Вече е официално: и в България медиите носят отговорност за форумите си

www.dw.de I 18.06.2015г.

Вече няма връщане назад: оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, която е допуснала публикуването му. Това постанови съдът в Страсбург.

Вече е съвсем ясно кой отговаря за писанията по форумите – медията, която им осигурява платформа. Това решение на съда в Страсбург беше взето още през 2013 година, но предизвика бурна реакция и беше обжалвано. В началото на седмицата обаче то беше потвърдено и от Голямата камара на съда. И вече няма връщане назад. Оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, в която коментарът се е появил. Ако Ви залеят с омраза, заплашат или наклеветят, ще знаете кой е виновен – не е само онзи, който е написал форумния коментар, но и онзи, който го е публикувал.

В началото беше Естония

Историята, породила това историческо решение, се разиграва в Естония в началото на 2006 година. Тогава новинарският портал “Делфи” публикува статия за неосъществения строеж на един мост, който е трябвало да свърже континенталната част на страната с един остров. Авторът на статията твърди, че строежът е осуетен от фирма за фериботен превоз, където главен акционер е човек с инициала Л. Под статията се събират 185 коментара, 20 от които се смятат за особено обидни и насърчаващи омраза към Л. Шест седмици след излизането на публикацията адвокатите на Л. изброяват 20-те коментара и предупреждават “Делфи”, че искат компенсация за нанесени нематериални щети в размер на около 32 000 евро. Още в същия ден коментарите са изтрити.

Въпреки незабавната реакция адвокатите завеждат дело срещу “Делфи” и след редица перипетии го печелят в естонския съд. В резултат “Делфи” се обръща към Европейския съд по правата на човека и изтъква множество аргументи в своя защита. Твърди например, че обидните коментари са били изтрити веднага след постъпване на оплакването. Че читателските коментари по принцип са различни от журналистическите и затова е различна и отговорността на медията към двата вида писания. Че съществуват европейски документи, според които отговорност за даден форумен коментар носи само онзи, който е негов автор. А не медията. Тези аргументи бяха изслушани на два пъти в Страсбург, но не бяха приети.

Обиди, клевети, заплахи

Сред 20-те цитата от хейтърските коментари в “Делфи” се открояват обидите “копеле” и “лайно”, а най-страшната закана е алюзията с едно прасе, печено на шиш и изкълвано от гаргите. Примерите могат най-много да разсмеят българския читател, който ежеминутно чете в местните форуми за “разстрел”, “смърт”, “разчекване” или “правене на сапун”. Толкова по-важно за България е да проследи от каква логика се води съдът. И защо не приема двете разпространени в Източна Европа схващания: че свободата на словото е абсолютна и че новите технологии променят йерархията на отговорностите, залегнали в наказателните закони.

Първият извод, посочен от съдиите, е за “екстремното естество” на обидите и думите на омраза. В решението се посочва, че естонските съдилища също са ги определили по този начин. Тоест, спорът не е за естеството на написаните думи, а за това кой трябва да отговаря за тях – тема, по която съдът цитира седем документа на Съвета на Европа, Европейския парламент и ООН, както и шест прецедентни дела, гледани в съда на ЕС. Сложността на решението е продиктувана от това, че документите са малко и теглят в различни посоки.

Съдът приема, че територията, управлявана от “Делфи”, следва да се намира изцяло под негов контрол – не само по отношение на журналистическата част, но и по отношение на форума. И че макар “Делфи” да е искал да се дистанцира от отговорност за мнението на читателите, той ги е предупредил, че ще изтрива неуместни коментари. А по този начин сам е признал отговорността си.

Сградата на съда в Страсбург

Съдиите отчитат и факта, че “Делфи” активно е призовавал читателите си да коментират – това е генерирало трафик към медията и е осигурявало икономическа печалба. Стремежът на медията да си послужи с форума, за да придобие трафик, както и обстоятелството, че само медията е имала техническата възможност да премахва коментари, отвеждат съда до следния извод: че “Делфи” не е бил просто пасивен наблюдател и технически провайдър на форума. Следователно медията е трябвало да наложи по-ефективен контрол.

Кои мерки срещу хейтърството са достатъчни?

Порталът “Делфи” твърди, че и преди скандала ръководството не е стояло безучастно пред хейтърските коментари във форума. Напротив – взело е цели три мерки: първо, бил е въведен софтуер за автоматично идентифициране на обидни думи, който водел до автоматично изтриване на целия коментар; второ, съществувал е бутон “обиден коментар”, използван от читателите, който е водел до изтриване на неуместния пост; и трето, имало е възможност потърпевшият да се обърне към медията с изрично искане да се изтрие даден коментар и тази възможност е била редовно и ефективно използвана. За съда в Страсбург обаче всичко това не е достатъчно. В решението изрично се посочва, че обидите и заканите по адрес на Л. са се намирали във форума в продължение на цели шест седмици (докато е пристигнал протестът на адвокатите), че тези думи не попадат под закрилата на понятието “свобода на словото” и че мерките, предвидени от “Делфи” за възпиране на хейтърските коментари, очевидно не са били ефективни, щом са допуснали оцеляването им толкова дълго време.

Решението отива и по-далеч, доколкото окуражава отделните държави да заложат този принцип и в националните законодателства: “Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните-членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…) ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица”.

Автор: Татяна Ваксберг

Оригинална публикация

 

Изследване: Неплатеният обхват на публикациите във Facebook все още е от значение

www.manager.bg I 12.11.2014г. 

Безбройните промени в нюзфийда на Facebook през последните две години фундаментално промениха начина, по който потребителите на най-голямата социална мрежа виждат публикациите от марки. Тези изменения имат огромен ефект върху развието на фен страниците в сайта и дистрибуцията на съдържание от онлайн медиите.
Минималният обхват, който всяка страница можеше да очаква във Facebook през 2014 г., е публикацията й да достигне до 1,5% от всичките й фенове. (За сравнение, през 2013 г. минималният праг на обхват на всяка публикация бе 5%. През април 2012 г. – 25%, по наблюдения на американската фирма Socialbakers). Ново изследване обаче показва, че естественият обхват на публикациите от марки и медии все още има значение. Той е фактор, посочва анализ в американския сайт DigiDay.
Защо?
Дигиталната агенция Deep Focus от САЩ е достигнала до извода, че е важно какво финансират страниците. Плащането за по-голям обхват на публикации, които по принцип са получили малко „харесвания“, коментари и споделяне, не е ефективно. Този вид публикации, останали незабелязани от потребителите, трудно ще получат желаното голямо внимание, независимо от похарчените пари.
Междувременно някои американски агенции, като тази с идейното име Laundry Service, са започнали да използват недостъка в своя полза. Те публикуват линкове и наблюдават естествения обхват на публикациите (organic reach), като по този начин тестват степента на успеваемост и привличане на реакция и внимание на текстове и идеи, за които се обмисля дали да бъдат впоследствие реализирани като по-големи кампании в медиите.
В същото време Facebook продължава да държи на обяснението, че скри публикациите на фен страниците си до 1,5% процента видимост, не за да извлича пари от медиите и фирми със страници в нея, а за да помага на потребителите да достига до тях само качествено съдържание и добър криейтив, който си заслужава четенето.  

 

 

Оригинална публикация 

10-те закона на маркетинга в социалните медии

www.manager.bg I 22.10.2014г. 

Ако искате да утвърдите марката си в социалните медии и нямате опит, имайте предвид следните основни принципи на този вид маркетинг.
Изброява ги Сюзън Гънилуиз в електронното издание Entrepreneur. Тя ръководи компания за маркетинг комуникации в американския щат Орландо. Сюзън споделя 10-те правила за успешно присъствие на марката в социалните медии, които са й помогнали да утвърди в сайтовете не малко компании.
Ето кои са те.
1. Слушайте, наблюдавайте. Едно от най-важните неща в социалните мрежи е, че те дават възможност за двупосочна комуникация. Затова, четете внимателно коментарите на потребителите. Включвайте се в дискусиите им, за да формирате у тях убеждението, че мнението им е важно.
2. Работете фокусирано. Силно концентрираната кампания за утвърждаване на една единствена услуга или продукт под шапката на марка работи много повече, отколкото комплексните усилия да рекламирате в сайтовете всичко на марката пред всички.
3. Дръжте на качеството в общуването. Много по-добре е да имате 1000 фена във Facebook, които наистина се интересуват от бизнеса, коментират съдържанието и говорят с вас, отколкото 10 хил., които просто са регистрирали присъствие.
4. Бъдете търпеливи. Маркетингът в социалните медии се случва бавно.
5. Разпространявайте много добро съдържание. Ако публикувате информация, която е качествена, уникална или забавна, хората ще започнат да си я прехвърлят помежду си и дискусиите им ще ви изтласкат напред в резултатите от търсенето в Google.
6. Използвайте лидерите на мнение. Свържете се с тези хора, чието име служи за пример и е престижно във вашата индустрия. Накарайте ги да коментират нещо специално за вас. Опитайте да убедите последователите им и тези, които се възхищават от тях, да харесат и вашата марка.
7. Създавайте добавена стойност. Ако по цял ден само рекламирате продуктите си в социалните медии и публикувате информация за това колко са добри, хората бързо ще се отдръпнат. Създавайте добавена стойност в разговорите. Предлагайте потребителите да научават нещо ново от вас, да печелят от присъствието ви както награди, така и в нематериален аспект. Накарайте ги да заговорят и вашето име да се пренесе от уста на уста.
8. Не игнорирайте! Не бихте се разминали на улицата с човек, когото познавате, без да го поздравите, нали?! Хората, които са протегнали ръка към вас в социалните медии, са пожелали да създадат връзка, която вие трябва да поддържате. Бъдете отговорни за управлението на комуникацията си с тях, бъдете водещата страна в тази комуникация.
9. Бъдете насреща. Недейте да публикувате съдържанието си и след това да изчезвате. Ако потребителите коментират и ви питат нещо, бъдете ангажирани да им отговорите.
10. Не говорете само за себе си. Коментирайте и неща, които не са свързани с вас. Не може да очаквате, че всички ще обсъждат само публикуваното от вас, ако вие не кажете добра дума за нещо, което някой друг е разпространил или реално е направил. Объщайте внимание на вълненията в социалната среда, в която се реализира марката.  

 

Оригинална публикация 

Най-успешните публикации на марки във Facebook

www.manager.bg I 18.09.2014г. 

Топ 10 на публикациите от марки, предизвикали най-масов отзив сред потребителите на Facebook, е свързан най-вече със спорта.
Силните мигове на големите спортни надпревари по света, отразени в снимки, провокират най-висока степен на интеракция сред хората в сайта, сочи класация на изследователската фирма от САЩ Shareable, цитирана от Adweek. И макар че алгоритъмът на социалната мрежа се промени и виждаме неща, избрани от нея, в началната ни страница, марките все още печелят най-висока видимост чрез отразяването на спортни събития.
Ето и най-провокиралите обратна връзка Facebook публикация на 2014 г. По данни на Sherable те са били повод за най-голям общ брой „харесвания“, споделяния и коментари.  

Американският телевизионен канал ESPN постигна голям успех във Facebook като представи анимирано изображение на германския футболен герой Марио Гьотце, вдигнал високо купата на Световното първенство по футбол. Визията предизвика общо 1,7 млн. действия сред потребителите на социалната мрежа, 1,4 млн. от които са кликвания на бутона „харесва ми“. 

 
 

 

 

 

 

 

 

 

Budwieiser се радва на популярност с видео рекламата й за Супербоул 2014 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

HitFix Entertainment News пък зарадва хората със снимка на бебе, облечено като Снежанка, което се среща със Снежанка за първи път. Кадърът предизвика 828 000 действия от страна на Facebook потребители по целия свят.

 

 

 

 

Оригинална публикация 

Бягай, троловете идват

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

ВСЕКИ път, като стане дума за струпване на много хора на едно място, си спомням за гениалната фотография “Тълпа” на австро-унгареца Уиджий. Виждали сте снимката от плажа на Кони Айланд на корицата на един от албумите на Джордж Майкъл – яка навалица, анонимни лица, перфектна черно-бяла фотография.

Подобно анонимно струпване се задава зад ъгъла, ама не за закриване на лятото, а за откриване на предизборната кампания в България. Струпването няма да бъде като през ония черно-бели години, а цветно, дигитално и виртуално. Задава се орда, без да пропускате буквичката “д”. Защото “ора” значи нещо друго – разработвам с рало почвата, за да посея нещо.

Тая орда, дето идва, няма да посее нещо в почвата, а ще отрови. Тая орда не е пъстра тълпа, която шуми по тротоарите. Ордата е добре организиран калабалък, който се събира като ято и се мести от плячка на плячка. Плячката е виртуална и не храни, парите идват от друго място. Напада се даден уебсайт по зададена команда, а като се опоска хубаво, се лети до гнездото майка за раздаване на вечерна надница и утрешни команди.

Идва сезонът на троловете. Малко разкритие – аз наистина не знам какво, по дяволите, са тролове, тъй като чета един материал до последната му точка, но не и по-надолу. Колко години вече има коментари под статии, форумни вакханалии и нито веднъж не съм се улавял да чета какво се случва под статията. Причините не са една или две, така съм свикнал. Както аз не пиша под статиите, така и не чета останалите. Сигурно има доста хитри и умни мнения, но тролското блато ги скрива от погледа.

Да не говорим, че анонимността изнервя – невинаги, но изнервя. Коментарът в моите скромни аналогови представи е с име, фамилия, снимка дори. Затова е коментар, затова е лично мнение. Имаш да кажеш нещо – пишеш коментар, а после се подписваш. Струва ми се цивилизовано.

Идващата предизборна кампания и отличният материал на Кристофър Колдуел, мой любим “коментатор”, ми напомниха за троловете. Колдуел пише: “Онлайн троловете бяха запазената марка на информационната революция, както замърсяването на въздуха беше запазената марка на индустриалната революция.” И още: “Думата “трол” най-често се използва за злонамерените, които изливат обиди на страниците за коментари в сайтовете.” Колдуел развива тезата си, попадайки на интересен трол.

В един идеален свят някой пише коментар, редакцията на онлайн изданието го приема за публикуване, а под самата статия се води конструктивен и цивилизован спор. Първата причина това да не се случва са анонимните коментари. Тук е и първият проблем.

Ако една медия се опита да забрани анонимните коментари, бързо ще бъде обвинена, че е купена, поразяващата й уста е залепена с цензурно тиксо, а свободата на словото току-що е погребана. В това има доза истина, тъй като едно от предимствата на днешното онлайн общуване е възможността някои бели да не остават скрити. А те не стават скрити, като за тях се съобщава, ала анонимно.

Естествено е, че въпросната анонимност се ползва и за нечисти цели далеч повече от чистите. И се получава като в оная история за овена. В различните митологии за овена се говорят различни неща. Веднъж е борбен, енергичен и напредничав. Друг път, като в едно африканско племе, е познат само като онуй нещо, дето произвежда оглушително овнешко блеене и нищо друго. В Библията пък овенът замества принасянето на човека в жертва и тук нещата съвсем се объркват.

Като при анонимните интернет коментари. Едни са напредничави и свободолюбиви, други блеят безцелно, трети принасят овена в жертва. Най-често обаче авторът на статията се превръща от овен в овца – глуповата овца, която е лесна плячка за първия вълк – разбирай трол, който мине по пътя й.

Един от основните проблеми на днешното интернет общуване в графата “мнения под статия” е, че рядко се прави разлика между нападка срещу автор на статията и идеята в нея. Всеки го прави, аз го правя. Виждаш кой е автор още преди да си прочел, казваш си: “Тоя пък сега какво мнение има да каже по въпроса.”

Същото е и за авторите. Те няма как да действат като Пигмалион и сами да си изваят орди от коментатори под статия, които да пишат това, което на самите тях им харесва. Независимо дали ще бъдат въведени правила против анонимността. Самото присъствие на коментаторите в интернет е част от странна амалгама от психологични фактори, които са труднообясними. Ти си в интернет, пишеш под статия, но ти не виждаш и теб не те виждат, с име или без име, ти винаги можеш да напсуваш онлайн. После триеш – всичко се забравя.

Трябва да призная, че най-важните неща за моите статии научавам от онези, които ме критикуват Конструктивно. Насладата да напишеш нещо, някой да го прочете, да те потупа по рамото и да даде смислени, но критични съвети е далеч по-голяма от едно скромно “евала, суперстатия”. Човекът, който критикува конструктивно, си е направил труда да прочете и вникне в идеята ти, което е едно от най-хубавите усещания, които авторите изпитват. Имам такива колеги и им се доверявам напълно.

Въпреки това старата идея под всеки материал да има коментари трябва да еволюира. Ясно е, че дори отличен екип от модератори на тъпи мнения под статии не може да се справи с орда от тролове. Първото решение – моето – е да не се четат коментарите под статията. Съзнавам, че не е правилно. Второто е на компанията Branch, която пренася коментарите за дадена статия на своя платформа. Да речем, аз пиша, че подкрепям шистовия газ, в “24 часа”, а на територията на Branch, където достъп имат само поканени читатели и експерти, започва истинска дискусия, която информационно допринася за развитието на моята теза. След това най-смислените неща се добавят и под материала ми в “24 часа”.

Другият вариант, подобен на системата Kinja, е в ръцете на самите редактори. Сред десетките трол коментари под статия има и смислени, които аз като автор искам да прочета, но не стигам до тях, защото не чета коментари. А не чета коментари, защото повечето са на тролове. Ако редакторите вадят на преден, видим план смислените коментари, аз също ще се включвам и отговарям лично на всеки. Тогава интернет ще стане едно по-приятно място.

Колкото до анонимността, уви, лъгал съм се. Тя трябва да остане. Иначе никога смислените хора няма да си позволят да изказват мнение по теми, за които може да се говори само анонимно.

А сега се пригответе за предизборния месец. И поне за 30 дни минете на диета без четене на коментари под статиите. Жалко, че така ще загубите и ценните мнения, които се появяват там, но това са жертвите за чакания избор на 5 октомври, който няма да донесе нищо интересно освен още тролове.

В предизборния месец

може да минете на

диета – без четене на

коментари под статиите

КОНСТАНТИН ВЪЛКОВ

ДАРИК РАДИО

 

 

 

 

Оригинална публикация