www.proway.bg I 7.08.2015г.

На Конгрес в София най-голямата международна резервистка организация CIOR представи визията си за предизвикателствата и заплахите през съвременното общество

Българското президентство на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва (CIOR) бе оценено високо от делегатите на Конгреса

София, 7.08.2015 г. Хибридната война, мироопазващите мисии и природните бедствия са най-големите предизвикателства пред правителствата в момента – това са изводите от 68-ия Конгрес на CIOR, който се провежда в момента в София. Решаването на тези и други проблеми няма как да се случи и без участието на гражданското общество, а резервистите са едни от най-подготвените негови членове, сподели подп. (ор) Димитър Попов, президент на CIOR (2014-2016). Д-р Гийом Ласконжариас, преподавател в Колежа на НАТО в Рим, подкрепи тезата с една малко известно изказване на Уинстън Чърчил, който казва че „Резервистът е два път гражданин“ – веднъж в ролята си на обикновен член на обществото, и втори път като добре подготвен, изключително дисциплиниран и трениран военен специалист.

Ласконжариас представи пред делегатите опасностите и проблемите, свързани с воденето на изключително модерната напоследък „хибридна война“. Според него няма съмнение, че все повече в бъдеще ще се сблъскваме с паравоенни и неконвенционални заплахи за държавите от НАТО. За да бъдем защитени, той посочи че преди всички трябва да разбираме правилата и методите на хибридната война. За целта той даде и три важни определения за нея:

Хибридната война е най-тъмното отражение на нашия цялостен подход. Използваме военни и мирни средства, за да стабилизираме държавите. Другите ги използват за да ги дестабилизират. (Гийом Ласконжариас и Андреас Джейкъбс)

Разбира се, че хибридната война не е нещо ново. Тя е стара като Троянския кон. Различното е, че скалата, по която се оценява е по-висока, скоростта и интензитетът са по-големи и че се разполага точно по границите ни. (Йенс Столтенбърг)

Хибридната война е комбинация от конвенционални, нестандартни и асиметрични средства, включително прецизна манипулация на политически и идеологически конфликт. Тя може да включва специални операции и конвенционални военни части, интелигенция, политически провокатори, представители на медиите, икономически експерти, кибератаки, застъпници и паравоенни, терористи, и криминални елементи. (Кап. Робърт Нелсън)

Резервистите от CIOR заявиха, че те са тези, които са подготвени да защитават цивилните граждани във всяка враждебна обстановка, заплашваща свободата и живота им.

Спасяването на човешки животи при природни бедствия и производствени аварии са друг важен аспект от работата на резервистите. Ген. Дорон Гавиш, директор на Центъра за управление на кризи в Израел, разказа за опита си за предпазване на цивилното население при терористични атаки или природни катаклизми. В Израел използват, освен обикновените средства за оповестяване на гражданите, и мобилни приложения за телефони, които мигновено изпращат кратко съобщение или автоматично обаждане до всеки в зоната на предполагаем терористичен удар. Според Гавиш системата позволява изключителна прецизност при локализирането, както на зоните за попадение на вражеска ракета или производствена авария, така и на хората които се намират на съответното място. Ген. Гавиш сподели пред делегатите на CIOR, че ролята на резервистите в Израел е изключително важна и че те са подкрепени от правителството.

Комисар Джоузеф Бруно, отговарял за кризисните ситуации с природни бедствия в Ню Йорк, бе категоричен че за ефективна работа при природни бедствия или терористична заплаха е изключително важно да има централизиран щаб с добре подготвени специалисти, който да координира работата на институциите, и да работи активно с хуманитарни организации и доброволци. Бруно подчерта, че резервистите са изключителен ресурс за всеки един кризисен мениджър и той е разчитал на тяхната помощ.

Делегатите на Конгреса оцениха изключително високо работата и постиженията на българското президентство на CIOR.

За CIOR:

Mеждусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва, известна под нейната френска абревиатура CIOR, представлява над 1.3 милиона резервисти от 36 страни-членки, както в рамките на НАТО, така и извън него, което я прави най-голямата организация на офицерите от резерва в света.

www.cior.net

Автор :

Агенция "Про Уей"

www.dw.de I 18.06.2015г.

Вече няма връщане назад: оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, която е допуснала публикуването му. Това постанови съдът в Страсбург.

Вече е съвсем ясно кой отговаря за писанията по форумите – медията, която им осигурява платформа. Това решение на съда в Страсбург беше взето още през 2013 година, но предизвика бурна реакция и беше обжалвано. В началото на седмицата обаче то беше потвърдено и от Голямата камара на съда. И вече няма връщане назад. Оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, в която коментарът се е появил. Ако Ви залеят с омраза, заплашат или наклеветят, ще знаете кой е виновен – не е само онзи, който е написал форумния коментар, но и онзи, който го е публикувал.

В началото беше Естония

Историята, породила това историческо решение, се разиграва в Естония в началото на 2006 година. Тогава новинарският портал “Делфи” публикува статия за неосъществения строеж на един мост, който е трябвало да свърже континенталната част на страната с един остров. Авторът на статията твърди, че строежът е осуетен от фирма за фериботен превоз, където главен акционер е човек с инициала Л. Под статията се събират 185 коментара, 20 от които се смятат за особено обидни и насърчаващи омраза към Л. Шест седмици след излизането на публикацията адвокатите на Л. изброяват 20-те коментара и предупреждават “Делфи”, че искат компенсация за нанесени нематериални щети в размер на около 32 000 евро. Още в същия ден коментарите са изтрити.

Въпреки незабавната реакция адвокатите завеждат дело срещу “Делфи” и след редица перипетии го печелят в естонския съд. В резултат “Делфи” се обръща към Европейския съд по правата на човека и изтъква множество аргументи в своя защита. Твърди например, че обидните коментари са били изтрити веднага след постъпване на оплакването. Че читателските коментари по принцип са различни от журналистическите и затова е различна и отговорността на медията към двата вида писания. Че съществуват европейски документи, според които отговорност за даден форумен коментар носи само онзи, който е негов автор. А не медията. Тези аргументи бяха изслушани на два пъти в Страсбург, но не бяха приети.

Обиди, клевети, заплахи

Сред 20-те цитата от хейтърските коментари в “Делфи” се открояват обидите “копеле” и “лайно”, а най-страшната закана е алюзията с едно прасе, печено на шиш и изкълвано от гаргите. Примерите могат най-много да разсмеят българския читател, който ежеминутно чете в местните форуми за “разстрел”, “смърт”, “разчекване” или “правене на сапун”. Толкова по-важно за България е да проследи от каква логика се води съдът. И защо не приема двете разпространени в Източна Европа схващания: че свободата на словото е абсолютна и че новите технологии променят йерархията на отговорностите, залегнали в наказателните закони.

Първият извод, посочен от съдиите, е за “екстремното естество” на обидите и думите на омраза. В решението се посочва, че естонските съдилища също са ги определили по този начин. Тоест, спорът не е за естеството на написаните думи, а за това кой трябва да отговаря за тях – тема, по която съдът цитира седем документа на Съвета на Европа, Европейския парламент и ООН, както и шест прецедентни дела, гледани в съда на ЕС. Сложността на решението е продиктувана от това, че документите са малко и теглят в различни посоки.

Съдът приема, че територията, управлявана от “Делфи”, следва да се намира изцяло под негов контрол – не само по отношение на журналистическата част, но и по отношение на форума. И че макар “Делфи” да е искал да се дистанцира от отговорност за мнението на читателите, той ги е предупредил, че ще изтрива неуместни коментари. А по този начин сам е признал отговорността си.

Сградата на съда в Страсбург

Съдиите отчитат и факта, че “Делфи” активно е призовавал читателите си да коментират – това е генерирало трафик към медията и е осигурявало икономическа печалба. Стремежът на медията да си послужи с форума, за да придобие трафик, както и обстоятелството, че само медията е имала техническата възможност да премахва коментари, отвеждат съда до следния извод: че “Делфи” не е бил просто пасивен наблюдател и технически провайдър на форума. Следователно медията е трябвало да наложи по-ефективен контрол.

Кои мерки срещу хейтърството са достатъчни?

Порталът “Делфи” твърди, че и преди скандала ръководството не е стояло безучастно пред хейтърските коментари във форума. Напротив – взело е цели три мерки: първо, бил е въведен софтуер за автоматично идентифициране на обидни думи, който водел до автоматично изтриване на целия коментар; второ, съществувал е бутон “обиден коментар”, използван от читателите, който е водел до изтриване на неуместния пост; и трето, имало е възможност потърпевшият да се обърне към медията с изрично искане да се изтрие даден коментар и тази възможност е била редовно и ефективно използвана. За съда в Страсбург обаче всичко това не е достатъчно. В решението изрично се посочва, че обидите и заканите по адрес на Л. са се намирали във форума в продължение на цели шест седмици (докато е пристигнал протестът на адвокатите), че тези думи не попадат под закрилата на понятието “свобода на словото” и че мерките, предвидени от “Делфи” за възпиране на хейтърските коментари, очевидно не са били ефективни, щом са допуснали оцеляването им толкова дълго време.

Решението отива и по-далеч, доколкото окуражава отделните държави да заложат този принцип и в националните законодателства: “Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните-членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…) ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица”.

Автор: Татяна Ваксберг

Оригинална публикация