Вече е официално: и в България медиите носят отговорност за форумите си

www.dw.de I 18.06.2015г.

Вече няма връщане назад: оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, която е допуснала публикуването му. Това постанови съдът в Страсбург.

Вече е съвсем ясно кой отговаря за писанията по форумите – медията, която им осигурява платформа. Това решение на съда в Страсбург беше взето още през 2013 година, но предизвика бурна реакция и беше обжалвано. В началото на седмицата обаче то беше потвърдено и от Голямата камара на съда. И вече няма връщане назад. Оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, в която коментарът се е появил. Ако Ви залеят с омраза, заплашат или наклеветят, ще знаете кой е виновен – не е само онзи, който е написал форумния коментар, но и онзи, който го е публикувал.

В началото беше Естония

Историята, породила това историческо решение, се разиграва в Естония в началото на 2006 година. Тогава новинарският портал “Делфи” публикува статия за неосъществения строеж на един мост, който е трябвало да свърже континенталната част на страната с един остров. Авторът на статията твърди, че строежът е осуетен от фирма за фериботен превоз, където главен акционер е човек с инициала Л. Под статията се събират 185 коментара, 20 от които се смятат за особено обидни и насърчаващи омраза към Л. Шест седмици след излизането на публикацията адвокатите на Л. изброяват 20-те коментара и предупреждават “Делфи”, че искат компенсация за нанесени нематериални щети в размер на около 32 000 евро. Още в същия ден коментарите са изтрити.

Въпреки незабавната реакция адвокатите завеждат дело срещу “Делфи” и след редица перипетии го печелят в естонския съд. В резултат “Делфи” се обръща към Европейския съд по правата на човека и изтъква множество аргументи в своя защита. Твърди например, че обидните коментари са били изтрити веднага след постъпване на оплакването. Че читателските коментари по принцип са различни от журналистическите и затова е различна и отговорността на медията към двата вида писания. Че съществуват европейски документи, според които отговорност за даден форумен коментар носи само онзи, който е негов автор. А не медията. Тези аргументи бяха изслушани на два пъти в Страсбург, но не бяха приети.

Обиди, клевети, заплахи

Сред 20-те цитата от хейтърските коментари в “Делфи” се открояват обидите “копеле” и “лайно”, а най-страшната закана е алюзията с едно прасе, печено на шиш и изкълвано от гаргите. Примерите могат най-много да разсмеят българския читател, който ежеминутно чете в местните форуми за “разстрел”, “смърт”, “разчекване” или “правене на сапун”. Толкова по-важно за България е да проследи от каква логика се води съдът. И защо не приема двете разпространени в Източна Европа схващания: че свободата на словото е абсолютна и че новите технологии променят йерархията на отговорностите, залегнали в наказателните закони.

Първият извод, посочен от съдиите, е за “екстремното естество” на обидите и думите на омраза. В решението се посочва, че естонските съдилища също са ги определили по този начин. Тоест, спорът не е за естеството на написаните думи, а за това кой трябва да отговаря за тях – тема, по която съдът цитира седем документа на Съвета на Европа, Европейския парламент и ООН, както и шест прецедентни дела, гледани в съда на ЕС. Сложността на решението е продиктувана от това, че документите са малко и теглят в различни посоки.

Съдът приема, че територията, управлявана от “Делфи”, следва да се намира изцяло под негов контрол – не само по отношение на журналистическата част, но и по отношение на форума. И че макар “Делфи” да е искал да се дистанцира от отговорност за мнението на читателите, той ги е предупредил, че ще изтрива неуместни коментари. А по този начин сам е признал отговорността си.

Сградата на съда в Страсбург

Съдиите отчитат и факта, че “Делфи” активно е призовавал читателите си да коментират – това е генерирало трафик към медията и е осигурявало икономическа печалба. Стремежът на медията да си послужи с форума, за да придобие трафик, както и обстоятелството, че само медията е имала техническата възможност да премахва коментари, отвеждат съда до следния извод: че “Делфи” не е бил просто пасивен наблюдател и технически провайдър на форума. Следователно медията е трябвало да наложи по-ефективен контрол.

Кои мерки срещу хейтърството са достатъчни?

Порталът “Делфи” твърди, че и преди скандала ръководството не е стояло безучастно пред хейтърските коментари във форума. Напротив – взело е цели три мерки: първо, бил е въведен софтуер за автоматично идентифициране на обидни думи, който водел до автоматично изтриване на целия коментар; второ, съществувал е бутон “обиден коментар”, използван от читателите, който е водел до изтриване на неуместния пост; и трето, имало е възможност потърпевшият да се обърне към медията с изрично искане да се изтрие даден коментар и тази възможност е била редовно и ефективно използвана. За съда в Страсбург обаче всичко това не е достатъчно. В решението изрично се посочва, че обидите и заканите по адрес на Л. са се намирали във форума в продължение на цели шест седмици (докато е пристигнал протестът на адвокатите), че тези думи не попадат под закрилата на понятието “свобода на словото” и че мерките, предвидени от “Делфи” за възпиране на хейтърските коментари, очевидно не са били ефективни, щом са допуснали оцеляването им толкова дълго време.

Решението отива и по-далеч, доколкото окуражава отделните държави да заложат този принцип и в националните законодателства: “Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните-членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…) ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица”.

Автор: Татяна Ваксберг

Оригинална публикация

 

Кати Бъртън: Работата по правата на човека никога не спира

в. Дума | Таня ЙОВЕВА | 19.01.2011

Журналист се става чрез чиракуване, казва колежката от "Медиа Дивижън", която работи за идеите на Съвета на Европа

- В детството си сте мечтали да бъдете журналист, но родителите ви са ви насърчили да учите литература в университета. Кан станахте журналист все пак?

- Започнах работа в малките регионални вестници едва на 18 г., живях в Йоркшир, област в северната част на Англия. В тази страна журналистика се научава чрез схеми за чиракуване и съм работила три години, преди да стана старши репортер и да се преместя в националните всекидневници. Постепенно успях да се изявя и да поема ангажименти в няколко агенции, вестници и радиостанции – в "Гардиън", Ройтерс и Би Би Си. След това реших да се върна към обучението и да завърша европеистика в университета Брадфорд и политически науки в Института в Тулуза, Франция. През цялото време обаче работих като журналист, но вече с акцент върху политологията. През 1990 г. станах говорител на британската Лейбъристка партия в Европейския парламент. Живях и работих в Брюксел до 1995 г., след това се преместих в Страсбург, където започнах работа в офиса на Съвета на Европа – отначало в пресцентъра, който обхваща района на Югоизточна Европа. През 2010 г. бях назначена като говорител в "Медиа Дивизия".

- Имате издадени и книги.

- През 2004 г. излезе първата ми книга за това как да работим с медиите на международната сцена със заглавие "Ръководство за ефективни връзки с обществеността". Освен това преподавам в университета в Сиракуза, а имам курсове и в университета Станфорд по магистърските специалности. Обичам работата си, защото тя ми дава шанс да имам някакъв принос за подобряването на правата на хората и за уважението между тях. Използвам активно познанията си и моя опит в комуникациите. Намирам, че е много добре хората да се събират заедно и да общуваш с тях чрез средствата на журналистиката – чрез репортажи например. Журналистиката е една много интересна професия, защото тя дава привилегирован достъп до хората. Интервюирала съм Маргарет Тачър през 1979 г., преди тя да стане министър-председател, и съм се срещала с много премиери и президенти. Имах щастието да се срещна и с Далай Лама, както и с епископ Дезмънд Туту от Южна Африка. Това са хора, които уважавам и им се възхищавам. Те работят много, пътуват и се стремят да създават разбирателство и мир в техните собствени общности.


- Разнажете нещо повече за работата си в Съвета на Европа?

- За мен е чест да работя в Съвета на Европа. Той организира към момента сътрудничеството между 45 държави-членки. Да припомнимв и това, че основните му цели са да защитава човешките права, да намира решения на проблемите на обществото, свързани с етническите малцинствени групи, с ксенофобия, нетолерантност, запазване на околната среда, биоетика, спин, наркотици, клониране, организирана престъпност; да засилва социалното сближаване, социалната защита и равното третиране; да насърчава заетостта, обучението и правата на работещите; да закриля ефикасно най-уязвимите социални групи и да се бори срещу дискриминацията; да заздравява европейското сътрудничество по отношение на миграцията и да съхранява европейската културна идентичност и многообразието, да насърчава развитието на човешките ценности.
Тази мисия е много важна днес, в момент, когато променяме нашия подход по време на реформата, която ще направи работата ни по-ефективна. Съветът на Европа е сложна машина и много важно е за хората да знаят и разбират това, което правим. Моята работа е да събирам всички стойностни послания от широката аудитория и да съдействам за създаването на по-толерантен свят. Работата по правата на човека никога не спира, това е важен и отговорен процес, трябва да се провеждат различни прояви, за да се разказва на хората повече за техните права и възможности.


- Канви са впечатленията ви от България и хората, с ноито се срещнахте?

- Била съм много пъти в България. Имам добри приятели в страната и в моя екип в Съвета на Европа са включени българи. Особено ценя културата на България, гостоприемството на българите и тяхната упоритост. Страната ви се характеризира с много исторически забележителности и природни красоти. Затова на човек му се иска, ако веднъж е посетил тази страна, да се върне отново.

***
КАТИ БЪРТЪН работи в дирекция "Комуникации" на Съвета на Европа. Живее в Германия, всеки ден пътува до офиса си в Страсбург. Има семейство, хубав дом и голяма градина, в която отглежда зеленчуци, обича да домакинства, а в свободното си време свири на пиано, кара ски, плува и медитира с различни йога практики. На семинар, организиран от МТСП, Съвета на Европа и кампанията "ДОСТА" на съвета за журналисти, пишещи по проблемите на ромите, Кати Бъртън бе модератор по тези проблеми, които са част от работата й в европейската организация.

Стр. 11

Оригинална публикация