръчка на Европейската комисия, за да съставят критерии, които да определят по какъв начин един регулатор може да бъде отчетен като независим. И сред тези критерии е един от важните критерии е и финансирането, защото се прави изводът, че колкото повече независимо финансиране имаш ти, толкова по-свободен си да действаш ефективно, ефикасно и това е моментът да кажем на публиката, че по отношение на финансирането, по отношение на този важен критерии ние сме, да, ние сме много зле. Нашият регулатор, бюджетът му за следващата година е 650 хиляди евро, за сравнение регулаторите в Македония разполагат с бюджет от 2 милиона евро. Не се оплакваме, не го казвам само защото, за да кажем колко малко пари получаваме, но е много важно да кажем, че ние, ако искаме нашата държава да се развива в синхрон с това, което се случва в Европа ние не можем да пестим там, където не трябва, не можем да пестим в медийната сфера, не можем да пестим от националната телевизия, към която има все повече изисквания, а и бюджетът на националната телевизия за съжаление беше неоправдано съкратен.
Водеща: Като говорим за пари и за медии как гледат останалите, европейските колеги ваши на медийната среда, на медийната свобода, на плурализма в България?
Мария Стоянова: От 2012 година, когато Нели Крус дойде в България, за да се срещне, това беше миналата година не беше чак толкова отдавна.
Водеща: Една шумна, паметна среща.
Водещ: Съвсем скоро.
Мария Стоянова: Една паметна среща, разбира се, на която тя според мен преживя както културен така и социален шок. Не беше може би готова за това, което я очакваше. Та оттогава ситуацията в България се намира под особено внимание и наблюдение от страна на Европейската комисия. Във всички неофициални разговори, които проведох, беше изразена голяма загриженост по състояние на плурализма на медийната свобода у нас. Факт е обаче, че за това отрицателно впечатление сме виновни единствено и само ние. Не само защото не сме направили нещо, което сме могли да направим, но и защото ние използваме всички възможни и невъзможни средства, когато не сме доволни, че не са ни показали по телевизията, не сме имали възможност да се видим във вестника или по радиото, решаваме да напишем писмо до Европейската комисия. Откъде знам това, знам го, защото повечето от писмата минават с копие през СЕМ.
Водещ: И има вълна от такива писма?
Мария Стоянова: Не вълна, а цунами от писма. В Европейската комисия с голяма загриженост и буквално със стрес подходиха към нас и казаха „Какво правите вие в България? Ние получаваме писма дори от граждани. Положението при вас абсолютно е нетърпимо и безобразно”. Аз ще ви дам един конкретен пример евродепутатът Слави Бинев е неудовлетворен, че вие в националната телевизия не му давате възможност да се изразява. Факт е, че няма такова право, което да задължава медиите да отразяват евродепутати, но той се чувства по някакъв начин неудовлетворен, пише писмо на Европейската комисия, не веднъж, не два, не три пъти. Затова ние в СЕМ взехме мерки по този въпрос и решихме сега, това е една новост за вашите зрители, ще направим едно фокусирано наблюдение, което между другото вече започнахме, като ще върнем часовника назад в продължение на няколко месеца и то е изключително важно за вашите зрители и за публиката изобщо, защото в него ще изследваме участието на евродепутатите, на българските евродепутати в медийните предавания, темите, по които те се изказват, доколко те са свързани с тяхната компетентност, защото това също има значение. Не един евродепутат да го поканиш…
Водеща: Просто така.
Мария Стоянова: Да се покаже, а да говори по темите, по които той получава пари, които би трябвало да отстоява и защитава.
Водещ: Много е важно вие да правите това проучване, а не самите хора, които се оплакват, защото може те да не са съвсем искрени в писмата си.
Мария Стоянова: И не само честотата на тяхното участие и смятам, че това ще бъде много голям наш принос към публиката, която съвсем скоро, само след няколко месеца ще трябва отново може би да гласува за тези евродепутати и не без чувство за гордост да кажат, че това е нещо, което в Европа правим само ние.
Водеща: Обръща ли се внимание на правилата, които медиите трябва да спазват с оглед на предстоящите избори. Знаем, че в момента се правят промени в изборния кодекс по отношение на участието на политици и на бъдещите евродепутати в кампаниите, които ние ще излъчваме, дебати под формата, под различни форми.
Мария Стоянова: Въпросът за евроизборите изглежда много абстрактен, защото в публиката остава усещането, че става въпрос да изпратим някакви наши хора, да отидат в Брюксел, да седят някъде. Никой не осъзнава може би достатъчно ясно, че всъщност е адски важно какви хора ще изпратим ние в Брюксел и каква работа очакваме те да свършат там. И нека да не забравя публиката, че е много важно да следи какво правят тези депутати, защото те получават не само заплати от Европарламента, те получават заплати и от българското Народно събрание. Така че ние трябва да следим, а и вие медиите да държите изкъсо техните участия и тяхната активност. По отношение на медиите ние често забравяме, че има една директива за аудиовизуалните медийни услуги и всъщност се концертираме само в нашето си, национално законодателство, но много би ни помогнало да поглеждаме от време на време, не задължително и непрекъснато, и в тази директива.
Водеща: Само един щрих сега, колегите са направили такава проверка, понеже явно и ние си правим някаква статистика за това, че евродепутат Слави Бинев е канен няколкократно за последните, колко, две или три седмици или за по-дълъг период от време, 3 пъти, но е отказал даже последният път, когато са го канили. Да кажем обаче…
Мария Стоянова: Това не го е написал на еврокомисаря.
Водеща: Да кажем обаче нещо друго. Знаем, че България сега пое по нов път по отношение на цифровизацията. Имахте ли минути, свободно време, в което обсъдихте на какъв етап е, каква е оценката всъщност на европейските ви партньори и колеги за това, което се случи в България.
Мария Стоянова: Нека да сме наясно, че цифровизацията при нас се случи в един от последните етапи изобщо в Европа. Значи, това което другите държави живеят като ежедневие, с което техните зрители отдавна са свикнали, дори не коментират и не обсъждат, при нас в действителност е новост, така че слава Богу по тази тема не сме се фокусирали. Има нещо друго обаче, което е изключително важно и тук трябва да ви призная, че за мен беше изключително неудобно, тъй като беше отчетен фактът, че нашата страна е единствената от държавите членки, една от малкото държави членки, хайде да не звучим толкова крайни, която не е направила никакви стъпки по отношение на Зелената книга на европейския съюз. Това е една препоръка за по-активни действия на регулаторите, на държавата, на парламента за насърчаване на медиите за обвързване на новите технологии. Значи много голяма част от зрителите, които ни гледат в момента разполагат с телевизори, които имат страхотни възможности, които възможности обаче те не могат да използват, защото вие не им предоставяте съдържание, а вие не им предоставяте съдържание, защото първо нямате средства за това, второ, защото нямате и нормативната рамка, в която да се вместите, трето, защото ние като регулатор заедно с държавата нямаме възможности да ви насърчиме. Защо нямаме тази възможност? Защото ситуацията в страната ни е тежка, намираме се в политическа криза. Всичко е замразено така да се кажи и това звучи като една музика от бъдещето, която обаче всъщност е толкова важна за публиката вкъщи. И така страната ни сега от нация техническа се превръща в изоставаща. И аз се надявам, че съвсем скоро обаче ще имаме възможност да се заемем активно и с тези въпроси.
Водещ: Мария благодарим ти.
Водеща: Надявам се следващият път, когато си в нашето студио да звучим по-оптимистично, защото сега кръгът като че ли е затворен и доста объркан.
Водещ: Ти употреби думата музика в съвсем различен аспект, но сега ние наистина продължаваме с музика.